1. ИНТЕРВЮТА НА КЛЮЧОВИ ИНФОРМАТОРИ

Интервю с Димитър Каменов Сердов

с. Настан, Девинско

 

Инициали:

Станка Добрева — С.

Веска Кожухарова — В.

Димитър Каменов Сердов — Д.

съпругата на Димитър — Ж.

други женски гласове — Ж1, Ж2

 

 

С.: Вие как се казвате?

Д.: Димитър! Димитър Каменов Сердов!

С.: Сердов! Димитър Каменов Сердов! На колко сте години?

Д.: На 81 съм започнал.

С.: 81!

В.: Коя година си роден?

Д.: 14-та.

В.: Ъха!

С.: Седнете.

Ж1: Шъ седнем.

Д.: 14-та, 10 октомври.

В.: Ти си точно колко моя баща, той е 14-та година, 13 октомври.

Д.: Ъ-ъ?!

В.: Ъха!

С.: До колко си учил? До кога си учил?

Д.: До 4-то отделение.

В.: Тука?

С.: 4-то в селото. После нещо да си учил допълнително? Не. А коя година си се женил? Вие сте му жена, нали?

Д.: Трийсет и шеста.

С.: Трийсет и шеста.

В.: При кого живеехте, когато сте се оженили? При твоите родители?

Д.: При моите родители.

С.: Колко семейства бяхте там?

Д.: Бе(х)еме, ние бе(х)еме 4 братя, бе(х)еме с малкия двамата, с най-малкия.

В.: Живеехте с най-малкия брат при твоите родители. И колко стаи беше къщата дето живеехте?

Д.: Хъ, хъ, двенки стаи, една стая!

С.: И всички живеехте в едната стая и младата булка?

Д.: Тя не беше женена въобще. Сетне направихме такова 3 стаи.

С.: Кога направихте такова 3-те стаи?

Д.: Белки помним.

С.: Ама кога направихте 3-те стаи? Ама по-рано, когато се женихте или след 9-ти?

Д.: След 9-ти, след 9-ти.

В.: Аха, аха.

С.: А ти бил ли си член на потребителна кооперация?

В.: Кооперацията, когато създават. Магазина дето правиха.

С.: Не ТКЗС-то.

Д.: И сега съм член и книжка имам.

С.: А от коя година си член?

Д.: Е, я книжката.

В.: Виждам книжката, че си член на кооперацията — Централен кооперативен съюз, ЦКС. Тука пише, че си от 54-та година. А кога си станал член?

С.: Е-е, оттогава е книжката. Пък кога си станал член? Тука пише от 54-та. Преди 9-ти беше ли член?

Д.: Не!

В.: А имало ли е тогава преди 9-ти?

Д.: Нямаше! Мъчеа да образуват, ама нямаше. Тука ги гонеа.

В.: И нямаше кооперация.

Д.: Ъхъ!

С.: А читалище имаше ли преди 9-ти?

Д.: Нямаше.

С.: Нямаше читалище. А кога стана читалището?

Д.: Читалището го откри(х)име 54-та година, мисля.

В.: Тогава го построихте, ама кога се създаде?

Д.: 54-та, понеже имаше ансамбъл и ходе(х)еме в София. Ъ-ъ, тогава бехме селско и горско стопанство. Кога ше тръгнеме качехме се на колите. Пеко Таков, минестъра на горите каже да слезете неколко души от ансамбъла и да отидат при него. И аз бех горски тогава, и аз слезе, и аз иде при него. Та ни почерпи(х)а. Тогава той каза:“ Какво искате нещо да Ви помогнем?“. Та тогава строихме читалището.

С.: Ъха.

Д.: То никому не доде на ъкъла.

В.: Да каже, че му се иска нещо.

Д.: Да каже, че му се иска материал. Та крадат.

В.: Ха, ха те крадат, за да строят читалището.

Д.: Брат ми беше партиен секретар. Викам виж кво направииме. Питат ни какво искаме, министъра, пък ний читалище правим, пък нямаме материал, нямаме материал.

В.: Те крадат, пък ти трябва да си затваряш очите. Забравихте да попитате, да искате материал.

Д.: Заборихме да го попитаме.

С.: А кога си започнал ти да работиш?

Д.: Яз съм започнал още от 9 години, от 23-та година.

С.: А какво си почнал да работиш?

Д.: На Забрал. Пасех крави.

В.: На Забрал. Пасеше крави. Забрал е местност.

С.: Местност е Забрал.

Д.: Местността Забрал. Там имаше една къща и живееха двама братя — Нико Каров и Дойчо Каров. Техните крави пасех.

С.: Аха, ти чужди крави пасеше при тях.

Д.: Те не бяха от нас, от Ичера беа тез хора.

В.: От Широка лъка.

Д.: Не.

С.: А какво си работил след това?

Д.: След това, след това бях седем години във Върбово овчар.

С.: Пак така на чужди.

Д.: Пастир. И тука на голямите говеда съм ходил, с овце съм ходил.

С.: Това преди 9-ти все?

Д.: Преди 9-ти.

С.: Така, а после да си бил, кога си бил горски.

Д.: Горски постъпих 52-ра година.

С.: 52-ра.

Д.: 45-та година постъпих пъдар, полски пазач.

С.: Ъха.

Д.: Две години и половина изкарах. 49-та постъпих кмет.

С.: Ъ-ъ! Ти си бил много неща!

Д.: Три години изкарах. Ъха. О, още колко имам. Ъ-ъ, 49–52-ра ме наказаа, ме свалиа и като кмет, и като такова, като партиен секретар пак бех.

В.: Защо те наказаха?

Д.: Наказа(х)а ме, понеже това, тогава искаха месо, наряд.

В.: Ъха. Месо от ялови крави.

Д.: От ялови крави. Да. И аз бях кмет и викам. Хората ми викат, няма да отрежа един бут от кравата да го дам. И я кво да направя? Събрах Отечествения фронт и ръководството на местния комитет и я му предложих и вземе решение да дадем по 200 лв. сегашни таквиа беа парите, по 200 лв. на говедо да купим.

С.: Месо?

В.: Възе.

С.: Месо. Да.

Д.: Да го отчетем. И тогава сетне казаха, че съм направил нарушение на постановление.

С. и В.: Ха, ха, ха!

С.: Така те свалиха тебе.

В.: Правил си извращения. Ами сега, понеже ти си бил пастир, познаваш много местностите. Добре, давай!

С.: Колко деца имахте вие?

Д: Осем.

С.: Осем вие родихте. Леле!

В.: Това внуче ли е или чуждо?

С.: Осем деца значи родихте?

В.: Колко внучета имате сега?

Д.: Какво?

С.: Колко внучета имате?

Д.: 13 внучета и 10 правнучета.

С.: Ха така. Живи и здрави да са. Къде са ти децата сега?

Д.: Я имам в Плевен едно женато, друго в София имам, друго в Пловдив, другите са тука.

С.: Има 5 тука и 3 навънка.

Д: Да.

С.: А те до колко учиха? Как ги изучи?

Д.: Е-е! В Пловдив дето две учиа. То беа първоночална учителка, а пък другото дето е в Плевен, то хранително-вкусова промишленост учи и сега е в месокомбината в Плевен.

С.: Е, изучили сте ги.

Д.: Да.

С.: Изучили сте ги. А в твоето домакинство, когато се оженихте и живеехте още при твоите родители, от какво се изкарваха пари в къщата?

Д.: От какво, от земеделието.

С.: От земеделието.

Д.: От земеделието и от пастирлък.

С.: Е какво, какво садяхте?

Д.: Какво — нива, ръж, пшеница, царевица, боб.

С.: Е, колко декара имахте така?

Д.: Те беа малко, те беа баща ми беа 4-ма братя и всичко общо бяха.

С.: Четирима братя и всичко общо бяхте? Ти каза, ама аз забравих. И всички общо.

Д.: Ние бяхме 4-ма братя и баща ни.

С.: И колко декара имахте общо всички?

Д.: Белки помня декари. Не ги помня.

В.: А колко добитък имахте?

Д.: Добитък имахме, държахме тука. Помня кога бях дете, кога бяха 4-те братя и баща ми и неговите братя около 200 брава имаше.

С.: А имахте ли крави?

Д.: Крави нямахме.

В.: А волове?

Д.: Волове имахме.

С.: Конче?

Д.: Конче имахме.

В.: Кон, катър, магаре?

Д.: Кон, кобила има(х)аме.

В.: Ъха.

С.: А кокошки гледали ли сте?

Д.: Не сме гледали кокошки, не сме имали.

С.: А имало ли е някой от вашето семейство да е отивал да работи навънка, надалече?

Д.: Е, надалече.

С.: По други краища на България.

Д.: Не, се тука бееме.

С.: Се тука в близките села.

Д.: Овчари.

С.: Да. А какво имаше в къщата? Вода имаше ли?

Д.: Нямаше вода.

В.: От де носехте вода?

Ж1: От пътя.

Д.: От ряката.

Ж2: На пътя имаше чешми.

Д.: По-напреж от ряката.

Ж1: От ряката по-напреж, след това на пътя имаше чешми.

В.: Е, кога беше това тука кога туриха чешми?

Д.: Чешмата беше след 9-ти. Аз помагах на водопровода кога правеха.

В.: А иначе от реката си вземахте вода за пиене.

Ж1: От реката я — за пиене, за пране.

Д.: Пиене, пране — от реката. Това го нямаше тогава — бистра беше.

Ж1: Чиста беше, а сега го няма.

С.: А от какво е мръсна реката?

Ж1: Ами, от де да знам. Нали всичко в ряката фърля.

Д.: Сега канализация сега и сичкото в ряката върви.

С.: Канализацията отива в реката?

Д.: Да. А по-рано, като течеше чиста.

Ж.: Минава през села големи.

С.: През кои села минава?

Ж.: Не знам. Де да знам.

Д.: Сега се събират 3 реки, 2 реки 3 Мугленска, Триградска, Буйновска.

С.: И тука вече идват три при вас?

Д.: Три значи.

В.: Това е Въча.

Д.: Въча става.

С.: Е откога стана мръсна реката?

Д.: Откак канализира(х)а селото.

С.: А клозет имахте ли в къщата? Клозет имахте ли?

Д.: Не, навънка.

С.: Навънка имахте клозет.

В.: Само на вашата къща ли беше, или на няколко семейства?

Д.: Хъ, то се изля цялата махала в него.

С.: Ама във вашия двор ли беше?

Д.: В нашия двор.

С.: А с какво се топлехте през зимата?

Д.: С дърва.

С.: Ама в печка ли? Или къде?

В.: В печка, в камина?

Д.: В печка, в печка ха — на огнището.

С.: Във всяка стая ли имаше огнище?

Д.: Във всяка стая имаше огнище.

В.: Огнище, оджак.

Д.: Оджак, оджак.

С.: А как готвехте, на оджак ли?

Д.: На оджака.

С.: А лятно време, на оджака ли?

Д.: На оджака, пак вътре.

В.: А хляба как печахте?

Д.: На пещ превееме.

С.: А пещта навънка?

Ж.: Някои си имеа и вътре.

В.: А кога искаш една питка малка само да опечеш? Не е за цяла пещ, как го печахте?

Ж.: На огнище.

Д.: На пръсте, на тиква.

В.: Слага се една каменна тиква и после?

В.: И с какво го покривахте?

Д.: Не се покрива, а я обръща.

В.: А я обръщате. Не сте правили със сач?

Д.: Ъ-ъ, не.

В.: Добър ден. Сядай де.

С.: А какъв инвентар имахте? Селскостопански.

Д.: Какъв, покривите.

В.: Не, става въпрос с какво оряхте, копаехте?

Д.: С дървено рало, бе, направено с палешник.

Ж.: Не е плуг, трупка, а с рало.

В.: Чакай сега, трупката и плуга по какво се отличават?

Ж.: Ами трупката е друго, пък оралото си е само с един палешник и дървено назад.

Д.: … се каже, да разнася пръстта.

В.: Това е трупката.

Д.: Не, това е оралото. Трупката има крила, ей така го размята.

С.: Къде си прибирахте сеното, зърното, добитъка? Как се казва?

Д.: Отделно си. Имаше една плевня.

Ж.: Отдолу добитъка, отгоре сеното.

С.: А продавали ли сте това дето изкарате? Това картофи?

Д.: Е, то не стига. Одили сме на Чепеларе за царевица, с коня.

С.: Добре, по това време преди войната?

В.: Станче, само един момент да попитам. Това единия глас е на съпругата на бай Димитър. А може ли да си кажете и Вие името, че после, когато записваме, да знаем?

Ж2 — Росица Николова Коева.

В.: Значи вторият глас е на Росица. На колко години сте Вие?

Ж2.: 67.

В.: Добре, мерси. Да продължаваме.

С.: Да питам сега. Как ти смяташ, какво беше вашето семейство преди войната — бедно, средно, какво?

В.: Богато?

Д.: Бедно, бе, бедно, как!

В.: Защо сте бедни? Защо мислите, че сте бедни?

Д.: Хъ, що нямахме имот много, с цървули одееме.

Ж1.: Ка умре некой добитък — кон, магаре и тогава за гьон го разрежат и ще го турат в копаня да кисне и ше го правиш на цървули.

С.: А имаше ли по-богати от вашето семейство в селото?

Д.: Имаше некои.

В.: Е, по какво се отличаваха богатите от вас?

Д.: По много овце, жито не купуваха.

Ж1.: По-много имот са имали.

С.: А имаше ли и по-бедни от вас?

Д.: Имаше, как да нямаше.

С.: Е, те по какво се отличаваха, че са по-бедни?

Д.: Хъ, по-бедни — бос върви, окъсан.

Ж1.: Няма имот много, няма с какво да се препитават.

В.: Иначе богатите имаха ли в къщи уредби?

Ж.: Не, не нищо.

Д.: Не.

Ж.: Абсолютно. Не. Ни телевизор.

Д.: Нито радио, ни телевизор. Нищо, нищо.

Ж.: Е, тука от нивите. Житото не купува(х)а. Имаха си за тях да се препитават. Е това беше. Други мебели, такива работи нямаше. Абсолютно нищо.

С.: Сега да ни кажеш нещо за селото?

Ж.: Викали сме бобено, фасула. Кога го окътаме.

Ж.: Сложиш на пода една черга.

Д.: На дюшемето сложиш едно одеало върху него и отгоре лягааме.

С.: Да ни кажеш за селото сега. Защо се казва така Настан?

Д.: Я съм чувал от стари хора, тия дето беа ДАПА. Там Старо село си го викаме. Разправят едно време оттам са минали да не плащат данък. Преместили се тука да не плащат данък. Там ги облагали с данък.

Ж.: Населили се насам.

С.: Да. А някаква така, забележителност на селото? Така природна забележителност. Ако те питат какво е забележително в твоето село, ти какво ще кажеш?

Д.: Забележително е. Имаше един превъртян камък.

С.: Превъртян камък?

Д.: Да.

С.: Е къде беше тоя превъртян камък?

Д.: Дава(х)а го по вестниците ка слон. Също ка слон.

В.: Е кой го е превъртял тоя камък?

Д.: Той си стои тоз камък.

Ж.: Никой не помни кой, какво е било.

В.: Значи вие му викахте превъртян камък?

Ж.: Има дупка голяма.

Д.: Минава си през него. Минава коня със слама, постоянно.

Ж.: Ток нямаше. Мойта майка на шевна машина на газена лампа шиеше. А сега нови къщи, ток. Горе-долу така се оформи(х)а хората, зимат си телевизори, мебели, а на тогава беше е така на газена лампа.

В.: Видео?

Ж.: Нямаше видео, нямаше телевизор.

Ж.: Нищо, нища. Нищо абсолютно. Аз си спомням така. Мойта майка шиеше на машина и аз турям отпред газената лампа. Така шиеше.

С.: А има ли някоя местност, така, на празник цялото село да отиде там на нея, да се събирате?

Ж.: Нямаме на нашто село.

С.: Нямате ли такива места да се пазят, да се почитат?

Ж.: Няма.

Д.: Няма.

В.: Добре, а къде правехте курбаните? Всеки в къщата си или някъде да се е събирало цялото село?

Ж.: Не, не.

В.: Ами, когато искате да направите някакъв курбан за дъжд? За дъжд?

Д.: Е тука се събира(х)а.

Ж.: Отсреща дето са оборите на АПК-то. Беше голямо, имаше една ливадичка.

В.: Там ли беше джамийската земя? Там ли беше джамийската ливада?

С.: Там ли ходехте?

Ж.: Там одееме за дъжд.

С.: Е, какво правехте за дъжд?

Ж.: Ами сварят фасул, сварят ориз и курбаните заколят и хляб купува(х)а и някои носят и насядат и завали.

В.: И докато се наядете и завали.

Ж.: Не, не. Някогаш завали.

Ж.: Един път не бя(х)а яли и изведнъж рукнало.

В.: Е, как го правехте? Ходжа ли викахте да пее, или някой го обличахте и го поливахте с вода?

Д.: Ходжа. Ходжа пее.

В.: Ъха.

Д.: Ходжа пее. Всички дигат си ръка и викат „Амин!“.

Ж.: Дето първо се е родило пръскат ги с вода.

В.: Какво първо се е родило? Дете, дето се е родило първо. Първородено — него го пръскат с вода. А не сте правили пеперуда, така със зелено да се увиват?

Ж.: Не.

С.: Кой, така, празник ви е най-голям? Събор да правите селски на някой ден? Кой празник най-много си чествате?

Д.: А, например Байрам?

Ж.: Сега нали има Байрам пак. Единият мина. Курбан Байрам сега от сряда.

В.: Каните ли от други места на курбан?

Ж.: Който има роднини, гости ходят си.

Д.: Това се събират.

В.: Канят ли на Курбан Байрам, или кой, отдето дойде?

С.: Сега, ние, ако останем в сряда, ще можем ли да влезем във всяка къща?

Ж.: Ако има някъде така да нагласят курбане — можете. Ами къде тука — там някои колят дето са по-възможните.

С.: Ние ще си ходим, но само така.

Ж.: Така ти казвам. Ни че вие заповядайте. А, така я!

С.: А този празник дето беше вчера — Гергьовден тука нещо празнувате ли го, почитате ли го?

Ж.: Не.

В.: Как му се казваше едно време на този празник?

Д.: Пак Гергьовден.

В.: Гергьовден. А Едренес какво значи?

Ж.: Адрелес.

В.: Адрелес какво е?

Д.: Адрелес пролет правят.

Ж.: Не, бе Адрелес пак това Георги ден по наше време старите хора правят.

С.: Старите хора така са му викали?

Ж.: Старите хора са викали Адрелес. Ъ-така.

В.: И какво са готвели на Адрелес?

Ж.: Ами който си има заколя си, сготви си, ходят си роднини.

В.: Зелено нещо? Баници, зелени баници?

Ж.: Ами, баници правят — спанак.

В.: А сега, понеже ти помниш, тя по-млада — по помни. Едно време колело ли се е на Гергьовден?

Д.: Не. Не сме коляли. На Предой се колят ягнета.

Ж.: След седмица на Предой се колят ягнета.

В.: И кога ставаше Предой?

Д.: След две-три седмици.

С.: След Едренето?

Д.: След Гергьовден.

С.: Е, какво е това Предой? Я ми обясни какво е това Предой?

Д.: Га отбият ягнетата от майките.

В.: Значи Предой е деня, когато се отбият агнетата от майките?

Д.: Га се отбият от майките, тогава, който има коля си по едно агне. Натъкмят го с ориз, пекат го във фурната.

В.: И нещо правят ли му на агнето, така нещо венчета?

Д.: Не, не.

С.: А да му пее ходжата?

Д.: Не.

В.: То е от другата празничност.

С.: Да, да.

В.: А иначе, защо не на Герговден? На Гергьовден дават ли по вашата вяра да се колят агнета?

Д.: Не, не! На Предой само се колят агнета.

Ж.: Който има коля, който няма — не.

В.: Аз говоря за едно време, за едно време как е било.

Д.: Не, който има заколя си на Предой, който няма — няма.

В.: Друго на Гергьовден да сте правили? Да сте правили люлки, такива някакви, младите да се люлеят?

Ж.: Май, май са правили.

Ж.: На Предой се прави.

В.: На Предой или на Гергьовден?

Д.: На Предой играят, на Предой.

Ж.: Кога прядават овцете.

Ж.: След две седмици Предой е, тогава откара(х)а овцете на коч и тогава ги предоят и ги оставят и вече се доят. Оставят смала отделно, йоза отделно и тогаз правяа.

В.: Сега, йоз какво е?

Д.: Яловите овце.

Ж.: Яловити овце.

В.: Яловите овце и мъжките ги отделят.

Д.: Да.

В.: И това е йоз. А отделно се отделят.

Ж.: Самал дето се дои.

В.: Самал или сачмал?

Д.: Сечмал.

Ж.: Сеймал, дето се дои.

В.: Ъха.

Ж.: На Предой играят.

В.: И на Предой какво играят?

Ж.: Курдисват се, люлки правят.

Ж.: Сега няма такива работи. Сега въобще няма.

С.: Сега кога се играе?

Ж.: На Байрам.

С.: А по-рано на Байрам играеше ли се?

Ж.: На Първи май, на Първи май.

Ж.: Няма на Байрам, няма.

В.: Е, нищо ли не се играеше на Байрам?

Ж.: Сега няма. Е, преди девети — да.

В.: Когато сте били млади момичета?

Ж.: Кога бяхме млади момичета. Пък тогава играе(х)а на Байрам. Ама сега няма.

В.: На Байрам какво играехте?

Ж.: Няма кво — курдисвахме се, люлки правят.

Д.: Пременят се, сбират се, сберат се в някой двер, пеят.

В.: Какви песни пеехте на Предой?

Ж.: Какви, какви?

Д.: Те песните в различни села — различни.

В.: Не, аз за вашето питам. Та, че в различни села са били различни — различни са. Добре и като започне сегмала, сеймала отделят се дойните овце на едно място.

Ж.: Карат се на мандра.

В.: На мандра ги карат. А какво е мерулка?

Ж.: Мерулка? Тя си има там килограмче мерят си го, на всички там дето се събират хората.

В.: И сега. Я да ни разкажеш ти сега как се прави сегмала.

Д.: Сегмала като се отбият значи, дойните овце се отделят. Откарат ги всички, който има да си ги предои, измеря му се млякото, кой колко има, кой колкото добие от своите и ги нарезват на робош и таква тояга нарежат ги с нож и кой 50, кой 20, кой 100 и тогава, който най-много има — най-пръв го вземе. И се редят, редят до края доде свършат.

С.: Е, как разбират кой, колко мляко да вземе?

Д.: Ами, мерят го.

Ж.: Мерят го.

В.: Добре, ами измерили са. Ти днеска си взел 50 литра, ти няма да вземеш 50 литра, повече ще вземеш, как ще преценят? Ти днеска си издоил за твоите овце 50 литра мляко. Колко ти се полага за цялото първо доене?

Ж.: Колкото са надоили овцете. Две, три овци имаш, 10 овци, колкото си надоят, това ще си вземеш.

Д.: Те го нарежат, напишат го и тогава с ведрото. Има мярка.

С.: Добре де, днеска си надоил 50 литра от твоите.

Ж.: Ше си вземеш твойто мляко, другото ще го дадат на друг.

С.: Ама за един ден вземаш 50 литра, а ти ги даваш да ги пасат един месец.

Ж.: Ама пак, те два пъти ги предоят, на сетното предоене каквото ти се падне от овцете.

Д.: Първата серага земеш, пак ги предоят втори път — пак кой колкото надои взема.

С.: Добре. Сега ти като си бил пастир ще можеш да ни разкажеш някои работи за земите тука. Каква земя имаше? Всичката ли беше частна?

Д.: Кое?

С.: Земята.

Д.: Всичката беше частна.

В.: Из землището?

С.: Из землището нямаше ли общинска, на Съвета земя? Добре, ами нямаше ли поляни така, където пасеха?

Д.: Не, не, имаше само общинска гора отделно, държавна отделно.

С.: Гора?

Д.: Да.

С.: Добре, а ти, като беше овчар, къде пасяхте овцете?

Д.: Всякъде. Из общинското, в гората.

С.: Добре, а в гората има ли, така места?

Д.: И в нивите га са празни.

С.: Да, кои ниви са празни? Как може да има празни ниви?

Д.: Има и празни ниви.

С.: Защо не ги садят?

Д.: Ами то едната година ги засяват, едната — не. Едната ги оставят за паша.

С.: Така, а другата?

Д.: Другата да ги сеят. Тая година сеят тоя край, тоя празен. Другата година сеят тоя, на тоя празен.

С.: Това на кое място, на Ракитово ли?

Д.: На Ракитово, на Герово, Сенища.

С.: На Герово и още накъде?

Д.: На Сенища.

С.: Сенища и на Ракитово, а на Мурсалица правеха ли така?

Д.: На Мурсалица. Там не правят, там си имат отделно, там има наше и сеят редовно.

В.: В Мурсалица се сее редовно, защо — защото е отделно място за паша.

Д.: Паша много там.

С.: Има отделно там паша. Така като поляна. Празно място.

В.: Добре, на кой е тая поляна? На кого е тая поляна за паша на Мурсалица?

Д.: Тя била държавна.

В.: Държавна или селска?

Д.: Не, не разправят, че била купена от наше село, са я купили хора — там Аджиевите, Садчковите. Те са я купили. От кого са я купили и аз не знам.

С.: Добре! Що не е тогава на Садъковите, Аджиевите, а на всички?

В.: На цялото село?

Д.: Сега я зеа (взеха) държавно. Само землището, земите са частни. С.: Не по-рано, преди 9-ти, не беше ли тя на Садъкови? Как сте пасли всичките там?

Д.: Да де, пасе(х)а овцете. Тя(х)на е била…

В.: Ама цялото село я пасеше?

Д.: Цялото село. И говеда, и овци.

В.: А те не го ли косяха?

Д.: Не!

В.: Само се пасеше?

С.: Чакай да те питам това например на Ракитово, ей така тука е земята. Тая година цялото Ракитово ли се оставя да не сее?

Д.: Цялото Ракитово. Да.

С.: Цялото Ракитово не сее, оставят празно?

Д.: Да. Цялото Ракитово оставя празно, а пък Снище го сеят.

В.: Синище?

Д.: Сетната година Синище.

 

КРАЙ НА I СТРАНА (Димитър Сердов)

 

В.: Та стана дума, че Ракитово и Синище се редуват. А как се взема решение, че всички, които имат в Ракитово, няма да сеят? Как се уговарят хората?

Д.: Хората си знаят тая година ше бъде празно и не го сеят.

В.: Ами някой рече да си го сее?

Д.: Не му дават.

В.: Е как така се взема решение?

Д.: Нали са овцете паса там и ще му го изядат кравите, говедата.

В.: Значи той всъщност се чувства принуден от общото мнение?

С.: И как се казва това място, когато не се сее? Има и някаква дума за когато не се сее нива?

Д: Има — празно място, празно се казва.

В.: Бранище какво значи?

С.: Бранище на нещо казвате ли?

Д.: Бранище се казва, не като го ожънат, го забраняват, кога хване сняг до коляно есента тогава го пускат, това помага. Овцете се ровят и искат сено.

С.: Добре. А има ли общински ниви някъде?

Д.: Не.

С.: А ливади, от които да косят?

Д.: И ливади немаме. Имаше общинска гора. Одехме да сечем трупи от нея.

С.: Ами тогава селския бик с какво го хранехте?

Д.: Моля?

С.: Селския бик?

Д.: Селския бик — от селото караха сено хората.

В.: Значи пак да се върнем на бранище. След като се ожъне нивата в тая нива се забранява за известно време да не се влиза?

Д.: Да.

В.: … да порасне трева.

Д.: Да, като наближи есен го забраняват.

В.: Забраняват го да порасне трева?

Д.: Да, за зимата да поминуват.

В.: През зимата овцете там да ходят и трева да ровят да ядат.

Д.: Да, да.

В.: Под снега останалата трева. Това ли е?

С.: Ами като падне голям сняг как ще ровят?

Д.: Ами ровят.

С.: Ей толкова сняг като падне?

Д.: Е, толко, като падне, не можат, ама до коляно — ровят и намерят и открият и пасе.

В.: Да се залъгват. А понеже ти си бил и горски и ни разправяш за едно време да си спомняш в гората да е имало такива полянки в гората, на които са пасели овцете?

Д.: Има, как да нема. Дето не е залесете, то тогава не залесяваха. Имаше поляни много.

В.: Там пасеше добитъка? Е, а козите разрешаваха ли ги?

Д.: Козите дето в иглолистните не разрешаваха. Само тука в широколистните. Това беше сичкото широколистно.

В.: Е, кога го залесиха?

Д.: Кога го залесиа? Почнахме 52-ра година да залесяваме. Най-напред там.

С.: А преди 9-ти някъде залесявахте ли? Преди 9-ти нищо не сте залесявали? А така да си спомняш, когато имаш нива някъде, на Ракитово да речем, или другаде да се е случило да си вземе някой от общата земя, от общинската?

Д.: А, не, не!

В.: Някой да реши да изкорени, че да се разшири?

Д.: А, не, пазеха се хората от чуждото.

С.: Пазеха се хората от чуждото?

Д.: Да.

С.: А да е имало случай така да се вземе решение да се изкорени една гора, да стане нива?

Д.: Тогава решение няма, ами някой ще изсече в някой край, ше хване, ше го изгори и ше сее, да стане нива.

В.: Да си превземе малко?

Д.: Да, имало е.

С.: Имало е такова? А така много гора за пасище?

Д.: За пасище, не. За нива се правят. Ние в Балкана не сме почти така.

С.: Как?

Д.: Сечеш го, гориш го и насееш.

С.: И го насееш.

В.: Значи така са направени нивите в Балкана?

Д.: Да!

В.: Значи изсичане, горене и засяване.

Ж. Тя друго са същисвали местата. Дет има места — тех ги правят.

Д.: Да! Изкорениш дърветата и го засееш.

Ж. Ъ, някои изведят, някои само нивите. Кой ще ти га даде тебе чело. Требва работа, та да стане място. С.: Е добре, ама нали това място е на общинската гора? Как ще го вземе един частник?

Д.: Ами как? Ше го глобят.

С.: Ще го глобат? Ама ще му го вземат ли това място?

Д.: Е, е тука какво ше му го земат. То няма дървета, що ше го вземат?

С.: Вече няма дървета и ще остане за него?

Д.: Да, за него.

С.: Ще си плати глобата.

Д: Ъ-хъ.

С.: И ще си остане за него? А имало ли така да си спомниш да минават да мерят тия земи?

Д.: Горите ги мере(х)а.

С.: Горите мереха?

Д.: Минава комисия измере(х)а горите и тогава се очертава къде има място дето е очертано го впишат в картата. След това, след сетне проверяват в картата. Това място го има, това го място не е имало и почнем да ги залесяваме тия места дето ги няма в картата.

В.: Добре, чакай сега, пак заприказвахме за горите! Сега, определя ли се, когато искате да сечете дърва за в къщи? Трябва ли да вземеш разрешение от някого?

Д.: То се взема, ше вземеш позволително.

В.: Позволително вземаш за горене?

Д: За горене, за дърва.

В.: И за материал?

Ж.: За дърва, за материал.

Д.: И ше идеш да си ги насечеш. Те ги маркират.

В.: Добре. Сега като се отсече това място, тоя участък, кога можеш пак да се върнеш, да сечеш на същото място?

Д.: То не се сече тъй до край, такова наред.

В.: Гола сеч?

Д.: По-наредко, то ако има сухо някое, тогава ще ти дадат позволително.

Ж.: Паднало дърво, може.

Д.: Не сурово, сурово не може.

Ж.: Сурово не дават, ше те глобят.

Д.: Суо, само за паднала маса.

В.: Само паднала маса? И за падналата маса ли се иска разрешително?

Д.: И за падналата. Да.

В.: Ти, понеже си бил горски.

Ж.: Той на мене не даваше да идам. Турала сам от дома дърва, та не бейре.

С.: Ако искаш да вземеш шума за козите, за добитъка?

Д.: За козите се кастрят на баира листници се казват, на четал.

С.: Листници?

Д.: Там някое дърво натрупа, натрупа.

В.: Ама вземаш ли разрешение да кършиш?

Д.: Не. То имаше Ракитово дърво между нивите (х)растове. На тях ги слага(х)а листове.

С.: Нямаше нужда да търсим разрешение?

В.: Те са отделни дървета в ливадите, в нивите?

Д.: Да.

С.: Ами стигаше ли това за всичките? Нямаше ли така случаи да няма кой от къде да си окърши?

Д.: То няма(х)а сичките овце. Малко хора има(х)а.

В.: За който има.

Д.: Само който има.

С.: А така да знаеш да е имало в цялото землище някои места, които да са се пазели, като свещени места, като …

Ж.: А, та я ша помна толкова.

Д.: Нямаше такова нещо да се помни.

Ж.: Той каквото, каквото помни — казва.

В.: Е, ние питаме.

С.: Ние затова питаме. Каквото помни да ни каже.

Ж.: То доколко помниш, до толко.

С.: А таз местност Черквата например защо й викат черквата?

Д.: Ами де да знам аз, не знам.

С.: А нея орат ли я? Какво е там, ниви ли е?

Д: Ниви е. Орат го.

С.: Орат. А, нея, така например оставали ли са я една година пасище, една орат? Не?

Д.: Не, не го оставят.

В.: Само Ракитово и Синище?

С.: И още едно там.

Д.: И Синище, да. Ракитово и там има местност Черквата.

В.: И в Ракитово има местност Черквата?

Д.: Да.

В.: На няколко места има местност Черквата?

Д: На две места имаме.

В.: Добре, Ракитово, значи на две места има местност Черквата. Ракитово защо се казва Ракитово, да си чувал?

Д: Не знам.

Ж.: Де ше знам, то не знам Ракитово.

В.: Дали е имало някакво село там Ракитово?

Д.: Не, не е имало. Не. Знаят (х)ората намерили там нещо. Намерили убит човек там. Това трябвало тоя човек да се заплати, на който било.

В.: Кръвнина?

Д.: Ъ-ха кръвнина. Това Лясковци се отказали. Това Насовци платили кръвнината и зели тая местност Ракитово.

В.: Това ли е местността Ракитово?

Д: Да.

В.: Там ли е Димитров гроб? Или не е?

Ж.: И той не знае. Не го питайте такива работи, той не знае. Той така в главата е малко ритнат.

Д: Хе, хе.

В.: Хич нищо му няма в главата.

Д.: Ти Димитроград.

С.: Димитрева поляна, Димитров гроб.

Ж.: То не знае.

Д.: Димитров гроб, е тук Димитрова поляна.

В.: Да е имало някои стари дървета, които да е било забранено да се секат? Тъй да си спомняш някое старо дърво да е забранено за сеч?

Д.: Няма такова нещо. Не си спомням.

В.: И да си спомняш едно време преди 9-ти да е залесявано някъде?

Д.: Не.

В.: Ти смяташ, че не е залесявано? А тука някъде да си виждал в гората да са облагородявали диви дървета? Тъй както вървиш в гората …

Д.: Не, не.

В.: … и си виждал някое облагородено дърво…

Д.: Не, не.

В.: Добре сега.

Д.: В нивите, който си е имал дърво — облагородява дърво, диво дърво.

В.: Кой следи правилно да се пази, хората да не нарушават, да не пускат добитъка там, където е засято? Кой следи за това?

Д.: Имаше горски пъдар. Нали 43-та година аз бях.

В.: Ти си бил горски пъдар? А кой го главява, кой го наема за работа горския пъдар?

Д.: От съвета, общината. По-рано…

В.: А питат ли селото?

Д.: … самите селяни си платеа.

В.: И как си плащаха селяните?

Д.: Жито му давае, жито, масло, сирене дето имат…

В.: Дето имат имот?

Д: Ъха дето имат имот.

В.: Добре, е за колко време го наемаха обикновено?

Д.: За лятото само.

В.: Само за лятото се наемаше?

Д.: Ъ, ха.

С.: А другата година, друг ли ще наемат?

Д.: Зависи, който се цани. Който по варди — него вземат.

С.: А могат ли от друго село да наемат пъдар?

Д.: Може я. Ако не може от едно село — от друго село.

С.: Е, при вас имало ли е другоселец да дойде за пъдар?

Ж.: Не, не е имало.

Д.: Може ма, как да не може, ама тука не е имало.

С.: Тук не е имало. Добре, а като имаш добитък плащаш ли някакви такси, някакви данъци.

Д.: Плащат, на Съвета се плаща данък.

С.: Е, какви данъци плащате за добитъка?

Д.: Веки помня.

Ж.: Пък той не помни.

В.: Беглик. Какво е беглик?

Д.: Беглик? Беглик е данъка. На данъка викат беглик.

С.: За кои животни се плащаше беглика?

Д.: За това, за овци, за кози, крави, коне.

В.: И откъде вземахте пари, за да плащате беглика?

Д.: Ами (х)одят (х)ората да работят. Ще продаде коза, ще продаде кон, ще продаде ертиг.

С.: Добре, а за това, че пасат по гората паша, плащахте ли?

Д.: Ами едно време, горското стопанство кат събира такса задължително.

В.: За да се пасе в гората?

Д.: Да.

С.: А на овчарите какво плащахте?

Д.: На овчаря пък му се дава ак.

С.: Ак! А кой му го дава?

Д.: Ак. Секи, който има добитък.

С.: Значи всеки, който има добитък си плаща на овчаря.

В.: А може ли, тъй като ти си бил овчар, кой колкото си иска овце да има? Няма ли опасност, ако хората имат прекалено много овце, те да унищожат цялата земя, да няма място къде да пасат толкова овце?

Д.: Ъ-ъ, не е имало толкова овце, толкоз. До 100 брава можеше да е имало.

В.: Хората не са имали чак толкоз много овце.

Ж. Те нямат толкова.

В.: Ами ти да ни кажеш да е имало някои растения, някои, такива неща, които са се въдили някога, а сега да са изчезнали?

Д: Не.

В.: А мурсалския чай? Какъв е този чай?

Д.: Мурсалския чай е чай. Те (х)ората, тази…

Ж.: Го бяха забранили, да се мъкне.

В.: Да се скубе.

Д.: Трябва да го режем от основи.

В.: Заболя те крака ли? А ти като си бил горски да знаеш хорат да са брали гъби, да са брали билки разни?

Д: Не са брали билки, гъби.

В.: Когато бяхте млади, гъби, такива неща?

Д.: Няма такива работи.

Ж.: Няма такива неща.

В.: Ти казваш, като пасете овцете, че там, където пъдаря се грижи, там, където има ливади или има засято, да не се пуска добитък.

Д: Да.

В.: От коя дата не се пуска добитък?

Д.: Мъ, от кат се засее!

В.: Като се засее, ама пролетно време, откога се забранява?

Д.: Ами засее ли се, се забранява.

С.: Ами ливадите?

Д.: Ливадите. От първи април ливадите се забраняват.

В.: От първи април ливадите се забраняват. Ние питаме тука какви гъби са брали. Брали ли са хората гъби и толкова много гъби, че да изчезне някоя гъба, някакви такива билки?

Д.: Няма такива гъби. Каквото намери гъбе ше я изпече и ше я изяде.

В.: Тогава не са се продавали гъби?

Д.: Не, не, не.

В.: А борина откъде сте взимали?

Д.: Борина от искрат, от едни дървета, от коренето.

С.: От коренето?

Д.: Да.

В.: От тях ли става хубава борина?

Д.: От тях.

В.: От корена става хубава борина?

Д.: Да.

В.: И за какво я ползвахте борината?

Д.: Че какво, да кладем огън. Едно време я караа в Пловдив я продава(х)а, да си земат жито.

ВУ: Продава борина, за да купи жито? Ами, борина за осветление използвали ли сте?

Д.: Кое?

В.: За осветление в къщи използвали ли сти борина?

Д.: Ами, използвали сме. Като тръгнеш от една къща в друга ше запалиш борина.

В.: В къщи светили ли сте си с борина? Ти като си бил малко момче?

Д: С борина, ами с какво.

В.: И къде я слагахте в къщи, къде я закачахте? На огнището ли?

Д.: Не, на оджалъка, на огнището.

В.: На оджалъка се слага борината, за да свети?

Д: Да.

В.: А нещо иска ли се разрешение да се събира борина?

Д: Не, не искат.

В.: А като гледаш тия къщи тука от камък. Едно време всички къщи ли са били от камък? Откъде вземахте камъка за строеж?

Д.: Има. Навсякъде камъни има.

В.: Добре, плащаш ли нещо?

Д: Не, не.

В.: За камъка, а пръста, която е, за да се залепи на дувара?

Д.: Не, не. Не се плаща.

В.: Добре. А вар някъде да се пекло тука?

Д.: Ей тука имаше варница, ей тука до двата камъка.

В.: Е, плащаха ли, плащаха ли тия дето пекат вар?

Д.: Които го произвеждаха, те го плащаха, разбира се.

В.: Ти ще му плащаш разбира се, но става въпрос той плаща ли нещо на общината?

Д: Не.

В.: Той като пече вар?

Д.: Не, не. Той прави варницата и той гори вар.

В.: Пясък, такива работи?

Д.: Пясък не се плащаше, не.

В.: Пясък не се плащаше?

В.: Тука наблизо е имало воденица?

Д.: Има, тук.

В.: На кого беше воденицата?

Д.: Воденицата била на баща й на мойта жена.

С.: Частна? Частна воденица?

В.: Значи частна? Не е била селска?

Д.: Частна, частна.

Ж.: На мойто баща, всичко ликвидирае и лев не ми дадоа.

В.: За воденицата?

Ж.: Имаа череши, ябълки. Какво не, имааа там. Къщата бутнаа и лев не ми дадоа.

Д.: И градините отнесоа реката.

В.: А, значи реката може да отнесе градините?

Д.: Да.

В.: Когато дойде и отиде реката, а после не се ли върнахте на това място пак да правите градините?

Д.: Да. Там, то водата отнесла това място няма пръст. Останало само камък и пясък.

В.: Само камък.

Д.: Баластра останало.

В.: А риба имаше ли едно време?

Д.: О!

В.: Откъде ловяхте риба?

Д.: От ряката.

В.: Как я ловяхте? С ляса ли?

Д.: Как, е с мрежа.

В.: С мрежа?

Д.: С мрежа, с ляса.

С.: С кош?

Д.: И с кош. Я не съм. Редки рибар я.

В.: Плащахте ли нещо?

Д.: Е, е не!

В.: Не се плащаше? А на лов?

Д.: И на лов не се плащаше.

В.: А ако някой удари някое животно не плащаше ли?

Д: Не.

В.: А какви животни диви имаше?

Д.: Прасета, сърни, лисици, вълци, зайци.

Ж.: Мечки.

Д: Мечки.

В.: А имаше ли някои животни, които сега ги няма в гората?

Д.: Нема. И сега си ги има. По-редки са, по редки.

С.: А риба?

В.: Животните, които по рано ги е имало сега по-рядко се срещат.

Д.: Да, по-рядко са.

В.: А риба има ли достатъчно в реката?

Д.: Сега няма риба.

В.: Е, що?

Д.: Щот няма вода.

В.: А ловят ли сега повече риба хората?

Д.: Е ловят, ама такива тутки.

С.: Дребни риби?

Д.: Дребнички.

Ж. Сега няма ряка. Няма ни риба, няма ни ряка.

В.: Ти, когато беше млад, къде се намираше общината? Имаше ли някаква общинска сграда тогава?

Д.: Имаше, тука бе.

В.: Общинска сграда имаше?

Д.: Да.

В.: А тая новата общинска сграда кога я построихте?

Д.: Е, таз читалището там дето е.

В.: Да. Там, читалището кога са построени те?

Д.: Това читалището. Новата общинска сграда е по-късно от читалището. Там имаше друга къща. Там ги менаха.

В.: А преди 9-ти къде беше общината? В коя сграда беше?

Д.: Там беше бе, дет читалището.

В.: На туй място имаше сграда. И каква беше таз сграда? Частна ли беше тази къща, на кого беше тя?

Д.: Държавна, как.

В.: Селска си е била.

Д.: Селска.

В.: А джамията кога е строена?

Д.: Не знам за джамията.

В.: Значи ти така си я запомнил?

Д.: Да.

В.: Така си я запомнил, не знаеш кога е строена? А други места така, където се събират хората да решават нещо?

Д.: На джамията.

В.: На джамията се събираха, в двора на джамията се събираха?

Д.: Ъ, ха. Да.

В.: А тогава, когато ти беше момче имаше ли ходжа тук?

Д.: Имаше, ами как да нямаше?

В.: Имаше си селски ходжа. Събираха се на джамията и там решаваха?

Д.: Там решаваха.

В.: С барабан ли се събираха, или си казваха един на друг?

Д.: Петък се събираха. Тея дето се кланят, се молят.

В.: Така петък се събираха на молитва?

Д.: Да.

В.: А и тогава решаваха какво да правят? Всеки петък се събират на молитва и тогава решават къде да сеят?

Д.: Да, де.

В.: Там се решаваше, в двора? А жени ходеха ли?

Д.: А, е де ше ходят. Деца не ходят.

В.: Жени и деца — не, не.

Д.: Там и пъдарят фатят, тогай всичко.

С.: И овчаря се наема там сигурно.

Д.: И овчаря, да!

С.: Да. А кмета събираше ли така селото? Кмета да реши да събере селото за събрание някакво?

Д.: Не бе, кмета и оджата там ги събират.

В.: Добре. Ако някои направи някакво нарушение, например пусне добитъка в засято място или пък в чужди ливади, как се постъпваше?

Д.: Ходят комисия да оценят нарушението и плащат.

В.: А капан за добитъка, които е направил нарушението имаше ли?

Д.: Как капан да направи?

В.: Ами да затворят някои?

С.: Примка, де затварят.

Д.: Дето го правят сегнала, правят кошаре.

В.: Не, ама аз казвам моите овце са влезли в твоя ливада и са се напасли в ливадата. Пъдаря какво прави само глобява или ги прибира на едно място и не ги пуска докато не си платят глобата?

Д.: Ако няма овчаря там, ше ги затвори, ше ги затвори.

В.: Къде ще ги затвори?

Д.: В общината, в общината ги затваря.

В.: Общината имаше ли яхър и там ги затварят?

Д.: Имат и там дето бикът, там ги затварят. И като си платиш глобата, тогава ги пускат.

В.: Тогава ти ги пускат. Сега, аз имам овце и моите овце са отишли в нейната ливада, пък ти си видял. Ти какво ще направиш?

Д.: Ще кажа на пъдаря или ако можеш и има време, ако си наблизо ше идеш да ги изпъдиш да не пасат там.

В.: И ще кажеш на пъдаря.

С.: А ти като си бил пастир и се събирахте от различни села на едно място как си разделяхте пасището?

Д.: Как, няма пастири от различни села.

С.: А горе на Мурсалица? Не се ли събираха?

Д.: На Мурсалица то е широко. Няма.

В.: Има място за всички?

Д.: Няма нужда да разпределяш.

С.: Няма нужда да разпределяте. А не сте ли се карали? До тука е твое, а от тук нататък е мое?

Д.: Няма. Няма такива неща.

С.: Не са се карали.

В.: Различните пастири не са се разправяли. А как си помагахте хората един на друг? Ти си строиш къща или пък имате да косите, помагате ли си заедно един на други?

Д.: Помагат си, то и сега си помагат. Някои ако налива плоча, събира ма(х)лата, от селото хората, поливат, помагат.

С.: А по-рано за какво си помагаха?

Д.: Пак тъй камъни му носят, кал да му бъркат.

В.: Значи, ако ти строиш къща всички ще ти помагат да наберат камъни?

Ж.: Помагат, ами как тъй.

С.: Ами ти ли ще идеш да ги викаш, или сами ще дойдат?

Ж.: Сами си дойдат.

Д.: Сами си дойдат.

С.: Като видят, че имаш нужда.

Д.: Да.

В.: Помагат и калта да се маже, е за самия строеж;?

Д.: За самия строеж. Всякои, който вижда, че гради, ще види някой камък, ше му отнесе.

В.: А иначе за копане, за жънене, за жътва?

 

Д.: За жътва пак, ходееа жито да събират.

Ж.: Те му плащаа.

В.: Е, не за плащане, за помощ питам?

Ж.: А, а за помощ?

В.: Какво друго са си помагали?

Д.: Съберем меджия, жънат си го, колят брави там на грана и той.

В.: Значи, когато безплатно ти работят, ти му викаш междия на това и заколиш, че ги храниш.

Д.: Да.

С.: А ти после ще му върнеш ли на него, да му копаеш, на него? На тоя дето ти е помогнал.

Д.: А, а не.

С.: Можеш ли да не идеш да му помагаш?

Д.: А бе, то ако му се наложи ще идем. Ше идем да му помогнем.

В.: Добре, а жените те как си помагаха?

Д.: Същото и тя.

В.: За женска работа?

Ж.: Ни няма същото.

В.: Например за правене на стан, на такива работи.

Д.: Събират се, предат си, па да си.

В.: Бивало ли е така да си предат няколко жени, да се съберат и на една жена да предат?

Д.: Да. Бивало е.

Ж.: Сега нито предат, нито влачат, няма нищо.

С.: Сега не, не. За едно време става въпрос.

Ж. Нямало е, няма.

Д.: Имало е, ами как е нямало.

В.: Как беше едно време? Например, ще правят сватба и бързат да подготвят невестата, дрехите, събирали ли са се да помагат?

Д.: Това го не занам.

Ж.: Когато идват роднини някои — събират се.

В.: И как се е казвало? Какво е това попредок?

Ж. Че какво е това, че предат, че вълна да чешат.

С.: Ама всеки сам за себе си тъче?

Ж2: Не. Например една жена има много ще отидоа и те да помогнат. Другата няма пък тя да отиде, ше иде да помага на другите хора.

В.: Значи това са попредок?

Ж2: Да! Това е!

В.: А как си помагат например при нареждане на стан? Когато трябва да си наредят стана за тъкане?

Ж2: Ами някои дето разбира, та върви да му показва.

В.: А иначе една жена може ли сама да си приготви стана за тъкане?

Д.: Може, ами как да не може

Ж.: Може, може.

В.: Без да й помага никой?

Ж2: Първоначално не може.

В.: Значи там докато го навие, наснове, трябва да помага някой? Я ми обясни колко жени трябва да й помагат, за да приготви стана?

Ж.: Не съм тъкала и не знам.

В.: Ти тъкала ли си?

Ж2: Не. Не съм.

Ж.: Ние не сме тъкали. Наготово купуваме.

В.: Значи не сте тъкали? Ами виждали ли сте как други тъкат?

Ж.: Виждали сме, виждали сме. Специална тъкачка си има. Обаче трябва да се основе, да се навие, да се вдене и тогава започва тя самичка да си го тъче.

В.: Колко души е нужно да работят докато се основе?

Ж.: Двама. С две жени, ще се навият и ще се вдене и ще се таковоа и почва тя да го тъче.

В.: Значи две жени поне са нужни? И сега, ако днеска ти на мен ми помогнеш, когато ти работиш аз трябва ли да дойда, за да ти помогна? Или друга само която разбира, помага?

Ж2: Дето разбира. Пък другата може така отдалеко само. Кичене например, ако прави така одат и други да ти помагат.

В.: Ще тъчем така двете? Колко широко? Когато е широко бърдото колко жени трябва да ти помагат, могат да ти помогнат?

Ж2: Де да знам колко.

В.: Иначе няма да тъчеш сама.

Ж2: Метъра за широчина, метър за дължина.

В.: А случва ли се например няколко жени заедно да сноват основата, на кроенето го навият и после едната си тъче, изтъче си два, три, пет метра, след това другата да продължава да си пресновава, заедно да тъкат. Има ли такива случаи при вас?

Ж2: Няма такива случаи. Няма такива работи.

В.: А в друго да са си помагали жените? Ние гледахме сега например как, като правят молитва за бебе, си помагат. Жените така да си помагат по женските работи.

Ж2.: По молитви помагат, одат много.

В.: Всички ли, които имат близки, отиват да помагат или които разбират?

Ж2.: Ходят, ходят, помагат.

В.: А за сватби помагат ли?

Ж2.: За свадби също. Много си помагат.

В.: За погребение?

Ж.: И за погребение, цялото село отива.

В.: За погребение, цялото село отива.

Ж2: И за погребение да е, и за свадба да е, и за всичко. От голямо уважение.

Ж3: Пожар да стане. Всички отиват.

В.: Не дай боже да стане пожар.

Ж.: При пожар цялото село излиза, гропани, гропани излизат.

В.: Гропани? Какво значи това? А ако на някой му изгори къщата, ще помогнат ли после всички да се възстанови, да се построи?

Ж.: Помагат си.

В.: Хората тука си помагат едни на други.

Ж.: Помагат си, помагат си.

В.: И може ли един човек да живее, и да съжителства, ако не разчита на помощта на другите? Как смятате вие?

Ж1: Ами и на другите. Пък и държавата малко, както сега и пак установява се и се живее.

В.: И живее.

Ж1: И оправя се.

В.: Вие имате ли работа?

 

Разговори с различни хора от с. Настан
Колективно интервю с група жени на кръщене в с. Настан, Девинско

Инициали:

Станка Добрев — С

Веска Кожухарова — В

Невзет Имамски — Н

Красимир Карамитев — К

 

 

Веска — Това е празник на бебе, нали. Вие как го наричате?

Жени — Молитве.

В. — Ние сме се събрали тук в чест на малката Таня. Ти как се казваш?

Отг. — Равие.

В. — Искаме да питаме, говорим за едно време, преди 9 септември, преди войната какво е било. Затова питаме стари хора. Как си помагаха жените едно време?

Р. — Еми, ти дойдеш да ми помагаш на мене, после аз дойда да помагам на тебе. Така сме си помагали.

В. — А когато се приготвяше чеиза на момичето? За сватба помагали ли са си жените?

Р. — Еми, който си има род, да си го боли, да помага.

В. — За какво помагаха?

Р. — За всичко. Да се бере, да помогнат, да сурат, да направят… а, да предат, да плетат, тъкат…

В. — Събират се на една къща?

Р. — А, събират се вечер, на седенки.

В. — И ти помагат. Ти казваш какво да правят и те помагат.

Р. — Те всички си знаят, какво да им казвам.

В. — И черпят ли нещо те?

Р. — Готвят им да ядят.

В. — А когато си копаела? Събирали ли сте се?

Р. — Па същото. Събираме се, прашим на нея. На другия ден на другата и така.

В. — А какви сте — роднини, комшии?

Р. — Комшии, приятели. Така си помагахме.

В. — А на жътва помагахте ли си?

Р. — На жътва, всякой си имаше жътва, гледа всякой да си я ожени, че…

В. — Значи на жътва не сте си помагали. А на вършитба?

Р. — На вършитба, всеки да си вършее.

В. — Е как го правеше?

Р. — С конье.

В. — Да, всеки отделно си вършееше. А когато се караха снопите отгоре, помагахте ли си?

Р. — Еми, който си имаше синьове, баща, син — си помагаха.

В. — За женските помощи искахме да питаме. Освен на попройки(?), например като слагаш да тъчеш. Ти сама ли си слагаш стана, или се събирахте по няколко комшийки на един стан?

Р. — Зависи стана какъв е. Ако е широк, събират се повече, ако е тясен — один.

В. — Самичък да тъче. Ама става въпрос, да си го направиш… Вкупом — Ама то само не може. Сам не може изобщо да се работи. Трябва да се държи, да се навива…

В. — Хайде да ни обясните сега. Значи една жена, за да наведе стан…

 

Говорят вкупом и не се разбира.

 

Жена — Те младите не тъкат сега. Наготово, От професионални заболявания заболяха. От тия норми, смени. Те земята не могат да идат да работят. Всичко е болно. Да си на 30 години и да не можеш да си сложиш лъжицата в устата…

В. — Та казвате вие, че нито една жена не може сама да си наведе стан. Трябва да и помагат другите. Я ми кажи как се навежда стан. Поразкажи ми, за да сложиш един стан да работи…

Жена — Сега трябва да му сложиш крак на земята, на кол, да го основеш. И тогава да го събереш, да го навиеш на ръшно(?) го казваме. Да навиеш и ще вземеш някоя да ти помага. Тя да ти помага отзад за вдяване, а ти отпред ще взимаш…

В. — През нищвалките?

Ж. — Да, през нищвалките.

В. — На нищвалките казвате нити, на (не се разбира) — гребен.

Ж. — И тогава си го навървиш на стана само, и…

В. — Иначе сама си го навиваш?

Ж. — Не можеш сама. Трябва отзад и други да навиват.

В. — Значи не можеш, без да помагат. Сега ти като слагаш да тъчеш, ще повикаш комшийките. А те, като слагат?

Ж. — Я ще ида.

Станка — А какво тъчете? Какво сте тъкали?

Ж. — Всичко. Такива родопски одеяла сме пряли, па килими, киченици от вълна сме пряли. Ей това отзад, отдолу.

В. — А тия терлички, тогава правехте ли?

Ж. — Как можаха, па такива да ги направят! (Смях) Някоя жена ги е донела. Подарък.

В. — Помагахте ли си да се събират да готвят заедно? На едновремешните сватби.

Ж. — Че и на днешните не можеш само.

В. — И кой идва да помага на сватбите?

Ж. — Пак комшиите, роднините. Има готвачи, те си готвят.

В. — Значи, нито на сватба, нито на молитва за бебе, нито за погребение, можеш без помощ.

Ж. — Не можеш. Трябва да има хора, самичка не можеш.

В. — Хората трябва да си помагат. Други неща какво сте си помагали вие?

Ж. — Еми какво да помагат…

В. — Не можеш да се сетиш.

Жена — Не мога, виж каква съм болна.

В. — Ами болна. Едно време сами ли си тъчахте дрехите?

Ж. — Еми тъчехме. От вълната — предяхме, тъчахме. Правехме си всичко. Престилки, чорапи…

В. — А как боядисвахте?

Ж. — Еми дадем на бояджия.

В. — А, значи, не сте боядисвали сами. С корени, с листа, с такива работи.

Ж. — То може, сигурно е имало такива, ама — по-малко, не щат да се разправят. Кога имаш много работа, дай го там.

В. — Сега ще почакаме някоя много стара баба.

В. — Сергей Пашов. Работите в горското стопанство.

С.П. — Горското стопанство, Девин. Технически ръководител. Бил съм в управата. Занимавал съм се със стопанисването на горите. Залесявания.

В. — А дърводобив?

С.П. — Дърводобивът отделно. Сега пак ги обединяват в едно.

В. — По-рано, преди 9 септември, е имало гола сеч. Как се е действало там, където е имало гола сеч?

С.П. — Залесяваше се.

В. — След голата сеч се залесява. Как се пазеха пък залесените места?

С.П. — То зависи от много работи. На места, където не може да се опази културата от пашата, от добитъка, се заграждаше. Тогава — с мрежа, с такава ограда от бодлива тел.

В. — Колко години трябва да се пази?

С.П. — От овцете и от козите най-малко 3–4 години.

В. — А от едрия добитък?

С.П. — Повече. Даже и от овцете. Докато стигне на един метър при овцете се пази. Докато стигне фиданката на един метър от овцете, се пази. А като мине над метър, метър и половина, може да се пусне добитъка в паша. А за едрият добитък е метър и половина — два (на фиданките).

В. — След колко години, след гола сеч, ако има естествено възпроизводство или пък, ако има залесяване, след колко години може да стане годно за…

С.П. — То е непрекъснат процес. На десетата година могат да почнат да се добиват.

В. — Отново, на същото място?

С.П. — На същото място, но ако е гъста културата, могат да се добиват риковици и църевици (?)

В. — Какво значи това?

С.П. — Дребен материал. Дребен растителен материал. За пререждане. Те са 4–5 вида сечи. Доде стигнат до 40 години, те са големи сечи. Като минат 40–60 години, доде стигнат 120 години — пак да се стигне до основната гора, защото различните растителни видове имат различна възраст на живот, след сто години трябва наново да почнат тия фиданки. Ако няма — по изкуствен начин.

В. — Ако не са поникнали, за да възстановят гората.

С.П. — Да. В последните години засушаването се отрази много на младите растения.

В. — Защо така загиват боровете?

С.П. — От продължително засушаване на…, няма влага, не могат дърветата да се изхранят. Те са комплексни фактори.

В. — Сега, бряст при вас има ли, защото брястът също е…

С.П. — Намира се, обаче, по-рядко.

В. — Той загива ли при вас също? Понеже казват, че е световен процес да загива бряста.

С.П. — Не сме имали такива, но той е в единични екземпляри.

В. — Сега, понеже вие имате историческа представа за нещата, макар че сте съвсем млад човек, такава практика в този край знаете ли дали е имало да се горят гори, за да се освобождава място за паша.

С.П. — По приказките, към Лисичево, тия каракачаните навремето през турско робство, идвали са, лятно време са били тука, по предание, което съм слушал, и като стане студено време палят гората, за да могат да имат паша през следващата година. И когато вали, от само себе си изгасва.

В. — А, те използват есенно време, за да може да се изгаси пожара.

С.П. — Не. Те палят гората, за да могат да имат паша за другата година. И така са се образували тия пасища.

В. — Има ли във вашите гори, тука в Настанското землище, поляни, ливади сред гората? Които могат да се ползват за паша.

С.П. — Има. За паша, и за работа. За косене.

В. — А едно време, дали са изкоренявали, за да стане мястото удобно, да се разширяват нивите? Така, да помните да се коренили гора да се разширяват нивите.

С.П. — Специално за това, много рядко.

В. — В миналото, каква гора е имало тука, в Настанско землище, само общинска ли, държавна ли, частна ли?

С.П. — Имало е общинска и държавна. По данни от частни…

В. — Частна гора имало ли е?

С.П. — Имало е.

В. — Вие знаете, че е имало частна гора. Фактически след 41 година, когато е имало пустеещи земи, на места нивите са запустели, имало е самосед.

В. — Имало е самосед, имало е и залесяване.

С.П. — Не. Залесяването беше след 9-ти. Като стана кооперацията, ТКЗС-то. Тия, дето са бедни, почнали залесяването, и оттам сега идват частните гори. Има нивища оставени. Самосед, от семената се образува гора.

С. — Това преди 9-ти ли е ставало, този самосед?

С.П. — То и сега става.

В. — За ползването на благата на гората, така да се каже, кой има право да влиза да пасе в тази гора? Какъв добитък — частни хора…

С.П. — Всички имат право. Има законни разпореждания, които трябва да се спазват. Няма, например това, че той е стопанин и да го спрем. Щом не е в нарушение на закона.

В. — Какви са правилата, разпорежданията?

С.П. — Правилата — щом е залесено, не трябва да влиза. Не трябва да пашува. Даже има, малко сме по-демократични, като гледаме насажденията, както е по проект, дето е забранено, но ние виждаме, че там може да се пашува…

В. — С козите как стои въпроса?

С.П. — Козите винаги са били нарушители. Те са, как да ви кажа, хубави животни, но калпави. Опасни.

В. — Да сте чували по-рано да са правили тука кюмюр, дървени въглища? В тези гори тука.

С.П. — Не знам. Сега за стопанството си произвеждаме дървени въглища.

В. — Да сте чували от боровите гори, като добиват боров катран и такива неща, по този начин да са се изсушавали дървета?

С.П. — Не. Не знам.

В. — Понеже съм чела, че пролетно време, когато тръгне мъзгата, правят дупки, за да събират смолата…

С.П. — А, за колофона, има си насаждения, които до коя възраст са стигнали, и от него може да се добие смола. Тогава дървото се обработва и се получава смолата. То не загива. Има си технология, която се спазва. Цялостната кора не се нарушава.

В. — А за миналото не сте чували така да е правено.

С. П. — В миналото са добивали смола, само че не е…

В. — Не са имали технология?

С.П. — Тя технологията е същата.

В. — Смятате ли, че горският фонд се самовъзпроизвежда достатъчно тука?

С.П. — Почти.

В. — Няма намаляване на горския фонд?

С.П. — Не. Няма.

В. — Благодаря ви.

В. — Как се казваш?

Т. — Тадина Мехмед Сакалийска.

В. — А твоята сестра как се казва? Как й викат?

Т. — Сабинка — българско. Турско — Сабре Шаман Имамска.

В. — Сабинка ще я попитаме: Коя година си родена.

С. — Абе да ме питаш… Ходили сме на къра, на 7 годинки съм била, на Бяло море.

В. — Туй е 12-та година.

С. — Да. На седем годинки, само жените сме останали, баща ми — войник. А га додохме жените — всичко сбрали, немаше тогава морабет (моабет?).

В. — Вие от турците сте бягали, така ли?

С. — В падината се скрихме. Кога додохме жените — всичко сбрали. А по къщите — боклук. Седем деца, а баща ни войник.

В. — Къде беше войник баща ти?

С. — Че къде беше? В Карлово ли… Па се ожених, па седем деца. Па мъжа ми млад умря, седем деца сираци останаха. Отвсякъде болни жените, тогава невестите — лоши. С плява ме поливаха, па съм бегала, ако вярваш.

В. — Защо те хвърлиха в плявата?

С. — (не се разбира.)

В. — Ти живееше при…

С. — Сам самичка съм вкъщи. Вода пуснахме, докарахме я тук в дерето, туканка…

В. — Кои са тези невести? Етървите ти ли? Те — от вашия род?

С. — От нашия си. Тука сетне, след Балканската война, нищо няма. Гладни, шикалки сме яли, киспек(?) сме яли, жълъд сме яли. Оттука сетне, какво да ти кажа. Мъки, мъки, мъки. (не се разбира)

В. — Значи, чакаш да завали, че да пийнеш водичка, да се опереш.

С. — Ако не дава държавата парите, тъй ще си умреме (плаче).

В. — Ама получаваш пенсия.

С. — Сега няма работа, къде да работят децата.

В. — За едно време искаме да те попитаме. Ти на училище ходила ли си?

(говори много разбъркано и неразбрано)

Станка — Ти коя година си се женила?

С. — 48-ма година е умрял мъжа ми.

Ст. — А ти имаше вече 7 деца, 48-ма година.

С. — Да. Седем. (плаче)

Ст. — Тежък е бил живота, да.

В. — Я да ни кажеш ти, твоята къща, където си живяла, когато се оженихте с мъжа ти, колко стаи имахте?

С. — Двенки стаи…(не се разбира)

В. — А значи, две стаи, двете невести спяха в стаите, пък вие бяхте долу в лява.

В. — От какво умря мъжа ти?

С. — Мъжа ми от язва умря. Четиресе и осма година, млада съм останала вдовица.

В. — Искаме да те попитаме, откъде си носехте вода? Вода за пиене, откъде си носехте?

С. — От една комшийка за пиене, пък да пера…

В. — Къде переше?

С. — Кога вали — да се оперем.

В. — А клозет имахте ли?

(не отговаря на въпроса, говори за зетьове)

В. — Като беше млада, едно време къде си пасяхте овцете? Добитъка?

С. — Както се казва — на баиря.

В. — А на кого беше туй място, дето пасяхте?

С. — На много беше. На всички братя.

В. — А ти да си спомняш, когато си станала по-голяма, гората на кого беше?

С. — Къде да ти кажем. Едно време докарваха, а сега има горски.

В. — А тогава нямаше ли горски?

С. — Тогава по нема.

В. — А на кого беше гората тогава?

С. — Гората — на всички.

В. — С какво караха дървата тогава?

С. — С конье. Който има. Кой — с магаренце.

Ст. — Я ми кажи, какви празници празнувахте едно време?

С. — Че дет помня, пиле. Все на баира, не сме видели хубаво.

В. — А празници нямаше ли? Нямаше ли дни, в които правите курбан…

С. — Еми то едно време има всичко, но сега няма.

 

Разговор с мъж

В. — За Ракитово. Как е придобита земята от селото.

М. — Ние си го знае…

В. — Защо се казва Ракитово?

М. — Това не може да го каже никой. Много е старо името.

В. — А винаги ли е било в землището на Настан?

М. — Не. На Лясково е било, когато по това време са убили един човек на оная земя. Трябва да е през турско време. И тогава пари се плащали за умрелия. Лясковци казали това земле не е нашо, наште Настанци казали, докъде е вашто. Еди до къде си. Плащат парите и остава на Настан.

Ст. — А как настанци са събрали парите да платят?

М. — Между тях.

В. — И после как са разделили земята?

М. — Тогава изглежда, които хора са дали пари, те са си го разделили.

В. — Това на цялото село ли е земя, или…

М. — На цялото село.

Ст. — А има ли друго място, което така пак е откупено?

М. — Има. Мурсалица. Не всичко. И там също. Пак човек убиват. Не са признали Мугленци, тази земя не е наша. Докъде е вашта? До тука.

И те плащат пак Настанци и го взимат.

Ст. — Това място, което са взели, общо ли е, или пак е делено?

М. — Първо не е било делено. Някакви богати е имало, те го плащат. След това, много време се минало, един на друг дава, оня на друг, и сега — на цялото село.

В. — Искам да ви попитам, как се казвате?

М. — Невзат Ибраим Имамски.

В. — На колко години сте?

Н. — На 73, 23-ти набор.

В. — Малко си преувеличавате годините. С какво образование?

Н. — Начално училище.

В. — Благодаря ви. Момент да Ви попитам. А вие как се казвате?

К. — Калин Гаджаков.

В. — Ние вчера пак с един Гаджаков приказвахме. А вие как бяхте?

Отг. — Стоян Дамянов.

В. — Значи тук участват Стоян Дамянов, Калин Гаджаков и Невзат Имамски.

В. — Да продължим за Мурсалица.

Н. — Еми разделят тогава, а после става държавна.

В. — Ама каракачаните кога са го ползвали това място?

Н. — Лятно време, на паша. По нашта земя.

Ст. — Плащали ли са нещо като са идвали каракачаните?

Н. — Плащали са.

В. — На кого са плащали?

Н. — На Корчовите са плащали.

Ст. — Значи тази земя е била на Корчовите. Дето са били каракачаните.

Н. — Сега не ги казват Корчовите. Рустем ги казват.

В. — Вече не можем да им хванем края.

Н. — Рустем е имал една любовница. И са казали, няма да отиваш там, лоши хора са. На турски се казва кор. И Корчови оттам идва. Много старо.

В. — Искахме да продължим да питаме. И кога Мурсалица е разделена?

Н. — Не помня. Беше си разделена.

Ст. — На Ракитово, казват, че има една местност Черквата.

Н. — Има я.

Ст. — И какво има там? Защо му викат така?

Н. — На Черквата, ние си го знаем така, но там няма черква

Ст. — А няма ли нещо гробове?

Н. — Не, не. Там имаше саи.

В. — А тези саи какви са?

Н. — За добитък.

В. — Сега, понеже стана дума за Ракитово, за Мурсалица и т.н., когато е редувана земята, нали, една година се обработва, една година се оставя за добитъка, кои местности се редуваха?

Н. — Герово и Балтаза (?). Базър. Тези места са за добитъка, зимно време да могат да ядат. Летно време не се пущаше добитък.

В. — А, тука вече нещата се обръщат. Я ни обяснете, как точно става тази работа.

Н. — Добитъкът, старите хора тъй са го наредили, че зимно време там, тоя добитък трябва да се гледа, за материала. Ама нивите не ги бранихме, пасяха си овцете по нивите. Щото много богата земя имаше. Ние сме били Добруджата тука.

В. — Значи, в кои местности става това?

Н. — Долното сърне се казва. Кто падне сняг, тогава ги пущаме.

Ст. — А на пролетта?

Н. — На пролетта, пак идват, пасат.

В. — Сега, прибрали сте си жътвата и повече нищо не сеете, така ли?

Н. — Тогава пак угар правим.

В. — Става въпрос като сте прибрали житото, до края на есента, не го орете, за трева го оставяте.

Н. — Не, оре се.

В. — Оре се, и после?

Н. — Оре се, посява се, как да се не посява, бе.

Колективно обаждане — Те питат тогава.

Н. — А през пролетта се прави угар, посява се. Щом се ожени, разбираш ли, и се освободи, забрани се…

В. — Значи. Ожънва се и се забранява. Добитъкът не отива. И до есента става трева, навалява сняг…

Колективни обаждания, не се разбира.

Ст. — И на пролетта, какво става?

Жена — Нищо. Картофи, ако искаш да сееш.

В. — Добре, ако е посеяна есенница…

Колективни обаждания.

В. — Вижте, ние нещо не можем да разберем.

Мъж — Пасе се известно време, има 60–70 дена до Димитров ден. Забрани се. И цялите места, и орниците, отстрана дето се е оженило. Пада дъжд и дойде подръстак. През зимата, като пуснеш има трява, има нива, таква, прасенка(?), пасе тогава добитъка. Ма сега това не правят го. На времето, старите хора така го правеха. И цяла зима пасят там. Там има колиби, саи има.

В. — Така. На другата година това място сееше ли се?

Мъж — Всяка година. То се изугари на една страна, па есента, де има два месеца може да се посее, да стане тогава друга нива.

В. — Е тогава, вижте какво, има нещо, което не можем да го разберем.

Мъж — Всичко можеш да сееш там. Царевица да сееш….

Говорят вкупом и не се разбира.

Ст. — На Ракитово можеш ли да сееш царевица?

Пак говорят един през друг. Чува се реплика — Не питайте за едно време, за сега питайте (жена). Да го кажете в Парламента, че богатите взимат сега на покариците (?) земите, дет се водят собствени места.

В. — Защо ги вземат?

Жена — Завладяват.

В. — Дето им е давано по-рано за лично ползване?

Ж. — А така. Взимат земите, богатите живеят, втъкнат на някой кмет парите, и на съдиите. А те са на нашите деца. Имаме ние натурални актове, а ни взимат земите. Това да оправят в Парламента. Не само дъ-дъ-дъ…(Надвикват се, не се разбира, но са много гневни).

В. — Когато ви издават документите… (прекъсват я, говорят един през друг)

В. — Има ли богати хора в това село?

Вкупом — Има, о-о. Мошениците и паралиите и взимат на хората земите.

В. — Откъде взеха те парите?

Гневна жена — Откъде ги взимат! Продават, ходят, изселват ги, натрупаха ги. Че са ги изселили, като са сродили с чужди женски, с таквиз…. Раздадоха парите, откупиха нашите земи. Това нящо да го кажете в Парламента. Пак има тук един Шукри Сакалийски, на всичките да им вземе земите, той да брои парите… ние нямаме ли деца, нямаме ли?

В.- Добре де, По колко лева на декар купува имота?

Жена — По николко. Той подкупва кмета…

В. — Добре де. В поземлената комисия нали представяте ваши документи?

Жена — Ние ги представяме, ама не предат тука.

В. — Как се казваш?

Жена — Румяна се казвам.

В. — Ти си Румяна, ти си…

Жена — Станка Чаушева.

В. — Ти си Стефка Татарова.

Пак се надвикват.

Жена — Тяхния имот си стои. Най-малко 40–50 дка.

В. — Къде е той?

Жена — Тяхният имот има надолу, къде Ракитовото, на Бобище имат, тука на Каркъма имат. А нашият имот, тука, където и близко, първо на първо отива той, Сакалийски, имаме си документ, имаме си натурални актове. Идваме да си вземем земята, рипва с брадви да ни трепе. По съдилища три години ходим за таз земя.

В. — Добре. А той, защо смятате, че всички на него му отстъпват?

Жена — Защото рипва на бой и всичките ни е страх, цяло село от него. И първо, на първо, моят баща за него да ти кажа, има втора майка, и тя има тука земи над 40 дка. И нейните земи, всичко е взело Фурналак (?), пустеещи земи ги е взело, на баира. Ама е взело моята земя баща ми. И оня ден, втората майка, рипва и мене с дървета да трепе. И само и само да му отстъпя местото.

В. — Добре де. Вие какво искате да бъде решено?

Жена — Искаме решението да бъде — щом имаме натурални актове, щом си имаме документи, да си получим нашта земя. Тяхната земя да си вървят на нея.

В. — Тука във вашето село няма кооперация, следователно.

Прекъсват, не се разбира.

В. — Вие мислите ли, че е възможно, Парламента, има 5000 села в България, на всяко село да реши проблемите? Има поземлена комисия, трябва сами да решавате.

Жена — Слушай ме сега. Поземлената комисия, приятели, мерят и накарват, мошенника, да го почерпят за една ракия. И оди да се препира нарочно, за да може да ни вземе земята.

В. — Добре, вие само срещу този Шукри Сакалийски ли негодувате?

Говорят вкупом — Само краде, цяло село са против тях.

В. — Кога са се върнали от изселването?

Не се разбира. — Той иде да ми сече оградата. Той не ходи на другото место, дето няма нищо.

В. — Тука в Настан няма да има кооперация?

Отг. — Не

В. — Вие искате ли кооперация?

Отг. — Искаме, бе.

Една жена говори за мъжа си, когото са убили нарочно през 60-те години.

В. — Ти мислиш, щото си е сменил името тогава, затова са го убили.

Отг. — Еми сигурно. Другите по-късно си смениха имената.

В. — Как се казвате?

Мъж — Красимир Карамитев.

В. — Знаете ли коя година е основано читалището, не сградата?

К. — Не мога да кажа. Най-добре от архивите на читалището…

В. — Преди 9-ти или след 9-ти?

К. — След 9-ти.

В. — Не е имало читалище преди 9-ти?

К. - Нямаше.

В. — Да знаете дали е имало кооперативен магазин преди 9-ти?

К. — Имаше само фирма за овце.

В. — Кооперация, магазин, кредитна кооперация — за заеми, имало ли е?

Друг мъж — Трябва да е имало преди 9-ти, имало е селкооп.

В. — Какви легенди знаете за основаването на селото?

К. — Ами вероятно сте я чули легендата. Настан — идва името от настаняване. Било е на Старо село, там где завода сега е. Малко селце, и там, знам легенда такава, че много измирали децата. И някаква знахарка казала, че трябва да се премести селото обезателно на друго място, за да спре това нещо. И наистина, с преместването тука, това нещо спряло.

Други се намесват — Трябвало е да минат реката и се опростявали данъците. И се настаняват.

Друг мъж — И друго има. Такова нещо съм чувал — настанали са да се пребългаряват ли, да се претурчват ли…

В. — Коя година е станало претурчването?

 

Свършва касетата.

Снето и вкарано в компютър от Галя.

 

Интервю със Садък Еминов Садъков, с. Настан, Девинско

Инициали: Садък Садъков — С. С.

Мариана Драганова — М. Д. съпругата — Жена му Галина Колева — Г. К.

 

М.Д: Да ни кажеш как се казваш, трите имена, къде си роден?

С.С. Нали ни сменят имената. Оти нали беа сменени имената.

М.Д. Мене не ме интересува, нали ти си имаш име. Ти си знаеш твойто име, не ме интересува другото.

С.С. Че пишеш ли?

М.Д. Не, казвай, говори.

С. С. Ясно, ясно, Садък Еминов Садъков.

М. Д. Кога си роден?

С. С. 19 януари 1907 година.

М. Д. Къде си роден, тука?

С.С. Да.

М.Д. Никога не си напускал селото?

С. С. Не.

М.Д. А колко си учил тогава, учи ли и колко учи?

М.Д. Ходи ли на религиозно училище?

С. С. Одих ми как?

М. Д. Колко години учи на това училище?

С. С. Много години, век не помна колко.

М. Д. След това друго училище учи ли?

С. С. След това почнах да хода на другото училище.

М. Д. Колко класа изкара?

С. С. Яз си знаех и буквите и всичко. Знаех да си пишем, никой не мъ е карал да ходя да уча — въри учи там да земеш някое образование.

М. Д. Защото си знаеш, така ли?

С. С. Не отидох и така си остана.

М. Д. И колко изкара тука, колко отделения, три-четири?

С. С. Втори клас ми дадаа.

М. Д. Ама втори клас постарому, това отделение или клас?

С. С. Не е, не по тва, по научно, не по религиозно.

М. Д. Втори клас или отделение се е наричало тогава? Класовете май са били след отделенията, нали сега седми клас, постарому втори.

Жена му: Една година, две години са учил и тва е.

М.Д. Примерно, колко години учи — две, три-четири, пет?

С.С. Няма, малко съм учил, ич съм не одил, дадаа ми ги така, като на изпити одих да ги взема, дадаа ми документите.

М. Д. И това ти беше?

С. С. Това.

М.Д. На колко години за първи път започна да работиш?

С. С. Първо на първо, нема при нас работа. Ний заработихме нищо не бе държавното…

М.Д. Кога тръгна на къра примерно?

С.С. На къра, дете ли си, заминавай.

М. Д. На колко години беше като за първи път тръгна?

С. С. На 10, или на 12 години.

М.Д. С овцете?

С.С. С овцете, да орат, дете и там да копаеш.

М. Д. След това другаде работил ли си?

С. С. Работил съм после, работил съм държавна работа.

М. Д. Преди войната пак?

С. С. Коя война?

М. Д. Втората световна, до 44 година. Само за тогава питаме.

С.С. Одил съм в Панагюрище на работа. Там га пускаа път.

М.Д. Кога е било това, коя година?

С. С. Пускаа път от Пловдив до Пазарджик.

М.Д. Ти си работил работник на пътя?

С. С. На пътя, да, на пътя.

М. Д. Коя година, спомняш ли си?

С. С. Я имам документ, ама къде съм го…

М. Д. Приблизително коя година, на колко години беше? Поне така кажи.

С.С. 29 години.

Галя: А колко време работи?

С. С. Работих три месеца.

М. Д. А след това пак до 44 година някъде другаде ходил ли си да работиш, така на държавно, или пък на частно?

С.С. На държавно, на държавно.

М.Д. До войната, втората?

С. С. На държавно съм ходил, след това.

М. Д. Значи другаде къде ходи след това да работиш?

С. С. Я съм на много места съм работил, на много. Имам трудов стаж 30 години, нали.

М. Д. Сега имаш 30 години?

С.С. Е, имам. Няма веке, не ми трябва, щото няма кой да ми дава стаж.

М.Д. Не, тогава пак преди войната, на някакво друго място, както казваш в Панагюрище?

Жена му: Тоз е малко остарял.

С. С. Е, тука имах един търговец?

М. Д. Кога, преди пак, отдавна?

С. С. Преди войната и след войната.

М. Д. При него ли работи?

С. С. При него бях като работник в ресторанта. На мое доверие беше, но много добър, я бях работник негов.

М.Д. Какво му работеше там?

С.С. Продавах.

М.Д. Продаваше в ресторанта?

С. С. Да, продавах в ресторанта

М. Д. Беше ли вече женен?

С. С. Женен бях.

М. Д. А коя година си се женил? Коя година сте женени?

Галя: На колко години беше като се ожени, помниш ли? На 19 години си се оженил?

С. С. На 18 години.

М. Д. Добре, на 18.

М. Д. Тука ли се женихте? И след това вече работеше при този в ресторанта? Значи след 30-та година е било?

С. С. След това пак станах магазинер, ма земаа в магазин, след това стана държавно.

М. Д. Нас ни интересува до 44 г. За каквото те питаме, питаме само за около 39, 40, преди и след войната. Добре тогава, около 39 г имало ли е в селото кооперация и ти бил ли си член? Потребителна или някаква друга кооперация?

С.С. Да, имаше

М. Д. Ти беше ли член?

С. С. Да, член бех. И сега съм си член.

М. Д. Тя е била такава многостранка ли потребителната?

С. С. Многостранна кооперация.

Жена му: И сега пак си е кооператор.

М. Д. А по-късно пак бил ли член-кооператор на някаква кооперация? На ТКЗС?

С.С. ТКЗС — там бееме, дадохме имота там.

М. Д. А на друга кооперация.

С. С. Не, не.

М. Д. Не си бил по-късно? А в някакви други обществени организации преди войната членувал ли си?

С. С. Не. Какви организации да са други? Ми аз съм членувал на много, на работници, да ти донеса да видиш колко такова.

М.Д. Ама преди войната, преди девети?

С. С Преди девети.

М. Д. На какво си членувал, би ли казал?

М. Д. Искаме да ни разкажеш, да си спомниш за твойто домакинство, семейство около 39-та година. Колко души имаше в твоето домакинство около 39-та, колко души живеехте заедно тогава, имаше ли вече деца, колко деца, с родителите ли живееше?

Жена му: С родителите живеехме.

С.С. С родителите си живееме бе как.

М.Д. Значи вие двамата с родителите, твоите родители?

С. С. Моите ми как. Наште си родители.

Жена му: Моите родители беа отделно, яз съм от другаде.

М. Д. Деца имаше ли вече тогава?

С. С. Абе не моа…

Жена му: Две.

М. Д. Кога са родени децата ти, две деца?

Жена му: Момичето 35 година, момчето 40-та.

М. Д. Е значи горе-долу тогава сте били шест души тогава. Шест души сте живели заедно?

Жена му: Друго ми умря на пет години, та беше към колко.

М.Д. Преди 35-та година. Първото ли умря?

Жена му: 25-та беше, първото.

М. Д. В каква къща живеехте? Собствена ли беше?

Жена му: Пак в тая къща.

М.Д. Кога е строена тази къща?

Жена му: Тая къща е строена.

С. С. По-късно е строена.

Жена му: Чакай ти кажем бре, е-е-е най-старата война, Балканската. Балканската война, преди нея е строена тая къща, тогава е градена.

М.Д. От неговите родители?

Жена му: От неговите родители. На неговата баща, баща му е градил.

М. Д. Вие значи живеете, откак ти си се родил, ти си се родил в тази къща, макар и по-стара да е била, така ли?

С.С. Ми стара, ми как.

Жена му: По-стара, но я пооправихме.

М. Д. Казахте, че сте живели с родителите и децата. В къщата колко стаи имаше тогава около войната? В колко стаи живяхте?

С.С. В три стаи.

М.Д. В къщата електричество имаше ли около 39-та година?

С.С. Нямаше.

М. Д. Водопровод имаше ли?

Жена му: Нямаше.

М.Д. А чешма в двора?

С. С. Не-е, не.

М. Д. Откъде взимахте вода?

Жена му: Е-е там, от дерето. В дерето имаше чешмичка, извор.

М.Д. А тоалетна в двора имахте ли?

С. С. Имаше, е-е там по-оттатък.

М. Д. И кладенец, нищо не сте имали?

С. С. Н-е-е.

М. Д. А вътре с какво се отоплявахте — огнище, оджак ли имахте?

С.С. Оджак имахме, комин. Ний му викаме комин.

М.Д. А с дърва се отоплявахте?

С.С. С дърва, ми какво.

М. Д. А така наречения кюмюр — дървени въглища правили ли сте?

С. С. Не-е-е.

М.Д. А с какво се отоплявахте — с борина?

С. С. С борината се запалва огъня. Туриш борината и след това дърва гориш.

М. Д. Значи оджак, друга печка за отопляване нямахте?

С. С. Не.

М.Д. А на оджака ли готвехте?

Жена му: На оджака, на ругата. Закачва се на него аркумата.

М.Д. Това е нещо като желязо, метално, виси. Какво е това ругата? Желязо, на което се закачва.

М. Д. Значи около 39-та година колко дка земя имаше, независимо каква е била — нива или ливада?

С. С. Земята тогава се беше на старите, бе.

М. Д. На баща ти, добре колко дка имахте във вашето домакинство земя?

С. С. Че колко.

М. Д. Помниш ли колко беше тогава?

Жена му: Неговата баща 4 братя бяха, общо работеха земята.

М. Д. Ами колко земя работеха?

С. С. Ми де да знам.

М. Д. Не казваха ли? Не знаехте колко беше, не са ли казвали?

С.С. Не. Не казваха я.

М.Д. Добре, а сега ти, като взимаш по имлячните, не е ли писано на колко земя си наследник? А с колко земя влезнахте в ТКЗС, с цялата ли?

Жена му: Кажи му бе, колко си вкарал в ТКЗС земя.

С.С. Пиши ги 15–20 дка.

М.Д. А чужда земя взимали ли сте да работите под аренда, тогава около 39-та година?

С. С. Не сме.

М. Д. И вие не сте давали от вашата някой друг да работи?

Жена му: А-а-а.

М.Д. Давали ли сте на някой друг да ви я обработва, около 39 г.?

С. С. Ний сме давали. Ами давали сме, ама малко. Кат сме имали деца, няма кой да го работи, давали сме, около 5 дка.

М. Д. Колко сте давали от тия 20 дка.

С.С. Най-много пет, после делиме на половината. Да го изорат.

М.Д. И после какво делите? Не ви се плаща, а делите каквото се е изкарало? Добитък, какъв имахте?

 

С.С. Добитък — овчици, крави, кон.

М. Д. Колко?

С. С. Кога много, кога малко, различно.

М.Д. Например, повече от 5 овце?

С.С. 5–10–15. В различните години различно?

М. Д. Примерно 1 крава, един кон, пилци, вол, кози?

С.С. Кози — 1,2.

М.Д. Вола и кравата впрягахте ли като работен…?

С. С. Вола впрягахме, не кравата.

М. Д. А нещо инвентар — каруца, сечива?

С. С. Нищо, само вола на самар.

М. Д. А нещо плуг, рало, брана?

С. С: Само рало — дървено с палешник — глек /не трубка/, палешникът е метален.

М. Д. Палешника и то ли е от дърво?

Жена му: Не то е железно.

Галя: А какво е трубка?

С.С. Трубката и то е като рало, ама е цяло желязно.

М. Д. Какви постройки имахте тогава — плевня, хамбар, обор?

С. С: Плевня, за зайрета отдолу храна за добитъка за животните.

М.Д. Какво е зайре?

С.С. Сено и слама, от едната страна сеното, от другата — сламата, когат ти трябва от коет ти трябва взимаш.

М.Д. Кое е зайрето — сеното или сламата?

С.С. Общо му казваме зайре.

М.Д. Други постройки?

С.С. Нямаме.

М.Д. За добитъка?

С.С. Кошара на баира, сая с клетки. Там колибка имаше, ти ще си влезеш в колибката, овцете в кошарата.

М.Д. Значи и за тебе е имало къща?

С.С. Цялото село имаше колиби.

М.Д. Всички ли са имали том горе колибки?

С.С. Цялото село за добитъка по баирите. И там овцете ги гледайме, пасяхме, да могат да торят, овцете.

М.Д. Откога ги изкарвахте овцете там горе на колибата?

С.С. Те се изкарват. Постоянно бе, когат няма сняг?

М.Д. И зимата, януари, февруари.

С.С. Изкарват се бе когат няма сняг, а га има сняг ще му туриш да яде от сеното и айде. После има и друга. Там има шума от дъб, лято го сечеме и го оставяме, зимно време им го хвърляме го, да го ядат.

С.С. Та я събирахте и тя стои?

М.Д. Там шумата я събирахте, без пари?

 

С.С. А, позволително, горско.

М.Д. Сагмала кога започва — това за доенето, кога започва?

С.С. Ей, сега почват.

М.Д. След Гергьовден ли се отбиват?

С.С. След Гергьовден. Даже по-късно почваа.

Жена му: Кога се пооправи времето. По-рано зеа да ги припущат, по-рано взеа да се ягнат.

М.Д. Ама чакате да мине Гергьовден? Има ли някакво поверие, свързано с Гергьовден, че не бива преди Гергьовден, да се плашат агънцата?

С.С. Не бива.

М.Д. Защо не бива?

С.С. Ами не знам.

М.Д. Има ли някакво предание, поверие и се спазва?

С.С. При мене не знаем я.

Галя: А кога започва предоя?

С.С. Предояването — биете ги днеска, утре трабва да ги предоявате. И кое колко са надоили ги мерят.

М.Д. Как се разпределя кой кога ще вземе и кой колко ще вземе?

С.С. Ами там пише твоите овце колко са, и може най-много да са надоили, може да са и по-много овцете, най-много може да са надоили и най-напред ти ще идеш да взимаш млекото.

М.Д. Защото твоите са най-много надоили?

С.С. Най-много и по-много могат да са овцете. Който са най-много овцете.

М.Д. Например ако аз имам по-малко овце, но в момента са издоили повече мляко?

С.С. Пак ти ще вземеш Ти имаш право от млякото. Значи зависи от твоите овце колко са дали, зависи овцете какви са и колко са дали? Това не създаваше ли караници между хората, че аз ще взема по-малко?

С.С. Не таме се мерят бе, на оки му викат, записват на кила.

М.Д. Значи няма значение, че моите овце са 10, но са дали по-малко мляко от твоите, които са пет? Няма да се карате за това?

С.С. Не-е

М.Д. И всеки си взима според замерката в деня на твоите овце?

С.С. Да.

М.Д. А тогава пак преди войната продавахте ли нещо от това, което произвеждахте?

С.С. Кой да го купи?

М.Д. Мляко, зърно или от там, какво произвеждахте?

С.С. Ний не сме имали таквоз.

Жена му: А гат сбираше, кво сбираше — масло, мляко?

С.С. Това наряд беше бе, в магазина.

М.Д. Ама и преди девети сте давали наряд, разбрах?

С.С. Не знам.

М.Д. А какво произвеждахте на Вашата земя?

С.С. На нашата земя произвеждаме си за себе си. Ечемик, царевица, ръж.

М.Д. Само за вас. От това нищо не сте продавали?

С.С. Не-е.

М.Д. А нещо овце или месо продавали ли сте?

С.С. Овце може да съм продавал, ама не помня.

Галя: А тютюн гледахте ли?

Жена му: О, тютюн много.

М.Д. Ама преди войната?

Жена му: А-а-а, преди войната не знам. Ама в ТКЗС тютюн сме много гледали.

М.Д. Ами с какво се издържахте? Щом нищо не сте продавали? Как си купувахте други неща, които не произвеждахте?

Галя: Пари, откъде имахте?

С.С. Сетил съ, сетил съ де.

Жена му: Знаеш ли какво. Изкараш си сиренцето, изкараш си масълцето, изкараш си накова и тогава парите бяа кът малко тогава, но сме живяли сетили съ тогава.

М.Д. Но тогава как ще си купиш нещо, което ти трябва — сечиво, хайде дрехите сте ги тъкали?

С.С. Прав си бе.

М.Д. Продавахте ли нещо?

С.С. Ами от добитък нещо съм продавал, овце?

М.Д. Значи овце сте продавали и без пари на натурална размяна. В къщи около 39–40 г. как преценяваш вашето домакинство — бедни ли бяхте, средни ли бяхте, богати ли бяхте, как би казал?

Смях.

С.С. Не мога ти кажа.

М.Д. Защо?

М.Д. Много да сте били затруднени с храната? Много ли бедни бяхте? Имали сте овце. Горе-долу как бяхте?

С.С. Затруднено положение имахме за храна, но не помним коя година беше.

М.Д. Дали е било преди войната?

С.С. Когато нямаше хляб, кюспе сме яли.

М.Д. Не помниш дали сте били много бедни, или не много?

Жена му: не много бедни и не много богати. Средни някъде. Ходихме да искаме тогава даваа — наряд жито, даваа и нам.

М.Д. Вие давахте?

С.С. Нам даваа.

М.Д. Досега питахме за теб, за семейството ти. Сега ще питаме за земите. За земите в селото. Първо да ми кажеш. Знаеш ли селото Настан откъде иде името Настан — някаква легенда, предание? Тука ли си е било винаги селото? Преселници има ли?

Жена му: Тука си е било.

С.С: Мълчи, сега, Ний не знаеме нищо, аз ти казах каквото е — не сме учили.

М.Д. Но ти от дядо, от баща ти?

С.С. Не сме учили, взел съм две отделения дали е, класове ли е и то така с изпити някакви.

М.Д. Да, но от баща ти от дядо ти?

С.С. Друго едно положение има. Говорат така. Пък дали е вярно или не е вярно. Е тука, има дет му викат Старо село. Старо село там е било селото. И казват, че се е преместило село тука оти, оти, ако преместиш селото, га преместиш от ряката тва село — на другия бряг е било, ако се преместиш — та не одиш войник са не оди. И затова са дошли тукана. И му викат Настан. Казват му Старо село, сега, ако го сменат Старо село.

М.Д. А Настан защо са му викали тогава?

С.С. Ами така са му викали оти настанено вече. Е това е.

М.Д. А това горе-долу от баща ти знаеш ли кога е било? Под турско ли, още по-отдавна?

С.С. О, мани я таа работа, може да е било под италианско. Не знам. Много отдавна.

М.Д. А тогава знаеш ли дали в селото и на коя земя се е викало — обща земя, селска земя, на общината. Не частните, които вие сте имали всички селяни, имало ли е такава обща земя на селото, в която нали вие да сте знаели и вие да сте ползвали?

С.С. Обща земя нямаме и не сме ползвали такава, не.

Галя: Общи пасища?

Жена му: А общи пасища добитъка дето, тя земята е държавна по баира.

С.С. А има едно общо пасище, ма то беше частно.

Галя: Къде е това, в коя местност?

С.С. Нагоре, нарича се Марсалица.

Галя: Там е имало общо пасище, така ли?

С.С. Там е имало.

Галя: Къде се намира тая Марсалица?

С.С. Е тука нагоре, нагоре, най-нагоре изтатъка нагоре, нагоре.

Жена му: Към Муга и Настан наполовината, там границата.

М.Д. Между Настан и Мугла? Добре, ами мера — знаеш ли какво значи тая дума, използвахте ли я? Мера — викахте ли на някоя земя мера? Отивам на мерата какво значи това? Или не сте го ползвали?

Жена му: Не сме ползвали само на къра.

С.С. Как беше това нещо меръта?

М.Д. А ливада — селска ливада, общинска ливада имало ли е?

С.С. Имаха, само на джамийското има малко.

М.Д. Колко е била ливадата на джамийското?

С.С. Те си я земаа сега, то няма сега.

М.Д. Коя я зема?

С.С. Чита балала. Кой точно я зема не знаем, от другата страна. На джамийското има само гробищата.

М.Д. Колко е била тогава — 2–3 дка?

С.С. Била не била — тя балала знаеш ли какво. Земена балала, нали ни бяха зели земите от АПК-то.

М.Д. Аз питам за преди това, нали казваш джамийската?

С.С. Джамийската около гробището.

Галя: А къде се намира, къде е била тая джамийската? Коя местност, близо ли е?

Галя: В коя местност е било, едно време малката ливада?

Жена му: Когато ТКЗС стана, тогава от ората земаа, та дадоха на джамийското.

М.Д. Знаеш ли дали е имало, пак по онова време, когато си бил млад, градини, трайни насаждения, общи на селото. Градини не е ли имало тука, макар и малко?

С.С. Няма.

М.Д. Гори, общински?

С.С. Общински.

М.Д. Колко?

С.С. Не знам.

Галя: Къде бяха тия гори в коя местност?

С.С. Е тука излизаш.

Галя: Към Беден ли, към Мугла на юг?

С.С. Там надолу.

М.Д. Към къде да ми кажеш? Към Беден ли?

С.С. Общински гори имат и другите села, бе.

М.Д. Мен ме интересува Вашето село? Ама не знаеш колко са били?

С.С. Не, ами кой да ги мери?

М.Д. А преди това залесени места имало ли е общински залесени гори имало ли е?

Жена му: Не залесяваа никой.

М.Д. Не частно, а общински?

С.С. Никой не залесяваше.

Галя: Горското не залесяваше ли?

С.С. Не, не че те си бяа близко до горътъ, какво да залесяват.

Галя: А когато секат горите?

С.С. Абе секат, това нящо трябва да го питате горските работници, горски ръководител. Сега може да залесяват, ама не знаем.

М.Д. А бранище имало ли е, бранище на какво викахте, ако е имало?

С.С. Бранище, какво? На това дето пускат овцете да пасат. Това бранище ли е? Е браня, пускаа нивите, местата есенно време и кога сняг фане пускаха да пасат.

М.Д. На кои ниви, на частните ниви?

С.С. На частните.

М.Д. Всеки си брани определена част ли?

С.С. Не, общо ги бранеа селото, бе.

М.Д. Обаче нивите са били частни? Какво значи общо ги бранеха нивите — хората взимаха общо решение да ги бранат по едно и също време ли как?

С.С. Да ги бранат по едно и също време и га се развали времето пускаа ги там да пасат.

М.Д. Значи са ги бранили през лятото?

С.С. Женаа ги нивите и останат стърнище се казва бранеа ги известно, време да остане плява и пускаха овцете да пасат. Докато има се пасат и после пак при кашлите айде.

Галя: Ама кой ги бранеше? Самите хора?

С.С. Самите си хора.

Галя: Или имаше примерно някой пъдар?

С.С. Пъдара си е пъдар, самите ора си такова решение взимат. Всеки се гласува между за себе си да се бранат по едно също време и да се пускат за паша, пак по едно и също време.

Жена му: Всички викат айде сега ще ги пускаме на бранището и да вървят.

М.Д. Имало ли е някакви дрязги, примерно моите защо ще пасат повече от твоите?

С.С. Ами няма, няма.

М.Д. Примерно знаеш ли в селото тука, пътищата, местата около реката, чия собственост са били?

С.С. Че то не имало, какви места, пътища?

М.Д. Да, речното корито чия собственост е било?

С.С. Че то нямаше пътища.

М.Д. Ами улиците, сокаците тука? Ти си построил къща, отпред широките места чия собственост са били? Не знаеш ли? Не знаеш.

С.С. Ний сме на тясно, няма нашо, няма вашо.

М.Д. А земята как е била, казваш, че общинска е нямало, земята как е била купувана, откъде така е имало, каква е била тази земя, че вие примерно да си купите земя, айде баща ти, дядо ти, не си ли чувал? Как е купувана тази земя?

С.С. Земята си я имали бе, имали са от едно време. Някои други може да са купували., ама.

М.Д. Значи ти твърдиш, че няма обща земя селска?

С.С. Няма такова нещо, обща земя няма.

Галя: Само гората е била обща?

С.С. Държавна, обща.

М.Д. Добре, а през всичкото това време имало ли е промяна, да е намалявала земята, независимо че не е била обща земя?

С.С. Как да намалява бе?

М.Д. Да е имало срутвания, опожарявания?

С.С. Такива работи не помниме.

Галя: А примерно гора да се изсичала, за да се освободи земя, за обработване?

С.С. Тя и да се освободи, та няма да идем да я вземем я?

М.Д. Кой ще я вземе?

С.С. Който е горски работник.

М.Д. А знаеш ли тука е в землището на селото тука, колко е земята, знаеш ли?

С.С. А, не.

М.Д. А дали е имало примерно такива заклети места, или места, където е забранено да се сече, да се пускат животните за паша, да са били някакви като свещени места и да са свързани с някакво поверие, ако например ти пуснеш животни или ако откъснеш нещо, може да ти се случи нещо, в този смисъл заклети места? Не могат да се берат билки плодове, не може да къса, чупи?

С.С. Такива дребни работи не знаеме, нямаме. Едно време тука са били малко на родове, а сега стана голямо.

М.Д. А стари дървета и природни забележителности имате ли във вашия край, така да са свързани с някакви легенди, местност, дървета, пещера нещо?

С.С. Пещера нямаме. Има нагоре, тя не е нашето село.

М.Д. А имало ли е някакви местни правила, писани, или неписани, как да се опазват водните източници чисти, как да се опазва водата от замърсяване? Как сте опазвали вие примерно, спирало ли ви е нещо да не замърсявате, вие, ако някой е замърсявал, съобщавали ли сте, имал ли някой наказани, ако някой се е опитал да замърси водата?

Жена му: Ама тука слушай водата, слушай, водата чешма, нали иде от земята излиза чучурката, чучуркатя се все чучурка.

М.Д. Примерно, ако някой се опита да замърси?

С.С. Не, не. Всеки се е пазил.

Жена му: Общо на половината село две чешми. И вечер се събират с бакърите, одат всякой си наточва чиста водица.

М.Д. Ами някой, ако примерно е видян, че се опитва да замърсява?

Жена му: Не, не, не сме имали такива хора.

М.Д. Преди девети имало ли е залесяване на сипеи, на тия голи бърда?

С.С. Имаше, имаше.

М.Д. Кой ги залесяваше, общината?

С.С. Горските.

М.Д. А хора така доброволно ходеха ли да залесяват?

Галя: Ти ходил ли си?

С.С. На залесяване не съм ходил.

М.Д. А примерно, ако тая местност е твоя и е чукареста, ако искаш ти да залесиш на твойта част, ходил ли си сам или други хора по този начин, ходили ли са?

С.С. По наши места са залесявали, ама горските.

М.Д. Плащал ли си им за това?

С.С. Че кво да им платя, че са го отнели?

М.Д. Ама тогава, когато е било твое. Горският е залесявал на твойто място, ти плащал ли си за това, как са се уреждали тези отношения?

С.С. Как да му плащам, за залесяването? Те, те му платят бе, щото оти го взимат, те садят дръвчета.

М.Д. Ама той сее на твойто?

С.С. Кое мойто? То е тяйно сега.

М.Д. Ти си залесявал на общото ли, на кои места сте залесявали?

С.С. Ний не сме залесявали бе, не сме. Ходили сме да сечем трупи, но за залесяване.

М.Д. Добре, а да си облагородявал или ашладисвал така дървета, на дива джанка, слива?

Жена му: Той не може да ашладисва. На наште ниви са ашладисвали хора.

М.Д. Плащахте ли за това?

Жена му: Плащали сме, ама изсекаа ги ТКЗС.

М.Д. Добре, на какви дървета.

Жена му: Череши и сливи и круши.

М.Д. На твоите дървета?

С.С. А-а на нашите дървета, обаче стана ТКЗС, изсекаа ги, няма ги.

М.Д. А къде бяха тези ваши дървета?

С.С. Е, тука накъм девинския мост, близо там, отгоре има 10–20, е там нагоре.

М.Д. Коя е тази местност?

Жена му: Казва се ливадката, малката, там сме ашладисвали, другаде.

М.Д. Колко горе-долу дка са били вашите дървета?

С.С. Няма бе, то бяха две-три — градина, наши собствени.

М.Д. Един декар имала ли е градината?

С.С. Не, няма, няма, има 2 череши и една-две ябълки.

М.Д. А така общо селото, ако са се предприемали такива действия за ашладисване, някой ходил ли е?

С.С. Ходили са общо, други хора

М.Д. Ако някой нещо наруши и се опита да унищожи дървета, сечене на гори, как са се контролирали тези правила за опазване на природата, на земите на хората, на пасищата, имаше ли забрани, наказания?

С.С. Ми това нещо го правеше пъдар бе, ако някой наруши.

М.Д. Пъдаря какво пази?

С.С. Пъдара дърветата пазеше и нивите пазеше, горътъ, всичкото пазеше.

М.Д. Той пази частните имоти на хората?

С.С. Да, да.

М.Д. Плащаха ли му за това?

С.С. Емчи как, плаща му се. Да, да.

М.Д. Вие ли му плащахте или общината?

С.С. Съвета, общината като заплата.

М.Д. Вий на кого плащахте тогава, в общината?

С.С. Ний платахме данък там, а пък съвета плата оттам дето.

М.Д. Значи ти плащащ данъка за пъдарина?

С.С. Абе общо за пъдарина и за земята и за всичко платиме. Там пише за имот толко, за пъдарщина толко.

М.Д. А иначе се назначава от съвета?

С.С. От съвета.

М.Д. Добре, той пазеше и частните, и общите там ливади?

С.С. Всичко, всичко.

М.Д. Добре, нещо да кажеш за общото? Къде се пасеше добитъка на хората? Само на тези частните ниви, когато общо се е забранявало, или след това се е разрешавало за паша, или някъде имало ли е общо селско пасище?

С.С. Онова временно се забраняваше, а пък другаде всякъде да пасеш.

М.Д. Къде е това всякъде?

С.С. Всякъде около селото.

М.Д. Това ливада ли беше, пасище — какво му викахте?

С.С. Гора и ливади и ниви.

М.Д. И в гората ли се пасеше?

Жена му: Ъхъ.

С.С. Има и гора, и нивите бе там.

Галя: Ама нивите на хората, частните?

С.С. На хората, ами как.

М.Д. Ама казваш, че имало на места, където се е разрешавало през цялата година, каква е била тази земя — нива?

С.С. Пак нива и гора, бе, всичко общо бе.

М.Д. Ама тя на кого е тази нива? След като през цялото време можеш ти да пасеш?

С.С. На кого е ми, то е той чиляк дето има и другаде, не му е на едно място нивата бе, има и там, и там, и там.

М.Д. Значи и там, където и пасищата са били частни, така ли?

С.С. Ам, таканка.

М.Д. Нямаше ли общо пасище, селско пасище?

С.С. Не, не, не.

М.Д. Селска ливада, обща, да се знае, че ето това е селската ливада?

С.С. Е тук ги пасат, пасат докат се развали времето.

Галя: А кой определяше къде да се пасат?

С.С. Където искаш там ще ги караш.

М.Д. Ама тя не твоя земята, примерно ти можеш ли сега да кажеш, отивам да си паса моите овце, там на Иван?

С.С. Абе и в чуждите места ше пасеш бе.

М.Д. Без разрешение?

С.С. Без разрешение.

М.Д. Ми той няма ли да се сърди?

С.С. Кой да се сърди, ами и неговите ще идат там да пасат?

М.Д. Значи това е негласно споразумение?

С.С. Таканка.

М.Д. Кой, когато иска, броя на животните ограничавал ли се е примерно аз ще те пусна 5 животни само да пасат?

С.С. Не, не нямало е такова нещо. Кой има стока — пасат, където искат.

Галя: Ами ако там е направена нива, човека си е направил нива?

Жена му: Него го бранят.

С.С. Каква нива направил?

Галя: Ами примерно, там си отглежда нещо, нещо си е засял.

С.С. Ако нящо отглежда, това няма го пусне овчаря бе.

Галя: Значи овчаря знае къде?

Жена му: Овчаря знае къде, когат се пусне нивата знае еди-къде си има, еди-къде си има.

М.Д. Значи той знае всичко, той е информиран?

Галя: А на вашта земя вие редували ли сте земята, която се ползва за паша и за обработване, примерно една година една част само се пасе, а на другата година другата част се пасе?

С.С. Щом кат не е изорано пасе се всяка година. Кога се изоре, кога се насее, това се брани.

М.Д. Ти каза такса се е плащало за пашата, или не се плащало?

С.С. Каква такса?

М.Д. За пасенето не си плащал никаква такса? Като данък плащал ли към съвета?

С.С. Към съвета ли? Тука /няма къде да го търсим, сега ще ти кажа/ отделно не за земята бе общо зето данък земи толко, данък сгради толко, пъдарищина, друго още някакво и ти дават квитанция.

М.Д. Иначе пашата си е свободно през годината?

Жена му: Свободно си е. Това е общ данък.

Галя: А на овчаря?

С.С. Овчара се пазари отделно.

М.Д. Ти си му плащащ за твоите овце, които пасе?

С.С. Колкото се пазари овчаря и колкото се падат на овца, толкова се дава.

М.Д. Нивите, които са обработвани, след като се прибере реколтата, или ливадите, след като се окоси, друго нещо можеше ли да се събира — билки, гъби и беше ли позволено?

С.С. Сега е позволено, стига да искаш да търсиш.

М.Д. А преди?

С.С. Не са търсили гъби, сега одят, горе по Широка лъка.

М.Д. А ти преди това, вашето семейство билки, гъби събирали ли сте?

С.С. Не сме, не, не.

М.Д. А плодни дръвчета, диви, които не са на вашите земи, събирали ли сте?

С.С. Не сме. Какви дръвчета?

М.Д. Джанки, сливи, диви круши?

С.С. Сбирвали сме джанки да лапнеш, ама не да туриш.

М.Д. Къпини, шипки, по слоговете имало ли е?

С.С. Къпини, шипки има, брали сме.

М.Д. Ама във вашите земи?

С.С. Не бе в Балкана. Там можеш да късаш, колкото ти трябва и айде.

М.Д. Каза, че горите са били общински. А частни гори имаше ли?

С.С. В Настан немаше.

М.Д. Само общински гори са били?

С.С. Общински и държавни — на две.

М.Д. Общинските гори, кой ги стопанисваше?

С.С. Нищо не знаем.

М.Д. Кмета? Съвета? Как ползвахте общинските гори, вие ползвахте ли ги?

С.С. Както ползваш едната, така ползваш и другата. Като ти трябва нещо, ще идеш да окрадеш и да си отсечеш и готово.

М.Д. Такси плащахте ли? За дървета, ако сечеш?

С.С. Предварително трябва позволително.

М.Д. Позволително за кои гори, за общинските или за държавните?

С.С. Общо.

Жена му: За където ти дадат позволително ще ти кажат — оттам ще отидеш да сечеш.

М.Д. Откъде дават позволително?

С.С. Ако не от съвета, от горския, от горското стопанство.

М.Д. И таксите са определени? На кубик, или как?

С.С. На кубик и на всичко.

М.Д. А безплатно някой да е ползвал, имаше ли такива изключения?

С.С. Не помниме, не знаеме.

М.Д. А в гората можеха ли да пасат — дребния добитък, разрешено ли беше?

С.С. Можеше бе, пасат. Някъде не пущаха козите само.

М.Д. А кога не ги пускаха?

С.С. Общо не ги пускаха. В Балкана ги не пускаха да не ядат.

М.Д. Особено в младата гора. Пазеше ли се младата гора?

С.С. Пазеше се.

М.Д. До определено време се пазеше, пак горския ли?

С.С. Горския ми кой.

М.Д. Ако някой направи случайно нарушение?

С.С. Глобят го.

М.Д. А ти някой път виждал ли си, някой друг да прави нарушение, съобщавал ли си едно време така на горския — ето видях еди-кой си? Имало ли е такива случаи?

С.С. Не сме правили такива неща.

М.Д. А ти самия нарушавал ли си?

С.С. А, не.

М.Д. Дървета за какво сечахте — за листник, такъв материал, за строеж, за горене?

С.С. Кой каквото му трябваше, бе.

М.Д. А ти за какво си сякъл най-често?

С.С. За нищо — е тука, младите сечаа.

М.Д. А баща ти дядо ти, аз питам за преди девети, за какво ви трябваше дървен материал?

С.С. За нищо.

Галя: За къща, а отопление, за огрев?

С.С. За огрев дърва.

Галя: Откъде ги взимахте?

С.С. От горските.

М.Д. Значи сте взимали за огрев? Листников фураж за животните, взимали ли сте от гората, шумата?

С.С. Взима се дъбова. Дъбова шума. И такъв дребен листинков. Те в село докарваха.

М.Д. Кой ги докарваше?

С.С. Хората, от баиря. Секи си докарваше, който му трябва.

М.Д. И ти, за животните докарваше ли?

С.С. Скоро не сме имали животни.

М.Д. Тогава, тогава.

С.С. Тогава — да.

М.Д. Шумата плащаше ли се?

С.С. Нали ти казах — позволително.

М.Д. С позволително и шумата и листника?

С.С. Общо позволително като платиш предварително.

М.Д. Ясно, като платиш предварително и си взимаш.

С.С. Всичко каквото ти трябва и колкото ти трябва и това е.

М.Д. Как се определяше цената?

С.С. На кубик.

М.Д. Ти каза, че е имало бранище.

С.С. Туй бранище не е за записване тука.

М.Д. Защо?

С.С. Оти това беше времена работа, селско бранище го пускат един месец ли и след това айде, вятър работа.

М.Д. Добре един месец го бранат, каква земя е била тогава?

С.С. Земята тогава е била ожената нивата, направена всичко, свободна за пасене. Нарочно го не пускаа да стане трява повече да отнемат малко храна, да не пасат, да ги не хранят няколко време.

М.Д. Това бранище — частни ли бяха или общи земи?

С.С. Частни, всичко частно на селяните, бе, общо нямаше никъде.

Жена му: Общо само когато ТКЗС дойде — тогава, когат вкарахме, овцете, вкарахме говедата, вкарахме конете.

М.Д. Имаше ли тогава лов, ловувахте ли хората преди девети, и ти ловуваше ли?

С.С. Не, не съм ловувал. Хората ловуваха постоянно.

М.Д. Какво ловяха?

С.С. Зайци, прасета, лисици, сърни — ама те бяаа забранени.

М.Д. Ти каза, че вода за пиене сте взимали от извора. Нещо за тази вода плащахте ли?

С.С. Не можем да ти кажем, може да е имало и там данък от съвета, но не помна.

М.Д. А за поливане плащали ли сте, ползвали ли сте, откъде и плащахте ли?

Жена му: Тогава не сме поливали да ти кажем правото. Тогава на това време си имаше и дъжд, градините се рада-а.

С.С. Е тук има малко отпред градинка и тука извънка имаме чешмъ.

М.Д. Тогава имало ли е?

С.С. Тогава нямаше.

М.Д. А по принцип плаща ли се от някои други хора за поливане, ако ползваш вода, отбиеш вада?

С.С. Едно време преди ТКЗС — то който е имал покрай ряката, поливали са, ний нямаме.

М.Д. Ама плаща ли се?

С.С. Ами не мойм да ти кажем, от ряката не може да се плаща.

С.С. А сега си плащаме, оти водата показва водомера.

М.Д. А тогава риба ловяхте ли?

С.С. Постоянно, навремето и аз съм бил рибар. Много риба имаше.

М.Д. Какво имаше тука?

С.С. Пъстърва.

М.Д. Във Въча? А другите ходеха ли, ловяха ли риба?

С.С. Я съм не одил бе, яз не съм рибар.

С.С. Няколко ходеха и хватаха много.

М.Д. А плащаха ли за тази риба?

С.С. Не знаем, не вярвам.

М.Д. Щото рибата в реката на кого е била, държавна ли?

С.С. Държавна.

М.Д. Не са плащали да кажем, понеже е рибен сезон да се плаща, не знаеше ли?

С.С. Не.

М.Д. Когато ви е трябвало пясък, чакъл, камъни, плочи, взимали ли сте, откъде сте взимали и плащало ли се е?

С.С. Нищо не мойм ти кажем за това. Такива работи га ти докарат такива неща си плащаш — пясък, плочи.

М.Д. А, примерно камъни хората не са ли събирали без пари?

С.С. Чакай сега — когито си нацепиш да си приготвиш камъни няма да даваш пари и ти ги докарват.

М.Д. От кариерите в планините, ако са взимали, плащали ли са за тях?

С.С. Кои кариери?

М.Д. От кариера, ако трябва да чукаш камък или чакъл?

С.С. Също не знам.

М.Д. Вие не сте ли ползвали?

Жена му: Не, хора са ходили, чукали са чакъл, ама ний не сме ходили.

М.Д. Имало ли е тука тепавица, мелница, воденица и ако е имало общинска имало ли е, на селото собственост?

С.С. Не, не селски си бяа, частна.

М.Д. Мелница?

С.С. Селска какво значи, частна. Частна, воденица.

М.Д. Значи собственост на човек, не на селото? И вие като сте ходили да мелите сте плащали?

С.С. Плащахме си. Навремето беше иначе — ще ти вземат от житото малко.

М.Д. Значи на уем сте плащали, не с пари?

С.С. На уем, да.

М.Д. Ами да кажеш тогава, някакви други общински сгради да сте ползвали, складове?

С.С. Нищо, нищо.

М.Д. Перяхте на тепавица, селска нямаше отделно?

С.С. В Настан нямаше.

М.Д. В селото имаше ли общо селско събрание и кога се свикваше? Какви въпроси се решаваха на него?

С.С. Нищо не помня, защото имаше събрание през партийно време.

М.Д. Преди, не партийно. Примерно — ето има да се решава се ще се прави път.

С.С. Това се правеше.

М.Д. Селското събрание се свиква от хората. По колко души от домакинство ходеха? И ти ходил ли си?

С.С. Нищо не можем да ти кажем.

Жена му: Слушай аз ще ти кажем я нещо. Да кажеме ний там нямае мера, а те строят пътя. Нас не ни рукат /викат/, ако имаме ний ще рекат — айде да идем да поправим пътя малко. Там в махалата.

М.Д. Ти примерно, ако не си от тази махала и те помолят ще отидеш ли да помогнеш?

С.С. Ще отидеш. Тая вода дето я пуснаа, там отгоре и цялото село, ходииме да ни мериа места.

Галя: Плащаха ли ви нещо, или безплатно?

С.С. Как ще ни платат. Само копаеме канал бе, за тръбите.

М.Д. А за тези общи работи кмета определяше — трябва това да се направи, или имаше от хората да кажат на кмета инициатива — дай сега това да направиме, това да благоустроиме.

С.С. Всичко е ставало — и кмета го е правил и самите ора са искали някъде.

Галя: А как се свикваше, как разбирахте, че ще има събрание? Тъпна ли се биеше?

С.С. Тъпъна се биеше, барабана.

Галя: Ходехте и жени, и мъже или само мъжете ходеха?

С.С. Ако няма мъжа, жената ще иде.

М.Д. Ако някой не искаше да дойде за някои дейности, ще го глобят ли, ще го накажат ли?

С.С. Не. Може да го мъмрят, ама ходеа ората, бе.

Галя: А вие жените нещо общо правехте ли, събирахте ли се — примерно сватба ще правиш ти — да ти помагат?

Жена му: Да.

Галя: Заедно да тъчете — събирахте ли се така заедно?

Жена му: Не, не.

С.С. Тя не помни.

М.Д. А сватба като се прави да ти помагат?

С.С. То има комшии роднини да си помагат.

М.Д. А на тези общи селски — за построяване на чешма, на кладенец — по принцип, ти ходил ли си в някои от тези дейности преди девети?

С.С. Ходили сме, как да не сме одили, ама не помним, не е ден не е два, на тия години.

М.Д. За напояване някакви съоръжения правили ли сте специално, за общо напояване?

С.С. Правили сме.

М.Д. Ти си участвал?

С.С. Да.

М.Д. А общо мерата и пасищата, макар и частни, почиствахте ли я?

С.С. Одили сме.

М.Д Как се събирахте?

С.С. Пак също. Цялото село се събира, айде. Знаят хората, едни взимат кирки, други лопати. Почистват пътищата, пасищата.

М.Д. А тези пътища кой ги е правил, за животните, за просеките? Пак ли селяните?

С.С. Ми селяните. По-напред беше само за коня. Просека, пътека.

М.Д. Кой ги е правил тези просеки през горите?

С.С. Се ората бе.

М.Д. А пари от съвета не са давали?

С.С. Не. Сетне, после зеа да прават такива пътища за коли и хората одеа, и се меси горското стопанство да направят широк път за колите.

М.Д. Ама това след девети?

С.С. След девети. Пътищата ги е сторила държавата, няма що да го отричаме.

М.Д. И всичко, което сте правили общо, сте го ползвали общо?

С.С. Общо селяните.

М.Д. А читалище имате ли, кога е построено?

Галя: Читалище, училище?

М.Д. Кога е строено, отдавна, преди девети и кой го е строил?

С.С. Не помня.

Жена му: Той се ходи да помогне.

М.Д. Ама сте го строили преди девети?

С.С. Преди девети — училище. И тва училище и онова училище. Едното е начално.

М.Д. Значи казваш, че и читалището е строено преди девети. Нещо да помниш за това, как се е строило? Хората сами ли са строили? Ти ученик ли си бил тогава?

С.С. Нищо не помня.

М.Д. Седенки къде сте правили, хоро не е ли било там? Ама читалище имаше ли преди девети?

Жена му: Имаше, тогава го вземаха и го оградиха за читалище.

М.Д. Значи на това место — Чернитевското место е станало читалище?

С.С. Да, да.

М.Д. То къде се намира, тука в селото?

С.С. Да, тука в селото.

М.Д. Значи така се е наричало Чернитевското?

С.С. Тия места бяа наши.

М.Д. Значи са били ваши, Чернитевското ваше ли е било?

С.С. О-о, не само наше и на братята.

М.Д. Значи на вашата рода?

С.С. Да, на нашта рода.

М.Д. А значи на вашата земя е построено читалището?

С.С. Не само на нашта земя и на други хора.

М.Д. Ама платиха ли ви, като ви взеха земята?

С.С. Не са платили нищо.

Жена му: Не знаем платили ли са, не са ли.

М.Д. Ами как, това е било е преди девети, как ще го вземат, без да платят?

С.С. Взеа го така, не помним веке.

М.Д. Подарили сте го един вид?

М.Д. Добре, ти каза горски пъдари е имало нали?

С.С. Не горски, а селски пъдар.

М.Д. Какво е правил селския пъдар?

С.С. Нивите бранеше.

М.Д. Плащахте ли му?

С.С. Той не е платен, той от съвета му се плаща.

М.Д. Значи вие си плащате за пъдаря в тази такса? Този селски пъдар често ли се сменяше, за колко време се назначаваше?

С.С. Може за две години, стига да е добър.

М.Д. Все от вашето село ли беше, чужд човек можеше ли бъде?

С.С. Не, не все от нашто село. Абе може, ама той не знае как се казват местата, как се наричат.

М.Д. Значи пъдар имало ли е, горския си е горски?

С.С. Горския си е отделно.

М.Д. А този ви пазеше имотите?

Жена му: Горския си пазеше горътъ.

М.Д. А пъдара ви пазеше имотите? От какво ги пазеше?

Жена му: От който ги нарушаваше.

С.С. Меръта — пазеше.

М.Д. А, сега се сети, кое е мерата? Какво се казва меръта?

С.С. Е, меръта се казва всичкото туй — нивите, ливадите, пасищата.

М.Д. Нивите, пасищата, ливадите — всичко му викате е мерата, значи той ви пазеше мерата. А добре тогава той като е пъдар, имало случай на нарушения? Често ли бяха, спомняш ли си? Значи той ви го пазеше?

Жена му: Чести бяа, вардеа.

С.С. Има бе, има, не мое да няма.

М.Д. А кой нарушава, ваши съселяни или чужди хора?

С.С. Няма бе и чужди може да е от други села.

М.Д. И той ги хваща и ги наказва?

С.С. Хвата ги и ги глобява.

М.Д. И те си плащат, на съвета? Ако е другоселец?

С.С. Абе и майка си, ако нещо наруши, ако е направила нящо, абе, който е направил нещо и се помоли.

М.Д. Ако се помоли и се покае, прощават ли му?

С.С. Простят му.

М.Д. А ти не си правил такива нарушения?

Жена му: А, прощавали са му.

М.Д. Или си правил, ама са ти прощавали?

С.С. А не съм правил такива нарушения.

М.Д. А хващал ли си някой друг и да си обаждал на пъдаря — тоя отиде в нивата на еди-кой си, случвало ли ти се?

С.С. Не помня.

М.Д. В семейството ви някой, ако се е нуждаел от помощ, помагали ли сте си — за болен, или за нещо плоча да бие?

С.С. Е, помагаме как да не помагаме.

Галя: Така по роднински, по съседски?

С.С. Еми там комшията прави там нещо и иска помощ, как няма да му помогнем.

М.Д. А плаща ли ти?

С.С. Не, няма.

М.Д. И ти като го наемеш на твое и ти не му плащаш?

С.С. Не, иска да му помогнеш, никакво плащане.

М.Д. За вашето време, вие като сте били млади питаме, някой да е закъсал, да не е имал какво да яде, да сте събирали храна да сте давали?

Жена му: А слушай сега, имаше и беднички хора. Давали сме му, когато е имало, когато не е имало, какво да му дадеш?

М.Д. А така взаимно, примерно някой се разболял, трябва да иде на нивата да прекопае, някой отивал ли е му копне на неговата?

С.С. Помагали сме.

М.Д. И в земеделската работа?

С.С. И в земеделската, ама сега веке не помага никой.

М.Д. На вас случвало ли ви се да помагате, тогава?

Жена му: Случвало се да помогнем, ами как, ама години е минало.

М.Д. А тогава имало ли е селски кош, или селски хамбар му казват, да е било общо селски кош?

С.С. Не.

М.Д. Примерно на вашето да се съберат общо?

С.С. Не.

М.Д. Значи всеки по единично е помагал на друг? А, ако е за обща помощ, кой организира тази селска помощ? Някой от съвета?

С.С. Пак хората, комшиите, съвета.

М.Д. Значи хората сами са се организирали, не е имало някой, който да ви казва нали на кого трябва да се помогне?

Жена му: Кметйтара, кмета рекът има бедни хора ще му дадем.

М.Д. А значи, казвал е и кмета и отделни хора също?

Галя: А ходжата?

С.С. И той, и той.

Галя: Ходжата ли повече се слушаше, или кмета? Или и двамата заедно?

С.С. И двамата заедно.

М.Д. А така примерно отделни хора — ваши съседи казваш — абе тая съседка е болна да и занесеме нещо, от самите хора излизало ли е предложение?

С.С. Как да не е излизало?

Жена му: Слушай сега я, сал тъй да има болен човек в селото.

М.Д. Да де, но кмета не знае, че е болен. Да, ама съседката, ако знае?

Жена му: Знае ли не знае. Аз взимам от нас квото си искам и отивам при болния човек.

М.Д. Така, може ли да обобщиме какви общи дейности са вършени в селото, така да обобщиме, така да си спомните най-общо, така като заключение да го кажеме? Кои са най-типичните дейности, които съвместно сте работили? Освен, че съвместно сте пасяли, какви още селски дейности сте вършили заедно? И пак да попитам за историята на селото — някакви оброчища имало ли е в селото? Питам дето камъни или кръст се слага?

Жена му: А, а гробища.

М.Д. Един така чух — Димитров гроб, знаете ли за него? Къде е, що е? А местността черквата, защо я наричат черквата? Откъде идва името?

С.С. Какво да ти кажем, когато не знаем. Има на друго място една местност там по-нагоре — Ракитово. На горния край има гробища, знаеш ли колко гробища има там, гробища стари горе, оградени с голям зид.

М.Д. Откога са?

С.С. А, откъде да знам откога съ.

Жена му: От век.

С.С. Гробища с дувар от камък правени.

М.Д. Ама в тях какво има?

С.С. Нищо няма.

М.Д. Ама не се знае на кого са? Ама в тази местност Черквата горе на Ракитово ли са?

С.С. На Ракитово, на Ракитово.

М.Д. А на тая черква тука дето е близо имало ли гробище не е ли имало?

С.С. Нямало е.

М.Д. И не знаете откъде идва това име, черква има ли?

С.С. Никак.

М.Д. Значи ти, откак си се родил не знаеш, не е имало черква?

С. С. Не, не.

С. С. Да не се лъжеме, там е имало трепане.

М. Д. И за това са тия гробове може би?

С. С. Но не може да се докаже.

М. Д. Но факт е, че на Ракитово има гробище. На Ракитово голямо ли е гробището?

Жена му: Има няколко гроба.

М. Д. Това място така стои с гробовете, никой не смее да ги пипа?

С. С. Не, не, не. Ходат хора, добитък. Ама там пасат овцете бе, козите.

М.Д. Ама пасат в гробовете? Не се пази това място?

С. С. Не, не, не.

М.Д. Обаче дувар е имало, което значи, че нещо е имало?

С.С. Има едно място.

М. Д. Към Мурсалица ли?

С. С. Не, пак там към Ракитово — казва се Балтазимазър. Балти е брадва мазър — гробище оттам идва. И там не е един гроб. И там е преди двеста години.

М.Д. Защото са ги секли с брадви ли, що ли?

Жена му: Не са имали ни пушки, не са имали ни нищо.

М. Д. Какво представлява гроба, плоча? Камък?

С. С. Голям камък да му се кланят.

С. С. И той преди двеста години. И той запустял.

Жена му: Всичко запустяло.

М. Д. Само ти да ми кажеш твоето име — намесваше се в разговора да запишем.

Жена му: Айше — 72 г.

Галя: Видях в книжката Рамзина.

Жена му: Рамзина, после Айше.

 

Интервю с Юсуф Ибраимов Корчев и Стоян Дамянов, с. Настан, Девинско

 

Инициали:

Веска Кожухарова А1

студентка А2

за бай Юсуф Ю

за Стоян Дамянов СД

 

А1: Юсуф Ибраимов Корчев. На колко години сте?

Ю.: Осемдесет и пет закарвам от 12 март.

А1: А с какво образование?

Ю.: Образование четвърто отделение. Повече не сме учили.

А1: Четвърто отделение тука си завършил в Настан.

Ю.: В Настан, да.

А1: Кога сте се оженили вие?

Ю.: Какво?

А1: Кога сте се оженили? Коя година сте се женили?

Ю.: Я се ожених малко. На 17 години се ожених.

А1: Коя година беше?

Ю.: Трийста година ли беше, кога беше?

СД: А, как трийста, бе, на 17 години,

Ю.: Трийсе и първа, кога служих, имах дете. Кибрита е трийсет и първи набор, бе.

СД: Трийста година тогава си се оженил.

Ю.: Трийста година съм се женил тогава.

А1: Десета година си роден.

Ю.: Аха! Кога отидох да служа детето тогава вървяше.

А1: Съвсем млад. А кооперация във вашето село имаше ли преди 9-ти септември?

Ю.: Имаше ами, имаше.

А1: Ти беше ли член?

Ю.: Ами първо кооперацията образувахме ние.

А1: Кои вие?

Ю.: Кооператорите, ние кооператорите.

А1: Кои бяхте кооператори?

Ю.: Ние образувахме кооперацията.

СД: Бяхме младите.

А1: И коя година помниш ли?

Ю.: Че коя година! Кой ти помни година! Я не помня вчера кво съм ял.

А1: То за вчера не е, ами за едно време. Преди 9-ти ли беше това?

Ю.: Преди 9-ти, преди по-напреж е, още през фашистко време.

А1: Преди 9-ти образувахте първата кооперация и ти беше от основателите.

Ю.: Ъха, от кооператорите, ние образувахме кооперацията.

 

А1: А на читалището бил ли си член?

Ю.: Кое?

А1: На читалището. Читалище имаше ли тука?

Ю.: Нямаше. Не, нямаше читалище. Сетне го градиа. Комунистите го градиа читалището. Тях го градиа, не ние. След 9-ти го градиа.

СД: Сега го градиа преди

А1: А иначе организация така, някои книги да са раздавани така, имаше ли?

Ю.: Не са раздавани книги.

А1: Какво си работил през всичкото това време? Като беше млад, след това?

Ю.: Ами трупи сме секли, като наша кооперация беше. Което го работиме, работиме, когато да земеме пари — няма пари и тогава това е частна кооперация.

А1: Това, когато беше млад?

Ю.: Абе, млад бех — осемнайсе, двайсегодишен човек.

А1: Едното трупи събираше, а друго?

Ю.: Трупите, а друго на забра правехме гатер. Гатер се направи, резааме трупето там. После го запалиа гатера и изгоря сумата литра, сумата литра. Хиляди кубици изгоряа — дъски, трупе.

А2: Гатер какво е това?

СД: Дъскорезница.

А1: След това нещо в земеделието да си работил?

Ю.: Ами земеделие си държахме. Добитък си имахме.

А1: Колко добитък имахте?

Ю.: Май 50–60 кози и овци, 4–5 добитъка — говеда, кони си имаха, магарета. Държахме си добитък и почти повече на колиби живеехме и здрави бехме.

А1: Какво е това на колиби? Обясни ни на нас.

Ю.: Колибите — там си ни беше имота. По-близко си ни беше имота и си работе(х)еме.

СД: Една стаа и нещо като оборче.

Ю.: Оборче и колиби значи. По две стаички имааме и салонче и това-онова. И затваряхме отдолу добитъка, а горе да кажем две стаички. И в село си имааме къщи и …

А1: Значи една къща и колиба.

А2: Колиба?

А1: Значи колибата е къща лятна, където с добитъка живеете.

Ю.: Където с добитъка там си имааме колиба.

А1: Значи нещо като вила?

Ю.: Ъха, да.

А1: Като вила.

Ю.: Не като сега къщички, нещо по-просто. Нямаше шоша, кермиди.

А2: Какво е това шоша?

СД: Шосе, бе, шосе.

Ю.: С дъски и покрити камъни. Цепехме гората, дъски, борики, покривааме. Трая 4–5 години, после други. Шошето, когато направиа тука, тогаа вече зе да извозват тухли, кермиди.

А1: Кога прекараха шосе тука?

Ю.: Тука, кога? Ами кога, беки помня. Кога? Виж ти по може да помниш.

СД: 35 — З6-та година.

А1: Значи, 36-та са прокарали шосето. Бай Юсуфе, като се оженихте при кого живееше? Колко човека живеехте в къщи?

Ю.: О, я бях много. Яз изкотих 8 деца — 5 женски и 3 мъжки. И ги изкотих и ги отдомих децата. Ожениа се. Сега, ако ме питаш, съм сам-самичък в къщата. Е, тука близо. И жената ми почина. Стана 15 години вече.

А1: А ти при кого живееше като се ожени? При баща си, при майка си ли?

Ю.: Сам бях. Майка ми я открадоа дини — друг човек. Останах и при най-голям брат отидох.

А1: И двамата се гледахте?

Ю.: Аха. С брат ми се гледахме и той беше женен, най-големия брат, имаше жена. Живяаме с него, живяхме да станах кадърен аз за работа. Бях малък, нали, земеделие не трябва да се женя. И бях млад като се ожених. Бях 17 години се оженил.

А1: Тогава при кого живееше? В къщата на брат си ли живееше, или си направи друга къща?

Ю.: В моя си къща. Имах си къща, бе. Една стая беше, даже брата и ние имахме в две стаи.

СД.: По една стая.

Ю.: По една стая, аха.

А1: И жена ти с какво образование беше?

Ю.: Ами, тя получи удар жената.

СД: Не, не това, бе.

А1: Не, какво образование имаше като се ожени. Какво й беше образованието?

Ю.: Горе-долу четвърто отделение. Имаше четвърто образование, имаше. И тя беше пеперак беше, и тя нямаше баща. Баща й бил умрял, с дядо се котила. И нейната майка беше я украли, пак един бабайко и умрял баща й. И тя беше сирак, и я бях сирак.

А1: А откъде влизаха пари в къщи?

Ю.: Пари?

А1: Пари, по онова време.

Ю.: Тогава ще изколим някой коч или кич и от овцето, от добитъка — ще продадеме вълна, да можем да си платиме данъка.

А2: Коч или кич?

А1: Кич е козел.

Ю.: Додат някакви търговци, та купят, за да си платиме данъка. По това време нямаше пара. Ако продадем нещо, то така. У търговците бяа парите. Ако продадеш някакъв добитък, та да можеш да си платиш данъка. Деца, такова аскерлък, малко запас. Нас такова, три години запас съм бил, куршум не съм фатал. Фронтоваците, когато бяха на фронта, ние бяхме във вътрешността. Изпращахме (х)рани на войската — товареме, разтовареме.

А1: И не ви водят сега за участници в Отечествената война?

Ю.: Не, не.

СД: Не.

Ю.: 40-та година бях запас, 41-ва година, 44-та година. Бъркаа ме, много ме бъркаа. Остана ми снопето — иляда снопе ми останаа невърнати. Добитъка няма кой да яде слама, да оре. Прекарахме много мъки, много.

А1: Тука жито гледано ли е?

Ю.: Че как, да. Ръж, пшеница, царевица и какво не. Имота е надолу, нагоре сме тука ние по планините.

А1: А кой гледаше селското стопанство?

Ю.: Кое?

А1: Кой даваше в селското стопанство вашето семейство? Земята кой я работеше?

Ю.: Яз я работех, бе.

А1: И жена ти.

Ю.: И жената.

А1: А децата кога започнаха?

Ю.: Малки беа и кога станаа големи разжиниа се и се пръснаха навсякъде и сега нямам никакви. От осем деца — едно нямам при мене.

А1: Те тука ли живеят?

Ю.: Три имам в Доспат — три женски. Едно имам в Смолян — медицинска сестра, в болницата работи. Едно мъжа й почина, има две години. Разжениа се женските. Мъжките и тях, в Смолян останаа. Най-големия син почина. Пък двете са в Смолян — жените са им от там, от Смолян край.

А1: Тука в селото кой е? Имаш внук тука в селото.

Ю.: В селото съм тука сам сега.

СД: Внука, бе, внука.

Ю.: А, внучето е от големия син.

А1: От големия син, който е починал.

Ю.: Той две деца има и едното почина. И от две деца му остана едното.

А2: А при други хора работил ли си тогава?

Ю.: Кое?

А2: Да си ходил да работиш при други хора тогава, да изкараш пари?

СД: Аргатин стоял ли си?

Ю.: Аргатин съм стоял, чобанин съм стоял, говедар съм стоял.

А2: У кого?

Ю.: Всичко съм прекарал.

А1: При кои хора си бил аргатин, чобанин?

Ю.: Момутица — бях там при едни.

А1: Момутица, какво е това, село ли е?

СД.: Махмутица, село де.

А1: Махмутица село ли е?

Ю.: Широка лъка де — дело.

А1: Село.

Ю.: Две години съм седял ратай, в Девин ратай съм седяло. Илия кондурджи го викаа. Тя почина, стара работа.

А2: И тогава с какво ти плащаха? С пари ли ти плащаха?

Ю.: С пари ами, га ратай я.

А2: А жена ти ходила ли е да работи и тя така?

Ю.: Тогава нямах жена. Не бях женен тогава.

А2: А-а, не си бил женен.

Ю.: Малък бях тогава. Абе, 12 години съм тръгнало, лефтер съм било.

СД: Четвърти клас щом изкара и тръгва.

А1: Лефтер е ерген, така ли?

Ю.: Да, ерген бях тогава, да. Гатерист съм бил пет години в Пътни строежи, пет години в гората съм работило. Накрая изкарах фурнаджия 15 години в село.

А1: Къщата ви каква беше, в която живеехте с жена ти едно време?

Ю.: Яз си имах къщичка тогава. Бях градил 4 стаички.

СД: Не, не за тая сега — за старата.

А1: За старата къща едно време.

СД: За старата къща бя(х)а много семейства в една къща, в по една стая.

Ю.: В по една стая живяаме — чичо в една стая бя(х)ме, братовчеди бя(х)ме, много деца бя(х)ме. Е каква голяма къща сега! По две стаи имам.

А1: 70 квадрата.

Ю.: И си наградииме всички.

А1: А вие заедно ли се хранехте, когато бяхте в една къща?

Ю.: Не, не. Всякой си поотделно.

А1: Всякой си поотделно се храните, само в една къща живеете.

Ю.: Не, не. Сякой си поотделно, всякой си семейно, с децата.

А1: И вие колко стаи имахте тогава с жена си и децата?

Ю.: Ние тогава имахме едничка стая.

А1: Аха, една стая.

Ю.: И жената и децата едничка стая имахме.

А1: И на какво спяхте? Имахте ли кревати?

Ю.: А, е имали, де, кревати — на земята.

А1: На какво?

Ю.: На дюшемето, на дюшемето. Постиламе дето чукат боба, няма ни масе, няма ни стол, та креват.

А1: Аха, а чешма? Откъде си носехте вода?

Ю.: Вода.

А1: Аха.

Ю.: Е тука, от дерето, имаше вода, дървени такова, на бакараж, на бакараж.

СД: Дървета се нарежат от гората с бургия се превъртят, въртят ги и чешмата се пак върви.

Ю.: Дървени тръби.

А1: Дървени тръби. И вие оттам носехте вода?

СД: Оттам носехме всички.

Ю.: Цялото село оттам носеше.

А1: Искам да ви попитам сега клозет имахте ли?

Ю.: А, клозет — на цялата мала един клозет има.

А2: А с какво се отоплявахте там?

СД: С дърва.

А2: Печка с дърва.

Ю.: Дърва. Две беа печките така.

А1: Камина. Да. Оджак.

Ю.: Оджак. Слагаме дървета и…

СД: На одаклък гориме.

Ю.: Нямаше печки тогава.

А1: А на какаво си готвехте?

Ю.: Имаше веруга. Такова синджир дълъг.

А1: На веригата закачахте.

Ю.: Веруга има дълга и отдолу гачка.

А1: Значи това е веругата е дето се закача, а гачка е това дето се закача.

Ю.: Отгоре дълга веруга и отдолу чачка и закачаш на гачката, е това да вариш.

А1: Дето се закача на него.

Ю.: Кука, бе.

А1: Кукичка.

А2: Гачка е кука.

А1: А ако искаш долу върху жарта да каквото трябва да сложиш?

СД: Само такова ние казваме пиростя.

А1: Пиростия.

СД: Обаче ние си имахме фурни в къщичките.

А1: Имахте фурнички — пещ.

СД: Не печка — с камъни заградено и пробиш като кюмбе, оставиш един отвор.

Ю.: Пеща -(х)ляба дето печеш.

А: Пещ, пещ ли му викате?

Ю.: Пещ му викаме.

СД: Пещ в него.

Ю.: Фурна го правят — има 15–20 (х)ляба пекат. Пещ така и можеш да печеш (х)ляба вътре.

СД: Обгориш такива, ние им казваме сач.

А1: А това отдолу дето го слагате?

Ю.: Отдолу слагаме ляба и го криеш.

А1: Ама хляба направо на пепелта ли го слагате?

Ю.: Не пепелта.

СД: Не очистиш го и тогава и отгоре го покриеш с желязото и става ядене да не ти е работа.

Ю.: Сега, ако има такъв хляб и ти ще проядеш.

А1: А, на мен ми се прияде вече.

Ю.: Домашно мляко, домашно сирене, бито — да ядеш, да се наядеш.

А1: А колко декара земя имахте?

Ю.: Ами, имахме 15 декара земя имахме.

А1: Само вашата си земя ли работехте?

Ю.: Нашта, лична.

А1: Какъв инвентар имахте вкъщи?

Ю.: Че инвентар какво да ти кажа.

СД: Ние бяхме, с дървени орала оряхме.

Ю.: Върнахме се с такова, с коне. Жито прекараме, смеляме.

А1: Ама, имахте домашен харман — на домашен харман.

Ю.: Ами (х)армани си имааме — на нивата.

А1: А значи направо там, на нивата си го вършеехте.

Ю.: Направо там го вършееме — отдолу житото, сламата се отделя.

А1: А с диканя ли вършеехте, или само с конете?

Ю.: Само с конете. С коне вършееме, сламата отделяме. Житото прекараме, сламата прекараме през есента. Първо житото прекараме и после сламата.

СД: Най-напред гледаме житото.

Ю.: Най-напред гледаме да прекараме житото, а после сламата.

А1: А вкъщи имаше ли някакви постройки селскостопански? Плевни — такива работи?

Ю.: Има, тога направихме, сега се разтурна.

АГ. Едно време, едно време питам.

Ю.: Га стана ТКЗС направиа обори, направиа плевни.

А1: Едно време във вашия двор.

Ю.: А, оборове има.

А1: Оборове.

Ю.: Оборове да поеме 4–5 добитъка.

А1: А за овцете? В какво ги държахте?

Ю.: И овцете също.

СД: За овцете няма. Те не идваа тука да се гледат.

А1: И на кого продавахте продуктите от селското стопанство?

Ю.: Ами ние нямахме от тях за продан. Га стана ТКЗС тогава. Артък нямааме. Никой не дава тука артък.

А1: Няма излишък?

Ю.: Няма артък, няма излишък.

А1: И ако се оценявате вие какви бяхте — бедни, богати?

Ю.: Фукари.

А2: Фукари?

Ю.: Сиромаси.

А2: Фукари е бедни.

Ю.: Бедни.

А1: Много бедни.

А2: А за добитъка питахме ли?

А1: В началото каза.

Ю.: Питахте, питахте.

А1: Сега вие да ни се представите. Как се казваш?

СД: Стоян Иванов Дамянов.

А1: Стоян Иванов Дамянов.

А1: Възраст?

СД: 71 години.

А1: Значи така, роден коя година?

СД: 25-та година.

А1: 25-та година. А образование?

СД: 4-ти клас.

А1: 4-ти клас.

СД: Тука немааме 7-ми клас. В Девин имаше, ама тука нямаше.

А1: Затова искахме, когато се обади човека, чийто глас се чува, после при записа кой говори с нас.

А2: Стоян.

СД: Стоян Иванов Дамянов.

А1: Стоян Иванов Дамянов е вторият участник в разговора. Сега най-напред ще свършим с него, а после ще ви питаме и Вас. А, а така.

А2: Ами сега да говорим за земята. Да кажете коя земя в селото е общинска земя. Тогава коя земя е била общинска?

Ю.: Нямаше тогава общинска земя.

СД: Само гората.

Ю.: Само гората беше общинска земя.

СД: Само гората.

А1: Добре, къде си пасяхте овцете?

Ю.: Всичко беше частно.

А1: Добре, всичко беше частен имот. Да се върнем тогава обратно. Ти каза бай Юсуфе, че имаш 40–50 овце и кози. Къде ги пасеше?

Ю.: Да, 40–50 овци и кози имааме.

А: И къде ги пасеше?

Ю.: Ами в държавното, тука.

СД: В държавното.

Ю.: Гората бе държавна, в държавното, в гората, там ги пасеме, къде да ги пасеме?

А1: А нямаше ли пасища разни, които са селски пасища?

Ю.: Нямаше селски, селски само нивища празни имаше.

СД: Има планини — ниви. Сега тая нива я освободят, 94 и 95 тая година се освободи нива.

А1: Нива или планина?

СД: Нива, де, тая година се оре.

А1: На нивите казвате планина.

СД: Дето са висоти такива големи. Тая година се оре нивата, сетне година няма да се оре. Там ще пасе добитъка, овцете. Сетне ще пасат там добитъка.

А1: Почива.

СД: Говедата такива е — яш само клончета.

А1: И цялото село може да си пасе там добитъка?

СД: Цялото село. Аз имам е така горе една държавна планина, тя е много голяма и сетне година ше се оре, за пшеница, за ръж и царевица, е дето са високите места. Сетната година ще е празно — въртяеме го местата.

А1: Значи сеитбооборот.

СД: Да.

А1: А не е имало места, които да са специално за пасища?

Ю.: Нямаше.

СД: Нямаше. Имаше само шумата дето берееме на Мурсалица. Мурсалица е голяма планина.

А1: А Мурсалица какво е — само ниви или какво има на Мурсалица?

Ю.: Ниви са и паша, добитък.

СД: 240 говеда водееа от другите села да пасат тука.

А1: И на кого е земята там?

Ю.: Настенско землище.

А1: Настенско землище. Но какво е тя — пасище или?

Ю.: Има и ниви, ама не много.

А1: Малко ниви.

Ю.: Едно време е било частно, сетне е записана, станала държавна — и гората и пашата и сетне държавата я зимали.

СД: Всичко държавно стана.

А1: Има ли земя, която да…

Ю.: Има турски документи за Мурсалица. Била е на 4–5 паши е била. Сетне стана държавна и изкараа български документи, та му плати това на пашата и земята.

СД: Местността.

А1: Сега можеш ли ти тука да ни нарисуваш с кои села граничи Настан. Ако това е тука Настан.

Ю.: Не мога да ти нарисувам нищо.

А1: Ами ти? А добре, айде Стоян да ни нарисува.

СД: Първо е: това е Девин.

А1: Това е Настан.

СД: Това е Настан, а от тук така….

А1: Напиши Настан.

СД: Къде да го пишем?

А1: Напиши така е.

СД: Това е Девин, Девин. Тука е Беден, Лясково.

А1: Беден с Б., Беден, Лясково.

СД: Лясково, Грохотно.

Ю.: Аха, и Грохотно.

А1: Само че, къде е север тук и къде юг да се разберем.

СД: Ами север е тука, както сме с вас.

А1: Към Девин е север.

Ю.: Девин е тука, я.

А1: Значи тука е север, а тука юг.

СД: Тука е Юг.

А1: Следователно тука е изток, а тука е запад.

СД: Лясково се пада на запад.

СД: Не, ние го бъркаме тука пишем. Сега Девин е към север, Лясково това е от Девин така. Грохотно е тука, нагоре.

Ю.: Е тука, на 5 км.

СД: И Мугла пак е нататък.

А1: Значи тука някъде е Мурсалица.

СД: С тях граничим.

А1: А в кои местности други има пак общинска земя?

СД: Тоя балкан така е общински.

Ю.: Дето се вижда така общинска гора беше, докъдето се вижда.

А1: Балканите — общинска земя.

СД: Ама не сичко, има и държавни.

А1: Аха, общинска и държавна. И вие всъщност пасяхте в горите, така ли?

Ю.: В горите.

А1: Добре де, а за козите нямаше ли разправии?

СД: Имаше. Горските не пущаа навсякъде.

А2: Защо?

СД: Да не гризят дърветата, младите дървета. Е това ние го бееме садили отсреща и там имаше бор. Сякъде не пущаа козите.

Ю.: А тука отсреща от Гродно до Девин забранили беа, кози само да не пасат. След 9-ти се пуснаа, почнаа да се пасе, козите да влизат.

А1: И какво стана като почнаха да си пасат козите?

Ю.: Ами сега още пасат си добитъка.

А1: Ама гората съсипа ли се?

Ю.: В гората всичко се пасе сега.

СД: Не, гората не сме съсипали.

Ю.: Не, те дето е насадено сега не пасат. Дето израства избягват.

СД: Само я от тая страна.

Ю.: Само отсреща, от Девин до Гродно.

А1: Добре, имало ли е толкова много гори, как се е сякло? Ти как си сякъл като трябва да сечеш от гората?

Ю.: Ами с позволително — дърва. Взимаш, купуваш от държавата и така.

А1: Добре, кой ти дава туй позволително?

Ю.: Горското, горските дават.

А1: И кой ти определя къде да сечеш?

Ю.: Те, горските, ама не можеш му фанеш края.

СД: Горския, горския като искаш да сечеш дърва — дават така дават. И горските кажат къде да одиш да сечеш.

А1: Ама самичък си ходиш да си сечеш?

СД: Сам си ходиш да сечеш. Той ти определя кое място и там сечеш.

А1: А пътя кога правихте?

СД: Пътя почти го направихме АПК-то.

А1: Едно време говоря аз, де — преди войната.

СД: Преди войната, правна го такова, трудоваците, трудови войски.

Ю.: При един частник работееме.

А1: Добре де, трудоваците няма да правят път нагоре до гората, до участъка.

СД: А, а за тоя път. Ами нали ти казах, бе, правят го АПК-то.

А1: АПК-то.

Ю.: И горското го правят. Горското и АПК-то.

СД: Те се съединят и правят.

А1: Това сега. А едно време, когато е трябвало да ходиш да сечеш дърва?

СД: Това нямаше път.

Ю.: Нямаше път, никакъв път. Пътеки бяха. Всичко на самар возехме — и жито, и слама, и ръж. Нямаше пътища, пътеки само. Пътища станаа след 9-ти. Най-много направиа тогава пътя — през комунистко време.

А1: А дървен материал, като искаш да сечеш, трябва ли някой да ти разреши?

Ю.: Да. Даваш молба до горското.

СД: Направиш молбата, разреши ти директора и къде можеш да сечеш — горския определя.

А1: Добре, едно време, като сечеш там, на гатера, като работеше, сечеше ли се гората до гола сеч?

СД: Не.

Ю.: Не, нямаше такова нещо.

СД: Подбираше се и тогава.

А1: Побираше се кое?

Ю.: Горското маркира кое да се отсече.

СД: Кои са на гъсто.

А1: Какво маркираха?

Ю.: Маркация, бе, маркация — кое дърво трябва да отсечеш.

А1: Като рог дърво?

Ю.: Кое дърво трябва да се отсече.

СД: Сега имаме гъста гора и не ни я там горският надялка дърветата кои трябва да сечеш, да знаеш, когато минеш какво да сечеш. Което е маркирано, то се сече. Ако сечеш немаркирано ше те глобят.

Ю.: С дърва, ако те фанат, без позволително, ще те глобят, пак глоба.

А1: Добре, а ако гората е отсечена някъде до гола сеч, имаше ли бранища? Някой пазеше ли това, сеченото?

СД: Ами, че имаше и ги пазеха тогава.

А1: Как се казваше това дето се пази?

Ю.: Гола сеч и се пази да не пускат добитъка.

СД: Пазеше се да не се пуска добитък.

А1: Гола сеч щом има се пази.

Ю.: Пазеше се.

А1: А ако някой влезе?

Ю.: Ами то човек да влезе — нищо няма.

А1: Добитък.

СД: Съставяаа акта.

А2: Плаща глоба.

СД: Глоба.

А1: Колко голяма беше тая глоба?

Ю.: Ами колко, зависи. Съдебно решение ще има. Тука дойдоа от София, един инспектор горски и го обжалваш.

Ю.: Когато се забрани от Девин, това беше преди 9-ти — до Гродно. Строго охранително ще бъде тая земя тука и вече хванат ли добитък — глоба. Събрааме се, посрещнааме господина. Тука е имало борика, 10 хил. кози е имало в селото и най-много наши кози. Когато вървят козите и падне семката от бориката, вървят козите и го заравят и дадат срок и дървото расте. И той ти казва „Акъл не ща. Забранете го. Акъл не искам“. И го забрани. Отиде една година и пуснааме го. Преди 9-ти горската власт бяа големи изед.

А1: Изед какво значи?

Ю.: Ами не даваа дърво да отсечеш.

А1: Много строги.

А2: Строго са държали.

Ю.: Колко са ме глобили, ей с такива дърва — нищо. Отсечеш някое дърво, турнеш го на гърба, снег кога има, фане те горския — айде глоба. И дървото го докара тука на Съвета, да се сгрее.

А1: Отсечеш дървото, носиш го на гръб да се сгрееш и…

Ю.: Не, не, сурваме го с въже, с мазонка.

А1: Какво е туй мазонка?

Ю.: Желязо.

СД: Надупчиш го, един обреч и на ръката и вържеш дървото, ей тука на, и го влачиш.

Ю.: Сложиш го на въжето и го сурнеш по снега. А когато е лято, таман го влачиш и ме видеа горските, и сме 5 души, най-напред брат голям. Я им река на другите „Ей, горските вървят отдоле“. А ние ги оставихме на брега, ей там долу наште дети оставиа един домлук, ей такъв един метър дърва. И ние го оставим на равнишката и няма как, я си го сурна. Нашият горски вика „Корчо, вика, моля ти се, Корчо, карай си дървото“. Мойто два метра и половина и дъски може да стане и сичко. И айде пуснаа дървета назад и другите избегаа. Закачи го, докара го долу на Съвета, на Съвета го докара, ей тука долу на един метър горе-долу дърво. Докарах го тука на Съвета. И беше един от Струндж чак избягал и се бе заселил тук и горски станал. Много мръсен беше. И докара го едно дърво тука и имаше едно, Мончо го викаа, от Девин, господин Мончо и друг горски имаше. Тук имаше такова, ресторант и един чорбаджия. Господин Мончо, господин Мончо — то беше старши горски. Как фанааме, ами вика материал фанааме — сурден материал.

А1: Материал.

Ю.: Добре, върна се тука, нагоре и го срещнааме ние, с тоя горски вървиме и вика моля си старши горски имаме. „Моля ти се, карай дървото, глоба няма“ — вика нашто горски. Докараме го, добре, ама то се разревова и го пита ти на кои си момче, карай го. И го срещам тука и викам „Твойта мама да еба, мечка ли си фанал, какво ще разревоваш?“ Откара дървото, остави го, чукна си мазонката и излезе на старшия горски и „Корчо, за какво ти е това дърво?“ — вика. „Не ми питай“ — викам. — Децата са без огън. Нямаме дърва. Летно време на самар сичко караме и не можем да сей приготвим дърва." Оня старшият горски вика „Остави дървото“ и сетне го цепило на дъски и тележки и искали му техните ора.

А1: Исках да те питам сега, като има гола сеч колко години там се пази и след колко години може там пак да се сече?

Ю.: Бе колко години. Да има там растения, да са израсли. Десетина години.

А1: Десет години не пускат добитъка или не може да се сече?

СД: Е тука, има към два метъра нагоре, като израсте, тогава пущаа добитъка.

Ю.: Ама няма, рана там няма. 40 години минаваа да може там да се сече. 40–50 години, за да може да се сече с разрешение от горското за материал.

А1: За материал.

А2: А когато там добитъка ходеше да пасе вие искахте ли разрешение? Или така си го пускахте без разрешение.

Ю.: Пускаха си го, горското си го пускат. Тогаз няма забрана.

А2: Не е имало значи.

Ю.: Пакости не може да направят. Козата вече не е малка, кората му е дебела, не може да я стърже, не може да направи нищо. То си расте вече.

А2: За паша въобще не сте искали разрешение от никого? Така сте го пускали добитъка.

Ю.: Само позволително се зима. Когато пускаш бравите позволително ще вземеш.

СД: Позволително.

А2: Не дето сте брали, въобще в гората.

А1: За паша също вземахте позволително.

Ю.: Ами да, вземааме, да.

А1: А нещо плащали ли сте? За позволителното плащали ли сте?

Ю.: Плащааме.

А1: Е, колко пари на ден, например?

Ю.: Ами де да знам — малко, ама сме давали може и 31 за едно място, ама сме давали.

А1: Аха, ама сте давали.

Ю.: Давааме, давааме.

А1: А беглика какво е?

Ю.: Беглика е данък, данък за овцете.

А1: Който се дава на държавата. А за едрия рогат добитък дава ли се например?

Ю.: Също.

СД: Също, също.

Ю.: Ами едно време се стрижеше овцете, вълната зимаа.

СД: На държавата даваш наряд. Даваш данъка да можеш да ореш.

А1: Туй по време на реквизицията, по време на войната? Исках да те питам сега, вие казвахте частна земя. Земята, където минават пътищата, където минават коли, чешмата на кого е тя? Улиците, пътищата на кого е тая земя?

Ю.: Тя си е частна тая земя.

А1: Ами там, където е чешмата, където е реката, ако е частна тя, той ще си я огради. На кого е тая земя?

Ю.: Е там през нивите, пътя. Нали отдето минеш там.

А1: Не, аз питам за селото, където е пътя, чешмата.

Ю.: На селото — общинска.

Ю.: Ако имаш градинка, описана това, онова трябва да си имаш документи.

А1: Значи за земята дето никакви документи е общинска, така ли?

Ю.: Документи тука няма никой, в регистъра само там ще има документи.

А2: А имало ли е земя на училището, на джамията?

Ю.: На джамията имаше. На училището — няма, на училището — няма.

А2: Нещо тука е имало църква, църква преди?

Ю.: Какво е имало?

А2: Църква.

А1: Нали местност има някаква Църква. Църква имало ли е тука?

Ю.: Черква.

А1, А2: Черква, да, черква.

Ю.: Е срещу черквата значи има отсреща местност Черква.

А2: А там земя имало ли е? Кой я владее тази земя?

Ю.: Частно е.

А1: А земята на гробищата на кого е?

Ю.: Гробищата на забравата е. Сичката е на едно място. Това място го имат, то е тяхно място. А пък там на църквата кости излизат, де, излизат пък.

А1: Що му викат Черквата?

Ю.: Имало е черква някога. Търсят пари там и излизат кости. Черква е това нещо.

А1: Какво дадоха ли ви земята?

Ю.: А, не. Някои търсят пари, да ровят, да търсят.

А1: А колко е била тая земя на джамията? Много земя ли е била?

Ю.: Тая беше земя тука на джамията, дето е гатерът, а централа направи(х)а, това е джамийско място.

А2: Колко декара е била?

Ю.: Горе-долу 10 декара трябва да е имало.

СД: Нямаше 10 декара, 7–8 имало.

Ю.: Това е тая земя дадоха полска ливада тогава да може да се използва. Добре, ама сега си стана частна и в момента джамията няма.

А1: А знаете ли където е имало общинска земя, откъде се е взела тая общинска земя? Какво сте чували например за Мусагиница, за добиването на земята, че е купена от юруци, нещо да сте чували?

Ю.: От юруци?

А2: От юруци, че е купена.

Ю.: Не, не помня тая работа. Това е-е-е, от турско време. Тука тая земя е държавна.

СД: Не е от турско, бе. Е, още Италия са я държали.

Ю.: Тая земя гърци са я държали, от там сетне турската държава, сега на държавата. Коя я земе тоя.

А1: А българи не са ли я държали преди турците?

Ю.: Де да знам. Тука си има българи, гърци.

(Много голям интервал не се разбира нищо.)

СД: След това става 12-та година войната, тогава вече става на България. А след това гърци взимат докъдето могат.

Ю.: Докъдето държа, до там.

А1: Сега искам да продължим нататък да ви питам. Защо се казва селото Настан?

Ю.: Защо се казва Настан? Защото като е населено тука, имало е голям данък, а ние сме били отсреща — 20 километра.

СД: Старо село.

Ю.: Старо село и оттам дето е имало данък за ората и тя да минеш реката и данък няма и земат, та седнат тука. Малко е било тогава — 10 къщи. Ако земе да мине насам и не плаща данъка и земат минат да не плаща данък.

СД: Таква закони е имало едно време.

А1: И се настанили тука. А да знаете нещо тука в селото да е имало големи природни бедствия, да са бягали хората, някъде да са се крили?

Ю.: Бягат.

А1: Ама зе едно време — да са се крили някъде по горите, по планините. Да са бягали?

Ю.: Има такива — по един-двама души те са бягали. Тука в селото не е имало такива работи. Е, едновременшно — стара работа.

А2: А такива местности, някакви заклети места? Да е забранено, да са свързани с някакви легенди, някакви поверия? Примерно, да се знае, че там са водени хора?

Ю.: Не знам, я не знам.

СД: Има, има — забранени места има.

А1: Става въпрос за едно време дали е имало, така да се забранявали, да кажем, ако отрежеш това дърво ще ти се случи нещо.

Ю.: Не знам, не знам. Ами дето се сече там го забраняваме — никакъв добитък, обаче не.

А1: Да кажем, е това дърво е старо дърво — на 200 години, на 300 години, на 1000 години и ако някой го отреже това дърво, ще му се случи нещастие в семейството.

Ю.: Няма такива, няма такива работи. Можеш да го отрежеш, ама плащаш разрешително на горското.

СД: Старити дървета се изсекоха, няма стари дървета.

Ю.: Е тука, отсреща имаше такива се бука, чебра такива стари, които имаше узбаши, казани се криеа. Хванаа ги отсекоа, сега насадиа друг баир. Сега не чуваме ни узници, ни казани, нищо. Там се криеа, имаше стари дървета.

А1: Пчелите правят такива кошерища.

Ю.: Да де и тогава имаше хора и извадеа пчелата от дървото.

А1: Вземат роевете. Рояците.

Ю.: Рояците. Дървета и там отиде пчелата-майката и отведе ги там и почнат да работят, пити да градят.

СД: Сега така няма.

Ю.: Сега няма такова дърво къде да се крият. Е в тоя камен съм почнал да направя една голяма скала — дупка.

А1: В камъка са правили.

Ю.: Дупка в камъка и заврат се вътре и работят там я и живеят през зимата.

 

А1: Добре, а някакви курбани да сте правили? Да сте се събирали? Какви курбани? Например, някъде да се е събирало цялото село? На Байрям ли?

СД: На Байрям.

А1: Аха, на Байрям сте правили курбан.

Ю.: Да.

А1: И къде беше това?

Ю.: Ами по къщите.

А1: А, по къщите.

СД: По къщите, по къщите.

А1: Кога има събор тука?

Ю.: Когато кажат.

А2: Ама едно време, едно време.

СД: На Рожен имат събор.

Ю.: Там и Тодор Живков доадаше. С председателя сядаше.

А1: Аха, ама тука нямате сега, в това село.

Ю.: Нямаме.

А1: Нямате.

Ю.: Има, някъде става, де. Пак правят събор. Доспат правят събор.

А1: А вие събор нямате селото?

Ю.: Нямаме. Рожен правят и Доспат правят, там правят.

А2: А как се е пазила водата? Водата за пиене.

Ю.: Водата е много хубава там.

А2: Някакви забрани да е имало, изрични някакви правила за ползване на водата да е имало?

Ю.: Няма, ами. Водата си е обикновена от земята.

А1: Ако ти си малко момче и отидеш да направиш боклуци във водата какво ще направи възрастния?

СД: Ще го бие, ще го бие. Тя се пази водата.

А2: А имало ли е такив някой, който да е нарушавал, да хвърля боклуци?

СД: Такива е нямало.

Ю.: Ние, до сега няма такива работи.

А2: Тогава, за тогава питам. А боклуци хвърляли ли са някои?

Ю.: Водомер има, направи(х)а и заключва се и никой да не прави нищо там, горе и заключват водомера.

СД: За боклука плащат данък, а никой не го вози, а плащаш данък за смет.

А1: Ние искаме да питаме за едно време, така по реката дали са хвърляли боклуци, или е нямало?

СД: По реката — няма, няма.

А1: А да знаете тогава да е залесявано? Да са залесявали?

Ю.: А кога вали дъжд доде (дойде) реката голяма.

СД: Не, не това.

А1: Тогава, аз говоря тогава да са залесявали гори? Тука горе дървета да са засаждали?

СД: Абе, 44-та почнаа да залесяват.

А2: От 44-та са почнали да залесяват? А преди това?

СД: А преди това само помня като мъничко дете имаше дървета тука на гората. Няма да залесяват дървета.

(Голям пасаж не се разбира нищо.)

СД: След 9-ти почнаа да залесяват. Преди 9-ти нямаше.

Ю.: Задържа малко залесяването, ама вали ли много в дерето върви сичкото.

А1: Като дойде голяма вода свлича и дървета.

Ю.: Като вали, вали няма де такова и свлича се. Сега пътища много и водата бяга.

СД: Тогава такова дървета по 25–30 метра и носеше ги, влачи ги.

А1: Паднали ги влачи?

СД: Паднали и почнали надолу да го влачи.

(Голям пасаж не се разбира нищо от разказа на Ю.)

А1: Аз исках да ви попитам да знаете все пак като тази гора имало ли е общинска гора много? Откъде са я взели, откъде са я взели тая гора?

СД: Аз ще ти кажа, не помним, не се знае откъде е.

А1: Не се знае откъде е.

СД: Не се знае. Старите хора не знаят.

Ю.: За кое, за кое?

СД: Общинската гора.

Ю.: Общинската гора, тя сетне я образуваа тая общинска гора. Тя бе държавна сичката.

А2: И твоето семейство е ползвало горите за паша? Това знаете вие тука.

Ю.: Я си пасях добитъка и вадях брави там.

А2: А нещо там билки, гъби, е такива работи да сте събирали?

Ю.: Има, събират ги.

А2: Ама вие, вие да сте събирали?

Ю.: Тя сега стана скоро, от 2–3 години там почнаа да събират. Най-много ги има.

А1: Едно време, едно време.

Ю.: На Доспат. Ние беряхме само едни има червенушки, едни сърнели, само тях събирааме, тях ядяхме.

СД: Нямаше кой да ги изкупува.

Ю.: Сега италианци ги зимат. Кво ги правят? Лекарства ли ги правят? Знаеш ли лятоска над 100 хил. лв. са зели едно семейство от такива гъби в Доспат.

А1: А разни билки, такива работи, треви събират ли?

Ю.: Събират, събират ги, има семейства, много семейства ги събират. Всички събират.

А1: Аз за едно време питам дали сте събирали?

СД: Това излезе скоро.

А1: Аха, едни време не сте брали нищо.

Ю.: Аз не съм по тоя занаят, не съм.

А1: А риба ловяхте ли? Като беше млад риба ловяхте ли? Е тука по реката риба да сте ловили? Като беше момче.

 

Ю.: Едно време риба имаше, ляски правехме. Имаше, много риба ловяхме, ама сега няма.

А1: Лясата, като слагате, не забраняваха ли, че такова, ще умре малката риба?

Ю.: Да, забраняват я, много строго забраняват. Направиш ляса, люснеш я, напълниш една кофа догоре, фанеш рибата с черната ляса и носиш рибата.

А1: А кош слагахте ли, слагахте ли кош?

Ю.: С кош не фатаа. Някакъв кош счупен оставен на двора и във вир оставиш там. И измъкнеш коша и по десетина риби там.

А2: А вода за поливане ползвахте ли? Там градинки имахте ли?

СД: Който има градинка полива, който няма — не.

Ю.: По малко, по малко

А2: Да сте плащали нещо за това?

Ю.: Не, не сме.

А2: Не сте плащали нищо за водата — нито за пиене, нито за поливане.

Ю.: А, за пиене плащаме, за друго отделно.

А1: Това сега плащате. За едно време питаме.

Ю.: А, за пиене не плащааме нищо, сега плащаме за водата. Нямаше плащане.

СД: Как да нямаше, бе.

Ю.: Нямаше, нямаше.

А2: А воденици, тепавици да е имало тогава?

Ю.: Имаше, е тука имаше воденици имаше, под селото, тука имаше друга воденица.

А1: А на кого беше тая воденица?

Ю.: Частна беше.

СД: Частни беа.

А1: Тогава плащал ли е за тая вода?

Ю.: Ами де ще зная дали е плащал или не е плащал, дерменджията си знае дали е плащал, или не е плащал.

СД: А не е плащал.

А2: А ти като си правил къща пясък, камъни, инертни материали като си събирал от реката, плащал ли си?

Ю.: Ами за пясък плащах, бе.

А2: Плащал си? Искаш разрешение и плащаш.

Ю.: Плащаш, не, не на държавата. Плащаш някой да ти ги извози да кажем.

А1: Ако сам си ги извличаш, нищо няма да плащаш?

Ю.: Даже не зимаа такова, да заградиш къщата без план, без план си градяме. С какво си градяхте едно време — с камъни?

А1: Имахте ли кариера някъде? Откъде вадехте камъка?

Ю.: Камъни и кал.

СД: Тук наблизко, тук имаше голяма кариера.

А1: А плащахте ли за това?

Ю.: Имаше и варница.

СД: (Голям пасаж нищо не се разбира.)

А1: Нещо като глоба.

А1: А за варницата като казахте?

Ю.: Кое?

А1: Като сте имали тука варница, като сте пекли вар — на кого беше тая варница?

СД: Частна, частна беше.

Ю.: Частна беше.

А1: А той плащаше ли нещо на общината, на държавата за това?

Ю.: Не, не, не е плащал.

А1: Че вади камъка.

Ю.: Сетне държавна стана, няма такива работи. Стига да можеш да гориш вар, дървата си плащаш. Купуваш, от частници купуваш дървата да гориш вар. За камъните не зимаа никой нищо.

А1: А като искаш например там да си вадиш кал за къщата, за това плащаш ли на някого?

СД: Това е държавно — не плащаш нищо.

А1: А като сте почвали да правите нещо общо в селото, общо нещо в селото правили ли сте? Да сте градили нещо чешма?

Ю.: Държавата е градила, ама читалището, а частници — всякой си гради къщичка.

А1: Ама чешма, чешма да сте градили вие?

Ю.: Чешма се плаща. Данък плащаме за водата си.

А1: Става въпрос по-рано, като сте били малки, кой правеше чешмите?

Ю.: По-рано не сме плащали. Водно право не сме плащали.

А1: Водно право не сте плащали, ама кой, кой прави чешмата?

Ю.: Ами всеки си я прави. Съвета, председателя да кажем, плащаш и (в)зимаме такива, да кажем, железни тръби и правим.

А1: Значи кмета даде и аха.

Ю.: Провъртиме така, с бургии превъртим така.

А1: Ако кмета поръча, а ти не отидеш да работиш?

СД: Ами Съвета плаща, от Съвета се плаща.

А2: А вие като сте вземали дърва от горите, продавали ли сте вие дървата?

Ю.: Който извлича, продава, взимаа. Кога има много дърва като те фане горския контрабандата, ама ние няма право да продаваме. Някои продаваха, дето имат добитък…

СД: Къде да продадеш.

Ю.: Накарали са много дърва и продават.

А1: А сега като те питам дали сте правили нещо общо, така цялото село събирало ли се е някъде да решава някакви въпроси?

СД: Ами събират се, да.

А1: За едно време говориме, като си бил ти малък например.

Ю.: Събират се на джамията.

А1: На джамията се събират и решават.

Ю.: Едно време председателя на селото се съберат и оджата.

А1: Аха, и…

Ю.: Решават и всичко — това ще направим, това ще направим и тка одят, работят. Каналите сме правили за водата. Отмерят ти го няколко метра трябва да го изкопаеш и правиш.

А1: Какви канали, кога сте правили?

СД: Ами от тука, дето сме пускали канала. Ние сме правили канали. Без пари сме копали.

Ю.: Само държавата отпуска землените тръби такива.

А2: Трудно е било. На всяка къща.

Ю.: Да, на ката къща.

А1: А как се вземаше решението, как се вземаше решение, когато трябва цялото село да се събере, да реши какво да прави? Как се съобщаваше?

Ю.: Кмета каже и расилния вземе барабана и обикаля селото и чука, и казва толко часа да се съберат и къде.

А1: И къде се събирате?

СД: Читалището.

Ю.: Къде четалището, бе. Тогаз нямаше читалище, бе.

А1: Като бяхте млади къде се събирахте?

Ю.: Където се съберат и решават.

СД: На джамията, на джамията.

Ю.: Ще дойдат там председателя, ще дойдат това, ще кво трябва да се направи и после хората гласуват.

СД: Който няма деца плаща ергенски данък.

А2: Добре де, ако някой не отива там да копае канали, наказваха ли го?

Ю.: Не, не мое да не отиде. Дават покани.

А1: Ако не отидеш, нещо глобяват ли?

Ю.: Няма, не няма.

СД: А, карат ти се.

Ю.: Малко мъмрене има, ама не може ти си знаеш. Измерат ти и си знаеш. Едно време 10 дена общински път имаше, 5 дена държавен — 15 дена.

СД: 15 дена.

Ю.: 15 дена без пари работиш, без пари. Кантонера ще ти го измери и трябва да го изработиш него.

А1: Ами сега пак да се върнем на това, за което говорехме. Каза ми ти, че таз година се обработва твоята частна нива, а другата година почива. Когато почива земята, добитъка пасе в земята, която почива.

Ю.: Да, пасе.

А1: А другата, която обработваш, когато си имаш твои ливади, кога може да се пасе?

Ю.: Когато приберем вече нивата.

СД: Бранище казваме, бранище.

Ю.: Не, не, изорем една нива за зимно време за пасище. След един-два месеца пуснем добитъка и там, където е порасло напасе се, то си разрови с ногата овцата и напасе се.

А1.: Става въпрос за пролетта кога се забраняваше?

Ю.: Ами за пролетта, за пролетта мисля.

СД.: След зимата има един месец — 20 април.

Ю.: А-а, за ливадите ли?

СД.: За ливадите, за ливадите.

Ю.: 40 дена до Гергьовден за ливадите.

А1.: А, 40 дена преди да дойде Гергьовден се забранява.

Ю.: Аха, да не се стъпне. А пък ние пасем в нивата, там може да пуснеш. Ако е много посята нивата не може да я пуснеш. Малко я пуснеш и пак я забранява.

А1: А какъв празник религиозен е имало тук някога на Гергьовден. Щото тук ни казаха са правили някакъв религиозен празник Юруци.

Ю.: Де да знам я. Байрям му казват.

А1: На Гергьовден или на Байряма?

Ю.: На Байряма.

А1: На Байряма, а не на Гергьовден?

Ю.: На горе правят, правят.

А1: А вие едно време не сте празнували Гергьовден?

Ю.: Не, не.

А1: Празнувахте ли го Гергьовден?

Ю.: Сега 1-ви май го празнуваме.

А2: А тогава, така, частната помощ била ли е така разпространена?

А1: Абе ти като започнеш нещо някой помага ли ти?

А2: На почит ли е била помощта, да си помагате един на друг едно време?

Ю.: Ами да, помагаме си.

А2: Е как? По съседски ли, по роднински ли, как?

Ю.: Ами кой те уважава ще ти помогне. Например, оборски тор има, извикаш 10–20 души и изнесете на нивата. Само за едното ядене — няма да плащаш, няма нищо.

СД: Къща като застроиш си помагаа, помагаа.

А2: Къща като строиш помагат ли си?

Ю.: Помагаа, помагаа. Цимент забъркат. Съберат се за плоча младите и бият. Сам човек не може да направи нищо.

СД: Носят камъни и тухли по два часа и да покриеш къщата — цикли.

А1: Как ги казвате — цикли, значи плочи?

СД: Камъни цепени — цикли.

Ю.: Къщи имаше покрити само с цикли. Сбират се коне от село много. 20–30 коне натоварени с цикли. Помагаа си, помагаа. Цикли, камъни, цикли.

А1: Цикли — каменни блокове за покриване — цикли.

Ю.: Камъни — цикли.

А1: Значи събират се 10–20–30 коня.

Ю.: Аха, събират се и ги цепят за един, два, три дена може и си помагат да ги докарат, да покрият къщата. Сега керемиди, че циклите много тежък покрива, сега керемиди.

А1: А иначе, когато имаш жътва, друга работа идвали ли са, помагали ли са съседите?

Ю.: Помагали са,ами да.

А1: Как? Например, по жътва сега какво ще помагат?

Ю.: Някаква работа има такова по жятва, канал да правиш, дойдат помагат.

А1: И сега продължават да помагат. А иначе за такава земеделска работа помагат ли?

Ю.: Ами сам човек не може да направи нищо.

СД: Кой има си работа си я работи.

Ю.: Имаше си сякой земеделска работа.

А1: Добре, а ти що не идеш с надница?

Ю.: Няма пари.

СД: Няма пари, само гората секат и колко секат — един месец на годината, и с едни месец не можеш да се храниш 12 месеца.

А2: А някой да имало някаква баст да е имало?

Ю.: Нямаше.

А2: Примерно, на някой не му стане реколтата, някои да му помагат?

Ю.: Едно време си помагаа. Кога ще да прашат царевица да кажем и тогава не плащаа, нямаше пари и няма нищо — по 2 лв., и за едното ядене днеска цял ден се гърбиш, и на жегата.

А1: Да копаеш.

Ю.: Аха. Някои хора имат повече, имат земя, имат добитък, имат овчици, коне и тъй нататък, пари повече имат.

А1: Те сами са си работили?

Ю.: Какво?

А!: Колкото земя са имали, семейството си я е работило — сами са си я работили.

Ю.: Сами са си я работили, ами как ще я работи.

А1: А някои комшии помагали ли са, когато трябва да копаете?

А2: А ти като така, участвал ли си това в общото селско събрание? Кога почна да ходиш на тез събрания?

Ю.: Какво събрание?

А2: Тъй, събрание, когато решавате общи работи.

СД: Общоселско събрание.

Ю.: Редовно.

А?: Ама какво там ти нещо, предлагал ли си нещо?

Ю.: Какво ще решаваш. Ами това, който държи реч, той ще каже какво да се прави.

А2: Вие слушате какво ще кажат там. Значи казват и приемате, така ли?

Ю.: Ами приемат — дигат ръка.

А2: Ами ако не сте били съгласни нещо, какво, имали ли сте примерно, ако не сте били съгласни да кажем.

Ю.: Щом не сме били съгласни не дигаме ръка. Ако не си съгласен няма да дигаш, ами какво няма да дигаш нищо ако не си съгласен. Така виждаш, че не може да стане тая работа — не вдигаш.

А2: Ами имало ли е случай, когато кмета е предлагал да се направи нещо, или общината е предлагала, пък вие не сте били съгласни от селото и кмета пък….

Ю.: Не, не.

А2: И това решение на кмета не е било изпълнявано?

Ю.: За някои работи — не, ако никой не дига ръка. Ще разговаря дали ще стане и тъй нататък.

А1: Често ли правехте събрание — за едно време става въпрос?

Ю.: Често правехме, правехме до едно време, често правехме, а сега няма такива работи.

А1: А сега ти каза, че сте основали кооперация. В какво ви се състоеше работата да участвате в кооперацията?

Ю.: Кооперацията, за балкана гатер да направят, да могат да печелят, магазин отвориа, след това търговците не хванаа тая работа.

А1: Не я харесваха.

Ю.: Аха, ами защото търговците беа против кооперацията, фалираа.

А1: И какво печелеше ти от кооперацията?

Ю.: Нищо, не сме доволни, абсолютно нищо. Кога да земеш пари — няма кооперацията пари, лъжат.

А1: Когато бяхте млади още?

Ю.: Работиш, работиш, когато да вземеш пари — няма пари.

СД: Земат търговците парите, трябва да платят и не плащат. Казват — няма пари, няма пари и ние си одим.

Ю.: Ние си одим.

СД: Ами курбанци приемат работата и…

А1: А тия курбанци кои са?

СД: Курбанци, които ти приемат работата.

А1: Ама те към кооперацията ли са или?

Ю.: Абе, кооперацията взима материали и работници. Кога да вземеш пари — банката няма пари и не дават пари. Той бастиса коперацията. Държавата пусне облигации 4 хиляди лева и един счетоводител го начетоа него, изял един милион лева и той ги внесе в кооперацията на няколко души тия облигации и оправи се и 25 години бастиса тия пари.

А1: Докога си бил член на кооперацията?

Ю.: Тая кооперация преди 9-ти. Друга няма.

А1: Аз забравих да те питам нещо. Тука пъдари в селото имахте ли? Да пазят имота, пъдари.

Ю.: Имаше, ами имаше.

А1: И кой ги наемаше тез, пъдарите?

Ю.: Едно време жито бяа даваха на пъдарите.

А1: Жито носите вие от къщи?

Ю.: От къщи да пази.

А1: Всеки дава. Ами, ако пъдаря не пази?

Ю.: Ами той пазеше. От чужди села ги викат и гледат платата. И като фане некой и го викат, и глоба плаща.

А1: А имаше ли в селото такива?

Ю.: Щом ги фанат и ги глобят, и…

А1: И колко ги глобяваха?

Ю.: Зависи колко ги глобяват.

СД: Глобяват крадците.

А1: Добре, ами ако ти хванеш някой нарушил, хванеш така добитъка влязъл не в твоята нива, а в неговата нива и ти си видял — какво ще направиш ти?

Ю.: Какво ще направиш — ще кажеш на стопанина, дигне комисия и го глобят.

А1: Ти ще кажеш ли, макар че не е в твоята нива, ще кажеш ли?

Ю.: Да ами, макар че не е в твойта.

А1: Ти ще кажеш на стопанина.

Ю.: Ако има зян ще кажеш. Има комисия, вдигнат комисията и отсече зяна, който е направен, и ще плаща чобанин ли е, какъв е.

А1: Така че дали е в твоето, или е в чуждото — няма значение, винаги ще плащаш.

Ю.: Няма значение, щом те фанат — няма значение. Щом те фанат нарушителя ще плаща.

СД: То пъдаря не може всеки да види и друг го види и съобщава.

А1: А пъдари откъде хващахте?

Ю.: От селото, от селото.

А1: От други села не сте хващали? Е по какво го избирате за пъдар да стане?

Ю.: Ами едно време на село жито му даваа на пъдаря. Сетне Съвета плащаше.

СД.: Пари.

Ю.: С пари.

А1: За колко години се главеше пъдар?

Ю.: За година време.

А1: Ами едно време имало ли е колко добитък да имаш? Сега земята е толкоз, землището на Настан е толкоз.

Ю.: Да, нашто дядо имало 500 брави.

А1: И никой не може да ти каже колко, колко искаш — толко можеш да гледаш.

Ю.: Хиляда брави можеш да имаш.

А1: Ами тука землището е малко.

Ю.: Не е малко землището и по гората нататъка вървят. Земята изтрита и тревата расте, (ко)гато има и оборски тор дава добитъкаа, който има добитък, има оборски тор и повече здраве и всичко има.

А1: Ясно.

Ю.: Да, ами. Отнесоа земята, тор няма, добитъка намалява и няма храна, няма.

А1: Тогава значи според теб, ти беше казал в началото, че козите не са пречили на…

Ю.: Абе, пречили са, че пречеа — пречеа. Стъргаа корите, горските дървета остържат ги. Пречат, затова забраняват. Някоя гора така и я стържат. Дръвчета не ги ле заградиш, не можеш да изкараш ябълка, круша и тъй нататък.

А1: Ами да има тука някъде, какъв дивеч имаше по-рано?

Ю.: Какъв добитък?

А1: Дивеч, дивеч, диви животни.

Ю.: А имаше сърни, мечки, свине. Най-много свине имаше.

А1: И какво, убивахте ли ги!

Ю.: Ами убиваха ги, диви котки, лисици. Тука има много свинета и ги убиваа. Някоя царевица влезат и ядат и на някой му унищожат на декари.

А1: Едно време на царевицата как й викахте?

Ю.: Мисир, мисир.

А1: А на картофа?

Ю.: Карте.

СД: Карте и барабой, патати.

Ю.: Патати. По турски му викат патати, барабой така му викат, много има имена.

А1: А знаеш ли, че това не е думата по турски, а как му казват по Южна Америка — патати. Много е стара тая дума — патати.

СД.: В Южна Америка чак са им казвали така!

Ю.: Патати, а?

А1: Да.

Ю.: То правото е пате. Едни буби има, излизат най-много на картофените листа, та изяждат.

А1: Какво най-много картофи ли отглеждат?

Ю.: Най-много на картофите летят, листата изяждат. Сега няма още, ама ще излизат картофите да ядат, те друго не ядат.

А1: Колко отглеждате, има ли да продавате?

Ю.: Кво да продадем?

А1: Какво продавате от селскостопанското производство?

Ю.: Нищо не продаваме. Кво да продадем? Само един картоф продаваме. Който си има по мъничко, не продава.

А1: Сега ние пак говорехме знаеш ние се интересуваме как сте си помагали едно време хората едни на други. Ако е имало много малки деца, много да е било трудно и хората да са ви помагали нещо, чуждите хора да са ви носели нещо?

Ю.: Ами помагали са, ами.

А1: Като останат сираци деца?

Ю.: Помагали са с пари главно и така — за прашене, да женат, за дърва. Едно време всичко пеша е вървяло 10 километра, 5 километра и повече.

А1: Вие едно време колиба имали ли сте?

Ю.: Кво да имам?

А1: Колиба, колиба имахте ли?

Ю.: Имахме гора, имааме, как да нямаме.

А1: Ами вашата колиба колко стаи имаше?

Ю.: Едничка стая бе, да кажем. Съберат се 4–5 семейства, да кажем — една колиба имат. Съберат бравите там 400–500 брави и един чобанин на колибата стои. И наоколо земаа нивица, ниви, царевица, сичко и там изнесат оборска тор и става сичко, когато има оборска тор става сичко. Зайците бели правеа много. Правееме саи му казват, със слама покрито, очукат сноповете и се покрие да не фучи вътре.

А1: Да не вали вътре.

Ю.: Да, да не вали вътре. Иначе на баира седяме едно време.

А1: Добре де, а кога се връщахте в селото?

Ю.: А?

А1: Кога се връщахте в селото?

Ю.: Когато свършиш, когато свършиш — ожениш нивата, когато такова, прибереш и тогава напускаш.

А2: А вие тогава все в селото ли сте живели?

Ю.: А?

А2: Ходил ли си някъде на гурбет? Някъде извън селото да работиш да си ходил? Ю.: А, ходил съм, бе. Казах ви, бе. Някъде да казандисаш, пари някъде да вземеш, да изкараш, да поработиш, пари, някой лев да земе.

А2: А вие, вие да сте ходили?

Ю.: Аз не съм одил навънка. Не съм пазарил ратай, когато бях малък. Ратай съм бил на село, чобанин, чобанин съм бил 1 година, една година цедки съм правил. Всякаква работа съм работил.

А1: Тука имало ли е селски овчари, селски говедари в селото?

Ю.: Ами те са от селото.

А1: Не, не става въпрос за цялото село, един говедар.

Ю.: Има ами, един овчар, говедар.

А1: И двама говедари има или всеки си пасе сам добитъка, как е било едно време?

Ю.: Сега си платиме.

А2: Като бяхте млади питаме.

Ю.: Добре, бе.

А1: А всички говедари гледат няколко говеда?

Ю.: Имаше към 200–250 ялови говеда, а двама си одят с другите.

СД: Ялови няма сега, има, ама малко. Фанат се от няколко села.

А1: Едно време всеки си пасеше сам овцете?

Ю.: Кое?

А1: Секи си пасеше сам овцете?

Ю.: Секи си пасеше сам овцете. Съберат се двама-трима, чобанин си фащат.

А1: Добре, а като имате много овце и като се съберете лятото заедно няколко как деляхте млякото?

Ю.: Ами то се мери, бе. То има, мерунка му казваме.

СД: И се фане и га се бие измериш с мерунката.

А1: Измериш от десет овце колко мляко.

СД: И това мляко се взима с мерунката на първата мандра, а втората мандра с мерунката пак и така, и свърши се млякото и на моята ще дойде да помага, и така, и се бие млякото да стане сирене, масло.

А1: Чакай сега да се разберем още веднъж, искам да ми повториш ясно. Ние 5–6 души се обединяваме заедно и всеки един от нас дои един път всичките овце, така ли?

СД: Ами всичките, не, не на един път.

А2: Колко пъти?

СД: Колкото ти е млякото там, колко има мляко.

Ю.: Колкото овцете дават мляко.

СД: Не, не за един човек става въпрос. Може 200 килограма, те не могат всичкото и взимаш тогава 2–3 души да ти помагат, а сетне ти ще му върнеш.

А1: Ама само за моите овце или за всичките овце?

СД: Сам не мож да доиш, нямаш работна ръка и ти помагат.

А1: Те ти помагат, а после ти им помагаш?

СД: Да или ще му платиш.

Ю.: Ако имаш много мляко и голяма каца имаш — разбъркваш, и маслото му вземат, и сирене го правят. От бито сирене пак извара става.

СД: Може да се изкара 30 кг масло или 40 — зависи млякото колко е. Сирене си изкараш и си го хубаво направиш, и си имаш за цяла година сирене и масло.

А1: Ама не се обединяват по няколко души да си бият заедно, сирене да правят?

Ю.: Не.

СД: Не. Сега се обединяват. Сега да кажеме имат 3-ма да го взимат.

А1: Обединили са си овцете тримата?

СД: И взимаш си млякото, и там отива, и мерят ти млякото. Обединят се и колкото има, и взимат, и…

А1: С трима души се обединяваме и днес всичкото мляко дето се избие го вземам аз?

СД: Да.

А1: Утре го издояваш ти и го взимаш ти млякото?

Ю.: Не така, неговото си го замеря и си взема неговото мляко.

(Пасаж, който не са разбира.)

СД: Който има най-много мляко — него пращат.

А1: Колко дена ще вземам аз?

Ю.: Зависи колко бият.

СД: Колко бият.

Ю.: Може ден, два, три да взема мляко, зависи колко е млякото, колко е.

СД: Зависи колко ти е млякото — 500 кг, 300 кг. Много мляко дават. Хванахме много добитък.

А1: Колкото ти се полага. Нещо не мога да го разбера. Хем сме в комбинация, колко дена аз ще взема?

СД: Нали ти казах, бе, ще вземеш.

А1: Нали сме комбинация аз имам 10 овце, ти имаш 20 овце, той има 50 овце и сме в комбинация — колко дена ще доя аз, колко дена ще доиш ти, колко той?

СД: Ами ако имаш 10 овце, може на един ден да го вземеш, на един ден. Ама той има 50 — не може да го вземе на един ден, на няколко дена.

А1: Няколко дена ще го взима?

Ю.: Той си пише овчаря там на тетрадка кой колко литра мляко е взел. Щом го извади и го вписва и може за няколко дни да го вземеш.

А1: И как се казва това като си обединяват хората овцете да ги доят заедно? Казва ли се някак това? Някаква дума да има?

А2: Казва ли се това съдружие?

СД: Ами казват си сички, когато доят, като мерят млякото кой колко има право да взима и сички се съберат и зима оня, оня, оня и тогава почнат издоят овцете, и на мерулката, и казва на другия ден да върви и той да вземе колкото литра има да взима.

А1: И това как се казва, като се събират, на чална ли се казва, как се казва туй нещо?

СД: Чамала, чамала се казва.

А1: Чамала?

СД: Да, чамала се казва.

А1: Чамал се казва това дето се събират, това обединение?

СД: Да, това обединение се казва чамала.

Ю.: 1000 брави една мандра, за да стане, събират една мандра да стане, събират кози и овце до 1000 брави.

А1: Да.

Ю.: Кой колко е издоил, там си има мерулка и да кажем 500 кила, 200 кила, 300 кила, 100 кила — по списък. Да кажем някой имал 500 кила мляко, друг имал 200 кила, друг 300 — пише се там и който има най-много, него викат най-напред и поред до него, до него, и който има най-малко най-накрая.

А1: Ти като си сял нещо, някакъв зеленчук си сял.

Ю.: Да.

А1: Или картофи и колкото си прибрал ти…

Ю.: Ами колкото имаш, толкова прибираш.

А1: Не, не, ти си прибрал твоето, което си посял и ако остане нещо на нивата аз мога ли да отида да му го взема?

Ю.: Не, не може.

А1: Ако нещо не е доприбрано? Когато остане нещо?

Ю.: Когато остане ливада, не можеш да я окосиш, му кажеш имам там за косене нещо ливада.

А1: Не, бе, не за косене. Когато картофите прибереш и остане нещо недоприбрано, мога ли да отида аз или не?

Ю.: Ако има нещо по земята ще отидеш да го прибереш.

А1: Е, как му казват на туй нещо, дето събират след теб? Да му казвате баберки или някаква подобна дума имате ли?

Ю.: Това се казва баберки. Когато не е прибрано и сетне вървят по полето, и събират. И това се казва баберки.

А1: Баберки се казва.

Ю.: А така! Това е по полето.

А1: А при вас няма такава работа.

Ю.: Няма, те наще си прибират на ръка, не го оставят. Тук в АПК-то ябълки като има и идат някои търговци и три кила могат да изкарат и това, което е останало, нахврлят там, и това, което е останало по земята, в калта, съберат и…

А1: Ама тука при вас правят ли така?

Ю.: Ами правят като има угар там ходят и изкарат по чувал, по два, по три могат да изкарат останало, останало.

А1: Таз урва на кого е? На кого принадлежи таз урва? Кой е собственикът?

Ю.: Кое, бе?

А1: Е туй, насреща дето е. Е тоя чукар на кого е?

Ю.: Ама кое гледаш — камъните ли?

А1: Камъните, всичко туй дето гледаш, земята на кого принадлежи?

Ю.: Държавна е, на държавата, чия е.

А1: Какво значи държавна?

Ю.: Кое?

А1: На държавата или на вашето село?

Ю.: На селото е, бе.

СД: А на ТКЗС-то пак е на държавата.

Ю.: Пак е държавна.

А1: Чакай сега да се разберем. Във всички случаи, когато вие казвате държавна, това е всъщност на селото, така ли?

Ю.: То е селско, селско.

А1: Всичко, което е селско, сега вие му викате държавно?

Ю.: Селото има няколко празни места на общината. Това е селско, селско място.

А1: Селско място — и тука около селото има ли някаква земя, на която да извеждаш добитъка да пасеш?

Ю.: Не, няма, вътре в селото не можеш да пасеш добитъка, то всичко е заградено.

А1: Не, в покрайнините, покрай селото. И мера на какво му викате вие? Имате ли мера?

Ю.: Какво туй?

А1: Мера, мера.

Ю.: Мера?

А1: Ъха.

Ю.: Каква е тая мера?

СД: Мерата бе, дето правят курбан, колят курбан насам, натам.

Ю.: А курбана ли бе — мерата, бе. Кога горят стойките доле.

А1: И какво е то?

Ю: Там га се заторача времето, колят курбан, да вали дъжд.

А1: Д това е.

Ю.: Мерата.

А1: Мерата се казва мястото.

Ю.: Да, мястото.

А1: Аха.

Ю.: Значи това е мерата, е тая пърчина.

СД: Е тая пърчина — високата, тя се казва Арпап кидик, Гьок кидик нагоре.

А1: Арпап кидик що се казва?

Ю.: Кидик, ами такова е името, значи тук Арпап кидик, такова ечемик. Ха, ха, от ечемик стане — Арпа кидик, от ечемик стане.

А1: А, там е растяло ечемик.

Ю.: Аха.

А1: Ние няма да ви задържаме повече, защото виждаме, че бързате. Ще имате ли нещо против, ако някога тоя материал го ползваме нещо да публикуваме книги? Не за друго, а за книги?

Ю.: А, не.

А1: Чакай да запишем имената, че ние ще донесем тука книгата, която сме написали.

 

Интервю с Живко Стоянов Черноев

с. Настан, Девинско

Инициали: Живко Стоянов Черноев — Ж

анкетьори — Г. Колева, М. Драганова — А

 

А: Ами сега най-напред да ни се представите, да кажете как се казвате.

Ж.: Живко Стоянов Черноев.

А: На колко години сте? Кога сте роден?

Ж.: 19-та.

А: Тука ли сте роден.

Ж.: Тука, да съм… На 14-ти, 6-тия месец.

А: А напускали ли сте селото, или се тука сте живял?

Ж.: Не, не сме. Се тука сме живели.

А: А какво образование имате? Колко сте учили?

Ж.: Основно, 4-то.

А: Тогава, по онова време.

Ж.: Да, по онова време.

А: А кога сте се женили, коя година? Ако помните така или…

Ж.: А, как да не помня? 39-та година.

А: А, точно 39-та сте се женили?

Ж.: Преди да идем войник.

А: Септември ли?

Ж.: Да.

А: Даже сте имали дете?

Ж.: Да, имахме.

А: Добре. Тогава през 39-та да сте били член на някаква кооперация? Ако е имало, независимо каква.

Ж.: Наркооп се казваше.

А: На Наркооп.

Ж.: Наркооп се казваше.

А: Вие сте били член.

Ж.: Ръководител на кооперацията, начинаещ ръководител.

А: Да, знаеме.

Ж.: Вие разбрахте.

А: Да.

Ж.: Начинаещ ръководител. Там съм членувал.

А: А по-късно някъде да сте членували, в друга кооперация?

Ж.: Не, тях ги нямаше. Тогава имаше само такива кооперации.

А: А след това, ако е имало били ли сте член на друга?

Ж.: На друга? Ами не сме били на друга. То друга ни имаше. То само нашта, такава кооперация имаше.

А: Добре.

Ж.: Но пък за членството ли питате, или?

А: Да, дали сте били член на някаква друга, просто, ако е имало.

Ж.: А-а… член сме били, аз съм партиен член.

А: Не на…, имам предвид на кооперация, не на партийна организация.

А: А имало ли е читалище преди 39-та година?

Ж.: Да, имаше.

А: Били ли сте член на читалището?

Ж.: Да, член съм бил на читалището.

А: Как се ставаше член на читалището, така всеки доброволно, или?

Ж.: Ами вижте кво сега. Ние си правехме сека година отчетни събрания, нали така. И както кооперация се избират вече хора, по 7–8 души, нали, които да ръководят, разбираш ли, нали. И в това читалище вечер, разбираш ли, правят, казваше се, събираме се вечер, одеха вече жените, мъжете одеха да пият, па и колектив, колектив нали разбирате. Начи те одеха, одели сме в Пловдив да се съревноваваме с други вече…

А: Самодейност някаква?

Ж.: Самодейност, де. Колективи, ний ни викаме колективи като самодейност.

А: Какво пеехте, играехте танци?

Ж.: Пеят, играят. Тука на се провеждаше вечер. Имаше специален човек, платен, разбираш ли.

А: А спомняте ли си кога е било създадено тогава читалището?

Ж.: Не мога да си спомня.

А.: Старо ли е било?

Ж.: Отдавна.

А: Още като дете, вие сте, си е имало читалище?

Ж.: Събираха се да кажем, беше един колектив, като колектив около 80 души, девойки…

А: Членове на читалището?

Ж.: Девойки, момчета, такива по-възрастни хора — по-малко, с гайди, там с тъпанчета. Така беше, нали. И оттука шъ отиваме в Девин. Отиваме в Девин, а-а и около десетина или колко души от селата се събираме там. Който излезе на първо място и се класира, нали ме разбирате, на първо място кат се класира и тогава се излъчва. Та ходеха в Пловдив, разбираш ли и оттам даваха награда.

А.: А получавали ли сте награди в Пловдив като сте ходили?

Ж.: Да, ами от…, получавали сме — медали такива, книжки такива… Да, получавали сме, да.

А: Значи сте пели и сте танцували.

Ж.: Да, пееме, танцуваме, играеме там, нали, в носия, така балканска носия, дълга такава.

А: А вие казахте, че сте били член на партията, нали на БКП тогава.

Ж.: Да.

А: Преди ли бяхте, или още сте член на партията?

Ж.: Аз съм учредител на първичната партийна организация.

А: А-ха.

Ж.: Учредител, нали разбирате, основател значи — 44-та година.

А: А може ли да се каже, че и на кооперацията, и на читалището не сте били учредител, или…?

Ж.: И на читалището бяхме, а не, не сме били там учредител.

А: Не, но на партийната организация сте. Добре. Сега да ви попитам кога за първи път започнахте, на колко години бяхте, когато започнахте да работите нещо, независимо какво е било?

Ж.: Ами, да, какво да ви кажа. Тогава вече, когато почнахме това се казваше, аз малко ще поразширя, се казваше земеделие. Наши хора нимаше кооперации. Аз от мъничко дете, преди да ида войник, малко още, се ходя с конете.

А: Колко годишен горе-долу?

Ж.: Ами гледай сега, преди да идем войник, горе-долу от 15–16, от 16 годишен съм почнал да работя.

А: Земеделие?

Ж.: Земеделие нали, орел съм с коне, нали. Коне сме имали, каруца, дет сме возили материала, разбираш ли, биволи по едно време баща ми зема.

А: Това е на вашето земеделие.

Ж.: Да, на нашето земеделие. Какво сме сеяли — вий го знаете.

А: А на други хора тогава работили ли сте?

Ж.: Не, не сме работили на други хора.

А: А вие по-късно на друго място работили ли сте?

Ж.: Не.

А: А на държавна работа някъде? Но преди войната, до 44-та година.

Ж.: Работили сме преди трупи. Секли сме трупите от балкана, нали ме разбирате.

А: Така, преди 9-ти пак.

Ж.: Преди 9-ти, возели сме материала.

А: С кого?

Ж.: С конете, такова, каруца имахме. Нали биволи, вий ги знаете.

А: А това за вашето домакинство или тука за…

Ж.: За държавата, за държавата.

А: А-а, за държавата, към горското.

Ж.: Към горското стопанство.

А: И ви плащаха?

Ж.: Плащаха си.

А: В пари?

Ж.: В пари, да кажем.

А: Колко време това работихте? Колко дълго там сте били?

Ж.: Ами, десетина години съм работил.

А: Значи това след 30-та година е било към горското.

Ж.: Да.

А.: Десетина години — там.

Ж.: Да, след това плочите сме правили тука, по тея пътища дет го викат.

А: Пак преди войната?

Ж.: Да. За Широка лъка, за Девин, за Девин пътя.

А: Като работник сте работили?

Ж.: Да, като работник.

А.: И също са ви плащали?

Ж.: Плащаха, бех като бригадир.

А.: А-ха.

Ж.: Като бригадир бях.

А.: А някакви специални умения за това, учили ли сте, или не, само така?

Ж.: Не, не, не сме. Като почнеш да мажеш с тоя пелин и на път малко нали като почнеш горе да го снимаш, снимаш, тогава правиме ей такива дупки, лауми се казват, бомби като сложим, като…

А: Лауми — дупки.

Ж.: Да, като почнеме ей такива големи дупки, гърнета ги казвахме. Турим по 50–60 кг взрив, взрив като турим и като запалим и казваме „Бомба-а, вардите“, разбираш ли и като експлоадира, значи по 50, по 100, по 200 кубика свърне материал, материал свърнеме и тогава вече като, той се разробитва.

А: Разчиствате за пътищата.

Ж.: И ний разчистваме вече, да.

А: То не е имало пътища тогава.

Ж.: Ма, нямаше пътища тогава.

А: Добре. Сега. За домакинството, вашето, тогава, пак около 39-та година, да ни кажете. Вие казахте тогава сте се оженили.

Ж.: Да.

А: С кого живеехте тогава в една къща около 39-та година, с колко души бяхте?

Ж.: В тая къща, гледай ся какво, ние си бехме трима братя. Ние сега сме я развалили, голяма къща, беше по-долу. Брат ми оди там. Аз съм имало разбираш ли 2 стаички.

А: С жена си?

Ж.: Да, с жената, кат се оженихме с жената, с бабата, с булката си де, и майка ми, и баща ми, разбираш ли.

А: А братята?

Ж.: И братята, та и тях.

А.: Когато се оженихте, заедно сте живели?

Ж.: Да.

А.: Те бяха ли женени тогава?

Ж.: Най-напред се ожених аз, па тогава се ожениха и те. Живели сме общо, общо.

А.: Колко години така горе-долу общо живеехте?

Ж.: Ами колко години… около 15 години.

А: По войната така ли живеехте? И войната изкарахте така?

Ж.: Да.

А.: Втората световна исках да кажа.

Ж.: Да. Толкова сме живеели, 15 години горе-долу, общо, колективно. Майка ми само готви, разбираш ли, такова.

А: А жена ви какво образование имаше?

Ж.: Също 4-то.

А: А родителите ви? Бяха ли грамотни?

Ж.: Не, не, не бяха. Жена ми — тя 4-то отделение.

А.: А родителите — те тука от това село ли са и двамата родени?

Ж.: Кое? Наште ли?

А: Да, вашите родители.

Ж.: Да, всички оттука са.

А: Майка ви и баща ви.

Ж.: Майка ни и баща ни, моите?

А: Да, рода ви.

Ж.: Да, оттука. Тука сме се родили.

А.: Вие казахте, че имате 2 стаи.

Ж.: 2 стаички имаме значи.

А: А родителите ви, освен земеделието нещо друго работеха ли?

Ж.: Ами виж ся какво, одеха, аз общо ще ви кажа, нямаше тогава работа. Нали работа нямаше. Имаше, който имаше по-много имот, земя много, който имаше вече. Ти… се казва сега ратай. Нали ме разбирате? Както сега ще го наречете.

А: Наемен работник.

Ж.: Аха като наемен работник да му орат, да му копаят, понеже оти има по-много имот. След това се хватаха овчари на кой имаше много овце.

А: Значи той е работел овчар баща ви.

Ж.: Не е работил.

А: Аз за това питам те какво са работили.

Ж.: Ами, общ работник.

А: Общ работник.

Ж.: Общ работник, разбираш ли. И тогава имахме магазин.

А.: На кого е било?

Ж.: Наше, на баща ми.

А: Магазинче имаше.

Ж.: Държеше магазин.

А: Майка ви, тя на него ли работеше, на магазинчето?

Ж.: Да, на магазина.

А: А тя на къра също ли работеше?

Ж.: И на къра ходеше да си работи.

А: А братята ви?

Ж.: Братята, нали ви казвам, те също. Общо кога се оженихме, по-късно се разделихме.

А: Те какво образование завършиха?

Ж.: Също.

А: 4-то?

Ж.: 4-то.

А: Вие ли сте най-големия?

Ж.: Аз съм най-големия и още имаме такова, 2 братя. Единият почина. Той беше врачка. Знаете ли на какво се казва врачка?

А: Да, гадател.

Ж.: Дето казва, нали разбирате.

А: Дето казва какво ще стане.

Ж.: А така, да.

А.: Той ли почина? Ама той тогава на хората казваше ли, познаваше ли?

Ж.: Казваше и познаваше много. Хората отсякъде идваха.

А: А с какви очи гледаха другите хора? Имаше ли хора, които не вярваха?

Ж.: Почти вярваха. Ама той точно онова шъ ти каже. Аз като питах за някакъв мой… разбираш ли, оттука ли ще се оженя или от Девин, или от другаде. Имах любовница от Девин тогава.

А: А той ви позна?

Ж.: А така. И сега викам — тая ли ще взема, или друга тука. И вика: „Не“.

А: Ама още не бяхте женени?

Ж.: Не. Късметът ти е, вика, тук. В Горната махала ти е вика късметът. И точно така стана. Тогава майка ми и баща ми бяха дошли. Те бяха богати, по-богати.

А.: По-имотни.

Ж.: Да. Тогава викат майка ми и баба ми — това момиче ще ти вземем. Ми хубаво, харесах го, ми как.

А: А тука този брат с нещо друго не се ли занимаваше? Друга работа не работеше ли?

Ж.: Със същата работа, каквото ние работехме и той същото работеше. Земеделие, работата, всичко.

А: А хората, като идваха, той пари взимаше ли им, или така гледаше от сърце? Или кой каквото му остави?

Ж.: Много мъничко взимаше пари и никой не щеше. Зорлен да му дадат нещо, разбираш ли. Много угаждаше, много. Има един случай да ви кажа така. Той сега ходжа тоя човек. Ходжа вий знаете какво е.

А: Ходжа, да, да.

Ж.: Сега в момента е ходжа. Той от мене е по-възрастен и се казва Сабрим Ита (Ифа). Те си смениха някакви имената. Щом живее в България, да има хляб, да има всичко. Ти си в квото вярва, такова. Е, мойта жена да кажем обичаше да се кланя, обича да такова. Обаче тогава когат бяхме наште комунисти си бяха, тя обичаше пак да се кланя, да се моли, нали разбираш, обаче ония не дават. Та се криеше бабата да такова, разбираш ли, на партията вярваха. Одеха на джамиите това-онова.

А: Вие не сте ходили.

Ж.: Не сме ходили.

А: Но бабата се е молила, нали, нормално.

Ж.: Бабата се молеше, нали си ходеше. Ама кришно.

А: Да, това го знаем. То си е нормално. Сега това си е вяра.

Ж.: То не е грешно. Еми и тя работела същото. Земеделие и тя работеше, същото.

А: А колко деца имате?

Ж.: Аз имах три деца, три — сина ми и 2 дъщери.

А: Кой е най-големият?

Ж.: Най-голямата ми е дъщерята в Девин. Тя беше тука женена и отидоха в Девин. Там се преселиха, там си строиха къща — в Девин.

А: А синът ли е най-голям?

Ж.: А?

А: Синът ли е най-голям?

Ж.: Не, тя е най-голямата, първата.

А: Кога е родена?

Ж.: Сега ще ви кажа, точно датите ги има.

А: Не, годините, приблизително.

Ж.: Ама тя беше първата, нямах дете тогава.

А: 40-та сигурно.

Ж.: 40-та, 39-та. Аз 40-та година отидох войник и детенце си имах, тя беше родена, първата. След това брат ми, така де, сина ми.

А: И после пък малката дъщеря.

Ж.: И по-малката дъщеря. Той синът ми работи в МВР-то.

А: Има ли висше образование той?

Ж.: Няма, средно.

А: А дъщерите какво, изучихте ли ги?

Ж.: Ами аз ще ви кажа нещо ни попречи. Мойта баба малко ги… голямата дъщеря. Аз имах готова, после станах кмет, разбираш ли, тука.

А: Вие сте били кмет?

Ж.: Да, едно време.

А: След 9-ти?

Ж.: Искаше, от Партията имаше един Василев, каза: „Българите мохамедани има вика писмо, да го видиш, че трябва да се издигат на…„ Сега шъ приказваме, нали ви е приятно.

А: Да, разбира се, щом искате да кажете.

Ж.: Шъ ги земеме, вика, има писмо от ЦК да ги вземеме на по-отговорна работа. Искаше да прати в СССР.

А: Тогава 50-те години сигурно.

Ж.: Да. Да завършат там. Дъщерята ми голяма. Добре, ама бабата вика „нещъ“. Бе чакай, бабо, дай да иде. Тя шъ се ожени, вика, шъ вземе българин. Ами сеги си говориш, невероятно е нали. Па го какво стана ся! И не отиде. Тя се ожени, по-напред се ожени вече. Не отиде да се изучи.

А: Тя не е искала за българин да се ожени, така ли?

Ж.: А-а-ха, да.

А: Било я е страх, че ще бъде сама там? А от руснак не я ли е било страх, че може да се ожени за руснак?

Ж.: Може и там да се ожени. Да не остане там. Да се ожени у дома. Както ще, ама да си е в къщи.

А: А тя за кого се ожени дъщеря ти?

Ж.: Тя се ожени оттука.

А: А, добре, какво учи — средно има, нали?

Ж.: Има.

А: Какво завърши, гимназия ли?

Ж.: Гимназия и сина ми гимназия.

А: А другата дъщеря?

Ж.: Малката завърши такова, тя завърши в Пловдив, техническата.

А: Висше завърши?

Ж.: Да, висше завърши. Сега е в Девин, в счетоводството там, начислява, в Девин.

А.: В общината ли работи?

Ж.: А малката, малката.

А.: В общината в Девин работи?

Ж.: Не, тя работеше в общината. След това се преместиха вече на друга по-голяма заплата да взима. В, как се казва, каскадата, има каскада. Знаете ли какво е каскада?

А: Да, да.

Ж.: А пък зетя ни, малкият ни зет и то завърши. То е пък такова, не инженер, ами агроном. Сега е на АПК-то заместник. Не на АПК-то, а ….

А: Бившето?

Ж.: То беше в…, в АПК-то, в… там го бяха пратили, там и нямаше учени хора. Той кат се върна го земаха вече тука, дет начисляват, в поземлената комисия. Сега е там в поземлената комисия, заместник.

А: Как се казва?

Ж.: Митко Сакалийски. Той може да дойде след малко.

А: Тогава, казахте, в колко стаи сте живеели в къщата с родителите, 39-та година?

Ж.: Две стаички.

А: Всички в две стаи сте живели?

Ж.: Не, тези и имаше още 2. Там пък живееше брат ми. Кат ми дойдат гости, па се преместим с чергите, с възглавниците и шъ идем при другия брат, там шъ спиме, а пък там шъ спат на постеленото гостите. Тогава имаше само едни дървени кревати.

А: Водопровод не сте имали?

Ж.: А?

А: Водопровод не сте имали?

Ж.: Не.

А: Вода вътре не е имало?

Ж.: Нямаше.

А: А чешма в двора?

Ж.: Чешма нямахме, сетне пуснахме.

А: Тоалетна в двора имаше ли? Клозет, тоалетна.

Ж.: Не, тогава нямаше. Така по градините ходехме.

А: Така, навънка. Кладенци също не сте имали?

Ж.: Не, не.

А.: А вътре с какво се отоплявахте?

Ж.: Ами, казва се огнище, нали ме разбирате.

А: Оджак не е ли?

Ж.: Оджак. Тогава имаше дърва много. Буташ дърва.

А: С борина отоплявахте ли се?

Ж.: С борина и с лампичка.

А: Газени?

Ж.: Газени лампички.

А: Добре, борината сами ли си събирахте?

Ж.: По балкана.

А: Не сте плащали за нея?

Ж.: Не, не.

А.: А продавали ли сте борина?

Ж.: Продавах борина, карах в Пловдив.

А.: Ама вие, от вашето семейство някой продаваше ли?

Ж.: Ами по едно време мойта жена имаше сестра, пък събирахме борина, изкупувахме борина, в Пловдив продавахме. Да се изкарваше храната.

А: Значи от време на време и вие сте продавали.

Ж.: Да, да.

А: А и други селяни са правили такова?

Ж.: Правили са, много, много събираха.

А: А на това огнище ли готвихте?

Ж.: Огнище, да, да.

А: На него сте готвили?

Ж.: Да.

А: А сега да кажете колко земя имаше вашето домакинство към 39-та година? Нали то е било на баща ви, обща земя ли?

Ж.: Ами, гледай, общо квот сме имали около 20 дка сме имали земя.

А: Какво е било, каква земя е била тя — пасище, ниви?

Ж.: Ниви и сяно, такова, дет се събира трева.

А: Ливада?

Ж.: Да.

А: Пасище отделно?

Ж.: Не, пасища не е имаше.

А: Не е имало, т.е. ливадата е била.

Ж.: Ливадата и тва.

А: А земя под аренда на други хора обработвали ли сте?

Ж.: Не, не сме.

А: А от вашата земя да сте давали на някой друг да обработва?

Ж.: Не, не. Сякой, който от селото си имаше земя.

А: Нито сте давали, нито сте вземали.

Ж.: Не, не. Сякой си имаше земя и сякой такова.

А.: А какви животни, добитък имахте тогава около 39-та година?

Ж.: Тогава имахме кози.

А: Колко?

Ж.: Овце, ами кози имахме — около 10 кози, 15 кози и овци имахме към десетина.

А: Крава?

Ж.: И крава си имахме.

А: Една?

Ж.: Крава — една. Волове, пък с воловете сме орали. Кат продадохме воловете тогаз почнахме с коне, с мулета пъ да ореме.

А: Имали сте и мулета след това?

Ж.: Да, мулета, биволи сме имали. Биволи бяхме земали.

А: Две мулета или?

Ж.: Две мулета, с каруца ги впрегахме.

А: И тях сте ги впрягали с каруца?

Ж.: С каруца, бе.

А: А друго, кокошки?

Ж.: Кокошки имахме.

А: Прасе?

Ж.: По 3, 4, 5 кокошки имаше.

А: Други животни нямахте?

Ж.: Не, нямаше.

А: А какъв инвентар? Каруца казахте, селскостопанска.

Ж.: Ами каруца и орела дървено, тогава имаше орела. После желязни такива, трупни се казваха. Не с трупни, а с дървени.

А: Трупни не сте имали тогава?

Ж.: Не, не. След това станаха трупните вече.

А: Брана, плуг нещо?

Ж.: Не, не плуг нямаше.

А.: А в селото трактор имало ли е тогава?

Ж.: Не, не, нямаше, трактор нямаше.

А: А във вашия двор около къщата какви селскостопански постройки имахте? За животните, за сеното, плевня, обор, сая?

Ж.: Ами, гледай сега. Сая нямаше тука в селото, те бяха всичко на къра саите.

А: Колиби за животните.

Ж.: Да, за животните.

А: А плевня тука в двора нямахте?

Ж.: Не, но в… си имаше плевня.

А: В собствения ви двор?

Ж.: Всяко си направило до къщата.

А: Вие имахте?

Ж.: Да.

А: А тука козичките, кравата, то къде?

Ж.: Ами втам ги прибирахме, в двора.

А: В двора.

Ж.: А пък имахме се казва имахме едно място там, казва се Посесра.

А: Как се казва?

Ж.: Посесра, Посесра, Девинско едно място.

А: Посеса?

Ж.: Посесра. Имаше едно Девинско място, то е от моя дядо. Там имахме кашлъ, колиба, нали. Та там живееха овцете. Зимата там.

А: Значи там са били част от вашите земи.

Ж.: Да, там са били. Там през зимата, а през лятото ги удряхме на мандра. Козите на мандра, овцете на мандра. Тогаз зимата ги доят. Да кажем ти имаш 20, оня има 50, нали ме разбирате. И тогава, като кажат, отмарат ги и шъ спът вечерта там. Всички хора казват „Утре шъ идем да предоеме.“

А: Сакмала?

Ж.: А така, сакмала.

А: И придоя.

Ж.: Да ги предоят и значи отиват. Всяко си хваща неговите. Цялото село.

А: По кое време започваше това? След Гергьовден или по-късно?

Ж.: Ами, по-късничко.

А: Но винаги се изчакваше Гергьовден?

Ж.: Изчакваше се.

А.: А това с какво си го обяснявате? Имало ли е така хората специално хората да са се сдържали, кое ги е карало нали да чакат точно да мине и Гергьовден?

Ж.: Ами това беше и балкан. Трябва да стане и трева. Защото да ги откараш няма и трева. Нали трябва да се пасат там добитъкът.

А.: Имало ли е случаи преди Гергьовден да са ги отбивали?

Ж.: Не, нямало е. По-рано не е имало значи, щото е отсега след 10-тина дена ще почне.

А: След Гергьовден?

Ж.: Сега 10-тина, 15 дена шъ ги карат телета, дето има малки телета има, шъ ги карат на паша. Овцете ще ги… А по-рано ги караха там, на мандрата ги караха и като ги придоят всякой…

А: Как се определя кой колко да вземе?

Ж.: Колкото да вземе го мелят с кутели(ри) имаше.

А: Кутели?

Ж.: Кутели имаше.

А: Котел ли е това?

Ж.: Кутели, е такива от дърво, от голямо дърво на пол, обло на пол.

А: То е като мярка?

Ж.: А-а, като мярка, като пръчка.

А: Размерено.

Ж.: Сипваш го там и ти казват ти колко имаш, ти колко имаш. И това го не писва на рабош. Как го правеха аз не знам.

А.: Какво е това рабош?

Ж.: Земат едно дърво, ей такова дърво, като това, летва направено, разбираш ли, изглато направено. И той му знае, точно ще му пише с резки, колко килограма е.

А: Така. И той го зима, как го зима? Днеска примерно неговите овце са 5, ако са дали 20 литра?

Ж.: Ако са дали 20, то когато го водят. Най-напред ще иде първия, който има най-много, първия, втория, третия.

А: Най-много овци, по брой на овцете?

Ж.: Не, по брой не на овцете. Мое да имаш много овце, а по-малко мляко мое да имаш. Мое да са добили повече мляко, да са ти убави овцете, нали мъ разбираш.

А: Значи, най-много мляко, който е дал.

Ж.: А, който е дал най-много продукция, мляко.

А: Той отива първи да вземе?

Ж.: Да, той оде първи, тога пъ втория и си казват или кат го вземат вече, 2–3 деня стоят на мандрите. Бъркат го там, имаше такова, на мандрата има големи каци, е-е-е такива големи, разбираш ли. И кат го турят там, пък то бъркът, да изкарват масло, изкарват сирене.

А.: Добре, на колко дена се падаше човек да вземе от овцете си млякото. Зависи от броя на хората, които са към единия овчар. Как се определяше? Примерно, 10 души са, той ще вземе един път на 10 дена или как?

Ж.: Не, той ще го вземе един път, най-много да ще два пъти.

А: За тия 10 дена или в месеца?

Ж.: Не, в годината два пъти.

А: А в годината два пъти.

Ж.: В годината два пъти, защото те са много, нали мъ разбирате?

А.: Много кое са?

Ж.: И по два пъти ходиш и по 3 пъти. Няма, почти по два пъти, два пъти ходят да ги предоят. Оти те са много, докат се извървят, нали.

А: Много хора?

Ж.: Много са хората, тогава имаше много овце, някой имаше по 100 овце, 120.

А: И се извъртате 1–2 пъти в годината или?

Ж.: Да, ама в годината по 1, по 2 пъти.

А: Добре, примерно, ако кажем, който има по-малко овце, а много са се надоили мляко, а други имат повече овце, а по-малко мляко са дали, не се ли сърдеха хората, не се ли караха?

Ж.: Не, не, не се караха.

А: Това правило ли е написано?

Ж.: Да си ги хранил му викаха.

А: Да си ги хранил.

Ж.: Да си ги хранил, да ги доят много. Който не ги е хранил, кат са му слаби, той не може да надои.

А: Значи това е един вид съревнование, първият път кат са ти дали повече мляко овцете, ти ще вземеш толкова мляко от всичките овце.

Ж.: Да, точно така.

А: Ясно. А тогава, освен със земеделие, друго с какво се прехранвахте? Някой да е казахте, че магазин сте имали вие?

Ж.: Да.

А: Там какви, приблизително, доходи вие получавахте?

Ж.: Откъде?

А: От магазинчето.

Ж.: То беше малко магазинче. От тука шъ ходят в Смолян, в Широка лъка, имаше Широка лъка, така де, едно село Широка лъка и ходят в Пещера, одят в Пловдив с коне да докарват стока, с коне оттам.

А: Баща ви и брат ви?

Ж.: Не, хората и са имали магазини.

А.: А вашия магазин как го снабдявахте?

Ж.: Ами нашия магазин, почти ходеха там в Широка лъка, там имаше богати търговци.

А: И оттам прекупуваха?

Ж.: Да, и оттам прекупуваха стока.

А: Какво прекупувахте оттам.

Ж.: Ами, захар да кажеме, бонбони, оливия, ориз, сол, сапун. Като яхнеме коня, айде право там.

А: С коня ги докарвахте?

Ж.: С коня, я един път, разбираш ли, пише ми баща ми една бележка, разбираш ли?

А: Какво да донесеш?

Ж.: Кат отивам давам му бележката, тогава бяха много честни, честни хора, не като сега, да се карат, да такъват… Давам му бележката, поговориме си малко, натвариме го коня и айде пеша, бай Живко, пеша обратно, докара стоката.

А: А от земеделието продуктите, каквото сте отглеждали или от животните продавахте ли нещо — месо, мляко, животни?

Ж.: Ами.

А.: Изкарвахте ли пари от това?

Ж.: Да, да, вълната продавахме. Е, некои давахме, ако имат повече масло, сирене.

А: Ще продадете.

Ж.: Ще продаде, да.

А: А вие, вие?

Ж.: Ние не сме, никой не е продавал.

А: Каквото сте си изкарвали сте си го яли?

Ж.: Да.

А: Голяма челяд.

Ж.: Оти нямахме толкова, ората имат по 100 овце.

А: Фактически това и е ви е било нужно, вие сте си го имали или от магазина, или сте го купували по друг начин. Други, да кажеме, учебници за децата нещо, дрешки.

Ж.: Ами глей сега, шъ видиш дрехи за децата, учебници за децата.

А: С какви пари?

Ж.: Шъ намериш пари, нали знайш. Некои жито продават.

А: А вие?

Ж.: Ние не сме.

А: Откъде намирате пари? Само от търговията ли?

Ж.: Ами, от търговията.

А: С тях си купувахте.

А: Той нали е ходил на работа, там в горското.

Ж.: Да и сме били на работа.

А: Да, аз за това питам.

Ж.: На работа. И тогава караха, караха по гората трупи. Е-е одеха по балкана, секат, секат, тогава ги караха. На колите ги турят, разбираш ли. Дет може да мине кола.

А: А то си е било каквото си изработиш, тя държавата си го продава, нали?

Ж.: Тя държавата, да.

А.: А тогава как преценявате, около 39-та година вашето домакинство бедни ли бяхте, средни ли селяни, богати?

Ж.: Ами, горе-долу средни, средни.

А.: Не сте били бедни.

Ж.: Имаше някои и бедни имаше.

А: В селото, но не вие.

Ж.: Не, не сме били.

А: Ами сега можем да започнем да питаме тука за земите в селото. Но първо да ви попитам, така чухме интересно име на селото „Настан“. Знаете ли откъде идва това име на селото? Знаете ли нещо от вашите родители?

Ж.: Ами, глей сега „Настан“ — то е било тука, има старо село, там е било селото.

А.: Кога е било, нещо чували ли сте? Повече от 100 години?

Ж.: Е-е, никой не знае. Там е било тва село, не е било тук на тва. Затова е „населено“ — настан, населено, нали ме разбрахте. Затова се казва Настан вече.

А.: Че е населено тука. А как се е преместило, защо така е дошло?

Ж.: Не знам и да ме питате, това е отдавнашно нещо.

А: Добре. Сега да ви попитаме. В селото, тогава преди 9-ти имало ли е обща селска земя, или както ние казваме общинска земя, на общината?

Ж.: Имаше общинска гора.

А.: Общинска гора?

Ж.: Да.

А.: Колко декара беше?

Ж.: Не мога да ти кажа точно, но имаше.

А.: А частни гори имаше ли тогава?

Ж.: Не. Ние нямахме частни гори. Частни гори имаха към Широка лъка. А тука нямаше частни гори.

А.: А добре, селска земя не е ли имало, общинска селска земя, която да кажем всички домакинства или всеки, който е искал, е можел да ползва — за нива, за пасище, за ливада?

Ж.: Тука има едно стопанския двор. То се казва Долните гробе.

А.: Долното какво?

Ж.: Долното гробе.

А: Долното гробе, до селото близо, надолу към старото място.

Ж.: Да, там е било вече да кажем на селото, общо.

А.: Горе-долу колко декара?

Ж.: Ами, горе-долу 30 декара шъ има.

А: 30 декара. А какво градина ли е било, нива ли е било?

Ж.: Не е било градина.

А.: Обработваема земя?

Ж.: Нищо не са работели там. Там са одели, та пасли са добитъка. Пасаха овце, говеда, вкараха там, одеха…

А: Общо селско и се е пасяло така.

Ж.: Да. А онова гробе другото събрани дето заравят.

А: Гробището, искаш да кажеш гробището?

Ж.: Те са в гробе — долно и горно, дет зариват хората, умрелите. А до него има друго — долното гробе се казва.

А.: Не, аз говоря за Долното гробе, което е било земя. Там, което казвате, че е била обща селска земя. Тя бранела ли се е?

Ж.: Не, не.

А.: Или е била винаги за ливада, за паша.

Ж.: Винаги за паша, там пасяхме добитъка.

А.: И е нямало ограничения?

Ж.: Нямало е. Пуснеш магарето, пуснеш козите, пуснеш мулета там да пасат.

А.: Не се плаща? И никой не плаща за това?

Ж.: Не, не.

А: А това гробе, казаха ни Малко ливаде, Малко ливаде.

Ж.: Малката ливада.

А.: Това едно и също ли е?

Ж.: Не, не. То е нагоре Малката ливада.

А: А тя чия земя е?

Ж.: А?

А: Тя чия земя е?

Ж.: Обща на населението.

А: И тя е била за паша?

Ж.: Да, за паша и оране, и за оране.

А: Значи работна земя е била?

Ж.: Работна земя значи.

А: Какво са орали?

Ж.: Нива, картофи са сели.

А: И кой е работил там на тази земя?

Ж.: Еми, който си има собствена. На собственика Малката ливада.

А: Ама казахте, че е била обща.

Ж.: А-а, Малката ливада тук, аз пък разбрах другаде.

А: А това, за което говорехте сега, къде е това, дето казахте хем общо, картофи дето сели?

Ж.: Ами, тука, нагоре. То сяко си има земя, с картофи са сеели, с жито са сеели.

А: Но те са частни.

Ж.: Частни, частни.

А: А не, аз питам друга, обща селска земя.

Ж.: А не, нямаше друга. Не е имало обща селска земя.

А: А иначе нивите на хората са били ниви и едновременно са редували ливади.

Ж.: Да, ниви и ливади, значи. Един път шъ го сее картофи, друг път нива шъ го сее.

А: Тогава значи една година така, една година така.

Ж.: Да, да. Сякой, който има земя. Някой стопанин има да кажем на 4–5 места, нали. Там ще му е ливадата. На друго място пък ще сее царевица.

А: Той сам си решава кога да се обръща, кога да се брани, кога да я сее.

Ж.: Да, да, сам си решава.

А: А вие колко… А, първо да се върнем на това, Малкото гробе, вие казахте, колко декара е?

Ж.: Я го казах около 30 декара, я така преценявам.

А: А на ваште земи вие какво сеехте. Обработваемите.

Ж.: Имахме земя, с братята така общо сеехме.

А: Заедно работехте?

Ж.: Да, около — заедно, около 15 декара наши. Едната година шъ посееме царевица, другата половината царевица, половината шъ посееме жито. И ги сменяме така.

А: Боб садили ли сте?

Ж.: И боб се сее, боб, царивица.

А: Картофи?

Ж.: Картофи, пшеница, ечемик.

А: Колко декара е била тази, посевната, земя?

Ж.: Ама само нашата?

А: Само вашата, на вашето домакинство.

Ж.: Около 15 декара.

А: А отделно само ливади имахте ли? Което само е било за паша и за сено.

Ж.: Имахме ливади.

А: Които не са се сеели.

Ж.: Имахме.

А: Колко ливади имахте само вашето домакинство?

Ж.: Сега колко имаме. Ами, наше горе-долу окол 10-тина — 12 декара.

А: Са били за ливади, сено, за фураж.

Ж.: Да, 10-тина декара. Дет само за сено. Косиме го, сено на кравите даваме.

А: Добре, думата „мера“ използва ли се тука в селото? Знаете ли какво означава? Викахте ли на някоя земя мера?

Ж.: Мера. Те го викат мера някъде другаде. Това мера — земя, нали.

А: А при вас това не е ли?

Ж.: Не, не.

А: Не викате на земята мера?

Ж.: Не, не, не викаме. Някъде го викат мера. Те надолу ли го викат, в полето ли го викат?

А: Да. А „бранище“ думата използвате ли „бранище“? На какво викате бранище вие?

Ж.: Едната година бранище имахме ние долу се казва Рекито, към Аясковско място, едно село Лясково. С тях се родееме ние. Онова го оранят место. Бранят го да не ходят през лятото. Като го сеят, нива го сеят, нали. Те почти нива го сеят. Царевица и нива сеят гювеча и като го приберат не пущат овце.

А: Добре, а Ракитово на кого е, частни земи ли са?

Ж.: Ракитово, то е едно цяло село. Там има много хора.

А: Какво значи на цяло село?

Ж.: Цяло, селото да кажем, нали, или около 20–30 души може да са.

А: Ама частно, не е обща.

Ж.: Частно, частно.

А: То е на парцели.

Ж.: На парцели, а така.

А: Но там общо го сеят и общо го бранят?

Ж.: Всяко си брани неговото. Чакай ся. Има, всякой си има нива, като сложи той нивата, окоси я, сеното окоси, прибире житото, овърши го, сламата прибире и казва там няма да ходи добитък, нали малко таки, когато фата сняг, нали през зимата вече, там има къшли, колиби, нали. Къшли тога карат там овцете, да има трява по малко, нали. Ясно ли е вече?

А: Ясно, да, знаем го това. Добре, Ракитово, понеже го чух от други, но искам вие да кажете, там да кажем, много парцели, ако единия или двама души сеят, не го бранят, но други двама решат да бранят, няма ли да стане така, че животните няма да може да се пуснат из цялото, или те се съгласуваха да бранят и да сеят едновременно.

Ж.: Те се съгласуват общо, колективно.

А.: Това исках да разбера. Защото, ако единият реши сега да брани, а пък другият иска да сее, не могат да пуснат животните едновременно.

Ж.: Не, не. Там никакви животни няма да се пускат, докато не фате сняг, нали.

А.: Това си го решават всички собственици?

Ж.: Колективно, колективно го решават. Да кажем, Ракитово вече окосили са го, направили си го, няма да одят там, стадо да оде да пасе, като фате сняг вече.

А.: Това си решават самите собственици?

Ж.: Собственици.

А: Имаше ли пъдар, някой да им пази на Ракитово там?

Ж.: Тога си имаше платен пъдар.

А: Платен?

Ж.: Да.

А: В къде, във всяко едно?

Ж.: Тука имаше два пъдарина.

А: Пъдар — те си го наемат?

Ж.: Да.

А: И му плащат?

Ж.: Да, плащат му.

А: Как се плащаше?

Ж.: От държавата.

А: Държавата му плащаше?

Ж.: Държавата му плащаше.

А: Добре де, но той пази все пак частни ниви?

Ж.: Частни, нечастни.

А.: Хората не плащаха ли нищо на…

Ж.: Не, не, нищо не плащаха, Съветът си плащаше. Аз като бех кмет, нали пълномощник и май двама души.

А: Но това след 9-ти сте били.

Ж.: Пъдари, двама души пъдари, разбираш ли. През лятото. Единия го съкращавахме. През зимата се съкращава, щото няма кво да пазят. А другият си е постоянно, нали.

А: А ако някой се опита да наруши там, да погази, да открадне или ако примерно, ако се брани нивата, да погази или нещо да отскубне?

Ж.: Ами, ще го глобят.

А: Ще го глобят.

Ж.: Ще го вика съветът.

А: Имало ли е такива чести случаи?

Ж.: Не.

А: Вие помните ли?

Ж.: Ами, нямаше, нямаше.

А: Хората сами си пазеха.

Ж.: Сами си пазеха.

А.: А да кажете трайни насаждения да е имало тука, градини. Частни или общи?

А: Зеленчукови ли овощни.

Ж.: Овощни градини. Не, такива нямаше, нямаше.

А: Залесени места? Преди 9-ти залесявало ли се е?

Ж.: Залесявало се е.

А: Кой залесяваше?

Ж.: Горското стопанство.

А: А инициатива от хората? Отделни хора да ходят да залесяват свои земи или общо?

Ж.: Не, не.

А: Не е имало.

Ж.: Няма, няма. Всички общо, колективно отиват и казват това сечище тука ще се залеси. И тогава излизат хората и ша му плащат.

А: Ами земите около реката, пътищата, улиците чия собственост са били преди 9-ти, знаете ли?

Ж.: Ами, нивите до реката?

А: Ами около реката, пътищата тука, нали земята в селото?

Ж.: Ами то си има частни, сякой си е нали…

А: Не, пътищата, улиците.

Ж.: А-а, улиците.

А: Тези около поречието долу, около реката. Игрище в село, ако е имало.

Ж.: Игрище нямаше, тука дет…

А: Ами тука площада, улиците, пак държавни ли са били, на общината ли?

Ж.: Не, бе, сякой си го има, собственост е, то си е негова собственост.

А: А улицата?

Ж.: Е, вече улиците, тук шъ мине пътят, нали. Ако има някаква градина, на някой, нали. Някой да кажем има градини и трябва да мине улицата там и аз тука тва място съм го купувал, тва дет е, аз съм го купувал от 6 души. Внесъл съм, парите съм му дал и съм си построил.

А: Ако например общината селската каже, ей тука през твоята градина трябва да направим улица.

Ж.: Да.

А: Тя плаща ли?

Ж.: Да, шъ дойде, шъ го плати.

А: Земемер?

Ж.: Шъ дойде, шъ се трасира, има си специални техници, нали, в градския съвет. И казва тука шъ мене пътя, нали. Даже могат да му съборят и плевнята.

А: Ама не го питат. Не му ли искат съгласието?

Ж.: Не, те му казват, те му казват, че тука шъ мине улицата.

А: А ако не иска той?

Ж.: А-а, ще не ще, къде шъ иде.

А: И му плащат?

Ж.: Те шъ му платят.

А: И после стават общи, държавни или как?

Ж.: Общи стават.

А.: Не се знае. А други земи, освен частните, в селото имало ли е — на джамията, на читалището, на училището земя?

Ж.: Да, на джамията, това ся Долното гробе е на джамията.

А: Колко декара е било тогава?

Ж.: Около… тва Долното гробе, дет вървите надолу?

А: Да.

Ж.: То пак е на джамията, постройки дет има и стопанския двор?

А: Да.

Ж.: Пак е на джамията. Имаше една друга ливада, пак на джамията.

А: Колко декара…, приблизително?

Ж.: Не мога да ти кажа точно.

А: Над 5? Под?

Ж.: Имаше около 12–25 декара.

А: Значи на джамията и това на Долното гробе.

Ж.: И пак беше на джамията тука на… Вие от Девин ли идвате?

А: От Девин.

Ж.: От Девин, като минеш за пътя за Широко лъка, нали?

А: Разклона, да.

Ж.: Разклона. Оная голямата сграда отдолу, тока дето…

А: Да, централата.

Ж.: Централата, оно беше на джамията, джамийско. Земаа го да построят централа.

А: Ами нали одеве казахте, че Долното гробе е било общата, селската ливада, дето всички са пасли или Горното? Кое?

Ж.: Долното, Долното.

А: То е било хем общо, но кога е било джамийско тогава?

Ж.: Ами, че ние така го помним.

А: Ем джамийско, ем общо.

Ж.: На джамията, общо, то нали… Пущат коньовете да пасат, добитък.

А: Т.е. тя не е бранена, това са ливади.

Ж.: Не, не.

А: На училището имало ли е, на читалището земя?

Ж.: Не, на училището не е имало, на читалището, не.

А: А училище имало ли е преди 9-ти построено вече.

Ж.: Имаше. Ей на, горе беше училището.

А: Строено. А знаете ли, вие казвате, че няма общинска, селска земя, а знаете ли вашата земя, на баща ви, как е била купена, или как е била придобита?

Ж.: Ами, не мога да си спомня. То сега на моя баща, пък от неговия баща.

А: Все си е била частно.

Ж.: Се си е било частно.

А: Вие не сте продавали ваша земя?

Ж.: Не, не, не сме продавали.

А: Не е отчуждавано, тогава имам пред вид.

Ж.: Не, не.

А.: Да попитаме ли примерно. Имало ли е такива забранени за ползване земи, или места, така наречените заклети места? Да са свързани с някакви легенди или специални правила да се пазят, да не се бере нищо, да не се къса, да не се… примерно да кажем — свещени места? В околността тука.

Ж.: Не, не е имало.

А: Нещо специално. Тука, да кажем, това не може да се бере по това време или през цялата година?

Ж.: Ами да кажем някоя градинка има ябълка или (неясен запис) и дръвчета има, и те са го брали, нали.

А: Не, мисълта ми е, ако е нещо свързано с някакви легенди или със специално опазване на природни забележителности.

Ж.: Не, не, няма.

А: Някакви стари дървета, такива дет си имат имена?

Ж.: Няма, няма.

А: А да сте чувал за Димитрин гроб?

Ж.: Димитре поляна.

А: Какво е това Димитре поляна?

Ж.: Димитре поляна то е ниви, землище.

А: Частно ли е?

Ж.: Частно е, всичко частно, на хора, всичко частно. Казва се Димитре поляна, местност.

А: А някакъв гроб там, нещо историческо, с легенда да е свързано.

Ж.: А, няма, няма. Нали поляна? Вие историята си знаете. Ние не сме толко учени да кажеме. И са българи, местата, има място тука „Черквата“ съ казва.

А: А защо е „Черквата“ това място?

Ж.: Ами, не знам да ти кажа, ние така го помниме — Челквата, Черквата.

А: Но не е имало черква?

Ж.: Не, не е имало.

А: Но така се казва.

Ж.: Да, така се казва.

А: По предание нещо от баби, дядовци?

Ж.: Не, няма.

А: Не са ви разказвали защо му казват Черквата?

Ж.: Не, не.

А: А горе ми казаха на един баир и там имало черква.

Ж.: Черквата може да й са кръстили там на времето.

А: На времето?

Ж.: На времето. Мое да й са кръстили.

А: Много отдавна.

Ж.: О-о, в турско.

А: Даже и преди турско. А някакви правила за опазване чистотата на водата, писани или неписани правила? Нали вие от извора сте ползвали?

Ж.: Да.

А: Всички там. Нали не е имало чешми. Специални правила или как се е контролирало опазването на водата?

Ж.: Ами глей сега, аз, когато бях кмет…

А: Преди 9-ти.

Ж.: А, преди 9-ти.

А: Само за тогава говорим, все за тогава питаме.

Ж.: А, преди 9-ти значи. Не имало да кажем.

А: Специални правила за контрол, опазване.

Ж.: Не, не е имало.

А: А хората пазеха ли чисти водите?

Ж.: А пазеха си, ами то си имаше кладенци такива, чешмички, пущаха си корита.

А: Ако някой се опитва да замърсява, какво? Наказание ли? Имаше ли опити за такова нещо?

Ж.: Не, не е имало. Всякой гледа чисто да е.

А: И е пазил.

Ж.: Пазил. Всякой гледа чисто. И да кажем, извира някъде бунарче, водичка излиза по баири и балкани, разбираш ли. Отиват да правят корита, нали ме разбрахте, корита, дървени такива, чешми си пуснат вода там. Специално да се напиват хората. Да пият там, добитък да пие, хора да пият.

А: И хора, и добитък.

Ж.: Да. Одят там добитък пие. След това някой си пуща вода тук. Няма човек, семейство да не си е пуснало вода.

А: За напояване ли или как — за пиене?

Ж.: Да, за така. На другия свят трябвало да си има вода, нали ме разбрахте. Да кажем някъде, например отсреща, има баир, нали, излиза кладенче, излиза водичка, нали.

А: Сам си я докарвал, така ли?

Ж.: Да, шъ идат, шъ хванат горе, шъ издълбаят корито, шъ го напраят, шъ го сторят, шъ пуснат водата.

А: Те му помагат.

Ж.: И шъ му платиш.

А: А, и му плащаш.

Ж.: Шъ му платиш. Щото се пуща връз теб. Да има на оня свят, как викат нали, ей, който вярва и който не вярва. Аз съм си пуснал вода, казва, аз съм си пуснал вода еди-къде си. Я съм платил на тоя човек толко, колко пари — толко. И колкото иска, толко шъ му даде, щото тва се не води пазарлъци, нали ме разбрахте, там съ не водят пазарлъци.

А: А и другите хора помагат на друг човек, когато той пък иска да си прекара водата.

Ж.: Не, то си има хора, сякой не може. То си има хора дето, специални такива.

А: Но искам да кажа примерно… не може всеки да помага, има си специални хора, така ли?

Ж.: Не, по-възрастни хора такива, щото кат изва коритото, разбиращ ли.

А: Значи майстор ли е имало?

Ж.: А-а, майстор. Майстори такива, стари хора, по такива. И иде, и отсече една ей голяма бурика, дърво, тога, па шъ го дълбае, вътре да стане.

А: Бор?

Ж.: А-ха, бор. До го издълбае, да го тъкъ стори, нали. Е сякой може да го направи (неясен запис).

А.: И му се плаща на този?

Ж.: Плаща му се, разбира се. Тва се казва оная вода съм пущал аз, нали. Примерно говоря.

А: На Вас така прокарвали ли са Ви вода, на Вашето семейство?

Ж.: Сега имаме. Аз имам горе ливада, от бабата, на мойта жена от баща й, нали.

А: В коя местност е ливадата?

Ж.: Това се казва Дълбокото равнище.

А: Дълбокото равнище?

Ж.: Да.

А: Към къде горе-долу се намира?

Ж.: От селото нагоре, ей там нагоре.

А: В коя посока?

Ж.: От селото към Мушаница да вървиш.

А: Към Мушаница?

Ж.: Да, Дълбокото равнище. Там ся шъ отидем да си пущаме вода. На бабата, нали. Шъ кажем на един човек, двама души, шъ идете тая вода, да ми пуснете тая вода там, нали. Шъ отидат, шъ идеш да премериш, шъ чешмичката, шъ опраят там, каквото е (неясен запис) шъ напраят. Толкова пари, толко — на. Я съм си пуснал вода, казах. Нали ме разбрахте? Я съм си пуснал, имам си вода за другия свят.

А: А по това време, пак преди 9-ти, залесяваше ли се в селото и кой залесяваше?

Ж.: Горското стопанство.

А: А индивидуално? Не сте ходели сами?

Ж.: Не, не, не сме. Общо, колективно. Я бех малко горски.

А: Кога?

Ж.: Преди да стана… таково… кмет.

А: Ама след 9-ти?

Ж.: След 9-ти.

А: Не ни интересува. Вие ашладисвали ли сте, примерно, на ваши места, на ваша земя, нещо ашладисвали ли сте?

Ж.: Дръвчета?

А: Да.

Ж.: Почти.

А: Какво?

Ж.: Ами, череши почти, череши почти.

А: На слива череша или?

Ж.: Почти на череши, почти на череши, от череши на сливи. То си има специални хора дето, сякой не може, нали. Шъ отбележа дървото.

А: Значи вие не. Пак сте викали човек.

Ж.: Не, я тука имам малко (балистика), тука и ние сме ашладисвали.

А: Сами?

Ж.: А не, друг човек. Всякой не може.

А: Да, точно това е. И сте му плащали?

Ж.: Плащахме. Отрежем дървото.

А.: Значи на слива череша.

Ж.: Да, а така. Значи подрежа дървото със специално горейче и след това го нещо се казва мейлем.

А.: Мейлем?

Ж.: Да.

А: Какво е това?

Ж.: Нещо, де да знам кво.

А: Което се маже?

Ж.: Дет се маже, ама те го варят нещо.

А: За да го (неясен запис).

Ж.: А така, та като го турят, някакво силно му турят и като го турят там, като сок, шъ го налеят, шъ го вържат хубаво, шъ го направят. Ние имаме такива присадени са вече.

А: На сливи?

Ж.: Да.

А: На някакви примерно, добре така общо, защото е то различни дейности са се осъществявали и общо от селото. Как се осъществява контролът и санкциите върху така спазването на тези общи правила — забраните. Имало ли е специални глоби, наказания за различни дейности?

Ж.: Ами има разбира се, който наруши. Някой наруши - наказание. Шъ го съдят, съдят се, нали. Някой примерно иде открадне овцъта. Шъ го даде, шъ го викат, шъ го съдят там.

А: Т.е., който е бил засегнат, а и дори да не е засегнат. Примерно, ако вие видите на чужд човек, че някой трети се опитва да му открадне съобщавате ли?

Ж.: Някои съобщават, някои — не.

А: А вие съобщавате ли? Имало ли е случаи вие да сте казвали?

Ж.: Аз съм, понеже, шъ му казвам, трябва да се бранят.

А: А на вас така някой опитвал ли се е да ви открадне, да ви…?

Ж.: Ами, имало е някои случаи, имало е някои случаи.

А: Но са постигали възмездие?

Ж.: Не, не, нам нещо не са таков случай.

А: Но по принцип някои казват, казвате, някой не казват.

Ж.: Някои казват, някои не казват. Ако са далечни някои няма да му кажат. Ако са близки — шъ му кажат. Ако не, нали. Някои пък, нали, карат се. Някои, нали, има отношение между двамата. Различен народ, нали знаеш.

А: Казвате, че по нивите на хората и по…, когато са ставали пасища общо са пасели животните. Някакви ограничения кой колко животни ще пасе или примерно повече от еди-колко си животни на това пасище, или на тази ливада не може да се пасе, имало ли е? Някакви ограничения за броя на добитъка, който да пасе.

Ж.: Имахме, да кажем, едно пасище, местността се казва Ракитово, нали, там има пример пет къшли или шест къшли.

А: Колиби?

Ж.: Колиби. Къшли викат, колиби. Това е плевнята, с плевнята, с да кажем саята вътре, двора, всичко там, нали. Там тогава одят овцете да пасат. Пасат овцете. И вечерта там ги прибират, нали. Няма такова неща, да се карат, нали. То сякой, който има кашлъ там си ги закара, събират още овце, други, колективно, да кажем. В една сая на двама души ги събират, на трима овцете, ако са по-малко.

А: Не, да кажем, например в Ракитово, повече от 100 овце не могат да пасат. Има ли така ограничаване на бройката?

Ж.: Не, не, няма, няма ограничаване.

А.: Или там, или на други места?

Ж.: Не, не, няма. Колкото имат, толкова.

А: За паша?

Ж.: Да.

А: Добре, а смятате ли примерно…, значи могло е неограничен брой животни да се отглеждат и да пасат на една паша. То нямало ли е да накърни самото пасище?

Ж.: А, не, не. Някой има паша там, а пък няма добитък.

А: Значи не е имало толкова много добитък, че да унищожи някое пасище или ливада?

Ж.: Не, не.

А: Т.е. имало е достатъчни много пасища.

Ж.: Имаше, имаше, тога паша много.

А: За всички животни имало е.

Ж.: За всички.

А: Стигало е. А добре, някакви случаи на утъпкване, на разрушаване на пасищата имало ли е? Някой съзнателно да е разрушавал?

Ж.: Ами, глей сега. Преди мене имало е такива случаи, да кажем това пасище няма още да се… А това ми е зетя, от АПК-то.

А: На коя дъщеря?

Ж.: На малката.

А: Те са от Девин.

Ж.: Да. То и другото живее там.

А.: Дали е имало такива случаи на разрушаване и утъпкване на пасища от някой? И това наказвало ли се е? Как се е контролирало?

Ж.: Примерно, аз…(неясен запис) Това място му се казва местността Ракитово, казват го така, те го бранят, за да може… вие знаете защо, аз ви казах.

А: За другата година, да.

Ж.: Бранят го кога падне сняг, да мое да има тревъ. И те шъ ходят много, шъ ходят пет стада, пет или десет шъ ходят, нали. Някой нарушил, откарал по пред овцете.

А: Имало ли е такива случаи?

Ж.: Има, има случаи и се наказва.

А: А, наказват ги. С глоби ли?

Ж.: Глоби, някои много. Защо ся ти шъ отидеш да опасеш тревъта, да опасеш тревъта.

А: По-рано от другите?

Ж.: От другите. Ами, имало е сякви случаи, нали.

А: А ограничение през различните годишни сезони за ползване на пасищата имало ли е?

Ж.: Ограничения?

А: През различни сезони. Примерно, може да се пасе само сега пролетта, или само еди-кога си, или то пак зависи от земята, която е предназначена? Нали, ако е земя, която се бранува и оре.

Ж.: Ами, не. Само едно, местността дето ти казвам там.

А: На друго място няма ограничения?

Ж.: Няма.

А: По всяко време може да се пасе?

Ж.: Може са се пасе.

А: Няма сезонни ограничения.

Ж.: Няма. Можеш да си пасеш добитъка.

А: По всяко време?

Ж.: Да.

А: Примерно, имало ли е ограничение на сезона за бране на гъби, билки? Вие брали ли сте гъби, билки, треви такива някакви?

Ж.: Не, не, няма такова нещо. Те сега от няколко години почнаха гъби да правят.

А: Преди не?

Ж.: Не преди.

А: Никой не е брал, не е продавал?

Ж.: Не, не, не. Преди 9-ти, ние говорим за преди 9-ти сега, нали?

А: А малини, къпини, боровинки, лешници брали ли се преди 9-ти?

Ж.: Лешника в балкана, който иска.

А: Тогава сте брали.

Ж.: Не, не са брали. То балкан.

А: Тогава?

Ж.: Тогава, то балкан, баир. Там сякой ходи да бере лешници.

А: А вие брали ли сте лешници.

Ж.: Брали сме, как да не сме брали.

А: За вкъщи?

Ж.: За вкъщи. Сега… (неясен запис) ходи да си бере.

А: Сега. Аз за тогава питам.

Ж.: Примерно, де.

А: А нищо не сте продавали от това.

Ж.: Не.

А: Чайове?

Ж.: По-малко берат те.

А: А гъби има ли в района?

Ж.: Има, има гъби.

А: Какви гъби има тука?

Ж.: Не мога да ви кажа.

А: Не сте брали вие. А преди?

Ж.: Не съм брал. Одеха много хората да берат, тая година одеха да берат. И по-рано са брали, де.

А.: А примерно след нивите, като се изорат, ако остане нещо, смисъл реколтата, като се събере, ако остане нещо от реколтата, някой друг може ли да го обере? Пускате ли примерно, или обирате всичко?

Ж.: То си го обира лично, бе.

А: Нищо не остава.

Ж.: Царевица да се обере, жито да се обере.

А.: Баберии, нещо такова — няма?

Ж.: Нема. Ако има ти шъ си го обереш. А пък ако има някои има се бърка, дет има орех, някой може ги и ги откъсне.

А: Но да кажем брал ореха, но не го е дообрал, някои друг може ли да отиде да си го дообере, някой ще му… този собственика ще му направи ли бележка, ще го гони ли?

Ж.: Ау, как нема? Ще го гони.

А.: Няма да му даде?

Ж.: Може даже да се съдят. Може всичко, разбира се. Или да му обере черешата, или да му обере ореха. Нали да кажем.

А: Не, ако той си е набрал и му е останало, не го е дообрал.

Ж.: То нема такива. То всякой си го бере. Никой не си го оставя. Няма будали.

А: А някакъв контрол при брането на такива полски плодове или гъби, билки и така нататък имало ли е? Има период, да кажем за общинските гори, когато примерно е забранено да се секат, и ако тогава е имало подобни нарушения, това санкционирало ли се е?

Ж.: Да, слагат глоби, актове.

А: Това специално за гората?

Ж.: Аз съм бил горски 6 месеца.

А: Тогава?

Ж.: Шест месеца и тогава ме направиха кмет.

А: Понеже гората е общинска, нали?

Ж.: Да.

А: Сега, как се е решавало коя гора кога да се сече, примерно да бъде за сеч и имало ли е така, че гора да се сече, горска сеч, с цел да бъде нива или ливада?

Ж.: Не, почти за гола сеч не е правено.

А: Никога не е било?

Ж.: Не, не.

А: Пазела се е?

Ж.: Винаги, когато има много дръвчета в един Балкан, аз като такова, шъ иде там горския.

А: Той определя къде да се сече?

Ж.: Да, той оди, та маркират. Земе чука, та шъ отиде и маркира от дърво на дърво и шъ гледа… дет са по гъсти, тех да секат, нали.

А: Така, той определя. А кой сече? Хората?

Ж.: Ора секат. Той шъ го направи с чука, шъ чукне, шъ се маркира.

А.: А вие отивате, секи сам си сече, и вземате колко? Как плащате?

Ж.: Не, ходат такова работници, горски работници.

А: Горски работници, а вие какво плащате за дървения материал?

Ж.: Ами те не плащат нищо, то е на кубик. Да кажем мое да секат хора, нали група ходят да кажем, да секат общо, съберат се 5–6 души, 10 души.

А.: Вие плащате кубика?

Ж.: Те плащат, плащат кубика, горското стопанство им плаща.

А.: А вие как получавате дървен материал, ако трябва да си вземете?

Ж.: Ако трябва, с позволително.

А: Така?

Ж.: Да.

А.: А не плащате ли за дърветата?

Ж.: Плащаме, плащат се.

А: Значи на кубик плащате и вие?

Ж.: На кубик, да кажем. Шъ идеш, шъ ти го маркират и кат го отсечеш шъ ти го премерят — колко един, два, пет кубика, по колко пари, плащаш и зимай ги. Шъ ти ги начука, та да не направиш пък гурбан.

А: А той ти ги докарва и плащаш и закарването?

Ж.: Не, ти си ги докараш.

А: Ама ти трябва сам, ти ще си ги докараш, или ще наемеш някои да ти ги докара и ще му платиш тогава?

Ж.: Плащаш му, да. Или шъ си ги докараш. Но може някой да ми ги докара. Шъ фатиш каруца, шъ фатиш нещо друг човек, който има такава.

А: А примерно, понеже имате много гори, горе-долу всяка година от различно място ли е сечено?

Ж.: Различно.

А: През колко години се сменя гората, от която се сече?

Ж.: Точно не мога да ти кажа, то това зависи какво е растението, нали ме разбра? Зависи от растението дали има нагъсто. Някъде така да кажем, ако е нагъсто. По видъ пък шъ е на друго място. Зависи какво е насаждението.

А: А младата гора пазена ли е?

Ж.: А пази се, ми как.

А: Колко години се пази младата гора?

Ж.: Митко, колко години се пазят, ти знаеш ли? Десетина години, 15?

А: Десетина години? Кой ги пази? Горският?

Ж.: Горският.

А: Млада гора 40 години ли се води?

Ж.: 30–40 години.

А: Добре, кой ги пази, горският?

Ж.: Горският, то си има горски.

А: А има ли примери за нарушения? Имало ли е тогава някой да се е опитвал да сече гората, младата?

Ж.: Има, как да нема.

А: И какво, ако го хванат, какво правят?

Ж.: То сега сигурно има 4 горски.

А: Тогава?

Ж.: И тогава е имало горски.

А: Ако те хванат?

Ж.: Ако те хванат — глоба. Зависи, ако му дадеш рушвет няма глоба.

А: И тогава са давали рушвет?

Ж.: Ако му заколиш една овца, нещо да му дадеш, печено нящо направиш.

А.: Но гори не сте изкоренявали за обработваема земя?

Ж.: Не, не. Не са.

А.: А случайно да е имало така съзнателни пожари, точно пак на гори, за да могат да се разширят пасища или ливади.

Ж.: Има случай, правят такова. Някой ако цигара такова, ако е някое друго, пожар ако е, излиза цялото население.

А.: Не, съзнателен.

Ж.: Не, не, не.

А.: За да може пак да разширявате за пасище.

Ж.: Имало е някои случаи. На, имаше едно Н.З., то бе направило така. Правило е пожар, за да разшири малко, имало е случаи.

А.: Имало е случаи? Малки?

Ж.: Имаше тука на един. То сега не са поминало, то сега избега в Гърция, още малко.

А.: А тогава, преди девети, имало ли е случаи на залесяване, с цел да се подмени вече стара, некачествена гора с по-качествена? Имало ли е такива подмени? Нанаво залесяване. Стара гора да се изсече и да се посади нова?

Ж.: Да, цяло село сме ходили тука.

А.: Тогава?

Ж.: Казват го: днеска шъ има трудов ден.

А.: Така.

Ж.: Преди девети, нали? И цялото село шъ излезе и шъ отиде да залесява така, с горските. Фиданки.

А.: Нови фиданки?

Ж.: Да, фиданки.

А.: Значи старата се изкоренява и се засажда?

Ж.: Не то старата, то вече такова.

А.: Какви видове дървета, спомняш ли си са засаждали тогава? Букове, дъбове, бор?

Ж.: Почти бор.

А.: Бор?

Ж.: Почти бор.

А.: Гола сеч не е имало?

Ж.: Не, не.

А.: Така периодично гола сеч?

Ж.: Не, не имало.

А.: Така за пасищата казах вече. Добитъка пасат къде? По ливади и по…

Ж.: По ливади и навсякъде вече…

А.: Вие специално теренни пасища нямате?

Ж.: Как е та?

А.: Пасища не използвате?

Ж.: Нема, нема.

А.: В смисъл ливада и пасище разграничавате ли тука?

Ж.: Не, не. Ливади, да кажем дет пасат, а нивите — общо са.

А.: Стадата са се пасяли от пастири, нали?

Ж.: Да.

А.: А примерно един за всички или е имало няколко по махали. Как са се определили кой колко?

Ж.: Който има много овце, има повече, да кажем, може някой дет има повече овце, има възможност, по-богати, те си фатиха тогава овчари, нали, пастири. Някои пък си ги пасе. Зависи, нали. Някой, който е собственик, той си ги пасе. Пъ някой да кажем фане, фане наемател.

А: А примерно събирали ли са се няколко стада, на няколко души, един пастир да ги…

Ж.: Събират се.

А: И пак му плащат? На брой на животните ли?

Ж.: На бройки. Да кажем съберат се… ей те нали имали тука кози, внаса, да кажем колко кози имам. Да кажем ходят на две места, нали, дет други пасат кози. Шъ направят това, пазарлето. 1 дна на месец на всеки. Дойде на 1 месец и му плати.

А: Ама тогава как се плащаше, на месец?

Ж.: Па същото.

А: В пари или с…

Ж.: А-а, с пари.

А: В пари са му плащали тогава?

Ж.: С пари.

А: Вие плащахте ли тогава за вашите, или сами си ги пасяхте?

Ж.: Ами ние си ги пасехме, брат ми си ги пасеше.

А: Не сте плащали на… А козар имаше ли тогава?

Ж.: Какво?

А: Козар, кози да пасе пак така на хората.

Ж.: Имаше, имаше и кози си имаше.

А: По същия начин му плащахте?

Ж.: По същия начин, да.

А: Който иска да му…?

Ж.: Да.

А: Говедар?

Ж.: Говедар се фатаха постоянно.

А: Тогава? Постоянно е имало също?

Ж.: Правят пазарето, толко да кажем нали, толко шъ дадеш пари за кравата, те са на бройка за цяло лято.

А: Добре, а все пак някаква обща селска ливада не е ли имало, което да е башка на селото, а не на отделни хора? Там, където всички са могли, … вие казахте, че на частни.

Ж.: Е, те са ония държавни.

А: Моля, имало ли е такава държавна…, или как да я наречем, която не е на… не е била частна ливада, а е била обща на селото?

Ж.: Ами имаше, имаше горските.

А: Тогава, тогава, само тогава.

Ж.: И тогава е имало, бе. Имало е, разбира се.

А: Какво?

Ж.: Горските, държавно горско стопанство си имаше.

А: Ливади?

Ж.: В горите.

А.: В горите е имало?

Ж.: В горите, ми как. Ей там девинско място, как се казва на, на пейсетина има, девинско място има, ливади и всички… Лисичево, така се казва, ей…

А: Значи в общинските гори ливадите вътре са били също общи?

Ж.: Да, да.

А: Добре, там всеки ли можеше да пасе добитъка си?

Ж.: Не, не. Не може всякой да пасе. Те са на горското стопанство.

А: Можеше ли, така, ако искаш да пасеш да платиш нещо?

Ж.: Ама не можеш да идеш да пасеш оттам.

А: В горите не пасяха ли?

Ж.: Не, то нема да пасе в това, шъ пасе в гората.

А: Ама нали ливадата е в гората примерно.

Ж.: Ама то е голямо.

А: Ами, животни не ходеха ли там да пасат?

Ж.: Те ходеха, ама ходеха в балкана. То ливадата си е друго, то си е голяма ливада, то мое да 5, 6, 10, 15 дка мож да е.

А: Добре и тая ливада?

Ж.: Тая ливада се използва от горското стопанство.

А: За какво се използва?

Ж.: За сено, имат и те овце.

А: А, те са на горското.

Ж.: Да, имат и те овце, имат добитък, овце имат.

А: То значи какво? Те са държавни?

Ж.: Те са държавни овце.

А: Ами те как се отчитаха на държавата, къде отиваше това, за държавата ли?

Ж.: Ами те дават и те млеко на държавата.

А: Горското?

Ж.: Да.

А: Те си имаха отделно ли работници, които им гледаха животните?

Ж.: Ами има си овчари, бе.

А: Там?

Ж.: Там си имат овчари. Даваха държавни доставки, даваха вълна, даваха млеко, даваха всичко вече.

А: Значи частните стада или животни не можеха да пасат в тези ливади към общинските?

Ж.: Не, не, не. Само, само шъ пасеш в Балкана. В Балкана дет ливада има да кажем 10, 20, 15 дка.

А: Дето е твое или на съседите?

Ж.: Не, не, не е мое, как шъ пасеш.

А: Дори и да искаш да платиш, не може.

Ж.: Да. Когат се окоси, можеш да идеш да пасеш.

А: Когато се прибере сеното за държавата?

Ж.: Да, тогава можеш да идеш да пасеш.

А.: Без такса?

Ж.: Без.

А: И на общинска, държавна ливада?

Ж.: Можеш, тогава вече можеш.

А: А какви такси се плащат горе-долу?

Ж.: Ами не мога да ви кажа точно.

А: Горе-долу размера в пари?

Ж.: В пари.

А: Добре, а на тези ливади били те частни или на горското, може ли, след като се окосят примерно, ако има някои билки или треви, да се събират, или гъби? Свободно можеше ли да се събира?

Ж.: Ами всякой шъ отиде и шъ си събира.

А: Всякой?

Ж.: Всякой.

А: Трябваше ли да има някакво разрешително и от кого?

Ж.: Не, не, не.

А.: От собственика?

Ж.: Не, гъби, където искаш в Балкана.

А: Примерно, ако аз отида на нечия земя, не моята, той си е окосил, но аз искам билки да си събера или гъби, мога ли?

Ж.: Можеш.

А: Без да те питам?

Ж.: Можеш, можеш, разбира се.

А: А разни такива, киселец, лобода, събирали ли сте тогава?

Ж.: Какви?

А: Киселец, коприва, лобода?

Ж.: Не, че те ги събират.

А: Тогава?

Ж.: Тогава събираа, събираа някакви?

А: Хора?

Ж.: Събираа и зимата ги изкупуваа там. Изкупуваше ги едно ОКС там, една ОКС.

А: Преди?

Ж.: Да, преди.

А: Ама вие не сте, от вашето семейство никой не е ходил да събира?

Ж.: Не, не, не сме.

А: За горите пак да се върнем. Освен дървения материал, който казахте как се събира и закупува?

Ж.: Да.

А: Можеше ли листниковия фураж и шумата, събирахте ли я, плащахте ли за нея?

Ж.: А-а така, гледай, ни съ плащаше за нея.

А: Безплатно?

Ж.: Те ходят вече да кажем в местността някъде, вече в къщите имат къшли, ходят, та правят листиници му казват, шъ мъ разбереш нали, и си правят такива, нали.

А: Кой?

Ж.: Хората.

А: Сами? Взимат и не плащат това?

Ж.: Не, не.

А: Има ли някой, който да определя: ти ще взимаш оттука листници или шума?

Ж.: А-а, няма, не.

А: Само дървения материал ли се определяше?

Ж.: Да. То му близичко, до нивата му, близичко така и си го използва.

А: А случайно да сте чувал дали от общинските гори са се продавали на частни лица? Имало ли е търг за продан?

Ж.: Не, не е имало.

А: На никого не е продавано?

Ж.: Хей там, към Широка лъкъ надолу, там имат много частни гори, там.

А: А такава, нали, паднала дървесна маса, след като е имало сеч пак всеки сам ли можеше да си събира, без да плаща?

Ж.: Не, не дават тъй.

А: Не дават?

Ж.: Не дават.

А: Листника може, но дървесната маса — не?

Ж.: Не.

А: Кое се събира?

Ж.: Ако падне някое дърво, материал, шъ идат, шъ го събират горските, ако ти е нужно, шъ вземеш позволително, шъ вземеш, шъ платиш.

А: А, и за него?

Ж.: За него. Шъ го платиш и тогава.

А: Позволително — кой? Горския или кмета?

Ж.: Горския, горския. Кмета се не разправя с това.

А: А примерно в гората гъби, билки пак. Тя е общинска. Можеш ли да ги събираш?

Ж.: Може бе, който иска.

А: Или диви плодове. Там не се иска за тях специално?

Ж.: Не, не.

А: Така. А горите за лов, общинските ползваха ли се?

Ж.: Да.

А: И как ловуваха хората?

Ж.: Ами тука има ловджии да кажеме…

А: Тогава, тогава.

Ж.: А, тогава.

А: Някой от вашето домакинство бил ли е ловджия?

Ж.: Баща ми беше ловджия.

А: Имаше билет или как?

Ж.: Вземат билети.

А: Плащат си?

Ж.: Плащат се толко билети. Тогава отиват. Тогава имаше много такива животни.

А: Какво ловуваха тогава?

Ж.: Ловуваха с кучета. Си имат.

А: Какъв дивеч ловуваха?

Ж.: Ами катерици, зайци.

А: Катерички?

Ж.: Катерички, зайци.

А: Друго какво се ловеше?

Ж.: Сърни.

А.: Диви прасета имаше ли?

Ж.: Прасета.

А.: И какво ги правеха, за собствени нужди или продаваха нещо?

Ж.: Не, месото си го вземат.

А: Така, а кожите продаваха ли?

Ж.: Кожите се продаваше и събираше моя баща. Кожите в цяло село и събираше Н.З. Идваше един търговец от Широка лъка и изкупуваше.

А: Добре. Примерно баща ми е убил, уцелил, както се казва, няколко животни, а другите ловци, те много са уцелили, той изкупува ли им кожите, или те без пари му ги дават?

Ж.: Не, другите ловци, които са уцарили, да кажем нали, животните, кожата, шъ я донесе на баща ми, шъ му плати пари.

А: Баща ви плаща?

Ж.: Да.

А: А той после взима пари от търговеца?

Ж.: Той оди и с търговеца се пазарят. С него.

А: Значи всеки си продава това, което е застрелял?

Ж.: Защото той ги събираше кожите на цялото село. Но то тука не имаше де. Имаше 7–8 ловджии само.

А: Е, принципа само. В смисъл, че всеки си е продавал това, което е хванал.

Ж.: И той му даде. Даже баща ми веднага плащаше, пари му даде.

А: Годишна такса ли се плаща за ловуване?

Ж.: Да, годишно се плаща.

А: Така. Да се върнем малко на водата. Казахте, че чешми не е имало тогава, от изворите. Водата за пиене или за напояване плащаше ли се тогава? Как така, отбивате ли си вода? Освен, че плащате за построяването на коритото? За самото ползване на водата?

Ж.: Не, не, не.

А: А за поливане вода плащаше ли се?

Ж.: Не, за напояване не се плащаше.

А: А кога горе-долу се построиха първите чешми? Преди девети ли още?

Ж.: Преди девети, преди девети. Е тука на имаше само една чешма в долната махала.

А.: В селото?

Ж.: Да.

А: Как се строи? С трудови дни ли я строиха? Селото?

Ж.: Да, с трудови дни, с трудови дни се строеше, тога се пусна.

А: А хората, които строиха, платиха ли им нещо за работата?

Ж.: Кое?

А.: Хората, които построиха тази чешма, плати ли им се, или доброволно?

Ж.: Доброволно, те се събират.

А: Щото всички са…

Ж.: Всички в тая мъхлъ шъ се събереме и шъ пуснеме водата. И само имаше една чешма вънка, нито в къщи. В долната мъхлъ тука.

А.: По същия начин, ако са правили кладенци или други…

Ж.: Кладенци не сме правили.

А.: Не сте правили?

Ж.: Те долу в полето правят кладенци.

А.: Така. Вие откъде взимате вода за поливане?

Ж.: А? За поливане? Еми от чешмата. От тука.

А: И пак не сте плащали?

Ж.: Да.

А: Добре. А имаше ли тепавици, мелница?

Ж.: Мелница имаше.

А: Частни? Държавни?

Ж.: Частни.

А: Все частни бяха? Плащаше ли се?

Ж.: Имаше, имаше… в нашто село имаше три мелници едно време. Преди 9-ти говорим, нали?

А: Държавна имаше ли?

Ж.: Не. Долната мъала, нали там имаше мелница, отдолу имаше едно куцо. И на 3–4 места.

А: Добре. А в какво плащахте в натура или в…

Ж.: Не с пари. Има сякви и пари сме давали.

А: А тепавица имаше ли в селото?

Ж.: Тука не.

А: И вие ходехте там и плащахте? А плащахте ли там?

Ж.: Плащаха, плащаха.

А: Добре, тези чешми, които сте правили извън дворовете, те чия собственост бяха? Те са, тука са в махалата, на кого всъщност са били собственост?

Ж.: Кое? В селото ли?

А: Да, първата, която тука сте я направили. Селска ли става собственост?

Ж.: Да, ами тя става селска.

А: Така. Ами риба ловили ли сте в реката тогава?

Ж.: О-о, ми баща ми беше рибар — първия рибар.

А: Плащахте ли си за риболова такса, както за лова?

Ж.: Плащаше се.

А: На кого?

Ж.: Пак си имаше таково…

А: В общината?

Ж.: В общината.

А: А годишна такса ли плащахте?

Ж.: Годишна.

А: А горе-долу колко?

Ж.: Годишна такса плащаха, пък некои одеха вечерно време одеха, та ловяха на турбан.

А: Какво ловяхте?

Ж.: Риба, риба.

А: Каква?

Ж.: През нощта, пъстърва. Баща ми бише рибар.

А: А защо през нощта?

Ж.: През нощта да не ни видят.

А: Бракониерствахте?

Ж.: Бракониерство.

А: Това, когато не е било разрешено, сезона, когато тя се е…

Ж.: Та ме хвана един горски там.

А: А и сте нарушили значи някой път?

Ж.: И сме нарушили.

А: Глобиха ли ви?

Ж.: Земаха ми мрежата.

А: Мрежата са ви взели?

Ж.: Понеже имаше един учител тука, живееше у дома. Учител имаше. Казва се Иван Казаков. Отиде, донесе ми мрежа, донесе ми всичко.

А: Значи нощеска ви хвана там горският?

Ж.: Хвана ни горският. Ама оня бе опасен там тогава.

А: И ви глоби?

Ж.: Не ни глоби. Тогава ни прости.

А: А прости ви?

Ж.: Учителят, учителят стана причина.

А: А често ли ви се случваше да правите нарушение, или…?

Ж.: Ами, горе-долу в месеца ходиме по 5–6, по 7–9–10 пъти сме ходили през нощта.

А: Нелегално?

Ж.: Да и донасяхме по една камара тука, по 10, по 15 кг риба.

А: И не всеки път са ви хващали?

Ж.: Как?

А: Не са ви хващали.

Ж.: Говоря преди 9-ти. Сега няма.

А: А иначе, когато е било разрешено сте си плащали такса и сте си ловували?

Ж.: Плащахме си и през деня.

А: Добре. А когато ви е трябвало на вас или на други съселяни пясък, чакъл, камъни, плочи, как сте ги взимали? Без пари?

Ж.: А-а, с пари.

А: Откъде?

Ж.: Ами, плочи, такива дето взимат. А пясък ако ти трябва, шъ идеш на реката шъ си вземеш.

А: Не се плаща на никой?

Ж.: Не съ плаща от реката.

А: А какво се плащаше? Чакъла? От кариерата?

Ж.: Ами, камъни, шъ идеш. Не съ плащаше, не.

А: И камъни не са се плащали?

Ж.: Не, не, не. Шъ идат, от кариерата шъ си начукат, шъ таковат, че шъ си го превози. Ако няма кола, кола шъ си плати.

А: Само за пътя?

Ж.: Да.

А: И плочите, и камъните?

Ж.: Да.

А: Така. А примерно, някакви други, вашето домакинство да е ползвало такива общински сгради? Да кажем складове? Вие казахте, че нямате мелница.

Ж.: Не, нямаме.

А: Нещо, което под наем, но общинско да сте плащали?

Ж.: Не, няма.

А: Нямате. Добре. А общоселско събрание да е имало?

Ж.: Да.

А: Какви въпроси решаваше и колко пъти се събираше това събрание в годината?

Ж.: Ами, то зависи. Шъ додат да се отчитат съветниците, депутатите, додат да се отчитат, ко са направили.

А: Идваха?

Ж.: Оттука се избират значи.

А: Вие сте избирали?

Ж.: Ние избираме, да кажем, оттука има 10 души съветници.

А: Така.

Ж.: Оттука идат в Девин. Влязат в сесия. Взимат някакво решение.

А: Преди 9-ти.

Ж.: Да. Шъ додат тука. Шъ се обадят тука, шъ кажат какво, (неясен запис) наболели някакви въпроси.

А: Какви например въпроси?

Ж.: Ми общоселски въпроси някакви. Ами за едно, за друго, за пасища може да бъде. Всичко е имало.

А.: Значи, когато е имало някакъв въпрос, тогава сте се събирали?

Ж.: Да, да.

А: Било то за земи или нещо да се построи.

Ж.: Да.

А: А примерно, на общоселско събрание взимало ли се е решение, примерно, за някое нарушение, или някой да бъде наказан? Имало ли е случаи, когато на общоселско събрание ще се гласува — да, еди за какво си някой ще бъде наказан? Ако е сгрешил или е направил нещо. Имало ли е по такъв повод да се е свиквало такова събрание, селско, тогава?

Ж.: Ами, има по някои такива въпроси, има ако някой е нарушил, имало е по такива въпроси.

А: И се е свиквало събрание?

Ж.: Свиква се и те го викат горе.

А: А за трудов ден викаше ли се събранието, или не, с тъпана?

Ж.: А не. С барабана.

А: С барабана?

Ж.: С барабана шъ оди по маалата шъ чука. Еди-къде си има довечера събрание. С барабана.

А: Добре. А когато са се правили тия трудови трябвало ли е от всяко семейство да има по един човек? И ако не е отишъл от някое семейство някой, наказвали ли са го?

Ж.: Ами, какво да го наказват. Когат се правят общоселски събрания те им кажат, има хората шават по село. Има двама души вдолната маала, от другата двама, разбираш ли, шават и одят кат се съберат вече на трудов ден.

А.: Ама не е бил задължителен или?

Ж.: Ами, горе-долу, ама те излизаха хората, излизаха, цяло село почти излизаха. За залесяване, за друго, пътища. Тука едно време, по-рано, пак преди 9-ти, имаше, бе хванал голям сняг, тука на не можеше да минават нагоре коли, оттука на цяло село пътя за гроб, та излязохме да чистиме.

А: Значи по принцип за…

Ж.: Колективно така ходи цяло село.

А: И не е имало строги мерки, ако някой не дойде от вашата къща, да ви накажат или?

Ж.: Ами кво да го накажат, те почти си ходят, ходят си.

А: А примерно от вашата… вие или баща ви били ли сте член на това събрание, ходили ли сте, вашата дума чувала ли се е там?

Ж.: Ние сме ходили на събрание де, ама не сме имали някакви такива въпроси. Да сме обидили някой…

А: Не, не за обида. Просто да сте участвали и да сте взимали така… активно участие във вземане на решенията.

Ж.: Ами взимали сме, взимали сме някъде, разбира се, където виждаш вече, че неправилно, нали. Изказват се хората, нали.

А: А вие примерно, ако сте добивали дърва и дървен материал от общинската гора, продавали ли сте някой път?

Ж.: Не.

А: Само за свои нужди?

Ж.: Само за свои нужди. Никой не може да иде, да си насече и да продава. Шъ иде, шъ строи къща, шъ си направиш плавня, шъ си направиш нещо, нали.

А.: (неясен запис)… вашето домакинство в строеж на общински сгради, да кажем на пътища или на сгради, участвали ли сте? За благоустрояване дейностите?

Ж.: Ами, одели сме, то се казва трудов ден.

А: И за това сте ходели вие, баща ви.

Ж.: Одели сме.

А: И други хора?

Ж.: Всички, цяло село. Да кажем за канал да пущаш, нали. И тука зад сме пускали път и сме колективно ходели.

А: И кой контролира всичките тези неща? Кмета?

Ж.: Кмета.

А: Кога да се ходи?

Ж.: Да.

А: А някой път, по инициатива самите хора на събранието, повдигал ли се е въпроса: ето трябва днеска да тръгнем, да построим нещо или да оправим пътя, че има дупка. От самите хора идвало ли е?

Ж.: Поставят го, поставят го въпроса и нали, поставят го въпроса и нали, да се бърза да свършат.

А: Така. И кмета контролира след това.

Ж.: Кметът контролира.

А.: За пъдарите казахме, че имало наети полски пазачи и горски, нали.

Ж.: През лятото бяха двама души, а през зимата само слагаха един.

А.: Добре. Тези пъдари, които са пазели нивите ви, кой ги назначаваше — кмета или хората си ги избираха?

Ж.: Кмета.

А: Кметът ги назначава тия пъдарите.

Ж.: Кмета, да.

А: Примерно за колко дълго се наемаше един пъдар, примерно — за една година, за един сезон или за няколко години?

Ж.: Не те го избират… той е пъдар, той е пъдар, да кажем, той е избран за постоянно. А пък другия е временно.

А: Кой е временно?

Ж.: Временно е този, дет шъ пази през лятото. През лятото дет пазят нивите, тогаз вече през зимата кат се прибере реколтата си остава единия.

А: А кой е постоянният пъдар? Той какво пази?

Ж.: Дет е платен. Еми шъ помага по съвета нещо.

А: Той си е платен пъдар.

Ж.: Той си е платен.

А: Той е различен от горския.

Ж.: Да, да.

А: Добре. Какво пази този, платения?

Ж.: Ами платения оди пак по земите.

А: А кой му плаща? Държавата?

Ж.: Държавата.

А: Той си е на щат.

Ж.: Да. И оня си му плаща пак държавата.

А: А не събирате пари вие да плащате?

Ж.: Не, не.

А: Дори на временния?

Ж.: Не, не събираме.

А: А примерно, ако не сте доволни от него, можете ли да го смените вие?

Ж.: А-а, може, зависи.

А: Нищо, че е на държавно.

Ж.: Всичко, каквото каже селото.

А: Каквото каже, ако не сте доволни.

Ж.: Ако не са доволни.

А.: И временния и постоянния можете да ги смените вие?

Ж.: Да, може, може.

А: Общоселското събрание?

Ж.: Ако си не гледа работата.

А: И това се решава на събрание?

Ж.: Да, да.

А: А може ли другоселец да бъде нает за пъдар?

Ж.: Как?

А: Другоселец. Не от вашето село. Или обикновено все от вашето село?

Ж.: А-а, все от нашто село. Никой няма да ти дойде.

А: Чужд човек да наемете?

Ж.: Чужд човек, дума да няма.

А: Казахте, че при нарушение сте съобщавали на кмета.

Ж.: Да, да.

А: Или на пазача.

Ж.: Даже шъ се обади, шъ иде, шъ ги вика, шъ ги глобат…

А: Ако са хванали нарушители.

Ж.: Да.

А: А вие помните ли такива случаи? А имало ли е случаи на саморазправа? Примерно ти не казваш на кмета, а лично отиваш да се биеш или да се разправяш с нарушителя.

Ж.: Ами имало е сякакви случаи, имало е, как да няма.

А: И така.

Ж.: И така — бият се, съдят се, нали.

А: Да. И се съставят глоби?

Ж.: Съставят се, актове се съставят, всичко, нали.

А: Добре. Товарихме, че вие сте си помагали селяните в много дейности, нали. Така наречената селска взаимопомощ. Разбрахме нали, че хората са си помагали при нужда.

Ж.: Да, да.

А: Примерно по съседски, по роднински. В какви дейности си помагахте?

Ж.: Ами зависи каква дейност има.

А: Примерно.

Ж.: Касиерска дейност.

А: Примерно, ако стоиш, на нивата помагахте ли си?

Ж.: А-а.

А: В такъв смисъл.

Ж.: Да, да, да. Тука правят цяло село, знаиш ли кво правят, когато наливат плочи, къща да градят, одят вече помагат по 20, по 50 души одят, помагат му.

А.: Това вече доброволно?

Ж.: Да.

А: А плащат ли им?

Ж.: Не, не.

А: Собственика…

Ж.: Не, шъ ги нарани, шъ хапнат, шъ пийнат, това, онова.

А: Утре и ти ще помогнеш на другия?

Ж.: Да, да. Тука на колкото къщите сме правили се хванеме по 50 души.

А: А други такива подобни дейности на взаимопомощ можеш ли да споменеш? Освен за плочи.

Ж.: Ами, къща га се гради. Вадят, помагат, камъни вадят, тухли, да ги дигат отгоре къщата, нали. А това ти моеш ли да го сториш тая къща до отгоре?

А: С две ръце.

Ж.: Ни га строиме тоя, средния етаж, тоя отгоре, сиа ми и сме докарали каруци, камъни много, майсторите нямат. Като дойдоха десетина души, 15 души, 20 души хора, като почнаха — давай, давай, давай камъни догоре и напълниха скелето, нали има скеле и стигнаха вече, и ги качиха камъните, ората помагаха. Всяка къща хората одят да си помагат.

А: А примерно в работата на нивите помагахте ли си? Нещо да ти изоре или да ти събере. Пък утре ти да прибереш неговите…

Ж.: Одят да се помагат едни други, бе.

А: А вие така правили ли сте с другите?

Ж.: Правили сме, ми как. На брат ми шъ идем, на другия шъ идем да му ожънем.

А: А на приятели?

Ж.: Шъ помайме. И на приятели.

А: И те на вас, и вие на тях.

Ж.: Да.

А: Сте си помагали в селската дейност.

Ж.: Да. Да вързват, да жънат, такова правят, нали. Помагат си.

А: А имало ли е селски кош или селски хамбар в селото?

Ж.: Какво?

А.: Селски кош, така се казва. На общо място да събирате храна, ако някой е закъсал, нали, болен и вие с това да му помогнете.

Ж.: Сега, ако някой е болен нещо, беден нещо, ще му занесем нещо. Шъ идем да го видим.

А: Но това всеки сам го решава, никой не ти казва.

Ж.: Не, не, не. Има болни хора тука, коет са болно шъ идеш да го видиш.

А: Никой не те организира за това.

Ж.: Не, не, не. Не организирано, нали. И няма болен човек или близки, дет са почти близки, дето немой да не идеш, шъ идеш да го видиш. Ето тука нашия комшия, шъ одят…

А.: И да съберете пари за доктор.

Ж.: Не, не. Пари се не събират.

А: Само с...

Ж.: Шъ му направиш баница, шъ му носиш нещо дручко. Шъ му занесеш нещо, нали, да го посетиш, да кажем.

А: А кюмюр, дървени въглища, правили ли сте тогава?

Ж.: Не.

А: Тоя кюмюр.

Ж.: Не.

А: Защото чухме така. А борината като сте я събирали, продавахте ли я?

Ж.: Продава се и я съм ходил да продавам. Нали ги казах. Одиме изкупуваме борината с един камион в Пловдив шъ я продадеме, да вземеш пари.

А: Да. А мурсайския чай, откога е започнал да се пие, отпреди 9-ти ли?

Ж.: О-о, аз го помием като дете.

А: Пили ли сте тогава? Ние сега го видяхме за първи път тук. Не го знаехме.

Ж.: А мурсалски чай, то се дума навсякъде.

А: Значи сте си пили едно време.

Ж.: Пили сме.

А.: А събирахте ли го тогава за вкъщи?

Ж.: Събирахме го, как. То сега малко го поограничиха така.

А: А някакви оброчища така? Нещо свързано така с такива, то пак се легенди? Оброчище, знаете ли какво е оброчище?

А.2: Такова свято място.

А: Като на хълм обикновено, кръст или някакви камъни свещени.

А.2: Курбан дет се прави, такива места дет се прави курбан.

А: Или молитва нещо и аз не знам точно.

Ж.: Я чай, чай, аз го разбрах ся.

А.2: Както вчера сега, там параклисчето на Свети Георги, нали се ходи на хора на Гергьовден на това параклисче.

А: Някакви такива оброчища тука в района да има?

Ж.: Ся тука се прави такова и по-рано са правили. Да кажем… такова, не вали дъжд, нали, не вали дъжд. Взимат цяло село събират масло, събират олио, събират храна, носят казани тука, големи казани носят.

А: Къде ги носят?

Ж.: Където ши ги готвят, където шъ ги готвят.

А: Те избират някакво място.

Ж.: Те избират място. Някои дърва карат, всичко вече, одят хора, който има овце, одят най-малко по 10-тина, по 15 овце.

А: Ама мястото свещено ли е това, което го избират, или?

Ж.: А, не, не. Където искат.

А: На някакво място?

Ж.: Ей тука го сме правили.

А: Край селото? Близко?

Ж.: Край селото, близко, Долното гробе, горе сме правили някой път. Те се събират, тога цяло село одят да ядат. Там да такоа, само че ракия не носят.

А: Не дават ракия?

Ж.: Не дават.

А.2: А в читалището? Защото ни казаха… Кой ни каза, че имало, в петък са правили… В петък са правили в джамията или това са други някакви събрания?

Ж.: В джамията не правят събрания там.

А.2: Защото ни казаха, че в определено време в петък. Дали е имало такъв ден.

Ж.: Петъчна молитва, но тя няма нищо общо.

А: Не, някой ни каза, че там може би ходжата е казвал какво да се прави.

Ж.: А те и ходжите псуват, и поповете псуват.

А.: А вие, ако сте брали там мурсалския чай, продавали ли сте от него?

Ж.: Не, не. Някой може да продава друг.

А: Но вие — не.

Ж.: А, не, не. Да кажем набрал го повече, на някой шъ го продаде, па някой може да му даде нещо, нали.

А: Спорове за земята имали ли сте? Спорове за земята с други селища имали ли сте едно време? За нея сте се карали?

Ж.: Да, за нея, Мурсалица.

А: С кое? С Мугла ли?

Ж.: Мугла, Мугла, да.

А.: И разделихте ли я?

Ж.: Разделихме я. Щяхме да се съдят там. Аз бях председател на АПК-то там. Карахме се, струвахме.

А: Ама преди 9-ти карали ли сте се за тия граници?

Ж.: И по-рано са се карали.

А: И по-рано са се карали?

Ж.: И по-рано са се карали. Тая земя вече…

А.2: Там ли е най-хубавата земя? Там ли е?

Ж.: Тая е най-хубавата.

А: Нивите?

Ж.: Нивите.

А: Тя на колко часа път е?

Ж.: А?

А: Колко километра е до Мурсалица?

Ж.: Колко, горе-долу към двайсет километра. Ей, голяма планина.

А: Горе на баира ли е?

Ж.: Да, там едни ливади, че такова, че нали…

А.: И там картофите садят?

Ж.: Картофите.

А.: Боба там садите ли?

Ж.: Не, боб не садят там.

А.: А ръж, царевица там или, не?

Ж.: Не, не.

А: Само картофите са там.

Ж.: Само картофи.

 

Интервю с Роза Димитрова Сакалийска

Инициали: за Роза Димитрова Сакалийска

за Станка Добрева — С

за Веска Кожухарова — В

 

— Сега искаме да ни кажеш как се казваш?

— Роза Димитрова Сакалийска — На колко години си? Коя година си родена? — 77–18 набор.

— Роза Димитрова Сакалийска — Какво си учила ти? До къде си учила?

— До четвърто отделение, и завършила нощно училище 5 клас.

— Повече не си учила?

— Кой да ми даде да идам повече да учам. Ние бяхме много деца, моя баща и майка не мъ пущат.

— И коя година се ожени ти?

— А ми аз се ожених на 16 години. Кът ме украдъа.

— Едно време са ги крали.

— Аз не съм ние живеехме на една колиба там и момчетата кат ме видят недудня се едно ше ме лапнат и нашачка имах два брата за женене те не бяа женените, а пък мене украдаа, ама било е брат съгласен там да ме даде, без да знаем я. Ем идваа да ме искат я им отказах, нали съм малка отказах го.

— И пак се ожени?

— А нали ме окрадаа. Да.

— И коя година си се женила ти?

— А 18 година на 16 години прави сметка. — 34 година. И колко деца имаш ти?

— Ами имам 5 имам сега мой си и две имам заварени. Щото моя мъж почина 52 година останайме 2 деца сирачета. Тогава беше часно, няма кой да иде, дядото си почина. Няма с кого да ида, одам да орам със струп там, не с орало с халешник. И вит нал женско съм сама, натисна оралото изрипна, сетне зей струйката по орале, обаче не могам да одам млада жена зей ората с мене да се подиграват. Викам, а дет ще се подиграват тогаз се ожених за втория ми чиляк с неговите две деца и мой две доведени и заварени и три природени — седем деца.

— Ти си наистина майка героиня.

— Ам героиня, ама пак героиня да ти кажем. Всичките деца ми са добри и снахите ми са убави.

— Както гледам, майко, майко ти викат.

— А, и снахите и виж внечките какви ми са убави. Други отидоа за Смолян днеска.

— Момичета искам да ми кажете и вий имената си, защото когато се дешефрира записа да знаем, да могат да бъдат отбелязани.

Ти се казваш?

— Силвия Руменова Сакалийска.

— Силвия Румеенова Сакалийска едната наша героиня, другата?

— Наталия Лефтерова Сакалийска.

— Наталия Лефтерова Сакалийска, добре дано успеем при разшифроването да различим гласовете на двете.

— И сега?

— И сега, каквот съм учила сичкото си знаем.

— Браво.

— Много е умна всичко помни песни, стихотворения.

— Викам днеска на децата да сторям Гергьовден, нямам такова да мъ заколя нящо, сторам баница със спанак тамам е правам.

Викам, деца, днеска е Гергьовден, Гергьовден дойде, дойде Гергьовден със зелено обдарен. Слагай мамо софрица на зелена тревица. Давай агне печено на тавица сечено. Да похапнем и посръбнем и ще тръгнем към ливади зелени за божури червени.

Пресни китки ще си свием и весело ще си попеем. А пъ то няма никъде да идем. Не вървят ми ногите, болят ме колената и кръста и не могам. Тука.

— А бе във вашто село имало кооперация, такава потребителна кооперация магазини дет са давали пари. Ти помниш ли кога е образувана тука кооперацията?

— Ам то мъжа ми може да помни той е кооператор било, не знам сега аз не съм била кооператорка и не помним и не знам. Да се попита чиляк ако знае.

— А ти кога си почнала да работиш?

— А я съм почнала още от дете работа. За мене не е имяло. А съм било родило днеска на седмия ден отидох да жънам и два часа път съм вървяла оттука и два оттам. На седмия ден оженай нивата и тръгнай си оттам, когато тръгнай на брат ми две дъщери стигнаа ме, че само си ме изпратия по на пръшина съм си детето. То е два часа път. Далече е о, о, о. Носим си детето и едва, едва вървям и ме заминаа се братовите дъщери И тогава друга ме стигна комшийка вика ваа как вика вървиш ти ем си жънала, ем си родилка мен ми зе детето слезойме на главната оп една лека кола и си такова и ме зе, зе ме. Викам на мен ми се брат ми дъщери, няма викам да спираш да ги зимаш. Тя ме замина аз съм родилка викам заминавай. И заминаа, ги докара в село оня човек той за Девина, ма ме докара тука в нас и тогава отиде за Девина, а идеше от Пловдив.

— Сега ние искаме да те попитаме за едно време там като си живяла, като сте се оженили с мъжа си в каква къща живеехте? С първия си мъж още.

— У-у-у, отдолу е лявата, тя си седи къщата, аз ще ви я кажем. Отдолу е лява, отгоре едната стая.

— Ляв — обор.

— Обора на добитъка да, ама нии си го тъй казваме — обора на добитъка и тогава отгоре с дъски покрита. Детенцето люлкята тураме, та тече, тече, тече така.

— От покрива?

— От покрива. Житото на в таваня отгоре, на дъски таваня не е се е мазан. Жито пада баскере, когато идем жито. Нали разбирате жито?

— Да де. Да де. Да де.

— Сичко нии там качаме горе, сичко и там ляба месиме и там нощвите. Сичко, сичко.

— И колко души бяхте в една стая?

— Колко души бяаме? Бяаме 5–6 души, и сетне я се наложи като, като виждам, че девера не е женен и викам на мъжа ми. Айде викам да разпуснем малко къщата и да я дигнем един етаж, та я разпуснааме малко на япръж, та вдигнааме още един етаж, та сторийме по на него една стая и на мене една и една старите и една да турваме багажа и седи си стаята. Оти чиляка си умрее.

— И колко души в една стая живеехте и спяхте?

— Колко души? Че 5–6 души спяхме на едно място.

— Какво имахте? Кревати, такива работи?

— Нямаше креват — бобвина. От фасула това, което остава. От фасула и върбула на две, три постелчици и така.

— Как вика от фасула?

— Бобвина. От фасула. Това се казва от боба — бобовина.

— И вие сега, ти си била при свекър и свекърва тогава най-напред като се ожени?

— А, аха при свекър и свекърва. Дур ги не покрам да заспът я не лягям. Кога ше ги покрам, такъв си беше обичая. Да легнат, да заспят и я тогава си лягам или при тях лягам, то чиляка го нямаше тогава. То ту запас на фронта отиде, ту на Бяло море овчар и я връ при тях, при тах си спя.

— Всичките заедно си спяхте?

— Заедно.

— Аха.

— Еми от какво влизаха пари в къщата?

— Ми от нищо не влизаа. Нямаше с какво данъците да платим, то няма работа от къде? Ако продадът някои браф ше вземат. Ше вземат лепта.

— Браф — това е глава добитък.

— Добитък. Овца ли?

— Аха. Някакво добиче.

— Добиче. Откъде ше влизат. Ше такова, ше вземат да наберат борена, ше я очистят, ше я предялът и борната ше я тварят на мулето и ше я закарат пеши за Пловдив.

— Да продават борна?

— Е — е да продават борна, да донесат солчица и да донесат жито ако надат малко и гладни си бяеме и сичко беше.

— Колко имот имахте вие? Колко декара имот?

— А, че то декари имахме на някогаш места, на някогашески места.

— А добитък?

— Добитък имеаме. По 10–20 брава, по вол.

— Кон, крава?

— И муле.

— Аха.

— А каква дума рече ти? Вул?

— Вол — вол.

— А, вол.

— Овци и кози?

— Нали 20 брава — 20 глави. — 20 глави. — 20 от едните или заедно 20?

— По 20 овци 30 си държаа, да си наторат нивата оти нямаа изкуствени торове. Тъй като няма нищо.

— А какво садяхте тогава на нивата?

— Ам къде за царевица, къде картофки. Къде нива пак за жито. Ама кога стане, кога не стане.

— А зеленчук имаше ли? Домати, чушки?

— Зеленчук ако някои си посее градинка има, ако не си посее няма.

— Ама градинка в двора тука нали?

— В двора.

 

— А накъде по нивите градинки да сте правили, па да сте отбивали от реката вади да правите?

— Че който си имяеше покрай реката правеа си.

— И с кого я правеше тая вада?

— А.

— С кого я правиш — самичка или с някого съюзявате се с комшиите?

— Ам, че то който си я има самостоятелно сама си прави, пък който си е с комшии някви — заедно.

— Но могат да се обединят?

— А, могат.

— Абе исках да те питам аз нещо. Добър ден. Така и нии искахме да те почерпим. Сега, всяка година ли сеехте на една и съща? Как с какво?

— Всяка година на една и съща нива, няма къде да ги сееш.

— Аха.

— Добре. На кого беше къщата, в която живеехте вий?

— Това беше на.

— На свекърът и свекървата или?

— На свекъра.

— Всички в една стая сте живели?

— В една живееме.

— Сега. Помниш ли кога докараха тука електричество?

— Ток.

— А, че ние кога докараа електричество, я одим да праам на трудови начало това арка да караме вода да имаме ток, е срещу там, тя сега се развали, срещу оборите на село. Тя сега се развали.

— Коя година беше това? Имахте ли през 39 година? Старата къща като беше?

— Старата къща — имееме, имееме.

— Ток?

— Имееме ток, имееме тогава. А кога го прекараа, та одиме си пускаме на трудови начала. На трудови деня.

— Да де, да де, ама не разбирам коя година. Преди 9 или след 9 беше?

— След девети.

— А откъде си носехте вода? Ние си носииме вода от дерето, ей от горе от дерето. Сетне напогния ората, отидойме пак на трудови деня, та си изкопааме каналите от селото, докараа тръби и тога пуснааме ей от Балкана вода и тука имеаме чешмечка от нея се ползваме, а иначе по напреш откъдето намериме. Чак от въз дерето нагоре имаше чешмичка. От земята излиза и от там одийме, та донесеме, иначе… А сега вода имаме, ама, а мой братовчед беше бригадир мажъ ми и я бригада бееме събрали отидойме, работийме па сега къде 6 месеца направийме водоема. От там сетне изкопааме каналите, разнесааме тръбите и напраиме водоема. Голям водоем.

— И нали имате тука в къщи?

— Да, да. Сега имаме вода в къщи, имаме вода. Имаме вода. В другите стаи, навсякъде имаме.

— Искам да те питам. А, тоалетната ви къде беше едно време, когато живееше там при свекъра?

— Отвънка, тя си е пак вънка. Е — е там.

— А имахте ли въобще тоалетна?

— Как да нямахме. Да имааме. Има, има.

— Едно време?

— Да. Едно време вкъщи нямахме.

— Не вкъщи, а на вънка?

— Вънка има и винаги си има. Тя си седи.

— Аха.

— Аха тя си седи. И сегя си имаме. И сегя си имаме вънка в дерето на водостока там върве вода.

— И отвътре и отвънка.

— Аха. И вкъщи и навънка?

— Да, да.

— А, с какво се топлехте?

— А, топлееме се на дърва.

— На каква печка? С какво? На какво готвехте?

— По напреш на луджак.

— На какво, на луджак, тогава едно време? На какво готвехте?

Как готвехте?

— Ам готвееме сарко. Сега има веруга там.

— Аха.

— Значи има веруга. А на веругата? Веругата я закачваш на луджага?

— В комине.

— Аха, в комина.

— И на огъня си ври.

— А ври. А как ври в котел? И кога си купихте за първи път печка?

— За пръв път печка никой нямаше в селото, ама я бяй бая оперена на братята си бях. Отидох в Пловдив, имях дете боленко отнесеех го и за пръв път видях къде е Пловдив и сетне се наложи кога си додех да идам да си земам печка. А отидох на битпазар.

— Колко голяма беше? Към колко години? Кога беше туй след 9 септември?

— Охо, преди 52 година. — 52 година? Аха, отидее, та нарами от битпазар, та до гарата чак.

— И я носи на гръб?

— На гръб. И я турии на влака и на гара Въча я свалих и я турии на камион и сам бе моята единствина печка. От там сетне селото, тя направаа сичко ората купеея и ние си купийме други печки сичко, обаче тогай беше така.

— Първата печка. Та аз, ний питахме колко декара земя сте имали? Помните ли?

— Ам то колко декара, то кажи го речи 10–15 декара имяше земя, но беше на бабата, а по-преди на дядото.

— А с какъв инвентар имахте? С какво я обработвахте тая земя?

— Ама обработвайме я с орало, сетне си купийме бееме трупка, сетне трупката ми я зея беха текезесето, па едната на сираците си оставих. Та сега на сираците трупката си седи, пък нашта я зеа в текезесето.

— А, какви простройки имахте за добитъка, освен тоя ляв дето беше?

— Само той.

— Само ляв постой в къщата? А къде слагахте слама, сено?

— Върху обора. Е като сега, празен.

— Аха отгоре на тавана.

— То се изпразнило отгоре сега, та обора има добитък, амъ отгоре сеното се опразни.

— А зърно къде държахте? Царевицата?

— Аз ви казах къде — в таване.

— В тавана.

— С дъски сковът го и там го изсипват.

— Ахъ като хамбар.

— А да, като амбарче.

— А кош имахте ли? Кош. Как му казвахте на това място дет слагахте зърно? Хамбара.

— Ние го казваме хамбар, ама кош. Кажи го речи кош. Скуван от стърните с дъски и там се слагаше.

— Нещо да сте продавали от това, което се слагаше?

— Че какво да продаваме.

— Нищо не сте продавали.

— Ами те нямат какво да ядът, па камо ли да продават.

— И ка смяташ вие бедни ли бяхте — богати ли бяхте?

— А къде това богатство, а я съм неимала дреха.

— Кажи, кажи с какви дрехи сте живяли. С какви дрехи, къде сте живяли преди това.

— Ние живееме на баира и те искат това, точно това да разберат.

— А на баира живяеме и там какви дрехи търсиш, парцали ке ние одийме с козите с овцете с говедата. Къдет ме изпратят там одех.

— А защо на баира живеете?

— На баира живяаме, когат бях дете.

— Ама защо, защо там, а не в селото?

— Оти торта там да падне на нивата да го слъжат добитъка е там. Ние вървим с добитъка заедно.

— Колиба ли имахте там?

— Колиба.

— С камъни така, пак като къща, обаче не е измазана така.

— Те колиби казват всъщност на летните къщи. То си е къща колибата.

— Да.

— А сега защо смяташ, че сте били бедни?

— Защото такава е била обстановката на народа. Де да знам вече и аз.

— Защо аз като те питам бедни ли сте били или средни, ти викаш бедни сме били? А защо мислиш, че сте били бедни?

— Щот нямали какво да ядът.

— Ам какво ше, кога няма от нивата — каквоо ше ядеш, де ше земеш ядене кат нямаш пари. И имаш овце и никой няма пари да купя. Ше заколяш някоя овца в годината веднъж — два.

— А в какъв ден можехте да заколите овце?

— Само на Гергьовден, или га отбиват агнетата да предават овце.

— Добре, а като дойде бирника откъде платихте данъка?

— Бирника гат дойде да ти кажем, че съм бегала въз дерето, та ми се душета до туа до шава. Дошлъл е бирника да търсят данъците.

Няма данък, че с ко ше платиш. Дядото го няма, а и о дядото нама пари, то ако има ше ги оставя на бабата да плати. Хубаво, ама девера наш вика. Сега каквото имааме в къщата абица — някакво покривче в къщата и ше земат такова да ги скрие, да ги не носи бирника на съвета да ги продава. Тогава да ги не продава найде каси. Ей такива големи качета, знаеш ли?

— Аха, каци.

— Да, ей такива височки, карат ги на мандрата да бъркат в тях и бяа тука в това, обора де е тука плевня го звеймесва. И наде качетата и зе да ги носи. Те са се разсъънали и ще се слюпят. Какви пари ще вземе от тях? Цял чувал се сбайтаа в плевнята. А га се нароия пчели, ам няма, няма пари сега, нека бирника да почива от къде да найдат и я незная. Може добитък да му дадат да закара да се отплатят. Обаче дядото го няма в момента. Аз ако стана пчели, порита една — две пчели там. Пчели — разбирате ли, мед дето?

— Пчели, пчели.

— Оритаа там кошера дет ги намиса и бирника и девера.

— Значи те се сбиха в плевнята? Бирника и девера се избиха.

Пчелите изкочиха.

— Изкочиа всички пчели и на рояк отидоа в обора и я викам.

Чакайте да ви кажам сега. И я избягах нагорей, отидой, та завих бирника с едно парцалено да го не ядът. А девера хвана, имяше чешма тука някъде пусна вода, той отиде на чешмата, па бабо завий се. Земи си.

— Ти си го точила? Ти си го правила?

— Това се казва, тия са от тези мъничките, не в тава, а се печат така иначе. На печката, на тава. Така се пече, ама сухо печене.

— Нямаме в момента масло. С олио го намазахме.

— О, много хубаво.

— Земи, лапните си де. Виж, такова нощеска се отели кравата.

— Много ми харесва. Ще си вземем, ти какво мислиш толкова вкусно няма да ти го оставим.

— А как се е казвало селото? Винаги ли Настан се е казвало?

— Винаги Настан.

— А защо така?

— Ами и аз не знам защо, щото така съм го запомнила, пък моя баща си е умрял млад и съм го не разпитвала, кат дете не съм нищо.

— Знаеш ли за някакви? Някога тука от селото да са бягали от чума, от холера, от някакви други болести? Някой да е нападал селото?

— А виж сега да ви кажа.

— Да сте се крили? Да сте бягали?

— Ора са бягали, а наши своищина. Земи, земи лапнете си.

Свой ора не са такова нящо имало и незнам.

— Ти не си чувала?

— Не съм. Чувала съм, а ма не наши да са наши такива ора.

— От вашето село ли?

— Това е спанак.

— Да виждам спанак ние го видяхме. Но виждам, че има и ориз.

— Оризчек и сиренце. Е омъкнай да го сей на фасулчек, па го сварий у буркане спанака — йе го тука къде е. Да, за зимата, мое да седи и до пролетта. Правиш си супичка с картофки. И става много хубаво.

— Чудесно. Та да продължим нататък. Ти знаеш ли дали такова, коя е била тука общинска земя в селото?

— А виж сега.

— Каква земя има в селото?

— Кат стана ТКЗС, стана като държавна. Пък, а сега нашата земя не е полска земя и може да се работи така като трябва в полето и сега раздадоя часна си бе и часна си я раздадоа, ама то се вика почти я залисия. Гурни, гурни. Тая се сгуринява земя. Има по малко, където е попадала в блока.

— И какво я работите вие?

— Ам каквото да работиме, дето имайме ние нива момчето миналата година сбра ги моя старец. Елате момчета да се не карате, да се не байтияте, вие нямате по много имате по на едно място нива и по на едно място ливадка за косюване, за кравите за сено. Обаче фърлиме чоп. Тебе там, тебе там, тебе там, а га Сандювия баща, малкия ми син вика мамо да сееме вика картофи. Отиде, та си купи от друго село Лясково се казва, купи картофи. Иляда лева даде, петстотин даде за такова за оряне, о дий и аз с колата ме откара да попрашаа, а пък то га го наниса тя и елени тя и свинете.

— Елени има ли тука?

А така. Да има. Как го званат това разсадтика, резервата.

Да, да, резерват има тука. Има резерват. Има и прасета и сърни.

Изядаа го, завъдиа дал комисии сварнва иляда лева даде за дялото, гледаа го в град Девин, гледаа го в Смолян. От Смолян рекоа — да го върнем в Девин там да се погодите уж да му платят нящо. Нищичко му не платиа и в София го изпратия и оттам нищо му не платна на децата, а пък те моите деца са сиромашки, те не са такви деца да сме имяли пари да му помогнаеш или сваренва. Я съм от дете сиромаа и сиромасца. Какво да права? Не смеем ако видили ово.

— Ама ние питаме сега. Има земя, която е ваша земя нали? Ама не сега — едно време преди девети. Тогава още на първия път като си се женила.

— Да, същата, същата.

— А сега, тя земята е същата. Имало ли е земя, която може цялото село да я ползва. Такава дето е селска земя?

— Ам тя е селска.

— Дето всичките да могат да си пасат добитъка? Такава земя имало ли е?

— А, за паша. За обща паша.

— Няма, нямало обща паша.

— Ами къде пасеше добитъка на селото?

— Тя си е чаена собствена. Пишеш се днес я имаме сега, ние го работиме, то се казва горе е-е планината Мурсалица. Имаме ний 10 декара, ама за него данък може да ни не въдят сега, оти, оти го водят паша. Ама на селото са си паши де. Не са държавни. Всякой си ги. А сега га мина земната комисия сички народа одаа, та си казаха кой докъде и ши го наработат добитъка ше го пасят, ама сякой един човек да си знае къде е оти старите изпомряа, яз съм най-стара може би. Умряа ората, а пък сега земната комисия мина всякимо си тураа синоре, ич да го неработат, па ше го имаме. Разбра ли ме сега.

— Да разбрах те. Да питам и за едно време сега. Къде си пасяхте добитъка едно време?

— Пасяйме го по шумата.

— Това значи в гората.

— Да. Из гората.

— А на кого беше тая гора?

— Ам тя си е па държавна гората, ти не може да кажеш тая е моя гората.

— Държавна или на общината на селото беше гората?

— Че тя си е селска. Докъдето държи границите с други села до там си е селска земята.

— Ахъ.

— На селото гората. Виж Лясково, Бедам, а Мугла, Тешан има си граница нашто село. И се намира в селото си гората и тя не могат да протестират и ние не могаме да минаваме над тях. И нито те протистират, нито ние. Комисията дава там. Комисията казва това е за ваште, това е за Мугла, синора е тука. И ние знаем синорете — Лясковец, Бедам, Мугла, Бела пръст, а това.

— Бели пръст — какво е това? Село ли е?

— Не е село. Там е дерето.

— Местност.

— А-а Бела пръст.

— Там ходите, какво правите с бела пръст — мажете с нея?

— Не бе такава е там земята, бяла, бяла кал.

— Хубаво. А зимате ли от нея?

— А какво да зимаме, дето не трябва, то е ни кереч да мажем.

— А едно време?

— Едно време мазааме. Но то си има и тука също.

— Е, добре де нямаше ли, така земя, която не се обработва? Не се оре, не се коси, а там се пускат кравите да пасат. Само пасища.

Ка могат кравите в гората да пасат?

— Ами, а сега има ли някаде в нашето село паши да пасе на едно място кравата? Ам тя се орка виж къде я ела погледни и къде има варъч. Камъка, камъка. Там одеа и там одеа в гората. На две се делят кравите оти са много, четири говедаря, еднаш иде нашия там, утре другите, па ше идат натам, все едни и същи ора одат.

— Има ли поляна така с трева?

— Няма поляна, няма трева, няма нищо около пътя. Там няма никъде, то е. Ам ти се огледай, та виж селото какво представлява. И да се вземай гората няма равнина, няма тако сички пасат в гората си добитъка.

— А овцете къде ги пасяхте?

— Овцети и тях в гората някой, някой, ако не сява нивата и там пак пасят овцете. Едната година си оставят за пашище, сменят сега там. Едната година си оставят за пасище. Другата година пък на другото пасище. Едната година посеят едното, другата година го оставят за паша и пак там се преместят.

— Сега ти твойта частната земя, която е. На нея го правиш това нещо?

— Часната, часната.

— Я го разкажи точно как става.

— Ам така става. А всякой се оставят да кажем ракитово го звеем, ракитово — тай година ще е паша, за сегмала. Догодина ше оставя другата паша и еднъж едната, еднъж другата може па ич да ги не орат, па и двете паши се пасат. А така.

— Значи едната година се оре, едната се оставя? Така ли?

— А остава се едната.

— А на ракитово иначе ниви ли има?

— Ам ниви.

 

— Не се притеснявай за това дето го записваме ти толова хубаво говориш, че ний просто се възхищаваме. Некада продължим.

— Значи всички, които имат да кажем на Ракитово земя таз година решават, че няма да я орат и я оставят за паша. Така ли?

— Да, така. Другата година там може да менат да орат и туй на Мурсалци дет сме го оставили. А сега на Мурсалци ще идат телетата. То е частно, земната комисия мина. Тя си го описа, ората си улъгаа. Кой от Соколовци имаше тука ора, кога стана ТКЗС сякой се отиде на тяйното село, нали. Ма сега сички се събраа, земната комисия и фанаа, та си тураа синоре и ората няма да дойдат да орат и да копаят, ама тяйно си е пари са си броили когат са си го закуповали от ората и сега са ползувт за паша. Едната година ис там, другайта ис там и после че идеме и там на Мурсалци и телетата ше идат. Яловите телета. А сега мал ше идеме и там. Ако иска да се сменят догодина. Едните ей там, едните ей там. Така е. Друго какво да тикажа.

— Значи всъщност едната година земята се обработва, другата се оставя да почива, за да пасе добитъка?

— Да, де да, тай да се подобри, да се подобри малко.

— Да се подобри значи да се натори?

— Да се натори. То си се наторява от добитъка. Насам, нататък.

— Ами да ми кажеш сегмал какво е?

— Сегмал е дойните овци.

— Да. И какво представляват?

— Е, представляват млекото, кашкавала, сиренето, маслото.

— Как се организира сегмала?

— Сегмала сега сякой си е на къщата. Овцете днеска щяа да отбиват ягнетата и да ги карат да ги предоят. Две души капят овчаря, нали. И сякой кой колко си му надоила овцата, ше ода да си земе млякото. Ше носа рана на овчаря, овчаря пасе и дои там и карат си и ора, а млякото го карат сега да го дават, нали там иде колата чува. Издоят, което е за даване, дадат го. Който има много.

Който има малко, то си е за него. И сега тука има един човек 40 овци. Бързаше днес да ги отбият ягнитата, и да вървят да дават мляко. Обаче на Гергьовден не е убаво да ги разплакваш ягненцата и от Господ не е убаво. Що ще кажеш. Защото на Гергьовден стоката не трябва да я броиш. Ако я броиш сетне през лятото може да ти умрат от 20 до 30. Опит са правили ората. И оставя за идната събота да ги отделят от майките им.

 

— В съботен ден трябва да се отделят така ли?

— А?

— В съботен ден трябва да се отделят.

 

— Не бе, оти са, оти са ората по-свободни да идат да си предоят овците, та в събота и неделя. Нали коъто…

— Значи какво значи предои?

— Овците ги събират на едно място и хватат овчар и на едно място ги доят. И всякой трябва да иде, ненговата овца да си я издои колкото има, да видят, ше му го намерят там, ше му го запишат, колкото мляко ненговата овца си даде толкова земе! Той от орските няма да земе. Кой колкото си има, толко ше земе. Разбра ли ме сега?

— Разбрах те.

— А така!

 

— А имахте ли селски ливади? Не частни, а на общината ливади?

— Ам, на общината къде те има ливади, знаеш какво ше ви кажа? Ше ви кажем тва, друга ше имаме, селски бик се казва, за кравите разбираш ли?

— Да, да, да, да — Ха, имаше акция, които одееа падар из горите по ниви, по ливади да пазят, където те ората втесват. И тогаз нямаше селски, нямаше ливади. А до тука нямаше нищо селско.

— А как?

— Държавно няма, оти ше кажеш, оти помнем я моя баща задължение, че днеска за бика селски да гони кравите, нали? Та я да го гледам, ресилня, които я, те го гледа и коня с коня, то оди по горите. Коня и вола на сякои трябва да откара сено там, на съвета да съ съхрани да се гледа през зимата и вола и коня. Разбра ли ме?

— Да, да, да.

— Значи нямаше всеобща ливада за бика?

— Няма обща, няма.

— Значи има и бик, има и жребец конски?

— А, муле да е кон да е тъй се нарича за разплодник?

— Аха. То помня и пураж на пураж иска от селото сберат по няколко килограма да се ранят тя и Ваня, дето ги има и това е.

— Ами тъй хубаво за добитъка сте сбирали заедно, а храна как сте събирали за хора, ако речем, да закъсате, всеки да дава по малко храна, да речем зърно и при зор да го използва.

— О, о, о, че то и сега е тъй. Болницата закъса, моят с Ахмед.

 

— Да, да знам го.

— А?

— Да, да, и кво прави той?

 

— Еми събра и картофи и фасул и ориз, кой колкото пожелае в сърцето. От света, и в от света ги заараха в болницата.

— А тогава, едно време преди 9 имаше ли?

— Сега?

— Не, по рано, като си била млада, имаше ли такова нещо?

— Ами, виш сега, когат съм била млада, те хората яд си, яд си, не тъкова, да съжълят ора кой има и кой няма, кой няма глядно си седи. Кой си има вика „Яз ги работим, имат си го“. И онии се поминуваа ората. Какво да кажеш. Тоя, който си имал по-много имот, по-много си работи, по-много си тура жито в хамбара. Я съм седяло гладно, гладно и две дечица, първите ми дечица, гладейки сме гладейки нищичко нямаме вкъщи и отида у сестра ми, по-голяма сестра, тя я няма, я си дойда, вечерта децата ми легнаа гладейки и тогава мъжъ и, на сестра ми мъжа и мъ изрука. Излезни, вика малко и я излезох в тъмното. Сварила сестра ми качамак и завила го и изпратила по мъжа и да ми даде да си нараним децата. Всякяк съм попадала. Всичко е минало през мене. Всичко.

— А имаше ли селски ниви? Или градинки някакви, общи за селото?

— Виж сега!

— Които съвета да ги държи и да речем ги дава?

— Ама, виж сега. Селско е било само това кърше оборите и то, то не е било такова, то, ъ-ъ, черква, джамия да кажем? А бе Вие, разбирате, нали?

— Да, да.

— На демийското настоятелство дето уградия тука централата.

— Аха.

— То е кърше оборите. Те било селско.

— Е, то кво беше, нива ли беше?

— То не е ниви, то бяха, като игрище и пак игрище е сега.

— Като пасище.

— И оборъте се напрени, тя съ джемитското обстоятелство, то е селско! Друго селско незнам да има, къде има.

— А селска градина, такава с круши и ябълки? Със сливи?

— Круши и ябълки няма, сливи няма. Забрала долу има, забрала, но то си е на Карльовци.

— Карльовци, какво е това?

— Я там съм садила и круши, и череши, и сливи, и пиперки, и домати, и всичко. Изкорениа ги, щото нямат полза. А, ягоди сме садили, ама беше като държавно, а сега в АПК-то. Ама сега ората са го зели, дават си го под наем.

— А, преди АПК-то, кат си била млада?

— Преди АПК-то пак си беше тайно. Тях го си описали, имат си граница ма!

— На хора ли беше?

— На хората!

— Значи нямаше градина, някаква такава?

— Няма, няма!

— А във вашто землище, тука на селото в супрака имало ли е такива отделни овощни дървета? Някои да ги е присаждал и те, като минеш да можеш да си откъснеш от такова дърво?

— Че то никой не брани, че ще си откъснеш, ама няма по баирищата таквиз дървета, като това до къщата. Е, земи си, апни си.

— Ма аз си хапнах.

— Апни си още.

— О, ма тя е много хубава.

— Убава, убава.

— По твой хасър то го изядохме всичкото.

— Чакай да отрежа още от тавата. Тва се казва тика.

 

— Туй е много хубаво. Тъкмо сега ще ни кажеш и как се прави.

— Знаеш как? Тикалник. Турим го на една лувчица, сейновка скаруча, имам си, разточа листето на нея, имам и алуминиева тавечка. На тавичата се опече вър печката и айде.

— Аха.

— Нямаме масълце.

— То е само с една кора.

— Нощеска се отели кравата и нямаме масълце.

— Ама и тя пък зе на Гергьовден.

— Ха, А-ха, На Гергьовден, а тъй.

— Всички домакинства.

— Из баира ябълки, круши дървета диви, ако има, присъдни няма. То е по гората и по Балкана.

— Присади по гората няма ли?

— Няма, няма, ей дечицата отидеа на пазара. Скъпо, скъпо, скъпо, не мой да си земат да лапнат. А тука има ей го дръвче, то от дребните такова, люлки праиме на детето. Бръмбари ли, какво не, всичко червиво, окапва на земята и го събираме на добитъка да дробим за тъкова, за леб.

— А на кого е тази земя по улиците, площада, край реката?

Площада си е селски. Оти беше къщи и градинки беше. Зеа на ората градинките или платят, или не платят. Виж; сега, ТКЗС-то де, АПК-то, сега в момента дет се казва АПК в селото си има цялото частни градинки, нали, около къщите.

— Да.

— Частни. И си ги съдим можеше и дървета да си насадим и всичко. Обаче става държавно да кажем, нали, стана ТКЗС, това 40 години. Сина ми е на 40 години, пък тогава беше 2 годишен. И стана и почна да командва градският съвет, тук, че е било твое, мери се за парцел, там, се мери за парцел. Ако вие сте от града Девин. Знаеш ли какви кавги станаа? Намерят му къщата, попадне му къщата в парцел. И аз не мога да си взема парите сега от мойта дядова къща.

А сега ще ви покажа в какво съм родило децата и в какво съм ги изкутило и как съм… градила къща още родилка. Момиченце, има въпрос за новошението Пловдивско… там Карлово. Само то ми е.

— Да! Да.

 

— И… и другите савсички момчета. И то родило съм го момченцето и ми е дошло време да градим къщата. И етървата ме пъди от там. Пъди мъ. А пък не е нейна къщата, не ни плаща. И сега попаднала ми е в план, па неща да ми я плати още. И дали да се карам, да се карам, какво да правя? Градски съвет дойде — мере, мере и ти щом му каеш: „Свека молим ти се. Спрете ги да се оправиме.

Да си преградим, па тогава да градим“. Спре, че, па си ги пусне.

Градят и не питат.

— О я да турнем мрежата да си преградим недават. Всичко юрош. Всичко във веднъж да рухне. Къртят срежат мрежи… всичко.

— Вземи си, вземи си!

— Да, да ще си взема. У-у — у много хубаво.

— То се е паднало.

— Никога през живота си не съм яла такова нещо.

— Да, да ще лапнеш.

— М-ъ-ъ-ъ. Много хубаво.

— И., и така стана работата, тогава раздадоха нивите дека е около селото земя, други градиа къщи. Градски съвет сбра парите, а ората, ората местото им остана така. Ем си нямаш сега парцели, място. Разбирате ме нали?

— Да, да.

— Ама то всяко е оградило чуждо място. И ония е оградил па на друго място да кажем. Та затуй няма селско място сега. Всичко застроиа.

— А имало ли е преди 9 някой селянин да си вземе от общата земя? Да си я сложи към нивата така? Да си разшири нивата с обща земя? Със селска земя?

— Ами виж сега тва е някой, който има ръфет, копнува се, разпусне се. Ма той сега стана на Балкан. Взее по-големите блокчета.

— Е сега така.

— А сега се сбра. Ти знаеш ли на дядото нивата тука горе на планината? Даде я за лично ползване, па сега варе да се даде на нам да я поддържаме. Но тя си остана добре тая земя оти сме я подреждали, чистили за добитъка сено да носиме. А наштаа изоставили и не дават сега нашта земя у — ууу Балкана.

— Балкана?

— Да Балкана.

— Гора ли беше тя?

— Да, гора.

— Ние имаме такова място — порасла гора.

— А добре, тогава, ако някой си разшири нивата с обща земя, какво е ставало? Нещо глобявали ли са го, наказвали ли са го като видят, че е така?

— Глоби си яли и плащали са, всичко са плащали. Щом са препърнило от твойта земя на тва и глоба са плащали ората. Я там от пътя, откъм дерето викам чакай, викам, децата беа мънички, това преди 30 години. Копнем, насея малко картофи. И копнах, па додоа от Съвета и видеа, че съм копнала, 50 лв. ме глобиа, и записаа ми го да си плащам данък.

— Остана си твое?

— Остана си мое, ама то тясно, колкото къщата — се едно горе.

— Глобиа ме 50 лв. и ме записаха.

— А доволна ли е — общината раздавала ли е някакви земи общи? На селяните, така за градина, за нива?

— Ам тя дава всякимо кога беше. Ма са дойде земната комисия.

— Преди 9-ти?

— А преди 9-ти. Преди 9-ти. Не е. Кат стана ТКЗС-то те от там сетне не по-напреже. Я съм старо и знаем всичко, одило съм и в Пловдив на конференция и в Смолян на конференция, съдебен заседател бех 3 години, бях такова — председател на нашата комисия, касиер на нашата организация, въпреки че съм не била партиен член, ама па много партийна работа съм вършила, аз. Оти без пари. Пък на партийците плащаа, а на мен — не си не плащаа. Я съм членувала ОФ, зачисляме първоначално ОФ и в ОФ членувала и толкоз беше.

— А знаеш ли преди 9-ти да са минавали така като комисии да мерат земите? Общи, селски. Тогава, кога твоите са я видели, как я видяха, че си садиа картофки? Комисия ли е минала, какво беше?

— Не, не комисия бе. Пъдарят казал туй на съвета и каза ще съставиме акта и… толкоз беше.

— А знаеш ли някои да е минавал да мери всичките земи, общинските земи?

— А… може да са минавали. Я съм тогава била тогава с много деца и тва не ме е интересувало мене. Никогаш. Що ще кажеш. Я съм си гледала, ше идем на работа га додем, ше градам, ше сновам, ше плетам, ше тъкам на стъна, ше шием на машината да издържам децата. Мойто било тежко положение.

— А ти знаеш ли да има местности тука? Малки, големи, които се пазят, така да ги почитате, да не се орат, да не се секат, да не се ходи на тях, така да се почитат?

— Тва е горски фон. Тя се командва.

— Не, не такива. Други. Например да отидеш някъде и хората да я посочат и да кажеш, че някой, който отсякъл от там дърво, на връщане се разболял и умрял. На друг му се запалила къщата. Да има такива, дет им викат „Божи“ места тука.

— Божи места не съм чула и не можем да ти кажем, обаче къде е горски блок те си го пазят. Там не допущат. Видят ли го си му съставят акта и се едно.

— Добре де ами да речем, ако на Джамийското място има посеяни дървета, някой смее ли там да отиде да откъсне от там я ябълка, я нещо друго?

— Ам то няма дървета, ами да има то ората няма да отидат да откъснат. Да кажа например Джамийското настоятелство ше рукне някой да ги оберат, може да ги продадат, да използват парите ората за джамията нали? Разбирате ли?

— Да, да.

— Обаче няма да иде никой да му ги обере.

— Аха.

— А кога под някое дърво казват — под това дърво да речем има закопано съкровище? Или някакъв гроб да има там?

— Ама то няма как да ги видиш дали одат ората. Одят ора как да не одят.

— Ама знаели се във вашето землище някои такива места?

— Ами тея работи ги знаят учени, ако да речем отнякъде са чули. Я не съм чула, жена съм, с мъже се не събирам да слушам такива работи.

— А какво е това място на черешите дето е Димитров гроб?

Какво е това?

— Димитров гроб е блок. И я съм там работила.

— Е що му викат Димитров гроб?

— Щото някъв Димитър умрял там и са го закопали и името ме са взели.

— Аха. А там всичкото ли място се работи?

— Всичкото място се работи.

— Не сте ли оставили някое място неработено? А някакви череши да има там? Злато да са закопали нещо?

— Череши има. И среща залог има и Черешово се казва.

— Черешово?

— Аха. Не е на Димитров гроб черешата. На черешово.

— На Черешово.

— А тъй. От другата страна дерето. Я могам да имам брашно по главата?

— Нямаш, нямаш много си хубава.

— А на Димитров гроб няма ли една череша там?

— Може да има дива череша, но…

— Е дива, дива.

— Има. И има си и ливадка и гора, има си всичко.

— А нещо там да са копали, изкопали да си чувала?

— Е, че я не съм видяла да копаят, не зная. Там я съм работила, яла съм обед на ливадата и сичко. Там ме бе ритнало еленчето. Я отидох да му дам леб и то рипна и аз — туп. То изтури гледача си.

— Така ли?

— Та умря.

— Че го блъсна елена?

— То бъло, с ругата го нанизъл. То го набадъло и ем го рани, и ем го стъпчало.

— Боже Господи?

— А там тази ливадката в нивата ли е?

— Да. В нейния горен край. Горния край.

— Аха.

— Я блоковете й знам всякъде. На ката блоа сега има лежина га сиа викам, защото не одам да орам сега, да идам на полето да поработим. Аз бях по-първа за работа. Нито уморявах, нито нищо.

Така работят както ще кажеш бригадири сега. Вика звеното айде ставайте и я не знаех на обед да кумвам, да заспам — не.

— Много си работила?

— И никак не се уморявах. Никак.

— Ти затуй сега изглеждаш тъй млада. А знаеш ли ти някакви правила да пазите чиста водата, поляните, гората?

— Ами то ние винаги сме чистили със звеното.

— Къде? Преди 9? — 25 души звено, където има за чистене. Навсякъде. Ние тогава търсихме работа. Одийме и чистийме. А пътищата — всичко ние сме го правили. От тук поместиме там обеда, до там стигнем и земем, па продължим.

— А преди 9 пътища правехте ли?

— А прокара какво значи?

— Откъдето минава добитъка. Ам да бе нали тя оди, то си има якене. Там чистят, чистят, секат, че сетне копаят лъчки и го залесяват. Къде прокърище оставят, къде го залесят. Така е.

— Значи оставят прокъри, където да минава добитъка, а другото го залесяват?

— Да. Залесяват горски фонд. Обекта на горските. Където е горска земя тя се командва. Ако оставят прокъри, оставят. Ако не оставят, няма да минува стадото.

— Аха. А как му се казва на този път?

— Прокър. Прокърище. Минава от там добитъка.

— А какви места са залесявали?

— Залесяваха на ората местата. На моите сираци са всичките места залесили. То сега стана държавно.

— Ами преди 9 какво залесяваха?

— А преди 9 не са залесявали.

— Залезявали ли са сипей, така долища?

— Преди 9 нямаше залесяване. В ТКЗС стана горското. Ам горското си беа горското. Карат си трупий и такова, то не садяа тогава, не залесяваха долинките. Тя стана ТКЗС. Оттам сетни си събраха 20 жени и се прехвърлиха на горския фонд и на горската работа. И сега се работи на горските. Нашата снаха едната там оди.

— А едно време откъде беряхте дърва, за да се топлите?

— Ами пак вземеш си позволително и горския ти каже — бери си от там. И сега е същото. Дор ти не даде позволително да ти каже на кой обект ще идеш, дори от другаде да докараш, дори да имаш позволително, пак ше те глобят.

— На което дърво той ти маркира?

— Той ти маркира дърво там, от там ще идеш да си го търсиш.

— Аха. Ами как се беряха дърва? Гола сеч ли имаше или само определени дървета маркираха?

— Гола сеч. Дават за лекемето да стават да работят.

— Едно време, като беше млада, като беше още за първия мъж, като се беше омъжила, имаше ли гола сеч тогава?

— Нямаше гола сеч.

— Ами гатера, като имаше гатер откъде сечахте?

— Ами от гората секат. Тя все горските, все някъде я маркират тук — там, тук — там, тук — там и събират ги и ги карат.

— Ама това не е гола сеч от край до край?

— Не е гола сеч.

— Само отделни дървета?

— Само отделни дървета.

— Добре. А като вземаха те да секат дървета, там, където е отсечено дървото, пускаха ли в тез гори добитък?

— А, че то где е залисето (залесено), там не одят и добитък. То не е залисето, може да пасе. А гдето е залисето глоба ще яде, както и тоя овчар, който го пусне глобата му не мърда.

— Ами едно време преди 9 когато сте ходили, когато не е имало залесяване, кат се отсекът в гората дърветата пускат ли там добитък да влиза или се пази?

— Ами виж сега. Ако някъде покрай ниви, ливади, гдето се пасе пасище по-близко мое и да пуснат. Обаче там, където сечат трупи, с въжета трябва да ги карат и там добитък не може да влезе.

На въжена линия вървят. Той и добитък там не оди. Къде ще има там добитък.

— Аха.

— Таям моя чиляк на въжена линия ей откъде вадят тука наретата. На въже те ще изкарат трупите на канджи.

— Какво е това канджи?

— Друже скарва железа, секът трупи, въжени линии нямаше.

Ората, ората ги изкарваха. Даже на ръка пуснат ги в реката и ги карат чак до Въче на ръка по реката. То сега на камиона върви.

Въжената линия изкара на главната и оттам ги тварват и заминават за износ за далеч.

— А на какво казвате тука бранище? На кое казвате бранище?

— Нали казах първенка. Ако пасът из едната страна добитъка те са общи местата в селото се казва така, че тая година ако решат там да го забранят там за оране, ше го забранят, ако не — па ше сие.

На това се казва.

— На това се казва бранище. Значи не е на горско място?

— Не е, не е горско място. Общо на селото. Това, което е забранено за оране, това, което го орат и пазят.

— Кое е бранище?

— А… Бранището аз ви казвам, ако има значи добитъка да го местят, от една на друга страна, бранището ще си го изгорят, деца брани ли. Нали?

— Аха. Значи бранището, което е забранено да се оре, му се оставя тревата?

— Аха.

— Ясно. Така. А… и после?

— После…

— Чакай сега друга работа да те питам? Някой ограничаваше ли селяните едно време пак преди 9, колко добитък да имат? Не може да имаш много кози, не може да имаш много овце? А за козите особено, как стоеше въпроса? Да ви определят колко брави да имате?

— Слушай сега да ти кажа. Който може да държи, държал е.

Кой колкото си може. Някой си е недържал. Според условията на човека, нали?

— Да. А може ли много кози да имаш, козите не ги ли ограничават?

— Ам не. Тях не ги ограничаваха, ама не даваха и горските да пасат. Затуй ората не можеа да държат по много кози.

— Значи не може да имаш много кози, защото горските ги ограничават и ги не пускат?

— Горските, да, горските ги ограничават.

— Имаха ли определени места за козите?

— Ами те не са определени. На същите.

— А може ли в едно село според теб да се унищожи тревата?

Да няма къде пасе добитъка?

— Толкова много добитък да има, че да няма къде да пасът овцете?

— Тая онасложена ората си ги ранят. На едно и също еднъж едните крави одят, онапращят го, изядът го, ъднъж другите. А нъй ги сменят, а нъй ги сменят. То няма паша — е го. То е на куп гора — дъбова и габрова гора. Како ше найде тая крава? А ората по една крава искат да държат, че видват какво е всичкото скъпо, няма поне барам да има…

 

— Ние за едно време те питаме. Като беше млада, още с първия си мъж като живееше? По колко добитък можехте да гледате? Какво беше? Някой караше ли ви се да гледате по-малко добитък?

— Ами виж сега, то не ме е карал никой да имам по-малко добитък. Я имя и вол, имя и крава, имя и муле, имя и на мулето майката, имя и коларски волове — големи. Трупе караше моя чиляк.

Тя го трупето смачка, та умре.

— Оле!

— Така на 28.02.1952 год. отиде в Мугла градницата карат трупе и беше хванал на 28.02 снега до тука. Почнали да тварят трупе, то снегът станал тунел 2 метра от страните е завел волето напред, и потурва се, пада, минава влачката връз него и айде отива.

Така беше!

— Така един човек лесно отива.

— Така е.

— А в горите, по ливадите носвали ли сте нещо така за ядене?

Билки, зелено, киселец, коприви, гъби?

— Та ний копривка и сега си беряме. Та я си събрая и си изсуших за зимата. Виж какво има и коприва, има и всичко, но я от гората не съм брала. Тука имах една градинка дет ви казвам по ръба.

— Като млада, като млада? Събрала ли си нещо така?

— Че то ако найдеш някъде, ше си набереш.

— А билки брала ли си?

— Ами билки.

— Какви билки берехте тука по вашето село? Липа берете ли?

— И липе беа всичко.

— А липа от дървото берете ли за чай?

— Да. То липа има е надолу га вървиш, то тука няма.

— А гъби?

— А гъби берат. То младите одят. Викам на мойта внучка, една друга имам внучка там, та викам: „Слушай какво. Я не могам да одим вече викам, вие сега одите, вие сега и мене ше поддържате и гъбки ше ми носите“.

— А преди 9-ти търсехте ли гъбки?

— Не, те не знаеха, че се продават. Дори масленките ги ни ядяа.

— Ама вие берехте и?

— Ние берехме червенушките.

— Вие ядяхте само червенушки?

— Да. Само червенушки и на есента няйде.

— А сърнелите?

— Чий бяа сърнелите?

— Ония големите.

— Берееме ги, берееме ги и ония ги береа.

— А имало ли е по-рано преди 9-ти такъв случай от много бране да се свършат, да ги унищожите?

— Не, не. Те сега консервират. Всичко правят, ама по-напреш не! Наберът колкото ядът и това е. Тя сланъ пада и га идехме на работа, те ония сланясали отдолу, скалапясали се.

 

— А някой контролираше ли така, пазеше ли да не берете много гъби? Нещо да не смачкате, нещо да не отскубете?

— Не, не. Не.

 

— Не е имало такъв случай? Добре де, ама тогава какво правеше пъдаря? Какво пазеше? Не ви е пазел за гъби, за туй, за онуй. А какво правеше тогава?

— Падаря сега нали има овчари, говедари има, коняри има, всичо върви по баиря. А някой ще е сейнал нивата, опасът му я, опустошат му я, ливадата му опасът. Еми трябва да има някой там, да събира данни, да го предупредят тоз човек, че да не прави съкътлъци на ората.

 

— Еми, ако все пак хване някого, какво прави?

— А?

— Ако хванат някого, какво правят?

 

— Ами може да го глобят и да го предупредят за друг път да внимава.

— Е. Вкарвали ли сте някого в такова, тука капан имаше ли?

Ако на някого му хванат добитъка, да го вкарат в капан, някъде да са го…

— А не съм чувала за такива работи, не знам.

— Добре де, ами ако ти видиш, че някой се е пуснал добитъка?

— Ами ше му се изпокарам за друг път да има напредвид.

— Нищо че не е твойто? Нищо че е в чуждо такова, ако видиш добитък?

— Той е чужд, той не е мой, но и мой да видят и за него ще мъмрят.

— Добре. Ти като видиш в на комшията мястото да е влезал добитък какво е направиш?

— Ам рукам яла го изкарайте.

— А ще идеш ли да кажеш на пъдаря или на кмета?

— О, я за чуждия имот не мога да гарантирам, че ще кажа на падаря. Я за мойто гледам.

— Ако видиш, че в твойто са влезли ще ги закараш на пъдаря: тоя влезна в моя?

— А, а, че миналата година насадих кромид лук и на два пъти на комшията магарето излезе, овали се, строши го и не стана нищо.

Но комшия, какво да го направя? Викам недей така, вземете всички мерки за идващата година, за да не ида там да викам падарите, да те глобят. Ще ти дам фасул вика, да го присъдиш. Не искам фасул викам, щото утре ще кажеш: виж тая е алчна, та иска и фасул да го присади… Не, не съм, не съм алчна за тая работа. С колко ми остане, с толко ще живея.

— А ние те попитахме дали от много употреба може да свърши нещо? А Мурсалски чай едно време варяхте ли?

— Мурсалски чай я едно време не употребяваа ората, па сега и коренето му мъкнат, та не нашенците, ала от другите села одят.

Ние едно време с моя чиляк беаме на Мурсалци с овците, със сечмала набрала бях един чувал, та го бяаме навързали, та го отнесохме в Пловдив да го продадем. Отсуват се ората. Нещат го. И я викам там на познати наши го раздадох и айде. Оттам всечки сетне грабнаа да берат, та дори и коренището му измъкнаа.

— И сега какво казват, свършва ли се вече Мурсалския чай от много бране?

— Ам, то е на свършване.

— Защо е на свършване?

— Защото трябва да вървят с ножици, а не да го мъкнат и тогава да го чистят.

— Аха.

— Оти, ако го забранят, с ножици да го режат, то коренията си остава за догодина. А те го мъкнат в тоя пазар и торта, то не може тогай да се засее.

— А спомняш ли си пак едно време да е имало да запалят някъде гора, че да стане пасище? Да остане, че да има къде пасе добитъка?

— Ами виж: сега, то има такива пашендик, ама де ги знаеш кои са. То и по-миналата зад калъблъка от тук гледайме как светеше.

Някои има такива и правят тая работа!

 

— А едно време ти като беше младо момиче, ти да си запомнила някога да са запалили гората, за да има място къде да пасе добитъка?

— Ами някъде Добърлевци, Гаро може. Ама иначе не са палили ората. Нарочно не са палили.

 

— А да са изкоренявали дървета, че да стане нива там?

Ами кой, ние не сме изкоренявали. Пък я не съм била с тях и не знам.

— Не си чула, не знаеш? А пъдаря откъде го намирахте, тоз пъдар дет ви пазеше имотите?

— Пъдаря селото си му плаща.

— Кво му плаща?

— Ами коло го пазарят на месец, на година.

— Ама хората ли му плащаха? Даваха?

— Тогава ората, ама сета пъдар няма още и ние не знаеме.

— А колко му плащахте?

— За през лятото, за през лятото, за пазене на сеитбите.

— Аха. И откога пролетно време забраняваха да се пуска добитъкът на нивите?

— Ами от 15 април.

— Аха.

— По ливадите забранен е от 15.

— А като си приберехте реколтата?

— Прибере ли се косента, ако не ги правят за отава — пускат.

— За какво да ги бранят?

— За нова трева, за отава, отава.

— Втора коситба, ама то до тогава изгарят ливадите и не може да стане. Не може да стане втора реколта.

— Рядко става?

 

— Рядко. Ако е дъждовна годината. Тя през лятото още се изгаря га косим.

— А ако си ги извадила ти картофите и си оставила там няколко аз мога ли ако отида например да си ги взема?

— Кой да ги вземе?

— Аз да ги взема. От твоите картофи, след като си ги вече извадила.

— Ако не искам да ходя да ги земам повече — върви ги земи.

— Ако си поровя за картоф и го намеря, мога ли да си го взема?

— Че може, може. Щом я като съм го оставила, който си го намери, късмет.

— Бабек. Какво значи?

— Бабек — да си сбереш остатъка.

— Отзад, каквото е останало?

— Да, каквото е останало. И аз съм одила в АПК-то да събирам.

— А едно време преди АПК-то като беше, когато беше млада ти имаше ли такова — бабек?

— О, е не, то тогава не имяа картофи. Те не имяаа. Не имаше торища изкуствени кат сега хвърлят, та става. По-напред то и да има, то ти няма да вървиш да го търсиш.

— А откъде дърва например да си палите печката?

— А как откъде взимаме? Та нали взимаш позволително и ще идеш да си накараш с кончето и имаш дърва.

— Вие сега тука с коне или с катъри, едно време с коне или с катъри, или с мулета, с магарета, с какво ги карахте?

— Кой каквото има с таквоз си кара.

— Например?

— Например имам магаре — с магарето си. Оня си има муле — с мулето си кара. Оня си има кон — с коня си кара. Я си имяах и муле, и магаре, и кон. С мулето и с коня си орях, а вола го продадох. И магаренцето около тях се въртеа.

— А може ли да идеш да си накършиш шума в гората за добитъка?

— Да.

— Можеш ли да идеш да си накършиш така колкото искаш?

— Ами ти можеш да си накършиш шума, ама няма да сечеш правите дървета да си кършиш от тях.

— А шума карняхте ли?

— Не, не сме карали шума.

— За зимата да сушите така на купи?

— Шума, от дъбова шума, за козите сме докарвали. Имам една коза я. Ше поискаш и от горското позволително и той ше ти каже откъде. И ти ше идеш и гола сеч.

— Аха. Как я казвате? Кърните ли, или какво я правите, когато сечете шумата?

— Ами как да ти кажа?

— Каква дума използваш?

— Ами сечеме дъбова шума.

— А вий как казвате — дъб, градица, цев или как? Горун?

— Думата е дъбовата, растовата шума.

— Растова — какво значи това?

— Ам то е такавата шума дет се коси. Друга шума се не турва за зима.

— Аха растовата.

— Да, а иначе е дъб.

— Така. А вие едно време как викахте — растова шума или дъб?

— И двете, и двете ги употребявахме.

— И двете и дъб, и растова? А плащаш ли нещо за това?

— Ами ти си плащаш, нали взимаш позволително и права.

Друг ше ги гледа в баира на саите, ама саите се загубна, няма ги.

Стана ТКЗС, развалиха ги.

— Аха.

— И тогава — сега в село. Вземеш си позволително, сечеш си няколко бандата връзваш. Знаеш бандат кво е — колкото можеш да носишу да вържеш?

— Аха.

— И ше идеш с някоя кола да си го вземеш и тва е. А пък по-рано, по-другите години, когато по много ората държаа в баира правеа го на четали. Е такъв читал и го качват на дървото и зимат го хвърлят на купове.

— А така паднали дървета можеш ли да си вземш без позволително?

— Че ти можеш да вземеш, ако така някйде караш колата, ама пак ше те глобят.

— Пак ше те глобят?

— Ако те причува горския и ше ти съоглоби.

— А за това, за гъби, за билки трябваше ли да си вземеш позволително?

— Не, не.

— За тия работи не?

— Не, не.

— Между дър и рас разлика има ли?

— Не. Все едно и също.

— Все едно и също?

— Да.

— А ходили ли са в гората на лов? Помниш ли такова нещо?

— Че те, па си одат, както си е.

— Не тогава одеха ли?

— Одеа, одеа.

— Ама твоя чиляк?

— Моя мъж не е имал пушка и не е одал.

— Не е одел? Какво ловуваха в гората?

— Че каквото му падне.

— Какво имаше зайци?

— Зайци.

— Елените?

— Елените ги не имая. Те елените сетне от резервата ги…

— Аха.

— И прасета пуснаха и мечки от резервата.

— Кога ги пуснаха? След 9?

— Не, не то има 15–20 години…

— Да, след 9.

— Да, след 9.

 

— Добре. А когато трябваше да си строите да речем къща откъде взимахте материали?

— Ами ше си вземеш позволително и ше идеш да ти начукат там с чука и ше идеш да си ги изрееш и на мойто момче готови ги до(к)араха. Нали има работници там. Работниците работят. Тях, тях ги карат на склад. Ти одиш от склада си ги купуваш. Ей го къщата е градило мойто момче. Сега, покрай есента преди два месеца.

— А едно време пак ли така трябваше или сам отиваше да си ги вземат?

— А, едно време пак. Ако не си вземеш позволително, можеше да си украдеш, обаче не може с крадяне. Ше ти трабва да вземеш ти чука да поиграя, че ако дойде горския няма ли там, отдето е резано отрит ше те глобят, ама по-много глоба отколколкото кат ги купиш.

— А камъните? Гледам вашите къщи каменни. Откъде вземахте камъни?

— Камъни не сме зимали. Къщата сай къща?

— Едно време дет като са строяли кащи — щот гледам всечке каменни къщи?

— Каменните къщи бяа стари къщи. Ний ги купихме от комшиите и я срутийме, сбрааме камъните, изкопааме тунеле и със същите камъни си изградийме къщи.

— А едно време откъде са взимали камъни?

— Чука чукарите около пътищата. А сга от село, за пътя за Девин не имяше. Ам виждате ли горе старата шоша?

— До старото шосе?

— А, там вървяха. А пък от долу всичко чукаа с бомби. Чукаа камъни комо за къщи, комо пълнят пътищая да мине, да мине шосето.

— Това е след 9 септември. А иначе откъде взимахте камъни, откъде хората вземаха камъни? Някаква кариера имаше ли да строят къщи?

— Да. Ами имаше кариери, как да нямаше. Ние кариери тука на старото шоше на бърченката с га са оградили къщи до там. От там ги докарваше мъжа ми с волска кола, от там нагоре яз ги прекарвах с две мулета и детето ми бяа в корема и две дъски отстрани ем ги тварвай, ем ги разтварвай тука на тая къща там. Аз ги притварвам. Затуй ме болят и роките…

— А кал откъде вземахте? Щото гледам, че с камък и кал са строени.

— Ам кал носехме от тука, от дерето.

— А плащахте ли като вземахте кал от дерето? Нещо плащахте ли?

— Не, не сме плащали, то криво се не галчи.

— А за камъка плащахте ли?

— А камъка плащахме дет го прекарваа.

— Аха. А иначе не?

— Не, не плащааме.

— В реката риба имаше ли — по-рано?

— Реката беше мравуляк риба.

— Много.

— У-у-у-у-у, кога стейме на баира и тогава моя баща не одеше на работа щот го болеше много от инфаркт, инфаркт бе получил, не може некъде да ходи, но куцукало, куцукало отишло до реката, направил савак от ляски, от дървета ляски…

— Аха.

— Турнало камъне рипка във водата, рибата останала отдолу, останала, па пресяла се отдолу и рибката се пресяла отгоре. И га ги съберат в една торба и на ранен ги носил, ама га отидо я към път се уплаших, я дете съм бъла. Я отиде аз се окапли ана…

— Ама как се казва тая риба?

— Мряна.

— Мряна? Аха.

— Аха.

 

— И добре. А плащахте ли нещо за тая риба като я ловихте така?

— Какво ще плащаш. Никой не търсеше риба.

— Добре де, а защо сега няма риба в реката?

— Щото всичко живо плъзна на риба.

— Кога това плъзна на рибата?

— От много години насам.

— Преди 9-ти имаше ли много риба?

Преди 9-ти аз съм била дете. Тогай беше такава рибата. И тай я турай в торбата от половината нагоре рипа, рипа е-е-е-е-е. И той оттам я взима и отива в Широка лъка. Широка лъка, знаете ли? То това е река. Вие отде ми сте бе?

— Ние сме от София да ти кажем право.

— Отива в Широка лъка. Може да сте чували?

— Чували сме разбира се.

— Аха. Широка лъка. Та да стане зима и тогава ние беаме много бедни. Нашите бащи са биле във Враца затворници и тогава въшките са яли. И яз съм не била родено и моят бран не е бил родено. А тогава е имало война и са одили чак до Бяло море наште.

Ма бащите ги не е имало. Мойта майка карала 4 деца на един кон.

И одили до Бяло море и къде ше идат другади и ше се върнат обратно. А пък тука, който е останал, независимо кой я не съм било родено от мойта майка. Всечко е било обрано, нищо няма ни овци, ни крави, ни волове. Само един кон дет не хванали. Иначе всичко обрали — и покривки и вълна, одеяла, алища, козници нищо няма.

Децата са седяли наедно с дрипи да ги попарят и мен са ме попаряли с едни и същи дрипи. И га отишли за царевица, е камари, камари за царевицата — тя гулиш.

— Обрана?

— Улетяло е, улетяло е всичко, изгнило — черно вътре станало, валяло чуприли, чуприли къдет надът по-убавкото да го изсушат в пещта. Пещ — знаете ли какво е? — Фурна, фурна.

— Да, да.

— А така че да изсъъне и да го смелят и какво е черно да варят каша на децата. Да прежувее така. Та затуй се гони народа.

Който не е бягал — тя се догади. Па наште са бягали. Тогаз са пуснали бащите от Враца. Дошли, отишли да посрещат децата нагоре. Трите ги турвала майка на коня и ги нагодила да върви, но брат ми нещял да върви оставя го майса, зарязва го, додьо иде, докъде ще спре, па и домиляло и се върнала да го търси, па си го е взела. И накрая той я гледаше, той я отгледа. Мойта майка живя 99 години.

— И ти ще живееш толкова.

— Няма да живея, сърцето ми много шумти.

— Ми то много зор си видяла.

— Много зор.

— Щото лесно ти е било.

— Как! Мойто, ако го видят сегашните, прави ще си умрат.

— Те не могат да го разберат.

— Я не съм легнала родилка на възглавка и всичко аз.

— Така е. Чакай да те питам аз за…, ако някой е направил нещо лошо, откраднал нещо, така влезнал пуснал добитъка си в чужди земи, в някоя ливада, какви наказания можеше да има едно време преди 9-ти?

— Зависи от човека как ще му прости. Може да го набие, може да го даде под съд, може и да му прости.

— А съвета наказваше ли нещо?

— А, съвета какво да направи, предупреждава и повече какво да направи.

— Глоби нещо може ли да му наложи?

— А, не може да го глоби.

— Ами ние сме чували например, окичат някой откраднал царевица. Окичат го целия с царевица и го прекарат през цялото село. Такова нещо при вас има ли?

— В нашто село не е имало, ама в съседното село Беда адин чиляк тъй го бяха натаковали и то оти не дал жито. Наряд жито да даде. Турнали му бяа арента и то оти не дал чиляка наряд жито да даде. Моа да е не имял чиляка да даде, ама…

— А така да съберат цялото село и да изправят човека и да кажат — той направил нещо лошо, нещо страшно?

— Ами те може да са правили това, ама пред мене не са.

— Не знаеш?

— Не знам.

— Можело ли е да живее вашето семейство, ако е нямало тука обща земя. Селска гора или пък да пасете заедно? Може ли да съществувате вий? Една селска къща може ли да съществува?

— То си се знае, как ще съществува къщата, щото човека откъде да търси да се прехранва и я не знам.

— Добитъка няма къде да пасе?

— Ам как?

— Значи трябва да има?

— Ам трябва.

— Да си чувала едно време как са се събирали да решават заедно?

 

— Старите ора са се събирали и решават, и както го решат така.

— Къде са се събирали те?

— Ами там на площада.

— С какво с барабан ли са ги събирали, как?

— С барабан.

— С барабан?

— Да тън, тън, тън, тън, тън.

— Жени ходеха ли — едно време?

— Преди не одеа жени, ама сетне зеа да одат сичките. Мене ме нагадия да карам жените да излизат и те излизат. Я одих на събранията, на конференцията ни задължаваа, та одийме от къща на къща. От мойта къща бяхме образували старт, та ората одят за пенсии да се подписват, па имаше една учителка на квартира долу и тя ни учеше, а като по-млади в училище одийме.

— Да ги доограмотява?

— Да ги доограмотява. А я си бях грамотена.

— А може ли някой да не се подчини на решението на събранието?

— Ми то ше си остане така, неподчинява се и така.

— Ма казват ли го?

— Ми де да знаем. Не съм присъствала на тези работи. Как дали ще го накажат, дали не, може и да го накажат.

— Ти кат беше млада, как викаха на кмета? Сега му викат кмет, ама едно време как му казваха? Мухтар, мухмихтар. Каква дума използваха?

— Минтар.

— Минтар? —

 

— Да — Ами за туй питаме, за едновремешни думи. Кой беше най-големият празник в селото, освен Гергьвден? И къде се събираха хората? Вий сбор тука не сте имали?

— Ам виж сега, вие ако искате да знаете, а сега в сряда има курбан байран. Това се казва байран.

— Аха. Курбан байрам. И всяка къща ли трябва да коли?

— Който иска и който има средства ше коли. Не всяка къща, който иска курбан байран. Това е байран.

— Сега в сряда ще бъде?

— Сряда, сряда.

— И всяка къща си коли отделно?

— Всяка отделно, но се събират ора.

— Всеки значи събира свой комшии, да хапнат, да пийнат, нали?

— Аха. За Господ.

— За да помогне?

— Да.

— А печено ли е или варено?

— А варено го правят щото много ядене, та правят.

— Щото ние видяхме днеска, че курбана го правят варен.

— Варено го правят и наште, печено не.

— Аха.

— Официално ще правиме неделя — не сряда.

— Аха на курбан — баира.

— И сладки ше правя. Вчера чукайме орехи.

— А какво правите — баклави?

— И баклави, за да лапнат децата на Гергьовден.

 

— Сега. Тя се казва Станка. Аз се казвам Веска. Сега ще те пита още нещо Станка. Как си помагахте едно време?

— Ами как си помагайме.

— Роднини, съседи.

— Съседите, викаме се еднъж, дваж. Един път едните помагат, един път другите. Криво не можем да гълчем аз, да кажем такива думи, който не са били.

— А училището?

— А училището са си го правили Съвета ли — не знам.

— Не сте работили заедно така да кажем, да строите?

— Не, не сме работали на трудови дени с надници там. То моя среден син беше техник там — той разчертаваше училището. Обаче всякой си е работил с надница. Я не съм работила така.

— Добре, ти, когато беше момиче в какво училище ходи? Ти си ходила до 4-то отделение, в какво училище ходихте вие?

— Ама ето там, в долчинката беше училището, то сега човекът го направи къщичка. Надолу беше училището, там гледаха бика и коня и там съхраняваха дървата за децата, на селото там.

— Същата сграда?

— От едната страна един клас уча, от друга там друг, от другата — друг, от другата — друг — 4 класа беаме.

— Училището кой го беше строил?

 

— Ох, не помним кой го е строил, то бе окапало, то бе старо нещо.

— А от къщи носехте ли си дърва?

— От къщи си носех под мишница дръвце.

— Вий си палехте печката?

— Ний си палехме и дежурства имахме, всички деца. Децата са дежурвали. Сега ний от баира идвахме и пак под мишничка. И имаше бащи и някогаш ше ми се плаче и викам: „Защо наште бащи не са обърнали внимание на дечицата“. И имайме коня да правиме и натовари дърва, да ги изброи за колко дена, да ги разтвари пред училището да не носим под мишка. Пак под мишничката ше го носим. И вечеро, до обяд на учителя, следобед на оран ни задължаваха.

— Да учите молитви?

— Да учиме молитви. Всичко!

— И сутрин и следобед ходихте?

— Да, целия ден.

— И кой повече командваше? Учителят ли, михтарят ли или ходжата? На кой повече се чуваше думата?

— Я изпълнявай на всички и всичко си знам. Чия е била повече думата не знам, Я съм била изпълнително.

— Помниш ли някои стихотворения от училище?

— Та помня. Всичко помня.

— Е кажи ни поне идно. За Хаджи Димитър кажи ни.

— Ха, ха, ха.

— Ще ни кажеш ли нещо?

— Ше ви кажа.

 

„Турчин роби ни търсил.

През гора вървеше.

Много робини караше.

Най-напред върви Тодорка.

С лъвско дете на ръце.

Турчин Тодорка думаше.

Тодорко младо робиня.

Я хвърли дете от ръце.

Че не можеш дете да носиш.

През росна буйна ливада.

Напред росата да дишаш.

Да ти се корени кланят.

Както през гора вървеше.

Тодорка гора гледаше.

Намери дърво високо,

високо из столовато,

копринен пояс разпасало,

дървена люлка направи,

в него Дамянчо положи,

положи, па го залюля.

Нани ми, нани Дамянчо,

Дамяне, Дамяне войводо.

Да пораснеш, да пораснеш

от село в село да ходиш,

за мене синко да питаш,

от робство да ме отървеш.“

 

— Браво бе, браво. А някоя песен да ни изпееш, дето като момиче си пяла по седенките?

— О, о, брат ми не даваше никъде да одя. Много бях красива.

— Ами, че аз като ти гледам внучките се досещам колко си била красива.

— Колко по-голям беше брат ти?

— О, о, о — 30 години. Другият беше 18 години — той беше войник. А аз съм била на 16 години.

— Ако някое момиче ще се жени, вие да сте се събирали да му помагате за чеиз — без пари така да сте се събирали? Правили ли сте такова нещо?

— Да. На мойто момиче окатъра чеиз — сбраа се хората — помогнаха — сдиплиа ги. Ама га има какво да диплиш. Кога няма…

— Ама, ти сама ли го беше направило това?

— Сама — всичко — Е, питай децата.

— Да, да.

 

— А има ли някой сега тука да тъче?

— Аз.

— Какво тъчеш?

— И китеници тъча и такива рошави постелки теча — те се казват — подруха.

— Значи на парцалена постелка викаш рошава?

— Да.

— А терлици правите ли тука във вашия край?

— И терлици и всичко, всичко съм шила.

— Дай да ти направим за нещо снимка — дето ти си го правила.

 

— Че тва всичко я съм си бродирала, всичко. И възглавките, всичко.

— А научила ли си момичетата да тъкат?

— Не, те не могат да тъкат.

— Значи всичко си им направила?

— Всичко, е питай ги. И козници, търлъци, китеници и одеяла.

— Госпожици, какво ви е дала баба ви, я ни разкажете?

— О, много работи — китеници, родопско одеало и всичко тя е тъкала. Вече няма и къде да ги слагаме — такива, такива…, дантели…

— И я викам на децата: „Деца може и гости да ни дойдат“ я требва да се подготвя. И ето случи се.

 

— Какви сладкиши ще правиш — баклава?

— А?

— Баклава ли ще правиш?

— Да.

— И как я правиш?

— Много листа с орехови ядки…

— Ама ти ги точиш?

— Я ги точа!

— То и от магазина има, ама това става по-хубаво.

 

— Всичко сам съм си правила. И е децата те ви кажат — много хубаво.

— Да, да — по-хубаво от магазина.

 

Интервю с Румен Сакалийски,

кмет на с. Настан и с Емил Димитров Кисьов, директор на училището

 

Инициали:

за Румен Сакалийски — Р

за Емил Кисьов — Е

за Веска Кожухарова — В

за Мариана Драганова — М

 

В. — Бихте ли се представили?

Р. — Казвам се Румен Сакалийски.

В. — Възраст?

Р. — 40 години, 1954 г. съм, 1 ноември.

Заявихме ги земите, обаче ги извличаме от имлячните, обаче в момента не можем да ги докажем тези земи. Разпокъсани, къде два декара, къде един декар имот и просто собствениците си укриват земята. Те са присвоили. В момента, понеже още не са приключили от кадастъра, те се издават постепенно. В момента имаме около 8 декара и ги даваме под наем. Няма вече собственици тук… само чрез документация. Другите земи постепенно ще издават, обаче мисля след месец, месец и половина ще се реши проблема, когато дойдат тия от кадастъра, да няма спорове. Тогава вече ще издават и общинските земи. А за момента имаме заявления, но не можем да ги откриеме.

В. — Всъщност тук става в момента дума за общински земи, които са ливади и обработваема земя.

Р. — Да.

В. — А какви други общински земи е имало — пасища, общински гори…

Р. — Имало е общинска гора. Аз имам една карта, ама трябва да ида в другата стая да я взема, да видим горе-долу колко декара е, не мога да кажа точно. Мисля, че някъде около 100 дка(обръща се към секретаря на кметството, Стоян, който също присъства на разговора) — Стояне, толкова ли бяха? Да, общинска гора, но масово е изрязана.

В. — Кога?

Р. — От лесничейството. Но те масово секат само общинските. Няма да секат от горския фонд.

В. — Това е за сегашната ситуация.

Р. — Да.

В. — А пасища някакви?

Р. — Пасища имаме около 150 дка, но недостатъчни. Граничат със Смолянска община.

В. — Други пасища?

Р. — Имаме, имаме. Но не са общински. Аз говоря за общинските. Ако смятаме и държавните — над 300–400 дка. са.

В. — За да започнем по реда, който ние сме си определили, имам една такава молба към вас. Ако може да ни кажете какви имена е имало селото, Настан ли се е казвало…

Р. — Село Настан е. По-рано селото не е било тук на това место как е, а е било между Девин и нашто село сега. Било е старо село.

Някакъв закон, съд ли е било, какво е било, че ако някой нещо е бил виновен и мине от другата страна, просто му се отменя наказанието. Ново село, новонастанени, затуй става Настан.

М. — Кой е бил виновният?

Р. — Като мине от другата страна на реката — така е било, няма съд, освобождава го закона.

В. — Минава от другата страна на реката и идва тук да се заселва.

Р. — Така го знаем от старите хора. Как е точно…

В. — А кой е първият основател на селото?

Р. — Не мога да ви кажа. Сега директорът на училището се рови по архивите…

М. — Нямате собствена история?

Р. — Не, не мога да ви кажа.

В. — Знаете ли кога е основано училището?

Р. — Точно не мога да ви кажа. Има го при секретаря…, има всичката документация.

В. — А читалище?

Р. — Всичко е там.

В. — Горе-долу някакъв период, знаете ли кога е станало?

Р. — Много отдавна.

В. — Вие всъщност сте съвсем млад човек.

М. — Вие тук ли сте роден?

Р. — Тук съм роден, но почти съм бил навън.

В. — И за кооперацията не знаете… Става въпрос за потребителната кооперация.

Р. — Тя е много отдавна. Член-кооператори имаме много отдавна.

Всичките стари хора са член-кооператори.

В. — Сега колко жители има в селото?

Р. — Сега — близо 800, 765 май че са.

В. — Сега има ли сред тези жители, които са регистрирани тука постоянно, други, които живеят в Настан, без да се водят на постоянна регистрация?

Р. — Няма.

В. — При вас няма такива. А някакви млади пенсионери, които се завръщат от града, временно пребиваващи в селото?

Р. — Не, нямаме такива. При нас няма приливи и отливи. Всичко си е тук. Навремето, които са се изселили, в Коматово и Първенец.

С. — Кога е било това?

Р. — Преди 20–25 години Сами са пожелали и са се изселили. Ама те са малко.

М. — А колко от жителите сега са активно заети, имате ли представа?

Р. — В момента може би най-известното в Настан е безработицата.

Най-голяма е в общината. Над 70%. Дори и цели семейства.

М. — А преди имали ли са работа?

Р. — Работеха всички. Млади специалисти са.

М. — Какъв е основният поминък сега?

Р. — Еми тук какво? Няма. Те затвориха предприятията. Автобазата, заводът за контактни елементи, химичният завод — просто там побираха хората… Тук друго не може да се работи. Освен с картофи.

В. — Е как се преживява?

Р. — Бюрото по труда. Ползват ги от време на време, тука една смолянска фирма — за скариди, викат ги, работят от време на време.

Скариди, скариди работят. Просто ги белят.

М. — Откъде са скаридите?

Р. — Белгия ли, Холандия ли, оттам някъде.

М. — Нещо като на ишлеме.

Р. — Да. Работят за неопределено време, платят им. Пътуват, идва автобус и ги взема, на 4–5 км. Към рибарниците. И на рибарниците работят.

В. — Сега, имам една такава молба към вас. Бихте ли могли да ни направите една окомерна скица, как са разположени общинските земи и местности. Ако тук да кажем в центъра е Настан.

Р. — Аз ще ви дам карта

В. — Не, вие кажете

Р. — Не мога да ви кажа точно.

В. — Горе-долу. Например има ли някаква земя на селото, която е достъпна за пасене за всички.

Р. — Горе, чак на върха.

С. — И всеки ден ходят и ги връщат.

Р. — Да, да. Около селото няма въобще…

В. — А какви местности, поне някоя от местностите да отбележите, където има общински земи… Имената да ни кажете.

Р. — На Мурсалица. Едната местност е Мурсалица. Тя е най-голямата.

Лятно време там пашуват телетата, овцете, цяло лято.

В. — Те отиват и там си стоят.

Р. — Да. Пашуват там. Лятото не се прибират. А иначе… Другата местност — Балтаджи Мезър ли се казваше.

В. — А защо така се казва?

Р. — Просто не мога да ви кажа.

В. — На други места?

Р. — Имаме Ракитово.

С. — Ако тук е Настан, ей тук ли е Мурсалица?

Р. — Мурсалица е на билото. Между Смолянска община, тук по билото. Кърла, ако сте чували…

В. — Къде е тя, Кърла?

Р. — Граничим със Смолян. Тук е Настан, да кажем. Това е Смолянска община, някъде тука, ей така се намира Мугла, и Мурсалица.

С. — И Мурсалица, казвате, е 150 дка.

Р. — Това е земята, която сме я работили в ТКЗС-то. Но сега вече е изоставена, пасища. Просто се ползва от селото, от Мугла… Иначе тя е над 300–400 дка.

С. — Кое друго казахте?

Р. — Тук както е — Стрижището. Иначе там го водеха Каркъм. Каркъм значи Стрижище. Ето това е стрижище.

В. — Други места къде има?

Р. — От тази страна на Девин, те са две местности. Едната е Ракитово, другата Балтаджи мезър. Те са по посока Девин и Михалково.

В. — Тук, по-насам да има общински земи?

Р. — Не мога да ви кажа.

С. — Това на църквата, например, къде е. Местност Черквата.

Р. — Тя се пада някъде, непосредствено както е селото, тя е в края на селото.

В. — Там има ли черква, или…

Р. — Така се води. Местността Черквата. Даже в Ракитово имаме, също на тази нива местност Черквата.

Това е директорът на училището, той може да ви каже нещо, води статистика.

В. — Добър ден. Казаха ни, че вие събирате данни за историята на селото и ние се интересуваме от тия въпроси. От Института по социология сме. Да продължим разговора.

Директор. — Ние сме в началото на процеса на проучване и събиране на данни. Може би от два месеца. Аз съм от миналата година директор на училището и от тази година имахме един разговор с директора на Окръжния исторически музей, господин Бананов. С него стигнахме до идеята — село Настан има многогодишна история. Но историята не е писана, и сега започваме, фактически от един-два месеца, започваме да събираме материали. Нямам нещо кой знае какво да се похвалим. Стъпваме на някаква основа, която е в Окръжния държавен архив и евентуално след около месец, когато поприключим малко, ще тръгнем по местностите, където има останки от преди и има възможност да се правят археологически разкопки заедно с Окръжния исторически музей. Ще наблегнем на топонимията, на бита, на обичаите. Има добри традиции тук в художествената самодейност и говорът е специфичен също така.

Въобще стари обичаи и традиции. Някои има описани…

В. — Само да ви прекъсна. Бихте ли ни се представили, с име, възраст, с образование и т.н.

Директор — Емил Димитров Кисьов се казвам. На 37 години. Образование — висше. География см завършил в Софийския университет. Имам и специалност от учителския институт в Смолян.

История и география чета тука. Женен, с две деца.

В. — Благодаря ви. Сега, може ли да ви зададем някои въпроси.

Е. — Може. Дотолкова, доколкото съм компетентен за самото село, ще ви отговоря.

Р. — Земи и местности изучават…

Е. — Да. Изписали сме може би над 260 местности…

В. — Ако вие сте съгласен, ние ще дадем някаква сума, нашите възможности са много малки, срещу правото да ползваме списъка на тия местности. Да го включим в материалите, които ще подготвим. Така в Баница ни бяха предоставили една ръкописна история, те си пазят правото на оригинал, става въпрос за това и ние да ги публикуваме, за да бъдат съхранени.

Е. — Нямам нищо напротив. Мога да отида до училището, но са само в един екземпляр.

В. — Ние можем в Девин да ги копираме, да върнем Вашия екземпляр.

Е. — Само са описани, без да са изучавани подробно.

В. — Къде се намират, някаква локализация спрямо селото…

Е. — Не. Имаме една карта от горското, но тя не е удобна за такава работа. Чакам да ми изпратят от Музея топографска карта, военна карта и там вече ще се изяснят нещата.

В. — Въпросът беше за името на селото. Някакви други имена, освен Настан да е имало.

Е. — Не. Само Настан.

Г. — Откога е името, някакви легенди?

Е. — Аз го имам записано по стари турски документи от 1572, не записвайте точно годината. Там го има записано под това име — Настан, и това е първото наименование, което се среща на селото.

В. — Някакви легенди за основаването на селището?

Е. — Една от легендите е, че най-напред селото е било на Старо село, тук местността е на 2 км. от града…

В. — Старо село — местността Дъбрава.

Е. — Да. Така като легенда ще го смятаме, защото все пак това е предание, не е документирано. Съществували някакви закони във връзка със събирането на данъците. Които са се пренесли отсам реката, освобождавали се от данъци. Оттатък Въча. Фактически по поречието на реката, от лявата страна на реката — не е плащал данъци. И хората се преместват тук. Оттук — настанени хора, Настан.

Това е една от легендите.

Друга наскоро я чух от г-н Бананов, като предположение, по време на, аз не я възприемам много, защото името съществува от годината, която ви казах. По време на Балканската война, когато преминават 21 средногорски полк, войниците са били установени на стан. Впрочем не при Балканската война, аз се обърках. Когато става завладяването на Родопите от турците, турските войски се установяват на стан, и оттам „на стан“ — Настан. Тази версия той ми я подсказа, но все още не е проучена тази посока. За други — не знам.

В. — Някакви други интересни легенди за селото.

Е. — Не мога да ви кажа. Местните хора по могат да ви кажат. По-нататък може да възникне нещо, да научим нещо.

В. — Някаква легенда за първия основател, основатели, как са избрали това място.

Е. — Не мога да кажа.

Г. — А тези местности, техните имена, свързани ли са с някакви легенди?

Е. — Не съм ги проучвал. Ние тепърва сме ги изписали, тепърва започваме да ги изучаваме. Откъде произхожда името, с каква легенда е свързано, с име на местност, просто — тепърва ще започваме. Много от местностите са свързани със стопанската дейност или пък с това чия е била нивата, или ливадата.

В. — Вие наистина сте млади, но можете ли да кажете, когато се замисляте за землището на селото, някакви местности, природни забележителности, да бъдат в центъра на вниманието. Всеки местен човек да си спомня за тази местност, за това дърво, за някакъв камък.

Е. — Ами, едното е Слона. Това е природна забележителност. И друго така като по-характерно от природата, е този камък тука, тази голяма скала — Мазни камък. Там е топлата вода. Убие (небие?) камък още се казва. Доколкото съм чувал човек е паднал. Пасал овцете, овенът го е блъснал и се е убил и оттам носи името — Убие камък (небие?).

Г. — А свещени места?

Е. — Черквата. Черква има една местност и аз първо там се насочвам, за да изследваме, да видим има ли някакви останки от керамика, за да се насочим най-напред там за разкопки. След това съм се занимавал 11–12 години с пещери. Тук в землището на Настан има една малка пещера, където открихме керамика, но все още не сме определили от кой период е. В предверието на пещерата. Срещу разсадника има една пещера, Мечкина дупка се казва. Там също излезе много археология — освен керамика и ровове, и кости, използвани в бита.

С. — А малката пещера как се казва?

Е. — Еми няма име. Тя е трудно достъпна.

В. — А защо се казва Мечкова дупка?

Е. — Мечкова дупка — някаква мечка е живяла там. Като характерност, природна забележителност, аз не мога да кажа природна забележителност, това е местност Хайдушки дол, от двете страни е много стръмна. Да, Лютият дол.

Р. — Лютият дол, аз така съм чувал, че по време на турците тука са избивали много хора, и месата им тука са били. Лют дол.

Е. — Аз имам за него и друго предположение. Прииждал на времето с буйна вода и оттам лют дол.

В. — Други места, където да има дървета, забранени да се секат, да се пазят.

Е. — Не. Не съм чувал.

В. — Курбани на някои места да си спомняте да са правили.

Р. — Тук на едно място Мерата (?) съм чувал, ама за целия район, и за Мугла…

Е. — Характерно за този край е пиринския чай, за Мурсалица. Той е забранен, но хората си го берат. Едно растение, което се среща тука, то е от минали геоложки времена, родопския синивряк. Това е едно със зелени листа, цъфти виолетово, тъмновиолетово, тъмносиньо и тъмновиолетово. Ареалът е тука, по Мугленска река.

Не е забранено. Това е растение, което се е запазило от минали геоложки времена и е преживяло ледниковия период. За него е характерно това, че може да… 4–5 години нагоре, десетина години…, на влажни места.

С. — Хората, например сега, интересуват ли се от него?

Е. — Не. Даже не му знаят историята.

В. — По-добре.

Е. — Но от пиринския чай, да.

С. — Унищожават ли го?

Е. — Масово. Има опасност от унищожаване, не изчакват да изсъхне и да върже. Берат го много рано и фактически не остават семена. В Триградския район са правили опити да го култивират, имат някъде може би около 3–4 дка место там, където наистина вирее.

Разпространен е само в Кавказ, Пирин и Родопите.

В. — Някакви оброчни места за местното население да има, където да са се събирали?

Е. — Правят сега на Гергьовден, те се събират горе, над селото, самодейците, ансамбъла. Аз го помня това. На една ливада, казват му Гьоре. В момента е затишие, сега се събират на Широка Лъка.

В. — Вие във вашето детство, някакви празници да помните?

Е. — Туй помня. И на Завалията, когато да кажем почнат от цяла България да идват надпявания имаше тука в читалището.

С. — Местен събор имате ли?

Е. — Друго нямаме, нямаме събор. Традиционен събор имаше на Девин, на Лисичево, 91 година. Навремето го правеха септември месец.

В. — Иначе други събори не е имало?

Е. — Аз не знам, не помня.

В. — Сега вие можете ли да ни кажете кои са границите на селото? С кои села граничи? Пак да ни ги запишете тука. По ваша памет, ако може, това ни интересува.

Е. — Добре е с възрастни хора да говорите. Иначе грубо границите аз ще ви ги кажа. Граничим с Гьоврен…

В. — Сега, да предположим, че това горе е север, юг и така…

Е. — Тука ще отбележим Девин

С. — Спорове с другите села?

Е. — Спорове няма. За Мурсалица с Мугла — предявяваха иск. Община Смолян — за определяне на границите между Настан и Мугла. Явихме се на дело и възстановиха старите граници. Ние си държахме от 23-та година както са в държавен вестник.

В. — Понеже ни казахте, че Мурсалица всъщност са пасища, които се ползват и от други села…

Е. — Тя Мурсалица е голяма. Използва се и от Широка Лъка, и от Мугла…

В. — Цялата Мурсалица във вашето землище ли е?

Е. — Не. Ние имаме граници.

В. — Всъщност Мурсалица е много по-голяма местност, част от нея се намира във вашето землище…

Р. — Повечето е нашенско землище. Историята за Мурсалица е била, доколкото аз знам, на някакви юруци — е била тяхна. Лятото пашуват на Мурсалица, зимно време се дигат ходят на Беломорието, за Гърция. И починал някой човек, възрастен и тогава предложили кой ще му вземе обряда значи, да плати да го погребат този човек. С лири едно време, в златни пари. Предложили на Мугленци, за да не оставят тези хора местността Мурсалица. Те отказали. Тогава от селото (Настан) хората, събират кой какво има, по една, по две жълтици. Кой колко е дал, толкова нива му е кяра. И оттам се наследява Мурсалица.

В. — Кой е починал, не разбрах в началото?

Е. — Починал е някакъв техен близък на тия, дето се дигали вече, напускали селото. Той е починал. За обряда, погребението, да му се извърши, трябвало да платят. И тогава са плащали хората от селото, кой колкото събрал, толкова земя му дават.

В. — От земята на юруците.

Е. — Да.

В. — А какви са тези юруци?

Е. — Юруците се занимавали със стада, овце. Те са били някакви чорбаджии.

С. — Те не са успели да откупят цялата земя, тези вашите хора.

Е. — Точно Мурсалица е купена. Според кой колко пари е дал, толкова земя е отмерена в декари. Да кажем — нива собствена на човек.

С. — Добре, а как като Мурсалица е била закупена като ниви на хора, сега е станала пасища?

В. — Кога е станало това?

Е. — Е, те го работеха. ТКЗС-то го работеха, пасищата са си отделно.

Трябва да има 150–160 дка.

В. — Значи, част от Мурсалица е обработваема земя, част е пасища.

Е. — Да. (прекъсване) Е. — От тази страна, през стрижището е на 7 км. А иначе от другата страна, в посока Беден е някъде 17–18 км. Обаче само може да се мине с джип. А другите с колите си ходят.

С. — С каруци искате да кажете.

Е. — Не, бе. С колите си. Но по тия пътища от Беден не могат мина с коли. От Мугла може.

М. — И там какво има? Ниви? С картофи?

Е. — Картофи има, тревни смески има.

В. — Каква е територията общо на селото, която се намира в регулация? Имате ли представа?

Р. — Еми някъде… Застроената площ ли? Всичко е застроено. Просто вече няма за път. Така на километри мога да ви кажа. Километър и половина на два.

В. — А-ха. Значи около 3 кв. км. е в регулационния план.

Р. — Да. Селото се вижда…

В. — В регулационния план в някои села е включвана земя отвън, от общинската земя, която е около селището. Или пък обратното. От регулационния план е изключвана земя. Такива случаи в Настан имало ли е?

Р. — Не, не.

В. — Или вие не знаете?

Р. — Не.

В. — Сега вас искам да ви питам, знаете ли кога е основано училището?

Е. — 1915 година.

В. — За пръв път е създадено училището? Какво е било — начално основно?

Е. — Мисля, че начално. Трябва да взема…

Р. — Те ще видят от архива.

В. — А знаете ли кога е основана кооперацията, потребителната кооперация?

Е. — Не. За нея не мога да ви кажа. Има една преписка за читалището само. 43-та година е създадено.

В. — Да, 43-та година е създадено читалището. Как се е казвало?

Е. — Възраждане. А новата сграда на училището е от 1967 година.

В. — Ученици колко имате?

Е. — 200.

В. — О, доста.

Е. — И се увеличават.

Г. — Идват от другаде?

Е. — Не. Само наши.

Г. — Значи при вас има раждаемост.

Е. — Има. Има, защото миграцията не е действала тука. Комуникация има. Има хора, които работят в града. Те повечето работеха в града преди. Тъй като е централно селище, на главния път Девин — Доспат, после към Смолян. Те хората минават…

В. — Сега тука джамия има, а църква има ли?

Е. — Няма църква.

М. — А имало ли е преди?

Е. — Щом има местност Черквата, значи е имало.

В. — А учениците имат ли интерес към тези ваши исторически проучвания?

Е. — Не сме ги занимавали. Така си говорим, че експедиционните отряди, които са били преди, сега ще се възвръщат. И тогава вече, тези, които желаят ще могат да се включат. Вярвам, че ще има интерес.

В. — А вашият ученически детски състав ще ходят ли на Копривщица?

Е. — Имало е и традиция има, предполагам, че ще участваме тази година. В разговор със секретаря на читалището се разбрахме да подготвим една група.

В. — С песни ли само, или с някакви обреди?

Е. — С песни. Обичаи има описани, впрочем, аз един съм срещнал описан — хоро на пръчка.

В. — Какво значи това?

Е. — Хорото се играе в права линия, напред-назад. Този обичай знам описан. Просто за друго не съм в течение.

В. — Ние ще попитаме възрастни хора. И накрая ще ви помолим да ни насочите към някои хора, с които да разговаряме, да ни дадат други проблеми, които ни интересуват. Сега искаме да ви попитаме за някои неща, свързани със съвременната ситуация.

Казахте, около 1700 жители

Е. — 1760.

В. — Така. Няма приходящи и т.н.

Е. — Имаме само едно семейство.

В. — Ако имаме предвид природните характеристики на селото, към коя група селища е Настан — планинско, полупланинско…

Е. — Според мен е типично планинско. Централните Родопи…

В. — Би ли могло да бъде причислено към курортните селища?

Е. — Не. Но има условия. Има минерални води.

С. — При вас има ли минерални извори?

Е. — Да, тук има. Непосредствено, няма и 300 метра.

С. — Един извор има в Девин, един в Михалково, в Беден. Това са все отделни извори, различна вода.

Е. — Тук има няколко сондажа. Изследвана е Девинската, има различия.

В. — Вие ни казахте, че би могло да стане курортен център. Биха ли се активизирали местните хора, които нямат поминък наистина в момента, да развият например, селския туризъм?

Е. — Защо не. Стига да се даде някаква първоначална инициатива и би могло. Така както имаме в Момчиловци.

С. — Къде е Момчиловци?

Е. — От Смолян, от другата страна.

В. — В Момчиловци са вложени доста средства. Смятате, че понеже за развитието на селския туризъм, от една страна е необходимо да има природни условия, които при вас…

Е. — Ние ги имаме.

В. — Даже нещо повече. Едно невероятно съчетание — балнеоложки условия, от една страна, и от друга страна една типично планинска природа. Тя всъщност привлича със себе си. Вие можете като географ да я характеризирате повече — какъв тип е.

Е. — Еми тука си е типично планински тип, с иглолистните гори, на пасища, на смесени гори. Това е типично за една такава обширна и не толкова висока планина, каквато е Родопите.

В. — Каква е общата обработваема площ на землището? Имате ли представа?

Е. — Да се върнем към селския туризъм. Тъй като градът е близо, а той предлага по-добри условия в смисъл такъв — културно-битови условия, и хотел има, и балнеосанаториум, и частен хотел, и бунгала в една местност. Хората ходят повече нататък, тъй като има места и хората отсядат там. Тука да се развива селския туризъм с отправност към града и тези природни забележителности.

В. — Понеже стана дума, природата е налице, има ли готовност у местните хора, биха ли се заинтересовали от подобна дейност?

Е. — Предполагам, че безработицата може да ги накара да се заинтересоват от подобна дейност.

В. — А за да бъдат заинтересовани хората, има ли така да се каже ентусиасти, които могат да провокират този процес?

Е. — Трудно ще се намерят. Просто не е ставало на въпрос между хората. Ако се разговаря с тях, мисля, че ще има ентусиасти, има големи къщи, къщите им са много хубави, ще се създадат и други условия.

В. — Ако се доустроят, биха ли били тези хора да теглят някакви кредити, за да доустроят своите жилища. Или само ще разчитат на собствените си ресурси.

Е. — Биха теглили при наличието, че работят. Кой ще рискува да тегли…

В. — Понеже има такава асоциация по селски туризъм, беше създадена, и на нейното учредяване присъстваше и кметът на Девинската община и има изключителни условия във вашия край. И нещо, което е много привлекателно в сравнение с други райони — при вас е чисто и може би трябват още малко усилия, за да се издигне до стандарта на западните туристи. Следователно, тука биха могли да се намерят ентусиасти…

Е. — Според мен, биха могли. Има млади хора, които, ако се заемат, биха могли да го направят.

В. — Трябва просто да бъдат подтикнати.

Е. — Да, това трябва и поне първоначално да има хора, които да изкарат едно лято, да видят какво е и вече да се разнесе.

С. — А вие тук нямате нещо като бани?

Е. — Не.

Г. — Има ли хора, които да речем, търсят квартира да преспят?

Е. — Не. В Девин хотелът стои празен, а ще идват тука…

В. — Следователно, трябва да има интерес към района, а после вече към конкретните села.

Демографско-икономическата характеристика на селото, казвате, че няма голямо движение град — село. Долу-горе, имате ли представа какво е съотношението мъже — жени в селото?

Е. — Мисля, че, както казват, по половина. Не виждам да има…

В. — Сега, има ли жени във фертилна възраст, както казват демографите, какъв е горе-долу процентът на тези жени в детеродна възраст. Официално ги дават между 16 и 45 години. Има ли достатъчен брой?

Е. — Повече са. Точният брой, аз именно с тази демографска характеристика ще се запознавам, по-скоро, не ми е оставало време.

В. — При вас могат ли да се извадят тези данни? Нас примерно ни интересува такъв въпрос — колко деца под 15 години, колко в надпенсионна възраст има, като съотношение. Следователно, данните за възрастовото съотношение, половото съотношение и т.н. трябва да се вземе от Девин, от ЕСГРАОНА. А съотношението между заети и незаети, пенсионери, при вас има ли тези данни?

Р. — Не, няма ги. Точно не знам, но мога да ги взема долу от началник пощата.

В. — Да, добре. Броят на безработните?

Р. — Много са. Надминават 600–700 човека.

В. — От тях колко са регистрирани като безработни?

Р. — Всичките.

В. — А има ли някои, които не работят, не са заети, но не са регистрирани. Току-що завършили…

Р. — Има такива младежи, които са се изволнили и не са… Ами просто трябва някой да ги подтикне, да идат да се регистрират.

Г. — Те всъщност са длъжни.

Р. — Те са длъжни, да.

В. — Социалните осигуровки, обезщетенията за безработица, тука ли се изплащат?

Р. — Изплащат ги в пощата, началник пощата, а социално слабите ги изплащаме ние. Обаче ги теглим от Девин, от общината.

В. — Следователно, броят на лицата, които получават социални помощи, могат да бъдат взети от кметството, а за борсата — от пощата.

Р. — Сега, аз съм убеден, че има безработни, които не са регистрирани. Вчера в разговор с главния счетоводител на съвета, той ми каза, че тепърва ще изработват списъци на абсолютно всички, защото има една скрита безработица.

Р. — Едното обяснение е — „защо да се регистрирам, като не получавам“.

В. — А какъв е броят на пенсионерите? Да се ориентираме.

Секретарка (чете от документ) — трудоспособно население — 920; заети — 269; безработни — 651; пенсионери — 360.

С. — А има ли такива, които се водят като домакини? Може ли във вашето село да се каже, че има домакини?

Р. — Еми, жени, които не работят и си вършат домашната работа.

С. — Които не се водят безработни, и не са заети, и не искат да работят.

Р. — Няма такива. Аз не вярвам да има човек, който не иска да работи. Но няма възможности да работи.

М. — Значи няма такива — да няма работа и да не търси?

Р. — Да.

В. — Сега, да попитам — дали има млади градски пенсионери — хора, които са работили в града, пенсионирали са се и са се върнали в селото.

Р. — Нямаме такива.

В. — Какво правят пенсионерите? Има ли от тях такива, които работят.

Р. — Те са в трудоспособна възраст, пенсионирани по болест и работят. Те са рядкост — 3–4 души. Другите се занимават с нивите, с къщите, с животните.

В. — Има ли тука домакинство в селото, което да няма свое, макар малко, частно земеделско стопанство?

Р. — Аз предполагам, че няма. Поне малко, но има Човек има над 10 дка.

В. — Преобладаващата част по колко има? (не се разбира)

Р. — Вероятно горите са залесени по време на ТКЗС-то…

Повечето са с по 10 дка. Вероятно — 60–70%.

В. — Между 10 и 20?

Р. — Редкост са.

В. — А някои много богати?

Р. — Те са рядкост. Един, двама човека, които имат над 100 дка.

В. — Знаят ли се?

Р. — Знаят се.

М. — А тука ли са в селото?

Р. — Тук живеят. Не можеш да ги намериш тях. Те са по нивите.

Работят.

С. — А сам ли си работи?

Р. — Сам, със синовете си. Той единият е горски.

С. — Имат ли си селско стопанство тия двамата?

Р. — Не. Той просто сади картофи за семейството.

С. — Е тия 100 дка какво ги прави?

Р. — Еми те са така оставени за паша, на Мурсалица. Просто той обработва част за нуждите на семейството. Ниви, ливади за себе си.

М. — На пазар, не излиза на пазара?

Р. — Рядкост е това.

М. — А колко картофи изкарвате Р. — Нали ви казах, за собствени нужди. Да изкара 1 тон.

М. — Не, хората в селото? Продават ли те?

Р. — В селото — общо не мога да ви кажа. Продават в малко количество. Идват хора, сноват.

С. — Къде могат да свършат тази работа?

Р. — Те идват тука. Докарват фураж, взимат картофи. Карат ги в Пловдив, Пазарджик.

В. — Тука основната култура са картофите. Но в края на краищата има 5 дка нива. Два дка да я насади с картофи — това е прекалено много, за да изхрани едно семейство. Останалата част от картофите какво я правят?

Р. — На тия 4–5 дка заявена земя са 3–4 домакинства. Като се гледа и ливада…

В. — Някакви механизми за продажба?

М. — Млякото изкупуват ли го?

Р. — Млякото го изкупува пазарджишка фирма.

В. — Частна пазарджишка фирма.

Р. — Не, Държавна. „Сердика“.

В. — Тука местната кооперация върши ли някаква работа?

Р. — Изкупуват го и те. Обаче, които дадат повече… За един лев — и хората го носят другаде.

В. — Плодове някакви, ако има, има ли кой да ги изкупува?

Р. — Плодове няма.

М. — Лешници, орехи? Събират ли хората?

Р. — Събират. Има, ама за собствени нужди.

М. — Боровинки има ли тука в района?

Р. — Тука няма. В Девин, Лисичево, в Мугла — има.

В. — Има един такъв въпрос. Казахме, че всъщност селското стопанство не може да дава такива големи доходи, които да бъдат източник за натрупване. Само за собствени нужди. А как се издържат семействата на безработните? Казахте, че в някои семейства има и по двама души.

Р. — Лежат на плещите на родителите.

В. — Всъщност пенсионерите издържат…

Р. — Друг няма, кой?

 

Е. — И да продава, картофи ще продаде и то в малки количества. 200, 300, 500, рядко до тон.

М. — А кошери тука?

Р. — Има само един човек, който се занимава.

С. — Не става или няма традиция?

Р. — Работеха по-рано, но слабо. Сега само един се занимава.

В. — Може ли да се каже, че има такъв случай, когато безработният да отказва предлагана му работа?

Р. — Нямаме такъв случай. От бюрото като направят, по-рано беше 12 подписа, сега са 6, ги изпращат на временна заетост, или кметството просто им създава работа.

С. — Каква например?

Р. — В строителството. По благоустрояването.

В. — Търсят се форми за предлагане на временна заетост.

Р. — Да, именно, за около пет месеца.

В. — Сега, може ли да се говори, че в селото има някакъв елит?

Първо, неформални авторитети, които влияят със своето има, със своето поведение, с някаква минала неформална власт. И другите, които имат формална власт С. — Да речем, вие тук, не сте ли вие елит?

Е. — Сега, вижте, ние сме на държавна работа и авторитет имаме.

Тука става въпрос, както вие се изразихте, за неформални лидери в самото село, сред населението. Такива и аз не съм видял да се открояват.

М. — Може да е по-млад, по-възрастен, може да не е много богат.

Е. — Сега има, примерно сред младежите, има такива, които могат да повлияят на другите. Но това е — един ще повлияе в една насока, друг — в друга. И там няма откроени личности.

В. — А иначе лидерите, така да се каже са тия, които са облечени във власт. Можем ли да кажем такова нещо?

Е. — Не виждам. Пресилено е. Просто изпълняват се държавни задължения.

В. — Господин Кисьов, когато ви попитат кой е властта в село Настан, вие какво ще кажете, директора, вие не сте властта?

Е. — Аз бих посочил кметството — това е властта, формалната власт.

Що се отнася до училището, там явно директорът, с педагогическия колектив, е властта.

В. — Може ли да се говори за някакъв интелектуален елит?

Е. — Да.

В. — И кой е той според вас?

Е. — Това са учителите, това са местните учители и тези, които по една или друга специалност са завършили някакво образование, полувисше и висше. Детските учителки, инженери — не знам…

Р. — Имаме.

Е. — Фелдшер има.

В. — Вие смятате ли, че интелектуалният и културният елит има някакво влияние върху хората?

Е. — Да. Има авторитета и може да оказва и влияние.

Г. — Това е авторитета на по-образовани хора.

Е. — Да, така е.

С. — Сега, вие, ако този елит, тръгнете да ги анкетирате за селския туризъм, ще ви послушат ли?

Е. — Сигурно.

В. — Или пък вие, когото определяме като интелектуален елит, биха ли ви подкрепили във вашите изследвания на местната история.

Е. — Да. В това съм категоричен, защото съм разговарял с доста хора.

В. — И това се дължи и на авторитета на институцията, и на лицето.

Нали, не само на институцията.

 

Е. — Вижте, аз предполагам повече на личността, отколкото на институцията. Просто, не толкова властта като директор, колкото инициативността.

В. — Следователно, може би, елитът се формира и чрез личните качества, а не само чрез образованието.

Г. — А може ли да се говори за политически елит?

Е. — не мога да ви кажа, аз съм далеч от политиката.

В. — Не. Тук, за селото. Може ли да се говори за някакъв политически елит?

Е. — Не, нямаме такива.

В. — Няма политически фигури, които трайно да влияят.

Г. — С авторитета си някои партии не влияят ли?

Е. — Еми, че те са основните партии. Има и БЗНС, и БСП има, и СДС има. Сега, доколкото имам поглед върху нещата, организационно БСП и БЗНС са най-добре. Но това, което е, е останало като членове от по-рано.

С. — Кое е това БЗНС?

Е. — „Александър Стамболийски“

С. — Това на Мозер, не, другото, което си е коалиция.

Е. — А на Мозер не знам дали има.

Р. — Има, ама са единици.

В. — Сега. Става въпрос за имуществен и финансов елит. Икономически елит някакъв, изключително богати хора, които се отличават…

Г. — Може ли да се каже, че има богати хора, бедни хора.

Р. — Не мога да кажа, че има богати. Ако има някой 20–30 хиляди, то вече не е богат.

Е. — Предполагам, че ще се проявят богатите хора. Г. — На основата на какво предполагате?

Е. — На основата на бизнеса, който са започнали — разни магазинчета, заведения и т.н. Предполагам, след 2–3, 4 години ще се види. Сега още е в началото.

Г. — Значи има хора, които са започнали някакъв частен бизнес?

Е. — Да. Предимно търговски е.

Г. — А някакво производство?

Е. — Производство — няма.

Г. — Нещо свързано с дървения материал?

Е. — Не.

С. — Нещо женски такива, занаятчийски, стари занаяти? Плетене, тъкане, бродиране?

Р. — Може да има търлъци, нещо, но това са рядкости.

В. — Имаше ли, понеже беше правила нещо Каталина Виденова с жените от Сатовча, ваши жени да са участвали?

Е. — Не, не са участвали.

В. — Смятате ли, че би могло, например, да се провокират тези ретро местни производства? Сега, аз не познавам района, но по принцип е известна родопската тъкан, цветове, които са страхотно привлекателни, халища…

Р. — Тук не произвеждаме.

Е. — Стига да има пазар, възможно е в къщи, така на частно да се произвеждат.

С. — Имат ли си станове?

Е. — Имат някои хора. Те обикновено се събират, като се направи един стан, се събират. Не вярвам във всяка къща да има. И то тъкат най-вече по-възрастните жени, които от времето си знаят. По-младите — трудно.

В. — Смятате, че всъщност младите хора са загубили, забравили са старите умения и знания за традиционните занаяти.

 

Е.- Ако има, те са малко.

В. — Понеже стана дума, че има няколко души, които все пак, без да са богати, се отличават малко от другите. Не смятаме, че задаваме някакъв въпрос, с който влизаме в „светая светих“ на хората, но би ли могло да се предположи, откъде имат средства, за да се занимават. Така знае ли се от хората, има ли обществено мнение по този въпрос?

М. — С какви пари са започнали, какви са?

Е. — Почват от нула. От собствени средства. Сградата си е негова, започва.

В. — А заеми имат ли?

Е. — Имат. Почти всички имаха. С тези заеми започнаха, почти се изплатиха.

В. — Само от държавата вземат заеми.

Е. — Да. Е, сигурно и от другаде. Аз например не мога да ви кажа с какви средства са започнали, не е ставало въпрос.

В. — А може ли да се каже например, че в някои къщи стандартът на обзавеждане, на жизнените условия превъзхожда останалите?

Г. — Примерно да се каже, че има богати къщи.

Е. — Те къщите не са бедни. Това са големи къщи Имат и телевизор, и перални, и бани. И видео има, е не във всяка къща, но има.

Компютър — предполагам, че есента в училището ще има три компютъра.

В. — Понеже стана дума за това, че има търговска дейност, какви търговски заведения има, частни?

Р. — Пет частни магазина…

Е. — Барчета — аз не съм ги обикалял…

Г. — Оборот имат ли?

Е. — Еми щом се крепят, значи имат.

Секретарката — Шест частни барчета и три под наем.

С. — Под наем — от кого са взети?

Секретарката — На Наркооп са тези помещения.

С. — А има ли от тези пет магазина, един по магазин. Така да се откроява?

Е. — Не.

С. — Обикновено са за хранителни стоки?

Е. — Да.

В. — Може ли да се каже, че в селото има бедни хора, които се открояват като бедни?

С. — Няма какво да ядат.

Секретарката — Да кажем, че няма какво да ядат — няма. Но бедни има две-три семейства.

В. — Защо смятате, че са бедни?

Секретарка — Защото жената е болна, няма стаж, бездетна е, няма доходи. Преживява от пенсията на съпруга си.

В. — А някои бедни хора да има, които да са продали мебели, кола.

Някой да е беден и да е започнал да продава, има ли такъв случай?

Секретарка — Няма.

В. — Няма такъв, толкова да е закъсал, че да почне да продава.

Е. — Такова голямо разслоение няма между бедни и богати. Не знам за в бъдеще как ще е. Вероятно ще се изрази.

Секретарка — Имат някои спестени пари по време на работа. Хората в чужбина ходят на работа.

М. — Къде?

Е. — По Либия има, в Съюза има.

Секретарка — В Германия, в Гърция има.

С. — Колко души например, сега имате навънка?

В. — Икономически мигранти да ги наречем?

 

Секретарка — Повече от 30 човека.

Г. — Те какви са? Млади хора ли са?

Е. — До 40-годишна възраст. Строители.

В. — Вие казвате, че тези, които считаме за бедни, живеят с пенсии.

Имат ли, усещат ли някаква перспектива тези безработни да се включат в някакви курсове за преквалификация или нещо друго.

Предлага ли Бюрото по труда някакви форми за преквалификация?

Е. — Еми ходят, ходят хората. Завърши курса и къде отива — в къщи.

Ей сега има една обява — Балкантурист търси, курсове карат за сервитьори.

В. — Може ли да се говори, че в селото има социално дъно? Несретници, бедняци, просяци — такова равнище има ли?

Е. — Не. Такива — не.

Г. — Имате ли цигани тука?

Е. — Не. В Настан няма. В Девин — има.

В. — Значи в Настан няма откроено социално дъно — просяци, такива девианти, както се наричат.

Е. — Не.

М. — Криминални?

Е. — Не.

С. — Има ли някаква разлика между българското население и българомохамеданското? В смисъл на бедни и богати?

Е. — Не. Не виждам да има.

М. — А търпимост? Някакви различия?

Е. — Не.

М. — Хората са си едноселци… Има ли големи родове?

Е. — Има. Хората се уважават.

В. — Един такъв въпрос — Каква е ролята на роднинството в този край, който се оказа, че е доста затворен и малко подвижен? Каква е ролята на роднинските връзки? Съхраняват ли се?

Е. — Съхраняват се. Много се тачат, имат си уважение роднините, при сватбите винаги е родата. И затуй може би няма такова социално разслояване, защото все пак роднините си помагат. Във всяко едно отношение.

В. — Това е много важно обобщение, което направихте вие. А съседството каква роля играе?

Е. — Предполагам същата, като роднинството. Тачат се като роднини, те са един за всекидневна помощ.

В. — Има ли някакво разделяне, например — общуват ли си тези, които се счита, че са много богати, дали се отделят от другите?

Е. — Не, не. Няма такива. Защото няма толкова ярко разделение. С всеки можеш да се срещнеш и да приказваш. Няма такова единият да е горд, че е много богат, а другият да е свит, че е беден. Няма откроени крайности.

Г. — А конфликти някакви има ли? По-изявени, да знаете? На каква основа са — на битова ли са, или…

Е. — Не. Ако има, те са свързани сега със земята. Те са малки, това са спорове, не са чак такива да се стига до побоища и т.н. Минават си по реда както си е — в поземлената комисия, в съда и се разрешават.

В. — Искам да попитам — какво знаете за взаимопомощта?

Е. — Еми може би едно от най-учтивите села, са Настанци, при оказване на взаимопомощ. Особено, когато се строяха къщите. Дори и в Девин ходеха да си помагат Настанци.

В. — А в някои други дейности, например в селскостопанските?

Е. — Във всички. Изобщо говоря. При вадене на картофи, при косене, при товарене на дърва.

В. — Има ли такъв обичай, например, когато се събере една група комшии — днес на вас ще работим, утре — на нас.

Е. — Не. Просто като видят — по самоинициатива — ходят да помагат.

В. — Никой не ги организира специално. Само, ако разбере някой, че този има нужда — ходят. То не може да има някакво наименование…

В. — Например — зареда?

Е. — Не, не.

В. — Всъщност тази взаимопомощ е жива и…

Е. — … поддържа селото.

В. — Например, какво е било участието на хора от село при строежа на училището? С доброволен труд или нещо друго?

Е. — Сега конкретно мога да ви кажа, че населението оказва помощ при благоустрояването на училището. И при изграждане на подпорни стени…

В. — Чувстват ли училището свое?

Е. — Да.

В. — Сега един друг въпрос — да ви върна във времето на изпита на Рада („Под игото“). Сега в началното училище правите ли в края на годината изпити, на които да каните родителите? Изобщо някакви тържества?

Е. — Не. Има изпит под формата на тържество, годишна беседа, на което се връчват на първи клас свидетелствата — това си е традиция, тържествено, с участието на родителите. Родителите са много активни, посещават всяко едно начинание.

В. — Гордеят се с децата.

Е. — Да. Оказват помощ, спонсорират елементарно — да почерпят децата, примерно, в такива форми.

В. — Как ви се казва училището?

Е. — „Св.Св.Кирил и Методи“. Смятаме тука да направим тържеството за 24 май, за да се разбере, че празник на славянската писменост.

Г. — А на официалните национални празници, хората събират ли се?

Нещо общо да се прави — хоро?

Е. — Винаги досега е имало. Сега напоследък няма, защото по-трудно се осигурява…

Г. — Защото няма официална организация, както беше преди?

Е. — Да. По-рано го организираше секретарят на читалището. Сутринта съм бил в музикалното училище в Широка Лъка, за да уредя програмата за 24 май. Да свири тук оркестър с певица. Довечера ще се обадят и може би тези традиции по националните празници за честване от цялото село, ще се възродят.

Г. — Вие трябва да им платите на тези хора?

Е. — Ще им платим. Има средства от читалището по линия на културата и ще се организира. Основно в началната част ще бъде с програма от училището.

В. — Добри певици да имате в училището, деца с дарби?

Е. — Еми имало е и сигурно има. Но художествената самодейност навсякъде е западнала и просто нямат почва и нямат основа, където да се развиват. Едно време имаше прегледи на художествената самодейност в читалищата. Миналата година замряха. Там се изявяват най-добре.

В. — Че е нисък престижът на художествената самодейност…

Е. — Не че е нисък, но просто липса на средства.

Г. — А кръжоци?

Е. — Същото е. Липса на средства. (не се разбира) В. — Сега, искам да ви кажа това, което ние практикуваме след завършване на интервютата, всичко, което напишем и подготвим, го оставяме в един екземпляр в селото с надеждата, че ще бъде запазено и може да се ползва.

Е. — Сега, аз бих ви помолил даже един екземпляр, ако може лично при мен да дойде, в училище да дойде и предполагам, че следващата година по туй време ще имаме доста повече информация за всички тези неща, за които разговаряхме.

В. — И ние вероятно ще продължим нещата, ще видим как ще ги продължим, защото и ние сме като самодейността — ако имаме пари…

С. — Ако имаме пари, да продължим, защото нашата идея беше да изследваме как се ползват общинските земи в три периода — единият до 1944 г., след това от 1944 до 1989 г., и сега. Но сега сме само на първия период.

В. — Сега, нашата молба е, тъй като вече доста време мина, ние искаме да разговаряме с възрастни хора. За нас беше много полезно — тези сондажни разговори, които ни насочват към селото, да знаем какво да питаме. При вас можем да поставим въпроса точно с думата, но искаме да се срещнем с възрастни хора, които да имат ясни спомени, дори да са били вече зрели хора в периода преди 1944 г. — значи родени между 1910–1920 г. Поне няколко души да имаме над 70-те, защото те ни дават богата информация. Вашите родители, например?

Е. — И двамата ще ви помогнат.

В. — Ако можете да ни свържете, още днес, това е едната ни молба.

Другата ни молба е, дали някой ще ни бъде полезен и утре следобед да дойдем, за да питаме.

Е. — Ще е подходящо събота — неделя.

 

2. АРАНЖИМЕНТ НА ГИДОВЕТЕ НА КЛЮЧОВИ ИНФОРМАТОРИ

Аранжимент на Въпросник 1 - ГИД за провеждане на интервю за ползване на общинските земи от селското домакинство - Юсуф Ибраимов Корчев

I. Запознаване, представяне, възраст, семейно положение, образование, професия, в това село ли е роден, променял ли е местожителството си — изследване, преселване, работа или учение другаде, роднини в селото.

Домакинството на лицето около 1939 г., големина, състав, начин на живот и пр.

 

Юсуф Ибраимов Корчев. Осемдесет и пет години закарвам от 12 март. Образование четвърто отделение. Повече не сме учили.

Я се ожених малко. На 17 години се ожених. Трийста година ли беше, кога беше. Трийсе и първа кога служих имах дете.

Трийста година съм се женил тогава. Аха! Кога отидох да служа детето тогава вървяше.

Имаше кооперация в нашето село. Ами първо кооперацията образувахме ние. Кооператорите, ние кооператорите. Бяхме младите. Преди 9-ти, преди по-напреж е, още през фашистко време.

Не, нямаше читалище. Сетне го градиа. Комунистите го градиа читалището. Тях го градиа. не ние. След 9-ти го градиа. Не са раздавани книги.

Какво съм работил — ами трупи сме секли като наша кооперация беше. Което го работиме, работиме, когато да земеме пари — няма пари и тогава това е частна кооперация. Млад бех — осемнайсе, двайсегодишен човек.

Трупите, а друго на забра правехме гатер (дъскорезница).

Гатер се направи, резааме трупето там. После го запалиа гатера и изгоря сумата литра, сумата литра. Хиляди кубици изгоряа — дъски, трупе.

Ами земеделие си държахме. Добитък си имахме. Май 50–60 кози и овци, 4–5 добитъка — говеда, кони си имаха. магарета. Държахме си добитък и почти повече на колиби живеехме и здрави бехме. Колибите — там си ни беше имота. По-близко си ни беше имота и си работееме. Оборче и колиби значи. По две стаички имааме и салонче и това-онова. И затваряхме отдолу добитъка, а горе да кажем две стаички. И в село си имааме къщи и… Където с добитъка там си имааме колиба. Не като сега къщички, нещо по-просто. Нямаше шоша (шосе), кермиди. С дъски и покрити камъни. Цепехме гората, дъски, борики, покривааме. Трая 4–5 години, после други. Шошето, когато направиа тука, тогаа вече зе да извозват тухли, кермиди.

Яз изкотих 8 деца — 5 женски и 3 мъжки. И ги изкотих и ги отдомих децата. Ожениа се. Сега, ако ме питаш съм сам-самичък в къщата. Е, тука близо. И жената ми почина. Стана 15 години вече.

Преди да се оженя сам бях. Майка ми я открадоа дини — друг човек. Останах сам и при най-голям брат отидох. С брат ми се гледахме и той беше женен, най-големия брат, имаше жена. Живяаме с него, живяхме да станах кадърен аз за работа. Бях малък, нали, земеделие не трябва да се женя. И бях млад като се ожених. Бях 17 години се оженил. В моя си къща. Имах си къща, бе. Една стая беше, даже брата и ние имахме в две стаи.

Жената беше горе-долу с четвърто отделение. Имаше четвърто образование, имаше. И тя беше пеперак беше, и тя нямаше баща. Баща й бил умрял, с дядо се котила. И нейната майка беше я украли, пак един бабайко и умрял баща й. И тя беше сирак, и я бях сирак.

Пари — тогава ще изколим някой коч или кич и от овцето, от добитъка — ще продадеме вълна, да можем да си платиме данъка. Кич е козел. Додат някакви търговци, та купят, за да си платиме данъка. По това време нямаше пара. Ако продадем нещо, то така. У търговците бяа парите. Ако продадеш някакъв добитък, та да можеш да си платиш данъка. Деца, такова аскерлък, малко запас. Нас такова, три години запас съм бил, куршум не съм фатал.

Фронтоваците, когато бяха на фронта, ние бяхме във вътрешността. Изпращахме рани (храни) на войската — товареме, разтовареме. 40-та година бях запас. 41-ва година, 44-та година. Бъркаа ме, много ме бъркаа. Остана ми снопето — иляда снопе ми останаа невърнати. Добитъка няма кой да яде слама, да оре. Прекарахме много мъки, много.

Гледаше се ръж, пшеница, царевица и какво не. Имота е надолу, нагоре сме тука ние по планините.

Земята яз я работех, бе. И жената.

Децата малки беа и кога станаа големи разжиниа (ожениха) се и се пръснаха навсякъде и сега нямам никакви. От осем деца — едно нямам при мене. Три имам в Доспад — три женски.

Едно имам в Смолян — медицинска сестра, в болницата работи. Едно мъжа й почина, има две години. Разжениа се женските. Мъжките и тях, в Смолян останаа. Най-големия син почина. Пък двете са в Смолян — жените са им от там, от Смолян край. В селото съм тука сам сега.

Аргатин съм стоял, чобанин съм стоял, говедар съм стоял.

Махмутица — бях там при едни. Две години съм седял ратай, в Девин ратай съм седяло. Илия кондурджи го викаа. Тя почина, стара работа.

С пари ми плащаха, га ратай я. Тогава нямах жена. Не бях женен тогава. Малък бях тогава. Абе, 12 години съм тръгнало, лефтер (ерген) съм било.

Гатерист съм бил пет години в Пътни строежи, пет години в гората съм работило. Накрая изкарах фурнаджия 15 години в село.

Яз си имах къщичка тогава. Бях градил 4 стаички. За старата къща бяа много семейства в една къща, в по една стая. В по една стая живяаме — чичо в една стая бяме, братовчеди бяме, много деца бяме. Е каква голяма къща сега! По две стаи имам.

Тогава сякой си поотделно, всякой си семейно, с децата.

Ние тогава имахме едничка стая.

Кревати — не, на земята. На дюшемето, на дюшемето.

Постиламе дето чукат боба, няма ни масе, няма ни стол, та креват.

Вода — ей тука, от дерето, имаше вода, дървени такова, на бакараж, на бакараж. Дървета се нарежат от гората с бургия се превъртят, въртят ги и чешмата се пак върви.

Дървени тръби. От там носехме всички. Цялото село от там носеше.

А, клозет — на цялата мала един клозет има.

Отоплявахме се с дърва. Две беа печките така.

Оджак — да. Слагаме дървета и… На одаклък гориме.

За готвене — имаше веруга. Такова синджир дълъг. Веруга има дълга и отдолу гачка. Отгоре дълга веруга и отдолу гачка (кука), закачаш на гачката, е това да вариш.

Имахте фурни в къщите. Печка — с камъни заградено и пробиш като кюмбе, оставиш един отвор… Пещта — ляба дето печеш. Пещ му викаме. Фурна го правят — има 15–20 ляба пекат. Пещ така и можеш да печеш ляба вътре. Обгориш такива, ние им казваме сач. Отдолу слагаме ляба и го криеш. Не очистиш го и тогава и отгоре го покриеш с желязото и става ядене да не ти е работа.

Ами, имахме 15 декара земя имахме. Нашта, лична земя работехме.

Че инвентар какво да ти кажа. Ние бяхме, с дървени орала оряхме. Върнахме с коне. Жито прекараме, смеляме.

Ами хармани си имааме — на нивата. Направо там го вършееме — отдолу житото, сламата се отделя.

Вършеехме само с конете. С коне вършееме, сламата отделяме. Житото прекараме, сламата прекараме през есента. Първо житото прекараме и после сламата. Най-напред гледаме да прекараме житото, а после сламата.

Га стана ТКЗС наравиа обори, направиа плевни.

Едно време в нашия двор — оборове има. Оборове да поеме 4–5 добитъка. За овцете няма. Те не идваа тука да се гледат.

Колиба имааме, как да нямаме. Едничка стая, бе да кажем.

Съберат се 4–5 семейства, да кажем — една колиба имат.

Съберат бравите там 400–500 брави и един чобанин на колибата стои. И наоколо земаа нивица, ниви, царевица, сичко и там изнесат оборска тор и става сичко, когато има оборска тор става сичко. Зайците бели правеа много.

Правееме саи му казват, със слама покрито, очукат сноповете и се покрие да не фучи вътре. Да, да не вали вътре. Иначе на баира седяме едно време. Когато свършиш, когато свършиш — ожениш нивата, когато такова, прибереш и тогава напускаш.

Извън селото — ходили са, бе. Казах ви, бе. Някъде да казандисаш, пари някъде да вземеш, да изкараш, да поработиш, пари, някой лев да земе.

Аз не съм одил навънка. Не съм пазарил ратай, когато бях малък. Ратай съм бил на село, чобанин, чобанин съм бил 1 година, една година цедки съм правил. Всякаква работа съм работил.

Ами ние нямахме продукти от селското стопанство за продан. Га стана ТКЗС тогава. Артък нямааме. Никой не дава тука артък. Няма артък, няма излишък. Бехме фукари. Сиромаси. Фукари е бедни.

Стоян Иванов Дамянов. 71 години. 25-та година роден. 4-ти клас. Тука немааме 7-ми клас. В Девин имаше, ама тука нямаше.

Стоян Иванов Дамянов е вторият участник в разговора.

 

II. Информираност на интервюирания относно изследвания обект.

II. 1. Информираност за наличието на общинските земи и техния вид.

II. 1.1. Знаете ли коя земя в селото е общинска земя?

Във всички случаи, когато вие казвате държавна, това е всъщност на селото, така ли? То е селско, селско. Селото има няколко празни места на общината. Това е селско, селско място.

Смесва се общинска с държавна. Следователно става дума за обща, нечастна земя.

II.1.2. Имаше ли Вашето село общинска земя (около 1939 г.)?

Ю.: Нямаше тогава общинска земя.

СД: Само гората.

Ю.: Само гората беше общинска земя.

СД: Само гората.

Ю.: Всичко беше частно.

Нямаше селски пасища, нивища празни имаше. Имаше само шумата дето берееме на Мурсалица.

II. 1.3. Какви видове беше общинската земя в селото: мера, пасища, ливади, обработваема земя, трайни насаждения и др.; гори, бранища, залесени места и др. Какви бяха техните граници?

Нямаше селски пасища, нивища празни имаше. Имаше само шумата дето берееме на Мурсалица. Мурсалица е голяма планина. Ниви са и паша, добитък. 240 говеда водееа от другите села да пасат тука. Това е настенско землище. Само гората е общинска земя. На държавата.

Мерата се казва мястото, дето правят курбан, колят кравата. Значи това е мерата, е тая пърчина. Е тая — високата, тя се казва Арпап кидик, Гьок кидик нагоре. Кидик, ами такова е името, значи тук Арпап кидик, такова ечемик. Ха, ха, от ечемик стане — Арпа кидик, от ечемик стане.

II. 1.4. Какви бяха местните думи за тези видове земи? Как се наричаха отделните местности? Можете ли на този лист да ни отбележите къде бяха тези земи — по вид и наименование?

Мурсалица е голяма планина. Ниви са и паша, добитък. 240 говеда водееа от другите села да пасат тука. Това е настенско землище.

Едно време е било частно, сетне е записана, станала държавна — и гората и пашата и сетне държавата я зимали. Има турски документи за Мурсалица. Била е на 4–5 паши е била. Сетне стана държавна и изкараа български документи, та му плати това на пашата и земята.

Тоя балкан така е общински. Дето се вижда така общинска гора беше, докъдето се вижда. Ама не сичко, има и държавни.

II. 1.5. Знаете ли чия собственост беше земята, заета от пътища, места за минаване, реката и речното корито и т.н.? А земята по улиците и площадите, игрищата в селото?

Тя си е частна тая земя. Е там през нивите, пътя. Нали от дето минеш там.

На селото — общинска.

Ю.: Ако имаш градинка, описана това, онова трябва да си имаш документи.

 

II.1.6. Знаете ли дали в селото имаше други нечастни земи (освен общинските)? Например — държавна, църковна, джамийска, манастирска, училищна, читалищна и т.н.

Гората бе държавна. Там пасяхме овцете.

Мурсалица е голяма планина. Ниви са и паша, добитък. 240 говеда водееа от другите села да пасат тука. Това е настенско землище.

Едно време е било частно, сетне е записана, станала държавна — и гората и пашата и сетне държавата я зимали. Има турски документи за Мурсалица. Била е на 4–5 паши е била. Сетне стана държавна и изкараа български документи, та му плати това на пашата и земята.

Тоя балкан така е общински. Дето се вижда така общинска гора беше, докъдето се вижда. Ама не сичко, има и държавни.

На джамията имаше земя. На училището — няма, на училището — няма.

Тая беше земя тука на джамията, дето е гатерът, а централа направиа, това е джамийско място. Горе-долу 10 декара трябва да е имало. Тая земя дето я дадоха за полска ливада тогава да може да се използва. Добре, ама сега си стана частна и в момента джамията няма.

 

II.2. Информираност за промени в общинските земи в течение на времето

II.2.1. Знаете ли как са били придобити общинските земи? Чували ли сте дали е била закупувана общинска земя Имало ли е други начини за придобиване на общинска земя? Как се е вземало решение за това?

— А знаете ли, където е имало общинска земя, откъде се е взела тая общинска земя? Какво сте чували например за Мусагиница, за добиването на земята, че е купена от юруци, нещо да сте чували?

Ю.: Не, не помня тая работа. Това е, от турско време. Тука тая земя е държавна.

 

СД: Не е от турско, бе. Е, още Италия са я държали.

Ю.: Тая земя гърци са я държали, оттам сетне турската държава, сега на държавата. Коя я земе — тоя.

— А българи не са ли я държали преди турците?

Ю.: Де да знам. Тука си има българи, гърци.

II.2.2. Имате ли информация дали Вашето домакинство или Вашият род се е включвал в купуването или придобиването на общинска земя? Вие самият спомняте ли си нещо за това?

Не.

II.2.3. Знаете ли дали общинските земи са намалели по онова време — дали е продавана, или подарявана (или преотстъпвана по някакъв начин) общинска земя? Как е заплащано, как са се ползвали парите? Има ли случай на заграбване или присвояване на общинска земя? Как се е постъпвало при различните случаи? Има ли продавана или подарявана общинска земя, каква е била — обработва емайли не. Отнемана ли е земя от пасищата, от горите? С каква цел? При какви условия?

Няма отговор

II.2.4. Давана ли е общинска земя за зеленчукови или овощни градини? При какви условия — заплащане, безплатно? На кого — предпочитания? Редовно, ежегодно, еднократно?

Няма отговор.

II.2.5. Знаете ли дали общинските земи — ниви, гори, пасища са били измервани? От кого, кога, с каква цел?

Няма отговор

II.2.6. Знаете ли дали Вашето домакинство по някакъв начин е придобило общинска земя — закупило, подарена му е, преотстъпена му е при някакви условия, самоволно е взета или сте започнали сами да я обработвате?

Не.

II.3. Информираност за екологичните проблеми и екологичната политика на селото.

II. 3.1. В землището на селото имаше ли местности забранени за ползване — „заклети места“, „набожни места“, където не се сечаха дърва, не се беряха плодове, гъби, билки? Разказвали ли са Ви за тях? Кой Ви е разказвал? Знаете ли от какво произтичат забраните? Знаете ли случай на нарушаване? Какво казваха по този въпрос останалите хора от Вашия род? Разказвали ли са Ви някакви случки, свързани с тези забрани?

СД: Има, има — забранени места има.

Ю. Не знам, не знам. Ами дето се сече там го забраняваме — никакъв добитък, обаче не.

II. 3.2. Знаете ли някакви стари дървета или други природни забележителности, по отношение, на които е имало някакви забрани? Разкази, случки на близки и роднини на информатора отнасящи се до техния род или до други хора във връзка с тези забележителности.

Ю.: Стари дървета — няма такива, няма такива работи. Можеш да го отрежеш, ама плащаш разрешително на горското.

СД: Старите дървета се изсекоха, няма стари дървета.

Ю.: Е тука отсреща имаше такива се бука, чебра такива стари, които имаше узбаши, казани се криеа. Хванаа ги отсекоа, сега насадиа друг баир. Сега не чуваме ни узници, ни казани, нищо. Там се криеа, имаше стари дървета На Байрям сме правили курбан. По къщите, по къщите. На Рожен имат събор. Ние нямаме. Рожен правят и Доспад правят, там правят.

II.3.3. Какви местни правила и забрани са действали, за да се опазва чистотата на водата за пиене и от другите водоизточници? Знаете ли някакви случки на нарушения и наказания? Какво лично Вас са Ви учили в къщи по този въпрос?

Водата е много хубава там.

Няма забрани. Водата си е обикновена от земята.

Ако дете замърсява, възрастният ще го бие, ще го бие. Тя се пази водата. Такива да замърсяват е нямало.

Ние, досега няма такива работи.

Водомер има, направиа и заключва се и никой да не прави нищо там горе и заключват водомера.

По реката — няма, не са хвърляли боклуци.

 

II.3.4. Залесяваха ли се по онова време долища, сипеи, други места? Имаше ли хора, които облагородяваха (присаждаха) диви овощни дървета в общинските земи за общо ползване? Разказвали ли са Ви нещо по този въпрос старите хора от рода Ви?

Абе, 44-та почнаа да залесяват. А преди това само помня като мъничко дете имаше дървета тука на гората. Няма да залесяват дървета.

След 9-ти почнаа да залесяват. Преди 9-ти нямаше.

Задържа малко залесяването, ама вали ли много в дерето върви сичкото. Като дойде голяма вода свлича и дървета. Като вали, вали няма де такова и свлича се. Сега пътища много и водата бяга. Тогава, такова…, дървета по 25–30 метра и носеше ги, влачи ги. Паднали и надолу го влачи.

II.3.5. Знаете ли как се осъществяваше контрол относно спазването на правилата и забраните? Какви наказани я, глоби, проклятия, санкции са налагани при нарушаване на правилата и неспазване на забраните?

Не.

II.3. 6. Имало ли е някакви правила за ползване на общинските земи, гори, които позволяват (спомагат) тяхното продължително ползване, без да ги унищожават или намаляват?

Не.

II.3.7. Имало ли е ограничения на броя на животните (за които се ползва общинска земя за паша) — едър, дребен рогат добитък (специално кози), свине за паша? Какви са били механизмите за ограничаване броя на тези животни? Било ли е възможно да се отглеждат толкова много животни, че пасищата в селото да се окажат недостатъчни? Конкретни случаи по въпроса — утъпкване, разрушаване на пасищата? Имало ли еограничения през различните годишни сезони за ползване на пасищата и другите селски земи?

Не, гората не сме съсипали. Дето е насадено сега не пасат. Дето израства избягват. След зимата има един месец — 20 април, 40 дена преди да дойде Гергьовден се забранява ливадата… Аха, да не се стъпне. А пък ние пасем в нивата, там може да пуснеш. Ако е много посята нивата не може да я пуснеш. Малко я пуснеш и пак я забранява.

Ами едно време имало ли е ограничение колко добитък да имаш? Сега земята е толкоз, землището на Настан е толкоз.

Да, нашто дядо имало 500 брави. Хиляда брави можеш да имаш. Не е малко землището и по гората нататъка вървят. Земята изтрита и тревата расте, гато има и оборски тор дава добитъкаа, който има добитък, има оборски тор и повече здраве и всичко има.

Козите пречеа. Стъргаа корите, горските дървета остържат ги. Пречат, затова забраняват. Някоя гора така и я стържат. Дръвчета не ги ле заградиш, не можеш да изкараш ябълка, круша и тъй нататък.

II.3.8. Имало ли е ограничения за сезона (за момента) на бранена гъби, билки, цветя, други растения, ползвани за храна на хората от общинските земи, гори? Имало ли е ограничения за набраното количество? Имало ли е някакъв контрол при брането — да не се скубят, да не се мачкат, да не се секат, да не се чупят?

Не знае.

II.3.9. Как се е решавало колко гора от общинската да се сече за една година? Какъв да бъде този дял от общата гора? След колко години могат да се върнат на същото сечище — да секат отново? Как е пазена младата подрастваща гора, бранище? Винаги ли периодът за възстановяване на гората е бил един и същ? Знаят ли се случаи на изкореняване на гори за обработваема земя? Знаят ли се случаи за съзнателно опожаряване с цел разширяване на пасищата? Знаят ли се случаи на залесяване и подмяна на некачествени с качествени гори? Данни за периодичната гола сеч на общинска гора.

Горското маркира кое да се отсече. Кои са на гъсто.

Сега имаме гъста гора и не ни я там горският надялка дърветата кои трябва да сечеш, да знаеш, когато минеш, какво да сечеш. Което е маркирано, то се сече. Ако сечеш немаркирано ше те глобят.

Колко години там се пази — да има там растения, да са израсли. Десетина години. Е тука има към два метъра нагоре като израсте тогава пущаа добитъка. Ама няма, (х)рана там няма. 40 години минаваа, да може там да се сече. 40–50 години, за да може да се сече с разрешение от горското за материал.

 

III. Ползване на общинските земи и имоти от домакинството

III.1. Ползване на общинските земи, гори, води и пр. от домакинството на лицето

III.1.1. Пасища

III.1.1.1. Ползвали ли сте за паша на добитъка общинските пасища, мери и други места? Как? Сами ли пасяхте собствения си добитък или имаше общ пастир за селото или по махали, (говедар, овчар, козар и т.н), който се ползвате от Вашето домакинство? Плащахте ли такси за паша в общинските пасища? Как се казваха тези такси за различните видове добитък? Спомняте ли си размера на тези такси? От какво зависеше този размер? Всички хора ли плащаха? Имаше ли освободени от такси?

В горите се пасеше. Имаше забрани. Горските не пущаа навсякъде. Да не гризят дърветата, младите дървета. Е това ние го бееме садили отсреща и там имаше бор. Сякъде не пущаа козите.

А тука отсреща от Гродно до Девин забранили беа, кози само да не пасат. След 9-ти се пуснаа, почнаа да се пасе, козите да влизат.

За паша — само позволително се зима. Когато пускаш бравите позволително ще вземеш. Плащааме.

Беглика е данък, данък за овцете и за едрия рогат добитък, на държавата се дава.

Ами едно време се стрижеше овцете,вълната зимаа. На държавата даваш наряд. Даваш данъка, да можеш да ореш. Всеки си пасеше сам овцете. Съберат се двама-трима, чобанин си фащат.

III. 1.1.2. Ползвали ли сте тези места за бране на билки, гъби и други продукти за ядене (коприва, киселец и др.)? Плащахте ли нещо, за да ги ползвате? Имаха ли право всички живеещи в селото да ги ползват с такава цел? А хора извън селото?

А нещо там билки, гъби, е такива работи да сте събирали?

Ю.: Има, събират ги.

Тя сега стана скоро, от 2–3 години там почнаа да събират. Най-много ги има.

Едно време на Доспад. Ние беряхме само едни има червенушки, едни сърнели, само тях събирааме, тях ядяхме.

СД: Нямаше кой да ги изкупува.

Ю.: Сега италианци ги зимат. Кво ги правят? Лекарства ли ги правят? Знаеш ли лятоска над 100 хил. лв. са зели едно семейство от такива гъби в Доспад.

Билки, такива работи, треви — събират ги, има семейства, много семейства ги събират. Всички събират. Но това излезе скоро.

III. 1.2. Обработваема земя

III.1.2.1. Вашето домакинство ползвало ли е обработваема общинска земя — ниви, трайни насаждения, отделни плодни дървета, орехи? Заплащахте ли нещо за това?При какви условия можеха да се ползват — заплащане при договаряне, чрез търг, аренда, други условия? За всички хора от селото еднакви ли бяха условиятя?

Не.

III. 1.2.2. Ползаше ли Вашето домакинство общинските ливади? Как? Как се предоставяха за ползване? Вашето домакинство как, при какви услови я ги ползваше — вземане на търг, договаряне за аренда, безплатно, по друг начин?

Няма общински ливади.

III. 1.2.3. Как се ползвате цялата земя в землището на селото (обработваема и ливади) частна, общинска и др. след прибиране на реколтата? Имате ли време през годината, когато земята беше общодостъпна за всички жители на селото? Кой определяше този срок? Вашата земя ползвана ли е по тази начин? А Вие ползвахте ли земята на други хора? Кой имаше право да ползва земята и за какво — събиране на „баберки“, бране на гъби, билки, диви плодове (къпини, шипки — по слоговете), за паша на добитъка, за друго?

Тая година се оре нивата, сетне година няма да се оре. Там ще пасе добитъка, овцете. Сетне ще пасат там добитъка. Цялото село може да пасе така добитъка. Аз имам е така горе една държавна планина, тя е много голяма и сетне година ше се оре, за пшеница, за ръж и царевица, е дето са високите места. Сетната година ще е празно въртяеме го местата. Сеитбооборот.

Когато почива земята, добитъка пасе в земята, която почива.

— А другата, която обработваш, когато си имаш твои ливади, кога може да се пасе?

Ю.: Когато приберем вече нивата. Изорем една нива за зимно време за пасище. След един-два месеца пуснем добитъка и там, където е порасло напасе се, то си разрони с ногата овцата и напасе се. Ако има нещо по земята ще отидеш да го прибереш. Това се казва баберки. Когато не е прибрано и сетне вървят по полето, и събират. И това се казва баберки.

При нас няма такава работа. Те нашите си прибират на ръка, не го оставят. Тук в АПК-то ябълки, като има, и идат някои търговци и три кила могат да изкарат и това, което е останало нахврлят там, и това, което е останало по земята в калта и съберат и… Ами правят като има угар там ходят и изкарат по чувал, по два, по три могат да изкарат останало, останало.

 

III. 1.3. Гори

III. 1.3.1. Вие и Вашето домакинство ползвали ли сте общинските гори? При какви условия? Заплащахте ли такса за ползване? Придобивали ли сте от тях дървен материал, листников фураж, дърва за огрев? Кой даваше разрешението? Какви такси се плащаха? Как се казваха тези такси? От какво зависеше размерът им? Как ползваха гората (за дърва и дървен материал) другите хора от селото? Еднакви ли бяха правата на всички? Имаше ли някой право на безплатно ползване? Как се определяше кой откъде да взема дърва, листников фураж и дървен материал?

Ами с позволително се сечат дърва. Взимаш, купуваш от държавата и така. Горското, горските дават позволителното. Те, горските определят къде да сечеш, ама не можеш му фанеш края. Горските кажат къде да одиш да сечеш.

СД: Сам си ходиш да сечеш. Той ти определя кое място и там сечеш. За дървен материал като искаш да сечеш даваш молба до горското. Направиш молбата, разреши ти директора и къде можеш да сечеш — горския определя.

С дърва, ако те фанат без позволително, ще те глобят, пак глоба.

III. 1.3.2. Знаете ли дали общинските гори са давани, продавани (на търг или по друг начин) за гола сеч? Вие, Вашето домакинство, ползвали ли сте се от такива случаи? Някакви случаи да знаете, да помните?

Не, нямаше такова нещо. Подбираше се и тогава.

III.1.3.3. Знаете ли как се пазеха бранищата? Какво беше позволено да се ползва от тях? Вие ползвали ли сте ги? В какви случаи? Да сте глобявани или наказвани за непозволено ползване на бранище?

Ами, че имаше и ги пазеха тогава. Гола сеч и се пази да не пускат добитъка. Гола сеч щом има се пази.

Ако влезе добитък съставяаа акта, плаща глоба. Колко, зависи. Съдебно решение ще има. Тука дойдоа от София, един инспектор горски и го обжалваш.

Когато се забрани от Девин, това беше преди 9-ти — до Гродно. Строго охранително ще бъде тая земя тука и вече хванат ли добитък глоба. Събрааме се, посрещнааме господина. Тука е имало борика, 10 хил. кози е имало в селото и най-много наши кози. Когато вървят козите и падне семката от бориката, вървят козите и го заравят и дадат срок и дървото расте. И той ти казва „Акъл не ща. Забранете го. Акъл не искам“, И го забрани. Отиде една година и пуснааме го. Преди 9-ти горската власт бяа големи изед. Ами не даваа дърво да отсечеш.

Колко са ме глобили, ей с такива дърва — нищо. Отсечеш някое дърво, турнеш го на гърба, снег кога има, (х)фане тегорския — айде глоба. И дървото го докара тука на съвета да се сгрее.

Сложиш го на въжето и го сурнеш по снега. А когато е лято, таман го влачиш и ме видеа горските, и сме 5 души, най-напред брат голям. Я им река на другите „Ей, горските вървят отдоле“ . А ние ги оставихме на брега, ей там долу, наште дето оставиа един домлук, ей такъв един метър дърва. И ние го оставим на равнишката и няма как, я си го сурна. Нашият горски вика „Корчо, вика, моля ти се, Корчо, карай си дървото“. Мойто два метра и половина и дъски може да стане и сичко. И айде пуснаа дървета назад и другите избегаа. Закачи го, докара го долу на съвета, на съвета го докара, ей тука долу на един метър горе-долу дърво. Докарах го тука на съвета. И беше един от Струндж чак избягал и се бе заселил тук и горски станал. Много мръсен беше. И докара го едно дърво тука и имаше едно, Мончо го викаа, от Девин, господин Мончо и друг горски имаше. Тук имаше такова, ресторант и един чорбаджия. Господин Мончо, господин Мончо — то беше старши горски. Как фанааме, ами вика материал фанааме сурден материал. Добре, върна се тука, нагоре и го срещнааме ние, с тоя горски вървиме и вика моля си старши горски имаме. „Моля ти се, карай дървото, глоба няма“ — вика нашто горски. Докараме го, добре, ама то се разревова и го пита ти на кои си момче, карай го. И го срещам тука и викам „Твойта мама да еба, мечка ли си фанал, какво ще разревоваш?“ Откара дървото, остави го, чукна си мазонката и излезе на старшия горски и „Корчо, за какво ти е това дърво?“ — вика. „Не ме питай“ викам. — „Децата са без огън. Нямаме дърва. Летно време на самар сичко караме и не можем да сей приготвим дърва. Оня старшият горски вика „Остави дървото“ и сетне го цепило на дъски и тележки и искали му техните ора.

III. 1.3.4. Ползвали ли сте от гората и бранищата паднала дървесна маса, плодове, билки, гъби и др.? Плащали ли сте нещо за това? А другите хора? Едно време не сме брали нищо. Аз не съм по тоя занаят, не съм.

III.1.3.5. Вашето домакинство и Вие самият какво сте ползвали от горите и бранищата безплатно? Ползвали ли сте горите за паша?

Да. Пасяхме там.

Пускаха добитъка, горското си го пускат. Тогаз няма забрана. Пакости не може да направят. Козата вече не е малка, кората му е дебела, не може да я стърже, не може да направи нищо. То си расте вече.

III.1.3.6. Ползвали ли сте Вие или друг член на домакинството горите за лов? Плащахте ли такса? Как се казваше тази такса? Всички ли, които ловуваха плащаха такса?

Имаше сърни, мечки, свине. Най-много свине имаше. Ами убиваха ги, диви котки, лисици. Тука има много свинета и ги убиваа. Някоя царевица влезат и ядат и на някой му унищожат на декари.

III.1.4. Води и инертни материали

III. 1.4.1. Откъде Вашето домакинство вземаше вода за пиене — чешма в двора, на улицата, кладенец, извор и друго какво?

Вода — ей тука, от дерето, имаше вода, дървени такова, на бакараж, на бакараж — Дървета се нарежат от гората с бургия се провъртят, въртят ги и чешмата се пак върви. Дървени тръби. От там носехме всички. Цялото село от там носеше.

III.1.4.2. Вашето домакинство плащаше ли някакви такси за ползване на вода за пиене? Кога, при какви случаи? Чия собственост бяха чешмите и кладенците извън дворовете на отделните домакинства?

А, за пиене не плащааме нищо, сега плащаме за водата. Нямаше плащане.

III.1.4.3. Ползвахте ли Вие и Вашето домакинство вода за поливане? Плащаше ли се нещо за това? А вода — за водна сила (воденици, тепавици и др.)? Вземаше ли се такса за това?

Който има градинка полива, който няма — не. По малко, по малко. Не сме плащали.

III.1.4.4. Ловеше ли някой от Вашето домакинство риба в реката? Плащахте ли за това? Имаше ли някакви такси? Как се казваха тези такси? Някой от селото плащал ли е за риболов?

Едно време риба имаше, ляски правехме. Имаше, много риба ловяхме, ама сега няма.

— Лясата като слагате не забраняват ли, че такова, ще умре малката риба?

Ю.- Да, забраняват я, много строго забраняват. Направиш ляса, люснеш я, напълниш една кофа догоре, фанеш рибата с черната ляса и носиш рибата. С кош не фатаа. Някакъв кош счупен оставен на двора и във вир оставиш там. И измъкнеш коша и по десетина риби там.

III.1.4.5. Ползвало ли е Вашето домакинство инертни материали (пясък, чакъл, камъни, плочи и др.) от площите около реката? А от другаде — планината, кариери и др.?

Ами за пясък плащах, бе. Плащаш, не, не на държавата. Плащаш някой да ти ги извози да кажем. Камъни и кал.

Тук наблизко, тук имаше голяма кариера. Имаше и варница. Частна, частна беше.

— А той плащаше ли нещо на общината, на държавата за това?

— Не, не, не е плащал. Сетне държавна стана, няма такива работи. Стига да можеш да гориш вар, дървата си плащаш. Купуваш, от частници купуваш дървата да гориш вар. За камъните не зимаа никой нищо. А като искаш например там да си надига кал за къщата, за това плащаш ли на някого? Това е държавно — не плащаш нищо.

III.2. Ползване на общински имоти

III. 2.1. Ползвало ли е Вашето домакинство някакви общински имоти — складове, сгради, тепавици, мелници, воденици, работилници и др.? Как по какъв начин? Опишете. При какви условия?

Имаше, е тука имаше воденици имаше, под селото, тука имаше друга воденица. Частна беше.

III.3. Правила, контрол и санкции при ползване на общинските земи и имоти

III.3.1. Как се вземаха решенията за ползване на общинските земи и имоти? Доколко поведението се определяше от стари традиции, от обичайното право, от конкретни решения на общоселското събрание, от общинската администрация и др.?

Чрез Съвета и общоселското събрание.

III.1.3.2. Как се контролираха и регулираха правилата за ползване и забраните? Имаше ли наказания, какви бяха, кой ги налагаше?

Лесничеи, пъдари — контролират.

III.1.3.3. Как членовете на Вашето домакинство участваха при вземането на решения, при контрола и регулацията

Участие на събрания.

III.4. Общински земи и икономика на селското домакинство

III.4.1. Каква полза имаше Вашето домакинство от общинските земи и имоти? Имаше ли значение тяхното ползване за икономическото състояние на Вашето домакинство? Можете ли да кажете какъв дял от семейния бюджет е свързан с ползването на общинските земи?

Ползване на реката, водата, каналите, пътищата, чешмите, горите.

III.4.2. Продавахте ли набрани в общинските земи гъби, плодове, шипки, билки и др. под.?

Не.

 

III.4.3. Продавали ли сте дърва и дървен материал, добити в общинската гора?

Който извлича, продава, взимаа. Кога има много дърва, като те фане горския контрабандата, ама ние няма право да продаваме. Някои продаваха, дето имат добитък. Накарали са много дърва и продават. Ние — не.

III.4.4. Можеше ли Вашето домакинство да съществува (функционира) нормално, ако нямаше общински земи в селото или не можехте да ги ползвате?

Ползвани са горите, реките.

IV. Поддържане на общинските земи и имоти

IV.1. Вие, членовете на Вашето домакинство, имахте ли някакъв принос за поддържането на общинските имоти? Участвали ли сте в направата на горски и полски пътища? В построяването на чешми, кладенци и други източници на вода за пиене и за напояване? Правили ли сте някакви съоръжения за напояване? Колко хора участваха? По колко души от домакинството? По какъв начин се ползваха тези съоръжения?

Пътят го правна трудоваците, трудови войски. И горското го правят. Горското и АПК-то. Те се съединят и правят. Това сега. Едно време нямаше път. Нямаше път, никакъв път. Пътеки бяха. Всичко на самар возехме — и жито, и слама, и ръж. Нямаше пътища, пътеки само. Пътища станаа след 9-ти. Най-много направиа тогава пътя през комунистко време.

Чешмите — еми всеки си я прави. Съвета, председателя да кажем, плащаш и зимаме такива, да кажем, железни тръби и правим.

Каналите сме правили за водата. Отмерят ти го няколко метра трябва да го изкопаеш и правиш. Ние сме правили канали. Без пари сме копали. Само държавата отпуска землените тръби такива.

IV.2. Вашето домакинство, други хора, участвали ли сте при почистване на пасищата и мерата?

IV.3. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте при залесяване на общински имоти? Засаждали ли сте, облагородявали ли сте орехи и плодна дървета в общинските земи, предназначени за общо ползване?

IV.4. Вие, Вашето домакинство, други хора участвали ли сте с безплатен труд в строеж на общински сгради? В дейности за благоустрояване на селото? Други форми за участие в поддържането на общинските имоти?

Държавата е градила читалището, а частници всякой си гради къщичка.

IV.5. Някой имал ли е предимство при ползване на общинските земи (Вие лично, Вашето домакинство, друг кой)? Защо? Зависело ли е това от участието в поддържането и грижата за общинските земи н имоти?

Не.

V. Правила, контрол я санкции при поддържане на общинските земи и имоти

V.1. Кой разпореждаше как да се извършва работата? Как се вземаха решенията за поддържане на общинските земи? Кмет, община (като институция), общоселско събрание? Кой контролираше работата?

Според Вас, хората нуждаеха ли се от контрол? Какво е отношението към тези, които не участваха?

Имаше ли наети пъдари (пазачи),горски, полски? Как са наемани? Всяка година ли са наемани? Колко често сасменяни? Задължително ли са от това село или могат да бъдат и другоселци?

Как са реагирали жителите на селото при нарушаване на правилата за ползване и пазене на селските имоти — общински, частни? Как са постъпвали хората — съобщавали ли са на кмета или общината; на пазача; лични разговори; случайна саморазправа? Какви случаи се помнят? Задължен ли е някой, който е видял нарушение да съобщи? Санкции за нарушителите, размер на глобите? Пример за съпоставимост за размера на глобите? Били ли са свидетели на нарушения и как самите те са постъпвали? Бил ли е нарушител и как са постъпили с него?

Ами събират се, да. Събират се на джамията.

Едно време председателя на селото се съберат и (х)оджата. И решават и всичко това ще направим, това ще направим и така (х)одят, работят.

Кмета каже и расилния вземе барабана и обикаля селото и чука, и казва — толко часа да се съберат и къде. На джамията — ще дойдат там председателя, ще дойдат това, ще кво трябва да се направи и после хората гласуват.

Не, не мое да не отиде. Дават покани.

Ако не идеш — глоба няма. Малко мъмрене има, ама не може ти си знаеш. Измерат ти и си знаеш. Едно време 10 дена общински път имаше, 5 дена държавен 15 дена. 15 дена без пари работиш, без пари. Кантонера ще ти го измери и трябва да го изработиш него.

Пъдари — имаше, ами имаше. Едно време жито бяа даваха на пъдарите. От къщи да пази. Ами той пазеше. От чужди села ги викат и гледат платата. И като фане некой, и го викат, и глоба плаща. Щом ги фанат и ги глобят и…

— Добре, ами ако ти хванеш някой нарушил, хванеш така добитъка влязъл не в твойта нива, а в неговата нива и ти си видял какво ще направиш ти?

Ю.: Какво ще направиш ще кажеш на стопанина, дигне комисия и го глобят. Макар че не е в твойта. Има комисия, вдигнат комисията и отсече зяна, който е направен и ще плаща чобанин ли е, какъв е. Няма значение къде е, щом те фанат няма значение. Щом те фанат нарушителя ще плаща.

Пъдари хващахме от селото, от селото. Едно време на село жито му даваа на пъдаря. Сетне съвета плащаше. С пари. За година време се главеше.

Има ами, един овчар, говедар. Имаше към 200–250 ялови говеда, а двама си одят с другите.

V.2. От Вашето домакинство някой участваше ли при вземането на тези решения? Вие или някой от Вашето домакинство ръководил ли е подобна работа? Всички членове на Вашето домакинство еднакво отношение ли имаха към поддържането на общинските земи и имоти? Имаше ли случаи, когато Вие или Вашето домакинство не сте участвали? Какво се случваше, ако някой не участваше?

Редовно съм участвал в събранията.

Какво ще решаваш. Ами този, който държи реч, той ще каже какво да се прави.

Ами приемат дигат ръка. Щом не сме били съгласни не дигаме ръка. Ако не си съгласен няма да дигаш, ами какво няма да дигаш нищо, ако не си съгласен. Така виждат, че не може да стане тая работа — не вдигаш.

Ами имало ли е случай, когато кмета е предлагал да се направи нещо или общината е предлагала, пък вие не сте били съгласни от селото и кмета пък…

Ю.: Не, не.

— И това решение на кмета не е било изпълнявано?

Ю.: За някои работи не, ако никой не дига ръка. Ще разговаря дали ще стане и тъй нататък. Често правехме събрания, правехме до едно време, често правехме, а сега няма такива работи.

 

VI. Селска взаимопомощ

VI.1. Получавало ли е Вашето домакинство някаква помощ от селото или само от някои хора при някакво затруднение или бедствие?

Ако е имало много малки деца, много да е било трудно и хората да са ви помагали нещо, чуждите хора да са ви носели нещо?

Ами помагали са, ами.

Ако останат деца сираци помагали са с пари главно и така — за прашене, да женат, за дърва. Едно време всичко пеша е вървяло 10 километра, 5 километра и повече.

VI.2. А Вие помагали ли сте? Знаете ли някакви конкретни случаи на селска взаимопомощ във Вашето село? Селски кош? Селски хамбар? Друго?

Ами да, помагаме си. Ами кой те уважава ще ти помогне. Например, оборски тор има, извикаш 10–20 души и изнесете на нивата. Само за едното ядене — няма да плащаш, няма нищо.

Къща като застроиш си помагаа, помагаа. Цимент забъркат. Съберат се за плоча младите и бият. Сам човек не може да направи нищо. Носят камъни и тухли по два часа и да покриеш къщата цикли. Къщи имаше покрити само с цикли. Сбират се коне от село много. 20–30 коне натоварени с цикли. Помагаа си, помагаа. Цикли, камъни, цикли. Аха, събират се и ги цепят за един, два, три дена може и си помагат да ги докарат, да покрият къщата. Сега керемиди, че циклите много тежък покрива, сега керемиди.

— А иначе, когато имаш жътва, друга работа идвали ли са, помагали ли са съседите?

Ю.: Помагали са, ами да. Някаква работа има такова по жътва, канал да правиш, дойдат помагат. Ами сам човек не може да направи нищо.

Едно време си помагаа. Кога ще да прашат царевица да кажем и тогава не плащаа, нямаше пари и няма нищо — по 2 лв. и за едното ядене днеска цял ден се гърбиш, и на жегата. Да копаеш. Някои хора имат повече, имат земя имат, добитък имат — овчици, коне и тъй нататък, пари повече имат.

VI.3. Кой организира селската взаимопомощ? Кой я ръководи и контролира?

VI.4. Какви дейности в селото се навършваха колективно?

Общо са правени канали, чешми. Имало е трудови дни.

— Добре, а като имате много овце и като се съберете лятото заедно няколко, как деляхте млякото?

— Ами то се мери, бе. То има, мерунка му казваме. И се фане и га се бие измериш с мерунката. И това мляко се взима с мерунката на първата мандра, а втората мандра с мерунката пак и така и свърши се млякото и на моята ще дойде да помага и така, и се бие млякото да стане сирене, масло.

Сам не мож да доиш, нямаш работна ръка и ти помагат. Те ти помагат, а после ти им помагаш. Да, или ще му платиш. Ако имаш много мляко и голяма каца имаш — разбъркваш и маслото му вземат и сирене го правят. От бито сирене пак извара става.

Може да се изкара 30 кг масло или 40 — зависи млякото колко е. Сирене си изкараш и си го хубаво направиш и си имаш за цяла година сирене и масло.

Сега се обединяват. Сега да кажеме имат трима да го взимат. И взимаш си млякото и там отива, и мерят ти млякото. С трима души се обединяваме и днес всичкото мляко дето се избие и го вземам аз. Неговото си го замеря и си взема неговото мляко.

Може ден, два, три да взема мляко, зависи колко е млякото, колко е. Зависи колко ти е млякото — 500 кг, 300 кг. Много мляко дават. Хванахме много добитък.

Ами ако имаш 10 овце може на един ден да го вземеш, на един ден. Ама той има 50 — не може да го вземе на един ден, на няколко дена. Той си пише овчаря там на тетрадка кой колко литра мляко е взел. Щом го извади и го вписва и може за няколко дни да го вземеш.

Ами казват си сички, когато доят, като мерят млякото, кой колко има право да взима и сички се съберат и зима оня, оня, оня и тогава почнат издоят овцете и на мерулката, и казва на другия ден да върви и той да вземе колкото литра има да взима.

Сагмала, сагмала се казва. Да, това обединение се казва сагмал. 1000 брави една мандра за стане, събират една мандра да стане, събират кози и овце до 1000 брави. Кой колко е издоил там си има мерулка и да кажем 500 кила, 200 кила, 300 кила, 100 кила по списък. Да кажем някой имал 500 кила мляко, друг имал 200 кила, друг 300 пише се там и който има най-много — него викат най-напред, и поред до него, до него, и който има най-малко най-накрая.

 

Информация за изданието

Българска академия на науките, Институт по социология, Американски университет – Вашингтон

ЕСИ „Общинските земи и тяхното ползване от селското домакинство“ - село Настан

Българска, Първо издание - 1995 г.

Електронно издание - 2013 г.

Издателство Омда, по проект FFNNIPO_12_00757 на ФНИ при МОН

Електронно оформление: Илияна Ракиловска

формат - е-книга, epub, fb2

ISBN 978-954-9719-34-5   EPUB

ISBN 978-954-9719-35-2   FB2 

 

Благодарности

 

Книгата е реализирана, благодарение на финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" при МОН по проект FFNNIPO_12_00757.