9 декември 2019г.

Зачатие на света и праведна Анна, имен ден на Ана и др. Ден за борба с корупцията

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Законопроект за българите в чужбина на Ив. Сунгарски - 1998 г.

 Съдържание

  1. Писмо до председателя на НС Йордан Соколов
  2. Разпореждане на председателя на 38 НС Йорд. Соколов
  3. Проект за Закон за българите в чужбина - вносител Иван Сунгарски
  4. Мотиви към Законопроект за българите е чужбина

 

* * *

 

 

 

* * *

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!

----------------------------------------------------------------------------

 

ЗАКОН

ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

 

Г л а в а първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда отношенията на Българската държава с българите в чужбина - гражданите на Република България, пребиваващи извън границите й и лицата от български произход с българско етническо самосъзнание, които не са български граждани.

Чл. 2. (1) Българската държава способства за създаването на благоприятни условия за свободното развитие на българите в чужбина, като предприема стъпки, съобразени с принципите на международното право и законодателството на съответната страна с цел защита и съдействие на техните индивидуални и колективни права и интереси.

(2) Българската държава подкрепя самодейните организации на българите в чужбина, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция.

Чл. 3. (1) Българските граждани се ползват с право на закрила от страна на Българската държава, която в съответствие с международните договори и принципите на международното право изгражда структури за съдействие на българските граждани при упражняване на техните права и защита на техните законни интереси зад граница.

(2) Българската държава осигурява правна и финансова помощ по ред и при условия, определени от Министерския съвет на изпаднали в беда български граждани, намиращи се зад граница, свързана със защита на техните човешки права, признати и гарантирани от Конституцията, с тяхното физическо оцеляване и придвижването им до територията на Република България.

(3) Министерският съвет определя министерствата, които отговарят пряко за провеждането на държавната политика по отношение на българите в чужбина, структурите, които те изграждат с оглед нейното провеждане и механизмите за координиране на техните действия.

 

Глава втора

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Чл. 4. (1) Национален публичен орган с координативни и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите в чужбина и техните общности е Националният съвет за българите в чужбина.

(2) Националният съвет за българите в чужбина следи за провеждане на съобразена с Конституцията, традициите и националните интереси единна държавна политика по отношение на българите в чужбина, координира дейността на българските публични и частни институции, свързана с българите в чужбина, оказва съдействие на българите в чужбина и техните организации.

(3) Националният съвет за българите в чужбина представлява интересите на българските общности в чужбина пред българското правителство.

(4) Националният съвет за българите в чужбина представя ежегоден доклад за българите в чужбина пред Народното събрание.

Чл. 5. (1) Националният съвет за българите в чужбина е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.

(2) Средствата по предходната алинея се определят със Закона за държавния бюджет.
(3) Националният съвет за българите в чужбина приема правилник за своята организация и дейност.

Чл. 6. (1) Националният съвет за българите в чужбина се състои от председател и шест члена, двама от които се избират измежду българите в чужбина.

(2) Председателят на Националния съвет за българите в чужбина и неговите членове се избират от Народното събрание, по предложение на председателя на  Народното събрание за срок от пет години.

(3) Всеки от членовете на Националния съвет има персонален мандат.

(4) Пълномощията на председателя на Съвета или на негов член се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред председателя на Народното събрание;

2. по решение на Народното събрание;

3. смърт.

(5) Председателят и членовете на Националния съвет за българите в чужбина получават възнаграждение, което се определя от Министерския съвет в рамките на гласувания за Съвета бюджет.

Чл. 7. (1) Националният съвет за българите в чужбина осъществява своите функции във взаимодействие с министерствата по чл. 3, ал. 3.

(2) Националният съвет за българите в чужбина получава информация относно дейността на посочените министерства но изпълнението на този закон.

(3) Националният съвет за българите в чужбина предлага мерки за подобряване работата на министерствата и ведомствата, свързана с българите в чужбина.

 

Г л а в а трета

ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Чл. 8. Подкрепата на българите в чужбина и техните самодейни организации се осъществява чрез правителствени и частни програми.

Чл. 9. (1) Правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националниия съвет за българите в чужбина и се одобряват от  Мнистерския съвет.

(2) Програмите по предходната алинея се финансират от държавния бюджет с предварително предвидени за целта средства.

(3) Програмите са със срок от една до пет години и предвиждат създаване на благоприятни условия за българите в чужбина в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването. Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани с опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно историческо наследство.

(4) Програмите се осъществяват чрез проекти, одобрявани от съответното министерство на конкурена основа. Финансирането на проектите се осъществява чрез съответното министерство в рамките на средствата, предвидени по съответната програма.

(5) Редът и условията за участие във всяка от програмите се определят от съответното министерство, съгласувано с Националния съвет за българите в чужбина.

Чл. 10. (1) Националния съвет за българите в чужбина съдейства за разработването и одобрява частни програми за българите в чужбина.

(2) финансирането на частните програми се осъществява чрез Националния съвет за българите в чужбина от частни лица и средства на Националния съвет за българите в чужбина, постъпили като дарения, завещания, помощи и други.

(3) Програмите по предходните алинеи се осъществяват чрез проекти, одобрявани от Националния съвет за българите в чужбина на конкурсна основа, съгласувано с частните лица, осигуряващи основните средства за финансиране на съответната програма.

(4) Редът и условията за участие във всяка от програмите се определят от Националния съвет за българите в чужбина.
Чл. 11. (1) Извънбюджетните средства на Националния съвет за българите в чужбина не могат да бъдат използвани за други цели, освен за финансиране на програми по предходния член.

(2) Националният съвет за българите в чужбина може да учредява фондации с извънбюджетни средства и имущество, постъпило чрез дарения, завещания, помощи и други подобни.

(3) Целта на фондациите по предходната алинея е участие във финансирането на частни програми за българите в чужбина и контрол върху изпълнението на одобрените и финансирани но тези програми проекти.

Чл. 12. (1) Министерският съвет, в рамките на неговата компетентност, предвижда или предлага на Народното събрание да предвиди данъчни, митнически и други фискални облекчения за лицата, финансиращи частни програми за българите в чужбина, съответно на размера на финансирането, както и за лицата, осъществяващи програми за българите в чужбина чрез одобрени по реда на чл. 9, ал. 4 и чл. 10, ал. 3 проекти.

(2) Предложения за упражняване правомощието на Министерския съвет по предходната алинея могат да правят Националният съвет за българите в чужбина,  министерствата и ведомствата, ангажирани с провеждането на държавната политика по отношение на българите в чужбина.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Министерски съвет.

София, 24 март 1998

ПОДПИС НА ВНОСИТЕЛЯ: /.../(Иван Сунгарски )

 

* * *

МОТИВИ

към Законопроект за българите е чужбина

Целта на закона е да уреди отношенията, свързани с правния статус на българските граждани, пребиваващи в чужбина, и на лицата от български произход с българско етническо самосъзнание, които не са граждани на Република България. Уредбата на тези отношения е съобразена с конституционноправния статус на българските граждани и чужденците, с международните договори, по които е страна Република България, и с принципите и нормите на европейското право. Предлаганата законодателна уредба предвижда установяване на задължения на Българската държава спрямо посочените категории лица и изграждане на механизмите, чрез които държавата във  взаимодействие с гражданското общество (особени публични образувания и частни институции) ще осъществява своите функции по отношение на българите в чужбина.

Предвижда се създаване на Национален съвет за българите в чужбина като държавно-обществена институция от публичен тип, която не е орган на държавната власт, ползва се с автономност по отношение на държавната администрация и отразява нейното взаимодействие с гражданското обществство в сферата на отношенията, свързани с българите в чужбина и с опазването на българското културно-историческо наследство зад граница.

Националният  съвет има координативни и представителни функции. Извеждане на органа, занимаващ се с българите в чужбина, извън структурите на централната администрация цели премахване на недопустимото, от гледна точка на модерната администрация, дублиране на дейности (дейността на Агенцията за българите в чужбина се припокрива с дейността на Министерство на външните работи, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката). Същевременно функциите се извеждат от сферата на чистото администриране в сферата на публичното представителство, застъпничество и съдействие на специфичните права и интереси пред държавата и частните институции. Разширената функционална основа на институцията предполага промяна в нейния правен статус от агенция към правителството в национален съвет, от институция на администрацията в публична институция, без държавно-властническа компетентност.

По нов начин е решен въпросът за механизмите, чрез които се организира държавното съдействие на интересите на българите в чужбина. От прякото финансиране и администриране на дейността, доказало своята ограниченост и неефективност, се преминава към индиректна намеса на държавната администрация чрез финансиране и координиране на програми в приоритетни сфери, свързани с българите в чужбина и българското културно-историческо наследство зад граница. Предоставя се възможност за формиране на програми извън бюджетното финансиране (частни програми за българите в чужбина), при което Националният съвет гарантира ефективното и целево осъществяване на проектите, финансирани от тях. Предвиждат се фискални облекчения за лицата, финансиращи такива програми. По този начин се привлича самото гражданско общество към реализиране на приоритетите на държавната политика при провеждането на националните интереси спрямо българите в чужбина.

ПОДПИС НА ВНОСИТЕЛЯ: /.../

(Иван Сунгарски)

София,  24 март 1998