София, 1 октомври 1992 година
        Брой 193 /723/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА РЕШЕНИЕ, ВЗЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 29 СЕПТЕМВРИ 1992 Г.

На заседание Националният координационен съвет на Съюза на демократичните сили (НКС на СДС) при тайно гласуване с 12 гласа "за", 4 "против", 1 "въздържал се" замрази членството в СДС на Движение "Гражданска инициатива" (ДГИ).

Въпросът беше обсъден по предложение на комисията по етика, която е констатирала, че редица изказвания на президента на ДГИ Любомир Собаджиев противоречат на съюзната етика и морал. Според статута на коалицията замразяването на членството е за период от два месеца, време, през което лидерът на движението може да присъства на заседанията на НКС и да се изказва, но няма право да участва при гласуване.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРОВЕДЕНО НА 26 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ В ПРИСЪСТВИЕТО НА 40 ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА.

По първа точка от дневния ред "Актуална политическа ситуация: взаимоотношението с другите извънпарламентарни политически сили и отношението ни към Кръглата маса; отношение към позицията на президента; отношение към правителството и политиката на СДС", Националният съвет реши:

1. Зелената партия осъжда продължаващата политическа кампания срещу президентската институция и опитите за орязване на политическите правомощия на президента. Зелената партия подкрепя усилията на президента Желев, насочени към диалог и търсене на съгласие между демократичните сили по начина на осъществяване на реформата в България. Оценяваме положително разграничаването на президента от недемократичните сили и тенденции в ръководството на СДС.

2. Зелената партия потвърждава политиката си на контакт и диалог с всички политически, синдикални и други обществени организации. Зелената партия е за политически контакти и с ръководствата на партиите от СДС, които са за промяна на водената от върхушката политика.

3. Зелената партия се отнася положително към извършващите се промени в ръководството на Народното събрание, резултат от действията на парламентарната група и ръководството на ДПС, както и евентуално промените в правителството, при условие че тези промени са съпроводени със смяна на досегашното политическо управление в духа на препоръките на Зелената партия и на други партии от Политическия център.

4. Зелената партия ще продължи усилията си за обединение на демократичните опозиционни сили на основата на съгласувания Меморандум на партиите и организациите от Политическия център.

По втора точка от дневния ред Националният съвет реши:

Към Националния съвет на Зелената партия да се създаде Център за политически анализи и стратегия. Негов ръководител е Любомир Иванов - заместник-председател на Зелената партия в България.

СЕКРЕТАР: Г.Воденичарски

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "НАЦИОНАЛНОТО РАЗБИРАТЕЛСТВО НЯМА АЛТЕРНАТИВА" НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ПОВОД НА ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КРИЗА.

"Философията на управление" на Съюза на демократичните сили (СДС) се провали. Ясно е, че никой не може да управлява в преходен период, ако няма широко разбиране за целите на промяната и нейната цена и ако не си сътрудничи с максимален брой представители на организирани интереси. Битката на СДС "срещу всички" е урок за всеки бъдещ властник.

Българският демократичен център (БДЦ) е за съкращаване на агонията на досегашното управление и за незабавно приемане на НОВ РЕАЛИСТИЧЕН КУРС, основан не на митове, а на осъзнаването, че сами трябва да се измъкнем от блатото на кризата.

Правителството на СДС не е в състояние да направи този завой! То е обременено от ирационални предразсъдъци. Необходима е НОВА ПРАГМАТИЧНА ЛИНИЯ, а тя е възможна само на принципите на националното разбирателство, непрекъснатия диалог и съгласието по възловите пунктове на промяната.

За това е необходимо НОВО ПРАВИТЕЛСТВО, съставено не на партиен принцип, а от компетентни специалисти, изпълняващо точно съгласувана и ясна ПРОГРАМА и ползващо се с достатъчна подкрепа във и извън парламента. Такова правителство изисква:

- подкрепата на парламентарното мнозинство, поне на две от парламентарните групи;
- поддръжката на основните извънпарламентарни партии;
- генерално споразумение със синдикатите за социалната цена на прехода, в което с точни количествени стойности да се фиксират задълженията на всяка от страните.

Доверието към това правителство може да има своите граници в степента на изпълнение на конкретна програма, без да се фиксират непременно твърди срокове. Подобна програма естествено, не може да бъде в пълен разрез с положителното, извършено от правителствата на Д. Попов и Ф. Димитров, и тя трябва да включва:

1. Политика на национално съгласие, намаляване политическото напрежение и поляризация, спазване на индивидуалните и групови човешки права, решаване чрез диалог на всички проблеми.

2. Осигуряване нормалната дейност и функциониране на независимите институции на гражданското общество - партии, синдикати, сдружения, вероизповедания, свободна преса, телевизия и радио и пр.

3. Изготвяне и одобряване на съгласувана програма за преструктуриране на промишлените отрасли, която да увеличава производството и да намалява безработицата. Да се утвърдят нови правила за управление на държавните предприятия.

4. Ограничаване правата на ликвидационните съвети по селата - да стопанисват, да се разпореждат и да управляват частната собственост, и свеждането им до обикновени контролни органи до приключване на аграрната реформа. Свобода на индивидуалната и кооперативна инициативност в селскостопанското производство.

5. Продължаване политиката на финансова стабилизация с умерено изплащане на външния ни дълг. Приемане на данъчни закони, които да стимулират производството, дори с цената на неголяма контролирана инфлация.

6. Програми за заетост и създаване на работни места за социални групи и региони, чрез които да се стимулират изграждането на инфраструктурни мрежи и производство на потребителски стоки.

7. Ускоряване на приватизацията чрез по-широка социална основа на участниците и паралелно с това насочване на инициативността и капитала в свободните икономически пространства.

БДЦ е убеден, че това е спасителният път! България трябва да скъса с примитивните кавги и уродливите опити за реставрация и да се опре на КОМПЕТЕНТНИТЕ, РАЗУМНИТЕ И ЧЕСТНИТЕ.

БДЦ е готов да сподели отговорностите на едно правителство, което приеме и осъществява подобна програма, и ще съдейства за неговото съставяне и дейност.

София, 28 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА МЕДИЦИНСКА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ВЪВ ВРЪЗКА С ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ИСКАНИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.

Медицинска синдикална федерация (МСФ) оценява социалната обстановка в страната като напрегната и обезпокоителна. Изострените политически страсти отново оставят на заден план справедливите синдикални и обществени нужди. Особено актуално е това за системата на здравеопазването. Въпреки цивилизованите форми на протест от над 120 000 медици и демонстрирания хуманизъм и професионална отговорност, цялата нация стана свидетел на неадекватен отговор от страна на управляващите. Вместо субсидии а здравеопазването, получихме лишаване от лекарски права. Вместо финансиране получихме празни обещания. Обвиниха ни в политически искания, пуснаха провокатори, които да се обявят против протеста ни. Персонифицира се идеята за демокрация. Изкуствено се изостря социалното напрежение в отрасъла. Нарушава се браншовото споразумение и на практика липсва всякакъв социален диалог.

ЗАТОВА:

1. Считаме, че промените на работната заплата по ПМС 133 с 26 % са недостатъчни и заплащането на здравните работници отново е унизително ниско и близко до социалния минимум.

По тази причина настояваме за прилагането на член 330, ал.2 от Кодекса на труда спрямо министъра на финансите - г-н Иван Костов - за бюрократично отношение към нуждите на работниците от здравеопазването.

2. Медицинската федерация "Подкрепа” поддържа справедливите икономически и социални искания на всички медицински работници.

Членовете на Медицинската федерация са гласували за предизборната програма на Съюза на демократичните сили (СДС) и затова настояваме категорично за нейното практическо изпълнение.

МСФ "Подкрепа” е предприела стъпки за уведомяване на международните институции - Европейски парламент, МОТ, ПСИ, МКСП, за нарушените човешки и синдикални права в България чрез забраната на стачки в системата на здравеопазването.

София, 26 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА НЕИЗПЛАТЕНИТЕ ЗАПЛАТИ. Документът е адресиран до средствата за масово осведомяване.

Днес, 23 септември 1992 г., бившата Медицинска академия, сега Висш медицински институт (ВМИ) остави своите служители без заплати. Не само че заплатите на медиците не са увеличени според исканията на медицинската общественост, не само не са включени в работната заплата 26-те процента, щедро обещани чрез ПМС 133, но обещанието на министър Иван Костов за "разтуряне" на Медицинска академия се изпълнява в пълен ход. Само средствата вече са нови - сега се спират всякакви субсидии, включително и работната заплата на около 10 000 медици от Александровска болница, Майчин дом, ИСУЛ и други университетски болници. Кому е нужно това? Кой желае да изкара хората на улиците за масов протест? Може би някой се нуждае от безредици, за да си запази поста чрез насилие. Този път медиците от "Подкрепа" няма да стачкуват или протестират. Сега обаче ние искаме оставката на главния икономист на ВМИ - г-н Иван Николов, и на всички служители, отговорни за това безобразие. Отново ще плаща болният български народ!

София, 23 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В ОБРАЗОВАНИЕТО В ПОДКРЕПА НА ИСКАНИЯТА НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ.

Федерацията на независимите синдикати в образованието към Конфедерацията на независимите синдикати в България (Синдикатът на просветните дейци и Независимият синдикат на учителите с полувисше образование) се присъединява към предявените от Синдиката на българските учители (СБУ) искания относно финансирането на образованието и към бъдещите синдикални действия на 5,6 и 7 октомври 1992 година, като призовава своите организации и членове да координират синдикалните си действия с организациите на СБУ по места съобразно Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

ЗА СИНДИКАТА НА
ПРОСВЕТНИТЕ ДЕЙЦИ: инж. Евгени Георгиев

ЗА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА УЧИТЕЛИ С ПОЛУВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ: Александър Ангарев

ЗА ФЕДЕРАТИВНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ: Милка Костова

София, 25 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОБЛЕМИТЕ НА СТУДЕНТСКИ ДОМ - СОФИЯ.

От месец февруари Студентският дом (СД) е предаден на управление на студентски организации и от тогава до сега често по един или друг повод става център на внимание за средствата за масово осведомяване и обществеността. Това се дължи, според нас, основно на два недостатъка на цялостната концепция за управление на извънбюджетната сметка и сградата на Студентски дом, а именно:

1. Вследствие на изпълнението на Закона за ЗИБКП, ДКМС, БЗНС и ОФ всички активи и пасиви на Централния студентски дом на културата (ЦСДК), включително и голяма част от основните средства, преминаха в собственост на Младежката федерация (МФ). Освен това с ПМС 233 от 1991 г. беше разкрита извънбюджетна сметка, но в нея не бяха внесени от държавата никакви средства, т.е. очакваше се Студентският дом да бъде възроден без никаква помощ от държавата.

2. Въпреки намерението в сградата да се развиват студентски дейности в областта на културата настоятелството на СД - София бе конструирано така, че представителите на студентските формации от областта на културата са малцинство спрямо организациите с национална структура.

Липсата на средства и политическите инсинуации на досегашния временно изпълняващ длъжността директор доведоха до постоянна ескалация на вътрешното противопоставяне и комерсиализацията в дейността на Студентския дом.

Интересно е да се отбележи, че въпреки постоянния рефрен "пари няма" не бе направено нищо за отдаване под наем на пригодените за това площи.

Според нас за разрешаването на съществуващите проблеми е необходимо:

1. Настоятелството да прехвърли управленските си правомощия на практика на Художествения съвет, което ще позволи културните формации сами да определят начините за развитие на дейностите си.

2. В непродължителен период да бъдат разгледани и обсъдени постъпилите оферти за наеми и да се сключат договори, осигуряващи набиране на средства за организиране на студентската култура.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСС И НЕГОВ ПРЕДСТАВИТЕЛ В НАСТОЯТЕЛСТВОТО НА СТУДЕНТСКИ ДОМ - СОФИЯ: В. Великов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 1 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧЕНИЦИ ОТ XI КЛАС НА СТОЛИЧНИТЕ ГИМНАЗИИ "В.ЛЕВСКИ", "А.С.ПУШКИН", "Д-Р ИВАН ПАШОВ" И ГИМНАЗИЯТА С ПРЕПОДАВАНЕ НА НЕМСКИ ЕЗИК С ИСКАНЕ ЗА ПРОМЯНА НА НАРЕДБАТА ЗА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА. С подобни декларации, адресирани до министъра на образованието и науката, са излезли и учениците от общо 21 гимназии.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

С оглед на това, че училището трябва да подготвя младежите за живота, че трябва да помага за реализирането им, че нашето общество отхвърля тоталитарно-бюрократичния подход в законодателството и в дейността на министерствата, ние - единадесетокласниците, подкрепени от нашите учители, решихме:

Да се борим за изменение на Наредбата за общообразователните училища, тъй като тя ни ощетява и е юридически неиздържана. Известно е, че както към всеки закон, така и към всяка наредба трябва да има и "Преходни разпоредби", в които се регламентират някои конкретни въпроси, включително и отстъпки за така наречените "Заварени положения".

Такъв е и нашият случай. Ние сме приети и сме учили по един учебен план и съответни програми, а сега искат да ни изпитват по друг план и програми, защото поради недоглеждане някой в министерството не си е свършил работата както трябва.

Вие, г-н министър, имате и право, и възможност да му потърсите отговорност, както и да наредите да се изготви исканият документ. Вие стоите на върха на йерархията в Министерството на образованието и науката и сте заместник-председател на Министерския съвет.

Ние настояваме изменението на Наредбата за общообразователните училища да бъде публикувано в "Държавен вестник" до петнадесет дни, като включва следния текст:

"Учениците от випуски 1982 и 1983 г. да завършат по старата Наредба, според която матура се полага по литература. Учениците, постигнали успех най-малко мн.добър (5.00) през курса на обучение (IX, X и XI клас), имат право на освобождаване."

Клаузата за изменение на Наредбата за общообразователните училища фигурира в този вид и в исканията на учителите, зад които заставаме и ние.

Надяваме се на разбиране и правилно отношение от страна на Министерството на образованието и науката към нашия проблем. Да не се забравя, че ние като граждани и скорошни избиратели имаме възможност и по друг начин да си кажем думата.

Искрено бихме желали да не се налага да предприемаме някакви по-ефективни действия.

София, 24 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТЕНОГРАМА (ЧАСТ ПЪРВА) ОТ СРЕЩАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПЕТКО СИМЕОНОВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФЕСОР КРЪСТЬО ПЕТКОВ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 18 АВГУСТ 1992 Г. В СОФИЯ. В срещата участваха Стелиян Стойчев, Борис Колев, Любомир Стефанов, Светлана Шаренкова и Еленко Божков - членове на Политическия съвет на БДЦ, и Диана Дамянова - говорител на КНСБ.

ПЕТКО СИМЕОНОВ: С Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) ние отдавна поддържаме добри отношения. Тези отношения датират още от времето, когато бяхме СДС-либерали и СДС-център. Сега, когато създадохме Българския демократичен център (БДЦ), се запазиха традиционните добри връзки. Преходът, който извършва България, се оказа труден и сложен. Той директно засяга икономическите и политическите интереси на всеки българин. А преходът, това вече всички знаем, не може да бъде успешен без социален диалог между политическите сили, синдикатите, другите структури на гражданското общество и държавните институции. В този диалог според нас трябва да се постигне естествено съгласие по основните принципи и етапи на реформата. Политическият съвет на Българския демократичен център определя политическата ситуация в страната като кризисна. А кризата е аритметично ясна. В Народното събрание ни управляват представители на една трета от населението, а след конфликта с Конфедерация на труда "Подкрепа", един вътрешен конфликт за Съюза на демократичните сили (СДС), тези представители имат зад гърба си значително по-малко избиратели. Управлява ни едно правителство на малцинството, което тръгна, за наше голямо съжаление, на война срещу всички, които не са съгласни с ръководните групировки в СДС. Ние се отнасяме със симпатия към онези хора в СДС, които искат да променят нещата отвътре, но от тази аритметика, която преди малко споменах, не може да се избяга и тези хора не биха могли също да избягат от нея. Пак ще бъдат по-малко от една трета от избирателите, които стоят зад тях. Заедно с това в чисто политически план смятаме, че успехът на онези, които искат да променят лицето на СДС, на управляващата групировка, би могъл да бъде толкова успешен, колкото и на тези, които искат (или искаха) да променят БСП. При липсата на обозрима историческа перспектива за БСП като развитие на една политическа сила, каквато би могла да управлява страната, двупартийният модел, който се заформя у нас, все повече придобива "модерен еднопартиен облик". Изходът според нас е в едни предсрочни избори. Като казваме "предсрочни избори”, ние имаме предвид това, че и историята, и политологията, а пък и редица крупни изкуствоведи, без да ги причисляваме към историците и политолозите, са категорични в това, че свободните избори са онази обществена процедура, която стимулира демократичния процес. Изборите са стимулът на узряването на едно общество. Те избистрят ситуацията и дават възможност на обществото да се управлява.

Казвам всички тези най-общи политически постановки, свързани с нашите разбирания, защото смятам, че те са една отправна точка за всякакъв диалог, какъвто бихме могли да провеждаме. БДЦ е за едно сътрудничество, ние подкрепяме формите, каквито и да са те, както и да се наричат, на сътрудничество между правителството и синдикатите. Като казвам "сътрудничество", това не означава някаква съглашателска политика от страна на синдикатите, а процеси на разговори, на постигане на съгласие за реформата. Правителството не би могло, както го показа вече и практиката, да направи и една крачка без съгласието на синдикатите. Това е наше официално становище, ние сме го изявявали в декларации и в различни други документи. Голяма грешка на правителството беше, че всъщност разтури съществуващите преди това форми на диалог със синдикатите и не предложи нищо ново - достатъчно пълноценно. В този смисъл правителството още от самото начало започна да води една антисиндикална политика, която отбеляза няколко етапа. Единият етап беше свързан с конфискацията на имуществото на КНСБ - една акция, която ние осъдихме, както осъдихме и решението за конфискация на имуществото нд БЗНС. В последвалите репресивни действия във връзка с това имущество също имаше прояви на антисиндикализъм. Последните действия, свързани с транспортната стачка, също засилват тази тенденция, която най-изявено беше видяна от всички ни сега вече при атаките и срещу "Подкрепа" и д-р Тренчев. Митингът на "Гарибалди" - изведнъж се сещат, че Тренчев не бил достатъчно антикомунист, че бил комунист и т.н. Всичко това не е свързано с личността на Тренчев, с нейните особености, а е свързано единствено с желанието да се удари синдикалната централа "Подкрепа", което е част от една обща антисиндикална политика. Има множество атаки и срещу КНСБ и това, че беше включен в-к "Труд" в групата на вестниците, на които правителството нямало да обръща внимание, също според нас е проява на антисиндикализъм. Вярно е, че в българския печат има и писания, които са далеч от истината, но едва ли вестниците, които бяха изброени от правителствения пресцентър, могат да служат за пример на безотговорна журналистика. По-скоро това е елемент от войната, която се води срещу всички, като според нас основният удар е насочен срещу синдикатите и срещу извънпарламентарните сили. За досегашните прояви на правителството към синдикатите и за акциите от страна на синдикатите ние сме излизали със становища. Мисля, че през цялото време сме били рамо до рамо в едно разбиране (което не зная дали сега ще бъде потвърдено), че на България е необходимо гражданско общество - гражданско общество, в което и синдикатите, и различните партии са неизбежният елемент, и единствено гражданското общество може да гарантира както мирния ни преход, така и успеха на този преход. Мисля, че едно такова разбиране, което сме проявявали, досега ни е свързвало. Аз съм убеден, че и за в бъдеще ще ни свързва. Има много допирни точки, по които бихме могли да разискваме.

БОРИС КОЛЕВ: Група западноевропейски експерти още преди може би около две години обърна внимание на СДС тогава, че е допуснал една съществена грешка - създаването на силни профсъюзи - и не е изключено сега той да реализира техните съвети. Така че кампанията срещу двата основни синдиката сега не е случайна и в известен смисъл не е кампанийна. Тя е нещо систематично, което и в бъдеще ще се развива в същите направления в зависимост от икономическата ситуация в страната. Освен това, вече конкретно по темата на нашата среща - ние бихме искали да чуем разбирането на КНСБ и вашия анализ за сегашната икономическа ситуация в страната, за това как вие виждате назряващите социални конфликти, евентуално как ги виждате разположени във времето и как това би се отразило върху и без това нелеката социална обстановка в страната.

КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Ние не сме се срещали (по-специално двете ръководства) от края на миналата година, преди контакти сме имали. Искам да подчертая, че КНСБ беше и си остава плуралистична организация, която контактува с всички политически сили, представени вътре и извън парламента. И сега, в момента, независимо че се очертава една лятна пауза, ние успяхме да проведем официални и неофициални срещи практически с всички ръководства на повечето от политическите сили с изключение на Движението за права и свободи (ДПС). Ние сме отправили същото предложение, но още не са уточнени датата и мястото на срещата. Естествено, между нас има и въпроси от по-специален взаимен интерес, но за това - по-късно. Сега искам да се възползвам от срещата и да кажа нещо, което, мисля, не сме си позволявали да кажем ясно и категорично.

КНСБ с това си ръководство претендира да е единствената извънполитическа организация, която е допринесла най-много за смяната на властта в България. И по-точно - за да може и в България да се утвърди алтернатива на предишния тоталитарен режим. У нас тази алтернатива беше и продължава да е свързана със "синята идея" - СДС. Мисля, че никой няма да отрече факта, че именно КНСБ първа публично, с риск за вътрешното си единство, настоя в България да има правителство, което да се доминира от СДС и че тази организация единствено може да започне реална смяна на икономическата система. Оттук нататък в СДС настъпи процес, който аз бих нарекъл еволюция, но той не интересува КНСБ. На колко групи или групички ще се раздели СДС, как се води борбата вътре или извън него за това - кой да олицетворява най-добре идеята "СДС" и т.н., - това за нас са интересни въпроси, но те остават на заден план.

Искам да кажа, че те не са толкова синдикални. Между другото, поучени от собствения си опит, ние доста добре знаем, че е по-добре да се изчака времето да реши кой е прав и кой не е. Независимо от това ние миналата година (и по-специално аз) с определен риск пак за вътрешното единство на организацията заявихме своето предпочитание към програмата на СДС-център и СДС-либерали с надеждата, че в България най-после ще се създаде един широк политически център. Това от политическа гледна точка за мен беше важно - и първо с надеждата, че в хода на икономическите реформи и изобщо на реформите, че [ще?] започнат да доминират прагматизмът, разумът, балансираното решение и т.н., и т.н. За съжаление това не стана и аз мисля, че част от вината е дори и у самите политически сили, които не успяха да постигнат необходимото споразумение, и сега българският парламент нямаше да е двуполюсен, а можеше да е многополюсен. Но това са минали истории. Като синдикална организация нас не може да ни интересува всеки ден високата политика, въпреки че беше засегнат този въпрос - по-специално чрез темата "избори". Аз бих искал да изясня нашето становище.

КНСБ смята, че поставянето на въпроса днес за предсрочни избори е определено неуместно. Естествено, ние не можем да налагаме своето мнение на политическите сили. Знаем, че за партиите, коалициите и т.н. въпросът за изборите е първостепенен. Ние смятаме въпроса за неуместен поради една единствена причина. Не е достатъчно само да се критикува правителствената програма, нейната политическа и икономическа чест, трябва да има привлекателна алтернатива на тази програма. И според нашите виждания до ден-днешен никой не е успял да формулира в работната си подготовка за избори, за смяна на ново правителство такава алтернативна програма. Ние сме готови, бих казал "кръвно" заинтересовани, да има такава алтернатива и да подпомогнем такива условия, но сега в момента не виждаме такава. Вчера на заседание на Изпълнителния комитет доста бурно обсъждахме първия вариант на паметната записка на КНСБ по повод на нашите различия с правителството за неговата финансова икономическа политика. И като стигнахме до това дали да дадем алтернативно становище и предложение, ние се запитахме дали това е работа на синдикатите. Ако успеем да го направим, колко време ще ни отнеме? Ние можем да го направим, но дали ние не вършим работата на политическите сили, които биха могли да бъдат опоненти на сегашната власт? Това го казвам, защото първо в ръководството на КНСБ няма различия по този въпрос и защото е добре нашите виждания и позиции да бъдат поставени на съвършено ясна основа. А иначе необходимостта от нова икономическа и социална политика е назряла, даже и презряла. И тук, съвсем накратко, без да навлизам в подробности, бих искал да ви кажа, че КНСБ смята, че сегашната икономическа и финансова политика на правителството, която се формира по метода на импровизациите и се диктува от един център - финансовото министерство, много скоро ще засили напрежението в страната в редица отрасли и региони до такава степен, че ще се стигне отново до правителствена, може би и до парламентарна криза. Не е изключено синдикатите отново да бъдат обвинени, че те подклаждат това напрежение, защото вие сами се убеждавате, това го каза Петко Симеонов преди малко, че в продължение на почти десет месеца у нас се провежда една последователна антисиндикална политика.

И какво можем да очакваме? Ние първо очакваме срив на бюджета. Още през октомври това вероятно ще се разбере. Ако не се разбере, то тогава ще стане това, което ние подозираме, че става в момента. Заявявайки, че съставя бюджет за следващата година, правителството иска (и специално финансовото министерство), да прикрие неблагополучията и да "замете" следите на това, което е сторило с бюджета през тази година. Иначе ние и нашите експерти не можем да си обясним откъде ще се вземат и как ще се вземат пари не само за бюджетната сфера, но и за редица други. На второ място - започват да дават своето отражение последствията от закъснялата, а сега форсирана по административен начин структурна реформа. Структурната реформа в България според първите преговори със Световната банка трябваше да започне в края на миналата година. Тя започва сега с административни решения - типичен пример за това са правителствените постановления за уранодобива, за рудодобива, въгледобива и т.н. Стотици, да не кажа хиляди, са подготвили (те просто не са легитимирани юридически и икономически) за другите отрасли, при това говоря за цели отрасли, каквито са електрониката (за която аз не виждам спасение), за цветната металургия (малко по-друго мнение имам), но и за военнопромишления комплекс, ако се забави решението на парламента и на правителството (тук има нужда и от решение на парламента) повече от месец и нещо... Следващото огнище на напрежение според нас ще се породи от забавения вторичен ефект на ценовата либерализация на правителството. През октомври-ноември, когато хората разберат колко действително им струва обявеното през април-май "малко" повишение на цените, може да се очакват много сериозни проблеми от социално слабите и изхвърлените зад борда групи. Тези, които г-н Костов нарича неуспели да се адаптират към икономическата реформа, към пазарната икономика и техните протагонисти от 10-ти ноември - синдикатите, където са се събрали нереализирали своите политически амбиции хора. И накрая, ние очакваме, че в края на годината ще стане съвършено ясен окончателният провал на правителството и по-специално на екипа, който е натоварен да приключи преговорите по външния дълг на България. Без да се реши този въпрос, едва ли ще има финансиране на разширеното споразумение на средносрочната програма, без да се реши този въпрос на нас не ни е ясно какъв ще е бюджетът на България през следващата година, след като този е стабилно рестриктивен.

И за да приключа, КНСБ смята, че политическите сили, които са в опозиция, вътре и извън парламента, не правят нищо или почти нищо, за да е запознато българското общество с действителното състояние на преговорите, които се водят. Тук има повече или по-малко задкулисни аспекти, които правят България в момента единствената страна в цяла Източна Европа, която не само не е сключила споразумение за външния дълг, обратно - очертава се влошаване, и то сериозно влошаване на взаимоотношенията с частните банки-кредитори и техните представители. Това е въпрос не само на правителството на Филип Димитров, не само въпрос на Иван Костов и г-н Гаврийски, това е въпрос на цялата нация, на всички, които в бъдеще след избори ще могат да управляват България. И за да приключа с този въпрос, искам да кажа, че нас ни безпокои фактът, че в България има институции и хора, изключителни специалисти, които са запознати с този въпрос, които разполагат с информация, знаят какво е истинското състояние и мълчат от криворазбрано чувство за лоялност и толерантност. Ние стигнахме до такава точка, че в момента не виждаме никакви перспективи за сближение на позициите на синдикатите и правителството по икономическата реформа. Просто се очертава не само една бездна, но и се поддържа постоянно състояние на една необявена война, а напоследък тя беше призната "постфактум" от г-н Иван Костов, който я обяви за приключила в полза на правителството. Аз си мисля, че той започва вече да живее в един измислен свой свят, откъснат от реалността, и си е въобразил, че ние воюваме вече 7-8 месеца на принципа "кой кого”. Кой кого ще победи или ще свали. Такова нещо не е имало. Ако е имало, то двете конфедерации можеха да се споразумеят и едва ли нещо друго освен брутална сила може да спре една национална стачка. При това положение и тъй като нашата конфедерация не вижда в момента необходимост и условия за една обща национална стачка, на нас ни остава единствено друг вариант: откритото афиширане на своите различия с правителството в частта за неговата икономическа и финансова политика. Да заявим това пред всички институции, пред всички политически сили, пред МВФ и Световна банка и да чакаме правителството да се сгромоляса само. Дали ще стане това или не, е друг въпрос, но на мен ми се струва, че не бива повече синдикатите да се амортизират в битки, които имат не само синдикален, но и политически характер.

И за да бъда ясен, бих искал да кажа следното: от началото на годината ние имахме една предупредителна стачка - общонационална една, една на "Подкрепа” - стачка на миньорите, и десетки, и десетки други отраслови и локални стачки. Получава се така, че когато тая форма на протест достигне до някоя критична точка, веднага определени политически сили гледат да извлекат моментна изгода, т.е. да превърнат синдикалния конфликт в политически. И аз се опасявам, че по този начин синдикатите се амортизират, натрупват незавидна слава на разбойници в обществото и оттам допълнително се подхранва и негативизмът към тях. Аз си задавам въпрос: ако утре центърът - този или някакъв друг център - дойде на власт, дали той ще гледа с приятно око синдикатите, ако ние продължаваме със серията от стачни действия. Няма! Както се случи в Полша и Унгария. Няма да стане. Сега ми се струва, че сме достигнали до точката, до която ние - нашата конфедерация заедно с "Подкрепа", трябва да се разберем кога, в кои случаи и как да използваме това последно, страшно оръжие, наречено обща стачка. Но то стана нож с две остриета. Сега (аз съм съгласен с вас) никак не е случайно, че правителството на Филип Димитров от 10 месеца провежда открита антисиндикална политика. Това е общо явление в Източна и Средна Европа и очевидно, за да го прави, правителството се е консултирало или е получило съвети и уверение за подкрепа от влиятелни сили извън България. Но което ни тревожи, е, че в България конфронтацията придоби най-остри форми. Например, конфискацията на имуществото на бившите синдикати в този си вид няма аналог в други страни в Източна Европа. Законодателството, което се готви и вече се прокарва, също няма аналог в други страни и т.н. Но уникалното тук е сблъсъкът, който се получи на политическа и личностна основа между СДС и КТ "Подкрепа". Нещо, което от два месеца нас ни поставя в изключително тежка позиция (говоря за КНСБ), защото тук са се натрупали, наслоили са се взаимоотношения, чието разчистване едва ли ще продължи месец-два и едва ли ще завърши с категорична победа за единия или за другия лагер. Ние засега сме избрали неутрална позиция в тази част, но по отношение на синдикалните взаимодействия с "Подкрепа", освен ако "Подкрепа" не направи някакъв пирует (което не е изключено), ние няма да мръднем на милиметър от това, което сме договорили с тях. Нещо повече - през тези дни замисляме и започваме срещи с "Подкрепа", за да се направи следващата стъпка, да се подготви и да се подпише евентуално едно рамково споразумение за по-дълготрайно стратегическо взаимодействие между двете конфедерации. И тук мисля, че поне вие, говоря за Центъра и за хората, които имат едно обективно мнение към синдикатите, ще ни разберете, че става дума не за опит да се формира нова партия, както ни подозират управляващите сега, а става дума за това, че в тази тежка ситуация на яростен антисиндикализъм единственият изход, освен ако не искаш да се предадеш, е да се обединиш или да постигнеш някакво взаимодействие.

Аз искам да изкажа благодарност на БДЦ и на неговия лидер Петко Симеонов, в това число и на Партия ЛИБЕРАЛИ за това, че на няколко пъти запази неутралитет, когато ставаше ясно, че конфликтите ни са чисто синдикални. И особено за това, че по някои принципни въпроси, които имат политическо значение и са свързани с авторитета на България в Европа и света, беше взета категорична позиция. Имам предвид отношението към конфискацията на имуществото, имам предвид отношението към започналите следствени дела към синдикалисти и стачни комитети на КНСБ и КТ "Подкрепа", имам предвид и защитата (не зная точно от какъв вид са били взетите мерки) на ръководството на КТ "Подкрепа". Тъй като в този тежък момент афиширането на една такава позиция е от изключително важно значение. Ние разчитаме и в бъдеще, че с вас ще се срещаме, ще обменяме информация, но бихме могли да предвидим и няколко конкретни въпроса. Нашата конфедерация предлага да започнем съвместна работа по социалната харта на Европа. Тъй като ние знаем, че в БДЦ се намират едни от най-добрите експерти по тази проблематика, по международните правни норми и международните социални и трудови стандарти, които са заложени в социалната харта. Целта е една-единствена - час по-скоро България да ратифицира социалната харта, но ратифицирайки я, тя да не стане формален документ. Нашето опасение, и то вече не е само опасение, че с този вариант на промени в кодекса на труда се нарушават положения на социалната харта и на редица документи на Международната организация на труда (МОТ), към които трябва след време България да се връща отново и да дава обяснения защо ги е нарушила и защо не ги е спазила. Ние сме готови да ви представим проекта на нашата Паметна записка до правителството и до другите институции, ако желаете, може и с изпреварване, тъй като поне от БДЦ не сме видели подозрително или лошо отношение към подобни инициативи. Преди малко се споразумяхме с ръководството на Съюза на работодателите. Ние предлагаме да направим конкретна среща и да се уточним за сътрудничество на равнище експерти по линия на редица международни проекти, в които синдикатите са въвлечени или ще бъдат въвлечени по изрично искане на Европа или други институти. Имам предвид по-специално програмата ФАР и други инициативи, които са насочени към България, към нашия регион. Част от тях пропадат, увисват във въздуха, защото няма кой да седне от правителствена и от държавна страна и да разработи идеите и предложенията във вид на проект. Ние сме много заинтересовани от това да го направим. След като в момента КНСБ работи с 20-30 % от конструктивния си интелектуален и професионален капацитет, да го използваме. Тъй като правителството не желае другите въпроси да дискутираме, да използваме останалата част от незаетия ни капацитет в едно взаимодействие с вас и с други експерти, да свършим полезна работа за България.

И накрая за много дискутирания въпрос за Центъра за нова политика и Луджев. Самият Луджев и част от масмедиите свършиха една лоша услуга, представяйки неправилно една инициатива. Сега искам да кажа с каква информация разполага КНСБ и за какво е ставало дума. Доколкото знам, прави се регистрация на Център за нова политика, а не за нов политически център. Мисля, че има голяма разлика между двете неща. Първото е институция, която ще разработва алтернативни проекти за икономическа, социална екологическа и друга политика. Второто е "пар екселанс" политическо формирование, което може да съперничи на такива като вас или други потенциални и реални центристи. За създаване на нов политически център като партия, коалиция или като групировка КНСБ не е давало своето съгласие за частично или за цялостно участие. Но ние подкрепяме, аз го казах това на част от ръководството на СДС, и ще продължаваме да подкрепяме инициативата на Луджев и свързаните с него хора чрез този център да се разработват алтернативни варианти на сега съществуващата правителствена икономическа и социална политика. Ако имаме ресурси - кадрови, финансови и др., - бихме го направили и с участие на равнище съветници. А защо го правим? Пак по същите причини, за които говорих в началото. В момента няма нищо друго, което да устои на философията на монетаризма. В момента не виждаме никаква групировка, вътре или извън СДС, която, стъпвайки на програмата на СДС, да каже как тази предизборна програма да бъде превърната в работни документи за действие на едно, две или три правителства. Щом искат да стоят на власт четири години, нека безспорно да реализират това, в името на което са дошли на власт. Накрая, подкрепяме го от инат. За да има плурализъм. Не може да има едно-единствено униформено мнение в България. И след като Луджев и няколко души около него (вече има и няколко души в сегашния състав на правителството) се осмелиха да кажат: "Не - на антисиндикалната политика", трябва да има тристранни преговори, трябва да има социален диалог. Иначе икономическата реформа няма да стане. Ние какво да правим? Да бягаме от такива хора? Че ние трябва да сме глупави, за да го правим. Ние ще се насочим около такива политици, може да са малцина, може да са малцинство, в които виждаме едно конструктивно начало. Това не значи, че те са най-съвършените политици на България. И не виждам защо с това се спекулира, даже се провежда нещо като разследване кой точно е участвал, как е станало, къде какво се говори из страната и т.н. Ето това е голямата истина, поне към днешна дата. Останалото са приказки и мистерии. Благодаря!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

04. НАРОДЕН ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО”

започва да се организира в края на август 1990 г. по инициатива на повече от 100 самостоятелни профсъюзни организации, които не приемат платформите на КНСБ и на КТ "Подкрепа". Учредява се на национален конгрес на 6 ноември 1990 г. в София в присъствието на 284 делегати от цялата страна. Регистриран е по Закона за лицата и семейството на 26 декември същата година.

НП "Единство" е непартийно синдикално-кооперативно обединение с отворена структура, което защитава свободата на труда, интересите, социалната сигурност на хората на физическия и на умствения труд, автономността на работника като личност. Основен принцип е отказът от синдикален екстремизъм, от анархосиндикалистки действия, от претенциите за изключителност и единственост. Търси разбирателство и диалог с правителството, с държавните органи на всички равнища, с политическите сили и движения от целия спектър на политическия живот и с другите синдикални организации.

НП "Единство" смята, че трите вида собственост - държавна, кооперативна и частна, са класическите стопански форми на екстензивно индустриално и селскостопанско производство, характерни за миналия век. В днешно време е нужна многослойна смесена икономика, широко използване на кредита и лизинга в предприемачеството, акционерната собственост, семейните фирми, груповите кооперативни сдружения. Това ще осигури гъвкава икономика на малките форми, на средните и дребните фирми, ще унищожи илюзията за социалното равенство, ще превърне собственика, предприемача и работника в едно лице.

НП "Единство" е за създаването на модерен Кодекс на труда, на национална фондация "Работник", на национален синдикален фонд "Безработни", на Българско кооперативно синдикално сдружение на малките и средните фирми, на Българска синдикална банка, на Работническа спестовна каса, на социален фонд "Синдикална взаимопомощ". Социалната насоченост в дейността на профсъюза е и към изграждането на собствена мрежа от здравни пунктове и стоматологични кабинети, на Работнически здравен комплекс, използването на почивната база на бившите казионни профсъюзи.

Организацията издава вестник "Единство" и списание "Съгласие".

Управляващ орган на Народен профсъюз "Единство" е Националният ръководен съвет. Председател на профсъюза е Огнян Бонев.

Адрес за контакти: София, ул. "Московска" N 5 тел. 88-53-46

/Пресслужба "Куриер"/

10:40:19
01.10.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!