ПЕТРОВДЕН - Неподвижен църковен празник, който в източноправославния календар е посветен на светите равноапостоли Петър и Павел.

Те са наречени още „стълбове па православната вяра". Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, но църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

Петър, с рождено име Симон, бил син на рибар от град Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Исус. След като видял няколко чудеса, извършени от Христос, той тръгнал с него. Петър бил един от любимците на Христос - той станал свидетел на Преображението Господне, както и на предателството, извършено от Юда в Гетсиманската градина.

Хората смятали погрешно Исус ту за Йоан Кръстител, ту за пророк Илия, ту за пророк Иеремия... Но Петър му казал: „Ти си Христос, синът на живия Бог". А Христос му отговорил: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а моят отец, който е на небесата! И аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя „камък" (петър означава камък) ще съградя църквата си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на царството небесно..."

Ето защо в народното съзнание и сега свети Петър е райски ключар. Той мери греховете и добрите дела на везни и отсъжда къде трябва да отиде душата на човека - в рая или в ада.

След Възнесението на Христос ап. Петър посетил различни земи и навсякъде проповядвал Божието слово. Към 67 г. отишъл в Рим.

Точно по това време император Нерон предприел жестоки преследвания на християните. Ап. Петър бил затворен в тъмница и след няколко дни - на 29 юни 67 г. бил предаден на смърт. Осъдили го на разпятие. Той поискал да бъде разпнат с главата надолу, защото не е достоен за еднаква смърт със Спасителя. Тогава бил на 75 г. Подвигът му не бил забравен и ио-късно на гроба му бил построен храм - и то не какъв да е, а величественият „Сан Пиетро", световният символ на християнството в Рим.

Павел, с рождено име Савел бил евреин от гр. Tapс, Киликия. Той имал римско гражданство, наследено от дедите му. Бил доста начетен за времето си и силно вярвал в Бога. Отначало гонел християните, докато не чул глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен". На въпроса кой си ти, чул: „Аз съм Исус, когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си!"
Савел бил толкова изплашен, че ослепял, три дни не ял и не пил и само се молел. После при него отишъл ап. Ананий и го кръстил. Савел прогледнал и станал един от най- ревностните ученици и защитници на Христос. Заедно с християнството той приел името Павел и тръгнал да проповядва учението в различни страни.

Павел бил подложен на гонение в Ерусалим за това, че работи срещу юдейския закон. Две години бил държан в окови в Кесария и после изпратен на съд в Рим, където продължил да проповядва в полза на Христа. Вторият път го осъдили на смърт. Юдеите му ударили 199 тояги. Апостол Павел бил осъден на смърт от Нерон заедно с апостол Петър и на 29 юни 67г. бил посечен с меч.

Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е най- почитаният летен празник в традициите на нашия народ. Празнува се по време на усилена полска работа - по жътва. Но според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки - петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забранено да се ядат ябълки, разрешението идва едва след носенето им в черквата. Ето защо раздаването на ябълки се свързва с това - да разреши св. Петър като пазач на райските врати на починалите деца да си откъснат плод в райските градини.

Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.

Отговяването става с петровско (тазгодишно) пиле и пилешка каша, защото пилето е символът на Петровден. На трапезата се слага прясна пита, баница, прясно сирене, ябълки. Празникът е един от дните, в които се прави курбан. Няма строга забрана за работа.
Следващият ден - 30 юни, Събор на 12-те апостоли, или както народът го нарича - ПАВЛОВДЕН, се тачи за предпазване от градушка, огън и гръм. На него много строго се спазва забраната да не се работи и особено да не се пали огън, за да не се запалят снопите или непожънатото жито.

На Петровден имен ден празнуват Петър, Петрана, Камен, Павел, Павлина, Поля.

 --------------------------

Празници и обреди на българина, Парнас, 2003 г. / Omda.bg/

 * * *

На Петровден е официалният празник на град Лясковец,

на Етрополе - от 1927 г. във връзка с откриването от цар Борис III на паметника на загиналите етрополци във войните (1868-1918).; на Своге;

на Белоградчик - Отбелязва се от 1906 г., когато за първи път е организиран Белоградчишкият панаир. Според предания Петровден е предопределен да бъде празник на града заради значението на името, което в превод от гръцката дума petros означава "скала" или "камък".

На  Петровден празнуват и българските занаятчии - Ден на занаятите.

* * *

На 29 юни се отбелязва Международният ден на река Дунав - целта на кампанията е да провокира и мобилизира местните общности, живеещи в държавите по поречието на реката да опознаят и оценят културното си богатство. През 2011 г. мотото е "Бъди активен, защити реките".

Река Дунав е втората по големина река в Европа - тя и притоците й, са една от най-важните речни системи в Европа. Дунавският басейн е играл важна роля в политическото, социално-икономическoто и културно развитие на Централна и Източна Европа. Басейнът на реката е с площ 817 000 кв. километра.

От извора си в Германия до румънско-украйнската делта, реката изминава над 2 845 километра, свързвайки 81 милиона души от Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Румъния, България, Молдова и Украйна. Отбелязването на деня на най-голямата европейска река е по инициатива на Международната комисия за опазване на Дунав. Чества се от 2004 г. по инициатива на Международната комисия за опазване на р. Дунав по повод годишнина от подписването през 1994 г. на Конвенцията за сътрудничество при опазването и рационалното използване на река Дунав./dir.bg /

130 години от откриването на Руския паметник в София

130 години от откриването /1882/ на Руския паметник в София - първият паметник, изграден в освободеното от османско владичество Княжество България в чест на загиналите воини в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Паметникът е издигнат със средства, събрани от руския народ. Представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст "Свети Георги" (Георгиевски кръст) dir.bg

1884 - Правителство на крайните либерали, начело с Петко Каравелов поема управлението на страната.

Петко Стойчев Каравелов (на снимката) е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днешна Българска академия на науките). Роден е в Копривщица на 24 март 1843 г. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание от 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на Първото Обикновено Народно събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг, Каравелов емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. След детронацията на княз Александър I Батенберг Петко Каравелов е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Хр. Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите е на Либералната партия от нейното създаване. През 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател и министър на финансите е (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и е управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и поради направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно – на 24 януари 1903 г., умира. По време на своето управление Петко Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с М. Дринов и К. Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Поставя начало на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. "Библиотека "Свети Климент". /Агенция "Фокус"/

1881 г. - в София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател на дружеството е Васил Диамандиев.

Българо-македонското благотворително дружество е основано в края на декември 1884 г. в Русе с председател Христо Иванов. Освен благотворителна дейност то си поставя за цел още да подпомага работата на Н. Живков в издаването на в. "Македонец". Поради разногласия със своите съмишленици в София избира ново ръководство начело с Васил Диамандиев. Изключените от дружеството Константин (Коста) Паница и Н. Живков основават ново дружество, наречено "Искра", което също си поставя за цел подпомагане борбата на македонските българи за освобождение. То се обявява за централно и полага усилия да изгради свои клонове в различните краища на Княжеството. Както първото, така и второто дружество не оставят някаква особена трайна диря и скоро прекратяват своята дейност.

Васил Диамандиев е учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден на 30 януари 1839 г. или 1840 г. в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война от 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война от 1877 г. – 1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител е в Учредителното и в Първото Велико Народно събрание. Един от инициаторите е за откриването на Софийската публична библиотека (днешна Народна Библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на "Македонска лига" в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество "Македонски глас". През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство. Умира на 1 май 1912 г./Агенция "Фокус"/

По света

1917 - Украйна обявява отделянето си от Русия и превръщането си в независима държава.
Република Украйна е държава в Източна Европа. Площта й е 603 700 кв. км., а населението 51 301 000 жители (към 1996 г.): украинци, руснаци, евреи, белоруси, молдованци, българи (около 350 000, основно в Одеска, Запорожка, Кировоградска област и автономна република Крим) и др. Официален език е украинският. Паричната единица е гривна. Столицата на Украйна е Киев. По-големите градове са Харков, Днепропетровск, Одеса, Донецк, Запорожие, Лвов, Кривой рог, Мариупол. Административно Украйна е разделена на 24 области. Законодателният орган е еднокамарен парламент./Агенция "Фокус"/