20.11.1995 - 101 интелектуалци се подписват под писмо до Симеон II, с което го канят да участва в дискусия по проблемите на страната в периода на криза и за излизането от нея. Посланието завършва с думите: “Считайте го като призив и покана за ваше посещение в страната в удобно за Вас време.” Сред тях са д-р Александър Табаков, проф. Александър Чирков, проф. Ангел Венедиков, Асен Ошанов, Андрей Чапразов, Борис Димовски, Георги Чапкънов, Георги Липовански, акад. Марин Големинов, проф. Павел Герджиков, Радой Ралин, Лили Иванова, Константин Коцев, Милчо Левиев, Тодор Колев, Невена Коканова, Цветан Владовски, Петър Вучков, Иван Яхнаджиев, Теодоси Спасов, Александър Сталийски, Коста Цонев, Петър Ступел и др.
/Пълният списък е публикуван във в. “Българска корона” от 30.11.95 г., бр.46./

23.11.1995 - “24 часа” - в аналитичен материал на Адриана Божилова “Ще се върне ли Симеон II като турист?” се казва, че всеки път, когато държавата зацикли, някой се сеща за Симеон II. Сега поводът за това били местните избори.
Вестникът информира, че истинският инициатор на писмото, с което се кани Симеон II, е фондация “България”, която е създадена през лятото на '95 г. в Лос Анжелис по време на тържествата в чест на цар Борис III, организирани от Еврейския национален фонд. Първите пари дошли от там, съобщила в интервю за “Демокрация” през лятото учредителката на фондацията американката Линди Грей. Целите на фондацията, пак според това интервю, били две - да се спре изтичането на мозъци от страната ни и да се подпомагат частните земеделски стопани. Знае се още, че фондацията е под патронажа на Симеон II.
Шефът й Асен Ошанов и част от директорския борд заминали спешно преди два дни лично да връчат посланието, според уточнение от фондация “България”, но отказват каквито и да било подробности за писмото и целите му.
Според авторката Симеон II може да посети България по три възможни начина - като цар, като президент или като турист. Шансовете да се върне като цар били малки. През 1991 г. пред италианския “Кориере де ла сера” Симеон II заявява: “Президентската перспектива е неприсъща, но не и абсурдна”. А по повод третата възможност, още по времето на Виктор Вълков се изяснило, че няма проблеми Симеон II да си вземе български паспорт, а виза не му трябвала, защото бил български гражданин по рождение.
В анкета към материала с част от подписалите се под писмото до Негово Величество 101 интелектуалци обясняват своите мотиви.
Режисьорът Крикор Азарян признава пред вестника, че не е монархист по убеждение, а и в обръщението не ставало дума Симеон II да оглави държавата. Той се подписал, защото Симеон II му е правил впечатление с интелигентното си мислене. Освен това бил добре приет във висшите европейски среди. Това било личност, която в никакъв случай не бивало да игнорираме. Крикор Азарян вярва, че Симеон II може с нещо да помогне на България в следизборния хаос.
Актьорът Андрей Чапразов смята, че човек като Симеон II трябва да дойде тук и да помогне на своята родина в тези невероятни времена. Симеон II бил български гражданин и трябвало заедно с всички нас да спасява отечеството си.
Илка Зафирова заявява, че не се смятала за царска особа, но подписала, защото зад Симеон II не стояла никаква политическа сила.

25.11.1995 - соб. инф. - Националното съвещание на Големия Федеративен съвет на Федерация Царство България взима решение да започнат подписка “Цар Симеон II - държавен глава” с цел 1 000 000 подписа.
ФЦБ изпращат отворено писмо до Н.В.Цар Симеон II, с което го информират за подписката и го канят да се завърне у дома и да заеме мястото си. Писмото завършва с думите: “Личността на Ваше Величество е надежда на все повече българи. Затова от все сърце молим за Вашето разрешение в тази кампания да застанем зад Вас като държавен глава.”

30.11.1995 - “Пари” - Кметът на столицата Стефан Софиянски получава поздравително писмо от Симеон II. В него се честити изборната победа на г-н Софиянски и се изпращат сърдечни поздрави на кмета и на хубавото му семейство.
В писмото Симеон II казва: “Сега пред Вас стои една голяма отговорност - да ръководите красивата ни столица за следващите 4 години.” Царят в изгнание изразява и увереността си, че г-н Софиянски няма да разочарова гражданите на столицата.

01.12.1995 - “Стандарт” - на среща със студенти Желю Желев заявява, че Симеон II може да се върне в България само след референдум.
- “Стандарт” - президентът Желю Желев и премиерът Виденов присъстват на конференцията на Европейския съюз на високо равнище в Мадрид. Прогнозираната от медиите евентуална среща на двамата със Симеон II практически е невъзможна за осъществяване поради деловите ангажименти на Негово Величество в Рим.

05.12.1995 - соб. инф. - след Големия си Федеративен съвет (ГФС) Федерация Царство България разпространява прес-комюнике, в което се заявява твърдата им убеденост, че Н.В.Цар Симеон II ще се завърне в Родината през 1996 година когато ще се навършат 50 години от принудителното му изгнаничество. ФЦБ пожелава:”Нека 1996 г. бъде Царската година на България”.
- соб. инф. - след откриването на подписката “Цар Симеон II - държавен глава!” ГФС на ФЦБ решава тя да се съпровожда и от Инициативен комитет за посрещането на Царя в България, който  да има филиали в цялата страна.
- соб. инф. - ръководството на БНР отказват излъчването на платени реклами на Царство България за подписката “Цар Симеон II - държавен глава!”.

13.12.1996 - “Труд” - Симеон II Кобургготски отговаря на писмото на 101-те поканили го в България интелектуалци с факс, разпространен чрез царската пресслужба и до медиите. В него се казва:
„... Безграничното ми желание да видя пак България като съзнателен човек, а не с детски очи, заедно с вашия призив и настояването на толкова много сънародници, ме доведоха до заключението, че е дошло време да сторя именно това, да се завърна там, където съм се родил. въздържал съм се досега, тъй като съм се ръководел не от импулсивно желание, а от решимостта ми да поставя над всичко останало спокойното и мирно протичане на демократичните процеси в Родината.
... Погрешно би било да се гледа на моето евентуално присъствие през призмата както на архаичните политически предразсъдъци, така и на илюзорните очаквания. Чувствам, че устояването на твърди позиции у някои политици ги превръща в заложници на постоянния им електорат и с това не допринасят за постигането на националното помирение. Без него нещата не могат да се подобрят, а аз съм твърдо убеден във възможностите на народ като нашия, ако бъдат поставени интересите на България над личните! ... “
Писмото носи дата 12.12.1995г. Пълният текст е публикуван от “Труд” и “Демокрация”.
- “Стандарт” - шефът на царската пресслужба в София Галя Дичева заявила пред Ройтер: “За света завръщането на Симеон II ще бъде признак, че сме достигнали нивото на старите демокрации.”
- “Труд” - от СДС заявяват, че царят е трябвало да се консултира с тях, преди да вземе решението си за визитата в България.
- “Стандарт” - Александър Лилов от БСП счита, че завръщането на царя би било грешка. Той не вярвал, че Симеон II се е обградил с толкова лоши съветници, които да го посъветват да направи това.
- “Дума” - по повод отговора на Симеон IIпрезидентският съветник Георги Георгиев-Геш  заявява пред вестника, че не е коректно да се коментира личната кореспонденция на Симеон II.
Говорителят на МС Николай Балтов коментира, че Симеон II Кобургготски притежава задграничен паспорт и като всеки български гражданин е свободен да пътува където си поиска. Балтов информира, че до този момент никой не е правил сондажи от името на Симеон II за евентуални срещи с представители на изпълнителната власт.
- “Новинар” - зам.-председателят на ВС на БСП Янаки Стоилов коментира, че Симеон II не може да се кандидатира за президент, тъй като не е живял през последните 5 години в България.
- “Стандарт” - Кристиян Кръстев, който се срещнал наскоро със Симеон II в Мадрид заявява, че Н.В. има авторитет, който може да послужи на страната ни.
- “24 часа” - телефонна анкета на BBSS Gallup с 456 столичани посочва, че 37 % от запитаните смятат, че Симеон II ще има успех ако стане президент, 37 % отговарят отрицателно и 26 % нямат мнение. 44 %  считат, че Симеон II би бил по-добър президент от Желю Желев, 18 % - не са съгласни с това твърдение и 38 % са без мнение.
- “24 часа” публикува мнението на Боян Чуков, председател на Партия “Нова България” за отношението на българите към Симеон II. Според него днес проблемът със Симеон II трябва да има коренно различен прочит, тъй като младите бягали от България, не гласували и не желаели да жертват настоящето в името на миналото. А Симеон II и неговата фамилия били част от нашата история.
В този смисъл персоната му би следвало да се разглежда в далеч по-широк аспект от седнал на трона монарх с оглед на сериозните му позиции в Мадрид.
Освен това единствени от “големите” в Европейския съюз испанците не само ни се усмихвали приятелски, но и ни подавали ръка. С всяка изминала година Мадрид увеличавал тежестта си в Брюксел. С избора на Хавиер Солана за генерален секретар на НАТО през Испания очевидно свободно ще минавал и широкият трансатлантически коридор до Вашингтон. Мадрид можел да стане за България най-важната западноевропейска столица при активна и обмислена външна политика.

03.01.1996 - “Пари” - ФЦБ предлага политическите сили да не излъчват свои кандидати за президентския пост, защото единствената фигура, която може да обедини нацията е Симеон II. Според тях президентските избори били безпредметни. Този извод се налагал от организираната от федерацията подписка за връщането на Симеон II Кобургготски като държавен глава на България. Формата, под която той да застане начело на нацията, можела да се обсъди с политическите сили. Конституцията също не била пречка, защото тя можела да бъде променена.
- “Пари” - Христо Куртев, национален секретар на ФЦБ информира, че вече е започнало създаването на инициативни комитети за посрещането на Симеон II.

04.01.1996 - “Демокрация” - цар Симеон II е присъствал на представянето на книгата “Забранени мемоари” на испанския писател Карлос Луис Алварес. Авторът се обърнал към Симеон II с думите: “Голяма чест е за мен, че Ваше величество е тук днес. Възможно е испанските интелектуалци, които през 30-те години искаха република, да са имали право. Днес, когато интелектуалците от Вашата родина застават зад монархията, също са прави.”
- “Континент” - ръководителката на царската пресслужба в София Галя Дичева заявява пред вестника, че Симеон II е приел поканата на 101 български интелектуалци, а не на монархисти да се върне в родината си. Най-вероятната дата за завръщането му в България била след май и преди август.

06.01.1996 - “Труд” - 101-те интелектуалци, поканили монарха в изгнание му изпращат писмено предложение председателят на фондация “България” - Асен Ошанов, да стане координатор на посещението на Симеон II у нас.
Асен Ошанов е президент на Ротъри клуб и председател на фондация “България”. Заедно с кръга около проф. Чирков, той е сред инициаторите, поканили Симеон II да се върне в родината си. Асен Ошанов е и човекът, занесъл посланието на интелектуалците до Симеон II в Мадрид.
Шефката на царския пресцентър в София Галя Дичева уточнява, че Симеон II няма да избира или да назначава координатора. Решение за него могат да вземат само инициаторите на поканата, а царят ще утвърди кандидатурата, която те му предложат.
- “Континент” - пресслужбата на Симеон II в Мадрид изразява недоумението си от появата на самозвани “инициативни комитети за посрещането на Негово Величество”, които обявявали пресконференции в София. За да бъдат предотвратени подобни прояви, за които се предполагало, че могат да зачестят преди пристигането му в България, Симеон II щял да обяви името на утвърдения от него координатор на поканилите го 101 интелектуалци.

07.01.1996 - “24 часа” - ФЦБ взима решение да даде възможност на всеки, който поиска да участва в инициативния комитет по посрещането на царя да го направи. Георги Тахов от федерацията пояснява, че в него ще влязат не само членове на ФЦБ, но и част от 101-те интелектуалци.

08.01.1996 - “24 часа” - след посланието от Мадрид на Симеон II, ФЦБ отменя предварително обявената от тях пресконференция в агенция “София прес” на тема “Посрещането на царя”.

09.01.1996 - “24 часа” - ФЦБ изпраща до Симеон II писмо с молба за аудиенция в Мадрид.
- “24 часа” - националният секретар на ФЦБ съобщава, че подписката “Цар Симеон II - държавен глава” е събрала 100 000 подписа.

11.01.1996 - “Стандарт” - Асен Ошанов е одобрен от Симеон II за координатор на посещението му в България, което ще се състои в края на пролетта или началото на есента.
- “Труд” твърди, че Симеон II и Асен Ошанов са поддържали контакти от няколко години, а източници от чужбина намекват и за техни бизнес отношения. При последното посещение на Ошанов в царския двор в Мадрид преди Коледа Симеон II обмислял формулата на завръщането си в България. Приетата засега формула от Симеон II е: “Дошло е време да се завърна там, където съм се родил.” /виж писмото от 13.12.95г./
- “24 часа” - в интервю с Асен Ошанов става ясно, че инициаторите на писмото на 101-те интелектуалци са д-р Чирков, Александър Табаков и Асен Ошанов. Все още било рано да се говори за точната дата на посещението, както и за програмата. Симеон II обезателно искал да посети места свързани със спомени от детството му - Варна, Пловдив, Бургас.
Мнението на Ошанов е, че държавата трябва да се отнесе с необходимото уважение и ангажименти към посещението на Симеон II. Макар и да ставало въпрос за частно посещение, царят не бил случайна личност. Симеон II щял да пристигне най-вероятно само със съпругата си.
- “Стандарт” - в интервю за вестника Асен Ошанов споделя, че идването на Симеон II ще е отговор на една деполитизирана покана, отправена от интелектуалния елит на страната. Досега Симеон II не се бил върнал в родината си, защото над всичко поставял мирното протичане на демократичните процеси в обществото, на които не искал да влияе ежедневно. Според Ошанов царят няма да се кандидатира в президентските избори, но той не знае как ще реагира Негово Величество, ако го поканят за този пост. Едва ли посещението му в България тази година щяло да бъде свързано с претенции към трона.
Според координатора, Симеон II можел да помогне на България с внушителните си международни контакти и опит, с голямата си политическа образованост и ерудиция или с прякото си участие в политическия живот на страната.

15.01.1996 - “Знаме” - Петко Бочаров прави кратък исторически преглед на възкачването на крал Хуан Карлос в Испания. През 1947 г. диктаторът Франко прави т.нар. Закон за приемствеността, с който Испания отново става монархия, но без монарх. Чак през 1969 г. Хуан Карлос е провъзгласен за крал. Така Испания формално е била република 16 години, а фактически 38 години. Минават 22 години между решението на Франко да върне монархията и фактическото й възстановяване. След това още 6 години Франко укрепва престола със здравата си власт (до 1975 г. когато Франко умира).
Тази история била поучителна и за България.
- “Капитал прес” - в анализа си “Република или монархия?” Красен Станчев твърди, че конституционните препятствия за “връщането на царя”,.пораждали усещането за алтернативност. Съждението е: щом на монархията й се пречи, значи тя е опасна за сегашния режим; а след като е опасна - значи тя наистина предлага възможност за изход от днешните житейски и политически неуредици. Затова монархията запазвала своята привлекателност като абстрактна алтернатива, като политически отдушник.
- “24 часа” - прессекретарят на Атлантическия клуб Максим Минчев съобщава, че от 1993 г. Симеон II е член на борда на директорите на клуба. Така че ако дойде в България, монархът в изгнание щял да бъде посрещнат от родните атлантици като техен почетен шеф. Връзките на Атлантическия клуб със Симеон II били от 1992 г., когато те потърсили съдействието му за ускоряване асоциирането им към Атлантическата асоциация (АТА), неправителствена организация на държавите-членки на пакта, което и станало през 1992 г. в Копенхаген.
Пак с помощта на Симеон II преди броени дни Соломон Паси бил един от първите чужденци, които се свързали с новоназначения генерален секретар на НАТО Хавиер Солана.
Неотдавна била обсъждана възможността Симеон II и неговият братовчед Хуан Карлос, крал на Испания, да направят съвместно пътуване до Антарктида. Двамата монарси възнамерявали да гостуват на о-в Ливингстън, където работят българска и испанска полярни експедиции.

17.01.1996 - “24 часа” - пред посетилите го 50 интелектуалци от сдружение “Съгласие за България” президентът Желев допуска, че референдумът за монархия или република може да се повтори. Питането трябвало обаче да е в удобен момент, за да се отхвърлят съмненията в резултатите от референдума през 1946 година.
- “Труд” - Клара Маринова от БСП заявява пред журналисти, че “Симеон II Кобургготски няма друга възможност да дойде в България освен като турист, а БСП го очаква точно като такъв”.
- “Дума” - лидерът на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев е в Мадрид по покана на испанските профсъюзи, които провеждат свой конгрес. Там Тренчев се среща и със Симеон II, което е 15-ата му поред визита при царя от март 1990 г. насам, когато синдикалният бос отива в Мадрид пръв от българските политици. Последната му среща със Симеон II е била през април 1995 година.
Преди заминаването си в Мадрид Тренчев споделя, че е приел с благодарност поканата на Асен Ошанов да се включи в организационния комитет за визитата на Симеон II в България. Лидерът на Подкрепа се притеснява, че “войнстващият примитивизъм от ляво и в центъра могат да помрачат посещението на един безспорен европеец”. Основното, което щели да обсъждат двамата, било изявеното желание на Симеон II да посети България.
- “Новинар” - отложена е срещата на Иван Костов със Симеон II, която е трябвало да се състои в края на седмицата. Поводът за посещението в Мадрид отпаднал, след като испанската Народна партия оттеглила поканата си към сините лидери.
- “Труд” - попзвездите Лили Иванова, Богдана Карадочева, Панайот Панайотов, Кристина Димитрова, вили Кавалджиев, Катя Филипова и други пеят и позират за снимки с трактор пред двореца “Врана”. Тракторът е купен със средствата на певците, които го даряват на стопанството в с. Ягодово, Пловдивско. Това е част от благотворителния концерт, който те ще организират в София на 05.02.96 г. :“Царете на българската попмузика пеят за царя”.
Организатор на шоуто е фондация “България”. От фондацията, чийто патрон е Негово величество, уточняват, че “естрадният елит засвидетелствал уважение и ангажираност към фермерите и цар Симеон II”.

-“24 часа” помества анкета сред българските политици с въпроса “Какво означава изявлението на Желев, че референдумът “Република или монархия” трябва да се повтори?”.
Според Клара Маринова от БСП било очевидно, че действащият ни президент е навлязъл в предизборна кампания.
Лъчезар Тошев от СДС мисли, че сега Желев е притеснен от идването на Симеон II в България и като превантивна мярка предлага да се попита народа.
Според Стефан Савов от Народен съюз една страница можела да се прелисти, едва след като бъде прочетена и в този смисъл одобрявал намерението на президента Желев за референдум.
Петко Илиев от Народен съюз заявява, че въпросът република или монархия е решен и не е сега време да се поставя, защото ще разедини опозицията, в която има и монархисти, и републиканци.
Николай Кисьов, независим депутат счита, че един референдум ще постави точка на тези въпроси, по които се шуми от 3 години.
Д-р Дертлиев от БСДП заявява, че с приемането на Конституцията на България от 1991 година, проблемът цар или президент е бил решен. Според лидера на социалдемократите, президентът в желанието си да се хареса на широката общественост сега говори за референдум.

22.01.1996 - “Континент” - след завръщането си от Мадрид, президентът на КТ “Подкрепа” д-р К.Тренчев заявява, че най-вероятно Симеон II ще пристигне в България през май. Мястото на неговото слизане на българска земя, броят на срещите му и кой ще поеме охраната тепърва щели да се уточняват. Не било задължително царят в изгнание да пристигне първо в София, затова не бил изключен “вариантът Свиленград”, откъдето е напуснал страната преди 50 години. Симеон II щял да бъде придружен единствено от съпругата си Маргарита.
Организационният комитет щял да създаде специален фонд по повод визитата на Симеон II.
- “Дума” - царят е споделил пред д-р Тренчев, че иска да изпревари президентската кампания, за да не го обвинят в претенции към поста. Симеон II пожелал срещи с изпълнителната власт и другите държавни институции, както и с патриарх Максим. В разговорите си с тях нямал намерение да влага политически елемент.
- “Дума” - според д-р Тренчев не са изключени опити да се попречи на посещението на Симеон II по законов път. Ето защо в организационния комитет за визитата щели да бъдат привлечени юридически съветници, които да им противодействат.
Президентът на “Подкрепа” вече бил уговорил с кмета Софиянски в самолета от Цюрих за София среща, за да уточнят някои технически подробности - като разрешителни за демонстрации и маршрут на царския кортеж. Самият гост не желаел показни ескорти, скъпи автомобили и резиденции. Не било изключено някои от нощувките  да бъдат дори в частни домове. 500 покани от частни лица вече били получени в Мадрид.
- “Новинар” - д-р Тренчев съобщава, че КТ “Подкрепа” ще дублира охраната на Националната служба за охрана при опазването на Симеон II по време посещението му в България.

24.01.1996 - “Стандарт” - след срещата на д-р Константин Тренчев става ясно, че Симеон II е харесал предложената му от организационния комитет дата за пристигане в България - 6 май - Денят на храбростта и българската войска и Гергьовден. Тя била подходяща и защото не съвпада нито с Европейското първенство по футбол, нито с Олимпийските игри.
Симеон II искал в програмата му да бъдат включени посещения в София, Варна, Евксиноград, Пловдив и Велико Търново. Той искал да поеме сам разноските по пътуването и пребиваването си. На инициативата за създаването на специален фонд по посрещането му, Симеон II отговорил, че ще даде събраното на сираци и социални домове. Единствените вещи, които би запазил за себе си са библиотеката на дядо му Фердинанд и сервиз за храна на баща му Борис III. Реликвите се пазели в две български семейства, които обещали да му ги предадат при срещата си с него.
- “Труд” - д-р Тренчев смята, че  за едно спокойно протичане на посещението му, без то да бъде превръщано в сензация или пък, по-лошо, в цирк”. Неговото намерение било да види отново местата, свързани с неговото детство, както и да покаже на съпругата си своята красива родина.
В-к “Демокрация” помества пълния текст.

25.01.1996 - “Труд” - в статия Васил Люцканов и Валерия Велева представят вариант на човек от ведомството на Бриго Аспарухов, разработен от спецслужбата за бъдещата ни национална сигурност, а именно: “В България се връща царят и монархията като последно средство за гарантиране на националния суверинитет на страната, който в следващите двайсетина години може да бъде застрашен от автономистки тежнения.”
Тази прогноза се базирала на оперативна информация за дирижираната от Анкара мащабна програма за създаването на двумилионно мюсюлманско мнозинство в България с протурско самосъзнание. То можело да поиска автономия по всички правила на международните хелзинкски споразумения за признаването на етническите малцинства в Европа.
Разработката била известна и на военни от Министерство на отбраната, Дондуков 1 и 2.
В статията се казва, че скорошните посещения на Любен Гоцев и Гиньо Ганев в Мадрид са част от “царския сценарий” на БСП. Секретна информация сочела, че БСП, изправена пред икономическата и социална криза у нас, нямала нищо против да се опре на широките връзки на царя за реализирането на огромни капитали, проекти и инвестиции.
Симеон II от дълги години, при особено висока цена, е консултант на редица крупни английски и швейцарски банки. Освен това Симеон II ръководел група експерти за координиране на европейските проекти с испански банки в рамките на Пиринеите. Синът му Кирил също е водещ банков консултант в Англия. Ето защо в икономическите среди на БСП вече се прокрадвала идеята защо по документите за бъдещите банкови реформи и изграждането на финансова система у нас да не се консултира от експерти на Симеон II.
- “Труд” информира, че засега само президентът Желев и парламентарният шеф акад. Сендов са заявили публично, че нямат нищо против идването на Симеон II и са декларирали, че ще го приемат.
- “Земя” - по повод посещението на Симеон II клуб “Св. Йоан Рилски” ще организира две изложби - едната с фотоси от новомонархическата вълна у нас след 1989 г., а другата - с мебели и предмети от царския бит в резиденция “Врана”?
- “Земя” - Николай Колев-Босия, който категорично заявява, че не е царедворец, ще снима филм за Симеон II и за неговите връзки с кралски особи и високопоставени личности - крал Хуан Карлос, крал Хасан II, д-р Хенри Кисинджър, Бутрос Гали и др.
Според Босия, Симеон II щял да пристигне в България, воден единствено от стремежа да помогне на страната си, като провокира чуждестранни инвестиции в икономиката ни.
- “Новинар” - продукцията на Николай Колев-Босия за Симеон II ще се казва “Алтернатива”. За да уточни сценария с царя, Николай Колев ще отлети за Мадрид на 6 февруари.

26.01.1996 - “Демокрация” - лидерът на СДС Иван Костов заявява в интервю за пловдивското радио “Канал Ком”, че идването на Симеон II е ход в подкрепа на демократичния процес.
- “Демокрация” - в рубриката “Мнения” Наско Мандаджиев счита, че с идеята си за допитването “референдум” президентът Желев печели и при отговора “да” и при отговора “не”. В заключение авторът на статията се пита дали нещата няма да се подредят така, че до идването на царя времето за организиране на референдума няма да стигне, а след идването му Желев няма да иска, защото идеята за царство ще натежи.

28.01.1996 - “Новинар” - пред “Дарик радио” заместник председателят на ВС на БСП Г. Първанов прогнозира, че пристигането на Симеон II ще усложни обстановката у нас. Царската визита щяла да наруши спокойствието в страната, но и да разцепи опозицията, в която противниците на монархията не били малко.
Първанов напомня, че за БСП са валидни резултатите от референдума през 1946 година. Социалистите не се плашели от нов референдум, защото републиканските настроения у нас били преобладаващи. Според него тайни срещи между хора на левицата със Симеон II не е имало.
Високият рейтинг на царя у нас се дължал на неучастието му в активния политически живот на България. По това популярността му съвпадала с тази на Тодор Живков.
Нямало нищо лошо в това Желев и премиерът Виденов да се срещнат с видни българи от чужбина, включително и с монарха, ако все пак той дойде. Поведението на царя било достойно и БСП го оценявала. Първанов смята, че ако Симеон II иска да помогне на България, да го направи като бизнесмен, не като политик.

29.01.1996 - “Континент” - в интервю пред старозагорски вестник депутатът от ПГДЛ Георги Близнашки заявил, че последният български монарх Симеон II не би могъл да се вмести в днешния политически живот и едва ли ще се кандидатира на президентските избори.
Депутатът смята, че Симеон II е политически отговорен човек, който със самият факт на своето съществуване въздейства благоприятно на политическите промени у нас. Монархията била далечна и възможна алтернатива при провал на възникващите и утвърждаващи се в страната политически линии. Възможно било у нас да се случи най-лошото - тогава монархията би се оказала алтернатива за излизане от хаоса. Струвало му се обаче, че самият Симеон II не би искал нещата да стигнат до тази преломна точка, казва г-н Близнашки.

30.01.1996 - “24 часа” - в декларация, разпространена от Българския антифашистки съюз се казва, че посещението на Симеон II ще е източник на опасно политическо напрежение. Симеон II Кобургготски не бил обикновен гражданин, а основна политическа фигура в заговора срещу конституционно установената републиканска форма на нашата държава.
Посещението щяло да е възможно само ако Симеон II декларира, че признава референдума и няма претенции като бивш монарх.
- “24 часа” - в интервю Иван Станчов, чийто род е бил свързан с приятелски връзки с царското семейство, заявява, че не е поканен да участва в Инициативния комитет по посрещането на Симеон II в България, от което се чувствал обиден. Според г-н Станчов референдумът от 1946 година е невалиден.
Иван Станчов е бивш посланик в Лондон и ексвъншен министър в кабинета на Ренета Инджова.

02.02.1996 - централните вестници поместват информация за разпратеното на 01.02.96 г. послание от Симеон II до български и чужди медии. В него Симеон II изразява радостта си, че много негови сънародници разчитали на него. Тя била причина той да отговори положително на поканата на българските интелектуалци. Симеон II разчитал и на представителите на медиите за съдействие,  за да може да получи една по-пълна представа за сегашното положение в България, като бъдат избегнати произволните субективни коментари и интерпретации или излагането на непроверени данни и необмислени предположения относно неговото завръщане.
Царят държал да стане ясно на всички, че идването му имало за цел неговото осведомяване на място за реалното състояние на нещата, което щяло да спомогне за по-доброто му ориентиране за възможностите да бъде полезен. Той нито имал мандат, нито имал вълшебна пръчица. В посланието е изразена надеждата му, че ще бъде проявено разбиране към “чисто човешкото му желание за едно спокойно протичане на посещението му, без то да бъде превръщано в сензация или пък, по-лошо, в цирк”. Неговото намерение било да види отново местата, свързани с неговото детство, както и да покаже на съпругата си своята красива родина.
В-к “Демокрация” помества пълния текст.

03.02.1996 - “Стандарт” - шефката на царската пресслужба в София Галя Дичева заявила, че Симеон II ще може официално да защитава интересите на страната ни пред високопоставените си познати от цял свят, ако му бъде даден поста “посланик на специални поръчения”. Царят трябвало да получи мандат от държавата, за да може да помогне на България. Г-жа Дичева се върнала скоро от Мадрид, където докладвала на царя за големия интерес към неговото посещение. Той обаче не бързал да уточнява програмата си, защото чакал предварителна уговорка с държавните институции.
- “Стандарт” монархическият модел е много по-подходящ за България. Според него монархията е начин да се балансира обществото и да се възпрат както крайно десните, така и крайно левите.
- “24 часа” съобщава в аванс, че на 5 февруари ръководеният от Георги Първанов Център за политологически изследвания към БСП свиква заседание, на което партията ще разглежда позицията си по повод идването на Симеон II в България и свързаната с него монархическа идея. Специално за вестника зам.-председателят на ВС на БСП Георги Първанов представя позицията си.
Бившият монарх трябвало да отговори публично на няколко въпроса - дали признава конституцията, републиканската форма на управление и референдума от 1946 година, да обясни за историческото наследство на династията. Според Първанов преди да пристигне в България Симеон II трябвало да посочи ясно като какъв идва в страната ни.
Според Първанов макар и привидно несъвместими, явленията Симеон II Кобургготски и Тодор Живков са от един и същи тип. Те отразявали огледално силните носталгични настроения в българското общество в трудните условия на прехода. Тъкмо поради това, ако се допуснело хипотетично, абстрахирайки се от юридическата невъзможност, че в предстоящите президентски избори вземела участие и кандидатската двойка Живков - Симеон II, тя щяла да има своите сериозни шансове.
- “24 часа” - Асен Ошанов съобщава, че до края на седмицата ще се срещне с президента Желев и с председателя на Народното събрание Благовест Сендов или с най-приближените им съветници. Асен Ошанов заявява, че срещите са негова инициатива и ги прави в качеството си на координатор.

05.02.1996 - соб.инф. - на пресконференция Христо Куртев заявява, че Големият Федеративен съвет на Федерация Царство България е взел решение да не оповестява пред медиите събрани от тях покани към Н.В. за посещението му в България преди те да са одобрени от царския секретариат в Мадрид.
По време на пресконференцията г-н Куртев припомня, че никой не се е присъединил към отправения от ФЦБ преди време призив партиите да не издигат свои кандидати за президент, тъй като било естествено Симеон II да стане държавен глава.
Христо Куртев съобщава, че организираната от Федерацията подписка “Симеон II - държавен глава” вече е събрала 200 000 подписа.
- соб.инф. - в зала No 1 на НДК се провежда голям благотворителен концерт под надслов “Царете на българската попмузика пеят за царя”. Със събраните пари се закупува трактор “ТК-60” българско производство, за да се предостави на частни стопани от село Ягодово, Пловдивско. Организатор на концерта е фондация “България”. 40 български изпълнители взимат участие в благотворителното мероприятие. Водещи са Лили Иванова и Петър Вучков.
- “Стандарт” - шефката на царската пресслужба Галя Дичева е споделила пред вестника, че Симеон II е дарил милиони на Дома за глухи деца в Мъглиж. Тя обаче е отказала да уточни сумата, защото царят не искал да си прави реклама. Той изпратил парите чрез швейцарска организация, която била под неговия патронаж. Освен това Симеон II дал 25 хил. лв. без всякакви разписки и на дружество на инвалиди от София.

06.02.1996 - “Континент” - мадридският вестник “АВС” прогнозирал, че “под натиска на вътрешни течения” и пред възможността да загуби контрол върху положението в страната управляващата левица можела да приеме в името на националното съгласие, а може би в името и на националното оцеляване “простия испански вариант”. Според вестника статията от 03.02.1996 г. на зам.-председателя на ВС на БСП Георги Първанов впечатлявала “с умерения си и толерантен тон”. Мадридският вестник цитира и част от посланието на Симеон II от 01.02.1996 год., разпратено до българските медии.
- “Новинар” - според мадридския вестник “АВС” в България съществувало равновесие между републиканци и монархисти. Под желязната цензура на БСП държавната телевизия и радио поддържали абсолютно мълчание за предстоящото  посещение на Симеон II. Много хора се страхували, че връщането на Симеон II ще означава връщане на т.нар. монархофашистки режим.
- “24 часа” - конституционният съдия Георги Марков е заявил пред вестника, че “законът гарантира завръщането на Н.В. Симеон II без всякакви предварителни условия”. Коментарът му е бил направен по повод настояването на зам.-председателя на ВС на БСП Георги Първанов в статия, че преди да стъпи на българска земя Симеон II трябвало да вземе ясно отношение по въпроса за историческата отговорност на династията и да признае официално референдума от 1946 година. Според г-н Марков по конституция никой български гражданин, какъвто е Н.В. Симеон II, не можел да бъде изгонен от страната си или да не бъде допуснат в нея, ако не изпълни политически условия.
В отговор Георги Първанов коментирал, че не ставало дума за правни и юридически условия, а за чисто морални ангажименти, които трябвало да поеме Симеон II. Когато ставало дума за правните измерения на въпроса, и Симеон II Кобургготски, и всички негови привърженици трябвало да декларират дали приемат сегашната републиканска конституция. Ако не го направели, оставало съмнението, че искат да реставрират монархията и съответно династията, твърди г-н Първанов.

07.02.1996 - “Демокрация” - кметът на Стара Загора проф. Цанко Яблански е подписал покана от името на общината до Симеон II да посети града по време на визитата си в България. Местните СДС, ВМРО и ФЦБ са образували инициативен комитет за посрещането на Негово Величество.

08.02.1996 - “Труд” информира, че френският монархически седмичник “Аксион франсез ебдо”  е поместил на страниците си интервю със Симеон II. В него монархът в изгнание заявявал, че оставя открит въпроса и варианта да се кандидатира на президентските избори в България. Той предвиждал, че монархията ще се възстанови в България, като тя би могла да бъде от испански или белгийски тип. Според него конституционната монархия е най-убедителна като гаранция за демокрацията.
Според Симеон II условието в българската конституция от 1991 г., че кандидатът за президент трябва да е живял най-малко пет години в България не важало за него, тъй като той живеел в чужбина не за удоволствие, а  насила. Симеон II считал, че България се намирала в “безпрецедентна ситуация” и при това положение той не виждал смисъл “да ограничава избора си до вече познати ситуации”.
Бившият български монарх твърдял, че “42 на сто от анкетирани хора в България гледат с добро око на евентуална негова кандидатура за президент”. Той оценявал българския президент Желю Желев като “напълно достоен за уважение” и се надявал, че един ден България ще принадлежи към Европейския съюз.
Интервюто със Симеон II за “Аксион франсез ебдо” е цитирано от Франс прес.

09.02.1996 - “Стандарт”, “24 часа” и “Труд” поместват пълния текст на интервюто на Симеон II пред френския седмичник “Аксион Франсез Ебдо”±ьxяя от 08.02.96 година. В него Симеон II заявява, че на драго сърце би се върнал в България като обикновен гражданин, но това било невъзможно, особено като се имала в предвид бурната реакция, която предизвикало съобщението за връщането му. Открай време Симеон II бил цар Симеон II. И затова той щял “да дойде такъв, какъвто историята и съдбата са определили да бъде, но без претенции, с надеждата да допринесе да се подобри състоянието на нещата”.
Според Симеон II референдумът от 1946 година нямал стойност, тъй като той се е състоял под чужда окупация. А освен това “93 % са били в полза на републиката в България, където никога не е имало република”. По негово мнение тази история вече била в архив и отдавна е изживяна от днешната действителност.
- “Труд” и “24 часа” съобщават, че след отзвука на материала в “Аксион франсез ебдо” Симеон II е заявил пред софийския кореспондент на в-к “АБС” Рафаел Алварадо на 08.02.96 г.: “Извънредно много съжалявам, че някои не са разбрали посланието, което изпратих до българските средства за информация, тъй като днес ставаме свидетели как се превръща в сензация един мой коментар, тотално изваден от контекста.” Според царя в изгнание заглавия като “Симеон II Втори кандидат за президент” били безотговорни. Единственото вярно нещо било, че не се отнася за него текстът от конституцията, който изисква да си живял пет години в България, за да се кандидатираш за президент. Отсъствието му от страната не е било доброволно, а насилствено, казал царят.
- “24 часа” - министърът на правосъдието Младен Червеняков смята, че ако Симеон II реши да се кандидатира за президент, едва ли ще покрие всички изисквания на сега действащата конституция. Ако не ги покрие имало два изхода - или да се откаже, или Централната избирателна комисия да не го регистрира.
- “24 часа” - Георги Първанов е заявил, че след като Симеон II искал да се кандидатира за президент, значи признава референдума от 1946 година и републиканската конституция на България.
- “Стандарт” помества мненията на няколко политици по въпроса за кандидатирането на Симеон II за президент.
Георги Първанов заявява пред вестника, че приема като несериозна идеята на Симеон II да се кандидатира за президент.
Тодор Живков обявява пред вестника, че няма да се кандидатира със Симеон II в президентска двойка.
Васил Михайлов от СДС смята, че Симеон II не бива да се кандидатира за президент, защото ще разцепи опозицията по линията монархисти-републиканци.
Според Светослав Лучников от СДС Н.В. само ще обслужи противниците на демокрацията.
Мнението на Филип Димитров от СДС: “Безумие ще е опозицията да не подкрепи кандидатурата на Симеон II.”
Анастасия Мозер от БЗНС: “Безумие ще е, ако опозицията подкрепи тази кандидатура.”
Гюнер Тахир от ДПС: “Защо Симеон II да не си опита шансовете? ДПС не възразява, но няма да го подкрепи.”
Жорж Ганчев от БББ: “Симеон II е достоен конкурент, нека дойде на стартовата линия, аз съм “за”.
- “24 часа” и “Труд” - според дипломатически източници премиерът Виденов и Симеон II са се срещнали и разговаряли тайно в Давос по време на световния икономически форум. На въпрос към министър-председателя и говорителя му Балтов дали това е вярно те отговорили: “Питайте царя дали е имало среща”. Галя Дичева нито отрекла, нито потвърдила информацията.
- “Труд” помества материала на Валерия Велева “Политиците са готови да постелят килимчето пред царя, но тайно”. Поводът за него са информациите за тайни срещи между Симеон II и министър-председателят Жан Виденов и втора - с Иван Костов.

10.02.1996 - “Труд” - министър-председателят Жан Виденов е отрекъл вчера в парламента, че се е срещал със Симеон II. “Не проявявам интерес към подобна среща, не съм правил досега такава и не смятам да правя.”, е отговорът на премиера. След като е научила това Галя Дичева заявила: “Щом Виденов е казал така, значи е вярно.”
- “Континент” - Филип Димитров е споделил, че от месец в ПГ на СДС се подготвя питане до Конституционния съд дали Симеон II може да се кандидатира за президент, след като не е живял в България в последните пет години. Някои от депутатите обаче били против това СДС да направи подобно питане.
Филип Димитров съобщил, че на 08.02.96 г. лидерът на СДС Иван Костов и неговият заместник Васил Гоцев са се срещнали в Женева с царя. Целта на срещата била да се разберат намеренията на Симеон II за президентските избори. Костов  трябвало да попита дали наистина Симеон II има намерение да налага “испанския модел” на управление в България. От това щяло да зависи и дали СДС ще го подкрепи за кандидат-президент. Голяма част от коалицията била готова да подкрепи Симеон II на президентските избори, ако той се съгласял да се кандидатира.
Делегация на СДС е щяла да посети Симеон II още на 16 януари, но визитата се провалила. Тогава ръководството на СДС е било поканено на конференция на Народната партия в Мадрид,  но впоследствие най-голямата опозиционна партия на Испания решила форумът да бъде закрит.

11.02.1996 - “Новинар” - по БНР депутатът от СДС Муравей Радев прогнозирал, че ако Симеон II реши да се върне в България, за него щели да гласуват повече от 60 % от българските избиратели.
12.02.1996 - “Дума” - след завръщането си от Швейцария, и  срещата си със Симеон II  лидерът на СДС Иван Костов е заявил, че във връзка с намеренията на Симеон II за предстоящата президентска кампания монархът отговорил, че не вижда защо трябва да ограничи своя избор в сегашната безпрецедентна за страната ситуация.
Пред БТА Иван Костов е уточнил, че с г-н Гоцев не са имали пълномощия да предложат на Симеон II да се кандидатира от името на опозицията. Според Васил Гоцев не е нужна промяна на конституцията, за да може Симеон II да се кандидатира за президент.
- “Демокрация” - след срещата си със Симеон II Иван Костов споделя, че Негово Величество все още не е взел своето решение дали да се кандидатира за президент, което зависело от много други обстоятелства, включително от приемането му у нас. Царят бил изправен пред много труден ход, защото много привърженици на монархията биха искали да го видят именно като монарх.
- “Труд” - след срещата си със Симеон II Иван Костов заявява, че доколкото е разбрал царят не се е срещал с премиера Виденов.
- “Земя” - председателят на Християндемократическия съюз в СДС Асен Агов официално е издигнат за кандидат-президент от Националния съвет на партията си. Пред съпартийците си той е обещал да се оттегли от борбата, ако Симеон II стане кандидат-президент на СДС.
- “Труд” - в интервю Гиньо Ганев, председател на Агенцията за българите в чужбина заявява, че според новата ни конституция от 1991 година България е определена като република с парламентарно управление. “И ако Симеон II днес продължава да носи убеждението, че е цар - макар в изгнание, тогава на всички трябва да е ясен възможният смисъл на пътуването му до България. Посещение - да, идване - да, но завръщане на трона - просто не. То не е възможно, защото тронът не съществува като мебел в салона на българската държава днес.” , споделя мнението си г-н Ганев.
Гиньо Ганев потвърждава, че през месец ноември м.г. се е срещнал със Симеон II в качеството си на председател на Агенцията за българите в чужбина.
- “Земя” - в интервю депутатът Велко Вълканов аргументира юридическата невъзможност Симеон II да се кандидатира за президент. Но дори и да го направел царят можел да разчита на не повече от 20-25 % от гласовете на избирателите.
- “Труд” помества материала на Валерия Велева “Филип Димитров провали идеята “Симеон II - кандидат-президент”. Според журналистката ако се върнем назад във времето, ще видим, че откакто е сдал властта във СДС, Филип Димитров се намесвал публично в делата на сините само тогава, когато трябвало да провали нещо. След изявленията на Филип Димитров вече никой не би могъл да приеме, че посещението на Симеон II е само “роднинско”, според г-жа Велева.

13.02.1996 - “Дума” - вчерашното заседание на комисията по идейното развитие на БСП е било посветено на предстоящата царска визита. Според Мирослав Попов идването на Симеон II нямало да се различава особено от идването на сестра му. Мнението на Чавдар Кюранов е било, че само грешки на БСП можели да докарат Симеон II на власт като президент или монарх. Велко Вълканов “полусериозно” предложил да бъде организирана среща на Симеон II с антифашисти. А според Андрей Луканов визитата не трябвало да се подценява, особено пред задалите се президентски избори.
- “Новинар” - след заседанието на комисията по идейното развитие Георги Първанов, който е ръководител на тази комисия е заявил, че БСП смята да проведе разговори с всички републикански организации във връзка с посещението на Симеон II в България. Според Първанов БСП трябва да се срещне с БЗНС на Мозер и с всички земеделски организации, известни с традиционните си републикански позиции.
Бившият монарх трябвало да отговори публично на няколко въпроса - дали признава конституцията, републиканската форма на управление и референдума от 1946 година, да обясни за историческото наследство на династията. Според Първанов преди да бъде приет на “Позитано” трябвало да бъде ясно като какъв идва Симеон II в България - като претендент за монарх, като кандидат за президент или като български гражданин с два паспорта.
- “Демокрация” - след заседанието на комисията по идейното развитие на БСП, Димитър Гронев е съобщил, че е била обсъждана евентуална среща на соцлидери с Н.В. Симеон II, без да бъде взето решение.
- “24 часа” - след завършилото заседание на идейната комисия на БСП, Георги Първанов е заявил, че позицията на социалистите ще бъде готова до няколко дни, но официално ще се обяви след разглеждане в изпълнителното бюро. Различия между идейните течения в партията нямало, антимонархическата теза не можела да се постави под съмнение, уверил Първанов. Той силно се съмнявал, че Симеон II ще дойде в България.
- “Стандарт” - зам.-шефът на ДПС Осман Октай е споделил пред вестника, че на 15.02.96 г. щяла да се проведе среща на опозиционните лидери, на която ще се обсъждат президентските възможности в тесен кръг. На тази среща се очаквало лидерът на СДС Иван Костов да разкаже за срещата си със Симеон II преди няколко дена в Женева.
Според Васил Гоцев, зам.-председател на СДС,  ако Симеон II реши да се състезава за поста на държавен глава, вероятно ще го направи като независим кандидат. Тогава опозицията можела да застане зад него. Мнението на Гоцев е, че симпатизантите на СДС щели да приемат “с удовлетворение предложението “Симеон II - президент”.
- “Новинар” - монархически източници заявили по радио “Свободна Европа”, че Симеон II може да се откаже от престола в полза на принц Кардам, преди да се кандидатира за президент.
- “Пари” - министърът на правосъдието Младен Червеняков е заявил пред журналисти в Пазарджик, че монархът в изгнание би могъл да участва в президентските избори само ако се промени основният закон. Конституцията сега изисква бъдещият президент да е живял поне пет години на нейна територия.
- “Пари” - на проведена на 09.02.96 г. пресконференция, министър-председателят е отказал да отговори на въпроса дали е възможно тълкуване на конституцията, позволяващо на Симеон II да се кандидатира за президент. Тогава премиерът обяснил, че основният закон се тълкува шест етажа по-високо в сградата на “Дондуков” 1 /където е Конституционният съд/.
- “Стандарт” коментира, че според висши магистрати Симеон II не може да се кандидатира за президент по юридически причини. Само ако докажел, че се е опитвал в последните пет години да влезе в Българи, но властите са му отказвали, той можел да претендира, че конституционното изискване за кандидат-президент не важи за него.
- “Труд” - в интервю Георги Първанов, зам.-председател на ВС на БСП заявява, че според него Симеон II е в цайтнот, на което и се дължала неговата припряност. Първанов съзнавал, че на шестата година от прехода, при всичките съмнения и колебания за характера на Симеон II, и при твърде много напредналите демократични процеси, бившият монарх добре разбирал, че въпросът за неговото участие в политиката, ако сега не бъде изяснен, то догодина щяло да бъде безнадеждно късно. От страна на БСП обаче нямало никакви основания да проявяват припряност и нетърпение.

14.02.1996 - “Новинар” съобщава, че според дипломатически източник премиерът Жан Виденов е провел 3-часов разговор с царя в изгнание Симеон II в Женева при завръщането си от Давос преди седмица - на 06.02.96 година. Срещата била уговорена от бившия външен министър от правителството на Андрей Луканов - Любен Гоцев по искане на монарха.
- “Новинар” - Веселин Методиев от Народния съюз припомнил пред вестника, че в края на миналата година Гиньо Ганев също е пътувал до Мадрид, което той приемал като индикация за намеренията на БСП. Партията страдала от липса на доверие в европейските среди и било възможно в даден момент да разчита на Симеон II.
- “Земя” публикува интервю с председателя на Комисията по идейното развитие на БСП Георги Първанов за позицията на партията по въпросите за монархията и намерението на Симеон II да посети България. Той заявява, че няма основания да се поставя под съмнение антимонархизма и традиционния републикански характер на БСП. Различия в позицията на представителите на отделните идейни течения нямало. Официалната позиция по този въпрос щяла да бъде обявена, след като различните мнения, дадени от членовете на комисията, минели през Изпълнителното бюро.
По време на посещението на Симеон II БСП и  Демократичната левица като цяло имали готовност за една сериозна дискусия по въпросите, свързани с историческото наследство на династията и по това дали Симеон II признава сегашната конституция , признава ли републиканския характер на нашето държавно устройство, а това означавало и резултатите от референдума през 1946  година. Тези въпроси щели да бъдат отправени публично. Г-н Първанов се питал в качеството на какъв трябвало да бъде посрещнат Симеон II - дали като претендент за възраждането на монархията, в качеството му на кандидат-президент или в качеството му на български гражданин с два паспорта. По този въпрос Симеон II не се бил изказал достатъчно ясно. Според Първанов БСП може да проведе среща със Симеон II, едва след като си изясни какъв статут има той.

15.02.1996 - “Пари” - Националният изпълнителен съвет на СДС е обсъждал вчера как да се включи в програмата на Симеон II при неговото посещение в България. Председателят на СДС Иван Костов е заявил, че трябвало да се реши на какви нива и как ще се организират срещите, с кои кметове ще се срещне, защото имало заявки от софийския и пловдивския.
- “Земя” - НИС на СДС е взел решение да продължи контактите със Симеон II до изясняване на намеренията му. Според Иван Костов кандидатирането на монарха за президент би било слизане надолу в политиката.
- “Труд” - в интервю Иван Костов, лидер на СДС, заявява, че за синята коалиция посещението на Симеон II е важен фактор във фактическата политика на България. Ето защо за СДС било много важно каква ще бъде организацията на посещението на Симеон II и участието на сините в нея.
- “24 часа” - шефката на царската пресслужба в София Галя Дичева е споделила пред вестника, че Симеон II бил потресен от напрежението, което се нагнетява около предстоящото му посещение. Различни предположения, фантазии, спекулации и търсене на сензации смаяли царя. На-силно го огорчавало, че се забравял повода за връщането му - обръщението на 101 интелектуалци, на чиято покана той решил да отговори. В личен разговор с близки до семейството, Симеон II споделил, че се забравяло човешкото му желание да посети родината. Изгнаникът бил смаян, че се кроят планове, в които той нямал никакво участие, зад всяка негова дума се търсел подтекст или политически дивидент. Симеон II бил обезверен, че от обръщенията му нямало ефект, а само се търсели посредници, които да си присвояват ролята на говорители.

16.02.1996 - “24 часа” - от царския пресцентър са уточнили, че Симеон II Кобургготски има само българско гражданство. Повод за това било питане до канцеларията на испанския крал Хуан Карлос дали Симеон II има право да гласува в испанските избори през март. Галя Дичева е заявила, че царят никога не е имал друго гражданство освен българското.

17.02.1996 - “Континент” помества материала на Румен Яновски “Едно тъй дългоочаквано завръщане”. Авторът разглежда реакцията на БСП по повод завръщането на Симеон II Втори, която създавала впечатление, че царят носел някаква опасност от обществено-политическо сътресение.

19.02.1996 - “Капиталпрес” прави редакционен коментар “Операция “Симеон II”, в който информацията за срещата между Виденов и Симеон II се окачествява като умела дезинформация, разпространена от “Позитано” 20 със съгласието на премиера. По този начин твърдият електорат оставал доволен от спазването на републиканската линия, за гравитиращите около монархическата идея избиратели БСП оставала партия, готова да общува със Симеон II (макар и при известни условия), а медиите ... защо да се занимавали с “Орион” и Кърджали, като партийната централа им предоставяла нова тема. Заключението им е, че операция “Симеон II” е успешна.
- “Новинар” съобщава, че соцлидери сондирали мнение със Симеон II дали би оглавил правителство на националното съгласие. Този кабинет трябвало да смекчи реакцията на Запада след евентуалното спечелване на президентските избори от кандидата на БСП и коалиция наесен.

20.02.1996- “Демокрация” - зам.-председателят на СДС Васил Гоцев се е срещнал с представители на монархическите клубове “Царица Йоанна”, “Св. Иван Рилски” и Съюза на възпитаниците на Н.В. военни училища, ШЗО и родолюбивото запасно войнство, за да им разкаже за разговорите, водени със Симеон II в Женева. Г-н Гоцев е заявил, че според него и лидера на СДС Иван Костов царят е единственият човек, който може да обедини нацията. Безпрецедентната политическа обстановка, за която споменава монархът, се дължала и на срастването на мафията с управлението на БСП, смята г-н Гоцев.
- “Демокрация” - от САЩ са пристигнали 786 подписа, събрани от наши сънародници в Калифорния, които се присъединяват към подписката за връщането на цар Симеон II като държавен глава. Те са събрани по инициатива на г-н Драгомир Загорски, главен редактор на сп. “Борба”, издание на Българския национален фронт.
- “Демокрация” помества мнението на Славомир Генчев “Цар и президент”, според което “на нас ни е нужен цар не защото сме царедворци, а защото сме царство”.

23.02.1996 - “Демокрация” - цар Симеон II е дал интервю за българската редакция на “Дойче веле”. На въпроса на журналистката Румяна Таслакова за евентуалното му кандидатиране за президент на България Симеон II е повторил изказваната и по-рано своя позиция, че нещата не трябва да се отхвърлят априори. “ Не е въпрос да се върви против установеното, естествено, защото аз съм си легалист и много зачитам законите (...), но намирам, че винаги има положение, при което няма защо човек да се ограничава предварително”, е заявил монархът в изгнание.
В отговор на въпрос относно твърденията, че личността му разединявала политически партии и в частност българската опозиция,  Симеон II окачествил като жалка тенденцията хората в България да се делят и разцепват, вместо да се опитват да потърсят какво ги обединява. Ако сега някои политически сили го използвали и претендирали, че той дели хората, това си било техен риск, казал царят и добавил, че знаел какво прави и затова се чувствал съвсем спокоен.
В края на интервюто си пред “Дойче веле” Симеон II подчертал, че е посветил целия си живот на доброто на своите сънародници.
- “24 часа” и “Стандарт” поместват със съкращения интервюто на Симеон II пред “Дойче веле”. По повод евентуалното му кандидатиране за президент, той отговаря: “Защо да се отхвърлят неща априори? Аз съм любопитен човек и се интересувам от много работи. Дори някои хора казват, че има нещо еклектично, понеже толкова теми ме интересуват, така че не отхвърлям и това.”

24.02.1996 - “24 часа” помества в рубриката “лични мнения” това на Александър Андреев, според което използваните пред “Дойче веле” от Симеон II думи “гостоприемство и практичност” подсказвали за политическите му цели при посещението му в България. Българско гостоприемство срещу държавнически прагматизъм, дарен от Симеон II била целта на визитата.
- “Континент” - според информация на вестника, на заседание на председателите на 15-те партии в СДС Иван Костов разказал за срещата си със Симеон II. Царят споделил с Костов и заместника му Гоцев, че при посещението си в България ще се срещне с президента Желев. Сините лидери го предупредили да внимава, тъй като това би могло да се изтълкува от медиите като подкрепа за Желев. Симеон II  се ангажирал пред Костов да апелира за провеждане на вътрешни избори на опозицията за президентските избори. Симеон II изразил мнение, че единствено общата кандидатура на опозицията ще  доведе до победа на президентските избори. Симеон II се е ангажирал пред Костов при посещението си в България да заяви ясно дали ще се кандидатира за президент.
Според Костов Симеон II се бил срещал неотдавна с представители на БСП и монархът очаквал съвсем скоро социалистическата партия да излезе официално с информация и становище за водените разговори.

26.02.1996 - “Стандарт” - в интервю депутатът Едвин Сугарев споделя, че не е далеч от идеята, че “царят - президент” е изход, който би устроил и БСП.

27.02.1996 - “Стандарт” - седем монархисти от Федерация Царство България са показали вчера на Негово Величество в Мадрид подписката “Цар Симеон II - държавен глава”, в която имало вече 200 000 имена. От Федерацията заявили, че монархистите били обнадеждени от изявленията в печата, че би се кандидатирал за президент, тъй като те били сред първите поискали Симеон II да стане държавен глава.

28.02.1996 - “24 часа” - след срещата на представители на Федерация Царство България със Симеон II, нейният председател Христо Куртев заявява, че Симеон щял да се ориентира.
29.02.1996 - “Труд” - ексдепутатът от 36-то НС Руслан Семерджиев, сега от Нов избор, предлага тълкувание на отношенията между царя и БСП в материала си “В една окаяна държава дори и царят е гол”.
- “Репортер 7” - в материала си “Симеон II - на “Позитано” 20" вестникът прави своя коментар за отношенията между БСП и монарха в изгнание.
- “Демокрация” - Георги Тахов, един от посетилите наскоро Симеон II описва емоционално срещата на представителите на Федерация Царство България с монарха в Мадрид.

02.03.1996 - “24 часа” - техен източник твърди, че идеята “Симеон II - президент” е разбунила духовете в СДС. Монархистите в коалицията вече не признавали друга алтернатива.
- “Континент” - според сини депутати Иван Костов е ходил при главния прокурор Татарчев, за да настоява той да пита Конституционния съд дали може Симеон II да се кандидатира на президентските избори. 

04.03.1996 - “Пари” - по време на пресконференция Христо Куртев, председател на Федерация Царство България е заявил, че Симеон II не се е кандидатирал за президент и затова техният Голям Федеративен съвет не е обсъждал възможностите той да участва в президентските избори.
- “Труд” - Симеон II е поканил журналистката на вестника Валерия Велева в дома си в Мадрид и са разговаряли близо 3 часа на 01.03.96 година. Тя му е поднесла като подарък реликви - парче от мозайката на взривения през 1954 г. параклис до гробницата на цар Борис III и парче от дървеното скеле в гробницата, върху което на 24 април 1946 г. е бил поставен саркофагът с тялото на Борис III. Репортерката на в-к “Труд” е била единственият журналист, присъствал на откриването на царското сърце на 18 октомври 1991 г. Тогава тя е намерила реликвите, които е поднесла на сина му.
По време на разговора Симеон II е споделил: “Хората тълкуват, че идеята да стана президент, подчертавам, само идеята, е някакво мое желание само и само да се добера до власт. Това е не само смешно, но и жалко при моето положение! Още повече, когато човек е съвестен за историческата си отговорност да се нарича цар на една страна.”
- “Демокрация” - новоучреденото Моряшко монархическо дружество от Русе е решило да предложат на Н.В. Симеон II при посещението му в България да премине по пътя, по който е пристигнал неговият дядо Фердинанд в родината, за да стане български княз.

06.03.1996 - “Труд” - журналистката Валерия Велева информира след срещата си със Симеон II, че монархът е изявил желание да се включи в честването на 50-годишнината от референдума “Република или монархия”, организирано от БСП. Симеон II споделил, че цял живот е учил да “управлява”, но няма претенции за политически лидер.

07.03.1996 - “24 часа” съобщава, че на снощния прием в посолството ни в Мадрид по случай националния празник на България 03.03. са били поканени и са присъствали Симеон II и съпругата му Маргарита. В официалната покана царят и царицата са били наречени “техни величества”. От пресслужбата на монарха са отказали коментар. Посланик в Испания е Михаил Петков.
- “Труд” помества първата част от направеното на 1 март интервю на Валерия Велева със Симеон II със заглавие:“Една страна се управлява с хора, които могат, а не с политически импровизации”.
На въпрос за възможността да се кандидатира за президент, Симеон II отговаря, че преимуществата на парламентарен или конституционен цар са неговата обективност и независимост от партийния живот, което създавало престиж на системата, с уговорката, че и републиката, и монархията са еднакво стари и уважавани.
Според него някои тълкували идеята да стане президент (той подчертава - само идеята) като някакво негово желание да се добере до власт, което било смешно и жалко в случай, че човек иска да бъде съвестен за отговорността си да се нарича "цар" на една страна. За него президентската работа не била в сферата на реалността, а още по-малко на неговите намерения.
- “Пари” помества интервю с Августин Пейчинов, в което той споделя, че макар и да е републиканец, мисълта за реставрация на монархията в България в този момент не му изглеждала чужда или страшна. А що се отнасяло до цар Симеон II, “ние поне му дължим едно признание като на българин от старо време”, казва г-н Пейчинов.
- “Стандарт” - агенция Балкан съобщава, че Симеон Втори ще гледа от трибуните на стадион “Уембли” мача Англия - България на 27 март.

08.03.1996 - “Труд” публикува продължението на интервюто на Валерия Велева със Симеон II в Мадрид на 1 март. На въпрос защо точно сега е пожелал да пристигне в България Симеон II определя, като предостатъчен мотив за това навършването на 50 години от неговото напускане на родината. Това нямало да бъде сантиментално посещение или някаква носталгия. Той идвал в България за да види, да научи, да разбере, да се ориентира.

09.03.1996 - “Труд” помества продължение на интервюто на Валерия Велева от 1 март със Симеон II със заглавие “От 6-годишно дете аз съм възрастен човек”. В него Симеон II споделя, че нямал нищо общо с представата за един политик. Надлъгванията и взаимните ругатни не били за него. За Симеон II личната независимост била най-големия му капитал.
 За Симеон II монархическият модел е много по-подходящ за България. Според него монархията е начин да се балансира обществото и да се възпрат както крайно десните, така и крайно левите.
- “24 часа” - Асен Ошанов съобщава, че до края на седмицата ще се срещне с президента Желев и с председателя на Народното събрание Благовест Сендов или с най-приближените им съветници. Асен Ошанов заявява, че срещите са негова инициатива и ги прави в качеството си на координатор.

10.03.1996 - “Труд” помества последната част от интервюто на Валерия Велева със Симеон II със заглавие “За 50 години многократно съм изпълнил дълга към родината си”. Царят споделя мисли за житейските си принципи и занимания, за българската кухня и спорта.

11.03.1996 - соб.инф. - ГОР организира и провежда конференция под надслов “Развитие на политическите системи в света и републиканската идея”. На нея присъстват представители на политически сили от целия спектър - БСП, ГОР, АСП, БСДП, СДС и други. Свои тези представят Андрей Пантев, Минчо Семов, Драгомир Драганов, Васил Велинов, Огнян Минчев, Петър Корнажев, Георги Първанов. Мариус Донкин прочита писмо от името на Федерация Царство България в защита на монархията като държавна форма на управление.
Според Александър Томов на този форум за първи път е била обоснована републиканската форма на управление от гледна точка на световните тенденции. Защото според него  републиката нямала алтернатива в съвременния свят.

12.03.1996 - “Зора” помества материала на Боян Бисеров “Безсъниците на трона” с подзаглавие “Симеон II няма скоро да дойде в България. Политическите сили само го употребяват за свои цели”.

18.03.1996 - “Континент” - бившият български монарх Симеон II отговаря на 25 въпроса за личния му живот пред журналистката Румяна Таслакова от “Дойче веле”. Неговият любим цитат бил “Съединението прави силата”.
В-к “24 часа” помества пълния текст на интервюто.
- “Знаме” публикува анализа на н.с. Лидия Йорданова от НЦИОМ за масовите нагласи на пълнолетните българи към Симеон II и монархията през последните шест години.
- “Земя” публикува анкета “Има ли някакво бъдеще монархията в България?”. Според зам.-председателя на ВС на БСП Георги Първанов за 50 години след референдума през 1946 година републиканската идея се е утвърдила трайно.
Мнението на Петър Дертлиев, председател на БСДП е, че ако монархията в България има бъдеще, то тогава България няма бъдеще.
Проф. Андрей Пантев заявява, че като институция очевидно монархията няма бъдеще, но като личностна реализация и възприемане все още шансовете не са загубени.
Проф. Драгомир Драганов, историк и Димитър Йончев от ОСД считат, че монархията няма бъдеще.

19.03.1996 - “Стандарт”  - експертът на Висшия партиен съвет доц. Иван Домусчиев заявява в Силистра, че БСП подценявала самостоятелните акции на Симеон II и трайното му настаняване в информационното пространство. Подценяването било опасно, според експерта.
- “Зора” публикува статията на Илия Тодоров “БСП и цар Симеон II  - неравностойната борба между законите и ореола”, в който се анализират задочните диалози между столетната партия и последният български монарх.

20.03.1996 - “24 часа” - в рубриката “Лични мнения” е поместен материалът на Дичо Дичев “Монархията - пътят на България /Република с комунистическо наследство означава хаос/”.

21.03.1996 - “24 часа” - част от 101-те интелектуалци провеждат нова работна вечеря по повод посрещането на Симеон II. Вестникът твърди, че имало обидени сред непоканените на тази вечеря.

22.03.1996 - “24 часа” съобщава подробности около работната вечеря на част от 101-те интелектуалци, поканили Симеон II. Поканени са били само 23-ма от тях, а списъкът бил съставен във фондация “България”. Целта на срещата е била да се започне подготовка на програмата за посрещане на Негово Величество. Сред присъстващите са били Мария Гигова, хералдикът Христо Дерменджиев, Димитър Цонев и писателят Димитър Коруджиев.
Доц. Тодор Танев, записан в поканата като временен председател на срещата, е заявил, че “няма скандали и прегрупиране, по-лесно е първо да се съберат 23, отколкото 101 души. Това ще бъде в помощ на координатора на посрещането Асен Ошанов”.
- “Стандарт” - в рубриката “Опоненти” вестникът помества анкета с проф. Драгомир Драганов и Георги Тахов (Федерация Царство България) по дилемата република-монархия и политическите аспекти на идването на Симеон II в България.

23.03.1996 - “Континент” - в отговор на депутатско питане на Велко Вълканов, министърът на външните работи Георги Пирински заявява, че мандатът на посланик Михаил Петков в Испания следва да не бъде продължен, тъй като последния не е трябвало да кани на приема за националния празник Симеон II, “чието поведение  не буди съмнение за отношението му към конституционното устройство на България”. Посланик Петков не е търсил мнение на МВнР за първата поява на Симеон II в българското посолство. Според обясненията, дадени по-късно от Петков на министъра, обръщението към Симеон II в поканата не било “Ваше Величество”, а “по задграничния му паспорт, издаден през 1991 година”.
- “24 часа” - министър Пирински е заявил в парламента, че “с поканата си към Симеон II Михаил Петков се е поставил извън рамките на приемливото поведение на посланик на Република България”.

По този повод посланик Михаил Петков казва, че според него с нищо не е навредил на България и той можел само да бъде похвален, а не порицаван.
Реакцията на пресслужбата на Симеон II е, че “поканата към царя на приема в българското посолство в Мадрид е доказателство, че България е вече една демократична страна и не дели поданиците си”.

24.03.1996 - “24 часа”  - по време на VIII-та национална конференция на СДС Светослав Лучников призовал на помощ Симеон II, като го приканил да слезе от надоблачната си неутралност. Монархът не трябвало да очаква добро от БСП и от сегашния президент марксист. Лучников приканил царя да застане зад СДС и да призове за синия кандидат.
А Васил Михайлов е заявил пред конференцията, че ако Симеон II си дойде като президент, загивала мечтата за монархия на много хора.
- “Новинар” - Александър Лилов е заявил пред журналисти в Разград, че според него идването на Симеон II в условията на президентски избори не е голям и труден проблем за България. Нямало възможности за политическо напрежение, свързано с монархията.
- “Труд” - Александър Лилов е заявил в Стара Загора, че идването на Симеон II щяло да “прокара още една бразда на разединението - между монархисти и републиканци”.

26.03.1996 - “24 часа” - д-р Табаков, един от организаторите на визитата на Симеон II у нас, е заявил, че Н.В. ще пристигне в България през втората половина на май.
- “Демокрация” - Симеон II лично е поздравил артистите от пловдивската опера след представлението на “Риголето”, изнесено в Мадрид.

27.03.1996 - “Стандарт” - на стадион “Уембли” по време на футболния мач Англия - България Симеон II е сред българската група, подкрепяща нашите национали. Преди мача   Симеон II прави посещение на спортистите, за да им пожелае успех. Той лично наел зала за чай в непосредствена близост до хотела на българския отбор.
- “Новинар” - в интервю за Евронюз, заснето в тв студиото на Европарламента  в Брюксел, президентът Желев е заявил, че Симеон II е български гражданин и винаги може да се завърне у нас. При споменаването на думата Симеон II лошо закрепеният български трикольор зад гърба на Желев паднал.

28.03.1996 - “24 часа” съобщава подробности около срещата на Симеон II с националния ни отбор по футбол в Лондон. Единствено Христо Стоичков не е присъствал на срещата, като се е извинил с неразположение. Симеон II е заявил там, че “всяка среща между българи стои над политиката”.
Вестникът информира, че ден преди това Симеон II е взел участие в дадения от търговеца на български вина Маргарит Тодоров коктейл. Г-н Тодоров е шеф на “Домейн бояр”, притежаващ правото, част от вината, изнасяни за Англия да носят царския герб. На коктейла са присъствали Георги Марков, Александър Йорданов, Вера Маринова и певицата Милена.

29.03.1996 - “Земя” - в специална декларация по телевизията (на 28.03.96г.) говорителят на МС Никола Балтов е заявява, че съгласно българската Конституция всеки български гражданин има право да се завръща в страната си и никой не може да бъде лишен произволно от това право, което се отнасяло и за Симеон II Сакс-Кобургготски. На 11 юни 1991 г. българската държава била издала редовен задграничен паспорт на гражданина на Република България Симеон II Борисов Сакс-Кобургготски. С изявленията си в печата и с действията си напоследък, обаче Симеон II Сакс-Кобургготски излизал от частно-правната сфера  и все по-активно се включвал в действия от публично-правен характер. В интервю пред френски седмичник той твърдял, че референдумът от 1946 г., с който се утвърждава републиканската форма на управление, нямал никаква стойност и през целия си живот той е проповядвал предимствата на конституционната монархия и че България би могла да стане коронована демокрация и че открай време Симеон II е цар Симеон II. Със своите заявления и действия Симеон II Кобургготски очевидно не спазвал и не изпълнявал приетата през 1991 г. конституция, която категорично е потвърдила републиканската форма на държавно управление.
Говорителят Балтов посочва, че правомерно било да се очаква, че г-н Сакс-Кобургготски ще направи ясно публично изявление, с което категорично да декларира, че е лоялен гражданин на Република България, който спазва и изпълнява конституцията и законите на страната, включително избраната от българския народ през 1946 г. републиканска форма на управление и установеното държавно устройство с Конституцията от 1991 г.
- “Континент” - правителственият говорител Никола Балтов заявил вчера, че кабинетът ще предложи на президента Желев да бъде отзован посланикът на България в Испания Михаил Петков. Мотивите били свързани преди всичко с отправената от г-н Петков покана към българския гражданин Симеон II Борисов за прием, по повод националния празник на нашата страна.
- “Стандарт” - Симеон II е подарил значително количество лекарства на Детския център по хемодиализа в София.

30.03.1996 - “Континент” - ПГ на СДС е протестирала вчера против решението на кабинета от 27 март за отзоваването на посланик Михаил Петков за това, че е поканил Симеон II на приема в българското посолство в Мадрид. Според коалицията посланик Петков е постъпил правилно, канейки на приема Симеон II като “един виден българин с много международни контакти”.
Вестникът помества на страниците си интервю с посланик Михаил Петков. Позицията му е, че след като нито българското правителство, нито българският президент са се изказали против завръщането на Симеон II в България, защо той като официален представител на държавата да не го покани на прием. Г-н Петков твърди, че на изпратената от него покана е пишело “г-н Симеон II Борисов Сахони и Кобурго и съпруга са поканени на приема”.
Михаил Петков коментира, че след решението на МС, ако не последва  от президента Желев указ за отзоваването му, становището на правителството нямало никаква стойност.
- “Труд” помества по повод декларацията на правителството от 28 март материала на Валерия Велева “Симеон II да каже цар ли е или консултант”.

01.04.1996 - “Демокрация” - движението “Корона” към ФЦБ, съюз “Истина”, Българският демократичен форум “Калоян” и Съюзът на възпитаниците на Негово Величество военни училища са отправили официална покана към Н.В. цар Симеон II да посети старопрестолния град Велико Търново по време на посещението си в България.

02.04.1996 - “Труд” - в интервю конституционният съдия Георги Марков заявява, че правителството не може да поставя предварителни условия на Симеон II за завръщането му, като например да признае референдума от 1946 година. Това, което по Конституция единствено имал право кабинетът, е да не посрещне царя.

04.04.1996 - “24 часа” - българският посланик в Испания Михаил Петков е съобщил, че молбата на Симеон II за продължаване на българския му паспорт е от месец в посолството в Мадрид без отговор и без официални обяснения за забавянето. Обикновено отговорът на молби от този род бил две седмици.
- “Труд” съобщава, че са намерени актовете за раждане на Симеон II и Мария-Луиза. “Негово Царско Височество престолонаследника Симеон II княз Търновски” е записан в регистрите на Столичната община под номер 2620 на 19 юни 1937 година, три дни след раждането му. Актът е съставен от кмета инж. Иван Иванов, свидетели са били Константин Панов, началник канцелария на царя и адютантът полк. Жечев. А министър-председателят Георги Кьосеиванов и министърът на правосъдието Александър Огнянов са обявили раждането на Симеон II.

05.04.1996 - “Труд” - официално съобщение на царската пресслужба в София гласи: “Цар Симеон II се завръща в България на 25 май т.г., освен ако не възникнат допълнителни промени.”
Това решение на Симеон II, пояснява вестникът, е в отговор на отправената в края на миналата година покана от 101 интелектуалци да посети страната и да участва в кръгла маса за нейното бъдеще.
- “Труд” - шефката на царската пресслужба Галя Дичева е заявила, че “царят не принадлежи на нито една политическа сила и не би се ангажирал с каквото и да е участие в политическия живот у нас”. Казаното е във връзка с въпрос дали Симеон II ще подкрепи някой от кандидат-президентите на опозицията.
- “24 часа” - 101-те интелектуалци, поканили Симеон II в България, са изпратили вчера протест срещу декларацията на правителството от 28 март, че Симеон II не изпълнява и не спазва Конституцията. Те настояват МС да оттегли декларацията си, която надхвърляла правомощията на кабинета. С протеста се иска и от  Желев, Сендов, Татарчев и Софиянски да предприемат правни действия за гарантиране правата на Симеон II.
- “Демокрация” - в обръщение до всички държавни институции 101-те интелектуалци, поканили Симеон II, са протестирали срещу опитите на правителството да отклони конституционното право за завръщането на Н.В., включително чрез отнемане на паспорта му.
- “Труд” - Петър Стоянов от СДС споделя, че ще се радва да каже “Добре дошъл” на Негово Величество при завръщането му в родината. Той е изпратил покана до Симеон II да посети рождения му ден, който е на 25 май.
- “24 часа” - според Петър Стоянов от СДС завръщането на Симеон II нямало да повлияе отрицателно на актуалните политически събития у нас. Дори в известен смисъл това щяло да тонизира волята на всички демократично мислещи българи за победа на демократичните ценности в страната и следователно за просперитета на родината ни.
- “24 часа” - според Васил Михайлов от СДС времето преди президентските избори не било най-удачният момент Симеон II да се завърне. Той щял да породи напразни надежди у някои и щял да ги противопостави на други кандидат-президенти. Това автоматично щяло да поднесе президентския пост в ръцете на БСП.

06.04.1996 - “24 часа” - зам.-председателката на Народното събрание Нора Ананиева е коментирала пред вестника информацията за завръщането на Симеон II с думите: “Симеон II не се е отказал от претенциите си за престола и идването му на 25 май ще е некоректно спрямо утвърдения републикански строй.” Според нея обаче не съществували конституционни пречки той да се върне като гражданин.
Вицепремиерът Дончо Конакчиев е заявил в парламента, че България няма цар и въпросът не подлежал на коментар.
Според лидера на СДС Иван Костов завръщането на Симеон II нямало да повлияе на предварителните избори. То дори би могло да изиграе успокояваща роля, още повече, че Н.В. идвал в рождения ден на Петър Стоянов.
Николай Христов от Народния съюз давал гаранции, че Симеон II нямало да вземе страна в предварителните избори за президент на опозицията.

08.04.1996 - “Труд” - Благовест Сендов е заявил в Казанлък, че като председател на Народното събрание няма да приеме официално в парламента Симеон II Борисов при посещението му през май. Царят щял да пристигне тук като обикновен гражданин. Това обаче не изключвало академикът да го посрещне в дома си и да прояви към него частното си гостоприемство, каквото му дължал.
- “24 часа” - акад. Сендов заявил в Казанлък, че не очаквал Симеон II да посети парламента, но ако той бил поканен от някоя парламентарно представена политическа сила, можел да посети парламента.

10.04.1996 - “Труд” информира за публикуван материал във френския вестник “Фигаро”, в който се цитира Симеон II:
“Изгнаничеството ме научи на смирение. Вече наближавам 60-те и живея в Мадрид. Не е толкова лесно да отида в София и да запретна ръкави. Ако бях на двадесет години, нямаше и за миг да се колебая. Но навиците ми и тежестта на годините правят решението ми трудно. Извоювах анонимност и независимост, а това няма цена. Вярвате ли, че ако нямах желанието да помогна на моята страна, щях да имам наистина нужда да прибавя към моето лично щастие едно царство? Тази корона ще бъде трънлива.”
И по повод посещението в България: “Не отивам маскиран, с корона и хермелиново палто на гърба си. Връщам се в моята страна, за да започна серия консултации и да осъществя една идея. Не се водя от никакви лични амбиции и постъпката ми не е партизанска. Целият ми живот го доказва: винаги гледам да успокоя духовете, да заобля ъглите. Връщам се с еднопосочен билет, готов на всичко, за да помогна на моя народ. Но ако не мога да направя нещо полезно, ще се върна в Мадрид.”
“Фигаро” си задавал въпроса - как да си обясним силното увлечение на българите към монархията. Според вестника  бившият цар бил най-популярната личност в България с 80 % подкрепа. По улиците на градове и села се възстановявали имената “Цар  Борис” и “Царица Йоанна”, циганите и мюсюлманите от турски произход признавали Симеон II за суверен, посочвал авторът на материала за “Фигаро” Стефан Берн.
 По повод статията във “Фигаро” шефката на царската пресслужба в София г-жа Дичева пояснява, че интервюто не е дадено сега - авторът е използвал цитати от стари разговори. Симеон II не знаел, че е излязла подобна публикация. Царят нямал амбиции да слага корона в България или да прави промени в държавното управление. Той не идвал на гости, а се връщал у дома.
- “24 часа” помества текста на статията във “Фигаро”. По повод материала във френския вестник  Галя Дичева е заявила, че хипотезата за президентски пост не е на царя. Тази идея е тръгнала от България. Негово Величество дълго време не я е дискутирал и започнал да го прави едва след като тя му е била поднесена от тук.
- “24 часа” помества анкета по повод написаното във “Фигаро”, че Симеон II си е купил еднопосочен билет.
Според Иван Генов от БСП Симеон II явно надценявал възможностите си за влияние върху ситуацията в страната.
Според Марио Тагарински от СДС присъствието на Негово Величество е гаранция за демокрацията в България.
Ахмед Доган не виждал необходимост някой да изглажда политическите ръбове на нашата действителност. Той не бил сигурен дали Симеон II няма амбиции в предстоящите президентски избори. Доган смятал, че не трябва да се забравя Конституцията, според която сме република.
Георги Пинчев от Народния съюз считал, че сега, когато опозицията започва кампанията за президентските избори идването на Симеон II щяло да донесе само негативи, смут и объркване.

11.04.1996 - “24 часа” публикува материала на Капка Георгиева “Кой чака Симеон II без задни мисли”, в който се разглеждат позициите на различните политически сили в България по повод завръщането на Н.В. и от гледна точка на търсените от всички тях политически дивиденти.

16.04.1996 - “Труд” - в интервю по повод 16 април - денят на приемането на Търновската конституция Гиньо Ганев заявява, че референдумът от 1946 година е законен и не може да бъде обезсилен или обявен за нищожен. Според г-н Ганев дори и да се проведе днес референдум за формата на държавно управление в България, той нямало да смени републиката с монархия, което се потвърждавало от трайните резултати на социологическите проучвания и обществени нагласи.

17.04.1996 - “Дума” - вчера се е състояла официална вечеря на 101-те интелектуалци, които поканиха Симеон II в България. Това е първата им официална среща. Тя е била спонсорирана от Димитър Станчев, продуцент на предаването “Невада”. Там Асен Ошанов, координатор на посещението на царя е заявил, че Симеон II ще си дойде не като турист, а като човек с обществена мисия.
- “24 часа” - Симеон II ще отседне в хотел “Интерконтинентал” в София, според решение на 101-те поканили го интелектуалци.

18.04.1996 - “Труд” - на състоялата се на 16 април среща на интелектуалците, които поканиха Симеон II в България е станало ясно, че редовният задграничен паспорт на царя се намира в Консулския отдел на българското посолство в Мадрид. Срокът на паспорта изтичал на 11 юни и Симеон II отправил молба още в края на февруари той да бъде удължен. Говорителят на МВнР Пантелей Карасимеонов вчера официално е декларирал, че “проблеми с паспорта на Симеон Борисов няма”. Началникът на отдел “Консулски” към МВнР Георги Пейчинов е подчертал преди две седмици, че подадената в края на февруари молба не е пристигнала в София, тъй като не е била комплектована - нямала ЕГН. Симеон II трябвало да изпрати молба-образец чрез посолството и Външно министерство до Министерство на правосъдието. От там преписката минавала през общината, която трябвало да даде ЕГН. От СГО са съобщили, че документите на Симеон II били пристигнали миналата седмица и до няколко дни той щял да получи ЕГН и адресна регистрация. След това преписката трябвало да се върне в паспортния отдел  на МВР, който трябвало да вземе окончателното решение дали да удължи срока на паспорта.
По време на срещата интелектуалците са съобщили, че ще напишат писмо до генералния директор на БНТ Иван Гранитски във връзка с изявленията му, че националната телевизия няма да отразява посещението на царя в родината му. Това щяло да накара българите да превключват по-често CNN, за да се осведомяват какво става в страната им.

21.04.1996 - “Труд” - на заседание на Националния съвет на Зелената партия присъстващият там като техен кандидат за президент Желю Желев заявява, че идването на Симеон II на 25 май е неудачно, защото ще повлияе на предварителните избори. Според държавния глава завръщането на Симеон II в навечерието на предварителните президентски избори ще обслужи БСП. “Социалистите играят с две карти - монархическа и националистическа и цакат според случая с едната или другата”, твърдял Желев. Според него опозицията не си давала сметка за последствията от тази политика.
- “24 часа” - лидерът на СДС Иван Костов е заявил в Шумен, че ще се срещне със Симеон II веднага щом той пристигне в България.
- “24 часа” - Благовест Сендов е заявил във Велико Търново, че не е канил Симеон II в парламента и нямало да го направи. Но той имал чисто морални съображения да го покани на вечеря в дома си. През 1992 година когато акад. Сендов е председателствал конгрес на компютърни специалисти в Мадрид той е бил поканен на вечеря в дома на Симеон II, където присъствали известни испански учени. Тогава Симеон II уредил и среща на Сендов с испанския крал Хуан Карлос.
- “24 часа” съобщава, че на 16.04.96 г. най-големият син на Симеон II - 34-годишният княз Кардам Търновски се е сгодил в тесен семеен кръг с 33-годишната испанка Мириям Унгрия Лопес.

25.04.1996 - “Труд” - шефката на царската пресслужба в София Галя Дичева е посочила пред вестника, че Симеон II не искал завръщането му в България да придобие политически характер. Царят дори смятал, че не е уместно да участва в дискусии или някакви кръгли маси. Той очаквал, че по пътя на диалога с широки обществени кръгове ще добие по-ясна представа за собственото си присъствие в живота на България и за възможностите за обединяване на народа.
Цялата визита на Симеон II щяла да бъде открита за журналисти. Засега царят не предвиждал пресконференции. Предпочитал да гостува в редакциите на “Труд” и “24 часа”, от където вече са го поканили.
- “Дума” - Димитър Йончев от ОСД е заявил по време на пресконференция, че “Симеон Борисов трябва да дойде в България, за да развенчае най-накрая мита за царя, който изградили за него някои медии”. От ОСД нямали впечатление, че Симеон II може да оправи нещата в България, където не бил добре дошъл, но която имал правото да посети.

26.04.1996 - “Труд” - председателят на ПГ на СДС Йордан Соколов е внесъл актуален въпрос към външния министър Георги Пирински защо не е спазена процедурата по удължаване срока на паспорта на Симеон II.
- “Труд” - Симеон II приел поканата да присъства на рождения ден на Петър Стоянов на 25 май.
- “Демокрация” - председателят на ПГ на СДС Йордан Соколов съобщава, че парламентарната група ще обсъди започващото на 25 май посещение на Симеон II и че ще го покани на среща в парламента.
- “Демокрация” - лидерът на СДС Иван Костов се е срещнал вчера с координатора на посещението на Симеон II Асен Ошанов, за да го уведоми за отправеното питане към министър Пирински във връзка със забавеното продължаване на паспорта на монарха. На 26 май се очаквало кметът Софиянски да даде прием в чест на Симеон II.
- “Демокрация” помества анкета с шестима депутати как оценяват причините, поради които не е продължен срокът на българския паспорт на Симеон II.
Депутатите от БСП Владимир Топенчаров и Георги Първанов считат, че не би трябвало да има формални пречки за посещението на Симеон в България. Забавянето го отдават на чисто процедурни причини.
Депутатите от опозицията Димитър Иванов, Атанас Железчев, Гюлбие Осман и Стефан Савов определят забавянето като опит да се попречи на посещението на Симеон II.

28.04.1996 - “24 часа” - председателят на ПГДЛ Красимир Премянов е заявил във Варна, че “на 25 май г-н Симеон II Кобургготски ще посети Република България, която ще има държавен герб”. Лидерът обаче не е уточнил зад кой от проектите за герб ще застане мнозинството - герб с коронован или некоронован лъв.

29.04.1996 - “Труд” - председателят на Народното събрание Благовест Сендов е заявил в Златоград:”Все още не съм сигурен дали Симеон II ще уважи поканата ми, но ако ми гостува, ще си говорим за жени.” Ако монархът в изгнание поискал да говори пред парламента, нямало да му бъде разрешено, защото е обикновен гражданин, допълнил академикът.
- “24 часа” - лидерът на Федерацията на ромските общности Васил Данев е заявил в Шумен, че ромската аристокрация е получила потвърждение за среща със Симеон II при посещението му в България. Хора от 7-те ромски клана щели да се срещнат с Н.В. за да му благодарят за спасяването на българските цигани през Втората световна война.
Васил Данев вече се бил срещнал с княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна, където уговорили срещата с монарха в изгнание. Всеки от представителите на клановете щял да поднесе дар на Симеон II. Снопче от мечи косми, символизиращо силата, щяло да бъде общият подарък.
- “Дума” - от организаторите на посещението на Симеон II съобщили, че царят ще плаща за охрана на Националната служба за охрана. Визитата на царя не била политическа и по Конституция органите на НСО нямали право да го обслужват освен срещу заплащане, твърдели от националната служба.

04.05.1996 - “Труд” - от изявление на външния министър Пирински /в отговор на депутатско питане на Иван Костов и Йордан Соколов в пленарна зала/ е станало ясно, че без ЕГН на Симеон II не може да му бъде продължен срокът на задграничния паспорт. Но нищо не възпрепятствало получаването на ЕГН от софийска община. Г-н Пирински е уточнил, че няма и специални условия за връщането на Симеон Кобургготски в България. Правителството обаче очаквало от монарха да изрази ясно своята лоялност към Конституцията и законите на страната, тъй като неговото поведение имало “публично-правен характер”.

07.05.1996 - “24 часа” - шефката на царската пресслужба Галя Дичева е съобщила, че Симеон II и съпругата му царица Маргарита са се подписали под призив на Амнести интернешънъл за премахване на смъртното наказание. Световната организация го е отправила по повод предстоящите летни олимпийски игри в Атланта.
- “Стандарт” - агенция Балкан е съобщила, че хеликоптер с няколко тв камери ще следи посрещането на Симеон II в София на 25 май. Той щял да бъде нает от Федерация Царство България, за да се подготви филм, в случай, че БНТ не отрази посрещането на монарха.

09.05.1996 - “24 часа” - от пресцентъра на кмета Софиянски са съобщили, че Симеон II е получил ЕГН и той е 3706166983. Заради липсата на номер МВнР бе забавило удължаването на задграничния паспорт на царя. Документите са били уредени в община “Средец”, тъй като Симеон II е роден в двореца "Врана", който е на неговата територия.

13-19.05.1996 - “Знаме” помества материала на Пламен Цветков “На кого е неудобен цар Симеон II ?”  Според автора поради многобройните династични бракове едва ли можело днес да се намери народностно “чист” монарх. Г-н Цветков твърди, че “сегашният ни цар е много повече българин, отколкото белгийският крал Алберт II е белгиец или английската кралица Елизабет II е англичанка. Българският цар бил и потомък на владетелското племе Дуло, както и на последния цар на Първото българско царство Иван (1016-1018), син на Арон и братанец на Самуил.”

14.05.1996 - “Труд” - източник от фондация “България” съобщава, че охраната на Симеон II по време на обиколката му из България ще струва милион и половина лева. Сигурността за царското семейство се поемала от Националната служба за охрана с изричното разрешение на президента Желев. Разходите щял да заплати известен в Англия български бизнесмен, присъствал на последната среща между българските футболисти и царя в Лондон.
Д-р Табаков, зам.-председател на инициативния комитет за посрещането на Симеон II е съобщил, че се предвижда царят да пристигне в София с полет на “Балкан” през Цюрих в 14:15 ч. на 25 май. След като се види с 101-те интелектуалци и обядва на 26 май с президента Желев, за вечерта на 27-ми е предвидена среща с известни български спортисти: Наско Сираков, Боби Михайлов, Стефка Костадинова, Боян Радев. А на 1 юни - денят на първичните избори на опозицията, царят щял да бъде във Варна.
Официалната част на посещението щяла да продължи около 15 дни, след това той обаче можел да остане за неопределено време.

15.05.1996 - “Новинар” - според Царското академично дружество Симеон II щял да даде своя глас в първичните избори за обединената опозиция. Според агенция Балкан лично Симеон IIсьgЏг?
ю заявил, че това нямало да означава признаване на републиканската форма на управление. С участието си в изборите той щял да упражни гражданското си право. Не било уточнено в коя секция ще гласува царя.
- “Дума” помества на страниците си статията на доц. Минчо Минчев “България и Кобургите”, според която идването на Симеон II е грубо предизвикателство срещу Конституцията.

16.05.1996 - “24 часа” помества рекламно каре на “Фонд за посрещане на Н.В.Цар Симеон II” с пояснението, че средствата ще се изразходват за плакати, афиши, знаменца, озвучителна техника и др. Посочени са банковите сметки на фонда в Тексимбанк, Банка Славяни и Туристспортбанк.
- “Репортер 7” помества материала на Светлана Тихова “Царят не е абдикирал, България не е монархия”, който съдържа биографични данни и цитирани изявления на Симеон II пред медиите  от последните няколко години.
- “Труд” - шефката на царската пресслужба Галя Дичева е съобщила, че Симеон II няма да пристигне в България със самолет на авиокомпания “Балкан”, независимо от огромното му желание да стори това.
- “Новинар” - координаторът на царската визита Асен Ошанов е в Мадрид, за да уточни графика на посещението на Симеон II в България.

17.05.1996 - “Труд” - ген.Владимиров, шеф на националната служба за охрана е заявил, че НСО няма  да може да охранява Симеон II при визитата му в България. Президентът Желев, на чието подчинение е НСО, не бил против това службата да охранява царя, но държавният глава не можел да разреши нещо в противоречие с правилника на НСО, приет с ПМС No 151/1992 година. Само ако правителството се съгласяло НСО да охранява Симеон II, службата можела да го стори. Такъв прецедент е имало през 1993 г., когато кабинетът на проф. Беров е дал съгласие НСО да охранява царицата майка Йоанна.
- “24 часа” - ген.Владимиров е заявил пред вестника, че “НСО има право да охранява особено важни чуждестранни особи. Особената важност се определя от президента, премиера и председателя на парламента. Освен това сега проблемът с посещението на Симеон II прекалено много се политизирал, а НСО не можела  да бъде обект на политически спекулации.” Генералът е декларирал готовността на службата да съдейства на МВР при опазване на реда по време на посещението.
- “Труд” - г-жа Галя Дичева определя като изненадващ отказа на ген. Владимиров НСО да охранява Симеон II. Според нея имало подписан договор за заплащане на охраната между бизнесмена Маргарит Тодоров и службата на ген. Владимиров.
- “24 часа” - шефът на Националната служба за охрана е отрекъл, че по сметката на НСО са били преведени 16 000 долара от спонсор за охрана на Симеон II. Според ген. Владимиров наистина са били водени преговори, но е ставало въпрос само за даване  под наем на автомобили, но без охрана.
- “24 часа” - д-р Александър Табаков, един от инициаторите на подписката на 101-те интелектуалци е заявил, че отказът на НСО да охранява Симеон II при посещението му в България е целял провалянето на визитата. При това положение организаторите щели да наемат частна охрана.
- “Стандарт” - в писмо до медийната комисия на Народното събрание директорът на БНТ Иван Гранитски е запитал как да се отразява посещението на Симеон II в България и как да постъпи БНТ, ако Н.В. поиска от ефирното време на някоя парламентарна група. Комисията е отказала да разглежда писмото с аргумента, че това са въпроси от компетенцията на директора на БНТ, а не на комисията.
- “Новинар” - според информация на Георги Тахов от Федерация Царство България 4 чуждестранни телевизионни станции са поискали от Симеон II да го придружават при посещението му в България. Специален вертолет с телевизионна техника също щял да съпровожда монарха в изгнание.
- “Стандарт” - Георги Тахов от Федерация Царство България е заявил, че един милион българи ще посрещнат царя. Те вече били организирали извозването на желаещи от цялата страна за посрещането на царя при пристигането му в София
- “Стандарт” - Симеон II бил споделил с Георги Тахов, че няма да участва в предварителните избори, но посъветвал симпатизантите си да гласуват по съвест. Идеята на монархистите била да пуснат бюлетина за Симеон II вместо за Желю Желев или Петър Стоянов, но наследникът на Кобургите категорично отхвърлил идеята.
- “24 часа” - г-жа Дичева, шеф на царската пресслужба в София, е заявила пред вестника, че Симеон II вероятно няма да гласува на предварителните избори на 1 юни, тъй като не принадлежал към никоя политическа сила и нямал политически пристрастия.
- “Труд” - след бурен скандал в парламента 120 депутати от левицата и двама от БББ гласуват на първо четене на вчерашното парламентарно заседание правителствения проект за държавен герб, в който лъвът е без корона. Опозицията отказва да участва във вота и  напуска залата.
- “Демокрация” помества на страниците си декларацията на СДС “Държавните символи са национален, а не партиен въпрос”, в която се определя като кощунство и връщане към недалечното минало решението за това, какъв да бъде символът на националния ни суверинитет, да бъде взето на партийно събрание и гласувано в парламента само от депутатите на БСП.
- “Дума” помества интервю със зам.-председателя на ВС на БСП Георги Първанов, със заглавие “Избирахме между герб без консенсус и държава без герб”. Според него лъвът в българския герб не би могъл да бъде коронован, без промяна в Конституцията.
- “Континент” публикува материала на Симеон II Митрополитски “Под царската мантия се крие носталгията по силната ръка”. Според автора флиртуването с монархическата идея е следствие от разпадащите се устои на българската държавност, от очакването на българина някой друг да поеме отговорност за държавата.
- “Земя” публикува материала на Бисерка Цветкова “Българският гражданин от Мадрид идва в София”, който съдържа исторически и биографични бележки за Симеон II и отпътуването му от България през 1946 година. Според авторката макар и да звучало парадоксално, но Симеон II бил “цар в Мадрид и гражданин в София”. В материала са вплетени и позициите на основните политически лидери по повод предстоящото посещение на Симеон II.

18.05.1996 - “Труд” - зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев е заявил вчера в парламента, че гербът и законите, приети от седмица насам в парламента, са нелегитимни. Цяла седмица депутатите били 241 при състав на НС 240, който се е получил в резултат на връщането в парламента на бившия вътрешен министър Любомир Начев, без неговият заместник да е напуснал залата. Опозицията смятала да атакува приетите в този период закони пред Конституционния съд.
- “168 часа” помества интервю със спомените на Стефан Стефанов, единственият жив участник от делегацията по изпращането на царското семейство до Египет.
- “Новинар” - според журналистическа проверка на вестника документът с ЕГН на Симеон II Кобургготски още не е пристигнал в нашето посолство в Мадрид.
- “Труд” - персоналните програми на президента Желев и на Симеон II независимо едно от друго включвали визита в Благоевград на 28 май.

19.05.1996 - “Труд” препечатва инетрвю със Симеон II, направено за мадридския в-к “АВС” и публикувано там в същия ден. Симеон II казва за пътуването си до България, че това е едно пътуване, в което трябвало да се запознае с действителността, една проучвателна визита. Пътуването нямало да бъде нито сантиментално, нито династично предявяване на права. В България той щял да се види с президента, председателя на НС, кмета на София и другите градове, които ще  посети. Единствено министър-председателят поддържал досега враждебни отношения. По време на визитата си в България Симеон II нямало да обещава нищо, както и да съди за нищо. Според него ситуацията в България била много тежка, хората били измамени и разочаровани, правителството не показвало големи резултати. Симеон II споделя, че близо три хиляди българи са минали на лична аудиенция при него в последно време.

20.05.1996 - “Пари” публикува направеното специално за техния вестник интервю на репортера Евгени Петров със Симеон II. В него  царят отново повтаря по повод коментарите за евентуалната му президентска кандидатура, че той априори не изключвал никоя опция, но никога не бил казвал нещо по-категорично от това. Това бил въпрос на личен избор, на лично мнение и като му дойдело времето, щял да реши. Симеон II подчертава, че не е турист в своята страна.
- “24 часа” публикува даденото специално за вестника интервю на Алексения Димитрова и Венелина Гочева със Симеон II, направено в Мадрид. Това било последното интервю, което Симеон II давал от Мадрид за българската преса до пристигането му в България. В него той говори за бъдещите си планове по отношение на България, за целите и програмата на скорошното си посещение в родината.
- “24 часа” - Галя Дичева информира, че маршрутите по дни и часове и случилото се с царската двойка ще се отразяват в специални бюлетини на царската пресслужба, които можели да се прочетат само във в-к “24 часа”.
- “Стандарт” - Галя Дичева съобщила, че посещението на Симеон II в България ще се наблюдава от журналисти на испанската държавна телевизия, на немската ARD, на БиБиСи, Ройтер и Франс прес.
Г-жа Дичева информира, че Стефан Софиянски е обещал да съдейства с всички законни средства за удобствата на Симеон II. Столичният кмет щял да блокира улиците, по които ще мине царя, за което и общинската полиция щяла да бъде мобилизирана. Националната служба за охрана щяла да охранява Симеон II.
- “Континент” - неделните броеве на испанските вестници “Ел Паис” и “АВС” са поместили интервюта със Симеон II, в които той заявява, че посещението му нямало да трае повече от три седмици, като не изключвал възможността за удължаването на този срок. Агенция Франс прес разпространява информацията от интервютата. В-к “Труд” от 19 и 20 май помества пълния текст на интервюто в “АВС”.
- “Земя” - пред в-к “АВС” Симеон II е заявил желанието си да се срещне с патриарх Максим.
- “Труд” помества втората част от интервюто на Симеон II пред испанския в-к “АВС” от 19 май.
- “24 часа” - на въпрос на вестника за отказа на НСО да охранява Симеон II при посещението му в България, президентът Желев е заявил, че всичко ще бъде уредено така, както е било и при гостуването на неговата майка и сестра. Според президента нямало проблеми около това, някои хора изкуствено драматизирали нещата.