На този ден Православната църква чества:

Осма Неделя след Петдесетница
Св. мъченик Калиник (III-IV). Св. мъченица Теодота от Никея Витинска и чедата й (304). Св. мъченица Серафима девица (I пол. II). Св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670).

Св. мъченик Калиник

Той се родил в Киликия (Мала Азия) и бил възпитан в християнския закон. Посветил живота си на проповядването на Божието слово и за целта обиколил много градове и села, където обръщал езичниците към Господ Иисус Христос. Когато пристигнал в Анкира езичниците го хванали. Завели го при градския началник и го обвинили във вероотстъпничество. На злостните обвинения светият отец отговорил с открита проповед за истинския Бог. Кротките му слова силно смутили началника. Той поискал от Калиник да се поклони на елинските богове.

Подложил го на страшни изпитания, но светецът бил непреклонен. Тогава го изпратили в град Гангра, за да бъде съден. Пътят бил дълъг и изнурителен, а страданията му – нечовешки. Войниците, които го съпровождали, ги мъчела жажда и пек. Добродетелният Калиник намерил сили да се помоли на Господ и той утолил жаждата на неговите палачи. Милосърдието на Св. Калиник не трогнало враговете му. Когато пристигнали в Гангра на площада вече бил запален голям огън. Без никакво колебание светецът сам влязъл в него и там намерил мъченическата си смърт. Нетленното тяло на Св. Калиник било погребано от добродетелни християни с подобаваща почит.

На 29 юли имен ден празнуват всички с имената Калин, Калина, Горан.

Св. свещеномъченик Висарион Смоленски

За живота на този свещеномъченик се знае твърде малко. През втората половина на XVII век той бил епископ на Средните Родопи, а седалището му било Смолен (дн. с. Смилян, Смолянско). Тогава оттам преминала основната вълна на помохамеданчването на Родопската област. В т. нар. „Исторически бележник”, воден от светогорски монаси, се разказва подробно за това трагично събитие. „В царуването на Мохамед IV (1648-1687), през месец юли 1669 г., когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, щурците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите... Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Раково (дн. квартал на гр. Смолян)."
В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион тръгнал от с. Долно Езерово за с. Горно Езерово. Придружавали го десетина въоръжени конници. „Но ненадейно ... в долината излезе голяма въоръжена чета от турци и помохамеданчени. След голям и кървав бой заловиха епископа и неговите телохранители." Откарали го в Смолен, където му предложили да приеме тяхната вяра. Той обаче бил непреклонен и го подложили на жестоки мъчения. С клещи късали парчета месо от тялото му, били го с железни пръчки, мушкали го с ножове, а след това го развеждали гол из селото. „Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископа Висарион. Той се повали на земята и уточни да се моли. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно зa тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни - обезобразиха го и тялото му направиха на пита." Погребали го в една градина, близо до хорището (мястото за хорото) в Смолен.
Българската православна църква празнува паметта му на 29 юли. В село Смилян (старото Смолен) се издига паметник на свещеномъченика, а в град Смолян е построена величествена църква носеща неговото име.
*Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.


На този ден в историята:

Годишнина от смъртта на Райна Княгиня

Райна Княгиня (ист. име Райна Попгеоргиева Футекова) е българска учителка, участничка в националноосвободителното движение /1856-1917/. По поръчка на революционния комитет, организирал Априлското въстание (1876), тя извезва "главното" знаме на четвърти революционен окръг - Пловдивски (с център Панагюрище). Знамето тържествено е осветено на 4 май 1876 г. (22 април 1876 г. ст. ст.) в Панагюрище, когато е обявявено началото на въстанието в града. Тогава Райна Попгеоргиева носи знамето начело на народно шествие и е наречена Райна Княгиня.

Годишнина от смъртта на Дими Паница

2011 г. - На 80-годишна възраст в Париж умира Димитър Паница, журналист, общественик, член на редица български и международни организации.

Роден е на 2 септември 1930 г. в София. Димитър Паница е носител на най-високото гражданско отличие - орден “Стара планина”, първа степен, а през май 2001 г. става носител на наградата Доктор хонорис кауза на Американския университет в България. “Кавалер на Ордена на Почетния легион на Френската република”, освен това е отличен с медала "За заслуги” (Pro Merito), връчван от Съвета на Европа.

Димитър Паница напуска България през 1948 г. и прекарва по-голямата част от живота си между Западна Европа и САЩ. За кратко работи в Париж. През 1952 г. се премества в САЩ и започва работа в редaкцията на списание Reader’s Digest, където работи до пенсионирането си през 1994 г.
През 1991 г. заедно със съпругата си Ивон основават фондация “Свободна и демократична България” в София, чиято цел е да допринася за демократизацията на българското общество.

Дими Паница е сред основателите и е член на Настоятелството на Американския университет в България. Той е член на Международния институт за стратегически изследвания (Лондон), Англоамериканската прес асоциация (Париж), френската фондация "Бъдеще”, Института за пазарна икономика в София, както и на Института за демокрация в Източна Европа (Вашингтон). Той е основател и председател на Junior Achievement в България, член на съвещателния съвет за годишната награда за Граждански доблест в Ню Йорк, член е на настоятелството на Фондация за младежите на Балканите.

* * *
1877 г. - По време на Руско-турската война 1877-1878 г. генерал Й. Гурко изтегля основните си части от Стара Загора и Казанлък към Нова Загора. В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора. Целта на турския щаб е Сюлейман паша да се прехвърли в Северна България и координирано с Плевенския отряд на Осман паша да предприеме контранастъпление срещу руските войски.

1901 г. Започва Девети конгрес на македонската емиграция. Той се провежда в периода 29 юли-5 август. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател - ген. Иван Цончев.

1913 г. - След края на Междусъюзническата война и подписването на Букурещкия мирен договор с указ № 53 цар Фердинанд I обявява демобилизация на българската армия.

1916 г. - В хода на Първата световна война 24-ти пехотен черноморски полк сменя 32-ри пехотен загорски полк и организира отбраната на връх Преслап (Македония).

1946 г. - Започват заседанията на Парижката мирна конференция (1946 – 1947 г.), която има за цел уреждане на резултатите в Европа от Втората световна война (1939 – 1945 г.). Конференцията е открита на 29 юли 1946 г. в Париж. Заседанията й се провеждат до 15 октомври 1946 г. Тя подготвя мирните договори между държавите от антихитлеристката коалиция, победителки във Втората световна война, и бившите съюзници на нацистка Германия в Европа - Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. В конференцията участват представители на 21 държави. Българската делегация се възглавява от министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи Георги Кулишев и председателят на парламента Васил Коларов. Те настояват България да бъде призната за съвоюваща страна, отхвърлят териториалните претенции на гръцкото правителство, отстояват българските права над Западна Тракия и се противопоставят на прекомерните гръцки искания за репарации.
Конференцията одобрява голяма част от разработените от Съвета на министрите на външните работи проекти. След обсъждане на останалите несъгласувани въпроси на Нюйоркската сесия на Съвета на министрите на външните работи договорите са подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж.

1957 г. - Основана е Международната агенция за атомна енергетика (МАГАТЕ). МАГАТЕ е световна междуправителствена организация за развитие на сътрудничеството в областта на мирното използване на атомната енергия. Създадена е в съответствие с решение на Общото събрание на ООН от 3 декември 1955 г. Уставът й е утвърден на 23 октомври 1956 г. в Ню Йорк, а влиза в сила след 29 юли 1957 г. Щабквартирата на организацията е във Виена. До 1985 г. обединява 113 държави, между които и България.

1958 г. - В САЩ е създадено Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА). НАСА е американска правителствена агенция, отговорна за програмата за космически изследвания. Разработва програми за космически полети, създаване на космически кораби и др. Обединява над 10 центъра, между които космическия център "Л. Джонсън" в Хюстън (Тексас), центъра "Маршал" в Хантсвил (Алабама), центъра "Дж. Кенеди" на Кейп Канаверал (Флорида) и др.

1987 г. - На 28 и 29 юли на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков лансира т.нар. Юлска концепция, според която България трябва да осъществи радикални реформи и либерализация. Това е опит да се "изпревари" съветската "перестройка". Предвижда се собствеността на държавните предприятия да бъде прехвърлена на техните "стопани" – работниците и да се пристъпи към създаване на частно предприемачество. БКП да се трансформира от "етаж на властта" в ръководна и направляваща политическа организация, а гражданите получават право да създават "самодейни" организации. Решено е и да се отменят такива ритуали на властта като манифестациите и поставянето на портрети на партийни лидери в държавните учреждения.
На 29 юли са родени: гръцкият композитор Микис Теодоракис.

На 29 юли умират: художникът Винсент Ван Гог, Райна Княгиня, детският писател Ерих Кестнер,