“Хората трябва да бъдат изненадвани чрез това, което очакват да получат”

Жак Сегела

 

Революционните промени в Източна Европа в кря на 80-те години на XX в. поставят човечеството пред ново предизвикателство. В страните от Източна Европа започва преход от централизирано, административно общество към общество, основано на свободния пазар и конкуренцията. Макар и парадоксално, оказва се, че Западът е дал милиарди долари за краха на комунистическата система, но няма представа, как ще се извърши прехода от тоталитарно към демократично общество в Източна Европа. Страните от Източна Европа пристъпват към изграждане на една нова обществено-икономическа и политическа система, без ясна представа за пътя, средствата, проблемите и крайната цел.

България също не остава назад от революционната еуфория. В края на 1989 и началото на 1990 г. сме свидетели на “пиянството на един народ”. В тези не толкова далечни и смутни времена, когато за пореден път се наливат основите на българската демокрация, много случайни хора попадат в прожектора на медиите и във властта. В тези романтични страсти на “Българския Великден” се поставят основите не само на политическия и икономическия плурализъм, но и на “сенчестата” икономика и мафиотски групи. Шест години по-късно властите признават, че не са в състояние да се справят с организираната престъпност и корупцията. Гладният за свобода български народ прекалено бързо се засища и не успява да изстрада и осмисли демокрацията като политическа философия. Демокрацията някак много бързо минава покрай нас, заговаря се за някакво гражданско общество и засвирват изстрели, размахват се бухалки и замирисва на мръсни пари и корупция.

Младежкият революционен устрем бързо се канализира и се подрязват крилата на цяло едно поколение, което носи на раменете си своите мечти за по-добър живот, но не е научено да се бори за тях.

Загадка е, доколко политическите и икономическите процеси през последните години у нас са планирани от вътрешни или външни мозъчни тръстове. Загадка е, доколко успешно са тласнати събитията към предварително избраната насока. В настоящата глава ще се опитам да анализирам, дали отделните политически субекти следват предварително изработени стратегии и тяхното практическо приложение от гледна точка на политическия маркетинг.

1. Социално-икономическо и политическо развитие на България в периода 1989-1995 г.

България днес е посттоталитарно общество, наред с другите страни от Източна Европа. Еднаквите по същност социално-икономически и политически процеси в бившите социалистически страни водят до различни резултати. Според проучване на ООН България е на 27 /от 34/ място в Европа по икономически показатели. Ключова особеност на промените в България е тясното сливане на геополитическата преориентация с типа решения на възловите социално-икономически проблеми. /1/

1. 1. Социално-икономическо развитие

Преходът от централно планово към пазарно стопанство в Източна Европа се оказва много по-сложен и труден, отколкото първоначално се очаква. Международните институции /МВФ и СБ/, които се заемат с разработване на “план за глобални реформи”, се сблъскват с проблеми, които се отразяват крайно неблагоприятно върху развитието на бившите социалистически страни - разпадането на СИВ, революционната ситуация и неблагоприятната международна икономическа конюнктура.

Основно съдържание на икономическите реформи в Източна Европа е политиката за: макроикономическа стабилизация; либерализацията на цените, финансово-кредитната система, валутният курс и външната търговия; отваряне на икономиката навън; структурни реформи, целящи създаване на частна собственост и конкуренция между стопанските субекти.

Въпреки общото наследство, първоначалното положение в бившите социалистически страни е различно. Макроикономическото неравновесие, и по-специално излишното предлагане в България, е много голямо. Външното равновесие на страната също не е добро. В навечерието на реформите България има 10 млрд. $ дългове основно към Лондонския клуб.

Неблагоприятната структура на външния дълг, небалансираните външно-икономически отношения главно със страни, членки на СИВ /и особено Русия/ и суровинната зависимост на българската икономика дестабилизира цялото стопанство на страната. Разпадането на СИВ и изравняването на цените на руския нефт и газ с международните създават вакуум в икономическата политика на страната. Въпреки опита за реформи в средата на 80-те години и Указ 56, централизираният характер на икономиката остава непокътнат.

Натискът на политическите формации, синдикати, социални и икономически групи, революционната ситуация и външни фактори усложняват икономическата реформа и налагат редица компромиси.

Най-големият проблем при българския преход е не толкова липсата на консенсус въобще, колкото неяснотата на целите, философията на промените. Дори и днес не е ясно към какво общество се стремим. Общите формули за демокрация и пазарна икономика нямат оперативна стойност и не характеризират целите. /2/

Първата цел на макроикономическата стабилизация е възстановяването между вътрешното търсене и предлагане, което се проявява преди всичко в прекалено силен инфлационен натиск. Латентното търсене пречи на либерализирането на цените и може да се изрази в опасна хиперинфлация. /3/ Поради тази причина през февруари 1991 г. коалиционното правителство на Д. Попов сключва първото стенд-бай споразумение с МВФ, а по-късно и второ. Споразуменията целят стабилизиране на финансовия недостиг в платежния баланс, докато постепенно се привлекат достатъчно чужди инвестиции. /4/

Освен раздържавяването структурните реформи включват и четири основни инструмента - бюджет, пари, заплати и търговия. Частичното стабилизиране се постига чрез различни променливи като: валутен курс, заплати и лихвени проценти. Основният акцент у нас пада върху паричната маса и номиналните доходи.

В страните от Централна и Източна Европа главните структурни реформи /приватизация, банково дело, освобождаване на търговията, вътрешна конвертируемост и привличане на инвестиции/ се извършват през първите две години. Резултатите от тях показват, че различните стратегии, при които се прилагат радикална “шокова терапия” или постепенна реформа /унгарски тип/, не водят до големи различия.

За разлика от другите социалистически държави, България закъснява с приватизацията и претърпява неуспех в привличането на чужди инвестиции. Едва през средата на 1992 г. се приема Закон за приватизация, който акцентира върху касовите механизми. До началото на 1993 г. приватизацията не стартира, като и сега, в края на 1995, г. резултатите са минимални. Дълго очакваната масова приватизация след няколко отлагания стартира в началото на 1996 г., при крайно неблагоприятни тенденции в общественото мнение. Неуспех претърпява и малката приватизация, главно поради липса на интерес от страна на собствениците на малки обекти. Частично реституцията изиграва ролята на малка приватизация, но спомага и за забавяне на приватизацията на предприятия от промишлеността и селското стопанство.

Забавянето на Закона за несъстоятелността пречи да се ликвидират предприятия, които нямат сериозно бъдеще и държавата е принудена да ги дотира. Дългове на предприятията към банките и лошите кредити минират частичното стабилизиране на финансово-кредитните институции.

Политиката на стабилизация неминуемо води до рецесия и стагнация на икономиката, което се отразява най-тежко върху гражданите и прохождащия частен бизнес. Значително са намалени реалните заплати и покупателната сила на хората.

Сериозен провал претърпява държавният бюджет, неговият дефицит и огромният вътрешен дълг. Частичното равновесие на бюджета се постига със сериозни съкращения на разходите и субсидиите. Усилията в бюджетната политика се минират от рецесията и данъчните мошеничества. Данъчното бреме пада основно върху обикновените граждани и отчасти върху дребния бизнес. Това силно ограничава облагаемата база и възможностите за постъпления в бюджета.

В резултат на икономическите реформи хиляди българи остават без работа. Най-неприятното е, че 17 % безработни и 400 000 млади емигранти не се появяват вследствие на сериозни структурни реформи, а в резултат на понижено производство. Този удар е нанесен от силната рецесия, вакуума в който изпада българската икономика и политиката на безвремие, провеждана от правителството на проф. Беров.

След шест години реформа, по официални данни за 1995 г. българските домакинства са харчили над 40 % от доходите си за храна. В цивилизования свят това се счита за граница, над която населението живее под социалния минимум. Също така се смята, че когато 50% от доходите отиват за храна, нацията е под равнището на жизнения минимум. Това означава, че е заплашено биологическото оцеляване на българите. По данни на НСИ 6% от домакинствата мизерствуват, а всяко трето семейство живее под границата на бедността. /5/

Социалното разделение и отдалечаването от модела за благоденствуваща средна класа е трайна тенденция в социалния живот на страната.

Всъщност, ако може с една дума да се определи моделът на прехода в България, той е хаотичен. Въпреки опита за програмиране на реформите, цялата страна е тласната в един стопански, социален и политически хаос. В този период на безвластие и безвремие се изграждат основите на организираната престъпност и се криминализира икономиката. Не случайно основният проблем на българите днес, освен с изхранването, е сигурността, която е сведена на ежедневно, битово равнище.

1.2. Развитие на политическата система

1.2.1. Формиране на съвременната политическа система

На 10 ноември 1989 г. под влияние на революционната вълна в Източна и Централна Европа и реформаторските сили в БКП, настъпват сериозни промени в политическия живот на страната. Широко разгърнатото недоволство и зараждащите се неформални движения в обществото довеждат до отказ на БКП от идеологически и политически монопол. На 16 януари 1990 г. IX Народно събрание отменя чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията на НРБ, който регламентира ръководната роля на БКП.

Под влияние на реформаторите от 30 януари до 2 февруари с. г. се провежда извънреден конгрес на БКП, който приема “Манифест за демократичен социализъм в България”. Така се поставя началото на едно трудно и драматично приобщаване на бившите комунисти към ценностите на Социалистическия интернационал. По същество БКП провежда планирано отстъпление от властта с цел да се реформира и да овладее лявото политическо пространство и икономическите лостове на страната.

Реформира се и БЗНС. На 27 февруари 1990 г. се свиква извънреден конгрес. На извънредния конгрес се подлага на критика политиката на Земеделския съюз през последните 46 години и се декларира курс на политическа самостоятелност.

На 7 декември 1989 г. се създава Съюз на демократичните сили /СДС/. Съюзът е учреден от дейци на старите БЗНС “Н. Петков” и БСДП, и осем независими организации и сдружения: Клуб за гласност и преустройство, Екогласност, Независимо дружество за защита правата на човека, Независима федерация на труда “Подкрепа”, Комитет за защита на религиозните права, свободата на личността и духовните ценности, Независимо студентско дружество. Към тях по-късно се присъединяват Зелената партия, ДГИ, РДП и АСП. СДС излиза на политическата сцена като носител на демократичните принципи и идеи и защитник на правата на човека.

На 4 януари се създава Движението за права и свободи. То защитава интересите на турския етнос и мюсюлманите в България и играе важна роля в съвременната ни история.

Така в България се формира плуралистична политическа система с множество малки и дребни партии. Сред тях доминират големите политически субекти БСП, правоприемник на БКП, и коалицията СДС. Сериозни заявки за участие в политическия живот правят и реформиралият се БЗНС и ДПС.

Около кръглата маса

На 18 януари 1990 г. започва да заседава Кръглата маса, в която вземат участие основните политически партии, синдикални, обществени, културни и религиозни организации. В хода на острите дискусии на Кръглата маса са канализирани тенденциите за промяна и демократично развитие. Приемат се споразумения за мирния характер на прехода, за плуралистична политическа система, законопроекти за допълнение и изменение на Конституцията, за създаване на Президентска институция, за свикване на Велико народно събрание, което да приеме Нова конституция, за провеждане на свободни и демократични избори с международно наблюдение и др.

 

На 10 и 17 юни се провеждат избори за Велико народно събрание. В първите свободни и демократични избори след 1944 г. печели БСП с 42,2 % от гласовете и получава абсолютно мнозинство /211 депутати от общо 400/. Най-голямата демократична сила СДС получава 38% от гласовете и 144 мандата. Освен БСП и СДС представителство в парламента печелят БЗНС /16 депутати/, ДПС /23/, Отечествен съюз /2/, Социалдемократическа партия /немарксисти/ /1/, Отечествена партия на труда /1/, независими /2/.

С изборите за ВНС през 1990 г. се полага началото на демократизиране на политическата система на България. Главна задача пред VII ВНС е създаването на Нова конституция, която да положи основите на демократичното развитие и приемането на важни закони за извършване на политическите и икономическите реформи.

Въпреки постигнатия компромис за избиране на Жельо Желев, лидер на СДС, за президент /1 август 1990 г./ не се стига до споразумение за управлението на страната и обстановката продължава да бъде напрегната. На 21 септември е избран еднопартиен кабинет на БСП начело с реформатора Андрей Луканов. Със съставянето на втория кабинет на А. Луканов след 10 ноември 1989 г. не е прекратен вакуумът в изпълнителната власт. БСП демонстрира пълно нежелание да управлява сама и след драматична вълна от антиправителствени действия и национална стачка, организирана от КТ “Подкрепа”, на 29 ноември 1990 г. А. Луканов подава оставката на кабинета.

Кризата в изпълнителната власт довежда до съставянето на експертното, “непартийно” правителство, начело със съдията Димитър Попов /20 ноември/. По същество това е коалиционно правителство на БСП, СДС и БЗНС. Правителството на Д. Попов, доминирано от икономическия блок на СДС /Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Ив. Костов/ започва дългоочакваните икономически реформи. Политическа основа за провеждането на реформата са споразуменията за мирен преход към демократично общество /3 януари 1991 г./ и за социален мир /8 с.м./

Независимо от сложната външна и вътрешна конюнктура и акцията на групата на 39-те, за по-малко от година VII ВНС приема Конституция на Република България и 63 закона. От особено значение за хода на стопанската реформа са законите за: собствеността и ползуването на земеделските земи; счетоводството; статистиката; защита на конкуренцията; кооперациите, БНБ; насърчаване на чуждите инвестиции и др.

Приетата на 12 юли 1991 г. Конституция на Република България регламентира основните принципи и средства за изграждане на демократична политическа система. С разпускането на VII ВНС след приемането на конституция, страната навлиза в нов етап на преходния период.

Докато депутати от БСДП, БЗНС “Н. Петков”, “Екогласност”, Зелената партия, Клубовете за демокрация и Демократическата партия работят за приемането на конституцията, групата на 39-те успява да овладее националното и на много места регионални ръководства на СДС. НКС на СДС “отлюспва” всички депутати, подписали конституцията, което води до първото голямо разцепление сред демократичните сили. От съюза са изгонени хората, които го създават, а техните места се заемат от втората и третата кохорта в СДС. Така за сетен път исторически се доказава максимата, че “революцията изяжда своите деца”.

Изгонените от СДС образуват три формации, които претърпяват неуспех в изборите на 13 октомври 1991 г. и не успяват да получат представителство в новото НС /СДС - либерали, СДС - Център и БЗНС “Н. Петков”/. БЗНС също претърпява поражение. С 34,36% СДС печели изборите и получи 110 депутатски места в парламента /от 240/. БСП получава 33,14% и 106 места, а ДПС - 7,55% и 24 места.

В изборите за местни органи на властта, проведени паралелно с парламентарните, СДС печели в големите градски центрове, но получава само 30% от общинските кметства /55 кмета/. БСП печели 49,1 % от избраните кметове на общини /85/, а ДПС - 14,5% /25/.

На 8 ноември 1991 г. е избрано първото правителство на СДС с министър-председател Ф. Димитров, подкрепено от парламентарното мнозинство на СДС и ДПС. За председател на Парламента е избран Ст. Савов. В президентските избори от 12 и 19 януари 1992 г. печели двойката на СДС - Ж. Желев и Бл. Димитрова. Така СДС получава пълен контрол върху кормилото на властта.

Опитът за провеждане на радикални реформи води СДС до изолация. Още през месец януари и февруари възникват първите конфликти с профсъюзите. В парламента назрява недоволство сред ДПС и част от сините депутати. Най-ясно личи разделянето на твърдото и умереното крило в СДС по отношение на Президента и неговите инициативи. След изявленията на Ж. Желев за необходимост от национално съгласие и критиката към правителството на СДС на пресконференцията в резиденция “Бояна” /30 август/, СДС и президентът си обявяват война.

Разногласията в управляващото мнозинство СДС - ДПС води до свалянето на Ст. Савов като председател на Народното събрание и бламирането на правителството на Ф. Димитров /28 октомври/.

След неуспешни опити на СДС и БСП да съставят кабинет се стига до създаване на правителството на проф. Л. Беров с мандата на ДПС, подкрепено от БСП и 23 депутати от СДС. Депутатите от СДС, подкрепили кабинета на проф. Беров са изгонени от съюза.

“Правителството на приватизацията” на проф. Беров не изпълнява надеждите, които му се възлагат. Икономист и технократ, проф. Беров не успява да докаже, че има воля и знае как да управлява. В същото време трябва да се отбележи, че той се превръща в заложник на парламентарното мнозинство на ДПС, БСП и независимите депутати, изгонени от СДС.

След поредица от неуспешни вотове на недоверие, искани от СДС, на 2 септември 1994 г. правителството на проф. Л. Беров си подава оставката. След несполучливия опит на Д. Луджев да състави правителство, Ж. Желев разпуска Народното събрание, насрочва парламентарни избори за 18 декември и назначава служебен кабинет начело с Ренета Инджова.

Вътрешните противоречия в СДС довеждат до ново, трето поред, разцепление през лятото на 1994 г. Излизането на демократите на Ст. Савов и голяма част от радикалдемократите довежда до нови драматични сътресения в средите на демократичните сили.

Едногодишните усилия на СДС да предизвика предсрочни избори накрая се увенчава с успех. Но това е “пирова победа”, защото изборите в действителност са предизвикани от БСП. В изборите от 18 декември 1994 г. СДС се явява по-обезкървен от всякога и претърпява пълно поражение. От общо 75,23 % гласували коалицията БСП, БЗНС ”Ал. Стамболийски” и ПК ”Екогласност” получава 43,50%. С 125 депутатски мандата БСП и коалиция печели абсолютно мнозинство и правото на самостоятелно правителство, оглавено в началото на 1995 г. от социалистическия лидер Жан Виденов. С 24,23 % и 69 мандата СДС сериозно отстъпва от позициите си, въпреки че остава най-голямата опозиционна политическа сила.

Освен БСП и коалиция и СДС, право на парламентарно представителство получават още ДПС, Народният съюз - БЗНС, ДП и БББ. Много трудно ДПС успява за трети пореден път да влезе в Народното събрание /5,44% и 15 мандата/, но губи позициите си на балансьор в политическия живот на страната. С влизането на Народния съюз и БББ в Парламента е развенчан опитът за създаване на двуполюсен политически модел в България. Безспорен успех постига коалицията на БЗНС и ДП, която за два-три месеца успява да постигне това, което другите за пет години не успяват. С 6,51% и 18 мандата Народният съюз се превръща в третата политическа сила и втори опозиционен център. Макар и неочаквано, БББ на Жорж Ганчев напълно заслужено печели 4,73% и 13 мандата в парламента.

Опитите за създаване на политически център отново претърпяват неуспех. ДАР и Нов избор повтарят грешката на СДС - либерали, СДС - център и БЗНС “Н. Петков” от 1991 г. , като се явяват отделно и напълно заслужено губят в парламентарните избори. ДАР получава 3,79% на изборите и подобно на БЗНС от 1991 г. проиграва големия си шанс. /6/

След една година управление с променлив успех БСП и коалиция успява да подобри своите позиции в управлението като печели кметските избори в близо 2/3 от общините. Голям успех постига Демократическата левица, спечелвайки в 23 от бившите окръжни центрове.

В изборите за местни органи на властта /X - XI м. 1995 г./ СДС успява да запази статуквото и да се съхрани като основна опозиционна политическа сила. С нов лидер и с подобрена организационна структура, СДС изглежда на местните избори “по-свеж”, отколкото на парламентарните избори през 1994 г. Особено голям е успехът на демократичните сили в Пловдив и София.

Разногласията между СДС и Народния съюз пречат в по-голямата част от страната да се изгради обединена демократична опозиция. Неразбирателството между опозицията предрешава успеха на БСП и коалиция в местните избори.

Големите изборни победи и тежкото икономическо състояние на страната рефлектира като бумеранг върху единството и имиджа на Демократичната левица. Правителството и ръководството на БСП и коалиция се изолира от реалните проблеми. Скандал след скандал тресе централата на “Позитано” 20. Расте и недоверието не само сред електората като цяло, но и сред членовете на БСП. На този фон започва една година по-рано и кампания за президент и вицепрезидент.

 

1.2.2. Изборно законодателство

От особено значение за развитието на политическите отношения са регламентирането на изборните права и норми. В резултат на “Споразумението на участниците на Националната кръгла маса по принципите и основните положения на законопроекта за избиране на Велико Народно събрание” от 30 март 1990 г. се пристъпва към създаване на нови правила за регламентиране на изборния процес.

Последвалите нови закони и промени в тях, отнасящи се до избора на държавни органи, отчасти са отражение на съотношението на социалните сили. По-често те са плод на безпринципни компромиси и защита на личните интереси на политическия елит.

Традиционно, след Освобождението на България правителствата са идвали на власт след преструктуриране на парламентарното пространство, след което са насрочвали избори. Обикновено тези избори са се печелили с подобаващо мнозинство от управляващите партии и коалиции. В не малка степен успехите им се дължат на поредните промени в избирателния закон.

В развитието на новата и най-новата история на България е натрупан значителен опит в регламентирането на избирателните закони. Учредителното народно събрание от 1879 г. било свикано съобразно Берлинския договор и Инструкцията на княз Дондуков от 24 VII 18789 г. /7/ След това се пристъпило към приемането на специални изборни закони. До 1911 г. се прилага мажоритарна система с относително мнозинство. В периода 1911-1934 г. се прилага пропорционална система, като за кратко време след 1920 г. участието в изборите било задължително. След преврата от 1934 г. и забраната на политическите партии, през 1937 г. бил приет нов закон, който регламентирал мажоритарна система с относително мнозинство. В периода 1945-46 г. изборите отново са се провеждали по пропорционална система. След 1946 г. изборите се провеждали формално до свободните и демократични избори от 1990 г. По времето на социализма в България се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство.

За пръв път през 1990 г. се въвежда смесена пропорционално-мажоритарна система с 4% долен праг, в резултат на решенията на Националната кръгла маса. Теснопартийните интереси на БСП и СДС и нежеланието им да постигнат разумни компромиси води до въвеждането на изключително сложна технически избирателна процедура, която няма аналог в българската история. Механичното сливане на двете системи не води до подобряване на недостатъците им, а дори в редица случаи ги засилва. Всъщност въведената през 1990 г. избирателна система е елитарна и конюнктурна и гарантира избора на водещите политически лидери от отделните партии.

Несъвършенството и непълнотите в закона водят до няколкостотин тълкувания, уточнения, допълнения, решения и методически указания на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Тази порочна практика продължава и до днес. Според чл. 31 от Избирателния закон от 1990 г. ЦИК е правоприлагащ орган, натоварен да организира провеждането на изборите. В същото време нормативните актове на ЦИК стават неразделна част от правната уредба на избирателния процес и института на избирателното право.

Доразвивайки някои слабости на избирателния закон от 1973 г., новият закон има и безспорни достойнства. Избирателният закон от 1990 г. създава реални предпоставки за обективно отразяване на политическото многообразие на обществото при формиране на VII Велико народно събрание. Създават се условия за състезателно начало в изборите. През 1990 г. за 400 депутатски места се състезават 3098 кандидата /1419 по мажоритарната система и 1679 по пропорционалната/. /8/

От гледна точка на настоящата работа едно от най-големите достойнства на закона е, че създава юридически предпоставки и гаранции за свободно, активно и равноправно участие на всички граждани и политически групировки в подготовката и провеждането на избори. Създават се условия за свободна предизборна борба и агитация. В закона /за разлика от този от 1973 г./ има специална глава “Предизборна кампания”, в която се регламентира кой, по какъв начин, чрез какви средства и в какъв срок може да осъществява агитационни мероприятия, кой и как финансира избирателната кампания. Отсъствието на ефективни контролни механизми води до практиката за нарушаване на нормите на закона, която наблюдаваме и днес.

Богатата и разнообразна практика не може да се ограничи само в тесните и формални законови рамки. Затова особен интерес представлява “Етичният кодекс на предизборната кампания”. В него се съдържат препоръки, които без да са задължителни, играят важна роля за цивилизованото и демократично протичане на предизборната кампания.

Практиката налага след закона за избиране на ВНС да се приемат още няколко избирателни закона: за избиране на народни представители, общински съветници и кметове /ЗИНПОСК/ от 20 август 1991 г.; за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката от 17 септември 1991 г.; за избиране на народни представители от 1994 г. и за местните избори от 25 юли 1995 г.

Екстремалната обстановка през лятото на 1991 г. и предписанията на Конституцията на Република България /параграф 1, ал. 2 от предходните и заключителните разпоредби води до прибързаното приемане на ЗИНПОСК. Противоречията в обществото и парламента довеждат до ускорено приемане на един закон, плод на безпринципни компромиси. Един месец след като се приема ЗИНПОСК, се налага на два пъти да се допълва и изменя /ДВ бр. 69,70 от 1991 г./. Нещата допълнително се усложняват от факта, че законът урежда материя за провеждане на четири вида избори: за народни представители, за общински съветници, за кметове на общини и за кметове на населени места. Още повече, че отделните избори се провеждат по пропорционална и мажоритарна система.

Законът за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката /ЗИПВР/ е по-различен и има специфични белези. Той е един бланкетен закон, ограничен акт, който генерално препраща към друг закон /ЗИНПОСК/. Той е специален закон и регламентира взаимоотношенията, възникващи при избиране на президент и вицепрезидент. Подобно на ЗИНПОСК, два месеца след приемането на ЗИПВР в него се правят съществени промени и допълнения. Това означава, че законодателят не е имал ясна концепция при изготвянето на ЗИНПОСК и ЗИПВР и че те са продукт на конюнктурна законодателна политика.

Между трите избирателни закона от 1990 и 1991 г. съществуват редица противоречия по основни проблеми на организацията на изборите /начин на гласуване на български граждани, живеещи в чужбина; ценз за отседналост; гласуване с удостоверения на друго място и т.н./ /9/

Законът за избиране на народни представители от 1994 г. по същество следва наложилата се практика след 1990 г. Специално внимание заслужава промяната в бюлетините. В законите от 1990 и 1991 г. съществуват цветни бюлетини /4 основни цвята и бял с 1, 2 или 3 цветни ивици/, които създават условия за различно третиране на политическите сили. В началната фаза на преходния период символиката на цветните и раираните бюлетини има голямо значение за утвърждаването и емоционалното въздействие на партийните послания върху избирателите.

Конюнктурната законодателна политика личи и в Закона за местните избори /ЗМИ/ от 25 юли 1995 г. Нормативното въвеждане на “трилотаж” за кандидатите за кметове след I тур е оригинална

идея, въведена от Демократичната левица, вероятно без аналог в световната практика. Целта е прозрачна - да се засилят съществуващите противоречия между опозицията и да се попречи на евентуално обединение по места. Замисълът обаче не се постига. Изправена пред опасността катастрофално да изгуби местните избори, опозицията успява да намери сили и да се обедини конюнктурно преди II тур. В същото

Борба за демокрация

време управляващата коалиция е принудена на много места да се бори с “независими” социалистически кандидати. Особено драстични са случаите във Варна и Копривщица.

1.2.3. Законодателно уреждане на изборния процес

След 1990 г. се налага практиката в изборните закони да се регламентира провеждането на предизборни кампании. На кратко ще се спра на последния избирателен закон, който синтезира досегашния опит в тази насока. В Седма глава на ЗМИ в чл. чл. 50 - 71 законодателят подробно урежда материята около провеждането на предизборните кампании. /10/ Съгласно чл. чл. 50-71:

- всички кандидати имат еднакъв достъп до източници и право на информация, необходими при предизборната кампания;

- всички кандидати имат право на достъп до регионалните TV центрове, радиостанции и радиовъзли;

- предизборните излъчвания започват 30 дни и приключват 24 часа преди изборния ден;

- изборната кампания започва с до три минутни обръщения по БНТ и БНР на представителите на регистрираните партии и коалиции в ЦИК;

- предизборните предавания по БНТ и БНР включват диспути и репортажи;

- един път седмично се провеждат диспути от 90 минути по националните електронни медии;

- половината от времето за диспути се предоставя на представените в Народното събрание партии и коалиции, пропорционално на представителството им в парламента, а другата половина се предоставя поравно между непарламентарно представените политически сили. Независими кандидати имат право на достъп до регионални TV радиоцентрове и станции, местни и общински радиовъзли, частните TV станции и кабелни TV;

- МС определя специални тарифи за заплащания на предизборните предавания. Частните радио и TV станции и кабелни TV предоставят равни финансови изисквания за участие в предаванията;

- когато в информационните емисии на националните, регионалните и местните държавни и общински електронни медии се включват репортажи, които отразяват шествия, митинги и други прояви, се спазва принципът за равнопоставеност по продължителност и време на излъчване;

- могат да се изготвят и разпространяват афиши, плакати, реклами, позиви и други агитационни материали, като на тях се отбелязва кой ги издава;

- агитационните материали се поставят на различни места с разрешение на местните власти и собствениците на имоти;

- забранява се унищожаването и заличаването на агитационни материали до края на кампанията;

- забранява се използуването на държавни и общински превозни средства за предизборна агитация;

- непубликуваните резултати от допитвания до общественото мнение по повод изборите не могат да се публикуват по-късно от 7 дни преди изборния ден, и в деня на изборите. Социологическите звена и колективи, които желаят да правят проучвания в изборния ден се регистрират в съответните общински избирателни комисии;

- предизборната кампания може да се финансира със средствата на политическите сили, както и чрез дарения от физически и юридически лица без държавно, общинско или чуждестранно участие. Кандидатите за съветници имат право на не повече от 35 000 лв. за агитация, а кандидатите за кметове - не повече от 200 000 лв. Ако се установи нарушаване на клаузите за финансиране на кандидатите по предложение на партиите и коалициите, участвали в изборите и прокурора, съответният окръжен съд може да обяви избора за недействителен.

От направения преглед се вижда, че законодателят се е опитал прекалено стриктно да регламентира условията за провеждане на предизборни кампании, без да се предвидят необходимите мерки за реално санкциониране на нарушаването на правните норми. Клаузите за агитация по електронните медии /чл.чл. 52, 53, 55, 56, 59, 60, 61, 62/ в изборния процес ограничават възможностите и периметъра за творческа работа на кандидатите и техните предизборни екипи. Фиксираните радио- и TV дебати и времетраенето им принуждава кандидатите да участвуват в скучни изяви по електронните медии. В западните страни отдавна са се отказали от подобни изяви. Дебати се провеждат единствено между основните политически фигури и се залага на спотове и клипове.

Следва да се обърне специално внимание на някои ограничителни разпоредби. Според чл. 62, ал. 1 се забранява на журналисти и говорители от БНТ, БНР, БТА и регионалните TV центрове, радиостанции и местните радиовъзли да изразяват отношение към партиите, коалициите и отделните кандидати. В чл. 59 се ограничават правата на частните радио - и TV станции и кабелни TV да се отразяват предизборните състезания.

Изключително спорни са постановките на чл. чл. 53 и 56, които регламентират достъпа на политически партии и коалиции и независимите кандидати до националните, регионалните и местните станции. Още в ЗИНПОСК, приет през лятото на 1991 г. от VII ВНС, се залага една клауза, която дава предимства на парламентарните за сметка на извънпарламентарните политически сили. Това разделение сега се задълбочава като времето, предвидено за парламентарните партии и коалиции, се разпределя пропорционално на тяхното представителство в парламента.

Когато се разисква този въпрос, трябва да се изхожда от основните закони на страната, избирателните традиции и опита на другите демократични държави. В България липсват сериозни традиции за регламентиране на предизборните кампании. В чл.чл. 6, 10, 11, 39, 40, 41 от Конституцията на Република България се регламентират еднакви права за всички български граждани и политически партии, разпространяване на мнение /писмено, устно, чрез звук, картина и др. начин/ и достъп до информация. Няма съмнение, че разпоредбите в чл. чл. 53 и 56 от ЗМИ и сходни от другите изборни закони са в колизия с основния закон на страната.

Как се регламентират изявите на кандидатите в електронните медии в другите страни? В САЩ например журналистите са свободни в своите изяви. Понякога това води до драстично пренебрегване на някои от кандидатите. Като основен принцип се налага тезата, че на губещите не се отделя внимание. Публичната подкрепа в демоскопските изследвания за Дж. Картър през 1976, Буш през 1980 г. и други, нараства чувствително, след като медиите /специално електронните/ им отделят повече внимание. Според П. Лазерсфелд публиката споделя разбирането, че “... ако наистина ставаш, значи трябва да си на гребена на новините...”. /11/

Във Великобритания положението е по-различно. Британските електронни медии имат установен порядък по време на предизборни кампании, което позволява на партиите достъп до TV и радиото. До 1979 г. разпределението на времето по електронните медии между консервативната, лейбъристката и либералната партия е 5:5:3. През 1983 г. то се променя - 5:5:4, а през 1987 г. се изравнява. Реформата в периода 1983-1987 г. се предприема от ръководителите на електронните медии, въпреки протестите на консерваторите и лейбъристите. /12/

Както виждаме, във Великобритания, а и в други европейски държави през последните години, с увеличаване на силата на директното въздействие на електронните медии, се пристъпва към реално постигане на равнопоставеност между основните политически сили.

Привилегированата система у нас може да изиграе съществена роля за изкуствено формиране на политическата система на страната. Освен това ограничаването на времето за изяви по електронните медии, съобразно пропорционалното представяне на партиите в парламента, не отговаря на социалната действителност. В по-голяма или по-малка степен социалните промени изменят реалното съотношение на политическите сили между отделните избори. Още по-голямо разминаване с действителността има при местните избори. Не издържат на логиката доводите, че отделните партии, участвуващи в местните избори, трябва да ползуват привилегии в зависимост от резултатите от предишни парламентарни избори. Не са редки случаите, когато партии, постигнали големи успехи в местни избори, слабо се представят в парламентарните. Често зелените партии постигат подобни резултати. Сходно е и положението с някои етнически партии. При местните избори има и друг проблем. Отделни партии традиционно се представят по-силно в едни и по-слабо в други райони. Има и партии, които поради различни причини, имат регионален характер /например ДПС у нас/.

От казаното дотук е видно, че е необходимо да се извърши кодификация в българското избирателно законодателство, за да се премахнат противоречията между отделните закони. Освен това трябва да се прецизират изборните закони и да се приведат в съответствие с Конституцията на Република България и съвременните тенденции в другите демократични страни. Удачно би било да се изработи и приеме Изборен кодекс. Гласуването и промените в него е желателно да се приемат с квалифицирано мнозинство, за да се избегне конюнктурният подход.

1.3. Основни ценностни ориентации на българското общество

1.3.1. Традиционни ценности

Историческото развитие на националното общество дава силен отпечатък върху характера и динамиката на доминиращите в него ценностни представи. Те са част от традицията и духовното наследство, които живеят и в настоящето. Културната приемственост е една от основните на общественото развитие и има особено значение за изследователя в периоди на дълбока социална промяна.

Бай Ганьо и изборната урна

Характеристиките на душевността и социалнопсихологическия портрет на българите в отделните исторически епохи разкриват голямо разнообразие на личностни и групови културни образци. Те отразяват по специфичен начин условията на живот и духовния климат. “Колективизъм - индивидуализъм - егоизъм” са трите главни периода от досегашното ни развитие. Те са рожба на различни обществени епохи и имат за характерни носители

различни обществени групи. Носител на колективизма бе задружно живеещото селячество, индивидуализмът бе изнесен от занаятчийството като дребен стокопроизводител, а егоизмът стана основна черта на съвременната нравственост”. /13/ Думите, написани от Ив. Хаджийски преди повече от петдесет години, звучат актуално и днес.

Патриархалният еснаф и селянин са фигури, които доминират в дълги периоди от нашата история. Традициите на дребното земеделие и ръчното производство оказват решаващо въздействие върху психиката и обществените изяви на селячеството. /14/

За дребния стокопроизводител /еснаф/ трудът е свързан с най-съкровените му стремежи и желания, със собственото осъществяване в и чрез работата. Умението, усърдието и упоритостта са пътят до неговата заветна цел - собственост и обществено признание. Той е болезнено привързан към вещите, пестелив и нерешителен и изпитва страх пред риска на неизвестното. Социално-психологическите особености въздействуват и върху публичните изяви. Дребният собственик винаги се нагажда към силния на деня и е човек на мира, реда, тишината и спокойствието. /15/

Социално-икономическите условия и психологическите особености на българския народ определят и неговото политическо поведение. Непосредствено след Освобождението в България има само две партии - “Народ” и “Елит”. През 90-те години на XIX в. се разгръща партийна диференциация и се появяват нови партии. Този процес води до електорална мобилност. По правило до 1944 г. първо се сменяло правителството, след което то организирало избори, които печелило. В резултат електоралният пик на всяка партия е по време на управлението й, защото част от избирателите гласуват за управляващите. Според някои изследователи за “правителствената партия” през първата половина на XX в. гласуват около 15 % от електората. Подобна аналогия може да се направи и за периода след 1989 г. Счита се, че днес около 5 % от избирателното тяло гласува за силния на деня. /16/

Като последица от историческото развитие, социално-икономическите условия и културни традиции може да се разгледа и влиянието на комунистите в България през XX в. в България. Според бюрото на Абвера в София /1940 г. / “... Българският комунизъм е изключително последица от социалното положение на широките народни маси и от голямата диспропорция, която съществува между доходите на тези маси и една малобройна върхушка. Тази диспропорция озлобява толкова повече долните слоеве от населението, тъй като при тукашната върхушка се касае не до една потомствена или чиновническа аристокрация с повече или по-малки традиции и със заслуги в миналото, а до хора, които едва преди няколко десетилетия са се издигнали от широките народни маси... Това обаче ... не означава, че комунизмът е в кръвта на българина. Напротив. Българинът притежава много силно развито чувство за собственост ...” /17/

1.3.2. Промени в ценностната система при социализма

В периода 1944-1989 г. се развиват някои негативни стереотипи на общественото мнение. Българският народ започва да абсолютизира егалитаризма и започва да мери всичко и всички с един аршин. Социализмът се разбира като пълно социално равенство, в резултат на което се прави опит за създаване на еднотипни униформени индивиди. Чрез опита за унификация на обществото, общественото мнение се представя като единно и монолитно. В резултат на наложената отвън управленска система, се изгражда административно-бюрократичен стил, който трайно се отразява върху ценностните нагласи на българите. Общественото мнение започва да приема всеки неуспех като резултат от дейността на висшия ешалон на властта и неспособността му да реши даден социален проблем. Репресивните действия и еднопосочното взимане и спускане на решения довежда до нежелание на цели социални групи да изразяват активно мнението си и да взимат позиции. Неосъществяването на масирано пропагандирани цели довежда до недоверие, апатия, безразличие и дори до негативизъм сред широки слоеве от населението. /18/

За четиридесет и пет години управление на комунистите в България, българският народ е “отбългарен”. Той не само придобива нови отрицателни социални стереотипи, но и закърняват най-съществените му ценности. Това “отбългаряване” най-драстично личи в отношението към смисъла на труда. Трудът вече не е основен смисъл на живота.

1.3.3. Ценностна система на преходния период

Преходният период в България след 1989 г. се отличава с три основни характеристики на ситуацията: комплексност на рисковете; висока интензивност на риска и устойчивост на общата рискова ситуация.

Социалното пространство на тоталната и радикална промяна е доминирано от рискове във всички сфери на обществения живот. Масовото съзнание определя като “тежки” и “много тежки” следните проблеми: състоянието на икономиката; политическото противопоставяне; културната дезинтеграция; състоянието на околната среда; националната сигурност; престъпността; социалното разслоение на “бедни” и “богати”, безработицата; етническите взаимоотношения. Съвсем естествено при тази тежка социална среда над 78 % от гражданите на България определят като основни ценности сигурността и спокойствието. /19/ ^

Липсата на значими резултати от започналите реформи и ходът на промените води до стабилизация на вече формираната рискова ситуация. Комплексността, интензивността и устойчивостта на рисковете в преходния период обуславят промените в ценностните нагласи. Общият социален контекст оказва решаващо влияние за първостепенната значимост на сигурността и спокойствието и ценностната дистанцираност от промяната и риска. В тази обстановка субективното преживяване на острата социална криза е основен определител на индивидуалните нагласи и ориентации.

Политическо пребоядисване

Личностната проекция на икономическите проблеми върху индивидуалния жизнен статус е най-силният фактор за определяне на отношението към текущите реформи и риска, и промяната въобще. Преобладаващата част от хората считат, че получават ниски доходи и определят като тежко икономическото си положение /61,3 %/. По-високо материално самочувствие имат работещите в частния сектор. Икономически най-слаби са пенсионерите. Според

собствената им оценка 3/4 получават крайно ниски доходи. Преживяването на икономическата криза в нейните делнични измерения е определящия фактор на индивидуалното мислене и поведение в сегашната ситуация. Около 80 % от българите са песимистично настроени, че икономическото положение на страната и собственото им материално състояние ще се подобри. Този песимизъм предопределя и носталгичното обръщане към миналото.

В цялата тази пределно рискова ситуация се забелязва явна тенденция към известно стабилизиране на индивидуалната ценностна нагласа. За 2/3 от хората ориентир на поведението им през преходния период е стремежът към спокоен живот. Следователно управленските решения и действия, които имат очаквани и значими ефекти в тази посока, могат да разчитат на масова подкрепа.

Голяма част от хората поставят самостоятелността на второ място сред индивидуалните ценности /15,6 %/. Тя е привлекателна преди всичко за младежите и хората до 50-годишна възраст, както и за тези с по-високо образование - средно-специално, полувисше и висше.

Парите са основна ценност за младежите до 30 г. /28 %/. Материалното благополучие е висша цел за безработните и лицата с по-ниско образование.

Висшистите и хората до 40-годишна възраст определят творчеството като една от най-важните ценности. Впечатление правят сходните характеристики на хората, които се стремят към самостоятелност и творчество. Компетентността и социалният опит пораждат желание не само за себедоказване чрез инициатива и поемане на отговорност, но и афинитет към новото. Знанието допринася за по-висока адаптивност към променящите се условия и стимулира ориентация към мобилност. В основата на стремежа към съзнателна промяна и риск стои и доверието в собствените сили и очакването за по-ефективна лична реализация. За интелектуалците и по-възрастните хора това е стремежът за самоосъществяване в и чрез творчество, а за младите е отвореност към новото и себедоказване.

От емпиричните изследвания ясно личи еднотипност на базисните нагласи и лични стремежи на индивидите. Вероятно доминирането на сигурността, стабилността и спокойствие сред всички социални групи е в резултат на силното напрежение и рискува ситуация. Стремежът към спокоен живот расте правопропорционално на нарастването на възрастта и обратно пропорционално на образователния ценз.

Според мнозинството от българите, за да успее един човек, трябва да е трудолюбив, компетентен професионалист и предприемчив. На пръв поглед тази йерархия показва доминацията на традиционните ценности, свързани с труда. Извеждането на преден план на тези исторически ценности вдъхва определена доза оптимизъм, но не бива да се абсолютизират. Липсата на стимули за труд през последните десетилетия е оставил траен отпечатък навсякъде около нас.

Трудолюбието доминира като първостепенно качество и гаранция за успех сред всички основни социални групи. Има известни различия в зависимост от образованието и възрастта. С нарастването на образователното равнище се засилва убеждението, че компетентността, професионализмът и предприемчивостта имат най-важна роля за успеха в живота. Ударението върху тези качества намалява с нарастването на възрастта.

Резултатите от изследванията показват, че младежите и хората на средна възраст, които са с високо образование, се отъждествяват в най-висока степен с нагласите, развивани при осъществявания преход. При днешните условия трудолюбието не губи своето значение, но на по-предно място излизат интелектуалният потенциал, ерудицията и инициативността.

Не бива обаче да забравяме, че в случая става дума за декларирани ценности. До голяма степен е престижно при анкетирането да се декларират ценностни нагласи, които са в съзвучие с историческите ни традиции. Същевременно битието на индивидите и социалнополитическите реалности съществено се разминават с изявените стремежи. Това поражда сериозен социален дисонанс между стремежи, желания и действителност.

От гледна точка на управлението на страната от съществено значение са целите и ценностите на обществото. Очакванията на гражданите дават възможност да се предвиди общественият ефект на всяко решение и действие.

Безспорен и траен приоритет за страната в очакванията на хората е осигуряването на спокойствие на ежедневно, битово равнище и борба с високата инфлация и обезценяване на доходите. Изследванията показват, че за все повече хора ценовата политика става въпрос от жизнено значение /1992 г. - 25 %; 1993 - 37 %/. Акцентът върху икономическите рискове измества на по-заден план процесите на демократизиране на обществото. В периода 1992-1993 г. между 50 и 60 % от гражданите са съгласни “да се ограничи демокрацията и да се въведе ред в страната”, а около 15 % се колебаят. /20/

Следователно в масовото съзнание доминират трудности, рискове и настроения, произтичащи от предприетата икономическа трансформация през преходния период. За хода на икономическата реформа и досегашните резултати се мисли главно в отрицателни категории. Общата икономическа рецесия и непрекъснато растящата безработица са реалности, които имат висока социална и личностна цена. Масовият критицизъм и негативизъм съвпада с прогнозите на експертите, че икономическата криза няма да се проведе така лесно, както се предполагаше в началото.

Различните рискове през преходния период формират ситуация, в която под въпрос е задоволяването на основните човешки потребности на широки кръгове от населението. Нормалният жизнен стандарт, трудовата заетост, редът, сигурността и спокойствието доминират ценностната система и обуславят типично материални, масови нагласи. На този етап личностната самореализация, влиянието върху решенията на правителствата, свободата на словото, хуманните форми на общуване, хармоничните отношения между човек и природа нямат съществена роля в масовия тип поведение. Извеждането на тези ценности на по-преден план в масовото съзнание зависи основно от изхода на общата социална криза.

Вследствие на социалните реалности на преходния период в сравнително хомогенното по отношение на предварителните представи масово съзнание започва да се очертава тенденция към диференциация на мненията за възможните реформи. В резултат на икономическите сътресения все повече преобладава идеята за постепенен преход /50 % се обявяват за постепенна реформа, а 36 % за бърза и радикална/.

Сърцевината на протичащата социална трансформация са сложните и нееднозначни връзки между промените в обществото и активността на отделните индивиди. Инициативността и активността в голяма степен зависят от правните норми и ценностната система на обществото и непосредственото обкръжение. Законовата база на новата социална организация е в процес на изграждане и поради това активността в различните сфери е различна. В едни има по-широко регламентирана свобода за инициатива, а в други се запазват редица ограничения. Социалната практика извежда на преден план предприемчивостта и самостоятелността. В същото време до голяма степен културните традиции предопределят подчинение, изпълнителска ориентация и пасивност. Целите на обществото поставят ударение върху икономическата активност.

Всички тези социални и личностни различия са в основата на силна диференциация в наблюдаваните форми и степени на индивидуална активност. “Прехвърлянето на отговорността” е един от типичните феномени на масовото съзнание в настоящия преходен период. Нейното прехвърляне от индивида към институциите е симптом за състоянието на обществото и за ниската степен на развитие на условията за демократични процедури. Усилията на индивиди или групи за решаването на различни социални проблеми са слабо ефективни, защото масово се очаква проблемите да се решават от високите етажи на властта. Тази ситуация рефлектира в нагласите и обосновава личната дистанцираност като модус на индивидуално поведение.

Хората са убедени, че държавата не само може, но и трябва да поеме отговорността за решаване на основните проблеми на обществото и на отделния човек. Този нюанс между възможност и задължение е един от парадоксите на масовите представи в периода на интензивни социални промени. Според 64,2 % от хората базисните характеристики на новия тип обществена организация следва да въплъщава принципите на индивидуализма и да дава пълна и неограничена свобода на личната инициатива. Същевременно от държавата се очаква силна социална политика и протекционистки мерки спрямо лица и групи, които са в неизгодна социална позиция. Разбирането, че държавата трябва да осигурява безработните /78 %/, да заплаща медицинското обслужване /68 %/ и да изплаща издръжка за получаване на образование /58 %/ изразяват два различни типа ценностни ориентации - на индивидуализма и етатизма. Тези ценности и идеи стоят в основата на различни модели на обществена ориентация. Тяхното едновременно съществуване е един от знаците на преходния период. Старото общество, доминирано от тоталитарната държава, и новото, което дава простор на личната инициатива, определят съвременните културни модели, в които съжителстват стереотипи от миналото и характерни елементи на новата перспектива. /21/

Анализът на влиянието на промените върху нагласите и поведението на българите показва, че процесът на демократизация се приема като цяло, макар че има съмнения, доколко успешно у нас се прилагат демократичните процедури. Моделът на демократизация има строго специфични национални измерения в зависимост от конкретните икономически условия, политически реалности и характера на доминиращите културни образци. В процеса на радикални промени в българското общество се установяват културни модели с преходен и противоречив характер. Водеща роля в тях има ориентацията към типични материални ценности. Практиката в развитите индустриални държави показва, че разгръщането на процеса на демократизиране е свързан с промените в ценностните системи и прехода от материалистични към постматериалистични ценности. Главният фактор за този преход е икономическото развитие. Икономическото благополучие и физическата сигурност са ключов елемент за утвърждаване на постматериалистичните ценности и са основа за появата и масовизацията на нови културни образци. /22/

От тази гледна точка преходът от материални към нематериални ценности и от хомогенност към диференциация на културните модели в българското общество се оказва процес на съществени и многопластови социални измерения, който води към постепенното реформиране и демократизиране на страната.

1.4. Общественото мнение и състоянието на околната среда

Наред с демографската, икономическата и политическата среда, сериозно влияние върху обществото оказва и състоянието на природата. Нивото на екологична култура и борбата за хармонизиране между обществото и околната среда е един от белезите на постматериалистичната култура и степента на развитост на гражданското общество.

Независимо от сериозните екологични проблеми и песимистичната оценка на гражданите за състоянието на околната среда у нас, този фактор все още няма голямо значение за българското общество. /23/ От тук произтича и слабото значение и влияние на околната среда при изработването на ситуационен анализ и стратегическото маркетинговото планиране.

* * *

От анализа на политическата, социално-икономическата и екологичната ситуация се вижда, че преходния период в България се развива на няколко етапа, през които основните политически сили следват различни стратегии. Като такива етапи бихме могли да отделим: 1989-1990 г. - времето между десетоноемврийския вътрешнопартиен преврат в БКП и първите демократични избори; юни 1990 - октомври 1991 г. - управлението на коалиционния кабинет на Д. Попов и първото разцепление в СДС; 1991-1992 г. - управление на правителството на СДС; 1993-1994 г. - парламентарно сътрудничество между ДПС и БСП и прикрито управление на социалистите; след 1994 - същинско управление на демократичната левица при съвременни пазарни условия. Последният етап вероятно ще завърши към края на 1996 г. или началото на 1997 г. с провеждането на президентските избори.

 

2. Стратегии на основните политически сили в България

 

“Който се издига до владетелския пост по волята на народа, трябва да се стреми да запази неговата привързаност”.

Макиавели

2.1. Българска социалистическа партия

В началото на преходния период основните политически сили следват определени цели, които имат ясни или по-смътни стратегически линии. Най-ясна и определена е стратегията на БКП/БСП, което ни дава основание да предположим, че тя е била предварително планирана.

2.1.1. Първи стъпки на реформиране

Промените през м. ноември 1989 г. са очаквани и предвидими. Процесът на преустройство в СССР и “нежната революция” в социалистическите страни от Източна Европа не може да не засегне и България. Под влияние на външнополитическите условия, реформаторите в БКП извършват вътрешнопартиен преврат и свалят Т. Живков от власт. На преден план излизат П. Младенов, Ан. Луканов и Ал. Лилов, които отразяват вижданията на различни течения в БКП.

Изхождайки от променената ситуация, новото ръководство на БКП правилно залага в политическата сфера на стратегическо отстъпление от управлението с бой за всяка кота. Планирано е и отстъпление от управлението на страната, съпроводено с опити да се канализира стихията на опозиционния натиск, да се принуди опозицията да поеме отговорност за управлението и да се заемат възлови позиции в икономическата сфера.

Новите задачи пред БКП са в основите и на вътрешното преструктуриране и реформиране. Президентът П. Младенов, призван да символизира плавния преход в БКП, се оттегля. Технократът Ан. Луканов успява да принуди СДС да влезе в управлението на държавата и да запази позициите на левицата в икономическия сектор преди трансформациите в българското стопанство. Идеологът Ал. Лилов се заема с оттеглянето на БКП в политическата сфера, оцеляването й при новите условия и превъоръжаването й с нова идеология, адекватна на промените в страната.

За да може да се реализира стратегията на БКП е необходимо партията да се реформира и да не загуби предстоящите свободни и демократични избори. След бурни спорове на Кръглата маса, БКП успява да наложи парламентарните избори да се проведат през лятото на 1990 г. Изтеглянето на изборите /СДС настоява за избори през есента/ позволява на БКП частично да се реформира, да се преименува в БСП, да запази влиянието си в страната и същевременно да даде възможност на опозицията да укрепне политически и организационно.

В стремежа да постигне поставените цели, БКП/БСП се стреми да спечели солидно представителство във ВНС, което да гарантира постепенен преход към демократично общество и пазарна икономика. Това дава възможност да се избегне евентуална изолация в обществото и да се упражни влияние върху социално-икономическото и политическото развитие.

Когато се говори за БСП, трябва да се отчитат влиянието и интересите на отделните центрове на властта вътре в нея, които доминират в различни периоди. В случая има съвпадение на интересите на отделните влиятелни среди, което се отразява в единната политическа линия.

БСП не само успява да постигне целите си, но и печели парламентарните избори през лятото на 1990 г. Според предварителни прогнози социалистите имат предимство пред основния си противник с около 10% /47%/ ^ Изследванията показват значителни социални различия между отделните електорати. Електоратът на БСП се разпределя почти равномерно в трите образователни равнища /основно образование - 30%; средно - 39%; полувисше и висше - 34%/, като е налице известен количествен спад с нарастване на образованието.

Основното ядро от симпатизантите на БСП, са служащи, военно служащи, пенсионери, заети в селското стопанство и промишлеността. Сравнително нисък е делът на техническата и художествено-творческата интелигенция и неработещите /средно 25%/. С повишаване на възрастта ясно се забелязва нарастване на симпатизантите на БСП /53% - над 50 години/. От гледна точка на типа селища също има специфични особености. Електоратът на БСП е съсредоточен предимно в средните и малките градове и селата, като същевременно се запазва висок процент в по-големите селища /София - 35%, бивши окръжни градове - 43%, други градове - 53%, села - 50%/. /24/

2.1.2. Втори кабинет на Ан. Луканов

Изборният успех дава възможност на БСП да състави самостоятелен кабинет и да започне дългоочакваните социално-икономически реформи. При създалата се обстановка ръководството на социалистическата партия правилно преценява, че за нея е по изгодно отговорността за управлението на страната да се подели с опозицията в лицето на СДС.

След скандала с прословутата “танкова” реплика на президента П. Младенов, той си подава оставката. Така и не се разбира, дали той казва съдбоносните думи “По-добре танкове да дойдат” и ако е така, дали не са го подвели да излъже. Няма съмнение, че така се предизвиква добра възможност за активизиране на опозицията и осъществяване на планираното отстъпление на БСП от управлението.

След поражението на парламентарните избори активистите на КТ “Подкрепа” организират гражданско неподчинение. Гражданският протест е последван от студентска стачка и “градове на истината”, чиито основни искания са оставката на президента П. Младенов, огласяването на истината за “танкгейт” и изборните фантоми.

БСП спечелва изборите, но е твърде обременена от сянката на миналото, за да може да се справи с тежките социално-икономически проблеми на настоящето. Необходимите стъпки за реформиране на социалистическата икономика неминуемо ще доведе до брожение сред партийните членове и колебливия електорат. Изходът от тази тежка ситуация червените стратези намират в повишаването на политическото напрежение и създаването на страхова психоза сред населението. Острата политическа конфронтация между БСП и СДС довежда до истерия цялото общество. Сериозни противоречия възникват в много семейства между съпрузи, родители и деца. Ситуацията е удобна за социалистическата партия да държи в страх и подчинение своите членове и по този начин да запази влиянието си сред тях.

Социалното напрежение намира отдушник в подпалването на Партийния дом в София, символ на комунистическата власт. Днес все още не е ясно как се стигна до подпалването на Партийния дом. Отново едно от главните действуващи лица е президентът на КТ “Подкрепа” - К. Тренчев.

При такива социално-политически условия се свиква ВНС, което трябва да изработи и приеме демократична конституция и да положи основите на политическите и икономическите реформи в нашата страна. До късна есен управляващи и опозиция се надприказват в парламента, без да разполагат с конституционни проекти и да имат ясни и принципни виждания за конституционната реформа. На практика се вижда, че въпреки големия управленчески опит БСП не е готова да работи при новите условия и изостава от събитията.

С избирането на лидера на СДС д-р Ж. Желев за президент на републиката започва постепенното навлизане на съюза в управлението на страната. Този процес е естествен и БСП съзнава каква полза може да извлече от него. Ходът с избирането на д-р Ж. Желев за президент се оказва сполучлив за социалистите. Лидерът на СДС е достатъчно опитен политик, разбира необходимостта от търсене и постигане на консенсус за провеждане на демократичните реформи. Д-р Ж. Желев приема предложението на БСП за вицепрезидент /ген. Ат. Семерджиев/ и се съгласява СДС да се включи в управлението на общините, както и да участвува в създаването на коалиционен кабинет.

След избирането на д-р Ж. Желев за президент един от основните въпроси е управлението на общините. С влизането на СДС и БЗНС във временните изпълкоми през есента на 1990 г. опозицията поема отговорност и за местното самоуправление.

Вероятно на този етап е съществувало единомислие между Ал. Лилов и Ан. Луканов. Според Ал. Лилов реформирането на БСП е свързано със съхраняването на нейните сили и поделянето на отговорността за управлението с опозицията. Поведението на министър-председателя Ан. Луканов показва, че той не желае да поеме отговорността за провеждането на крайно необходимите социално-икономически реформи.

Задълбочаващата се икономическа криза, ширещото се социално недоволство, нежеланието на Ан. Луканов да започне

реформите и нарасналото влияние на опозицията стават повод дейци на СДС да инспирират политическа криза и да свалят правителството на БСП. Отново на върха на атаката е лидерът на КТ “Подкрепа” и лумпенизирани елементи, симпатизиращи на синята идея.

Свалянето на второто правителство на Ан. Луканов през есента на 1990 г. има важни последици за по-нататъшното развитие на демократичния процес в страната. Разкрива се възможност опозицията да поеме отговорност и

за централната изпълнителна власт. След предизвиканата правителствена криза опозицията се съгласява да се създаде експертно правителство начело с Д. Попов. Създаденото през м. декември 1990 г. правителство по същество е коалиционно и е доминирано от икономическия блок на СДС /Д. Луджев, Ив. Пушкаров, Ив. Костов/.

На 3 януари се подписва политическо споразумение между основните политически сили за взаимните ангажименти относно подкрепата на правителството. Според споразумението БСП чрез своята парламентарна група трябва да осигури първите стъпки на демократизацията и пазарните реформи във фиксирани кратки срокове. Първите стъпки по пътя на демократичните реформи трябва да разкрият възможност ВНС да приключи своята дейност до края на лятото и през м. септември 1991 г. да се проведат избори за Обикновено народно събрание.

В периода до лятото на 1991 г. БСП съсредоточава своите усилия за работа по изготвянето на новата конституция и приемането на социално-икономически закони, които да гарантират плавния ход на демократичните реформи.

БСП губи парламентарните и местните избори през м. октомври 1991 г. само с 1%. Силната парламентарна група й дава възможност успешно да противодействува на управляващата коалиция СДС - ДПС и да търси възможност за преструктуриране на парламентарното пространство.

2.1.3. БСП в опозиция

От октомври 1991 до декември 1992 г. социалистическата партия изживява тежък период, през който се учи да действува като опозиция, продължава вътрешното си реформиране и се подготвя да дойде отново на власт. В резултат на вътрешните промени управлението на БСП се поема от най-младата генерация политици. Начело на партията застава ученикът на Ал. Лилов - Жан Виденов. Той се огражда с нови хора - Ян. Стоилов, Д. Конакчиев, Г. Първанов, Кр. Премянов, Н. Камов и др. Ал. Лилов и Ан. Луканов запазват своето влияние вътре в социалистическата партия, но постепенно то намалява за сметка на увеличаващото се влияние на Ж. Виденов и формиращия се “комсомолски елит” около него.

Обновяването на социалистическото ръководство довежда до вътрешни борби между Ж. Виденов и Ал. Томов. В резултат на противоречията се стига до орязването на правомощията на правителството в сянка, оглавявано от Ал. Томов. Постепенно то се обезличава и губи възможност за функциониране. Конфликтът довежда до отцепване на една малка фракция от БСП, оглавявана от Ал. Томов и формиране в края на 1993 г. на лявоцентристкото Гражданско обединение за република /ГОР/.

Опитът на правителството на СДС и на министър-председателя Ф. Димитров да провеждат радикална политика завършва с неуспех, разпадане на управляващата коалиция СДС - ДПС и преструктуриране на парламентарното пространство. Провалът на управлението на СДС идва твърде рано за БСП. От една страна, СДС все още има силно влияние върху общественото мнение и може да блокира евентуалното социалистическо управление. От друга страна, кръгът около Ж. Виденов все още не разполага с необходимите позиции в БСП, за да поеме отговорност за управлението. Средите, чиито интереси изразяват Ал. Лилов и Ан. Луканов, също не бързат. Те ясно съзнават, че все още предстоят да се провеждат болезнени социално-икономически реформи. Затова БСП отказва да поеме открито управлението на страната.

След фарса около номинирането на П. Бояджиев за кандидат-премиер на БСП и неговия провал, БСП подкрепя правителството на проф. Л. Беров, излъчено от ДПС.

Създаването на правителство начело с президентския съветник проф. Л. Беров е успешен стратегически ход на БСП. При създалата се патова ситуация за демократичната левица е по-изгодно прикрито да управлява чрез подставен кабинет и да изчака по-благоприятна обстановка открито да поеме властта. Стратезите на социалистите преценяват, че в края на 1994 г. съществуват сравнително добри условия БСП да поеме отговорността за управлението. От политическа гледна точка през 1993 г. и 1994 г. укрепва авторитетът на БСП в страната и частично са преодолени някои негативни настроения в чужбина. Като цяло в цяла Източна Европа по това време левицата се връща на власт.

Новото ръководство около Ж. Виденов постепенно се утвърждава сред партийните членове и обществото. Възходящият рейтинг на социалистите се съпътствува от спадане на доверието към СДС. От социално-икономическа гледна точка са преодолени някои отрицателни инерционни натрупвания в икономиката в резултат на управлението на СДС и се очаква период на постепенно съживяване на стопанството.

Пред лятото на 1994 г. в БСП се води сериозна дискусия, дали социалистическата партия трябва да се ориентира към предсрочни избори или не. Крилото около Ал. Лилов счита, че е още рано БСП да се нагърби с управлението на страната, защото предстоят да се вземат и прокарват непопулярни решения. Точно обратното е мнението на Ж. Виденов и на “комсомолския елит” около него. Според тях демократичната левица трябва трябва да поеме отговорността за управлението и искат цялата власт.

В същото време стратегът Ал. Лилов издига тезата, че все още е рано БСП да поеме открито властта и отговорността за продължаване на социално-икономическите реформи. След редица дискусии през лятото на 1994 г. на конгрес надделява позицията на Ж. Виденов и се взима решение за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.

2.1.4. БСП отново на власт

След парламентарните избори през м. декември 1994 г. БСП отново поема отговорността за управлението в страната заедно със своите коалиционни партньори. Макар и прогнозирана с половин уста, зашеметяващата победа и постигането на абсолютно мнозинство в Народното събрание изненадва някои от ръководителите на левицата.

В началото на 1995 г. лидерът на БСП Ж. Виденов оглавява коалиционен кабинет на демократичната левица. В кабинета влизат представители на коалиционните партньори БЗНС - “Ал. Стамболийски” и ПК “Екогласност” и представители на различни идейни течения и фракции в социалистическата партия.

Правителството на Ж. Виденов се изправя пред тежки проблеми. Безпрецедентната икономическа криза, в която изпада България след дългогодишното управление на БКП, некомпетентното управление на СДС, което разбива и малкото реално функциониращи структури, без да изгради нови, и безхарактерието на кабинета “Беров” изправят новото правителство пред тежки изпитания. По време на управлението на проф. Л. Беров престъпността се организира и се превръща в раково образование. Корупцията взима застрашителни размери. Криминализира се целият стопански, политически и обществен живот.

За да се справи с тежкото социално-икономическо наследство, Ж. Виденов се ориентира към монополизиране на цялата власт и създаване на вярна нему икономическа база.

2.1.5. БСП и местните избори

След парламентарните избори БСП и коалиция печелят и местните избори през октомври - ноември 1995 г. Успехът дава възможност на социалистите безпрепятствено да докажат верността на политическата линия. На предстоящите президентски избори Ж. Виденов и кръгът около него ще се опита да превземе и последната институция, която има частично отношение към изпълнителната власт и не е под контрол на социалистите. Междувременно се правят опити и за контролиране на БНБ. Поведението на социалистите и опитът им за установяване на тотален политически контрол върху властовите ресурси в страната показват, че не е далече денят, когато ще се опитат да наложат контрол и върху Конституционния съд и независимата съдебна система. Този стремеж издава липсата на реална представа за функционирането на едно модерно гражданско общество и непреодолени стереотипи от миналото.

Един от най-сериозните проблеми, пред който се изправя кабинетът “Виденов”, е обезверението на българския народ. Престъпността, икономическите и социалните трудности, страхът от насилието и рисковите ситуации водят до самоизолацията на хората и дистанцирането от социално-политическия живот. Тази самоизолация на населението е сериозно предизвикателство пред правителството и програмата на демократичната левица за реформи. Сърцевина на политиката на кабинета “Виденов” е стимулирането на раздържавяването и стартирането на социалната приватизация. Частични успехи в масовата приватизация могат да се постигнат единствено чрез мотивиране на населението да се включи активно в процеса на раздържавяване.

Сериозен пробив в отношението на населението към управляващите може да се постигне чрез успешни действия в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Въпреки заканата, че ще строшат гръбнака на престъпността, след една година управление правителството не може да се похвали с успехи в тази сфера. Цитираните данни за намаляване на престъпността и повишаване ефективността при разкриването им изглеждат смешни в очите на избирателите. Нещо повече, избухналите скандали, свързващи членове на кабинета, съветници и лидери на БСП с различни икономически групировки и мафиотски структури, крият сериозни рискове за управляващата коалиция. Скандалите с “приятелския кръг” “Орион”, “Булфон”, “Топенерджи”, нефтопровода Бургас - Александропулос, “Невена Гюрова”, зърнената криза/проблем и други водят до сериозни противоречия в средите на БСП.

Стратегията на кабинета “Виденов”, или стратегията “Орион” на Ж. Виденов е сериозен сигнал за противоречията между елитите в БСП. Дефицитът от икономически властови ресурси принуждава младия лидер на БСП да създаде собствена икономическа база в лицето на “приятелския кръг “Орион”. Опитът на Ж. Виденов да трансформира политическата си власт в икономическа води до остър сблъсък с крилото на Ан. Луканов и на Мултигруп. Видимата страна на този конфликт са избухналите скандали.

Центрове на властови дефицит	Главен властови потенциал	Главно публично обвинение в БСП	Главен властови дефицит	Изгодни варианти на съюзяване
“Виденов”	Политически	Некомпетентност	Икономически	Без съюз Съюз с “Лилов”
“Лилов”	Идеологически	Демагогия	Политически	Съюз с “Виденов” Без съюз
“Луканов”	Икономически	Връзки с групировки	Политически	Съюз с “Лилов” Съюз с “Виденов”

Власт, ресурси и елити в БСП ^

Опитът за концентриране и трансформиране на политическата власт принуждава лидера на БСП да взима решения в тесен кръг, да се изолира от партийните среди и общественото мнение. /25/ Тази “политика на мълчание” се свежда до ограничаване на информацията за медиите. Неминуемо, създаденият информационен вакуум и липсата на правителствена информационна политика спомагат за подмяна на проблемите, фокусиране на общественото мнение върху дейността на отделни лица и съветнически гафове. Създава се благоприятна среда за различни манипулативни внушения, които рушат корпоративния имидж на БСП и създадения образ на Ж. Виденов. В това отношение по сходен начин се развиват същите синдроми, които доведоха до свалянето на правителството на Ф. Димитров.

За да оцелее, Ж. Виденов трябва правилно да прецени ситуацията и да направи завой в политиката си. Агресивният, “комисарски” стил на политическо администриране няма да го изведе до успешен край. Борбата за трансформиране на политическата власт в икономическа води до остър морален дефицит. Липсата на морални и идеологически ресурси е особено опасна за младия лидер в днешната кризисна ситуация.

Успешен ход за Ж. Виденов е пътят към разпределяне на отговорностите и постепенно натрупване на позиции в отделните сфери. За целта е необходимо умело да се балансира между отделните икономически, социални и идеологически интереси, като се създаде собствена база, на която да се спре. Такава база не може да бъде единствено приятелският кръг “Орион”, поради своята специфика и факта, че е прекалено лесно уловима мишена. Пробив в този кръг ще повлече и премиера.

Вътрешното укрепване на Ж. Виденов и агресивният му стил водят до формулирането на алтернативни стратегии в управляващата коалиция. На “комсомолския” политически елит около министър-председателя се противопоставят “червените мобифони” и стопанската номенклатура около Ан. Луканов и “идеолозите” около Ал. Лилов.

Липсата на единна управленческа концепция и стратегическа линия след парламентарните избори през м. декември 1994 г. изправя БСП пред сериозни вътрешни противоречия. Доколко ще се намери компромис между отделните идейни течения и разнолики елити в социалистическата партия, ще проличи до края на годината, когато ще завърши този етап от преходния период с провеждането на президентските избори.

 

2.2. Съюз на демократичните сили

2.2.1. Подготовка за първите демократични избори

За кратко време след създаването си СДС се превръща в най-голямата демократична опозиционна сила. До голяма степен съюзът се създава стихийно и в него навлизат масово случайни хора. СДС се създава като демократична коалиция, която включва партии и лидери с различни идеи, цели и интереси. Първоначално най-голям авторитет в СДС имат възстановените партии - БСДП и БЗНС - “Н. Петков”, Клубът за гласност и преустройство /демокрация/, КТ “Подкрепа” и екологичните организации - “Екогласност” и Зелената партия. Лидерите на тези организации /д-р П. Дертлиев, М. Дренчев, д-р Ж. Желев, П. Симеонов, К. Тренчев, П. Берон и Ал. Каракачанов/ имат силно влияние върху решенията на съюза и се ползуват с обществено признание.

В периода от създаването на СДС /7 декември 1989 г./ до първите демократични избори през м. юни 1990 г. опозицията изминава период на еволюция, идейно и организационно израстване. Представа за еволюцията на СДС и социалните промени в обществото ни дава динамиката и съдържанието на различните лозунги, издигнати от опозиционните митинги. Лозунгите, издигнати на митингите в края на 1989 г. и началото на 1990 г., можем да обединим в десет тематични групи: с общодемократични искания /415 бр./; споменаващи партии и организации, съществували преди 10 ноември 1989 г. /136 бр./; свързани с определени личности /127 бр./; с икономическа и социална проблематика /88 бр./; споменаващи нови партии и движения /60 бр./; етнически /51 бр./; религиозни /38 бр./; съдържащи аналогии с други събития /32 бр./; свързани с културата, образованието и средствата за масова комуникация /25 бр./ и екологични /17 бр./. Ясно личи приоритетът на общополитическите лозунги, в сравнение с икономическите и социалните. Това съотношение се запазва. Обяснение на това явление можем да намерим кодирано в лозунга: “Не може да има икономическо благоденствие без радикални политически реформи”. Постепенно съдържанието им се концентрира върху управляващата партия и новите партии и организации.

От лексикална гледна точка в лозунгите най-често се споменават думи и техни производни като: “демокрация” /67 пъти/, “свобода” /65/, искания за съд /36/, “преустройство” /27/, “гласност” /25/, “законност” /17/ и т.н. Постепенно с развитието и еволюирането на СДС изчезват някои думи, свързани с процесите на преустройство в бившия Съветски съюз. Рядко се срещат думи като: “самоуправление”, “плурализъм”, “правова държава”, “гражданско общество”. /26/

Причината за промяната в съдържанието на лозунгите и стесняването на темите е свързана с вътрешното развитие на СДС и засилващата се политизация в обществото. Изчезването на думи като “гласност” и “преустройство” е свързано и с промените в Клуба за гласност и преустройство /демокрация/ и разцеплението му по оста комунизъм - антикомунизъм.

В изборите за ВНС СДС залага на антикомунистическата карта и губи. Липсата на опит изправя опозицията пред сериозно изпитание. Оказва се, че тя прекалено много вярва на собствената си пропаганда за изборен успех и не е готова да приеме поражението. Организирането след изборите на гражданско неподчинение от КТ “Подкрепа” и студентска стачка довежда до първите сериозни сблъсъци в редовете на опозицията.

2.2.2. Първи стъпки на СДС в управлението

С избирането на д-р Ж. Желев за президент опозицията се лишава от обединителна фигура, противоречията в СДС се задълбочават и настъпва период на остри принципни и междуличностни разногласия. Основното противоречие е свързано с въпроса за участието на опозицията в управлението на страната.

Теоретик и Лидер

Около К. Тренчев се оформя група, която настоява за незабавно предизвикване и провеждане на предсрочни парламентарни избори. След бурни дискусии надделяват по-умерените среди около д-р Ж. Желев /д-р П. Дертлиев, М. Дренчев, П. Симеонов, П. Берон и Ал. Каракачанов/, които се съгласяват СДС да влезе в структурите на властта като междувременно се подготви да предизвика и спечели местни и предсрочни парламентарни избори. Според вижданията на ръководството

на СДС след избирането на д-р Ж. Желев за президент опозицията трябва да влезе в общините за около четири месеца и в ранната пролет на 1991 г. да се проведат местни избори, които да се спечелят. Нарастващото влияние на съюза по това време и разочарованието сред широките обществени слоеве дава възможност за успешно реализиране на стратегията. Придобила опит, обществено влияние и властови ресурс, СДС се готви да предизвика и спечели предсрочни парламентарни избори през лятото на 1991 г. Планираната стратегия на опозицията се проваля вследствие на правителствената криза.

Извънпарламентарните действия на опозицията довеждат до правителствена криза в края на 1990 г. Трудно е да се даде еднозначен отговор за причините, довели до правителствената криза. Съществуват обаче няколко безспорни факта. Правителството на Ан. Луканов демонстративно отказва да започне необходимите социално-икономически реформи. Министър-председателят Ан. Луканов се обявява за създаването на коалиционен кабинет, който да стартира очакваните реформи. През есента на 1990 г. КТ “Подкрепа” организира национална политическа стачка против кабинета “Луканов” без знанието и одобрението на ръководството на СДС. След сериозни противоречия новото ръководство на съюза, оглавено от П. Берон, е принудено от обстоятелствата да подкрепи стачката.

Интерес представлява поведението на К. Тренчев и КТ “Подкрепа” след парламентарната загуба на СДС. Без знанието на ръководството на съюза, негови приближени организират гражданско неподчинение, което прераства в студентска стачка и “градове на истината”. Този извънпарламентарен натиск завършва с оставка на президента П. Младенов и подпалването на Партийния дом в София. Националната политическа стачка срещу второто правителство на Ан. Луканов е организирана по същия сценарий.

Но в резултат на общественото брожение и падането на правителството на БСП на преден план в края на 1990 г. излиза необходимостта от съставяне на експертен, по същество коалиционен кабинет, който да започне дългоочакваните социални и икономически реформи. Това налага ръководството на СДС временно да се откаже от идеята за провеждане на общински и предсрочни парламентарни избори.

На проведената в Пловдив Национална конференция на СДС /8-9 декември с.г./ се взима решение за участието на съюза в експертен кабинет. Междувременно, след агентурен скандал, лидерът на СДС П. Берон си подава оставката. На 11 декември с. г. за председател на НКС на СДС е избран слабо известният Ф. Димитров. Изборът му представлява компромис между противостоящите си групи в съюза.

С подписаното на 3 януари 1991 г. Политическо споразумение основните политически сили поемат ангажимент за подкрепа на правителството на Д. Попов и провеждане на парламентарни избори през есента на с. г.,след приемането на Новата конституция. БСП поема ангажимента да приеме закони, които да дадат възможност за започване на социално-икономическата реформа, а СДС чрез своя икономически блок в правителството /Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Ив. Костов/ да реализира необходимите социално-икономически трансформации.

В края на 1990 г. и началото на 1991 г. в средите на СДС започва да се надига една нова вълна от лидери и активисти, които се представят за “истинските” демократи и антикомунисти. В края на 1990 г. се формира ядро около новия лидер на Демократическата партия Ст. Савов, К. Тренчев, Г. Марков, Ст. Ганев, Й. Василев и Ед. Сугарев, което започва да сее раздори срещу лидерите на СДС. По-късно към тях се присъединяват В. Димитров, Ал. Йорданов, М. Неделчев, Ел. Константинова, Хр. Събев и др.

В началото на м. февруари 1991 г. правителството стартира икономическата реформа с либерализирането на цените. Увеличаването на инфлацията и безработицата шоково въздействуват върху общественото мнение и масовото съзнание се радикализира.

През м. февруари и март реално се усещат дълбоките противоречия между старите и новите лидери в СДС. Групата около Ст. Савов и К. Тренчев се обявява за предсрочно прекратяване на споразумението от 3 януари с.г. и мандата на ВНС и насрочване на нови парламентарни избори. Мнозинството от депутатите на СДС, групирани около д-р П. Дертлиев, М. Дренчев, П. Слабаков и Ал. Каракачанов, настояват за приемане на Новата конституция и необходимите за реформата икономически закони, за провеждане на общински избори през април - май и парламентарни през септември - октомври 1991 г.

Всъщност проблемът опира до вътрешната борба за власт. На всички е ясно, че парламентарни избори ще има през 1991 г. Успешното реализиране на Политическото споразумение и спечелването на парламентарните избори от опозицията ще затвърдят позициите на най-авторитетните лидери на СДС. Второто поколение активисти на демократичната опозиция се опитва да изтласка основателите на СДС, като ги обвинява в предателство и съглашателство с комунистите. За целта се използува социалното напрежение вследствие шоковия ефект от първите стъпки на реформата.

Групата на “младите лъвчета” използува ширещото се недоволство, за да се качи на гребена на вълната. Естествен техен съюзник става новият лидер на СДС Ф. Димитров, който е лишен от реална власт. Така историята възтържествува и революцията “изяжда” своите деца.

През пролетта на 1991 г. разцеплението е вече факт. Открито по митинги и медии основателите на съюза са обвинявани в предателство. През м. април с.г. парламентарните групи на БСДП и БЗНС - “Н. Петков” се обединяват във фракция СДС - център. Дискусията около досиетата на ДС и слуховете за агенти сред депутатите на СДС допълнително катализират противоречията. На 14 май 1991 г. група от 39 депутати от СДС напуска Народното събрание и започва гладна стачка. В последния момент към тях се присъединяват Г. Петров /БЗНС - “Н. Петков”, Ал. Джеров /РДП/ и Снежана Ботушарова /независима/. Втората Национална конференция на СДС подкрепя действията на “групата на 39-те” и се обявява за предсрочни парламентарни действия.

Разцеплението на СДС е вече реален факт. Формално то става с решение на НКС на СДС от 8 юли 1991 г. за несъвместимост на членството в СДС с гласуването на Конституцията. След приемането на Новата конституция на 12 юли с. г. СДС окончателно се разцепва на тъмносини /СДС - движение/ и светлосини “люспи” /СДС - център, СДС - либерали и БЗНС - “Н. Петков”/.

Светлосините попадат в тежко положение. Сериозен шанс те изпускат след оттегляне на предложението на д-р П. Дертлиев за провеждане на референдум “монархия или република” между второто и третото четене на проекта за конституция. Референдумът неминуемо щеше да завърши с победа на републиканските сили, да отложи изборите във времето и да даде възможност на “люспите” да засилят влиянието си. Провеждането на такъв референдум поставя сериозна дилема и пред СДС, който в този момент се люшка между републиката и монархията. Евентуалният опит за бойкот на референдума или участие в него щяха да имат пагубни последици за съюза. Групата на “39-те” и НКС на СДС се обявяват против провеждането на референдум в този момент. Против референдума се обявява и президентът на Републиката д-р Ж. Желев. Под натиска на общественото мнение и преди всичко на д-р Ж. Желев, д-р П. Дертлиев оттегля предложението за провеждане на референдума.

Така светлосините “люспи” попадат между воденичните камъни на двата колоса БСП и СДС-движение и губят политическите си позиции. Те не успяват да се преборят за символичните букви “СДС” и наследството на съюза. Нежеланието и неумението им да намерят общ език помежду си, както и предателството спрямо тях на президента д-р Ж. Желев и на сините министри - Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Ив. Костов - спомага за тяхната изолация в обществото. До последния момент президентът и сините министри отстояват тезата за приемане на конституцията и важни за реформата икономически закони, и чак след това да проведат парламентарни избори. Под влияние на общественото мнение те отстъпват от позициите си и се дистанцират от светлосините, които в този момент са в губеща позиция.

Липсата на политическа далновидност и лидерски амбиции довеждат “люспите” от СДС до крах в парламентарните избори през м. октомври 1991 г. и началото на постепенен процес на маргинализацията им.

2.2.3. СДС на власт и отново в опозиция

СДС успява да спечели парламентарните избори с 1% разлика пред основния си опонент БСП /СДС - 34,36%, БСП - 33, 14%/. СДС печели изборите, но не може да състави самостоятелно правителство. В резултат на неконструктивната политика единствен партньор на съюза е ДПС. СДС успява да изгради правителствена коалиция с ДПС и да състави правителство начело с лидера на опозицията Ф. Димитров. Така съюзът и първото демократично правителство се превръщат в заложник на една партия, изградена на етническа и верска основа. Особено сериозни са разминаванията между интересите на СДС и ДПС в икономическата и социалната област. Различните социално-икономически интереси на двете организации стават основа за бъдещите противоречия между съюзниците.

Водени от жажда за власт, новите лидери на СДС /движение/ успяват да изолират и превърнат в основни врагове естествените си съюзници от СДС-либерали и СДС-център. Неуспехът на БЗНС - е допълнително стеснява възможностите за парламентарни маневри на тъмносините. Със своите действия СДС /движение/ залага бомба със закъснител под своето управление.

През 1991 г. парламентарните избори се провеждат паралелно с общинските. Предизборната кампания минава изцяло под знака на борбата за ново Народно събрание. СДС успява да спечели в повечето градски центрове и да контролира местното самоуправление.

СДС /движение/ идва на власт с лозунга “С малко, но завинаги!”. Правителството на СДС и парламентарната група поемат курс на радикални реформи във всички сфери на политическия и социално-икономическия живот. Основна цел на управлението на демократичните сили е пълна и всеобща декомунизация.

През 1992 г. СДС печели и президентските избори. Като кандидати на СДС д-р Ж. Желев и Бл. Димитрова печелят президентския и вицепрезидентския пост. Така СДС получава контрол върху изпълнителната власт, голяма част от местните органи на властта, президентската институция и законодателната власт, съвместно с ДПС. След промени в съдебното законодателство, във Висшия съдебен съвет, следствието и прокуратурата СДС получава пълен контрол и върху съдебната система.

Агресивната и радикална политика на СДС среща противодействие от всички страни. Още в началото не потръгва диалогът между социалните партньори. През м. януари КНСБ, а през м. февруари 1992 г. и КТ “Подкрепа” атакуват кабинета с различни искания и заплашват с национална стачка. Това е само началото на една необявена война между правителството и профсъюзите.

През м. февруари избухва аферата с “оня списък”, която изостря взаимоотношенията вътре в правителството, в управляващата коалиция, както и между СДС и д-р Ж. Желев. След поредица от скандали през м. май 1992 г. са сменени военният министър Д. Луджев и Ив. Пушкаров - министър на индустрията и търговията.

След връщането си в парламента Д. Луджев и Ив. Пушкаров започват да работят за преструктуриране на парламентарното пространство и за провеждане на една по-балансирана политическа линия. В края на м. август с. г., на пресконференция на “Боянските ливади”, президентът д-р Ж. Желев обвинява кабинета “Димитров” във война с всички и призовава за радикални промени в правителството. През есента /23 ноември 1992 г./ лидерът на ДПС Ахмед Доган снема доверието си от министър-председателя Ф. Димитров, обвинява го в син фашизъм и предизвиква оставката на Председателя на Народното събрание Ст. Савов.

По същото време избухва скандал, свързан със съмнителни сделки между българското правителство и ембаргова Македония. Бриго Аспарухов - началник на Националната разузнавателна служба /подчинена на Президента/, обвинява съветника на

Дяволското колело на властта

премиера К. Мишев, че води тайни сделки с Македония в ущърб на националните интереси. На закрито заседание Народното събрание обвинява премиера, че застрашава националната сигурност. След поискан вот на доверие на 28 октомври 1992 г. пада правителството на СДС. Цялото управление на първото демократично правителство може да се характеризира като управление на една предизвестена смърт. СДС успява да елиминира конкурентите си и да монополизира дясното пространство. Това дава възможност на СДС да се спечелят парламентарните и местните избори през

1991 г. и президентските през 1992 г. Същевременно това стеснява социалната опора на съюза и го лишава от съюзници. Така ръководството на СДС се превръща в заложник на собствената си политическа линия, която не отговаря на реалната ситуация в страната. Опитът за провеждане на радикални икономически реформи засяга прекалено много интереси. Ф. Димитров се опитва да води тотална война с комунистите, предателите на “синята идея”, профсъюзите, медиите и голяма част от частния бизнес. Логично този опит завършва с неуспех и създаване на сериозни противоречия между отделните центрове на властта в СДС.

Опитът на СДС да проведе социално-икономически реформи завършва с пълен крах. Едно от малките успешни действия на управляващата коалиция е проведената реституция, макар и частично. Проблемите на промишлеността се увеличават. Извършва се частична демонополизация на големите предприятия, но СДС не намира сили да стартира процес на фалити на губещи предприятия. Продължава комунистическата практика държавата да дотира губещи предприятия чрез бюджета. Увеличават се дълговете на предприятията, рисково нараства вътрешният дълг, безработицата достига критична маса, без реално да е извършено трансформиране и преструктуриране на промишлеността. Лошите кредити застрашават стабилността на финансовата система. В ход е скрита приватизация. Правителството на СДС се проваля с приватизацията. Вместо да използува всички възможни техники, СДС по идеологически причини се спира основно на реституцията и касовата приватизация. Чрез реституцията стартира малката приватизация, но голямата приватизация претърпява провал. Създадената приватизационна Агенция успява да осъществи единични и случайни сделки. Министерствата и общините масово саботират приватизационния процес, който е от тяхната компетентност. Слабостта и съмнителният произход на родния частен капитал предопределят слабия му интерес към процеса на открита приватизация. Липсата на политическа стабилност в страната, неразвитата финансова и телекомуникационна инфраструктура, както и неуспехът в преговорите по външния дълг на страната силно ограничават навлизането на чужди инвестиции.

Най-голям неуспех правителството на Ф. Димитров постига в аграрната политика. Агресивният опит за разбиването на съществуващите производствени структури, противопоставянето на създаване на традиционни за България кооперации и опитът за налагане на чужд опит довеждат до пълно фиаско. Ликвидационните съвети, създадени да ликвидират текезесетата, по същество ликвидират и малкото, което е останало от българското село след четиридесет и пет годишно управление на комунистите.

Неуспех претърпява и политиката на правителството на СДС в опита да реформира силовите ведомства. Радикалните реформи в МО и МВР довеждат до снижаване на националната сигурност на страната и остри противоречия в отделните структури. Опитът на СДС да проведе радикални реформи довежда до война на всички фронтове. Крахът на тази “политика” е логичен и въпрос на време. Въпреки добрите намерения, след управлението на демократичната коалиция остава само хаос и разруха във всички стопански и обществени сфери. Старите структури са разградени, а нови не се изграждат. Създават се благоприятни условия за формиране и разрастване на организирана престъпност и корупция.

Опитът на правителството на Ф. Димитров да провежда радикални реформи претърпява пълно фиаско. Това се дължи на неопитността на управленския екип на СДС, нежеланието на кабинета да се съобразява с реалните условия в страната и погрешно формулираната стратегия за “незабавна смяна на системата”. С такава стратегия могат да се спечелят избори, но не и да се управлява. Вместо плавно взимане на завоите, СДС внезапно дръпна спирачката и ... катастрофира.

След падането на правителството Политическо съвещание на СДС номинира отново Ф. Димитров за премиерски мандат и потвърждава решението за евентуални предсрочни парламентарни избори. Това решение е взето с ясното съзнание, че “мравките” в парламентарната група на СДС, ДПС, президентът Ж. Желев и профсъюзите са склонни да подкрепят ново правителство на СДС, но не и с министър-председател Ф. Димитров.

Въпреки сериозните проблеми в СДС, “кинжалите” около Ф. Димитров се обявяват за предсрочни парламентарни избори с ясното съзнание, че те ще бъдат загубени. Тяхното желание се мотивира от стремежа да принудят БСП да поеме отговорност за управлението при една патова ситуация и да изчакат удобен момент, когато да свалят социалистите от власт. По този начин те ще елиминират от политическата сцена и новите “люспи” около Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Хр. Иванов.

След поредното разцепление и изгонването на “сините мравки”, политиката на ръководството на СДС още повече се втвърдява и се превръща в заложник на собствената си политическа линия. То губи реална представа за променящата се политическа и социално-икономическа ситуация и не успява да изработи адекватна стратегия. Самоцелното преследване на предсрочни избори и праволинейната политика довеждат до сериозно поражение на парламентарните избори през м. декември 1994 г. и поставянето на въпроса за бъдещото съществуване на съюза.

Свалянето на Ст. Савов от председателския пост на Народното събрание и падането на кабинета “Димитров” довеждат до сериозни противоречия между НКС на СДС и Парламентарната група. Част от депутатите подкрепят правителството на проф. Л. Беров, поради което са изгонени от СДС. Чрез този ход “сините мравки” се надяват да отложат предсрочните парламентарни избори, за да могат да се организират и влязат в следващия парламент.

Противоречия настъпват и в твърдото ядро на СДС. Зреещата близо година криза довежда до противоречия между Ф. Димитров и Ст. Савов. В началото на 1994 г. Демократическата партия и част от РДП и ОХДЦ се обявяват за създаване на ново правителство на опозицията и изчакване на по-добри условия за парламентарни избори. Групата около Ст. Савов ясно съзнава, че провеждането на предсрочни парламентарни избори ще доведе до пагубни последици за СДС. Различните тактически виждания довеждат през лятото на 1994 г. до поредно разцепление в лагера на опозицията. По това време се разцепва и БЗНС - “Н. Петков” в СДС. НКС на СДС подкрепя бунта на сините земеделци срещу лидера им Г. Петров, който води политика на сближаване с БЗНС. Това второ разцепление на синия земеделски съюз води до постепенното му обезличаване и лишаване на СДС от подкрепа в селата.

Така за кратък период след създаването си в края на 1989 г. СДС се разцепва на три пъти - в средата на 1991 г., в края на 1992 г. и през лятото на 1994 г. Ясно личи една цикличност на кризите, която е плод на липсата на политически опит и култура сред сините лидери, както и на по-цялостно стратегическо виждане за бъдещето на демократичната коалиция.

2.2.4. Реформиране на СДС

На парламентарните избори през м. декември 1994 г. СДС претърпява сериозно поражение. БСП и коалиция получават абсолютно мнозинство и право за сформиране на самостоятелно правителство. Проваля се и опитът на групата на Ф. Димитров да наложи двуполюсна политическа система и СДС, воден от него, да се превърне в монополист на дясното пространство и в символ на демокрацията.

Освен БСП, СДС и ДПС в Народното събрание влизат и Народен съюз - БЗНС, ДП, и БББ. След напускането на СДС Демократическата партия на Ст. Савов сключва коалиционно споразумение с БЗНС, към което се присъединява РДП извън СДС и част от ОХДЦ начело с В. Димитров. Сформираната коалиция Народен съюз-БЗНС, ДП успява да получи право на представителство в XXXVII Народно събрание. След парламентарното изборно поражение в СДС настъпват сериозни кадрови и структурни реформи. “Кинжалите” около Ф. Димитров се оттеглят елегантно и властта се поема от технократите начело с Ив. Костов, П. Стоянов, Ал. Божков, Ст. Софиянски и Н. Михайлова. Новото ръководство провежда структурни реформи, които подобряват организационното състояние. Промените и балансираната политика довеждат до частичен успех на местните избори в края на 1995 г.

2.2.5. СДС в настъпление

След стабилизирането на съюза, опозицията се подготвя за настъпление. В процеса на провеждане на местните избори се правят първи успешни крачки за единодействие на опозиционните центрове. На отделни места още преди първия тур на местните избори се постига обединение и на изборите се явява Обединена демократична опозиция. На други места разногласията се преодоляват след първия тур и опозицията печели в София, Габрово и др. градове.

Успех постигат и пропагандни акции на СДС, свързани със зърнената криза, “Орионгейт” и др.

Новата политическа линия на СДС се базира върху позициите на “силов диалог” с другите опозиционни центрове и елиминирането по безболезнен път на крилото на Ф. Димитров. Доколко тази стратегия ще се окаже успешна, зависи от това, дали опозицията ще успее да издигне единна кандидатура за президентските избори. Опитът за провеждане на предварителни избори за номиниране на опозиционни кандидати за президент и вицепрезидент засега изглежда оптимистичен вариант за това. Ако опозицията излъчи един кандидат и спечели президентските избори, от това печели опозицията като цяло, новото ръководство и лично Ив. Костов. Ако

единната кандидатура загуби, ръководството на СДС няма да загуби, защото е направило всичко възможно за консолидиране на опозицията. Ако не се стигне до единна кандидатура за президентските избори, СДС също не губи, защото за това ще са виновни амбициите на Ж. Желев и Народният съюз. Лансираният курс за предизвикване на предсрочни парламентарни избори ще

Политически преговори

има ефект, ако опозицията успее да предизвика парламентарна криза и спечели изборите. За целта са необходими опорни точки, откъдето да тръгне настъплението срещу БСП и да се създаде благоприятно обществено мнение. Такива опорни точки могат да бъдат големите градски центрове, контролирани от СДС, президентската институция, Конституционният съд и високата степен на единодействие на опозицията. Курсът за предсрочни парламентарни избори, успешните пропагандни акции, проблемите на управляващата коалиция и задълбочаващата се социално-икономическа криза играят важна роля за промени в общественото мнение и загуба на влиянието на БСП. Евентуалното спечелване на президентските избори ще разкрие добри възможности пред единната опозиция да атакува законодателната и изпълнителната власт.

 

2. 3. Движение за права и свободи

Значително място в съвременния политически живот на страната заема ДПС. Движението се създава в началото на 1990 г. Неговите корени трябва да търсим в съпротивителната борба на турския етнос в България по време на Възродителния процес. То е наследник на нелегалната организация Народно освободително движение на турците в България, създадено в средата на 1985 г. В началото на 1989 г. нелегалната организация се преименува в Демократична лига за правата на човека. По същество ДПС е формирование на етническа и верска основа - непознато явление в българската история. За пръв път в България се създава етническа партия с претенции да защитава политическите, гражданските, културните и социално-икономическите интереси на турския етнос, българите мюсюлмани и част от циганските общности. Според Новата конституция “... Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа ...” /чл. 11, ал. 4/.

Досега нееднократно е поставян въпросът за същността на ДПС и дали неговото съществуване не противоречи на Конституцията на Република България. Политиката, която води движението,по недвусмислен начин доказва, че то е политическа организация на етническа и верска основа. Борбата за защита на турските малцинствени права, за изучаване на турски език в училищата, за

признаването му в армията и в административната дейност в общините е доказателство за това. Многобройни са случаите, когато на митинги и срещи с избирателите лидерите на ДПС говорят на турски език. Борбата за контрол върху Главното мюфтийство също доказва интересите на организацията. Ръководството почти без изключение е съставено от български турци. С редки изключения структурите на ДПС са съсредоточени в райони с турско или смесено население. Още по-красноречиво доказателство за етническия характер на ДПС е мнението на Ах. Доган “ ... След самото учредяване на Движението в самото начало на 90^-та година, естествено е, че

движението представляваше организация на турците в България, изобщо на мюсюлманите в България ...”. /27/

Въпреки отсъствието на турски етнически или религиозни политически организации у нас, турското малцинство е имало представители в Народното събрание. Преди 9 септември 1944 г. кандидати на българските турци са били издигани предимно от БЗНС. След това от Отечествения фронт.

Със своята поява ДПС се изявява като антикомунистическа сила. През пролетта на 1990 г. движението кандидатствува за пълноправен член на СДС, но е отхвърлено поради етническия и религиозния му характер. Въпреки това то поддържа тесни контакти и съгласува политическите си ходове с ръководството на СДС.

През пролетта на 1990 г. ДПС е регистрирано за участие в изборите, а по-късно и за политическа партия. Въпреки блокиращите квоти на БСП и СДС в ЦИК, движението е регистрирано. Това става главно след външнополитически натиск /предимно от САЩ/. В медиите се води сериозен обществен дебат за същността на движението и дали трябва да се допусне за участие в изборите. БСП се обявява против участието на движението в изборите, но допуска да бъде регистрирано в ЦИК, а по-късно признато и за партия.

На изборите през м. юни 1990 г. ДПС получава 6% и правото на представителство в Народното събрание. Електоралният корпус значително се различава от този на другите основни политически сили. Той е етнически и верски обусловен и концентриран в големи общности в Североизточна, Югоизточна и отчасти Западна и Югозападна България. Характерно за симпатизантите на ДПС е, че те са със значително по-ниско образование и култура, живеят в гъсто заселени малки селища и трудно се препитават. Ниското образование и религиозността на това население е удобна почва за манипулиране от страна на турската интелигенция. Голяма част от турската интелигенция е свързана с бившия режим и ДС. Освен върху етническите турци, силно влияние ДПС оказва и върху българите мюсюлмани и част от циганите. ^

След влизането във ВНС движението работи в тясно сътрудничество със СДС и води борба за утвърждаване на политическата сцена. То отказва да подпише Новата конституция и напуска Народното събрание заради текста на чл. 11, ал.4, който забранява съществуването на партии на етническа, расова или верска основа. В този период в движението възникват противоречия. Оформя се група от турски националисти, но те са изключени от движението.

ДПС постига своя звезден миг в парламентарните избори през 1991 г. Със своите 7,55% движението се превръща в трета политическа сила и балансьор в парламента. ДПС и Ах. Доган получават ключово мнозинство от депутати, без които нито СДС, нито БСП може да управлява.

С подкрепата на ДПС, в края на 1991 г. е създадено правителство на СДС, без в него да влизат представители на движението. По своята формула ДПС се появява на политическата сцена като антикомунистическа организация и твърд съюзник на СДС. В продължение на близо година кабинетът “Димитров” управлява с подкрепата на Ах. Доган. Опитът за провеждане на радикална социално-икономическа реформа се отразява твърде болезнено на електората на ДПС. Рестрикцията и сериозните проблеми в отрасли, в които от край време работят предимно етнически турци /напр. тютюнопроизводство/, допълнително утежняват положението на електората на ДПС.

На 24 юли 1992 г., при вот на недоверие към правителството, лидерът на ДПС гласува против кабинета, като с това дава ясно да се разбере, че СДС трябва да промени политиката си. Нежеланието на СДС да се съобрази със своя партньор довежда до падането на Ст. Савов от председателския пост на Народното събрание и на правителството на СДС. Това довежда до раздаване на “депесарски шутове” и ляв завой в политиката на движението.

С цел защита на социалните интереси на своя електорат и изчакване на по-удобен момент за провеждане на парламентарни избори, ДПС се нагърбва да състави правителство, подкрепяно от парламентарната група на БСП и “сините мравки”. Лидерите на движението съзнават, че ще изпуснат възможността да бъдат балансьор в Народното събрание и да определят съдбините на страната.

В края на 1992 г. с мандата на ДПС се съставя правителството на проф. Л. Беров, икономически съветник на президента. Като вицепремиер и социален министър в кабинета влиза Ев. Матинчев, който е депутат от ДПС и приближен на Ах. Доган. Премиерът обявява за свой главен приоритет приватизацията и че ще следва икономическата политика на СДС. Кабинетът “Беров” успява да даде известен тласък на приватизацията и да сключи международно споразумение по външния дълг на България. Въпреки добрите намерения кабинетът на проф. Л. Беров се превръща в заложник на интересите на БСП и не успява да прокара в Народното събрание своето разбиране за реформи. Безвремието при управлението на кабинета на ДПС е благодатна почва за развитие на организираната престъпност, корупцията и скритата приватизация.

След левия завой на ДПС, Ах. Доган и неговите сподвижници виждат колко уязвимо е движението и поемат курс на промени. Ах. Доган се опитва да превърне ДПС в универсална политическа организация на всички българи и да защити правата и свободите на всички, които се нуждаят от това. Докато съществува правителството с мандата на движението, ДПС успява да създаде някои организации от българи /София, Видин и др./. Резултатът обаче е твърде ограничен и опитът се проваля. Плод на тази политическа линия е сближаването на ДПС с АСП и коалирането с извънпарламентарните партии от Българския демократичен център /БДЦ/.

Замисълът за превръщане на ДПС в универсална национална политическа сила е обречен. По своята форма ДПС се създава на етническа и верска основа и защитава интересите на своя електорат, който коренно се различава от този на другите политически сили. Политическата конфронтация и етническото напрежение създават неприязнено отношение към политическата сила ДПС. Лидерът Ахмед Доган също не се ползува с обществено доверие. Дълбоко вътрешно и противоречащо на новия курс на ДПС е защитата на правата и свободите на турския етнос. Тази политика води до осъзнаване на различията между етносите, на обособяване и изолиране на турския етнос. Затова опитът за превръщане на ДПС в универсална партия е обречен на неуспех.

Правителство в оставка

Парламентарната криза през 1994 г. е неизгодна за ДПС. Движението не желае да изгуби изгодните си позиции в управлението на страната. Затова ДПС прави всичко възможно да се излъчи ново правителство на опозицията, след като проф. Л. Беров подава оставката на кабинета си. Нежеланието на БСП и СДС да се състави нов кабинет довежда до предсрочни избори. На проведените парламентарни избори през м. декември 1994 г. за ДПС гласуват 137 074 души по-малко, отколкото на изборите през 1991 г. и движението получава само 15 мандата.

След тези избори ДПС губи позициите си на балансьор и се ориентира към подкрепа на опозицията.

Различни са причините за слабото представяне на ДПС на парламентарните избори през 1994 г. От една страна, твърдият електорат на движението е разочарован от левия завой на своите лидери, от друга - от тежкото социално-икономическо положение в страната и по-специално на смесените райони. Правителството на проф. Л. Беров, излъчено от ДПС, не само не успява да подобри положението на турския етнос, но дори и го влошава. Опитът на М. Ходжа да разцепи движението също влияе неблагоприятно върху твърдия електорат. В резултат на личните си амбиции и противоречията с Ах. Доган, той се опитва да смени ръководството на движението, като излиза с тезата, че е привърженик на друга политическа линия, а именно за сътрудничество със СДС. Опитът му не успява, но няма съмнение, че и той е допринесъл за разочарованието на твърдия електорат на движението.

След парламентарните избори в края на 1994 г. ДПС започва да провежда политика на сближаване с опозицията /СДС и Народен съюз/. Движението предприема сериозни мерки за стабилизиране на регионалните структури и постига частични успехи в местните избори през 1995 г.

Променената политическа ситуация и крахът на двуполюсната система принуждава ръководството на движението да промени стратегическата си линия на поведение. Новата политическа концепция на Ах. Доган се характеризира с опита му да трансформира залязващото политическо влияние в икономическо. Чрез икономически лостове ДПС би могло да помогне за решаването на социалните проблеми на своя електорат.

Икономическата преориентация на политическата линия на Ах. Доган се съпътствува от разиграването на етническия коз при необходимост и единодействие с опозицията. Стратегическият ход на лидера на ДПС е твърде рискован. Неуспехът в опита за завоюване на икономически позиции в районите, където е концентриран електоратът на ДПС, и психологическото обезличаване могат да доведат до непредвидими последици. Честото използуване на етническата карта постоянно намалява силата на въздействието й. При по умели действия на БСП или СДС и решаване на някои от най-наболелите социални проблеми на българските турци, ДПС може да изгуби своето влияние и парламентарното си представителство.

 

2.4. Български народен съюз

Вътрешнопартийният преврат в БКП на 10 ноември 1989 г. заварва БЗНС неподготвен. В съюза започва остра дискусия за миналото и бъдещето на организираните земеделци. Възстановеният БЗНС - “Н. Петков” започва яростно да атакува казионните земеделци като сателит на комунистите и да ерозира земеделските дружби. БЗНС избира ново ръководство, начело с В. Вълков, което поема курс на самостоятелно развитие. В изборите за ВНС през 1990 г. БЗНС се опитва да заеме позиция в политическия център, но не успява да се представи убедително.

Според предварителните прогнози през 1990 г. електоратът на БЗНС варира между 16% и 25%. Тук са и най-сериозните разминавания. На изборите гласуват само 8% /по пропорционалната система/. ^

В едномандатните райони представителите на БЗНС повсеместно претърпяват поражение. Освен липсата на опит при провеждане на предизборни социологически изследвания страхът и нежеланието на анкетираните да декларират истинските си позиции са причина за разминаването при прогнозните и реалните резултати. Има и други сериозни причини. Традиционната раздробеност на земеделските съюзи, силният БЗНС - “Н. Петков” и острата двуполюсна поляризация в предизборния период психологически въздействува върху потенциалния електорат на БЗНС. При тази ситуация е трудно успешно да се защити опитът за независима, центристка политика, провеждана от новото ръководство. Освен това предизборната кампания на съюза е много вяла и непрофесионална, за да могат да се очакват сериозни резултати.

Голямо влияние БЗНС има сред електората с основно образование - 13% /повече от половината симпатизанти/, със средно образование - 6%, и интелигенция - 5%. Естествена социална база на земеделците са селскостопанските работници - 17%. Влияние имат и сред домакините и пенсионерите - 16%. Възрастовата структура на електората на БЗНС е аналогична на тази на БСП, като още по-ясно е изявена тенденцията на застаряване /до 30 години - 17%, до 40 години - 15%, над 60 години - 31%/. Електоратът на земеделския съюз е почти равномерно представен в различните типове селища /бивши окръжни градове - 20%, др. градове - 18%, села - 23%/. Изключение прави столицата /13%/.

Във ВНС БЗНС се опитва да следва избраната независима и центристка политика. Депутатите от съюза активно участвуват в приемането на Конституцията и икономическите закони. Активна роля играят представителите на БЗНС във временните изпълнителни комитети на общините и в правителството. Въпреки желанието за активно присъствие в политическия живот, новото ръководство е твърде безлично и беззъбо и не може правилно да се ориентира в двуполюсната ситуация.

Един от основните проблеми, който интересува земеделците в страната, е обединяването на БЗНС. Частично обединение успява да постигне завърналият се от емиграция земеделски лидер Ц. Барев. Преди парламентарните избори през 1991 г. той успява да създаде БЗНС - единен, като обединява БЗНС с малка част от опозиционния БЗНС - “Н. Петков”.

На парламентарните избори през м. октомври 1991 г. БЗНС -е претърпява поражение и не успява да получи право на парламентарно представителство. БЗНС-е не успява да постигне споразумение с лидера на БЗНС - “Н. Петков” Милан Дренчев и се явява на изборите в коалиция с Конституционен форум. Поредицата от грешки, допуснати преди и по време на предизборната кампания, предопределят слабото представяне след изборите.

След изборния неуспех групата около Ц. Барев е изолирана и е избрано ново ръководство начело с Ан. Мозер /дъщеря на емигриралия земеделски лидер д-р Г. М. Димитров/. Новото ръководство поема линия за стабилизиране на съюза и изграждане на нов корпоративен имидж, отговарящ на условията в България в края на XX в. Новият образ на БЗНС се изгражда въз основа на земеделските традиции и модерните идеи на християндемокрацията.

В остра и оспорвана борба Ан. Мозер успява да се наложи като лидер в БЗНС. След като си осигурява стабилен гръб, тя започва преговори за съвместни действия със СДС и борба за влияние с БЗНС - “Н. Петков” в СДС. Конкурентната борба завършва с победа на Ан. Мозер, която помага за изолирането на лидера на сините земеделци - Г. Петров и за обезличаването на земеделския съюз в СДС.

Със своята умерена, антикомунистическа и прагматична политика новото ръководство на БЗНС начело с Ан. Мозер успява да превърне съюза в най-голямата и влиятелна земеделска организация и реален защитник на социалните интереси на земеделците в България.

След поредния разрив и излизането на Демократическата партия от СДС, БЗНС създава коалиция с ДП на Ст. Савов. На парламентарните избори през м. декември 1994 г. новосъздадената коалиция Народен съюз- БЗНС, ДП се представя успешно и получава право на представителство в Народното събрание. Към коалицията в навечерието на изборите се присъединяват група радикалдемократи около Ас. Панов, М. Неделчев и Ал. Джеров и част от ОХДЦ около В. Димитров.

Влиянието на БЗНС в по-малките населени места и на ДП в градските центрове, както и разумната и балансирана политика са основа за постигнатия успех. Със спечелените 6, 51% и 18 мандата коалицията Народен съюз прави сериозна заявка за създаване на втори опозиционен център.

След парламентарните избори през 1994 г. Народният съюз провежда целенасочена политика за превръщане в самостоятелен политически субект и за общи действия с парламентарната опозиция. За по-малко от година коалицията успява да изгради собствена физиономия, която ясно се различава от конкуриращите я политически сили. БЗНС и ДП успяват да изградят собствена марка, отличаваща се с колорит и самобитност. Опитите за всяване на раздори сред коалиционните партньори засега се неутрализират от опитните политици Ан. Мозер и Ст. Савов.

До голяма степен успехите на Народния съюз се дължат на умението максимално да се използуват собствените ресурси, а когато е необходимо да се експлоатира и имиджът на други известни личности.

Народният съюз е единствената политическа сила, която на местните избори през 1995 г. не само не губи, но и печели нов електорат в абсолютни стойности. Това до голяма степен се дължи на налагането на корпоративния образ на коалицията и експлоатирането на имиджа на българската “желязна лейди” Р. Инджова и прехвърлянето му върху политическата сила, която застава зад нея.

По сходен начин коалицията се опитва да извлече дивиденти от президентските избори. Независимо от успеха на д-р Ж. Желев Народният съюз ще спечели от обвързването си с него и безспорния му авторитет. Защитавайки кандидатурата на д-р Ж. Желев за президент, Народният съюз успява да запази ясната си физиономия и да извоюва позициите си на втори опозиционен център.

 

2.5. Български бизнес блок

По инициатива на ССИГ в края на 1990 г. се създава БББ /10 декември/. За председател е избран Жорж Ганчев. Избирането му внася разкол сред инициаторите и В. Моллов и П. Блъсков се оттеглят. По-късно по тяхна инициатива се създава Българска бизнес партия /сега “Нова България”/ с лидер Ал. Черпоков, адвокат на ССИГ. На парламентарните избори през 1991 г. партията участвува, като регистрира листи в осем избирателни района.

Сериозен успех постига БББ и неговият лидер в президентските избори в началото на 1992 г. Без сериозна финансова и организационна подкрепа, тандемът Петрушев /Ж. Ганчев/ - Берон се класира трети след първия тур, печелейки 16,78% от гласувалите. Този висок резултат загатва големите възможности на бизнесблока и на Ж. Ганчев.

Неочаквано, но напълно заслужено, на парламентарните избори през 1994 г. БББ на Ж. Ганчев прескача четирипроцентовата бариера и спечелва 13 мандата. Още от своето създаване БББ и преди всичко неговият лидер са едно явление в българския политически живот. След успеха на президентските избори БББ печели и в парламентарните избори през 1994 г.

Жорж тук, Жорж там

Успехът на бизнесблока се дължи преди всичко на харизмата на Ж. Ганчев и умението му да присъствува в медиите и преди всичко телевизията. Със своя емоционален, експресивен и жив стил, с умението да усети най-сериозните проблеми и просто и достъпно да ги изложи Ж. Ганчев изгражда ясен и незабравим образ, марка, която оставя трайни дири.

В по-малка степен, но не без значение са и структурите, които Ж. Ганчев успя да създаде и да привлече в тях хора от бизнессредите. От стратегическа гледна точка не може да се каже, че БББ следва ясна концепция. Бизнесблокът няма ясна идеологическа позиция. По-скоро БББ и Ж. Ганчев слаломират в пространството в зависимост от социално-икономическата и политическата конюнктура.

Сериозно изпитание за БББ са местните избори през 1995 г. Въпреки касирането на депутатския мандат на Ж. Ганчев и разцеплението на организацията, бизнесблокът успява да се задържи на самия край на острието на бръснача.

Бъдещето на БББ и Ж. Ганчев зависи от това, доколко вярно ще успеят да преценят досегашното си поведение и евентуалните корекции в него. Стратегията, превръщаща БББ в сателит на БСП и коалиция, при това без да получи сериозни дивиденти в замяна, неминуемо ще доведе до политически крах.

 

2.6. Политически център

Има различни схващания за политическия центризъм. Политическата история обособява четири виждания: столицата като политически център, който се противопоставя на провинцията, на периферията; държавен глава - монарх, обединил в себе си законодателство, изпълнителна власт и съдебна дейност, президент с големи правомощия в изпълнителната власт /САЩ, Франция/, или балансьор и арбитър в политическия живот; малка държава, чийто политически център е извън местните предели; партия, политически балансьор между две по-големи и противоречащи си организации.

В новата българска история практически се реализират и четирите схващания за политическия център. От типа проектиран и реализиран политически център в България зависи общата характеристика на нейното политическо и идеологическо пространство, дали то ще бъде остро конфликтно или консенсусно.

Когато в настоящата магистърска теза се говори за политически център и центризъм, се разбира желанието на партии и държавни институции да балансират и търсят консенсус между силно конфронтиращите се БСП и СДС.

В исторически план като центристки бихме могли да посочим Демократическата и Радикалдемократическата партия и личности като Ал. Маринов, Ст. Мушанов и В. Ганев. Българските монарси /държавни глави/ след Освобождението също са се опитвали да играят ролята на политически център. Княз Ал. Батенберг и Цар Фердинанд имат известни успехи в това отношение. Най-добре с тази роля се справя Цар Борис III след средата на 30-те години на XX век.

В днешно време различни партии и коалиции се опитват да побият колче в политическия център /БЗНС, БЗНС - “Н. Петков”, СДС-ц, СДС-л, ДАР и др./. Сериозни заявки за тази роля има и държавният глава д-р Ж. Желев.

След разцеплението в СДС през лятото на 1991 г. напусналите и изгонените от синята коалиция се явяват самостоятелно на парламентарните и местните избори в края на с.г. и претърпяват поражение /СДС-ц, СДС-л и БЗНС - “Н. Петков”/. Претърпели неуспех, по-късно тези организации успяват частично да загърбят разногласията си и да създадат БДЦ /без БЗНС - “Н. Петков”/. Въпреки добрите намерения за създаване на силна центристка коалиция, страхът БДЦ да не се превърне в ново СДС надделява и постепенно изпразва обединението от съдържание. Опитът за коалиране и привличане в БДЦ на парламентарни политически сили - ДПС и АСП, също спомага за размиване на центристкото обединение. Различните интереси на парламентарните и извънпарламентарните сили неминуемо водят до различни стратегии и тактически ходове. Така постепенно партиите от БДЦ /Зелена партия, БПЛ , ДП - консервативен сговор, БСДП, ПК “Екогласност” и АСО /н// се маргинализират, престават да играят самостоятелна политическа роля в обществото и се превръщат в сателит на президента д-р Ж. Желев.

Заслуга за превръщането на центристите в генерали без армия има и президентът д-р Ж. Желев. Той изиграва не малка роля при първото разцепление на СДС през лятото на 1991 г. Със своите виждания за необходимостта от приемане на Нова конституция и продължаване на реформите /позиция, защитавана и от министрите от СДС в кабинета “Попов” - Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Ив. Костов/, той до последния момент подкрепя оставането на СДС в парламента. Същевременно, след промените в политическата обстановка и радикализирането на общественото мнение, президентът променя политическата си позиция /заедно с министрите от СДС /, предава политическите си съмишленици и приятели и застава зад СДС-движение. След целувките на д-р Ж. Желев с Бл. Димитрова, която проклина депутатите от СДС, подписали конституцията, центристите губят голяма част от силата на своите аргументи и след вътрешни противоречия остават извън парламента.

Въпреки желанието на центристите д-р Ж. Желев да се кандидатира като независим кандидат за президент и да избере за вицепрезидент политик, който не е обвързан с “групата на 39-те” и НКС на СДС, той отново им обръща гръб. Д-р Ж. Желев предпочита да се кандидатира от името на СДС в двойка с Бл. Димитрова.

Действията на президента довеждат до сериозни проблеми сред политическите сили от центъра. Независимо от това, част от тях продължават да го подкрепят.

Президентът д-р Ж. Желев следва ясно определена политическа линия. Той не желае в България да се създаде силна центристка коалиция и прави всичко възможно за това. Тази политика е продиктувана от стремеж, ръководената от него институция да се превърне в политически център, който да балансира политическия център в страната и прокарва личното си влияние. За това той желае България да се превърне в Президентска Република.

Воден от тази амбиция, той спомага за свалянето на кабинета “Димитров” и пречи през лятото на 1993 г. да се организира митинг в негова защита от над 20 парламентарни и извънпарламентарни партии с центристка организация.

След падането на правителството на Ф. Димитров част от депутатите от СДС около Д. Луджев, Ив. Пушкаров, П. Марков и Хр. Иванов подкрепят кабинета “Беров” и създават самостоятелни фракции в парламента. Със своите действия те се опитват да се превърнат в парламентарен политически център. През есента на 1994 г., след оставката на правителството на проф. Л. Беров, Д. Луджев и Ив. Пушкаров се опитват да създадат кабинет на парламентарния център, но не успяват поради отказа на СДС и БСП да ги подкрепят.

На парламентарните избори през с.г. групата около Д. Луджев и Ив. Пушкаров се явява самостоятелно като Нов избор и

претърпява поражение. Отново, както през 1991 г., партиите, гравитиращи към политическия център, не успяват да се коалират. Обединението Патриотичен съюз на БПЛ, “Нова България” и Отечествения съюз също претърпява неуспех.

В парламентарните избори през 1994 г. от центристките формации най-добре се представя коалицията Демократична алтернатива за република /ДАР/. До последния момент социолозите не знаят дали обединението ще прескочи бариерата от 4%. В крайна сметка ДАР получава 3,79% и повтаря съдбата на БЗНС-е от 1991 г. Различни са причините за неуспеха на ДАР. От една страна, коалицията се създава твърде късно и представлява конюнктурно лявоцентристко обединение. Различията между отделните партии и преди всичко лидерските амбиции водят до липса на синхрон в действията, мъгляви стратегически виждания и непоследователни тактически стъпки. Като цяло действията на ДАР са неадекватни на реалната ситуация в страната. Коалицията не намира начин да стигне до потенциалната си аудитория и електоратът остава безучастен или не успява да я припознае.

Липсата на далновидност и стратегически поглед на центристките партии и организации ги лишават от възможности за самостоятелна политическа роля. Постепенно те се превръщат във фантоми, които обслужват отделните реални политически субекти. Представянето на центристките формации на местните избори през 1995 г. красноречиво доказва тази теза.

В същото време изборите от 1994 г. и 1995 г. извеждат на преден план коалицията Народен съюз - БЗНС, ДП, която прави сериозна заявка за заемане на политическия център.

 

* * *

От направения анализ могат да се направят следните изводи:

1. БКП/БСП е единствената политическа сила, която разполага със стратегическа концепция за развитието си след 1990 г. Явно големият опит и кадрови потенциал на стогодишната партия изиграват основна роля за това. В същото време тази стратегическа концепция не е маркетингова, въпреки наличието на някои отделни елементи. Доказателства за това можем да намерим преди всичко в изборните кампании и разнобоя, който настъпва в редиците на БСП след поемането на властта в края на 1995 г.

Стратегията на БСП не е маркетингова, а пропагандно-информационна. Сериозните разногласия и противоречия в управляващата БСП свидетелствуват за липсата на политическа маркетингова концепция, която да отчита всички отделни елементи в тяхната цялост като един функциониращ организъм. Това е резултат както на липсата на стратегия на БСП като управляваща сила и разминаването на интересите на отделните групи в партията, така и на кадрите. Опитът на старите кадри бе достатъчен, докато БСП провежда планирано отстъпление и седи в опозиция. При новите условия проличава, че БСП не разполага с необходимия кадрови потенциал, който да може да работи при новите условия.

2. Стихийното създаване на СДС, липсата на дисидентски традиции и нетърпимостта между отделните лидери и фракции минират политическото поведение на съюза. Епизодичните опити за формирането и провеждането на ясна политическа стратегия се провалиха преди всичко поради липса на опит и подготвени кадри. Липсата на силен център в коалицията довежда до различни подходи и тактически стъпки, които взаимно се изключваха и довеждат до три последователни разцепления. Тактически правилно замислената и проведена кампания на “групата на 39-те” е самоцелна стъпка в борбата за вътрешна власт, а не част от ясна стратегическа концепция. Опит за въвеждане на елементи от маркетингов тип личат при някои от предизборните кампании. Новото ръководство на СДС прави сериозни опити да изработи маркетингова политическа стратегия. Успешно за около година, година и половина е изграден имиджът на Ст. Софиянски като едно от новите лица на СДС. Силното представяне на СДС и Ст. Софиянски в София на местните избори се дължи преди всичко на добрата подготовка и реализация на предизборната кампания, подчинена на една цялостна стратегическа линия и маркетингов подход. До голяма степен това е заслуга преди всичко на Ст. Софиянски и неговия екип. Бъдещето ще покаже, доколко ръководството на СДС ще успее да изведе поуки от досегашния си горчив опит.

3. Сложната и противоречива съдба на БЗНС е едно от най-ярките доказателства, че липсата на цялостно планирано поведение, съобразено със социалните реалности, води до провал. Ако БЗНС успява да влезе във ВНС благодарение на традициите и консерватизма на българския избирател, то поражението през 1991 г. е напълно закономерно. Безличното присъствие на БЗНС в обществено-политическия живот на страната е резултат преди всичко на липса на точна преценка за променената ситуация и на стратегически поглед. Новото ръководство на БЗНС, начело с Ан. Мозер, прави сериозен опит за изграждане на концепция за поведение на земеделския съюз при новите условия, съобразена с традициите на земеделското движение в България. Изграждането на ясен имидж на БЗНС и неговите лидери довежда до силно въздействие върху общественото мнение. Коалирането с Демократическата партия и създаването на Народния съюз довежда БЗНС до желания успех. Правилният подход на БЗНС и Демократическата партия се потвърждава и на местните избори. Какво ще бъде бъдещето на многообещаващата коалиция Народен съюз ще зависи от това, доколко ще се съобразят с досегашния си опит и продължат да подчиняват действията си на една планирана маркетингова политическа концепция.

4. Досегашното поведение на ДПС показва, че движението няма достатъчно ясно виждане за политическата си роля и бъдеще. Резките обрати и спекулирането с етническия коз водят към обезличаване на движението. Неуспешните опити на движението да се превърне в българска партия и балансьор на политическия живот, както и провалът при защитата на социално-икономическите интереси на специфичния си електорат, силно стеснява възможностите за маневри на Ах. Доган. Пред лидерите на ДПС остава само една възможност - да се присъединят към обединената опозиция и да се опитат да трансформират политическата си власт в икономическа. Желанието за създаване на етнически фондове за участие в масовата приватизация ще доведе до сериозни проблеми и в крайна сметка няма да се постигне целта - ДПС да се превърне в реален гарант на социално-икономическите интереси на турския и мюсюлманския електорат в България. Частичен успех би могъл да се постигне чрез създаване на съвместни приватизационни фондове с някои от силните икономически групировки. По този начин обаче те ще се превърнат в заложник на групови икономически интереси, свързани с различни фракции в БСП. Не е далече моментът, когато присъствието на ДПС в политическия живот на страната ще се изпразни от реално съдържание.

5. Безспорно Ж. Ганчев и неговият БББ е едно явление на политическата сцена у нас. Успехите на бизнесблока се дължат преди всичко на имиджа и умението на Ж. Ганчев да присъства на малкия екран. В същото време се наблюдава сериозно разминаване между “звездата” Ж. Ганчев и корпоративния имидж на БББ. От това, дали ще се преодолее разминаването между изградените представи за човека и лидера Ж. Ганчев и политическата формация БББ, зависи бъдещето им. Сегашното политическо поведение на Ж. Ганчев и БББ води до обезличаването им и превръщането им в сателит на БСП. Участието на Ж. Ганчев в предстоящите президентски избори ще даде отговор за бъдещата му роля в българския политически живот.

6. Липсата на стратегическа линия на поведение и демонстративното нежелание за съобразяване с реалностите и общественото мнение е основната причина за провала на центристките формации. Неумението да планират поведението си и опитът за несъобразяване с общественото мнение довежда до пълното маргинализиране на формациите от политическия център. Сериозен е и въпросът доколко тези формации са били центристки. Вероятно част от тях искрено са се опитвали да играят тази роля, а други просто са си пришивали в отделни моменти етикета “политически център”. В същото време, в резултат на общественото развитие и отчасти на действието на тези организации неуспех претърпява опитът за налагане на двуполюсен политически модел в България и се формира политически център.

 

Глава втора

Политически стратегии и предизборни кампании

“Ловът на избиратели е толкова стар, колкото и изборите - променила се е само техниката.”

Моника Шарло

Борбата за власт на отделните политически сили и техните стратегически виждания намират най-пълна изява в предизборния период. Стремежът за спечелване на изборите и непосредствено включване във властта води до остър сблъсък по време на предизборните кампании. За победата в предизборния период е необходимо политическите сили да изработят ясни и добре планирани изборни стратегии.

 

България преди избори

Парламентарните избори започват да се изследват през средата на XIX в. в Германия. През 1865 г. Е. Енкелс, директор на Кралското пруско статистическо бюро, публикува “Изборните резултати като основа на статистиката за политическите качества на населението”. В това изследване се разглежда въпросът за връзката между изборна статистика и избиратели.

В началото на века се обръща специално внимание на причините за неучастие в изборите. О. Вюрцбюргер говори за “партия на неизбирателите”. В САЩ изследователите също се вълнуват от поведението на избирателите, особено след президентските избори през 1924 г., на които гласуват половината от имащите право на глас.

Пионер в изследването на политическото поведение в САЩ е П. Лазерсфелд. През 1940 г. той прави панелно изследване на президентските избори в окръг Ери и публикува “Народният избор”. Лазерсфелд става основател на Чикагската школа, която се основава на “социологическия подход”. Той счита, че партийно-политическите пристрастия се обуславят от социално-икономически причини. В противовес на тази теза, Мичиганската школа около Кемпел поставя в центъра на вниманието индивидуално-психологически фактори. Според мичиганската школа политическото поведение се обуславя от три интервениращи променливи: партийна идентификация; кандидатска ориентация и проблемна ориентация. Индивидуалното решение за избор се взима безпроблемно, когато и трите ориентации са в една посока и може да се прогнозира с висока степен на сигурност. Също така важни са и социално-демографските променливи.

Западните партии започват поредната предизборна кампания веднага след края на предходната. С най-голяма сила това важи в президентската надпревара в САЩ. В България изборните закони регламентират едномесечен срок за провеждане на предизборните кампании. Отделните политически сили, в една или друга степен започват предварителна подготовка, но като цяло периодът не надхвърля шест месеца.

Анализ на предизборните кампании може да се направи, като се изследват и сравнят отделните им компоненти /платформи, лозунги, аудио-, видео- и печатна реклама, пропагандно въздействие/. Така може да видим, доколко политическите сили са се съобразявали с реалните условия, при които са се провеждали кампаниите, уменията в политическата комуникация и в каква степен и насока избирателите са повлияни в предизборния период.

 

1. Избори за ВНС /м. юни 1990 г./

Първата предизборна кампания след демократичните промени заложи основите и същината на изборния процес в България. Въпреки липсата на опит основните политически сили се бяха постарали да използуват съвременни комуникационни подходи. Доказателство за това е търсенето на западни консултанти - англичани и гърци /БСП/, французи и американци /СДС/.

Планирането и провеждането на предизборната кампания на БСП от лятото на 1990 г. е доказателство за цялостната стратегическа концепция на левицата, независимо от допуснатите не малко грешки. Според автора на рекламната кампания Цветан Маламин, планирането на предизборната кампания започва със ситуационен анализ на положението в страната и аудиторията. Анализира се поведението и на конкуренцията. На базата на горните изследвания са изработени стратегията и характерът на политическата реклама, върху които да се изгради рекламното въздействие върху електората. Въз основа на анализите, изводите и планирането накрая пристъпват към определяне на константите на кампанията - символите и лозунга. Макар и пресилено да звучи твърдението на Цв. Маламин, че лозунгът /”Сполука за България”/ и символите /Начко и др./ са спечелили изборите, ясно личи опитът за частично прилагане на политически маркетинг. /1/

Правилният подход за използуване на достиженията на съвременната политическа комуникация, е съпътствувано и от вездесъщия български “самиздат”.

В кампанията на БСП започват да налагат решения различни специалисти и самодейци. В резултат на това се замъглява първоначалната избистрена рекламна стратегия. До символа на БСП - Начко се пришива Катето, а Начко е облечен по неизвестни причини в жълта фланелка. Резултатът не закъснява. Налага се дори да бъде унищожен един плакат в стохиляден тираж. Така се стига до намаляване на ефективността на кампанията и изпълнение на едва 15% от предварителния план.

Липсата на единен център за планиране и провеждане на изборната кампания довежда до сериозно разминаване между заложения план и различни рекламни послания. Грешки се допускат с телевизионните изяви, изпълнени в стила на “доброто старо време”, използуването на контрапропаганда и др. Дори и в “Дума” с непрекъснатите въпроси “Чие е времето” спомага за развитието на кампанията на СДС.

Положението в СДС е по-различно. Липсата на опит и кадри води до редица гафове в предизборната кампания. Като цяло преди идването на Ж. Сегела е направен опит за изкуствено внасяне на чужд опит без съобразяване със специфичните условия в България. До голяма степен неуспехът на съюза в изборите се дължи и на лошата предизборна кампания. Основният проблем е в сериозното разминаване с политическите реалности. Лидерите на СДС приемат желанието за възможно, а възможното за действителност. В резултат на това СДС става жертва на собствената си пропаганда. До идването на Жак Сегела и неговия екип СДС води деструктивна пропагандна кампания /като стил по-близка до моделите от 40-те години на XX в./ Като пример може да послужи плакатът с картата на България и черепите.

С идването на Ж. Сегела се слага известен ред в кампанията на СДС. Появи се лозунгът “Времето е наше” и символите - “времето” и “лъвчето”, които притежават безспорно достойнство. Не е ясно, до колко се вслушват в неговите съвети, но опозицията продължава да използува деструктивни елемент - обърнатия палец надолу, виковете “смърт на комунистите” и др.

Безспорен успех СДС постига при създаването на политически песни, които дълго ще се използуват в България. В същото време не можем да не обърнем внимание на ограничената аудитория на модерния музикален стил. Посланията са обърнати към младите и средното “рок” поколение. От гледна точка на бъдещето те са добре премерени, но в посланията липсваше днешният ден и равносметката от изминалите дни.

За разлика от тях БСП залага на традиционната българска песен и народното творчество. Този подход е много по-реалистичен и съобразен с българските условия.

Кампанията на БЗНС е вяла и сива. Липсва маркетингов подход и не отговаря на реалната ситуация. БЗНС не успява да изгради собствен имидж при рязката политическа поляризация. Лошото представяне в изборите се дължи изцяло на неадекватната и лошо организирана предизборна кампания.

Кампанията на ДПС също не се отличава със сериозни достойнства. Пропагандата е обърната изцяло към миналото и възродителния процес. Успехът на ДПС се дължи на доброто организационно състояние и етническата и религиозна специфика на електората. Макар и несъзнателно, движението добре приложи някои от елементите на директния маркетинг.

 

1.1. Предизборни лозунги

Предизборните лозунги са интересен елемент за изследване на основните послания по време на предизборните кампании. Според Ф. Ницше борбата за власт е преди всичко борба за власт в сферата на езика. Затова Х. Шелски счита, че който иска да осъществява нова политика, трябва да обнови езика. Лозунгът е езиково явление, чрез което се реализират основните функции на езика. Рекламните специалисти считат, че лозунгът “не трябва да информира, не трябва да поучава, не трябва красиво да хвали и необективно да информира. Той по-скоро трябва да създава атмосфера и доверие...” /Ф. У. Гас/. Успешните елементи на рекламния лозунг са: изразителна краткост; формулиране на разговорен, а не на литературен език; ритмичност; алитерация; вокализация; индивидуалност и оригиналност, подпомагане на запомнянето; остроумност и лапидарност на изказа; игра на думи.

партии	БЗНС	БЗНС /НП/	БСДП	БСП	Дем. парт.	ОФ	СДС	Общо
Общ брой на лозунгите	38	15	16	17	3	8	27	124
Общ брой на думите в лозунгите	728	200	178	215	58	75	251	1705
Средно думи в един лозунг	18.7	13.3	11	12.7	19	9.4	9.3	13.3

Предизборните лозунги през 1990 г. ^

През 1990 г. най-къси са лозунгите на СДС, а най-дълги на традиционните партии - Демократическата партия и БЗНС. Около 51 от лозунгите /41%/ се състоят от 4 до 8 думи. Има ясен стремеж за лаконичност /особено ако се сравни с последните многопартийни избори през 1946 г./. /2/

Съдържателният анализ на лозунгите показва, че всичките са вътрешнополитически. Част от лозунгите са окуражителни фрази /”Светът е с нас!”, “С бога напред!”, “България е твоя!”/. Интересното е, че понятия като “парламент”, “правителство”, “власт”, “политическа система”, “конституция”, “република” не се появяват.

Преобладават лозунгите, издигащи сравнително конкретни политически и икономически искания /45%/ и призивните, и окуражаващи симпатизантите и избирателите /23,4 %/. Прави впечатление, че БЗНС са издигали преди всичко лозунги със сравнително конкретни цели /72%/. БСП също е заложила на конкретиката /64%/, но и на окуражителните и призивните лозунги /25%/. За разлика от тях посланията на СДС са по-разпиляни и не са концентрирани. Има лек превес на призивните и окуражителните лозунги /37%/.

В лозунгите на партиите /с изключение на БСП и ОФ/ придобива известна цялост само образът на миналото и обществото. Причините за днешната криза са в миналото и “насилието и авантюризма на комунистическата партия”. Парадоксалното е, че в изборите за ВНС през 1990 г., което има за цел да изработи основния закон на страната, понятието “конституция” е употребено само веднъж, и то по отношение на миналото. Като цяло липсват термини, свързани с конституционната материя. Само в лозунгите на БСП на три пъти се говори за “коалиционно правителство”.

Сърцевината на лозунгите е свързана със сравнително конкретните политически и икономически искания, които се свеждат до:

- БЗНС:

1. Благоденствие и сигурност;

2. Мир, хляб, народовластие;

3. Спокойствие и сигурност;

4. Ненасилствен преход...;

5. Селяните - собственици на земята;

6. Чиста и свята република;

Лозунгипартии	БЗНС		БЗНС -НП		БСДП		БСП		ДП		ОФ		СДС		Общо
Осъждащи миналото, социализма, комунизма и БКП	1	2.5%	4	28.6%	4	25%	-	-	1	33.3%	-	-	5	18.5%	15	12.1%
Окуражителни и призивни	3	7.7%	5	35.7%	6	37.5%	4	25%	-	-	1	12.5%	10	37%	29	23.4%
Издигащи общочовешки, морални и етични ценности	7	17.9%	-	-	5	31.3%	2	11%	1	33.3%	2	25%	7	25.9%	24	19.4%
Издигащи сравнително конкретни политически и икономически искания	28	72%	5	35.7%	1	6.2%	11	64%	1	33.3%	5	62.5%	5	18.5%	56	45.1%
Всичко	39	31.5%	14	11.3%	16	12.9%	17	15.7%	3	2.4%	8	6.4%	27	21.8%	124	100%

 

Съдържание на предизборните лозунги през 1990 г.

1. Нова икономическа стратегия;

2. Сигурни пенсии;

3. Незабавна и радикална аграрна реформа.

- БСП:

1. България над всичко и всички;

2. БСП предлага коалиция;

3. Национално съгласие и коалиционно правителство;

4. Спокоен и стабилен преход към демокрация;

5. Сигурност на дома, бъдеще без анархия;

6. Спокойствие за семейството....

- СДС:

1. Любов и благоденствие;

2. Простор за българския дух и трудолюбие;

3. Частна собственост - свещена и неприкосновена;

4. Справедливост, демокрация, сигурност;

5. Съвест, доверие, солидарност.

 

1.2. Избори и електронни медии

През лятото на 1990 г. за пръв път в България започва предизборна кампания по електронните медии. Специфична особеност е участието на множеството политически сили в радио-телевизионната предизборна борба. Предизборната кампания по телевизията стартира на 23 април 1990 г. и продължава до 15 юни с.г. През този период са излъчени 37 телевизионни блока “Предизборно студио” с общо 1935 минути телевизионно време в екранен пояс от 18 до 21 ч.

Структурата на Предизборното студио включва два вида телевизионни продукти: филми с политико-пропаганден характер, изразяващ основните идейни позиции на основните политически сили. По предварително споразумение времетраенето им е определено на 20 мин. за БСП и СДС, и 15 мин. за БЗНС. Втората телевизионна форма представляваше Открито студио, в което се провеждат дискусии между представителите на отделните политически сили.

Голямото времетраене на Предизборното студио представлява силов вариант за предизборна борба. В резултат на агресивното въздействие в масовото съзнание се натрупва отрицателно отношение към политиката и политиците. Това довежда до силно изразен скептицизъм у избирателите.

Докато в Западна Европа телевизионната пропаганда разчита на public relations за създаване на благоприятен имидж чрез индиректно психологическо внушение /благотворителни действия, спонсориране на културата, подпомагане на социално слаби и др./, българските политически партии залагат на прекалено дълги изяви и афиширано манипулационно внушение.

През 1990 г. изключителното предложение за продажба /ИПП/ на СДС е лозунгът “Времето е наше”, а марката - “образът на врага”. Симпатизантите се моделират чрез отграничаване и извеждане на показ на отрицателните черти на врага. Телевизионният екип на СДС залага и на тоталното дискредитиране на политическия противник. Често се използуват фактически материали и различни манипулации, с цел да се въздействува върху емоциите на избирателите. Със своя стил екипът на СДС допълнително засилва чувството на страх, обреченост и тотална несигурност.

Пропагандните филми на СДС през 1990 г. имат завършена форма. Съдържанието се рамкираше от специално композирана песен и клип, чиито знакови внушения са насочени към широката публика. Символите “стената на миналото”, “децата на бъдещето”, “знамето на родината”, “хоризонтът на промяната” са разположени на повърхността на телевизионното изображение. Чрез фигурата на водещия умело се създава у зрителя нагласа за разговор с “приятел”. Безспорно попадение е водещата Лиана Панделиева, която семантично се възприемаше като “приказен персонаж”. Основната задача на “добрата фея” е да прокара разделителна линия между доброто /СДС/ и злото /БСП/. Чрез формулата на звездата филмите на СДС бяха ориентирани към психологията на масовия човек. Чаровната Л. Панделиева се превърна в романтичния символ на жадуваната промяна.

Основните символи на СДС в телевизионната предизборна кампания през 1990 г. са: Лъвчето, метрономът, бягащите деца със знамето, лицето на Л. Панделиева, бденията със свещи и големият митинг на СДС на 7 юни в София. Чрез лъва се търси връзка с българските традиции, идеите и заветите на Левски, Раковски и Каравелов. Метрономът представлява визуален образ на ехо-фразата “Комунизмът си отива”. С него се отчиташе времето, с което си отиваше тоталитаризмът и БСП. Децата са символ на младостта, промяната и бъдещето /не случайно по време на всички предизборни кампании този символ се експлоатира от основните политически сили/. Знамето олицетворява вярата в победата, а лицето на Л. Панделиева е образ-знак за привлекателността на промяната и невинността на демокрацията. Чрез митинга се търси внушение на силата мощта на съюза и същевременно се символизира романтичния етап на демокрацията. /3/

През 1990 г. филмите на СДС имат централен архетип - “образът на врага” и се въртяха около три проблема: престъпленията на комунистическата партия в миналото, рецидивите в днешно време и известни творчески личности, които подкрепят съюза.

Отрицателният акцент в телевизионната пропаганда на СДС /”Ние сме това, което не е БСП” и “Ние ще постигнем това, което не постигна БСП...”/ играе ролята на бариерен public relations. Чрез него се цели да се снижи изборният резултат на противника. Такава беше семантичната насоченост на клипа “Последен валс”.

Според представително изследване на независимото бюро за социални проучвания “Сигма”, проведено десет дни преди първия тур, 39% от анкетираните считат, че БСП се представя най-добре на телевизионния екран, СДС - 19,6%, БЗНС - 13,9%. Не малка част от анкетираните се затрудняват да отговорят /20,3%/. Значителна част от изследваните лица считат, че телевизионният образ на БСП е по-привлекателен от този на СДС.

Десет дни след приключването на първия тур БСП продължава да води, въпреки че има спад в харесването им - 33,5%; СДС - 24,7%, БЗНС - 15,8%. Промяната в голяма степен се дължи на корекциите в телевизионната пропаганда в навечерието на изборите и възприемането на един по-конструктивен подход.

През 1990 г. изключителното предложение за продажба на БСП беше лозунга “СПолука за България”, а марката е символът “Начко”. За разлика от СДС, който залага на “образа на врага”, БСП залага на “образа на съмишленика” и спечелва. Червените послания, предизвикващи разбираем страхов рефлекс и устойчивите консервативни нагласи за избор и предпочитание на познатото пред непознатото правят през 1990 г. по-продаваема “червената марка”.

Макар и по-недиректно в телевизионната пропаганда на БСП също се промъква негативният образ на СДС: “организация на насилието”, “вдъхновяващ лумпените срещу гражданството”, “нелоялен”, “пълен с ренегати”. Но негативните внушения са значително по-малко. Като цяло доминират положителни послания и конструктивен дух.

Водещ телевизионен архетип в телевизионните филми на БСП през 1990 г. е “образът на съмишленика”. Филмите имаха ясна психологическа схема: ръководителят на трибуната, избирателите, представителиет на различните професии, безпартийните. Всяка от тези линии претърпява различни модификации.

• Телевизионен екип на:	Позитивни внушения	Негативни внушения
  БСП	64	15
  СДС	27	76

 

Телевизионни пропагандни внушения през 1990 г. ^

За разлика от настъпателната телевизионна тактика на СДС, тази на БСП е отбранителна.

Като цяло предизборното студио на БСП е по-слабо и неубедително. Филмите нямат обща драматургична схема и нямаше възходящо градиране на пропагандното внушение. На финала умереният и коректен тон е заменен от изненадваща агресивност. Лидерът на студентската федерация Емил Кошлуков е представен на фона на кадри на Хитлерюгенд от фашистка кинохроника /в отговор СДС монтира кадри с прословутата реплика на президента П. Младенов - “...Най-добре е танковете да дойдат...”.

Сериозен недостатък на филмите на БСП е преексплоатирането на образите на известния ръководители.

След определен момент имиджът на Ал. Лилов и Ан. Луканов се превръща в клише, стереотип, който снижи популярността им и притъпи зрителския интерес.

Телевизионната пропаганда на БЗНС е сива като цялата кампания и единственото, с което се отличава, е “умереност”. БЗНС залага на умерен, ненападателен тон. Ключови понятия са: “трудолюбие”, “земя”, “спокойствие”, “мир”. Пропагандната кампания носи ясно изградена национално-културна патриархална семантика. Заложено е на непреходното - традицията, изворите, корените, българското село. Посланията са прекалено директни и декларативни. При крайната поляризация на политическия живот у нас лозунгите, апелиращи и популяризиращи “благоденствие”, “сигурност”, “спокойствие”, “незабавни и радикални реформи”, не намират почва сред избирателите. Беззъбата пропагандна кампания, липсата на изключително предложение за продажба, на ясна марка и символи, както и на отличаващи се индивидуалност и корпоративен имидж на БЗНС, довежда до посредственото представяне в изборите.

Предизборната кампания по националното радио през 1990 може да се раздели на три етапа, в които основните политически сили - БСП и СДС сменят предизборната си тактика с цел ескалиране на напрежението.

В началото на предизборната кампания /края на м. април до средата на м. май/ БСП се обръща основно към общочовешки ценности и се стреми да обхване различни социални групи. СДС ориентира своите послания към интелектуалците. Посланията на опозицията са по-сложни, есеистични. Образът на врага е показан чрез обвинения и отрицания.

През втория етап /до края на м. май - около подписването на Споразумението за ненасилие/ ролите се разменят. Посланията на СДС стават по-земни и разширяват адресата си. БСП обвинява опозицията в безнравственост, политическо хамелеонство, личностна непоследователност.

Конфликтът между БСП и СДС навлиза в апогея си през последната фаза /от края на м. май до 7 юни./ Основно оръжие става документалният запис. Засилват се директните и индиректни внушения, и персоналните нападки.

СДС се опитва да изгради корпоративния образ на принципа на отрицанието - “Ние не сме ...”. Основно средство за въздействие са картини, пресъздаващи мрачното минало, съчетани с надеждата за промяна. Настоящето отсъствува.

В предизборната кампания по националното радио през 1990 г. акцентът пада върху двубоя между БСП и СДС. БЗНС се опитва да играе ролята на балансьор.

 

1.3. Предизборна кампания в пресата

Съществена роля в предизборната кампания играят вестниците на основните политически сили. Непрофесионалният подход за мотивиране на поведението на електората, демонстриран СДС, личи и в действията на в. “Дума”. Контент-анализът на в. “Дума” и в. “Демокрация”, показва , че екипът на социалистическия орган е възприел стратегията на т. нар. “семантично манипулиране” на избирателите. Най-силно този подход намира израз в графичното оформление и използуваните заглавия. От изследването личи, че 223 от заглавията във в. “Дума”, могат да се определят като манипулативни, а във в. “Демокрация” - 53. Това са заглавия с дълбоко емоционален заряд. Използуването на “лоши думи”, включващи заплашителни глаголи, действуват ударно върху напрегнатото съзнание на избирателя /“Седесари цапат училища”, “Хората на Тренчев атакуват училището”, СДС отказва да отхвърли насилието”, “Демократи” пребиват двама войници”, “Седесарски заплахи и грозни шеги” и т.н./. Крайната тенденциозност на вестника конструира негативния образ на “седесаря” - тъп, жесток, надменен, агресивен, алкохолизиран, тъмен, социално опасен. От тук се извежда и корпоративният образ на СДС като политическа сила - ..., ренегатска, дълбоко несъвместима с истинската демокрация.

В по-слаба форма в. “Демокрация” също осъществява информационно насилие над избирателите. Чрез редица негативни заглавия се изгражда образът на “променящия се социалист” /”Вандали ходят в нощта”, “Един труп и нищо повече”, “Една партия жертвува един народ” и др./. Корпоративният образ представя БСП като престъпна организация, опустошила страната ни, мирогледно чужда на идеите за действителна икономическа промяна, основни методи на която са насилието и манипулацията. /4/.^

* * *

От направения анализ ясно личи, че СДС и БЗНС не успяват да планират и изпълнят цялостни предизборни стратегии. До голяма степен тук се крие и ключът за представянето им в изборите, което беше под очакваното от избирателите и симпатизантите.

Особено характерно за СДС е неумението да направи правилен ситуационен анализ. Тази грешка е многократно повтаряна от съюза и през следващите кампании. Независимо че предизборният щаб на демократичната коалиция се ръководи от социолог, СДС показва странно пренебрежение към данните от социологическите изследвания. Редица социологически проучвания показват, че голяма част от избирателите са разтревожени от неизвестността и търсят спокойствие и сигурност. Определена социална несигурност изпитват 48,7%, 28,6% не се тревожат, а 21,5% се затрудняват да дадат еднозначен отговор^. Най-осезателна е тревогата от надигащата се вълна от хаос и несигурност сред по-добре информираните, по-компетентните, хората в разцвета на трудовата си дейност, които не са “фанатично” предани на определена политическа кауза /60% от хората до 40 години; 65,4% от хората с висше образование; 65% от живеещите в столицата; 72,5% от интелигенцията; членове на СДС - 76,7%/. /5/

Оказва се, че именно сред хората, където би следвало да се търсят избирателите на СДС е най-голям страхът от несигурността и неизвестното. Крайно непрофесионален е подходът на СДС да се обръща към тези избиратели, залагайки на “анти”-политиката и неконструктивния подход. Също толкова непрофесионално е да се атакува като цяло “по-мислещия” електорат на съюза с директни внушения и афиширана манипулативност. Посланията на СДС са насочени към създаването на твърд електорат, без да се търсят пътища към колебаещите се. Агресивният стил на предизборната кампания на демократичната коалиция отблъсна много от потенциалните гласоподаватели.

Въпреки допуснатите грешки телевизионният екип на СДС се представя по-добре от тези на БСП и БЗНС. Цялостната композиция на предаванията, оригиналните идеи и символи, синхронът между музика, пластика и визуалност направи телевизионната пропаганда на СДС по-свежа и интересна. Точните попадения с метронома и лицето на Л. Панделиева ярко контрастират с церемониалния и тромав стил, приет от екипа на БСП.

За разлика от СДС, БСП залага на предварително планирана предизборна стратегия и изработването на рекламен план. Използват се някои елементи на политическия маркетинг. Сериозни грешки социалистите допускат при реализацията на кампанията. Липсваше цялостен синхрон на предизборната пропаганда. Липсата на координиращ център довежда до разнобой във внушенията. Най-силно това се забелязва във в. “Дума” и отчасти в телевизионното студио и някои от рекламните материали. Неумението да се синхронизира пропагандната кампания довежда до снижаване на ефекта от резултатите, което обаче се използува от опозицията.

Трудно е да се прецени, доколко предизборните кампании са повлияли политическото поведение на избирателите. Все още българските изследователи не разполагат с достатъчно надеждна информация по този важен въпрос. Според експертно изследване сред 200 журналисти за работата на медиите по време на Избори' 90, 25,3% от анкетираните смятат, че Предизборното студио определено е повлияло на политическия избор, 54% смятат, че то е повлияло донякъде, 26% считат, че не е повлияло и 3% не са отговорили. От посочените данни е видно, че представителите на медиите считат, че Предизборното студио е повлияло резултатите от изборите. Независимо от непредставителното изследване посочените данни показват голямото значение, което имат предизборните кампании за изборните резултати. /6/

От тази гледна точка и в България важи изводът на западни специалисти, че при равни други възможности, резултатите от изборите са пряко свързани с умението за творческо прилагане на политическия маркетинг в междуизборния и изборния процес.

 

2. Парламентарни и местни избори' 91 г.

В периода между изборите за ВНС /юни 1990 г./ и изборите за депутати, общински съветници и кметове през м. октомври 1991 г. в обществото и структурите на властта настъпат съществени изменения. Отстъплението на БСП от управлението и силната атака на парламентарната опозиция довежда до промени в политическото съотношение. Доверието на общественото мнение към БСП започва стремително да слиза надолу. Въпреки сътресенията и разцеплението в СДС се запазва сравнително високо доверие на общественото мнение към демократическата опозиция. Същевременно под влияние на тежката социално-икономическа ситуация през зимата на 1990-1991 г. и стартирането на икономическата реформа,

настроението сред избирателите се радикализира. Масово се очакваше, че ще стане някакво чудо и за 2- години ще "настигнем американците". Тези настроения са особено силни сред избирателите на опозицията.

В предизборната кампания през 1991 г. поведението и посланията на основните политически сили са значително променени и прецизирани. От една страна, тава се дължи на натрупания едногодишен опит , а от друга - от сложността, свързана с провеждането на паралелни парламентарни и общински избори.

Изборите през 1991 г. преминават изцяло под влиянието на борбата за парламентарно представителство и ясното оформяне на два противостоящи си политически полюса - СДС и БСП. Между тях плуват различни центристки и други формирования - като БЗНС - единен, БЗНС - НП, СДС - либерали, СДС - център, ДПС, БББ и др.

 

2.1. Предизборни платформи

Като цяло платформата на СДС от 1991 г. е по-професионално направена в сравнение с тази от 1990 г. Тя е по-малко обстойна, емоционалните оценки към миналото и силният негативизъм са снижени, антикомунизмът като основна политическа позиция е запазен, но е туширан от либералния тон и позитивизъм. Стилът е емоционален, а езикът - достъпен и сравнително богат /37% повторяемост на думи/. Основната цел на СДС, ясно изведена в платформата е: "смяна на икономическата и политическата система" чрез "радикална приватизация" и "отстраняване на БСП от лостовете на "икономическата и политическата власт".

Сърцевина на платформата е икономическата проблематика. Основа на предлагания модел за "нормална държава" е съвременно стопанство, доминирано от частната собственост. Специфична особеност е, че темата за "радикална", "правно-политически гарантирана" и "държавно контролирана" приватизация е изместена от акцента на реституцията, която заема приоритетно място. Като цяло е предложен монетарният икономически модел. На места либералните идеи и социалните елементи водят до вътрешно противоречие. Има ясно разминаване между либералния модел и пледирането за "силни профсъюзи" и "социално партньорство".

От пропагандна гледна точка интерес представлява разположението на платформата по скалите "рационално - ирационално" и "позитивизъм - негативизъм". Платформата на СДС в значителна степен е рационална и преобладава насочеността към бъдещето. Преобладават 40 позитивни постановки, свързани главно с икономическия раздел и 27 негативни твърдения.

Съдържанието на платформата показва, че тя има строго фиксиран адресат. Тя е обърната към твърдия електорат и частните собственици. Платформата залага на надеждата на хората за промяна и икономически просперитет, което дава възможност за разширяване на електоралната база. Силен пропаганден ефект имат негативно-критичното отношение към БСП и позитивно-оптимистичното бъдещо управление на СДС, които като рефрен пронизват целия текст.

Платформата на БСП е издържана в силно етатичен стил. Основното идеологическо съдържание и послание е "БСП е за социалната държава". В платформата от 1991 г. отсъствува понятието "демократичен социализъм", което беше ключов момент в партийната програма от 1990 г. Вместо това са въведени нови понятия, които са характерни за съвременната социалдемокрация - "демократичен социализъм" и "социална пазарна икономика". През 1991 г. БСП се обявява за партия на застрашените от обедняване трудови хора. "Регулирането и контрола на цените", въвеждането на "праг на допустимата безработица, която не може да се прехвърля", предвиждането на "регулиран пазар на работната ръка" и др. са ключови елементи от предизборната платформа на социалистите. Безспорно те отговарят на психологията на социалистическия електорат като същевременно се активизират спомените за социалната сигурност по време на стария режим.

За разлика от комунистическите платформи, тази на БСП е пазарно ориентирана. Тази пазарна ориентация и силният етатизъм създават впечатление за компромис между реставраторските настроения сред симпатизантите и стопанската номенклатура и бизнеселит, свързани с БСП.

Платформата е издържана в дух на умерен национализъм. Подчертава се, че България е "еднонационална държава" и се осъжда сепаратизмът. България е провъзгласена за "родина на всички българи". Сериозен недостатък е отъждествяването на етнически и граждански отношения.

За разлика от предизборната платформа на СДС, в тази на БСП сравнително бегло са разгледани основните проблеми на реформата. БСП се обявява директно срещу реституцията и за масова приватизация.

Непримиримите противоречия между СДС и БСП и проблемите в демократичната позиция довеждат до поставянето на въпроса за създаването на политически център. Като такъв се определят напусналите и изгонени от СДС - БЗНС - НП, СДС-ц /БСДП, ПК "Екогласност"/ и СДС-л /Зелена партия, Клубове за гласност и демокрация и ДП - консервативен сговор/.

Това, което обединява тези организации и БЗНС-е, е стремежът им да застанат между двете крайности в българския политически живот, да водят умерена прагматична политика, да осъществят диалог и постигнат национално обединение. По същество това са демократични некомунистически републикански организации, с либерална и социалдемократическа ориентация.

Предизборната платформа на БЗНС-е, е със средна степен на конкретност и не съответствува на претенцията за "програма за управление". Като цяло тя се придържа към принципите на съвременния либерализъм, с някои консервативни уклони. В сравнение с платформата от 1990 г., новият документ е силно антикомунистически насочен. Вероятно това е причина за отблъскване на част от умерения земеделски електорат и особено колабориралите с БКП членове на съюза. Основните лозунги на платформата са: "Мир - хляб - свобода - народовластие" и "Да на народовластническа България, не на комунистическата система". Платформата е рационална и е насочена към решаване на проблемите в бъдещето. Адресат е електоратът на БЗНС, привържениците на СДС от 1990 г. и разочарованите от политиката на БСП.

Платформата на БЗНС - НП е родствена с тази на БЗНС-е. Лозунгът "Мир - хляб - свобода - народовластие", стилът и цели изрази са сходни. БЗНС - НП се представя като исторически центристка политическа сила. Спасението от кризата се търси в реституцията на земята, коопериране на частните собственици и засилената държавна намеса за подпомагане на селскостопанския производител. Платформата на БЗНС-НП носи силно етатистко влияние и има социалдемократически дух. Предвижда се държавна намеса в сферата на социалната политика, екологията, образованието и културата. Като цяло платформата е социална, републиканска и антикомунистическа. Макар и да отсъствува образът на врага, в документа има остри нападки срещу комунистите, казионния БЗНС и "наивниците от СДС". Сериозен недостатък е слабата степен на операционализация.

Платформата на СДС-ц е по същество предизборен документ на БСДП. Тя има претенции за висока степен на обхват, но за сметка на конкретността. Приоритет в икономическата реформа е приватизацията чрез бонове и създаването на средна класа. СДС-център се обявява за социална държава и обръща специално внимание на социалните гаранции при прехода. Платформата носи силен рационален републикански и проевропейски дух. Тя е насочена към обикновените хора, засегнати от кризата бивши симпатизанти на БСП и СДС. Основни лозунги са: "Национална независимост", "Вътрешен ред", "Спокойствие и сигурност", "Справедлива икономическа реформа", "Социална защита за всеки българин".

На изборите през 1991 г. СДС-л практически излиза с две платформи: политическа с малка степен на конкретност и лозунгова структура, и икономическа с по-голям обем и конкретност. Политическата платформа третира проблемите за мирния преход, личността, държавните и обществени институции, общи икономически проблеми, екология, култура, външна политика и местно самоуправление. СДС-л многократно се идентифицира с разума и умереността, отхвърля емоциите в политиката и революционността. Стреми се към стабилна либерална държава. Ясно е декларирано отрицателно отношение към БСП и антиконституционното поведение и лични амбиции за власт на СДС. СДС-л приема икономическата и моралната страна на реституцията при условие, че не затруднява приватизацията. Търси се либерален път за решаване на социалните проблеми чрез минимализиране ролята на държавата и създаване на независими социални фондове. Въпреки перспективата и декларирания оптимизъм на платформата, в нея най-слабо е застъпена частицата “ще” /0,47%/ от общия обем, при средно 1% за платформите на другите политически сили. Платформата на СДС-л се идентифицира с професионализма. Ефектът на въздействие се търси повече с призивната и необичайна форма, отколкото в пропагандния ефект на съдържанието. Без да се изключва никоя социална група, предизборната платформа е насочена към интелигенцията и част от младежта. Основни лозунги са: “Ти имаш право! Ти ще успееш!”, “Уважение към личността”, “Толерантност”.

ДПС е единствената влиятелна етнополитическа сила в страната. Основният мотив за мобилизиране на електората на движението е чувството за принадлежност към определена етническа или религиозна група. От тази гледна точка съдържанието на предизборната платформа съответствува на културните и малцинствените общности, които са потенциален електорат на движението.

Платформата на ДПС е с ниска степен на конкретност. Специално внимание се обръща на правата на човека и защитата на малцинствата. Приоритети имат проблемите на националния въпрос и сигурност, икономическата реформа, социалната политика и духовната сфера. Акцентът върху социалната защита очертава движението като лявоцентристка организация.

Основен въпрос за ДПС е дилемата на предстоящите избори: комунизъм или демокрация. Тоталитарното управление е отречено със силен антикомунистически патос, демокрацията е представена като защита на правата и свободите на българските граждани. Ясно се очертават рамките на националния въпрос като основен приоритет на ДПС по отношение на българската национална сигурност. Движението се обявява за международно признат неутралитет, подобно на Швейцария. Спекулациите, че лозунгът “Да превърнем България в Швейцария на Балканите!” разкрива стремеж България да се превърне от утилитарна в конфедеративна държава на няколко равнопоставени етноси, не намира потвърждение в документа.

Важна особеност е, че ДПС се обявява открито за приватизация чрез бонове. Подобна стратегия е политически ефективна и съобразена с програмните цели - защита на интересите на малцинствените общности. Въпреки че ДПС декларира подкрепа за СДС, налице е съществено разминаване със съюза по най-важния въпрос на икономическата реформа - приватизацията. С виждането си за масова приватизация движението е много по-близо до позициите на БСП.

Именно проблемът за хода на икономическата реформа, приватизацията и социалната защита е причина за разрива между ДПС и СДС. С нежеланието си да намери общоприемливи рамки за хода на социално-икономическата реформа, СДС изправя ДПС пред сериозна дилема. ДПС е принудено да предаде интересите на своите избиратели или да се придържа към предизборната си платформа като провали приватизационния модел на СДС.

С акцентите върху човешките права, етническата идентичност и социалната защита, платформата на движението е насочена както към “твърдото ядро”, така и към колебливия електорат на ДПС. Адресат са всички етнически групи, най-вече обвързаните с мюсюлманската религия. /7/

 

2.2. Предизборни лозунги и внушения

Предизборните лозунги играят важна роля в изборния процес. Чрез тях най-ясно се изразява основният момент в предизборните документи и се отграничава една политическа сила от друга. Предизборни лозунга през 1991 г. могат да се разделят на 6 групи:

- самоидентифициращи се - 21 бр. /7,7%/;

- обръщения, призиви към избирателите - 54 бр. /20%/;

- лозунги, които изобличават, осъждат, обвиняват, мъмрят - 20 бр. /7,4%/;

- лозунги, които одобряват, подкрепят и изразяват положително отношение към нещо - 51 бр. /18,8%/;

- изразяващи уверение, обещание за нещо - 83 бр. /30,7%/;

- застъпващи определено мнение - 24 бр. /88%/.

Основен обективен фактор за детерминиране на стила на лозунга е конкретната социална практика на съставителя. Отражението на обективната действителност става в зависимост от тази практика и във взаимодействие с нея. В зависимост от съотношението на основните лексикални единици - съществителни, глаголи и прилагателни, спрямо общия брой на другите, разграничаваме три стила: номинален, вербален и адективен.

Партия	Брой лозунги	Общ брой думи	Средно думи на лозунг	Общ брой същест-вителни	% същест- вителни	Лозунги в номи- нален стил	Брой на глаголите	Брой на прилага-телните
СДС -д	28	206	7,3	78	38	7	26	23
БЗНС - НП	24	163	6,8	65	39,9	14	11	25
БСП	24	161	6,7	68	40,1	13	10	25
БСДП	21	161	7,7	55	34,0	13	15	32
СДС -л	17	143	8,4	50	35,0	7	15	13
БЗНС-е	14	73	5,2	27	37,0	9	5	14
Други	22	195	9,05	57	29,3	5	26	21
Общо	150	1102	7,3	400	36,2	78	108	103

Стилистични особености на предизборните лозунги, използувани през 1991 г. /8/ ^

Номинален стил имаме, когато преобладават съществителните. Номиналният стил е реалистичен. Съществителните въплъщават предмети, които се възприемат като проекции на действителността. Голям брой номинални лозунги използуват БСП, БЗНС-та и БСДП. Когато преобладават глаголите, имаме вербален стил, който е експресионистичен. Глаголът изразява действие и е носител на идеята за движение. Когато преобладават прилагателните, различаваме адективен стил, който е импресионистичен, тъй като прилагателното е носител на качества, белези, чрез които се пораждат впечатления.

Номиналният стил се отличава с възможности за по-тясно свързване на сравнително голям брой фактически обстоятелства в едно изказване. При номиналните лозунги концентрацията е по-значителна. Недостатък на този стил е изискването за по-голяма способност за възприемане и внимание от реципиента.

След редица изследвания днес се приема, че стилът на предизборните лозунги е по-скоро научен и съществено се различава от стила на разговорния език, характерен за рекламните лозунги. Научният стил се характеризира със следното съотношение между основните лексикални единици: съществителни - 35%, глаголи - 9% и прилагателни - 13%.

В зависимост от целта на изследването могат да се направят различни видове анализи на лозунгите: тематичен; ценностен; идеологически; субект на лозунгите - партийни централи или издигани отдолу от анонимни участници в масови мероприятия.

За настоящата теза интерес представлява, доколко основните внушения и издигнатите лозунги отговарят на промени в ценностните нагласи на българските граждани. Като цяло ценностната система по време на социализма е двупластово структурирана. Горният, официален пласт е този, който трябваше да декларираме и спазваме проформа. Долният пласт е този, който се следваше реално в зависимост от различни обективни и субективни условия. Доколкото пластовете не могат да се разменят или просто изхвърлят, промените в ценностната система са действително революционни.

По същество и в двете предизборни кампании /1990 и 1991 г./ се предявяват искания според елементите на официалните ценности, но се избираше път, който не можеше да ги достигне, защото посоката му се определяше от елементите на долния пласт.

Върху процеса на смяна на ценностите влияят и други фактори като динамика на стереотипите, конформизъм, нагласи, вярност към марката /електоралната вяра/ и желанието за запазване на статуквото.

Всичко това показва, че новата ценностна система е много сложна и неедномерна.

Какво предлагат политическите сили при тази “пазарна” политическа конюнктура в навечерието на изборната кампания през 1991 г., която съществено се различаваше от условията през лятото на 1990 г.? Доколко политиците и партиите успяха да формулират ясно артикулирани изключителни предложения за продажби, които преследваха ясни цели, защитаваха определени интереси и убеждаваха избирателите да се доверят на съответната формация, която знае и може да изпълни предизборната си платформа?

На изборите през 1991 г. нито една партия не предлага ясна идеология и алтернатива. Партиите не успяват да предложат политически продукт, който да има потребителска стойност и да задоволява нечии интереси.

Сърцевина на идеологията на СДС, отразена в предизборната платформа и лозунгите, е т.нар. “синя идея”. Тази метафора не може да бъде масово възприета от избирателя, защото никой не я беше формулирал. Тя си остава мит. Какво предложи СДС? Демократичната опозиция се обяви за “създаване на социална държава, тогава, когато има какво да се разпределя”. Вероятно някога в “светлото бъдеще”. С лозунга “Утре започва от днес” СДС се дистанцира от една голяма част от избирателите - пенсионерите /34%/.

В резултат на вътрешните противоречия и разцеплението сред синия елит и умишленото стесняване на електоралната база без да се фиксират целеви групи, към които да се изпратят конкретни послания, СДС за около 15 месеца загуби 14,1% от предишния си електорат.

Завидно неумение да се работи с електората и да прилага съвременните принципи на политическата комуникация показа и БСП. В сравнение с 1990 г., на изборите през 1991 г. тя губи електорат от 1 050 407 души. БСП предлага някаква неясна идеологическа смес от демократичен социализъм, приватизация и реституция. Вместо нова ценностна система, БСП предлага смес от двата ценностни пласта при социализма. Сериозен гаф е основният лозунг на БСП - “България над всички, всички за България”. Този лозунг е неясен и лишен от изключително предложение за продажба. С този лозунг БСП се опитва да се самоидентифицира с цялата държава и нация, както при стария режим. По същество този лозунг е перифразиране на един от резервните варианти за лозунг на социалистите през 1990 г. - “България над всичко, всичко за България”. /9/ Опитът при различни условия да се прилагат идентични лозунги и послания издава липсата на професионализъм и неразбиране на политическия маркетинг.

Провалът на БЗНС-е на изборите през 1991 г. е вследствие на неумението да се оцени коренно променената социално-икономическа и политическа ситуация. Докато през 1990 г. БЗНС се явяваше естествен център между противостоящите БСП и СДС, през 1991 г. се появяват множество политически организации, които претендират за тясното и неоформено центристко поле. Освен това БЗНС-е се представя на избирателите си с образите, възможностите си и лозунга от 1919 г. БЗНС-е допуска същата грешка, както БСП - да излезе на изборите през 1991 г. с видоизменен лозунг /за “Мир, хляб, свобода, народовластие”/ от 1990 г. - “Хляб, мир, народовластие”. Разбираемо е желанието за търсене на приемственост, но в края на XX в. да се излиза с лозунги, които са били актуални през 20-те и 40 те години на нашия век и са били използувани от Ал. Стамболийски и Никола Петков при коренно различни условия, е много повече от неразбиране на действителността. Подобни грешки през 1991 г. допуска и БЗНС - НП.

Липсата на прагматизъм и здрав разум довежда светлосините до неуспех. Макар и да напускат фирмата-майка, СДС-л и СДС-ц се възприемат на “политическия пазар” като дъщерни фирми на СДС. Едновременното желание и нежелание да се дистанцират от СДС води до размиването на образите и посланията на двете центристки коалиции. Със своите действия те по същество работят за пропагандната кампания на СДС. Използуването на едни и същи константи е задължително за всички послания. Чрез тях кампанията се подчинява на общата рекламна цел. Използувайки “запазения” син цвят на СДС и неговата абревиатура, светлосините се провалят. Процесът на въздействието върху субекта на рекламата /избирателите/ се прекъсваше още при идентифицирането на рекламното послание и не продължава по-нататък, за да се установи, че става дума за други формации. Това е особено важно най-вече при външната реклама.

 

2.3. Политически плакати

Плакатите, използувани в Избори’ 91, продължават наложилата се практика. Основните политически сили използуват доста разнообразни плакати, което не допринесе за цялостното избистряне на образите им.

СДС имаше два плаката с основен образ малко момиче на син фон, с партийния символ “СДС” в цветовете на българския трибагреник и лозунги в долния край - “И за мен” и “Вярвам ти”. Образите на деца са типични в политическия маркетинг и символизират бъдещето и надеждата. Подобни плакати СДС имаше и през 1990 г. Образът е силно емоционално натоварен, събужда асоциации за жена, красота, Родина. Очите на детето фиксират всеки един избирател. Внушава се усещане за директен контакт. Сериозното изражение на детето подсказва решителния характер на избора, пред който всички сме изправени. Темата за децата и бъдещето се прехвърля върху техния носител - политическата сила СДС, която олицетворява демокрацията и новото време.

Лозунгите на плакатите са пределно кратки и силно въздействуващи. “И за мен” - приканва избирателите да не забравят своите деца и бъдещето им, когато правят своя избор. Внушението е, че избирайки СДС, ще гласуваме за бъдещето на нашите деца. Вторият лозунг “Вярвам ти” внася известен елемент на съдбовност и обреченост на избора. Внушава се, че изборът е направен и ние не сме разочаровали нашите деца. Чрез глагола “вярвам” се внушава волята за победа и доверието, което се гласува на всеки един от нас.

Тези внушения се допълват и от останалите афиши на СДС, които са изградени в един чисто човешки и личностен план: мъжът-работник, който решително заявява: “Време е”; щастливото семейство, гласуващо за СДС.

Заложената структура и съдържание на плакатите на СДС е пределно положителна и конструктивна. В изборите през 1990 г. СДС заложи на антирекламата, обвиненията и разделението и загуби. През 1991 г. съюзът заложи на обединението, чистотата и невинното детско лице и резултатите не закъсняха.

За разлика от афишите на СДС, тези на БСП са по-сковани и статични, липсваше силата на внушението и динамиката. Основният афиш на БСП и коалиция представлява снимка, поставена в червена рамка. В долния край върху червен фон са изписани членовете на коалицията. Снимката представлява образ на млада девойка с венец от цветя в косите сред плодородно поле. Отгоре е поставен основният лозунг на кампанията - “България над всички, всички за България” и символът на социалистите - напъпила роза в националните цветове.

Подобно на образите на СДС, девойката от плаката на БСП олицетворява и символизира младостта, бъдещето, красивата, жизнената и плодородната България. Чрез този плакат се прави опит за внушаване на няколко основни идеи: силата на лявата коалиция; пасторалната картина събужда усещане за спокойствие и сигурност; чрез термина “демократична” езиково се изземва монопола на СДС и прехвърля върху социалистите свързването с новото.

Вторият плакат представлява едно море от човешка маса. Планът на снимката директно въздействува и включва зрителя в това човешко множество. Човек чувствува усещането за идентификация с народа на България. По този начин се търси формирането на един “месиански” облик на властта и БСП.

Изграждането на “месианския” образ на БСП се допълва и от използуването на определени символи - бъдещето, младежта, България. Спокойното, щастливо и сигурно бъдеще кореспондира с призивите за определен тип развитие. С цветовете се създава разбирането и възприемането на БСП като патриотична и национално отговорна политическа сила.

Чрез своите плакати БСП и СДС внушават определени модели. Това се постига чрез създаването на различни митове и свързването на езикови и образни символи. Създадените митове предполагат една определена доза сакралност на внушаваните и защитаваните ценности. Тази сакралност създава усещане за предопределеност, за еднозначност на избора.

Широко се използуват митове за мисията, бъдещето и нацията. Митът за месията е илюзията, че можем да се спасим, сменяйки управляващите. Основната предпоставка за съществуването на този мит е идеята за една банкрутирала политика. Затова е странно, че този мит най-силно се използува от БСП. Ако това е съзнателно търсен момент, явно социалистите се опитват да се разграничат от правителството на Д. Попов, което започна икономическата реформа. Това е опит да се внуши, че правителството на БСП /Ан. Луканов/ беше свалено и кабинетът “Попов” е доминиран и управляван от икономическия екип на СДС. На тази теза навежда и липсата на директно съпоставяне, което е характерно за разгръщането на месианския мит.

Митът за бъдещето е реконструиран от необходимостта за очертаване на една идея, цел или мечта, за която обществото да работи. В чисто психологически план се залага на състоянието на вечно недоволство от настоящето. Носталгията по миналото се доразвива от предложеното бъдеще, което ще се реализира чрез правилния избор. Обикновено обещанията за бъдещето се предлагат неясно и размито чрез общи символи, изразяващи оптимизъм и надежда - младост, хуманизъм, радост, красота, спокойствие. Интересното е, че при плакатите на СДС и БСП бъдещето е една статична картина, снимка.

Националният мит е съзнателно търсен чрез използуването на името България, националните цветове и символи. Чрез него се внушава патриотичния облик на политическите сили и съвпадението на партийни /и личностни/ и национални интереси, които се извеждат като приоритет. Служенето на националните интереси е единственият мотив за спечелване на властта. Така се прикриват икономическите интереси и личните амбиции на политиците. /10/

 

2.4. Средствата за масова информация и предизборната кампания

 

2.4.1. Изборите и телевизията

През 1991 г. телевизионната кампания не е толкова силова, колкото през 1990 г. и по форма и съдържание е по-професионална. Предизборната кампания по телевизията през 1991 г. обхваща периода от 15 септември до 11 октомври и се състои от три пропагандни форми - клипове, дебати и обръщения на парламентарни и извънпарламентарни партии и коалиции. Въпреки че през 1991 г. право на участие в телевизионната кампания имаха повече партии /общо 27/, общото времетраене е по-малко /1990 г. - 1935 минути/.

Партии	Клипове		Дебати		Обръщения		Общо
	брой	мин.	брой	мин.	брой	мин.	мин.
Парламентарни	5	210	6	540	2	40	790
Извънпарламентарни	2	96	2	180	2	100	376
Независими кандидати	-	18	-	-	-	30	48
Общо минути	7	324	8	720	4	170	1214

Разпределение на предизборното телевизионно време през 1991 г.^

През 1991 г. изключителното предложение за продажба /ИПП/ на СДС е телевизионния клип “Последният валс” /1990 - лозунгът “Времето е наше”/. За разлика от СДС през 1991 г. БСП просто нямаше ИПП /1990 г. - “СПолука за България”/. СДС и през 1990 г., и през 1991 г. разчита на директни внушения, които имат концептуален характер и бяха свързани с реалната действителност и естествения ход на нещата /лозунгите “Времето е наше”, и “Утре започва от днес” - 1991 г./. БСП през 1990 г. залага на концептуалния подход /лозунгът /, но през 1991 г. се отказва.

Централен архетип и в двете предизборни кампании на СДС е образът на врага. През 1990 г. това беше престъпната БКП, характеризирана в негативен план. В изборите през 1991 г. СДС използува постмодернистичен стил. Чрез вглеждане в миналото и използуването на ретрошлагери и пародиране съюзът прави сравнение на “нашите” символи и тези на врага. Във филмите на БСП през 1990 г. централен архетип е образът на съмишленика. В края на кампанията тонът е агресивен, докато преди това беше умерен и коректен. Подобен завой се направи и през 1991г., когато в един от клиповете на социалистите се изгражда негативен образ на синия противник. С това се цели да се попречи на СДС да привлече част от колебаещия се електорат.

Клиповете на СДС се изграждат на принципа на хроно - а - логията. Чрез отделни фрагменти времето през 1990 г. се “вгражда” във времето на 1991 г. чрез използуване на символи от пропагандната кампания - лъвчето, метрономът, бягащите деца със знамето, усмихнатото лице на Л. Панделиева, големият митинг на СДС. Чрез старите символи се подчертаваше приемствеността и традициите на опозицията. Използуването на символите от романтичния период на синята коалиция е още едно доказателство за това “кое е истинското СДС”. Изведени са и нови символи: старецът К. Маркс /олицетворява идейното пространство на БСП/; рекламата на “Пепси-Кола” /знак за посоката на промяна/; свалянето на тоталитарни символи /доказателство на ехо-фразата “Комунизмът си отива”/; целувките между Живков и Лилов, Живков и Хонекер /БСП си е БКП/; опашките, ръцете, стискащи пари /олицетворение на икономическата криза/; децата /носители на бъдещето/; момичето с червената рокля и петолъчката /знак-образ на отиващата си БКП /БСП/.

Чрез тези основни символи СДС изгражда негативния образ и пространство на БСП. Докато през 1990 г. се отричаше вината на БСП, сега отрицанието има по-изразен идеологически характер /образите на Маркс и Ленин/. Затова и старецът Маркс в клипа на СДС се извинява. Постмодернистичното пародиране, използувано от СДС, сваля сакралната обвивка на марксистко-ленинската идеология и преодолява стереотипите в масовото съзнание. С акцентирането върху хералдическите знаци на комунизма се обособява групата на хората, които няма да гласуват за комунизма. Тук отново е налице деконструктивен подход, но той е по-малко агресивен от стила на СДС през 1990 г. и по-естетически издържан.

Основен символ в клиповете на БСП е любовта. Галещите се ръце на момчето и момичето, кръстчето “вяра, надежда и любов” свързват чувствата на сигурност и оптимизъм с християнската традиция. Виенското колело олицетворява колелото на живота и вечността на БСП, вградила се в този житейски кръговрат. Розата и момичето с букета символизират любовта, плодородието и изобилието, което обещава БСП. Клиповете са ориентирани към съмишленика, но отсъствува водещ телевизионен лозунг. Чрез символи-аргументи /хубави къщи в големи и китни български села/ БСП се опитва да защити управлението си през последните 45 години.

Със своите клипове БСП се опитва да хвърли мост към различни социални групи - децата и младежите, зрелите хора и възрастните. Така се търси една по-широка социална база. Опитът чрез отделен клип да се изгради негативния образ на СДС /”Мили хора за затвора”, “Червени боклуци”, “До стената! До стената!” и “синьото насилие”/ по своя психологичен ефект доближава картата с черепите на СДС от 1990 г. Така чрез ограничаването на негативното пространство на “синята идея” се прави опит да се изгради лявото пространство.

Едни от най-професионалните клипове са тези на СДС-л, създадени от екипа на Живка Гичева. Като основен символ са използувани лицата на лидерите - Ал. Каракачанов, С. Паси, Вл. Сотиров, Г. Мишев. Те са представени в различни състояния, чрез които се въвежда една от основните ценности на либерализма - индивидуалността. Чрез лозунгите “Ти имаш право!”, “Дай ни шанс” се въвежда личната инициатива. Особено сполучлива е шапката на клипа с яйцето, което се явява символ на живота и е условие за промяната. По този начин се въвеждат две идентификации - кои са лидерите и кого представлява бялата бюлетина с три жълти линии. Особено внимание се обръща на внушението за слънчевата бюлетина.

По подобен начин в клиповете на СДС-ц се акцентира върху персонификацията на лидерите - П. Дертлиев, П. Слабаков, П. Стайнов. Явно личи опитът за директно залагане на имиджа на отделните политици. Включително и с анонса на Кр. Петков за необходимостта от силен политически център. Сериозен проблем е обаче, доколко тези лидери имат ясно изграден и детерминиран имидж. Личните лозунги на П. Дертлиев - “Никога не се предавам” и на П. Слабаков - “Винаги ще бъда в опозиция”, са само едно доказателство за неразбиране на същността на политическата комуникация. С такъв имидж и лозунги лидерите и формациите им са осъдени да бъдат винаги в опозиция.

Телевизионните клипове на БЗНС-е са насочени към традиционните ценности: привързаността на селянина към земята, живота, хляба и децата и верността му към българските обичаи. Главен символ е мъжът с детето, показан в различни ситуации: на полето; до скулптурата, на детската площадка и др. С песента “Сей, земеделецо” клиповете ни препращат към изборите’ 90, когато тя беше основен музикален знак. Клиповете са изцяло позитивно изградени и в тях не присъствува образът на основния конкурент БЗНС - НП.

Предизборно почистване

Телевизионната пропаганда на БЗНС - НП е по-агресивна и е построена по законите на игровия съдържателен контраст: семейство носи куфарче - карта /на България/, но на летището срещу червената бюлетина получават билети само до Пекин и Хавана.

Същия елемент има и бюлетината на БЗНС-е. В клиповете се прави сериозен опит за изграждане на бариерен public relations на идейното пространство на БСП /”целуващите се Живков и Лилов”, възгласът “Гласувайте за Юда, той ще ви предаде!”/. С клиповете БЗНС - НП се опитва да внуши, че е единственият представител на селяните и изразител на техните интереси и въжделения.

Клиповете на ДПС са обърнати към изконното народностно начало и корените на душевността: момичето с коня, обикалящи хребетите, залезът и изгревите, раждането на агънцето, овцете и пашата символизират спокойното ежедневие. Чрез законите на контрапункта се въвеждат възродителният процес, заканите на националистите, изображението на Лилов, паметници на загинали в периода 1984-1989 г. и др. С директни внушения се търси път към циганското население и се прави опит да бъде откъснато от БСП /”ДПС - закрилник на циганите”/. БСП е представена като организатор и виновник за възродителния процес, който донесе много мъка и жертви на турското население. Клиповете са директно насочени към турското население и сродните групи - цигани и помаци.

Усилията на парламентарните партии в изграждането на телевизионните клипове и насочен към търсенето на политически афективи. При СДС това е “Последният валс”, а при БСП - “Не потъва “Титаник”. СДС-ц си служи с шлагера “Утре живей - утре бъди - с ново лице, - с нови очи...”.

Най-доброто съчетание на изображение, пропаганден текст и музика личи в клиповете на СДС-л. Неуспехът на коалицията /а и на другите центристки политически сили/ не се дължи на телевизионното представяне, а на отсъствието на психологически нагласи у избирателите, които са по-склонни да изберат познатото и известното пред непознатото и неизвестното. Разликата между центристките формации и основните политически сили е твърде голяма, за да може телевизионната пропаганда да окаже съществено влияние върху крайния резултат. Затова и след Избори’ 91 центристите имаха сходна съдба.

Позициите на парламентарните сили в телевизионните дебати са изградени върху негативен или позитивен принцип. СДС изцяло критикуваше и стоварваше вината за всички проблеми върху БСП. Социалистите си изградат образ на коректни професионалисти, но бягат от някои парливи теми. Представителите на СДС-л и СДС-ц са верни на защитаваните либерални и социалдемократически принципи в предизборните платформи. ДПС също е вярно на политическите си принципи. По-неясни са позициите на земеделските формации. В самия край на предизборната кампания БЗНС-е се преориентира и демонстрира яростен антикомунизъм /изказвания на Б. Спиров във връзка със земеделската реформа/. Подобна позиция заемат и представителите на БЗНС-НП, които вместо да предложат позитивни решения, изброява грешките на комунистите /Н. Николаев и др./. Като цяло дебатите са умерени и няма лични нападки.

Политическите обръщения се характеризират със смесване на жанрове и стилове. Освен политическа публицистика в тях присъствуват диаметрално противоположни изкази - на площаден оратор, на завършения политик, на политическия лумпен. Народният и уличният жаргон е ясно доловим при мнозина лидери, особено сред представителите на извънпарламентарните партии. Диалогичният монолог на обръщенията е вярно социално огледало на националната общност в дадения исторически момент. В съдържателно отношение обръщенията осведомяват за основните идеи на политическите сили и третират теми като антикомунизъм /за определяне на политическата физиономия/ и превеждане на основните идеи на популярен език чрез фолклоризация.

Освен регламентираната телевизионна пропаганда, политическите сили търсят възможност за включване в информационните емисии на телевизията и по този начин индиректно да въздействуват на избирателите.

Партии	Общ брой информационни емисии	По света и у нас	Днес	23 часа	ТВ око	Панорама
БСП и коалиция	40	16	15	6	3	9
СДС	48	21	13	9	5	19
СДС-л.	19	10	7	-	2	3
СДС-ц.	17	5	7	3	2	4
БЗНС/е/+ БКФ	9	6	2	2	-	4
БЗНС - НП	8	3	1	1	3	2
ДПС	10	5	2	3	-	2
Парламент	27	13	8	6	-	25
Правителство	27	15	5	5	-	27
Президент	6	3	2	1	1	27
Общо	211	97	62	36	16	121

Разпределение на информационните обекти по телевизионни емисии.^

 

От направеното изследване се вижда известен превес на СДС пред БСП и чувствителна разлика между двете най-големи политически сили и останалите парламентарни формации. Интерес представлява значително по-слабото присъствие в информационния поток на БЗНС-е, в сравнение със СДС-л и СДС-ц.

Отделните информационни емисии по различен начин са отразяват предизборните събития. Най-широко са отразени пресконференциите на партиите и коалициите /66%/. “Днес” и “23 часа” отразяват предимно митинги. Около 50% от информационните единици са свързани с повече от един район в България. Около 1% са информациите, отразяващи събитията в малките градове и селата. /11/

 

2.4.2. Предизборно състезание по радиото

Количествените и качествените параметри на предизборната кампания по радиото са регламентирани с решение на ВНС. По радиото са излъчени три типа предавания: предизборни обръщения; клипове и дискусии. Общото време за парламентарните партии е 1336,35 мин., а за извънпарламентарните - 776 мин.^

Предизборните обръщения са ориентирани към директно внушаване на основните политически идеи, като се набляга върху назоваването и рядко на обосноваването. По този начин лесно могат да се различат акцентите на отделните политически сили. Изпъстрените с лозунги обръщения служат като “етикети” на политическите намерения.

Дванадесетте проведени дискусии дават възможност да се вникне в идейната ориентация и аргументите на политическите формации. Изцяло толерантен е тонът в 85% от комуникационните единици в дискусионните форми. Редките обвинения са насочени главно към присъствуващите преки опоненти в студиото, а не към отсъствуващи политически лидери.

Предизборната кампания по радиото през 1991 г. е по-цялостно свързана със стратегическите линии на поведение и по-малко пряко се влияеше от социалните събития в сравнение с 1990 г.

От телефонно допитване на НЦИОМ личи, че 61% от анкетираните не са повлияни от предизборната кампания по радиото, 20% са били улеснени, а 9,6% не са следили предизборните блокове. Интересен е изводът, че слушателите проявяват склонност към дословно приемане на посланията в клиповете и се затрудняват от сложното повествование. Слушателите подчертават склонността си да симпатизират на личности /професионалисти, толерантни/, а не на каузи. Към края на кампанията реакциите на слушателите стават обобщаващи в резултат на сумирането на предизборните предавания, като постепенно емоционалният модел на оценките им се изчиства до двуполюсен - пълно отрицание на кампанията и пълно приемане.

СДС започва радиопредаванията си с клип, тотално построен на контраста. На фона на сирени и тревожна музика метален глас говори за “имитация на промяна”. Директно се внушава, че комунистите са предизвикали войната в Югославия и се цели отрицание на БСП. На фона на комунистическата агресия контрастира мекото и ведро обръщение на Блага Димитрова. Така се търси противопоставянето на минало и бъдеще, старо и ново, тревожно и спокойно. Особено впечатляващ е звуковият разказ, в който при пълно отсъствие на слово БСП е показана като досадна муха, която досажда на животните и накрая е прогонена от ревящия лъв. Ефектният и естетичен клип на СДС е самоцелен, защото изследванията показват, че хората не са успели да идентифицират автора и смисъла на анималистичното послание.

В клиповете си БСП залага на единно звуково решение чрез развитие и обогатяване на посланието. Ярко присъстваше символиката на спортната борба между червения и синия отбор. Без да се дискредитира противника, отношението към СДС е иронично-закачливо. Клиповете завършиха с прогноза за победа на червените, внушена чрез документални записи от митинги. Проучванията показват, че клиповете не се харесват на слушателите и особено на симпатизантите на БСП^. Причините вероятно са две - сложното алегорично повествование и дисхармонията със сериозния тон на обръщенията /Ал. Лилов/.

СДС-л залага на един клип, който многократно се повтаряше и се основаваше предимно на емоционални аргументи. Чрез познатия образ от приказката за неволята и братята, които със задружни усилия се справят с проблема си, се внушава вярата в собствените сили. Чрез ключовите думи “Ти имаш право, ти ще успееш!” и песента “Дай ми шанс” посланието звучи позитивно и самовнушаващо.

Радиоклиповете на СДС-ц излъчват директни послания, в които ключови думи са - стабилност, справедливост, сигурност. По директен начин се декларира рационалност и толерантност, без да се аргументират със слово.

Клиповете на БЗНС носят ведро настроение чрез музикалните решения /”Ода на радостта”/, възклицания от типа - “Здравей земя!”, “Добър ден, свобода!” и камбанен звън. Създава се впечатление за едно желано хипотетично състояние, което може да се достигне чрез избора на четирилистното щастие /детелина - символ на БЗНС-е/. Посланията директно се обръщат към човешки чувства и желания. По подобен изцяло позитивен тон са изградени и радиоклиповете на БЗНС-НП. В тях се акцентира върху политически, икономически и социални цели.

Позитивни са и посланията на ДПС. Виждането за бъдещето - “България - Швейцария на Балканите”, се свързваше с гарантиране на граждански права, отваряне към света и национална сигурност. Музикалните решения подсказват етническите особености на движението. /12/

Авторите на радиоклиповете залагат на асоциативни връзки /100 от 180 случая/ и по-малко разчитат на повествованието /45 пъти/ и описанието /11 пъти/. Тук се крие едно от най-ярките разминавания между търсен ефект на въздействие и постигнати резултати. Асоциативният пропаганден радиостил се оказва твърде сложен и неразбираем за българските избиратели.

Предизборната кампания по радиото се вписва в цялостния информационен поток и отразява социалния живот в страната. От значение за предизборната кампания е доколко политическите сили успяват да присъствуват в информационните и публицистични предавания.

Партии	“Неделя 150”	“Постфактум”	“Радиопресклуб”	Общо
СДС	5	2	-	7
БСП	3	6	-	9
СДС-л.	1	3	-	4
СДС-ц.	-	1	-	1
БЗНС/е/+БКФ	-	-	2	2
БЗНС - НП	-	-	1	1
ДПС	-	-	2	2
Общо	9	12	5	26

Участие на политически сили в радиопредавания^

В радиоизявите СДС и БСП също чувствително превъзхождат останалите партии. Сравнително добре е представено СДС-л. БЗНС-е отново проявява неумение да работи с медиите.

Интерес представлява, как се отразява дейността на основните политически сили в хода на предизборната кампания. От съобщенията на осведомителния бюлетин в 19.30 ч. по “Хоризонт” се вижда, че биха могли да се отделят три етапа с различно информационно насищане. /13/

 

Партии	Съобщения			Общо
	I етап	II етап	III етап
СДС	4	14	24	42
БСП	3	8	16	27
СДС-л.	3	7	12	22
СДС-ц.	4	6	12	22
БЗНС/е/+БКФ	2	3	7	12
БЗНС - НП	3	2	4	9
ДПС	1	3	3	7
Общо	20	43	78	141

Присъствие на политическите сили в информационния поток на БНТ^

За разлика от присъствието в телевизията и публицистичните предавания по радиото, в радиоинформационния поток БСП присъствува чувствително по-малко от СДС. Особено впечатляваща е разликата през третия решаващ етап. СДС успява през цялото време на кампанията да присъствува в новините със силен интензитет с приближаването към датата на изборите. СДС-л и СДС-ц се представят според възможностите, както и в другите медии. Отново се чувствува безпомощността на двата земеделски съюза. ДПС също слабо присъствува, но това не е от съществено значение за въздействие върху специфичния електорат на движението.

 

2.4.3. Политическа линия на пресата

Съществена роля в периода на предизборната кампания играят партийната и независимата преса. По време на изборната кампания в. “Дума” като цяло не изневерява на стила си. Един от големите плюсове на вестника е, че в него преобладават информационните текстове - 79%.

Пряко адресирани към предизборната кампания, с афиширана комуникативна-апелативна функция са 11% от материалите. За разлика от 1990 г. тонът е много по-спокоен, липсват крайните негативни оценки, избягва се директната конфронтация, липсва дидактичност. Наблюдава се градация в интонационен план, залага се на индиректните внушения, избягват се декларациите и лозунговите фрази. Вестникът публикува четивни и лесни за възприемане текстове, които се облекчават и от графичния дизайн. Противниците са дискредитирани чрез осмиване /ирония, сатира, пародия/. Част от материалите /21%/ са със силно изразена емоционална образност и с висока степен на сугестивност. Това ги прави по-достъпни и разбираеми за най-широки слоеве от населението. Директните атаки към основния противник - СДС-движение - са насочени към личността на Ив. Дочев. В тях /7%/ се преплитат фактологични материали с иконична информация и архивни документи. Така се търсят генетичните връзки на СДС с миналото, на което голяма част от симпатизантите на БСП са свидетели. Образът на БСП е изграден чрез присъствието на ярки личности /12%/ и защита на основни ценности като социална осигуреност /14%/, ред, законност и стабилност /10%/, промяната /9%/ и др. Основните атаки към СДС са отправени по линията на законността и сигурността /15,5%/. Основните текстове са изградени върху рационално-логически аргументи /41%/, а 26% върху емоционални. Данните от анализа показват, че в. “Дума” сериозно е преоценил своето поведение в сравнение с 1990 г. и по-ясно се вписва в общата пропаганда на социалистите.

Вестник “Демокрация” също се стреми към налагането на един по-информационен стил. Около 10 % от материалите са пряко свързани с предизборната кампания. Вестникът залага на изграждането на характеристиките на отделните лидери, чрез които внушава определени поведенчески модели. Набляга се на професионализма /38%/, умението за общуване и работа с другите /27%/, честност /10%/ и др. Компетентността и професионализма най-ярко се отразяват при изграждането на образа на проф. Янчулев, кандидат за кмет на столицата. На него са посветени 20 материала /10,4%/, от които 11 през последната седмица. От всички лидери на съюза, образът на Ал. Янчулев е най-широко и добре разгърнат на страниците на вестника. Паралелно представяните образи на Ал. Янчулев и Ал. Каракачанов се наслагват един върху друг и акцентират върху предимствата на първия - подходящо за длъжността образование, житейски и професионален опит, кореняк софиянец, липса на генетична комунистическа обремененост и др. Интересно в. “Демокрация” представя образа на лидера на СДС - Ф. Димитров. Той се занимава с външна политика и национална сигурност, мислите му са в съзвучие с тези на големи световни лидери /Ф. Димитров и Ханс-Дитирих Геншер/, води делегация на съюза в Германия. Така се прави опит за изграждане на имиджа на Ф. Димитров като бъдещ министър-председател. Чрез тезите за “силно правителство” и “желязна ръка” се търси съответствие с авторитарните нагласи в българското общество и адекватна пропагандна формула на десния монетарен преход с акцент върху изпълнителната власт.

СДС действително успя да изгради запомнящи се индивидуални образи на проф. Янчулев и на Ф. Димитров. Този успех има не малък дял за победата на СДС. От друга страна, неумението на двамата политици да бъдат верни на изградения си имидж, както и сериозното разминаване с личностните им характеристики, доведе до крах не само личния им имидж, но и този на съюза. Това особено осезателно се чувствува при сериозното разминаване на изкуствено създадения образ на твърдия борец, антикомунист и политик-практик Ф. Димитров, с мекушавия и интелигентния Ф. Димитров.

В противовес на образа на СДС и неговите лидери се изгражда корпоративният образ на БСП. Социалистическите лидери са нечестни /29%/, лишени от толерантност /14%/, духовна извисеност /8%/ и професионализъм /8%/. В около 1/3 от материалите директно се нападат конкретни личности сред противниците - БСП и доскорошните съюзници от СДС-л и СДС-ц /П. Дертлиев, Ал. Каракачанов и П. Симеонов/. Явен е стремежът на в. “Демокрация” да бъде един от стълбовете на пропагандата на СДС и по-цялостно да отговаря на изборната стратегия на съюза.

Вестник “Земеделско знаме” също се придържа към силно изразен информационен стил /65%/. Една от сериозните слабости на вестника е недостатъчното очертаване на корпоративния имидж на БЗНС-е в цялата му сложност и многообразие. Най-често призивите се свеждат до лозунги от типа “Гласувайте за БЗНС - той ще изведе страната до благоденствие”. Няма достатъчна яснота и за образа на противника. Твърде често във вестника се атакуват директно БСП и БЗНС-НП като се използува байганьовски речник. Противникът е “мижав”, “глупав”, “черен дявол”, “грабител” и т.н. Липсва алтернативност на гледните точки и прекалено се залага на емоциите /70% от изборните материали/.

Създаденият непосредствено преди началото на предизборната кампания в. “Демокрация’ 91” /орган на СДС-л / се опитва да бъде “Вестник на здравия разум в политиката”. Вестникът е силно информационен /80%/, като преобладават материалите до 30 реда /56%/. Вестникът се опитва чрез методите на “меката” пропаганда да изгради имиджа на СДС-л. Сравнително малко материали са директно свързани с изборите /8%/ като поведението е сдържано и толерантно. Рядко се нападат конкретни личности. Образът на либералите е изграден като на личности, които са: умерени, толерантни, реформисти, компетентни, професионалисти, творци, честни и духовно извисени. Защитават се основни ценности като индивидуализъм, солидарност, сътрудничество, ред, законност, стабилност, икономически приоритет и др. Образът на противника е изграден в противовес на този на либералите. Той не зачита реда и законността, не е склонен към сътрудничество, солидарност и промяна. Основен противник е БСП /25% от материалите/. На второ място, но с много повече нюанси и условности се нарежда СДС - движение /20%/. В редица от материалите се търсеше път за помирение със СДС.

Вестник “Демокрация’ 91” не успя да се наложи на пазара и да изпълни ролята си на основен пропагандатор на либералните ценности. Главните причини за това са две. Вестникът много късно и набързо стартира преди началото на предизборната кампания. Това доведе до сериозен бойкот от страна на производителите и актива на СДС и БСП. Не без значение са и сериозните финансови трудности, които изпитваше през цялото си съществуване. От друга страна, имаше сериозно разминаване между раздвояването на функциите му. Изданието на една политическа сила трудно би могло да си извоюва авторитета на обективен информационен източник. От съществено значение е и фактът, че избраната от вестника пропагандна стратегия /а и от коалицията СДС -л като цяло/ - хладна, умерена, ненатрапчива, разумна, не отговаряше на нагласите, очакванията и навиците на българската аудитория в предизборната кампания през 1991 г.

И по време на Избори‘ 91 в. “24 часа” остана верен на своя стил, отличаващ се с новинарски интензитет, лаконичност и стремеж за надпартийност. В жанрово отношение преобладават информационните материали за сметка на аналитичните. Аргументацията се конструира предимно чрез използуване на сигурни факти и чрез апелиране към човешките качества и чувства. Особено отличително е използуването на нов тип заглавия - фактологични /77%/ и повествувателни. Вестникът не дава приоритет на никоя от политическите сили. От общо 109 комуникативни единици, посветени на избори - 36,7% са свързани с неосновни политически сили: 21% - ДПС; 14,7% - СДС-л; 11% - СДС; 8% - БСП; по 2,8% със СДС-ц и БЗНС-е и 1,8 с БЗНС-НП. Като цяло вестникът остава верен на стила си и се стреми да дава обективна информация за предизборната кампания.

 

* * *

Според предварителни прогнози 16 % биха гласували за СДС, 5% - СДС-л, 12% - СДС-ц. Социалнодемографският разрез дава следните данни за структурата на симпатизантите на демократичната опозиция: живеещи в София /СДС - 25%, СДС-л - 10%, СДС-ц - 12%/, учащи /СДС - 30%, СДС-ц - 23%/, интелигенция /СДС - 29%, СДС-л - 11%/, на възраст от 41 до 50 год. /СДС - 20%/, заети в частния сектор /СДС - 30%, СДС-л - 7%, СДС-ц - 23%/, от 18 до 30 год. /СДС-л - 10%, СДС-ц - 20%/ и т.н.^

Предвижданията за СДС бяха в рамките на умерен успех, базиран основно върху социалните групи на младежта, интелигенцията, градското население, социално зрелите и заетите в частния сектор. Изборните резултати сериозно опровергаха прогнозите. На изборите СДС постигна 34,36%. Причините са различни. От една страна, липсата на достатъчно опит на българските социолози и сериозните проблеми с разцеплението в опозиционния политически елит. От друга страна, вероятно за доброто представяне на СДС са изиграли значение и такива фактори като: Московският преврат, многобройните грешки на БСП, доброто пропагандно присъствие на СДС и слабото представяне на центристките формации и по-специално на СДС -л и СДС - ц.

Като цяло представянето на СДС през 1991 г. е по-добро, отколкото през 1990 г. Въпреки допуснатите грешки имаше и много добри попадения. Клипът “Последен валс” изиграва ролята на основен политически афектив, който концентрира смисъла и посоката на психологическия удар, и ориентацията на главната идеологема. Добри са и попаденията с основния лозунг “Утре започва от днес” и фразата на Ф. Димитров за “нормалната държава”. Сравнително по-слабо е представянето на СДС в някои от дебатите. Образът на СДС, изграден в радио- и телевизионните дискусии, като цяло е неубедителен.

Лидерите на СДС не успяват да се концентрират върху обсъжданите проблеми и демонстрират агресивно поведение и нежелание за диалог. Силен ефект има и апелът на СДС да не се гласува за сините “люспи”, тъй като те няма да успеят да прескочат бариерата от 4% и техните гласове ще се изгубят за демократичната опозиция, от което ще спечели БСП.

За разлика от СДС, СДС-ц и СДС-л получават значително по-малко проценти от прогнозите - 3,2% и 2,8%. Въпреки доброто представяне на двете СДС-та с тирета в пропагандните изяви, сериозно се чувствуваше разминаване с действителността. Причините са преди всичко психологически и организационни. Ограниченото време не дава възможност на светлосините да изградят корпоративния образ на своите формации в масовото съзнание на избирателя. Въпреки умелото заемане на характерната либерална ниша от СДС-л, забавната игра в клиповете и съвкупното артистично поведение на лидерите, те не успяват да превъзмогнат отрицателните натрупвания и неустановения образ на “ сините либерали” в масовото съзнание. Съществен проблем пред тях е и липсата на либерални нагласи сред избирателите като цяло. Разцеплението в партии, сформирали коалициите СДС-л и СДС-ц сериозно се отразява на организационния им потенциал.

Въпреки традициите на земеделската идея в масовото съзнание, БЗНС-е и БЗНС-НП се провалят на изборите през 1991 г. Прогнозите от 13% за БЗНС/е/ се стопяват на 3,86% след крайно посредствена предизборна кампания.

В заключение може да се направи изводът, че умелото провеждане на предизборна пропаганда играе важна роля при равни други условия. Липсата на либерални традиции и нагласи в българското общество попречи на СДС-л и СДС-ц въпреки умело проведената пропаганда. Организационната слабост и липсата на достатъчно влияние в обществото особено силно се отразяват на светлосините във включването на техни прояви в общия информационен медиен поток. В същото време земеделските съюзи и особено БЗНС-е, които се ползуват с популярност и традиция, се провалиха след крайно неудачна предизборна кампания, която издава липса на професионализъм.

Независимо от твърденията на анкетираните, че са повлияни от пропагандата в радиото, телевизията и пресата /54%/, двуполюсният модел на масовото съзнание надделява. Като цяло през 1991 г. изборната пропаганда не потвърждава очакванията, че ще спечелят тези, които по-добре се представят в медиите. Това се дължи на факта, че има сериозно разминаване между желаната и реалната действителност.

 

3. Президентски избори ‘ 92 г.

Най-добра представа за предизборната кампания през 1992 г. ни дава изборната пропаганда, реализирана чрез медиите и специално телевизията. Пропагандната кампания по електронните медии беше предварително ограничена от парламента. Всички кандидати имат право на встъпително и заключително обръщение и се предвижда 60 мин. диспут при евентуален втори тур.

Телевизионните обръщения обхващат общо 220 минути /10 мин - кандидати на парламентарни политически сили; 180 мин. - кандидати на извънпарламентарни партии и коалиции; 30 мин. - независими кандидати/. Повечето обръщения са насочени към важни проблеми на народа и имат силно изразен популистки характер. Фокусът се концентрира около: националния въпрос и отношението към ДПС; кризата и растящата безработица; производството и бизнесът. Широко застъпеният антикомунизъм в парламентарните избори’ 91 е заменен от явен антижелевизъм. Много лични упреци и нападки са насочени към действията на президента Ж. Желев във връзка с досегашната му политика и отношението по националния въпрос. Завършен вид антижелевизмът придобива с фразата “Ж. Желев - метреса на два режима...” /Сл. Цанков/.

Политическият жаргон на трите водещи тандема акцентира върху различни моменти. Желев - Димитрова наблягат върху изграждането на “България като остров на социална и политическа стабилност”. Вълканов - Воденичаров акцентират върху разбирането за “демокрация” - “Демокрацията е неделима... Няма демокрация там, където тя съществува само за отделни части на обществото...Демокрация и човешки права не могат да бъдат гарантирани при еднопартийна система”. Екипът на Петрушев - Берон апелира да се превъзмогне пропорционалния принцип на “политическите цветове” и гласуването за мажоритарен избор: “Опитайте се да не бъдете оцветени, да не бъдете партийни, няма сини, няма червени, няма седесари, няма социалисти. Има само българи и български интереси”.

На президентските избори през 1992 г. една от най-силните страни на кандидатите на СДС е ясната политическа платформа, съдържаща основните приоритети при евентуално изпълнение на правомощията. Важна роля за фиксирането на идейното пространство, за избора на стратегия и тактика имат ключовите думи. При Ж. Желев и Бл. Димитрова ключовите думи са свързани с икономическата реформа /”приватизация”, “реституция”, “инвестиции”/ и проблема за гражданското общество /”общество”, “Балканите”, “родова общност”/. При независимия червен екип, езиков жалон е името “Желев”: С него се търси персоналната вина на действащия президент за нерешените проблеми на нацията. Често се използуват и понятия, свързани с бъдещето законодателство и националния въпрос /”законност”, “социалност”, “етнонационална държава”, “български народ”/. При тандема Петрушев - Берон, името “Желев” е отново ключова дума, в която е вложен негативен смисъл. Бъдещето се маркира с думи като - “семейство”, “армия”, “полиция”, “данъчни чадъри”, “лизинг”, “българска земя” и т.н.

В началото на 1992 г. се провежда първият президентски диспут между Ж. Желев и В. Вълканов. Интерес представлява, доколко успяват да проведат диалог, доколко между тях има едно общо семиотично поле, което си служи с един и същ език. Двамата говорят с коренно противоречив език. С фрази като “бавен ход на реформите” и “комунизмът в селото” Ж. Желев търси идентичност със СДС. При независимия В. Вълканов ясно личи връзката с БСП - “син президент”, “синьо правителство ...”, “Министерският съвет работи консервативно...”. При Ж. Желев фразеологичният речник е конструктивен, близо до реалните проблеми и далеч от преките нападки. Езикът на В. Вълканов съдържа аргументация на много тези, които се поднасят под формата на нападки срещу политическата линия на опонента. Езикът на В. Вълканов е насочен към “политическото поле” на СДС, към политиката на президента и правителството и се състои основно от отрицателни аргументи. При Ж. Желев се наблюдава известна насоченост към отделни моменти от дейността на правителството и президента, и политическото поле на БСП. Неговият език се изгражда предимно с положителни аргументи. В. Вълканов акцентира върху грешките в управлението на СДС и почти не се засяга важните национални проблеми. Затова и В. Вълканов говори 44 мин, Ж. Желев - 17 мин /водещият Д. Иванов - 4 мин/.

Опитът за диалог се насочва към маловажни теми и проблеми. Изпуснати са важни области като културата, националната сигурност и механизмите за излизане от кризата. И двамата кандидати затъват в терминологична зависимост и опити да уличат противника си в политическа зависимост от дадена партия.

В своята дискурсна стратегия Ж. Желев често прибягва до дискретни етикети, декларативни и оценъчни глаголи, манипулативни внушения и отрицателни лексикални форми. С дискретните етикети Ж. Желев внушава, че опонетът му няма ясни политически позиции по изключително важни въпроси. Декларативните глаголи Желев използува в атаката си срещу В. Вълканов. Чрез тях и с иронично предположение съобщава намеренията му да бъде обединител на нацията “Около БСП”. С помощта на отрицателните лексикални форми /”но аз не се съгласих”, “не съм поел ангажимент”, “ не се срамувам”, “аз не ви упреквам за това”, “нямам протурска ориентация”/, той се опитва да отхвърли манипулативните внушения на опонента си и да представи своята гледна точка. Желев оспорва позициите на В. Вълканов с оценъчни глаголи от рода на: “не може да не знаете”, “Не изпитвате ли неудобство?”, “защото сте зависим от нея” /БСП - б.а./. Чрез асоциативни връзки Желев манипулативно внушава, че независимият В. Вълканов е кандидат на БСП /няма програма и се ограничава с една публикация във в. “Дума”/. В своето експозе В. Вълканов акцентира върху независимостта си и желанието да бъде президент на всички българи, като се опира на конституцията, която възприема за своя програма. Вълканов също си служи с манипулативни внушения, използувайки фрази от типа: “Абе, Жельо, не си турчин с фес ...”. От формите на конфликтен дискурс най-характерни за В. Вълканов са дискретните етикети от типа на оценъчните глаголи /”това показва, че тя вече е наистина една нова партия”, “не добре разбирате”, “И Вие си вярвате на това?”, “направо фалшива”, “това вече е илюзия”/. Така той се опитва да внуши увереност в собствените си политически позиции. Различните форми на отрицание при него са по-слабо застъпени /”но отказах категорично”, “това не е вярно”, “нищо подобно”/. Чрез индиректно представяне на своите позиции /”това мое качество се оспорва от моите опоненти”/, Вълканов отхвърля дискурса на политическия си опонент и се опитва да манипулира тезите му. Той се опитва да даде манипулативни оценки не само за идейните позиции на Ж. Желев, но и за факти /”тази партия Ви подкрепи преди години”, “отказахте да подкрепите Конституцията”/. Използувайки иронични похвати, Вълканов се опитва да представи опонента си в несериозна и смешна светлина /”Е, г-н Желев, разбрахме, че сте голям обединител”, “знаем доколко разбирате от проценти - философ човек”/. Чрез демаскирането като дискурсна стратегия той цели да покаже това, което премълчава противникът му /”ДПС го нямаше в списъка на партиите, които Ви подкрепят”, “Сега, когато ВИ подкрепи Меди Доган, имате ли протурска ориентация?”/.

В. Вълканов говори значително повече от Ж. Желев. 60% от времето си той отделя за обяснения, оправдания, дребни спорове и препирни. За излагане на идейните си позиции по дискутираните проблеми и защита на личните си качества отделя 22% от времето си. Останалите 18% той използува за атака срещу противника си.

Ж. Желев отделя значително повече време за излагане на собствените си идейни позиции и политически разбирания /40%/. Също така отделя доста време и за атака срущу личността и политическите възгледи на опонента си /35%/. 25% от изказванията му са пропиляни в оправдания, разяснения, дребни политически внушения и трикове.

Интерес представляват и думите, които избягват да използуват дебатиращите. Ж. Желев използува 15 пъти думата “промяна”, а В. Вълканов нито веднъж. Също така независимият кандидат не използува понятия като “собственост”, “управление”, “граждански /социален/ мир”, “гражданско общество” и само веднъж споменава “пазарна икономика” и “бизнес”. Липсата на тези понятия в политическия речник на В. Вълканов говори за отношението му към политическите реформи и неговата лична позиция.

За разлика от Вълканов, при Ж. Желев липсват думи като “правова”, “социална”, “закон”, “държава”, “нация”, “престъпност”, “подкрепа”. Явно така се цели езиково да се маркира различието, въпреки че един кандидат за президент би трябвало да има позиция по тези проблеми.

Телевизионното поведение на Ж. Желев е по-овладяно и спокойно. Той поглежда над 25 пъти към камерата. Има добра визия, което се дължи и на използувания филтър от оператора. Проявява склонност повече към анализи и разсъждения, отколкото към полемика. С усмивката си демонстрира доброжелателност, етичност и неодобрение на силовата атака на опонента. До края на диспута не променя телевизионното си поведение. Умерен е и езикът на жестовете на Ж. Желев. С двете си ръце той прави 24 жеста. Най-често се повтаря жестът с дясната ръка, която държи химикалка /когато изброява подкрепящите го организации/. Когато играе ролята на национален обединител, разтваря двете ръце с длани, обърнати нагоре. При търсенето на защитни аргументи срещу настъпателна позиция на Вълканов, жестикулира с дясната ръка с вдигнат показалец. Когато емоционалното напрежение се покачва, Желев жестикулира с длани, които се събират в юмрук. С езика на жестовете той изразява неудовлетвореност от дребнавата посока на разговора. “Дясната ръка с химикалката” разкрива пишещия интелигент, човекът на словото. “Двете ръце със събрани длани в юмрук” показва един неосъзнат жест, с който “погребва дискусията”.

За разлика от Ж. Желев, В. Вълканов присъствува по- емоционално пред камерата, но натрапчиво се чувствува лошият контакт със зрителя. Лошата визия, подадена от камера без филтър, и прожекторът, забит в очилата му допълнително създават неблагоприятно впечатление. Отразяващата се светлина в очилата му скрива погледа и зрителят остава с впечатлението, че той крие нещо. Това впечатление се засилва и от редките поглеждания към камерата /под 25 пъти/. Речта му е силно артикулирана и богата на емоционални акценти. През цялото време В. Вълканов не спазва регламента на диспута, прекъсва често опонента си и отправя обидни реплики. Като цяло телевизионното му поведение е съдържателно, сугестивно, богато, но емоционално невъздържано. Вълканов непрекъснато поддържа висок градус на напрежение и в речта му има силно изразени интонации.

При В. Вълканов езикът на жестовете е по-богат. Той използува 33 жеста с едната или двете ръце. Най-често използува жест с вдигнат показалец на лявата ръка /когато иска да покаже, дали и доколко е независим от БСП/. С разперени ръце отправя упрек към Желев, че не е успял да обедини нацията. Богатата и емоционално наситена жестикулация визуално илюстрира речта му и е последица от високото напрежение. Лицето му нюансира богата гама от мимики, които кореспондират с цялостното му телевизионно поведение /усмивка, насмешка, ирония, присмех/.

Като цяло при В. Вълканов отсъствува чувство за самоконтрол на телевизионното поведение. На моменти тонът му е морализаторски, постоянно прекъсва опонента и с груби вметвания и обидни реплики. Демонстрира и недопустима фамилиарност за диспут /”Абе, Жел-ю-ю”/. В. Вълканов прекъсва Ж. Желев 121 пъти, главно между 29 и 44-та минута, когато става дума, кой може да бъде независим кандидат и когато го уличава за подкрепата, която ДПС и Ахмед Доган му оказват. При В. Вълканов има три върха на прекъсвания: между 32 и 35-та мин. /спор, кой може да бъде обединител на нацията и около каква програма/; между 41- 50-та мин. /полемика около възникващото опасно единство на властта на СДС, пропуските на правителството и съдебната власт и нарасналата престъпност/; между 56-62-та мин. /проблеми, свързани с реституцията и приватизацията, работата на МС, приетите закони и нашия път към Европа/.

Анализът показва, че поведението и на двамата кандидат-президенти е неубедително. Явно тук си казва думата липсата на опит и изкуственото привнасяне на чужди модели за политическо поведение. Прекъсванията на опонента и при двамата е свързана с ахилесовата им пета. Ж. Желев е най-несигурен и изнервен, когато се говори за ДПС и подкрепата, която му оказва движението. Вълканов е силно разярен, когато става дума за неговата независимост от БСП.

Като цяло Ж. Желев печели със своята коректност, но губи откъм аргументация. Обратно, В. Вълканов печели с аргументи, но губи с настъпателното си, недотам културно поведение. На моменти неговата агресивност стига до гротескни форми, което се засилва и от лошата му визия. Неудобната поза, която заема /на края на стола, който видимо му е неудобен/ и разликата между образа на двамата /вследствие на чистотата и разликата в изображението при използуването на камери с и без филтър, и лошото осветление/ спомага за изграждането на бариерен public relations пред психологическите усилия на зрителите да възприемат неговия телевизионен образ.

Социологическите изследвания показват, че кандидатите на СДС и независимите В. Вълканов и Р. Воденичаров разполагат с твърд електорат. Конкуренцията между двата тандема се води за спечелването на избиратели, които имат коренно различни нагласи и модели на политическо поведение. Преди първия тур се разгръща сериозна борба между Ж. Желев и Г. Петрушев за влияние в големите градове, сред младежите и среднистите.

Независимо от това, разликата в получените гласове на I-ви и II-ри тур от водещите кандидати е чувствителна. На първия тур Желев и Димитрова получават 44,16%, а на втория - 52,85% /разлика - +8,69%/. На втория тур В. Вълканов и Р. Воденичаров спечелват 47,15%, с 16,71% повече, отколкото на първия тур /30,44%/. Явно, проведеният диспут и поведението на Желев и Вълканов си казват думата. Сигурно е, че богатата аргументация и силовото поведение на В. Вълканов при диспута са факторите, които чувствително повишават електоралното му влияние. Явно на електората допада съчетанието на някои политически афективи и ерудицията на В. Вълканов.

Специално внимание заслужава успехът на Г. Петрушев и П. Берон /16,77% на първия тур/. До голяма степен този успех се дължи на личното присъствие на Жорж Ганчев и сполучливото му допълване с П. Берон. От една страна, атрактивността на Ж. Ганчев, умението му да жонглира с думи, да поддържа една и съща акустична марка и умението му да “слезе” до обикновените хора, изиграва голяма роля за сполучливата им пропагандна кампания. От друга страна, двуполюсното противопоставяне на “сини” и “червени” извиква желанието за поява на политически център. Ж. Ганчев и П. Берон успяха да намерят формулата за продаваемост на своята марка и поднесоха един интересен образ на избирателите - усмихнат и жизнерадостен, весел и с чувство за хумор. /14/

Президентските избори през 1992 г. потвърдиха двуполюсното разделение на българското общество. В същото време изграденият имидж на Г. Петрушев и П. Берон и поведението на В. Вълканов в телевизионния диспут доказаха силата на политическия маркетинг и необходимостта от изработване на предварителна стратегия и рекламен план, който да бъдат реализирани в изборния процес.

 

4. Парламентарни избори’ 94

4.1. Ситуационен анализ

В навечерието на избори‘ 94 г. електоралната ситуация е различна с тази през периода 1990-1992 г. Според редица социолози вече може сравнително точно да се оформи типологията на българските избиратели. /15/ С помощта на кластерен анализ Ивайло Парчев обособява пет групи избиратели:

- “червена гвардия” - 22% от целия електорат и 33% от тези, които е най-вероятно да гласуват. Тези избиратели са гласували през 1991 г. за БСП. В демографско отношение това е най-възрастната група и се отличава с висок процент на хората с основно образование. 44% от тези избиратели живеят в селски райони.

Електорална ориентация на петте групи избиратели*

Анализ на съответствието между петте кластера и отговорите на въпроса “За коя партия или коалиция възнамерявате да гласувате?” ^

Този тип избиратели проявяват много силен интерес към политиката, разположени са в левия край на скалата социализъм - либерализъм и са с най-нисък материален статус. Основните им проблеми са пенсиите и цените. Хората, които влизат в този профил имат негативно отношение към президента и са за поддържане на по-тесни връзки с Русия и Сърбия. Очакват от БСП да постигне национален консенсус, по-голяма социална справедливост, да подобри положението на пенсионерите и безработните и да се пребори с престъпността. Четат основно в. “Дума”;

- “червен резерв” - 26% от целия електорат и 11% от тези, които най-вероятно ще гласуват. При тази група се наблюдава ниска избирателна активност /26%/. По 27% няма да гласуват със сигурност или се колебаят. 22% със сигурност ще гласуват за БСП. Като цяло нямат силни политически симпатии. На изборите през 1991 г. не са били склонни да гласуват за СДС. Групата е с по-ниска възраст от тази на твърдия електорат на БСП и безработицата е над средната. Политическият профил показва, че този тип избиратели проявяват най-слаб интерес към политиката, имат леви възгледи и нисък материален статус. Като основен считат проблема за престъпността. Общо взето, групата симпатизира на правителството на Д. Попов, колебае се по отношение на президента и отчасти вярва, че БСП ще изпълни социалната си програма. Във външнополитически план са за неутралитет. Предпочитат в. “24 часа” и в. “Труд”;

- “демократи - идеалисти” - 4% от избирателите и 7% от тези с най-висока вероятност да гласуват. Този тип избиратели е най-твърдото ядро на СДС. Преобладават възрастни, образовани хора и столичани /24%/. При този тип избиратели се наблюдава най-силна нагласа за участие в изборите/97%/ и най-ниско равнище на политически цинизъм. Групата има среден материален статус и заема десния край на скалата социализъм - либерализъм. Като основни проблеми считат връщането на земята и борбата с корупцията. Тези избиратели имат добро мнение за правителството на Ф. Димитров, изпитват смесени чувства към президента и са проевропейски настроени. Скептични са по отношение на управлението на БСП и са склонни да очакват репресии. Четат в. “Демокрация” и др.;

- “демократи-скептици” - 29% от избирателите и 43% от тези с най-висока вероятност да гласуват. Имат висока степен на избирателна активност /89%/, но чувството им за граждански дълг не е силно развито. Повечето от тези хора през 1991 г. са гласували за СДС. 33% са готови отново да гласуват за синята коалиция, а 39% за друга партия. Този тип избиратели са потенциален електорат на центристките формации, но е трудно да бъдат мотивирани. Тази група е със средна възраст, различно образователно равнище и населява предимно големите провинциални градове. Този електорален тип се отличава с най-висока степен на политически цинизъм и има висок материален статус. По скалата ляво - дясно заема средни позиции. За основен проблем считат приватизацията. Профилът има лошо мнение за президента, предпочита Ф. Димитров и е проевропейски и отчасти проамерикански ориентиран. Тези избиратели са скептични по отношение на управлението на БСП и са най-оптимистично настроени за бъдещето. Четат различни вестници;

- разочаровани - 19% от всички избиратели и 6% от тези, които най-вероятно ще гласуват. Около 26% от тези избиратели биха гласували за други партии /извън СДС и БСП/. Това е най-младият и сравнително образован профил, с 30% работници и 20% безработни. Специфичното е, че тук гравитират висок процент етнически турци. Считат за основен проблем безработицата, имат добро мнение за президента и са силно песимистично настроени. Четат в. “24 часа” и в. “Труд”. /фигура 4 - с. 45 - Ив. Парчев - Тел. изсл./

Анализът посочва отново триъгълна конфигурация на електората както през 1991 г. и 1992 г., но третият връх, освен БСП и СДС вече не е ДПС, а постепенно формиращата се “партия” на разочарованите.

Според изследванията на BBSS Gallup International през цялата 1994 г. БСП има сериозно електорално предимство пред СДС. Потенциалните избиратели на БСП се движат между 26-27% и 35-36% от всички избиратели. В същото време за СДС заявяват, че биха гласували значително по-малко - между 15 и 25%.^ /графики 65 и 66 - стр. 131 и 139 - от Индекса на Галъп/.

След провала в управлението на кабинета “Димитров” и превръщането на СДС от управляваща в опозиционна политическа сила, рязко се свива потенциалният електорат на синята коалиция и след втората половина на 1993 г. трайно се ограничава до около 20-24% от гласоподавателите в страната. Тази тенденция се запазва и през 1994 г., като проблематични за СДС са месеците август и септември при поредното разцепление на коалицията. Според социолози от BBSS Gallup International, Ст. Савов е привлякъл около 5% от твърдото синьо ядро.

Динамика на електоралните нагласи

През същото това време електоратът на БСП се отличава с трайна устойчивост. По време на предизборната кампания БСП и коалиция успяват да мобилизират потенциалния си електорат и да прескочат горния му праг с около 5%. За разлика от БСП, СДС успява да мобилизира допълнително само 4% и да преодолее критичния праг, достигнат през лятото и есента на 1994 г. /16/ От направения анализ ясно личи, че след края на 1992 г. има сериозна криза сред електората на СДС. Затова странно изглеждат непрекъснатите напъни на синята коалиция

 

да предизвика предсрочни избори през 1993 г. и 1994 г. Провеждането на предсрочни парламентарни избори със сигурност щяха да завършат с победа за БСП. Може би тя нямаше да бъде така убедителна, както в края на 1994 г. и БСП щеше да бъде принудена да създаде коалиционен кабинет. Явно, кинжалите около Ф. Димитров са търсели предсрочни избори с цел да изолират отделните демократични фракции в парламента и да монополизират дясното пространство. БСП и коалиция предизвиква изборите през 1994 г. с ясната цел да ги спечели и дори да създаде самостоятелно правителство. /17/ По същото време СДС прави опити за предизвикване на избори, декларирайки, че ще ги спечели. Всички предварителни прогнози убедително показваха, че СДС ще загуби със значителна разлика. Поведението на коалицията показва демонстрирано нежелание да се съобрази с реалностите и параноичен стремеж след едни предварително обречени избори да се справи с вътрешните си проблеми.

Укрепващото влияние на БСП личи и при изследване на телевизионния език през м. септември 1992 г. и с.м. 1993 г.^ Социолингвистичният анализ на централните емисии показва, че авторитетът на партиите и лидерите непрекъснато се руши от безспирни компромати и скандали. Най-добри са позициите на БСП - тя заема 14 място в честотната скала. След нея на 19 и 22 място са СДС и ДПС. Засилената употреба на името на БСП се обуславя от нейната тежест в политическия живот.

От изследването може да се направи изводът, че бъдещата лексикална стратегия трябва да има два семантични центъра:

- прагматична лексика, отразяваща конкретни инициативи, свързани със социалния бит;

- лексика на диалог и съгласие, с която да се компенсира умората в обществото от продължителната конфронтация. /18/

При тази ситуация БСП намира по-правилния подход към изборите през 1994 г. За разлика от 1991 г., през 1994 г. БСП успява да създаде реална предизборна коалиция и да и вдъхне живот.

Според социалистическите стратези, БСП трябва да проведе кампания: за мотивиране на твърдото електорално ядро, за мобилизиране на колебаещите се и разочаровани от електоралната периферия; за морално санкциониране на потенциалните гласоподаватели на СДС; сред земеделците в полза на автентичния БЗНС - БЗНС “Ал. Стамболийски”. Като основни целеви групи са определени: прагматично настроени избиратели /работници, безработни и полубезработни, домакини/; симпатизиращи на земеделските идеи; разочаровани от БСП и патриоти.

За да успее предизборната кампания и БСП да получи абсолютно мнозинство в бъдещото Народно събрание, е необходимо да се отчетат обществените очаквания. За това е необходимо БСП да използува социалдемократическа фразеология и да не се допускат грешки. Като потенциални грешки се отчитат: сплашване на разочарованите симпатизанти на СДС и ремотивирането им за активно участие в изборите; изпращане на чисто идеологически послания - кампанията не трябва да се води за “социализъм”, а за реализация на конкретна прагматична платформа за четиригодишния период; да не се подценяват пропагандното значение на идеите за разбирателство, родолюбие и икономически прагматизъм; не бива да се дават глобални оценки за 45-годишния период на социалистическото управление, а да се търси по-балансиран подход. /19/

 

4.2. Медиите и предизборната кампания

Изборната кампания по радиото и телевизията отново се проведе чрез клипове, дебати и обръщения. В резултат на медийната дискриминация парламентарните сили присъствуват десет пъти повече на малкия екран, в сравнение с извънпарламентарните. БСП и СДС разполагат с около 382,5 мин., ДПС с 84,9 мин., а извънпарламентарните партии с по 20,6 мин. Същото съотношение важи и за радиото.

TV форми	Парламентарни партии	Извънпарламентарни партии	Общо
клипове	99 мин.	487 мин.	586 мин.
дебати	720 мин.	180 мин.	900 мин.
обръщения	30 мин.	304 мин.	334 мин.
общо	849 мин.	971 мин.	1820 мин.

Разпределение на телевизионно време по предизборни форми. ^

В медийната си стратегия СДС остава верен на избраната си политическа линия и лексикална ниша. Основният телевизионен лозунг на коалицията е “СДС или те! България или социализъм! Да изберем България!” На изборите през 1994 г. СДС не можа да предложи на политическия пазар нов идеен продукт. Нова е само основната идеологема на сините. През 1991 г. тя беше “антикомунизъм”, а на избори‘ 94 - “социализъм”. По-общото идеологическо отрицание на комунизма и неговите теоретици и практици, основа на сините клипове при предишните избори, през 1994 г. придобива по-конкретна форма.

Демократичната коалиция отново залага на “образа на врага”. Основните врагове сега са Доган и Ананиева, Мичковски и Луканов, Каракачанов и Дертлиев, Василев и Пушкаров, Луджев и Томов. Отрицанието на лявото пространство и политическите врагове се търси на емоционална основа. Ключова дума в сините шлагери е “омраза”, която зрителите свързват с конфронтация и поражда отрицателни психологически нагласи. През 1994 г. агресията на СДС спрямо БСП се изразява чрез ирония и внушения, развенчаващи марксизма, неговите вождове и комунистическите символи. Поетичната метафоричност създава емоционална атмосфера, която има по-нисък политически ефект.

Основните стълбове на пропагандната им кампания - БСП, Ахмед Доган и правителството на Л. Беров - символизират трудностите на преходния период. Сериозна грешка допускат сините стратези, като в своето отрицание и стремеж към конфронтация се доближават до някои маргинални политически среди. Във фразеологията на СДС попадат думи като “мизерия”, “касапница”, “мафия”, “престъпност”, “бандити”, “корупция”, “партийни джуджета” и др. Посланията на СДС са ориентирани към твърдия електорат на коалицията, което допълнително стеснява социалната база в сравнение с 1991 г.

Телевизионните клипове на СДС се подчиняват на два архетипа: споменът от синята победа през 1991 г. /”Последен валс”/ и персонификацията на новия враг /преливането на бюлетини, пуснати за малките формации в урната на социалистите/. Чрез клипа “Последният валс” СДС се опитва да хвърли мостове към романтичния период на раждането на демокрацията. Изиграл важна роля през 1991 г., три години по-късно той е неадекватен на променените условия. През 1991 г. се отрича комунизмът от позициите на много надежди и морален кредит. През 1994 г. тези позиции са стопени и демократичната коалиция съзнателно се самоизолира. Новият враг се персонифицираше чрез образите на предатели, които спомагат за рекомунизацията и връщането на социалистите на власт.

Кадрите с митинги и емоции на привържениците служат повече за самоуспокоение. Като контрапункт са показани гаврошчета, бденията и храмът, които символизират необходимостта от духовно пречистване. Много добре е намерена метафората с вратата, която се отваря и затваря. Тя е символ на светлия лъч и надежда, пробили посткомунистическия мрак при управлението на СДС.

Сюжетът, разкриващ социално-икономическата криза /недоимъкът, опашките, инфлацията, високите цени, хората, които търсят храна в кофите за боклук/, е директно свързан с предателството на Ах. Доган и управлението на проф. Л. Беров.

Особеност на синята телевизионна комуникация през 1994 г. е, че за първи път лексиката и иконографията са сведени предимно до атакуването на твърдия електорат, чийто избор най-малко се влияе по този начин. Така синьото пространство се свежда до минимум и извън него остават другите политически сили, диалогът и общуването, истинските проблеми и грижи за България. Вероятно причина за това е сериозното сътресение сред електората на СДС, което засяга и твърдото ядро след напускането на Демократическата партия и части от РДП и ОХДЦ.

През 1994 г. СДС залага на картата на патриотизма и извежда “България” като ключова дума в основния си предизборен лозунг - “Победа, България!”. Вероятно това е продиктувано и от омразата към един от основните врагове - Ах. Доган и ДПС.

Съдържанието на пропагандата на БСП е издържана в друг стил и тон. При политическите послания на БСП водещи са националната идентичност, грижата за народа и България - “Аз знам, Българийо, че друга няма като теб!”. През 1991 г. БСП залага на “образа на съмишленика” като прави и опит за оневиняване на миналото. През 1994 г. социалистите заложиха изцяло на днешния ден. Последователно е изграден “образа на кризата”, който се свързваше с посткомунистическия преход. Този образ се подсилва чрез символа на люлеещите се два цървула и лозунга “Пет години стигат!” /противопоставени на метронома на СДС и лозунга “45 години стигат”/. Конструктивната позиция на БСП се подчертаваше от лозунгите: “Да спрем разрухата, да обновим България!”, “БСП - градивната сила!”, “Споразумение с народа за бъдещето!”, “Не на разрухата и разпада! Не на безработицата и мизерията! Не на реваншизма и връщането назад! Стига! Дотук! България заслужава друго лице”.

Новата политическа линия на социалистическата партия бе подкрепена от новите лидери на организацията - Жан Виденов, Николай Камов, Янаки Стоилов и коалиционните партньори /Ст. Гайтанджиев/.

За разлика от СДС, БСП не разчита само на твърдия си електорат. Тя се отваря и изпраща послания към селяни и младежи, етнически общности и интелигенция /”БСП ще предостави на българските турци, ромите и българомохамеданите нови възможности за работа”, “тя ще се бори за престижа на българското общество и войнство”, “БСП предлага споразумение с младежта за бъдещето!”/.

Ключови думи и акценти в предизборната лексика на червените са: “България”, “икономика”, “социална политика”, “разруха”, “селско стопанство”, “младеж”, “бъдеще” и др. В сравнение с лексиката на СДС, социалистическата е много по-умерена и по-близка до очакванията на общественото мнение. В същото време повествователният и дидактичен лозунг “БСП - градивната сила!” много по-слабо въздействува от призива “Победа, България!”.

Със своите клипове БСП последователно внушава и изгражда защитна стратегия. Тя е уравновесена, уверена и обърната с лице към тежките проблеми. Иконографията на клиповете се опира върху кризата и недоимъка /люлеещите се цървули/, разпада в селското стопанство, проблемите в армията, трудния живот на етническите общности. Основа на всички клипове е общият въвеждащ анонс - картата на родината, символ на българската земя и народ. Вместо “образа на врага” социалистите предлагат пакет от важни проблеми /криза, инфлация, престъпност и недоимък/. Така чрез клиповете се разширява лявото пространство и разкриват възможност за диалог и сътрудничество. Авторитетът на демократичната левица се допълва от тези на Рита Зюсмунд, Папандреу, Черномирдин и др. Цялата атмосфера създава усещане за стабилност, ред и спокойствие.

Недостатък на червените клипове /както и при СДС/ е широката палитра и липсата на повтаряемост. Политическите внушения се размиват във визуалното разнообразие. Политическият ефект на внушението са снижава и от липсата на клип-център, на идеен център на цялата изборна кампания. Липсва и лозунг-център. Прекалено разводнената лексикография снижава пропагандния ефект. Описанието “БСП - градивната сила” не успява да изпълни функциите на шлагвортна дума.

И през 1994 г. БСП остава вярна на патриотизма и националните идеи. Родината е показана не като символ или име, а като сбор от нерешени проблеми. Патриотизмът се схваща като грижа за доброто бъдеще на народа и страната, докато сините го редуцират до предизборно знаме.

Пропагандата на Народен съюз, ДАР и “Нов избор” се базира на психологическата основа на умерената и разумната политическа стратегия. Те залагат на силното разочарование сред електората на СДС и БСП и на образувалия се вакуум като последица от двуполюсния политически модел. В своите обръщения те залагат предимно на центристки идеи, които на повърхността изглеждат привлекателни за електората. Специално внимание се отделя на младежката аудитория.

“Дума” и “Демокрация” се демократизират

Център на телевизионната пропаганда на Народния съюз са дългогодишните традиции и политическа умереност. Клиповете на БЗНС и ДП правилно са обърнати към потенциалния електорат на съюза, използуват достъпен език и лицата на лидерите си да внушат доверие и сигурност. Традициите и увереното поведение спомогат на коалицията да създаде впечатление, че най-добре може да отстоява центристките идеи, да работи за реформите и да партнира на СДС. Основният проблем на центристките организации и през 1994 г. е отсъствието на траен образ в масовото съзнание, липсата на ясна и позната политическа физиономия.

Към този проблем са насочени лексиката и иконографията на клиповете на ДАР, а и цялата предизборна пропаганда. Чрез модерно мислене и поведение ДАР иска да стабилизира имиджа на коалицията, да изгради образ на демократична алтернатива и да спечели най-вече младежта. С редица лозунги /”ДАР - надежда за всички!”, “ДАР предлага съгласие вместо конфронтация, реализъм вместо демагогия”, “ДАР - защита на българското!”, “ДАР - бъдеще за младите хора!”/ се акцентира върху съгласието и диалога, и различието на новата коалиция от всички останали. Явен е стремежът да се заложи на ценностите и любимите герои на младите /Дони и Момчил, Георги Христов, Кристина Димитрова/ и авторитета на Недялко Йорданов, Дончо Цончев, Николай Волев и Павел Попандов. Беше направен сериозен опит да се прехвърли авторитетът на личности от областта на културата и спорта в сферата на политиката, но това не донесе очаквания изборен ефект.

С улична фразеология ДАР се опитва да изгради образа си на модерна и обединяваща демократична алтернатива. Широко се експлоатират излъганите надежди на сините привърженици и се атакуват скептиците и недоволните от сегашната политика.

Голямото разнообразие на посланията и разноликостта на лидерите /емоционалният Дертлиев, метафоричният Томов и рационалният Василев/ разпиляват пропагандните усилия. Образите на лидерите са прекалено досадни и дидактични и не успяват да спечелят доверието на избирателите. Освен това лидерите имат прекалено много дългове към електората, които не успят да изплатят. Трудно, дори невъзможно е за толкова кратко време старите политически знаци и символи да се превърнат в нови стоки.

Като цяло в предизборната пропаганда на ДАР липсва идеен център, марка и запомнящи се символи. Емблемата на коалицията - пъстрата дъга - няма достатъчна емоционална и смислова натовареност. Въпреки опита за изпращане на диференцирани послания към социалните групи, не е намерен най-верният път за тях.

Неуспехът на ДАР през 1994 г. напомня на изборния провал на БЗНС и другите центристки организации през 1991 г. Коалицията се създаде прекалено късно, за да може да се изгради корпоративен имидж. Личните амбиции на лидерите на четирите формации, влизащи в ДАР, доведоха до непрестанни вътрешни противоречия. Всичко това попречи и на промените в съществуващия имидж на лидерите. Отново както през 1991 г. не стигна добрата воля и желание за създаване на силна центристка коалиция, главно поради междуличностни отношения.

Липсата на професионализъм и далновидност проваля коалицията. В началото на кампанията ДАР стартира добре главно поради очакванията на избирателите. Но към средата на предизборната кампания коалицията започва да се спуска надолу, за да падне под 4%. Това се дължи на липсата на цялостна стратегия, неумението да се изработи адекватен ситуационен анализ, да се изгради рекламен и медиен план, както и да се финансира кампанията. Работата в движение и липсата на подготвени кадри довежда до създаване на бюджет с огромни разходи, без те да могат да бъдат осигурени. Прекалено много пари се изхарчват, без да могат правилно да се разпределят. Допусната бе груба грешка през втората половина на кампанията да бъде спряно финансирането. Резултатите не закъсняват.

В своята програма “Нов избор” залага на изненадата и скандала. Интересен момент е опита да се прехвърли авторитета на Христо Стоичков върху коалицията /плаката с лика на футболиста и клипа/. Опитът остава несполучлив поради три причини - лошо заснетия клип, неясна позиция на “модерния ляв” и желанието за бързи дивиденти. Докато в България се правят опити единствено по време на предизборните кампании набързо да се прехвърли авторитет на известни личности от други сфери в политиката, това няма да донесе резултат. Необходимо е тези личности ясно да изразят позициите си, да свържат имената си трайно с политическите формации и активно да се включат в предизборните кампании.

Ролята на съдържателен център играе клипът с Пепа Николова. В него актрисата вълнуващо изповядва тъжната история на попарената “синя мечта” и “сини надежди”. С този клип се търси път към сърцата на разочарованите сини избиратели.

Оригинални са плакатът и клипът с цветните задници. С тези пропагандни внушения в стил “Бенетон” се прави опит да се предизвика вниманието на избирателите чрез изживения шок и да се излезе от делничната скука. По този начин се прави опит да се отрече образът на цветния двуполюсен модел. Ако “Нов избор” с този подход се е опитал да привлече вниманието, той донякъде успява. Но това не е достатъчно. Липсва положителното внушение и мотивирането на избирателя да гласува за коалицията. С голите цветни задници не просто се предизвиква вниманието, а се шокират избирателите. Консервативните нагласи на българските избиратели са в пълен дисонанс с този директен и вулгарен пропаганден стил. С това внушение се отричат “старите задници”, но не е ясно към какво се апелира. Може би да се направи “нов избор” на “старите задници” Д. Луджев и Ив. Пушкаров.

Много по-добре ориентирана към психологическите особености на българина е предизборната кампания на БББ. Тя изцяло е изградена върху личния имидж на Ж. Ганчев, патриотизма и ясния символ - “България, Бог и Бизнесблок!”. Патриотичната лексика отново е представена чрез шлагер. Жорж Ганчев залага на многократното повторение на една простичка и достъпна за всички песен, в която патриотичните внушения се смесват с обикновен популизъм, с намеци за християнско милосърдие и желание за мирен диалог между етносите. /20/

Кампанията на Ж. Ганчев и БББ през 1994 г. е едно категорично доказателство за силата на политическия маркетинг и телевизионната пропаганда. Печелившата стратегия в клипа на БББ е заложена в емоционалните послания към всекидневното съзнание - кризата и разпадането на държавността, бъдещето на децата ни, разбирателството между етносите, които живеят в родината, християнското милосърдие и любовта като панацея срещу разпада и самоунищожението. Обръщенията са индиректни и ненатрапчиви и ориентирани към широка електорална поддръжка.

Със своя self Image на небрежно облечен и позастаряващ бард, с неизменната китара, с чудесната мелодия на Боб Дилън и трите момичета, символизиращи младото поколение, Ж. Ганчев успя да достигне предимно до младите хора и дребните и средни бизнесмени - нещо, което не успя да направи ДАР.

години	% от електората на БББ	% от цялото електорално тяло		Образование	% от електората на БББ	% от цялото електорално тяло
18-30 г.	46	8		висше	7	3
31-40 г.	29	6		полувисше	7	6
41-50 г.	12	2		средно	72	6
51-60	7	2		основно	11	1
над 60	6	1		по-ниско от основно	3	1

 

Трудова заетост	% от електората на БББ	% от цялото електорално тяло		Трудово заета част	% от електората на БББ	% от цялото електорално тяло
работещ	60	5		работници	53	5
безработен	16	3		служители	21	3
пенсионер	12	2		интелигенция	3	2
незает /учещ, студент, домакиня/	12	11		частен бизнес	23	11

 

Структура на електората на БББ по възраст, образование, трудова заетост и трудово заетата част.^

Прави впечатление, че 9% от всички гласували /75,23%/ признават, че изборното им поведение е повлияно от предизборната кампания. Това са около 470 000 души. 22% от тези, които считат, че изборният им вот е повлиян от изборната кампания, гласуват за БББ /около 105 000 души или близо 2% от гласувалите/. /21/ Следователно на парламентарните избори 4,73% са гласували за БББ на Ж. Ганчев като 2% от тях признават, че са взели решение за изборното си поведение в резултат на предизборната кампания. Трябва да отчитаме и факта, че голяма част от хората считат, че не е “представително” да признават, че са повлияни директно от изборната пропаганда. Тези данни дават основание да считаме, че успехът на БББ се дължи преди всичко на медийната кампания и личния чар на Ж. Ганчев.

Успехът на БББ и Народния съюз е още по-значим, като се има предвид, че се правят сравнително скромни разходи за предизборната кампания. В същото време кампаниите на ДАР и “Нов избор” струват не по-малко от 40 и 20 млн. лв. Само една от четирите организации в ДАР - Зелената партия, участвува с 6,5 млн. лв при изричното решение, че няма да дава пари за предизборните концерти и хепънинги /струващи около 15 млн. лв./ и “ДАРпрес” ООД. Също трябва да се отчита и фактът, че зелените имат най-малко водачи на листи /3/, което също има значение за финансовия дял. /22/

Пропагандата на ДПС остава вярна на наложения стил от предишните избори. Лошото представяне на движението се дължи на разочарованието и тежкото състояние на твърдия електорат на ДПС, лошото му мотивиране чрез техниките на директния маркетинг и силния негативен образ, изграден в информационно пространство преди всичко от СДС. Това показва, че изборната стратегия, изработена от ДПС не е адекватна на промените в обществото.

 

5. Местни избори’ 95

Тепърва предстои да се правят задълбочени анализи и оценки на последната предизборна кампания. Изборният процес през 1995 г. следваше вече наложените модели, но има и собствена специфика. По същество, това са първите самостоятелни местни избори, които съществено се различават от парламентарните и президентските.

На изборите гласуват около 60% от имащите право на глас, като БСП и СДС губят значителна част от електората си от 1994 г. /690 987 и 340279/. /23/ Единствено Народният съюз успява да увеличи в абсолютни цифри гласоподавателите си и да се превърне в реален втори опозиционен център и пълноправен партньор на СДС.

След една година управление, БСП и коалиция успява да спечели и местните избори, но видимо се чувствува умора. Особено сериозен успех левицата постига в бившите окръжни градове като печели кметските места в 23 от тях. Въпреки победата поведението на демократичната левица не е така убедително.

Макар и загубил местните избори, СДС успява да се съвземе и да демонстрира политическо самочувствие. Успехите в София, Пловдив, Варна, Ст. Загора и Габрово се дължат на правилно избраната и изпълнена предизборна стратегия. СДС залага на няколко големи града и концентрира в тях всичките си ресурси. Особено впечатляващи са действията на демократичната коалиция в София и Пловдив. Успехите в тези градове умело се прехвърлят и върху другите населени места чрез средствата за масова информация.

Една от най-професионално планираните и изпълнените кампании /във всички избори досега/ е тази на Ст. Софиянски в София. За пръв път сме свидетели на цялостно изграждане на политическия имидж в рамките на цялата 1995 г. Ст. Софиянски като зам.-председател на НКС на СДС при Ф. Димитров също има вина за изборното поражение на СДС през 1994 г. Той успява да отстъпи встрани и да се подготви за големия си успех. Внимателно и крачка по крачка се изгражда един стабилен и ясен имидж на политик-прагматик. Спечелил вътрешните избори на СДС за кандидат-кмет на София, Софиянски влиза с “летящ старт” и подготвен екип в същинската изборна кампания. За около две седмици в началото на кампанията, докато опоненти на Софиянски още се подготвят, екипът му успява да доизгради и стабилизира в общественото съзнание един ясен психологически образ. Ликът на бъдещия кмет излъчва ведрост и семейни ценности. Той е политик-прагматик с реален опит в управлението, финансист, който се ползува с доверието на западни бизнесмени, любящ и отговорен съпруг и баща. По този начин още преди противниците да се опитат да изградят бариерен public relations, той успява да промени две важни черти от досегашния си образ - нерешителност и компромисност и усещането, че е зависим от хората около него. През третата седмица екипът му започва негативна атака срещу основния противник Р. Инджова. През четвъртата вече се изгражда образът на кмета Софиянски.

Добро впечатление прави работата на екипа на Ст. Софиянски с медиите. Екипът му успява да покрие голяма част от националните медии и чрез директни и индиректни внушения да стигне до широка аудитория. Особено показателни са снимките във в. “24 часа” през първите дни, преди още да е почнала кампанията на В. Йосифов.

В местните избори БСП допуска сериозни грешки. При различна социално-икономическа обстановка и при различни изходни позиции /опозиция и управляващи/ социалистите излизат с един и същ основен лозунг, който през 1995 г. не може да изпълни функциите си. Допусната е грешка на редица места да се състезават официални и независими социалистически кандидати.

Вътрешните противоречия в БСП и липсата на ясно отношение към капитала довежда до сериозни противоречия в изборния процес. След бурни дискусии в София, Русе и др. населени места за кандидат-кметове на БСП са издигнати представителите на едрия капитал. Късното обвързване на БСП в София с “независимия” В. Йосифов довежда до забавяне на кампанията му. Неговият екип и градският предизборен щаб навлизат късно в изборния период, когато вече е оформен имиджът на Ст. Софиянски. С лозунга “Изберете успеха” стратезите на кампанията се опитват да убедят хората да гласуват за идеалния корпоративен кандидат, защото В. Йосифов е банкер. Късното стартиране на кампанията на В. Йосифов, неясната стратегия и липсата на професионализъм довежда до създаване на един имидж на банкера с черни очила, но без съдържание. Това предопределя и изборната загуба.

Докато Ст. Софиянски правилно разполага кампанията си в три вълни и ясно изразен пик преди първия тур, то стратези около В. Йосифов считат, че пикът на неговата кампания трябва да се разположи между двата тура. След като нанася своя удар и взима сериозна цифрова и преди всичко психологическа преднина, Ст. Софиянски отстранява основния си опонент Р. Инджова и може спокойно да изчака резултатите от втория тур. Голямата разлика в полза на кампанията на СДС след първия тур довежда до вътрешни противоречия в социалистическите редици и опит за рязък завой в психологическата ос на предизборната кампания. Докато преди първия тур се прави опит да се изгради имидж на В. Йосифов като на независим банкер, преуспял благодарение на собствените си усилия и възможности, но останал съпричастен към проблемите на обикновените хора, то в периода между двата тура се оказва, че той е “бивш другар”, който трябва да си възстанови членството в партията, че е “български пич”, защото “пие маркови питиета” и че не знае колко му струва кампанията и кой му я плаща. Всичко това довежда до изграждането на един бутафорен антиобраз и резултатите не закъсняват.

Пропагандните материали и използувани техники от екипа на Ст. Софиянски са гъвкави и се прави опит за изграждане на диференцирани послания към различните социални групи - към твърдия електорат; разочарованите симпатизанти, бизнесмени и младежите. В същото време хората на В. Йосифов се използуват сковани карета със снимки като некролози и се пускат послания, без да се отчитат специфичните технически и психологически особености на информационните канали и тяхната аудитория. Посланията на В. Йосифов нямат конкретен адресат. Разчита се на лумпенизираните елементи, които ще хапнат и пийнат на аванта и после ще отидат да гласуват. Прекалено силно е доверието към рефлексите на твърдия социалистически електорат. Смята се, че той отново ще отиде да гласува под строй. Нищо не е направено да се мотивира и стимулира изборното поведение на червените симпатизанти, въпреки че от социологическите проучвания се виждаше, че има едно сериозно недоверие към банкера Йосифов. Сериозен гаф се допуска, като се изневерява на такава сериозна константа като червения цвят на социалистическата марка и върху плакати се тиражира образът на Йосифов на небесносин фон с тъмносин надпис.

Като цяло планирането и изпълнението на предизборните кампании на Ст. Софиянски и В. Йосифов могат да служат като примери и отправни точки в бъдеще как да се реализират предизборни кампании и антикампании.

Изборната кампания на Р. Инджова е по-малко забележима. Това се дължи на желанието да е максимално независима и липсата на достатъчно финансови, организационни и експертни ресурси. По време на кампанията се прави опит да се изведат на преден план нейните силни страни - решителност, некорумпираност, социална чувствителност, но не се прикриват слабите й черти - рязкост и конфликтност в общуването, липсата на политически опит, радикален индивидуализъм, неумение да комуникира с медиите и склонност към прибързани действия. Това довежда до изграждането на един размит и неясен образ, който трудно може да привлече голяма част от разочарованите хора от СДС и БСП. В същото време усилията, които са вложени в столичната кампания на Народния съюз, и обвързването с популярната служебна премиерка довежда до трансформиране на част от положителните дивиденти и прехвърлянето им чрез СМИ в провинцията.

Всичко това, както и обществените очаквания, води до избистряне на корпоративния имидж на Народния съюз и постигането на сериозен успех в изборите.

И през 1995 г. СМК изиграха сериозна роля в провеждането на изборите. Бяхме свидетели на редица нови елементи. За пръв път в предизборната борба се включиха частни телевизионни станции. Успешен дебют направи Нова телевизия с организирането на кметски диспут между Р. Инджова, Ст. Софиянски, В. Йосифов и шефовете на предизборните им щабове. За пръв път в София и страната се използуваха възможностите на кабелните телевизии, но като цяло бяха подценени възможностите им. Специално внимание и изследване заслужава безпрецедентната медийна война между “Пресгрупа 168 часа” и “Медиа холдинг”.

* * *

Анализът на политическите процеси и на предизборните кампании ясно показва един постепенен стремеж за по-професионално отношение към политическия процес. Явно е желанието за творческо прилагане на постиженията на политическия маркетинг, независимо от допуснатите грешки. Преходният период се характеризира с частично прилагане на отделни елементи на съвременната политическа комуникация. Със задълбочаването на демократичните процеси политическият живот и предизборните кампании по-цялостно ще използуват възможностите на политическия маркетинг.

 

Заключение

Съвременните високи технологии и мултимедии дават огромни възможности за развитието на маркетинга и рекламата във всички обществени сфери. Важна роля играят и в политическата система. Силата на тези средства поставя пред сериозно изпитание днешната политическа система, която се е създала при други условия. Често новите СМИ изместват диалога от предизборния дебат, дори симулират диалог.

Политиката е преди всичко вземане, отстояване и прокарване на сложни и трудни решения в социално-икономическата сфера. В същото време сложните проблеми са трудно разбираеми от обикновените граждани. Също така, когато се налага да се вземат непопулярни решения, се засилва недоволството към политиците и партиите, които прокарват тези идеи. “...Новите технологии често увеличават властта, с чиято помощ можем да постигнем стари цели, а новите политически средства позволяват на политиците да търсят бързо осигуряване на гласове и висока степен на одобрение и в същото време да пренебрегват истинското значение на онова, което правим. Ние обръщаме все повече внимание на формата за сметка на съдържанието. И тъй като съдържанието в политиката означава взимане на трудни решения, именно трудните решения се изключват винаги, когато е възможно. Те се прикриват, подценяват, отлагат и пренебрегват. Вниманието на гласоподавателите се отклонява с всякакви находчиви и силно въздействуващи манипулативни послания. Средствата стават цел. Тактиката преобладава над принципите. Прекалено често самите принципи се превръщат в тактика, за да бъдат променяни, когато обстоятелствата позволяват...” /1/ Така политиката се изпразва от съдържанието, остават само зрелищата, а чрез манипулативни образи и послания се внушава на “гладните” хора, че са “сити”.

В телевизионния век често аргументираните мнения се подменят от имиджи, създадени посредством електронните медии. Успехът на кандидатите зависи повече от външния ефект и умелата визуална реторика, отколкото от логиката, познанията и опита. Съществува реална опасност владеенето на гласа, десетсекундните “звукови хапки”, заразителните и въздействуващи лозунги и цитати, модните политически фрази и др. елементи на модерната политика, да я подменят и изпразнят от съдържание.

Чрез тези техники могат да се създадат фалшиви послания, които да подменят идеите на политиците и тяхната истинска същност. Това може да се получи, когато фалшът има по-голям успех на “пазара за власт”. Всичко това крие опасност при сериозна криза управляващите да постъпват безотговорно, вследствие на което да се стигне до изкуствено създадени сериозни проблеми.

Липсата на диалог и търсене на решения поражда скептицизъм сред широката общественост и чувство, че политическата система е в дълбока криза. На това се дължи и засилващото се електорално влияние на партиите на негласуващите. Засилва се и цинизмът, непрекъснатите обещания, в които самите политици не вярват.

Изхождайки от виждането, че маркетингът в различните сфери играе важна роля за задоволяване на човешките потребности, то и в политиката маркетингът и съвременните технологии трябва да спомогнат за по-доброто функциониране на политическата система и благоденствието на хората. Всичко това може да се получи като се намери баланс между достъпното представяне на политическите идеи, заинтригуването на аудиторията и поддържането на силно аргументирана диалогичност в обществения дебат. Това ще доведе до засилване на устоите на гражданското общество, което ще създаде регулатори за морала и етиката в обществената сфера.

Съществена роля в този процес играят свободата на словото и медиите. Те са призвани да осъществят граждански контрол и да създадат нетърпимост към партии и лидери, които се интересуват само от личните си интереси и не са в състояние да предложат и реализират идеи, които ще спомагат за решаването на проблемите на всички граждани. Медиите днес са призвани да бъдат будната гражданска съвест и да контролират обещанията и действията на политиците.

Затова, когато днес България тръгва по пътя на демократичното развитие и се стреми към достигането на западноевропейските ценности и стандарт, трябва да се отчитат и някои неблагополучия, за да може своевременно да ги избегне. Съчетанието на съвременните техники на комуникация, които имат сериозни манипулативни възможности и недостатъчното ниво и степен на формиране на гражданско общество и политическа култура, крият сериозна опасност за демократичното развитие на страната. Тоталитарният контрол на комунистическата партия може да бъде заменен от тоталитарния режим на един нов многопартиен политически и икономически елит посредством финансовия и административен контрол над “независимите” и държавните медии.

Това налага създаването на обществени електронни медии и създаване на кодекс на специалистите, които се занимават с политическа комуникация и търсенето на баланс в политическия дебат. Западноевропейският модел на политическо общуване в по-голяма степен отговаря на тези условия, отколкото американският.

За кратко време през преходния период основните политически сили усвоиха и приложиха елементи от съвременния политически маркетинг. Няма съмнение, че в най-скоро време ще бъдем свидетели в изработването и осъществяването на цялостни маркетингови концепции в политическата сфера. Затова е необходимо българските специалисти не сляпо да копират чуждия опит, а творчески да го прилагат, за да се избегнат някои залитания, които се допускат в САЩ и Западна Европа, и по-пълно да се отговори на реалните интереси на българското общество.

 

-------------------------------------------------------------------------------------

Бележки

ПУБЛИКУВАНИЯТ ТЕКСТ ПРЕДСТАВЛЯВА ВТОРА И ТРЕТА ГЛАВА ОТ ТРУДА НА БОРИСЛАВ ВИЛАРОВ "ПОЛИТИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ". ТРУДЪТ Е ПИСАН ПРЕЗ 1995 Г.

Глава първа

1. Митев, П.-Е. Посттоталитарното развитие: Протодемокрация или проавторитарни режими. Алтернативни варианти пред България. /Тезиси/. С., 6-7 ноември 1993 г. /Доклад пред Международен уъркшоп “Бъдещата архитектура на сигурността в Централна и Източна Европа”/.

2. Икономиката на България до 1947 година. Автор. колект. с ръководител проф. д-р Ив. Ангелов. БАН, Икономически институт, 1994., с. 3-7.

3. Равносметка за политиките на преход към пазарна икономика. - Демокрация, бр. бр. 263 и 264, 10 и 11 ноем. 1993 г., /Публикация по сп. Проблем економик, Франция/.

4. Аврамов, Р. Отваряне на българската икономика? - Капиталпрес, 18-24 окт. 1993.

5. Попов, Б. Две трети от българите гладуват. - 168 часа, 25-31 дек. 1995. с. 34.

6. Бюлетин за резултатите от изборите, произведени на 18 декември 1994 г., ЦИК, С., 1995.

7. Владикин, Л. История на Търновската конституция. С., 1994, с. 86.

8. Стойчев, Ст. Избирателно законодателство ... с. 35.

9. Пак там, с. 26-43, 99-103, 123-125.

10. Държавен вестник. бр. 66 от 25 юни 1995.

11. Patterson, T. More Style Than Substance: Television News in U. S. National Elections. Maxwell School of Citizenship, Syracuse University, NJ 13244, p. 145-160.

12. Semetco, H. Parties, Leaders and Issuess Images of Britain’s Changing Party System in Television News Coverage of the 1983 and 1987 General Elections Campaigus, UK., 1991, p. 165-180.

13. Хаджийски, Ив. Оптимистична теория за нашия народ. С., 1974, с. 117.

14. Генчев, Н. Социално-психологически типове в българската история. С., 1987, с. 56-59.

15. Хаджийски, Ив. Бит и душевност на нашия народ. С., 1974, с. 269.

16. Тодоров, Ан. Електоралната мобилност: Българският вариант. - Политически изследвания, 1995, N 1, с. 15-34.

17. Вълков, В. Един нетрадиционен поглед върху комунизма в България. - Ново време, 1994, N 3-4, с. 154-158.

18. Пенев, В. Общественото мнение ... с. 209-212.

19. Захариева, М. Културни модели в ситуацията на преход: състояние и тенденции. - В: Сб. Рискове на прехода. Под ред. на проф. д-р Н. Генов, С., 1994, с. 77. /Използувани са данни от емпирични социологически изследвания през 1991, 1992 и 1993 г., проведено от научен колектив с ръководител проф. д-р Н. Генов/.

20. BBSS Gallup International Political & Economic index. Общественото мнение в България. Годишен обзор. С., 1994, с. 196.

21. Захариева, М. Културни модели ... с. 72-102.

22. Ингелхарт, Р. Демокрацията в глобална перспектива. - Социологически проблеми, 1992, N 4, с. 23-25.

23. Недев, Ж. Националната екологична ситуация: фактори и въздействие. - В: Сб. Рискове на прехода ... с. 104-142.

24. Стойчев, Ст. Избирателно законодателство ... с. 69-85. /Използувани са данни от прогнозно проучване на Лабораторията за социални изследвания при СУ “Св. Климент Охридски”. Изследването е извършено на два етапа през април и май 1990 г. То е представително и обхваща 2500 души в 250 гнезда/.

25. Райчев, Ан. Сблъсъкът на трите дефицита в БСП. Макиавелиански модел на конфликта в БСП. - Сега, 1996, N 2, с. 21.

26. Кирилов, Св. Езикът на лозунгите. - Български журналист, ..., N ..., с. 6-8.

27. Кой кой е. Интервю на Илияна Беновска с Ахмед Доган. С., 1992, с. 39.

Глава Втора

1. Маламин, Цв. Ne sutor ultra crepidam. Обущарю, гледай си обувките. - Култура, 1991, бр. 4.

2. Сб. Избори’ 91. Идеологически аспекти. ЦИИ, С., 1994, с. 127-213.

3. Пешева, М. Телевизията - Политическата машина. Изд. къща ЕРКЮЛ, б.г., с. 25-41.

4. Райков, Здр. Избори и масови комуникации. - Български журналист, ..., N .. , с. 2-3.

5. Пак там, с. 2.

6. Пешева, М. Телевизията ... с. 39. / Изследването е осъществено от Факултета по журналистика и масови комуникации/.

7. Сб. Избори’ 91 .. с. 25-126.

8. Пак там, с. 149-152.

9. Маламин, Цв. Изкуството на политическата реклама. - Български журналист, 1993, N 4, с. 4-7.

10. Буруджиева, Т. Политическа реклама в България /избори 1990 и 1991/. - Политически изследвания, 1994, N 2, с. 193-195.

11. Петров, М. Информационно поведение на медиите. - Български журналист, 1992, N 1, с. 2-10.

12. Сб. Избори’ 91 ... с. 331-345.

13. Петров, М. Информационно ... с. 3-9.

14. Пешева, М. Телевизията ... с. 110-153.

15. Парчев, Ив. Българският избирател 1994 г. - Политически изследвания, 1995, N 1, с. 43-46.

16. BBSS GALLUP INTERNATIONAL ... 1995, с. 120-151.

17. Попов, М. Избори’ 94. Електорални нагласи и очаквания. С., 1994, с. 28. /Анализът е изготвен за целите на предизборната кампания на БСП/.

18. Пешева, М. Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт. С., б.г., с. 262-265.

19. Попов, М. Избори’ 94 ... с. 29-31.

20. Пешева, М. Дворецът ... с. 266-301.

21. Стойчев, Ст. Кой кои политици вкара в парламента? - 24 часа, 12 и 13 януари 1995. /Използувани са данни от 6 националнопредставителни проучвания на BBSS GALLUP INTERNATIONAL в периода 25 окт.- 15 дек. 1994 г. и постелекторално представително проучване, проведено между 20 и 24 декември 1994 г./.

22. Шекерова, В. Горянинът Томов поляга на червените. - 168 часа, 12-18 февр. 1996 г.

23. Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 18 декември 1994 г. ЦИК., С., 1995.;Токин, Т. Политическата карта не е нито червена, нито синя, а бяла. - Труд, 6 дек. 1995.

Заключение

1. Гор, Ал. Застрашената земя. Екологията и човешкият дух. С., 1995, с. 223-224.

Литература

1. Аврамов, Р. Отваряне на българската политика? - Капиталпрес, 18-24 окт. 1993.

2. Баджаков, М. Номенклатурната връзка. - Новият политически елит, 1994, пилотен брой, с. 53-57.

3. BBSS GALLUP INTERNATIONAL. Political & Economic index. Общественото мнение в България. Годишен обзор. С., 1994, 220 с.; С., 1995, 212 с.

4. Бонгран, М. Политическият маркетинг. С., 1991, 120 с.

5. Буруджиева, Т. Курс лекции. История и теория на пропагандата: Същност и характер на пропагандата. 14 с.; Пропаганда - теория, техники, ефективност, 8 с.

6. Буруджиева, Т. Политическа реклама в България /избори 1990 и 1991/. - Политически изследвания, 1994, N 2, с. 188-196.

7. Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 18 декември 1994 г., ЦИК, С., 1995, 608 с.

8. Визелхубер, Н. Стратегическият маркетинг. ИКО. С., б.г., с. 20.

9. Владикин, Л. История на Търновската конституция. С., 1994, 288 с.

10. Волф, Я. Маркетинг. С., 1994, 252 с.

11. Вълков, В. Един нетрадиционен поглед върху комунизма в България. - Ново време, 1994, N 3-4, с. 154-158.

12. Генчев, Н. Социално-психологически типове в българската история. С., 1978, 208 с.

13. Глени, М. Историята се повтаря. Източна Европа във века на демокрацията. - Дума, 17 април 1991.

14. Голдмен, С. Как создаётся имидж в американской политике. - США - ЕПИ, 1990, N 10, с. 35-38.

15. Гор, Ал. Застрашената земя. Екологията и човешкият дух. С., 1995, 254 с.

16. Горанов, Г. Левият пробив. - Ново време, 1995, N 1, с. 5-16.

17. Джефкинс, Фр. Въведение в маркетинга, рекламата и паблик рилейшънс. Варна, 1993, 288 с.

18. Доганов, Д. и Ф. Палфи. Рекламата каквато е. С., 1992, 320 с.

19. Държавен вестник. бр. 66 от 25 юли 1995.

20. Енев, Н. За стратегията на социалистическата партия. - Ново време, 1994, N 3-4, с. 127-133.

21. За принципите на формиране и действие, за структурата и състава на общопартийния предизборен център на БСП. - Информационен бюлетин на БСП, 1994, N 12, с. 23-26.

22. За спечелване на местните избори, за силно местно самоуправление и съвременна регионална политика. Резолюция на общопартийната конференция на БСП /28-29 юли 1995 г. /. - Информационен бюлетин на БСП, 1995, N 7-8-9, с. 17-20.

23. Захариева, М. Културни модели в ситуацията на преход: състояние и тенденции. - В: Сб. Рискове на прехода. Под редак. на проф. д-р Н. Генов. С., 1994, 216 с.

24. Икономиката на България до 1997 година. Автор. колект. с ръководител проф. д-р Ив. Ангелов. БАН Икономически институт. С., 1994, 48 с.

25. Инглхарт, Р. Демокрацията в глобална перспектива. - Социологически проблеми, 1992, N 4, с. 23-37.

26. История на връзките с обществеността. Прев. Т. Дронзина. - Връзки с обществеността, 1995, N 1, с. 38-67.

27. Капферер, Ж. Слуховете. Най-старото средство за информация в света. С., 1992, 254 с.

28. Кардоуни, Дж. Как се правят новините. С., 1993, 128 с.

29. Кафтанджиев, Хр. Езикът на рекламата. Графика & текст. С., 1992, 222 с.

30. Кенинг, Т. Психология рекламы. Ее современное состояние и практическое значения. Перев. с нем., М., 1925.

31. Кирилов, Св. Езикът на лозунгите. - Български журналист, 1990, N 7, с. 6-8.

32. Киршнер, Й. Манипулирайте, но правилно. С., 1994. с. 240.

33. Кой кой е. Интервю на Илияна Беновска с Ахмед Доган. С., 1992, 126 с.

34. Кръстев, Св. Цветнология, информация и реклама. С., 1974, с. 39.

35. Кушовска, Л. Предизвикателството на политическия маркетинг. - Социологически проблеми, 1993, N 1, с. 47-55.

36. Льобон, Г. Политическа психология. С., 1993, 280 с.

37. Майър, Ф. Предстоящите президентски избори в САЩ: Полезни ли са или вредни изследванията на общественото мнание. - Спектър, 1992, N 79, с. 44-47.

38. Маламин, Цв. Изкуството на политическата реклама. - Български журналист, 1993, N 4, с. 4-7.

39. Маламин, Цв. Ne sutor ultra crepidam. Обущарю, гледай си обувките. - Култура, 1991, N 4.

40. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. С., 1994, 304 с.

41. Маринов, Р. Подходи в паблик рилейшънс при изграждане на репутацията. - Връзки с обществеността, 1995, N 1, с. 27-37.

42. Маринова, Ел. Маркетинг - продукт, реклама. С, 1992, 308 с.

43. Митев, П.-Е. Посттоталитарното развитие: Протодемокрация или проавторитарни режими. Алтернативни варианти пред България. /Тезиси/. С., 10 с.

44. Наръчник за обучение на политически партии. Международен републикански институт. Прев. и ред. Ст. Коспартов, С., 1993, 62 с.

45. Недев, Ж. Националната екологична ситуация: фактори и взаимодействие. - В: Сб. Рискове на прехода. Под редак. на проф. д-р Н. Генов. С., 1994, 216 с.

46. Николов, Е. Екранната действителност. - Спектър, 1993, N 83.

47. Нюланд, Р. Избирателни системи. Сравнителен анализ. С., 1993, 128 с.

48. Оксли, Х. Принципи на пъблик рилейшънс. Бургас, 1993. 148 с.

49. Парчев, Йв. Българският избирател 1994 г. - Политически изселедвания, 1995, N 1, с. 35-46.

50. Пенев, В. За реалностите на българския политически живот. - Ново време, 1994, N 3-4, с. 45-53.

51. Пенев, В. Общественото мнение като фактор в политическия живот у нас. С., 1990, 233 с.

52. Петров, Ан. Лозунгът. Българинът излезе на площадите. С., 1994, 136 с.

53. Петров, М. Предизборна кампания ‘91. Информационно поведение на медиите. - Български журналист, 1992, N 1, с. 2-10.

54. Петрова, А. Имиджът в рекламната практика. - Връзки с обществеността, 1995, N 1, с. 18-26.

55. Петрова, Д. Синият елит. - ПИК, 1992, N 3, с. 13-14; N 4, с. 2-3; СДС, Конституцията и предизборната кампания. - ПИК, 1992, N 5, с. 9-11.

56. Пешева, М. Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт. С., б.г. 398 с.

57. Пешева, М. Телевизията - Политическата машина. Изд. къща ЕРКЮЛ, б.г., 274 с.

58. Пиргова, М. Политическите модели, които формират плуралистична политическа система в България. - Bulgarian Quarterly, есен - зима 1992, с. 71-79.

59. Попов, Б. Две трети от българите гладуват. - 168 часа, 25-31 дек. 1995, с. 34.

60. Попов, М. Избори’ 94. Електорални нагласи и очаквания. /Анализът е изготвен за целите на предизборната кампания на БСП/. С., 1994, 31 с.

61. Попов, М. Индустрия образов. М., 1981, с. 261.

62. Попов, М. Социалистите на власт: Време за истини. - Ново време, 1995, N 1, с. 17-25.

63. Прангишвили, А. С. Исслеводания по психологии установки. Тбилиси, 1967, 340 с.

64. Предизборна платформа на БСП. - Информационен бюлетин на БСП, 1989, N 12, с. 3-22.

65. Равносметка за политиките на преход към пазарна икономика. - Демокрация, бр. бр, 263 и 264, от 10 и 11 ноем. 1993. /Публикация по сп. Проблем економик. Франция/.

66. Райков, Здр. Избори и Масови комуникации. - Български журналист, 1990, N 11-12, с. 2-4.

67. Райков, Здр. Предизборно студио’ 90. - Български журналист, 1990, N 9, с. 8-9.

68. Райчев, Ан. Сблъсъкът на трите дефицита в БСП. Макиавелиански модел на конфликта в БСП. - Сега, 1996, N 2. с. 21-22.

69. Ралева, Н. и Л. Канева. Политически маркетинг: въведение в проблематиката. - Политически изследвания, 1993, N 2, с. 71-83.

70. Ралева, Н., Канева, Л. и М. Йорданова. Изборите. Формули за успеха. С., 1991, 80 с.

71. Сб. Избори’ 91. Идеологически аспекти. ЦИИ, С., 1994, 484 с.

72. Сб. Комуникацията. С., 1992, 143 с.

73. Сб. Психотехника на убеждаващото въздействие. С., 1992, 170 с.

74. Сегела, Ж. Холивуд пере най-добре. Азбука на рекламата в бизнеса и политиката. С., б.г., 248 с.

75. Стойчев, К. Кой кои политици вкара в парламента? - 24 часа, 12 и 13 януари 1995.

76. Стойчев, Ст. Избирателно законодателство и избори в периода на прехода към демокрация. Критичен анализ. С., 1992, 272 с.

77. Тодоров, Ан. Електоралната мобилност: Българският вариант. - Политически изследвания, 1995, N 1, с. 15-34.

78. Тодоров, Ан. Политически еклектизъм. /Размишления за българския политически модел/. - Ново време, 1994, N 3-4, с. 37-44.

79. Токин, Т. Политическата ни карта не е нито червена, нито синя, а бяла. - Труд, 6 дек. 1995.

80. Томов, Т. и Вл. Михайлов. Политикът е TV образ. - Култура, бр. 14 от 6 април 1990.

81. Узнадзе, Д. М. Експериментальные исследования по психологии установки. Ч. I. Тбилиси, 1958.

82. Фаст, Дж. Езикът на тялото. С., 19931 196 с.

83. Ферел, П. Маркетинг - концепции и стратегии. С., 1994, 400 с.

84. Фишкин, Дж. и Шъдсън, Н. Теледемокрацията. Две мнения. - Спектър, с. 42-50.

85. Фройд, З. Въведение в психоанализата, С., 1990, 551 с.

86. Хаджийски, Ив. Бит и душевност на нашия народ. С., 1966, 463 с.

87. Хаджийски, Ив. Оптимистична теория за нашия народ. С., 1966, 432 с.

88. Хопкинс, Кл. и Рийвс, Р. Научната реклама. Реализмът в рекламата. С., 1994, 304 с.

89. Христов, Г. Предизборната дейност на БСП - съдържание, стил, организация. С., 1991, 91 с.

90. Шекерова, В. Горянинът Томов поляга на червените. - 168 часа, 12-18 февр. 1996.

91. Эдвардс, Ч. и Р. Браун. Реклама в различной торговле в США, М., 1967, 270 с.

92. Boulding, K. The Image. Knowledge in Life and Society. The University of Michigan Press. Ann Arbor, Paperback, 1961.

93. Colly, R. H. Defining Advertising Goals and Measuring Advertising Results. AMA, 1960.

94. Committee on Definitions of the American Marketing Association. A Glossary of Marketing Terms. Chicago, 1960.

95. Diamond, E. The Tin Kazao. Television, Politics and the News. Cambridge /Mass./ and L., 1975.

96. Edward, J. C. and J. G. Payne. Political communication and Persuasion. vol. 8, 1991.

97. Gergen, K. and K. Dakis. The Social construction of the person. K., 1986.

98. Ginnis, M. Marketing Political Candidates: Why all the fuss. 1960.

99. Graber, D. A. Mass Media and American Politics. Washington, D. C. Congressional Quarterly, 1980.

100. Grossman, M. and K. M. Partaying. The White House and News Media.

101. Kotler, Ph. Marketing Management Analysis, Planning and Control. 5^th ed. 1984. Adapted by permission on Prentice-Hall, Ins. Engelwood Cliffc, New Yersey.

102. Laswell, H. The structure and function of communication in society. In sluman Bruson ed., The Communication of ideas. New York, Harper & Row Publishers, 1948.

103. Maddox, W. S. and R. Robins. How People Magazine. Covers Political Figures. - Journalism Quarterly 58, Spring 1981.

104. Mayer, M. Madison Avenue. Harper and Brothers Publishers. New York, 1958.

105. McGinnis, J. The Selling of the President. 1968. Trident Press. New York, 1969.

106. McLuhan, M. Understanding Media: The Extensions of Man. New York, 1964.

107. McKitterick, J. B. What is the Marketing Management Concept. The Frontiers Action. Chicago: American Marketing Association, 1957.

108. Muller, Cl. The Politics of Communication. New York, Oxford University Press, 1973.

109. Nimmo, D. and J. E. Combs. Subliminal Politics. Engelwood Cliffc, N. J., Prentice-Hall, 1980.

110. Packard, V. The Hidden Persuaders. Cardinal ed. New York, 1959.

111. Patterson, Th. More Style Than Substance: Television News in U. S. National Elections. Maxwell School of Citizenship Syracuse University, NY 132 44.

112. Political Training manual. The Krieble Institute of the Free Congress Foundation. Washington, D. C., 1994, 60 p.

113. Schumpeter, Y. Kapitalismus, Sozialismus und Demokratie. Mьnchen, 1975.

114. Semetco, H. Parties, Leaders and Issues: Images of Britain’s Changing Party System in Television News Coverage of the 1983 and 1987 General Election Campaigus. UK. 1991.

115. Smithe, B. Propaganda in: International Encyclopedia of the Social Sciences, vol. 12, p. 579-587.

116. The Annals of the American Academy of Political and Social Science. vol 398, November, 1971, Philadelphia.

117. Wangen, E. Polit - Marketing. Opladen, 1993.

118. Wolfe, H. Measuring Advertising Effectiveness. New York. National Industrial Conference Board, 1961.

---------------------------------------------------------------------------