1. Ленинска комунистическа партия на турците в България с ръководител Авни Велиев (възниква през първата половина на 1984 г., ликвидирана през септември 1984 г.).

2. Организацията в Момчилград с ръководител Осман Салифоглу, която ръководи масовата съпротива в града на 26 и 27 декември 1984 г.

3. “Дългата зима” с ръководител Мохамед Юсеинов Юсуфов-Узункъш (създадена през януари 1985 г., ликвидирана в началото на 1986 г.).

4. Организацията на журналиста Халим Пасач (създадена през юни 1985 г. и ликвидирана наскоро след това; заведеното дело в ДС е с название „Журналист”)

5. Турското национално освободително движение в България с ръководител Неджметин Хак, към което е привлечен и бъдещият ръководител на Движението за права и свободи Ахмед Доган (създадено през юли 1985 г., ликвидирано през юни 1986 г.)

През втората половина на 1988 г. започва навлизане на борещи се срещу „Възродителния процес” турци и помаци в Независимото дружество за защита на правата на човека (първи са семейство Бабечки и Зейнеп Ибрахимова, която става координатор на дружеството за тогавашната Варненска област.

6. На 13 ноември 1988 г. във Врачанско се учредява Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. Продължава да съществува и след промяната на 10 ноември 1989 г.

7. През април 1989 г. в Джебел излезлият от затвора Авни Велиев основава “Дружество за подкрепа – Виена 89” (не ми е известно да е развивало дейност след Майските събития през 1989 г.).

8. Почти по същото време (пролетта на 1989 г.) в Казанлъшко се основава Мюсюлмански стачен комитет, с ръководители братята Ибрям и Ферхат Рунтови (Ибрям Рунтов става говорител), който комитет е пряко свързан с Независимото дружество.