На този ден Правосклавната църква чества:

Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. Св. преподобни Доротей пустинник († края на IV). Св. мъченица Теодотия. Св. Нил, епископ Египетски

17 септември е официалният празник на София. На този ден е християнският празник, който почита паметта на Светите мъченици - Вяра, Надежда и Любов и майка им Света София.

На техните имена са наречени основните религиозни добродетели - мъдрост, вяра, надежда и любов. Те загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 година по време на римския император Адриан.

Според преданието през първи век живеела една благочестива християнка, която имала три дъщери. Тя ги нарекла на основните християнски добродетели- Вяра, Надежда и Любов, и ги възпитавала в открита почит и любов към Исус Христос и православната вяра.

Когато научил за тези жени император Адриан заповядал да му ги доведат, тъй като по негово време изповедниците на християнската вяра са били преследвани жестоко. Вяра била на 12, Надежда на 10, а Любов на 9 години. Когато се изправили пред императора обаче те показали завидно спокойствие, идващо от твърдата им вяра в божията закрила.

Император Адриан се опитал да ги убеди да поднесат жертва на богинята Артемида, когато те отказали той се ядосал и заповядал да бъдат подложени на жестоки изтезания. Трите сестри не издържали на мъченията и починали. На майка им София е разрешено да прибере телата им и да ги погребе. Три дни след кончината на децата, си майка им също умира и е била погребана до тях.
Християнската църква почита и Света София като мъченица, защото в името на Христовата вяра тя изживяла в сърцето си ужасните мъчения, на които били подложени трите й дъщери. Мощите на Светите мъченици-София, Вяра, Надежда и Любов, почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
17 септември е обявен за официален празник на столицата София през 1992 година с решение на Общинския съвет. Както всяка година той ще бъде отбелязан с редица мероприятия.

Рош а Шана - Еврейската нова година

Религиозен празник за Религиозната общност на евреите в България. Определен с Решение 948 на Министерски съвет от 22 декември 2011 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2012 г.

Тази вечер настъпва 5771 г според еврейския календар  и се отбелязва раждането на света. По традиция празникът започва вечерта, с изгрева на звездите, с молитва в синагогата, след което всички се събират около празничната трапеза, на която се поднася риба, приготвена с главата, зеле, праз, ябълки с мед, нар, фурми и други ястия, които са „знаци” за следващата година и за бъдещето, което очаква всички.

В първия ден на Рош а Шана всички се събират около воден басейн и извършват ритуала ташлих – изхвърляне на греховете. Звукът на шофара отбелязва началото на Новата година.

В небето се отварят три книги – «Книгата на живота», «Книгата на смъртта» и в третата книга всички останали, в които Господ записва делата на хората. В продържение на 10 дни до Йом Кипур всеки има възможност да премисли постъпките си и да промени пътя си.

Още за празника:
В еврейския религиозен календар Рош а Шана – Новата година – отбелязва раждането на света. На еврейската Нова година няма фойерверки, паради, карнавали или гастрономически пиршества – това е сериозно и тържествено събитие – в продължение на два дни евреите навсякъде по света се събират в своите синагоги, за да се молят – за себе си, за любимото отечество, за семействата си, за съседите и приятелите си. Всеки евреин застава пред трона на Всемогъщия Г-д, за да измоли божествена прошка за грешките и греховете си през изминалата година. Г-д прощава греховете, извършени от човек срещу него, но не прощава греховете, извършени от човек срещу неговите ближни. Затова на Рош а Шана евреите се обръщат към своите съседи, семейства, приятели и към всеки човек, към когото може да сме проявили несправедливост, и молят за извинение и прошка. На Рош а Шана в небето се отварят 3 книги, в които Г-д записва в тях всеки според делата му. След 10 дни на Йом Кипур – денят на Изкуплението, истинските праведници се записват в “Книгата на живота”, а пълните грешници в “Книгата на смъртта”. Всички останали (мнозинството), се записват в трета книга. В периода между Рош а Шана и Йом Кипур, известен като Асара Ямей Тшува – 10 дни на Покаяние, всеки има шанс да промени крайната присъда, която се издава на Йом Кипур. На Йом Кипур се дописват двете книги и се запечатват.

По времето на тези десет важни дни всеки евреин се вглежда в сърцето си и си задава въпросите: “Какъв съм аз?”, “Какви са моите добродетели?”, “Коя е моята сила?”, “Какво е значението на живота ми?”, “Какво представлява моята праведност?”, “Бях ли човекът, който е трябвало да бъда, или не бях?”, “Протегнах ли ръка, за да помогна на бедния и на нуждаещия се?”, “Дали не потисках други хора?”, “Дали използвах своите умения в полза на нашата общност и нашето общество?” “Дали бях загрижен за нуждите на другите, или само за своите собствени нужди?”
Рош а Шана дава възможност на всеки да премисли своя живот и да промени пътя си, да се научи да живее в хармония и мир.

Службата на Рош Ашана е най-продължителната, след тази на Йом Кипур. Характерни за нея са тръбенето с шофар, специалния молитвеник, наречен Махзор и четенето от Тората и Афтората (книгите на пророците – Невиим). Шофарът е рог от овен или друго кашерно животно, той не е музикален инструмент, а средство, което ни кара да се заслушаме. В миналото със звука на шофара се е обявявала война. Шофарът, който тръби на Рош а Шана, трябва да звучи като боен вик срещу врага вътре във всеки човек и срещу злите наклонности. Шофарът е тръбял и на всяка седма и петдесета година (юбилейни години). Според Тората на всяка седма – Шабатон, и петдесета година, се освобождават робите, земята се връща на собственици й, и се опрощават паричните дългове. По аналогия, на Рош а Шана евреите се стремят да престанат да робуват на своите навици и страсти и да опростят всичко, което им се дължи.
https://shalompr.org

 Празник на Костинброд
Чества се от 2007 г. с решение на Общинския съвет от 14 юни с.г. На тази дата през 1974 г. е обнародван Указ 1942/4 септември 1974 г. на Държавния съвет, с който Костинброд е обявен за град.

На този ден в историята:

На 17 септември в България: 1794 г. - Софроний Врачански е официално ръкоположен в епископски сан.
През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война Сюлейман паша предприема последен опит да превземе връх Шипка. Неговите войски настъпват сутринта, успяват да превземат Орлово гнездо и обграждат в непосредствена близост руските позиции на връх Св. Никола. Няколко часа по-късно след три контраатаки, турците са изтласкани от Орлово гнездо и са принудени да отстъпят.
1886 г. - генерал Н. Каулбарс, извънреден пратеник на руския император, обявява бъдещите избори за трето Велико Народно събрание за незаконни и предприема обиколка в Северна България, като агитира за русофилите. Кабинетът изпраща полковник Рачо Петров да неутрализира агитацията. Изборите за трето Велико Народно събрание са свикани след детронацията на княз Александър Батенберг и настъпилата политическа криза в България.
На 17 септември 1912 г. България, Сърбия и Гърция отправят ултиматум до Високата порта веднага да изпълни Берлинския договор и да даде автономия на европейските си вилаети. След последвалия категоричен отказ от страна на Османската империя, в същия ден е обявено военно положение и обща мобилизация в балканските страни.
България обявява обща мобилизация и започва записването на доброволци за създаване на Македоно-Одринско опълчение. В 14.00 ч. 1500 доброволци от Дебърско и Реканско, събрани на Колодрума в София, поставят началото на Дебърската опълченска дружина. В 16.00 ч. македоно-одринските братства организират манифестация на македоно-одринци в София.

На 17 септември по света: 1176 г. - в битката при Мириокефалион селджуките на Румския султанат разбиват армията на византийския император Мануил І Комнин;
Конституционният конвент във Филаделфия приема през 1787 г. новата редакция на Конституцията на САЩ, според която страната се превръща от съюз на отделни независими щати във федерация.
1809 г. - подписан е Фридрихсхаймският мирен договор. Той е сключен между Русия и Швеция. С него завършва Руско-шведската война (1808-1809 г.), в която Швеция е победена.
1908 г. - първият американски военен пилот Томас Селфридж загива по време на демонстрация. Той е първата жертва в историята на авиацията
През 1942 г. британският премиер Сър Уинстън Чърчил посещава Москва и обсъжда със Сталин възможностите за съвместни действия срещу Хитлер във Втората световна война.
1953 г. - извършена е първата успешна операция по разделянето на сиамски близнаци
НАСА за първи път показва пред публика космическа совалка.

На тази дата са родени: През 1843 г. руският военачалник, генерал от пехотата, Михаил Дмитриевич Скобелев. През 1898 г. - българският поет и писател - Христо Смирненски. През 1857 г. - Константин Едуардович Циолковски – руски учен, изследовател и изобретател в областта на аеродинамиката, ракетодинамиката, теорията на самолета и дирижабъла; основоположник на съвременната космонавтика. През 1942 г. - двукратният олимпийски шампион по свободна борба Петър Киров. През 1950 г. българският цигулар Минчо Минчев, а през 1960 г. - британският пилот от Формула 1 - Деймън Хил.

На тази дата умират: През 1422 г. - синът и наследник на видинския цар Иван Срацимир - Константин Видински. През 1949 г. – ген. Анастас Бендерев, участник в българското опълчение, автор на трудове за войните.