« »

септември 2023

 ПВСЧПСН
35 123
3645678910
3711121314151617
3818192021222324
39252627282930 

октомври 2023

 ПВСЧПСН
39 1
402345678
419101112131415
4216171819202122
4323242526272829
443031 

ноември 2023

 ПВСЧПСН
44 12345
456789101112
4613141516171819
4720212223242526
4827282930 

декември 2023

 ПВСЧПСН
48 123
4945678910
5011121314151617
5118192021222324
5225262728293031

януари 2024

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 

февруари 2024

 ПВСЧПСН
05 1234
06567891011
0712131415161718
0819202122232425
0926272829 
« »

Статии от 14 февруари 2024г.

Трифон Зарезан

14 февруари 2024 г.

 

ДНЕС Е ТРИФОНОВДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Днес (по стар стил) се почита паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в малоазийската провинция Фригия. Свети Трифон е живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. По време на гоненията срещу християните при римския император Траян Деций (249 - 251) Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Празникът се почита от българите под различни наименования - най-често като Трифон Зарезан, Трихун, Трифко, Трифон Пияница поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозята.
От незапомнено време българите почитат св. Трифон като покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя и пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от трапезата на Бъдни вечер. Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза сред лозята, те си избират “цар”, когото наричат с името Трифон. На неговата глава се поставя “корона” от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Качват своя цар на каруца, която те самите теглят, и по този церемониален начин обикалят лозята. През цялото време царят благославя наред да се роди повече грозде и годината да е богата и плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: “Трифона, виждаш ли ме ?”, а царят отвръща: “Наесен хич да не те виждам от грозде!”.

Вечерта царят кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Според поверието, ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино ще бъде недостатъчна. На Трифоновден се извършват и някои гадания със стопански характер. Ако през първия ден на празника - 1 февруари, вали сняг, селяните вярват, че през годината пчелите ще се роят много и ще има много мед. Ако времето е топло и слънчево - реколтата от царевица ще бъде обилна. Щом вали сняг през втория или третия ден на празника - царевицата ще трябва да се сее по-късно.

На този ден именните си дни празнуват Трифон и Трифонка. Трапезата за празника включва варена кокошка, печена луканка, прясна пита, тутманик.
Трифон зарезан е един от най-обичаните празници от българите. Той се честваше и през тоталитарно време, но под название “Ден на лозаря”.