На този ден Православната църква чества:

Начало на Богородичния пост (до 14 август)
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

Градинарите празнуват

На 1 август в България се чества Денят на градинаря.
Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС.

Днес е денят на всички, които се грижат за цветя, зеленчуци и овошки - професионално и за удоволствие.

Градинарите си имат и свой светец - Свети мъченик Фока.
Той е наричан градинар, защото си направил градина близо до морето и посадил в нея различни зеленчуци, продавал ги и по такъв начин осигурявал препитание за себе си и за бедните. Част от зеленчуците от своята градина той слагал край пътя, за да могат да ги взимат всички минаващи.

Понеже се отличавал с голяма любов към ближните и със страннолюбие, той благоустроявал повече духовната градина, отколкото веществената; процъфтявайки с благочестие и питаейки в сърцето си чисти мисли, той принасял плодове на добродетелите, така че неговата свята душа наистина можела да се нарече градина на Светия Дух.
/ bgВести/

На този ден в историята:

1498 г. – Христофор Колумб достига континентална Америка.
1778 г. – в Хамбург, Германия, е открита първата в света банка за спестявания.
1790 г. – първото преброяване на населението на САЩ показва, че страната има почти четири милиона жители, от които 700 000 роби.
1834 г. – в Британската империя е отменено робството. Около 770 280 роби стават свободни граждани.

В България:
1846 г. – Търновският митрополит Неофит Византиос е освободен от заемания пост и на негово място Патриаршията назначава отново грък – серския митрополит Атанасий.
1879 г. – формирана е Дунавската военна флотилия – родоначалник на Българския военноморски флот.
1888 г. – в София пристига първият международен влак по линията Виена – Цариград.

1990 г. - Д-р Желю Желев е избран от Великото Народно събрание за президент на България на шестия тур от гласуването. На негово място за лидер на СДС е избран Петър Берон.

Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. Завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Член е на БКП от 1960 г., но е изключен като антимарксист пет години по-късно. Аспирант в катедра „Философия“ на Софийския университет (1961), но през 1966 г. е уволнен и изгонен от София, след което живее в с. Грозден, Бургаско (1966 – 1972). Автор на книгата „Тоталитарната държава“. Съчинения: „Самодейното изкуство в условията на НТР“ (1976), „Модалните категории“ (1979), „Физическата култура и спортът в урбанизираното общество“ (1979), „Фашизмът“ (1982 г., издаден на повече от 10 езика), „Релационна теория за личността“ (1993), „Човекът и неговите личности“ (1992), „Интелигенция и политика“ (1995), „Реалното физическо пространство“ (1996), „В голямата политика“ (1998).