София, 1 юли 1991 година    
        Брой 126 (401)                    

Ръководител Пресслужба "Куриер"Стефан Господинов

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ КОМИТЕТ ЗА АКТИВНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА (ОКАИП). Комитетът е учреден на 21 май 1990 година в София.

Общественият комитет за активна икономическа политика (Комитетът) е общност за гражданска инициатива, която си поставя за задача да оказва компетентно въздействие върху всяко правителство и политическите сили за бързо и радикално преобразуване на икономиката на страната и срочно излизане от икономическата криза в съгласие с интересите на българското общество.

Водеща тенденция и задача на Комитета е да се постигне ефективна мобилност на икономиката на основата на икономическата активност и инициатива на производителите; да се защитават и изведат на нови икономически позиции правата, свободите и интересите на гражданите на България, на социалните групи и отделната личност.

Комитетът ще защитава конкретните и глобалните интереси на българските граждани от прокарването и налагането на тесни интереси на политическите сили и партийни общества.

Комитетът е за надпартийна икономическа демокрация и свободни действия на личната и асоциирана стопанска дейност.

Комитетът е за свободна политическа система, на която да съответства свободна икономика.

Комитетът е общност на всички, без оглед на партийна или безпартийна принадлежност.

В него могат да членуват или да му симпатизират, или да подкрепят чрез участието си икономисти, юристи, инженери, научни работници, стопански ръководители, собственици от частния бизнес, работници, работнически колективи, асоциирани групи и движения, синдикални организации и всички слоеве на българското гражданство, които считат за дълг да съдействат или да бъдат съмишленици на Комитета и неговия стремеж да се намалят и ограничат пагубните икономически последици от политическия преход в нашата страна.

В Комитета се въвеждат основни принципи доброволност, най-висока степен на демокрация, активна последователност за реализиране на идеите в съответните срокове на икономическото време, свободна дискусия за достигане на относителната истина и настоятелност при всяка инициатива, използване на законни средства за реализация на основния предмет на дейност, гласност и публичност на идеите на Комитета, отнасящи се до активната икономическа политика.

I. ПОЗИЦИЯ

Комитетът отчита особеностите на социалния климат в условията на политическия преход. Разбира, че този преход се влияе от последиците на десетилетното властване на тоталитарната идеологическа система. Понятно е, че така дълго изгражданото "обществено съзнание" по строг идеологически модел се нуждае от нравствено освобождение, че трябва да се свалят оковите на моралната репресия, че трябва да се върне икономическата свобода на личността.

Комитетът вижда, както това вижда цялото българско общество, че националната икономика се намира в пълна безизходица и че от този неуправляем хаос не сме в състояние да излезем с помощта на изчерпаните вътрешни ресурси и без помощта на ресурсите на европейската и световна икономика, т.е. само с цената на интеграция с тези икономики.

Комитетът констатира определени крайни икономически позиции на основните политически сили. Установи, че оценката на икономическата даденост не е достатъчно трезва както за състоянието на промишлеността и още повече за състоянието на селското стопанство. Налице са уклони както към икономически консерватизъм, така и към екстремален и краен авантюризъм, отнасящ се главно до въпросите на собствеността върху земята, едрата и дребна градска собственост и проблема на отношението към тази собственост от бившите й собственици. Точно затова се счита, че високата цена за освобождаването от тоталитарната система ще заплатим заедно и с висока степен национален компромис.

Комитетът приема с дълбоко убеждение, че националните проблеми на икономиката са проблеми на всички български граждани и те трябва да се решават по обичаите на българското семейство, цивилизовано и с обич към народа, стоящи над партийните различия. Въздигането на националните икономически интереси над партийните ще ускори възраждането на българското стопанство по-бързо, отколкото всеки друг път.

ІІ. ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА

Комитетът счита, че икономическата обстановка в страната е критична. Състоянието й може да се обясни със следното:

Образуваното еднопартийно правителство продължава да се отнася прагматично към проблемите на икономиката и поставя партийните интереси над тези, свързани с бързи икономически промени, които да облекчат жизнения стандарт на българския народ. Реализацията на някои от намеренията в "стабилизационната програма" се забавят. Усеща се отново уклон към централизирана икономика, нормативизъм и стремеж партията (БСП) и държавата да бъдат в единство. Отново интересите на домогване до властта се поставят над интересите на народа. Политическото доминиране се поставя над социалния алтруизъм. Към това трябва да се добави, че шествието на посредствеността, наследено от времето на диктатурата, продължава. Излиза така, че благоденствието на народа отново е поставено на най-заден план и това се разбира от стремежа да се съхрани максимално в полза на партията съществуващата партийно-държавна собственост.

От своя страна опозицията, поставила си "тоталната цел - власт" и "изтриването" от българскта история на комунизма, не активизира действащото правителство да предприеме разумни мерки, за да не се стигне до тази травматизираща общественото съзнание формула "шокова терапия". Припомняме, че след нощта на 23 декември 1947 г., когато беше ограбена всеки вид собственост, никой не изпадна в шоково състояние, освен тези, на които беше отнето това, което днес ще наречем материалната основа на цялото българско общество.

Комитетът счита, че към "шокова терапия" се стремят и двете основни политически сили - БСП и СДС, с намерение чрез икономическо злепоставяне да се извлекат максимални политически дивиденти. Така ще се получи "помен", но единствено за сметка на глада и тоталното обедняване на народа. Народът не може да уважи и никога няма да подкрепи подобни "политически игри". Така наречената "силна опозиция"в новото Велико народно събрание, единствено "силно" ще подпомогне продължаващото обедняване.

ІІІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА КОМИТЕТА

Основните цели на Комитета са чрез настояване за бърза икономическа промяна да съдейства на правителството и другите държавни органи и организации, фирми и групировки, за извеждане на страната от тежкото икономическо състояние, както и за правилно, законосъобразно и справедливо решаване на актуалните, икономически и социални проблеми на страната. Комитетът се обявява за "икономическа опозиция" и застава пред икономическите интереси на гражданското общество. Основното правило на Комитета ще бъде въздействие "на добра воля".

За осъществяване на целите си Комитетът ще извършва следното:

1. Чрез директни контакти и обществено въздействие посредством собствени и други печатни издания, радиото, телевизията, публични и квалифицирани обсъждания, събрани и непосредствени диалози с политическите сили, да активизира легитимираните правителства към бързо и неотложно решаване на основните и текущи проблеми на икономиката на страната преди всичко и в полза на гражданското общество на България.

2. Да въздейства с аргументите на науката, извеждани от принадлежащия на Комитета дискусионен клуб "Позиция", както и с участието на специалисти от всички кръгове на познанието, върху уклоните на политическите сили да ограничават и стесняват гражданските икономически интереси, както и икономическите интереси на частните лица. Комитетът си поставя за цел да ратува за съблюдаването на пълната свобода на българския гражданин.

3. Да работи за активното повишаване на социалния оптимален екзистенц на обществените слоеве и успоредно с това либерализиране на възможностите за пълна активност и материално издигане на отделната личност. За постигане на това Комитетът се обявява против всякакво идеологизиране на икономиката на България.

4. Комитетът ще работи за бързо и неотложно приватизиране на държавната собственост главно в областта на производството на предмети за потребление, търговията, услугите, строителството, транспорта, стопанския туризъм и особено важно място ще отдели върху икономическата реформа и проблемите на селското стопанство. За тази цел упорито ще настоява да се изясни потреблението на вътрешния и външен държавен дълг, за да се изясни катастрофалното състояние на селското стопанство.

5. Ще работи за издигане на материалната основа на българската икономика. За тази цел Комитетът ще настоява за подходящо ниска и стимулираща данъчна система през периода на икономическия преход за сметка на тотално намаление на разходите за издръжка на държавния апарат.

6. Комитетът си поставя за цел да работи за масирано навлизане на чуждестранни инвестиции и включването им в материалната база на националната икономика. Комитетът счита, че това ще бъде единственият верен път към приобщаването на България към европейската и световна икономика.

7. Комитетът има за цел да работи по всички допълнително и текущо възникнали икономически проблеми, съпровождащи развитието на националната икономика.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ "МАКЕДОНИЯ" КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщаме се към Вас да направите всичко необходимо Република България да признае държавния суверенитет и независимост на освободилите се от сръбско робство републики Словения и Хърватско. Официалното признаване на тези републики ще потвърди пред света, че българският народ винаги е подкрепял самоопределението на нациите и се е противопоставял срещу насилието, от където и да идва то.

Великосръбската танкова демокрация е последният остров в Европа на бруталното погазване на човешките права и свободи, декларирани от Хартата за правата на човека. С акта на признаване независимостта нарепубликите Хърватско и Словения нашата страна ще покаже, че ние продължаваме да се вдъхновяваме от идеите на Раковски, Левски, Ботев и други велики българи.

София, 28 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БНДП), АДРЕСИРАНА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИТЕТА ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ.

В последно време някои обезпокоителни тенденции, свързани с мисията, която Българска телевизия е призвана да изпълни, принудиха Българската национална демократическа партия (БНДП) да преразгледа първоначалното си нежелание за включване в полемиката около статута и работата на тази национална информационна институция. БНДП е далеч от мисълта да отстоява каузата на едно чисто информационно, стерилно от личните позиции на журналиста новинарство. Отхвърляме и опита на мнозинството във Великото народно събрание да моделира политическата насоченост на телевизионната информационна дейност в съответствие не с обществените настроения, а на позициите, които БСП има в парламента.

Успоредно с това дълбоко сме загрижени от продължаващите опити на отделни журналисти да наложат върху телевизионните предавания монопола на собствените си специфични виждания по целия спектър от обществени явления в България. Това абсурдно за едно демократично общество явление доведе до игнориране на извънпарламентарната опозиция, до ограничаване на възможностите за телевизионно присъствие, в това число и на нашата национална демократическа платформа. При това този телевизионен бойкот не се налага върху дейността на екстремистки формации, които получават достъп до синия екран единствено с цел да бъде окарикатурена националната идея.

Нещо повече - българските зрители станаха свидетели на открития стремеж на отделни телевизионни журналисти да внушават на обществеността не само политическите си пристрастия, но и деформираните си представи за междуетническите отношения в България. Такъв бе случаят с г-жа Нери Терзиева, която на 17 юни 1991 г. в централната информационна емисия "По света и у нас" обяви населението на някои българо-мохамедански (помашки) селища за турско.

БНДП неведнъж е подчертавала недопустимостта на внушенията и опитите да се слага знак за равенство между българските граждани с турско етническо самосъзнание и българите-мохамедани - политика, обслужваща враждебни на страната и нацията интереси. Тук няма да коментираме и призивите за прокурорска намеса, които г-жа Терзиева периодично си позволява спрямо партии, на които не симпатизира. Трудно обаче можем да отминем и отказа на г-н Райчо Райков да излъчи в "Панорама" заснетото и предварително обявено интервю с лидер на Партията за човешки права в Република Македония г-н Илия Илиевски под предлог, че той споменавал комунистическите репресии над македонските ни сънародници и следователно излъчването му по Българска телевизия би било намеса във вътрешните работи на съседна Югославия. Подобно "димитровско виждане" на деполитизирания телевизионен журналист земеделец г-н Райчо Райков по въпросите за човешките права в Югославия говори за непознаване на международните пактове за правата на човека, на Декларацията на българския парламент по македонския въпрос от 6 март 1990 г. и на Декларацията на Министерството на външните работи на Република България от 27 февруари 1991 г. Нещо повече, това показва недопустимо ниската степен на национална отговорност и национално мислене на водещия на едно от най-престижните предавания на националната телевизия.

Като изразява уважението си лично към Вас, г-н председател, за усилията Ви Българска телевизия да остане на висотата на демократичното си призвание, БНДП се надява, че идеята за национална демокрация най-накрая ще получи отказвания й достъп до синия екран, така както получават отражение вижданията на останалите политически течения в демократична България.

София, 26 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТУДЕНТСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ (НСК) ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОЕКТА ЗА КОНСТИТУЦИЯ. Документът е адресиран до Великото народно събрание, до президента на Републиката и до средства за масово осведомяване.

През изтеклата година българските студенти на два пъти показаха на политиците, че дългът към Отечеството и политическият морал, а не тесните конюнктурни партийни страсти трябва да мотивират и ръководят действията им. Днес за жалост отново сме свидетели на политическа безотговорност и то по отношение на най-важния акт на нашето държавно развитие - приемането на новата българска Конституция.

Изпълнителният съвет на Националната студентска конфедерация счита, че приемането на обсъждания сега конституционен проект ще постави подзаплаха бъдещото стабилно и демократично развитие на обществото и ще закрепи хаоса и нестабилността като негово постоянно състояние: структурата, функциите и взаимоотношенията на висшите държавни органи реално отричат принципа на разделение на властите, обричат държавната власт на неефективност и парализа и поставят нелегитимното и неотговорното многоцветно ново "политбюро” (плод на задкулисни комбинации) във върховен орган на държавната власт.

Широката възможност за намеса на държавата в най-важните обществени отношения и особено в социално-икономическите прави държавата отново господстваща над гражданското общество и създава реална опасност от връщане към тоталитарното минало.

Правата и свободите на личността вместо естествени и неотменими отново се изброяват и даряват от всемогъщата държава, а законовата имрегламентация би ги направила лесно ограничими и отменими.

Неяснотата около обратното действие на законите може лесно да блокира връщането на заграбеното от тоталитарните партии и организации и от номенклатурата народно имущество.

Така фундаментът на новата българска държава, под умелото диригентство на многоликия г-н Гиньо Ганев, след некомпетентни и прибързани обсъждания се принася в жертва на моментни и конюнктурни партийни интереси, а българският народ остава безучастен!

Предложеният конституционен проект не трябва да бъде приеман! Това е нашето категорично становище.

В тази връзка ние настояваме:

1. Новата българска конституция да бъде приета от ново и обикновено Народно събрание - по-малочислено, съставено от компетентни и далновидни българи.

2. Великото народно събрание да отмени разпоредбата в сега действащата Конституция, въз основа на която бе избрано, и да насрочи избори за Народно събрание през месец септември въз основа на сега действащия избирателен закон.

Призоваваме депутатите във Великото народно събрание да обсъдят и подкрепят нашето становище. Така те ще докажат своята привързаност към демократичните идеали и отговорност към избирателите си.

В противен случай ние ще считаме правото си да живеем в свободно и демократично общество за застрашено и ще упражним своето естествено и неотменно право на законен граждански протест.

София, 17 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ ЗА НЕВКЛЮЧВАНЕТО НА СЪЮЗА В РАБОТНАТА ГРУПА ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪЛГОГОДИШНИТЕ ВЛОЖИТЕЛИ.

В създадения от бившата комунистическа номенклатура хаос и поддържан от настоящи нейни депутати във Великото народно събрание ние, притежателите на жилищно-спестовни влогове, продължаваме да бъдем жестоко мамени и ограбвани.

Наред с това се извършва и манипулация на общественото мнение от Министерския съвет чрез Движението "Дом за всеки" и Дружеството на "Жилища за 11-та и 12-та група", като до този момент не се допуснахав работната група представители на легитимния Съюз на притежателите на жилищно-спестовни влогове, който защитава интересите на повече от половин милион честни и трудолюбиви вложители. Доказателство за това е изработеният и предстоящ за внасяне във Великото народно събрание проект за закон за дългогодишните вложители. В него отново за наша сметка се прави опит да се решат проблемите на "Дом за всеки" и чрез противопоставяне интересите на малка група (жилища за 11-та и 12-та група) на останалите дългогодишни вложители, се създават условия за повишаване градуса на социалното напрежение.

Ние питаме: кому е нужно това именно сега, в създалите се условия за мирен преход към демокрация и пазарна икономика?

Изразявайки исканията на стотиците хиляди притежатели на жилищно-спестовни влогове, които настояват техните предложения да бъдат разгледани от правителството и предложени на Великото народно събрание за изработване на решение - законопроект, Председателството на Съюза на притежателите на жилищно-спестовни влогове

ДЕКЛАРИРА:

Заставайки твърдо зад пазарния механизъм при строителството и разпределението на жилищата, защитавайки интересите на вложителите, които са основен досегашен инвеститор на жилищното строителство и разтоварвайки значително правителството от задължението да строи жилища за нас, ние настояваме за нова финансово-кредитна институция, която да е правоприемник на БИБ отпреди 1978 година и да гарантира на всички дългогодишни вложители в кратък срок да си построят жилище при новите условия.

Протестираме срещу внасянето на изготвения без наше присъствие и съобразен с нашите искания законопроект във Великото народно събрание за създаването на Национално сдружение за жилищно строителство. Принципите, на които то ще бъде създадено, нямат нищо общо с пазара, не се гарантира равноправен старт на всички дългогодишни вложители и оставайки на досегашния принцип за строеж и разпределение на жилищата, се създават условия за нови извращения и корупция, най-вече при определянето на групите от общините за крайно нуждаещите се.

До приемането на наши представители в работната група към Министерския съвет и утвърждаването на Законопроект от Великото народно събрание, удовлетворяващ нашите искания, ще продължим нашата безсрочна щафетна гладна стачка, започнала на 21 юни 1991 година в 18.00 часа в градинката на ъгъла на ул. "Раковски" и бул. "Руски" (до Руската църква).

Заявяваме, че чрез клубовете, които изграждаме в цялата страна, ще подкрепяме при избори онази политическа сила, която включи в програмата си решение, което отстоява и гарантира нашите интереси.

Адрес за връзка: ул. "Цар Асен" N 7, тел. 89-79-33 - Адвокат П. Тотева.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ГРУПА КИНЕМАТОГРАФИСТИ, ЧЛЕНОВЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ, ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА, ДО НАЦИОНАЛНИЯ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР И ДО СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ.

Ние, долуподписаните кинематографисти, членове на Съюза на българските филмови дейци, считаме за свой нравствен дълг да изразим отношение към готвещата се и шумно рекламирана "Лятна кинопанорама, 91” на фирма "Дъга-700".

В сегашното време на тежко икономическо изпитание за българското кино и близо 80 % безработица на филмовите дейци, считаме, че стоящите зад фирма "Дъга-700" бивши служители и ръководители на кинематографията, довели с бездействието си през последната година националното ни кино до ръба на пропастта, отправят предизвикателство към цялата наша общественост.

Обсебвайки името на едно утвърдило се културно събитие и отнемайки до голяма степен възможността на държавните културни институции да осъществят "Световната кинопанорама", тези хора показват как някогашната административна власт преминава в икономическа.

С тези действия се експлоатира доброто име и популярност на "Световната кинопанорама", която бе инициатива на български филмови дейци и лично бе проведена от г-н Людмил Стайков - тогава генерален директор на ТСО "Българска кинематография". Сега с изненада научаваме, че г-н Людмил Стайков е консултант на проявата на фирма "Дъга-700".

Ние нямаме право да забраним на която и да е фирма да провежда своята дейност, но в случая става дума за една морална кражба.

Настояваме Министерството на културата и Националният филмов центърда защитят доброто име и съхранят "Световната кинопанорама" като дело на всички български кинодейци.

ПОДПИСАЛИ: Стефан Илиев, Борис Янакиев, Джоко Росич, Георги Дюлгеров, Тотю Начев, Елена Тодорова, Константин Занков, Георги Гуцев, Здравко Маринов, Милан Огнянов, Юлия Живкова, Анна Лъскова, Цветанка Йончева, Христо Тотев, Стойчо Джамбазов, Александър Обрешков, Анна Пипева, Майа Вапцарова, Мария Радучева, Лиляна Стоева, Елена Василева, Ценка Куюмджиева, Зденка Дойчева, Тодор Андрейков, Виолета Йовчева, Пенка Божкова, Сашка Попова, Димитричка Златева, Ивет Коюмджиева, Айсидора Зайднер, Захарий Жандов, Катя Паскалева, Лиляна Кужел, Емил Николов, Никола Чонков, Петър Горнев, Емил Абаджиев, Мими Карастоянова, Евгений Михайлов, Надежда Янчева, Владимир Манов, Георги Чолаков, Пламен Сомов, Оскар Кристанов, Иван Росенов, Надежда Ценова, Венцеслава Каранешева, Йорданка Бъчварова, Михаил Лазаров, Орфей Цоков, Петър Чкалев, Виктор Петков, Наталия Пискова, Мария Траянова, Екатерина Петрова, Невелина Попова, Милка Начева, Рада Москова, Аспарух Панов, Боряна Матеева, Чавдар Шинов, Евгени Григоров, Борис Нешев, Ели Михайлова.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ВРЕМЕННОТО РЪКОВОДСТВО НА ЛИБЕРАЛНИЯ КЛУБ ПО ПОВОД НА НЕГОВОТО УЧРЕДЯВАНЕ.

На 21 юни 1991 г. от членове на Партия либерален конгрес беше създаден Либерален клуб. Негови съучредители станаха представители от Движението за права и свободи, Съюза на свободните демократи, Българската демократ-конституционна партия и либерално мислещи интелектуалци.

Клубът си поставя като основна цел развитието на свободната творческа индивидуалност в едно либерално общество. В него ще се изясняват и развиват либералните идеи в политиката, икономиката, екологията и културата, ще се подемат и някои международни инициативи. Реши се в следващите месеци вниманието да се съсредоточи върху различни аспекти на националния въпрос, чиято интерпретация е своеобразен критерий за принадлежността към либерализма, икономическата стратегия за излизане от кризата, ефективността на либералните идеи в правото и екологичната политика.

За следващите изяви на клуба ще се съобщава в опозиционния печат. Телефони за връзка: 39-00-18; 74-78-05; 31-56-65.

София, 25 юни 1991 г.

*   *   *

София, 1 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС - СЛИВЕН ПО ВЪПРОСА ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТ 8 ЮНИ 1991 ГОДИНА И УТВЪРДЕНО С РЕШЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ НА ОБЩИНСКИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ - СЛИВЕН. Документът е адресиран до Великото народно събрание, до председателя на Министерския съвет, до председателя на Временния изпълнителен комитет на Областния народен съвет - Бургас и до председателя на Временния изпълнителен комитет на Общинския народен съвет - Сливен.

От 8 май 1991 година председателят на Общинския народен съвет - Сливен не изпълнява политическото споразумение и по-горе цитираното решение на Временния изпълнителен комитет за назначаването на началник отдел "Здравеопазване" към управление "Социално и духовно развитие" на д-р Бончо Риджаков, представител на партия "Либерален конгрес" - секция Сливен. Под различни предлози това назначаване се отлага, като мотивът е, че няма щат за началник отдел "Народно здраве". Оставаме с впечатление, че това действие е умишлено, което води до деструктуриране на управленията, противоречие на тристранното споразумение за двестадневния социален мир.

През цялото време на политическото споразумение, в името на добрия климат и по-нататъшната дейност на ОбНС-Сливен, ние водихме конструктивни разговори и отстъпихме правото си да получим едно от петте управления. Ежедневно настоявахме до този момент най-толерантно да бъде изпълнено политическото споразумение и решението на Временния изпълнителен комитет. Тъй като това не е изпълнено до този момент, се обръщаме към Вас за съдействие, което да реши назначаването на нашия представител, а не да създаваме дестабилизираща обстановка в общината и в града.

Искрено се надяваме на Вашето разбиране и съдействие за премахване на тази крещяща несправедливост.

С УВАЖЕНИЕ: ВНАСЯ РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯ "ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС" - СЕКЦИЯ СЛИВЕН
ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Б. Риджаков
СЕКРЕТАР: Д. Димитров

Сливен, 25 юни 1991 година

/Пресслужба "Куриер"/

10:36:25            
01.07.1991 г.  

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!