Колкото и до беше могъща тоталитарната система, тя не можеше да обхване и командва всичко и всеки.

Вън от нейния контрол, макар не като манифестни противници, възникваха различни социални образувания - формални и не съвсем. Повечето  младежки музикални състави например възникваха спонтанно, по инициатива  на самите музиканти. После те се опитваха и често успяваха да намерят място я в читалище, я в младежки дом или дори към държавната институция, занимаваща се с концертите.

Далеч от замислите на партийните комитети и Държавна сигурност възникваха различни хобиклубове и полуформални образувания на колекционери, моделисти, планинари, алпинисти, пещерняци, ловци, рибари, артисти, поети, любители на фантастиката, кучкари, природолюбители, цветари, иманяри, танцьори, философи, делтапланеристи, каратисти, футболисти, яхтсмени, покерджии, бриджьори, барбутаджии,  комарджии...

Изключено е да се мисли, че е възможо да има власт, която може да обсеби всяко спонтанно групиране и йерархизиране на хората, както и да потисне и ръководи всяка индивидуална активност. И в концлагера, и в затвора, и в "Биг брадър" спонтанно възникват групи и от човек до човек разликата си остава.

Така беше и при тоталиталитарния комунизъм. 

Дори в рамките на самата институционална структура на тоталитаризма отклоненията от "правата линия" бяха част от всекидневието. Ръководещата БКП постоянно се занимаваше с тези въпроси. Така наричаните борби "с буржоазното влияние" или "моралното разложение" и други подобни "борби", бяха системни и обхващаха всякакви прояви без изключение:  от семейните изневери, през модното облекло, музикалните и поетични жанрове, до футболните мачове...

Спонтанната активност е от същностните характеристики на всяко общество, а за либералната демокрация тя е от жизнено важно значение.