26 май 2020г.

Св. мъченик Георги Софийски,мъченици българи от Армения, празник на Божурище, Ихтиман...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Либерален принос към националната сигурност на Р България

УВОД
 

Разработването на концепция за националната сигурност е проява на отговорността, която оформящото се гражданско общество има спрямо своето собствено бъдеще. Предназначението на концепцията като програмен документ, приеман от Народното събрание, е да определи обществения консенсус относно националните интереси и цели, както и пътищата и средствата за тяхното осъществяване — в условията на преход от тоталитаризъм към плуралистична демокрация и отстояване на независима външна политика.

Обществеността не бива да живее с илюзията, че решаването на концептуалните и организационните проблеми на националната сигурност автоматически води до повишаване равнището на сигурност. Създаването на държавно-управленчески механизъм на сигурността като част от демократичните институции на страната поставя само началото на системен подход към националната сигурност, а ресурсното му обезпечаване в обществено-политическата, икономическата, социалната, военната и т.н. сфери е въпрос на продължително съзидание от страна на цялото общество.
Възгледите на БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ по проблемите на националната сигурност, представени тук, са доразвитие и конкретизация на нашата идейна и политическа платформа.

Волята за демокрация и свобода и доверието в способностите на човека синтезират нашата ценностна система. Както неведнъж обаче сме заявявали, либералният призив за свобода като мяра за човешкото добруване е несъстоятелен извън националните исторически идеали и националната ни идентичност. Трайните интереси на нацията тръгват от нейните исторически корени — от формирането на нашия език и писменост, на културата, фолклора, традициите, духовността — всичко, което ни е създало и съхранило през вековете като народ, нация и държава.

Макар формулирани като основни положения, изложените тук схващания и подходи към националната сигурност имат цялостен характер и представляват принципи на политическа програма. Крайната цел на такава програма е да видим България силна и просперираща, независима държава, равноправен и активен участник в общоевропейското и балканското сътрудничество; страна с общество, което е привлекателно за гражданите си и предизвиква уважение и симпатии в чужбина. Нашият подход към националната сигурност отдава дължимото на основните институции и фактори на сигурността — силен държавен апарат, армия и полиция. Главният резерв за създаване на надежна система на сигурност ние виждаме обаче в обединяване на нацията върху демократичните ценности и в дух на родолюбие; във възстановяване и модернизиране на икономиката на пазарен принцип; вдъхване нов живот и развитие на българското образование, наука, здравеопазване; в грижата за българската култура и възраждане на семейните ценности. Повишена роля на Българската православна църква в обществото, съчетана с традиционната търпимост към другите религии, изповядвани от български граждани, е също в сърцевината на нашето схващане за национална сигурност.

Своите възгледи по основните направления от предлагания съвременен подход към националната сигурност БПЛ подкрепя с идеи и конкретни предложения, за чието разработване в дълбочина ние предлагаме сътрудничеството си на всички национално отговорни политически и обществени сили у нас.

 

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Концепцията за национална сигурност има за свои основни подразделения външнополитическа доктрина и военна доктрина на Република България, които се явяват нейно логическо продължение и също подлежат на одобрение от Народното събрание.

Концепцията за национална сигурност/КНС/, външнополитическата доктрина /ВПД/ и военната доктрина /ВД/ са декларативно-постановъчни документи ,подлежащи на публикуване. Въз основа на техните принципи и постановки се разработват параметрите, функциите и задачите на оперативна система за национална сигурност /ОСНЦ/, която частично или изцяло се засекретява.

За жизнеспособността на системата за национална сигурност се грижи и отговаря Министерският съвет. Постоянно действуващ съвещателен орган на системата за национална сигурност е Консултативен съвет за национална сигурност, председателстван от Президента на Републиката, в чийто състав би трябвало да влязат представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и представители на обществеността в лично качество.

2. Основни обекти на сигурността са личността, обществото и държавата /държавността/. Към тях е основателно да се прибавят сдруженията на гражданите, които са признати от закона и толерирани от обществото.

Възприемането на едно по-богато на съдържание понятие за обектите на националната сигурност съответствува на принципа за плурализъм в демократичното общество. От друга страна това създава възможности да се увеличи потенциалът на държавно, обществено и лично участие в укрепване и поддържане на сигурността.

3. Концептуалните и практическите положения, третиращи националната сигурност, по принцип имат за цел да постигнат съчетаване на интересите и приноса на личност /гражданин/, общество и държава. В мирновременни условия акцентът в системата за национална сигурност трябва да падне върху многоаспектната сигурност на българския гражданин, с неговите права, свободи, достойнство и родови традиции, със стремежа му към материално и духовно извисяване.

На свой ред системата за национална сигурност може да се смята надеждна в дългосрочен план, само ако с механизмите си и силата на обществено въздействие и стимули е успяла да отгледа у всеки отделен гражданин отговорност към българската държавност и адекватно поведение спрямо политиката за сигурност на страната.

4. При определяне на комплекса от национални интереси и цели особено внимание заслужават:

а/ запазване независимостта, териториалната цялост и суверенитета на България;

б/ укрепване на единния характер на българската държавност;

в/ преодоляване на процеси и тенденции на противопоказно за националната сигурност разединение, нетърпимост и изолация на, и спрямо, отделни групи на обществото;

г/ доизграждане и развитие на демократичните институции и пазарната икономика — стълбовете на гражданското общество, което на сегашния етап от историческото ни развитие се явява обединителен национален идеал;

д/ осъществяване на модернизация и технологично обновяване на българската икономика при режим на строга екологическа политика; насърчаване внедряването на най-модерните технологии ("третата вълна"), като се използва активно националният интелектуален и професионален резерв;

е/ възстановяване, запазване и развитие на духовните, културните и нравствените добродетели и постижения, с които българинът си е извоювал място в европейската и световната цивилизация;

ж/ провеждане на активна външна политика, включително преминаване от форми на добросъседство и сътрудничество към интеграционни междудържавни отношения със съседни и по-далечни страни, с основна цел постигане на регионална система за сигурност от нов тип, която да изключва употреба на сила между балканските държави и етноси;

з/ стимулиране на духовната и културната общност с българите и българските граждани извън страната и насърчаване на тяхното национално самосъзнание, като се търси отзивчивостта и сътрудничеството на правителствата на държавите, в които те живеят или пребивават за по-дълго.

5. Националната сигурност се изгражда от няколко основни компонента/оперативни сфери/ :обществено-политически, икономически, социален, въшнополитически, военен, културологичен /цивилизационен/ и екологически. Системата на национална сигурност с нейните управленчески и оперативни механизми се организира така, че в рамките на всяка една от изброените по-горе сфери да извлече и мобилизира възможно най-голям потенциал от държавните структури, обществото и отделни граждани в полза на националната сигурност.

Управлението на този потенциал, с оглед постигане на оптимален оздравителен и стабилизиращ резултат при възникване на каквито и да са предизвикателства от вътрешнополитически и външнополитически характер към сигурността на България, съставлява политиката за национална сигурност.

6. Първостепенно значение за надеждното функциониране на системата за национална сигурност има законодателно-нормативната уредба на цялата материя от права, задължения и функции на държавните и обществените институции и гражданите, отнасящи се до националната сигурност.

7. Решаването на кардиналните проблеми на националната сигурност може да бъде постигнато въз основа на задълбочаваща се международна интеграция. Тази обусловеност произтича от географското и геостратегическото положение на страната; нейните скромни размери и военна мощ; експортната насоченост на българската икономика и европейската идентичност на нашия богат интелектуален потенциал.

Разгръщането на интеграционната политика в географска посока и отраслови направления до голяма степен ще предопредели отговора на стратегическия въпрос, дали България да приеме статут на неутрална страна, на какъв етап и при какви условия, или да се коалира във военно-политическо отношение с определени държави и международни силови структури.

8. На сегашния етап и в обозримото бъдеще като най-подходяща за България се оказва полицентристката геостратегическа ориентация. Налице са три главни центъра на геостратегическо влияние и интеграционно привличане по отношение на България, оформили се исторически и в резултат на трайни политически процеси: ЕО /Европейският съюз/; Русия, ОНД и Украйна; САЩ. Към тях се прибавя четвърто направление — Балканите.

Разрушаването на блоковата система изправи България пред нова реалност — Балканите и Югоизточна Европа се превърнаха в основен конфликтен район на Европа, в който периодически пораждащите се амбиции на някои балкански страни да играят ролята на регионални свръхсили и отсъствието на разбирателство между най-важните извънрегионални държави относно бъдещето на Балканите заплашват да превърнат недъзите на междубалканските отношения-национализъм, етническа и религиозна нетърпимост, социална недоразвитост — в латентни огнища на конфликт.

Поради средищното й положение и обвързаността на интеграционните й икономически връзки с извънрегионални центрове, България е най-заинтересована от регулиране на балканската криза в нейната многоплановост. Последното изглежда единствено възможно на основата на смели многонационални /с участието и на извънрегионални заинтересовани държави/ проекти от регионален интеграционен тип, с цел да се намерят компенсиращи невоенни фактори при установяването на ново статукво на Балканите и нов баланс на силите, насочен към постепенна демилитаризация на междубалканските отношения. Така за България балканската проблематика се превръща по необходимост в четвърто геостратегическо и интеграционно направление, което всъщност е първо, приоритетно, тъй като очакваните благоприятни резултати от сътрудничеството на България с основните за нея три източника на геостратегическо и интеграционно влияние просто няма да настъпят, ако не се създаде надежна балканска интеграционна структура.

 

II. ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА СФЕРА

Обществено-политическите явления и процеси имат определящо значение за състоянието на цялата оперативна система за национална сигурност. Доколкото у нас още дълги години ще се спори върху основните характеристики на гражданското общество, което нацията като цяло би искала да изгради, а системата за национална сигурност се нуждае от институционализиране и стабилност, то необходимо е да се намери баланс между динамичните и стабилизиращите фактори в името на непреходните национални интереси.

Следните принципи биха могли да бъдат възприети като основа за поведение на различните обществено-политически субекти в контекста на системата за национална сигурност:

1. Създаване на правно-институционална основа на системата за национална сигурност:

а/ постигане на взаимодействие на законова основа между законодателната, изпълнителната власт и Президента на Републиката по всички въпроси на националната сигурност, като се възприеме правилото за взаимно уравновесяване и национален консенсус, при отчитане на върховенството на националния интерес.
Във връзка с това да се предвиди съответстваща на Конституцията авторитетна роля на Президента на Републиката в областта на националната сигурност и външната политика, регламентирана по законодателен ред.

б/ придаване на цялостност и завършеност на законовата база на системата за сигурност.

С приемането на концепция за националната сигурност, външнополитическа доктрина и военна доктрина, Народното събрание не приключва, а активизира дейността си в областта на националната сигурност и в приоритетен порядък изпълва законовия вакуум и ликвидира евентуални нормативни противоречия. Законопроектите за национална сигурност, за въоръжените сили, за специализираните органи на сигурността, полицията, за националната дипломатическа служба, за държавния служител и т.н. трябва да имат органична, системна връзка с Конституцията и цялото законодателство, включително международните договори на страната, за да се създаде цялостна юридическа основа на националната сигурност;

в/ определяне на състава, пълномощията, функциите и взаимодействието между държавните институции и органи, натоварени да се занимават с проблемите на националната сигурност:

висши управленчески органи на държавната власт в областта на националната сигурност

- Народно събрание

- Президент на Републиката

- Министерски съвет

 

оперативни органи на държавната власт в областта на националната сигурност

- национална дипломатическа служба

- въоръжени сили

- специални органи на сигурността

- национална полиция

- гражданска защита

- следствено-съдебни органи

- национална митническа служба

- национална данъчна служба

- други държавни контролно-превантивни органи

Особено място сред институциите заема Консултативният Съвет за национална сигурност, разполагащ с информационно-аналитични, консултативни и координиращи функции.

г/ разработване на система за междуведомствена координация — правила за документооборота; обем и достъп до информация, отнасяща се до националната сигурност; унифициране и регламентиране на поведението на представители на държавните органи; създаване на единна система за водене и отчитане на преговори и консултации с чужди държави и т.н.

д/ дефиниране и изграждане на научно-информационна и експертна база на системата за национална сигурност.

2. Изключителността на проблема за сигурността и институционализирането на държавната част от системата за национална сигурност в никакъв случай не бива да се тълкуват като възвръщане на ведомствените подходи и опека на бюрократите.

В съвременния си прочит и от гледна точка на дългосрочните национални интереси, концепцията за сигурност поставя акцент върху невоенните и неинституционализираните устои на националната сигурност. Предлаганият държавен механизъм представлява оптимален вариант, присъщ на всички демократични и цивилизовани държави. Веднъж създаден, той трябва да функционира при стриктна дисциплина и да е в състояние да внуши авторитет и уважение, в името на обществото и националните цели.
3. Концепцията за национална сигурност и съответните държавни институции ще останат само добър замисъл, ако политическите сили не се издигнат на висотата на отговорностите си към нацията. Обществото е в правото си да иска от политическия елит на страната безукорна преданост, твърдост и висок професионализъм по цялата проблематика на националната сигурност и да реагира адекватно, съобразно Конституцията, когато бъде установено безволие или неумение да се отстояват жизнените национални интереси.

4. Системата за национална сигурност създава условия и поддържа жива т.нар. обществена дискусия по проблемите на националната сигурност. От страна на обществото в нея се очаква да участват обществени формации, средства за масова информация, местното самоуправление и отделни граждани, като всички те трябва да имат достъп, регламентиран по нормативен път, до определен обем от информация, отнасяща се до националната сигурност, както и право на мнение и контрол над държавните институции, по установен ред.
5. С оглед обществения ред и законност, физическата сигурност на гражданите и нерикосновеността на частната собственост, приоритетно да се взимат мерки срещу престъпността и политическата и стопанската корупция. Повишаване на материалния и социалния статут на полицията и контролните органи, както и приемането на усъвършенствани закони в тази област са основни насоки за приоритетно действие.

Първостепенна задача на националната сигурност е възвръщане на професионализма в разузнавателните и контраразузнавателните служби, значителното им кадрово и финансово укрепване и преструктурирането им в съответствие с новите геостратегически, външно — политически, икономически и социални условия.

Необходимо е разработването и приемането като интегрална част от концепция за националната сигурност на Директива или Правилник /поверителен/ за географската и предметната насоченост на проучването и анализа, принципите за провеждане на специализирани мероприятия /реципрочност, средства, методи, и т. н/ и рамките на оперативна свобода на съответните звена.
Продължава да стои открит въпросът за намиране на най — целесъобразна административно — управленческа "шапка" на специалните служби — Президентската институция или Министерския съвет.

При предвижданата разгърната, професионализирана оперативна система за национална сигурност нашето предпочитание е, те да се ръководят от Президента на Републиката.

 

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Фундаментален принцип в концепцията за национална сигурност е активизирането на потенциала на невоенните фактори за нейното укрепване. В този контекст, на икономическия компонент се възлага най-важна роля, първо, като източник на ресурси за осъществяване на програми в други основни сфери на системата за сигурност — военна, социална, културологична, екологическа и т.н., и второ, като инструмент на политиката за сигурност.

Тази втора функция на икономическия фактор произтича от анализа на заплахите и рисковете за сигурността на страната и от насочеността към сътрудничество в политиката ни за сигурност на глобално, европейско и балканско равнище.

Заплахите за националната сигурност на България се проявяват предимно като вътрешнополитически и с невоенен характер; тези с външен произход действат като обществено проявени, т.е. обществото вече е проникнато от тях, а доколкото съществуват и военни заплахи, засега те са ненасочени и потенциални. Следователно, необходимата корективна и превантивна политика би могла да се опре на функционалните механизми на икономическото развитие и международното икономическо сътрудничество с цел създаване на нови обществени и международни условия за трайно решаване на заплахи като ерозия на националните ценности, етнически екстремизъм, ислямски фундаментализъм, регионални военни и военно-структурни дебаланси и т.н.

Крайните цели на такава функционална политика ясно показват, че икономическите подходи ще бъдат съчетавани с политически, социални, а където е необходимо и с военно-политически мерки, но приоритетът ще принадлежи на икономическите механизми, тъй като по своята природа те в най-голяма степен могат да спомогнат за постигане на траен баланс между субективните интереси в националното общество и международните отношения.

Що се отнася до конкретните форми на такава стратегическа икономическа политика, имат се предвид например международни зони за свободна икономическа и търговска дейност, разположени в потенциално невралгични райони /една от тях би могла да бъде разположена между България, Гърция и Турция в цялото пространство между Черно и Егейско море/; разработване и финансиране на програми за насърчаване на трансграничния сезонен труд; приемане на модел за социално-икономическо развитие на Родопите, разглеждани като свързващо звено между съответните балкански държави и на тази база — координиране на националните програми, с привличане на международен капитал и постигане на международни споразумения за гарантиране на статуквото в родопския регион; съобразяване на националните и транснационалните инфраструктурни обекти с геостратегическите и икономическите интереси на всички региони в Европа от Атлантика до Урал, както и Източното Средиземноморие; организиране на субрегионално интеграционно сътрудничество между балкански страни, обединени около икономическата ос на река Дунав, около Македония и т.н.

Превръщането на икономическия фактор във функционален и системообразуващ механизъм на политиката за сигурност не е по силите на българската икономика, дори да не беше тя в криза, нито дори на икономиките на балканските страни, разглеждани като потенциални субрегионални интеграционни звена. Необходимо е съучастието на крупни държавни и частни икономически интереси от ЕО, Централна и Източна Европа, Русия, Украйна и САЩ, както и на международния капитал въобще. Целта е не просто подобряване на инвестиционния климат у нас и на Балканите, а съчетаване на политическата воля на редица държави за прилагане на национално и транснационално икономическо моделиране с траен и необратим ефект по отношение на геостратегическите, социалните и културологическите аспекти на балканската сигурност. Предлагайки тези идеи в контеста на един прагматичен подход към националната сигурност, БПЛ си дава сметка, че за сега подобни радикални проекти могат да бъдат само алтернатива на реалната политика за сигурност. Ние сме убедени обаче в перспективата на тези идеи. Тяхното осъществяване е в състояние да предотврати по-нататъшната дестабилизация на Балканите, оформянето на противопоставени християно-славянски и мюсюлмански групировки, и връщане към разпределение на Балканите на сфери на влияние.

Нашето виждане за транснационално икономическо моделиране предполага и активни мерки за насърчаване и преференциално третиране на националния капитал, защита на родното производство и т.н.

Развитието на икономическата политика на България би трябвало да се подчини на следните най-общи принципи от гледна точка на националната сигурност:

1. Синтез между стратегическите, военно-политическите, икономическите и валутно-финансовите фактори при разработване на стратегическата линия за развитие на страната, което в частност трябва да обхване законодателната дейност, осъществяване на структурна реформа, съставянето и осъществяването на правителствената програма и външната политика. Този синтез да се подкрепи с научни анализи и разработки.

2. В процеса на довършване и доусъвършенстване на законодателната реформа в икономическата област да се предвиди разумно ограничена, диференцирана и ефективна регулираща роля на държавата в националната икономика.

3. Наред с държавата и държавната собственост в икономическия компонент на системата за национална сигурност особено отговорна роля има да играе крупният, средният и малкият частен капитал, собственост и инициатива.

Законодателството, регулативната и външноикономическата политика на правителството трябва да улесняват и насърчават частната инициатива на всички нива, включително до привличане на нейния творчески потенциал за каузата на националната сигурност.
4. Обществото да даде път за оформяне на предприемачески елит, със свое общонационално присъствие и структура, чието поведение и действия да бъдат издържани в най-добрите родолюбиви традиции на строителите на следосвобожденска България.

5. Повишаване ролята на икономическото и социално-икономическото моделиране на всички нива — общинско, регионално, национално и интернационално

6. Разработване на проблемите на икономическата интеграционна политика на страната в днешната геостратегическа обстановка в Европа.

7. Съхраняване, преструктуриране и развитие на военно-промишления комплекс (ВПК) като интегрална част от икономиката на страната. Технико-икономическите мероприятия, налагащи се в това отношение, да бъдат съобразени с полицентристката външнополитическа ориентация.

 

СОЦИАЛНА ПРОБЛЕМАТИКА

Подобно на икономическото, социалното измерение е не само компонент на сигурността, то крие потенциала на мощен фактор за управление на цялата система за национална сигурност.

Настъпилите значителни изменения в съдържанието на потенциалните конфликти — рязко намаляване на опасността от световни или големи войни; отпадане на класовата борба като определяща тенденция; деидеологизирането на международните отношения, и др. свеждат схващанията за заплаха до "микро-равнище", пряко свързано с битието на отделния гражданин. Неговите страхове и опасения все повече започват да се свързват с непосредствените източници на физическа и материална осигуреност, душевен комфорт и духовни ценности /мир в ограничен регион, работа, образование, здравеопазване, цивилизована обществена среда, достъп до изкуство и култура/. Тази индувидуализирана специфика на понятието за сигурност трябва да се има предвид особено в ситуации, когато държавата и /или обществото позволят ограниченията или принудата в социално-икономическата област да се проявят на етническа основа или допуснат да се създаде впечатление за такава тенденция. От тази гледна точка уязвимостта на системата за национална сигурност на България, а в по-широк смисъл и на заобикалящите я държави, не подлежи на съмнение.

Ето защо, схващането за значението на социалната политика у нас трябва да надхвърли схемата на традиционното противопоставяне по партиен принцип и да се осъразмери с приоритета на социално-икономическия фактор в системата за национална сигурност. Съответно, социалната политика на държавата ще претърпи сериозни съдържателни и организационно-технически промени.

Основно направление в социалната политика трябва да бъдат програми, насочени към подрастващите и младежта. Още от ранна възраст всеки български младеж и девойка трябва да придобие чувство за осигурено бъдеще в собствената му страна, което да бъде обвързано със спазването на няколко ясни и приемливи принципи на обществено поведение /уважението към исконни български добродетели е част от такава политика/.

Младият гражданин на България трябва да осъзнае и оцени обстоятелството, че благодарение на множество взаимосвързани мероприятия на обществено и държавно равнище се е създала система от ценности, хармонизираща с неговите собствени представи за национална гордост, лично достойнство и добруване. Едва тогава младежта ще бъде мотивирана в полза на каузата на национална сигурност, а чрез нея, като обединително звено между поколенията — и цялото общество.

Практическите мерки в социалната сфера биха могли да вземат следните направления:

1. Разработване на национална програма за материално и духовно развитие и осигуряване на подрастващото поколение, която да отчита образователните, трудово-професионалните, военно-техническите, здравните, спортно-развлекателните, етническите, духовните и религиозните аспекти на проблема за младежта в България.

2. Повишаване на социалния статус и значително увеличаване на материалното осигуряване на специалистите, обслужващи институционалните основи на системата за национална сигурност — служители в националната администрация на висше управленческо равнище, военнослужещи във всички родове войски, националната дипломатическа служба, всички специализирани служби и звена с разузнавателни и контраразузнавателни функции, други държавни органи в системата.

3. Общата социална политика да бъде съобразена с принципа, че през следващите няколко години на преход към пазарна икономика държавата е длъжна да защитава и осигурява интересите на различни социални групи и отделни граждани, оказали се в дълбока социална безизходица, включително да принуждава и контролира частните работодатели, с цел да спазват стриктно трудово-социалното законодателство.

4. Въвеждане на нови принципи на социално осигуряване, съчетаващи задължителността с доброволността и използване на пазарни лостове; изграждане на обществено-държавна система от "социални работници"; чувствително разширяване на преференциите и стимулите за обществени и частни институции и отделни граждани, отдадени на социалното дело на благотворителен принцип, и т.н.

5. Преодоляване на демографската криза у нас е от първостепенно значение за националната сигурност, но то не бива да се обвързва главно с етническия проблем, а да се размие в по-общата политика за постигане на балансирано гражданско общество с присъщата му средна класа. В конкретен методологически аспект решаването на демографските проблеми следва да се облегне на повече деполитизирани средства като семейно планиране; изграждане на социално, а не етно-религиозно обусловен, имидж на съвременната българска жена и семейство и т.н.

Демографската политика би трябвало да заложи на т.нар. качествено възпроизводство на населението, което адекватно да обслужва и каузата на националната сигурност.

6. Разработване на социални програми по региони , съчетани с форми на регламентирано по междудържавен път трансгранично локално движение на хора, стоки и капитали.

 

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Външната политика като част от политиката за сигурност се ръководи от външнополитическа доктрина на Република България, която е обвързана с националните интереси и непосредствените цели и задачи на страната за следващите 3 — 5 години.

Предназначението на външнополитическата доктрина, каквато за първи път ще се приема у нас, е:

- да определи политическите, геостратегическите и интеграционните рамки на българската външна политика;

- да конкретизира ролята и приноса на външната политика и дипломацията ни за прехода от тоталитарно към демократическо общество и пазарна икономика;

- да насочва действията на българската дипломация и да очертае структурните и кадровите реформи в националната дипломатическа служба;

- да създаде яснота у чуждестранните партньори за стратегическите цели на външната ни политика и средствата, с които смятаме да ги осъществим.

Външнополитическата доктрина почива на принципа за консенсусното начало във външната политика в условията на многопартийна демокрация.

В съответствие с общите насоки:

1. В центъра на външнополитическата доктрина залягат вижданията на България за умиротворяване, стабилизиране и процъфтяване на Балканите като част от нова Европа. Регионалната политика на България е свързващото звено между политиката й в сферата на националната сигурност и в сферата на международната сигурност въобще. От друга страна, съдържанието и ефективността на регионалната ни политика ще определят в очите на международната общност "относителното тегло на полезност" на България в новата стратегическа обстановка в Европа и света. На тази основа ще се очертаят условията и сроковете за приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз и характерът на отношенията ни с другите наши основни партньори — съседите, Русия и Украйна, САЩ.

2. Основна цел на българската регионална политика е създаването на регионална система за сигурност от нов тип, която да изключва употреба на сила между държавите и етносите в Югоизточна Европа и на Балканите. Основополагащите принципи на такава система са:

- създаване на трайни регионални и субрегионални интеграционни връзки като основа за създаване на реално доверие във военностратегическата област;

- институционализиране на механизъм за консултации и преговори между балканските страни на две равнища: общобалканско /посветено на общите проблеми като международна регламентация на ново балканско статукво след югоконфликта; транснационални инфраструктурни и енергийни проекти, и т.н./ и субрегионално /посветено на специфични международни проекти по границите или на територията на група балкански страни/, като двете равнища бъдат органически и функционално свързани;

- крупните интеграционни проекти и целият процес на създаване на единна система за сигурност на Балканите се извършват на всички етапи с политическата подкрепа и икономическия и финансов принос на държавите — членки на ЕО /ЕС/, САЩ и Русия; Съществена роля може да играе също сътрудничеството с някои източно — и западноевропейски страни извън ЕС и перспективни партньори като Израел, Япония, Китай, ЮАР, отделни арабски държави.;

- обвързаност на системата за регионална сигурност на Балканите с ООН, СССЕ, ЗЕС и НАТО, като някои форми на превантивна дипломация, гласувани от тези организации, бъдат приложени на Балканите изпреварващо и в приоритетен порядък.

3. Разработване на алтернативни подходи за регионална политика на България в случай на отхвърляне на нейните конструктивни идеи и невъзможност да се създаде общобалканска система, "гарантирана" от извънрегионалните сили с тяхното пряко участие.

4. Придържане към полицентристка геостратегическа и интеграционна ориентация, с приоритет в посока Европейския съюз.
5. Разработване на концепция за т.нар. външни военни гаранции за националната ни сигурност — първо, в условията на еволюираща регионална интеграция и второ, при невъзможност за създаване на регионална система за сигурност.

Доколкото нашата общественост проявява последователен интерес към въпроса за военните гаранции, създаването на единна регионална система за сигурност е една от перспективните форми за получаване на военни гаранции, тъй като може да се допусне, че държавите и военните съюзи, предоставящи гаранции или участващи пряко в регионалното начинание, биха приели да гарантират прехода към общобалканска система за сигурност (а не отделни балкански страни).

6. Евентуално членство в ЗЕС и НАТО да се обвърже с периода на реално интеграционно сближаване със страните — членки на тези две военни организации и с полицентристката геостратегическа ориентация на България.

7. Изследване и разработване на вариант за траен неутралитет на България — особено в случай на неуспех на идеята за привличане на ЕС, Русия и САЩ към единна стратегия спрямо Балканите.

8. Възстановяване и разгръщане на политическите, икономическите и културните отношения с всички държави, по отношение на които може да бъде установена взаимност в политическите ценности, симпатия към българската кауза и перспективи за изгодно икономическо сътрудничество.

9. Активизиране на дейността на страната в ООН и другите международни правителствени и неправителствени организации, разглеждани като най — подходяща среда за популяризиране на българските инициативи относно Балканите и нова Европа.

10. Разработване на структурните, организационните и кадровите аспекти на външната политика и националната дипломатическа служба — в рамките на съответен закон или най-малкото с подзаконов акт:

- приемане на концепция за външнополитически комплекс: съотношение, взаимодействие и субординация на участието на различните държавни ведомства в осъществяване на външнополитическата линия на страната;

- информационно — аналитично и научно обезпечаване на външнополитическата дейност;

- структурни и кадрови реформи в националната дипломатическа служба, които по адекватен начин да отразяват:

надведомствения характер на дипломатическото ведомство; синтеза между политика и икономика във външната политика на страната /до евентуално обединяване на външнополитическата и външноикономическата функция на държавата в единно ведомство/; необходимостта от стабилизиране на дипломатическите кадри при отчитане на плуралистичния характер на обществото и приемлив баланс между политически и професионални назначения.

 

ВОЕННА ПОЛИТИКА И ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

Военната политика, строителството на въоръжените сили и подготовката на националната отбрана съставляват военно — силовия компонент на системата за национална сигурност и са концептуално и структурно обединени във военна доктрина. Съдържанието и насоките на военната доктрина на Република България трябва адекватно да отразяват особено сложните и неблагоприятни условия, в които се налага да се изгражда отбраната на страната. По-специално доктрината трябва да отчита:

във вътрешнополитически план:

- периодични прояви на обществено — политически антагонизъм и разделение сред нацията;

- продължителна политическа и социално-икономическа криза

- процес на структурни и кадрови реформи във въоръжените сили, част от които политически мотивирани;

във външнополитически план:

- отсъствие на какъвто и да е военен съюзник или коалиционен партньор;

- установяване и поддържане на отношения с международни силови структури като НАТО и ЗЕС единствено на политическо равнище, без досега да се засягат материално-техническите проблеми на строителството на въоръжените сили и подготовката на националната отбрана;

- потенциална опасност страната да бъде заплашена със сила при неуправляемо развитие на вътрешнонационални и междуетнически проблеми;

- наличие на локални огнища на въоръжени стълкновения в непосредствена близост до границите на България;

- запазване на дебаланса в наша вреда в количеството и качеството на въоръжените сили и въоръженията на някои съседни държави в размер, чрез който се обезсилва принципът за еднаквата сигурност, независимо от приетите взаимни мерки за доверие по границите.

Наред с неблагоприятните фактори във външнополитически план военното планиране трябва да вземе предвид и настъпили положителни явления в областта на политическото и военнополитическото сътрудничество /подписване на междудържавни договори за сигурност и сътрудничество със съседни страни, включително Гърция и Турция; установяване на канали за консултации с НАТО, ЗЕС и някои западни страни; приемане на наблюдатели от СССЕ и ЕО/, които имат компенсиращ ефект.

Обобщавайки, военната доктрина на Република България би трябвало да се изгради на следните основни принципи:

1. Повишаване ролята на политическото ръководство и контрол над военния и военнотехническия компонент на националната сигурност.

2. Конкретизиране на принципа за първостепенната роля на въоръжените сили като гарант и защитник на държавата във всички условия на стратегическата и геостратегическата обстановка в съответствие с вариантите, заложени във външнополитическата доктрина и политиката на сигурност: първо, при активно участие на България в създаване на регионална система за сигурност от нов тип, съчетана с интеграционни форми на регионално сътрудничество и участие на извънрегионални сили; второ, при отказ или невъзможност за създаване на подобна система въпреки волята на България и като резултат — прибягване до избирателни външнополитически подходи за укрепване на отбранителната способност на страната с военно-политически и военни средства; трето, при самостоятелни усилия за подготовка на отбраната на страната със собствени усилия в пределите на националните граници.

3. Последният, трети вариант се приема за базисен, като се обвърже с недвусмислена постановка в доктрината за използване на въоръжените сили на Република България единствено за отбрана.

4. Конкретизиране на насоките за обществено-политическото, външнополитическото, ресурсното и финансовото обезпечаване на базисния вариант за подготовка и осъществяване на отбраната със собствени сили.

5. Разработване в дълбочина на съвременна и убедителна концепция за отбранителна стратегия на източноевропейска страна, бивш член на Варшавския договор, за която осъществяването на мирен и необезпокояван отвън преход към гражданско общество и пазарна икономика е висша ценност и тя решително се стреми към избягване на каквито и да са конфронтационни елементи в политиката си за сигурност, независимо от наличието на враждебност във военните доктрини на някои съседни страни. Такава концепция да обхване целия диапазон на строителство на въоръжените сили и подготовка на националната отбрана, да се популяризира в НАТО, ЗЕС, СССЕ и т.н. като специализация й принос на българската военна наука и да се използва като инструмент на външната политика.

6. Активизиране, диверсифициране и задълбочаване на военнополитическото сътрудничество с НАТО, ЗЕС и мощни във военно отношение държави с потенциал за облекчаване на военно-стратегическата обстановка на Балканите като САЩ, Русия и Украйна. Повишаване степента на откритост на това сътрудничество и прокарване на тезата за целесъобразност от проява на координирано разбиране към проблемите на военната сигурност на България.

7. Особено внимание да се обърне на оперативната подготовка на територията на страната за отбрана и обучение на населението за гражданска защита като комплексна задача на системата за национална сигурност.

 

КУЛТУРОЛОГИЧНО ИЗМЕРЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

В тази област от концепцията за националната сигурност съдържателният вакуум най-трудно се запълва. Налице е своего рода опустошение в душата на отделния гражданин и на цели поколения, причинено от продължителни и сложни дехуманизиращи фактори, за които напразно се търси само политическо обяснение. Възстановяването на гражданското и национално достойнство в цивилизационен контекст ще отнеме продължително време. Обществото се нуждае от възпитателни, културни и духовни програми, които да пресъздадат и осъвременят българските добродетели и ценности. Целта е да се постигне високо равнище на самосъзнание, че националната сигурност означава преди всичко грижа и защита на определена, уникална по съдържание ценностна система, наред с такива измерения на сигурността като териториална цялост и суверенитет.

Важна съставна част от тази ценностна система е православието и търпимостта към другите религии, изповядвани от български граждани. Възстановяване на единството и авторитета Българската православна църква е мощен фактор за осъзнаване и отстояване на националните идеи. БПЛ отдава първостепенно значение на този фактор и възнамерява да работи последователно, за да може Българската православна църква да заеме полагаемото й се място в обществото.

Рязко нараства ролята на интелигенцията за поддържане и укрепване на системата за национална сигурност.

Връщането към историческите ни корени и традиции да се превърне в основа на патриотичното възпитание. Същевременно то трябва да стане по начин, който да предизвика уважение и подкрепа сред европейските народи. Новите народни будители ще успеят, само ако интерпретират и развият българските добродетели и талант в насока, съответстваща на тенденциите в съвременната транснационална култура.

Българската фундаментална и приложна наука е призвана да постигне нов разцвет, този път неограничено свързана с най-високите световни равнища. Немислимо е надеждно функциониране на системата за национална сигурност без тя да се опира на сериозен научен потенциал и условия за пълнокръвното му развитие.

Определяне на подхода на държавата към културологичния компонент на националната сигурност е деликатна задача, в която непременно трябва да участват обществено признати, независими личности. Някои най-общи препоръки може би имат място тук:

1. Разработване и налагане в обществената практика на своеобразен неписан кодекс на гражданска култура и обществено ангажирано поведение към проблемите на националната сигурност.

2. Постигане на обществено разбирателство по проблемите на културната политика. Културата, науката и образованието се изключват от сферата на политическите отношения и се развиват като общонационална ценност.

3. Научно-теоретично разработване на такива категории от пряк интерес за националната сигурност като "нация", "български гражданин", "международна интеграция и национален суверенитет" и т.н.

4. Учредяване на държавни и частни фондации за насърчаване на свободна творческа изява в областта на чисто духовните и нравствените измерения на националната сигурност и националната проблематика.

5. Възстановяване и придаване ново съдържание на научно-изследователската работа по обществено-политическите проблеми на сигурността, като:

- създаване на единен национален научно-изследователски институт за стратегически изследвания, външна политика и интеграционни отношения;

- преструктуриране на Института по балканистика, с цел да поеме функциите на мозъчен тръст по проблемите на текущата балканска политика на Република България;

- възлагане на някое от съществуващите научни звена или създаване на нов институт за социология и обществени науки с цел изследване на невоенните аспекти на националната сигурност.

 

ЕКОЛОГИЧЕСКО ИЗМЕРЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Екологически отговорни действия на държавата и икономическите субекти и екологически адекватно поведение на гражданите са част от ценностната система на една съвременна концепция за национална сигурност. Екологичният компонент има значение както за вътрешната организация на системата за национална сигурност, така и в международен аспект. Трансграничните вредни емисии и екологически влияния са особено опасни за малка територия като нашата, а по отношение на Черно море са достигнали тревожни показатели. Проблемът за екологическата чистота стои остро в контекста на създаването на безмитни зони и особено ако се възприеме идеята за регионални зони за свободна икономическа дейност на територията на две или повече балкански страни с участието на многонационални инвестиционни интереси.

Системата за национална сигурност би трябвало да държи сметка най-малкото за:

1. Въвеждане на строго екологическо законодателство и строг екологичен контрол. Използване на лостовете за данъчно стимулиране и налагане на драстични глоби с цел насърчаване на екологически чисти технологии и ограничаване на замърсяващите производства.

2. С помощта на постоянен екологичен мониторинг да се стигне до райониране на страната от гледна точка на екологически неблагоприятна среда и да се приложи диференциран подход към стимулите и компенсациите за гражданите, особено децата.

3. Повишаване на устойчивостта и безопасността на АЕЦ, крупните химически предприятия и други обекти на тежката промишленост и отбраната с екологически опасни производства.

4. Приемане на програми за индивидуално, екологично съобразено поведение, насочено към съхраняване и възпроизводство на българската природа като общонационално богатство и възвръщане природно чистата среда на българските селища.

5. Обвързване на националната екологична политика с международните интеграционни отношения на страната.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предлаганият принос към концепция за национална сигурност отразява само принципните насоки в становището на БПЛ по тази проблематика. В практическо отношение документът трябва да се разглежда като изходна база за сътрудничество на БПЛ преди всичко с партньорите й в Либерално-консервативния съюз, както и с парламентарните и други извънпарламентарни сили, с Президента на Републиката и с правителството, за съгласуване на консенсусен текст на концепция за национална сигурност.

БПЛ предлага работата на междуведомствената комисия за разработване на концепция за национална сигурност да се пренесе в нов форум: обществено — държавен, с участието на всички основни обществени сили и под координацията на надпартийна, призната от всички фигура с общонационален авторитет.

БПЛ е дълбоко убедена, че постигането на консенсус още в етапа на разработване на концептуалните аспекти на националната сигурност ще създаде трайна обществено-политическа основа на оперативната система за национална сигурност и ще позволи българския гражданин да получи значително по-висока увереност в своето настояще и бъдеще, независимо от политически и персонални промени в националните институции, характерни за демократичното общество.