Празник на будистката общност в България.; покушението срещу Ст. Стамболов

Денят Дхарма

Денят Дхарма настъпва по време на пълнолунието на 8-ия лунен месец (юли). Олицетворява неизменното движение на Дхарма и отбелязва годишнина от деня, в който Буда произнася първата си реч за “Колелото на истината” пред своите ученици, след като е постигнал просветление.
Религиозен празник за Будистката общност в България. Определен с Решение 939 на Министерски съвет от 27 декември 2010 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2011 г.


На този ден Православната църква почита

Св. мъченик Якинт
Св. мъченик Иакинт
Св. мученик Иакинф

† началото на II век
Чества се на 3 юли


3 юли в историята на България:

Българското Опълчение преминава р. Дунав в хода на Руско – турската освободителна война (1877 – 1878).

1882 г. – с княжески указ е разформирована жандармерията и вместо нея е създаден драгунски корпус начело с подполковник Лонгвенов, организиран в 9 драгунски окръжия, съществувал до септември 1883 г.

1904 г. – от 3 до 6 юли в София е проведен учредителен конгрес на Съюза на свещеническите братства под председателството на митрополит Максим Скопски.

1895 г. - В центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 г. Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд.

Навършват се сто и една години от началото на Младотурската революция – на 3 юли 1908 година в Ресенския османски гарнизон в Македония избухва революция на комитета „Единение и напредък“. На 5 юли младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи.

1944 г. – в хода на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и с. Чупрене.

1957 г. – създава се Българският автомобилен турингклуб (по-късно – Съюз на българските автомобилисти).

Родени

1933 г. - Роден е проф. Александър Фол (1933 – 2006). Той е историк-траколог, филолог, доктор на науките. Бил е министър на просветата в периода 1980 – 1986 г. Основател и пръв директор на Института по тракология при БАН. Основател на Националната гимназия за древни езици и култури в София през 1977. От 1980 г. е председател на Международния комитет по тракология към Международната асоциация за проучвания на Европейския югоизток и главен секретар (от 1988 г.) на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания. Автор е на: “Политическа история на траките”, “Тракийски орфизъм”, “Тракийска култура”, “Казано и премълчано” и др. Умира на 1 март 2006 г. в София.

Починали

1971 г. - Умира Цветан Савов Стоянов – български преводач, критик, писател. Той е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. и школата по журналистика през 1954 г. През 1970 г. защитава дисертация на тема “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. до средата на ХIХ в.”. Член е на Съюза на българските писатели. Превежда и издава произведенията на Шели, Гамзатов, Байрон, Дикинсън, Суифт, Стайнбек, Колдуел, Брейн, Харпър, Шекспир, Б. Шоу и др. Завършва и право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1952 г. В периода 1953 г. – 1955 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА). За една година (1955 г. – 1956 г.) е литературен сътрудник във в-к “Земеделско знаме”. В периода 1961 г.-1963 г. е редактор в отдел “Критика” на сп. “Септември”, а след това във в-к “Литературен фронт” (1967 г.-1969 г.). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории. Автор е на съчиненията: “Ние и Арчи. Екскурзоводска история” (1961 г.), “Над твоя дом спокойствие” (1967 г.), “Нишките, които се прекъсват” (1967 г.), “Мъдростта на древните митове” (1968), “Изключителната биография на Буди Будев. Роман” (1969 г.), “Броселиандовата гора” (1973 г.), “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература” (1973 г., в 3 т.), “Геният и неговият наставник” (1978 г.), “Невидимият салон” (1978 г., в 2 т.), “Отчуждението” (1988 г.), “Избрано и непубликувано” (1994 г.).