« »

януари 2021

 ПВСЧПСН
53 123
0145678910
0211121314151617
0318192021222324
0425262728293031

февруари 2021

 ПВСЧПСН
051234567
06891011121314
0715161718192021
0822232425262728

март 2021

 ПВСЧПСН
091234567
10891011121314
1115161718192021
1222232425262728
13293031 

април 2021

 ПВСЧПСН
13 1234
14567891011
1512131415161718
1619202122232425
172627282930 

май 2021

 ПВСЧПСН
17 12
183456789
1910111213141516
2017181920212223
2124252627282930
2231 

юни 2021

 ПВСЧПСН
22 123456
2378910111213
2414151617181920
2521222324252627
26282930 
« »

Статии от 14 февруари 2021г.

Трифон Зарезан

14 февруари 2021 г.

 

ДНЕС Е ТРИФОНОВДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Днес (по стар стил) се почита паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в малоазийската провинция Фригия. Свети Трифон е живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. По време на гоненията срещу християните при римския император Траян Деций (249 - 251) Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Празникът се почита от българите под различни наименования - най-често като Трифон Зарезан, Трихун, Трифко, Трифон Пияница поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозята.
От незапомнено време българите почитат св. Трифон като покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя и пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от трапезата на Бъдни вечер. Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза сред лозята, те си избират “цар”, когото наричат с името Трифон. На неговата глава се поставя “корона” от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Качват своя цар на каруца, която те самите теглят, и по този церемониален начин обикалят лозята. През цялото време царят благославя наред да се роди повече грозде и годината да е богата и плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: “Трифона, виждаш ли ме ?”, а царят отвръща: “Наесен хич да не те виждам от грозде!”.

Вечерта царят кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Според поверието, ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино ще бъде недостатъчна. На Трифоновден се извършват и някои гадания със стопански характер. Ако през първия ден на празника - 1 февруари, вали сняг, селяните вярват, че през годината пчелите ще се роят много и ще има много мед. Ако времето е топло и слънчево - реколтата от царевица ще бъде обилна. Щом вали сняг през втория или третия ден на празника - царевицата ще трябва да се сее по-късно.

На този ден именните си дни празнуват Трифон и Трифонка. Трапезата за празника включва варена кокошка, печена луканка, прясна пита, тутманик.
Трифон зарезан е един от най-обичаните празници от българите. Той се честваше и през тоталитарно време, но под название “Ден на лозаря”.