23 август 2019г.

Ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими. Ден в памет на жертвите на робството.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

17 май 1992 г., в. "Поглед"

В бр.17 на "ПОГЛЕД" бе отпечатано интервю под заглавие "Белградският ориенталист проф.Дврко Танасович вещае: възможна е повторна ислямизация на Балканите".

След него в редакцията се получи статия на Стефан Маринов. Авторът е журналист и общественик, емигрирал в Германия през септември 1944 г. Дълги години  и сега  е политически съветник на най-първи германски държавници. Автор е и на много книги.

 

СТЕфАН МАРИНОВ

 

България се намира днес в едно непоносимо положение, на което - в интерес на националната сигурност - трябва да се сложи край час по-скоро. Турските народни представители в българския парламент заявяват непрестанно, че те са български граждани, нямат нищо общо с Анкара. Авторът на настоящата статия лично беше свидeтел на една сцена, от която може да се тегли точно обратното заключение. В края на декември 1990 г. новият български посланик в САЩ даде в дома си вечеря, на която присъствуваха четирима народни представители от София, както и авторът на тези редове. През време на вечерята един от депутатите, Лютвиев (Юнал Лютфи - бeл.ред.) без никакъв повод изрази тревогата си: "От 15 години  Анкара тропа на вратите на Европейската общност и досега не й отвориха вратата"' Има ли друго обяснение за този изблик освен тясната връзка между Анкара и турските народни представители в София? Впрочем Ахмед Доган публично се хвали, че засега в София никаква политика не може да се прави без съгласието на тяхната група в парламента.

България е на път да бъде подчинена икономически и финансово на интересите на Турция. Има също така опасност 'троянските коне' в Народното събрание да прокарат закони, които да застрашават сигурността на страната.

Как да се прекрати това положение?

Понастоящем виждаме само един начин да се неутрализират представителите на Анкара в софийския парламент: група от най-малко 30 допутати от фракцията на БСП е необходимо да бъде привлечена, за да образува коалиция с правителството на СДС. Без съмнение то ще представлява някаква трудност да се подберат между народните представители от БСП достатъчно люде, които ще бъдат готови да подкрепят страната в един критичен период и по този начин да изкупят вината си, че са служили активно на комунистическия режим.

Но също така не съществува съмнение, че пред почти всеки български гражданин ще изпъкне въпросът не е ли още рано да използуваме услугите на комунистите, преди страната ни да е очистена от целия апарат на комунистическата власт?

Налага се днес да решим коя опасност застрашава съществуването на България като свободна и независима държава повече - комунизмът или турският експанзионизъм?

Едно трябва да бъде ясно - комунизмът е мъртъв. Този тоталитаризъм застрашаваше съществуването на България само дотогава, докато съществуваше световната сила СССР.

Днес Съветският съюз вече не съществува. Никой не би могъл да се притече на помощ на българските комунисти, ако народът се надигне срещу тях и реши да разчисти сметките си.

Българските граждани нямат никакво основание да се страхуват от комунизма, тъй като комунистите треперят пред утрешния ден, когато би настъпил часът на разплатата. Никой не е повече заинтересован от сключване на временен мир, отколкото българските комунисти. Това примирие в интерес на националната ни сигурност не означава, че разплатата ще бъде забравена. Рано или късно всеки комунист, който е вършил престъплония против човечността и против националните интереси на България, ще отговаря пред закониге и ще понесе наказанието си.

Турската угроза обаче е реална. Нека не забравяме, че Турция, която преди беше под влиянието на кемализма, понастоящем е въвлечена в мощния устрем на ислямския фундаментализъм. за който компетентни личности твърдят, че в сравнение с неговия фанатизъм комунизмът изглежда кротък като агне.

Турският напън на северозапад е впрочем интегрална част от един гигантски фронт от Мароко през Северна Африка - Близкия изток - Средния изток - южните бивши съветски републики - чак до Синкиянг. Тази огромна верига е въодушевена от общ фанатичен дух и стремеж на север и се ръководи от един лозунг: 'Комунизмът е привършил ролята си, Заладът е декадентен, бъдещето принадлежи на исляма!'

Идеята на почти всички наши политици е, че най-първо трябва да се справим с всички останки на комунистическия режим. Днес повече отвсякога имаме нужда от един държавник, който мисли глобално и стратегически, има верен усет за приоритета на държавните задачи и интереси. Такава политическа личност би могла да сключи коалиция между СДС и отбрана част от БСП за спасение на България....

Вярно е, че тези въпроси би трябвало да се разискват не публично, а в поверителни преговори. Обаче липсата на държавници от ръста на Стамболов и Цанков налага да поставя задачата за изход от непоносимото днешно положение на публично разискване, като алармирам цялото българско общество. Римската парола "Кавеант консулес!' ("Консулите да бдят!') не помага днес. 'Кавеант популус!" (Народът да бди!)

17 май 1992 г. в. „Поглед”