Стефан Цанев завършва журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут. Работил е като драматург в Сатиричния театър, театър “София" и др. Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред по-важните му стихосбирки са: “Часове”, “Композиции”, “Аз питам”, “Реквием”, “Сезонът на илюзиите”, “Спасете нашите души!” и др. Негови са пиесите “Процесът против богомилите”, “Последната нощ на Сократ”, “Тайната вечеря на дякона Левски”. Четирилогията му “Български хроники”, посветена на нашата история, вече се изучава в някои училища. Цанев е женен за актрисата Доротея Тончева.

В края на сезона в Народния театър Маргарита Младенова постави поесата му “Процесът против богомилите”. Тя ще се играе и през новия сезон. Интересът е огромен.

- Г-н Цанев, защо “Процесът против богомилите” звучи толкова актуално днес? Това пророчество ли е, или се основава на вашето задълбочено познание на историята - древната и днешната? Има ли аналогии?

- Писах “Процесът против богомилите” през есента на далечната 1968 година - след инвазията в Чехословакия, след като съветските и нашите танкове смазаха тъй наречената “Пражка пролет”. Две трети от днешните българи по това време още не са били родени, затова не е лошо да поясним накратко за какво става дума. “Пражката пролет” не беше антикомунистическа контрареволюция, а мирна идея на чехословашката компартия за “комунизъм с човешко лице”, т.е. да няма повече свирепа диктатура, да няма цензура, да има истинска свобода, свобода на мненията, свобода на словото, на печата и т.н. Диктаторите на тогавашния Съветски съюз и диктаторите на другите комунистически държави посрещнаха тази идея като опасна ерес, като посегателство срещу тяхната неограничена власт и те се разправиха с тази ерес по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се бяха разправили преди 7-8 века с богомилската ерес. Паралелът между жестоките гонения на богомилите и гоненията на всички, които се осмеляваха да надигнат глас против комунистическата диктатура, беше очеваден. Викът ми, че човек трябва да има свободата да мисли, свободата да не изповядва задължителната вяра, задължителната идеология, налагана с насилие, да вярва в това, което е избрал, да бъде еретик - този вик бе бързо задушен от цензурата на тогавашната власт. Надявам се, че и днес, половин век след написването и, посланието на тази трагедия ще бъде чуто, защото диктатурата днес е заменена с брутална алчност и всеобща морална поквара на политици, държавници и архиереи. Надявам се, че викът на богомилите за безкомпромисно противопоставяне на покварата ще помогне на народа ни да излезе от тресавището на своето отчаяно безверие.

- Против какво протестираха богомилите - против Христос ли, против Бога ли?

- Не, не. Тази заблуда се разпространява от тези, срещу които е насочен протестът на богомилите - тогава и сега.

Богомилите не са против Бога, не са против Христос, те са против извращенията на християнството, против невежеството и разгула на архиереите, против това, че тогавашната наша църква е била слуга и опора на деспотичната светска власт, водейки се от мракобесническото послание на апостол Павел, че “всяка власт е от Бога и който се противи на властта, се противи на Божията наредба”. И днес нашите отци, като говорят против богомилите, цитират само първата част на “Беседата против богомилите” на Презвитер Козма, където той яростно громи богомилите, но дума не обелват за втората част, където същият Козма със същата ярост говори против невежеството и разгула на монасите и епископите, против безсърдечието и престъпленията на богатите. В тази втора част Презвитер Козма говори за причините, породили богомилството. Ще ви цитирам няколко изречения, за да разберете защо тази част е почти инкриминирана. (Като ми се наложи тази година да търся отново “Беседата”, търсих я и в интернет, но и там има само първата част, едва намерих цялата “Беседа” в антикварно издание от 1944 г.). Козма направо пита: “От где идват тези вълци, злите псета - еретиците? Не ли от леността и невежеството на пастирите - тези слуги на корема, а не на Бога. Макар да четат книги за закона, сами вършат дела противозаконни. А за храната и за веселбите им и за подобни тям неща невъзможно е да се говори. Затварят се в килиите си, гоейки се като свине в кочина.

Вдигат голяма врява и ту се обиждат, ту се сприятеляват, щом престанат да се карат, отдават се на пиянство, като се помиряват и сприятеляват в името на виното, а не на Бога. И при все че са такива, мислят за себе си, че са велики и свети, че всички хора са по-долни от тях. Изоставиха небесното и се устремиха към земното, обичат повече палатите си, отколкото черквите, уповават се повече на князете, отколкото на Бога. Стрижат и доят своето стадо, без да полагат грижи за него. И кой ще разкаже за насилията, които извършват над немощните? Ръцете им са пълни с кръв...”

Доста страшничко, нали? Препоръчвам на днешните наши архиереи да прочетат тази част на “Беседата” внимателно.

- Георги Марков нарече навремето тази ваша трагедия “най-хубавата българска пиеса”.

- Георги много обичаше “Богомилите”. Писмата, които ми пишеше, след като емигрира, започваха с обръщението “Стефане, богомиле мой!” Хайтов в есето си за мен ме нарича “новобогомил”. Изглежда, че пишейки за богомилите, аз се идентифицирах с тях, пишейки за еретиците, станах еретик. И наистина, пишейки за тях, аз се учех от тях на съпротива, да устоявам това, в което вярвам, дори да е гибелно за мен. Затова смятам тази своя трагедия съдбовна за мен, тя предопредели по-нататъшния ми живот, държанието ми, позицията ми, реакциите ми до ден днешен.

- Маргарита Младенова постави “Процесът против богомилите” в Народния театър, това е втора нейна постановка на ваша пиеса.

- Да, срещаме се за втори път с Маргарита Младенова на сцените в Народния театър и за мен това са щастливи срещи. “Духът на поета” продължава да се играе четвърти сезон, залата продължава да е препълнена като на премиера, дано това се случи и с “Богомилите”. За тази постановка Маргарита подбра актьори от младия елитен състав на театъра и създаде агресивен, съвременен и гротескно-зрелищен спектакъл, какъвто не съм очаквал. Това са Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Христо Петров, Стефания Колева (съжалявам, не мога да изброя всичките 17 актьори, на всички им благодаря). Маргарита е не само великолепен режисьор - тя има силна чувствителност към думите, усет към рикошета на думите в душата на съвременния зрител. Това предпазва пиесата, писана преди половин век, от археологичност, от опасността постановката ѝ да стане мъртво изкопаемо.

- Не сте ли се изкушавали сам да поставяте пиесите си?

- Правил съм го, но избягвам да го правя, мога, но знам, че като режисьор никога няма да мога да надскоча себе си като автор, спектакълът ще бъде това, което съм написал, нищо повече. Театърът е колективно изкуство, в това му е силата: когато хората са единни, когато са съзаклятници, талантите се наслагват един над друг и тогава се случва големият успех. Ако “Богомилите” постигнат това - ще се дължи на всички: на режисьора, на актьорите, на художника Тороманов (страховита сценография!), на композитора Асен Аврамов, на осветителите, на озвучителите, на сценичните работници, е, и на мен.

- Наложи ли се да “рециклирате” пиесата при сегашната ѝ постановка?

- Промените са незначителни. Преди всичко трябваше да паднат думи, които пряко кореспондираха с времето, когато бе писана: с комунистическия режим (който вече не интересува никого). По този начин пиесата стана по-всеобхватна по време и проблематика. Съкратихме образа на Адвоката от ХХ век - преценихме, че днешната публика е по-осведомена от тогавашната и няма нужда от неговите пледоарии за философията и съдбата на богомилството. Добавени бяха някои нови реплики на богомилите, съобразени с новооткритите гностични евангелия на Тома, на Филип, на Юда, на Мария Магдалена и с новите изследвания на богомилството у нас и по света.

- Вечно ли е злото? Поне това се усеща като песимистична нотка в текстовете ви. Може и да греша...

- Да, злото е вечно. Но и борбата против злото е вечна - и в това е надеждата. Както биха казали богомилите: дяволът и бог са безсмъртни, безсмъртна е и борбата между тях, но човек има свободата да избере на чия страна да застане.

- Потапянето, втренчването в историята не е ли бягство от съвременната драма? Правите ли го?

- Не, това не е бягство. Тъй наречените исторически драми са прозорец, през който гледаш към съвременността, голямото разстояние ти дава възможност да виждаш големите неща и да не забелязваш, да избягваш дребните. Затова историческите пиеси се оказват по-многозначни, по-дълготрайни и наднационални. Пиесите ми, които се играят най-много в чужбина, са “Последната нощ на Сократ” и “Другата смърт на Жана д' Арк” (общо над 70 постановки), сега тръгва новата ми кървава комедия “Заговорът на Калигула” - през октомври предстоят премиерите ѝ в Прага и в Истанбул, изпреварват постановката ѝ в България.

- Пишете нова пиеса “Убийството на Богородица”. Кой ще убие Богородица? Защо? Не се ли страхувате да навлезете в тази свещена материя?

- Виж, това ще бъде съвсем съвременна драма. Опитвам се в нея да отразя проблемите и явленията през последните 20-30 години, преди всичко: как и защо убихме в себе си духовността - това е Богородицата, тя ражда Бога в нас.

- Дали наистина свободата ни плаши и колко пъти и къде трябва да извикаме “Свободен!”, за ни чуят?

- Ха, улучвате ме - между другото тази пролет написах една монодрама: човек, лежал в затвора 19 години, излиза на свобода и след месец се връща, иска да влезе пак в затвора, свободата навън го плаши, влизайки в затвора, вика: “Свободен съм! Свободен! Свободен!..” Парадокс.

- Подбирайки текстовете за своите 12 тома избрани съчинения, кое беше най-важното да влезе в тях и кое пресяхте? Защо?

- О, това беше труден процес, не съм сигурен, че съм бил достатъчно взискателен, макар че много от нещата съм писал толкова отдавна, че би трябвало да мога да ги преценя обективно “като чужди”...

- Ако днес има съвременни богомили, каква би била тяхната кауза? И как биха се нарекли? Може би биха се организирали онлайн? Може би ще си намерят никнейм - примерно “Последователите”? Или сме твърде пръснати по света това да се случи?

- Няма нужда от всичко това, съвременните богомили са тук. Това сме ние - поетите, художниците, артистите, всички хора на изкуствата, вие, журналистите - всички ние сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да се съпротивляваме срещу всяка несправедливост, срещу всяко лицемерие, срещу всяко насилие, призвани сме да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс. Ако имаме достатъчно кураж, ако сме достатъчно честни.

- Наричат ви “антена на века”. Как се чувствате - като светец или мъченик - пак по етикети на критици?

- Не съм мъченик, още по-малко светец, антена - не дай боже, по антените падат гръмотевици... Ще издам една моя тайна: през целия си живот се стремях и успях всичкото ми време да е свободно време. Да правя каквото искам, а не каквото трябва. Няма по-голямо богатство за човека от свободното време, това е истинската свобода. В този смисъл мога да кажа, че съм безкрайно богат и свободен.

- Нещо за бъдещето?

- Някой беше казал: когато всичко е загубено, остава бъдещето.

През целия си живот се стремях и успях всичкото ми време да е свободно време. Да правя каквото искам, а не каквото трябва Съвременните богомили са тук. Това сме ние - поетите, художниците, артистите, всички хора на изкуствата.

https://www.24chasa.bg