На този ден Православната църква почита днес:

Св. Александър († 340), Йоан († 595) и Павел Нови († 784), патриарси Цариградски. Пренасяне честните мощи на благоверния велик княз Александър Невски (1724)

На този ден православните християни честват паметта на Цариградския патриарх Свети Александър, а Българска православна църква почита и пренасянето на мощите на великия княз Свети Александър Невски. (Неговият църковен празник е на 23 ноември)

Имен ден имат всички съименници на двамата светци.
Името Александър означава "защитник на мъжете" (от гръцки alexein - защитaвaм, andros - мъж).
На този ден празнуват още Алекси, Александра, Александрина, Александрия, Цанка, Цанко.

Днес е храмовият празник на църквата „Свети Александър Невски".

Най-голямата православна църква в столицата е катедрален храм на българския патриарх. На 30 август 1924 година църквата е осветен. Всяка година на тази дата се отслужва Света литургия за светеца, дал името си на храм-паметника, станал символ на София.

ХРАМЪТ Е ПОСТРОЕН С НАРОДНИ ПАРИ

Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър І (Батенберг) се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения.

Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялото изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева.

За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий" (по това време, през Първата световна война, България и Русия са на страната на пактове-противници), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Свети Александър Невски".

След завършването на църквата през 1912 година с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат внушителен брой изтъкнати руски и български специалисти, архитекти, художници и каменоделци. Оформянето на храма започва с облицоването му, което е започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници.

Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на фасадите, корнизите, капителите и базите.

В изработването на стенописите участват 16 руски художници и 13 българи, начело с Иван Мърквичка.

Камбанарията на храма е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 килограма, общото тегло на всичките е 23 тона.

Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

Църквата е с площ 3170 квадратни метра и може побере спокойно 5000 души, колкото и най-голямата зала на НДК, с което „Свети Александър Невски" се превръща във втората по големина църква на Балканския полуостров след храма „Свети Сава Сръбски" в Белград.
/bgvesti.com/

Световен ден на безследно изчезналите

Отбелязва се от 1983 г. по инициатива на Латиноамериканската федерация на асоциациите на роднините на задържаните и изчезналите с подкрепата на сродни организации в Азия и с посредничеството на Международния комитет на Червения кръст. В Латинска Америка над 90 000 души са насилствено задържани и изчезнали по време на въоръжени конфликти и вътрешни безредици./dir.bg/

Годишнина от откриването на паметник "Цар Освободител" в София

Годишнина  от тържественото откриване /1907/ в София на паметника "Цар Освободител" в присъствието на първия началник на Българското опълчение ген. Николай Столетов.
Създаден е като израз на признателността на българския народ към освободителите на България от османско иго. Проектът е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки. При архитектурното оформление му сътрудничи българският архитект Никола Лазаров. Средства за построяването на паметника са събрани от Комитет "Цар Освободител", под ръководството на Стоян Заимов. Основният камък е положен на 23 април 1901 г. - в дните на 25-годишнината на Априлското въстание. Изграден е от полиран гранит и е поставен върху каменен стилобат. Висок е 12 м., с пирамидална композиция. Увенчан е с бронзовата фигура руския император Александър тт, започнал Руско-турската освободителна война (1877-1878 ). В контраст с нея, под масивния ренесансов корниз, е силно раздвижената група от бронз, която отразява мощта и устрема на руската армия и Българското опълчение, водени от крилатата богиня на победата. На лицевата страна на паметника, под надписа "На братята освободители - признателна България", по-късно е поставен бронзов венец, подарен от румънския крал Карол т. Паметникът е завършен през 1903 г., но е открит тържествено на 30 август 1907 г.

На този ден в историята:

1040 г. — България под Византийско робство: Избухва въстанието на Петър Делян.
1721 г. — С подписването на Нищадския мирен договор межу Русия и Швеция завършва Северната война.
1787 г. — Кралят на Франция Луи XVI разпуска парламента.
1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия.
1907 г. — В София е открит Паметникът на Цар Освободител.
1914 г. — Първата световна война: Германски военни самолети започват бомбардировки на Париж.
1924 г. — В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.
1933 г. — Създадена е френската авиокомпания Ер Франс.
1945 г. — Британските сили освобождават Хонконг от японска окупация.
1952 г. — Осъществен е първият полет на британски бомбардировач Авро Вулкан, използван от Кралските военно-въздушни сили в периода от 1953 до 1984 година.
1956 г. — България установява дипломатически отношения с Тунис.
1963 г. — Влиза в употреба гореща линия между президентите на СССР и САЩ.
1973 г. — В Кения е забранен ловът на слонове.
1974 г. — Експресът Белград-Дортмунд дерайлира в Загреб, при което загиват 153 пътника.
1984 г. — При бомбен атентат на жп гара в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени.
1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см.
1991 г. — Азербайджан обявява независимостта си от СССР.
1992 г. — Състои се историческата пресконференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той критикува правителството на България с министър-председател Филип Димитров.
1995 г. – НАТО стартира Операция “Преднамерена сила” срещу армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН “безопасни зони” в Босна и Херцеговина.
1999 г. — В Източен Тимор се провежда референдум, в който огромното мнозинство подкрепя обявяването на независимост от Индонезия (което е е постигнато едва на 20 май 2002 г.).