София, 3 май 1994 година
Брой 85 /1130/

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД НА ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Координационният съвет на Асоциацията на демократичните синдикати /КС на АДС/ настоява 3б-то обикновено Народно събрание да приеме Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда в частта, която урежда тристранното сътрудничество /чл.З от КТ/ и колективното трудово договаряне /чл.51 и последващи от КТ/, за да може трудовото ни законодателство да съответства на конституцията, международните договори и правната уредба, която се съдържа най-общо в чл.2 ал.2, чл.4, чл.8 ал.З и по-подробно в чл.ЗЗ, 37, 42, 45 и 46 от Кодекса на труда. Кодексът като цяло трябва да осигурява справедливи и достойни условия за наемен труд. Всички разпоредби трябва да бъдат ориентирани към правото на свободно синдикално сдружаване, закрилата на личната чест и човешкото достойнство, правото на всеки да получава блага, съответстващи на стойността на предоставената лично работна сила, равенство в отношението към работниците и служителите и недопускането на дискриминация, привилегии или ограничения на основание членуване в синдикални организации.

Господин председател,
КС на АДС Ви уведомява, че ако това искане не бъде удовлетворено, АДС ще организира законни акции на протест срещу ръководения от Вас парламент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на КС на АДС: Ив. Таушанов

София, 27 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ - КАРЛОВО, ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИ СТАЧНИ ДЕЙСТВИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ ВЪВ ВАЗОВСКИТЕ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Националния стачен комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България, до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Общинският стачен комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ - Карлово, горещо подкрепя стачните ви действия.

Стачен привет, оръжейници!

Зад вас застават над осемдесет синдикални организации от общината. Няма по-справедливи искания от това, което вие желаете - хляба на семействата си.

Всеки карловски данъкоплатец знае какво означават Вазовските машиностроителни заводи за общината:
- Надежда за работа на всяко карловско семейство.
- Приходи за бюджетната сфера.
- Самочувствие и увереност на карловеца.
- Бъдеще за осемдесетхилядното население на общината.

Скъпи приятели, синдикалната солидарност е велико дело - на 4 май 1994 г. сме заедно с вас!

Господа министри, сега от вас чакаме отговор само на три въпроса:

Първо: Кой от вас е най-куражлията и ни каже честно и ясно истината за съсипаната военна индустрия?

Второ: Отговорете може ли да има политика сама за себе си, която ежедневно изтръсква издънените джобове на българина?

Трето: Трипартизмът е съдбата на всеки един от нас - обречените, и на вас, господа!

Няма нищо по-добро, ако ни отговорите сега: 4 май 1994 г.

София, 28 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ, УЧРЕДЕН НА 2 АВГУСТ 1992 Г. В ПЛЕВЕН.

Основните начала на партията Български национален фронт /партия БНФ/ са заложени в триединството на основните принципи на структурата й, главните цели, които си поставят нейните членове, и начина на тяхното реализиране.

Структурата и взаимоотношенията между отделните нейни равнища са предмет на Устава на партия БНФ. Но основните принципи трябва ясно да се огласят в нейната програма.

Главните цели на партия БНФ са исторически и обществено определени. Основната задача на настоящата програма е тяхното конкретно формулиране.

Тактиката за постигането на целите е приоритет на политиката, провеждана от изборните органи на партия БНФ. Но всяка политика се нуждае от определени отправни точки и принципи. Те също са част от програмата.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

НЕЗАВИСИМОСТ - от конюнктурната моментна политическа обстановка - вътре и вън от страната.

ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ - на партийните интереси на всички равнища пред политическите партньори в страната и чужбина.

ДЕМОКРАТИЧНОСТ - на структуриране и функциониране, произтичаща от приемането на демократичното начало и свободата на обединяването на гражданите за постигане на една висша цел.

НЕИЗМЕНЕН Е НАШИЯТ ДЕВИЗ: ЗА БЪЛГАРИЯ!

Като се придържаме към тези основни начала, отчитайки историческия момент, досегашните грешки, въжделения, стремежите и опита в дългогодишната ни борба, ние, членовете на партия БНФ, формулираме своята

ПРОГРАМА

ГЛАВНИ ЦЕЛИ:

I. Партия БНФ е елитна партия, която има за цел:

1. Да обединява своите членове около националната идея чрез възраждане на българските добродетели, градени през славното ни историческо минало, съзнателно заличавани от народната памет през последните години.

2. Да възстанови връзките на родолюбивите българи, прокудени от родината ни, с нова демократична България.

3. Да съдейства за заздравяване устоите на православната религия и за разпространение и възпитание в нормите на християнския морал сред децата и младежите.

4. Да подпомага всячески своите членове в стремежа им към по-богат духовно и материално живот, чрез:

- осигуряване и материална поддръжка за образование на младежите у нас и в чужбина;

- създаване на възможности за бизнес и културни контакти в чужбина на членове на партия БНФ, които притежават или създават фирми;
- създаване на възможности за интелектуална изява в печатни издания на БНФ и чрез разнообразни форми на научни, политически и просветни дейности.

II. Партия БНФ се съобразява в дейността си с приетата от ВНС конституция и българското законодателство.

III. Партия БНФ изразява чрез възприетите в обществото форми своето несъгласие с действащото законодателство и съгласно установения ред ще прави своите предложения за неговото усъвършенстване.

IV. С настоящата програма ние правим следните предложения:

1. Да бъде обявен за недействителен референдумът от 1946 г.

2. Да бъде преразгледан Законът за политическите партии и съобразен с Декларацията за правата на човека в частта му за партиите на етническа и верска основа.

3. Да се отмени репресивният закон за земеделските земи.

4. Да се въведат данъчни преференции за дейностите в областта на науката, културата, здравеопазването и селското стопанство.

5. Да се ускори въвеждането на пазарна икономика и чрез съобразяването й с международните норми да се улесни влагането на чуждестранни инвестиции у нас.

6. Да се гарантира социален минимум, съгласно възприетите международни стандарти, осигуряващ нормално съществуване на социално слабите български граждани чрез трудови и социални закони, в които интересите на личността да стоят много по-високо от интересите на държавата.

V. Партия БНФ ще отстоява постигането на своите главни цели, като участва в бъдещите избори в съюз с всички демократични партии и политически движения, които са съгласни с настоящата програма.

VI. Възможните политически компромиси, които партия БНФ би направила в предизборния съюз, могат да бъдат само в интерес на България и да не противоречат на основните партийни документи.

VII. Партия БНФ е изградена на основите на политическия плурализъм както в коалиционния предизборен съюз, така и във вътрешните си структури.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ОРАНЖЕВ, ДОЦ. СТОЯН ЧАКЪРОВ, ПРОИЗНЕСЕН НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /26 ФЕВРУАРИ 1994 Г., ВАРНА/.

Преди несполучливия опит за обединение, чрез злополучния конгрес на 7 и 8 ноември 1992 г., Българският земеделски народен съюз /БЗНС/ - единен, беше организация, наброяваща над сто хиляди членове, с изградени структури във всички населени места в България, по закон ползваща Съюзния земеделски дом на ул. "Врабча 1" и редакцията на оранжевия вестник "Земеделско знаме" на същата улица. От другата страна участваше организацията БЗНС "Никола Петков" с кратко следтоталитарно съществуване, неизвестна на брой членска маса и задокеанска лидерка. В предварителните споразумения между двете организации, гласувани от техните най-висши органи - върховните съюзни съвети, никъде не става реч за преименуване на БЗНС "Никола Петков" в БЗНС, нито пък за прехвърляне на членството на земеделците от БЗНС - единен, в организацията на Мозер. Точно това обаче се опитаха да направят тя и нейната клика, потъпквайки всякакви споразумения и договорености, подигравайки се с лелеяната мечта на хилядите земеделци за достойно и честно обединение, за мощен и независим земеделски съюз. Този опит за проста асимилация на една голяма политическа партия от малка група агресивни и непочтени хора трябваше да бъде пресечен. Точно това се опитахме да направим чрез регистрацията на БЗНС от 5 април 1993 г. със съпредседатели Пенчев, Динчев и Чакъров. Известно е с помощта на какви сили и с колко нарушения на закона тази организация беше заличена от регистъра на политическите партии. Горчиво се лъжат обаче тези, които смятат, че с подобни машинации може да бъде унищожена една идея или смазана политическата воля на хора, решили твърдо и последователно да защитават интересите на голяма част от нацията.

Днес ние ще организираме БЗНС-оранжев като самостоятелна, независима земеделска политическа организация, която да изпълни това, на което така усилено се пречеше чрез юридически и политически средства. Задачите, които ще изпълнява БЗНС-оранжев, ще трябва да се осъществяват в една сложна политическа обстановка и нездрава обществена среда. За такава среда смятам обществото, разяждано от тежки противоречия, грубо и крайно противопоставяне, застрашително нарастваща престъпност. Държавните органи, задължени да оздравят тази обществена среда, сами боледуват от същите болести. Един неработещ, вечно спорещ и в същото време неотиващ си парламент, едно разколебано и несигурно правителство, подложено на постоянен натиск и поради това непрекъснато вземащо неправилни решения, които само не може да изпълни. Органи на местната власт, превърнали се в огледален образ и арена за безплодно противоборство на политическите сили, и всички заедно хванати в мъртвата хватка на корупцията и съмненията за връзки с престъпния свят. Една рухнала икономически и морално държава, в която стопанин е финансовата разруха и цялостната бездуховност. Общество, в което няма политическа организация и религиозна структура, която да няма своя антипод, противник и дори смъртен враг. Не ще и дума, че тези обществени отношения просто възпроизвеждат отношенията между двете основни политически сили Съюза на демократичните сили /СДС/ и Българската социалистическа партия /БСП/. Борейки се за властта, те непрекъснато утвърждават убеждението, че са двете страни на един и същ медал. В лицето на обикновения малък човек, наплашен от престъпници, с мъка свързващ двата края, загрижен за насъщния си хляб и бъдещето на децата си, действията на тези две сили все повече започват да изглеждат еднозначни. Те даже си служат с едни и същи средства, за да сплашват хората и безличния електорат. Когато СДС имаше известно предимство, комунистите тръгнаха на всеоръжие срещу някаква мнима реставрация на капитализъм и дори фашизъм. Сега, когато предимство добива бившата комунистическа партия, синята страна пак бие тревога - този път срещу заплашващата ни рекомунизация. Върху народа, като цяло и върху отделния гражданин като личност, всеки ден се трупат апокалиптични заплахи за мрачно и опасно бъдеще. Сякаш никой вече не е в състояние да каже нещо успокоително, нещо добро и обнадеждаващо и още по-малко да се пребори за него.

Мисля, че ако има една партия с народностен дух и състав, с чисти и светли идеи, изградена от хора с висок интелектуален потенциал, истински човешки морал и действителна добронамереност, полето за нейната дейност е неограничено широко. На това поле трябва да стъпи и работи БЗНС-оранжев.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ - НАШЕ ОБЩО ДЕЛО" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ГЛАВНИ НАСОКИ НА ДОКТРИНАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Република България ще изгражда своята национална сигурност на принципа на необходимата отбранителна достатъчност. При това необходимата достатъчност трябва да се разглежда в аспект на минимален необходим излишък, а не като дефицит на сигурност, независимо от неговото /на дефицита/ количествено измерение. Такава постановка е в съответствие с принципа за необходимия резерв от сигурност.

Диверсификация на опорните елементи на сигурността, гарантираща сигурната подмяна на някой изчезнал или неустойчив елемент с поне още един друг, който да го компенсира.

Приоритет на несиловите пред силовите средства. България никога и при никакви обстоятелства няма първа да използва сила или заплаха със сила, освен ако е принудена да защитава границите си, своята територия, акватория и въздушно пространство от каквато и да е форма на агресия. Политическите, икономическите и дипломатическите подходи са приоритетни при решаването на конфликтни ситуации, застрашаващи добросъседството с други страни или въвличането на страната във въоръжен конфликт, за запазването на мира и за премахване или намаляване на рисковите фактори. Културното и спортното сътрудничество, туризмът и взаимноизгодната търговия ще играят все по-важна роля при укрепването на взаимното доверие между нас и другите страни чрез взаимно опознаване и сближаване на нашите народи. Във външната си политика България ще се ръководи от принципа на деидеологизацията в международните отношения.

България ще се стреми към паритет в потенциалите /силови и несилови/, особено със съседните държави, като сдържащ фактор и гаранция за сигурност. Това ще става в дух на добронамереност по принципа на реципрочността и в съответствие с принципите на откритостта на военната дейност, осъществяване на военно сътрудничество, гарантираност и безпрепятственост на взаимния контрол.

Взаимните интереси и взаимна зависимост са принцип, явяващ се важна опора на сигурността в съвременния свят. Векове наред нашата страна е била застрашавана поради стратегическото си положение на Балканите. Сега имаме уникалната възможност да превърнем този геополитически недостатък в наше първостепенно предимство, като станем център за икономически и търговски трансфер между Изтока и Запада. Може да се окаже целесъобразно и използването на България като център за комуникационна и телекомуникационна инфраструктура, осигуряваща подстъпите към Европа, Азия и Африка. Можем съвместно да работим и с други балкански страни по тези въпроси, ако стратегическите условия и изискванията на добросъседството, паритета и взаимните интереси го позволяват или налагат. Във всички случаи следва да изучим и творчески да приложим опита на такива малки страни като Сингапур, Малайзия и т.н.

Колективната сигурност като по-висш вид сигурност е един от принципите с кардинално значение за България. Безусловно ние ще се стремим и ще работим най-активно за приобщаването ни към Европейската система за сигурност. Но това едва ли ще стане в непосредствено бъдеще. Членството ни в НАТО също е от голяма важност за намаляване на рисковите фактори, произтичащи от:
- дисбаланса в конвенционални въоръжения и жива сила на нашите въоръжени сили, сравнени с тези на Турция и Гърция;
- дисбаланса спрямо нашата и турската военноикономическа мощ;
- наличието на ядрено и други видове оръжия за масово поразяване в близост до нас и абсолютната ни уязвимост, особено от ядрени удари;
- значителния военен и военнопромишлен потенциал на Сърбия и други нови държавни формирования на територията на бивша Югославия;
- откровеното трактуване на България във военните доктрини на съседните ни държави като рисков за тяхната сигурност фактор.

Включването на България в инициативата на НАТО "Партньорство за мир" безусловно е положителна стъпка в отношенията ни с тази организация, но поне засега съвсем не дава надежди за скорошното ни приемане в нея. Това налага паралелно да търсим и други подходи, като:
- създаване на система за балканска сигурност;
- изграждане на система за източноевропейска сигурност и сътрудничество със страни от бившия социалистически лагер /разбира се, без никаква аналогия с предишния Варшавски договор/;
- изграждане на система за сигурност на черноморските и дунавските държави.

Само много подробен анализ и задълбочена дипломатическа работа могат да отговорят дали изграждането на някоя от горните системи е възможно и целесъобразно и коя от тях да се избере. Във всички случаи, ако се стигне до изграждане на някоя от тях, то трябва да се извърши единствено в контекста на Европейската система за сигурност при пълна прозрачност и под егидата на Великите сили /или поне на САЩ и Русия/ НАТО и ООН.

Не на последно място трябва да помислим и за осигуряване на гаранции за националната ни сигурност на базата на двустранни договори с наши исторически обусловени партньори като Германия, Русия, Украйна, както и с някои други държави, но отново при спазване на всички други принципи и при гарантиране ненакърняването на интересите на други страни. Във всички случаи подобни договорености трябва да се осъществяват с повече от една страна, за да се избягнат всякакви междудържавни недоразумения.

Република България категорично се обявява и докрай ще отстоява принципа на суверенитета на другите държави, на ненамеса във вътрешните им работи и за съблюдаване правото на всеки народ сам да определя своята съдба.

Недопускане във външнополитическата дейност на действия или взаимоотношения с друга държава, които могат да накърнят нейния или на трета страна суверенитет или независимост или да ограничат нейната свобода на действие. В своята външна политика Република България няма да отстоява чужди национални интереси в полза или вреда на която и да е друга държава, освен ако не изпълнява възложена й от авторитетна международна организации /главно ООН/ мисия в името на запазването на мира и ако това не засяга собствените ни национални интереси.

СУБЕКТИ /НОСИТЕЛИ/ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Държавни институции

Държавните институции на Република България имат приоритет при провеждането на държавната политика в областта на националната сигурност, при общата координация дейността на отделните структурни звена на системата за национална сигурност и при осъществяването на контрол върху тяхното функциониране.

Народно събрание. Чрез своите представители в парламента народът, като върховен суверен, определя основните насоки на политиката по националната сигурност на страната и контролира тяхното осъществяване от органите на изпълнителната власт. В правата и задълженията на Народното събрание влиза изготвянето и приемането на законодателните и бюджетните рамки, в които се изгражда и функционира националната система за сигурност.

Оперативният парламентарен контрол върху тази сфера се осъществява от Постоянната комисия по национална сигурност, в чиито задължения влиза и обезпечаването на законодателната дейност на Народното събрание по въпросите, свързани с националната сигурност.

Правителство. Правителството в качеството си на изпълнителна власт разработва, организира изпълнението и изпълнява програмата за национална сигурност в съответствие с приетата стратегическа доктрина за национална сигурност, както и произтичащите от тях програми по отделни направления и проблеми, за които са отговорни съответните министерства и ведомства. В рамките на своите правомощия Министерският съвет излиза със законодателна инициатива по проблемите на националната сигурност.

Министерството на отбраната изпълнява функциите на административно ръководство на въоръжените сили на страната. Дейността му обхваща такива проблеми като: финансово и материално-техническо осигуряване на армията, развитие и управление на националния военнопромишлен комплекс, осигуряване на мобилизационната готовност на армията, изграждане и поддържането на мирновременния неприкосновен запас, осигуряване и контролиране на системата на военното образование в страната, развитие на военната и военнотехническата наука, военното строителство и др.

Оперативното управление на армията се осъществява от военното ръководство, представено от Генералния щаб, командуванията на родовете войски и щабовете на отделните армии. При преминаването от армейско-дивизионна към корпусно-бригадна структура в оперативното ръководство на въоръжените сили ще настъпят съответни промени.

Към Генералния щаб са създадени и функционират специални служби за сигурност. Това са:
- военната полиция, която осигурява спазването на правовия и уставния ред от военнослужещите извън военните поделения;
- военното разузнаване и военното контраразузнаване.

Министерството на вътрешните работи изпълнява функцията на административно ръководство на службите за вътрешна сигурност и поддържане на правовия ред в страната. Тези служби включват: Дирекцията на националната полиция, Националната служба за сигурност /контраразузнаването/ и др. Освен това към МВР са придадени и два вида въоръжени сили: гранични войски и Вътрешни войски.

Президент. Президентът по конституция е държавен глава и върховен главнокомандващ въоръжените сили на България. За подпомагане на тези му функции е създаден специален военен кабинет към службите на президентската институция. Пряко подчинени на президента са Националната служба за охрана и националната разузнавателна служба.

За подпомагане на президента в осъществяване на конституционните му правомощия на държавен глава и върховен главнокомандващ и за осъществяване на координация между отделните компоненти на Националната система за сигурност се създаде специален междуведомствен орган - Консултативен съвет по националната сигурност.

Националната система за сигурност е изградена и действа по принципа на централизацията. Тя е строго йерархизирана и централизирана; същото се отнася и за управлението й.

В структурата на националната система за сигурност се включват субектите, осъществяващи съответните дейности по осигуряването на националната сигурност и функционирането на националната система за сигурност, както и необходимите за това средства.

/Пресслужба "Куриер"/

16:30:00
03.05.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!