Ден на моряка

Отбелязва се от 2011 г. с решение на Международната морска организация, прието на конфренция на организацията в Манила, Филипините (25 юни 2010), в знак на почит към близо 1,5 млн. моряци в света.

Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) — Чества се от 2004 г. с Решение на Съвета на министрите на външните работи на ОЧИС

На този ден Православната църква почита:

25   Св. преподобномъченица Феврония дева (кр. III в.). Св. преподобни Дионисий Атонски. Св. мъченик Прокопий Варненски († 1810)

СВ. ПРЕПОДОБЕН ДИОНИСИЙ КОСТУРСКИ (АТОНСКИ)
Изявен монах исихаст, Дионисий бил родом oт Костурско (днес в Гърция). Избрал духовното поприще, увлечен от примера на по-големия си брат Теодосий, образован монах и игумен на манастира „Св. Филотей" на Света гора Атонска. След като се подвизавал известно време в същия манастир, той се уединил като отшелник в пещера под самия връх Малък Атон. Събралото се около него монашеско братство изградило около пещерата му храм на името на св. Йоан Кръстител, наричан по-късно „Древния Предтеча”. По време на нощна молитва Дионисий постигнал Божествената светлина, която видял на мястото на днешния манастир „Св. Йоан Предтеча" - той започнал строежа му, наставляван от прозорливия си по-стар събрат Дометий. Когато неговият брат Теодосий бил избран за митрополит на Трапезунд, Дионисий посетил черноморската империя. Той си спечелил доверието на трапезундския император Алексий III Мега-Комнин (1349 - 1390), който станал ктитор на строящия се тогава манастир „Св. Йоан Предтеча" (1380 г.). Тъй като манастирът бил ограбен от турски пирати, Дионисий Костурски отново заминал за Трапезунд. Тук обаче той заболял и след като поверил грижата за манастира на императора и на своя брат митрополит Теодосий, починал на 25 юни (точната година не е известна). Паметта на св. Дионисий Костурски се отбелязва на 25 юни.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.,  Агенция Фокус

***

СВ. МЪЧЕНИК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ

Прокопий се родил в последната четвърт на XVIII в. във Варна в семейството на благочестиви родители. Когато станал на 20 години, решил да се замонаши. За целта отишъл в Света гора и там обиколил и разгледал разните манастири, скитове и килии и се запознал с различните видове монашески обети. В края на краищата избрал аскетизма (отшелничеството) и станал послушник в Иверския скит „Св. Йоан Предтеча". След известно време бил постриган в монашество.
След време, по неизвестни причини, младият монах получил психическо разстройство и напуснал своеволно Света гора, като започнал да се скита из пределите на Османската империя. Така се озовал в далечна Смирна (дн. Измир). Явил се в мирски дрехи, но с брада при тамошния кадия и заявил, че желае да приеме исляма. Кадията го огласил за приемник на новата вяра и след 15 дни го обрязали. И тогава станало чудото - вероотстъпникът дошъл в нормално психическо съзнание и осъзнал греха си. В продължение на две седмици тайно посещавал един изповедник, който духовно го укрепил. Прокопий се явил пред кадията, свалил чалмата си и я захвърлил на пода. Смело започнал да критикува вярата на своите съдници и да хули нейния основател. Турците го били и затворили, а след това започнали да му предлагат всевъзможни блага, високи длъжности и почести. Той категорично отказал да промени решението си и бил обезглавен на 25 юни 1810 г. Наскоро след това било съставено житието му в Смирна от свещеноучителя Хрисант.
Паметта му църквата отбелязва на 25 юни.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

На този ден в историята

Денят 25 юни в историята на България:

През 1842 г. влашкият княз Александър Гика (1834 г.–1842 г.) нарежда осъдените по Втория браилски бунт гръцки поданици да бъдат предадени на гръцкия консул. През 1863 г. в Цариград излиза първият брой на в. “Гайда”. Издател и редактор на в. "Гайда" е Петко Славейков. Вестникът излиза два пъти месечно и струва 2 бели меджидиета.

През 1876 г. в родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 г., изявява се като виден деец на националноосвободителното движение. Стефан Пешев е председател на местния революционен комитет, той е главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 г.

През 1880 г. е създаден Националният статистически институт.
НСИ се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на страната.
Първите институции, извършващи системна статистическа дейност в България, са Статистическата служба към Отдела за вътрешни работи на Временното руско управление (1877-1879 г.) и Статистическото отделение към Министерството на правосъдието (1880-1883 г.).


През 1923 г. министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.

През 1923 г. народовластническият български земеделски съюз на Коста Томов издава "Позив" за възстановяване на БЗНС. На 5 юли и БЗНС-Стара Загора на Димитър Драгиев издава подобно окръжно.


През 1933 г. е организирана полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914–1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономия на Македония.


По света:

През 1991 г. последните съветски войски напускат Чехословакия 23 години след нахлуването на войските на Варшавския договор.
Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е подписан по време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейски социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. Албания не участва в работата на органите на договора (след 1962 г.) и обявява за неговата денонсация (1968 г.). При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политическият консултативен комитет. Създава се обединено командване на въоръжените сили; главнокомандващ обединените въоръжени сили и началник на Обединения щаб, който се намира в Москва, е съветски офицер. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26 ноември 1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветският съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма за защита на демокрацията и правата на човека. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашко общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен е на 1 юли 1991 г.

1991 г. - Република Хърватия и Словения обявяват своята независимост от Югославия. Поставено е началото на четиригодишна гражданска война.

Родени:

1909 - В Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ "Г. Димитров". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател е на Съюз на българските писатели (1964-1966 г.). Майстор е на психологическия и социалния роман. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др.

1956  - В Струмица е роден вторият президент на Република Македония Борис Трайковски (1956 - 2004). Трайковски заева поста президент на Република Македония, от 15 декември 1999 година до 26 февруари 2004 година.
Трайковски се дипломира в Правния факултет на Скопския университет в Скопие през 1980 година, специализира икономическо право и трудово право. До 1997 г. година е ръководител на правната служба на строителното предприятие Слобода в Скопие, от 1997 г. до 1998 г. е шеф на Кабинета на градоначалника на община Кисела Вода – Скопие, а от 21 декември 1998 г. е заместник-министър на външните работи на Република Македония в дясно-центристкото правителство на Любчо Георгиевски. Той е председател на Комисията за външнополитически отношения на ВМРО-ДПМНЕ, главен политически съветник за външна политика на председателя на ВМРО-ДПМНЕ, член на Председателството на неправителствената организация Паневропейско движение за Република Македония. Член е на международната конференция: "Разрешаване на конфликти" със седалище в Атланта, САЩ, участвува на многобройни международни конференции с тема разрешаване на конфликти, религиозна толерантност, религиозна свобода, бил е председател на младежката организация на Обединената методистка църква в Югославия повече от 12 години.
Борис Трайковски умира на 26 февруари 2004 г. при самолетна катастрофа. На борда на самолета пътуват общо 9 души – двама пилоти, двама души от личната охрана на президента, съветникът му за връзките с обществеността Димка Божкович, както и съветниците Ристо Блажевски и Анита Лозановска. В него пътува и един човек от македонското външно министерство. Самолетът се разбива в планините близо до град Мостар, 15 минути преди да кацне.

Починали:

1997 г. - Умира френският океанограф, режисьор и подводен изследовател Жак-Ив Кусто (1910 - 1997). От 1957 г. е директор на Океанографския музей в Монако. Заедно с Е. Гаян изобретява акваланга. Първият му късометражен филм - “На дълбочина 18 метра” (1943) се радва на голям успех. Снима научнопопулярни филми, завладяващи със своята фантазия: “Отломки от крушението” (1945), “Дневник на плаването” (1950), “Червено море” (1952), “Морски музей” (1953), “В света на безмълвието” (1956), “Свят без слънце” (1965), “Живот в Ледовития океан” (1974) и др.

1927 г. - В София умира Боян Николов Пенев - български историк и критик, член на Българската академия на науките (1918 г.). Завършва Славянска филология в София. Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски” по славянски литератури. Член е на Съюза на българските писатели. Творец е с разностранни познания и интереси; най-добрият познавач е на полската литература и култура. Печата в сп. "Мисъл", "Периодическо списание", "Свободно мнение", "Златорог" и др. Отделни издания: "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (1910 г.), "Г. С. Раковски. Живот и дейност" (1917 г.), "Сръбският шовинизъм" (издадена на френски език през 1916 г.), "П. Р. Славейков. Живот и творчество"(1919 г.), "Начало на Българското възраждане (1918 г.), "История на новата българска литература", т. 1-4 (1931-1936 г.).

1923 г. - Във Варна умира Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Гимназиален учител е в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото дружество във Варна (1901-1923 г.).

1882 г. - В Москва умира Михаил Дмитриевич Скобелев - руски военачалник, генерал от пехотата. В похода срещу Хива в Средна Азия (1873-1876 г.) е началник на наказателната експедиция против метежите в Кокандското ханство и след това - генерал-губернатор на Ферганска губерния (1876 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.); показва изключителни способности на командир и голяма храброст. По време на втория щурм на Плевен (18 (стар стил) и 30 (нов стил) юли 1877 г.) командва казашка бригада. За блестящата победа при Ловеч (3 септември 1877 г.) е произведен генерал-лейтенант. По време на третия щурм на Плевен успешно превзема редутите в южната част на Плевен, но не получава подкрепления и отстъпва с цената на много жертви. След това става командир на 16 дивизия и с нея осъществява трудния зимен преход през Стара планина. В сражението при Шейново (27-28 декември 1877 г. – 8-9 януари 1878 г.) осигурява разгрома на турската армия. Като командир на авангарда на руската армия превзема Одрин и през февруари 1878 г. – Сан Стефано. След войната е командир на корпус. През 1880-1881 г. е началник на т. нар. Ахал-текинска експедиция, по време на която Туркмения е присъединена към Руската империя.
/Агенция Фокус/