« »

декември 2022

 ПВСЧПСН
48 1234
49567891011
5012131415161718
5119202122232425
52262728293031 

януари 2023

 ПВСЧПСН
52 1
012345678
029101112131415
0316171819202122
0423242526272829
053031 

февруари 2023

 ПВСЧПСН
05 12345
066789101112
0713141516171819
0820212223242526
092728 

март 2023

 ПВСЧПСН
09 12345
106789101112
1113141516171819
1220212223242526
132728293031 

април 2023

 ПВСЧПСН
13 12
143456789
1510111213141516
1617181920212223
1724252627282930

май 2023

 ПВСЧПСН
181234567
19891011121314
2015161718192021
2122232425262728
22293031 
« »

Статии от 14 февруари 2023г.

Трифон Зарезан

14 февруари 2023 г.

 

ДНЕС Е ТРИФОНОВДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Днес (по стар стил) се почита паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в малоазийската провинция Фригия. Свети Трифон е живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. По време на гоненията срещу християните при римския император Траян Деций (249 - 251) Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Празникът се почита от българите под различни наименования - най-често като Трифон Зарезан, Трихун, Трифко, Трифон Пияница поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозята.
От незапомнено време българите почитат св. Трифон като покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя и пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от трапезата на Бъдни вечер. Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза сред лозята, те си избират “цар”, когото наричат с името Трифон. На неговата глава се поставя “корона” от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Качват своя цар на каруца, която те самите теглят, и по този церемониален начин обикалят лозята. През цялото време царят благославя наред да се роди повече грозде и годината да е богата и плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: “Трифона, виждаш ли ме ?”, а царят отвръща: “Наесен хич да не те виждам от грозде!”.

Вечерта царят кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Според поверието, ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино ще бъде недостатъчна. На Трифоновден се извършват и някои гадания със стопански характер. Ако през първия ден на празника - 1 февруари, вали сняг, селяните вярват, че през годината пчелите ще се роят много и ще има много мед. Ако времето е топло и слънчево - реколтата от царевица ще бъде обилна. Щом вали сняг през втория или третия ден на празника - царевицата ще трябва да се сее по-късно.

На този ден именните си дни празнуват Трифон и Трифонка. Трапезата за празника включва варена кокошка, печена луканка, прясна пита, тутманик.
Трифон зарезан е един от най-обичаните празници от българите. Той се честваше и през тоталитарно време, но под название “Ден на лозаря”.