« »

октомври 2023

 ПВСЧПСН
39 1
402345678
419101112131415
4216171819202122
4323242526272829
443031 

ноември 2023

 ПВСЧПСН
44 12345
456789101112
4613141516171819
4720212223242526
4827282930 

декември 2023

 ПВСЧПСН
48 123
4945678910
5011121314151617
5118192021222324
5225262728293031

януари 2024

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 

февруари 2024

 ПВСЧПСН
05 1234
06567891011
0712131415161718
0819202122232425
0926272829 

март 2024

 ПВСЧПСН
09 123
1045678910
1111121314151617
1218192021222324
1325262728293031
« »

Статии от 30 юли 2023г.

Световен ден на приятелството

30 юли 2023 г.

Международният ден на приятелството е един от най-младите празници в календара. Решението за неговото провеждане взема Генералната асамблея на ООН на 27 април 2011 година.

Идеологическата основа за новата дата са Декларацията и програмата за действие в областта на световната култура и Международното десетилетие на ненасилие в цялата планета (то обхваща периода 2001-2010 година).

ООН предлага на държавните структури да отбелязват този ден в съответствие с културните си традиции.

В резолюцията на организацията се подчертава важността на новата дата за укрепване на приятелските отношения между различните народи. «Приятелството между народи, страни, култури и отделни лица може да ни вдъхнови за усилия по обезпечаване на мира и да ни даде възможност да издигнем мост между обществата посредством културното им разнообразие», се посочва в документа.

Международният ден на приятелството, учреден от ООН, не е единственият празник от подобен род: на 9 юни се отбелязва Международният ден на приятелите.
/bgvesti.com/

На този ден Православната църква чества:

Свв. апостоли от седемдесетте Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (I). Св. преподобни Анатолий Оптински Младши (Потапов) († 1922)


На този ден в историята:

1419 г. — Убити са седем члена на градската управа в Прага, което е първата Пражка дефенестрация.
1619 г. — Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание.
1629 г. — При земетресение в Неапол, Италия загиват 10 000 души.
1729 г. — Основан е Балтимор в щата Мериленд.
1792 г. — Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.
1811 г. — Водачът на Мексиканската национално-освободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико.

1868 г. - Българските земи под османско владичество: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа.

1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу града.

1878 г. — Започва издаването на журнални постановления на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война.

1898 г. — В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил.

1913 г. — Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу Царство България.

1913 г. — Бежански въпрос: 15 Обикновено народно събрание отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците. Бежанският въпрос възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първата вълна от бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата "Моллов - Кафандарис" от 1927 г. само оформя това положение.
Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи. /Агенция "Фокус"/

1997 г. — 38 Народно събрание гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, създадена е Комисия по досиетата оглавявана от министър Богомил Бонев.