Статии от 1 септември 2024г.
Симеоновден. Начало на църковната година
1 септември 2024 г.На този ден Православната църква чества:
Начало на индикта - Църковната нова година
Св. праведен Иисус Навин (XVI в. пр. Р. Хр.). Св. мъченици Калист, Евод и Ермоген. Св. преподобни Симеон Стълпник (357-460) и майка му преп. Марта. Св. мъченик Аитал дякон Персийски († 380 г.). Св. 40 девици мъченици Йераклийски и учителят им мъченик Амун дякон († ок. 311–324).
Св. преподобни Симеон Стълпник
Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни и благочестиви християни. Детските и юношеските години прекарва като пастир на чужди стада. На 18-годишна възраст постъпва в манастир и не след дълго се усамотява в една трудно достъпна пещера. Заживява като пустинник и се отдава на пост и молитви. Благ и смирен, той се плашел от човешките похвали, отклонявал ги от себе си, за да не се възгордее. Решил да изгради стълп - кула, и там, на върха в тясна килия да живее, та посетителите да не го смущават, да остане сам в смирението си. Колкото повече поклонници идвали и искали да го видят, толкова по-високи стълпове издигал. Към неговия стълп идвали богати и бедни, силни, слаби, учени и неуки за съвест и утеха, които поучавал на закона Господен, молел се за болните и те получавали изцеление.
Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Затова е наречен Стълпник. През 460 г. на 103-годишна възраст блажено умира. Мощите му, положени в храм, посторен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.
Свети Симеон Стълпник е почитан от народа като покровител на земеделието.
На този ден църквата почита неговата майка св. Марта. Първият Вселенски събор в Никея (325) определя 1 септември като начало на църковната Нова година.
Вярва се, че това е дан на светците, че на него Господ опрощава греховете на покаялите се от сърце грешници.
В много краища на традиционно земеделска България за начало на новата година смятали Симеоновден - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.
Много забрани и поличби бележат Симеоновден.
Днес не се дават заеми. От къщи не се изнася нищо, за да не „излезе" плодородието. Огън у дома не се пали, преди да се е прибрал стопанинът, за да не пламват пожари по нивите.
Стопанките не перат, за да не са празни житните класове, с вълна не се работи, че инак вълци ще нападат стадата.
А освен че можем вече да идем за орехи, в деня на свети Симеон трябва зорко да следим и кой пръв ще влезе в дома ни - ако полазникът е богат, чака ни година на благополучие.
Днес имен ден имат: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана, Марта
Международен ден на лешоядите
За поредна година се отбелязва вече и в България.
На този ден в историята:
1271 г. — Григорий X е избран за римски папа.
1364 г. — Папа Урбан V издава указ за създаване на Краковската академия.
1581 г. — Казашкият атаман Ермак Тимофеевич започва военния си поход в Сибир.
1804 г. — Немският астроном Карл Лудвиг Хардинг открива третия астероид в Слънчевата система — 3 Юнона.
1870 г. — Френско-пруската война: В Битката при Седан Прусия взима в плен френския император Наполеон III заедно с армията му.
1887 г. — Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов.
1897 г. — В Бостън, Масачузетс е открито първото метро в Северна Америка.
1914 г. — Санкт Петербург сменя името си на Петроград.
1916 г. — Първа световна война: България обявява война на Румъния.
1920 г. — Франция създава Ливан, който е под френска протектура до 1946 г.
1923 г. — Голямото земетресение в Канто опустошава района на Токио в Япония, жертвите са над 140 000, а бездомните 2,5 милиона.
1928 г. — Албания е обявена за кралство и първи крал става Зог I.
1939 г. — Втора световна война: Нацистка Германия напада Полша, с което започва войната.
1965 г. — Създадена е израелската комунистическа партия Маки.
1968 г. — Водачът на Пражката пролет Александър Дубчек претърпява автомобилна катастрофа и по-късно умира през 1992 г.
1969 г. — След държавен преврат в Либия, полковник Муамар ал-Кадафи взима властта, която по-късно предава на Народни Комитети.
1972 г. — В Рейкявик, Исландия, американецът Боби Фишер побеждава руснака Борис Спаски и става световен шампион по шахмат.
1974 г. — Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ.
1979 г. — Американският космически кораб Пионер 11 става първият апарат, който посещава Сатурн, като минава покрай планетата на разстояние от 21 000 км.
1983 г. — Студената война: Военни изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет Боинг-747, когато навлиза в съветското въздушно пространство; всичките 269 пътници на борда загиват.
1985 г. — Съвместна американско-френска експедиция локализира останките на Титаник.
1991 г. — Узбекистан обявява независимостта си от СССР.
1997 г. — 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия.
1999 г. — Ботев (Луковит) отново започва дейност
2004 г. — Терористичен акт в Беслан: Въоръжени терористи взимат за заложници стотици ученици в руския град Беслан в Северна Осетия.
Още от историята:
Годишнина от трагедията в Беслан
Беслан. Днес се навършват осем години от трагедията в училище номер 1 в северноосетинския град Беслан.
В периода 1- 3 септември 2004 г. въоръжени нападатели взеха за заложници над 1 000 души в деня на откриването на учебната година в Русия.
При последвалия щурм на руските специални части на 3 септември загинаха над 300 души, 186 от които деца.
Стотици жители на Беслан ще се съберат в Мемориалния комплекс, за да почетат паметта на загиналите при терористичната атака деца. Очаква се в града да пристигнат хора от различни райони на Северна Осетия, за да се преклонят пред паметта на жертвите.
В града са предприети засилени мерки за сигурност.
По последни данни на властите в Северна Осетия при терористичната атака срещу училището в Беслан през 2004 година са загинали 334 души. Единственият оцелял от терористите, Нурпаша Кулаев, беше осъден на доживотен затвор през май 2006 година. /Агенция "Фокус"/
Вижте още от архива на Омда
Рожден ден на Мосад
На 1 септември 1951 година е създадено политическото разузнаване на еврейската държава „Мосад” (Mossad). Много бързо то си извоюва водещо място в йерархията на специалните ведомства в страната и не случайно е пряко подчинено на премиера на страната. Нещо повече: сега „Мосад” е считана за една от най-ефективните и професионални служби в света.
Главната задача на „Мосад” е да събира разузнавателни данни, тяхното обобщаване и анализ. На второ място агенцията се занимава със специални разследвания, контратероризъм, секретни операции и паравоенни дейности.
Ведомството не предприема самостоятелни политически действия, несанкционирани от премиера. Цялата събрана информация след обработката постъпва към политическото ръководство на страната, което на основата на получените данни взема съответни политически решения.
Основен принцип е отначало да се узнае колкото се може повече за врага, а след това да се приложи сила. Действията на „Мосад” почти винаги носят локален характер.
На емблемата на организацията е изобразена свещената за евреите менора (седемстволен свещник), явяващ се герб на Държавата Израел, и девиз: „При недостиг на настойничество пада народ, а при много съветници той благоденства”. Доскоро девиз на „Мосад е бил друг библейски стих: „Затова обмислено води своята война”.
В „Мосад” сега работят не повече от 2000 щатни служители, но те се опират на широк кръг доброволни или платени информатори. Осведомители има и в Кнесета (парламента), и в политическите партии, и в медиите.
Служителите на „Мосад” нямат военизирани звания. Кандидатите за службата обаче се набират сред хората, имащи опит в армейската служба. Освен това подбор се прави сред випускниците на висшите учебни заведения. Голямо значение се предава на личностните качества на потенциалните служители. Кандидатите не трябва да имат злепоставящи ги връзки и тъмни петна в биографиите, те трябва идеално и без компромиси да съответстват на изискванията на „Мосад”.
Дейността на „Мосад” е дълбоко засекретена и информация за нейната работа обикновено се появява много години след станалите събития или при несполуки и провали.
До 1996 г. официално не е обявявано даже името на началника на „Мосад”, както и на службата за вътрешна сигурност „Шин бет”. Но сега положението е далеч по-различно и дейността на службата е по-прозрачна.
На 1 януари 2011 г. службата бе оглавена от 11-ия си пореден директор Тамир Пардо. Според руското сп. "Огоньок", Пардо е български евреин, израсъл е в Яфо (предградие на Тел Авив). Той е на 57 г., баща и дори дядо.
Пардо има 30 г. стаж в „Мосад”, изградил е кариера до заместник-директор. Анализаторът Алекс Фишман го характеризира като "класически човек на Мосад". А колегите му добавят, че е "способен, интелигентен и балансиран - комбинация от професионално оперативни качества и политическа култура и умения да се използва дипломатичност, когато се налага."
Пардо е бивш армейски офицер в елитната част на "Сайерет Маткал" към Генералния щаб на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ). Участвал е през 1976 г. в операцията за спасяване на пътниците на самолет от "Ер Франс", отвлечен от терористи на летището Ентебе в Уганда. Взел е участие и в операцията "Божият гняв" за издирване и ликвидиране на терористите-убийци на израелски спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.
Сред най-важните предизвикателства за новия шеф на „Мосад”, за които намеква премиерът Нетаняху при назначението му, е и да се предотврати опасността Иран да придобие ядрено оръжие, смятат компетентни коментатори в Израел.
Израелската общественост посрещна назначението на Пардо изключително благосклонно.
/www.blitz.bg - по материали в интернет/