На този ден Православната църква почита:

Св. пророк Йезекиил (VI в. пр.Xр.). Св. преподобни Симеон, юродив заради Христа († ок. 590). Св. преподобни Йоан († ок. 590). Св, преподобни Онуфрий Мълчаливи Печерски (ХII в.)


На този ден в историята:

1718 г. - В сръбския град Пожаревац е подписан мирният договор между Османската империя, Австрия и Венеция. Договорът е изработен от специално свикана конференция, под председателството на Англия. Текстът включва 24 параграфа, според които Османската империя предоставя на Австрия Мала Влахия, Банат, Северна Босна и голяма част от Сърбия с Белградската крепост. Венеция отстъпва на султана Морея и повечето от островите си в Архипелага, но получава правото на 3% мито за всички свои поданици, търгуващи в пределите на Османската империя. Подобно право получава и Виена, но то е фиксирано в допълнителен търговски договор (капитулация), подписан на 27 юли. Двата договора създават благоприятни условия за развитие на търговските контакти между българските земи и Средна Европа.

1774 г. - Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1768-1774 г.). Договорът съдържа 28 параграфа и две приложения. Той е подписан от фелдмаршал граф П. А. Румянцев-Задунайски и великия везир Осман паша.
Според клаузите на договора Кримският хаганат е обявен за независима държава, а Русия получава значителни териториални придобивки и възможности за привилегировано търговско присъствие в пределите на Османската империя. Високата порта се задължава да изплати на Русия контрибуция в размер от 4 500 000 рубли; руският флот получава право свободно да плава в Черно и Мраморно море. Договорът укрепва позициите на Русия в Европейския югоизток и засилва влиянието й върху подвластното християнско население в балканските провинции на Османската империя.
През XVIII-XIX в. се водят поредица от войни между Русия и Османската империя. В резултат на войните от 1710-1713 г., 1735-1739 г., 1768-1774 г. и 1787-1791 г. Русия се превръща в черноморска държава и укрепва своите позиции на Балканите. С войните през XIX в. (1806-1812 г., 1828-1829 г. и 1877-1878 г.) тя се стреми не само да утвърди своето влияние на Балканите, но и да завладее Проливите.
След като Турция, насърчавана от Франция, обявява война на Русия (1768-1774 г.), Екатерина II, неподготвена за войната, призовава към политическа активност поробените балкански народи, за да разедини военните сили и вниманието на Високата порта. Тя изпраща на Балканите свои емисари, сред които е и българинът, подполковник на руска служба, Назар Каразин (Караджа). Той се насочва (с документи на името на далматинския монах Симеон Путник) към двете дунавски княжества и към българските земи със стотици възвания към балканските християни, укрити в кухината на малка тояжка и в кориците на богослужебни книги, с които Екатерина II ги уверява, че ако се вдигнат на въстание за общи военни действия с руските войски, ще могат да разчитат на нейната помощ. Българите, организирани в доброволчески отряди, под руска команда, със стотици участвали в битките в земите покрай река Дунав. След подписването на мирния договор в село Кючук Кайнарджа, Силистренско, хиляди български семейства се изселват във Влашко, Молдова и Бесарабия.

1940 г. - СССР окупира Прибалтика и обявява създаването на Латвийска, Литовска и Естонска ССР.
През 1240 г. е образувано феодалното Велико литовско княжество. През ХIII-ХV век под властта на Тевтонския орден, от 1795 г. до 1815 г. влиза в границите на Руската империя. От 1919 г. е включена в Литовско-Белоруската съветска република. Между 1926 г. и 1940 г. е самостоятелна държава, а от 1940 г. – съветска република. По време на Втората световна война е окупирана от германски войски. През 1944 г. е възстановена съветската власт. През октомври 1988 г. е създадено Движение за перестройка на Литва, което си поставя за цел възстановяването на независимостта на страната. На изборите за парламент през март 1990 г. Движението печели мнозинство и през май Върховният съвет на Литва приема Декларация на правителството за независимост от СССР. През 1992 г. е проведен референдум; приета е нова конституция, според която Литва е независима, суверенна държава. По форма на управление е президентска република. От 4 януари 1998 г. президент е Валдас Адамкус; министър-председател е Гядиминас Вагнорюс (правителството е съставено на 25 март 1998 г.). Литва е член на ООН от 1991 г.
Естонците се заселват на настоящата си територия в началото на средните векове. Към 1080 г. са покорени от датския крал Кнут IV, а през 1347 г. попадат под немско владичество до 1559 г. През ХVI век шведите завземат страната им, която през 1660 г. е окончателно присъединена към Швеция. През 1721 г. след Северната война по Нищатския мирен договор Естония е присъединена към Русия. След Втората световна война е в състава на СССР. Получава самостоятелност през 1990 г. През 1992 г. е приета нова конституция; президент е Л. Мери, който е преизбран през 1996 г. Проведени са парламентарни избори, които са спечелени от Отечествената партия, която печели изборите и през 1995 г. Естония е член на ООН от 1991 г.
Първите феодални княжества на територията на Латвия (Кокнесе, Ерсика, Талава) възникват през Х-ХIII век. В периода ХIII-ХVI век е под германска власт. Част от територията е разделена между Полша и Швеция през 1562 г. В края на ХVIII век е присъединена към Русия (Курландска, частично Лифландска и Витебска губернии). В края на ХIХ век се отменя крепостното право. На 17 декември 1918 г. е провъзгласена съветската власт, а в началото на 1920 г. се създава независима буржоазна република. През юни 1940 г. отново е провъзгласена съветската власт и Латвия е обявена за съветска република в състава на СССР. От 1941 г. до 1945 г. е окупирана от германски войски. Съветската армия води военни действия на територията на Латвия до май 1945 г., след което отново е провъзгласена за република в СССР. През 1990 г. правителството на Латвия приема декларация, в която обявява Латвия за независима от СССР (призната 1991 г.).

1973 г. - Изстреляна е руската мисия “Марс 4”, която достига “червената” планета през февруари 1974 г. “Марс 4” не успява да влезе в орбитата на планетата, но изпраща нейни изображения.

2011 г. - Приключва космическата програма на НАСА Космическа совалка с приземяването на космическата совалка Атлантис.

На този ден са родени:
1789 г. - Роден е книжовникът Васил Априлов (1789 - 1847). Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, Румъния. От 1807 г. до 1809 г. следва медицина във Виена. От 1811 г. живее в Одеса, където е търговец. Включва се активно в обществения, културния и политическия живот на възрожденските българи. Васил Априлов има голям принос за развитието на модерната българска просвета и книжнина. Инициатор е за създаването на Габровското светско взаимно училище през 1835 г. По негово настояване български младежи са изпращани да се учат в Русия. Априлов е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. Той предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Събира народни песни. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: "Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841 г.), "Денница на новобългарското образование" (1841) и "Допълнение към книгата: "Денница на новобългарското образование" (1842).
През 1847 г. оставя на габровци значителна сума за строеж на ново училище (днес Априловска гимназия). Умира в Галац на път за Одеса.

1893 г. - Роден е Никола Димитров Петков – български общественик, политик, член на Постоянното присъствие (ПП) на БЗНС

1899 г. - Роден е американският писател Ърнест Хемингуей (1899 - 1961). Участва във Втората световна война като санитар в автоколона линейки на Червения кръст. След войната е пътуващ кореспондент от 1921 г. до 1924 г. на издаваните в Торонто (Канада) вестници “Дейли Стар” и “Стар Уикли”. От 1921 г. до 1926 г. живее в Париж.Първата му книга е сборник с разкази “В наше време” (1924), отпечатана в Париж от У. Бърд в 170 екземпляра; второто издание излиза през 1925 г. с тираж 1335 екземпляра. През 1926 г. издава първия си роман “И изгрява слънце (Фиеста)”, от който само за 4 месеца са продадени 12 хиляди екземпляра в Ню Йорк. Вторият сборник с разкази “Мъже без жени” Хемингуей издава през 1927 г. в издателството “Ч. Скрибнърс Сънс”. След това е издаден сборника “Победителят нищо не печели” (1933 г.), отново на издателска къща “Ч. Скрибнърс Сънс”. От 1937 г. до 1939 г. отразява събитията в Испания като кореспондент на Североамериканско сдружение на вестниците. През този период печата разкази за Испания и испански събития в списанията “Ескуайър”, “Кен”, “Ню Масис”. Плод на впечатленията му от Испания е и пиесата “Петата колона” (1938 г.; същата година и филмов сценарий към нея). През 1936 г. излизат новелите “Краткото щастие на Франсис Макомбър” и “Снеговете на Килиманджаро”, последвани от “Зелените хълмове на Африка”. Своеобразен връх на “испанската тема” е романът “За кого бие камбаната” (1940 г.). Хемингуей участва във IIървата световна война. От този период е антологията му “Хора по време на война” (1942). През 1950 г. издава романа “Отвъд реката, сред дърветата”, но истински триумф постига с повестта “Старецът и морето” (1952). Книгата е наградена с “Пулицър” в САЩ за 1952 г. С журналистика се занимава и през 50-те години, когато живее в имението си “Ла Финка Вихия” до Хавана, Куба. Самоубива се в Кечъм, Айдахо. След смъртта му излизат книгите “Опасно лято”, “Острови по течението”, “Райската градина” и други. През 1954 г. получава Нобелова награда за литература.

На този ден са починали:
1796 г. - Умира британският поет Робърт Бърнс (1759 - 1796).

1981 г. - Умира Людмила Живкова (1942 - 1981). Дъщеря на Тодор Живков, народен представител. Историк, почетен доктор на Токийския университет. Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1965 г.; старши научен сътрудник е в Института за балканистика от 1974 г. От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. – Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". Член е на ЦК на БКП от 1976 г.; член е на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 г. Председател у на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България).
Съчинения: "Англо-турските отношения 1933 г. – 1939 г. ” (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.).

2004 г. — умира Радой Ралин, български поет