26 май 2020г.

Св. мъченик Георги Софийски,мъченици българи от Армения, празник на Божурище, Ихтиман...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Доклади - 4 май 1996 г.

Доклади, изнесени на заседание на Национален съвет на Българска партия ЛИБЕРАЛИ, проведено на 4 май 1996 г.

 

 

 

 

ЕЛЕНКО БОЖКОВ

 

 

ПОГЛЕД ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО

НА БСП

 

 

 

 

 

 

 

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ

 

 
В ЗАЩИТА НА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

 

 

 

 

 

 

 

ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА БСП

 

 

Еленко Божков

Организационен секретар на Българска партия ЛИБЕРАЛИ

 

Всеки опит за оценка дейността на управлението на БСП неминуемо връща погледа назад към декларираните в правителствената програма ( 1994 -1998 г.) намерения и приоритети, за да се съпоставят добросъвестно с резултатите от управлението днес.

 

С икономическата и социалната си програма кабинетът "Виденов" пое три главни задължения:

  • превръщане на производственото оживление в траен стопански растеж при висока трудова заетост.

  • овладяването на инфлацията и създаване на условия за постепенно нарастване на реалните доходи.

  • пресичане на стопанската престъпност и установяване на ясни правила в икономиката и диалог с патриотичното предприемачество.

 

Нещо повече. Правителството изведе онези възможно най-актуални и нетърпящи отлагане задачи, които образуваха гръбнака на така наречената "неотложна антикризисна програма за 1995-1996 г.", с която заложи:

  • прираст на брутния вътрешен продукт за 1995 г. 1.5 на сто, а за 1996 г.-2.5-3.0 на сто;

  • увеличаване дела на частния сектор на основата на активна касова и масова приватизация;

  • ускоряване и приключване в основни линии на възстановяването на собствеността върху земята и осигуряване на стабилен растеж в селскостопанското производство;

  • ограничаване на бюджетния дефицит и нарастването на държавния дълг;

  • прилагане на по-ефективни социални компенсационни механизми със засилени гаранции за хората с най-ниски доходи.

 

* * *

1.

Положителният факт за нарастване на производството с 2.6 на сто, показан от статистиката в края на 1995 г. се оказа мимолетен, за което Изпълнителното бюро на Българска партия ЛИБЕРАЛИ предупреди в становище по повод годишнината от управлението на кабинета "Виденов". Произведената през първото тримесечие на 1996 г. продукция е с едно на сто по-малко от тази през същото тримесечие на 1995 г., като през февруари 1996 г. спадът е с 8 на сто, през март 1996 г. с 9 на сто. Състоянието на стопанството ни в този момент не дава никакви основания за оптимизъм. Задълбочаващата се криза в производството обрича България на нисък ръст, дори на спад в ръста на производството за 1996 г.

Банковата система е също в задълбочаваща се криза. "Пресъхването" на валутния резерв до края на 1996 г. ще бъде факт. За плащанията от 1.1 милиарда долара по външния дълг няма да има и цент. Призракът на нов мораториум върху външния дълг витае в пространството и засилва усещането за нова изолация. Доларът ще поскъпне още и БНБ няма да бъде в състояние да се намеси на валутния пазар. От това следва нов скок на лихвения процент, срутване на бюджета и неизбежната му актуализация. Инфлацията и безработицата са неминуеми спътници на посочените тенденции.

Амбициите на управляващите и тяхното правителство да превърнат производственото оживление в траен стопански растеж за сега са книжен програмен факт. Кабинетът "Виденов" продължава "успешно" инерцията на правителствата на А. Луканов, Ф. Димитров и Л. Беров - повече да говори за реформи, отколкото да ги прави. Главните причини за невероятния икономически спад са в забавянето на:

  • касовата и масовата приватизация;

  • ликвидирането на губещите държавни предприятия;

  • аграрната реформа;

и фалита на банковата система.

 

2. .

Безспорна истина е, че преходът към пазарна икономика е силно затруднен от лошия старт в преобразуването на собствеността. Кабинетът "Виденов" провъзгласи в програмната си декларация безсмислеността на провежданата в последните години идеологизация на социалната приватизация и опитите за откъсването й от пазарната и постави въпроса ребром - "или бърза масова приватизация или мъчителна смяна на собствеността в продължение на десетилетия". Приета бе програма за масова приватизация. Организирана е продажба на бонове. В ход е регистрирането на приватизационните фондове. Предстои лицензирането им, но всичко това става изключително мудно и бавно. Рязко спада и темпът на и без друго едва кретащата пазарна приватизация. Приватизационният процес като цяло продължава да има символични измерения и няма никакво съмнение, че с това се задържа преструктурирането на стопанството, развитието на производството и постигането на икономически ръст. Правителството е длъжник на първоначално обещаното ускоряване на приватизационния процес. Все по-наложителен става отговора на въпроса кой има интереси от забавянето на този процес.

В края на 1995 г. дълговете на държавните фирми достигат 520 млрд. лева. Задълженията им само към банките са 170 млрд. лева. Невъзможността им да обслужват банковите си кредити се сочи като една от причините (наред с несъбираемите кредити, отпуснати на частни фирми) за кризата във финансовия сектор. Много държавни предприятия фактически са във фалит и изкуственото им поддържане е за сметка на данъкоплатеца и задържа като цяло реформите.

  1.  

Специално внимание в предизборните и програмни документи на БСП бе отделено на аграрната реформа. Това е оправдано, защото разрухата на селското стопанство беше очевидна. Затова районите с компактно селско население дадоха най-категоричен вот за Демократичната левица. След изборите обаче БСП не можа да убеди обществеността, че предлаганите промени в Закона целят поставянето на отрасъла върху принципите на съвременната европейска пазарна икономика и защитават конституционното право на гражданите на частна собственост. Картината в селското стопанство продължава да е нерадостна - зърнена криза, която е факт, липса на фуражи и колапс в животновъдството, задаващ се провал на пролетната сеитба. Онова, което правителството обеща - спиране на разрухата, създаване и поддържане на благоприятна икономическа среда за изграждане и развитие на жизнеспособни земеделски стопанства, осигуряване на условия за производство на необходимите на страната земеделски продукти, осигуряване на стабилно равнище на доходите на земеделските производители, остава засега само пожелание.

  1.  

Гола декларация остана и твърдението на правителството, че бюджетът трябва да изпълнява както чисто фискални, така и стимулиращи функции. "Бюджетна политика, която в среднесрочен аспект не съчетава двете функции е безперспективна и разрушителна за реалната икономика". Това заклинание за сега е само поука за необходимостта от съобразяване с реално възможното, а не с желаното. Провалът в икономическата политика на кабинета "Виденов" поставя на изпитание възможността да се изпълни бюджета. Катастрофалното обезценяване на лева разкъса предвидената макрорамка - курсът на долара отдавна прескочи предвидените 82 лева за долар. Актуализацията на бюджета става неизбежна. Скъпият долар и високият лихвен процент покачват цените на стоките и услугите, повишават бюджетните постъпления от косвени данъци - мита, акцизи, ДДС, но повишават много и бюджетните разходи особено тези по обслужването на вътрешния и външен дълг. Ще се затрудни обслужването на вътрешния дълг поради високия основен лихвен процент и на външния дълг поради скъпия долар. Без чуждестранна подкрепа ще бъде невъзможно да се изплащат тези задължения на държавата. А подкрепата от международните финансови институции може да се получи само при реално осъществяване на структурните реформи, подобряване на финансовата дисциплина и стабилизиране на банковата система. Така кръгът се затваря и става неразкъсваем. Ако правителството не започне решително да осъществява реформите в тези направления не може да разчита на помощта на МВФ и Световната банка. Ще се затворят вратите на България към световни кредитни капиталови пазари и пред чуждестранните инвеститори.

 

5.

Регулирането на заетостта, доходите, цените и ограничаването на инфлацията са предизборни ангажименти на БСП, които фактически я доведоха на власт. Правителството извършва значителна по обем работа в това отношение. Броят на заетите в частния сектор нарастна с около 70 хиляди души. В частния сектор са регистрирани трудовоправни отношения със 182 000 души. Но предстоящата ликвидация на предприятия, парализата на икономиката може да предизвика нов прилив на безработни. С ликвидирането на 106 предприятия около 17 000 души ще бъдат изхвърлени на улицата. Размерът на пенсиите се увеличи 8.8 пъти. На фона на инфлацията и масовото обедняване това увеличение губи своя смисъл и значение. Правителството не успя да спре обедняването на заетите в бюджетната сфера. С цялата си острота стоят проблемите на заетостта и бедността в редица гранични, планински и полупланински райони, в които без целенасочена държавна намеса те не могат да бъдат решени.

  1.  

Официалните статистики за 1995 година - съдебна и полицейска -сочат снижаване на престъпността с5 до 7 процента за различните й видове. Въпреки това общественото мнение остава тревожно и решително неудовлетворено от състоянието на борбата срещу престъпността. Обявеното от правителството "пречупване гръбнака на престъпността" не се състоя. Атрактивната престъпност - тази, която се разиграва на улицата, продължава да бъде един от най-депресиращите социални фактори. Корупцията се шири по всички етажи на всички власти и добива латиноамерикански размери. Публична тайна са "тарифите" за различни административни услуги, за разпродажба интересите на държавата. Организираната престъпност, структурирана и укрепнала, става все по-експанзивна и се интегрира с властта. Расте недоверието и неудовлетвореността на обществото към официалните правозащитни институции - прокуратура, следствие и полиция.

Според признанията на магистрати и полицаи, ако общественото съзнание продължава да пребивава в състоянието на страх и безпомощност пред проявите на престъпността нас ни очаква масово споделен правен нихилизъм. Първите наченки на този феномен са вече налице. Това са нарастващите обществени опасения за свързаност на магистрати и полицейски органи с лица и структури от престъпния свят. Обществото и държавата не могат да установяват диалог по проблемите на престъпността и определено се дистанцират. Обществеността вижда в държавата, в нейните институции, в правозащитната система фактор за размера на престъпността. Общественото мнение (независимо от своя цвят) се "настървява" срещу държавата и настройва за премахване на мораториума върху смъртното наказание и искане за Закон за гражданска самозащита. И никакви рационални доводи, че това няма да снижи равнището на престъпността, не могат да го успокоят.

  1.  

В предизборната си кампания БСП наблегна на необходимостта още в първите дни от управлението на Демократичната левица да се приеме от парламента пакет от взаимосвързани закони, с които да се осъществи завой към регулиран от държавата преход към пазарно стопанство и ускори хода на икономическата реформа. В тези си намерения спечелилата изборите политическа сила разчиташе на очертаващото се още тогава абсолютно мнозинство в парламента. Нещо повече - наред с приемането на принципно нови и непоставяни досега на вниманието на

Великото и 36-то обикновено народно събрание закони, се разчиташе и на ускорен "ремонт" на такива, наложени от господствуващото в периода 1991-1992 г. парламентарно мнозинство на СДС и ДПС. На практика се оказа, че подобна ускорена процедура на разглеждане на закони "на конвейер" е невъзможна по ред причини, между които: неподготвеността на правителството, акцент върху законодателното елиминиране на приети от предишните два парламента закони, неоправданите очаквания за "конвейерно" приемане на закони от парламентарното мнозинство. На законите с икономическа насоченост се отдели мажо парламентарно време. Законодателната изява на правителството (внесени, обсъдени и приети закони) в икономическата област не е убедителна. Пет години след приемането на новата Конституция на Република България, предвидените в нея закони също не са приети.

 

 

* * *

 

Правителството на Жан Виденов навлезе в управлението със значителен социален, политически и морален кредит. Зад себе си то имаше едно стабилно парламентарно мнозинство, гарантиращо пълни възможности за консумиране и упражняване на властта. Но още с подбора на кабинета някои личности в него предизвикаха обществено учудване, което по-късно прерастна в нескрито раздразнение. Разместванията на по-долните етажи на властта, особено в провинцията, показа, че в редиците на БСП се надига "реваншистка вълна". Опозицията къде заслужено, къде не, бе натикана в ъгъла на политическото пространство и вече година и половина с нея не се води политически диалог. Отговорността на БСП за отсъствието на такъв диалог е много по-голяма.

Някъде към средата на първата година от управлението на Виденов стана ясно, че тезата за "кадровия потенциал" на БСП е само мит, който реалността развенча жестоко. Вярно е, че пред кабинета стояха задачи налагащи непопулярни решения и то в спешен порядък. Правителството ги предприе, но го направи грубо, без подготовка на общественото мнение. Реакцията не закъсня и това пролича най-ясно на местните избори, които в абсолютни величини показаха едно отдръпване от БСП.

На няколко пъти вече правителството поставя собственото си парламентарно мнозинство в доста неудобно положение. Разбира се вотовете на недоверие бяха преодолени с лекота, но още по-ясно е, че заслугата за това далеч не е на кабинета. За пръв път парламентарното мнозинство се пропука около догматичния спор за националния герб, в който правителството прояви откровен инат и демонстрира, че следва характерното за премиера болезнено честолюбие. Именно това качество може да се представи като обобщаваща сигнатура на кабинета "Виденов". Най-откровено това се видя при "зърнената криза", евфемистично наричана "зърнен проблем". За масовото съзнание няма никакво значение дали зърното е изнесено или неизнесено. За него е важно, че и до днес хлябът поскъпва. Вносът на жито от държава, която до вчера е била под световно ембарго, разблокирането на държавния резерв са действия драстично разминаващи се с официалните твърдения и декларации.

Събитията около "Топенерджи", "Орион" и др. показаха, че вътре в БСП съществуват групировки обвързани с противоречиви икономически интереси, които пораждат неизбежни и перманентни корпоративни сблъсъци. Очевидно прословутата партийна монолитност, поне на този етап и на равнище политически елит, се подържа основно от властови съображения. Виденов, а чрез него и кабинетът, имат нескрити проблеми във вътрешно партиен план поне в две посоки: по посока на Луканов и групирания около него икономически елит и по посока на Лилов и групирания около него идеологически елит. А като цяло БСП има сериозни проблеми и със собствената си социална и политическа идентификация.

 

Анализът на управлението на БСП и дейността на правителството
на Демократичната левица налагат следните изводи :
, Първо: Кризата в стопанството на страната, във финансово-

икономическия сектор и социалната сфера се задълбочава непрекъснато поради задържане на структурната реформа. Касовата и масовата приватизация са неубедителни като процеси и перспективата им е неясна. Фактически фалирали предприятия от държавния сектор се поддържат на "изкуствено дишане". Създава се само външно впечатление за решимост за извършване на реформи, но фактически липсва последователна вътрешна мотивация и устойчиво управленско поведение. По-скоро се реагира на изискванията на международните финансови институции, според биологичния принцип "сигнал-реакция".

 

Второ: Развихрилата се престъпност повишава недоверието в държавните институции и застрашава държавните устои, държавността. МВР не само че не може да овладее Престъпността, но показва некомпетентност и безпомощност. Полицейски служби признават, че от техните редици тече информация към престъпния свят. Това засилва и потвърждава съмненията за корумпираност сред органите и институциите на правозащитната система.

 

Трето. Ефективността на законодателната инициатива, активност и дейност е ниска - забавяне и лошо качество на проектозаконите, натиск и извиване ръцете на парламентарното мнозинство чрез опита за превръщането му в машина за гласуване, в парламентарна гилотина. Пренебрегва се практиката и ефекта на широко обсъждане на подготвяните проекти за закони.

 

Четвърто: Кабинетът "Виденов" се оказва неспособен да води диалог с обществеността, със синдикатите, с медиите, с опозицията, с извънпарламентарните политически сили. Голи фрази останаха декларациите за национален консенсус и отговорност. Съзнателна или не, информационната закритост се превърна във фактор нагнетяващ негативни социални настроения, подхранващ социална неудовлетвореност.

 

Пето. По стил на управление, по модел на управленско поведение кабинетът "Виденов" ежедневно засилва впечатлението за подобие и аналог с кабинета "Филип Димитров": приказки, обещания, изхвърляния, бездействие, загуби на пазари, стагнация в МВР и службите за сигурност, война с другите държавни институции (която дори вече не и интересна), липса на диалог, капсулиране, информационно затъмнение. И правителството на Филип Димитров, и правителството на Жш Виденов независимо от характера и структурата на поддържащото ги парламентарно мнозинство не упражняват властта, а се карат за привилегиите, облагите, ползите от нейната консумация.

 

4 май 1996 г. София

 

 

 

 

 

 

 

ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 Борислав Цеков

Говорител на Българска партия ЛИБЕРАЛИ

 

 

Настоящият доклад няма за цел да анализира всички тенденции, фактори и условия, които определят характера на българската външна политика в контекста на новите европейски и световни реалности.

Ще се спра само с един по-общ поглед върху подхода, чрез който смятам, че трябва да се решават въпросите за:

  • мястото на България в политическата карта на Европа след студената война и в условията на напредващ процес на нови геополитически разделения;

  • търсенето на международни институционални гаранции за националната сигурност на нашата страна.

 

След рухването на комунистическия режим у нас и разпадането на блоковото противопоставяне между т.нар. социалистически лагер и западните демокрации, в условията на широк обществен консенсус, формиран на Националната кръгла маса беше дефиниран новият външнополитически курс на България. Европейското направление беше обявено за приоритетно, а интеграцията на страната в европейските структури за една от основните цели на българската външна политика. Същевременно бяха установени активни официални отношения със западните военно-политически струкрури - НАТО и Западноевропейския съюз (ЗЕС).

Декларирано беше желание за приобщаване към модела на западните либерални демокрации и развитие на ползотворни двустранни отношения с балканските държави, Русия и САЩ на основата на прагматизма, деидеологизацията и взаимното зачитане на интересите.

Въпреки това, ако се върнем в изминалите пет-шест години, несъмнено ще отбележим, че през определени периоди балансът в международния курс на страната отново ставаше жертва на идеологически догми, макар и вече с обратен знак. Става дума, например, за едностранчивата ориентация на правителството на СДС към развитие на

 

българо-американските отношения за сметка на демонстративно хладни и дори враждебни позиции спрямо Русия.

Тези дисбаланси до голяма степен бяха неутрализирани от последвалия кабинет на проф. Любен Беров.

Правителството на Демократичната левица, дошло на власт през 1994г., демонстрира стремеж към активна външна политика, чиито основни параметри се регламентират от концептуални и нормативни документи, приети от компетентните в тази сфера конституционни органи. Беше приета от кабинета и депозирана в Народното събрание Концепция за националната сигурност на Република България, разработена беше правителствена програма в областта на външната политика. Кабинетът на Жан Виденов потвърди европейската ориентация на страната, издигна формулата "сигурност чрез интеграция" и определи като приоритетни партньори на България Русия, САЩ и Германия. Предприети бяха редица ефективни мерки за унифициране на българското законадателство и административни процедури със стандартите на Европейския съюз. Създадена беше нарочна правителствена комисия по тези въпроси, определен беше ресорен заместник министър на външните работи, който отговаря за европейската интеграция.

Същевременно, 1995г. беше година на неуспехи за нашата страна в международен план - шенгенският списък, отхвърлянето на молбата ни за членство в нео-КОКОМ, ултимативното искане на държавите от Г-7 за спиране на Първи реактор на АЕЦ "Козлодуй", крахът на надеждите за еднакво третиране на България и вишеградските държави, практическото изолиране от следвоенното възстановяване на бивша Югославия. Активизирането на отношенията с Русия - само по себе си положителен факт - все още не носи очакваните ползи и преимущества за българската страна.

Всичко това до голяма степен се дължи и на факта, че правителството на Демократичната левица не успя да намери най-верния тон, да предприеме най-подходящите стъпки в тази сфера. Това предизвика оживени дискусии сред националните политически сили, медии и обществени среди; изведе на преден план липсата на единна позиция на държавните институции по ключови въпроси на българската външна политика.

Колебливите, двусмислени и неясни сигнали, идващи от лявото управление, съвсем оправдано предизвикаха подозрения сред западните държави и обществено мнение за προ-руска ориентация на България, за липса на единна национална стратегия, относно мястото и ролята на

 

Външнополитическата ориентация ...

нашата страна в международния живот. Съчетани с финансовата нестабилност, високата престъпност и корупция в страната тези фактори задълбочиха нагласите у чуждестранните делови среди, че България е рисков и ненадежден терен за инвестиции.

И всичко това, в контекста на разрастваща се борба за сфери на влияние между големите играчи на международната сцена, опити за създаване на нови "оси", "санитарни кордони" и буферни държавни образувания.

Макар и така схематично очертана, тази обстановка поставя с особена острота въпроса: "къде сме ние?" - в обединена Европа; в някакъв нов източен блок, доминиран от Русия или във формацията Южни Балкани, прононсирана от САЩ. Във военно-политически аспект дискусиите в обществото се фокусират върху алтернативата: НАТО или неутралитет.

И ако относно членството в Европейския съюз е налице широк обществен и политически консенсус, то противоречията, които възникват по отношение на присъединяването на България към НАТО се задълбочават. Потвърждение на това беше и официално заявената по време на посещението на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана констатация, че в България няма консенсус за присъединяването на страната към Северноатлантическия договор.

Когато се обсъждат предимствата и слабостите на всяка от посочените алтернативи, съвсем закономерно се изтъкват аргументи от политически, икономически и геостратегически характер. Претеглят се плюсове и минуси, финансови ресурси и пазарна целесъобразност. Наистина това са въпроси от изключително значение, които по никакъв начин не бива да бъдат подценявани или пренебрегвани.

Но струва ми се, че именно ние, либералите, трябва да насочим вниманието на обществеността и политическите сили към един по-глобален и същностен подход.

Избирайки Европейския съюз или друга интеграционна общност, НАТО или неутралитет, трябва да сме наясно, че избираме не просто пазари за своите стоки или покровителството на дадена велика сила. Изборът, който ще направим е цивилизационен избор. Избор на тип цивилизация. Дали България ще бъде част от високо развития свят на информационните технологии, модерното пазарно общество и либералната демокрация, т.е. евро-атлантическия свят, или ще плува в мътните води на поляризирани и нестабилни обществени модели, ориенталски нрави и изостаналост. Трябва да изберем цивилизацията, в която искаме да живеем - ние и тези, които ще дойдат след нас.

Скептиците твърдят, че хилядолетната културно-историческа диференциация на източното православие, католицизма, протестантството и исляма са непреодолим императив, който обрича България на принадлежност към Изтока и прави нереалистичен стремежа ни за приобщаване към евро-атлантическите ценности.

Ако тази скептична визия е вярна, то щеше ли да е възможна съвременна Турция? Та нима изборът, който направи Кемал Ататюрк и младотурците - западна ориентация, членство в НАТО, желание за присъединяване към ЕС - не е цивилизационен избор? При това избор, : . й го рязко контрастира с принадлежността на турския народ към дълбоко консервативните ислямски ценности и мироглед. И въпреки това Турция ' спя, избра западната цивилизация и това нейно послание я превърна в стратегическа опора на християнския свят срещу ислямския

фундаментализъм ·

България е изправена пред избор, който ще предопредели съдбата й през идните десетилетия. Разбира се, не бива да храним илюзии, че окончателното решение ще бъде взето в България, от българските държавни институции. То ще бъде взето от т.нар. велики сили и то съобразно техните жизнени и стратегически интереси. Но цивилизационният избор, който ще направи България несъмнено ще окаже влияние върху начина, по който ще бъде решен този въпрос.

И тук е отговорността на политическия и интелектуален елит на страната.

Нужно е ясно послание към световната общност:

  • че България се стреми да бъде съпричастна към евро-атлантическите ценности;

  • че една от основните външнополитически цели на България е членството в Европейския съюз и НАТО;

С това трябва да бъде свързана цялостната политика за развитие на страната; за изграждане на правова държава, свободно гражданско общество и социално ориентирана пазарна икономика.

Нужна е добре промислена и последователно осъществявана държавна политика за позитивно пропагандиране на България, нейната древна култура и съвременни достижения, особено в страните от Западна Европа. В това отношение, не е ли време да се постави на дневен ред въпроса за български сателитен телевизионен канал, който да покрива границите на българското духовно пространство; за цялостна стратегия на България в сферата на културата и науката с особен

 

Външнополитическата ориентация ...

 

акцент върху необходимостта от българска културна и духовна експанзия в чужбина.

Именно през призмата на този глобален подход трябва да се преценяват конкретните измерения на отношенията ни с Европейския съюз и НАТО. И доколкото споровете относно присъединяването на България към НАТО са най-актуални и противоречиви, ще се спра с няколко думи на този проблем.

Още с приемането на концепцията "Либерален принос към националната сигурност на Република България" през 1993 г., Българска партия ЛИБЕРАЛИ декларира ясно становище за необходимостта от национално съгласие за интегрирането на България в евро-атлантическите структури. В този смисъл би следвало да се оценят положително действията на правителството на Жан Виденов, както и усилията на президента на Републиката и парламентарната опозиция за активизиране на диалога с НАТО, относно перспективите за разширяване на пакта в Източна Европа.

Същевременно, трябва да се противопоставим на опитите на различни политически и общеетвени среди Проблемът за българското членство в НАТО да бъде партизиран и идеологизйран; да бъде свеждан до противоборство между "комунисти" и "антикомунисти", "леви" и "десни". Без съмнение, подобни нагласи и тенденции могат само да навредят на националните интереси на България.

НАТО е в процес на еволюция, която би следвало да отхвърли наследството на студената война, да адаптира организацията към новите европейски и световни реалности, отчитайки ролята и интересите, както на новите демокрации от Източна Европа, така и на Русия, като велика сила.

В такъв смисъл, България трябва да представи кандидатурата си за приемане в Северноатлантическия договор, поставяйки като условие не само гарантирането на неприкосновеността на границите си, но и запазването на традиционните приятелски отношения с Русия.

В по-общ план - стремежът за евро-атлантическа интеграция на България не бива да ни конфронтира с Русия. Нито пък ясната европейска ориентация да нн противопоставя на САЩ. Това автоматично увеличава значението на отношенията ни с балканските дьржави и особено с Турция, Гърция и CP Югославия. Тези отношения трябва да се изграждат не на принципа на равноотдалечеността или създаването на "оси", а при отчитане на конкретните и специфични взаимни интереси на основата на равнопоставеността и зачитането на териториалната цялост на страните от региона.

Отчитайки историческите наслоения, специфичните интереси на световните рили в балканския регион и съвременните реалности, в контекста, разбира се, на българските национални интереси, би следвало да се постави особен акцент върху двустранните отношения с Русия, САЩ и Германия. Тяхното пълноценно, равноправно и балансирано развитие ще допринесе както за издигане на международния авторитет на България и укрепването на стабилността в региона, така и за успешното продължаване на либералните реформи в страната, напредъка и просперитета на българската нация.

В заключение, от името на Българска партия ЛИБЕРАЛИ, се обръщам към държавните институции, политически и обществени среди - изборът, който трябва да направим днес ще предопредели съдбата на родината ни за десетилетия напред. Нека с повече разум и национална отговорност превърнем България в част от нова, обединена Европа.

 

4 май 1996 г.

София

 

 

Издава Изпълнително бюро на Българска партия ЛИБЕРАЛИ Адрес: 1303 София, ул. "Цар Симеон" No 85, тел.: 312081 Технически оформител: Зорница Христова