МЕДИЕН ОБРАЗ НА “НАРОДЕН СЪЮЗ - БЗНС-ДП”

Съдържание:

1. Уводна част.

1.1 Увод и обосноваване на методиката и срока.

1.2 Използвана анкетна карта.

2. Получени резултати

2.1 Графики и диаграми.

3. Анализи и коментари.

3.1 Кратък политически анализ на разглеждания период.

3.2 Индивидуален анализ на отделните печатни издания.

3.3 Общ анализ и обобщаване на резултатите

3.4 Изводи и препоръки.

Изпълнители:

Стефан Константинов

Васил Мареков

Атанас Панев

Богдан Джифаров

 

Увод и обосноваване на методиката и срока.

Във връзка с промяната на политическата обстановка в България от периода след 94 г., и по-специално със създаването на идеята за Обединени демократични сили (ОДС) и пътят на осъществяването й, екип от студенти - специалност политология - бяха натоварени със задачата да изследват медийният образ на коалиция "Народен съюз" (НС). Интересът към НС ни бе насочен поради факта, че самата коалиция като политическа формация е носител на идеята за новото политическо сътрудничество. Двата коалиционни партньора - Демократическата партия и БЗНС са две традиционни формации и през своето историческо минало са участвали активно в българския политически живот през периода от Освобождението на България до идването на власт на комунистическия режим (9 септември 1944 г.), когато реално прекратяват своята политическа дейност След нейното възобновяването (10 ноември 1989 г.) те отново се връщат на политическата сцена и заемат своето необходимо място в новото политическо пространство.

Тежкият период на политическия, икономическия и социален преход изправя обществото пред сериозния избор за партийния модел на новата демократическа политическа система. В първоначалния си вариант тя се очертава с двуполюсен модел, характерен с две основни политически пространства - дясно и ляво. Този модел разбира се, въпреки първоначалния положителен ефект за дясното пространство, съдържаше в себе си и своите недостатъци. Основният недостатък бе, че докато за лявото пространство (БСП) организирането на електоралния потенциал не беше проблемно (имайки се в предвид запазените стари структури), то за младото дясно пространство (СДС) съществуваха много изпитания и въпросителни. В последствие излизането на доста от участващите политически партии регистрира именно това трудно политическо “съжителство” на различни политически позиции, въпреки факта, че всички те са с антикомунистически.

В днешен план политическата картина придобива все по-ясни контури от гледна точка на заеманите позиции. Основната и важна опорна точка е наблюдението на развитието на парламентарно представените партии и прилежащите им коалиции в 37-то и 38-то Народни събрания.

Целта на проучването е да регистрира основните параметри, качествени характеристики и настъпилите промени в изградения медиен образ на политическата коалиция "НС БЗНС-ДП" предвид изграждането на ОДС.

Основна цел на създаването на ОДС бе да консолидира опозиционно настроени парламентарни сили с цел постигането на координация за съвместни политически действия. Организирането и провеждането на първичните президентски избори на опозицията с цел издигането на единен кандидат, бе първото предизвикателство пред новоизградения модел за политическо сътрудничество. След успешното осъществяване на предварителните избори бе постигнато допълнително консолидиране на ОДС. На последвалите президентски избори кандидатите на ОДС за президент и вицепрезидент постигнаха убедителна победа. Същата тази политическа сила спечели абсолютно мнозинство в предсрочните избори за 38-мото НС.

В рамките на разглеждания период от създаването на ОДС до осъществяването на съвместното управление след последните парламентарни избори през април 1997 г. проектът изследва:

- мястото на коалиция НС в ОДС

- степен на заявена идеология на НС в рамките на ОДС

- идентификация и самоидентификация на посланията на лидерите на НС и издигнатия от тях кандидат за президент в ОДС

- отношение към обществено значими проблеми

- проблеми на вътрешнокоалиционно общуване

- степен на персонификация на коалиция НС

Изследването обхваща пет ключови периода в процеса на създаване и развитие на новия тип политическо партньорство.

I период. Преговори и подписване на споразумението за ОДС.

II период: Подготовка и провеждане на предварителните избори за единен кандидат на ОДС.

III период: ОДС след предварителните избори.

IV период: ОДС след спечелването на президентските избори.

V период: Парламентарното мнозинство на ОДС в 38-то НС.

За целта на изследването ще бъдат анализирани теченията на следните печатни издания:

- Ежедневници: Демокрация, Дума, Стандарт, 24 часа, Континент, Труд, Сега

- Седмичници: Капитал, 168 часа, сп. Сега;

Методиката на изследване е класически вариант за анализ на съдържания на документи. В случаят под документ се разбира материала, публикуван на страниците на печатните издания. Към настоящият проект прилагаме картата по която ще се набира информацията за изследването.

Проекта би могъл да послужи освен за информация за мястото и позицията на коалиция НС в рамките на ОДС, така и за евентуални препоръки към политическите агитатори на НС за бъдещата медийна политика на коалицията.

Приложение:

Анкетна карта

КОНТЕНТ - АНАЛИЗ НА ВЕСТНИЦИ

1. Заглавие на вестника

2. Дата и година на броя

3. Заглавие на материала

4. Разположение на материала:

A. Страница:

първа 1

последна 2

друга (коя) 3

Б. Място на страницата:

горе ляво 1

горе дясно 2

долу ляво 3

долу дясно 4

друго - 5

B. Място сред околните материали

5. Обем на материала (в кв. см.)

6. Автор:

редакция 1

журналист 2

колектив 5

друго (какво) 6

професионалист 3

читател 4

7. Жанр

информац. бележка 1

9. Спомагателни теми:

10. Характер на текстовата единица

описание (индикативна информация)

оценка (нормативна, оценъчна информация)

предписание (инструктивна, превантивна инф.)

прогнозен (перспективна информация)

11. Позиция (автора):

положителна 1

отрицателна 2

балансирана 3

12. Онагледяване:

няма 1

фотография 2

карикатура 3

друга(какво) 7

рисунка

колаж

диаграма

13. Изобразителни аспекти на онагледяването:

няма онагледяване 1

поларитет (не води до асоциации) 2

ритъм (флуктуация, предполага асоциация) 3

динамика (повишена асоциативност) 4

статичност (липса на динамика) 5

14. Типизация на онагледяването:

 

няма онагледяване

1

реалистичност

2

метафоричност

3

символичност

4

риторичност

5

асоциативност

  

15. Характер на онагледяването:

няма онагледяване 1

симетрии ност(баланс между текст и образ) 2

асиметричен (текста натежава) 3

асиметричен (онагледяването натежава) 4

смислово симетричен 5

асиметричен (смислово текста доминира) 6

асиметричен (смислово онагледяването доминира) 7

16. Ключови думи (в използвания контекст):

17. Асоциативни вериги, които са търсени (според изследователя) автора

18. Текстовият материал е свързан със следните похвати за убеждаване:

номинални оценки (назоваване) 1

прикачване на “етикети” 2

коментари без аргументи 3

факти и доказателства 4

емоционални аргументи 5

рационални доводи 6

друго 7

 

Получени резултати

По-надолу са приложени графики и резултати получени в резултат на свалената и обработена информация от анкетните карти. Бяха прегледани приблизително 5000 отделни вестника съдържащи около 25 хил, отделни теми с вътрешнополитическа насоченост. Графиките и хистограмите следват заложените от анкетната карта модели.

Те са:

1. Графика, онагледяваща динамиката на всички публикации от всички разглеждане печатни издания за целия период (1.01.96 г. - 30.08.98 г.).

2. Подобна графика за изданията на WAZ (в-к “24 часа”; в- к “Труд”).

3. Подобна агрегирана графика за вестниците “Стандарт”, “Континент”, "Сега”.

4. Графика за в-к “Дума”,

5. Графика за в-к “Демокрация”.

6. Агрегирана графика за основните седмични издания (в-к “Капитал”, в-к “168 часа”; сп. “Сега”).

7. Хистограма, обобщаваща жанровото разпределение на получените резултати за всички печатни издания.

8. Хистограма, представяща разпределението въз основа на авторството на публикуваните материали.

9. Хистограма, представяща онагледяването.

10. Хистограма, представяща тематично идентификацията (НС, БЗНС, ДП).

11. Хистограма, представяща разпределението на обема на материалите.

12. Хистограма, изразяваща разпределението въз основа на позицията.

Кратък политически анализ на разглеждания период

Периодът, който представлява интерес за нашето изследване включва 1996, 1997 и първите осем месеца на 1998 г. Фактически през тези години бе в общи линии завършено юридическото и институционално изграждане на политическата система на страната, а динамиката и интензитета на политическите събития протекли в публичното пространство ознаменуваха и края на посткомунистическия етап в развитието на България. За съжаление темповете на политическото преструктуриране далеч изпреварваха тези на преструктуриране в икономическата система. Хаотичните, ненавременни, недостатъчни и некомпетентни действия на поредица от правителства в икономиката, се свеждаха преди всичко до монетарни, но не и структурни реформи доведоха до изключително бързо влошаване на и без това неефективната икономика на страната и следващите от това загуби на традиционни пазари, висока безработица и социално напрежение. В това отношение периодът 1990- 1996 се характеризира с няколко основни белега:

1. Приоритет на политическото и институционално преструктуриране над икономическото, което направи на практика логиката на прехода в България обратна на този в централноевропейските посткомунистически страни, които побързаха преди всичко с икономическите реформи и едва след това с политическо и институционално доизграждане (Полша прие своята нова конституция едва 1997 г.).

2. Както бе споменато вече в страната икономическите реформи бяха преди всичко монетарни. Липсваше ясна идея и желание за методите на структурната трансформация. Водеха се безсмислени теоретични спорове за масова или касова приватизация в момент, когато икономиката се нуждаеше от бързи, решителни и навременни действия. Аграрната реформа се провеждаше некомпетентно и твърде бавно. Международния финансов авторитет на България бе нисък, което пречеше на акумулирането на финансови ресурси. За промяна в това положение фактически не допринесе и постигнатото споразумение за редукция на външния дълг - едно от малкото действителни постижения в икономиката.

3. В сраната бяха натрупани значителни финансови активи в резултат на престъпна дейност, но това не попречи на елита, който ги контролираше твърде бързо да започне да упражнява политическо влияние със сериозни последици. Безнаказаната дейност на създадените престъпни силови групировки доведе и до високи размери на престъпността в страната.

4. В България така и не се получи ясен консенсус във стратегическата външно политическа ориентация. Това попречи на отправянето на ясни и последователни послания към международната общност и заинтересованите международни фактори. Фактически външно политическата ориентация зависеше от текущо действащото правителство и парламентарно мнозинство.

5. 1990-кр. на 1996г. бележи периода на фактическо доминиране на БСП във властта. От 5 действащи правителства (без да броим служебното на Р. Инджова) две са изцяло доминирани (А. Луканов и Ж. Виденов), едно е с пряко участие (Д. Попов) и едно зависи от парламентарната й подкрепа (Л. Беров). Така в значителната част от периода фактическата власт се намира в ръцете на една политическа сила наследник на бившата БКП. С неизяснена идеология (на моменти враждебна на Запада), ограничен международен авторитет и подкрепа, без ясни идеи за реформи и същевременно лишена от интелектуален експертен потенциал за тяхното осъществяване.

Така в резултат на горното страната регистрира сериозно закъснение в осъществяването на икономическите реформи, ровело до фактическа икономическа катастрофа; висока престъпност; неефективно действие на държавната администрация, ерозирана от корупция; нисък кредитен рейтинг; липса на преки инвестиции; нисък международен авторитет и накрая като резултат от всичко едно бедно, социално нестабилно и зависимо общество.

1997 показа на практика това с двата сериозни външнополитически провала отклоняването на българската молба за присъединяване към НАТО и отлагането на преговорите за влизане в ЕС.

1996 г. мина под знака на две основни събития в публичното пространство - президентските избори и мълниеносно развиващата се финансова криза от последните 4 месеца на годината като резултат от провалът на недостатъчните монетарни мерки, бавната и непоследователна структурна реформа и фактически очертаващият се втори финансов банкрут.

Президентската избори всъщност бяха съсредоточили основната интрига в публичното пространство, защото бяха едновременно изключително важни и за управляващи и за опозиция. Получаването на президентския пост за първите бе възможност да затворят и укрепят политическата си власт, до известна степен оспорвана от периодичните търкания между Правителството и парламентарната група на БСП и Президента д-р Ж. Желев.

За Опозицията получаването на президентската институция беше от изключителна важност като възможност за пробив във структурите на властта чрез една фактически конституционно защитена независима институция с важно вътрешно политическо, но още по-важно международно значение. На получаването на Президентския пост в опозиционните среди се гледаше като на начало и първи етап на очертаващата се нова битка за властта, след загубата на парламентарните и местни избори, но и като на възможност за отправяне на ново послание към Запада за промени в политическите нагласи сред хората.

Конкретно за СДС това беше възможност и за проверка на ефекта от усилията на новото му политическо ръководство за промени в структурата и механизмите на функциониране на Съюза. Всъщност началото на този процес в СДС към превръщането му в политическа партия започна като конкретно политическо действие в първите месеци на 1996 г. Тези първи месеци на 1996 г. положиха и модела на новото политическо сътрудничество в основните политически сили на Опозицията - СДС, Народен Съюз-БЗНС, ДП и ДПС чрез сключеното споразумение за излъчване на единен кандидат, към което се присъедини и Президента Желев, номиниран от НС. Развитието на този процес завърши с избирането на юриста Петър Стоянов от СДС за единен кандидат на Опозицията - юни 1996 г. чрез пряк предварителен избор - един нов неприлаган метод за подбор. Продължението на истинската президентска надпревара между основните политически сили се пренесе в есента на годината в условията на разрастващата се финансова криза и абсолютната неспособност на Правителството и БНБ за ефективна намеса. Основните претенденти за Президент бяха П. Стоянов, външният министър на Правителството на Ж. Виденов, Г. Пирински - една прекалено компромисна фигура в БСП и трагикомичния лидер на полумаргиналната формация на БББ Ж. Ганчев.

Бламирането на кандидатурата на Пирински фактически премахна интригата около президентската надпревара доста преди датите на избора и допълнително затвърди внушителната победа на кандидатите на Опозицията Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев - номинираният от Народен Съюз (от средите на БЗНС) кандидат за вицепрезидент.

Краят на 1996 г. се характеризира основно с пълен срив във финансовата и икономическата система на страната, предхиперинфлационно състояние и пълна парализа и некомпетентност в действията на Правителството и управляващата партия, които верни на партийните традиции се занимаваха с подготовка на поредния Конгрес. Последният фактически само задълбочи хаоса сред управляващите с отстъпването от Премиера на лидерския пост в БСП. Така коледните и новогодишни празници завариха народа на България в мрачно и тягостно очакване за бъдещето.

За януарските събития на 1997 г. е изписано и говорено твърде много. Естественото недоволство в по-голямата част народа намери израз в сравнително цивилизованите форми на гражданско неподчинение в големите български градове, изразяващо се в протестни демонстрации, студентски шествия, а като кулминация и блокиране на транспортната инфраструктура. Естествено различните политически формации имаха твърде диференцирано отношение към ставащото в страната. За Правителството бе в ход организиран преврат от страна на Опозицията, в който се използуваха некоректни политически ходове и оказване на уличен натиск. Протестиращите и отчаяни хора бяха наричани провокатори, тълпа и лумпени. За Опозицията в лицето на СДС и НС експлозията на народното недоволство бе възможност да се прекрати безспорно гибелното управление на социалистическата партия.

В онези решителни януарски дни единствено компетентното в тактическо отношение и умело реагиране на Събитията позволиха на Опозицията да упражнява контрол над страстите така, че фактически да се избягнат кървави сблъсъци и гражданско насилие.

По оценки на всички политически наблюдатели януарските събития промениха коренно България. Нещо повече бе демонстрирана нова политическа култура, нови социални очаквания, цивилизовани форми на протест, бе събудено българското гражданско общество като автономно съзнание и действие. Ако ноември 89 г. формално прекрати комунистическият период и постави началото на посткомунистическа трансформация на обществото, то януари 97 г. сложи край на посткомунистическия етап.

Начинът по-който конкретно стана това е твърде многозначителен за "успехът на реформите" в българското общество в сравнение с тези на централноевропейските страни. Така или иначе България и българите вече не бяха същите. В рамките на политическата система бе извършена коренна промяна от консолидация към разпад в лявото политическо пространство и от разпад към консолидация в дясното; с това бе положена нова устойчива тенденция в българската политика, съществуваща и до наши дни. Под натиска на безспорна необходимост формалният акт на връщане на мандата от страна на БСП на 4 февруари 97 фактически "отпуши" конституционната процедура за назрялата политическа трансформация. Парламентарните избори през април спечелени от консолидираната политическа структура ОДС завършиха процесите на трансформация. ОДС и общите листи бяха резултат както от прагматична необходимост, така и резултат от политически компромиси. Всъщност до известно степен "моделът ОДС" и подписаните споразумения фактически продължиха тенденцията за изработване на общи политически позиции и съгласувани общи политически действия между СДС и НС от президентските избори през 96 г. Постигнатият ефект подсказа и бъдещето на този модел на политическо взаимодействие, потвърден и от постигнатите споразумения в Каденабия (пролетта на 98 г.) за местните избори през есента на 1999 г. между СДС и НС.

В икономиката България трябваше да направи опит да компенсира донякъде катастрофалното изоставане в осъществяваните реформи. На дневен ред стоеше преди всичко финансовата стабилизация, посрещането на трудностите от "зърнената криза" и снемане на напрежението и неизвестността в икономическите субекти. Реално това напълно стана едва на 1 юли 1997г., когато накрая бе въведена системата на валутен борд. Тя даде учудващо бързо резултати веднага, изразяващи се в окончателното овладяване на валутния курс, а оттам и на пропорциите в макро рамката, като и на реализираната висока капиталова адекватност.

Есента на 1997 г. бе забележителна с сериозната законодателна дейност на Народното Събрание инициирана от Правителството. Бяха приети и променени редица закони имащи отношение към административната, законодателна и икономическа реформа. Продължи и дългия маратон от изтощителни преговори между Правителството и Газпром свързани с уреждане на въпросите за доставка и транзит на природен газ до и през България.

1998 година за разлика от предишната започна твърде спокойно. Може би в онези първи зимни месеци на годината хората се почувстваха малко по- сигурни и способни да се справят с ежедневието си. Все пак всички разбраха, че валутния борд не е панацея и далеч не е в състояние да бързо да разреши трудностите пред българската икономика, изостанала твърде силно в своята модернизация. МВФ бе предложил просто едно лекарство за катастрофирали икономики, което просто повишава инертността на системата като ясно регламентира държавната намеса в икономиката. Но така фактически се премахват някои от най-мощните и гъвкави инструменти за финансова регулация - в резултат една икономическа система по-трудно се разрушава, но и по-бавно и трудно се възстановява. Така хората разбраха, че трябва да са търпеливи, много търпеливи - нещо доста добре познато в България. Тази година може би се очерта като една от на-спокойните години във вътрешнополитически план. Правителството доказа, че може да управлява, а Опозицията доказа, че не може да бъде Опозиция. Тенденцията към интеграция и консолидация в Дясно намери своето естествено продължение в споразуменията между СДС и НС за общи действия на местните избори през 1999 и завършилата наскоро Национална Конференция на СДС, която завърши процеса на консолидация СДС и на практика го превърна в партия. В Ляво роенето и разцеплението в БСП продължи, намирайки израз в всевъзможни движения, фракции и неформални политически кръгове. Миналият Конгрес на БСП през лятото демонстрира това, макар че все пак успя да запази официално партийното единство и старото партийно ръководство, което съхрани тенденциите в БСП на неясна политическа идентификация и послания; на винаги недовършвани, но за сметка на това упорито постоянни опити за модернизация на партийния апарат в един момент, когато в ляво възникват непрекъснато нови агресивни политически формации.

Забележителните досега събития през 1998 година за България имаха външен отенък. Те са:

1. Подписаните споразумения с "Газпром", които най-накрая дават на страната да извлече някаква практическа полза от прословутото си геополитическо местоположение и създават предпоставки за навлизане в страната на горивото на бъдещето.

2. Подписаното тригодишно споразумение с МВФ, който в крайна сметка се оказа единственият сериозен международен кредитор на България.

3. Разразилата се азиатска финансова криза, която впоследствие засегна и Русия, влоши ликвидността на МВФ и Световната банка и произтичащите от това намаляващи възможности за сериозни чуждестранни стратегически инвестиции в българската икономика.

4. Косовската криза, в непосредствена близост до България.

Така големите предизвикателства към страната идват отвън от условията, които се диктуват и зависят от външни фактори и външна намеса. Краят на 1996 и началото на 1997 показаха, че тази външна намеса е решаваща

и без нея страната не е в състояние все още да се справи с предизвикателствата пред себе си, както вътрешни, така и все повече и в по-голяма степен с глобален характер. България няма много време!

 

Индивидуален анализ на отделните печатни издания.

 

1. Анализ на резултатите от в-к Демокрация

Разглеждания период 1 януари 1996-30 август 1998г. включва:

общ брой

статии: 69

от тях:

редакционни: 18

написани от журналист: 44

написани от професионалист: 7

с обем до 50 кв. см.: 41

между 50 и 150 кв. см.: 23

над 150 кв. см.: 5

 

с по-скоро положително отношение: 38

с по-скоро отрицателно отношение: 4

баланс: 27

 

съдържащи снимков материал: 35

без онагледяване материал: 34

 

информационна бележка: 33

интервю: 16

коментар: 10

статия: 10

 

Динамиката на честотата на публикациите във вестник "Демокрация" следва ясно забележимата тенденция за всички останали печатни издания към постепенно намаляване. В качеството си на вестник свързан с СДС в много голяма степен, интензитета на публикациите в " Демокрация" е свързан с конкретното развитие на политическите отношения между СДС и НС. Личи много ясно изразена политическата намеса в страниците на вестника. Така разбираемо в периодите на интензивни политически консултации между СДС и НС се увеличават и публикациите свързани с НС.

Първите месеци на 96 г. се характеризират със засилен интерес във връзка с процеса на избор на кандидатите за Президент и номинирането от страна на НС на д-р Ж. Желев за такъв, както и около подписването на споразумението за предварителните избори. Месец май следва спад, за да бъде последван от абсолютния максимум за периода през м. юни, когато само на в рамките на няколко последователни броя вестникът отразява многократно победата на П. Стоянов и поздравленията от страна на лидерите на НС придружени с асоциативен и символичен снимков материал. Подобно на останалите вестници през лятото като период на спад в политическата активност и в-к "Демокрация" отделя по-малко внимание на НС.

Есенните месеци имаме повторно увеличаване на броя на публикациите, но за разлика от пролетта тонът на статиите е променен от язвително-жлъчен към по-толерантен и по-скоро регистриращо описателен. Следва отново период на почти никакъв интерес между месец декември и януари, когато ставащото в страната бе най-атрактивно за медиите. Месец февруари на 1997 е вторият максимум в интереса на "Демокрация" към НС, свързан с преговорите за общи листи и формалното възлагане (и връщане) на мандата от НС. Следва устойчива тенденция към постепенно намаляване на интереса с изключение на два екстремума - събития около опита за преврат в БЗНС и последвалият извънреден конгрес, както и интензивните консултации в Каденабия за местните избори. Като цяло могат да се направят следните изводи:

1. В много голяма степен образът на Народен съюз е персонализиран до лидерите на политическите формации, които го съставляват-А. Мозер и Ст. Савов и до известна степен на В. Методиев като ръководител на преговорите със СДС и вицепремиер. Медийните изяви на другите представители на НС в изпълнителната власт като земеделския и здравния министър се асоциират в публичното медийно пространство преди всичко с действията им като експерти.

2. От материалите само приблизително 1/5 са за Демократическата партия и то в изключително голямата част от тях се просто се регистрират действията на лидерът й - срещи, консултации, изказвания, поздравления, публични прояви и др. Материалите са кратки и предимно описателни. Липсват аналитични публикации, съдържащи и ретроспективни анализи на позиции и действия, на степен на изявена идеология на цялата партия и др.

3. Около 1/3 са материалите за БЗНС - тук акцентът е поставен върху земеделските неразбирателства и опитите на група земеделци за овладяването на политическото ръководство на Съюза.

4. Прави впечатление устойчивата тенденция към спадане на интереса и намаляване на публикациите отнасящи се на НС и представянето му по-скоро като по-малък партньор в политическата стратегия на СДС.

 

II. Анализ на резултатите за в-к Труд

Разглеждания период 1 януари 1996-30 август 1998г. включва:

общ брой статии: 60

от тях:

редакционни: 35

написани от журналист: 20

написани от професионалист: 5

с обем до 50 кв. см.: 29

между 50 и 150 кв. см.:26

над 150 кв. см.: 5

с по-скоро положително отношение: 5

с по-скоро отрицателно отношение: 12

баланс: 43

 

съдържащи снимков материал: 25

без онагледяване материал: 35

 

информационна бележка: 38

интервю: 7

коментар: 12

статия: 3

 

Диаграмата на в-к "Труд" е агрегирана с тази на в-к "24 часа" (графика №. 2). Целта е да се обобщят резултатите от разглеждането на двата най-големи национални ежедневника с общ тираж над 400 хил, броя, които всъщност заемат значителната част от ежедневния пазар на печатни издания. Още повече, че те са собственост на едно търговско дружество WAZ. Забелязва се тенденция към намаляване на броя на публикуваните материали. Съществуват 4 обособени периода на по-засилен интерес, разграничавани от 3 на сериозен спад. Но ако първите два максимума се представят от 15 и 13 публикации месечно (януари и септември 96 г.), то вторите два те са 7 и 5 публикации месечно (май 97г. и февруари 98 г.). Преобладават малките материали до 150 кв. см.(над 90 % за "Труд"), които са предимно регистриращо-описателни и с балансиран характер. Над 60% са информационни бележки, интервютата са около 10 %. И тук подобно на в-к "Демокрация" преобладават материалите за НС като цяло(55%), докато тези за ДП са 8 бр. Приблизително 56% са редакционни, а журналистическите са 33%. Интерес за в-к" Труд" е преди всичко събитието- новина. Разбираем в този смисъл е и засиленият интерес към големите политически формации и техните лидери, създаващи ежедневните новини за вътрешно политическите обзори. В-к "Труд" сравнително по-подробно от останалите вестници отразява позициите на НС около първичните президентски избори, но веднага след провеждането им интересът му рязко спада - юни 96 г. само една публикация.

Едва победния край за Опозицията на президентската надпревара от есента възвръща донякъде интересът на вестника. Следва дълъг период на застой до лятото на 97 г., когато пак сравнително подробно са отразени вътрешноземеделските конфликти, но с постепенно спадащ интерес до новия голям застой октомври 97 г. - януари 98 г.

Последният регистриран период на по-засилен интерес са преговорите около Каденабия, Подобно и на останалите вестници и вестник "Труд" в много висока степен персонифицира изявите на НС до тези на лидерите му.

 

III. Анализ на резултатите от в-к Сега

Разглеждания период 1 октомври 1997-30 август 1998г. включва:

 

общ брой статии: 10 от тях:

редакционни: 2

написани от журналист: 7

написани от професионалист: 1

 

с обем до 50 кв. см.: 3

между 50 и 150 кв. см.: 3

над 150 кв. см.: 4

 

с по-скоро положително отношение: 1

с по-скоро отрицателно отношение: 1

баланс: 8

 

съдържащи снимков материал: 6

без онагледяване материал: 4

 

информационна бележка: 7

интервю: 1

коментар: 1

статия: 1

 

В-к "Сега" излиза на българския пазар доста по-късно от останалите основни ежедневници. Но за сравнително краткия период от неговото съществуване се налага като вестникът с един от най-добрите вътрешнополитически отдели в страната. Условно той може да бъде причислен към една група с вестниците "Континент" и "Стандарт", които имат по-скромни тиражи от тези на WAZ и същевременно не са обвързани с определена политическа сила. Все пак се счита, че в-к "Сега" е по-скоро клонящ наляво ежедневник, често доста критичен към Правителството. При него се забелязва един интересен факт - съществува баланс между обема на публикуваните материали като дори тези с обем над 150 кв. см. са с един повече (4). Вестникът се отличава и с изключително големият процент материали с балансирана и безпристрастна позиция - 80%. Преобладаващата част от материалите са написани от журналист. В тематичното разграничение на рубриките не може да се прави такава ясна граница между информационна бележка, коментар и статия-както е например в "Труд " и "24 часа". Това е една интересна особеност, характерна за вестник "Сега", а именно чисто информационното отразяване на събитията да съдържа и съществена коментарна и аналитична част. Забелязва се и следното: определени вътрешнополитически събития, които се отразяват във вестника да не присъстват на страниците на останалите ежедневници.

Аналитичната рубрика на в-к "Сега" - "Наблюдател" умело се вписва като своеобразно продължение на отразените в първите страници на вестника събития Вестникът не прави обаче изключение от останалите във високата степен на персонификация на медийния образ на НС. Сравнително краткият период на излизане на вестника затруднява формулирането на обобщения относно интерпретацията му на събития инициирани или свързани с НС, но все пак може ясно да се открои последователността с която вестник "Сега" наблюдава и следи всичко случващо се в политическото публично пространство.

 

Досега регистрираните 10 материала се характеризират като цяло с безпристрастност, по-висока аналитичност и по-изчерпателно представяне на събитието. В някои от тях ясно се намеква за процес на последователно обезличаване на образа и посланията на НС и постепенното му превръщане в един необходим пред Обществото политически партньор на СДС.

 

IV. Анализ на резултатите от ежеседмичници (в-к Капитал, сп. Сега, в-к 168 часа)

Разглеждания период 1 януари 1996-30 август 1998г. включва за всички седмичници:

 

общ брой статии: 60

от тях:

редакционни: 0

написани от журналист: 44

написани от професионалист: 16

с обем до 50 кв. см.: 1

между 50 и 150 кв. см.: 12

над 150 кв. см.: 47

 

с по-скоро положително отношение: 10

с по-скоро отрицателно отношение: 11

баланс: 39

съдържащи снимков материал: 50 без онагледяване материал: 10

информационна бележка: 1 интервю: 17 коментар: 34 статия: 8

Това, което прави най- силно впечатление в ежеседмичниците, е преобладаващата “сериозна” журналистика. Належащата текуща информация почти липсва, докато изключително сериозно- над 60% е застъпен аналитичният коментар. Тенденцията тези периодични издания да се четат от по-специализирана публика води и до сравнително доброто представителство на лидерите на Народния Съюз по страниците им под формата на интервюта 17 от общо 60 публикации.В отношението си към демократите и земеделците вестниците “Капитал”, “168 часа” и списание “Сега” запазват толерантен тон и общата статистика е към изравняване на положителните и отрицателните оценки.

 

V. Анализ на резултатите от в-к “24 часа”

Разглеждан период от 1 януари 1996г. до 31 август 1998г.

 

общ брой статии: 72

от тях:

редакционни: 31

написани от журналист: 28

написани от професионалист: 13

с обем до 50 кв. см.: 45

 

между 50 и 150 кв. см.: 22

над 150 кв. см.: 5

 

с по-скоро положително отношение: 14

с по-скоро отрицателно отношение: 20

баланс: 38

 

съдържащи снимков материал: 39

без онагледяване материал: 33

 

информационна бележка: 49

интервю: 8

коментар: 11

статия: 4

 

Тенденцията в отразяване на публикациите в най-многотиражния за периода ежедневник е близка до общата. При засилена политическа активност от периода се наблюдава и зачестило медийно присъствие на Народният съюз. Ключовите понятия служещи за най-пълното онагледяване на периода са съизмерими с фразите добили гражданственост в историята на страната от последните две и половина години: това са - “бъдеще”, “партньорство” “сътрудничество”, ’’победа”. Те ясно показват ползотворното сътрудничество на НС в рамките на Обединените Демократични Сили и излагат факта, че дори и ако понякога коалицията губи част от своята собствена физиономия, формата за сътрудничество, която е избрала е най-успешната от гледна точка на реалната политика.

 

VI. Обобщен анализ на в-к “Стандарт” и в-к “Континент”.

Разгледан е периода от 1 януари 1996г, до 30 август 1998г.

общ брой статии: 121

от тях:

редакционни: 42

написани от журналист: 59

написани от професионалист: 20

 

с обем до 50 кв. см.: 62

между 50 и 150 кв. см. : 49

над 150 кв. см.: 14

 

с по-скоро положително отношение: 17

с по-скоро отрицателно отношение: 22

баланс. 82

 

съдържащи снимков материал: 64

без онагледяване материал: 57

информационна бележка: 62

интервю: 15

коментар: 27

статия: 17

 

Това, което прави впечатление при, тъй наречените нe-WAZ-ови вестници, с други думи останалите многотиражни ежедневници извън орбитата на “24 часа” и “Труд” е запазването на общата тенденция. Наблюдаваме четири пикови момента отбелязващи ключови събития от периода: на първо място това е времето преди предварителните избори в първите месеци на 1996г.,когато активността на НС се забелязваше по медиите като самостоятелен партньор в общата политика съвместно със СДС, относно действията на двете опозиционни тогава сили срещу правителството на БСП. Следващият връх бе продължаването на тези действия и падането на социалистите от власт.

Сравнително силно присъствие в двата вестника Народният Съюз намира и в следващите два етапа - лятото на 1997г, -съставянето на правителството на ОДС с негово участие и пролетта на 1998г. преговорите в Италия за ново споразумение. Съществена черта в тези два ежедневника, която ги отделя от останалата независима преса е сравнително най-доброто отношение към НС. Отделно от това във вестник “Стандарт” единствен от наблюдаваните печатни издания преобладават материали за Демократическата партия, а не за БЗНС.

 

VII. Анализ на резултатите от в-к "Дума”.

Разгледан е период от 1 януари 1996г. до 31 август1998г.

общ брой статии: 41

ОТ ТЯХ:

редакционни: 9

написани от журналист: 30

написани от професионалист: 2

с обем до 50 кв. см.: 28 между 50 и 150 кв. см.: 10 над 150 кв. см.:Ц

с по-скоро положително отношение: 3 с по-скоро отрицателно отношение: 15 баланс: 23

съдържащи снимков материал: 20 без онагледяване материал: 21

информационна бележка: 21 интервю: 4 коментар: 8

статия: 8

 

Вестник “Дума”, както може и да се очаква не дава особена информация, относно изявите на коалицията Народен Съюз. В този период органът на БСП се занимава изключително е вътрешните си проблеми и отбелязва изявите на НС като част от враждебно настроената към социалистическото управление опозиция. Въпреки тенденция основна и тук медийният образ има сравнително балансирана позиция, което е достатъчен показател.

Тематично представена, коалиция НС представлява журналистически интерес за партийния печат на БСП в тези моменти които с изпълнени с политически факти, отбелязвани и в останалите разглеждани издания. Тук разбира се честотата на поява е контрастна и това ясно личи от самостоятелната графика на в-к “Дума” за изследвания период.

Общ анализ и обобщаване на резултатите

Ако не можем да твърдим, че коалицията Народен Съюз - БЗНС-ДП е първостепенна политическа сила от ранга на двата политически колоса - очертали двупартийният (който толкова всички се стремят да разбият) модел на българският политически живот - СДС и БСП, то в никакъв случай не заявяваме че НС е “фантомна” политическа сила без собствена политически образ, партиен живот и привърженици. Именно това специфично положение на необходима, но с недостатъчно ресурси за значима самостоятелна политическа изява сила, определиха на коалицията от демократи и земеделци местото което заема и в момента - на младши партньор в управляващото “реформистко” мнозинство.

 

Какво спечели и какво загуби Народният Съюз е от действията си през периода е явно видно от публикациите в пресата.

 

След местните избори от есента на 1995 г. когато се забелязаха наченки на бъдещото сътрудничество между тогавашните опозиционни формации; се започна онзи процес който след година и половина щеше да доведе до безпрецедентната победа не некомунистическите сили в България и до реалното започване на реформи в обществения, политическия и икономическия живот. В първите месеци на 1996 г. публикациите в периодичния печат са с особено висока честота, всъщност най-многото публикации отразяващи самостоятелните изяви на коалицията са именно от тогава. Това е така не само поради факта, че през посоченият период се водят множество преговори за създаването на единна опозиция в предстоящите през есента президентски избори, но и поради факта че НС активно участва и в законодателната работа на Народното Събрание. Преговорите за съвместни действия срещу политиката на БСП, започваща по това време да тегли страната необратимо назад, се водиха, както от представители на СДС и Народният Съюз, така също и от представители на Движението за Права и Свободи - за първи път действително всички реално представени в парламента сили извън БСП си подаваха ръка за започването на съвместни действия срещу управлението и. първата стъпка по- този път бе недопускането на президентската власт, единствена останала извън досега на социалистите по това време, да попадне в тяхната орбита след изборите през есента. Оттук дойде и първото основно различие между бъдещите партньори - изборът на единен кандидат на обединената опозиция. В СДС чрез вътрешен вот беше издигната кандидатурата на Петър Стоянов, а НС и респективно ДПС поддържаха кандидатурата на тогавашния държавен глава д-р Желю Желев. Това наложи провеждането в България на нещо ново и неизвършвано, дотогава на източноевропейска почва - primary elections предварителният вот. Предвид на това, че механизмът бе непознат, резултатите непредвидими, а залогът изключително висок предварителните избори заеха подобаващо място във вестникарските статии от периода.

Силно бе разгледано предварителното споразумение обещаващо толеранс и изтъкващо, че загубилият приема безусловно резултата, а победителят се задължава да отиде на същинските избори с кандидат вицепрезидент посочен от загубилата сила.

Широкото представяне на предварителните избори в медиите се дължи както на факта, че се вършеше нещо ново, което реално можеше да се превърне в неудачен експеримент и да раздели отново току що подписалите споразумението “демократични партии”, но и на това че предварителните избори идваха в момент, когато правителството на Жан Виденов бе изправено пред първият си по-сериозен проблем - кризата с хляба; и търпеше персонални промени, така че в този момент това се явяваше реалното действие на наистина обединената опозиция. Отразените в пресата аргументи ЗА праймъриза би трябвало да се отбележат тук, защото именно от потресаващият успех на формулата се започна с цикълът от събития довели до тоталната загуба на социалистите в предсрочните избори за 39 -то ОНС и впечетляващата победа на ОДС.

-местните избори през 1995г. показаха, че автоматичното прехвърляне на гласове между кандидатите на демократичните сили рядко надхвърля 60%

-опасения, за това първият тур на президентските избори да не се превърне в сблъсък между опозиционните кандидати по формулата — "Двама се карат - трети печели”.

-Възможност да се задълбочат противоречията между партиите от демократическата общност със стратегически траен негативен ефект.

-Опасения, че ще намалее привлекателността на опозицията като цяло и ще бъде затруднено финансовото осигуряване на кампанията

-Силният натиск на обществото предвид засилващият се колапс в БСП да се издигне единен печеливш кандидат

Тези са основните аргументи по страниците на вестниците от този период и след провеждането на предварителният вот се отбеляза с някои субективни изключения, че както и победителите СДС, така и победените НС и заедно с тях ДПС са приели резултатите с достойнство и спокойно и предварително заявеното партньорство продължава.

Следващият период със засилено медийно присъствие на Народният Съюз и по точно на БЗНС за съжаление е в негативен аспект. Става въпрос за инспирираното на вътрешнопартийния конфликт със свалянето на Анастасия Мозер от лидерското място сред земеделците при нейно пътуване зад границата. Последвалото завръщане на Мозер, свикването на конгреса и повторният и избор за генерален секретар заемат публикациите за Народният Съюз през периода август-септември на 1996г, Размяната на взаимни обиди, обвинения, остри изказвания и дори силови сблъеаци и то идващи в период в който остават броени седмици до президентските избори и след период на небивала толерантност сред средите на обединената опозиция, доказаха, както и факта, че “земеделците трудно съжителстват под един покрив”, така и това колко е крехко четиримесечното единство след четиригодишно противоборство. Този извод се подсили и от факта, че излезлите от БЗНС-НС Петко Илиев и Георги Пинчев скоро се отзоваха под шапката на СДС.

В следващите ключови събития от периода: спечелването на президентските избори; гражданското неподчинение от зимата на 1997г. и падането на правителството на БСП, служебният кабинет, предсрочните избори и формирането на мнозинство на Обединените Демократични Сили, Народният Съюз няма този самостоятелен облик, който може би са предвиждали лидерите му, но именно това прикрепено към по-старшия партньор положение му осигури ако не по-голямо представителство в законодателната власт местата в парламента си останаха 14, то едно значимо за коалицията участие в управлението на страната БЗНС и ДП получиха едно вицепримиерско кресло и титулярните места в три, макар и не ключови, министерства и в един комитет с ранг на министерство. Вече в третият етап на периода - като управляваща сила НС се появява в медиите във връзка с свои законодателни инициативи, някои от който като “Лустрацията” или “Досиетата” предизвикаха значим резонанс в обществото, без обаче да може още реално да се прецени дали ще окажат негативно или позитивно влияние върху политическият облик на Народния Съюз.

Като цяло може да обобщим, че когато има значим интерес към политическия живот, такъв се наблюдава и към един от значимите участници в - коалицията БЗНС-ДП - Народният Съюз при намаляване на интензитетът и остротата на политическите борби, все пак се намираме на Балканите, в пресата количествено намаляват публикациите за НС. И ако сред редиците на БЗНС често има сблъсъци на вътрешно партийно ниво, който осигуряват “храна” за любителите на сензационната, сблъскващата журналистика, то самостоятелните изяви по страниците на вестниците на Демократическата партия са свързани най-вече със здравословното състояние на нейният лидер Стефан Савов.

Друг основен аспект на коалицията Народен Съюз е медийното персонифициране с нейните лидери. Повече от 75% от медийните изяви на Демократическата партия са заети от г-н Стефан Савов ; други личности служещи за представително лице на партията са Александър Праматарски и Веселин Методиев, като последният след като стана министър се възприема по- скоро като член на кабинета, а не като един от лидерите на ДП.

Същото, ако не и по-тежко е положението в БЗНС; там основните медийни изяви гравитират около Анастасия Мозер или около нейните противници, който сега не са в НС (Илиев-Пинчев). Други лица са земеделският министър Върбанов, също в качеството си на институционна фигура и Моньо Христов.

Като общ фон и цялостното отношение на печатните издания за изследвания период към коалицията Народен Съюз - БЗНС-ДП може да се отбележи, че в прегледани 10 периодични издания и обработените 433 статии имащи някакво отношение към НС, прави впечатление следното. Ако в началният период на съществуването се (1994-1995г) коалицията не се ползва с особено положителното отношение на медиите то сега тенденциите позитивно- негативно са изравнени като ярко доминира балансираното отношение на журналистите към Народния Съюз. Това се обуславя на факта, че и ДП и БЗНС се стремяха да запазят колкото се може толерантният тон не само във вътрешнокоалиционното общуване (никъде не е отбелязана дори наченка на конфликт между партиите ръководени от Стефан Савов и Анастасия Мозер), но и в отношенията си с бъдещите партньори. Единственият по-сериозен конфликт - земеделските сблъсъци от есента на 1996г. по-скоро се оказаха инспириран от пресата конфликт, защото както е видно не повлияха на бъдещите успешни общи действия срещу социалистическата партия в България. От изследваните 433 материала 88 са с подчертано положително отношение; 85 са с негативна окраска и 260 са балансирани. В проценти съотношението е 20/20/60.

Що се отнася до партийната индентификация то видно е, че повече от половината 243 статии или 56% от общият брой говорят за Народният Съюз като едно цяло. При разделението на коалиционни партньори доминират (и заради скандалите свързани с тях) земеделците те са плод на 116 вестникарски публикации или 27%, докато ДП се задоволява с 17% или 74 статии. Ако направим извадка по вестници ще видим, че единствено в Стандарт се пише повече за Демократическата партия отколкото за БЗНС и то с отношение 1.63/1.

В другите печатни издания съотношението е точно обратното, което в крайна сметка довежда до 1.58/1 в полза на земеделците.

Във връзка със чисто техническото представяне на вестникарските публикации трябва да се отбележи, че 55% от случаите то е свързано с определено визуално онагледяване почти 100% снимка така е при 239 от случаите в останалите 194 или 45% онагледяване липсва. Това е така, защото най- често се касае до определени чисто информационни дописки с малък обем и не водещи със себе си определени асоциативни вериги нуждаещи се от допълнително онагледяване. Що се отнася до обема, както вече отбелязахме преобладават чисто техническите информации, които се вместват до 50 реда те са 209 или 48% от общият брой. По-сериозните статии свързани с определен коментар заемат пространството между 50-150 реда те са 32% или 141. Големите аналитични коментари или интервюта по-сериозни политически и обществени въпроси обяснимо са най малко на брой, но въпреки това заемат добрите 20%, те са 85 от общия брой. Относно жанра, в който са отделните печатни материали трябва да отбележим,че почти половината или 49% (211 статии) са информационни бележки носещи съпътстваща информация за случилите се политически събития. Коментарите от специалисти и професионални анализатори са 103 или 24% от общия брой. Интервютата на лидери и членове на коалицията дадени през отчетения период в различните представители на писаното слово са 68 или 16% от всичкия брой публикации. Останалите медийни изяви под общото название статии запълват оставащите 11% - техният чисто количествен оттенък е 48. По въпроса за авторите на отделните материали в 53% от случаите или 232 пъти зад посочената статия седи журналистическо име. Като повечето вестници си имат специален сътрудник следящ за изявите на коалицията. Например “Труд” - Анета Петкова; "24 часа” - Йоана Гъндовска и т.н. В 137 случая или 32% такова име не е отбелязано, това е така най-вече при чисто информативните малкообемни дописки, който излизат с отговорност на редакцията. 64 пъти вестниците са използвали услугите на професионалисти, който да дадат своето компетентно мнение по даден проблем. Процентовата характеристика е 15%.

Изводи и препоръки.

От изброените и обобщени в предишната част статистически данни може да се направи извода, че коалиция НС е успяла да изгради и запази образа на неголяма политическа сила със свой собствен облик, характерен с балансирано и трезво отношение към обществените събития в страната. Твърдо отстояваща демократичните принципи и подкрепяща безусловно реформата в България. Парламентарното й представяне в две поредни Народни събрания (37-то и 38-то) са повече от достатъчен показател, че двете политически формации (БЗНС и ДП) са постигнали нужното сработване, жизнено необходимо за участието им в политическия живот. Тази теза се подкрепя и от изследването на публикациите като сериозният аргумент е, че не се среща материал в който да има дори и фрази подсказващи конфронтация между споменатите коалиционни партньори. Нещо повече, участието на НС в Обединените Демократични Сили (ОДС) дава възможност сериозни позиции на малък партньор, но важен за балансирането и успеха на реформаторската коалиция с парламентарно мнозинство.

Въпреки тези положителни черти на НС, съществува недостиг на медийна изява от гледна точка на нужната, в добрия смисъл на думата, самостоятелност. Важността от този тип участие в обществения и политически живот е повече от разбираема, особено като се има в предвид медийния образ на големият политически партньор - СДС; и неговата обемност и сила. Това е необходимо условие за изграждане на нужния медиен образ на НС за в бъдеще, за да бъде изключена възможността от негативното определение - “ракета- носител”; засягано неведнъж в коментарите за отношението между СДС и НС. Важно е в бъдещите медийни изяви на Народния съюз да се запази и поддържа положителната балансирана позиция, за да се подчертае необходимостта от НС за ОДС. Също така самостоятелността може да се запази и доразвие чрез по- сериозни медийни изяви по актуалните проблеми. Например, разработката на по-големи материали за публикации, както и инициативност по отношение на по-чести и разнообразни интервюта с ключови партийни фигури.

В заключени би могло да се каже, че в бъдеще като се има в предвид предстоящите местни избори, може да се изгради цялостна медийна стратегия, която да послужи за дооформяне на самостоятелен облик на коалиция НС. В същия балансиран тон при едно точно преценяване на съответната конюнктура, по-честото участие в медиите би допринесло за покачване на положителния рейтинг на НС - БЗНС - ДП.