19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Огласяването на ЕСИ

Проблемът с огласяването в интернет на някои емпирични социологически изследвания има отчасти абсурден характер. Така се работи в БАН.

Научният работник има планова задача и в определен срок трябва да се отчете с представянето на написан труд на основата на изследване. Трудът се обсъжда в секция, там се правят рецензии и бележки, и често се случва да бъде връщан на автора за доработка.

Следва второ обсъждане (ако се наложи и трето и четвърто) и когато се прецени, че трудът е завършен по стандартите на науката, се предлага на научен съвет в съответния институт да бъде обсъден и приет като "завършена планова работа".

При обсъждането в научния съвет не е гарантирано, че трудът ще "мине". Може да бъде върнат отново в секцията, а е имало случаи авторът му да бъде оценен като непригоден за научна работа и след кратки схватки с Кодекса на труда, да поема други професионални пътеки.

Какво обикновено става след като трудът бъде приет за "завършена планова работа"?

Нищо.

Може да има препоръка да се отпечата, което не означава, че ще бъде отпечатан, а може и да няма такава препоръка, не защото труда не заслужава, а защото се е преценило, че "няма пари".

Авторът (авторите) пускат, където и както намерят, по някоя статия, изнасят доклад на някое научно събиране, а най-големите късметлии - отпечатват своя труд. Обичайно - в малък тираж. Купувачите на труда са още по-малко, а читателите  са един файтон хора. Българският език е малък пазар за научна литература, а за добър превод на световен език "няма пари".

Така стотици научни произведения, резултат на изследователска работа, остават или в един машинописен екземпляр или прашлясват затрупани от растящата лавина на следващи научни публикации. Те практически остават трудно достъпни за специалистите и практически недостъпни за широката публика. Развитите в тях идеи не влизат в българското духовно пространство. Те имат единствено смисъл за своите автори, защото съдействат за повишаване и разширавяне на тяхната квалификация и обогатяват библиографията им.

Ще се ограничим в социологията.

Ако има науки, където информацията и изследванията върху нея бързо остаряват, то в социологията, историографията, археологията, архивистиката, фолклористиката, демографията и др. въпросът не стои така.

Социологическото изучаване, когато е на основата на емпирично изследване, прави СНИМКА на проблем в строго локализирано време и място. То има смисъла на траен първичен документ за българското общество.

Абсурдно е резултати, за чието събиране и анализиране са хвърлени сили, време, финансови средства (често значителни!), ей така, да пропадат в черните дупки на библиотечните рафтове. Това е труд, който трябва да живее! Само за пример - един непълен списък на планови работи в Института по социология от 1975 г. до края на миналия век. Повечето от тях не са видяли бял свят.

Един да се заинтересува, той ще предаде получения импулс или знание на околните. Може и да се ядоса. Да отхвърли прочетеното. От полза е. Обществото така живее и се развива - един човек написал една книга и е дал на другите. Прочели я пет-шест души и тръгва цяла лавина.

Не бива знанието да умира.

По нашия проект огласяваме чрез интернет документи от емпирични социологически изследвания, които в момента се намират (все още!) в единични екземпляри. Някои са запазени частично. Те се отнасят за периода от края на 60-те години до края на ХХ век.  

Това са:

1. "Градът и селото 67" (запазено частично)

2. "2000 година" - от 1970 г.

3. "Бюджет на времето на научния работник от БАН" - от 1974 г. (запазено частично)

4. "Градът и селото 86" (вкл. системния файл)

5. "Общинските земи" - 1994 г.

6. "Проблеми на земеделския производител в Централна Стара планина" - 1999

7. "Потенциалът на селското домакинство и  бъдещето на нашето село" - 2000 г.

8. Малките и средни предприятия - ЕСИ от 2001 г. (системният файл)

9. Анкетно поведение на населението при смяна на обществената система

10. Емпиричните социологически проучвания при смяна на обществената система

11. Емпиричните социологически изследвания в Института по социология