София, 3 май 1993 година
        Брой 84 /871/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА "НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ" КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКОТО И ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СТРАНАТА, ОГЛАСЕНО НА 30 АПРИЛ 1993 Г. В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

УВАЖАЕМИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

Сриването на комунистическата система ни завеща колосални икономически и социални проблеми. Опитът за тяхното преодоляване опроверга амбициите и пропагандните лозунги за бърза и безболезнена смяна на системата.

Какъв е животът ни днес? Каква е България днес?

Докато реституцията даде шанс на една тясна социална група, основната част от населението застрашително обеднява. Безработицата прие обезпокояващи размери, все повече семейства едва връзват двата края. Структурната реформа закъсня. Продължава спадът на производството. Стопанската разруха се съпътства от спекула, растяща престъпност и корупция в държавната администрация. Властта се използва за лично забогатяване, за облагодетелстване на подставени лица и фирми, за скрита приватизация. Липсата на политическа воля за смяна на системата и формиране на съвременна, компетентна администрация блокира приватизацията. Забави се застрашително процесът на създаване на институциите, на правилата на пазарната ихономика и демократично общество. Вместо да поеме рисковете за реформата, Българската социалистическа партия /БСП/, а впоследствие и върхушката на Съюза на демократичните сили /СДС/ дезертира от изпълнителната власт. Днешното правителство се стреми да стабилизира страната и да продължи реформите, но няма необходимата подкрепа за ускоряване на промяната.

Доверието в демокрацията и пазарното стопанство е подкопано. Екстремистките крила в БСП и СДС раздухват носталгия по близкото следдеветосептемврийско и по-далечното, довоенно минало на България. Вместо разбирателство виждаме ожесточение, противопоставяне, отчуждениие у хора и партии.

Двуполюсният политически модел парализира хода на реформата. Поляризацията обслужва амбициите на ръководни среди от БСП и СДС. Конфронтацията пречи за сплотяване на обществото около националните интереси на страната. Това е гибелно за България.

Днес нашата страна се нуждае от ума и усилията на всички, за които демокрацията няма алтернатива. Лишенията на българските граждани трябва да се мотивират от ясна и прагматична политика в защита на интересите и сигурността на държавата.

Ние не ви предлагаме нова партия, а нова политика и сътрудничество в ново политическо движение, отворено за всички, които желаят България да стане модерна държава.

Ние сме за сътрудничество със синдикатите, с други професионални организации, с частните предприемачи и земеделци, с държавни служители, лекари, учители, интелектуалци, инженери - с всички, които са носители на духа на промяната.

Нужен е диалог и разбирателство между всички демократични сили, нов политически морал и ново обществено поведение, нов съюз за демокрация, които да се противопоставят на екстремизма, реставрацията и партизанщината.

Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" призовава всички, които имат политическата воля и са готови да поемат отговорността за една нова политика на националните интереси, да се самоорганизират, да се обединят в обществена сила, способна да проведе реформите и да защити правата на българските граждани.

София, 30 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 1-2 МАЙ 1993 Г. В СОФИЯ.

Българското общество се нуждае от преминаване към нов етап в развитието на демократичния процес. Досегашният модел на реформата изчерпа своите възможности и се превърна в спирачка за развитието.

България изживява тежка социална, икономическа и политическа криза. Реформата буксува, а последиците са за сметка на широките слоеве на българския народ. Причините за кризата се коренят както в наследството от тоталитаризма, така и в деструктивната политика на правителствата на Луканов и неудачните действия на правителствата на Попов и Ф.Димитров.

Интересите на страната диктуват необходимостта от преход към рационална политика, основана на принципа на националното разбирателство, разума и отговорността.

ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /БСДП/

1. БСДП последователно защитава конституционализма и демократичните институции, установени в Република България.

Със своята работа по изграждането на конституцията и новото законодателство депутатите на БСДП във Великото народно събрание /БНС/ доказаха на практика тази наша позиция.

2. БСДП отстоява политика на национално разбирателство, етническа и религиозна толерантност, разум и отговорност към националните интереси.

Ще продължим взаимодействието с всички национално отговорни сили, които приемат принципите на тази политика и работят реално за нейното осъществяване.

3. Конференцията одбрява действията на Изпълнителното бюро /ИБ/ на НК на БСДП, които включват:
- подкрепата на двата синдиката за възстановяване на трипартизма;
- подкрепата на президента д-р Ж.Желев в конфликта му с крайните сили в БСП и деструктивните сили в СДС поради водената от него умерена външна и вътрешна политика;
- подкрепата на основните цели, изложени в програмата на правителството на проф.Л.Беров;
- усилията за съставяне на силна и авторитетна центристка коалиция, която да поеме отговорността за разумна политика, основана на националното разбирателство;
- контактите и взаимодействието, установени с представителите на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/, отделилите се от СДС умерени формации и Движението за права и свободи /ДПС/;
- учредяването на Българския социалдемократически съюз /БСДС/ - като първа стъпка към силна социалдемократическа формация в България.

4. Нашата подкрепа за правителството на проф.Л.Беров не е безусловна и не означава непременно съгласие с всеки негов ход.

Основното за нас е, че това правителство се стреми към обществен диалог и се обявява срещу политическите крайности. Доколко то успешно ще осъществи тези свои декларирани намерения за защита на социалните интереси на хората, ще определи и по-нататъшната позиция на БСДП към него.

5. БСДП счита работата на парламента за неефективна и осъжда политиката на СДС и на крайните сили на БСП в него.

При неефективна парламентарна дейност предсрочните избори остават единственият демократичен вариант за изход от кризата.

6. Българската социалдемократическа партия в своята политика за реална смяна на системата се ръководи от принципите, залегнали в политическата платформа, приета на 39-я конгрес на партията.

Ние ще защитаваме интересите на:
- безимотните граждани;
- социално слабите, учащите се и пенсионерите;
- наемните работници;
- дребните и средните собственици в града и селото;
- предприемачеството;
- интелигенцията.

В основата на икономическата политика на БСДП е създаването и развитието на индивидуалния и фамилен капитал. Практическата му реализация може да се осъществи в асоциирането му като акционерен, банков и кооперативен капитал.

Ние сме за социално регулирана приватизация, за реално връщаве на земята на собствениците й, за законодателна и правителствена програма за възстановяване на селскостопанското производство до ниво, отговарящо на потребностите на националната ни икономика. Съдбата на България зависи от навременното извършване на икономическата и на аграрната реформа.

7. Българската социалдемократическа партия работи за създаването на силна и авторитетна центристка политическа коалиция, която да изведе страната от кризата.

8. Петата национална конференция на БСДП счита, че в зависимост от специфичните условия в отделните региони, при провеждането на местни избори общинските ръководства на БСДП могат да сключват споразумения с всичи политически сили без БСП и националистическите и монархическите формации.

9. БСДП, като поддържа резолюциите на ООН и усилията за умиротворяване на конфликта в бивша Югославия с политически средства, се обявява за ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави и за водене на политика на неутралитет от страна на Република България.

10. Българската социалдемократическа партия се обръща към всички демократически сили във и извън парламента, които подкрепят разума и диалога, да намерят пътища и форми за сътрудничество в името на националните интереси на България.

София, 2 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ГОЛЕМИТЕ ИЛЮЗИИ" /ЧАСТ ПЪРВА "ХАРАКТЕРЪТ НА ПРОМЯНАТА"/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЕВРОПА СЛЕД 1989 ГОДИНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР ПОПОВ.

Събитията, които настъпиха в Източна Европа след 1989 г., разтърсиха съзнанието на милиони хора. Площадите на Прага и Варшава, на Будапеща и София кънтяха от френетичните викове на смачканите до вчера хора. Те бяха мечтали за свободата само в най-потайните си сънища. Един голям тътен долетя от Берлин, където рухваше стената на смъртта и на националния срам. Германия се обедини. Западната част, или Федералната република, приобщи към себе си довчерашната работническо-селска държава на източните немци.

Макар и със сериозно окастрени граници след Втората световна война, Германия като че ли изведнъж промени облика и стойностите в Европа. Един 80-милионен икономически гигант започна незабавно да решава вътрешните си проблеми, но всеки внимателен политически наблюдател в Европа знаеше, че това не ще е задълго. Невероятно беше геоикономиката на тази страна да не прерасне в геополитика, а пътят /или средството/ беше Европейската общност. По този начин благородната идея за обединена Европа започна да се очертава с проектите на германския прагматизъм, с виденията на френския романтизъм и с колебанията на английския агностицизъм.

Освен военните решения историята ни предоставя и други изходи от дългогодишни борби между държавите. Противопоставянето между Атлантическата общност и руската комунистическа империя след Втората световна война завърши "мирно” с цената на откуп.

Германия заплати на Русия за своето обединение и в голяма степен повлия за разпадането на режимите в Източна Европа. Както по време на Кримската война през XIX в., Русия беше отъняла като църковна мишка и съвършено съзнателно се вмъкна в капана на Хелмут Кол за късчето сирене. То обаче имаше много висока цена. Така 44 години след загубата на Втората световна война Германия спечели от Русия Третата, без пушка да гръмне.
 

ХАРАКТЕРЪТ НА ПРОМЯНАТА

Свръхмодерните технологии и информационната революция съкратиха живота на руската комунистическа империя поне с две десетилетия. Сбъдна се казусът на Ленин, че въпросът "кой - кого”, т.е. дали комунизмът ще победи капитализма, ще се реши на икономическа почва. Всъщност преди малко повече от 70 години Русия възприе не една нова идеология и икономическа политика, а една нова доктрина. Върху омършавялата снага на матушка Рус болшевиките надянаха червената рубашка на революцията и я хвърлиха в една братоубийствена война, която източи кръвта на 30-ина милиона нейни синове. Утопиите за равенство, за международна работническа солидарност, за класова борба, за Съветския съюз като единствена родина на комунистите бяха щедро предлагани в чужбина и жестоко втълпявани вътре в страната. Те целяха ново руско имперско господство. В същото време духът, нравите и порядките останаха неизменни в тази нещастна страна. Останаха блоковите отговорници да организират шпионирането и подслушването в кварталите на градовете и в деревните! Останаха заточенията и концентрационните лагери! Останаха психиатричните "болници"! Остана преклонението пред Бащицата! Остана прословутото "Молчать и не рассуждать"! Остана страхът! Остана и блясъкът на Кремълските дворци, оргиите, десетките ястия и предястия, водката и черният хайвер.

Само народ невероятно издръжлив като руския би могъл толкова десетилетия да живее в ужасяваща нищета и в същото време страната му да поддържа един огромен военнопромишлен комплекс на високо технологично равнище. От космическите кораби и междуконтиненталните балистични ракети до автомата "Калашников" преминава една гама от над 50 хиляди вида оръжия и оръжейни системи. За тях трябват пазари и "консумация". Така все по-осезаемо в Арабския свят, в Индия, в Югоизточна Азия, в Карибския басейн и Южна Америка се сблъскаха интересите на свъхсилите за смъртоноснатя стока. Залогът беше за стотици милиарди долари. А когато се сблъскват интереси, се появяват и прецеденти. "Вътрешните" войни в Корея, във Виетнам, в Камбоджа, в Лаос, в Ангола, в Афганистан, в Мозамбик, в Еритрея, Никарагуа, Салвадор и къде ли не другаде бяха всъщност една четиридесетгодишна война, в която гърмяха оръжията главно на двете свръхсили, само че се държаха от чужди ръце.

Разбира се, оръжейното противопоставяне беше само част от сложния възел от глобални противоречия между Съединените щати и Русия. Сблъскваха се и много други техни интереси в различни райони на света, позиции на приятели, области на предпочитане. И може би преди всичко възгледът за свободата на човешката личност, за устройството на обществото ни. Но винаги политиката и икономиката вървяха ръка за ръка. Бяха в различно време, било причина, било следствие една към друга.

Не зная дали зад стените на Кремъл са си давали сметка, че Русия не може да издържи на тази страхотна военна надпревара срещу САЩ и буквално срещу целия високоиндустриален свят. Сигурно са си давали сметка. И то далече преди Горбачов да започне перестройката. Но инерцията в политиката, при това в политиката на една тиранична свръхцентрализирана държава, се преодолява с години. А трябваше да се преодолява и едно дълбоко вкоренено чувство у русина за национална гордост.

Въпросът би могъл да бъде поставен и по друг начин. Желаеше ли приемствената външна политика на САЩ да потърси реални възможности за оръжейни споразумения със Съветския съюз, преди той да беше навлязъл в последния стадии на своето разпадане? Едва ли!

Операторите и анализаторите от компютърните лаборатории на Пентагона и ФБР от години методично наблюдаваха процеса на разрушаване на управленските връзки и на възникване и задълбочаване на икономическите и социалните диспропорции в съветското общество. Това деструктивно развитие ерозираше и политическата му система. При това много бързо.

От средата на 70-те години признаците за упадъка на огромната империя станаха очебийни. Съветският съюз не можеше да се самоизхранва и внасяше зърно от САЩ, Канада и Южна Америка. Петролните му кладенци в Европейските райони и в Кавказ се изчерпаха и започна нерентабилната авантюра с Тюменското находище. В отчайващо състояние се оказа енергетиката и особено атомната. Бомбата със закъснител, която избухна в Чернобил, можеше да гръмне и на много други места. Руската съветска империя се оказа в нещо като двойна диспропорция. От една страна, вътрешна - между военнопромишления комплекс и цялата останала икономика. И външна - на военнопромишления комплекс и на останалото стопанство към високоразвитите военнопромишлени технологии на САЩ и на съюзниците им и към целия им икономичес ки потенциал.

Когато към този горчив коктейл прибавим програмата на президента Рейгън за "Звездни войни", афганистанското военно и политическо тресавище и трагично разтегнатите комуникации на съветските военни и военноморски сили, можем да си обясним сгромолясването на руския комунистически колос.

Ако се върнем към заглавието на тази тема, ще забележим, че х а р а к т е р ъ т   н а  п р о м я н а т а  е твърде банален. В неговата основа лежи принудата. Или по-скоро един детерминизъм, обоснован от постиженията на нашето съвремие.

Като събудено праисторическо чудовище руската комунистическа империя се опита с помощта на силата да приспособи света към себе си. И отново нейната доктрина се оказа утопична и изостанала с няколко столетия.

Светът се промени безвъзвратно през XX век. Революциите на технологиите и информацията го направиха по-малък, а страните - по-зависими една от друга. Правовите отношения от мит се превърнаха в реалност. Това е светът на Айнщайн, а не на Иван Грозний.

Времената на свъхсилите като че ли отминаха. Съществуването само на една може да се превърне в досадна и опасна отговорност.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА" КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 24 АПРИЛ 1993 Г. В СОФИЯ.

Ние, свободни граждани на Република България, учредявайки чрез своите синдикални организации НАЦИОНАЛЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА", поставяме като основна наша цел защитата на професионалните и синдикални права и интереси на нашите членове.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА" СА:
- да защитава честта, правата и интересите на своите членове;
- да бъде конструктивен опонент на работодателя по месторабота и на браншово ниво;
- да участва активно в разпределянето на обществените и други фондове в интерес на своите членове;
- да отстоява единна и справедлива скала на работната заплата в различните културни институции, съобразена с ръста на инфлацията;
- да се бори за окончателното разграждане на тоталитарната комунистическа система, срещу всички опити за реставрация на тоталитаризма, под каквато и да е форма.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НА КОИТО СЕ ИЗГРАЖДА НАЦИОНАЛНИЯТ ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА":

1. Доброволно сдружаване на членовете му.

2. Равнопоставеност на членовете му.

София, 24 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В УЧРЕДИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /24 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА" КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ В ПОДКРЕПА НА ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ НА СИНДИКАЛИСТИ.

Националната конференция изразява пълна подкрепа на синдикалните протестни действия, провеждани от Националния синдикат на държавните служители /НСДС/ и Националната академична синдикална асоциация /НАСА/, за защита на справедливите искания на техните членове.

София, 24 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧАСТНИЯ АПТЕКАРСКИ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОБЛЕМИ В СФЕРАТА НА ЛЕКАРСТВЕНОТО ОБСЛУЖВАНЕ В СТРАНАТА. Документът е адресиран до Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Столичната голяма община и до средства за масово осведомяване.

Частният аптекарски съюз /ЧАС/ изразява своята тревога във връзка с нарастващото напрежение в сферата на лекарственото обслужване в страната.

Вече трети месец не се изплащат сумите на частните аптеки за отпуснатите лекарствени средства на населението по безплатни рецепти. В резултат на това се блокират оборотни средства на частните аптеки, ограничават се за попълване и разширяване на лекарствените им фондове за задоволяване потребностите на населението, рязко се влошава финансовото им състояние. Положението става още по-критично, като се има предвид, че основно тези средства са банкови кредити, обременени с твърде високи лихвени проценти. На практика всичко това закономерно води към срив на частната аптечна система и до масови фалити.

Трябва да напомним високохуманната роля на частните аптеки в лекарственото обслужване на населението през 1991 и частично през 1992 година, когато в държавните аптеки имаше огромен лекарствен дефицит. Понастоящем частните аптеки осигуряват редица важни лекарствени средства, които липсват в държавните аптеки.

Ние питаме, господа, по каква логика и на какво законно основание правителството осъществява социалнозащитна политика с чужди средства?

Частният аптекарски съюз най-енергично протестира срещу продължаващото безотговорно отношение на държавни структури по възстановяване средствата на частните аптеки и настояваме в срок от 10 дни да бъдат издължени всички суми, включително съответните лихви за просрочено време. В противен случай ще предприемем всички позволени от закона синдикални и правни действия.

Категорично се обявяваме за спазване изискванията на чл.16 т.И на Закона за Данъка върху оборота и акцизите, който освобождава аптеките от данък оборот. С противоречащи на закона тълкувания държавната администрация е разпоредила да се събира такъв данък, с което реално се съдейства за оскъпяване на лекарствата и увеличаване данъчното бреме върху широки слоеве от българското население.

Настояваме за временен мораториум върху приложението на новата Наредба за отпускане на безплатни лекарства на населението, тъй като не беше осигурено необходимото технологично време за подготовка на система за нейното приложение, включително съответната организация и документация. В тази Наредба задължително трябва да се осигури безплатно лекарствено обслужване на българските деца.

София, 15 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маг.фарм.к.ф.н. Б.Бочев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИ В МИТИНГА В ГРАД МОНТАНА ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО МИХАЙЛОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОМЯНАТА НА ИМЕТО НА ГРАДА. Документът е адресиран до президента на Република България и до Народното събрание, Министерския съвет, Конституционния съд, до средства за масова информация.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Ние, жителите на Михайловград, изразяваме своя протест срещу президентския указ, с който бе преименуван нашия град. Не приемаме и най-енергично се противопоставяме на начина, по който ни бе наложено чуждо име на града. Този град е наш, ние го превърнахме от малко провинциално градче в модерен съвременен икономически, културен и административен център, което ни дава основание да определяме и защитаваме неговото име.

В деня на 100-годишнината от рождението на големия патриот, герой-антифашист Христо Михайлов, се прекланяме пред неговия достоен живот, живот, отдаден всецяло на народа.

И с право Ви питаме, господин президент: има ли народ в света, който да не тачи своите борци-антифашисти?

С Вашия указ ударихте по българската чест и достойнство, като утвърдихте едно небългарско име, което не е сътворено и поставено от местното славянско население, а от чужденци-нашественици и покорители, завзели нашия край с огън и меч; име с корен, от който не е образувана нито една дума в българския език.

Името Монтана не се възприема не само от населението на града и общината, но и от всички хора в региона и областта, които с обида вече слушат по радиото и телевизията "община Монтана", "регион Монтана", "област Монтана". Та чули ли сте някога в българско да се именува по този начин?

В създалата се ситуация повече от необходими са отмяната на президентския указ и допитване до населението.

Днес, като преосмисляме ценностите и освобождавайки съзнанието си от някои догми на вчерашния ден, запазвайки всичко онова, което ни определя като нация, като българи, трябва заедно да търсим изход както към икономически, така и за духовен стабилитет на нашата страна.

Ще го сторим в този ден, в този час, с обща отговорност, обединени от изконното чувство на обич към майка България.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ". Документът е приет на Учредително събрание на 10 август 1991 г. в София.

I. НАИМЕНОВАНИЕ

Точното наименование на партията е Политически съюз "НОВА БЪЛГАРИЯ" /съкратено ПСНБ/.

ІІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Целта на ПСНБ е постигането на пълната и безусловна демократизация на България, нейната независимост в рамките на бъдещия Европейски дом, икономическия и духовен просперитет на българския народ, чрез радикално политико-икономическо разграждане на посттоталитарната система.

Тази цел ще се осъществява посредством политическо управление на страната.

За постигане на политическите си цели ПСНБ ще си служи единствено с мирни средства. Насилието се изключва като средство за завземане, упражняване и задържане на управлението.

Непосредствените задачи на ПСНБ са:
1. Популяризиране на политико-икономнческата програма на партията.
2. Издаване на печатен орган и други печатни материали, пропагандиращи идеите на ПСНБ.
3. Привличане на нови членове и симпатизанти.
4. Търсене сътрудничество със сродни демократични организации в страната и чужбина.

ІІІ. ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ

Политическият съюз "Нова България" е съвременна, демократична политическа партия, изградена върху принципите на САМОСТОЯТЕЛНОСТ, РАВНОПРАВИЕ И НАПРЕДЪК.

ПСНБ е политическа партия на дееспособни, добродетелни, човечни и изпълнени с любов към Отечеството български граждани.

Политическият съюз "Нова България" може да поддържа контакти с други демократически организации в страната и чужбина, в полза на България.

Седалището на ПСНБ е в гр. София.

IV. ЧЛЕНСКИ СЪСТАВ

В ПСНБ може да членува всеки дееспособен, пълнолетен български гражданин, нечленуващ в други политически организации, който приема изцяло принципите, целите и задачите на партията, както и нейния девиз:

"ЛОЯЛНОСТ, НЕЗАВИСИМОСТ, ПРОСПЕРИТЕТ!"

Приемането на нови членове става след подаване на заявление до ръководството на местната партийна организация, което одобрява или не кандидата.

Всеки член на партията получава членска карта и заплаща установения членски внос.

Партийните събрания са открити, с изключение на изборните. На тях могат да присъстват съмишленици, приятели, представители на пресата, радиото и телевизията, представители на други политически формации и т.н.

ПСНБ може да има почетни членове от български граждани, живеещи временно или постоянно в чужбина.

V. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА

Главно задължение на всеки член на ПСНБ е проявата на уважение и зачитане на останалите членове, толерантност към другите демократични партии, хуманно отношение към всички граждани.

Членството в партията не може да служи за домогване до властта или за извличане на облаги от или чрез нея.

Всеки член на ПСНБ е длъжен дейно и добросъвестно да участва в дейността и живота на партията.

Членовете на партията са длъжни добросъвестно, честно и безвъзмездно да съдействат за постигане на целите и задачите, стоящи пред нея.

VI. ПРАВА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА

Всеки член на ПСНБ има неограничен достъп до ръководните постове на партията и чрез нейните органи - до политическото управление на страната.

Членовете на партията имат право и сами да обявяват кандидатурите си при избори.

Всеки член има право на един глас.

Всички ръководни постове и дължности са почетни и неплатени. По изключение Конгресът на партията може да създаде платени такива.

VII. САНКЦИИ

За недобросъвестно изпълнение на задълженията и нарушаване на Устава на ПСНБ на членовете на партията могат да бъдат налагани следните наказания:
1. Мъмрене.
2. Писмено предупреждение.
3. Изключване от редовете на партията.

/Пресслужба "Куриер"/

 

12:00:00
03.05.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!