23 август 2019г.

Ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими. Ден в памет на жертвите на робството.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Стефан Тафров - за "Демокрация"

Stefan Tafrov е в компанията на Plamen Kraisky и 5 други. (Plamen Darakchiev, Веселин Дремджиев, Ekaterina Boncheva, Петко Симеонов, Rossitza Nikolova)
12 февруари 2019· 
Днес се навършват двадесет и девет години от излизането на първия брой на вестник "Демокрация", един от най-вълнуващите моменти в политическия ми живот. Самата му поява беше победа за СДС и за прохождащата българска демокрация. Нямахме нищо: нито пари, нито хартия - тя тогава 'се отпускаше" само от държавата, т.е. от БКП/БСП - нито достатъчно опит. Аз имах задачата да създам отдел "Международна информация", което беше особено трудно, защото едиственият източник на новини беше един стар транзистор, на който слушах на къси вълни, това значи с антена и много несигурно качество, Световната служба на Би Би Си и Радио Франс ентернасионал. Две съвсем млади момичета без никакъв журналистически опит, но със страхотен ентусиазъм и отдаденост на каузата, Невена Крапчева с английски и Роси Николова с френски, записваха колкото може емисиите, казваха ми какво по-важно има аз към късния следобед сядах и написвах цели две вестикарски страници с международни новини, коментари, заглавия и всичко, което трябва, за да приличаме на вестник. Завършил съм журналистика, но до този момент никога не бях работил във всекидевник, а само в един литературен седмичник, "АБВ". С моя семеен произход беше немислимо да се занимавам с международна журналистика. Тогава се смяташе, че всики журналисти-международници бяха свързани с Държавна сигирност и затова много внимавахме кого вкарваме в редакцията. Затова бях сам и всеки днес дежурях, към 7-8 часа веерта събирах материалите за броя в една папчица и ги носех в Полиграфическия комбинат, където се печаташе вестнкът на висок печат, най-старата технолгия, онази с оловото, младите нямат понятие за какво става дума сигурно. Там главният редактор Йордан Василев, съпруг на непрежалимата Блага Димирова, светла им памет, вече се суетеше със запретнаи ръкави целият омазан с олово и нансяше последни поправки, аз притичвах до редакцията на Народна нмладеж, където работеше състудентът ми Веско Дремджиев и той тайно ми даваше достъп до последните новини, дошли по БТА, та да не порпуснем нещо важно и да станем за смях, все пак бяхме в пряка конкуренция с "Работническо дело". Тръгвах си от печатницата доста след полунощ смазан от умора, но с един наръч нови броеве. По пътя към вкъщи хората по улицата буквално ме разкъсваха с молбите си да им дам брой, защото тогава за "Демокрация" се виеха дълги опашки по будките и свършаше за минути. Вестникът не беше много издържан професионално като графика и изобщо, но казваше истината за комунизма и хората искаха да я прочетат. Първият ми авторски материал беше интервю с френския философ Бернар Анри-Леви, същият, който е в основата на неотдавпнашния апел на европейките интелектуалци за Европа. заглавието му предизвика фурор: "Тотализтаризмът е политически Чернобил". Публикувах и отворено писмо да главния прокурор Мръчков с настояване да се разследва убийството на Георги Марков в Лондон. Всичко това се съчетаваше с работата ми като шеф на Международния отдел на СДС. Спях по четири-пет часа на ден, но това беше най-щастлвият период в живота ми.

ФЕЙСБУК