1. ИНТЕРВЮТА НА КЛЮЧОВИ ИНФОРМАТОРИ

Интервю с Димитър Каменов Сердов

с. Настан, Девинско

 

Инициали:

Станка Добрева — С.

Веска Кожухарова — В.

Димитър Каменов Сердов — Д.

съпругата на Димитър — Ж.

други женски гласове — Ж1, Ж2

 

 

С.: Вие как се казвате?

Д.: Димитър! Димитър Каменов Сердов!

С.: Сердов! Димитър Каменов Сердов! На колко сте години?

Д.: На 81 съм започнал.

С.: 81!

В.: Коя година си роден?

Д.: 14-та.

В.: Ъха!

С.: Седнете.

Ж1: Шъ седнем.

Д.: 14-та, 10 октомври.

В.: Ти си точно колко моя баща, той е 14-та година, 13 октомври.

Д.: Ъ-ъ?!

В.: Ъха!

С.: До колко си учил? До кога си учил?

Д.: До 4-то отделение.

В.: Тука?

С.: 4-то в селото. После нещо да си учил допълнително? Не. А коя година си се женил? Вие сте му жена, нали?

Д.: Трийсет и шеста.

С.: Трийсет и шеста.

В.: При кого живеехте, когато сте се оженили? При твоите родители?

Д.: При моите родители.

С.: Колко семейства бяхте там?

Д.: Бе(х)еме, ние бе(х)еме 4 братя, бе(х)еме с малкия двамата, с най-малкия.

В.: Живеехте с най-малкия брат при твоите родители. И колко стаи беше къщата дето живеехте?

Д.: Хъ, хъ, двенки стаи, една стая!

С.: И всички живеехте в едната стая и младата булка?

Д.: Тя не беше женена въобще. Сетне направихме такова 3 стаи.

С.: Кога направихте такова 3-те стаи?

Д.: Белки помним.

С.: Ама кога направихте 3-те стаи? Ама по-рано, когато се женихте или след 9-ти?

Д.: След 9-ти, след 9-ти.

В.: Аха, аха.

С.: А ти бил ли си член на потребителна кооперация?

В.: Кооперацията, когато създават. Магазина дето правиха.

С.: Не ТКЗС-то.

Д.: И сега съм член и книжка имам.

С.: А от коя година си член?

Д.: Е, я книжката.

В.: Виждам книжката, че си член на кооперацията — Централен кооперативен съюз, ЦКС. Тука пише, че си от 54-та година. А кога си станал член?

С.: Е-е, оттогава е книжката. Пък кога си станал член? Тука пише от 54-та. Преди 9-ти беше ли член?

Д.: Не!

В.: А имало ли е тогава преди 9-ти?

Д.: Нямаше! Мъчеа да образуват, ама нямаше. Тука ги гонеа.

В.: И нямаше кооперация.

Д.: Ъхъ!

С.: А читалище имаше ли преди 9-ти?

Д.: Нямаше.

С.: Нямаше читалище. А кога стана читалището?

Д.: Читалището го откри(х)име 54-та година, мисля.

В.: Тогава го построихте, ама кога се създаде?

Д.: 54-та, понеже имаше ансамбъл и ходе(х)еме в София. Ъ-ъ, тогава бехме селско и горско стопанство. Кога ше тръгнеме качехме се на колите. Пеко Таков, минестъра на горите каже да слезете неколко души от ансамбъла и да отидат при него. И аз бех горски тогава, и аз слезе, и аз иде при него. Та ни почерпи(х)а. Тогава той каза:“ Какво искате нещо да Ви помогнем?“. Та тогава строихме читалището.

С.: Ъха.

Д.: То никому не доде на ъкъла.

В.: Да каже, че му се иска нещо.

Д.: Да каже, че му се иска материал. Та крадат.

В.: Ха, ха те крадат, за да строят читалището.

Д.: Брат ми беше партиен секретар. Викам виж кво направииме. Питат ни какво искаме, министъра, пък ний читалище правим, пък нямаме материал, нямаме материал.

В.: Те крадат, пък ти трябва да си затваряш очите. Забравихте да попитате, да искате материал.

Д.: Заборихме да го попитаме.

С.: А кога си започнал ти да работиш?

Д.: Яз съм започнал още от 9 години, от 23-та година.

С.: А какво си почнал да работиш?

Д.: На Забрал. Пасех крави.

В.: На Забрал. Пасеше крави. Забрал е местност.

С.: Местност е Забрал.

Д.: Местността Забрал. Там имаше една къща и живееха двама братя — Нико Каров и Дойчо Каров. Техните крави пасех.

С.: Аха, ти чужди крави пасеше при тях.

Д.: Те не бяха от нас, от Ичера беа тез хора.

В.: От Широка лъка.

Д.: Не.

С.: А какво си работил след това?

Д.: След това, след това бях седем години във Върбово овчар.

С.: Пак така на чужди.

Д.: Пастир. И тука на голямите говеда съм ходил, с овце съм ходил.

С.: Това преди 9-ти все?

Д.: Преди 9-ти.

С.: Така, а после да си бил, кога си бил горски.

Д.: Горски постъпих 52-ра година.

С.: 52-ра.

Д.: 45-та година постъпих пъдар, полски пазач.

С.: Ъха.

Д.: Две години и половина изкарах. 49-та постъпих кмет.

С.: Ъ-ъ! Ти си бил много неща!

Д.: Три години изкарах. Ъха. О, още колко имам. Ъ-ъ, 49–52-ра ме наказаа, ме свалиа и като кмет, и като такова, като партиен секретар пак бех.

В.: Защо те наказаха?

Д.: Наказа(х)а ме, понеже това, тогава искаха месо, наряд.

В.: Ъха. Месо от ялови крави.

Д.: От ялови крави. Да. И аз бях кмет и викам. Хората ми викат, няма да отрежа един бут от кравата да го дам. И я кво да направя? Събрах Отечествения фронт и ръководството на местния комитет и я му предложих и вземе решение да дадем по 200 лв. сегашни таквиа беа парите, по 200 лв. на говедо да купим.

С.: Месо?

В.: Възе.

С.: Месо. Да.

Д.: Да го отчетем. И тогава сетне казаха, че съм направил нарушение на постановление.

С. и В.: Ха, ха, ха!

С.: Така те свалиха тебе.

В.: Правил си извращения. Ами сега, понеже ти си бил пастир, познаваш много местностите. Добре, давай!

С.: Колко деца имахте вие?

Д: Осем.

С.: Осем вие родихте. Леле!

В.: Това внуче ли е или чуждо?

С.: Осем деца значи родихте?

В.: Колко внучета имате сега?

Д.: Какво?

С.: Колко внучета имате?

Д.: 13 внучета и 10 правнучета.

С.: Ха така. Живи и здрави да са. Къде са ти децата сега?

Д.: Я имам в Плевен едно женато, друго в София имам, друго в Пловдив, другите са тука.

С.: Има 5 тука и 3 навънка.

Д: Да.

С.: А те до колко учиха? Как ги изучи?

Д.: Е-е! В Пловдив дето две учиа. То беа първоночална учителка, а пък другото дето е в Плевен, то хранително-вкусова промишленост учи и сега е в месокомбината в Плевен.

С.: Е, изучили сте ги.

Д.: Да.

С.: Изучили сте ги. А в твоето домакинство, когато се оженихте и живеехте още при твоите родители, от какво се изкарваха пари в къщата?

Д.: От какво, от земеделието.

С.: От земеделието.

Д.: От земеделието и от пастирлък.

С.: Е какво, какво садяхте?

Д.: Какво — нива, ръж, пшеница, царевица, боб.

С.: Е, колко декара имахте така?

Д.: Те беа малко, те беа баща ми беа 4-ма братя и всичко общо бяха.

С.: Четирима братя и всичко общо бяхте? Ти каза, ама аз забравих. И всички общо.

Д.: Ние бяхме 4-ма братя и баща ни.

С.: И колко декара имахте общо всички?

Д.: Белки помня декари. Не ги помня.

В.: А колко добитък имахте?

Д.: Добитък имахме, държахме тука. Помня кога бях дете, кога бяха 4-те братя и баща ми и неговите братя около 200 брава имаше.

С.: А имахте ли крави?

Д.: Крави нямахме.

В.: А волове?

Д.: Волове имахме.

С.: Конче?

Д.: Конче имахме.

В.: Кон, катър, магаре?

Д.: Кон, кобила има(х)аме.

В.: Ъха.

С.: А кокошки гледали ли сте?

Д.: Не сме гледали кокошки, не сме имали.

С.: А имало ли е някой от вашето семейство да е отивал да работи навънка, надалече?

Д.: Е, надалече.

С.: По други краища на България.

Д.: Не, се тука бееме.

С.: Се тука в близките села.

Д.: Овчари.

С.: Да. А какво имаше в къщата? Вода имаше ли?

Д.: Нямаше вода.

В.: От де носехте вода?

Ж1: От пътя.

Д.: От ряката.

Ж2: На пътя имаше чешми.

Д.: По-напреж от ряката.

Ж1: От ряката по-напреж, след това на пътя имаше чешми.

В.: Е, кога беше това тука кога туриха чешми?

Д.: Чешмата беше след 9-ти. Аз помагах на водопровода кога правеха.

В.: А иначе от реката си вземахте вода за пиене.

Ж1: От реката я — за пиене, за пране.

Д.: Пиене, пране — от реката. Това го нямаше тогава — бистра беше.

Ж1: Чиста беше, а сега го няма.

С.: А от какво е мръсна реката?

Ж1: Ами, от де да знам. Нали всичко в ряката фърля.

Д.: Сега канализация сега и сичкото в ряката върви.

С.: Канализацията отива в реката?

Д.: Да. А по-рано, като течеше чиста.

Ж.: Минава през села големи.

С.: През кои села минава?

Ж.: Не знам. Де да знам.

Д.: Сега се събират 3 реки, 2 реки 3 Мугленска, Триградска, Буйновска.

С.: И тука вече идват три при вас?

Д.: Три значи.

В.: Това е Въча.

Д.: Въча става.

С.: Е откога стана мръсна реката?

Д.: Откак канализира(х)а селото.

С.: А клозет имахте ли в къщата? Клозет имахте ли?

Д.: Не, навънка.

С.: Навънка имахте клозет.

В.: Само на вашата къща ли беше, или на няколко семейства?

Д.: Хъ, то се изля цялата махала в него.

С.: Ама във вашия двор ли беше?

Д.: В нашия двор.

С.: А с какво се топлехте през зимата?

Д.: С дърва.

С.: Ама в печка ли? Или къде?

В.: В печка, в камина?

Д.: В печка, в печка ха — на огнището.

С.: Във всяка стая ли имаше огнище?

Д.: Във всяка стая имаше огнище.

В.: Огнище, оджак.

Д.: Оджак, оджак.

С.: А как готвехте, на оджак ли?

Д.: На оджака.

С.: А лятно време, на оджака ли?

Д.: На оджака, пак вътре.

В.: А хляба как печахте?

Д.: На пещ превееме.

С.: А пещта навънка?

Ж.: Някои си имеа и вътре.

В.: А кога искаш една питка малка само да опечеш? Не е за цяла пещ, как го печахте?

Ж.: На огнище.

Д.: На пръсте, на тиква.

В.: Слага се една каменна тиква и после?

В.: И с какво го покривахте?

Д.: Не се покрива, а я обръща.

В.: А я обръщате. Не сте правили със сач?

Д.: Ъ-ъ, не.

В.: Добър ден. Сядай де.

С.: А какъв инвентар имахте? Селскостопански.

Д.: Какъв, покривите.

В.: Не, става въпрос с какво оряхте, копаехте?

Д.: С дървено рало, бе, направено с палешник.

Ж.: Не е плуг, трупка, а с рало.

В.: Чакай сега, трупката и плуга по какво се отличават?

Ж.: Ами трупката е друго, пък оралото си е само с един палешник и дървено назад.

Д.: … се каже, да разнася пръстта.

В.: Това е трупката.

Д.: Не, това е оралото. Трупката има крила, ей така го размята.

С.: Къде си прибирахте сеното, зърното, добитъка? Как се казва?

Д.: Отделно си. Имаше една плевня.

Ж.: Отдолу добитъка, отгоре сеното.

С.: А продавали ли сте това дето изкарате? Това картофи?

Д.: Е, то не стига. Одили сме на Чепеларе за царевица, с коня.

С.: Добре, по това време преди войната?

В.: Станче, само един момент да попитам. Това единия глас е на съпругата на бай Димитър. А може ли да си кажете и Вие името, че после, когато записваме, да знаем?

Ж2 — Росица Николова Коева.

В.: Значи вторият глас е на Росица. На колко години сте Вие?

Ж2.: 67.

В.: Добре, мерси. Да продължаваме.

С.: Да питам сега. Как ти смяташ, какво беше вашето семейство преди войната — бедно, средно, какво?

В.: Богато?

Д.: Бедно, бе, бедно, как!

В.: Защо сте бедни? Защо мислите, че сте бедни?

Д.: Хъ, що нямахме имот много, с цървули одееме.

Ж1.: Ка умре некой добитък — кон, магаре и тогава за гьон го разрежат и ще го турат в копаня да кисне и ше го правиш на цървули.

С.: А имаше ли по-богати от вашето семейство в селото?

Д.: Имаше некои.

В.: Е, по какво се отличаваха богатите от вас?

Д.: По много овце, жито не купуваха.

Ж1.: По-много имот са имали.

С.: А имаше ли и по-бедни от вас?

Д.: Имаше, как да нямаше.

С.: Е, те по какво се отличаваха, че са по-бедни?

Д.: Хъ, по-бедни — бос върви, окъсан.

Ж1.: Няма имот много, няма с какво да се препитават.

В.: Иначе богатите имаха ли в къщи уредби?

Ж.: Не, не нищо.

Д.: Не.

Ж.: Абсолютно. Не. Ни телевизор.

Д.: Нито радио, ни телевизор. Нищо, нищо.

Ж.: Е, тука от нивите. Житото не купува(х)а. Имаха си за тях да се препитават. Е това беше. Други мебели, такива работи нямаше. Абсолютно нищо.

С.: Сега да ни кажеш нещо за селото?

Ж.: Викали сме бобено, фасула. Кога го окътаме.

Ж.: Сложиш на пода една черга.

Д.: На дюшемето сложиш едно одеало върху него и отгоре лягааме.

С.: Да ни кажеш за селото сега. Защо се казва така Настан?

Д.: Я съм чувал от стари хора, тия дето беа ДАПА. Там Старо село си го викаме. Разправят едно време оттам са минали да не плащат данък. Преместили се тука да не плащат данък. Там ги облагали с данък.

Ж.: Населили се насам.

С.: Да. А някаква така, забележителност на селото? Така природна забележителност. Ако те питат какво е забележително в твоето село, ти какво ще кажеш?

Д.: Забележително е. Имаше един превъртян камък.

С.: Превъртян камък?

Д.: Да.

С.: Е къде беше тоя превъртян камък?

Д.: Дава(х)а го по вестниците ка слон. Също ка слон.

В.: Е кой го е превъртял тоя камък?

Д.: Той си стои тоз камък.

Ж.: Никой не помни кой, какво е било.

В.: Значи вие му викахте превъртян камък?

Ж.: Има дупка голяма.

Д.: Минава си през него. Минава коня със слама, постоянно.

Ж.: Ток нямаше. Мойта майка на шевна машина на газена лампа шиеше. А сега нови къщи, ток. Горе-долу така се оформи(х)а хората, зимат си телевизори, мебели, а на тогава беше е така на газена лампа.

В.: Видео?

Ж.: Нямаше видео, нямаше телевизор.

Ж.: Нищо, нища. Нищо абсолютно. Аз си спомням така. Мойта майка шиеше на машина и аз турям отпред газената лампа. Така шиеше.

С.: А има ли някоя местност, така, на празник цялото село да отиде там на нея, да се събирате?

Ж.: Нямаме на нашто село.

С.: Нямате ли такива места да се пазят, да се почитат?

Ж.: Няма.

Д.: Няма.

В.: Добре, а къде правехте курбаните? Всеки в къщата си или някъде да се е събирало цялото село?

Ж.: Не, не.

В.: Ами, когато искате да направите някакъв курбан за дъжд? За дъжд?

Д.: Е тука се събира(х)а.

Ж.: Отсреща дето са оборите на АПК-то. Беше голямо, имаше една ливадичка.

В.: Там ли беше джамийската земя? Там ли беше джамийската ливада?

С.: Там ли ходехте?

Ж.: Там одееме за дъжд.

С.: Е, какво правехте за дъжд?

Ж.: Ами сварят фасул, сварят ориз и курбаните заколят и хляб купува(х)а и някои носят и насядат и завали.

В.: И докато се наядете и завали.

Ж.: Не, не. Някогаш завали.

Ж.: Един път не бя(х)а яли и изведнъж рукнало.

В.: Е, как го правехте? Ходжа ли викахте да пее, или някой го обличахте и го поливахте с вода?

Д.: Ходжа. Ходжа пее.

В.: Ъха.

Д.: Ходжа пее. Всички дигат си ръка и викат „Амин!“.

Ж.: Дето първо се е родило пръскат ги с вода.

В.: Какво първо се е родило? Дете, дето се е родило първо. Първородено — него го пръскат с вода. А не сте правили пеперуда, така със зелено да се увиват?

Ж.: Не.

С.: Кой, така, празник ви е най-голям? Събор да правите селски на някой ден? Кой празник най-много си чествате?

Д.: А, например Байрам?

Ж.: Сега нали има Байрам пак. Единият мина. Курбан Байрам сега от сряда.

В.: Каните ли от други места на курбан?

Ж.: Който има роднини, гости ходят си.

Д.: Това се събират.

В.: Канят ли на Курбан Байрам, или кой, отдето дойде?

С.: Сега, ние, ако останем в сряда, ще можем ли да влезем във всяка къща?

Ж.: Ако има някъде така да нагласят курбане — можете. Ами къде тука — там някои колят дето са по-възможните.

С.: Ние ще си ходим, но само така.

Ж.: Така ти казвам. Ни че вие заповядайте. А, така я!

С.: А този празник дето беше вчера — Гергьовден тука нещо празнувате ли го, почитате ли го?

Ж.: Не.

В.: Как му се казваше едно време на този празник?

Д.: Пак Гергьовден.

В.: Гергьовден. А Едренес какво значи?

Ж.: Адрелес.

В.: Адрелес какво е?

Д.: Адрелес пролет правят.

Ж.: Не, бе Адрелес пак това Георги ден по наше време старите хора правят.

С.: Старите хора така са му викали?

Ж.: Старите хора са викали Адрелес. Ъ-така.

В.: И какво са готвели на Адрелес?

Ж.: Ами който си има заколя си, сготви си, ходят си роднини.

В.: Зелено нещо? Баници, зелени баници?

Ж.: Ами, баници правят — спанак.

В.: А сега, понеже ти помниш, тя по-млада — по помни. Едно време колело ли се е на Гергьовден?

Д.: Не. Не сме коляли. На Предой се колят ягнета.

Ж.: След седмица на Предой се колят ягнета.

В.: И кога ставаше Предой?

Д.: След две-три седмици.

С.: След Едренето?

Д.: След Гергьовден.

С.: Е, какво е това Предой? Я ми обясни какво е това Предой?

Д.: Га отбият ягнетата от майките.

В.: Значи Предой е деня, когато се отбият агнетата от майките?

Д.: Га се отбият от майките, тогава, който има коля си по едно агне. Натъкмят го с ориз, пекат го във фурната.

В.: И нещо правят ли му на агнето, така нещо венчета?

Д.: Не, не.

С.: А да му пее ходжата?

Д.: Не.

В.: То е от другата празничност.

С.: Да, да.

В.: А иначе, защо не на Герговден? На Гергьовден дават ли по вашата вяра да се колят агнета?

Д.: Не, не! На Предой само се колят агнета.

Ж.: Който има коля, който няма — не.

В.: Аз говоря за едно време, за едно време как е било.

Д.: Не, който има заколя си на Предой, който няма — няма.

В.: Друго на Гергьовден да сте правили? Да сте правили люлки, такива някакви, младите да се люлеят?

Ж.: Май, май са правили.

Ж.: На Предой се прави.

В.: На Предой или на Гергьовден?

Д.: На Предой играят, на Предой.

Ж.: Кога прядават овцете.

Ж.: След две седмици Предой е, тогава откара(х)а овцете на коч и тогава ги предоят и ги оставят и вече се доят. Оставят смала отделно, йоза отделно и тогаз правяа.

В.: Сега, йоз какво е?

Д.: Яловите овце.

Ж.: Яловити овце.

В.: Яловите овце и мъжките ги отделят.

Д.: Да.

В.: И това е йоз. А отделно се отделят.

Ж.: Самал дето се дои.

В.: Самал или сачмал?

Д.: Сечмал.

Ж.: Сеймал, дето се дои.

В.: Ъха.

Ж.: На Предой играят.

В.: И на Предой какво играят?

Ж.: Курдисват се, люлки правят.

Ж.: Сега няма такива работи. Сега въобще няма.

С.: Сега кога се играе?

Ж.: На Байрам.

С.: А по-рано на Байрам играеше ли се?

Ж.: На Първи май, на Първи май.

Ж.: Няма на Байрам, няма.

В.: Е, нищо ли не се играеше на Байрам?

Ж.: Сега няма. Е, преди девети — да.

В.: Когато сте били млади момичета?

Ж.: Кога бяхме млади момичета. Пък тогава играе(х)а на Байрам. Ама сега няма.

В.: На Байрам какво играехте?

Ж.: Няма кво — курдисвахме се, люлки правят.

Д.: Пременят се, сбират се, сберат се в някой двер, пеят.

В.: Какви песни пеехте на Предой?

Ж.: Какви, какви?

Д.: Те песните в различни села — различни.

В.: Не, аз за вашето питам. Та, че в различни села са били различни — различни са. Добре и като започне сегмала, сеймала отделят се дойните овце на едно място.

Ж.: Карат се на мандра.

В.: На мандра ги карат. А какво е мерулка?

Ж.: Мерулка? Тя си има там килограмче мерят си го, на всички там дето се събират хората.

В.: И сега. Я да ни разкажеш ти сега как се прави сегмала.

Д.: Сегмала като се отбият значи, дойните овце се отделят. Откарат ги всички, който има да си ги предои, измеря му се млякото, кой колко има, кой колкото добие от своите и ги нарезват на робош и таква тояга нарежат ги с нож и кой 50, кой 20, кой 100 и тогава, който най-много има — най-пръв го вземе. И се редят, редят до края доде свършат.

С.: Е, как разбират кой, колко мляко да вземе?

Д.: Ами, мерят го.

Ж.: Мерят го.

В.: Добре, ами измерили са. Ти днеска си взел 50 литра, ти няма да вземеш 50 литра, повече ще вземеш, как ще преценят? Ти днеска си издоил за твоите овце 50 литра мляко. Колко ти се полага за цялото първо доене?

Ж.: Колкото са надоили овцете. Две, три овци имаш, 10 овци, колкото си надоят, това ще си вземеш.

Д.: Те го нарежат, напишат го и тогава с ведрото. Има мярка.

С.: Добре де, днеска си надоил 50 литра от твоите.

Ж.: Ше си вземеш твойто мляко, другото ще го дадат на друг.

С.: Ама за един ден вземаш 50 литра, а ти ги даваш да ги пасат един месец.

Ж.: Ама пак, те два пъти ги предоят, на сетното предоене каквото ти се падне от овцете.

Д.: Първата серага земеш, пак ги предоят втори път — пак кой колкото надои взема.

С.: Добре. Сега ти като си бил пастир ще можеш да ни разкажеш някои работи за земите тука. Каква земя имаше? Всичката ли беше частна?

Д.: Кое?

С.: Земята.

Д.: Всичката беше частна.

В.: Из землището?

С.: Из землището нямаше ли общинска, на Съвета земя? Добре, ами нямаше ли поляни така, където пасеха?

Д.: Не, не, имаше само общинска гора отделно, държавна отделно.

С.: Гора?

Д.: Да.

С.: Добре, а ти, като беше овчар, къде пасяхте овцете?

Д.: Всякъде. Из общинското, в гората.

С.: Добре, а в гората има ли, така места?

Д.: И в нивите га са празни.

С.: Да, кои ниви са празни? Как може да има празни ниви?

Д.: Има и празни ниви.

С.: Защо не ги садят?

Д.: Ами то едната година ги засяват, едната — не. Едната ги оставят за паша.

С.: Така, а другата?

Д.: Другата да ги сеят. Тая година сеят тоя край, тоя празен. Другата година сеят тоя, на тоя празен.

С.: Това на кое място, на Ракитово ли?

Д.: На Ракитово, на Герово, Сенища.

С.: На Герово и още накъде?

Д.: На Сенища.

С.: Сенища и на Ракитово, а на Мурсалица правеха ли така?

Д.: На Мурсалица. Там не правят, там си имат отделно, там има наше и сеят редовно.

В.: В Мурсалица се сее редовно, защо — защото е отделно място за паша.

Д.: Паша много там.

С.: Има отделно там паша. Така като поляна. Празно място.

В.: Добре, на кой е тая поляна? На кого е тая поляна за паша на Мурсалица?

Д.: Тя била държавна.

В.: Държавна или селска?

Д.: Не, не разправят, че била купена от наше село, са я купили хора — там Аджиевите, Садчковите. Те са я купили. От кого са я купили и аз не знам.

С.: Добре! Що не е тогава на Садъковите, Аджиевите, а на всички?

В.: На цялото село?

Д.: Сега я зеа (взеха) държавно. Само землището, земите са частни. С.: Не по-рано, преди 9-ти, не беше ли тя на Садъкови? Как сте пасли всичките там?

Д.: Да де, пасе(х)а овцете. Тя(х)на е била…

В.: Ама цялото село я пасеше?

Д.: Цялото село. И говеда, и овци.

В.: А те не го ли косяха?

Д.: Не!

В.: Само се пасеше?

С.: Чакай да те питам това например на Ракитово, ей така тука е земята. Тая година цялото Ракитово ли се оставя да не сее?

Д.: Цялото Ракитово. Да.

С.: Цялото Ракитово не сее, оставят празно?

Д.: Да. Цялото Ракитово оставя празно, а пък Снище го сеят.

В.: Синище?

Д.: Сетната година Синище.

 

КРАЙ НА I СТРАНА (Димитър Сердов)

 

В.: Та стана дума, че Ракитово и Синище се редуват. А как се взема решение, че всички, които имат в Ракитово, няма да сеят? Как се уговарят хората?

Д.: Хората си знаят тая година ше бъде празно и не го сеят.

В.: Ами някой рече да си го сее?

Д.: Не му дават.

В.: Е как така се взема решение?

Д.: Нали са овцете паса там и ще му го изядат кравите, говедата.

В.: Значи той всъщност се чувства принуден от общото мнение?

С.: И как се казва това място, когато не се сее? Има и някаква дума за когато не се сее нива?

Д: Има — празно място, празно се казва.

В.: Бранище какво значи?

С.: Бранище на нещо казвате ли?

Д.: Бранище се казва, не като го ожънат, го забраняват, кога хване сняг до коляно есента тогава го пускат, това помага. Овцете се ровят и искат сено.

С.: Добре. А има ли общински ниви някъде?

Д.: Не.

С.: А ливади, от които да косят?

Д.: И ливади немаме. Имаше общинска гора. Одехме да сечем трупи от нея.

С.: Ами тогава селския бик с какво го хранехте?

Д.: Моля?

С.: Селския бик?

Д.: Селския бик — от селото караха сено хората.

В.: Значи пак да се върнем на бранище. След като се ожъне нивата в тая нива се забранява за известно време да не се влиза?

Д.: Да.

В.: … да порасне трева.

Д.: Да, като наближи есен го забраняват.

В.: Забраняват го да порасне трева?

Д.: Да, за зимата да поминуват.

В.: През зимата овцете там да ходят и трева да ровят да ядат.

Д.: Да, да.

В.: Под снега останалата трева. Това ли е?

С.: Ами като падне голям сняг как ще ровят?

Д.: Ами ровят.

С.: Ей толкова сняг като падне?

Д.: Е, толко, като падне, не можат, ама до коляно — ровят и намерят и открият и пасе.

В.: Да се залъгват. А понеже ти си бил и горски и ни разправяш за едно време да си спомняш в гората да е имало такива полянки в гората, на които са пасели овцете?

Д.: Има, как да нема. Дето не е залесете, то тогава не залесяваха. Имаше поляни много.

В.: Там пасеше добитъка? Е, а козите разрешаваха ли ги?

Д.: Козите дето в иглолистните не разрешаваха. Само тука в широколистните. Това беше сичкото широколистно.

В.: Е, кога го залесиха?

Д.: Кога го залесиа? Почнахме 52-ра година да залесяваме. Най-напред там.

С.: А преди 9-ти някъде залесявахте ли? Преди 9-ти нищо не сте залесявали? А така да си спомняш, когато имаш нива някъде, на Ракитово да речем, или другаде да се е случило да си вземе някой от общата земя, от общинската?

Д.: А, не, не!

В.: Някой да реши да изкорени, че да се разшири?

Д.: А, не, пазеха се хората от чуждото.

С.: Пазеха се хората от чуждото?

Д.: Да.

С.: А да е имало случай така да се вземе решение да се изкорени една гора, да стане нива?

Д.: Тогава решение няма, ами някой ще изсече в някой край, ше хване, ше го изгори и ше сее, да стане нива.

В.: Да си превземе малко?

Д.: Да, имало е.

С.: Имало е такова? А така много гора за пасище?

Д.: За пасище, не. За нива се правят. Ние в Балкана не сме почти така.

С.: Как?

Д.: Сечеш го, гориш го и насееш.

С.: И го насееш.

В.: Значи така са направени нивите в Балкана?

Д.: Да!

В.: Значи изсичане, горене и засяване.

Ж. Тя друго са същисвали местата. Дет има места — тех ги правят.

Д.: Да! Изкорениш дърветата и го засееш.

Ж. Ъ, някои изведят, някои само нивите. Кой ще ти га даде тебе чело. Требва работа, та да стане място. С.: Е добре, ама нали това място е на общинската гора? Как ще го вземе един частник?

Д.: Ами как? Ше го глобят.

С.: Ще го глобат? Ама ще му го вземат ли това място?

Д.: Е, е тука какво ше му го земат. То няма дървета, що ше го вземат?

С.: Вече няма дървета и ще остане за него?

Д.: Да, за него.

С.: Ще си плати глобата.

Д: Ъ-хъ.

С.: И ще си остане за него? А имало ли така да си спомниш да минават да мерят тия земи?

Д.: Горите ги мере(х)а.

С.: Горите мереха?

Д.: Минава комисия измере(х)а горите и тогава се очертава къде има място дето е очертано го впишат в картата. След това, след сетне проверяват в картата. Това място го има, това го място не е имало и почнем да ги залесяваме тия места дето ги няма в картата.

В.: Добре, чакай сега, пак заприказвахме за горите! Сега, определя ли се, когато искате да сечете дърва за в къщи? Трябва ли да вземеш разрешение от някого?

Д.: То се взема, ше вземеш позволително.

В.: Позволително вземаш за горене?

Д: За горене, за дърва.

В.: И за материал?

Ж.: За дърва, за материал.

Д.: И ше идеш да си ги насечеш. Те ги маркират.

В.: Добре. Сега като се отсече това място, тоя участък, кога можеш пак да се върнеш, да сечеш на същото място?

Д.: То не се сече тъй до край, такова наред.

В.: Гола сеч?

Д.: По-наредко, то ако има сухо някое, тогава ще ти дадат позволително.

Ж.: Паднало дърво, може.

Д.: Не сурово, сурово не може.

Ж.: Сурово не дават, ше те глобят.

Д.: Суо, само за паднала маса.

В.: Само паднала маса? И за падналата маса ли се иска разрешително?

Д.: И за падналата. Да.

В.: Ти, понеже си бил горски.

Ж.: Той на мене не даваше да идам. Турала сам от дома дърва, та не бейре.

С.: Ако искаш да вземеш шума за козите, за добитъка?

Д.: За козите се кастрят на баира листници се казват, на четал.

С.: Листници?

Д.: Там някое дърво натрупа, натрупа.

В.: Ама вземаш ли разрешение да кършиш?

Д.: Не. То имаше Ракитово дърво между нивите (х)растове. На тях ги слага(х)а листове.

С.: Нямаше нужда да търсим разрешение?

В.: Те са отделни дървета в ливадите, в нивите?

Д.: Да.

С.: Ами стигаше ли това за всичките? Нямаше ли така случаи да няма кой от къде да си окърши?

Д.: То няма(х)а сичките овце. Малко хора има(х)а.

В.: За който има.

Д.: Само който има.

С.: А така да знаеш да е имало в цялото землище някои места, които да са се пазели, като свещени места, като …

Ж.: А, та я ша помна толкова.

Д.: Нямаше такова нещо да се помни.

Ж.: Той каквото, каквото помни — казва.

В.: Е, ние питаме.

С.: Ние затова питаме. Каквото помни да ни каже.

Ж.: То доколко помниш, до толко.

С.: А таз местност Черквата например защо й викат черквата?

Д.: Ами де да знам аз, не знам.

С.: А нея орат ли я? Какво е там, ниви ли е?

Д: Ниви е. Орат го.

С.: Орат. А, нея, така например оставали ли са я една година пасище, една орат? Не?

Д.: Не, не го оставят.

В.: Само Ракитово и Синище?

С.: И още едно там.

Д.: И Синище, да. Ракитово и там има местност Черквата.

В.: И в Ракитово има местност Черквата?

Д.: Да.

В.: На няколко места има местност Черквата?

Д: На две места имаме.

В.: Добре, Ракитово, значи на две места има местност Черквата. Ракитово защо се казва Ракитово, да си чувал?

Д: Не знам.

Ж.: Де ше знам, то не знам Ракитово.

В.: Дали е имало някакво село там Ракитово?

Д.: Не, не е имало. Не. Знаят (х)ората намерили там нещо. Намерили убит човек там. Това трябвало тоя човек да се заплати, на който било.

В.: Кръвнина?

Д.: Ъ-ха кръвнина. Това Лясковци се отказали. Това Насовци платили кръвнината и зели тая местност Ракитово.

В.: Това ли е местността Ракитово?

Д: Да.

В.: Там ли е Димитров гроб? Или не е?

Ж.: И той не знае. Не го питайте такива работи, той не знае. Той така в главата е малко ритнат.

Д: Хе, хе.

В.: Хич нищо му няма в главата.

Д.: Ти Димитроград.

С.: Димитрева поляна, Димитров гроб.

Ж.: То не знае.

Д.: Димитров гроб, е тук Димитрова поляна.

В.: Да е имало някои стари дървета, които да е било забранено да се секат? Тъй да си спомняш някое старо дърво да е забранено за сеч?

Д.: Няма такова нещо. Не си спомням.

В.: И да си спомняш едно време преди 9-ти да е залесявано някъде?

Д.: Не.

В.: Ти смяташ, че не е залесявано? А тука някъде да си виждал в гората да са облагородявали диви дървета? Тъй както вървиш в гората …

Д.: Не, не.

В.: … и си виждал някое облагородено дърво…

Д.: Не, не.

В.: Добре сега.

Д.: В нивите, който си е имал дърво — облагородява дърво, диво дърво.

В.: Кой следи правилно да се пази, хората да не нарушават, да не пускат добитъка там, където е засято? Кой следи за това?

Д.: Имаше горски пъдар. Нали 43-та година аз бях.

В.: Ти си бил горски пъдар? А кой го главява, кой го наема за работа горския пъдар?

Д.: От съвета, общината. По-рано…

В.: А питат ли селото?

Д.: … самите селяни си платеа.

В.: И как си плащаха селяните?

Д.: Жито му давае, жито, масло, сирене дето имат…

В.: Дето имат имот?

Д: Ъха дето имат имот.

В.: Добре, е за колко време го наемаха обикновено?

Д.: За лятото само.

В.: Само за лятото се наемаше?

Д.: Ъ, ха.

С.: А другата година, друг ли ще наемат?

Д.: Зависи, който се цани. Който по варди — него вземат.

С.: А могат ли от друго село да наемат пъдар?

Д.: Може я. Ако не може от едно село — от друго село.

С.: Е, при вас имало ли е другоселец да дойде за пъдар?

Ж.: Не, не е имало.

Д.: Може ма, как да не може, ама тука не е имало.

С.: Тук не е имало. Добре, а като имаш добитък плащаш ли някакви такси, някакви данъци.

Д.: Плащат, на Съвета се плаща данък.

С.: Е, какви данъци плащате за добитъка?

Д.: Веки помня.

Ж.: Пък той не помни.

В.: Беглик. Какво е беглик?

Д.: Беглик? Беглик е данъка. На данъка викат беглик.

С.: За кои животни се плащаше беглика?

Д.: За това, за овци, за кози, крави, коне.

В.: И откъде вземахте пари, за да плащате беглика?

Д.: Ами (х)одят (х)ората да работят. Ще продаде коза, ще продаде кон, ще продаде ертиг.

С.: Добре, а за това, че пасат по гората паша, плащахте ли?

Д.: Ами едно време, горското стопанство кат събира такса задължително.

В.: За да се пасе в гората?

Д.: Да.

С.: А на овчарите какво плащахте?

Д.: На овчаря пък му се дава ак.

С.: Ак! А кой му го дава?

Д.: Ак. Секи, който има добитък.

С.: Значи всеки, който има добитък си плаща на овчаря.

В.: А може ли, тъй като ти си бил овчар, кой колкото си иска овце да има? Няма ли опасност, ако хората имат прекалено много овце, те да унищожат цялата земя, да няма място къде да пасат толкова овце?

Д.: Ъ-ъ, не е имало толкова овце, толкоз. До 100 брава можеше да е имало.

В.: Хората не са имали чак толкоз много овце.

Ж. Те нямат толкова.

В.: Ами ти да ни кажеш да е имало някои растения, някои, такива неща, които са се въдили някога, а сега да са изчезнали?

Д: Не.

В.: А мурсалския чай? Какъв е този чай?

Д.: Мурсалския чай е чай. Те (х)ората, тази…

Ж.: Го бяха забранили, да се мъкне.

В.: Да се скубе.

Д.: Трябва да го режем от основи.

В.: Заболя те крака ли? А ти като си бил горски да знаеш хорат да са брали гъби, да са брали билки разни?

Д: Не са брали билки, гъби.

В.: Когато бяхте млади, гъби, такива неща?

Д.: Няма такива работи.

Ж.: Няма такива неща.

В.: Ти казваш, като пасете овцете, че там, където пъдаря се грижи, там, където има ливади или има засято, да не се пуска добитък.

Д: Да.

В.: От коя дата не се пуска добитък?

Д.: Мъ, от кат се засее!

В.: Като се засее, ама пролетно време, откога се забранява?

Д.: Ами засее ли се, се забранява.

С.: Ами ливадите?

Д.: Ливадите. От първи април ливадите се забраняват.

В.: От първи април ливадите се забраняват. Ние питаме тука какви гъби са брали. Брали ли са хората гъби и толкова много гъби, че да изчезне някоя гъба, някакви такива билки?

Д.: Няма такива гъби. Каквото намери гъбе ше я изпече и ше я изяде.

В.: Тогава не са се продавали гъби?

Д.: Не, не, не.

В.: А борина откъде сте взимали?

Д.: Борина от искрат, от едни дървета, от коренето.

С.: От коренето?

Д.: Да.

В.: От тях ли става хубава борина?

Д.: От тях.

В.: От корена става хубава борина?

Д.: Да.

В.: И за какво я ползвахте борината?

Д.: Че какво, да кладем огън. Едно време я караа в Пловдив я продава(х)а, да си земат жито.

ВУ: Продава борина, за да купи жито? Ами, борина за осветление използвали ли сте?

Д.: Кое?

В.: За осветление в къщи използвали ли сти борина?

Д.: Ами, използвали сме. Като тръгнеш от една къща в друга ше запалиш борина.

В.: В къщи светили ли сте си с борина? Ти като си бил малко момче?

Д: С борина, ами с какво.

В.: И къде я слагахте в къщи, къде я закачахте? На огнището ли?

Д.: Не, на оджалъка, на огнището.

В.: На оджалъка се слага борината, за да свети?

Д: Да.

В.: А нещо иска ли се разрешение да се събира борина?

Д: Не, не искат.

В.: А като гледаш тия къщи тука от камък. Едно време всички къщи ли са били от камък? Откъде вземахте камъка за строеж?

Д.: Има. Навсякъде камъни има.

В.: Добре, плащаш ли нещо?

Д: Не, не.

В.: За камъка, а пръста, която е, за да се залепи на дувара?

Д.: Не, не. Не се плаща.

В.: Добре. А вар някъде да се пекло тука?

Д.: Ей тука имаше варница, ей тука до двата камъка.

В.: Е, плащаха ли, плащаха ли тия дето пекат вар?

Д.: Които го произвеждаха, те го плащаха, разбира се.

В.: Ти ще му плащаш разбира се, но става въпрос той плаща ли нещо на общината?

Д: Не.

В.: Той като пече вар?

Д.: Не, не. Той прави варницата и той гори вар.

В.: Пясък, такива работи?

Д.: Пясък не се плащаше, не.

В.: Пясък не се плащаше?

В.: Тука наблизо е имало воденица?

Д.: Има, тук.

В.: На кого беше воденицата?

Д.: Воденицата била на баща й на мойта жена.

С.: Частна? Частна воденица?

В.: Значи частна? Не е била селска?

Д.: Частна, частна.

Ж.: На мойто баща, всичко ликвидирае и лев не ми дадоа.

В.: За воденицата?

Ж.: Имаа череши, ябълки. Какво не, имааа там. Къщата бутнаа и лев не ми дадоа.

Д.: И градините отнесоа реката.

В.: А, значи реката може да отнесе градините?

Д.: Да.

В.: Когато дойде и отиде реката, а после не се ли върнахте на това място пак да правите градините?

Д.: Да. Там, то водата отнесла това място няма пръст. Останало само камък и пясък.

В.: Само камък.

Д.: Баластра останало.

В.: А риба имаше ли едно време?

Д.: О!

В.: Откъде ловяхте риба?

Д.: От ряката.

В.: Как я ловяхте? С ляса ли?

Д.: Как, е с мрежа.

В.: С мрежа?

Д.: С мрежа, с ляса.

С.: С кош?

Д.: И с кош. Я не съм. Редки рибар я.

В.: Плащахте ли нещо?

Д.: Е, е не!

В.: Не се плащаше? А на лов?

Д.: И на лов не се плащаше.

В.: А ако някой удари някое животно не плащаше ли?

Д: Не.

В.: А какви животни диви имаше?

Д.: Прасета, сърни, лисици, вълци, зайци.

Ж.: Мечки.

Д: Мечки.

В.: А имаше ли някои животни, които сега ги няма в гората?

Д.: Нема. И сега си ги има. По-редки са, по редки.

С.: А риба?

В.: Животните, които по рано ги е имало сега по-рядко се срещат.

Д.: Да, по-рядко са.

В.: А риба има ли достатъчно в реката?

Д.: Сега няма риба.

В.: Е, що?

Д.: Щот няма вода.

В.: А ловят ли сега повече риба хората?

Д.: Е ловят, ама такива тутки.

С.: Дребни риби?

Д.: Дребнички.

Ж. Сега няма ряка. Няма ни риба, няма ни ряка.

В.: Ти, когато беше млад, къде се намираше общината? Имаше ли някаква общинска сграда тогава?

Д.: Имаше, тука бе.

В.: Общинска сграда имаше?

Д.: Да.

В.: А тая новата общинска сграда кога я построихте?

Д.: Е, таз читалището там дето е.

В.: Да. Там, читалището кога са построени те?

Д.: Това читалището. Новата общинска сграда е по-късно от читалището. Там имаше друга къща. Там ги менаха.

В.: А преди 9-ти къде беше общината? В коя сграда беше?

Д.: Там беше бе, дет читалището.

В.: На туй място имаше сграда. И каква беше таз сграда? Частна ли беше тази къща, на кого беше тя?

Д.: Държавна, как.

В.: Селска си е била.

Д.: Селска.

В.: А джамията кога е строена?

Д.: Не знам за джамията.

В.: Значи ти така си я запомнил?

Д.: Да.

В.: Така си я запомнил, не знаеш кога е строена? А други места така, където се събират хората да решават нещо?

Д.: На джамията.

В.: На джамията се събираха, в двора на джамията се събираха?

Д.: Ъ, ха. Да.

В.: А тогава, когато ти беше момче имаше ли ходжа тук?

Д.: Имаше, ами как да нямаше?

В.: Имаше си селски ходжа. Събираха се на джамията и там решаваха?

Д.: Там решаваха.

В.: С барабан ли се събираха, или си казваха един на друг?

Д.: Петък се събираха. Тея дето се кланят, се молят.

В.: Така петък се събираха на молитва?

Д.: Да.

В.: А и тогава решаваха какво да правят? Всеки петък се събират на молитва и тогава решават къде да сеят?

Д.: Да, де.

В.: Там се решаваше, в двора? А жени ходеха ли?

Д.: А, е де ше ходят. Деца не ходят.

В.: Жени и деца — не, не.

Д.: Там и пъдарят фатят, тогай всичко.

С.: И овчаря се наема там сигурно.

Д.: И овчаря, да!

С.: Да. А кмета събираше ли така селото? Кмета да реши да събере селото за събрание някакво?

Д.: Не бе, кмета и оджата там ги събират.

В.: Добре. Ако някои направи някакво нарушение, например пусне добитъка в засято място или пък в чужди ливади, как се постъпваше?

Д.: Ходят комисия да оценят нарушението и плащат.

В.: А капан за добитъка, които е направил нарушението имаше ли?

Д.: Как капан да направи?

В.: Ами да затворят някои?

С.: Примка, де затварят.

Д.: Дето го правят сегнала, правят кошаре.

В.: Не, ама аз казвам моите овце са влезли в твоя ливада и са се напасли в ливадата. Пъдаря какво прави само глобява или ги прибира на едно място и не ги пуска докато не си платят глобата?

Д.: Ако няма овчаря там, ше ги затвори, ше ги затвори.

В.: Къде ще ги затвори?

Д.: В общината, в общината ги затваря.

В.: Общината имаше ли яхър и там ги затварят?

Д.: Имат и там дето бикът, там ги затварят. И като си платиш глобата, тогава ги пускат.

В.: Тогава ти ги пускат. Сега, аз имам овце и моите овце са отишли в нейната ливада, пък ти си видял. Ти какво ще направиш?

Д.: Ще кажа на пъдаря или ако можеш и има време, ако си наблизо ше идеш да ги изпъдиш да не пасат там.

В.: И ще кажеш на пъдаря.

С.: А ти като си бил пастир и се събирахте от различни села на едно място как си разделяхте пасището?

Д.: Как, няма пастири от различни села.

С.: А горе на Мурсалица? Не се ли събираха?

Д.: На Мурсалица то е широко. Няма.

В.: Има място за всички?

Д.: Няма нужда да разпределяш.

С.: Няма нужда да разпределяте. А не сте ли се карали? До тука е твое, а от тук нататък е мое?

Д.: Няма. Няма такива неща.

С.: Не са се карали.

В.: Различните пастири не са се разправяли. А как си помагахте хората един на друг? Ти си строиш къща или пък имате да косите, помагате ли си заедно един на други?

Д.: Помагат си, то и сега си помагат. Някои ако налива плоча, събира ма(х)лата, от селото хората, поливат, помагат.

С.: А по-рано за какво си помагаха?

Д.: Пак тъй камъни му носят, кал да му бъркат.

В.: Значи, ако ти строиш къща всички ще ти помагат да наберат камъни?

Ж.: Помагат, ами как тъй.

С.: Ами ти ли ще идеш да ги викаш, или сами ще дойдат?

Ж.: Сами си дойдат.

Д.: Сами си дойдат.

С.: Като видят, че имаш нужда.

Д.: Да.

В.: Помагат и калта да се маже, е за самия строеж;?

Д.: За самия строеж. Всякои, който вижда, че гради, ще види някой камък, ше му отнесе.

В.: А иначе за копане, за жънене, за жътва?

 

Д.: За жътва пак, ходееа жито да събират.

Ж.: Те му плащаа.

В.: Е, не за плащане, за помощ питам?

Ж.: А, а за помощ?

В.: Какво друго са си помагали?

Д.: Съберем меджия, жънат си го, колят брави там на грана и той.

В.: Значи, когато безплатно ти работят, ти му викаш междия на това и заколиш, че ги храниш.

Д.: Да.

С.: А ти после ще му върнеш ли на него, да му копаеш, на него? На тоя дето ти е помогнал.

Д.: А, а не.

С.: Можеш ли да не идеш да му помагаш?

Д.: А бе, то ако му се наложи ще идем. Ше идем да му помогнем.

В.: Добре, а жените те как си помагаха?

Д.: Същото и тя.

В.: За женска работа?

Ж.: Ни няма същото.

В.: Например за правене на стан, на такива работи.

Д.: Събират се, предат си, па да си.

В.: Бивало ли е така да си предат няколко жени, да се съберат и на една жена да предат?

Д.: Да. Бивало е.

Ж.: Сега нито предат, нито влачат, няма нищо.

С.: Сега не, не. За едно време става въпрос.

Ж. Нямало е, няма.

Д.: Имало е, ами как е нямало.

В.: Как беше едно време? Например, ще правят сватба и бързат да подготвят невестата, дрехите, събирали ли са се да помагат?

Д.: Това го не занам.

Ж.: Когато идват роднини някои — събират се.

В.: И как се е казвало? Какво е това попредок?

Ж. Че какво е това, че предат, че вълна да чешат.

С.: Ама всеки сам за себе си тъче?

Ж2: Не. Например една жена има много ще отидоа и те да помогнат. Другата няма пък тя да отиде, ше иде да помага на другите хора.

В.: Значи това са попредок?

Ж2: Да! Това е!

В.: А как си помагат например при нареждане на стан? Когато трябва да си наредят стана за тъкане?

Ж2: Ами някои дето разбира, та върви да му показва.

В.: А иначе една жена може ли сама да си приготви стана за тъкане?

Д.: Може, ами как да не може

Ж.: Може, може.

В.: Без да й помага никой?

Ж2: Първоначално не може.

В.: Значи там докато го навие, наснове, трябва да помага някой? Я ми обясни колко жени трябва да й помагат, за да приготви стана?

Ж.: Не съм тъкала и не знам.

В.: Ти тъкала ли си?

Ж2: Не. Не съм.

Ж.: Ние не сме тъкали. Наготово купуваме.

В.: Значи не сте тъкали? Ами виждали ли сте как други тъкат?

Ж.: Виждали сме, виждали сме. Специална тъкачка си има. Обаче трябва да се основе, да се навие, да се вдене и тогава започва тя самичка да си го тъче.

В.: Колко души е нужно да работят докато се основе?

Ж.: Двама. С две жени, ще се навият и ще се вдене и ще се таковоа и почва тя да го тъче.

В.: Значи две жени поне са нужни? И сега, ако днеска ти на мен ми помогнеш, когато ти работиш аз трябва ли да дойда, за да ти помогна? Или друга само която разбира, помага?

Ж2: Дето разбира. Пък другата може така отдалеко само. Кичене например, ако прави така одат и други да ти помагат.

В.: Ще тъчем така двете? Колко широко? Когато е широко бърдото колко жени трябва да ти помагат, могат да ти помогнат?

Ж2: Де да знам колко.

В.: Иначе няма да тъчеш сама.

Ж2: Метъра за широчина, метър за дължина.

В.: А случва ли се например няколко жени заедно да сноват основата, на кроенето го навият и после едната си тъче, изтъче си два, три, пет метра, след това другата да продължава да си пресновава, заедно да тъкат. Има ли такива случаи при вас?

Ж2: Няма такива случаи. Няма такива работи.

В.: А в друго да са си помагали жените? Ние гледахме сега например как, като правят молитва за бебе, си помагат. Жените така да си помагат по женските работи.

Ж2.: По молитви помагат, одат много.

В.: Всички ли, които имат близки, отиват да помагат или които разбират?

Ж2.: Ходят, ходят, помагат.

В.: А за сватби помагат ли?

Ж2.: За свадби също. Много си помагат.

В.: За погребение?

Ж.: И за погребение, цялото село отива.

В.: За погребение, цялото село отива.

Ж2: И за погребение да е, и за свадба да е, и за всичко. От голямо уважение.

Ж3: Пожар да стане. Всички отиват.

В.: Не дай боже да стане пожар.

Ж.: При пожар цялото село излиза, гропани, гропани излизат.

В.: Гропани? Какво значи това? А ако на някой му изгори къщата, ще помогнат ли после всички да се възстанови, да се построи?

Ж.: Помагат си.

В.: Хората тука си помагат едни на други.

Ж.: Помагат си, помагат си.

В.: И може ли един човек да живее, и да съжителства, ако не разчита на помощта на другите? Как смятате вие?

Ж1: Ами и на другите. Пък и държавата малко, както сега и пак установява се и се живее.

В.: И живее.

Ж1: И оправя се.

В.: Вие имате ли работа?

 

Разговори с различни хора от с. Настан
Колективно интервю с група жени на кръщене в с. Настан, Девинско

Инициали:

Станка Добрев — С

Веска Кожухарова — В

Невзет Имамски — Н

Красимир Карамитев — К

 

 

Веска — Това е празник на бебе, нали. Вие как го наричате?

Жени — Молитве.

В. — Ние сме се събрали тук в чест на малката Таня. Ти как се казваш?

Отг. — Равие.

В. — Искаме да питаме, говорим за едно време, преди 9 септември, преди войната какво е било. Затова питаме стари хора. Как си помагаха жените едно време?

Р. — Еми, ти дойдеш да ми помагаш на мене, после аз дойда да помагам на тебе. Така сме си помагали.

В. — А когато се приготвяше чеиза на момичето? За сватба помагали ли са си жените?

Р. — Еми, който си има род, да си го боли, да помага.

В. — За какво помагаха?

Р. — За всичко. Да се бере, да помогнат, да сурат, да направят… а, да предат, да плетат, тъкат…

В. — Събират се на една къща?

Р. — А, събират се вечер, на седенки.

В. — И ти помагат. Ти казваш какво да правят и те помагат.

Р. — Те всички си знаят, какво да им казвам.

В. — И черпят ли нещо те?

Р. — Готвят им да ядят.

В. — А когато си копаела? Събирали ли сте се?

Р. — Па същото. Събираме се, прашим на нея. На другия ден на другата и така.

В. — А какви сте — роднини, комшии?

Р. — Комшии, приятели. Така си помагахме.

В. — А на жътва помагахте ли си?

Р. — На жътва, всякой си имаше жътва, гледа всякой да си я ожени, че…

В. — Значи на жътва не сте си помагали. А на вършитба?

Р. — На вършитба, всеки да си вършее.

В. — Е как го правеше?

Р. — С конье.

В. — Да, всеки отделно си вършееше. А когато се караха снопите отгоре, помагахте ли си?

Р. — Еми, който си имаше синьове, баща, син — си помагаха.

В. — За женските помощи искахме да питаме. Освен на попройки(?), например като слагаш да тъчеш. Ти сама ли си слагаш стана, или се събирахте по няколко комшийки на един стан?

Р. — Зависи стана какъв е. Ако е широк, събират се повече, ако е тясен — один.

В. — Самичък да тъче. Ама става въпрос, да си го направиш… Вкупом — Ама то само не може. Сам не може изобщо да се работи. Трябва да се държи, да се навива…

В. — Хайде да ни обясните сега. Значи една жена, за да наведе стан…

 

Говорят вкупом и не се разбира.

 

Жена — Те младите не тъкат сега. Наготово, От професионални заболявания заболяха. От тия норми, смени. Те земята не могат да идат да работят. Всичко е болно. Да си на 30 години и да не можеш да си сложиш лъжицата в устата…

В. — Та казвате вие, че нито една жена не може сама да си наведе стан. Трябва да и помагат другите. Я ми кажи как се навежда стан. Поразкажи ми, за да сложиш един стан да работи…

Жена — Сега трябва да му сложиш крак на земята, на кол, да го основеш. И тогава да го събереш, да го навиеш на ръшно(?) го казваме. Да навиеш и ще вземеш някоя да ти помага. Тя да ти помага отзад за вдяване, а ти отпред ще взимаш…

В. — През нищвалките?

Ж. — Да, през нищвалките.

В. — На нищвалките казвате нити, на (не се разбира) — гребен.

Ж. — И тогава си го навървиш на стана само, и…

В. — Иначе сама си го навиваш?

Ж. — Не можеш сама. Трябва отзад и други да навиват.

В. — Значи не можеш, без да помагат. Сега ти като слагаш да тъчеш, ще повикаш комшийките. А те, като слагат?

Ж. — Я ще ида.

Станка — А какво тъчете? Какво сте тъкали?

Ж. — Всичко. Такива родопски одеяла сме пряли, па килими, киченици от вълна сме пряли. Ей това отзад, отдолу.

В. — А тия терлички, тогава правехте ли?

Ж. — Как можаха, па такива да ги направят! (Смях) Някоя жена ги е донела. Подарък.

В. — Помагахте ли си да се събират да готвят заедно? На едновремешните сватби.

Ж. — Че и на днешните не можеш само.

В. — И кой идва да помага на сватбите?

Ж. — Пак комшиите, роднините. Има готвачи, те си готвят.

В. — Значи, нито на сватба, нито на молитва за бебе, нито за погребение, можеш без помощ.

Ж. — Не можеш. Трябва да има хора, самичка не можеш.

В. — Хората трябва да си помагат. Други неща какво сте си помагали вие?

Ж. — Еми какво да помагат…

В. — Не можеш да се сетиш.

Жена — Не мога, виж каква съм болна.

В. — Ами болна. Едно време сами ли си тъчахте дрехите?

Ж. — Еми тъчехме. От вълната — предяхме, тъчахме. Правехме си всичко. Престилки, чорапи…

В. — А как боядисвахте?

Ж. — Еми дадем на бояджия.

В. — А, значи, не сте боядисвали сами. С корени, с листа, с такива работи.

Ж. — То може, сигурно е имало такива, ама — по-малко, не щат да се разправят. Кога имаш много работа, дай го там.

В. — Сега ще почакаме някоя много стара баба.

В. — Сергей Пашов. Работите в горското стопанство.

С.П. — Горското стопанство, Девин. Технически ръководител. Бил съм в управата. Занимавал съм се със стопанисването на горите. Залесявания.

В. — А дърводобив?

С.П. — Дърводобивът отделно. Сега пак ги обединяват в едно.

В. — По-рано, преди 9 септември, е имало гола сеч. Как се е действало там, където е имало гола сеч?

С.П. — Залесяваше се.

В. — След голата сеч се залесява. Как се пазеха пък залесените места?

С.П. — То зависи от много работи. На места, където не може да се опази културата от пашата, от добитъка, се заграждаше. Тогава — с мрежа, с такава ограда от бодлива тел.

В. — Колко години трябва да се пази?

С.П. — От овцете и от козите най-малко 3–4 години.

В. — А от едрия добитък?

С.П. — Повече. Даже и от овцете. Докато стигне на един метър при овцете се пази. Докато стигне фиданката на един метър от овцете, се пази. А като мине над метър, метър и половина, може да се пусне добитъка в паша. А за едрият добитък е метър и половина — два (на фиданките).

В. — След колко години, след гола сеч, ако има естествено възпроизводство или пък, ако има залесяване, след колко години може да стане годно за…

С.П. — То е непрекъснат процес. На десетата година могат да почнат да се добиват.

В. — Отново, на същото място?

С.П. — На същото място, но ако е гъста културата, могат да се добиват риковици и църевици (?)

В. — Какво значи това?

С.П. — Дребен материал. Дребен растителен материал. За пререждане. Те са 4–5 вида сечи. Доде стигнат до 40 години, те са големи сечи. Като минат 40–60 години, доде стигнат 120 години — пак да се стигне до основната гора, защото различните растителни видове имат различна възраст на живот, след сто години трябва наново да почнат тия фиданки. Ако няма — по изкуствен начин.

В. — Ако не са поникнали, за да възстановят гората.

С.П. — Да. В последните години засушаването се отрази много на младите растения.

В. — Защо така загиват боровете?

С.П. — От продължително засушаване на…, няма влага, не могат дърветата да се изхранят. Те са комплексни фактори.

В. — Сега, бряст при вас има ли, защото брястът също е…

С.П. — Намира се, обаче, по-рядко.

В. — Той загива ли при вас също? Понеже казват, че е световен процес да загива бряста.

С.П. — Не сме имали такива, но той е в единични екземпляри.

В. — Сега, понеже вие имате историческа представа за нещата, макар че сте съвсем млад човек, такава практика в този край знаете ли дали е имало да се горят гори, за да се освобождава място за паша.

С.П. — По приказките, към Лисичево, тия каракачаните навремето през турско робство, идвали са, лятно време са били тука, по предание, което съм слушал, и като стане студено време палят гората, за да могат да имат паша през следващата година. И когато вали, от само себе си изгасва.

В. — А, те използват есенно време, за да може да се изгаси пожара.

С.П. — Не. Те палят гората, за да могат да имат паша за другата година. И така са се образували тия пасища.

В. — Има ли във вашите гори, тука в Настанското землище, поляни, ливади сред гората? Които могат да се ползват за паша.

С.П. — Има. За паша, и за работа. За косене.

В. — А едно време, дали са изкоренявали, за да стане мястото удобно, да се разширяват нивите? Така, да помните да се коренили гора да се разширяват нивите.

С.П. — Специално за това, много рядко.

В. — В миналото, каква гора е имало тука, в Настанско землище, само общинска ли, държавна ли, частна ли?

С.П. — Имало е общинска и държавна. По данни от частни…

В. — Частна гора имало ли е?

С.П. — Имало е.

В. — Вие знаете, че е имало частна гора. Фактически след 41 година, когато е имало пустеещи земи, на места нивите са запустели, имало е самосед.

В. — Имало е самосед, имало е и залесяване.

С.П. — Не. Залесяването беше след 9-ти. Като стана кооперацията, ТКЗС-то. Тия, дето са бедни, почнали залесяването, и оттам сега идват частните гори. Има нивища оставени. Самосед, от семената се образува гора.

С. — Това преди 9-ти ли е ставало, този самосед?

С.П. — То и сега става.

В. — За ползването на благата на гората, така да се каже, кой има право да влиза да пасе в тази гора? Какъв добитък — частни хора…

С.П. — Всички имат право. Има законни разпореждания, които трябва да се спазват. Няма, например това, че той е стопанин и да го спрем. Щом не е в нарушение на закона.

В. — Какви са правилата, разпорежданията?

С.П. — Правилата — щом е залесено, не трябва да влиза. Не трябва да пашува. Даже има, малко сме по-демократични, като гледаме насажденията, както е по проект, дето е забранено, но ние виждаме, че там може да се пашува…

В. — С козите как стои въпроса?

С.П. — Козите винаги са били нарушители. Те са, как да ви кажа, хубави животни, но калпави. Опасни.

В. — Да сте чували по-рано да са правили тука кюмюр, дървени въглища? В тези гори тука.

С.П. — Не знам. Сега за стопанството си произвеждаме дървени въглища.

В. — Да сте чували от боровите гори, като добиват боров катран и такива неща, по този начин да са се изсушавали дървета?

С.П. — Не. Не знам.

В. — Понеже съм чела, че пролетно време, когато тръгне мъзгата, правят дупки, за да събират смолата…

С.П. — А, за колофона, има си насаждения, които до коя възраст са стигнали, и от него може да се добие смола. Тогава дървото се обработва и се получава смолата. То не загива. Има си технология, която се спазва. Цялостната кора не се нарушава.

В. — А за миналото не сте чували така да е правено.

С. П. — В миналото са добивали смола, само че не е…

В. — Не са имали технология?

С.П. — Тя технологията е същата.

В. — Смятате ли, че горският фонд се самовъзпроизвежда достатъчно тука?

С.П. — Почти.

В. — Няма намаляване на горския фонд?

С.П. — Не. Няма.

В. — Благодаря ви.

В. — Как се казваш?

Т. — Тадина Мехмед Сакалийска.

В. — А твоята сестра как се казва? Как й викат?

Т. — Сабинка — българско. Турско — Сабре Шаман Имамска.

В. — Сабинка ще я попитаме: Коя година си родена.

С. — Абе да ме питаш… Ходили сме на къра, на 7 годинки съм била, на Бяло море.

В. — Туй е 12-та година.

С. — Да. На седем годинки, само жените сме останали, баща ми — войник. А га додохме жените — всичко сбрали, немаше тогава морабет (моабет?).

В. — Вие от турците сте бягали, така ли?

С. — В падината се скрихме. Кога додохме жените — всичко сбрали. А по къщите — боклук. Седем деца, а баща ни войник.

В. — Къде беше войник баща ти?

С. — Че къде беше? В Карлово ли… Па се ожених, па седем деца. Па мъжа ми млад умря, седем деца сираци останаха. Отвсякъде болни жените, тогава невестите — лоши. С плява ме поливаха, па съм бегала, ако вярваш.

В. — Защо те хвърлиха в плявата?

С. — (не се разбира.)

В. — Ти живееше при…

С. — Сам самичка съм вкъщи. Вода пуснахме, докарахме я тук в дерето, туканка…

В. — Кои са тези невести? Етървите ти ли? Те — от вашия род?

С. — От нашия си. Тука сетне, след Балканската война, нищо няма. Гладни, шикалки сме яли, киспек(?) сме яли, жълъд сме яли. Оттука сетне, какво да ти кажа. Мъки, мъки, мъки. (не се разбира)

В. — Значи, чакаш да завали, че да пийнеш водичка, да се опереш.

С. — Ако не дава държавата парите, тъй ще си умреме (плаче).

В. — Ама получаваш пенсия.

С. — Сега няма работа, къде да работят децата.

В. — За едно време искаме да те попитаме. Ти на училище ходила ли си?

(говори много разбъркано и неразбрано)

Станка — Ти коя година си се женила?

С. — 48-ма година е умрял мъжа ми.

Ст. — А ти имаше вече 7 деца, 48-ма година.

С. — Да. Седем. (плаче)

Ст. — Тежък е бил живота, да.

В. — Я да ни кажеш ти, твоята къща, където си живяла, когато се оженихте с мъжа ти, колко стаи имахте?

С. — Двенки стаи…(не се разбира)

В. — А значи, две стаи, двете невести спяха в стаите, пък вие бяхте долу в лява.

В. — От какво умря мъжа ти?

С. — Мъжа ми от язва умря. Четиресе и осма година, млада съм останала вдовица.

В. — Искаме да те попитаме, откъде си носехте вода? Вода за пиене, откъде си носехте?

С. — От една комшийка за пиене, пък да пера…

В. — Къде переше?

С. — Кога вали — да се оперем.

В. — А клозет имахте ли?

(не отговаря на въпроса, говори за зетьове)

В. — Като беше млада, едно време къде си пасяхте овцете? Добитъка?

С. — Както се казва — на баиря.

В. — А на кого беше туй място, дето пасяхте?

С. — На много беше. На всички братя.

В. — А ти да си спомняш, когато си станала по-голяма, гората на кого беше?

С. — Къде да ти кажем. Едно време докарваха, а сега има горски.

В. — А тогава нямаше ли горски?

С. — Тогава по нема.

В. — А на кого беше гората тогава?

С. — Гората — на всички.

В. — С какво караха дървата тогава?

С. — С конье. Който има. Кой — с магаренце.

Ст. — Я ми кажи, какви празници празнувахте едно време?

С. — Че дет помня, пиле. Все на баира, не сме видели хубаво.

В. — А празници нямаше ли? Нямаше ли дни, в които правите курбан…

С. — Еми то едно време има всичко, но сега няма.

 

Разговор с мъж

В. — За Ракитово. Как е придобита земята от селото.

М. — Ние си го знае…

В. — Защо се казва Ракитово?

М. — Това не може да го каже никой. Много е старо името.

В. — А винаги ли е било в землището на Настан?

М. — Не. На Лясково е било, когато по това време са убили един човек на оная земя. Трябва да е през турско време. И тогава пари се плащали за умрелия. Лясковци казали това земле не е нашо, наште Настанци казали, докъде е вашто. Еди до къде си. Плащат парите и остава на Настан.

Ст. — А как настанци са събрали парите да платят?

М. — Между тях.

В. — И после как са разделили земята?

М. — Тогава изглежда, които хора са дали пари, те са си го разделили.

В. — Това на цялото село ли е земя, или…

М. — На цялото село.

Ст. — А има ли друго място, което така пак е откупено?

М. — Има. Мурсалица. Не всичко. И там също. Пак човек убиват. Не са признали Мугленци, тази земя не е наша. Докъде е вашта? До тука.

И те плащат пак Настанци и го взимат.

Ст. — Това място, което са взели, общо ли е, или пак е делено?

М. — Първо не е било делено. Някакви богати е имало, те го плащат. След това, много време се минало, един на друг дава, оня на друг, и сега — на цялото село.

В. — Искам да ви попитам, как се казвате?

М. — Невзат Ибраим Имамски.

В. — На колко години сте?

Н. — На 73, 23-ти набор.

В. — Малко си преувеличавате годините. С какво образование?

Н. — Начално училище.

В. — Благодаря ви. Момент да Ви попитам. А вие как се казвате?

К. — Калин Гаджаков.

В. — Ние вчера пак с един Гаджаков приказвахме. А вие как бяхте?

Отг. — Стоян Дамянов.

В. — Значи тук участват Стоян Дамянов, Калин Гаджаков и Невзат Имамски.

В. — Да продължим за Мурсалица.

Н. — Еми разделят тогава, а после става държавна.

В. — Ама каракачаните кога са го ползвали това място?

Н. — Лятно време, на паша. По нашта земя.

Ст. — Плащали ли са нещо като са идвали каракачаните?

Н. — Плащали са.

В. — На кого са плащали?

Н. — На Корчовите са плащали.

Ст. — Значи тази земя е била на Корчовите. Дето са били каракачаните.

Н. — Сега не ги казват Корчовите. Рустем ги казват.

В. — Вече не можем да им хванем края.

Н. — Рустем е имал една любовница. И са казали, няма да отиваш там, лоши хора са. На турски се казва кор. И Корчови оттам идва. Много старо.

В. — Искахме да продължим да питаме. И кога Мурсалица е разделена?

Н. — Не помня. Беше си разделена.

Ст. — На Ракитово, казват, че има една местност Черквата.

Н. — Има я.

Ст. — И какво има там? Защо му викат така?

Н. — На Черквата, ние си го знаем така, но там няма черква

Ст. — А няма ли нещо гробове?

Н. — Не, не. Там имаше саи.

В. — А тези саи какви са?

Н. — За добитък.

В. — Сега, понеже стана дума за Ракитово, за Мурсалица и т.н., когато е редувана земята, нали, една година се обработва, една година се оставя за добитъка, кои местности се редуваха?

Н. — Герово и Балтаза (?). Базър. Тези места са за добитъка, зимно време да могат да ядат. Летно време не се пущаше добитък.

В. — А, тука вече нещата се обръщат. Я ни обяснете, как точно става тази работа.

Н. — Добитъкът, старите хора тъй са го наредили, че зимно време там, тоя добитък трябва да се гледа, за материала. Ама нивите не ги бранихме, пасяха си овцете по нивите. Щото много богата земя имаше. Ние сме били Добруджата тука.

В. — Значи, в кои местности става това?

Н. — Долното сърне се казва. Кто падне сняг, тогава ги пущаме.

Ст. — А на пролетта?

Н. — На пролетта, пак идват, пасат.

В. — Сега, прибрали сте си жътвата и повече нищо не сеете, така ли?

Н. — Тогава пак угар правим.

В. — Става въпрос като сте прибрали житото, до края на есента, не го орете, за трева го оставяте.

Н. — Не, оре се.

В. — Оре се, и после?

Н. — Оре се, посява се, как да се не посява, бе.

Колективно обаждане — Те питат тогава.

Н. — А през пролетта се прави угар, посява се. Щом се ожени, разбираш ли, и се освободи, забрани се…

В. — Значи. Ожънва се и се забранява. Добитъкът не отива. И до есента става трева, навалява сняг…

Колективни обаждания, не се разбира.

Ст. — И на пролетта, какво става?

Жена — Нищо. Картофи, ако искаш да сееш.

В. — Добре, ако е посеяна есенница…

Колективни обаждания.

В. — Вижте, ние нещо не можем да разберем.

Мъж — Пасе се известно време, има 60–70 дена до Димитров ден. Забрани се. И цялите места, и орниците, отстрана дето се е оженило. Пада дъжд и дойде подръстак. През зимата, като пуснеш има трява, има нива, таква, прасенка(?), пасе тогава добитъка. Ма сега това не правят го. На времето, старите хора така го правеха. И цяла зима пасят там. Там има колиби, саи има.

В. — Така. На другата година това място сееше ли се?

Мъж — Всяка година. То се изугари на една страна, па есента, де има два месеца може да се посее, да стане тогава друга нива.

В. — Е тогава, вижте какво, има нещо, което не можем да го разберем.

Мъж — Всичко можеш да сееш там. Царевица да сееш….

Говорят вкупом и не се разбира.

Ст. — На Ракитово можеш ли да сееш царевица?

Пак говорят един през друг. Чува се реплика — Не питайте за едно време, за сега питайте (жена). Да го кажете в Парламента, че богатите взимат сега на покариците (?) земите, дет се водят собствени места.

В. — Защо ги вземат?

Жена — Завладяват.

В. — Дето им е давано по-рано за лично ползване?

Ж. — А така. Взимат земите, богатите живеят, втъкнат на някой кмет парите, и на съдиите. А те са на нашите деца. Имаме ние натурални актове, а ни взимат земите. Това да оправят в Парламента. Не само дъ-дъ-дъ…(Надвикват се, не се разбира, но са много гневни).

В. — Когато ви издават документите… (прекъсват я, говорят един през друг)

В. — Има ли богати хора в това село?

Вкупом — Има, о-о. Мошениците и паралиите и взимат на хората земите.

В. — Откъде взеха те парите?

Гневна жена — Откъде ги взимат! Продават, ходят, изселват ги, натрупаха ги. Че са ги изселили, като са сродили с чужди женски, с таквиз…. Раздадоха парите, откупиха нашите земи. Това нящо да го кажете в Парламента. Пак има тук един Шукри Сакалийски, на всичките да им вземе земите, той да брои парите… ние нямаме ли деца, нямаме ли?

В.- Добре де, По колко лева на декар купува имота?

Жена — По николко. Той подкупва кмета…

В. — Добре де. В поземлената комисия нали представяте ваши документи?

Жена — Ние ги представяме, ама не предат тука.

В. — Как се казваш?

Жена — Румяна се казвам.

В. — Ти си Румяна, ти си…

Жена — Станка Чаушева.

В. — Ти си Стефка Татарова.

Пак се надвикват.

Жена — Тяхния имот си стои. Най-малко 40–50 дка.

В. — Къде е той?

Жена — Тяхният имот има надолу, къде Ракитовото, на Бобище имат, тука на Каркъма имат. А нашият имот, тука, където и близко, първо на първо отива той, Сакалийски, имаме си документ, имаме си натурални актове. Идваме да си вземем земята, рипва с брадви да ни трепе. По съдилища три години ходим за таз земя.

В. — Добре. А той, защо смятате, че всички на него му отстъпват?

Жена — Защото рипва на бой и всичките ни е страх, цяло село от него. И първо, на първо, моят баща за него да ти кажа, има втора майка, и тя има тука земи над 40 дка. И нейните земи, всичко е взело Фурналак (?), пустеещи земи ги е взело, на баира. Ама е взело моята земя баща ми. И оня ден, втората майка, рипва и мене с дървета да трепе. И само и само да му отстъпя местото.

В. — Добре де. Вие какво искате да бъде решено?

Жена — Искаме решението да бъде — щом имаме натурални актове, щом си имаме документи, да си получим нашта земя. Тяхната земя да си вървят на нея.

В. — Тука във вашето село няма кооперация, следователно.

Прекъсват, не се разбира.

В. — Вие мислите ли, че е възможно, Парламента, има 5000 села в България, на всяко село да реши проблемите? Има поземлена комисия, трябва сами да решавате.

Жена — Слушай ме сега. Поземлената комисия, приятели, мерят и накарват, мошенника, да го почерпят за една ракия. И оди да се препира нарочно, за да може да ни вземе земята.

В. — Добре, вие само срещу този Шукри Сакалийски ли негодувате?

Говорят вкупом — Само краде, цяло село са против тях.

В. — Кога са се върнали от изселването?

Не се разбира. — Той иде да ми сече оградата. Той не ходи на другото место, дето няма нищо.

В. — Тука в Настан няма да има кооперация?

Отг. — Не

В. — Вие искате ли кооперация?

Отг. — Искаме, бе.

Една жена говори за мъжа си, когото са убили нарочно през 60-те години.

В. — Ти мислиш, щото си е сменил името тогава, затова са го убили.

Отг. — Еми сигурно. Другите по-късно си смениха имената.

В. — Как се казвате?

Мъж — Красимир Карамитев.

В. — Знаете ли коя година е основано читалището, не сградата?

К. — Не мога да кажа. Най-добре от архивите на читалището…

В. — Преди 9-ти или след 9-ти?

К. — След 9-ти.

В. — Не е имало читалище преди 9-ти?

К. - Нямаше.

В. — Да знаете дали е имало кооперативен магазин преди 9-ти?

К. — Имаше само фирма за овце.

В. — Кооперация, магазин, кредитна кооперация — за заеми, имало ли е?

Друг мъж — Трябва да е имало преди 9-ти, имало е селкооп.

В. — Какви легенди знаете за основаването на селото?

К. — Ами вероятно сте я чули легендата. Настан — идва името от настаняване. Било е на Старо село, там где завода сега е. Малко селце, и там, знам легенда такава, че много измирали децата. И някаква знахарка казала, че трябва да се премести селото обезателно на друго място, за да спре това нещо. И наистина, с преместването тука, това нещо спряло.

Други се намесват — Трябвало е да минат реката и се опростявали данъците. И се настаняват.

Друг мъж — И друго има. Такова нещо съм чувал — настанали са да се пребългаряват ли, да се претурчват ли…

В. — Коя година е станало претурчването?

 

Свършва касетата.

Снето и вкарано в компютър от Галя.

 

Интервю със Садък Еминов Садъков, с. Настан, Девинско

Инициали: Садък Садъков — С. С.

Мариана Драганова — М. Д. съпругата — Жена му Галина Колева — Г. К.

 

М.Д: Да ни кажеш как се казваш, трите имена, къде си роден?

С.С. Нали ни сменят имената. Оти нали беа сменени имената.

М.Д. Мене не ме интересува, нали ти си имаш име. Ти си знаеш твойто име, не ме интересува другото.

С.С. Че пишеш ли?

М.Д. Не, казвай, говори.

С. С. Ясно, ясно, Садък Еминов Садъков.

М. Д. Кога си роден?

С. С. 19 януари 1907 година.

М. Д. Къде си роден, тука?

С.С. Да.

М.Д. Никога не си напускал селото?

С. С. Не.

М.Д. А колко си учил тогава, учи ли и колко учи?

М.Д. Ходи ли на религиозно училище?

С. С. Одих ми как?

М. Д. Колко години учи на това училище?

С. С. Много години, век не помна колко.

М. Д. След това друго училище учи ли?

С. С. След това почнах да хода на другото училище.

М. Д. Колко класа изкара?

С. С. Яз си знаех и буквите и всичко. Знаех да си пишем, никой не мъ е карал да ходя да уча — въри учи там да земеш някое образование.

М. Д. Защото си знаеш, така ли?

С. С. Не отидох и така си остана.

М. Д. И колко изкара тука, колко отделения, три-четири?

С. С. Втори клас ми дадаа.

М. Д. Ама втори клас постарому, това отделение или клас?

С. С. Не е, не по тва, по научно, не по религиозно.

М. Д. Втори клас или отделение се е наричало тогава? Класовете май са били след отделенията, нали сега седми клас, постарому втори.

Жена му: Една година, две години са учил и тва е.

М.Д. Примерно, колко години учи — две, три-четири, пет?

С.С. Няма, малко съм учил, ич съм не одил, дадаа ми ги така, като на изпити одих да ги взема, дадаа ми документите.

М. Д. И това ти беше?

С. С. Това.

М.Д. На колко години за първи път започна да работиш?

С. С. Първо на първо, нема при нас работа. Ний заработихме нищо не бе държавното…

М.Д. Кога тръгна на къра примерно?

С.С. На къра, дете ли си, заминавай.

М. Д. На колко години беше като за първи път тръгна?

С. С. На 10, или на 12 години.

М.Д. С овцете?

С.С. С овцете, да орат, дете и там да копаеш.

М. Д. След това другаде работил ли си?

С. С. Работил съм после, работил съм държавна работа.

М. Д. Преди войната пак?

С. С. Коя война?

М. Д. Втората световна, до 44 година. Само за тогава питаме.

С.С. Одил съм в Панагюрище на работа. Там га пускаа път.

М.Д. Кога е било това, коя година?

С. С. Пускаа път от Пловдив до Пазарджик.

М.Д. Ти си работил работник на пътя?

С. С. На пътя, да, на пътя.

М. Д. Коя година, спомняш ли си?

С. С. Я имам документ, ама къде съм го…

М. Д. Приблизително коя година, на колко години беше? Поне така кажи.

С.С. 29 години.

Галя: А колко време работи?

С. С. Работих три месеца.

М. Д. А след това пак до 44 година някъде другаде ходил ли си да работиш, така на държавно, или пък на частно?

С.С. На държавно, на държавно.

М.Д. До войната, втората?

С. С. На държавно съм ходил, след това.

М. Д. Значи другаде къде ходи след това да работиш?

С. С. Я съм на много места съм работил, на много. Имам трудов стаж 30 години, нали.

М. Д. Сега имаш 30 години?

С.С. Е, имам. Няма веке, не ми трябва, щото няма кой да ми дава стаж.

М.Д. Не, тогава пак преди войната, на някакво друго място, както казваш в Панагюрище?

Жена му: Тоз е малко остарял.

С. С. Е, тука имах един търговец?

М. Д. Кога, преди пак, отдавна?

С. С. Преди войната и след войната.

М. Д. При него ли работи?

С. С. При него бях като работник в ресторанта. На мое доверие беше, но много добър, я бях работник негов.

М.Д. Какво му работеше там?

С.С. Продавах.

М.Д. Продаваше в ресторанта?

С. С. Да, продавах в ресторанта

М. Д. Беше ли вече женен?

С. С. Женен бях.

М. Д. А коя година си се женил? Коя година сте женени?

Галя: На колко години беше като се ожени, помниш ли? На 19 години си се оженил?

С. С. На 18 години.

М. Д. Добре, на 18.

М. Д. Тука ли се женихте? И след това вече работеше при този в ресторанта? Значи след 30-та година е било?

С. С. След това пак станах магазинер, ма земаа в магазин, след това стана държавно.

М. Д. Нас ни интересува до 44 г. За каквото те питаме, питаме само за около 39, 40, преди и след войната. Добре тогава, около 39 г имало ли е в селото кооперация и ти бил ли си член? Потребителна или някаква друга кооперация?

С.С. Да, имаше

М. Д. Ти беше ли член?

С. С. Да, член бех. И сега съм си член.

М. Д. Тя е била такава многостранка ли потребителната?

С. С. Многостранна кооперация.

Жена му: И сега пак си е кооператор.

М. Д. А по-късно пак бил ли член-кооператор на някаква кооперация? На ТКЗС?

С.С. ТКЗС — там бееме, дадохме имота там.

М. Д. А на друга кооперация.

С. С. Не, не.

М. Д. Не си бил по-късно? А в някакви други обществени организации преди войната членувал ли си?

С. С. Не. Какви организации да са други? Ми аз съм членувал на много, на работници, да ти донеса да видиш колко такова.

М.Д. Ама преди войната, преди девети?

С. С Преди девети.

М. Д. На какво си членувал, би ли казал?

М. Д. Искаме да ни разкажеш, да си спомниш за твойто домакинство, семейство около 39-та година. Колко души имаше в твоето домакинство около 39-та, колко души живеехте заедно тогава, имаше ли вече деца, колко деца, с родителите ли живееше?

Жена му: С родителите живеехме.

С.С. С родителите си живееме бе как.

М.Д. Значи вие двамата с родителите, твоите родители?

С. С. Моите ми как. Наште си родители.

Жена му: Моите родители беа отделно, яз съм от другаде.

М. Д. Деца имаше ли вече тогава?

С. С. Абе не моа…

Жена му: Две.

М. Д. Кога са родени децата ти, две деца?

Жена му: Момичето 35 година, момчето 40-та.

М. Д. Е значи горе-долу тогава сте били шест души тогава. Шест души сте живели заедно?

Жена му: Друго ми умря на пет години, та беше към колко.

М.Д. Преди 35-та година. Първото ли умря?

Жена му: 25-та беше, първото.

М. Д. В каква къща живеехте? Собствена ли беше?

Жена му: Пак в тая къща.

М.Д. Кога е строена тази къща?

Жена му: Тая къща е строена.

С. С. По-късно е строена.

Жена му: Чакай ти кажем бре, е-е-е най-старата война, Балканската. Балканската война, преди нея е строена тая къща, тогава е градена.

М.Д. От неговите родители?

Жена му: От неговите родители. На неговата баща, баща му е градил.

М. Д. Вие значи живеете, откак ти си се родил, ти си се родил в тази къща, макар и по-стара да е била, така ли?

С.С. Ми стара, ми как.

Жена му: По-стара, но я пооправихме.

М. Д. Казахте, че сте живели с родителите и децата. В къщата колко стаи имаше тогава около войната? В колко стаи живяхте?

С.С. В три стаи.

М.Д. В къщата електричество имаше ли около 39-та година?

С.С. Нямаше.

М. Д. Водопровод имаше ли?

Жена му: Нямаше.

М.Д. А чешма в двора?

С. С. Не-е, не.

М. Д. Откъде взимахте вода?

Жена му: Е-е там, от дерето. В дерето имаше чешмичка, извор.

М.Д. А тоалетна в двора имахте ли?

С. С. Имаше, е-е там по-оттатък.

М. Д. И кладенец, нищо не сте имали?

С. С. Н-е-е.

М. Д. А вътре с какво се отоплявахте — огнище, оджак ли имахте?

С.С. Оджак имахме, комин. Ний му викаме комин.

М.Д. А с дърва се отоплявахте?

С.С. С дърва, ми какво.

М. Д. А така наречения кюмюр — дървени въглища правили ли сте?

С. С. Не-е-е.

М.Д. А с какво се отоплявахте — с борина?

С. С. С борината се запалва огъня. Туриш борината и след това дърва гориш.

М. Д. Значи оджак, друга печка за отопляване нямахте?

С. С. Не.

М.Д. А на оджака ли готвехте?

Жена му: На оджака, на ругата. Закачва се на него аркумата.

М.Д. Това е нещо като желязо, метално, виси. Какво е това ругата? Желязо, на което се закачва.

М. Д. Значи около 39-та година колко дка земя имаше, независимо каква е била — нива или ливада?

С. С. Земята тогава се беше на старите, бе.

М. Д. На баща ти, добре колко дка имахте във вашето домакинство земя?

С. С. Че колко.

М. Д. Помниш ли колко беше тогава?

Жена му: Неговата баща 4 братя бяха, общо работеха земята.

М. Д. Ами колко земя работеха?

С. С. Ми де да знам.

М. Д. Не казваха ли? Не знаехте колко беше, не са ли казвали?

С.С. Не. Не казваха я.

М.Д. Добре, а сега ти, като взимаш по имлячните, не е ли писано на колко земя си наследник? А с колко земя влезнахте в ТКЗС, с цялата ли?

Жена му: Кажи му бе, колко си вкарал в ТКЗС земя.

С.С. Пиши ги 15–20 дка.

М.Д. А чужда земя взимали ли сте да работите под аренда, тогава около 39-та година?

С. С. Не сме.

М. Д. И вие не сте давали от вашата някой друг да работи?

Жена му: А-а-а.

М.Д. Давали ли сте на някой друг да ви я обработва, около 39 г.?

С. С. Ний сме давали. Ами давали сме, ама малко. Кат сме имали деца, няма кой да го работи, давали сме, около 5 дка.

М. Д. Колко сте давали от тия 20 дка.

С.С. Най-много пет, после делиме на половината. Да го изорат.

М.Д. И после какво делите? Не ви се плаща, а делите каквото се е изкарало? Добитък, какъв имахте?

 

С.С. Добитък — овчици, крави, кон.

М. Д. Колко?

С. С. Кога много, кога малко, различно.

М.Д. Например, повече от 5 овце?

С.С. 5–10–15. В различните години различно?

М. Д. Примерно 1 крава, един кон, пилци, вол, кози?

С.С. Кози — 1,2.

М.Д. Вола и кравата впрягахте ли като работен…?

С. С. Вола впрягахме, не кравата.

М. Д. А нещо инвентар — каруца, сечива?

С. С. Нищо, само вола на самар.

М. Д. А нещо плуг, рало, брана?

С. С: Само рало — дървено с палешник — глек /не трубка/, палешникът е метален.

М. Д. Палешника и то ли е от дърво?

Жена му: Не то е железно.

Галя: А какво е трубка?

С.С. Трубката и то е като рало, ама е цяло желязно.

М. Д. Какви постройки имахте тогава — плевня, хамбар, обор?

С. С: Плевня, за зайрета отдолу храна за добитъка за животните.

М.Д. Какво е зайре?

С.С. Сено и слама, от едната страна сеното, от другата — сламата, когат ти трябва от коет ти трябва взимаш.

М.Д. Кое е зайрето — сеното или сламата?

С.С. Общо му казваме зайре.

М.Д. Други постройки?

С.С. Нямаме.

М.Д. За добитъка?

С.С. Кошара на баира, сая с клетки. Там колибка имаше, ти ще си влезеш в колибката, овцете в кошарата.

М.Д. Значи и за тебе е имало къща?

С.С. Цялото село имаше колиби.

М.Д. Всички ли са имали том горе колибки?

С.С. Цялото село за добитъка по баирите. И там овцете ги гледайме, пасяхме, да могат да торят, овцете.

М.Д. Откога ги изкарвахте овцете там горе на колибата?

С.С. Те се изкарват. Постоянно бе, когат няма сняг?

М.Д. И зимата, януари, февруари.

С.С. Изкарват се бе когат няма сняг, а га има сняг ще му туриш да яде от сеното и айде. После има и друга. Там има шума от дъб, лято го сечеме и го оставяме, зимно време им го хвърляме го, да го ядат.

С.С. Та я събирахте и тя стои?

М.Д. Там шумата я събирахте, без пари?

 

С.С. А, позволително, горско.

М.Д. Сагмала кога започва — това за доенето, кога започва?

С.С. Ей, сега почват.

М.Д. След Гергьовден ли се отбиват?

С.С. След Гергьовден. Даже по-късно почваа.

Жена му: Кога се пооправи времето. По-рано зеа да ги припущат, по-рано взеа да се ягнат.

М.Д. Ама чакате да мине Гергьовден? Има ли някакво поверие, свързано с Гергьовден, че не бива преди Гергьовден, да се плашат агънцата?

С.С. Не бива.

М.Д. Защо не бива?

С.С. Ами не знам.

М.Д. Има ли някакво предание, поверие и се спазва?

С.С. При мене не знаем я.

Галя: А кога започва предоя?

С.С. Предояването — биете ги днеска, утре трабва да ги предоявате. И кое колко са надоили ги мерят.

М.Д. Как се разпределя кой кога ще вземе и кой колко ще вземе?

С.С. Ами там пише твоите овце колко са, и може най-много да са надоили, може да са и по-много овцете, най-много може да са надоили и най-напред ти ще идеш да взимаш млекото.

М.Д. Защото твоите са най-много надоили?

С.С. Най-много и по-много могат да са овцете. Който са най-много овцете.

М.Д. Например ако аз имам по-малко овце, но в момента са издоили повече мляко?

С.С. Пак ти ще вземеш Ти имаш право от млякото. Значи зависи от твоите овце колко са дали, зависи овцете какви са и колко са дали? Това не създаваше ли караници между хората, че аз ще взема по-малко?

С.С. Не таме се мерят бе, на оки му викат, записват на кила.

М.Д. Значи няма значение, че моите овце са 10, но са дали по-малко мляко от твоите, които са пет? Няма да се карате за това?

С.С. Не-е

М.Д. И всеки си взима според замерката в деня на твоите овце?

С.С. Да.

М.Д. А тогава пак преди войната продавахте ли нещо от това, което произвеждахте?

С.С. Кой да го купи?

М.Д. Мляко, зърно или от там, какво произвеждахте?

С.С. Ний не сме имали таквоз.

Жена му: А гат сбираше, кво сбираше — масло, мляко?

С.С. Това наряд беше бе, в магазина.

М.Д. Ама и преди девети сте давали наряд, разбрах?

С.С. Не знам.

М.Д. А какво произвеждахте на Вашата земя?

С.С. На нашата земя произвеждаме си за себе си. Ечемик, царевица, ръж.

М.Д. Само за вас. От това нищо не сте продавали?

С.С. Не-е.

М.Д. А нещо овце или месо продавали ли сте?

С.С. Овце може да съм продавал, ама не помня.

Галя: А тютюн гледахте ли?

Жена му: О, тютюн много.

М.Д. Ама преди войната?

Жена му: А-а-а, преди войната не знам. Ама в ТКЗС тютюн сме много гледали.

М.Д. Ами с какво се издържахте? Щом нищо не сте продавали? Как си купувахте други неща, които не произвеждахте?

Галя: Пари, откъде имахте?

С.С. Сетил съ, сетил съ де.

Жена му: Знаеш ли какво. Изкараш си сиренцето, изкараш си масълцето, изкараш си накова и тогава парите бяа кът малко тогава, но сме живяли сетили съ тогава.

М.Д. Но тогава как ще си купиш нещо, което ти трябва — сечиво, хайде дрехите сте ги тъкали?

С.С. Прав си бе.

М.Д. Продавахте ли нещо?

С.С. Ами от добитък нещо съм продавал, овце?

М.Д. Значи овце сте продавали и без пари на натурална размяна. В къщи около 39–40 г. как преценяваш вашето домакинство — бедни ли бяхте, средни ли бяхте, богати ли бяхте, как би казал?

Смях.

С.С. Не мога ти кажа.

М.Д. Защо?

М.Д. Много да сте били затруднени с храната? Много ли бедни бяхте? Имали сте овце. Горе-долу как бяхте?

С.С. Затруднено положение имахме за храна, но не помним коя година беше.

М.Д. Дали е било преди войната?

С.С. Когато нямаше хляб, кюспе сме яли.

М.Д. Не помниш дали сте били много бедни, или не много?

Жена му: не много бедни и не много богати. Средни някъде. Ходихме да искаме тогава даваа — наряд жито, даваа и нам.

М.Д. Вие давахте?

С.С. Нам даваа.

М.Д. Досега питахме за теб, за семейството ти. Сега ще питаме за земите. За земите в селото. Първо да ми кажеш. Знаеш ли селото Настан откъде иде името Настан — някаква легенда, предание? Тука ли си е било винаги селото? Преселници има ли?

Жена му: Тука си е било.

С.С: Мълчи, сега, Ний не знаеме нищо, аз ти казах каквото е — не сме учили.

М.Д. Но ти от дядо, от баща ти?

С.С. Не сме учили, взел съм две отделения дали е, класове ли е и то така с изпити някакви.

М.Д. Да, но от баща ти от дядо ти?

С.С. Друго едно положение има. Говорат така. Пък дали е вярно или не е вярно. Е тука, има дет му викат Старо село. Старо село там е било селото. И казват, че се е преместило село тука оти, оти, ако преместиш селото, га преместиш от ряката тва село — на другия бряг е било, ако се преместиш — та не одиш войник са не оди. И затова са дошли тукана. И му викат Настан. Казват му Старо село, сега, ако го сменат Старо село.

М.Д. А Настан защо са му викали тогава?

С.С. Ами така са му викали оти настанено вече. Е това е.

М.Д. А това горе-долу от баща ти знаеш ли кога е било? Под турско ли, още по-отдавна?

С.С. О, мани я таа работа, може да е било под италианско. Не знам. Много отдавна.

М.Д. А тогава знаеш ли дали в селото и на коя земя се е викало — обща земя, селска земя, на общината. Не частните, които вие сте имали всички селяни, имало ли е такава обща земя на селото, в която нали вие да сте знаели и вие да сте ползвали?

С.С. Обща земя нямаме и не сме ползвали такава, не.

Галя: Общи пасища?

Жена му: А общи пасища добитъка дето, тя земята е държавна по баира.

С.С. А има едно общо пасище, ма то беше частно.

Галя: Къде е това, в коя местност?

С.С. Нагоре, нарича се Марсалица.

Галя: Там е имало общо пасище, така ли?

С.С. Там е имало.

Галя: Къде се намира тая Марсалица?

С.С. Е тука нагоре, нагоре, най-нагоре изтатъка нагоре, нагоре.

Жена му: Към Муга и Настан наполовината, там границата.

М.Д. Между Настан и Мугла? Добре, ами мера — знаеш ли какво значи тая дума, използвахте ли я? Мера — викахте ли на някоя земя мера? Отивам на мерата какво значи това? Или не сте го ползвали?

Жена му: Не сме ползвали само на къра.

С.С. Как беше това нещо меръта?

М.Д. А ливада — селска ливада, общинска ливада имало ли е?

С.С. Имаха, само на джамийското има малко.

М.Д. Колко е била ливадата на джамийското?

С.С. Те си я земаа сега, то няма сега.

М.Д. Коя я зема?

С.С. Чита балала. Кой точно я зема не знаем, от другата страна. На джамийското има само гробищата.

М.Д. Колко е била тогава — 2–3 дка?

С.С. Била не била — тя балала знаеш ли какво. Земена балала, нали ни бяха зели земите от АПК-то.

М.Д. Аз питам за преди това, нали казваш джамийската?

С.С. Джамийската около гробището.

Галя: А къде се намира, къде е била тая джамийската? Коя местност, близо ли е?

Галя: В коя местност е било, едно време малката ливада?

Жена му: Когато ТКЗС стана, тогава от ората земаа, та дадоха на джамийското.

М.Д. Знаеш ли дали е имало, пак по онова време, когато си бил млад, градини, трайни насаждения, общи на селото. Градини не е ли имало тука, макар и малко?

С.С. Няма.

М.Д. Гори, общински?

С.С. Общински.

М.Д. Колко?

С.С. Не знам.

Галя: Къде бяха тия гори в коя местност?

С.С. Е тука излизаш.

Галя: Към Беден ли, към Мугла на юг?

С.С. Там надолу.

М.Д. Към къде да ми кажеш? Към Беден ли?

С.С. Общински гори имат и другите села, бе.

М.Д. Мен ме интересува Вашето село? Ама не знаеш колко са били?

С.С. Не, ами кой да ги мери?

М.Д. А преди това залесени места имало ли е общински залесени гори имало ли е?

Жена му: Не залесяваа никой.

М.Д. Не частно, а общински?

С.С. Никой не залесяваше.

Галя: Горското не залесяваше ли?

С.С. Не, не че те си бяа близко до горътъ, какво да залесяват.

Галя: А когато секат горите?

С.С. Абе секат, това нящо трябва да го питате горските работници, горски ръководител. Сега може да залесяват, ама не знаем.

М.Д. А бранище имало ли е, бранище на какво викахте, ако е имало?

С.С. Бранище, какво? На това дето пускат овцете да пасат. Това бранище ли е? Е браня, пускаа нивите, местата есенно време и кога сняг фане пускаха да пасат.

М.Д. На кои ниви, на частните ниви?

С.С. На частните.

М.Д. Всеки си брани определена част ли?

С.С. Не, общо ги бранеа селото, бе.

М.Д. Обаче нивите са били частни? Какво значи общо ги бранеха нивите — хората взимаха общо решение да ги бранат по едно и също време ли как?

С.С. Да ги бранат по едно и също време и га се развали времето пускаа ги там да пасат.

М.Д. Значи са ги бранили през лятото?

С.С. Женаа ги нивите и останат стърнище се казва бранеа ги известно, време да остане плява и пускаха овцете да пасат. Докато има се пасат и после пак при кашлите айде.

Галя: Ама кой ги бранеше? Самите хора?

С.С. Самите си хора.

Галя: Или имаше примерно някой пъдар?

С.С. Пъдара си е пъдар, самите ора си такова решение взимат. Всеки се гласува между за себе си да се бранат по едно също време и да се пускат за паша, пак по едно и също време.

Жена му: Всички викат айде сега ще ги пускаме на бранището и да вървят.

М.Д. Имало ли е някакви дрязги, примерно моите защо ще пасат повече от твоите?

С.С. Ами няма, няма.

М.Д. Примерно знаеш ли в селото тука, пътищата, местата около реката, чия собственост са били?

С.С. Че то не имало, какви места, пътища?

М.Д. Да, речното корито чия собственост е било?

С.С. Че то нямаше пътища.

М.Д. Ами улиците, сокаците тука? Ти си построил къща, отпред широките места чия собственост са били? Не знаеш ли? Не знаеш.

С.С. Ний сме на тясно, няма нашо, няма вашо.

М.Д. А земята как е била, казваш, че общинска е нямало, земята как е била купувана, откъде така е имало, каква е била тази земя, че вие примерно да си купите земя, айде баща ти, дядо ти, не си ли чувал? Как е купувана тази земя?

С.С. Земята си я имали бе, имали са от едно време. Някои други може да са купували., ама.

М.Д. Значи ти твърдиш, че няма обща земя селска?

С.С. Няма такова нещо, обща земя няма.

Галя: Само гората е била обща?

С.С. Държавна, обща.

М.Д. Добре, а през всичкото това време имало ли е промяна, да е намалявала земята, независимо че не е била обща земя?

С.С. Как да намалява бе?

М.Д. Да е имало срутвания, опожарявания?

С.С. Такива работи не помниме.

Галя: А примерно гора да се изсичала, за да се освободи земя, за обработване?

С.С. Тя и да се освободи, та няма да идем да я вземем я?

М.Д. Кой ще я вземе?

С.С. Който е горски работник.

М.Д. А знаеш ли тука е в землището на селото тука, колко е земята, знаеш ли?

С.С. А, не.

М.Д. А дали е имало примерно такива заклети места, или места, където е забранено да се сече, да се пускат животните за паша, да са били някакви като свещени места и да са свързани с някакво поверие, ако например ти пуснеш животни или ако откъснеш нещо, може да ти се случи нещо, в този смисъл заклети места? Не могат да се берат билки плодове, не може да къса, чупи?

С.С. Такива дребни работи не знаеме, нямаме. Едно време тука са били малко на родове, а сега стана голямо.

М.Д. А стари дървета и природни забележителности имате ли във вашия край, така да са свързани с някакви легенди, местност, дървета, пещера нещо?

С.С. Пещера нямаме. Има нагоре, тя не е нашето село.

М.Д. А имало ли е някакви местни правила, писани, или неписани, как да се опазват водните източници чисти, как да се опазва водата от замърсяване? Как сте опазвали вие примерно, спирало ли ви е нещо да не замърсявате, вие, ако някой е замърсявал, съобщавали ли сте, имал ли някой наказани, ако някой се е опитал да замърси водата?

Жена му: Ама тука слушай водата, слушай, водата чешма, нали иде от земята излиза чучурката, чучуркатя се все чучурка.

М.Д. Примерно, ако някой се опита да замърси?

С.С. Не, не. Всеки се е пазил.

Жена му: Общо на половината село две чешми. И вечер се събират с бакърите, одат всякой си наточва чиста водица.

М.Д. Ами някой, ако примерно е видян, че се опитва да замърсява?

Жена му: Не, не, не сме имали такива хора.

М.Д. Преди девети имало ли е залесяване на сипеи, на тия голи бърда?

С.С. Имаше, имаше.

М.Д. Кой ги залесяваше, общината?

С.С. Горските.

М.Д. А хора така доброволно ходеха ли да залесяват?

Галя: Ти ходил ли си?

С.С. На залесяване не съм ходил.

М.Д. А примерно, ако тая местност е твоя и е чукареста, ако искаш ти да залесиш на твойта част, ходил ли си сам или други хора по този начин, ходили ли са?

С.С. По наши места са залесявали, ама горските.

М.Д. Плащал ли си им за това?

С.С. Че кво да им платя, че са го отнели?

М.Д. Ама тогава, когато е било твое. Горският е залесявал на твойто място, ти плащал ли си за това, как са се уреждали тези отношения?

С.С. Как да му плащам, за залесяването? Те, те му платят бе, щото оти го взимат, те садят дръвчета.

М.Д. Ама той сее на твойто?

С.С. Кое мойто? То е тяйно сега.

М.Д. Ти си залесявал на общото ли, на кои места сте залесявали?

С.С. Ний не сме залесявали бе, не сме. Ходили сме да сечем трупи, но за залесяване.

М.Д. Добре, а да си облагородявал или ашладисвал така дървета, на дива джанка, слива?

Жена му: Той не може да ашладисва. На наште ниви са ашладисвали хора.

М.Д. Плащахте ли за това?

Жена му: Плащали сме, ама изсекаа ги ТКЗС.

М.Д. Добре, на какви дървета.

Жена му: Череши и сливи и круши.

М.Д. На твоите дървета?

С.С. А-а на нашите дървета, обаче стана ТКЗС, изсекаа ги, няма ги.

М.Д. А къде бяха тези ваши дървета?

С.С. Е, тука накъм девинския мост, близо там, отгоре има 10–20, е там нагоре.

М.Д. Коя е тази местност?

Жена му: Казва се ливадката, малката, там сме ашладисвали, другаде.

М.Д. Колко горе-долу дка са били вашите дървета?

С.С. Няма бе, то бяха две-три — градина, наши собствени.

М.Д. Един декар имала ли е градината?

С.С. Не, няма, няма, има 2 череши и една-две ябълки.

М.Д. А така общо селото, ако са се предприемали такива действия за ашладисване, някой ходил ли е?

С.С. Ходили са общо, други хора

М.Д. Ако някой нещо наруши и се опита да унищожи дървета, сечене на гори, как са се контролирали тези правила за опазване на природата, на земите на хората, на пасищата, имаше ли забрани, наказания?

С.С. Ми това нещо го правеше пъдар бе, ако някой наруши.

М.Д. Пъдаря какво пази?

С.С. Пъдара дърветата пазеше и нивите пазеше, горътъ, всичкото пазеше.

М.Д. Той пази частните имоти на хората?

С.С. Да, да.

М.Д. Плащаха ли му за това?

С.С. Емчи как, плаща му се. Да, да.

М.Д. Вие ли му плащахте или общината?

С.С. Съвета, общината като заплата.

М.Д. Вий на кого плащахте тогава, в общината?

С.С. Ний платахме данък там, а пък съвета плата оттам дето.

М.Д. Значи ти плащащ данъка за пъдарина?

С.С. Абе общо за пъдарина и за земята и за всичко платиме. Там пише за имот толко, за пъдарщина толко.

М.Д. А иначе се назначава от съвета?

С.С. От съвета.

М.Д. Добре, той пазеше и частните, и общите там ливади?

С.С. Всичко, всичко.

М.Д. Добре, нещо да кажеш за общото? Къде се пасеше добитъка на хората? Само на тези частните ниви, когато общо се е забранявало, или след това се е разрешавало за паша, или някъде имало ли е общо селско пасище?

С.С. Онова временно се забраняваше, а пък другаде всякъде да пасеш.

М.Д. Къде е това всякъде?

С.С. Всякъде около селото.

М.Д. Това ливада ли беше, пасище — какво му викахте?

С.С. Гора и ливади и ниви.

М.Д. И в гората ли се пасеше?

Жена му: Ъхъ.

С.С. Има и гора, и нивите бе там.

Галя: Ама нивите на хората, частните?

С.С. На хората, ами как.

М.Д. Ама казваш, че имало на места, където се е разрешавало през цялата година, каква е била тази земя — нива?

С.С. Пак нива и гора, бе, всичко общо бе.

М.Д. Ама тя на кого е тази нива? След като през цялото време можеш ти да пасеш?

С.С. На кого е ми, то е той чиляк дето има и другаде, не му е на едно място нивата бе, има и там, и там, и там.

М.Д. Значи и там, където и пасищата са били частни, така ли?

С.С. Ам, таканка.

М.Д. Нямаше ли общо пасище, селско пасище?

С.С. Не, не, не.

М.Д. Селска ливада, обща, да се знае, че ето това е селската ливада?

С.С. Е тук ги пасат, пасат докат се развали времето.

Галя: А кой определяше къде да се пасат?

С.С. Където искаш там ще ги караш.

М.Д. Ама тя не твоя земята, примерно ти можеш ли сега да кажеш, отивам да си паса моите овце, там на Иван?

С.С. Абе и в чуждите места ше пасеш бе.

М.Д. Без разрешение?

С.С. Без разрешение.

М.Д. Ми той няма ли да се сърди?

С.С. Кой да се сърди, ами и неговите ще идат там да пасат?

М.Д. Значи това е негласно споразумение?

С.С. Таканка.

М.Д. Кой, когато иска, броя на животните ограничавал ли се е примерно аз ще те пусна 5 животни само да пасат?

С.С. Не, не нямало е такова нещо. Кой има стока — пасат, където искат.

Галя: Ами ако там е направена нива, човека си е направил нива?

Жена му: Него го бранят.

С.С. Каква нива направил?

Галя: Ами примерно, там си отглежда нещо, нещо си е засял.

С.С. Ако нящо отглежда, това няма го пусне овчаря бе.

Галя: Значи овчаря знае къде?

Жена му: Овчаря знае къде, когат се пусне нивата знае еди-къде си има, еди-къде си има.

М.Д. Значи той знае всичко, той е информиран?

Галя: А на вашта земя вие редували ли сте земята, която се ползва за паша и за обработване, примерно една година една част само се пасе, а на другата година другата част се пасе?

С.С. Щом кат не е изорано пасе се всяка година. Кога се изоре, кога се насее, това се брани.

М.Д. Ти каза такса се е плащало за пашата, или не се плащало?

С.С. Каква такса?

М.Д. За пасенето не си плащал никаква такса? Като данък плащал ли към съвета?

С.С. Към съвета ли? Тука /няма къде да го търсим, сега ще ти кажа/ отделно не за земята бе общо зето данък земи толко, данък сгради толко, пъдарищина, друго още някакво и ти дават квитанция.

М.Д. Иначе пашата си е свободно през годината?

Жена му: Свободно си е. Това е общ данък.

Галя: А на овчаря?

С.С. Овчара се пазари отделно.

М.Д. Ти си му плащащ за твоите овце, които пасе?

С.С. Колкото се пазари овчаря и колкото се падат на овца, толкова се дава.

М.Д. Нивите, които са обработвани, след като се прибере реколтата, или ливадите, след като се окоси, друго нещо можеше ли да се събира — билки, гъби и беше ли позволено?

С.С. Сега е позволено, стига да искаш да търсиш.

М.Д. А преди?

С.С. Не са търсили гъби, сега одят, горе по Широка лъка.

М.Д. А ти преди това, вашето семейство билки, гъби събирали ли сте?

С.С. Не сме, не, не.

М.Д. А плодни дръвчета, диви, които не са на вашите земи, събирали ли сте?

С.С. Не сме. Какви дръвчета?

М.Д. Джанки, сливи, диви круши?

С.С. Сбирвали сме джанки да лапнеш, ама не да туриш.

М.Д. Къпини, шипки, по слоговете имало ли е?

С.С. Къпини, шипки има, брали сме.

М.Д. Ама във вашите земи?

С.С. Не бе в Балкана. Там можеш да късаш, колкото ти трябва и айде.

М.Д. Каза, че горите са били общински. А частни гори имаше ли?

С.С. В Настан немаше.

М.Д. Само общински гори са били?

С.С. Общински и държавни — на две.

М.Д. Общинските гори, кой ги стопанисваше?

С.С. Нищо не знаем.

М.Д. Кмета? Съвета? Как ползвахте общинските гори, вие ползвахте ли ги?

С.С. Както ползваш едната, така ползваш и другата. Като ти трябва нещо, ще идеш да окрадеш и да си отсечеш и готово.

М.Д. Такси плащахте ли? За дървета, ако сечеш?

С.С. Предварително трябва позволително.

М.Д. Позволително за кои гори, за общинските или за държавните?

С.С. Общо.

Жена му: За където ти дадат позволително ще ти кажат — оттам ще отидеш да сечеш.

М.Д. Откъде дават позволително?

С.С. Ако не от съвета, от горския, от горското стопанство.

М.Д. И таксите са определени? На кубик, или как?

С.С. На кубик и на всичко.

М.Д. А безплатно някой да е ползвал, имаше ли такива изключения?

С.С. Не помниме, не знаеме.

М.Д. А в гората можеха ли да пасат — дребния добитък, разрешено ли беше?

С.С. Можеше бе, пасат. Някъде не пущаха козите само.

М.Д. А кога не ги пускаха?

С.С. Общо не ги пускаха. В Балкана ги не пускаха да не ядат.

М.Д. Особено в младата гора. Пазеше ли се младата гора?

С.С. Пазеше се.

М.Д. До определено време се пазеше, пак горския ли?

С.С. Горския ми кой.

М.Д. Ако някой направи случайно нарушение?

С.С. Глобят го.

М.Д. А ти някой път виждал ли си, някой друг да прави нарушение, съобщавал ли си едно време така на горския — ето видях еди-кой си? Имало ли е такива случаи?

С.С. Не сме правили такива неща.

М.Д. А ти самия нарушавал ли си?

С.С. А, не.

М.Д. Дървета за какво сечахте — за листник, такъв материал, за строеж, за горене?

С.С. Кой каквото му трябваше, бе.

М.Д. А ти за какво си сякъл най-често?

С.С. За нищо — е тука, младите сечаа.

М.Д. А баща ти дядо ти, аз питам за преди девети, за какво ви трябваше дървен материал?

С.С. За нищо.

Галя: За къща, а отопление, за огрев?

С.С. За огрев дърва.

Галя: Откъде ги взимахте?

С.С. От горските.

М.Д. Значи сте взимали за огрев? Листников фураж за животните, взимали ли сте от гората, шумата?

С.С. Взима се дъбова. Дъбова шума. И такъв дребен листинков. Те в село докарваха.

М.Д. Кой ги докарваше?

С.С. Хората, от баиря. Секи си докарваше, който му трябва.

М.Д. И ти, за животните докарваше ли?

С.С. Скоро не сме имали животни.

М.Д. Тогава, тогава.

С.С. Тогава — да.

М.Д. Шумата плащаше ли се?

С.С. Нали ти казах — позволително.

М.Д. С позволително и шумата и листника?

С.С. Общо позволително като платиш предварително.

М.Д. Ясно, като платиш предварително и си взимаш.

С.С. Всичко каквото ти трябва и колкото ти трябва и това е.

М.Д. Как се определяше цената?

С.С. На кубик.

М.Д. Ти каза, че е имало бранище.

С.С. Туй бранище не е за записване тука.

М.Д. Защо?

С.С. Оти това беше времена работа, селско бранище го пускат един месец ли и след това айде, вятър работа.

М.Д. Добре един месец го бранат, каква земя е била тогава?

С.С. Земята тогава е била ожената нивата, направена всичко, свободна за пасене. Нарочно го не пускаа да стане трява повече да отнемат малко храна, да не пасат, да ги не хранят няколко време.

М.Д. Това бранище — частни ли бяха или общи земи?

С.С. Частни, всичко частно на селяните, бе, общо нямаше никъде.

Жена му: Общо само когато ТКЗС дойде — тогава, когат вкарахме, овцете, вкарахме говедата, вкарахме конете.

М.Д. Имаше ли тогава лов, ловувахте ли хората преди девети, и ти ловуваше ли?

С.С. Не, не съм ловувал. Хората ловуваха постоянно.

М.Д. Какво ловяха?

С.С. Зайци, прасета, лисици, сърни — ама те бяаа забранени.

М.Д. Ти каза, че вода за пиене сте взимали от извора. Нещо за тази вода плащахте ли?

С.С. Не можем да ти кажем, може да е имало и там данък от съвета, но не помна.

М.Д. А за поливане плащали ли сте, ползвали ли сте, откъде и плащахте ли?

Жена му: Тогава не сме поливали да ти кажем правото. Тогава на това време си имаше и дъжд, градините се рада-а.

С.С. Е тук има малко отпред градинка и тука извънка имаме чешмъ.

М.Д. Тогава имало ли е?

С.С. Тогава нямаше.

М.Д. А по принцип плаща ли се от някои други хора за поливане, ако ползваш вода, отбиеш вада?

С.С. Едно време преди ТКЗС — то който е имал покрай ряката, поливали са, ний нямаме.

М.Д. Ама плаща ли се?

С.С. Ами не мойм да ти кажем, от ряката не може да се плаща.

С.С. А сега си плащаме, оти водата показва водомера.

М.Д. А тогава риба ловяхте ли?

С.С. Постоянно, навремето и аз съм бил рибар. Много риба имаше.

М.Д. Какво имаше тука?

С.С. Пъстърва.

М.Д. Във Въча? А другите ходеха ли, ловяха ли риба?

С.С. Я съм не одил бе, яз не съм рибар.

С.С. Няколко ходеха и хватаха много.

М.Д. А плащаха ли за тази риба?

С.С. Не знаем, не вярвам.

М.Д. Щото рибата в реката на кого е била, държавна ли?

С.С. Държавна.

М.Д. Не са плащали да кажем, понеже е рибен сезон да се плаща, не знаеше ли?

С.С. Не.

М.Д. Когато ви е трябвало пясък, чакъл, камъни, плочи, взимали ли сте, откъде сте взимали и плащало ли се е?

С.С. Нищо не мойм ти кажем за това. Такива работи га ти докарат такива неща си плащаш — пясък, плочи.

М.Д. А, примерно камъни хората не са ли събирали без пари?

С.С. Чакай сега — когито си нацепиш да си приготвиш камъни няма да даваш пари и ти ги докарват.

М.Д. От кариерите в планините, ако са взимали, плащали ли са за тях?

С.С. Кои кариери?

М.Д. От кариера, ако трябва да чукаш камък или чакъл?

С.С. Също не знам.

М.Д. Вие не сте ли ползвали?

Жена му: Не, хора са ходили, чукали са чакъл, ама ний не сме ходили.

М.Д. Имало ли е тука тепавица, мелница, воденица и ако е имало общинска имало ли е, на селото собственост?

С.С. Не, не селски си бяа, частна.

М.Д. Мелница?

С.С. Селска какво значи, частна. Частна, воденица.

М.Д. Значи собственост на човек, не на селото? И вие като сте ходили да мелите сте плащали?

С.С. Плащахме си. Навремето беше иначе — ще ти вземат от житото малко.

М.Д. Значи на уем сте плащали, не с пари?

С.С. На уем, да.

М.Д. Ами да кажеш тогава, някакви други общински сгради да сте ползвали, складове?

С.С. Нищо, нищо.

М.Д. Перяхте на тепавица, селска нямаше отделно?

С.С. В Настан нямаше.

М.Д. В селото имаше ли общо селско събрание и кога се свикваше? Какви въпроси се решаваха на него?

С.С. Нищо не помня, защото имаше събрание през партийно време.

М.Д. Преди, не партийно. Примерно — ето има да се решава се ще се прави път.

С.С. Това се правеше.

М.Д. Селското събрание се свиква от хората. По колко души от домакинство ходеха? И ти ходил ли си?

С.С. Нищо не можем да ти кажем.

Жена му: Слушай аз ще ти кажем я нещо. Да кажеме ний там нямае мера, а те строят пътя. Нас не ни рукат /викат/, ако имаме ний ще рекат — айде да идем да поправим пътя малко. Там в махалата.

М.Д. Ти примерно, ако не си от тази махала и те помолят ще отидеш ли да помогнеш?

С.С. Ще отидеш. Тая вода дето я пуснаа, там отгоре и цялото село, ходииме да ни мериа места.

Галя: Плащаха ли ви нещо, или безплатно?

С.С. Как ще ни платат. Само копаеме канал бе, за тръбите.

М.Д. А за тези общи работи кмета определяше — трябва това да се направи, или имаше от хората да кажат на кмета инициатива — дай сега това да направиме, това да благоустроиме.

С.С. Всичко е ставало — и кмета го е правил и самите ора са искали някъде.

Галя: А как се свикваше, как разбирахте, че ще има събрание? Тъпна ли се биеше?

С.С. Тъпъна се биеше, барабана.

Галя: Ходехте и жени, и мъже или само мъжете ходеха?

С.С. Ако няма мъжа, жената ще иде.

М.Д. Ако някой не искаше да дойде за някои дейности, ще го глобят ли, ще го накажат ли?

С.С. Не. Може да го мъмрят, ама ходеа ората, бе.

Галя: А вие жените нещо общо правехте ли, събирахте ли се — примерно сватба ще правиш ти — да ти помагат?

Жена му: Да.

Галя: Заедно да тъчете — събирахте ли се така заедно?

Жена му: Не, не.

С.С. Тя не помни.

М.Д. А сватба като се прави да ти помагат?

С.С. То има комшии роднини да си помагат.

М.Д. А на тези общи селски — за построяване на чешма, на кладенец — по принцип, ти ходил ли си в някои от тези дейности преди девети?

С.С. Ходили сме, как да не сме одили, ама не помним, не е ден не е два, на тия години.

М.Д. За напояване някакви съоръжения правили ли сте специално, за общо напояване?

С.С. Правили сме.

М.Д. Ти си участвал?

С.С. Да.

М.Д. А общо мерата и пасищата, макар и частни, почиствахте ли я?

С.С. Одили сме.

М.Д Как се събирахте?

С.С. Пак също. Цялото село се събира, айде. Знаят хората, едни взимат кирки, други лопати. Почистват пътищата, пасищата.

М.Д. А тези пътища кой ги е правил, за животните, за просеките? Пак ли селяните?

С.С. Ми селяните. По-напред беше само за коня. Просека, пътека.

М.Д. Кой ги е правил тези просеки през горите?

С.С. Се ората бе.

М.Д. А пари от съвета не са давали?

С.С. Не. Сетне, после зеа да прават такива пътища за коли и хората одеа, и се меси горското стопанство да направят широк път за колите.

М.Д. Ама това след девети?

С.С. След девети. Пътищата ги е сторила държавата, няма що да го отричаме.

М.Д. И всичко, което сте правили общо, сте го ползвали общо?

С.С. Общо селяните.

М.Д. А читалище имате ли, кога е построено?

Галя: Читалище, училище?

М.Д. Кога е строено, отдавна, преди девети и кой го е строил?

С.С. Не помня.

Жена му: Той се ходи да помогне.

М.Д. Ама сте го строили преди девети?

С.С. Преди девети — училище. И тва училище и онова училище. Едното е начално.

М.Д. Значи казваш, че и читалището е строено преди девети. Нещо да помниш за това, как се е строило? Хората сами ли са строили? Ти ученик ли си бил тогава?

С.С. Нищо не помня.

М.Д. Седенки къде сте правили, хоро не е ли било там? Ама читалище имаше ли преди девети?

Жена му: Имаше, тогава го вземаха и го оградиха за читалище.

М.Д. Значи на това место — Чернитевското место е станало читалище?

С.С. Да, да.

М.Д. То къде се намира, тука в селото?

С.С. Да, тука в селото.

М.Д. Значи така се е наричало Чернитевското?

С.С. Тия места бяа наши.

М.Д. Значи са били ваши, Чернитевското ваше ли е било?

С.С. О-о, не само наше и на братята.

М.Д. Значи на вашата рода?

С.С. Да, на нашта рода.

М.Д. А значи на вашата земя е построено читалището?

С.С. Не само на нашта земя и на други хора.

М.Д. Ама платиха ли ви, като ви взеха земята?

С.С. Не са платили нищо.

Жена му: Не знаем платили ли са, не са ли.

М.Д. Ами как, това е било е преди девети, как ще го вземат, без да платят?

С.С. Взеа го така, не помним веке.

М.Д. Подарили сте го един вид?

М.Д. Добре, ти каза горски пъдари е имало нали?

С.С. Не горски, а селски пъдар.

М.Д. Какво е правил селския пъдар?

С.С. Нивите бранеше.

М.Д. Плащахте ли му?

С.С. Той не е платен, той от съвета му се плаща.

М.Д. Значи вие си плащате за пъдаря в тази такса? Този селски пъдар често ли се сменяше, за колко време се назначаваше?

С.С. Може за две години, стига да е добър.

М.Д. Все от вашето село ли беше, чужд човек можеше ли бъде?

С.С. Не, не все от нашто село. Абе може, ама той не знае как се казват местата, как се наричат.

М.Д. Значи пъдар имало ли е, горския си е горски?

С.С. Горския си е отделно.

М.Д. А този ви пазеше имотите?

Жена му: Горския си пазеше горътъ.

М.Д. А пъдара ви пазеше имотите? От какво ги пазеше?

Жена му: От който ги нарушаваше.

С.С. Меръта — пазеше.

М.Д. А, сега се сети, кое е мерата? Какво се казва меръта?

С.С. Е, меръта се казва всичкото туй — нивите, ливадите, пасищата.

М.Д. Нивите, пасищата, ливадите — всичко му викате е мерата, значи той ви пазеше мерата. А добре тогава той като е пъдар, имало случай на нарушения? Често ли бяха, спомняш ли си? Значи той ви го пазеше?

Жена му: Чести бяа, вардеа.

С.С. Има бе, има, не мое да няма.

М.Д. А кой нарушава, ваши съселяни или чужди хора?

С.С. Няма бе и чужди може да е от други села.

М.Д. И той ги хваща и ги наказва?

С.С. Хвата ги и ги глобява.

М.Д. И те си плащат, на съвета? Ако е другоселец?

С.С. Абе и майка си, ако нещо наруши, ако е направила нящо, абе, който е направил нещо и се помоли.

М.Д. Ако се помоли и се покае, прощават ли му?

С.С. Простят му.

М.Д. А ти не си правил такива нарушения?

Жена му: А, прощавали са му.

М.Д. Или си правил, ама са ти прощавали?

С.С. А не съм правил такива нарушения.

М.Д. А хващал ли си някой друг и да си обаждал на пъдаря — тоя отиде в нивата на еди-кой си, случвало ли ти се?

С.С. Не помня.

М.Д. В семейството ви някой, ако се е нуждаел от помощ, помагали ли сте си — за болен, или за нещо плоча да бие?

С.С. Е, помагаме как да не помагаме.

Галя: Така по роднински, по съседски?

С.С. Еми там комшията прави там нещо и иска помощ, как няма да му помогнем.

М.Д. А плаща ли ти?

С.С. Не, няма.

М.Д. И ти като го наемеш на твое и ти не му плащаш?

С.С. Не, иска да му помогнеш, никакво плащане.

М.Д. За вашето време, вие като сте били млади питаме, някой да е закъсал, да не е имал какво да яде, да сте събирали храна да сте давали?

Жена му: А слушай сега, имаше и беднички хора. Давали сме му, когато е имало, когато не е имало, какво да му дадеш?

М.Д. А така взаимно, примерно някой се разболял, трябва да иде на нивата да прекопае, някой отивал ли е му копне на неговата?

С.С. Помагали сме.

М.Д. И в земеделската работа?

С.С. И в земеделската, ама сега веке не помага никой.

М.Д. На вас случвало ли ви се да помагате, тогава?

Жена му: Случвало се да помогнем, ами как, ама години е минало.

М.Д. А тогава имало ли е селски кош, или селски хамбар му казват, да е било общо селски кош?

С.С. Не.

М.Д. Примерно на вашето да се съберат общо?

С.С. Не.

М.Д. Значи всеки по единично е помагал на друг? А, ако е за обща помощ, кой организира тази селска помощ? Някой от съвета?

С.С. Пак хората, комшиите, съвета.

М.Д. Значи хората сами са се организирали, не е имало някой, който да ви казва нали на кого трябва да се помогне?

Жена му: Кметйтара, кмета рекът има бедни хора ще му дадем.

М.Д. А значи, казвал е и кмета и отделни хора също?

Галя: А ходжата?

С.С. И той, и той.

Галя: Ходжата ли повече се слушаше, или кмета? Или и двамата заедно?

С.С. И двамата заедно.

М.Д. А така примерно отделни хора — ваши съседи казваш — абе тая съседка е болна да и занесеме нещо, от самите хора излизало ли е предложение?

С.С. Как да не е излизало?

Жена му: Слушай сега я, сал тъй да има болен човек в селото.

М.Д. Да де, но кмета не знае, че е болен. Да, ама съседката, ако знае?

Жена му: Знае ли не знае. Аз взимам от нас квото си искам и отивам при болния човек.

М.Д. Така, може ли да обобщиме какви общи дейности са вършени в селото, така да обобщиме, така да си спомните най-общо, така като заключение да го кажеме? Кои са най-типичните дейности, които съвместно сте работили? Освен, че съвместно сте пасяли, какви още селски дейности сте вършили заедно? И пак да попитам за историята на селото — някакви оброчища имало ли е в селото? Питам дето камъни или кръст се слага?

Жена му: А, а гробища.

М.Д. Един така чух — Димитров гроб, знаете ли за него? Къде е, що е? А местността черквата, защо я наричат черквата? Откъде идва името?

С.С. Какво да ти кажем, когато не знаем. Има на друго място една местност там по-нагоре — Ракитово. На горния край има гробища, знаеш ли колко гробища има там, гробища стари горе, оградени с голям зид.

М.Д. Откога са?

С.С. А, откъде да знам откога съ.

Жена му: От век.

С.С. Гробища с дувар от камък правени.

М.Д. Ама в тях какво има?

С.С. Нищо няма.

М.Д. Ама не се знае на кого са? Ама в тази местност Черквата горе на Ракитово ли са?

С.С. На Ракитово, на Ракитово.

М.Д. А на тая черква тука дето е близо имало ли гробище не е ли имало?

С.С. Нямало е.

М.Д. И не знаете откъде идва това име, черква има ли?

С.С. Никак.

М.Д. Значи ти, откак си се родил не знаеш, не е имало черква?

С. С. Не, не.

С. С. Да не се лъжеме, там е имало трепане.

М. Д. И за това са тия гробове може би?

С. С. Но не може да се докаже.

М. Д. Но факт е, че на Ракитово има гробище. На Ракитово голямо ли е гробището?

Жена му: Има няколко гроба.

М. Д. Това място така стои с гробовете, никой не смее да ги пипа?

С. С. Не, не, не. Ходат хора, добитък. Ама там пасат овцете бе, козите.

М.Д. Ама пасат в гробовете? Не се пази това място?

С. С. Не, не, не.

М.Д. Обаче дувар е имало, което значи, че нещо е имало?

С.С. Има едно място.

М. Д. Към Мурсалица ли?

С. С. Не, пак там към Ракитово — казва се Балтазимазър. Балти е брадва мазър — гробище оттам идва. И там не е един гроб. И там е преди двеста години.

М.Д. Защото са ги секли с брадви ли, що ли?

Жена му: Не са имали ни пушки, не са имали ни нищо.

М. Д. Какво представлява гроба, плоча? Камък?

С. С. Голям камък да му се кланят.

С. С. И той преди двеста години. И той запустял.

Жена му: Всичко запустяло.

М. Д. Само ти да ми кажеш твоето име — намесваше се в разговора да запишем.

Жена му: Айше — 72 г.

Галя: Видях в книжката Рамзина.

Жена му: Рамзина, после Айше.

 

Интервю с Юсуф Ибраимов Корчев и Стоян Дамянов, с. Настан, Девинско

 

Инициали:

Веска Кожухарова А1

студентка А2

за бай Юсуф Ю

за Стоян Дамянов СД

 

А1: Юсуф Ибраимов Корчев. На колко години сте?

Ю.: Осемдесет и пет закарвам от 12 март.

А1: А с какво образование?

Ю.: Образование четвърто отделение. Повече не сме учили.

А1: Четвърто отделение тука си завършил в Настан.

Ю.: В Настан, да.

А1: Кога сте се оженили вие?

Ю.: Какво?

А1: Кога сте се оженили? Коя година сте се женили?

Ю.: Я се ожених малко. На 17 години се ожених.

А1: Коя година беше?

Ю.: Трийста година ли беше, кога беше?

СД: А, как трийста, бе, на 17 години,

Ю.: Трийсе и първа, кога служих, имах дете. Кибрита е трийсет и първи набор, бе.

СД: Трийста година тогава си се оженил.

Ю.: Трийста година съм се женил тогава.

А1: Десета година си роден.

Ю.: Аха! Кога отидох да служа детето тогава вървяше.

А1: Съвсем млад. А кооперация във вашето село имаше ли преди 9-ти септември?

Ю.: Имаше ами, имаше.

А1: Ти беше ли член?

Ю.: Ами първо кооперацията образувахме ние.

А1: Кои вие?

Ю.: Кооператорите, ние кооператорите.

А1: Кои бяхте кооператори?

Ю.: Ние образувахме кооперацията.

СД: Бяхме младите.

А1: И коя година помниш ли?

Ю.: Че коя година! Кой ти помни година! Я не помня вчера кво съм ял.

А1: То за вчера не е, ами за едно време. Преди 9-ти ли беше това?

Ю.: Преди 9-ти, преди по-напреж е, още през фашистко време.

А1: Преди 9-ти образувахте първата кооперация и ти беше от основателите.

Ю.: Ъха, от кооператорите, ние образувахме кооперацията.

 

А1: А на читалището бил ли си член?

Ю.: Кое?

А1: На читалището. Читалище имаше ли тука?

Ю.: Нямаше. Не, нямаше читалище. Сетне го градиа. Комунистите го градиа читалището. Тях го градиа, не ние. След 9-ти го градиа.

СД: Сега го градиа преди

А1: А иначе организация така, някои книги да са раздавани така, имаше ли?

Ю.: Не са раздавани книги.

А1: Какво си работил през всичкото това време? Като беше млад, след това?

Ю.: Ами трупи сме секли, като наша кооперация беше. Което го работиме, работиме, когато да земеме пари — няма пари и тогава това е частна кооперация.

А1: Това, когато беше млад?

Ю.: Абе, млад бех — осемнайсе, двайсегодишен човек.

А1: Едното трупи събираше, а друго?

Ю.: Трупите, а друго на забра правехме гатер. Гатер се направи, резааме трупето там. После го запалиа гатера и изгоря сумата литра, сумата литра. Хиляди кубици изгоряа — дъски, трупе.

А2: Гатер какво е това?

СД: Дъскорезница.

А1: След това нещо в земеделието да си работил?

Ю.: Ами земеделие си държахме. Добитък си имахме.

А1: Колко добитък имахте?

Ю.: Май 50–60 кози и овци, 4–5 добитъка — говеда, кони си имаха, магарета. Държахме си добитък и почти повече на колиби живеехме и здрави бехме.

А1: Какво е това на колиби? Обясни ни на нас.

Ю.: Колибите — там си ни беше имота. По-близко си ни беше имота и си работе(х)еме.

СД: Една стаа и нещо като оборче.

Ю.: Оборче и колиби значи. По две стаички имааме и салонче и това-онова. И затваряхме отдолу добитъка, а горе да кажем две стаички. И в село си имааме къщи и …

А1: Значи една къща и колиба.

А2: Колиба?

А1: Значи колибата е къща лятна, където с добитъка живеете.

Ю.: Където с добитъка там си имааме колиба.

А1: Значи нещо като вила?

Ю.: Ъха, да.

А1: Като вила.

Ю.: Не като сега къщички, нещо по-просто. Нямаше шоша, кермиди.

А2: Какво е това шоша?

СД: Шосе, бе, шосе.

Ю.: С дъски и покрити камъни. Цепехме гората, дъски, борики, покривааме. Трая 4–5 години, после други. Шошето, когато направиа тука, тогаа вече зе да извозват тухли, кермиди.

А1: Кога прекараха шосе тука?

Ю.: Тука, кога? Ами кога, беки помня. Кога? Виж ти по може да помниш.

СД: 35 — З6-та година.

А1: Значи, 36-та са прокарали шосето. Бай Юсуфе, като се оженихте при кого живееше? Колко човека живеехте в къщи?

Ю.: О, я бях много. Яз изкотих 8 деца — 5 женски и 3 мъжки. И ги изкотих и ги отдомих децата. Ожениа се. Сега, ако ме питаш, съм сам-самичък в къщата. Е, тука близо. И жената ми почина. Стана 15 години вече.

А1: А ти при кого живееше като се ожени? При баща си, при майка си ли?

Ю.: Сам бях. Майка ми я открадоа дини — друг човек. Останах и при най-голям брат отидох.

А1: И двамата се гледахте?

Ю.: Аха. С брат ми се гледахме и той беше женен, най-големия брат, имаше жена. Живяаме с него, живяхме да станах кадърен аз за работа. Бях малък, нали, земеделие не трябва да се женя. И бях млад като се ожених. Бях 17 години се оженил.

А1: Тогава при кого живееше? В къщата на брат си ли живееше, или си направи друга къща?

Ю.: В моя си къща. Имах си къща, бе. Една стая беше, даже брата и ние имахме в две стаи.

СД.: По една стая.

Ю.: По една стая, аха.

А1: И жена ти с какво образование беше?

Ю.: Ами, тя получи удар жената.

СД: Не, не това, бе.

А1: Не, какво образование имаше като се ожени. Какво й беше образованието?

Ю.: Горе-долу четвърто отделение. Имаше четвърто образование, имаше. И тя беше пеперак беше, и тя нямаше баща. Баща й бил умрял, с дядо се котила. И нейната майка беше я украли, пак един бабайко и умрял баща й. И тя беше сирак, и я бях сирак.

А1: А откъде влизаха пари в къщи?

Ю.: Пари?

А1: Пари, по онова време.

Ю.: Тогава ще изколим някой коч или кич и от овцето, от добитъка — ще продадеме вълна, да можем да си платиме данъка.

А2: Коч или кич?

А1: Кич е козел.

Ю.: Додат някакви търговци, та купят, за да си платиме данъка. По това време нямаше пара. Ако продадем нещо, то така. У търговците бяа парите. Ако продадеш някакъв добитък, та да можеш да си платиш данъка. Деца, такова аскерлък, малко запас. Нас такова, три години запас съм бил, куршум не съм фатал. Фронтоваците, когато бяха на фронта, ние бяхме във вътрешността. Изпращахме (х)рани на войската — товареме, разтовареме.

А1: И не ви водят сега за участници в Отечествената война?

Ю.: Не, не.

СД: Не.

Ю.: 40-та година бях запас, 41-ва година, 44-та година. Бъркаа ме, много ме бъркаа. Остана ми снопето — иляда снопе ми останаа невърнати. Добитъка няма кой да яде слама, да оре. Прекарахме много мъки, много.

А1: Тука жито гледано ли е?

Ю.: Че как, да. Ръж, пшеница, царевица и какво не. Имота е надолу, нагоре сме тука ние по планините.

А1: А кой гледаше селското стопанство?

Ю.: Кое?

А1: Кой даваше в селското стопанство вашето семейство? Земята кой я работеше?

Ю.: Яз я работех, бе.

А1: И жена ти.

Ю.: И жената.

А1: А децата кога започнаха?

Ю.: Малки беа и кога станаа големи разжиниа се и се пръснаха навсякъде и сега нямам никакви. От осем деца — едно нямам при мене.

А1: Те тука ли живеят?

Ю.: Три имам в Доспат — три женски. Едно имам в Смолян — медицинска сестра, в болницата работи. Едно мъжа й почина, има две години. Разжениа се женските. Мъжките и тях, в Смолян останаа. Най-големия син почина. Пък двете са в Смолян — жените са им от там, от Смолян край.

А1: Тука в селото кой е? Имаш внук тука в селото.

Ю.: В селото съм тука сам сега.

СД: Внука, бе, внука.

Ю.: А, внучето е от големия син.

А1: От големия син, който е починал.

Ю.: Той две деца има и едното почина. И от две деца му остана едното.

А2: А при други хора работил ли си тогава?

Ю.: Кое?

А2: Да си ходил да работиш при други хора тогава, да изкараш пари?

СД: Аргатин стоял ли си?

Ю.: Аргатин съм стоял, чобанин съм стоял, говедар съм стоял.

А2: У кого?

Ю.: Всичко съм прекарал.

А1: При кои хора си бил аргатин, чобанин?

Ю.: Момутица — бях там при едни.

А1: Момутица, какво е това, село ли е?

СД.: Махмутица, село де.

А1: Махмутица село ли е?

Ю.: Широка лъка де — дело.

А1: Село.

Ю.: Две години съм седял ратай, в Девин ратай съм седяло. Илия кондурджи го викаа. Тя почина, стара работа.

А2: И тогава с какво ти плащаха? С пари ли ти плащаха?

Ю.: С пари ами, га ратай я.

А2: А жена ти ходила ли е да работи и тя така?

Ю.: Тогава нямах жена. Не бях женен тогава.

А2: А-а, не си бил женен.

Ю.: Малък бях тогава. Абе, 12 години съм тръгнало, лефтер съм било.

СД: Четвърти клас щом изкара и тръгва.

А1: Лефтер е ерген, така ли?

Ю.: Да, ерген бях тогава, да. Гатерист съм бил пет години в Пътни строежи, пет години в гората съм работило. Накрая изкарах фурнаджия 15 години в село.

А1: Къщата ви каква беше, в която живеехте с жена ти едно време?

Ю.: Яз си имах къщичка тогава. Бях градил 4 стаички.

СД: Не, не за тая сега — за старата.

А1: За старата къща едно време.

СД: За старата къща бя(х)а много семейства в една къща, в по една стая.

Ю.: В по една стая живяаме — чичо в една стая бя(х)ме, братовчеди бя(х)ме, много деца бя(х)ме. Е каква голяма къща сега! По две стаи имам.

А1: 70 квадрата.

Ю.: И си наградииме всички.

А1: А вие заедно ли се хранехте, когато бяхте в една къща?

Ю.: Не, не. Всякой си поотделно.

А1: Всякой си поотделно се храните, само в една къща живеете.

Ю.: Не, не. Сякой си поотделно, всякой си семейно, с децата.

А1: И вие колко стаи имахте тогава с жена си и децата?

Ю.: Ние тогава имахме едничка стая.

А1: Аха, една стая.

Ю.: И жената и децата едничка стая имахме.

А1: И на какво спяхте? Имахте ли кревати?

Ю.: А, е имали, де, кревати — на земята.

А1: На какво?

Ю.: На дюшемето, на дюшемето. Постиламе дето чукат боба, няма ни масе, няма ни стол, та креват.

А1: Аха, а чешма? Откъде си носехте вода?

Ю.: Вода.

А1: Аха.

Ю.: Е тука, от дерето, имаше вода, дървени такова, на бакараж, на бакараж.

СД: Дървета се нарежат от гората с бургия се превъртят, въртят ги и чешмата се пак върви.

Ю.: Дървени тръби.

А1: Дървени тръби. И вие оттам носехте вода?

СД: Оттам носехме всички.

Ю.: Цялото село оттам носеше.

А1: Искам да ви попитам сега клозет имахте ли?

Ю.: А, клозет — на цялата мала един клозет има.

А2: А с какво се отоплявахте там?

СД: С дърва.

А2: Печка с дърва.

Ю.: Дърва. Две беа печките така.

А1: Камина. Да. Оджак.

Ю.: Оджак. Слагаме дървета и…

СД: На одаклък гориме.

Ю.: Нямаше печки тогава.

А1: А на какаво си готвехте?

Ю.: Имаше веруга. Такова синджир дълъг.

А1: На веригата закачахте.

Ю.: Веруга има дълга и отдолу гачка.

А1: Значи това е веругата е дето се закача, а гачка е това дето се закача.

Ю.: Отгоре дълга веруга и отдолу чачка и закачаш на гачката, е това да вариш.

А1: Дето се закача на него.

Ю.: Кука, бе.

А1: Кукичка.

А2: Гачка е кука.

А1: А ако искаш долу върху жарта да каквото трябва да сложиш?

СД: Само такова ние казваме пиростя.

А1: Пиростия.

СД: Обаче ние си имахме фурни в къщичките.

А1: Имахте фурнички — пещ.

СД: Не печка — с камъни заградено и пробиш като кюмбе, оставиш един отвор.

Ю.: Пеща -(х)ляба дето печеш.

А: Пещ, пещ ли му викате?

Ю.: Пещ му викаме.

СД: Пещ в него.

Ю.: Фурна го правят — има 15–20 (х)ляба пекат. Пещ така и можеш да печеш (х)ляба вътре.

СД: Обгориш такива, ние им казваме сач.

А1: А това отдолу дето го слагате?

Ю.: Отдолу слагаме ляба и го криеш.

А1: Ама хляба направо на пепелта ли го слагате?

Ю.: Не пепелта.

СД: Не очистиш го и тогава и отгоре го покриеш с желязото и става ядене да не ти е работа.

Ю.: Сега, ако има такъв хляб и ти ще проядеш.

А1: А, на мен ми се прияде вече.

Ю.: Домашно мляко, домашно сирене, бито — да ядеш, да се наядеш.

А1: А колко декара земя имахте?

Ю.: Ами, имахме 15 декара земя имахме.

А1: Само вашата си земя ли работехте?

Ю.: Нашта, лична.

А1: Какъв инвентар имахте вкъщи?

Ю.: Че инвентар какво да ти кажа.

СД: Ние бяхме, с дървени орала оряхме.

Ю.: Върнахме се с такова, с коне. Жито прекараме, смеляме.

А1: Ама, имахте домашен харман — на домашен харман.

Ю.: Ами (х)армани си имааме — на нивата.

А1: А значи направо там, на нивата си го вършеехте.

Ю.: Направо там го вършееме — отдолу житото, сламата се отделя.

А1: А с диканя ли вършеехте, или само с конете?

Ю.: Само с конете. С коне вършееме, сламата отделяме. Житото прекараме, сламата прекараме през есента. Първо житото прекараме и после сламата.

СД: Най-напред гледаме житото.

Ю.: Най-напред гледаме да прекараме житото, а после сламата.

А1: А вкъщи имаше ли някакви постройки селскостопански? Плевни — такива работи?

Ю.: Има, тога направихме, сега се разтурна.

АГ. Едно време, едно време питам.

Ю.: Га стана ТКЗС направиа обори, направиа плевни.

А1: Едно време във вашия двор.

Ю.: А, оборове има.

А1: Оборове.

Ю.: Оборове да поеме 4–5 добитъка.

А1: А за овцете? В какво ги държахте?

Ю.: И овцете също.

СД: За овцете няма. Те не идваа тука да се гледат.

А1: И на кого продавахте продуктите от селското стопанство?

Ю.: Ами ние нямахме от тях за продан. Га стана ТКЗС тогава. Артък нямааме. Никой не дава тука артък.

А1: Няма излишък?

Ю.: Няма артък, няма излишък.

А1: И ако се оценявате вие какви бяхте — бедни, богати?

Ю.: Фукари.

А2: Фукари?

Ю.: Сиромаси.

А2: Фукари е бедни.

Ю.: Бедни.

А1: Много бедни.

А2: А за добитъка питахме ли?

А1: В началото каза.

Ю.: Питахте, питахте.

А1: Сега вие да ни се представите. Как се казваш?

СД: Стоян Иванов Дамянов.

А1: Стоян Иванов Дамянов.

А1: Възраст?

СД: 71 години.

А1: Значи така, роден коя година?

СД: 25-та година.

А1: 25-та година. А образование?

СД: 4-ти клас.

А1: 4-ти клас.

СД: Тука немааме 7-ми клас. В Девин имаше, ама тука нямаше.

А1: Затова искахме, когато се обади човека, чийто глас се чува, после при записа кой говори с нас.

А2: Стоян.

СД: Стоян Иванов Дамянов.

А1: Стоян Иванов Дамянов е вторият участник в разговора. Сега най-напред ще свършим с него, а после ще ви питаме и Вас. А, а така.

А2: Ами сега да говорим за земята. Да кажете коя земя в селото е общинска земя. Тогава коя земя е била общинска?

Ю.: Нямаше тогава общинска земя.

СД: Само гората.

Ю.: Само гората беше общинска земя.

СД: Само гората.

А1: Добре, къде си пасяхте овцете?

Ю.: Всичко беше частно.

А1: Добре, всичко беше частен имот. Да се върнем тогава обратно. Ти каза бай Юсуфе, че имаш 40–50 овце и кози. Къде ги пасеше?

Ю.: Да, 40–50 овци и кози имааме.

А: И къде ги пасеше?

Ю.: Ами в държавното, тука.

СД: В държавното.

Ю.: Гората бе държавна, в държавното, в гората, там ги пасеме, къде да ги пасеме?

А1: А нямаше ли пасища разни, които са селски пасища?

Ю.: Нямаше селски, селски само нивища празни имаше.

СД: Има планини — ниви. Сега тая нива я освободят, 94 и 95 тая година се освободи нива.

А1: Нива или планина?

СД: Нива, де, тая година се оре.

А1: На нивите казвате планина.

СД: Дето са висоти такива големи. Тая година се оре нивата, сетне година няма да се оре. Там ще пасе добитъка, овцете. Сетне ще пасат там добитъка.

А1: Почива.

СД: Говедата такива е — яш само клончета.

А1: И цялото село може да си пасе там добитъка?

СД: Цялото село. Аз имам е така горе една държавна планина, тя е много голяма и сетне година ше се оре, за пшеница, за ръж и царевица, е дето са високите места. Сетната година ще е празно — въртяеме го местата.

А1: Значи сеитбооборот.

СД: Да.

А1: А не е имало места, които да са специално за пасища?

Ю.: Нямаше.

СД: Нямаше. Имаше само шумата дето берееме на Мурсалица. Мурсалица е голяма планина.

А1: А Мурсалица какво е — само ниви или какво има на Мурсалица?

Ю.: Ниви са и паша, добитък.

СД: 240 говеда водееа от другите села да пасат тука.

А1: И на кого е земята там?

Ю.: Настенско землище.

А1: Настенско землище. Но какво е тя — пасище или?

Ю.: Има и ниви, ама не много.

А1: Малко ниви.

Ю.: Едно време е било частно, сетне е записана, станала държавна — и гората и пашата и сетне държавата я зимали.

СД: Всичко държавно стана.

А1: Има ли земя, която да…

Ю.: Има турски документи за Мурсалица. Била е на 4–5 паши е била. Сетне стана държавна и изкараа български документи, та му плати това на пашата и земята.

СД: Местността.

А1: Сега можеш ли ти тука да ни нарисуваш с кои села граничи Настан. Ако това е тука Настан.

Ю.: Не мога да ти нарисувам нищо.

А1: Ами ти? А добре, айде Стоян да ни нарисува.

СД: Първо е: това е Девин.

А1: Това е Настан.

СД: Това е Настан, а от тук така….

А1: Напиши Настан.

СД: Къде да го пишем?

А1: Напиши така е.

СД: Това е Девин, Девин. Тука е Беден, Лясково.

А1: Беден с Б., Беден, Лясково.

СД: Лясково, Грохотно.

Ю.: Аха, и Грохотно.

А1: Само че, къде е север тук и къде юг да се разберем.

СД: Ами север е тука, както сме с вас.

А1: Към Девин е север.

Ю.: Девин е тука, я.

А1: Значи тука е север, а тука юг.

СД: Тука е Юг.

А1: Следователно тука е изток, а тука е запад.

СД: Лясково се пада на запад.

СД: Не, ние го бъркаме тука пишем. Сега Девин е към север, Лясково това е от Девин така. Грохотно е тука, нагоре.

Ю.: Е тука, на 5 км.

СД: И Мугла пак е нататък.

А1: Значи тука някъде е Мурсалица.

СД: С тях граничим.

А1: А в кои местности други има пак общинска земя?

СД: Тоя балкан така е общински.

Ю.: Дето се вижда така общинска гора беше, докъдето се вижда.

А1: Балканите — общинска земя.

СД: Ама не сичко, има и държавни.

А1: Аха, общинска и държавна. И вие всъщност пасяхте в горите, така ли?

Ю.: В горите.

А1: Добре де, а за козите нямаше ли разправии?

СД: Имаше. Горските не пущаа навсякъде.

А2: Защо?

СД: Да не гризят дърветата, младите дървета. Е това ние го бееме садили отсреща и там имаше бор. Сякъде не пущаа козите.

Ю.: А тука отсреща от Гродно до Девин забранили беа, кози само да не пасат. След 9-ти се пуснаа, почнаа да се пасе, козите да влизат.

А1: И какво стана като почнаха да си пасат козите?

Ю.: Ами сега още пасат си добитъка.

А1: Ама гората съсипа ли се?

Ю.: В гората всичко се пасе сега.

СД: Не, гората не сме съсипали.

Ю.: Не, те дето е насадено сега не пасат. Дето израства избягват.

СД: Само я от тая страна.

Ю.: Само отсреща, от Девин до Гродно.

А1: Добре, имало ли е толкова много гори, как се е сякло? Ти как си сякъл като трябва да сечеш от гората?

Ю.: Ами с позволително — дърва. Взимаш, купуваш от държавата и така.

А1: Добре, кой ти дава туй позволително?

Ю.: Горското, горските дават.

А1: И кой ти определя къде да сечеш?

Ю.: Те, горските, ама не можеш му фанеш края.

СД: Горския, горския като искаш да сечеш дърва — дават така дават. И горските кажат къде да одиш да сечеш.

А1: Ама самичък си ходиш да си сечеш?

СД: Сам си ходиш да сечеш. Той ти определя кое място и там сечеш.

А1: А пътя кога правихте?

СД: Пътя почти го направихме АПК-то.

А1: Едно време говоря аз, де — преди войната.

СД: Преди войната, правна го такова, трудоваците, трудови войски.

Ю.: При един частник работееме.

А1: Добре де, трудоваците няма да правят път нагоре до гората, до участъка.

СД: А, а за тоя път. Ами нали ти казах, бе, правят го АПК-то.

А1: АПК-то.

Ю.: И горското го правят. Горското и АПК-то.

СД: Те се съединят и правят.

А1: Това сега. А едно време, когато е трябвало да ходиш да сечеш дърва?

СД: Това нямаше път.

Ю.: Нямаше път, никакъв път. Пътеки бяха. Всичко на самар возехме — и жито, и слама, и ръж. Нямаше пътища, пътеки само. Пътища станаа след 9-ти. Най-много направиа тогава пътя — през комунистко време.

А1: А дървен материал, като искаш да сечеш, трябва ли някой да ти разреши?

Ю.: Да. Даваш молба до горското.

СД: Направиш молбата, разреши ти директора и къде можеш да сечеш — горския определя.

А1: Добре, едно време, като сечеш там, на гатера, като работеше, сечеше ли се гората до гола сеч?

СД: Не.

Ю.: Не, нямаше такова нещо.

СД: Подбираше се и тогава.

А1: Побираше се кое?

Ю.: Горското маркира кое да се отсече.

СД: Кои са на гъсто.

А1: Какво маркираха?

Ю.: Маркация, бе, маркация — кое дърво трябва да отсечеш.

А1: Като рог дърво?

Ю.: Кое дърво трябва да се отсече.

СД: Сега имаме гъста гора и не ни я там горският надялка дърветата кои трябва да сечеш, да знаеш, когато минеш какво да сечеш. Което е маркирано, то се сече. Ако сечеш немаркирано ше те глобят.

Ю.: С дърва, ако те фанат, без позволително, ще те глобят, пак глоба.

А1: Добре, а ако гората е отсечена някъде до гола сеч, имаше ли бранища? Някой пазеше ли това, сеченото?

СД: Ами, че имаше и ги пазеха тогава.

А1: Как се казваше това дето се пази?

Ю.: Гола сеч и се пази да не пускат добитъка.

СД: Пазеше се да не се пуска добитък.

А1: Гола сеч щом има се пази.

Ю.: Пазеше се.

А1: А ако някой влезе?

Ю.: Ами то човек да влезе — нищо няма.

А1: Добитък.

СД: Съставяаа акта.

А2: Плаща глоба.

СД: Глоба.

А1: Колко голяма беше тая глоба?

Ю.: Ами колко, зависи. Съдебно решение ще има. Тука дойдоа от София, един инспектор горски и го обжалваш.

Ю.: Когато се забрани от Девин, това беше преди 9-ти — до Гродно. Строго охранително ще бъде тая земя тука и вече хванат ли добитък — глоба. Събрааме се, посрещнааме господина. Тука е имало борика, 10 хил. кози е имало в селото и най-много наши кози. Когато вървят козите и падне семката от бориката, вървят козите и го заравят и дадат срок и дървото расте. И той ти казва „Акъл не ща. Забранете го. Акъл не искам“. И го забрани. Отиде една година и пуснааме го. Преди 9-ти горската власт бяа големи изед.

А1: Изед какво значи?

Ю.: Ами не даваа дърво да отсечеш.

А1: Много строги.

А2: Строго са държали.

Ю.: Колко са ме глобили, ей с такива дърва — нищо. Отсечеш някое дърво, турнеш го на гърба, снег кога има, фане те горския — айде глоба. И дървото го докара тука на Съвета, да се сгрее.

А1: Отсечеш дървото, носиш го на гръб да се сгрееш и…

Ю.: Не, не, сурваме го с въже, с мазонка.

А1: Какво е туй мазонка?

Ю.: Желязо.

СД: Надупчиш го, един обреч и на ръката и вържеш дървото, ей тука на, и го влачиш.

Ю.: Сложиш го на въжето и го сурнеш по снега. А когато е лято, таман го влачиш и ме видеа горските, и сме 5 души, най-напред брат голям. Я им река на другите „Ей, горските вървят отдоле“. А ние ги оставихме на брега, ей там долу наште дети оставиа един домлук, ей такъв един метър дърва. И ние го оставим на равнишката и няма как, я си го сурна. Нашият горски вика „Корчо, вика, моля ти се, Корчо, карай си дървото“. Мойто два метра и половина и дъски може да стане и сичко. И айде пуснаа дървета назад и другите избегаа. Закачи го, докара го долу на Съвета, на Съвета го докара, ей тука долу на един метър горе-долу дърво. Докарах го тука на Съвета. И беше един от Струндж чак избягал и се бе заселил тук и горски станал. Много мръсен беше. И докара го едно дърво тука и имаше едно, Мончо го викаа, от Девин, господин Мончо и друг горски имаше. Тук имаше такова, ресторант и един чорбаджия. Господин Мончо, господин Мончо — то беше старши горски. Как фанааме, ами вика материал фанааме — сурден материал.

А1: Материал.

Ю.: Добре, върна се тука, нагоре и го срещнааме ние, с тоя горски вървиме и вика моля си старши горски имаме. „Моля ти се, карай дървото, глоба няма“ — вика нашто горски. Докараме го, добре, ама то се разревова и го пита ти на кои си момче, карай го. И го срещам тука и викам „Твойта мама да еба, мечка ли си фанал, какво ще разревоваш?“ Откара дървото, остави го, чукна си мазонката и излезе на старшия горски и „Корчо, за какво ти е това дърво?“ — вика. „Не ми питай“ — викам. — Децата са без огън. Нямаме дърва. Летно време на самар сичко караме и не можем да сей приготвим дърва." Оня старшият горски вика „Остави дървото“ и сетне го цепило на дъски и тележки и искали му техните ора.

А1: Исках да те питам сега, като има гола сеч колко години там се пази и след колко години може там пак да се сече?

Ю.: Бе колко години. Да има там растения, да са израсли. Десетина години.

А1: Десет години не пускат добитъка или не може да се сече?

СД: Е тука, има към два метъра нагоре, като израсте, тогава пущаа добитъка.

Ю.: Ама няма, рана там няма. 40 години минаваа да може там да се сече. 40–50 години, за да може да се сече с разрешение от горското за материал.

А1: За материал.

А2: А когато там добитъка ходеше да пасе вие искахте ли разрешение? Или така си го пускахте без разрешение.

Ю.: Пускаха си го, горското си го пускат. Тогаз няма забрана.

А2: Не е имало значи.

Ю.: Пакости не може да направят. Козата вече не е малка, кората му е дебела, не може да я стърже, не може да направи нищо. То си расте вече.

А2: За паша въобще не сте искали разрешение от никого? Така сте го пускали добитъка.

Ю.: Само позволително се зима. Когато пускаш бравите позволително ще вземеш.

СД: Позволително.

А2: Не дето сте брали, въобще в гората.

А1: За паша също вземахте позволително.

Ю.: Ами да, вземааме, да.

А1: А нещо плащали ли сте? За позволителното плащали ли сте?

Ю.: Плащааме.

А1: Е, колко пари на ден, например?

Ю.: Ами де да знам — малко, ама сме давали може и 31 за едно място, ама сме давали.

А1: Аха, ама сте давали.

Ю.: Давааме, давааме.

А1: А беглика какво е?

Ю.: Беглика е данък, данък за овцете.

А1: Който се дава на държавата. А за едрия рогат добитък дава ли се например?

Ю.: Също.

СД: Също, също.

Ю.: Ами едно време се стрижеше овцете, вълната зимаа.

СД: На държавата даваш наряд. Даваш данъка да можеш да ореш.

А1: Туй по време на реквизицията, по време на войната? Исках да те питам сега, вие казвахте частна земя. Земята, където минават пътищата, където минават коли, чешмата на кого е тя? Улиците, пътищата на кого е тая земя?

Ю.: Тя си е частна тая земя.

А1: Ами там, където е чешмата, където е реката, ако е частна тя, той ще си я огради. На кого е тая земя?

Ю.: Е там през нивите, пътя. Нали отдето минеш там.

А1: Не, аз питам за селото, където е пътя, чешмата.

Ю.: На селото — общинска.

Ю.: Ако имаш градинка, описана това, онова трябва да си имаш документи.

А1: Значи за земята дето никакви документи е общинска, така ли?

Ю.: Документи тука няма никой, в регистъра само там ще има документи.

А2: А имало ли е земя на училището, на джамията?

Ю.: На джамията имаше. На училището — няма, на училището — няма.

А2: Нещо тука е имало църква, църква преди?

Ю.: Какво е имало?

А2: Църква.

А1: Нали местност има някаква Църква. Църква имало ли е тука?

Ю.: Черква.

А1, А2: Черква, да, черква.

Ю.: Е срещу черквата значи има отсреща местност Черква.

А2: А там земя имало ли е? Кой я владее тази земя?

Ю.: Частно е.

А1: А земята на гробищата на кого е?

Ю.: Гробищата на забравата е. Сичката е на едно място. Това място го имат, то е тяхно място. А пък там на църквата кости излизат, де, излизат пък.

А1: Що му викат Черквата?

Ю.: Имало е черква някога. Търсят пари там и излизат кости. Черква е това нещо.

А1: Какво дадоха ли ви земята?

Ю.: А, не. Някои търсят пари, да ровят, да търсят.

А1: А колко е била тая земя на джамията? Много земя ли е била?

Ю.: Тая беше земя тука на джамията, дето е гатерът, а централа направи(х)а, това е джамийско място.

А2: Колко декара е била?

Ю.: Горе-долу 10 декара трябва да е имало.

СД: Нямаше 10 декара, 7–8 имало.

Ю.: Това е тая земя дадоха полска ливада тогава да може да се използва. Добре, ама сега си стана частна и в момента джамията няма.

А1: А знаете ли където е имало общинска земя, откъде се е взела тая общинска земя? Какво сте чували например за Мусагиница, за добиването на земята, че е купена от юруци, нещо да сте чували?

Ю.: От юруци?

А2: От юруци, че е купена.

Ю.: Не, не помня тая работа. Това е-е-е, от турско време. Тука тая земя е държавна.

СД: Не е от турско, бе. Е, още Италия са я държали.

Ю.: Тая земя гърци са я държали, от там сетне турската държава, сега на държавата. Коя я земе тоя.

А1: А българи не са ли я държали преди турците?

Ю.: Де да знам. Тука си има българи, гърци.

(Много голям интервал не се разбира нищо.)

СД: След това става 12-та година войната, тогава вече става на България. А след това гърци взимат докъдето могат.

Ю.: Докъдето държа, до там.

А1: Сега искам да продължим нататък да ви питам. Защо се казва селото Настан?

Ю.: Защо се казва Настан? Защото като е населено тука, имало е голям данък, а ние сме били отсреща — 20 километра.

СД: Старо село.

Ю.: Старо село и оттам дето е имало данък за ората и тя да минеш реката и данък няма и земат, та седнат тука. Малко е било тогава — 10 къщи. Ако земе да мине насам и не плаща данъка и земат минат да не плаща данък.

СД: Таква закони е имало едно време.

А1: И се настанили тука. А да знаете нещо тука в селото да е имало големи природни бедствия, да са бягали хората, някъде да са се крили?

Ю.: Бягат.

А1: Ама зе едно време — да са се крили някъде по горите, по планините. Да са бягали?

Ю.: Има такива — по един-двама души те са бягали. Тука в селото не е имало такива работи. Е, едновременшно — стара работа.

А2: А такива местности, някакви заклети места? Да е забранено, да са свързани с някакви легенди, някакви поверия? Примерно, да се знае, че там са водени хора?

Ю.: Не знам, я не знам.

СД: Има, има — забранени места има.

А1: Става въпрос за едно време дали е имало, така да се забранявали, да кажем, ако отрежеш това дърво ще ти се случи нещо.

Ю.: Не знам, не знам. Ами дето се сече там го забраняваме — никакъв добитък, обаче не.

А1: Да кажем, е това дърво е старо дърво — на 200 години, на 300 години, на 1000 години и ако някой го отреже това дърво, ще му се случи нещастие в семейството.

Ю.: Няма такива, няма такива работи. Можеш да го отрежеш, ама плащаш разрешително на горското.

СД: Старити дървета се изсекоха, няма стари дървета.

Ю.: Е тука, отсреща имаше такива се бука, чебра такива стари, които имаше узбаши, казани се криеа. Хванаа ги отсекоа, сега насадиа друг баир. Сега не чуваме ни узници, ни казани, нищо. Там се криеа, имаше стари дървета.

А1: Пчелите правят такива кошерища.

Ю.: Да де и тогава имаше хора и извадеа пчелата от дървото.

А1: Вземат роевете. Рояците.

Ю.: Рояците. Дървета и там отиде пчелата-майката и отведе ги там и почнат да работят, пити да градят.

СД: Сега така няма.

Ю.: Сега няма такова дърво къде да се крият. Е в тоя камен съм почнал да направя една голяма скала — дупка.

А1: В камъка са правили.

Ю.: Дупка в камъка и заврат се вътре и работят там я и живеят през зимата.

 

А1: Добре, а някакви курбани да сте правили? Да сте се събирали? Какви курбани? Например, някъде да се е събирало цялото село? На Байрям ли?

СД: На Байрям.

А1: Аха, на Байрям сте правили курбан.

Ю.: Да.

А1: И къде беше това?

Ю.: Ами по къщите.

А1: А, по къщите.

СД: По къщите, по къщите.

А1: Кога има събор тука?

Ю.: Когато кажат.

А2: Ама едно време, едно време.

СД: На Рожен имат събор.

Ю.: Там и Тодор Живков доадаше. С председателя сядаше.

А1: Аха, ама тука нямате сега, в това село.

Ю.: Нямаме.

А1: Нямате.

Ю.: Има, някъде става, де. Пак правят събор. Доспат правят събор.

А1: А вие събор нямате селото?

Ю.: Нямаме. Рожен правят и Доспат правят, там правят.

А2: А как се е пазила водата? Водата за пиене.

Ю.: Водата е много хубава там.

А2: Някакви забрани да е имало, изрични някакви правила за ползване на водата да е имало?

Ю.: Няма, ами. Водата си е обикновена от земята.

А1: Ако ти си малко момче и отидеш да направиш боклуци във водата какво ще направи възрастния?

СД: Ще го бие, ще го бие. Тя се пази водата.

А2: А имало ли е такив някой, който да е нарушавал, да хвърля боклуци?

СД: Такива е нямало.

Ю.: Ние, до сега няма такива работи.

А2: Тогава, за тогава питам. А боклуци хвърляли ли са някои?

Ю.: Водомер има, направи(х)а и заключва се и никой да не прави нищо там, горе и заключват водомера.

СД: За боклука плащат данък, а никой не го вози, а плащаш данък за смет.

А1: Ние искаме да питаме за едно време, така по реката дали са хвърляли боклуци, или е нямало?

СД: По реката — няма, няма.

А1: А да знаете тогава да е залесявано? Да са залесявали?

Ю.: А кога вали дъжд доде (дойде) реката голяма.

СД: Не, не това.

А1: Тогава, аз говоря тогава да са залесявали гори? Тука горе дървета да са засаждали?

СД: Абе, 44-та почнаа да залесяват.

А2: От 44-та са почнали да залесяват? А преди това?

СД: А преди това само помня като мъничко дете имаше дървета тука на гората. Няма да залесяват дървета.

(Голям пасаж не се разбира нищо.)

СД: След 9-ти почнаа да залесяват. Преди 9-ти нямаше.

Ю.: Задържа малко залесяването, ама вали ли много в дерето върви сичкото.

А1: Като дойде голяма вода свлича и дървета.

Ю.: Като вали, вали няма де такова и свлича се. Сега пътища много и водата бяга.

СД: Тогава такова дървета по 25–30 метра и носеше ги, влачи ги.

А1: Паднали ги влачи?

СД: Паднали и почнали надолу да го влачи.

(Голям пасаж не се разбира нищо от разказа на Ю.)

А1: Аз исках да ви попитам да знаете все пак като тази гора имало ли е общинска гора много? Откъде са я взели, откъде са я взели тая гора?

СД: Аз ще ти кажа, не помним, не се знае откъде е.

А1: Не се знае откъде е.

СД: Не се знае. Старите хора не знаят.

Ю.: За кое, за кое?

СД: Общинската гора.

Ю.: Общинската гора, тя сетне я образуваа тая общинска гора. Тя бе държавна сичката.

А2: И твоето семейство е ползвало горите за паша? Това знаете вие тука.

Ю.: Я си пасях добитъка и вадях брави там.

А2: А нещо там билки, гъби, е такива работи да сте събирали?

Ю.: Има, събират ги.

А2: Ама вие, вие да сте събирали?

Ю.: Тя сега стана скоро, от 2–3 години там почнаа да събират. Най-много ги има.

А1: Едно време, едно време.

Ю.: На Доспат. Ние беряхме само едни има червенушки, едни сърнели, само тях събирааме, тях ядяхме.

СД: Нямаше кой да ги изкупува.

Ю.: Сега италианци ги зимат. Кво ги правят? Лекарства ли ги правят? Знаеш ли лятоска над 100 хил. лв. са зели едно семейство от такива гъби в Доспат.

А1: А разни билки, такива работи, треви събират ли?

Ю.: Събират, събират ги, има семейства, много семейства ги събират. Всички събират.

А1: Аз за едно време питам дали сте събирали?

СД: Това излезе скоро.

А1: Аха, едни време не сте брали нищо.

Ю.: Аз не съм по тоя занаят, не съм.

А1: А риба ловяхте ли? Като беше млад риба ловяхте ли? Е тука по реката риба да сте ловили? Като беше момче.

 

Ю.: Едно време риба имаше, ляски правехме. Имаше, много риба ловяхме, ама сега няма.

А1: Лясата, като слагате, не забраняваха ли, че такова, ще умре малката риба?

Ю.: Да, забраняват я, много строго забраняват. Направиш ляса, люснеш я, напълниш една кофа догоре, фанеш рибата с черната ляса и носиш рибата.

А1: А кош слагахте ли, слагахте ли кош?

Ю.: С кош не фатаа. Някакъв кош счупен оставен на двора и във вир оставиш там. И измъкнеш коша и по десетина риби там.

А2: А вода за поливане ползвахте ли? Там градинки имахте ли?

СД: Който има градинка полива, който няма — не.

Ю.: По малко, по малко

А2: Да сте плащали нещо за това?

Ю.: Не, не сме.

А2: Не сте плащали нищо за водата — нито за пиене, нито за поливане.

Ю.: А, за пиене плащаме, за друго отделно.

А1: Това сега плащате. За едно време питаме.

Ю.: А, за пиене не плащааме нищо, сега плащаме за водата. Нямаше плащане.

СД: Как да нямаше, бе.

Ю.: Нямаше, нямаше.

А2: А воденици, тепавици да е имало тогава?

Ю.: Имаше, е тука имаше воденици имаше, под селото, тука имаше друга воденица.

А1: А на кого беше тая воденица?

Ю.: Частна беше.

СД: Частни беа.

А1: Тогава плащал ли е за тая вода?

Ю.: Ами де ще зная дали е плащал или не е плащал, дерменджията си знае дали е плащал, или не е плащал.

СД: А не е плащал.

А2: А ти като си правил къща пясък, камъни, инертни материали като си събирал от реката, плащал ли си?

Ю.: Ами за пясък плащах, бе.

А2: Плащал си? Искаш разрешение и плащаш.

Ю.: Плащаш, не, не на държавата. Плащаш някой да ти ги извози да кажем.

А1: Ако сам си ги извличаш, нищо няма да плащаш?

Ю.: Даже не зимаа такова, да заградиш къщата без план, без план си градяме. С какво си градяхте едно време — с камъни?

А1: Имахте ли кариера някъде? Откъде вадехте камъка?

Ю.: Камъни и кал.

СД: Тук наблизко, тук имаше голяма кариера.

А1: А плащахте ли за това?

Ю.: Имаше и варница.

СД: (Голям пасаж нищо не се разбира.)

А1: Нещо като глоба.

А1: А за варницата като казахте?

Ю.: Кое?

А1: Като сте имали тука варница, като сте пекли вар — на кого беше тая варница?

СД: Частна, частна беше.

Ю.: Частна беше.

А1: А той плащаше ли нещо на общината, на държавата за това?

Ю.: Не, не, не е плащал.

А1: Че вади камъка.

Ю.: Сетне държавна стана, няма такива работи. Стига да можеш да гориш вар, дървата си плащаш. Купуваш, от частници купуваш дървата да гориш вар. За камъните не зимаа никой нищо.

А1: А като искаш например там да си вадиш кал за къщата, за това плащаш ли на някого?

СД: Това е държавно — не плащаш нищо.

А1: А като сте почвали да правите нещо общо в селото, общо нещо в селото правили ли сте? Да сте градили нещо чешма?

Ю.: Държавата е градила, ама читалището, а частници — всякой си гради къщичка.

А1: Ама чешма, чешма да сте градили вие?

Ю.: Чешма се плаща. Данък плащаме за водата си.

А1: Става въпрос по-рано, като сте били малки, кой правеше чешмите?

Ю.: По-рано не сме плащали. Водно право не сме плащали.

А1: Водно право не сте плащали, ама кой, кой прави чешмата?

Ю.: Ами всеки си я прави. Съвета, председателя да кажем, плащаш и (в)зимаме такива, да кажем, железни тръби и правим.

А1: Значи кмета даде и аха.

Ю.: Провъртиме така, с бургии превъртим така.

А1: Ако кмета поръча, а ти не отидеш да работиш?

СД: Ами Съвета плаща, от Съвета се плаща.

А2: А вие като сте вземали дърва от горите, продавали ли сте вие дървата?

Ю.: Който извлича, продава, взимаа. Кога има много дърва като те фане горския контрабандата, ама ние няма право да продаваме. Някои продаваха, дето имат добитък…

СД: Къде да продадеш.

Ю.: Накарали са много дърва и продават.

А1: А сега като те питам дали сте правили нещо общо, така цялото село събирало ли се е някъде да решава някакви въпроси?

СД: Ами събират се, да.

А1: За едно време говориме, като си бил ти малък например.

Ю.: Събират се на джамията.

А1: На джамията се събират и решават.

Ю.: Едно време председателя на селото се съберат и оджата.

А1: Аха, и…

Ю.: Решават и всичко — това ще направим, това ще направим и тка одят, работят. Каналите сме правили за водата. Отмерят ти го няколко метра трябва да го изкопаеш и правиш.

А1: Какви канали, кога сте правили?

СД: Ами от тука, дето сме пускали канала. Ние сме правили канали. Без пари сме копали.

Ю.: Само държавата отпуска землените тръби такива.

А2: Трудно е било. На всяка къща.

Ю.: Да, на ката къща.

А1: