19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Някои празни мисли на един празен човек

Михаил Иванов

Същината на политическата и обществена криза, която преживяваме, се корени в наложилия се олигархичен модел на управление. За изминалите близо 24 години беше осъществен преход от тоталитарна държава към олигархична държава, т. е. държава, в която властта е в ръцете на определени олигархични кръгове. Така оформилия се властови елит не е хомогенен – вътре в него се води ожесточена борба за преразпределение на политическата и икономическата власт. Ще поясня, че под олигархия разбирам неголяма група от хора, в чиито ръце са концентрирани, както крупни финансови средства, така и властови ресурси за упражняване на политическата власт или най-малкото за съществено влияние върху нея.

Основното противоречие е противоречието между олигархията и големи групи български граждани, които не желаят повече да живеят под нейната власт.

Олигархичният модел на управление на държавата задушава пазарът, не допускайки свободната конкуренция, руши демокрацията като потиска политическия плурализъм, отнемайки по този начин на големи групи от граждани адекватно политическо представителство. Олигархичният капитал е монополистичен капитал, тъй като се стреми да установи господство в различните сектори на икономиката, не допускайки да се изявят и развият дребни и средни икономически субекти. Тъй като у нас държавата е основен разпределител на инвестиционни средства (както от националния бюджет, така и от европейските фондове), олигархичният капитал сде бори да установи контрол върху онези органи на държавната власт и сектори от администрацията, от които зависи управлението на паричните потоци.

В резултат но олигархичния модел на управление икономиката като цяло е в застой или се развива с много бавни темпове и в същото време силно обедняват големи групи от населението.

Какво е съотношението на силите на политическата сцена? Интересите на олигарсите се защитават понастоящем главно от три политически формации, заели по-голямата част на политическото пространство – псевдолявата БСП, псевдодясната ГЕРБ и псевдолибералната ДПС. Сред членовете и привържениците на всяка от тези партии има немалко демократично мислещи хора (дясно ориентирани в ГЕРБ, ляво ориентирани в БСП и либерали в ДПС), но не те са определящи за поведението на тези политически играчи – определящи са ръководствата, които се характеризират със силно влияние на олигархията върху тях.

В същото време няма утвърдени значими политически субекти, които да имат ясно формулирана и активно провеждана анти-олигархична политика.

От казаното следва, че от кризата няма да може да се излезе бързо. Бързата оставка на правителството на Орешарски тук и сега не е изход, защото с това нищо няма да се постигне за премахването на олигархичния модел, основаващ се на ГЕРБ, БСП и ДПС. Ясно е, че олигархията притежава големи ресурси, за да запази властта си. В същото време за възникването и укрепването на значими автентични политически субекти (в дясно, в ляво и в центъра), носители на демократични ценности и политически морал, е необходимо време.

За да се сложи край на олигархичния модел, трябва да се наложи промяна на правилата или, както някои казват, да се промени общественият договор. Ето защо е необходимо да се инициират и се води борба да се наложат радикални промени в законодателството. На първо място трябва да се изгради анти-олигархично законодателство, което по-специално да разкъса и направи невъзможна връзката между правенето на пари и упражняването на политическа власт от едни и същи хора (включително с промени в действащото наказателно и наказателно-процесуално право). Второ – необходими се такива промени в избирателното право, които да гарантират възможно най-адекватно политическо представителство на българските граждани. Трето – трябва законово да се гарантира ефективен граждански контрол върху органите на държавната власт и техните администрации.

И накрая – трябва конституционно да се хармонизира функционирането на трите власти. От една страна те трябва да са независими при взимането и изпълнението на решения в областите на своята компетентност – конкретният съд е независим при гледането на гражданско или наказателно дело, законодателят е независим при приемането на законите, органът на изпълнителната власт е независим при изпълняването на дейността си в своя ресор. В същото време трите власти трябва да бъдат хармонично обвързани помежду си чрез система на проверки и баланси.

Инициирането и борбата за утвърждаване на промени в обществения договор, ще стимулира укрепването на нови значими политически партии, които да бъдат носители на демократичното начало и морала в политиката.

6.07.2013