През декември 1976 г. започва да функционира неофициално одобрен и разрешен семинар на млади тогава български философи и хуманитари, наречен Философски салон. Негови създатели са тридесетинагодишните тогава асистенти от катедра „Диалектически и исторически материализъм” при Философския факултет на СУ „Климент Охридски”: А. Андонов, Н. Василев, Д. Иванов, И. Калчев, Л. Сивилов и Р. Стъпов. Те организират ежемесечни сбирки в дома на Н. Василев, на които дискутират предварително раздадени писмени текстове, в които се разглеждат различни професионални проблеми и се обменя научна информация. Обсъждат се свободно разнообразни, вкл. забранени по това време теми.

Салонът бързо привлича философи и други учени – икономисти, психолози, педагози, социолози, и има редовни сбирки, след като за периода от 1977 до 1983 г. се провеждат около 50, посетени от „общо 104 души”, които реализират „530 човекопосещения” /Errare …, 1983/. По време на сбирките в непринудена атмосфера се обсъждат книги, студии, статии, доклади и други изложения, предимно на по-млади автори: К. Господинов, В. Митев, З. Попов, В. Проданов и др. Вратите на „Философския салон” не са затворени и за вече зрели професионалисти, като в работата му участие вземат К. Василев, К. Делев, Ю. Минков, К. Нешев, Е. Панова, С. Петров и др. Основните цели на това „доброволно творческо сдружение на млади философи, психолози и социолози” са: 1/ да осъществяват „мултидисциплинарно изследване на социалната проблематика”; 2/ да работят за „формиране на определени концепции”; 3/ да обменят „специализирана информация” /пак там, 117/. Салонът престава да съществува след началото на демократичните промени в страната.

Институт за българска философска куртура

Повече за участниците и обсъжданите теми: в галерията