19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Законопроект за връзки с българите в чужбина на А. Великов и Кр. Каракачанов - 1998

Съдържание

  1. Предложение на законопроект на Закона за българите, живеещи извън България 1998 г. 
  2. Мотиви
  3. До председателя на Народното събрание Йорд. Соколов
  4. Разпореждане на председателя на НС Йордан Соколов

 

* * *

Проект

ЗАКОН ЗА ВРЪЗКИ С БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

Вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 година, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 година, други международни актове за човешките права и Конституцията на Република България;

Потвърждавайки отново грижата на Република България за българите, които живеят извън нейните държавни граници, Народното събрание прие Закон за връзки с българите, живеещи извън България.

 

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон урежда:

1. правата и задълженията на българите, живеещи извън България, които са български граждани;

2. отношенията на държавата и нейни физически и юридически лица с българи, живеещи извън България, които имат чуждо гражданство, или с други лица, живеещи извън България, които са били български граждани или са пребивавали постоянно в нея;

3. правата и задълженията на българската държава за издирване и опазване на паметници и други ценности, намиращи се извън нейните граници, които са свързани с историята и културата на България.

Чл. 2. Българин, живеещ извън България, съгласно този закон, е лице, което:

1. има поне един възходящ с българска народност,

2. притежава българско национално съзнание и

3. пребивава трайно на територията на друга държава, съгласно уредбата на съответното законодателство или определен международен статут.

Чл. 3 /1/ Българска народност по чл. 2 т. 1 има лице, което е:

1. живяло, или негов възходящ е живял, в сегашните или предишни граници на България и

2. признавано тогава за българин по българското законодателство или според традициите.

/2/ Българска народност може да бъде доказвана и с документ, издаден от български или чужд държавен орган, или от обществена организация на българи, живеещи извън България или на организация за поддържане на връзки с тях, както и по реда, установен от българското законодателство.

Чл. 4. Този закон се съобразява със законодателството на държавите, в които живеят българи или се намират паметници и други ценности, свързани с историята и културата на България, както и с международноправните принципи и норми.

 

II. ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

Чл. 5. Българските граждани, живеещи извън България, имат всички права и задължения по Констититуцията на Република България и се намират под закрила на българската държава.

Чл. 6. /1/ Българите, живеещи извън България, независима какво е гражданството им, имат право да осъществяват връзки с България, нейни институции, роднини и близки, други лица, български и международни организации, както и да посещават Република България и да пребивават в нея, при спазване на установения в страната правен режим.

/2/ При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън България ползват облекчения при заплащане на държавни такси, включително такси, свързани с обучение у нас, съгласно тарифи, утвърдени от компетентните държавни органи.

Чл. 7 Българските граждани, живеещи извън България, могат да упражняват правото си на труд при пребиваване в страната, след получаване на разрешение от съответните български власти, съгласно нормативните актове, уреждащи трудовите отношения.

Чл. 8 /1/ Право на собственост върху недвижими и движими имоти, земя и вещни права върху недвижими имоти се придобиват от български граждани, живеещи извън България, при условията, предвидени за постоянно живеещите в страната български граждани.

/2/ Правото на собственост върху движими вещи се придобива от българи, живеещи извън България, които нямат българско гражданство, при условията за българските граждани, а право на собственост върху сгради и вещни права върху недвижими имоти - с разрешение на министъра на финансите или съгласно друг режим, установен от българското законодателство.

Чл. 9. Българите, живеещи извън България могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират, да участват в приватизацита, да реституират собственост и да придобиват наследства.

Чл. 10. Българите, живеещи извън България, могат да ползват държавни лечебни заведения и почивни станции при намалено заплащане, ако са с ниски материални възможности, при условия, установени от компетентните институции.

Чл. 11. Българи, живеещи извън България, се обучават във висши и средни училища и институти на Република България:

1. по реда на българските граждани;

2. по реда за българи, живеещи в чужбина, установен от Министерския съвет.

Чл. 12. Българите, живеещи извън България, получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг начин за изучаване в държавите, в които живеят на български език, литература, история, география и други български дисциплини, съгласно нормите на международно право, местното законодателство или на основата на двустранни споразумения със съответните държави.

Чл. 13. На българите, живеещи извън България, се осигуряват възможности за осъществяване на правата им за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България:

1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и останалите сфери от развитието на България;

2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;

3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища на територията на съответните държави за популяризиране и развитие на българската култура и наука;

4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в България, включително с участие на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта.

5. предоставя сгради на български културно-нформационни и търговски центрове в чужбина на български общности зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга духовна дейност.

Чл. 14. Държавата подпомага изявата на религозната принадлежност на българите живеещи, извън странана, като фактор за опазване на българската национална идентичност, за което Република България:

1. по договореност със съответните държавни институции и ръководствата на Българската православна църква и на други разрешени от закона религии у нас, подпомага дейността им сред българите, живеещи извън България, контактува с техни религиозни организации извън страната и подпомага дейността им сред българите зад граница за утвърждаване на традиционните национални и духовни ценности;

2. съгласувано с държавите, в които живеят българи, както и с религиозните институции на тяхна територия, съдейства за осъществяване на верските права на нашите сънародници.

Чл. 15. Българската държава подпомага и насърчава обществени организации на българи, живеещи зад граница и такива, които поддържат контакти с тях като развиват дейност, насочена към запазване на българския национален характер и към културното и икономическото развитие на българските общности извън пределите на страната. За целта държавата:

1. съдейства на дейността на неправителствени организации с идеална или финансово-стопанска цел, работещи в тази насока съгласно вътрешнодържавното законодателство и международните актове;

2. предоставя на такива организации данъчни, митнически и други преференции, съгласно закон или по ред, установен от Министерския съвет.

 

III. ЗАДГРАНИЧНИ ПАМЕТНИЦИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРИЯ

Чл. 16/1/ На основание на универсални, европейски или двустранни договори, Република България работи за издирване, опазване, проучване и популяризиране на паметници и други ценности, намиращи се извън нейните граници, които са свързани или са част от българското културно-историческо наследство.

/2/ Дейността по ал. 1 е насочена към утвърждаване на ролята на българския народ за развитието на световната и европейската цивилизация, духовното единство на нацията и поддържането на връзките с българите, живеещи извън България.

/3/ За осъществяване на тези цели Република България:

1. съставя каталози на паметниците и други ценности по географски райони и държави;

2. в сътрудничество с държавите на местонахождението им и с международни правителствени и неправителствени организации предприема мерки за тяхното запазване, реставриране, експониране, изследване, документиране и правна защита, както и за опознаването им у нас и в странство;

/4/ Конкретните средства и методи за извършване на дейностите по този член, както и компетенциите на съответните държавни органи, се по този член, както и компетенциите на съответните държавни органи, се определят с отделен закон.

 

IV. БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ, КОИТО СЕ УСТАНОВЯВАТ НА МЕСТОЖИТЕЛСТВО В СТРАНАТА 

Чл. 17/1/ Българи, живеещи извън България, които желаят да се установят на местожителство в Република България получават разрешение за това от

компетентните български държавни органи.
/2/ На българите по ал. 1 се предоставят материални и други помощи за тяхното устройване в страната, при условия и ред, определени от съответните закони и от Министерския съвет.

 

V. ОТНОШЕНИЯ С ЛИЦА ОТ НЕБЪЛГАРСКА НАРОДНОСТ, БИЛИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ИЛИ ЖИВЕЛИ В СТРАНАТА

Чл. 18/1/ Република България поддържа връзки с лица от небългарска народност и техни потомци, живеещи извън границите й, които са били български граждани или са живели в страната и проявяват интерес към нейната история и съвременност, като тяхна предишна Родина или страна, свързана с живота им.

/2/ В зависимост от желанието на тези лица държавата ги запознава със страната и организира културни, научни и други прояви;

/3/ При определени условия държавата им създава улеснения за посещение у нас и за участие в икономическия и културен живот на страната, включително и по договореност с държавата на сегашното им пребиваване.

 

VI. ФУНКЦИИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ И МЕСТНИ ОРГАНИ

Чл. 19/1/ Централните държавни органи и органите на местното самоуправление и местната администрация осъществяват функциите на Република България по този закон, като:

1. съдействат за запазване на националната, езиковата, културната и религиозната идентичност на българите, живеещи извън България;

2. подкрепят техните организации, поддържат отношенията с други лица, живеещи извън страната, били български граждани или живели в България, и съдействат за издирване, опазване и популяризиране на паметници и други ценности извън границите ни, свързани с нашата история и култура;

3. предоставят правна и дипломатическа защита на българите, живеещи извън страната при нарушаване на техните граждански, политически, социално-икономически и културни права, съобразно човека.

/2/ Централните държавни органи и органите на местното самоуправление и местната администрация изпълняват тези функции приоритетно спрямо българите в другите държави на Балканите и в Украйна, Унгария, Молдова, ОНД, Америка и Австралия, където живеят големи групи българи.

 

VII. ФУНКЦИИ И СТАТУТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Чл. 20/1/ Агенцията на българите в чужбина е орган на Министерския съвет за осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България и на други лица, живеещи извън нейните граници, били български граждани или пребивавали постоянно в страната.

/2/ Агенцията за българите в чужбина е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в град София.

/3/ Агенцията за българите в чужбина:

1. организира и съгласува с други държавни органи и организации изучаването на състоянието и проблемите на българските общности извън България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;

2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местната администрация за практическото осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България и на други лица, живеещи извън границите й , били български граждани или пребивавали постоянно в страната;

3. поддържа вразки с българите, живеещи извън България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;

4. съгласува с ръководствата на Българската православна църква и на други вероизповедания, както и с държавни органи за връзки с тези религиозни инстанции, работата сред българите, живеещи извън България за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, езиковата, културната и религиозната им идентичност;

5. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън България;

6. извършва издателска и разпространителска дейност, чрез която ги осведомява за България и българските задгранични общности;

7. подготвя и внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове, съобразно с функциите си;

8. участва в международната дейност по въпросите на националните, езиковите и религиозните малцинства, включително при подготовката на международни договори, сключени от Република България, в рамките на компетенциите си.

Чл. 21 /1/ Агенцията се ръководи от Председател, който се избира от Министерския съвет, по предложение на министър-председателя.

/2/ Предсадетелят на Агенцията:

1. организира и ръководи дейността на Агенцията;

2. представлява Агенцията пред държавните и общински органи, дипломатически представителства и органи на чужди държави;

3. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения на служителите на агенцията;

4. утвърждава вътрешни правила за работа на Агенцията;

5. изпълнява бюджета на Агенцията;

6. утвърждава и съставя структурата на Агенцията.

Чл. 22/1/ Към Агенцията за българите в чужбина се създава фонд, който да участва във финансирането на дейността по отношение на българите, живеещи извън България, по издирване, опазване и популяризиране на паметници и други ценности извън страната, свързани с нейната история и култура, както и за подпомагане на заселващи се у нас задгранични българи.

/2/ Статутът и насоките на дейност на фонда се определят от министъра на финансите.

 

VIII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. За прилагането на този закон Министерският съвет приема правилник.
§2. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

 

 

* * *

МОТИВИ 

България е сред малкото държави в Европа, значителна част от населението на която живее в територии, оказали се преди десетилетия извън българските граници. От друга страна, също поради исторически, а и в резултат на икономически, политически и други причини, много българи са емигрирали в странство.

Република България е призвана да поддържа връзки с нашите сънародници, живеещи извън държавните ни предели, и съдейства за запазване на българската, национална, езикова, културна и религиозна идентичност, включително и като приема техни посещения в страната, да полага грижи при необходимост за защита на човешките им права, гарантирани от всепризнати международни договори, съгласно международните норми и законодателството на държавите, в които те живеят. Във връзка с това, държавата трябва да предприема и мерки за опазване на паметници и ценности, намиращи се извън страната, които са свързани с нейната история и култура, а и с живота и дейността на задграничните ни сънародници. Необходимо е да се поддържат връзки и с лица, живеещи извън страната, които са били български граждани или са пребивавали постоянно в нея.

За всичко това се налага създаването и прилагането на законодателна уредба, съобразена със съвременните европейски и световни стандарти. Условия за изработването й вече има, след като България тръгна по демократичент път и води независима и националноотговорна политика.

Проучванията показват, че държави като Франция, Италия, Германия, Австрия, Израел, Гърция, Турция и други имат развито законодателство за сънародниците си, живеещи в чужбина, работят с тях и това съдейства за собственото им икономическо и културно развитие, както и за поддържане на свое задгранично лоби. Подобна правна уредба вече създадоха и повечето бивши социалистически държави. Така например, в приетата нова Конституция на Румъния, за разлика от българската Конституция, има отделен текст за работа с румънците, живеещи в чужбина, които нямат румънско гражданство, а това е включено и в други техни нормативни актове. Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия и други държави също имат разгърната правна уредба за подкрепа на съотечествениците си в чужбина и за участието им в развитието на тези страни.

Представеният проект за закон за българите, живеещи извън България е съобразен с българската национална идея, с традициите ни, с необходимостта от утвърждаване на българската идентичност на нашите задгранични сънародници и възможностите им да упражняват своите права, в съответствие с универсалните и европейските международни норми и законодателства на държавите на постоянното им пребиваване.

В проекта е дадено определение на понятието за българин, живеещ извън България, което включва, с оглед на съществуващата обстановка, три елемента:

българска народност на поне един от възходящите му; българско национално съзнание; трайно пребиваване в друга държава. Приема се, че българска народност имат живеещите или живелите в сегашните или предишни граници на България, които са признавани за българи по нейното законодателство или в съответствие с традициите. Посочени са способите за доказване на българската народност и с документи, издадени от български или чуждестранни държавни органи, или от организации на съответните български общности.

Разделът за правата на българите, живеещи извън България е разработен в съответствие с Конституцията, която предвижда за тези, имащи българско гражданство, равенство с живущите в страната и ги поставя под своя закрила.

Трудовите, вещните и други права са решени съгласно установения у нас правен режим. Отделено е място на правата им да участват в стопанската дейност, приватизацията и инвестирането в България. Осигурени са техните права за обучение в български средни и висши училища и институти и за подпомагане на изучаването на български дисциплини, като български език, литература, история и т.н., в училища в държавите на местоживеенето им.

Разработени са правните възможности на задграничните българи да се запознават с многовековната и съвременна българска култура и наука и да участват в развитието й, в зависимост от техните интереси. Съществено място е отделено за съдействие за осъществяване правата на българите, живеещи извън България да изповядват своята религия, за което е предвидено да се работи с българските религиозни институции.

В отделните раздели са дадени разпоредбите за опазване на задграничните паметници, свързани с историята и културата на България, както и за заселващите у нас задгранични българи и за отношенията с живеещите извън страната лица с небългарска народност, които са били български граждани или са живели в България.

Определени са и функциите в тази сфера на централните държавни органи и на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и на специализираното ведомство - Агенцията за българите в чужбина. Предвидено е към нея да се създаде целеви фонд за подпомагане финансирането на дейността й, поради възникващите трудности това да се прави само с бюджетни средства.

С приемането на този закон биха се решили важни национални проблеми, поради което, без съмнение, народните представители ще го подкрепят.

Народни представители:

Красимир Каракачанов /подпис/

Анатолий Величков /подпис/

 

* * *