« »

юни 2022

 ПВСЧПСН
22 12345
236789101112
2413141516171819
2520212223242526
2627282930 

юли 2022

 ПВСЧПСН
26 123
2745678910
2811121314151617
2918192021222324
3025262728293031

август 2022

 ПВСЧПСН
311234567
32891011121314
3315161718192021
3422232425262728
35293031 

септември 2022

 ПВСЧПСН
35 1234
36567891011
3712131415161718
3819202122232425
392627282930 

октомври 2022

 ПВСЧПСН
39 12
403456789
4110111213141516
4217181920212223
4324252627282930
4431 

ноември 2022

 ПВСЧПСН
44 123456
4578910111213
4614151617181920
4721222324252627
48282930 
« »

Статии от 26 май 2022г.

Св. мъченик Георги Софийски,мъченици българи от Армения, празник на Божурище, Ихтиман...

26 май 2022 г.

Св. апостол Карп от Седемдесетте апостоли (I). Св. апостол Алфей от Седемдесетте апостоли (I). Св. мъченик Георги Софийски Най-нови

Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.

Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала "Три кладенци". На триста метра от него (в градинката между улиците "Пиротска" и "Опълченска"), се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветен от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм "Св. София".

МЪЧЕНИЦИ БЪЛГАРИ ОТ АРМЕНИЯ

В голямата група мъченици (1036 души), паднали в защита на Армения в битката на Аварайрското поле (26 май 451 г.) и пострадали за Христовата вяра след нея, е имало и неизвестен брой българи. Те били потомци на т.нар. българи на Вунд, преселили се в тази древна християнска държава през III в. (според някои изследователи още през I в.). По името на Вунд заселената от тях област векове наред била наричана Вананд. Тези древни българи участвали във войната на арменския народ с многобройната армия на персийския шах Яздигерд - война, която имала силен религиозен оттенък. Сред пленените в битката на Аварайрското поле арменски нахарари (първенци) имало поне неколцина знатни българи. Те заедно с арменските си събратя били отведени в град Нишапур и подложени на мъчения, за да се откажат от християнството. Мъчениците не преклонили глава и били обезглавени. Най-вероятно с български произход били Татул, тогавашен началник на областта Вананд, трима негови роднини (от рода Димаксеан), свещеникът Левонд (от селището Иджеван) и Врен от рода Ташрац. Очевидно християнството било дълбоко проникнало сред Вундовите българи и дори зороастризмът на персите (народ, с който те вероятно били етнически и езиково близки) бил безсилен да промени вярата им.

Битката на Аварайрското поле и мъченичеството на 1036-те арменци и българи били малко преди Халкедонския събор (451 г.) - т.е. дори и във формален план подвигът на тези светии е част от историята на световното православие.
Паметта на мъчениците се отбелязва на 26 май./Агенция "Фокус"


Празник на град Божурище

ПРАЗНИК НА БОЖУРА И ЦВЕТЯТА - ПРАЗНИК НА ГРАД БОЖУРИЩЕ.
Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1998 г. в последната събота на м. май.

 

Празник на Ихтиман

Чества се първата събота след 24 май с Решение на Общинския съвет от 2006 г.

 

Национален празник на Грузия

Националният празник на Грузия е Ден на независимостта /1918 г./

 

На този ден в историята

Годишнина от рождението на Григор Вачков

На 26 май 1932 г. в с. Трънчовица (Ловешко) е роден любимецът на няколко поколения българи - Григор Вачков (1932-1980), български театрален и филмов актьор. В края на 60-те, 70-те и началото на 80-те години, след огромния успех на тв сериала “На всеки километър” всички го наричаха на името на неговия герой – Митко Бомбата. Дипломира се във винаро-лозарски техникум в Плевен, през 1951 г. е приет във ВИТИЗ и четири години по-късно завършва. След това работи известно време във Врачанския театър. Част е от трупата на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" още със самото му основане и работи там до 1980 г. Дебютира в игралното кино с филма "Дом на две улици" през 1960 г. На Международния кинофестивал на авторския филм Сан Ремо, Италия през 1974 г. получава "златен медал за мъжка роля" за ролята на Иван Ефрейторов във филма "Последно лято".

Сред филмите, в които се снима са: "Хитър Петър" (1960 г.), "Дом на две улици" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Веригата" (1964 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Непримиримите" (1964 г.), "Вечен календар" (1965 г.), "Горещо пладне" (1966 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Белият кон" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.- 1972 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), "Последно лято" (1974 г.), "Селкор" (1974 г.), "Вечни времена" (1975 г.), "Спомен за близначката" (1976 г.), "Циклопът" (1976 г.), "Срещу вятъра" (тв, 1977 г.), "Топло" (1978 г.), "Инструмент ли е гайдата?" (1978 г.), "Покрив" (1978 г.), "Юмруци в пръстта" (1979 г.), "Трите смъртни гряха" (1980 г.), "Мера според мера" (1981 г., Постол войвода - последен образ). Умира на 18 март 1980 г. в София.


Годишнина от подписването на договора за САЛТ-1
Москва, Русия

Годишнина от подписването /1972/ в Москва, СССР, на временно споразумение между СССР и САЩ за някои мерки в областта на ограничаването на стратегическите нападателни въоръжения (САЛТ-1).

Подписано е от генералния секретарна ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев и от президента на САЩ Ричард Никсън.

Влиза в сила на 3 октомври 1972 г. със срок на действие 5 години. Предвижда ограничаване количеството на пусковите устройства за междуконтинентални балистични ракети, на пусковите устройства за балистични ракети на подводници и за ограничаване количеството на съвременните подводници с балистични ракети. Контролът се осъществява с националните технически средства на договарящите се страни. На 24 септември 1977 г. страните заявяват за намерението си да не предприемат действия, несъвместими със споразумението до изработването на ново.

Годишнина от отмяната на окупационния статут на Западна Германия
Бон, Германия

Годишнина от подписването /1952/ в Бон, Германия, на договор за отмяна на окупационния статут на Федерална република Германия.

Сключен е между Великобритания, САЩ и Франция - от една страна, и ФРГ - от друга. Окупационният статут е въведен на 21 септември 1949 г., отменен е на 5 май 1955 г. с влизането в сила на Парижките споразумения от 1953 г.


Годишнина от рождението на Янош Кадар, унгарски политик /1912-1989/.

Секретар на ЦК на Унгарската социалистическа работническа партия (УСРП) (28 март 1985-25 юни 1987), генерален секретар (28 март 1985-22 май 1988) и председател на УСРП (22 май 1988-9 май 1989).