3 юни 2020г.

На този ден в историята - площад Тянанмън, независимост на Черна гора, Едуард Уайт...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Срещи с Желю Желев: Предизборни импресии в Дивотино

2015-02-02

Автор: Румяна Таслакова

По повод кончината на първия демократично избран президент на България д-р Жерю Желев публикуваме откъс от книгата на Румяна Таслакова "Цял живот събарям стени".

Румяна Таслакова

Ела с нас в провинцията, в Дивотино, на няколко километра от Перник. Предлага ми Васко Креснички, неотменният придружител на Желю Желев тези дни и седмици.Насрочен е митинг и очакваме стотици хора от селото и околностите.

За Желев е важно да говори не само в столицата и големите градове, а и в по-малките селища, където хората нямат толкова информация. Д-р Желю Желев, какъвто го помним

Малкият автобус Фолксваген, с който потегляме, е дарение от германската полиция. За новите демократи в България. Един от първите автомобили на СДС. Макар че е стар модел и с десетки хиляди изпътувани километри, го пазят като зеницата на очите си. Двайстина километра ни предстоят. Автобусът успешно се справя с неравните шосета, устоява на раздрусванията от дупките.

Няколко стотин души са се насъбрали на централния площад в Дивотино. Желев слиза от автобуса, плътно след него е Креснички, който постоянно се оглежда. Преминават през стълпилите се хора,

Желев потъва в множеството, поздравява хората, покрай които минава, здрависва се, усмихва се. Застава пред тях, разтърсва рамена, взира се някъде далеч в хоризонта:Демокрацията е нашата цел. Ако не сме единни, нямаме никакви изгледи за успех срещу бившата комунистическа партия.„Победа, победа!“ – скандират насъбралите се, мъже и жени, млади и стари.

Имаме шанс за пръв път в най-новата история на България сами да решаваме нашата съдба, сами да определяме пътя, който ще поемем. Би било фатална грешка, ако провалим този шанс, ако не осъзнаем смисъла и значението на предстоящите избори.

И отново „Победа, победа!“.Комунизмът ще бъде пометен, няма и следа да остане от него.Възкликва възторжено един миньор от Перник, застанал до мен.Кажете това по Дойче Веле, кажете го на цял свят. Нека знаят, че ние няма да отстъпим. Със СДС напред!

Включвам микрофона.Дано в бъдеще бъхтенето под земята да си заслужава, дано със заплатите, които получават миньорите не само едва-едва да свързват двата края, а да живеят достойно. Стига с тази сиромашия. Искаме и нашият глас да се чува, макар че тук сме прости хора, миньори и селяни...Изрича пред Дойче Веле жена, съпруга на миньор. Той я избутва назад и посяга към микрофона.Те са мафия. Смърт на комунистите. Що години, що десетилетия ни експлоатираха. Изпиха ни кръвта. Не можехме да мръднем от Дивотино, като затворници в собственото си село бяхме. Ни пари, ни бъдеще. Смърт!

А Желев продължава.Никакво насилие, никакъв терор и никаква нетърпимост. Не бива да разчистваме лични сметки. Да не повтаряме грешките на тоталитарната власт след 9 септември. Та нали видяхте до какво ни доведе насилието в миналото. Можем да станем демократична държава, демократично общество, само по пътя на диалога, на културния диалог, на зачитането на човешките права на всички. Да не позволяваме веднаж подетият поцес към демокрация да бъде блокиран.

И призовава към гласуване със синята бюлетина.

СДС! СДС! Победа!

Откликват насъбралите се. Желев дига ръка в знак на победа. Креснички, който през цялото време нервно снове зад него, за да го пази с тялото си, както признава по-късно, му пробива път през тълпата.

Качваме се на белия автобус. И потегляме за София, Желев, Креснички и аз с магнетофона на Дойче Веле.