КЛУБ НА ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

П Л А Т Ф О Р М А

Политическата еволюция в страната поставя с историческа категоричност ключовия въпрос за промяна на сега действувашата конституция. всъщност, става все по-очевидно, че частични, псевдореформаторски изменения на конституцията няма да постигнат желания от нашия народ държавно-стройствен резултат.

Ние, членобете на Клуба, сме убедени, че за образец и основа при изработбането на нова конституция трябва да послужи търновската конституция, заслужила оше от нашето освобождение насам доверието, любовта и уважението на много поколения българи.

Дело на Учредителното народно събрание от 1879 г., в което участвуват най-значителните политически и обществени личности, най-светлите умове на новоосвободена България, изработена по модела на прогресивната белгийска контитуция, Търновската конституция - по признание на цяла цивилизована Европа се отличава с демократичност, политически либерализъм и държавническа зрялост.

Държавното устройство, което Търновската конституция предвижда, е конституционна монархия с парламентарно управление и разделение на властите при пълна независимост на съдебната власт.

смисълът на съществуването на монархията в съвременния свят е в това, че изключвайки напълно идеята за еднолична власт, тя се превръща в символ на национално единение, гражданско съгласие и престижна представителност в международния живот. Ние вярваме, че именно от тези съображения и мотиви са били бодени и строителите на съвременна българия, когато в паметната 1879 г. са фиксирали в Търновската конституция тази форма на управление.

Днес българският народ има нужда от възстановяване на историческата истина, от светлина върху празнотите и изкривяванията в родната ни история, а също и от реабилитация на Третото българско царство и на управлението на цар Борис III. В националното съзнание част от тази истина е и фактът, че легитимното държавно устройство на България беше прекратено чрез конституционно нерегламентирания акт от 8 септември 1946 г., наречен "народен референдум ".

Разпространено е убеждението, че монархията е исторически отживяла, НЕсъвременна, скъпо струваща форма на управление. политическата практика на редица малки и средни европейски държави обаче показва, че демократични свобюди, социална балансираност и икономическо преуспяване е характерно именно за страните с конституционно-монархическо устройство (включително под парламентарното управление на социалистически партии). нещо повече, строго фиксираната цивилна листа на конституционния монарх в една малка страна е далеч по-скромна от издръжката на репрезентативни републикански институции.

Учреденият Клуб на привържениците на Търновската конституция не призobaba към политическа акция, а към исторически анализ, към прагматични политически изводи. Неговият стремеж е да обърне внимание на нашия народ, че той в политическа перспектива ше бъде изправен пред необходимостта да вземе важни исторически решения за бъдешото устройство на страната. При такъв избор България може да тръгне по пътя на редица образцови европейски държави: Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Испания(в която неотдавна бе възстановена монархията, прекъсната от един тоталитарен режим). При такъв избор тя може да намери свои път към гарантирано излизане от тоталитаризма, в който надпартийният контрол на короната единствен би осигурил баланс на политическите сили, би неутрализирал порочните страсти и амбиции, без да плаща на дребнави пристрастия относно близкото и далечно минало.

Вярваме, че такъв избор ше увеличи надеждите и шансовете за излизане на страната от състоянието на политическа, икономическа и морална разруха, ще възстанови нашия национален престиж и ше ни помогне да излезем от международната изолация.

София 24 декември 1989 г.