УЧРЕДИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ

След промяната на 10 ноември 1989 г. политическият живот в страната навлезе в нов драматичен период на своето развитие. Рязко нарасна гражданската и политическата активност на населението. В столицата и в по-големите градове на страната се провеждат митинги и събрания в подкрепа на промяната и с искания за по-нататъшно развитие на демократичния процес. Към утвърдилите се вече независими сдружения се прибавят имената на все нови и нови неформални групи, които искат да участват в политическия живот на страната. Възстановяват организационната си структура старите политически партии, като опозиционния Земеделски съюз „Никола Петков“, Социалдемократическата партия, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и др.
Възникват инициативни групи за създаване на съвсем нови политически партии, които в миналото не са съществували.
Към утвърдените вече независими сдружения като Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Екогласност, Клуба за гласност и демокрация, Клуба на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се насочват хиляди граждани, които искат да станат техни членове.

Престижът на официалните обществени организации пада много бързо и те са принудени да маневрират, като се обявяват за независими от държавата.

В същото време необходимите кадрови промени на държавния и партийния апарат не се извършват. Няма или почти няма кадрови промени в средствата за масова информация. Провинцията практически с нищо не е засегната от промените.

Като се прибави към това настъпващата икономическа криза и опасното бездействие на властите за решаването на етническите проблеми, което би могло да стане причина за надигането на много по-силно недоволство и дори безредици, става очевидно, че политическата обстановка в страната е вече сериозно изострена.
Тази нова политическа ситуация повелително изисква да се пристъпи към обединяване на усилията и възможностите на независимите сдружения с оглед на по-нататъшното развитие на демократичния процес.

Именно това накара независимите сдружения – Независимото дружество за защита правата на човека, Клуба за гласност и демокрация, Екогласност, Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуба на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението за гражданска инициатива, БРСДП (о), БЗНС „Никола Петков“ – да обединят усилията си в един Съюз на демократичните сили.

Като се изгражда изцяло на основата на координацията на действията на независимите сдружения и общата борба за демокрация, Съюзът на демократичните сили запазва напълно тяхната самостоятелност и независимост, техния специфичен профил и предмет на дейност, завоювания престиж, място в обществения живот на страната; в такъв смисъл Съюзът на демократичните сили обединява усилията на съставящите го сдружения, а не самите сдружения.

Съюзът на демократичните сили координира усилията на сдруженията в борбата за демокрация на основата на една цялостна демократична платформа, която е съставена от точки, предложени от самите учредители. В платформата освен общите искания за гражданско общество, политически плурализъм, многопартийна система, правова държава и пазарна икономика влизат и следните по-конкретни цели:

- Равноправие и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона: частна, кооперативна, държавна.
- Ново трудово и социално законодателство, което да гарантира правото на трудещите се на независими профсъюзи и стачка и да защитава социално слабите.
- Проект за нова демократична конституция на страната.
- Привеждане на националното законодателство в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и другите документи по хелзинкския процес.
- Деполитизация на армията и милицията.
- Провеждане на демократични избори за ново Народно събрание.
- Реабилитация на всички незаконно репресирани през периода на тоталитарната власт.
- Пълна автономия на ВУЗ и реално участие на студентите в тяхното управление.
- Премахване на идеологическия монопол в образователната система.
- Самоуправление за научноизследователските институти и художественотворческите обединения.
- Правна и финансова независимост на средствата за масова информация и издателствата.
- Пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.
- Конституционна гаранция за равноправие между атеисти и религиозновярващи и нов демократичен закон за вероизповеданията.
- Законно регламентиране на свободната религиозна дейност и осигуряване на независимостта на вероизповеданията от държавата.
- Закриване на Комитета по вероизповеданията към Министерството на външните работи.
- Развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на природната среда.
- Нов подход към етническите и религиозните малцинства, съобразен с Хартата за правата на човека.

Съюзът на демократичните сили е отворен за всички независими сдружения и политически групи, които са готови да присъединят усилията си в борбата за осъществяване на горната платформа, като работят за това само с мирни и законни средства. Приемането на нови участници в Съюза на демократичните сили става само със съгласието на неговите учредители. В съюза не могат да членуват фашисти, сталинисти, расисти, шовинисти и реваншисти.
Съюзът на демократичните сили се оглавява от Координационен съвет, съставен от по трима представители на всяко сдружение, единият от които задължително трябва да бъде председателят или секретарят на сдружението.

В Координационния съвет решенията по важни въпроси се вземат с мнозинство от 2/3, по текущите – с просто мнозинство.
Координационният съвет избира председател и секретар, които водят оперативната работа, и двама говорители, които изразяват официалното мнение на съвета.

Координационният съвет извършва следните дейности: организира митинги, кръгли маси с правителството, общи листи за избори, поднася петиции, публикува декларации, създава смесени комисии за разработване на алтернативни документи и др., без да ограничава инициативите на отделните сдружения в тази област.

София, 7.ХII.1989 г.

----------------------------------------------

Декларацията е приета от учредителите на СДС на 7 декември 1989 година в заседателната зала на Института по социология (ул. Московска 13А).

Излъчена е същия ден по радио "Свободна Европа".

Прочетена е на 8 декември в зала „Триадица“ на хотел София (днес Радисън).

За пръв е публикувана във вестник „Демокрация“, бр. 0 и бр. 1,  9-10 февруари 1990 г.