На този ден Православната църква чества:

Св. преподобни Пимен Велики († ок. 450). Св. мъченик Фанурий

Ден на българските гранични войски

На 10 август 1946 г. е утвърден от Народното събрание Закон за създаването на Граничната милиция. Законът се публикува на 27 август същата година. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и “При Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата… Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на сегашната войска.” На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски.
В процеса на изграждането на Гранични войски се утвърждават и военните ритуали, които допринасят за войнското, естетическото и нравственото възпитание не само на граничарите, но и на техните близки, на граничното население. Полагането на военната клетва е един от най-силно въздействащите дни за граничните райони. В нейното съдържание се включва най-хубавото от клетвите на дедите ни.
Граничната застава е основно войсково подразделение, което в системата на Гранични войски съществува от 1948 г. и се счита като център за охрана на държавната граница. Тя има различен числен състав и въоръжение. Разполага се на известно разстояние от линията на държавната граница, близо до населено място и в район, свързан с пътна мрежа. Охранява непрекъснато определен участък от държавната граница, като изпраща различни по вид и състав гранични наряди.
Граничният отряд е войскова част в Гранични войски. Тя се създава като военно формирование на базата на граничните сектори в 1950 г. В състава на всеки граничен отряд в зависимост от характера и от големината на охранявания участък влизат съответен брой гранични комендатури, гранични застави, щабни, обслужващи и осигуряващи подразделения, щаб, тил и различни по название отделения и служби. В отряда са съсредоточени цялата служебно-оперативна дейност, обучението на личния състав, а така също и административно-домакинската работа.
В средата на миналия век обстановката на държавната граница е усложнена. Само за периода 1947 г. - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. А през следващите две години граничните наряди “се срещат” с още 218 въоръжени нарушители. През втората половина на миналия век най-популярен в страната ни граничар е младши сержант Вергил Ваклинов, станали заедно със служебното си куче Вихър емблематични фигури в историята на Гранични войски от това време (и двамата останали верни един на друг до смъртта си при Римския мост на Доспат дере при ликвидирането на бандитска група през 1953 г.).
От 1948 г. до 1957 г. функционира гранична школа за подготовка на кандидат-подофицери (сержанти), а от 1950 г. до 1955 г. - Народно военно гранично училище, което подготвя млади офицери за нуждите на Гранични и Вътрешни войски. През 1948 г. се създава Централен развъдно-дресировъчен пункт, в който се подготвят и квалифицирани водачи на служебни кучета. По-късно пунктът се реорганизира в школа.
За времето от 1962 г. до 1972 г. Гранични войски са към Министерството на народната отбрана, а през останалия период от съществуването си - в системата на Министерството на вътрешните работи.
От 1989 г. до 1991 г. Гранични войски са обединени с Вътрешни войски под общо командване и общо наименование - Войски на МВР.
/webcache.googleusercontent.com/

На този ден в историята:

Закрит е концлагерът "Белене"

1959 г. - С решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагера Белене, така нареченото трудововъзпитателното общежитие, където има общо 1423 души. От тях - 276 - за "контрареволюционни прояви и намерения" и 1147 - за криминални. Освободени са всичките 276 души с "контрареволюционни прояви" и 931 от "криминалните". Същата година, вероятно по устно нареждане от Политбюро, започва въдворяване в "трудовата група" край Ловеч. Белене е името на първия концлагер, функционирал на територията на остров Персин (Белене в периода 1949-1989 година (с няколко прекъсвания). Закрит от 1 януари 1953 година, той е възстановен след унгарските събития в края на 1956 година и отново е закрит на 27 август 1959 година. Лагерът отново е отворен в средата на 80-те години, по време на т.нар. Възродителен процес.

Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим: селяни - противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници.

„Когато врагът не се предава, го унищожават” пишело на портала на лагера. Ето какво разказва в спомените си Петко Огойски:
"Големият остров, на който бяхме, е около 45 хиляди декара площ, с вековни върби и тополи и е средище на цял архипелаг от други острови. Името му е Персин. Бараките бяха просто като овчи кошари, стените – плетени от пръчки и измазани с кал, покривът – също от плетени леси и покрит със слама, двуетажните нарове – също от леси и нещо като сламеници върху тях.

На изкопно-насипните работи на дигата беше същински ужас. Освен самото ни докарване и откарване от обекта, придружено от бой, викове „по-бърже” и стрелба по всеки отклонил се и две крачки встрани, но и ужасната норма от 4,80 куб. метра пръст на човек и откарването и на 300 метра по дигата, която от ден на ден се вдигаше все по-високо.

А като върхов израз на циничната гавра с хората е заставянето им да възпяват своята „вина” и да се признават като „сгрешили пред народа”. Преплитайки крака към убийствените трудови обекти да отварят гладни устни, за да пеят „Маршът на лагеристите”:

„Сгрешили пред народа, тук дойдохме, Във ТВО духа да възродим

И с устрема на новата епоха Социализъм светъл да строим.

Прелом, прелом в душите и сърцата, Със този лозунг създаваме блага

В рудници дълбоко във земята, В стопанствата, сред житните нивя.

С труд корав вината ще изкупим, С просвета своя дух ще възродим

И като нови граждани ще встъпим В пътя на народа ни любим.

И когато ний отново пак свободни Спечелиме народната любов,

С устрем ще градим страната родна, Предвождана от вожда Димитров!”

 https://www.glasove.com

Родена е майка Тереза
Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име майка Тереза, е индийска католическа монахиня от македонски албански произход.
През 1950 година тя основава ордена Мисионери на милосърдието. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел II през 2003 година.
„Кръвта ми е албанска, гражданството ми - индийско, вярата ми - на католическа монахиня. От гледна точка на моето призвание, аз принадлежа на света. А от тази на сърцето ми - аз принадлежа изцяло на сърцето на Исус", казва майка Тереза за себе си.
Майка Тереза е родена на 27 август 1910 година в Скопие, тогава в Османската империя, а днес в Република Македония.
Семейството ѝ е албанско изповядва католическата религия. През 1928-а тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето.
След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обет през 1931-а и приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937 година, когато вече е учителка в Калкута.
През 1948-а майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 година получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят.
Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965-а е основан първият им център извън страната - във Венецуела.
Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 година Something Beautiful for God и излязлата две години по-късно едноименна книга.
През 1971 година е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII" „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира".
През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди" (1971), „Pacem in Terris" (1976), „Балцан" (1978), Международната награда „Алберт Швайцер" (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996).
През 1979 година получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира". През 1972-а майка Тереза получава наградата „Неру", през 1980-а най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна", а през 1983 година - британския Орден за заслуги. През 1992 година ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.
През 1983 година, по време на посещение при папа Йоан Павел II в Рим, майка Тереза получава сърдечен удар. През 1989-а получава втори удар, а през 1991 година, след боледуване от пневмония в Мексико проблемите със сърцето ѝ се задълбочават. През 1996 годива се разболява от малария и е подложена на сърдечна операция, а здравето ѝ продължава да се влошава.
Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997 годна, малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.
/bgvesti.com/

Още от историята:
• 1798 - Обединени френски и ирландски сили разбиват английската армия и провъзгласяват Ирландия за република.
• 1813 - Наполеон разгромява обединените руско-австрийско-пруски войски в Битката при Дрезден.
• 1859 - В Пенсилвания (САЩ) е открит първият нефтен кладенец в света.
• 1883 - В Индонезия става едно от най-мощните изригвания в историята - на вулкана Кракатау, при което загиват 36 380 души.
• 1895 - Основан е Българския туристически съюз.
• 1896 - Англо-занзибарска война: Състои се най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар.
• 1908 - Основан е белгийският футболен клуб Андерлехт.
• 1916 - Първата световна война: Румъния обявява война на Австрия, а Италия обявява война на Германия.
• 1916 - Първата световна война : Българската армия осъществява втория етап на Леринската операция на Македонския фронт.
• 1928 - В Париж шестнадесет държави подписват пакта Бриан-Келог, който отхвърля войната, като способ за решаване на международни конфликти; окончателно пактът е подписан от 62 държави, но той не допринася с нищо за световния мир.
• 1939 - В Германия е осъществен първият в света полет на реактивен самолет.
• 1950 - БиБиСи осъществява първото телевизионно предаване на живо.
• 1955 - Излиза първия брой на книгата Световни рекорди на Гинес.
• 1959 - С решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит лагера за политически затворници на острова край Белене.
• 1962 - НАСА изстрелва космическия апарат Маринър 2.
• 1977 - В експлоатация е пусната АЕЦ в Чернобил.
• 1979 - Бомба на ИРА убива Лорд Маунтбатън и още 3 души, докато са на почивка на яхта в Слайгоу, Ирландия; друга бомба в Северна Ирландия убива 18 британски войници.
• 1991 - Европейската общност признава независимостта на Балтийските страни: Литва, Латвия и Естония.
• 1991 - Молдова обявява независимостта си от СССР.
• 1999 - Руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса - 742 дни, прекарани в космическата станция Мир.
• 2000 - Кулата Останкино в Москва се запалва, трима души загиват.
• 2003 - Марс е в най-близка позиция до Земята за последните 60 000 години, като минава приблизително на 55 758 006 километра от Земята.