| Автори |
Институт по социология при БАН |
| Заглавие | Доклад за някои от най-важните резултати от социологическото изследване на града и селото - 1967 г. |
| Издател | Omda, по проект FFNNIPO_12_00757 на ФНИ при МОН |
| Дата | 17-09-2013 |
| Език | български |
| Раздел | наука, социология |
| Формат | електронно издание - EPUB, FB2 |
| ISBN | 978-954-9719-48-2 EPUB 978-954-9719-49-9 FB2 |
.jpg)
.jpg){kind=icon}
Анотация
Социологическото изследване на града и селото е проведено от Института по социология при БАН от декември 1967 г. до април 1968 г. и анализи и обобщения от щатните и нещатни научни сътрудници на Института по социология в редица колективни и индивидуални научни трудове. Данните от изследването се отнасят за декември 1967 г. Има и данни, които се отнасят за предишни години: към такива данни, използувани в доклада, са посочени годините, за които се отнасят.
Настоящият доклад за резултатите от социологическото изследване на града и селото от 1967 г. се публикува за първи път въз основа на запазена единична бройка от отпечатаните за служебно ползване през 1967 г. екземляри.
Докладът е изработен от авторски колектив в състав: Кръстьо Горанов, Кунчо Грозев, Кръстьо Димитров, Величко Добриянов, Минчо Драганов, Асен Жабленски, Веска Кожухарова, Ружа Маринска, Стоян Михайлов, Живко Ошавков, Христо Петров, Райна Пешева, Иван Стефанов, Ангел Стойчев и Коста Тодоров.
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" при МОН по проект FFNNIPO_12_00757. .jpg)
* * *
СЪДЪРЖАНИЕ
Социологическото изследване на града и селото бе проведено от Института по социология при БАН от декември 1967 г. до април 1968 г. Бяха изследвани 18 994 лица над 16-годишна възраст. Те бяха подбрани по такъв начин (съгласно изискванията на стохастичния репрезентативен метод), че получените резултати важат за цялото българско население над 16 — годишна възраст. Изследването бе проведено от 28 главни научни ръководители, 265 районни научни ръководители, 3 443 анкетьори и 1 74 лекари.
Институтът по социология вече разполага с основните резултати от изследването. От тези резултати се вижда, че изследването е извършено с изключително голям успех. Това означава, преди всичко, че бяха определени и правилно приложени най-подходящи научни методи за подбиране на лицата, за набиране на конкретната социологическа информация и за нейната обработка на електронни изчислителни машини. Благодарение на тези методи, както и на добросъвестната работа на научните ръководители, анкетьорите и лекарите, които предварително получиха специална подготовка под ръководството на Института, за пръв път в нашата страна бе събрана точна научна конкретна информация по най-съществените въпроси, отнасящи се до почти цялостната социологическа структура на българското население над 16 — годишна възраст.
За голямо съжаление разработката на данните много се забави. Основната причина за това е от чисто технически характер. Става дума по-конкретно за сегашното състояние и организация на изчислителните центрове у нас.
Както бе посочено, изследването завърши през април 1968 г; От април до август 1968 г. бе извършен научен контрол на попълнените анкетни карти и бе изработена номенклатура за шифриране. През това време Институтът разговаря с различни изчислителни центрове в София, но не можа да осигури шифрирането, перфорирането и анализа на данните да бъде извършено от един изчислителен център, въпреки че с писмо N2 415/19 юли 1968 г. потърсихме помощта на Държавния комитет за наука и технически прогрес и на Центъра по кибернетика при същия комитет. С помощта на Комитета за наука и технически прогрес сключихме договор с Изчислителния център при Държавното управление за информация (на 3 август 1968 г.), който се задължи до 31 декември 1968 г; да извърши шифриране, перфорация, верификационен контрол и уточняване на перфорираните данни. Изчислителният център при ДУИ отказа да извърши анализа на данните на електронни машини, с които разполага, поради липса на свободно машинно време. Поради това коригирането на перфорацията и нейния анализ се реши да бъде извършено на електронно-изчислителна машина "Факома 280-30" при Изчислителния център на Държавния комитет за планиране и при Завода за изчислителна техника. Но от тези два изчислителни центрове за цялата 1969 г. ни бе отпуснато много малко машинно време — всичко 220 часа и то нередовно по 1-2 часа на ден. Това време бе използувано изключително за проверка на шифрирането и на перфорацията, които Изчислителният център при ДУИ бе извършил с много грешки. Поради всичко това уточнената информация бе записана на ленти едва през февруари 1970 г. Тъй като електронно-изчислителната машина "Факома" няма стандартна програма, още през есента на 1968 г. чрез Научно-техническия съюз по машиностроене сключихме договор с 10 програмисти. Изработените от тях програми бяха изпробвани и уточнени в Завода за изчислителна техника от февруари до юни т.г. И от юни досега бе извършен анализ на основната информация от изследването, за който стана вече дума.
Настоящият доклад е пръв вариант на представяне и интерпретация на данните от изследването. Той е изработен за кратко време, за да може резултатите от изследването да бъдат използувани при подготовката на материалите за Десетия конгрес на БКП. Поради това усилията на авторския колектив бяха насочени главно към прегледно представяне на най-съществените данни с най-необходимата кратка интерпретация; социологическият анализ е твърде ограничен — отнася се само до някои най-важни взаимозависимости между изследваните обществени явления.
Цялата богата конкретна информация, набрана при изследването, от началото на т.г. ще бъде подложена на обстойни разностранни социологически анализи и обобщения от щатните и нещатни научни сътрудници на Института по социология в редица колективни и индивидуални научни трудове. Колективни трудове ще бъдат написани на следните теми: "Изграждане и развитие на социализма в българското село" и "Социологическата структура на социалистическото общество в НРБ". Други трудове ще бъдат написани на следните теми: "Социално-класовата структура на социалистическото общество в НРБ", "Социология на политиката", "Социалната обусловеност на правното съзнание", "Социология на изкуството", "Социология на религията", "Социологическа характеристика на българската интелигенция", "Социология на образованието", "Социализация на научните знания", "Социално-политическият облик на българската младеж", социологически аспекти на физкултурата и спорта", "Здравеопазването в социалистическа България", "Социалната психика на българския селянин — кооператор". Ще бъдат написани и научни трудове по социологическите проблеми на комуникациите, самообразованието, морала, бита и др.
Настоящият доклад е изработен от авторски колектив в състав: Кръстьо Горанов, Кунчо Грозев, Кръстьо Димитров, Величко Добриянов, Минчо Драганов, Асен Жабленски, Веска Кожухарова, Ружа Маринска, Стоян Михайлов, Живко Ошавков, Христо Петров, Райна Пешева, Иван Стефанов, Ангел Стойчев и Коста Тодоров. Данните от изследването се отнасят за декември 1967 г. Има и данни, които се отнасят за предишни години: към такива данни, използувани в доклада, са посочени годините, за които се отнасят.
Докладът има следните раздели:
I. Социално-класова структура (стр. 4).
II. Производителни сили (стр. 29).
III. Политика (стр. 50).
IV. Социално-политическият облик на българската младеж (стр. 97).
V. Изкуство, образование и комуникации (стр. 121).
VI. Морал (стр. 171).
VII. Религия (стр. 193).
VIII. Материален бит (стр. 203).
IX. Здравеопазване (стр. 241).
X. Физкултура и спорт (стр. 261).
В теоретическия модел на изследването на града и селото социално-класовата структура на нашето общество е разграничена от неговата социологическа структура. Социално-класовата структура на социалистическото общество е онази обективно детерминирана от икономическите отношения съвкупност от класи и социални групи, в и чрез дейността, на която съществува и се възпроизвежда обществото, неговата структура като цялостен социален организъм.
В нашия анализ изследването и очертаването на реалната социална структура на съвременното социалистическо общество се извършва въз основа на четири главни критерии: отношението към формата на собственост, мястото (функциите) в системата на общественото производство, равнището и формата на доходите и образованието и квалификацията.
По първия и основен критерий — отношението към формата на собственост — работническата класа и селяните — кооператори, които са двете основни дружески класи на нашето общество, се разграничават както помежду си, така и от запазилите се незначителни дребнособственически слоеве в лицето на частните занаятчии, търговци, земеделски стопани и частнопрактикуващите от средите на свободните професии, а също и от кооперираните занаятчии, които са свързани с кооперативната форма на социалистическата собственост, но в областта на занаятите и комунално-битовото обслужване.
Този критерии обаче не може да разграничи работническата класа и селяните-кооператори от служащите и интелигенцията. Определени слоеве от последните са свързани или предимно с работническата класа, или със селяните — кооператори, имат еднакво с тях отношение към средствата за производство, бидейки техни съсобственици, В случая решаваща роля играе Лениновият критерий "място (функции) в системата на общественото производство (общественото разделение на труда)". В процесите на сближаването (преплитане, сливане), които се извършват между двете форми на социалистическата собственост при изграждането на зряло социалистическо общество, на преден план излиза именно въпросният критерий, а заедно с него и вътрекласовите различия, доколкото характерът на функциите в системата на общественото разделение на труда съществено влияе на доходите, начина на живот, духовния облик и другите социални белези на хората и е съществен критерий за разграничаването на вътрекласовите социални групи. По този критерий ние разграничаваме по-специално такива две основни групи на работническата класа, каквито са промишлените и селскостопанските работници (заетите в ДЗС, МТС и РТС), работническата класа от служащите и интелигенцията, основните слоеве на интелигенцията в лицето на изпълнителската, творческата и ръководителската интелигенция.
Особено важна роля за социалната диференциация в социалистическото общество играе такта синтетичен критерий, какъвто е равнището и формата на доходите. В социалистическия принцип на разпределение, който е единствено възможният, е общественоцелесъобразен за първата фаза на комунистическото общество, намират израз не само формата на собствеността, но и характерът на обективно изпълняваните от дадената социална група функции в системата на целокупния обществен организъм. Различните обществени функции изискват различно количество и качество труд, следователно и неизбежно предполагат известно социално неравенство, намиращо израз в равнището на доходите, бита и т.н.
Дотолкова обаче, доколкото в условията на извършващата се научно-техническа революция, която е органическа потребност и фактор за изграждането на зряло социалистическо общество, характери на обществените функции на всяка социална група неизбежно изисква и определена степен на образование и квалификация; последните тук стават изключително важен критерий в социалната диференциация. Мястото на хората в социално-класовата структура започва все повече да се определя от вида и степента на завършеното образование, от равнището на тяхната квалификация; Видът и степента на завишеното образование и достигната квалификация влияе не само за това в коя основна социална група ще попадне даден член на социалистическото общество. Те определят и неговото място в квалификационната структура на съответната група, т.е. дали ще бъде нискоквалифициран, средноквалифициран или висококвалифициран работник, кооператор и т.н., а следователно и равнището на неговите доходи, бит и т.н.
В сравнение с преходния период и особено с капитализма в социално-класовата структура на страната са настъпили коренни количествени и качествени изменения. Бившите експлоататорски класи са напълно ликвидирани. Градските и селски дребнобуржоазни слоеве почти изчезнаха. В процеса на преобразуване на буржоазните обществени отношения в социалистически тези слоеве се вляха в работническата класа, селяните-кооператори, кооперираните занаятчии, служителите и интелигенцията — най-типичните и масови социални групи на социалистическото общество.
Пълното господство на социалистическите обществени отношения обуслови не само неантагонистическия характер на социалната структура на социалистическото общество, но и новата природа и структура на всички социални групи, съществуващи в това общество. Разбира се, поради това че излиза непосредствено от капитализма социално — класовата структура на нисшата фаза комунистическо общество носи "родилните петна" (Маркс) на капитализма.
Изследването напълно потвърди нашата работна хипотеза за социалната структура на съвременното ни общество, основаваща се на изброените по-горе четири основни критерии. Следващата таблица дава представа за социално-класовата структура на нашата страна в края на декември 1967 г.
Таблица 1
В резултат от индустриализацията на страната и превръщането й от аграрна в промишлено — аграрна, работническата класа вече съставлява около 39.07 % от населението1 (в буржоазна България 16.01 %) и представлява най-голямата социална група, даваща основния облик на социалната структура. Високите темпове на възпроизводството на работническата класа, определящото място на едрото промишлено производство в народното стопанство и в целия социален организъм, както и бързото увеличение на нейния числен състав за сметка на такива най-важни перспективни отрасли в промишлеността като машиностроенето, приборостроенето, металургията, химията, електроенергията, радиоелектрониката и др., нейните традиционни добродетели като колективизъм, другарска взаимопомощ, трудолюбие, високо чувство за класова отговорност и дисциплина, преданост и вярност към социалистическия обществен строй и пролетарския интернационализъм и др.п., засилването на тенденцията към по-равномерното й селищно — териториално разпределение — всичко това по естествен начин засилва нейната ръководна роля.
Според данните на нашето изследване, 51.80 % от градското население са работници (47.92 % във всички отрасли без земеделието и 3.38 % — селскостопански работници в ДЗС, МТС и РТС), а от цялото селско население работниците са — 29.64 % (20.07 % във всички отрасли без земеделието и 9, 57 % са селскостопански работници в ДЗС, МТС и РТС). Без съмнение създаването на агропромишлените комплекси и все по-засилващата се равномерност в селищно — районното разпределение на промишлените производителни сили ще създава в бъдеще още по-благоприятни условия за засилване ръководната роля на работническата класа.
Засега селскостопанските работници все още не са достатъчно интегрирани в работническата класа. Макар че по форма на собственост, начин на заплащане и социално осигуряване имат еднакво положение с промишлените работници, те съществено се различават от последните както поради функционалната роля на земеделското производство в народното стопанство и социалния организъм като цяло, така и най-вече по характера на своя труд. Независимо от новите тенденции към разширеното навлизане на механизацията, автоматизацията, химизацията и науката в земеделието, като цяло на сегашния етап характерът на труда на селскостопанските работници, а заедно о него и тяхното образователно-квалификационно равнище, психика и начин на живот са по-близки до тези на селяните-кооператори, отколкото до промишлените работници. Посредством своята лична собственост, която е почти идентична с тази на кооператорите, съвременният селскостопански работник, чието относително тегло в социално-класовата структура е 7.14 % (3.88 % в града, и 9.57 % в селото), а по отношение на цялата работническа класа — 18.29% фактически представлява своеобразен междинен слой между работническата класа и селяните-кооператори. Както при селскостопанските работници от ДЗС, МТС и РТС, така и при селяните-кооператори личното стопанство от социално-класова гледна точка играе ролята на икономически фактор, поддържащ дребнособственическата психика, сближава ги по начин на живот, структура на свободното време и т.н. От гледна точка обаче на общите тенденции в промишленото и селскостопанско производство селскостопанските работници все по-пълно ще се интегрират в работническата класа, превръщайки се в неин важен отряд. Разбира се, това ще става не за сметка на отдалечаването им по социално-икономически и духовни признаци от селяните-кооператори, защото и в последните се извършват аналогични процеси на сближаване с работническата класа.
Най-радикални социално-класови изменения настъпиха в селото. Кооперативният строй в българското село премахна класовата нееднородност на селяните, характеризираща се в миналото с решително преобладаване на бедните и средни слоеве. В края на буржоазното господство например, в нашето село буржоазният слой е съставлявал едва 8.01 % средните селяни — 30.98%, бедните полупролетаризирани селяни 51.23 % и селскостопанският пролетариат — 9.78 %. На мястото на тази разнородна и антагонистична социално-класова структура бе формирана единната социалистическа класа на кооператорите, която е свързана с кооперативната собственост и коренно се различава от селячеството в капиталистическото общество. Основен принцип за разпределяне на дохода, предназначен за лично потребление на кооператорите, е социалистическият принцип за разпределение според количеството и качеството на труда. Заедно с новия колективен начин на кивот и труд това измени старото им частнособственическо съзнание и поведение, постепенно формира у тях ново, социалистическо съзнание и поведение.
Поради въвеждането на индустриалните методи в социалистическото земеделие, което се налага от научно-техническата революция и достигната степен в развитието на производителните сили, класата на селяните-кооператори абсолютно и относително намалява. Ако през 1965 г. селяните-кооператори са съставлявали 37;5 % от населението в страната2, то според данните от нашето изследване в края на 1967 г., т.е. само за две години тяхното относително тегло в социално-класовата структура в страната е намаляло с 1;4 % — от 37.5 % на 36;16%.
Социалистическата интелигенция създава духовните — научни, идеологически, образователни, художествени и т.н. — и технологическите предпоставки за изграждането и развитието на социалистическото общество, разпространява и внедрява духовните ценности у масите, осъществява непосредствено управление на социалните процеси. За първи път в социалистическото общество умственият труд престава да служи на користните интереси на експлоататорските класи, изцяло се превръща в могъщ проводник на великата историческа мисия на работническата класа, която по своя хуманен характер най-пълно съответствува не само на интересите на всички представители на физическия труд, но и на интересите на самата интелигенция.
Неантагонистическият характер на социалистическите обществени отношения, както и особеностите в изграждането и развитието на социалистическото общество, изразяващи се в изключително активната роля на политическата и идеологическата надстройка и изобщо в съзнателното овладяване на обективните обществени процеси, обуславят бързото развитие и важната социална роля на интелигенцията. В сравнение с всички останали социални групи нейното относително тегло нараства с най-високи темпове.
Ако към 1944 г. относителното тегло на интелигенцията в България, взета в широкия смисъл на думата, т.е. заедно със средните специалисти, е възлизала на около 3.5 % от заетото население, то по данните от преброяванията у нас през 1956 г. и 1965 г. тя е съставлявала заедно със служащите съответно 16.1% и 17.0 % от населението. Тези данни обаче не дават напълно точна картина, защото методологията на статистическите органи не правомерно включва някои слоеве на служащите и интелигенцията към работническата класа.
Според вашето изследване, всички слоеве на служащите и интелигенцията взети заедно, са съставлявали към декември 1967 г. 21.95% от населението на страната. Тук вливат не само типичните слоеве на интелигенцията, но и нискоквалифицираните служащи, извършващи изпълнителски стереотипен умствен труд, който фактически обслужва както създаването и разпространението на духовни и материално-технически ценности, така и социалното управление. Само интелигенцията в същинския смисъл на думата, т.е. без нискоквалифицираните служащи, но включително изпълняващите функции, изискващи умения, знания и навици най-малко в обем на средното специално образование, е възлизало в началото на 1968 г. на 17.25 % от населението.
Макар че измененията в характера на труда, които са свързани със съвременната научно-техническа революция, вече поставят под съмнение принадлежността на средните специалисти в материалното производство към интелигенцията (по функции, социално-икономически и духовни белези тези слоеве фактически се отнасят към работническата класа, по-специално към нейния най-квалифициран слой), днес висшето образование и в повечето случаи и средното специално стават необходим белег за принадлежност към интелигенцията. Това е така, защото успешното изпълнение на функциите на интелигенцията — създаването и разпространяването на духовни и технологически ценности, а също така и управлението на социалните процеси във всички компоненти на обществения организъм — вече необходимо предполага специална подготовка в училище най-малко в размер на средното специално образование. Съобразяването с тази обществена необходимост ярко личи от кадровата политика на партията. Както е известно, през последните години беше премахнато удостояването, въведоха се ценовите изисквания при постъпването на длъжности, отговарящи на обществените функции на интелигенцията, започнаха масово да се издигат в системата на социалното управление специалисти с висше образование.
Ако от образователна гледна точка преценяваме темповете в развитието на нашата интелигенция, условно идентифицирайки я със специалистите с висше и специално образование (условно, защото двете не се покриват напълно), ще видим, че само за периода 1956 — 1968 г. тя се е увеличила почти 3 пъти (специалистите с висше образование — над 2.2 пъти, а специалистите със средно специално образование — почти 3.5 пъти).3 В сравнение с останалите социални групи това са най-високите темпове на развитие в нашето общество.
Трябва да имаме предвид обаче, че интелигенцията не се покрива напълно с понятието "специалисти с висше и средно образование".
Първо, по редица причини за цял исторически период след победата на социалистическата революция неизбежно част от лицата, които изпълняват обществените функции на интелигенцията и по същество имат нейното социално положение, нямат висше или средно специално образование. Това са главно бивши работници и селяни, които не са могли да получат високо образование в условията на капитализма, но които социалните механизми на диктатурата на пролетариата издигат по стълбицата на социалната йерархия с оглед на успешното изграждане на социалистическото общество. Значителна част от тези лица обаче с успех изпълняват своите обществени функции дори в съвременните условия, когато изискванията непрекъснато растат.
Второ, от гледна точка на своите обществени функции, които стават решаващи за социалното положение на хората при социализма, част от специалистите със средно специално образование, работещи в и извън производствената сфера, трябва да бъдат отнесени към служителите. Това по-специално се отнася за средните медицински кадри (медицински сестри, акушерки, лаборантки, зъботехници, помощник-фармацевти), средните икономически кадри в нематериалното производство (финанси, кредит, управление и т.н.) и др.
Трето. Както подчертахме по-горе, част от специалистите със средно специално образование, които работят в материалното производство, имат такова място в структурата на "съвкупния работник" (Маркс), което ги прави висококвалифицирана част от работническата класа, а не на инженерно-техническата интелигенция, ръководеща хората и технологическите процеси. Да не говорим за възникналата тенденция, през последните години, част от специалистите, завършили висше или средно специално образование, да не постъпват на работа по своята специалност, а да се включват в обществен труд не само по други специалности, влизащи в обсега на обществените функции на интелигенцията, но и непосредствено в материалното производство, особено в обслужващата сфера (сервитьори, бармани и т.н.).
В нашето изследване средноквалифицираните служители, които в огромната си част имат средно общо и средно специално образование, съставляват 11.67% от населението над 16-годишна възраст. Макар че онази част от тях, която работи в предучилищните учебни заведения, в началните и средни училища, в областта на културата и изкуството също принадлежи към интелигенцията в тесния (точния) смисъл на думата, последната се състои предимно от висококвалифицираните служители, чиито функции изискват висше образование, от организационно-ръководителската интелигенция, която осъществява социалното управление, от свободните професии и естествено от творческата интелигенция, заета в областта на науката и изкуството, която традиционно е била и си остава най-типичният слой на интелигенцията изобщо. Взети заедно изброените слоеве съставляват 5.58% от населението над 16-годишна възраст.
Изискванията на научно-техническата революция и интензивното развитие на общественото производство, потребностите на социалистическото общество засилват постоянно значението и обществените функции на интелигенцията и съответно ускоряват темповете на нейния числен ръст. Според данните на статистиката най-бързо расте инженерно-техническата интелигенция (нарастване с 404.42 % в 1967 г. спрямо 1956 г.), следвана от научната интелигенция (нарастване с 296.80% в 1967 г. спрямо 1956 г.). Бързо се увеличават различните слоеве на управленческата интелигенция, особено свързаните с благоустрояването на селищата и подготовката на научно обосновани решения за различните области на обществения живот. Увеличаването на свободното време на трудещите се, повишаването на тяхното образование, научните и художествените им интереси, свързани с характера на техния труд и засилването на идеологическия двубой с капитализма, стимулират бързото развитие на художествената, образователната и културно-просветната интелигенция.
От високите темпове в развитието на интелигенцията съвсем не следва обаче, както вулгарно смятат някои, че тя става основната социална сила в развитието на обществото, че изземва ръководната роля в обществото от ръцете на работническата класа. Интелигенцията не е класа, за да играе основна роля в обществения живот. Поради функциите си мястото, което заема в общественото разделение на труда и върху което израства като социален строй (тя винаги служи на класата, владееща средствата за производство и следователно политическата и духовна власт). Фактът, че при социализма тя става съсобственик, на средствата за производство и следователно започва да служи, освен на класово — обществените, също и на своите интереси, не променя по същество нещата.
По силата на мястото и ролята на промишленото производство в целокупния социален организъм, на по-високата дисциплина, съзнателност и чувство за отговорност, които промишленото производство създава у работническата класа, докато не е изградена висшата фаза на комунизма и съществуват социално-класови различия, нейните интереси най-пълно изразяват интересите на цялото общество, на всички останали социални групи и затова тя играе ръководна роля в политиката на нейния комунистически авангард. Интелигенцията, особено в лицето на някои свои слоеве, само осъществява нейната ръководна роля. Всъщност, исторически погледната ръководната роля на господствуващите класи винаги се е осъществявала от интелигенцията посредством специфичния характер на нейните функции. Целият въпрос е в това, че направляващият и определящ насоката и съдържанието на нейната дейност интерес е този на класата, владееща основните и решаващи средства за производство.
Работата обаче далеч не се изчерпва с това, В следващите две-три десетилетия е невъзможна една по-значителна чисто количествена промяна на съотношението "работническа класа — интелигенция", защото научно-техническият прогрес и развитието на обществените отношения (особено на социално-класовите и политическите) ще изменят до неузнаваемост социалната природа и социалните граници не само на работническата класа, но и на интелигенцията. Сближаването между техните основни слоеве ще бъде толкова значително по всички линии, че трудно ще може да се говори за определяне на социалната граница между тях. Въпреки че комплексната автоматизация и концентрацията на производството ще доведат до процес на намаляване относителното тегло на работническата класа в населението, те ще предизвикат същевременно и коренни промени в труда на работниците, на селяните-кооператори и на интелигенцията, ще дадат простор на действието на открития още от Маркс закон за промяната на труда.
Освен изброените социални групи, които заедно с кооперираните занаятчии съставляват около 98.40% от населението и дават основния облик на социално-класовата структура на нашето съвременно общество, съществуват около 1.60% частни (некооперирани) селяни, занаятчии, дребни търговци и частно практикуващи своята професия интелигенти. Съществуването на тези незначителни дребнобуржоазни по социалното си положение слоеве се обуславя от недостатъчно високото развитие на общественото производство в областта главно на комунално-битовото обслужване и на трудностите, които в това отношение създава бързата социалистическа урбанизация на страната. Те ще изчезнат тогава, когато изчезнат условията, които ги пораждат.
Не можем да не отбележим обаче тревожните тенденции, свързани както с тяхното бързо увеличаване, така и със спекулативно — грабителските прояви в тяхната дейност. Докато при преброяването на населението в 1965 г. същите са съставлявали 1.51% от населението, то само след две години (по време на нашето изследване) вече са нараснали на 1.60%. Не е нужно тук да се изтъква вредата, която по най-различни линии спекулативните елементи на тези слоеве нанасят на обществото. Доколкото се налага съществуването им, необходимо е тяхната дейност да бъде строго регламентирана и подложена на ефикасен обществен контрол. Далеч по-важна е обаче борбата срещу тях по линията на обективните обществени процеси. Тяхното ограничаване може да бъде ефикасно само доколкото обществените услуги решително подобряват своята дейност, т.е. доколкото увеличават не само своя обем съобразно обществените потребности, но и извършваш бързи, евтини и качествени услуги.
Твърде важни са въпросите относно генезиса на социално-класовата структура и непрекъснатото извършващата се социално-класова мобилност, предизвикана от коренните изменения на икономиката и останалите обществени отношения. Като изхождаме от данните на нашето изследване и от специалните наблюдения на социално-класовата мобилност сред работническата класа, проведено от статистическите органи в края на 1967 г., тук ще се опитаме само в най-общ план да очертаем генезиса на социалните групи и основните насоки, в които се извършват социално-класовата мобилност у нас. Това е необходимо не толкова от историческа гледна точка, колкото от гледна точка на разбирането на съвременните процеси, извършващи се в съзнанието и поведението на отделните социални групи, както и о оглед на правилното насочване на бъдещото развитие на социалните групи и възпитателната работа на субективния фактор.
Социалният дореволюционен произход на различните социални групи в нашето общество м. декември 1967 г. се вижда от следните данни:
Таблица 2
Както се вижда, най-значителната част на вашата работническа класа (без работещите в ДЗС, МТС и РТС), е дошла от средите на бившите бедни и средни селяни — 49,52%. Ако вземем под внимание и селскостопанския слой на работническата класа (заетите предимно с физически труд в ДЗС, МТС и РТС), тогава относителното тегло на бившите бедни и средни селяни в структурата на работническата класа е още по-чувствително — 68,70 %. (Само в селскостопанския слой на работническата класа те са 77,88 %).
Докато до към средата на 50-те години тази основна насока в социално-класовата мобилност на населението се осъществява предимно пряко, чрез непосредствено преминаване на част от тези слоеве на селячеството направо в бързо увеличаващата се работническа класа (според данните на статистиката за периода 1944 — 1952 г. — 55.5% от работническата класа се е рекрутирала от частни земеделски стопани), то в следващото десетилетие това се извършва косвено, посредством превръщането на бившите бедни и средни из средата на селяните-кооператори в промишлени работници. Така например, само за времето от 1959 г. до м. октомври 1967 г. от всички новопостъпили работници, чийто брой през тези години расте с най-високи темпове, 73,5% са от средата на селяните кооператори, т.е. бивши бедни и средни селяни.
Второ място в структурата на работническата класа (без работещите в ДЗС, МТС и РТС) заемат лицата, имащи работнически произход — 88,60%. Ако вземем под внимание и селскостопанския слой на работническата класа, при който бившите работници или деца на работници съставляват 14,45%, то 26,4% според статистиката и 26,52% според нашето изследване от цялата работническа класа се възпроизвежда за сметка на собствените си редове.
Относителното ниското самото производство на работническата класа (приблизително всеки четвърти работник) се дължи не само на бързото промишлено развитие на страната, особено след 1956 г., но и на ниското относително тегло на работническата класа в социално-класовата структура на страната преди победата на социалистическата революция. Според данните същото е възлизало на около 20%, т.е. едва всеки пети зает от населението на буржоазна България е бил работник — промишлен или селскостопански.
Останалите социални групи, съществували преди 9.IX.1944 г., са представени съвсем незначително в генетичната структура на работническата класа. Бившите дребни и средни занаятчии са представени общо с 5,03%. Във висококвалифицираните слоеве на работническата класа обаче те са представени близо 2 пъти повече (8,55%). Подобна тенденция съществува и по отношение на бившите дребни и средни служители и техните деца. Ако същите средно са представени в генетичната структура на работническата класа с 3,61%, то в нейните висококвалифицирани слоеве те съставляват 3,14% а в нискоквалифицираните — 1,40%.
Експроприацията на буржоазията и прочистването на държавния апарат от онези служители и интелигенти, които най-активно са служили на фашистката власт, неизбежно предизвика преминаването на част от тези слоеве в редовете на работническата класа. По данните на нашето изследване в цялата работническа класа днес те съставляват 1,27% (в промишлените работници — 1,02%, а в селскостопанските — 1,52%).4
Една част от посочените слоеве на работническата класа вече е напълно приобщена към социализма. Но в условията на относително ниското самовъзпроизводство на работническата класа и на преобладаващото участие в нейното възпроизводство на бившите дребнобуржоазни слоеве (селяни, занаятчии и др.), които едрото промишлено производство все още не е напълно дисциплинирало и превърнало в съзнателни потомствени работници, бившите буржоазни и дребнобуржоазни слоеве в работническата класа пораждат и някои отрицателни тенденции в нейното съзнание и поведение. В това се корени до известна степен ниската трудова дисциплина на част от работниците, особено в някои производства и трудови колективи.
Сравнително по-еднороден е социалният генезис на селяните-кооператори. Това се дължи главно на две причини. Първо, в своето огромно мнозинство те се формират от дребните и средни селяни; второ, това е класа, която почти не приема от другите социални слоеве нови попълнения, а напротив — непрекъснато им дава такива.
Данните потвърждават казаното. 88,18% от селяните-кооператори са бивши бедни и средни селяни. Бившите богати селяни (т.е. селската буржоазия) съставляват 2,63% от кооператорите. Те са представени два-три пъти повече във висококвалифицираните слоеве на кооператорите — с 8%, отколкото при нискоквалифицираните кооператори, където техният дял е 2,63% От бившите работници, участвуващи във възпроизводството на селяните-коопоратори (общо 6,38 3,09% са промишлени работници, които сега работят предимно в помощните кооперативни предприятия, и 3,29% — бивши селскостопански работници (ратаи, сезонни работници и др.).
В генетичната структура на селяните-кооператори почти не са представени както бившите служители, така и градската търговска промишлена буржоазия. Занаятчиите са представени само с 1,79%. Механизмите на социално-класовата мобилност, които обясняват преминаването на последните в редовете на селяните-кооператори, са главно по линията на естественото интегриране в ТКЗС на бившите ковачи, подковачи и др. занаятчии от селскостопански произход.
На сегашния етап най-характерна генетична закономерност в развитието на селяните кооператори е тяхното цялостно самовъзпроизводство. Поради интензивната миграция, която се извършва почти изцяло в посока село — град, земеделие — промишленост и обхваща предимно най-младата и образована част на селското население, възрастовата структура на кооператорите непрекъснато се влошава, а тяхното самовъзпроизводство е с обратен знак, т.е. намаляващо се от година на година. От друга страна, обаче все по-значителен става делът на кооператорите от големите и развиващи се централни села, които придобиват облик на малки градове. Това, както и въвеждането на индустриалните методи и технологии във всички отрасли на земеделието, което обуславя появата на нови професии, изискващи сравнително високо образование, неизбежно ще предизвика в недалечно бъдеще появата на нова тенденция — постепенно подмладяване на възрастовата структура на кооператорите и тяхното обновяване със сили от други социални слоеве.
Подобно на работническата класа почти всички останали социални групи имат твърде разнороден социален генезис. Ярко личи коренното разместване, което настъпи в социалните пластове в резултат на социалистическото преобразуване на обществото и победата на социалистическите обществени отношения. Социално-класовата мобилност в социалистическото общество, която по своя динамизъм, масовост и демократизъм няма аналог в нито една от преходните общества, — даде път за развитие преди всичко на двете основни класи, експлоатирани при капитализма — работниците и селяните (бедните и средни селяни). Както се вижда от таблиците, наред със собственото им възпроизводство, което има различна сила при отделните социални групи, в почти всички тях, а най-вече в тези с най-висок обществен престиж, бившите работници и бедните и средни селяни или техните деца имат най-високо относително тегло.
Това е лесно обяснимо. Като най-големи класи в миналото, свързани с промишленото и земеделско производство, именно те можеха да станах основен резервоар не само за собственото си възпроизводство, но и за развитието на новите социални групи, характерни за социалистическото общество. От друга страна — и това е много по-важно — социалните механизми на социалистическите обществени отношения ги разместиха главно в онези социални групи, които имат особено важни функции в изграждането на новото общество. Почти повсеместното по-високо относително тегло на бедните и средни селяни се дължи главно на изостаналия аграрен характер на буржоазна България, 80% от жителите, на която живееха по селата.
Нашите разсъждения се потвърждават напълно от данните. Бившите бедни и средни селяни, респ. кооператорите и техните деца са представени значително не само в работническата класа, но и в генетичната структура на останалите социални групи? Бедно и дребно селски социален произход имат 52,13% т.е. приблизително всеки втори от нискоквалифицираните служители, 46,03%, т.е. почти всеки втори в ръководителската интелигенция, 37,73% над всеки трети — от средноквалифицираните служителя, които по функции отговарят на изискванията на средно и полувисше образование, 26,90% от свободните професии, 26,18% (приблизително всеки четвърти) от кооперираните занаятчии, 22,59% т.е. почти всеки четвърти от интелигентите със завършено висше образоваше, или изпълняващите длъжност, изискваща висше образование. Бившите бедни и средни селяни имат най-ниско относително тегло в генетичната структура на творческата интелигенция — 5,40%.
Почти в аналогичен ред по силата, но и в една по-ниска степен са представени в изброените социални групи и бившите работници. Тях ги виждаме в най-значителна степен — около 24,27% т.е. всеки четвърти — в генетичната структура на организационно — ръководителската интелигенция. На второ място по относително тегло на бивши работници са нискоквалифицираните служители — (20,85% на трето място — свободните професии с 19,23%, на четвърто — средноквалифицираните служители с 18,23 %, на пето — кооперираните занаятчии с 13,92%, на шесто — творческата интелигенция с 13,52%, на седмо — интелигентите с висше образование (или изпълняващите неръководителска длъжност за висше образование) с 12,66. Най-ниско е теглото на бившите работници в генетичната структура на селяните-кооператори — 6,38% (3,29% селскостопански и 3,09% промишлени работници).
Интерес буди трансформацията, която е претърпяла бившата буржоазия в съвременната социално-класова структура на нашето общество. Живите представители или потомството на тези слоеве днес са се разсеяли почти по цялата социално-класова структура. Те могат да се срещнат като една нищожна част (между 1 — 2 %) в редица социални групи. При служителите и интелигенцията те са общо 1,71% (при служителите — 1,67% е при интелигенцията — 2,15%). Докато при ръководителската интелигенция техния дял е 1,26 %, при творческата интелигенция — 2,72%.
Напълно логично най-значителни слоеве от бившата буржоазия се срещат в генетичната структура на частните търговци, частните занаятчии и частните земеделски стопани. Независимо от малобройността на последните, 75% от частните търговци са бивши търговци, а 18,75 % от тях — бивши едри търговци. При свободно упражняващи професията си интелигенти 7,69% са имали буржоазен произход в миналото, а при частните земеделски стопани 4,07% са бивши богати селяни.
Независимо от интензивната предимно възходяща вертикална социално-класова мобилност, която благодарение достъпността на образованието непрекъснато се извършва във всички слоеве, на съвременния етап в една или друга степен почти всички социални групи все още вземат значително участие в собственото си възпроизводство. Това се дължи не само на социализацията на индивидите в семейството, която все още най-често (особено при семействата на интелигенцията) утвърждава у подрастващите предимно такива възгледи за обществения престиж на социалните групи, които са в унисон със социалното положение на семейството. То се дължи и на наличието все още на съществени образователни и културни различия в отделните социални групи, които не дават напълно еднакъв шанс на техните деца за завършване на най-високите образователни степени. Значителното участие на отделните социални групи в собственото им възпроизводство е свързано обаче главно с наследените от миналото и все още непреодолени напълно социално-класови различия.
В това отношение анализът на данните очертава определени тенденции. Освен при селяните-кооператори и селскостопанските работници, където собственото възпроизводство възлиза съответно на 88,18% и 77,88% най-значително собствено възпроизводство има при кооперираните занаятчии — 42,20%, при творческата интелигенция — 44,88% при интелигенцията с висше образование — 29,85%, при служителите — 24,77%, и при свободно упражняващите професията си — 30,78%. Докато обаче при кооперираните занаятчии значителното собствено участие в тяхното възпроизводство се дължи не толкова на младите попълнения със занаятчийски социален произход, колкото на заварените на 9.IX.1944 г. и кооперирани в последствие занаятчии, но при творческата интелигенция и интелигенцията с висше образование наблюдаваме обратния процес. Тук собственото им участие във възпроизводството на социалната група идва главно по линията на младите попълнения с интелигентски социален произход.
Най-слабо участие в собственото възпроизводство на групата има пра ръководителската ни интелигенция. Поради изключително важната роля на социалистическата държава и изобщо на прогресивния субективен фактор начело с комунистическата партия в изграждането и развитието на социалистическото общество, наследената интелигенция и служители от миналото, както и техните деца са включени в състава на организационно — ръководителската интелигенция само 18,82% (съответно 6,68% при интелигенцията и 12,18% при служителите). Този дял не е малък и се дължи главно на подчертано прогресивния характер на нашата народна интелигенция преди 9.IX.1944 г. Но в сравнение в работническата класа, бедните и средни селяни, бедните и средни занаятчии, които взети заедно съставляват 77,41% от генетичната структура на ръководителската ни интелигенция, участието на служителите и интелигентите от миналото в нейното възпроизводство е незначително.
Посредством значителното участие на трудовите слоеве в генетичната структура на интелигенцията, косвено се осъществява ръководната роля на работническата класа в управлението на нашето социалистическо общество. Не може обаче да не се направи извода, че онзи слой от ръководителската интелигенция, който е излязъл от работническата класа е недостатъчен (24,27 %). Необходимо е занапред кадровата политика на партията да се съобразява с този факт. Въпреки че марксистко-ленинската политическа зрялост и съзнателност на ръководните кадри невинаги е еднозначно свързана с тяхното предшествуващо социално положение, работническият произход е най-надежден от гледна точка на изискванията за принципна и творческа марксистко-ленинска политика в социалистическото общество.
При социологическото изследване на града и селото бе набрана сравнително богата информация за производителните сили в нашата страна. Но досега тази информация още не е специално цялостно обработена на електронно-изчислителна машина. Тук ще бъдат изложени главно някои данни относно характера на оръдията на труда, с които си служат заетите в главните отрасли на материалното производство.
Трудовото положение на всички лица над 16-годишна възраст у нас през декември 1967 г. е както следва:
Таблица 3.
Работещи — 62,65%
Пенсионери — 22,47%
Неработещи — 14,66%
Непоказано — 0,22%
От всички работещи 56,59% са мъже и 43,41% — жени. Относителният дял на заетите жени е изключително висок и това изисква в процеса на изграждането на развито социалистическо общество да се подготвят и проведат редица мероприятия, които да облекчат тяхното положение както в производството, така и в домакинството, като се има предвид ролята им във възпроизводството на населението и възпитанието на подрастващите.
Разпределението на изследваните лица по заетост в различните отрасли на труда е следното:
Таблица 4
Като се изключат пенсионерите и неработещите, разпределението на всички работещи по отрасли се изменя както следва:
Таблица 5
Както се вижда най-голям е относителният дял на заетите в земеделското и горското стопанство — 37,91%, следват заетите в промишлеността — 25,49%, в строителството — 6,35%, в транспорта — 5,18%, в съобщенията, в търговията и другите видове материално производство — 7,01%. Заетите общо в промишлеността, строителството и транспорта са 37,02%, т.е. почти толкова, колкото са заетите в земеделското и горското стопанство; общо заетите в материалното производство са 81,94%, а в нематериалното производство — 17,48% (непоказано — 0,58%).
В процеса на изграждането на развито социалистическо общество закономерните тенденции естествено ще бъдат: намаляваме на заетите в земеделското и горското стопанство (8-4 пъти) и съответно увеличаване на относителните дялове на заетите в другите видове материално производство и на заетите в нематериалното производство, като тези относителни дялове ще клонят към приблизително изравняване.
Разпределението на всички лица над 16-годишна възраст през декември 1967 г. според оръдията на труда, с които си служат, е показано в следващите две таблици:
Таблица 6
Таблица 7
Горните таблици показват, че механизацията на промишления труд е твърде напреднала, но все още е много малък относителният дял на заетите лица, които работят с автоматични производствени машини; що се отнася до земеделското производство, то относителният дял на работещите с ръчни земеделски сечива е изключително висок.
Особено важно е в разпределението на заетите лица над 16-годишна възраст според оръдията на труда, с които си служат във всеки един от главните отрасли на материалното производство:
1) Промишленост
Таблица 8.
От тази таблица се вижда по-ясно, че механизацията на труда в промишлеността е твърде напреднала. Само 14,00% от всички заети в промишлеността (включително и тези, които не си служат с оръдия на труда, т.е. главно служащи) си служат с ръчни занаятчийски оръдия на труда. 46,0% си служат с различни видове машини, с механизирани превозни средства или с инструменти за монтиране на машини. Твърде малък е обаче относителниятт дял на работещите с автоматизирани производствени машини (2,63%). С ръчни занаятчийски оръдия на труда си служат много повече мъже (16,12% от заетите мъже в промишлеността), отколкото жени (съответно 10,88%), а със занаятчийски машини си служат много повече жени (15,91% от всички заети жени в промишлеността), отколкото мъже (съответно 2,98%). Общо взето това е нормално положение, но относителният дял на работещите със занаятчийски машини (8,22% от всички заети в промишлеността) е все още висок и това налага съответни мероприятия за неговото намаляване за сметка на увеличаването на относителния дял на работещите с производствени незанаятчийски машини.
2. Строителство
Таблица 9
Относителният дял на неползуващите оръдия на труда (22,16%) почти съвпада с относителния дял на служащите в строителството (22,30% от всички заети в строителството). Твърде голям е относителният дял на заетите в строителството, които си служат с ръчни занаятчийски оръдия на труда; това показва, че са необходими съответни мероприятия за по-нататъшната механизация на труда в строителството, още повече, че неговите размери се увеличават, а осигуряването на работна ръка е трудно.
3) ТКЗС
Таблица 10
Горната таблица показва много по-ясно състоянието на механизацията на труда в ТКЗС. Факта, че общо 7,47% от работещите в ТКЗС си служи с производствени земеделски машини, с механизирани превозни средства и с инструменти за монтиране показва досегашния напредък в механизацията на селскостопанския труд. Но огромното мнозинство (72,40%) от работещите в ТКЗС все още си служи с ръчни земеделски сечива или с коли, теглени от животни. Това показва колко много е необходимо да се работи още по пътя на механизацията на земеделския труд и същевременно колко големи резерви от работна ръка има все още в селскостопанското производство.
Развитието на веществените и най-вече на техническите елементи на производителните сили с желязна необходимост налага и съответни изменения в знанията, производствените умения и навици на хората, които Ленин определя като най-важен елемент на производителните сили. Този общ социологически закон се реализира от системата на социалистическото образование, чието предназначени в общата структура на нашето общество е да създава у подрастващите потребните за изпълнението на съответните обществени функции знания, умения и навици, както и да поддържа у активното население придобитите вече производствени знания, умения и навици в съответствие с динамично изменящите се изисквания на научно-техническата революция. Неговата реализация намира най-синтетичен количествен и качествен израз в образователно-квалификационната структура на населението.
В условията на съвременната научно-техническа революция, успешното изпълнение на обществените функции от отделните социални групи, произтичащи от тяхното място в системата на обществения организъм, е невъзможно без наличието на едно високо образователно-квалификационно равнище. Разбира се, последното не е и не може да бъде еднакво при отделните социални групи, защото не е еднакъв характерът на техния труд. Въпреки че научно-техническата революция извика на живот трайна тенденция към сближаване характера на труда у отделните социални групи, именно в това отношение ще се запазят най-дълго съществуващите днес социални различия между тях.
Въпросът обаче има и друга, твърде важна страна. Наследената от капитализма ниска образователна структура най-силно спъва повишаването на образованието и квалификацията на онези социални групи, които имат най-ниско изходно (дореволюционно) образователно равнище, т.е. на работниците и селяните. Понеже това са основните социални групи, които са заети в материалното производство, то от темповете, с които се развива тяхното образователно равнище, в най-голяма степен зависят и темповете на развитието на научно-техническия прогрес изобщо.
Данните от социологическото изследване не само потвърждават очертаните до тук най-общи зависимости и положения, отдавна марксистката социология. Те дават една богата и точна представа за количествените параметри на посочените зависимости, показват както огромния скок, който е постигнала в своето развитие образователно-квалификационната структура на отделните социални групи. В България, така и основните проблеми, пред които тя е изправена днес.
Таблица 10-1
В образователната структура на промишлените работници най-значителен е слоят с образование V — VII клас — 44,62%. Понеже относителните тегла на слоевете, които имат образование I — IV клас и съответно незавършено и завършено средно общо и средно специално образование почти са еднакви (25,28%: 23,83%), то от това следва, че огромната маса на работниците гравитира около завършено основно образование.
Изчисленията, които направихме въз основа на годините, успешно прекарани (завършени) в училище от всяко изследвано лице, на пълно потвърждават нашия извод. На промишлен работник се падат средно по 6,6 завършени учебни години в училище. Това прави около 4 учебни месеца по-малко от завършено основно образование. В ранговата скала на социалните групи този среден брой завършени учебни години на един работник нарежда промишлените работници пред частните (средно 3,9 учебни години на човек), пред селяните-кооператори (4,2 учебни години) и пред земеделските работници, заети в ДЗС, МТС и РТС, при които средният брой завършени учебни години е 5,1. В същото време обаче работниците имат значително по-ниско образователно равнище от интелигенцията. При изпълнителската интелигенция на човек се падат средно 14,5 учебни години, при творческата — 15,3 учебни години и при ръководителската — 11,2 години. По-малка образователна дистанция ги отделя от служителите, при които средния брой учебни години, завършени в училище е 10,1.
Интересно е да отбележим, че средно толкова учебни години се падат на човек от цялото население на страната — 6,6, колкото и на един работник. Следователно у нас днес промишленият работник е своеобразен еталон за средно образования гражданин на страната.
Ако оценяваме образователната структура на работническата класа от гледна точка на изискванията, които предявява научно-техническата революция можем да отбележим, че в редица отношения тя не отговаря на съвременните изисквания, спъва развитието на техническия прогрес. Научно-техническата революция изисква основната част от работниците, най-вече свързаните с челните и бързо развиващите се съвременни промишлени отрасли, да имат образователна подготовка в размер на средното специално или поне на средното общо образование. Обаче делът на последните, макар че през изтеклото десетилетие започна да се увеличава с все по-бързи темпове, е все още малък — съответно 3,56% и 4,42%.
За сега все още преобладаващата част от работниците, които имат образование над средното за цялата група на промишлените работници, т.е. образование над основното и които работят главно в новите перспективни отрасли, възникнали и развили се у нас предимно през последните десетина години, са главно недипломирали се среднисти или младежи със завършен IX и X клас, които са отпаднали по редица причини от средното училище. Те представляват 15,85% от всички работници, т.е. почти всеки шести работник. Заедно със завършилите средно общо и средно специално училище (чието съвкупно относително тегло в работническата класа е 7,98%) техният дял възлиза на 23,83%.
Твърде голямо е все още относителното тегло на неграмотните работници — 5,00%. Това са предимно общи или ниско квалифицирани работници, които извършват тежък ръчен труд и са постъпили в редовете на работническата класа от средите на предишния селскостопански пролетариат или на бедните селяни (най-вече от малцинствените народностни групи). Ако относителното тегло на неграмотните сред висококвалифицираните и средноквалифицираните работници е незначително — 0,17% и 1,15%, то същото сред нискоквалифицираните работници е 9,70%. Следователно почти всеки 10-ти нискоквалифициран работник е неграмотен.
В образователната структура на селскостопанските работници най-значителен слой — 42,45% е с образование I — IV клас. По своето относително тегло този слой почти съответствува на слоя на промишлените работници, притежаващи образование — I — Vll клас (44,62%). За разлика от промишлените работници тук групата на завършилите V — VII клас е на второ място — 35,15%. Вече тези факти показват, че средното образователно равнище на работниците в ДЗС, МТС и РТС е не само по-ниско от това на промишлените работници, но и че същото гравитира предимно около завършено начално образование. Средно на човек в тази специална група се падат 5,1 учебни години в училище, т.е. само около 1 учебна година над началното образование и около 2 учебни години под основното.
Най-високо място в образователната структура на селскостопанските работници заемат механизаторите, работниците; от ремонтни те работилници и средните земеделски техници. Първите имат най-често незавършено средно общо и средно специално образование и по-рядко — завършено професионално-техническо и средно общо образование. Създаването на агропромишлените комплекси и масовото внедряване на промишлените методи в земеделието ще увеличават занапред с най-бързи темпове групата на незавършилите и завършилите средно общо, професионално-техническо и средно специално. Но в сравнение с промишлените работници сега в социалната група на работниците от ДЗС, МТС и РТС е почти двойно по-малко относителното тегло на незавършилите средно общо и средно специално образование (15,85 : 8,62), около 2,6 пъти е по-малко относителното тегло на завършилите средно общо образование (4,42 : 1,69) и над 2 пъти — дялът на завършилите средно специално образование-(3,56 : 1,56).
Ако в земеделието в сравнение с промишлеността все още не се чувствува така остро противоречието между образователното равнище на хората и равнището на научно-техническия прогрес, който се развива изпреварващо, това се дължи главно на по-ниското развитие, което тук имат промишлените методи и технологии, както и на все още значителното относително тегло на ръчния нискоквалифициран труд, запазил се най-вече в полевъдството. Но съвременните тенденции в научно-техническия прогрес, които в земеделието ще се разгърнат с пълна сила през VI-тата и особено през VII-та и VIII-та петилетки, все повече ще влизат в противоречие с наличната образователна структура на този слой от нашето население.
Тук развитието на образователната структура се задържа главно от масовата социално-класова мобилност, извършваща се в посока към работниците и служителите и респ. към промишлеността, сферата на обслужването и управлението, както и от влошената възрастова структура на селското население. Така например, в сравнение с промишлените работници тук е почти двойно по-високо относителното тегло на неграмотните — 5,0 : 9,78. Очевидно е, че с всеки 10-ти неграмотен и почти с всеки втори, притежаващ съвсем елементарна грамотност, само в размер на непълното и пълно начално училище, не ще може успешно да се осъществи такава революция в земеделието, каквато по същество ще представлява изпълнението на решенията на последния пленум на ЦК на БКП за създаването на агропромишлените комплекси.
Образователната структура на селяните-кооператори е почти аналогична с тази на заетите предимно с физически труд в ДЗС, МТС и РТС. Но тя е още по-незадоволителна от гледна точка на тенденциите, които сега се слагат в научно-техническото развитие на земеделието. В сравнение с всички социални групи тук е най-високо относителното тегло на слоевете, които са завършили или незавършили най-ниските образователни степени. Така почти всеки втори кооператор (45,12%), главно измежду най-възрастните, е с начално или незавършено начално образование (I — IV клас), а почти всеки трети (31,77%) — с основно или незавършено основно образование (V — VII клас).
С изключение на частниците (дребните търговци, дребните занаятчии и едноличните земеделски стопани), при които дялът на неграмотните е рекорден — 32,23%, при селяните-кооператори дялът на неграмотните в сравнение с всички останали социални групи е най-висок — 16,96%, т.е. всеки шести. Като вземем под внимание, че незавършилите и завършили начално образование са поколенията, които са били в училище преди 9 септември 1944 г., можем да направим извода, че мнозинството от селяните-кооператори имат образование, което е далеч под изискванията на съвременната научно-техническа революция.
От гледна точка на мястото, което тази социална група заема в образователното равнище на населението, нейното образование е почти най-ниското (след това на частните земеделски стопани) и почти толкова по-ниско от това на селскостопанските работници, колкото образователното равнище на последните е по-ниско от това на промишлените работници.
Това се вижда най-добре от средния брой успешно прекарани (завършени) години в училище, падащи се на един кооператор, на един земеделски работник и на един промишлен работник: 4,2:5,1:6,6 учебни години. Но то личи и от съотношението на относителните тегла, които имат в тези социални групи незавършилите и завършилите средно специално и средно общо образование. Както относителните тегла на тези образователни слоеве при земеделските работници са средно 2-2,5 пъти по-ниски в сравнение с промишлените работници, така и техните относителни тегла при селяните-кооператори са също около 2-2,5 пъти по-ниски в сравнение със земеделските работници. Ако относителното тегло на незавършилите средно специално и средно общо образование при селскостопанските работници е 8,62%, то същото при селяните-кооператори е 4,6%. На свой ред съотношението на завършилите общо образование е съответно 1,69% : 0,61% (почти 2,6 пъти по-ниско при селяните-кооператори), а на завършилите средно специално — 1,56 : 0,29 (около 5 пъти по-ниско при селяните-кооператори).
Както се вижда, от трите най-големи социални групи, занимаващи се с физически труд, пред най-сериозни проблеми от гледна точка на образователното равнище и на свързаното с него успешно изпълнение на техните обществени (производствени и други социални) функции е изправена групата на селяните-кооператори. Разбира се, част от тези проблеми ще реши повсеместната комплексна механизация и автоматизация в земеделието, която почти напълно ще премахне ръчния труд, извършван сега най-вече от нискоквалифицираните кооператори. От гледна точка на преквалификацията на освободената работна сила това няма да предизвика сериозни трудности, защото неграмотните и малограмотни кооператори, които главно се отнасят към този слой, спадат към високите възрастови групи, намиращи се в пенсия или пред пенсиониране.
Очертаната образователна структура на кооператорите обаче задържа развитието на научно-техническия прогрес и изобщо на производителните сили в земеделието спъва механизацията и автоматизацията на производствените процеси, химизацията на земеделието и изобщо въвеждането на промишлени методи и технологии. Това намира израз както в експлоатацията и поддържането на машините, така и изобщо в приложението на агротехническата наука и промишлените методи. Сегашното образователно равнище на обикновения селски труженик далеч не може да отговори на изискванията на днешния ден (да не говорим за утрешния ден!). Понеже притокът на млада и образована сила в земеделието ще бъде, поне в близките няколко години, съвсем ограничен, необходимо е да се търси изход от съществуващото положение главно по линия на повишаване квалификацията на наличната работна сила.
Тук няма да се спираме на образователната структура на кооперираните занаятчии. Ще отбележим само, че сравнително по-благоприятната образователна структура на същите се дължи както на традиционното, сравнително високо развитие на занаятчиите в България, довело до по-високото им изходно (дореволюционно) образователно равнище, така и най-вече на по-високия социален престиж, благодарение на който занаятчийските професии, особено в големите промишлени центрове, където най-бързо се развива сферата на самообслужването, привличат в своите редове повече млади и по-образовани хора. Според данните на нашето изследване на един занаятчия средно се падат по 7,4 успешно завършени учебни години в училище.
Най-висока образователна структура, свързана главно със специфичните им функции и характер на труда, както и със сравнително високото им изходно (дореволюционно) образователно равнище, имат различните слоеве на интелигенцията и служащите. При служащите най-висок относителен дял има групата на завършилите средно специално образование — 24,56%, т.е. всеки четвърти служител спада към тази група. Общо групата на завършилите средно специално и средно общо образование съставлява 45,28% от служащите. Понеже групата на завършилите основно образование е двойно по-голяма от тази на завършилите полувисше и висше образование (21,30 : 10,68), то и броят на учебните години, падащи се средно на един служител, възлиза малко под обема на завършено средно образование — 10,1 години.
Сравнително високият дял на завършилите само основно образование служители — 21,30%, т.е. всеки пети — се дължи главно на две причини. Независимо от по-ниското образование на една част от старите служители, заварени на 9.IX.1944 г., същите запазиха социалното си положение поради своята опитност и готовност да служат на народната власт. От друга страна, при прочистването на стария държавен апарат от фашистки елементи и създаването на новия апарат на социалистическата държава редица представители на работническата класа и селяните с по-ниско от средно образование се вляха в държавния апарат и станаха основното ядро на социалната група на социалистическите служители.
Това несъмнено снижава образователното равнище на служителите. Във връзка с повсеместното внедряване на научното управление на социалните процеси и в автоматизацията на част от труда, обслужващ управлението, съвременната образователна структура на служителите създава известни трудности. Но тенденциите в развитието на образователната структура на служащите са напълно благоприятни и бързо ще преодолеят възникващите трудности. Според данните на нашето изследване относителният дял на служителите, завършили своето образование до 9.IX.1944 г., възлиза само на 35,18%. Огромната маса на служителите — 64,82% — е сравнително млада, завършила своето образование след 9.IX.1944 г., и най-вече в периода 1956-1967 година (38,85%). В предстоящото десетилетие средното образователно равнище на нашите служители неизбежно ще се повиши в рамките на 13 години.
Както посочихме по-горе, от всички социални групи най-високо образователно равнище има интелигенцията. При изпълнителската интелигенция се пада средно на човек образование малко над полувисшето — 14,5 учебни години, при ръководителската интелигенция — малко над средното образование (11,2 учебни години) и при творческата, където образователното равнище с пълно основание е най-високо — почти рамките на завършеното висше образование (15,3 учебни години).
При изпълнителската интелигенция най-голям относителен дял има групата със завършено висше образование — 58,0%. Ако приемем, че и групата с незавършено висше образование, която съставлява 10,93% от този основен слой на интелигенцията, има подготовка, съответствуваща на извършваните умствени функции, тогава можем да считаме, че около 70,0% от нашата изпълнителска интелигенция отговаря поне по ценз на изискванията на научно-техническата революция. Понеже независимо от степента на образованието (средно педагогическо полувисше и висше) учителите по традиция влизат не в служителите, а в интелигенцията, то може да се приеме, че част от завършилите средно специално и средно общо образование, които в тази социална група са 17,86%, също има задоволителна за съвременните изисквания подготовка.
От ценова гледна точка обаче, независимо от нейната относителност, е безспорно, че останалите 12,66% (8,49 с незавършено средно образование, 3,31 със завършен V — VII клас) и 0,86 със завършен клас), които изпълняват умствени функции, изискващи висше образование са далеч под изискванията на научно-техническата революция. Това са предимно работещи в държавния апарат, управлението на производството или в обслужващата сфера, които са удостоени или на които е признато заварено положение.
И тук обаче тенденциите на развитието са благоприятни. Именно в изпълнителската интелигенция е най-малък относителният дял на завършилите своето образование до 9.IX.1944 г. Ако при селяните-кооператори дялът на завършилите образованието си до 9.IX.1944 г. е 73,13%, при селскостопанските работници — 62,78%, при кооператорите занаятчии — 61,90%, при промишлените работници — 49,65% и при служителите — 35,18%, то при изпълнителската интелигенция същият е най-малък — 28,76%. На всеки трима интелигенти двама са завършили своето образование в условията на социализма. Характерно е, че поради все по-пълното разгръщане на научно-техническата революция на нашата страна през последното десетилетие най-голям е относителния дял на интелигентите, които са завършили своето образование през периода 1956 — 1967 г. (39,22%).
Подобно, но на малко по-висока степен, е положението и при творческата интелигенция. И при нея на всеки трима души двама са завършили образованието си при условията на социализма. Само 30,30% от този слой на интелигенцията са завършили образованието си преди революцията. Огромната част от нея — 77,04% — има завършено висше и незавършено висше образование (съответно 62,18% и 14,86%). Тук средно образование имат 17,55% (13,51% средно общо и 4,05% средно специално). Дялът на незавършилите средно образование е едва 4,05%.
Като се има предвид обаче спецификата на творческия труд и особено на художествения творчески труд, при който за успешното изпълнение на обществените функции огромна роля играе дарованието (предварителната подготовка в училище само създава условия за по-бързо и ефективно проявление на дарованията), можем да се абстрахираме от групите с по-ниско от висше образование. Тук наред с дарованието твърде важна роля за успешното изпълнение на обществените функции имат идеологическите позиции и мирогледа на твореца.
През последните години настъпиха твърде радикални положителни изменения в образователното равнище на ръководителската ни интелигенция. Както е известно, по понятни съображения тя бе почти изцяло обновена след 9.IX.1944 г. Това понижи нейното образователно равнище, особено в първото десетилетие след 9.IX.1944 г., защото управленческите функции в обществото започнаха да изпълняват предимно довчерашните работници, селяни и занаятчии, притежаващи ниските или в най-добрия случай средните образователни степени.
Благодарение на създаването на новата социалистическа интелигенция, излязла от средата на трудещите се, както и благодарение на Априлската линия на Партията, за която е характерно съобразяването с изискванията на научно-техническата революция във всички области на обществения живот, през последното десетилетие видимо се повиши образователното равнище на нашата управленческа интелигенция. Към декември 1967 г. най-голямо относително тегло са имали образователните групи, гравитиращи около средното образование — 41,02% (14,10% със завършено средно общо, 13,25% със завършено средно специално образование и 13,67 с незавършено средно общо и специално образование). Непосредствено след тях с 32,05% се нарежда групата на незавършилите и завършилите висше образование (съответно 20,51% и 11,54%), т.е. почти всеки трети ръководител има завършени или незавършено висше образование. Общо тези два обобщени образователни слоя — гравитиращите около средното и висшето образование съставляват 73,07% от цялата ръководителска интелигенция.
Разбира се, процесът на привеждането на образователното равнище на този важен слой на интелигенцията в съответствие с изискванията на нейните отговорни и все по-усложняващи се обществени функции още не е напълно завършен. Почти всеки четвърти от нея е имал към датата на изследването образование V — VII клас (23,08%).
Основната и структуроопределяща тенденция обаче е в пълно съответствие с изискванията на научно-техническата революция. Понеже с най-бързи темпове расте дялът на ръководителите с висше образование, то средният брой на завършените учебни години, падащ се на един ръководител, който сега е 11,2%, т.е. малко над средното образование, ще се издигне в предстоящото десетилетие най-малко на равнището на полувисшето образование — 13 учебни години.
Такава е повелята на времето и субективният фактор трябва последователно и настойчиво да създава благоприятни условия за нейното реализиране по всички линии: издигане на най-способните, честни и политически зрели представители на изпълнителската интелигенция на ръководителска работа, даване възможност за повишаване на образованието по пътя на задочното и вечерно обучение на всички способни и утвърдени ръководители от по-старото поколение, които досега не са имали възможност да сторят това, освобождаване от ръководна работа на неподходящите, особено когато нямат ценз и данни за развитие и т.н.
Както се вижда от досегашния анализ, благодарение на социалистическия обществен строй образователната структура на нашето общество е достигнала едно високо равнище, което непрекъснато се повишава, следвайки неумолимите изисквания на съвременната научно-техническа революция. Нейното най-голямо завоевание е издигането и постепенното сближаване на образователните равнища на всички социални групи, преодоляването на историческата противоположност между умствения и физическия труд, наследена от капитализма.
В сравнение с всички социални различия обаче, образователните и културните ще се преодолеят най-бавно, едва при изграждането на висшата фаза на комунизма. Това е така, защото те се обуславя от различията в характера на труда, които са свързани със сегашното обществено разделение на труда. А общественото разделение на труда както предхожда появата на класите — факт, подчертаван от всички класици на марксизма — така и неизбежно ще съществува по-продължително време от класите и класовите различия.
Ако си послужим с количествения измерител "завършени учебни години средно на един представител на социална група", който доста точно определя величината на културните различия между отделните социални групи, то в такъв случай на съвременния етап дистанцията между представителите на физическия и умствения труд има приблизително следния вид. Творческата интелигенция, която е социалната група с най-високо образователно равнище (15,3 учебни години на човек), се намира пред селяните кооператори с 11,1 учебни години, т.е. с цяло едно средно образование, пред селскостопанските работници с 10,2 учебни години, пред промишлените работници — с 8,7 учебни години, пред кооперираните занаятчии — със 7,9 учебни години, пред служителите — с 5,2 учебни години, пред ръководителски слой на интелигенцията — с 4,1 учебни години и пред изпълнителската интелигенция с 0,8 учебни години. Образователно-културните различия между останалите социални групи са по-малки и намаляват в такава степен, в каквато научно-техническия прогрес и процесът на демократизацията на нашето общество са успели да ги сближат по характер на труда и останалите социално-класови признаци. Най-малки са образователно — културните различия между онези социални групи, които се занимават с еднотипен труд — или предимно с физически или предимно умствен.
Политиката като понятие обхваща широк кръг проблеми:
1) същност, устройство и функции на политическата власт; 2) политически партии и организации; 3) политически движения (борби), войни, революции, избори и т.н.; 4) политическо съзнание (светоглед) на хората — на масата, на класите, на личностите; 5) политически теории и учения.
В системата на марксизма политическата наука за пръв път получи правото да се нарича наука. Общите принципи на политическата теория марксизмът извежда от изучаването на самия живот, от разгадаването тайните пружини на функциониране и развитие на човешкото общество. Затова революцията във философията, политическата икономия и социологията стана предпоставка за революция в политологията.
Коренните социални изменения, настъпили в резултат на социалистическите революции, изостриха интереса към политическите проблеми както у марксистите, така и у буржоазните идеолози и политици. Изучаването на политиката днес почти във всяка страна е организирано в общодържавен мащаб, и е важна част от държавната политика. Така както политиката като практика е една от най-важните арени на класовата борба, така и политиката като теория е една от най-важните арени на идеологическата класова борба.
Но политическите теории обслужват не само идеологическите престрелки, а главно практическата организация и ръководството на политическите движения и на политическите институти. И те могат да изпълняват успешно предназначението си само, ако непрекъснато се обогатяват с нови изследвания на новия опит.
Конкретното емпирическо изследване на града и селото има за обект социологическата структура на съвременното българско общество. Политиката е само един от основните моменти на това изследване. Затова тя не можеше да бъде обхваната изчерпателно, а се вземат само три нейни основни компонента:
1) политическа принадлежност;
2) политическа дейност;
3) политическа идеология.
Връзката между тези компоненти е очевидна.
Политическата принадлежност е осъзната общност на определени интереси и цели с други хора, изявена в определено единство на идеология, организация и действия.
Политическата идеология е система от възгледи относно политическа структура на обществото (структурата на властта), относно характера и целите на политическите организации и движения. Тя е по същността си определено отражение — правилно или неправилно на социално-политическите интереси на дадена социална група.
Марксистката политическа идеология в онзи вид, който й придадоха класиците, се характеризира със своята научност, с това, че е вярно отражение на обективните потребности на общественото развитие. Оттук и необходимостта тя непрестанно изследва действителността, да се развива и обогатява с нови научни открития, смело да отхвърля остарелите елементи.
Наличието на обща идеология у дадена социална група е само първата степен на осъзната политическа принадлежност. Следващата степен е организационното закрепване на тази принадлежност, т.е. партийното членство. Политическата партия е определена социално-класова общност от хора, обединени от определени осъзнати общи интереси и цели, от определени стандартизирани отношения и поведение.
Общността на политическото поведение е най-убедителният признак за определена политическа принадлежност. Единните действия закрепват идеологическото и организационното единство и му придават практически характер.
Политическото поведение (действие) е онова, което е продиктувано от определени политически подбуди и цели и е насочено към определен политически обект. Политически характер има участието в революция с оръжие в ръка и участието в избори за органи на държавната власт, личното участие в дейността на политическите партии и държавни институции, публична критика на такива институции(митинги демонстрации, събрания) и пр.
Политическата принадлежност може обаче да бъде тълкувана и в един по-широк смисъл, т.е. тя може да бъде демонстрирана чрез идеологическо единомислие и практическо единодействие без принадлежност към една политическа партия, а по-скоро към една политическа система. У нас например огромен брой трудещи се споделят политическата идеология на комунистическата партия и съответно на това активно участвуват в политическия живот, без да са членове на тази партия. Те обаче са "членове" на социалистическата политическа система, на държавата и на организациите, ръководени от социалистическата политическа идеология.
Такива са най-важните изходни позиции в изследването на политиката в общите рамки на изследването на социологическата структура на съвременното българско общество. Те се конкретизират в десетки въпроси, очертаващи три основни линии на политиката: политическата принадлежност, политическото съзнание и политическото действие.
Съвременното състояние на политическата принадлежност, съзнание и поведение изниква от вчерашното им състояние. Дълбоките преобразования в нашето общество измениха основно и политическата система, но миналата политическа картина на обществото по определен начин влияе и върху съвременната. Затова ние вземаме три основни исторически разреза: периода на съпротивата срещу фашизма и капитализма 1941 — 1944 г., когато настъпи ярка политическа поляризация, периодът след Девети септември 1944 г. до 1948 г., когато настана първото крупно политическо прегрупиране, и периода на изследването 1967 г., когато имаме вече оформена социалистическа политическа структура. Съпоставките между тези три периода са важни не само да се разкрие политическата еволюция, но главно нишките на зависимост между настоящето и миналото.
Съвременната картина на политическата принадлежност, съзнание и поведение е само едно от звената на цялостната социологическа структура на нашето общество. И тази картина не може да бъде пълна, ако не се покаже връзката на политиката с другите съставки на обществото. Политиката е най-чувствителният социален барометър. Десетки преки и косвени нишки я свързват с всички социални отношения. Социалната структура на обществото, професията, образованието, пола, общата култура, нравствеността, здравето, възрастта, семейната среда, религиозните предразсъдъци и т.н. — всичко това образува един грамаден социален калейдоскоп, в който политиката е само едно от главните звена. Издърпването на това звено повлича след себе си останалите. При това съществено значение има редът, в който се "издърпва" тази верига, т.е. въпроса за структурата и последователността на изследването и изложението.
По-долу следват само някои основни емпирически данни и произтичащите от тях най-важни изводи.
Под политическа принадлежност се разбира членуването в БКП, БЗНС, ДКМС и ОФ.
Данните от изследването имат по този показател представителен характер и с неголеми отклонения трябва да съвпаднат с отчетните данни на отделните организации, отнасящи се към същия период, т.е. към края на декември 1967 г. Тъй като общият брой на изследваните лица е ограничен (18 994), по силата на неговата репрезентативност могат да бъдат правени само процентни съпоставки.
От всички граждани на нашата страна над 16-годишна възраст в БКП членуват 10,37%, в БЗНС — 2,88%, в ДКМС — 19,24% и в ОФ — 56,65%.
Нам предстои последователно да разгледаме зависимостта на политическата принадлежност от пола, възрастта, националността, социалното положение и т.н. на жителите на страната. Преди това обаче ще проследим зависимостта на политическата принадлежност сега от политическата принадлежност в миналото — преди Девети септември 1944 г. и в периода от Девети септември до 1948 г. Това са два ярки периода на националната ни история. Въоръжената съпротива срещу фашизма и капитализма доведе до ярка поляризация на политическите сили. Победоносната Деветосептемврийска революция помете фашистките политически групировки и откри пътя за ново прегрупиране на политическите сили, при което в редовете на БКП и Отечествения фронт застана всичко честно, патриотично, предано на БКП и на демократическата програма на ОФ. Същевременно разгромените реакционни политически сили се прегрупираха в опозиционните политически партии — десните крила на БЗНС, БРСДП и др. Разбира се, в тези организации имаше и много временно заблудени честни земеделци и социалисти, които по-късно намериха своето действително място в Отечествения фронт. От този бурен период до времето на изследването изминаха две десетилетия и безспорно важно е да се надникне в политическата динамика на това време.
Най-напред ще приведем някои данни за политическото минало на сегашното българско население, което ще даде възможност за сравнения с политическото минало на членовете на БКП. От всички изследвани лица през 1967 г. 0,96% са членували преди Девети септември 1944 г. в БКП, 1,51% са членували в РМС, БОНСС или марксистко-ленинските кръжоци, 0,10% — в БРСДП и ССМ — леви социалисти, 1,27% — в БЗНС и БЗМС — леви земеделци, 0,09 — в Радикалната партия или "Звено".
Ако се направи едно обобщение, ще се види, че 2,47% от населението на страната по време на изследването (1967 г.) преди Девети септември са членували в комунистически политически организации, а общо 3,93%, са членували в комунистически и други политически организации, действуващи съвместно с партията под знамето на Отечествения фронт. Ако се вземат десните земеделци и социалисти, буржоазните партии и фашистките организации: Демократическата партия, Демократическия сговор, Бранник, Легион и др. оказва се, че в тях са членували общо 1,17% от изследваните лица през 1967 г.
Тези данни показват, че буржоазните и фашистките партии в миналото никога не са имали масова организирана политическа база сред народа — такава база им беше главно друга организирана политическа сила — държавата с нейните атрибути: армия, полиция, съд, затвор и пр.
С други думи от всички лица над 16-годишна възраст към 31 декември 1967 г. в политическите организации и партии преди Девети септември са участвували общо 5,10%. Неутрални са били 56,06%, за 0,16% данните не са показани, а 38,68% са родени след 1928 г.
Следва още веднъж да се изтъкне, че това не е политическата картина на страната преди Девети септември, а е картината за миналото на лицата над 16-годишна възраст през 1967 г.
Ако вземем само членовете на БКП през 1967 г., оказва се, че преди Девети септември от тях 6,91% са членували в БКП, 8,94% — в РМС, БОНСС или марксистко-ленинските кръжоци, 49,12% не са членували в нито една политическа организация, а 33,67% са били към Девети септември 1944 г., под 16 години или са родени след тази дата. Данните за останалите лица общо 1,36% не са съвсем представителни и могат да имат само ориентировъчно значение: 0,25% са били членове на леви социалистически организации (БРСДП и ССМ); 0,30% — на леви земеделски организации (БЗНС и ЗМС); 0,05% — на "Звено" или Радикалната партия, 0,30% — на десни социалистически и земеделски организации; а общо 0,10% на "Бранник", на демократическата или Либералната партия и 0,36/% — непоказани.
Както се вижда БКП е съставена в огромното си мнозинство от лица, които в миналото са били или членове на комунистическите или близки до тях организации, или пък неутрални.
Периодът от Девети септември 1944 г. до 1948 г. се характеризира със следните данни: от членовете на БКП през 1967 г., непосредствено след Девети септември 76,54% са членували в БКП, а 19,10% — в РМС и БОНСС.
Известно е, че практическата активност е най-добрият атестат за политическото верую на човека. Това толкова повече важи за периода на съпротивата, когато на везните се поставяше не само съвестта, но и главата на човека. Затова величината на относителното тегло на антифашистките борци в партията е един от най-ценните й капитали.
Какви са данните по този въпрос?
От всички членове на партията към края на 1967 г. 5,64% са взели активно участие в съпротивата като бойци на партизанската армия, участници в бойни групи, политзатворници и концлагеристи; 12,60% са подпомагали антифашистката борба с участие в политически събрания, чрез демонстрации, разпространяване и писане на позиви, събиране на пари, дрехи, храна и т.н.; 33,62% са били симпатизанти на антифашистката борба; 9,8% са били неутрални; 37,79% са били под 16 — годишна възраст или са родени след 1944 г.
Както се вижда, в съпротивата са взели участие общо 18,24% от партийните членове през 1967 г. Ако извадим от общия брой на комунистите за същата година онези, които са родени след 1928 г. (те са 37,79% от членовете на партията през 1967 г.) ще се окаже, че от всички по-възрастни членове на партията в съпротивата са взели участие 29,30%, а 54,04% са били симпатизанти на антифашистката съпротива.
Това говори, че Българската комунистическа партия е партия на антифашистката съпротива, че участниците в борбата са основно ядро на партията.
Ако се разгледа картината отделно за градовете и отделно за селата, ще се види, че в съпротивата са участвували 22,36% (без родените след 1928 г.) от градските комунисти през 1967 г. и 13,33% от комунистите в селата. Това означава по-скоро, че значителна част от борците срещу фашизма сега живеят в градовете, а не че абсолютният брой на градските участници в съпротивата е бил по-голям от този на селските.
Това, че в БКП членуват най-голям дял участници в съпротивата, се вижда и от сравнението на комунистите през 1967 г., които са участвували в съпротивата, с относителния дял на всички живи граждани през същата година, участвували в съпротивата. Ето една съпоставка:
Таблица 11
за относителния дял на членовете на БКП и на населението през 1967 г., които в миналото са изявили определено отношение към съпротива (в проценти)
Според тези данни едва към 2% от населението през 1967 г. е било в периода на съпротивата на страната на фашистката власт. На пръв поглед изглежда невероятно как се е крепила тази власт. Следва да се има предвид обаче, че това са 2% от населението не през време на войната, а 23 години по-късно — близо половината от населението за този период вече е физически обновено към 1967 г. Най-после тази картина фиксира състоянието на нещата непосредствено преди Девети септември, когато поляризацията на политическите сили достигна връхната си точка и когато очевидния крах на фашизма в значителна степен го лиши от опората му сред части от населението в началото на войната.
Заслужава да се отбележи, че от всички членове на БЗНС през 1967 г. 4,21% са участници в съпротивата, а 24,49% са нейни симпатизанти.
Ако горните данни говорят за относително високия дял на членовете на БКП, които са участвували активно в съпротивата, други данни показват, че в партията се концентрират и най-много от лицата, които чрез семейната среда са свързани със съпротивата. Така например 4,26% от членовете на партията през 1967 г. имат един или повече най-близки родственици (баща, майка, братя, сестри, деца, внуци, баба и дядо), загинали в съпротивата срещу фашизма 1941-1944 г. За цялото възрастно население през 1967 г. този процент е 1,60, а за членовете на БЗНС — 1,65. Общо 10,66% от комунистите имат родственици, участвували в съпротивата като партизани, политзатворници и ятаци (при 4,15% от цялото население). А 15,80% от членовете на партията имат родственици, участвували в съпротивата със събиране на храна, пари, разпространение на позиви, участие в събрания и т.н. (при 6,24% за цялото население и 7,17% за БЗНС). И най-после 43,31% от членовете на БКП имат родственици, симпатизанти на антифашистката съпротива (при 29,68% за цялото население и 25,27% за БЗНС).
Обратно, делът на членовете на БКП с родственици, които в миналото са били симпатизанти на фашизма или са подкрепяли активно фашизма, е нищожен: 0,25%.
Всички тези данни показват, че БКП не само исторически е партия на борбата срещу фашизма и капитализма, но партия, която и понастоящем има много голям дял лични участници в тази борба или пък голяма част произхождат от семейства на борци срещу фашизма. Това е един от основните корени, на който се изгражда и крепи Българската комунистическа партия.
Движението в партията е един голям и важен политически въпрос за всяка партия. Този процес във висша степен е свързан с идейно-политическото и организационно единство на партията, с нейния авторитет и боеспособност.
Най-напред ще разгледаме въпроса от гледна точка на цялото възрастно население и след това от гледна точка само на членовете на партията. През 1967 г. общо 87,84% от населението никога не са членували в БКП, 10,17% от населението са такива членове на партията, които никога не са били изключвани от нея. За периода от 9 септември 1944 г. до момента на изследването (декември 1967 г.) са били изключени от партията общо 1,93% от всички лица в страната над 16-годишна възраст (при 0,06% непоказани).
Както се вижда, партията се характеризира преди всичко с постоянния си състав: през 1967 г. 10,37% от населението са били членове на БКП, а 10,17% пак от населението са неизключвани членове. Това показва, че 0,20% са били изключвани и приети наново. През периода от 23 години са били изключени, както бе казано по-горе, 1,93% от възрастното население, т.е. по-малко от една пета от оная част на населението, която представлява постоянния състав на партията (от посочените 10,17%). Това говори за една сравнително висока устойчивост в партията, за нейното единство и сплотеност.
Тези изводи произтичат и от анализа на причините за изключването от БКП. Почти две трети от всички изключени лица са били поставени вън от редовете на партията поради пасивност. Ето по-точно данните: за периода от Девети септември 1944 г. до края на 1967 г. от БКП са били изключени 1,10% от гражданите на страната поради пасивност, 0,19 — поради морално — битово разложение, 0,13% поради необосновани обвинения по време на култа към личността, отделно за 0,41% е било признато, че са изключени необосновано, 0,02% са изключени по други причини.
Освен изключените поради пасивност, данните, сочещи другите причини, не са напълно представителни, защото се отнасят за неголям брой лица. Общо те говорят, че една много малка част са изключени за разколничество. Това е важен признак за идейната и политическата монолитност на партията, която се укрепва още повече чрез освобождаване от морално разложените и пасивните членове.
Ако бъдат взети само изключените за периода от Девети септември 1944 г. до 1967 г., ще видим, че най-много са изключени за пасивност 56,68% от всички изключени. За морално разложение са изключени 10,08%, за разколничество 4,36%, Признато е, че необосновано са изключени 21,25%, а по време на култа към личността са изключени 6,81%.
Ако може да се приеме като положителен фактът, че сравнително не голяма част от изключените (4,36%) са поставени извън редовете на партията поради политически причини — разколничество, очевидно не особено положително може да се прецени фактът, че пасивността е причина за изключването на повече от половината от общия брой на изключените.
Каква е общата тенденция на изключванията от партията? Данните показват един процес на значителна стабилизация. На периода от 1944 г. до 1950 се падат 34,86% от изключените. На следващото петилетие — 26,57%, на петилетието 1956-1960 г. — 27,71%. По-нататък тенденцията за спадане на относителния дял на изключените се проявява твърде отчетливо: на периода 1961-1965 г. се падат 8,29% от изключените, а на двете последни години преди изследването (1966-1967 г.) — 2,57%.
Големият дял изключени за първия период (1944-1950 г.) очевидно се обяснява най-вече с взетите мерки за прочистване на партията от промъкнали се в нея хора, които през време на съпротивата са стояли на враждебни позиции. Известно значение има и зараждащият се към края на този период култ към личността. Ако се вземе 12-годишния период след Априлския пленум на ЦК на БКП (1956 — 1967 г.), т.е. половината период след Девети септември оказва се, че нему се падат 38,57% от всички изключени, а на предишната половина (1944-1955 г.) се падат 61, 43% от всички изключени. Това още веднъж свидетелствува за тенденцията на политическо, идейно и организационно стабилизиране на състава на партията.
От данните за политическата принадлежност според признака мъже или жени са характерни два основни момента: първо, съпоставката между различните политически организации и, второ, динамиката на нарастване броя на жените в политическите организации.
От всички членове на БКП към края на 1967 г. 76,23% са били мъже и само 23,77% жени. Винаги се е отчитало, че това съотношение е неестествено от гледна точка на социалната роля на жените в нашето общество. Но очевидно, е, че някои предразсъдъци от миналото, семейните тегоби върху жените, обстоятелството, че квалифицирани и ръководни длъжности се заемат предимно от мъже и някои други фактори задържат тази неблагоприятна пропорция.
Че споменатите фактори са от най-голямо значение, може да се съди косвено по пропорцията между мъжете и жените — членове на ДКМС — към същия период тя е 53,69 : 46,31. Вижда се, че към зряла възраст политическата активност на жените (в процентно отношение към мъжете) значително спада.
Още по-неблагоприятно за жените е това съотношение сред членовете на БЗНС, от които 91,21 са мъже и 8,79% жени.
Изглежда, че по-ниската политическа активност на жените в двете политически партии намира своя компенсация в Отечествения фронт. И наистина тук вече пропорцията е благоприятна за жените — 55,43%, а мъжете са 44,54% (при непоказани 0,03%). Тази на пръв поглед изненадваща пропорция очевидно се дължи най-вече на обстоятелството, че Отечественият фронт изгражда своите организации по принципа на местожителство и следователно има по-голяма възможност да привлече домакините. До голяма степен този факт може да бъде обяснен и със самия характер на Отечествения фронт, който като масова политическа организация не предявява особено строги изисквания, към членовете си.
Коренните социални преобразования в нашата страна твърде бързо променят пропорциите между мъжете и жените, участвуващи в политическите партии и организации. Сред всички членове на БКП преди Девети септември 1944 г. съотношението между мъжете и жените е било 94,12 : 5,88. По-нататък това съотношение се изменя както следва:
Таблица 12
Видна е една тенденция на постепенно увеличаване на относителния дял на жените в БКП, която след 1960 г. се изявява още по-ярко.
Сред членовете на БЗНС в първите години на резолюцията се наблюдава едно значително нарастване на относителния дял на я жените: от 2,75% преди Девети септември на 10,15% за периода 1945 — 1950 г. Този дял общо взето се запазва до наши дни с лека тенденция към понижение — 7,50% за периода 1961-1965 г. а 8,79% за 1967 г.
При ДКМС се наблюдава тревожна тенденция на значително спадане на относителния дял на жените през периода 1956-1967 г. за първата петилетка на този период той е 46,70%, за следващата петилетка — 47,90% и за останалите две години — 41,86%.
Регулирането на възрастовия състав наред с регулирането на социалния и половия състав е измежду най-важните въпроси за строителството на една политическа партия. Затова данните за възрастовия състав и неговите изменения от войната досега представляват особен интерес. Според изследването най-значителен процент сред членовете на БКП са онези, които са на възраст от 39 до 48 години. Ето и самите данни:
Таблица 13
Тези данни ще бъдат особено показателни, ако могат да се съпоставят с аналогични данни за други комунистически партии от социалистическите страни. Но и без това може да бъде направен извода, че твърде малък е относителният дял на младите хора — от 18 до 28 години — общо 8,94% от общия брой на партийните членове.
Динамиката по години не може да бъде уловена с пълна достоверност, тъй като в резултат на голямото раздробяване, изчезва представителния характер на данните. И все пак някои най-важни данни имат представителен характер и заслужават внимание. За периода 1951-1955 г. най-висок относителен дял — 52,21% има възрастовата група от 39 до 48 години, а възрастовата група от 29 до 38 години заема 33,09% от всички партийни членове. След Априлския пленум от 1956 г. до 1960 г. се извършва едно значително подмладяване на партията: възрастовата група от 29 до 38 години вече заема първо място в поредицата на относителните тегла, а именно 59,45%, докато следващата възрастова група (39 до 48 г.) заема второ място с 33,64%. Следващото петилетие се характеризира с тенденция към застаряване на членовете на партията, която се проявява по-чувствително през двете години: 1966-1967 г.
Поради незначителния брой на попадналите в извадката представители на националните малцинства, данните за тяхната принадлежност към политическите партии и организации не са представителни, но все пак някои най-общи изводи могат да бъдат направени.
От всички членове на БКП към края на 1967 г. българите съставляват 93,04%, а останалите са представители на различни други национални групи, сред които най-значителна е групата на турците — 4,01% от всички членове на партията. За динамиката на този процес са характерни следните данни: до Девети септември процентът на българите — членове на партията е бил 97,06%. За периода 1945 — 1950 г. той спада на 93,13%. Това говори, че социалистическата революция открива пътя на активен политически живот за националните малцинства. Горното съотношение с неголеми колебания се запазва през целия след деветосептемврийски период.
Както и следва да се очаква, делът на националните малцинства сред членовете на ДКМС е по-голям, отколкото в партията, а именно 13,49%, докато българите са 86,51%. Делът само на турската младеж е 9,50%. Що се касае за Отечествения фронт — 86,55% от всичките му членове са българи, 2,27% са българомохамедани, 8,45% — турци, 1,49% — цигани.
Ако се вземат всички членове на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ картината ще бъде следната: българите са 35,96%, българомохамеданите — 2,24%, турците — 8,44%, циганите — 2,45%, други националности — 0,79% и непоказани — 0,12%. С неголеми колебания тази картина се запазва общо взето през последните 10-15 години.
Три главни извода могат да бъдат направени върху основата на данните от политическата принадлежност на различните националности у нас.
Първо, относителният дял на представените в политическите партии и организации националности и национални групи общо взето съответствува на дела им в общия брой на населението. Това показва, че в социално-политическия живот на нашата страна няма никаква национална дискриминация.
Второ, за периода на социалистическата революция бързо нараства относителният дял на националните групи и малцинства в политическите партии и организации. Това отново свидетелствува за благоприятните условия, създавани от социализма за политическата активност на цялото население — без каквато и да е дискриминация.
Трето, младите хора от националните групи и малцинства участвуват по-масово в политическите партии и организации, отколкото възрастните. Това свидетелствува за решаващата роля на социалните, политическите и културните условия, създадени у нас през периода на социализма, за политическата активност на по-рано потисканите от фашизма и капитализма национални групи.
Проблемът за политическата принадлежност на населението в НРБ и връзката й със социалното му положение е между най-важните и същевременно най-трудните. Комунистическата партия по същността си и историческия си произход е партия на работническата класа. Но вратите й са били винаги отворени за най-добрите представители на другите трудови социални групи. Съзнателното регулиране на социалния състав на партията е важна вътрешно партийна задача, тъй като от това в решаваща степен зависи нейната организационна, политическа и идеологическа мощ.
Трудността на този проблем произтича главно от определението на понятието класа и социална група в условията на социализма. Тук не става дума за общото марксистко-ленинско определение на класата, което влязло във всички учебници по марксизъм-ленинизъм, е напълно правилно. Става дума за конкретното му приложение.
След продължително обсъждане организаторите на социологическото изследване приеха една разгърната типология на социалните класи и групи, при която е направен опит да бъдат уловени и вътрешнонокласовите групи. Достойнствата и недостатъците на тази класификация предстои тепърва да бъдат проверени. Така или иначе върху основата й е събрана богата емпирическа информация в това число и за социално-политическата карта на съвременна България.
От всички членове на БКП на първо място по относително тегло са средноквалифицираните служители, а именно 21,69%. На второ място са средноквалифицираните физически работници — 12,70% и на трето място са нискоквалифицираните кооператори в ТКЗС — 11,17%. Ако бъдат обединени различните категории работници ще се окаже, че 1,14% от партийните членове са физически работници, 18,68% са кооператори в ТКЗС, 48,40% са служащи и останалите се разпределят по други социални групи.
Таблица 14
По-подробно социално-класовата структура на БКП се вижда от таблица, дето в началната колона е даден социалния състав на българското общество през 1967 г., втората колона дава същия според общото преброяване през 1965 г. и третата колона дава социалния състав на БКП.
В хоризонтален ред данните изразяват проценти за всяка социална група към общия брой на изследваните лица (на населението и членовете на БКП). При това данните са на два и три "етажа".
Първият етаж представлява социално-класовите групи "раздробено" — общо 22 социално-класови групи.
Вторият етаж обединява сродните подгрупи в по-еднородни групи, например ниско, средно и висококвалифицираните физически промишлени работници се обединяват в една група промишлени работници, същото се отнася за земеделските работници (в ДЗС, МТС, и РТС) и за други категории лица.
Третият етаж представлява общо взето традиционното деление: работници, селяни — кооператори и интелигенция. Работниците според изследванията са 39,07% от населението, а според преброяването те са 41,73%. Разликата се дължи на разширителното тълкуване на понятието работник, възприето при преброяването — в тази категория се включва част от нискоквалифицираните служащи.
Основният извод от таблицата е, че делът на работниците — членове на БКП (31,14%) е твърде малък в сравнение с дела на служащите — 48,40%.
Пълни анализи могат да бъдат направени само върху основата на сравнение на данните за социалното положение, професиите и образованието на изследваните лица, в това число на членове те на БКП.
За социално-политическата характеристика на членовете на БКП говори и този факт, че 99,80% от членовете на партията не са засегнати политически или икономически от мероприятията на народната власт (за цялото възрастово население над 16 години този процент е 98,35%). Под израза "засегнат политически или икономически от народната власт" се разбира: съдени от народния съд, национализация, конфискация, изкупуване на едър селскостопански инвентар и други подобни.
Това показва, че партията не включва в редовете си бивши експлоататори или ярки представители на фашизма в миналото. Същият извод може да се направи и от роднинската среда на членовете на БКП: само 1,07% от тях са засегнати от гореспоменатите мероприятия на народната власт, докато за цялото възрастово население този процент е 3,24%.
Една, така да се каже, от вътрешноорганизационните форми на политическата активност на членовете на БКП е участието им в изборните ръководни органи на партията. Членовете на ръководните органи са онзи актив на партията, облечен с доверие и власт да провежда политическата линия на партията за периода на мандата им. Общо една шеста или 17,57% от членовете на партията влизат в различните й ръководни органи. Това се отнася за 1967 г. По-точно 13,4% участвуват в ръководствата на низовите организации, 3,56% в по-висши ръководства (учрежденски, заводски, общински, градски, районни) и 0,66% влизат в окръжните и централните ръководни органи на партията (последният процент съдържа възможност за значително отклонение в плюс или минус, тъй като е изграден на непредставителна бройка изследвани лица).
Ако се вземат данните отделно за града и отделно за селата, ще се види, че частта на комунистите от градовете, участвуващи в различните партийни ръководства, е малко по-голяма отколкото в селата — 18,90% срещу 16,00%.
Относителното тегло на комунистите, заемащи ръководни длъжности в партията в даден момент зависи от броя на партийните звена и от величината на ръководните органи.
Ако се проследи динамиката на този процес, може да се направи извод за темповете и обема на обновяване на ръководните органи. Какви са данните по този въпрос?
Общо 38,28% от членовете на партията са участвували в различни ръководни органи от Девети септември 1944 г. до момента на изследването, като не се взема предвид участието в ръководните органи, чийто мандат продължава към края на 1967 г. В градовете този процент е 43,68%, а в селата — 31,89%. С други думи повече от половината от членовете на партията не са избирани в нейни ръководни органи. Ние не разполагаме със сравнителни данни за състоянието в други партии, за да може да се направи един по-определен извод, но може би посоченият процент е незадоволителен. Участието в тези органи е своего рода политическа школа и да минат по-голяма част от партийните членове през тази школа обогатява партийния опит и по-пълно реализира демократическите принципи на партията.
За политическата активност на комунистите говори и факта, че през 1967 г. 2,03% от тях са участвували в ръководните органи на ДКМС и 11,78% — в ръководните органи на ОФ. А за целия период от Девети септември до 1967 г. тези проценти са съответно 25,65 и 27,07. Това е делът от комунисти, чрез които се осъществява ръководната роля на БКП в тези две организации.
Относителният дял на комунистите в ръководните органи на ОФ е сравнително най-голям. Ето данните за 1967 г.: в различните ръководства на ОФ 10,78% са били членове на БКП, 8,97% — членове на БЗНС, 0,44% членове на ДКМС и 2,65% — безпартийни отечественофронтовци.
От тези данни могат да бъдат направени два основни изводи: 1) в Отечествения фронт отново, се демонстрира здравия съюз между БКП и БЗНС; 2) участието на комсомолци и безпартийни отечественофронтовци в ръководствата на тази най-масова политическа организация е недостатъчно.
Същите изводи могат да бъдат направени и от данните в исторически разрез: в ръководствата, на ОФ от 1945 до 1967 г. са участвували 26,07% комунисти, 18,05% земеделци, 0,52% комсомолци и 5,40% безпартийни отечественофронтовци.
Според данните от изследването комунистите са най-активните участници в ръководствата на масовите обществени организации. Общо 2,59% от членовете на партията са участвували в различните ръководства на масовите организации през 1967 г. А ако се вземат предвид и онези, които са участвували в тези ръководства от Девети септември 1944 г. до 1967 г., ще се окаже, че от състава на партията през 1967 г. общо 25,04% или една четвърт са били членове на различните ръководства на масовите организации (за БЗНС този дял е 14,10%, за ДКМС — 5,80%, а за цялото население — 6,61%).
За политическата активност на комунистите и на население то обаче следва да се имат предвид и данните за активистите на обществено-политическите и масовите организации, т.е. лицата, които, без да са членове на ръководствата, вземат най-активно участие в живота им. За членовете на БКП през 1967 г. се установяват 35,91% активисти в политическите и масовите организации (за БЗНС — 15,38%, за ДКМС — 4,95%, за ОФ — 2,52%, за населението на страната — 6,55%). А активисти само в обществено-политическите организации през 1967 г. са били 20% от членовете на БКП, 10,62% от членовете на БЗНС, 10,24% от членовете на ДКМС, 2,12% от членовете на ОФ и 5,60% от цялото население. Само за масовите организации активистите — комунисти са 8,53%, земеделци — 8,61%, комсомолци — 7,33%, отечественофронтовци — 7,29% и за цялото население — 6,73%. Най-после отрицателната характеристика "не е активист нито на обществено-политическа, нито на масова организация" се отнася за: 35,14% от членовете на БКП, 65,20% от членовете на БЗНС, 77,20% от членовете на ДКМС, 87,94% от членовете на ОФ и за 80,93% от цялото население над 16 години.
Какво показват тези данни?
Съвсем очевидно е, че комунистите са действително авангардът, най-активната част от народа както по отношение на участието им в ръководствата, така и по отношение на дейността им в обществено-политическите и масовите организации.
Вижда се, че такава активност проявяват и значителна част от членовете на другите организации-БЗНС, ДКМС и ОФ. Сравнително високият процент неактивни комсомолци заслужава най-сериозно внимание.
Много голям е и процентът на неактивните отечественофронтовци — това продължава да си остава един от основните въпроси за тази организация.
Естествено е управляващата партия чрез своите членове да взема ръководно участие в дейността на държавните органи. При изследването ние се интересувахме само от един от многото възможни аспекти на този въпрос, а именно: каква част от организираните и неорганизираните български граждани участвуват и са участвували в различните звена на изборни държавни органи?
Основният извод от резултатите е, че процентно към членовете на съответната организация земеделците имат повече представители в изборните органи на държавната власт, отколкото комунистите.
Ето някои обобщени данни: във всички изборни звена на държавния апарат (местни, окръжни и централни) през 1967 г. са били избрани: 5,49% от членовете на БКП и 7,69% от членовете на БЗНС. Интересно е при това, че в селата частта на избраните в държавните органи членове на двете организации е почти еднаква: 8,56% от членовете на БКП и 7,97% от членовете на БЗНС. В градовете разликата е твърде чувствителна: 2,90% от комунистите и 6,82% от земеделците.
Вторият извод се отнася за твърде ниския дял на комсомолци в изборните държавни органи. През 1967 г. този дял е бил само 0,19% от членовете на ДКМС.
Всички горни данни се отнасят за участие в държавни органи, които са били в мандат през 1967 г. Ако се вземе целия период от социалистическото развитие на страната, ще се види, че горната тенденция общо взето се проявява и исторически. През целия този период в изборните органи на държавната власт са взели участие 11,93% от членовете на БКП и 13,92% от членовете на БЗНС; в селата-16,56% от членовете на БКП и 13,52% от членовете на БЗНС; в градовете — 8,04% от членовете на БКП и 15,15% от членовете на БЗНС.
Обяснението на този факт се крие в съзнателния стремеж на изборните органи на държавната власт да бъде достойно представен верния съюзник на комунистите — БЗНС, а тъй като в градовете членовете на БЗНС са сравнително малко, това повдига процентно тяхното представяне в държавните органи. Необходимо е обаче да се има предвид фактът, че членовете на БКП са много повече от членовете на БЗНС, поради това в държавните органи са избирани повече комунисти, отколкото земеделци: през периода от 1944 г. до 1967 г. комунистите, избирани в държавните органи са 1,42% от цялото население над 16-годишна възраст, а за земеделците този процент е 0,40; през 1967 г. комунистите в избраните държавни органи са 0,57% от цялото население, а за земеделците този процент е 0,22.
Важно е да се отбележи, че е сравнително висок делът на лицата, които никога след Девети септември не са участвували в изборни държавни органи: за членовете на БКП той е 87,81%, за членовете на БЗНС — 86,08%, за членовете на ОФ — 98,92%, а общо за населението над 16-годишна възраст този дял е 97,63%. (В тези данни не се включват лицата, избрани в държавни органи през 1967 г.).
Интересна е съпоставката между дела на членовете на БКП и БЗНС в изборните държавни органи през 1967 г. и делът на същите избирани през целия период от Девети септември до 1967 г. За членовете на БКП тези относителни дялове съответно за двата периода са 5,49% и 11,93%, за членовете на БЗНС — 7,69% и 13,92%, за членовете на ОФ- 0,19% и 0,65%, а общо за цялото население — 0,94% и 2,04%.
Тези данни показват, че обновяването на изборните държавни органи общо взето е недостатъчно, че твърде малка част от членовете на БКП, БЗНС и особено на ОФ и неорганизираните минават през такава масова школа на общественото управление.
Една специфична форма на политическа активност е участието в пропагандистка и културно-просветна дейност. Под културно-просветна дейност се разбира изнасяне на лекции, беседи и т.н. по социално-политическите, научно — теоретически, морално — естетически и др. въпроси с просветна цел. Един пропагандист може да участвува и в този род културно-просветна дейност, но за целите на изследването под пропагандист се разбира лице, което ръководи някаква постоянна форма за обществено-политическа просвета по линия на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ, профсъюзите. Условно едните наричаме лектори, а другите — пропагандисти.
Най-общият извод от данните е, че в лекционната и пропагандистката дейност в нашата страна са включени сравнително висок процент от населението и още по-висок от членовете на БКП. Относителният дял на лекторите за цялото време от Девети септември до 1967 г. включително за членовете на БКП е 21,03, за БЗНС — 6,58%, за ДКМС — 4,19%, за ОФ — 3,67% и общо за населението на страната — 5,30%. Както се вижда, лекторската активност на членовете на БКП е най-висока.
Само през 1967 г. в лекционната дейност са взели участие в местен, окръжен и национален мащаб 8,39% от членовете на БКП; 1,83% от членовете на БЗНС; 1,66% от членовете на ДКМС, 0,99% от членовете на ОФ и 1,81% общо от населението над 16 — годишна възраст.
Аналогични са данните и за пропагандистката дейност. За периода от Девети септември до 1967 г. включително са се изявили като пропагандисти 31,69% от членовете на БКП, 8,79% от членовете на БЗНС, 5,51% от членовете на ДКМС, 5,07% от членовете на ОФ и 7,54% от цялото население на страната над 16-годишна възраст.
Някои по-подробни данни ще приведем за дейността на пропагандистите — комунисти. От всички комунисти през 1967 г. 24,94% са били пропагандисти за периода от Девети септември до 1966 г. включително, т.е. през 1967 г. не са били такива. А 1,12% от членовете на партията са били пропагандисти през учебната 1967/1968 г. за първи път, пак толкова (1,12%) са били пропагандисти за втори път, 1,83% — за трети и повече пъти. А до учебната 1967/1968 г. 2,69% от членовете на партията са били пропагандисти 7 или повече пъти.
Това показва, че огромното мнозинство от пропагандистите в партията са хора със значителен опит, а ежегодно встъпват за първи път на пропагандисткото поприще средно около 1% от членовете на партията.
От горните данни за лекторската и пропагандистката дейност следва, че участието на комсомолците в подобна дейност е сравнително по-слабо. В случая имаме предвид само данните за 1967 г., защото поради постоянното възрастово обновление на Комсомола не може да се очаква значителна дейност на комсомолците за по-далечен период.
Организираната просвета в обществено-политическите организации е една от главните форми за формирането на идейно-политическото съзнание на българския гражданин.
Няколко въпроса на анкетната карта са посветени на най-важните аспекти на този проблем, а именно: 1) по линия на коя организация лицата участвуват в определена просветна форма; 2) какви са просветните форми и 3) какво е съдържанието на просветната дейност. Резултатите, отнасящи се за 1967/1968 г., представяме в съответни таблици.
Таблица 15
Таблица 15 показва преди всичко, че през учебната 1967/1968 г. в различните просветни форми на всички организации са взели участие 34,20?£ от изследваните лица над 16-годишна възраст. Ако се направи едно сравнение между различните организации ще се види, че членовете на БКП са най-активните участници в системата на обществено-политическата просвета — общо 77,91% от комунистите. На второ място стоят комсомолците — 45,79% от тях са участвували в различните форми на обществено-политическата просвета; на трето място са членовете на ОФ — 27,53%, след това членовете на БЗНС — 19,75%. От членуващите в никакви организации едва 5,10% са участвували в организираните форми на обществена просвета.
В просветните звена на кои организации е имало най-много участници? Оказва се, че на първо място в това отношение стоят просветните звена на ОФ — общо 12,16% от населението участвува в тях, след това са звената на БКП — 9,5% от всички изследвани лица, на трето ДКМС — 7,52%, след това профсъюзите — 4,32%и по линия на БЗНС — 0,69% от изследваните лица. Изводът е, че Отечественият фронт е изключително важна, широка народна организация за политическа просвета.
Третият извод се отнася до това, че в звената на всяка отделна организация най-много участници от същата организация. Така например в звената на БКП участвуват 73,34% от членовете на БКП, 3,85% от членовете на БЗНС, 2,53% от членовете на ОФ и 1,51% от членовете на ДКМС. В звената на БЗНС участвуват 23,63% от неговите членове и незначителен брой членове на ОФ (0,03%), на ДКМС (0,01%) и безпартийни (0,05%). В звената на ДКМС вземат участие 38,01% от комсомолците, незначителен брой членове на други организации. В звената на ОФ участвуват 18,94% от членовете на тази организация, 9,52% от членовете на БЗНС и т.н.
И тук, както и в други случаи, е в сила принципът за стъпалообразното формиране на обществено-политическите възгледи в населението, като се почне от членовете на БКП и чрез звената на другите организации и се стигне до нечленуващите.
Една ярко изразена особеност е, че в просветните звена на ОФ (частично и на БЗНС) участниците процентно са повече в селата, отколкото в градовете, а в просветните звена на БКП — обратното. Това може да бъде обяснено с обстоятелството, че звената на БКП са от по-висша форма, отколкото тези на ОФ и за тях се изисква по-висока подготовка.
Таблица 16
Най-общите изводи от Таблица 16 са, че кръжокът е най-масовата форма за обществено-политическа просвета, както изобщо за населението (13,95% от него участвува в кръжоци), така и за членовете на БКП (35,75% от тях), за членовете на БЗНС (14,65% от тях), за членовете на ДКМС (23,75%), за членовете на ОФ (8,50%) и за нечленуващите никъде — 1,80%.
Следващите по-масови форми са читателската група, школата за политическа просвета, просветната група и лекторията. Но тук вече няма единна тенденция за участниците от различните организации. Според участието на членовете на БКП звената се нареждат така: 1) кръжок, 2) школа за политическа просвета, 3) теоретичен семинар, 4) лектория, 5) школа по основи на марксизма-ленинизма, 6) просветна група, 7) начална школа за политическа просвета и т.н.
За членовете на БЗНС тази подредба е по-друга: 1) кръжок 2) просветна група, 3) читателска група, 4) школа за политическа просвета и възпитание, 5) лектория и т.н.
Особености има и при членовете на ОФ: 1) кръжок, 2) читателска група, 3) просветна група и т.н.
И в рамките на отделната организация има важни различия за предпочитанията на членовете на просветните звена от града и от селото. Ето например данните, отнасящи се за членовете на БКП.
Таблица 17
Изводът е, че по-високият тип просветна форма се предпочита повече в градовете, отколкото в селата. Причината за това е различието в културното равнище — както от гледна точка на изискванията, така и на възможностите за задоволяване на по-високите изисквания.
Културата, професията и възрастта обуславят и подбора на просветните звена по съдържание. Данните показват, че през 1967/1968 г. първо място сред изучаваните дисциплини общо за страната и за членовете на БКП е заемала историята на БКП — общо 4,12% от всички участници в различните звена са изучавали тази дисциплина. За членовете на БЗНС първо място заема дисциплината текуща политика и международни отношения и след това история на БКП; за ДКМС — дисциплината младежко движение, а след това история на БКП. В ОФ на първо място стои също текущата политика и международните отношения и на второ — комунистическото възпитание.
Да се спрем специално на дисциплините, изучавани от комунистите. Както бе казано най-широко разпространената дисциплина е история на БКП, на второ място е политическата икономия, след това история на КПСС, текуща политика и международни отношения, философия, комунистическо възпитание, научен комунизъм, международно комунистическо и работническо движение и т.н.
Общият извод от данните за идейно-политическата просвета в обществените организации е, че това е една от основните форми за идеологическо въздействие, за получаване на минимум знания по марксистко-ленинската теория, по текущата вътрешна и международна политика. Този начин е особено необходим за хората с по-ниска култура и малък политически опит. Обаче високите звена за обществено-политическа просвета се оказват целесъобразна форма за подготовката на активисти и ръководни кадри.
Какво е отношението на българския гражданин към коренните идейно-политически проблеми на марксизма-ленинизма, на социалистическото строителство, на съвременните международни отношения? Този въпрос е от принципиална важност, защото от отношението към посочените проблеми произтича до голяма степен и политическата активност на гражданите.
Той е същевременно изключително труден за изследване. При изследването ние решихме да "уловим" идейно-политическото съзнание чрез няколко въпроса, отнасящи се до най-важни събития в живота на партията и на международното политическо движение.
Съветският съюз е първо олицетворение на марксистко-ленинската теория на практика, той е стожерът на международното революционно движение и отношението към него до голяма степен е и отношение към марксизма — ленинизма. Затова за нас беше важно да установим отношението към СССР.
Разбирането на Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. се опитахме да отразим чрез един косвен въпрос за въздействието на този пленум в политическото и икономическото развитие на страната.
Бяха поставени още два въпроса: за отношението към израело-арабския конфликт, избухнал в годината на изследването и отношението към политиката не съвременното китайско ръководство начело с Мао Цзе-Дун.
Въпросът за Априлския пленум беше зададен така: "Смята ли лицето, че са настъпили положителни политически промени в страната след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г.?" Предвиждаше се възможните отговори да изразяват различни степени на убеждения. Ето резултатите.
Таблица 18
Основният извод е, че огромното мнозинство от членовете на партията — 89,84% подкрепят Априлския пленум на партията по-специално в областта на политиката и икономиката и само 0,87% виждат влошаване на политическото и икономическото положение след 1956 г. По разбиране смисъла на Априлския пленум следват комсомолците (57,04%) и земеделците (56,96%). От първите 0,55%, а от вторите — 1,47% виждат влошаване. На четвърто място по одобряване стоят отечественофронтовците — 38,64% с 0,92% отчитащи влошаване.
Както се вижда от данните, постепенно снижаващият се процент (като се движим от членовете на партията към нечленуващите в нито една обществено-политическа организация) на онези, които одобряват по същество Априлската линия, става за сметка не на неодобрението й, а за сметка преди всичко на неразбирането й: при комунистите това са 4,47%, при земеделците — 29,85%, при комсомолците 30,35%, при отечественофронтовците — 50,54%. Тази обратна пропорция е изразена особено ясно при нечленуващите в нито една организация: при тях едва 11,36% смятат, че Априлския пленум има политически и икономически напредък, 0,58% виждат влошаване, а на 76,25% не е ясен смисълът на пленума.
Ако се вземе цялата съвкупност изследвани лица, вижда се, че по-малко от половината от възрастното население (45,47%) е разбрало смисъла на Априлската линия и почти толкова (44,07%) не е разбрало смисъла, а 7,19% нямат мнение, което общо взето означава, че също не са я разбрали.
Главният извод от тези данни е, че чрез система от политически, икономически и идеологически мероприятия разбирането на Априлската линия от комунистите може да се превърне в разбиране на целия народ.
Вторият извод е, че този процес се извършва "стъпалообразно" първото, най-широкото стъпало, изходната основа за разбиране на смисъла на Априлския пленум са комунистите, след това комсомолците, членовете на БЗНС и ОФ.
Третият извод произтича от зависимостта на разбирането на Априлската линия от културата, възрастта и политическото минало на лицата, но сега няма възможност да се спираме на този важен въпрос. Само ще отбележим, че един от аспектите на този въпрос е ясно изразената закономерност: при всички категории лица живеещите в града проявяват по-висока степен на разбиране от живеещите в село.
Априлската линия на БКП укрепна и се разви в борба както срещу десния, така и срещу левия ревизионизъм. Горчив международен опит показва какво би била нашата партия и страна, ако ЦК на БКП не провеждаше твърдо и последователно своя марксистко-ленински курс, ако той не беше оставил да вземе връх дребнобуржоазната стихия или "ляво" догматическите псевдореволюционни фразьори. Но колкото е важно да уловим съзнанието на българския гражданин по този въпрос, толкова е и трудно. Това се опитахме да направим чрез фиксиране отношението на гражданите към политиката на сегашното китайско ръководство начело с Мао. По онова време нямаше такъв актуален "десен" международен опит — трагичните събития в Чехословакия се разиграха по-късно, а унгарските бяха отшумели отдавна.
"Осъжда ли лицето линията на сегашното ръководство на Китай начело с Мао Цзе Дун?" — така беше зададен въпросът. Ето резултатите.
Таблица 19
Както се вижда, огромното мнозинство от членовете на БКП — 91,36%, а също така и от членовете на ДКМС и БЗНС не одобряват политиката на сегашното ръководство на Китайската народна република. За членовете на ДКМС този процент общо е 67,89%, за членовете на БЗНС — 58,43%, за отечественофронтовците — 39,68%, за безпартийните (т.е. нечленуващите в нито една от четирите обществено-политически организации) — 15,98%, а за всички изследвани лица — 48,43%. Данните показват, че политиката на сегашното китайско ръководство не се осъжда от една незначителна част от организираните и неорганизираните.
И тук, като в случая с Априлския пленум, само че с обратен знак значителна част от изследваните лица не осъждат политиката на Мао не защото я подкрепят, а защото нея разбират. Както се вижда, това се отнася почти за половината от населението, за повече от половината на членовете на ОФ, за една трета част от членовете на БЗНС и повече от четвърта част на комсомолците.
На изследваните лица беше зададен чрез анкетьорите (косвено) въпроса: "Смятат ли, че СССР е главната опора на социализма и мира в света?" В българския народ няма колебание по този въпрос: общо 83,44% от възрастното население му дават положителен отговор и само 0,32% дава отрицателен отговор, а 16,19% нямат отношение по въпроса.
Таблица 20
И тук се проявава главната закономерност: комунистите в България са най-последователните приятели на СССР — 99,60% от тях смятат, че той е главната опора в борбата за социализъм и мир в света.
Вторият извод е, че по този въпрос между комунистите и останалите организирани и неорганизирани български граждани няма съществена разлика — в същото са убедени 95,27% от комсомолците 91,95% от земеделците, 81,75% от неучаствуващите в политически организации и 83,44% от цялото население над 16 години. Само една нищожна част от изследваните лица (0,32%) дават отрицателен отговор на този въпрос. Това показва, че българо-съветската дружба действително е един от най-ярките стожери на идейно-политическото съзнание на българското население.
Третият извод е, че и тук се потвърждава "стъпалообразието" на политическото съзнание в зависимост от принадлежността към една или друга политическа партия или организация, в зависимост от това дали е от града и селото, от възрастта, от пола, образованието, от политическото минало и т.н. В други случаи този въпрос заслужава да бъде най-подробно анализиран. Тук само ще отбележим, че всяко правило има изключение: членовете на БЗНС в селата са по-големи приятели на СССР (92,52%), отколкото тези в градовете (90,15%). Това сигурно се дължи на факта, че големите демократически традиции на БЗНС са предимно в селата — там главно се ковеше единодействието с комунистите.
Смисълът на въпроса относно израелската агресия беше да се установи косвено отношението на българския гражданин към международния империализъм, към националноосвободителното движение и към външната политика на нашата партия и държава. Въпросът беше зададен нарочно в по-неутрална форма — за да не предопределя характера на отговора — а именно: какво е отношението на лицето към израело-арабския конфликт през юни 1967 г.?
Получените резултати недвусмислено показват, че българският народ в голямото си мнозинство осъжда Израел като агресор. Комунистите отново демонстрират най-високо политическо съзнание: общо 93,55% са на страната на арабските страни. На второ място пак са комсомолците — 75,59%, на трето — членовете на БЗНС — 69,60%, за членовете на Отечествения фронт този дял е 50,47%, за нечленуващите в тези организации — 21,86%, а за цялото население — 57,20%.
Следва да се отбележи обаче, че на значителна част от изследваните лица не е ясен (по това време) смисълът на израелско-арабския конфликт. Това се отнася особено за неорганизираните в политически организации (70,57%), и в значителна степен за членовете на Отечествения фронт (41,30%) — при положение че този дял за цялото население е 35,27%.
Броят на лицата, които изразяват симпатии към Израел е незначителен, но все пак заслужава да се отбележи един парадоксален факт: относителното тегло на лицата, които изцяло симпатизират на Израел, е най-високо сред членовете на БКП. Ето данните: за БКП — 0,25%, за БЗНС — 0,18%, за ДКМС — 0,14% за ОФ — 0,13%, за нечленуващите — 0,10%, за населението общо — 0,14%. По-друга е картината, когато става дума за една по-слаба форма на симпатия, изразена чрез стандартния отговор: симпатизира по-скоро на Израел, отколкото на арабските страни. В този случай данните са следните: за БКП — 0,15%, за БЗНС — 0,55%, за ДКМС — 0,25%, за ОФ — 0,38%, за нечленуващите — 0,63%, за всички изследвани лица — 0,36%. Следва да се има предвид обаче, че в тези две рубрики влизат незначителен брой изследвани лица, поради което данните не са напълно представителни и имат само приблизително значение. Приблизителната им достоверност се установява косвено, като се съпоставят с напълно представителните данни за онези, които симпатизират на арабските страни и за тия, на които не е ясен смисълът на конфликта (за всяка политическа група общият сбор на тези данни в проценти е 100).
От анализа на данните за отношението на изследваните лица по четирите въпроса могат да бъдат направени някои общи изводи.
Първо, огромното мнозинство от българския народ проявява висока идейно-политическа зрялост и разбиране към най-важните въпроси на вътрешната политика и международните отношения. Особено високо разбиране се проявява за решаващата роля на Съветския съюз в борбата за мир и социализъм в света.
Второ, комунистите действително се проявяват като авангард на работническата класа и на целия народ — те са носители по всички въпроси на най-високо съзнание.
Трето, установява се общо взето една тайна тенденция, която можем да характеризираме като "стъпаловидност" във формирането на съзнанието на българските граждани в зависимост от организациите: БКП, ДКМС, БЗНС, ОФ, нечленуващи в нито една организация. Данните ясно показват, че това са главните организирани насоки, чрез които се формира съзнанието на българския гражданин, че то е главният път, чрез които идеологията и политиката на БКП навлиза в народните маси.
Четвърто, ако разликата в степента на идейно-политическото съзнание за съседните стъпала поотделно не е много голяма, то общата разлика между първото стъпала (БКП) и последното (неорганизираните) е твърде чувствителна. От това следва да бъдат направени определени изводи за политическата работа и сред неорганизираните, а също и сред отечественофронтовците.
Пето, тази значителна разлика между първото и последното стъпало, минавайки през междинните, а резултат главно на неразбиране смисъла на даденото събитие или явление. Големият процент неразбиращи сред неорганизираните показва още веднъж, че организираната работа сред тях е общо взето слаба.
Социологическото изследване на града и селото представлява богата информация за детайлизирано изучаване на социално-политическия облик на българската младеж. Тук ще се спрем само на някои по-важни черти на този облик.
Без да подлагаме на специално определение категорията "младежи" приемаме, че към нея спадат онези лица, които се числят към възрастовата група от 16 до 28 навършени години. Върху подобен критерий е програмирано самото социологическо изследване.
Данните, които ще приведем в анализа, се отнасят единството за младежта. Ако бъдат използувани данни за лица над посочената възрастова граница, това ще се отбелязва изрично. С термина "девойки" ще обозначаваме жените до 28 навършени години.
С термина "младежи" ще обозначаваме мъжете до 28 навършени години. Абстрахираме се от факта, че известна част от лицата са семейни хора и имат деца. Тези термини се използуват единствено с цел да се разграничават лицата до 28 и над 28 години.
Общо в социологическото изследване бяха обхванати 4546 младежи и девойки; От тях 2282 са мъже (50,20%), а 2264 са жени (49,80 %). Структурата на лицата по тип населено място в обема на извадката е следната: 2102 (46,24 %) са от селата, а 2443 (53,74 %) са от градовете. По данни от преброяване на населението на НРБ (I.XII.1965 г.) се вижда, че общият брой на младежите в страната е 1588399 души. От тях 801857 са мъже (50,48 %), а 786542 са жени (49,52 %). Очевидно реалната структура на съотношението между половете е идентична на същата структура от извадката на изследването. Този факт е солиден аргумент за представителността на данните.
Тук се използува само част от информацията от изследването, необходимо, за да се очертае най-общо социално-политическата диференциация на българската младеж. Това ще бъде направено предимно върху фона на обществено-политическата организираност на младежта, аспекта на нейното реално участие в живота и дейността на различните политически и масови организации.
Признакът "членство в организацията" е съществен момент от социалната характеристика на младежта. В светлината на този признак социално-политическата характеристика се откроява по-релефно и диференцирано. Същевременно по този начин получаваме представа за резултатите от въздействието на съответните организации върху съзнанието и поведението на младия човек, т.е. върху неговия социално-политически облик.
Преди всичко е необходимо разграничаването на два вида млади хора: 1) организирани младежи и 2) неорганизирани младежи; Под организирани младежи разбираме членовете на БКП, ДКМС, БЗНС и ОФ. Под неорганизирани младежи разбираме онези млади хора, които не членуват в посочените организации. Анализът засяга както данните, взети за отделна организация, така и данните, обобщени за цялата организирана младеж. Тъй като младежите членове на БЗНС в извадката на изследването са малък брой (само 8 лица), целесъобразно е те да бъдат обединени с младежите, членове на ОФ. По този начин тази група младежи става общо 533 души. За краткост вместо "членове на ОФ и БЗНС" ще пишем само "членове на ОФ".
Общата организационна структура на българската младеж е следната. Б БКП членуват 3,87 % от младежта; в ДКМС членуват 75,54 % от младежта. В ОФ (и БЗНС) членуват — 11,73 % от младежта. Следователно 91,14 % от българската младеж е организирана, а само 8, 84 % от нея не е организирана.
Оказва се, че в групата на организираните младежи мъжете в минимална степен преобладават спрямо жените: организирани са 91,64 % от младежите и 90,68 % от девойките. В редовете на партията (БКП) младежите са около два пъти повече от девойките. Тази пропорция е тъкмо обратна при членуването в ОФ. В редовете на Комсомола младежите отново преобладават спрямо девойките.
Ето общата структура на българската младеж по признака "членство в организация". Данните са в проценти.
Таблица 21
Данните свидетелствуват за една масова активност сред българската младеж в живота и дейността на обществено-политическите и масови организации. Общо 30,96 % от цялата младеж са активисти в тези организации. Девойките са по-малко изразени като активисти — сред младежите активистите са 19,76 %, а сред девойките — 22,17 %. Сред младежите, членове на БКП активистите са 68,75%, сред членовете на ДКМС те са 22,42%, а сред членовете на ОФ — 11,87%.
Разпределението на младите хора по образование в различните организации (БКП, ДКМС, ОФ) е показателно за "образователната структура" на тези организации. Известно е, че този вид структура е реалната база за планиране на цялостния идеологически процес съобразно образователните групи на отделните организации.
Данните от изследването показват, че 1,09% от българската младеж е неграмотна. Неграмотни членове на БКП няма. В редовете на ДКМС неграмотните млади хора са твърде малко — само 4,08 % от общия брой на неграмотните. Числото на неграмотните младежи чувствително нараства (седем пъти) в редовете на ОФ организацията. Следователно една трета от неграмотните младежи (82,65 %) са организирани, а две трети (67,35 %) са неорганизирани.
Начално или основно образование имат 33,52 % от младежите членове на БКП, 35,93 % от членовете на ДКМС, 68,29 % от членовете на ОФ и 75,72 % от неорганизираните младежи. Общо 44,37 % от българската младеж има начално или основно образование.
Трябва да подчертаем, че младежите със средно образование (завършено или незавършено, общо или специално) доминират в редовете на БКП и ДКМС. Такова образование имат 39,43 от членовете на ДКМС, 37,50% от младежите, членове на БКП, 13,51% от младежите, членове на ОФ и 11,19% от неорганизираните младежи. Висше или полувисше (завършено иди незавършено) образование имат 17,61 % от младежите членове на БКП, 8,41% от членовете на ДКМС, 2,63% от младежите членове на ОФ и 1,25% от неорганизираните младежи. От всички млади хора с висше или полувисше (завършено или незавършено) образование членуват: в БКП — 10,36% в ДКМС — 83,82%, в ОФ (и БЗНС) — 4,25%, а 1,57% са безпартийни.
Данните от изследването показват, че с увеличаване на образованието степента на неорганизираност сред младите хора намалява рязко:
Таблица 22
Образователната структура на всяка обществено-политическа и масова организация представлява обективна основа и критерий за планиране на идеологическата и просветно — възпитателната работа сред членовете. Тя е важно условие за определяне конкретните форми на просветната работа, за регулиране динамиката на комунистическото възпитание, за прогнозиране на цялостен възпитателен ефект. Очевидно тази структура, наред с други фактори, играе голяма роля за ефекта на въздействието на организационния живот върху членска маса и върху обществеността. В известен смисъл образователната структура на организацията обуславя влиянието на тази организация върху общественото мнение, детерминира донякъде социално-политическия престиж на тази организация. Това има особено значение за социалния и политическия престиж на комсомолската организация, за влиянието й върху умовете и сърцата на българската младеж. Това е в сила особено след тезисите на др. Т. Живков за работата с младежта й комсомола, след Декемврийския пленум на ЦК на БКП (1968) и след X конгрес на ДКМС.
Следователно вътрешноорганизационна образователна структура има отношение не само към формите и методите на просветната и възпитателната работа, но и към механизмите и динамиката на формиране на социално-политическия престиж на съответната организация.
От данните на изследването се вижда, че образователния ценз е най-висок сред младежите, членове на БКП, Следват членовете на ДКМС, членовете на ОФ и неорганизираните младежи. Ето и самите данни: средно или висше образование (завършено или незавършено) имат 55,11% от младежите, членове на БКП, 47,84% от комсомолците, 16,14% от младежите, членове на ОФ и 12,44% от неорганизираните младежи.
Ето таблицата, която показва разпределението на дяловете по видове образование сред организираната и неорганизираната младеж у нас. Категорично данните са в полза за организираната младеж. Данните са в проценти.
Таблица 23
Все още голяма част от българската младеж има начално и основно образование — 44,87%. Преобладаващата част от организираните младежи имат начално и основно образование. Сред организираните младежи дялът с такова образование е пъти по-малък (40,82%). Безспорно в случая факторът образование е съществено условие за степента на организираност на младите хора, т.е. лицата с по-ниско образование проявяват понижена склонност към участие в дейността на различни организации. Общо за цялата българска младеж е характерно това, че лицата със средно или висше образование (завършено или незавършено) са около четири пъти повече сред организираните младежи, отколкото сред неорганизираните такива. Характерно е и това, че с увеличаване на образованието, нараства и степента на организираността. Докато само 83,84 % от младежите с начално и основно образование са организирани, то 98,53% от младите хора с висше или полувисше образование са организирани.
Организационната структура на съюзната младеж (членове на ДКМС) разкрива пропорциите между членовете на различните съюзни ръководства и редовите членове. Общо 7,52% от съюзната младеж са членове на изборни ръководни органи. От тях 6,82% са членове на ДК, а 0,70% са членове на по-високостоящи ръководни органи (Об.К на ДКМС, ПС, ОК, ЦК на ДКМС). От цялата съюзна младеж 68,83% от лицата не са заемали никога ръководни изборни длъжности.
Съществен момент в обществено-политическия облик на българската младеж е нейното участие в различните форми на политическата просвета. От данните на изследването се вижда, че 41,65% от българската младеж участвуват във формите на политическата просвета. Неучаствуващите изобщо в тези форми не са малка част. Те са повече от половината (58,06%) от българската младеж. Явно неучастието в политическата просвета не се дължи на неорганизираността на младежите (такива са само 8,84% от всички младежи). Очевидно главните причини за необхващането на младежта във формите на политическата просвета се коренят в дейността ма конкретните организационни звена.
Най-голяма част от българската младеж участвува в политическата просвета по линията на ДКМС (30,42% от цялата българска младеж). По линията на ОФ (и БЗНС) участвува 4,66%, по линията на БКП 4,25% и по линията на профсъюзите 2,32% от младежта.
Ако проследим ръста на неучастие в политическата просвета в рамките на всяка организация поотделно, ще видим, че докато сред младежите, членове на партията, ле участвуват само 15,34%, то сред членовете на ДКМС не участвуват 53,64%, сред младежите, членове на ОФ — 72,42%, а сред неорганизираните младежи — 97,02%. Тези данни свидетелствуват, че вида на организацията играе важна роля за обхващането на младите хора в политическата просвета.
Младежите участвуват в различните форми на политическа просвета както следва:
Таблица 24
Системата на политическата просвета (независимо по каква организационна линия) е мощен фактор за изграждане на обществено-политическия облик на младежта. Данните от изследването разкриват, че близо една трета от българската младеж (31,79%) е преминала от една до три години обучение през формите на политическата просвета. Друга не малка част от младежта (12,63% от всички младежи) се е обучавала в тези форми от 5 до десет години. Само 0,29% от българската младеж е преминала през тези форми на просвета повече от 10 години.
В системата на политическата просвета младите хора участвуват не само като слушатели, но и като пропагандисти (ръководители на учебни звена) и като лектори. Тези две форми на участие в политическата просвета са школа за политическо развитие на личността и същевременно форма за политическа изява. Резултатите от изследването сочат, че 5,63 от българската младеж са били или сега са пропагандисти. Съпоставени спрямо общия брой на участниците в политическата просвета този процент значително нараства. Общо 17,05% от участниците в политическата просвета са били или са пропагандисти.
Прави впечатление, че девойките са около два пъти по-активни в пропагандистката дейност от младежите. Докато 7,07% от българските девойки са били и са в момента пропагандистки, то само 4,12% от младежите са такива. Този факт разкрива, че в системата на низшите просветни звена пропагандистката дейност се осъществява повече от девойки.
Младите хора — пропагандасти имат следната организационна принадлежност:
Таблица 25
В настоящия момент с пропагандистката и лекционната дейност се занимават 3,43% от българската младеж (1,78% — пропагандисти и 1,65% — лектори). Досега общо с пропагандистка и лекционна дейност са се занимавали 9,44% от младите хора.
Социално-политическият облик на младежта намира ярък израз и в другите видове социални занимания. Важно място в системата на тези занимания заемат четенето на обществено-политическа литература. Резултатите от изследването показват, че организираните младежи четат такива литература над четири пети повече от неорганизираните младежи: 42,13% от организираните четат и 9,45% от неорганизираните. Особено голяма е разликата между членовете на БКП и неорганизираните младежи, когато се касае за често четене на обществено-политическа литература (48,04% от младежите, членове на БКП четат често такава литература, от безпартийните — само 5,47%.
Общо една значителна част от българската младеж (38,56%) чете литература в областта на обществените науки. Но все още процента на нечетящите такава литература е твърде голям — 60,47%. В този род занимания младежите (45,58%) значително превъзхождат девойките (36,52%).
От данните на изследването се вижда, че младите хора предпочитат повече такива публикации, които са израз на значителни събития вътре в страната. Например отчетният доклад на др. Тодор Живков, изнесен пред Деветия конгрес на БКП е прочетен (цялостно или частично) от близо половината българска младеж — 46,48%. Ако съпоставим този дял с четящите обществено-политическа литература ще констатираме, че разликата е около 10%.
Оказва се, че градската младеж в по-голяма степен чете научна и популярна литература с обществено-политическа тематика (градска — 46,43%, селска — 31,77%). Тази разлика се отнася особено за онези групи на четящите лица, които четат често подобна литература (град — 33,73%, село — 19,86%). По отношение на групите, които рядко четат такава литература и в града и в селото разликата е минимална (град — 12,70%, село — 11,91%). Следователно за градската младеж е по-характерно "честото контактуване" с обществено-политическата литература. Неминуемо това издига теоретичното мислене на младите хора от градовете.
Също така градската младеж е прочела (цялостно или частично) отчетния доклад на др. Тодор Живков пред Деветия конгрес на БКП в по-голяма степен (55,10%) отколкото селската младеж (39,05). Този доклад в градовете е прочетен цялостно от 22,65% от младежта, а частично — 32,45%. В селата той е прочетен цялостно от 12,32% от младежта, а частично — 26,73%.
Самообразованието е неделима съставка част от обществено-политическия облик на младежта. Резултатите сочат, че организираните младежи чувствително повече се самообразоват. Тук в понятието самообразование включваме както четенето на художествена проза и поезия, така и четенето на научно-техническа и обществено-политическа литература и прочитане доклада пред Деветия конгрес на БКП. Съотношението между организирани и неорганизирани младежи относно самообразованието е следното:
Таблица 26
Общо за българската младеж процента на самообразоващите се е твърде висок — 47,78%. Тук ние не измерване динамиката и качеството на самообразователния процес, а само обема на този род занимание.
Отчетният доклад на др. Тодор Живков пред Деветия конгрес на БКП е бил прочетен от 70,62% от всички организирани и от 10,70% от всички неорганизирани млади хора. Тук диференциацията по организации също е чувствителна. Целият доклад е четен от 57,39% от младежите, членове на БКП и значително по-малко от членовете на ДКМС — 18,03%. Прави впечатление, че една не малка част от младежите, членове на БКП и ДКМС не са чели доклада изобщо (10,28%) от младежите, членове на БКП и 48,28% от членовете на ДКМС).
Нека да проследим оценките, които младите хора у нас дават на някои кардинални въпроси от вътрешнополитически и външнополитически характер. Тези оценки изразяват съществени аспекти от социално-политическия облик на съвременния млад човек.
Първият въпрос е отношението на младежта към ролята на Априлския пленум на ЦК на БКП (1968) за развитието на нашата страна. Ето най-напред структурата на оценките отнасящи се за цялата българска младеж: а) 51,87% от нашата младеж смята, че страната ни се развива по-добре след Априлския пленум, б) 2,02% от нашата младеж счита, че националното ни развитие след този пленум няма особени промени, в) за 45,45% от българската младеж смисълът и целта на Априлския пленум не са ясни, г) 0,53 % от младите хора у нас смятат, че след този пленум в нашата страна настъпва влошаване на живота.
Отношението към този въпрос се намира в тясна връзка с принадлежността към дадена организация. Оценката, че страната се развива положително след Априлския пленум варира сред младите хора, членове на различните организации по следния начин: в БКП — 94,32%, в ДКМС — 56,38%, в ОФ — 55,69%, сред неорганизираните — 14,68%. Другата голяма част от отговорите се натрупват, в категорията "смисълът и целта на пленума не са ясни": в БКП — 3,98% от членовете, в ДКМС — 40,97%, в ОФ — 36,63%, неорганизираните младежи — 82,34%. Отново изпъква голямото предимство на членовете на БКП спрямо останалите видове членства и неорганизираните младежи.
А ето и различията между оценките на организираните и неорганизираните младежи:
Таблица 27
Относно сегашната ориентация на младите хора към историческата роля на Априлския пленум трябва да отбележим, че в сферата на организационния живот (специално за Комсомола) се работи недостатъчно. Видяхме, че за 40,97% от комсомолската младеж този пленум не е изяснен в съдържателно (политическо) отношение. Нужна е система на сравнения, на исторически и теоретически подход към проблемите на нашето развитие.
Вторият въпрос е отношението на младежта към международната роля на СССР (като главна опора на мира и социализма). Отношението на организираните и неорганизираните младежи по този въпрос е вътрешно диференцирано главно по два показатели: а) убедеността на младите хора в това, че СССР е главна опора на мира и социализма в света и б) това е позицията на човека "без отношение". Резултатите показват, че общо 90,65% от българската младеж са убедени в тази истина. На друго мнение по този въпрос са само 0,18% от нашата младеж. Без отношение към този въпрос са 9,11% от младите хора.
Младежите, членове на БКП в преобладаващото си мнозинство (99,43%) са убедени в това, че СССР е главна опора на мира и социализма в света. Същото убеждение имат 95,40% от членовете на ДКМС, 90,00% от младежите, членове на 05 и 59,95% от неорганизираните млади хора.
Съотношението между оценките на организираните и неорганизираните младежи по този въпрос е следното:
Таблица 28
Трябва да отбележим, че сред организираните младежи без отношение по този въпрос са само членовете на ДКМС. Партийните членове не фигурират в графата "без отношение". Сред неорганизираните младежи виждаме колко голям процент от лицата нямат отношение към този въпрос. Това не е случайно явление. Този факт разкрива една от важните страни на социално-политическия облик на съвременната млада личност. Обществено-политическата организация се явява мощен фактор за съдържателно развитие на тази черта от политическия мироглед на личността.
Картината на оценките спрямо линията на сегашното китайско ръководство е още по-диференцирана вътрешно. Разликите между организираните и неорганизираните младежи тук са чувствителни. В голямата си част младите хора у нас осъждат определено тази линия (60,75% от българската младеж). Само една минимална част за от нашата младеж не осъжда тази линия — 0,42%. Прави впечатление, че една голяма част от младежта няма ясна представа за положението в Китай (31,39% от младите хора). Без мнение по този въпрос са 7,33%.
Организационната принадлежност се оказва фактор за по-пълна ориентация по този въпрос. Докато 94,32% от членовете на БКП осъждат линията на сегашното китайско ръководство, то само 15,18% от неорганизираните младежи осъждат тази линия. От членовете на ДКМС 67,99% осъждат тази линия. От членовете на ОФ — 49,82%. За 5,11% от партийните членове положението в Китай не е ясно (или нямат мнение). За членовете на ДКМС този процент нараства на 31,57%. За членовете на ОФ този процент нараства още повече — 49,82%. Рязко нараства дяла на неосведомените (или без мнение) сред групата на неорганизираните — 83,33% от всички неорганизирани младежи:
Разликата между организираната и неорганизираната младеж в оценките на този въпрос е както следва:
Таблица 29
Данните свидетелствуват за това, че активността на отношението по този въпрос е по-голяма при младежите, отколкото при девойките. 65,68% от младежите осъждат определено тази линия. От девойките само 55,78% я осъждат. Положението в Китай е неясно за 26,12% от младежите, 86,70% — от девойките. Що се отнася до групата, която няма мнение по този въпрос, дяловете и при младежите, и при девойките са почти еднакви.
Резултатите от изследването показват, че преобладаващата част от българската младеж (85,26%) чете (редовно или нередовно) вестници. Особен интерес представлява структурата на активността към пресата сред младежта според членуването в различните организации: редовно четат вестници 96,59% от членовете на БКП, 84,68% от членовете на ДКМС, 57,97% от членовете на ОФ и само 88,56% от неорганизираните младежи.
Относителните дялове на активността към пресата сред различните категории младежи (организирани и неорганизирани) са следните:
Таблица 30
Ето и съотношението между младежите членове на различни организации спрямо четенето на пресата:
Таблица 31
Следенето на пресата винаги се обуславя от определени интереси към дадени проблеми. Резултатите от изследването хвърлят обилна светлина и върху тази страна от социално-политическия облик на българската младеж. Използуването на средствата за масова комуникация (в случая вестниците) е важен показател за социално-политическия облик на личността. Естествено тук не става дума само за изградени социални навици (потребности и интереси), но и за динамиката и структурата на специализираните интереси на младежта.
Оказва се, че девойките, нечетящи вестници (пресата) са два пъти повече от младежите (нечетящите сред младежите са 9,38%, а сред девойките — 20,18%). Но девойките имат по-ярко изразени интереси към проблематиката на вестника (17,41% от девойките, 16,87% от младежите).
Интересите по проблеми, намерили отражение в пресата (вестниците), са обединени в десет основни групи. Интересът към даден проблем е разчленен на две части: а) първостепенен интерес и б) второстепенен интерес. Обособените групи интереси са следните: 1) изкуство, литература, култура, 2) проблеми на марксизма-ленинизма и историята на революционното движение, 3) проблеми на икономическия живот в страната, 4) проблеми на организационно — политическата работа и обществено-политическия живот в страната, 5) физкултура и спорт, 6) външнополитически събития, 7) морални проблеми, 8) научно-технически прогрес, 9) юридически проблеми, 10) други проблеми.
Най-напред ще проследим структурата на интересите по проблеми в пресата сред членовете на различните организации. Искаме да отбележим, че в категорията "няма интереси" се включват както онези младежи, които четат вестници, но нямат интереси по този проблем, така и онези лица, които изобщо не четат вестници:
1. Интерес към изкуство, литература и култура:
Таблица 32
Спрямо тази група проблеми членовете на ДКМС проявява най-голям интерес (общо 8,49%), На второ място са младежите, членове на БКП (общо 6,67%). На последно място са безпартийните младежи (общо 1,99 %). От цялата българска младеж 7,19% проявяват интереси към тези проблеми на страниците на пресата.
2. Интерес към проблемите на марксизма-ленинизма и историята на революционното движение:
Таблица 33
Спрямо тази група проблеми младежите, членове на БКП проявяват най-голям интерес (общо 15,12%). На второ място са членовете на ДКМС (общо 8,61%). На последно място са неорганизираните младежи (общо 1,87%), 7,69% от българската младеж проявява интерес към тези проблеми в пресата.
3. Интерес към проблемите на икономическия живот в страната:
Таблица 34
Отново младежите, членове на БКП проявяват най-силен интерес към тези проблеми (общо 23,86 %). Този път на второ място (малко преди комсомолците) са младежите, членове на ОФ (общо 12,19%). За отбелязване е, че и неорганизираните младежи проявяват повишен интерес към тези проблеми (общо 5,97%). 11,68% от българската младеж проявява интерес към тези проблеми в пресата.
4. Интерес към проблемите на организационно — политическата работа и обществено-политическия живот в страната.
Таблица 35
И спрямо тази група проблеми интересите на младежите, партийни членове са най-големи (общо 14,64%). На второ място са членовете на ДКМС (общо 7,90 %). На трето място са младежите, членове на ОФ, а на четвърто — неорганизараните младежи. Общо 7,90% от българската младеж проявява интерес към тези проблеми в пресата.
5. Интерес към физкултурата и спорта:
Таблица 36
И относно проблемите на спорта младежите, членове на БКП имат най-ярко изразени интереси (общо 37,50%). На второ място са членовете на ДКМС, но те проявяват най-голям първостепенен интерес по тези проблеми. Прави впечатление факта, че неорганизираните младежи имат твърде висок процент на първостепенен интерес по тези проблеми. Общо 30,97% от българската младеж проявява интерес към тези проблеми в пресата.
6. Интерес към външнополитическите събития:
Таблица 37
Младежите, членове на БКП и тук доминират с интересите към тези проблеми (общо 70,45%). На второ място са членовете на ДКМС (общо 43,77%). Общо 41,31% от българската младеж проявява интереси към външнополитическите събития, отразени на страниците на вестниците.
7. Интерес към моралните проблеми.
Таблица 38
Най-голям интерес по тави проблеми изразяват младежите, членове на БКП (общо 27,27%), На второ място са членовете на ДКМС (общо 17,53%). Общо за българската младеж 16,61% проявяват интереси по тези проблеми в пресата.
8. Интерес към проблемите на научно-техническия прогрес.
Таблица 39
Най-голям интерес към тези проблеми имат младежите, членове на БКП (общо 28,41%). На второ място са членовете на ДКМС (общо 22,63%). На последно място са неорганизираните младежи. Общо 19,38% от българската младеж проявява подчертан интерес към тези проблеми в пресата.
9. Интерес към юридическите проблеми:
Таблица 40
Общо 3,32% от българската младеж проявява интереси по тези проблеми в пресата. Отново най-голям интерес изразяват членовете на БКП (общо 3,98%). На второ място са членовете на ДКМС (общо 3,59%).
10. Интерес към други проблеми:
Таблица 41
Общо 2,24% от българската младеж проявява интерес към други (извън тези, които са посочени) проблеми, намерили място на страниците на вестниците.
Ако обединим всички тези десет групи на специализирани интереси в една обща неразчленена група, тогава бихме получили относителния дял на интересите към проблематиката на пресата изобщо. Ето и обобщената таблица, която дава възможност да проследим генерализираните интереси на различните категории младежи според организационната им принадлежност:
Таблица 42
Очевидно най-висок първостепенен интерес общо към посочените проблеми на вестниците имат младежите, членове на БКП.
Те имат и най-висок второстепенен интерес. На второ място са членовете на ДКМС.
Ето таблицата, която показва относителния дял на общите интереси към посочената проблематика на вестниците сред различните видове организирана младеж:
Таблица 43
Ако обобщим специализираните интереси за организираната и неорганизираната младеж ще констатираме, че интересите на първите превъзхождат тези на вторите (неорганизираните) приблизително три пъти: а) имат интереси към проблемите в пресата 13,46% от организираната младеж, б) имат интереси към проблематика в пресата — 4,92% от неорганизираната младеж.
При изследването на града и селото бе набрана богата конкретна информация по културните проблеми. Ударението е поставено върху характера на възприемането на културните (главно на художествените) ценности. Има обаче и редица въпроси, които насочват вниманието върху творческата активност на индивидите. Събрани са данни за четенето на ежедневния и периодичен печат и на художествената литература (поезия и проза), за посещението на кино, театър, изложби, естрада, модерни танци.
Социалният ефект на посочените дейности е проследен във връзка с местожителството (град, село), степента на образование, възрастта и социалното положение на изследваните.
Някои сравнения с предишни равнища говорят за огромния духовен ръст на социалистическото общество в България. Същевременно има много колизии и проблеми, които предстоят да бъдат решени с оглед на разгърнатото строителство на зряло социалистическо общество. Получените данни потвърждават някои специфични различия между естетическите интереси на хората на физическия и умствен труд, на работещите в различните отрасли на промишленото и селското стопанство, дават важни указания за скокове в естетическото съзнание, свързани с възрастта.
Получените данни са важна крачка напред в създаването на количествено и качествено точна картина на художественото и общокултурното съзнание на социалистическия човек в съвременна България.
Най-напред ще разгледаме данните относно четенето на вестници и списания.
Таблица 44
От тази таблица се вижда, че 69,15% от цялото българско население над 16-годишна възраст четат редовно (62,64 %) или нередовно (6,51%) вестници, а 39,82 % — четат редовно (85,52%) или нередовно (4,30%) списания. Това показва голямата комуникативна роля на ежедневния и периодичния печат във функционирането и развитието на нашето социалистическо общество.
Данните ни дават основание да предложим следната типология на читателите на вестници:
1. Читатели, които търсят във вестника разнообразна злободневна информация — международна и вътрешна. Техният процент е най-висок.
2. Читатели, които освен получаването на тази злободневна информация се стремят чрез вестниците да задоволяват и някои свои по-разностранни интереси. Тези техни интереси варират от информацията на обикновената кореспонденция до поезията и белетристиката, от спортните новини до съобщения за технически новости.
3. Читатели, които освен злободневна и общокултурна информация търсят във вестника сведения, пряко обслужващи тяхната професия или служебните им занимания.
4. Читатели, които са ориентирали вниманието си към вестници, предназначени за съответната им възрастова група. Например в-к "Народна младеж" се чете предимно — 51,38% — от млади хора на възраст 16 — 18 години, докато например неговите читатели на възраст 38 — 49 години са едва 6,03%.
Най-много читатели има вестник "Работническо дело". Органът на ЦК на БКП се чете редовно от 30,81% и нередовно от 9,48% от всички изследвани лица, като най-висок процент четящи са във възрастовата група 29 — 38 години — 40,88% редовно и 10,34% нередовно. Процентът на читателите на в. "Работническо дело" при различните социални групи се вижда от следната таблица:
Таблица №45
| а) Читатели на в-к "Работническо дело" в града: | |
|---|---|
| Ниско квалифицирани физически работници | 14,74% |
| Средноквалифицирани физически работници | 15,07% |
| Високо квалифицирани физически работници | 16,11% |
| Кооперирани занаятчии | 16,50% |
| Средноквалифицирани работници от ТКЗС и ДЗС | 16,74% |
| Ниско квалифицирани служащи | 16,07% |
| Средноквалифицирани служащи | 14,06% |
| Висококвалифицирани служащи | 12,90% |
| Ръководители от местен мащаб | 15,13% |
| Ръководители от окръжен и национален мащаб | 16,00% |
| Висококвалифицирани научни и културни дейци | 11,41% |
| Частни търговци | 30,74% |
| б)Читатели на в-к "Работническо дело" в селото: | |
|---|---|
| Нискоквалифицирани физически работници | 13,24% |
| Средно квалифицирани физически работници | 14,76% |
| Висококвалифицирани физически работници | 10,67% |
| Кооперирани занаятчии | 17,26% |
| Средноквалифицирани кооператори от ТКЗС и ДЗС | 14,20% |
| Нискоквалифицирани служители | 18,10% |
| Средноквалифицирани служители | 13,06% |
| Висококвалифицирани служители | 10,29% |
| Ръководители от местен мащаб | 20,74% |
| Ръководители от окръжен и национален мащаб | 21,43% |
Вижда се, че "Работническо дело" в категорията на работниците се чете повече от по-квалифицираните работници в града. В социалната категория "служители" обаче процентът на читателите на вестника намалява в зависимост от квалификацията. Това би могло да означава, че с нарастването на квалификацията на служителите и образователния ценз нараства възможността за получаване на аналогична на даваната от вестника информация по други канали — телевизия, радио, служебни документи и други. Заетите в управлението четат "Работническо дело" значително повече, и то особено тези, които работят на село. Прави впечатление, че органът на БКП се чете от сравнително висок процент кооперирани и частни занаятчии и особено от частните търговци в градовете.
Също така прави впечатление, че редовно четящите "Работническо дело" са около три пъти повече от неговите нередовни читатели, докато при другите вестници (както ще видим още повече при списанията, и то особено тези с по-широк тематичен обхват), тази разлика е значително по-малка. Това се обяснява със сравнително по-постоянната структура на "Работническо дело" и по-лабилната тематично — жанрова структура на другите вестници. Колкото информацията на съответния вестник е с по-общокултурен характер, толкова интересите към тях се по-непостоянни. Така например вестник "Отечествен фронт" се чете редовно от 11,18% и нередовно от 8,68%, като най-висок процент читатели има във възрастовата група 29 — 38 години; "Земеделско знаме" — съответно от 5,96% и 3,47% (най-висок процент читатели — на възраст 49 — 58 години); "Труд" — съответно от 4,73% и 4,47% (най-висок процент читатели — на 39 — 48 годишна възраст). Същото е и при вестници като "Литературен фронт", който се чете редовно от 2,04% и нередовно от 2,43% и "Поглед", четен редовно от 9,11% и нередовно от 7,49%. По-младите хора четат повече издания, но нередовно, и това се обяснява с характерната за възрастта им широка любознателност и неспециализираност на интересите им. Същата картина се наблюдава и при хора с по-високо образование и квалификация. Тук обяснението опира пък до съответствуваща на тяхното по-високо образование, широта и разностранност на интересите, както и до тяхната по-взискателна избирателност към информационното и художествено ниво на отделните поместени във вестниците журналистически, публицистични и други материали. При това заслужават внимание данните, показващи, че в селото превеса на редовните читатели на един и същи вестник над неговите нередовни читатели е твърде категоричен. Обяснението на този факт е, че в града съществуват все още много повече възможности и канали за предварителна информация относно качеството на отделните материали, по-силно е влиянието на т.н. неофициални социални групи върху избирателността на интересите, атмосферата на големия град е "заредена" с информация. По-устойчиви в своите предпочитания са читателите на вестници с "браншов", професионално — специализиран характер (например редовните читатели на вестник "Учителско дело" са два пъти повече от нередовните — 1,65% към 0,77%).
Типологията на читателите на списания в редица отношения е различна от тази на читателите на вестници:
1. Най-много се четат списания, които са с предимно общокултурен облик или тези с научно-популярна и техническа тематика. Например сп. "Младеж" има 5,23% редовни и 2,94% нередовни читатели; "Космос" — 5,64% редовни и 3,71% нередовни читатели; сп. "Наука и техника на младежта" — съответно 5,61% и 2,88%. Основната маса читатели на гореизброените списания са млади хора — те най-много се интересуват от съвременните технически новости, те в крайна сметка са най-чувствителни към тежненията на научно-техническата революция. Но дори и безотносително към тия списания, които по своя характер и концепция са ориентирани предимно към младите хора, най-висок процент абонати въобще за списания са пак при младите хора — 23 — 28 и 29 — 38 години. В същите възрастови групи е и най-висок процентът на тези, които едновременно получават по системата на личния абонамент не само по едно, но и по две, три и повече списания. Само по себе си това вече показва, че най-широк диапазон от разностранни интереси и тук демонстрират именно младите хора на възраст между 23 и 38 години.
2. Читатели, предпочитащи списания, които са близки по проблематика на тяхната професия или до тяхното "хоби", до техните извънпрофесионални интереси (театрална самодейност, лов и риболов, туризъм и пр.).
3. Интересът към списанията на село — и по количество, и по редовност на четенето им — е значително по-малък, отколкото в града.
Ако се спрем на обществено-политическите списания, ще установим следната картина. Най-много редовни читатели има "Ново време" (2,66%), следвано от "Партиен живот" — 2,17%, "Проблеми на мира и социализма" — 1,34% и др. Специализираните списания като "Философска мисъл" (0,52), "Икономическа мисъл" и други се четат от много ограничен кръг читатели, и то тези, които имат професионален интерес към тях. Жените четат посочените списания значително по-малко, отколкото мъжете — редовни читатели на "Философска мисъл" са 0,81% мъже и 0,23% жени, на "Ново време" — съответно 3,87% и 1,43%. При сп. "Младеж" процентът на редовно четящите го мъже и жени почти се изравнява (съответно 7,88% и 6,48%), а читателките преобладават при такива списания като "Семейство и училище" (редовно се чете от 1,56% мъже и 3,34% жени) и "Народна просвета" — съответно от 1,30% мъже и 1,96% жени. Списания с научно-технически профил се четат повече от мъжете ("Наука и техника за младежта" има като редовни читатели 8,54% мъже и 2,65% жени), докато списанията и вестниците за изкуство, литература и музика се четат повече от жени: "Септември" се чете редовно от 0,91% мъже и 1,22% жени, "Пламък" — съответно от 0,95% и 1,10%, "Литературен фронт" — 1,74% и 2,43% "Народна култура" — 1,25% и 1,73%. Подобно е положението при четенето на "Филмови новини", "Българска музика" и др.
"Жената днес" се чете редовно от 23,06% жени и 5,86% мъже. Това косвено говори, че останалите вестници и списания се смятат за предимно "мъжки" по проблематика, но от контекста на всички сравнителни данни по-горе се вижда високата активност на жената при възприемането на културните ценности чрез печата.
Каква е типологията на интересите по тематика и по качество?
Диапазонът на паралелните тематични интереси е най-широк във възрастта 18 — 23 — 28 години, след което намалява за сметка на една по тясна, но по-задълбочена и конкретна диференциация. Процентът на дезинтересираните при хора на възраст над 69 години е най-висок.
Интересите към марксическата философия и научния комунизъм са обезпокояващо ниски. Те липсват у 83,40% от изследваните, а главният интерес към означените проблеми засяга само 1,04% от изследваните (като най-висок е главният интерес у 18 — 24 годишните — 1,50 %). Това показва, че стоят още много важни проблеми за Количеството и качеството на материалите, печатани в периодичния и ежедневния печат по проблемите на марксизма-ленинизма.
Към организационно — политическите проблеми и проблемите на обществения живот интересът е значително по-голям — 41,34% от изследваните лица се интересуват активно от посочената проблематика. Най-много се интересуват от тези проблеми във възрастта на най-активното участие в обществения живот — 39 — 48 години. Тук най-нисък е интересът у младежите на възраст 16 — 17 години.
Към икономиката и организацията на общественото производство интересът е малко по-висок — 48,02%, като най-много от тези проблеми се интересуват хора във възрастовата група 39 — 48.
Интересът към историята на революционното движение: у нас и в чужбина е най-висок във възрастовата група 16 — 17 години. Като имаме предвид, че в същата възрастова група има най-нисък интерес към външно-политическите събития (само 19,34%, докато за хора между 39 — 48 години например процентът е 32,42%), тук може да се направи един важен извод: младите хора не са дезинтересирани към политическите събития, но са твърде чувствителни към начина на поднасяне на тази информация. Тяхната възраст насочва симпатиите им към революционния подвиг в осъществяване на комунистическия идеал, но поднесен в цялата му романтико — героична свежест. Това значи, че именно чрез такава тематична ориентация може да се влияе твърде много и плодотворно върху формирането на революционен социалистически светоглед у младите хора.
Интересът към юридически и морални въпроси, както и към въпроси на престъпността е най-висок у хора от възрастовата група 39-48 години. Тук главният интерес към тези проблеми е 1,24 процента, докато у 16 — 18 годишните този кръг от въпроси се ползува с най-нисък интерес.
Възрастовата група на 16 — 18 годишните обаче има най-голям интерес към литературния живот и към белетристиката. По-нататък този вид интереси ще бъде специално анализиран.
Интересът към спортните материали е най-голям пак у младежите от същата възрастова група и достига 21,00%.
Образованието оказва много категорично влияние за повишаване на интересите към по-широк кръг проблеми, но има едно любопитно отклонение: завършилите висше образование четат сравнително по-малко вестници и по-нередовно, отколкото хора със средно и с по-ниска степен на образование. От висшистите тези, които живеят и работят на село, четат повече и проявяват по-широк кръг от интереси, отколкото висшистите, живеещи в града. Но анкетираните от всички други образователни степени, живеещи в града, имат по-широки и по-активни интереси от аналогичните анкетирани от селата. Важно е да се подчертае, че селската интелигенция до своята активност има да играе изключителна роля за преодоляване на традиционната културна изостаналост на село и за осъществяването на културния прогрес.
На базата на изследването на града и селото може в тази връзка да се направи още една твърде важна типология на читателите по степен на активност: първа степен — при която читателят чете всички материали на съответното издание: втора степен — когато той взема отношение по проблематиката, засегната в отделни материали чрез писма до редакцията: и трета степен — когато сам той прави опити да сътрудничи или сътрудничи със свои материали. Първите две степени на активност преобладават повече при читатели от село, а третата е по-силно застъпена при анкетираните от града, и то предимно по-млади хора.
Художествената литература изпълнява важна роля в осъществяване сложните взаимодействия между елементите на социологическата структура. Тя фактически е духовно — идеологическо средство за изграждане на личността, защото освен своята естетическа функция играе образователна и най-вече самообразователна роля, тъй като контактът читател — книга е преди всичко индивидуален.
Не бива обаче общуването с художествената литература да се схваща само като момент от процеса на самообразованието на човека, защото би я принизило до източник на конкретни знания за определена епоха, исторически факти, личности и т.н., би обединило нейната естетическа същност и значение. Без да даваме категоричен отговор на понятието самообразование, което най-често се формулира като "придобиване на знания по самостоятелен път извън учебно заведение и без помощта на обучаващо лице" и което в този вид не дава отговор на въпроса влиза ли в него постоянното самоусъвършенствуване на личността, ние обръщаме внимание на функцията на художествената литература като силно въздействуваща естетическа форма, процесът на контактуването с която фактически се превръща в процес на изграждане на човешката личност като всестранно развита — морално чиста, духовно богата, физически съвършена.
Когато разглеждаме този контакт ние трябва преди всичко да си обясним кои фактори съдействуват или пречат за неговото осъществяване, в какви взаимодействия влиза и под какви влияния попада отделната личност по пътя на осъществяването на този контакт. Системата на взаимодействие и влияние е много сложна и при отчитане на въздействуващите фактори ще трябва да имаме предвид само онези, които имат съществено значение. Тук се очертават няколко главни фактора, свързани с интереса към художествената литература — образованието, местоживеенето, възрастта, пола и условията за работа. Те обаче трудно могат категорично да се разграничат като фактори, защото техните взаимозависимости са съвсем пряко преплетени и в някои случаи трудно може да се каже чие влияние е най-важно. Но тази причина ще се наложи в някои моменти отделните влияещи фактори да се разглеждат успоредно.
51,46 % от населението на България над 16-годишна възраст чете художествена проза, като 16,64% чете поне веднъж в седмицата. Литературни творби в мерена реч (стихове) четат 28,86%, а 5,24% — редовно. Тези факти показват, че действително голяма част от българското население се намира в непрекъснат контакт с художествената литература. Това преди всичко е резултат на новата социално-класова структура на обществото, при която всички социални групи имат повишена възможност за образование, практически са премахнати всички ограничения за завършване на всякакъв вид учебни заведения, разширен е кръгът на формите и средствата, посредством социалистическата култура оказва възпитателно въздействие върху всички слоеве на населението. Специално за социализацията на художествената литература в България има 11065 обществени библиотеки с 44588562 тома книги. Не съществува селище в страната без обществена библиотека, а 62,38% от българското население ползува предимно обществени библиотеки.
Но разглеждането на тези данни има и обратна страна. 71,74% от населението на страната над 16 години не са чели никога поезия, а 48,60% — белетристика. Следователно близо половината от възрастното население на страната ни въпреки всестранния културен възход остава чуждо на богатствата на художествената литература. Как може да се обясни този факт?
Първият фактор, който спира нашето внимание е образованието. По данни на социологическото проучване 9% от изследваните жители на страната са неграмотни, 1,73% са ограмотени в курсове и 8,28% са с незавършено основно образование. От ограмотените четат или са чели по-рано 1,51%, а от незавършилите начално образование — 5,85% Тяхната интелектуална подготовка не им дава възможност за пълноценно обвиване с художествената литература. Влиянието на фактора образование за интереса към художествената литература, който е правопропорционален на образователната степен, може да се види от следващите таблици:
Таблица 46
Таблица 47
Зависимостта между образователната подготовка и интереса към творбите на художественото слово е особено показателна при сравнението между завършилите основно образование и завършилите средно образование5 — изведнъж става неколкократно увеличаване на четящите, силно изразено при читателите на стихове — 14,11 пъти. Тези данни се потвърждават косвено и от едно сравнение между квалифицираните и неквалифицираните работници. Очевидно по-голям е интересът при работниците с по-висока квалификация, което ни показва ясно как специалната квалификация, намираща се в пряка зависимост от по-високото образование, влияе на общокултурните интереси.
Таблица 48
Данните показват една устойчива тенденция за намаляване на интереса към художествената литература заедно с увеличаване на възрастта. Тук трябва да се отбележи и относително големия дял на младите хора, завършили средно и висше образование, благодарение на изменените условия за образование след 9.IX.1944 год. А анализът на възрастта на неграмотните и слабограмотните показва, че това са хора в по-напреднала възраст, расли и формирали се като личности още преди социалистическата революция, в малка или по-голяма степен останали настрани от редица мероприятия, които се провеждат в страната ни за преодоляване културната изостаналост вред някои слоеве от населението.
Таблица 49
1) Възрастното население на страната значително по-слабо влиза в допир с художествената литература и няма да е силно, ако кажем, че няма вкус към нея. Значи ли, че то е духовно бедно, че му липсват изобщо естетически критерии, че е художествено необразовано. Не. То просто е възпитано на други естетически образци, други естетически нормативи са му близки и понятни — произведенията на българския фолклор. И затова трудно може да се приобщи към такъв нов за него тип изкуство, какъвто е литературата.
Обратно, немалка част от младото поколение познава фолклорното изкуство, но няма един цялостно изграден естетически идеал на базата на народното творчество. Тъкмо обаче се проявява едно раздвояване на техните естетически оценки. Те често не могат да бъдат верни и точни в разглеждането на една фолклорна творба, а така също са безпомощни и при творбите на художествената литература. Нещо повече, те започват да губят своята сигурност и там, където са били уверени. И тъкмо тука трябва да се насочи работата на училището, Комсомола, обществените и масови организации за изграждане на стабилен естетически вкус и критерии на базата на солидно и системно естетическо възпитание, което е пряко свързано и с патриотичното възпитание.
2) Налице е комплекс от причини, който е свързан с изменената структура на свободното време във връзка със започване на работа след приключване на образованието. Появата на семейни задължения я усложняват още повече. Изобщо физически и психически с увеличението на възрастта хората попадат в напрегнатия ритъм на живота и все по-малко време остава за художествената литература и повече време се отделя за отрасловата литература.
3) Не на последно място трябва да кажем, че нашият съвременник все още не е онази всестранно развита личност, която интегрира в себе си цялата обществена структура. В резултат на редица обективни причини все още намират място в нашия бит някои отживелици, които дават простор на дребнаво еснафско щастие, което е свързано с осигуряване на максимални физически удобства и минимално изразходване на духовни сили и енергия. С увеличаване на възрастта се наблюдава у отделни индивиди духовно обедняване и ограничаване. Освен това твърде голям е делът на неграмотните, ограмотените в курсове, незавършилите и завършилите начално училище — 29,52% от изследваните лица, които не са подготвени да "потребяват" литературни художествени ценности. Останалите около 20% които не се интересуват от художествена литература, са предимно с основно образование.
Таблица 50
Дялът на завършилите средно, полувисше и висше образование, които никога не са чели художествена литература, варира между 3,41% и 1,30% — един неголям процент. То той показва, че една категория лица, получили чрез образованието сериозна възможност да се усъвършенствуват и обогатява с най-значителните творби на изкуството, всъщност са останали завинаги незапознати с него. И когато в това отношение обърнем внимание на интереса към стиховете, виждаме, че фактите стават по-тревожни.
Таблица 51
Вижда се, че голяма част от хората, които считат себе си за интелигенти, през живота си не са прочели нито една стихосбирка. За 19,26% от най-висококвалифицираните специалисти с висше образование, поезията остава извън системата на тяхната ценностна ориентация.
Както вече беше казано, 62,38% ползуват предимно обществените библиотеки, но купуването на книги за личната библиотека говори вече за някакъв траен интерес и определен вкус към художествената литература. 70,12% от всички изследвани лица през 1967 г. не са купили нито една художествена книга. Увеличаване процента на некупувалите художествени книги при по-възрастните групи сочи отново за косвена зависимост от възрастта, защото при тях е по-ниско образователното равнище. По-тревожно е обаче, че 25,68% висококвалифицирани дейци на науката и културата, 23,33% ръководители от окръжен и национален мащаб, 34,04% ръководители от общински и 48,15% ръководители от местен мащаб през 1967 г. не са купили нито една художествена книга, а това ни кара да мислим, че те вече значително са ограничили своите контакти с художествената литература.
Таблица 52
Тази таблица показва как влияе местоживеенето в двата основни вида селища — селото и града върху интензивността на общуването с художествената литература.
Разбира се, видът на селището пречупва в себе си влиянието на всички социални фактори, защото то е умален вид социологическа структура, в която са налице главните области на обществения живот.
Вижда се, че както поезия, така и проза в града четат неколкократно повече, а така също и хората от града, които никога не са чели, са почти два пъти по-малко. Това се дължи главно на значителните различия в образователните равнища на градското и селското население, останали в наследство от капитализма, В сравнение с града относителният дял на неграмотните в селото е почти три пъти по-висок (4,69 : 12,21), на ограмотените в курсове — също три пъти (0,79 : 2,43), на незавършилите и завършилите начално образование около 2 пъти (съответно 4,86:10,79 и 12,57:24,66), на незавършилите основно — почти два пъти (6,55 : 11,07). Обратно, относителният дял на завършилите по-високите образователни степени е значително по-нисък в селото. Така относителният дял на завършилите средно общо образование в селото е почти шест пъти по-нисък в сравнение с града (1,95 :11,00), на завършилите средно специално — над 3,6 пъти (2,86 : 10,41), на завършилите полувисше образование — 2,6 пъти (0,79 : 2,06) и на завършилите висше образование — 15,3 пъти (0,40 : 6,13). Очевидно е, че при такава образователна структура общуването на селското население с художествената литература не може да не бъде значително по-ниско от това на градското население.
Би бил погрешен обаче един извод, че вековната изостаналост на селото все още е непреодолима и културните различия между градското и селското население са огромни. Ако сравним читателските интереси на селската и градската интелигенция, някои представи биха се изменили. Това сравнение показва един значителен превес в полза на селската интелигенция. Верността на този извод се потвърждава от факта, че селската интелигенция чете повече вестници и списания.
Обяснението може да се търси в две посоки: 1) Възможностите за постоянно и пълноценно общуване с другите видове изкуства в селото са ограничени. 2) Културната информация, получавана чрез лични контакти и разговори, се намалява значително. Това води до засилване интереса към художествената литература, киното, и културните рубрики на радиото и телевизията. Може да се прибави и наличието на психологически комплекси за откъснатост от културния живот на страната, отдалеченост от значителните явления и постижения на изкуството, което се компенсира с активно четене и оползотворяване на увеличеното свободно време. Тук трябва да се прибави и младостта на селската интелигенция и нейното постоянно обновяване. Този проблем за постоянното подмладяване на селската интелигенция има и своите отрицателни страни, свързани с непрекъснатата миграция от селото към града, липсата на достатъчно форми, чрез които да се задържи интелигенцията в село, за да се отговори на големите интелектуални и емоционални потребности за непрекъснато задоволяване на вече създадените всестранни културни интереси през периода на изграждането им като личности в процеса на придобиване на образованието.
Следователно трудно може да се разграничи категорично влиянието на отделните фактори върху читателските интереси. Налице е по-скоро една взаимообусловеност между тях. Същото се отнася и за разглежданите данни при изменение на читателските интереси сред жените и мъжете. Тук въпросът не се свързва с по-големите или по-малки умствени възможности на жената, а с нейното положение в обществото, тъй като редица от регистрираните факти са резултат на минали обществени отношения. Жените, които никога не са чели поезия са 73,35%, а мъжете — 70,17% Но интересно е, че редовните читателки на поезия са повече от мъжете. 5,69% от жените четат веднъж седмично поезия, докато при мъжете те са 4,46%. Това е свързано преди всичко с психическата нагласа на жените — по-голяма чувствителност, изострена способност да изживяват и се вълнуват.
Освен тази нагласа обаче, която я прави по-отзивчива към поезията, трябва да се има предвид и някои социално-икономически причини. Освободената равноправна жена, независимо от своята значително по-голяма натовареност със служебни, обществени и семейни задължения, се стреми да бъде на нивото на извоюваното си положение. Направените изводи за изменение на читателските интереси с увеличение на възрастта с още по-голяма сила се отнасят за жените. Ако проследим читателските интереси на жените, проявени към литературните вестници и списания, ще видим отново един значителен превес в полза на жената. Същият идва да ни напомни, че съвременната жена се стреми да достигне интелектуалното равнище на мъжа и да компенсира своята изостаналост, имаща дълбоки исторически и социални корени.
Таблица 53 — 56
От тази таблица съвсем ясно се вижда, че жените проявяват, макар и в малка степен, по-голям интерес от мъжете към проблемите на литературата. Но ако проследим данните за четенето на белетристични произведения, ще видим, че мъжете четат повече. 53,67% от жените никога не са чели художествена проза, докато при мъжете те са 43,62%.
Можем да търсим двустранно обяснение на този факт. Първо, творбите на художествената проза са по-големи по обем и за да се прочетат, е необходимо повече време, което за жените е по-ограничено. Дори редовно четящите белетристика жени — 16,14%, са по-малко от редовно четящите при мъжете — 17,14% Второ, еманципираните жени — обществено изявени, образовани и с обща култура — проявяват всестранни интереси. Но остава една не малка част, която не може да надживее вековното потискане и ограничаване в духовната област, да излезе смело срещу някои психологически предразсъдъци и наслоявания в обществото и чрез това да издигне своите интереси над делничните задължения. Част от тях съзнават своята ограниченост, която настъпва особено след брака и търсят, макар и краткотрайни контакти с художествената литература.
Съществува и друга част жени, която не може да намери място сред своите вълнения и интереси за творбите на художественото слово и не възприема този факт като душевно обедняване. Относителният дял на жените, никога не посещавали театрални представления и рецитали, е 50,73%. Макар да не е голяма разликата със съответния относителен дял при мъжете — 47,22%, то той се приближава до дяла на жените, които не четат никаква художествена литература — 53,67%. Без да има плътно покритие на двете категории, очевидна е тясната връзка между тях.
В поредицата от фактори, които влияят за спадане на интереса към художествената литература, трябва да причислим и условията на труд — в каква смяна работят изследваните лица и при какви други условия: замърсен въздух, силна или слаба светлина, силен вредни изпарения.
Таблица 57
Вижда се, че работещите при тези условия четат стихове по-малко от средния процент. Един анализ на данните за работещите при особено тежки условия и работещите отчасти при такива условия ни показва какви психически травми нанасят тежките условия на работа с това, че не създават предпоставки и вътрешна нагласа за общуване с художествена литература. Физическата умора и тежките условия не предразполагат за духовни занимания.
Таблица 58
Интересен е въпросът за развитието на читателския интерес в отделните възрастови групи. Най-напред ще сравним силата на интереса към поезията и към художествената проза.
Таблица 59
Както се вижда, читателите на художествената проза са няколкократно повече. Къде трябва да търсим причините за този факт? Вероятно в особеностите на поезията. Без да правим подробен анализ на спецификата на поетичното творчество и на неговото жанрово многообразие, ще изтъкнем някои черти, които определят широтата на влиянието на поезията, възможностите й да влиза в контакт с всички социални групи от населението. Емоционалната вглъбеност, липсата на сюжет, на занимателна фабула стават причина любителите на поезията да не бъдат твърде широк кръг. За да бъде обичана и търсена, тя трябва да бъде познавана и разбирана. Необходимо е в една или друга степен душевна нагласа. При белетристиката контактът с голяма част от художествените произведения може да се осъществява по-непосредствено и с по-малко интелектуални усилия като вниманието се съсредоточава главно върху занимателността на сюжетните линии.
В никой случай обаче не бива да се подценяват или надценяват качествата на поезията или прозата. Едната да се счита като изкуство за избрани, а другата за масова консумация. Но когато оценяваме съществуващите факти, трябва да имаме предвид, че специалната нагласа и настроението, което трябва да има читателят прави и нейните почитатели по-малко. Измененията тука трябва да се внесат чрез развиване и възпитаване на естетическия вкус.
Факторите, които влияят за формирането на читателските интереси, оказват влияние и при литературните предпочитания. Затова ще се опитаме да анализираме любителите на художествената литература в отделните възрастови групи.
Първата възрастова група в нашето изследване обхваща 16-17 — годишните юноши. Това е може би най-сложната възраст, възрастта на съзряването, времето, когато се оформят личности. В тази нежна и трудна възраст на дързост и надежди художествената литература е едно от най-силните и действени средства за възпитаване у формиращата се човешка личност на вярност в идеите на комунизма, хуманност и стремеж към прекрасното.
Данните показват, че тъкмо в тази възраст най-много се чете. Четящите стихове един път седмично са 20.69% — близо четири път повече от средния процент на редовно четящите поезия, около 20 пъти повече отколкото във възрастовата граница 59 — 68 години и над 50 пъти повече от изследваните лица над 69 години. Бяха изтъкнати вече някои важни причини, обясняващи това явление, но тука ние трябва да прибавим и някои психофизически черти на юношата — неговия непрекъснат стремеж към знания, към нещо ново, неоткрито, непознато, към силни и емоционални изживявания, които го очакват в бъдещето. И точно тези търсени хоризонти разкрива пред тях света на художествената литература. Богатият душевен мир на 16 — 17 годишните търси отговори на многото вълнуващи ги въпроси при майсторите на художественото слово.
Едва ли е убедително да обясним резкия скок, който става с четенето на поезия при следващата възрастова група (18 — 23 години), само с наличието на повече свободно време при юношите и девойките. Докато при възрастовата група 16 — 17 години поезия поне един път седмично четат 20,69%, то при групата 18 — 23 години такава четат само 12,46%. Нечетящите стихове при двете групи са съответно 37,16% и 45,38%.). Тук трябва да отчитаме и строгия режим на работа, който се налага от обучението в училище, а заедно с това и наличието на навик за сериозни и постоянни занимания с книгата и редица задължения, които в една или друга степен действуват като принуда. Може би известен процент от тези, които са престанали да четат в следващата възрастова група са такива бивши ученици, които са травматизирани от задължителното изучаване на най-значителните произведения на поезията и прозата. Те не са успели да видят красотата и силата на тези творби, а в душата им са останали хербаризирани литературни образи — подредени, номерирани, със съответния етикет. Оттук се е появила реакция и срещу другите литературни творби, особено срещу класическите автори. Обаче трябва да прибавим, че едва ли е тяхна вината за този им душевен недъг. Всъщност оценките, които се получават на кандидатстудентските изпити, дават израз на трайното отношение към литературата.
Тук е необходимо да си припомним думите на Маркс, че за да се наслаждава човек на изкуството, трябва да е художествено образован. А художествената образованост не е нито индивидуален акт, нито плод на единични усилия. Тя е резултат на редица фактори, които изграждат естетическия вкус и формират човешката личност. Трайният навик, придобит в юношеските години, остава за цял живот и най-ценното е, че когато този навик е свързан с едно непрекъснато срещане с творбите на художественото слово, подбирано с верен литературен вкус.
Да се обърнем отново към четящите поезия юноши. 16,62% от тях четат рядко, 4,38% са чели някога, но не и през последната година. Това е солидният резерв на онези, които през следващите години ще престанат да четат. Но най-голяма тревога будят следващите 37,16%, които никога не са чели стихове. При читателите на проза те са 14,50%. Макар и най-ниски в сравнение с другите възрастови групи, това са все пак цифри, които показват каква голяма част от нашите юноши нямат вкус към четенето. Следователно те са подложени на редица съвсем случайни влияния и много често при оформянето си те остават извън нашето внимание, лесно се подават на влиянието на външни ефекти. Създава се една сфера на полуобразовани, които се оказват впоследствие най-благодатната почва за различни идеологически диверсии.
В групата от 24 до 28 год. влизат млади хора, които са тръгнали на училище след 9.IX.1944 г. Израсли са в благоприятствуващи за интелектуално развитие условия, самите те се считат за млади хора със стремежи към културните ценности, а 56,02% от тях никога не са чели стихове, а 39,48% — белетристика. Това са млади хора на активна комсомолска възраст, за които художествената литература е извън ценностната им ориентация.
Най-творческата възраст, която все още е наситена с младежко дръзновение, но е придобила и опита на зрелостта, е от 29 до 38 г. Тук настъпва още един силен спад на редовно четящите и се забелязва едно постоянно равнище на четящите рядко. Това са също млади хора, расли и при народната власт, но виждаме, че и сред тях интересът към художествената литература намалява. Трябва да си дадем сметка, че освен всички тормозещи фактори, за които беше говорено по-рано, тук започва да действува все по-силно и интересът към специалната литература. Нечетящите стихове и проза се приближават до средния процент, който е достигнат вече в следващата възрастова група. Дотук вече са се отсели неверните поклонници и са останали истинските ценители на художествената литература, които въпреки всички утежняващи обстоятелства са останали верни на една трайна привързаност към художественото слово. Това са преди всичко хора, добре познаващи литературата и имащи свои любими автори; към които често се връщат.
Сред групата на най-младите е най-голям относителният дял на редовно четящите списание "Септември" и "Пламък". Но тук няма вече такива резки скокове, защото се касае за хора със стабилни интереси в областта на литературните проблеми.
Таблица 60
Възпитаването на вкус не само към произведенията на художествената литература, а и към литературоведските и общокултурни проблеми е резултат на по-продължително въздействие и на интелектуално узряване. Затова и сп. "Лик", в. "Литературен фронт" и в. "Народна култура", които предлагат предимно теоретически материали — литературоведски и изобщо изкуствоведски анализи — се четат по-малко от юношите и девойките.
Таблица 61
Прави впечатление, че най-сериозните читатели на литературните вестници и списания, показващи една устойчивост в интереса, са между 18 и 23 години, т.е. студентската възраст. Относителните тегла на редовните читатели от тази възрастова група са съвсем близки. Същата устойчивост и сходство на процентите на редовно четящите литературните вестници и списания наблюдаваме и при следващата възрастова група — 24 — 28 години. Това се потвърждава и от данните, които сочат за главен интерес онези материали в печата, които съдържат литературни обзори и рецензии. Тези данни категорично говорят за оформяне на една категория млади хора с много трайни и сериозни интереси към тези проблеми. Това се вижда и от интереса, който първите четири възрастови групи имат към белетристичните и поетични материали в пресата и към театралните представления и рецитали.
Таблица 62
Таблица 63
Читателите на художествена литература в голямата си част проявяват широта и всестранност на интересите. Затова е нужно да изтъкнем няколко факта. От редовните читатели на художествената проза четат редовно вестници 97,49% и само 1,04% не четат пресата. 85,16% от тях редовно четат научно-популярни списания, докато от тези, които никога не са чели художествена литература 93,03% не четат и научно-популярни списания, а 57,52% не четат вестници. От тези, които редовно четат стихове, 61,11% ходят редовно на кино и само 0,90% не посещават кино при среден процент на страната 24,48%. От любителите на стихове 19,30% четат редовно в "Литературен фронт", 11,86% в. "Народна култура" 10,25% — "Септември", 9,25% — "Пламък", 9,45% — "Лик". От редовно четящите проза 5,00% четат "Септември", 4,90% — "Пламък", 10,03% — "Литературен фронт", 6,80 % — "Народна култура". Вижда се, че четящите стихове имат като правило най-трайни литературно-художествени интереси.
Трябва да се прибави още един факт при обрисуване на портрета на любителя на "изящната словесност". В никой случай не трябва да смятаме, че спортуването и редовното четене на художествена литература са противопоказани. От тези, които редовно четат стихове 8,44% са състезатели и само 42,41% никога не са спортували. А от тези, които никога не са чели поезия, 88,81 % никога не са спортували и само 0,92% са състезатели. При големия дял на никога начелите и неспортували можем да търсим връзката и възрастта, времето, в което са расли, наличието на обективни причини за спортуване и за четене. Големият дял обаче на спортистите сред редовно четящите поезия, както и техният минимален брой при нечетящите очевидно говори за зависимост между двата факта. Той подчертава всестранните интереси на съвременните млади хора и доказва, че активното спортуване създава емоционално силни личности, които задоволяват своите широки интереси и чрез трайно общуване с художествената литература.
Разглеждайки образа на читателя на художествената литература, ние трябва да изтъкнем и онези морални ценности, които той е придобил в резултат на своя продължителен или кратък контакт с нея.
Преди всичко ще отбележим, че общата преобладаваща оценка на обществеността за нравственото съзнание и поведение на изследваните лица, които четат художествена литература, е подчертано положителна за голяма част от тях. За 72,25% от редовно четящите художествена проза тя е подчертано положителна и само за 0,32 % — подчертано положителна (при среден дял на обща подчертано положителна оценка 51,47% и на подчертано отрицателна 0,65%). Почти винаги техните черти са категорично определени и при тях почти липсва несигурността в оценките. И затова там е най-малък и процентът на неопределените мнения и оценки — 4,87% (при среден процент на неопределените мнения 13,45 %).
Тази обществена оценка на поведението е резултат на личната изява на тези лица, които в своя живот проявяват в по-висока степен социалистическите нравствени добродетели. 22,25% от четящите редовно поезия и проза протестират открито пред съответния ръководител, пред партийния, комсомолския, профсъюзния комитет или на събрания в случаите, когато несправедливо се онеправдава или облагодетелствува даден член на трудовия колектив. И само 0,60% проявяват угодничество и съобразяване само с мнението на ръководителя. Такава принципна последователна реакция проявяват само 12,14 от никога нечелите художествена литература. Разбира се, това е свързано не само с нравственото усъвършенствуване, а е резултат на по-богатите интелектуални възможностите само да се реагира, но и да се отстояват определени позиции.
36,78% от редовно четящите поезия и проза като правило проявяват критичност към всеки, който нарушава трудовата дисциплина, независимо от служебното му положение и само 5,03% отминават с безразличие подобни случаи. Сред тези, които изобщо не четат, критичните са 14,13% а безразличните — 19,49%. Само за 2,91% пряко засегнатите лични интереси са факторът, който определя тяхното критично поведение, а 29,15% реагират винаги, когато са засегнати обществените интереси, въпреки че техните лични интереси не са засегнати. Най-малък е процентът сред редовно четящите, които проявяват критичност само към лица с равно или по-ниско служебно положение, т.е. на склонните към угодничество.
Следователно, ние виждаме, че броят на читателите в различните възрастови групи се изменя, трайността на интереса е различен, но обливането с художествената литература помага, за формиране на личности със здрави морални принципи и будно гражданско чувство. Това общуване създава духовен климат за разностранност на интересите и обществена изява. 34,87% от редовно четящите поезия са награждавани след Девети септември. От четящите редовно художествена проза 16,32% са активисти на политически и масови организации, а неактивните са 55,62%, докато неактивните членове на организациите сред нечетящите достигат 93,69%. Редовно четат художествена проза 39,60% от ръководителите от местен мащаб, 61,11% от общински, 66,07% от окръжен и национален мащаб.
Резултатите от социологическото изследване показват, че благодарение на всестранното развитие на нашата страна след победата на социалистическата революция, общуването с художествената литература се превърна в ежедневие за голяма част от българското население. Задължителното основно образование и практически неограничените възможности за добиване на по-високо образование фактически се превърнаха в най-сигурен фактор за формиране всестранно развити личности с богата обща култура. В процеса на усвояване на съвкупния обществен опит и в изграждането на новия човек едно от основните места заема художествената литература.
Без да бъде най-масовата форма на въздействие киното си остава едно от най-масовите изкуства, въпреки че в резултат на все по-бързото развитие на телевизията от 1965 г. започва намаляването на количеството на кинозрителите. Следните данни потвърждават това твърдение:
Таблица 64
Изследването показва, че жените ходят чувствително по-рядко на кино от мъжете.
Таблица 65
Ако вземем предвид, че филмът по съдържание и форма си остава еднакво демократичен към двата пола, то тогава причините за изразената в горната таблица разлика трябва да се търсят в различното количество свободно време, в характера на домашните задължения и в неравноправните морални норми на публичния живот, които поставят все още в неизгодно положение жената. (Тук не се отчитат филмите, гледани по телевизията, а само тези, които се прожектират в киносалоните).
С увеличаването на възрастта намалява посещението на киното. Активната филмова публика е съставена главно от младежи на възраст от 16 до 23 години. Ето относителните дялове на онези, от тях, които всяка седмица поне веднъж ходят на кино:
Таблица 66
Най-високите проценти за непосещение на кино са във възрастта 59 — 68 г. — 50,56% и над 68 — 76,56%. От всичко това може да се направи извода: интересът към киното е преди всичко младежки интерес и филмовата култура е по същество младежка култура. Този извод определя насоката на киноразпространението и на свой ред се определя от характера на киноразпространението. Киното е един от най-важните фактори за социализацията на младежта.
Данните от изследването разсейват устойчивия предразсъдък, че киното било "библия за простолюдието". Образователната публика е основната публика на киното у нас. При това с повишаване на образованието се повишава и посещението на киноспектаклите (известни колебания и отклонения има само в групата на завършилите висше образование). Това е общо правило и в града, и в селото.
Таблица 67
По-ниският процент на кинозрители на село се обяснява обаче не само с по-голямото количество на хора с по-ниско образование, но и с по-ниското техническо качество на кинопрожекциите, с неотоплението на киносалоните през зимата. Не малка роля играе и качеството на репертоара — не е случайно, че именно най-големият процент от живеещите на село, които не посещават кино, е този на висшистите.
Колкото квалификацията на лицето е по-голяма, толкова то е по-редовен посетител на киносалоните. Очевидно тясната специализация намира в киното известна компенсация, която позволява да се разшири хоризонтът на културните и обществените интереси.
Като се обобщят всички данни за посещението на кино може да се направи следния най-общ извод: основната филмова публика е главно младежка, сред нея преобладават мъжете, хората със средно специално, полувисше и висше образование, повече средно и високо квалифицирани специалисти, предимно градски жители. Около това основно ядро има по-широк кръг, който се състои от хора "на средна възраст", посещаващи киносалоните до три пъти месечно, по-слабо образовани и квалифицирани. Сред непосещаващите и рядко посещаващите преобладават жени, хора с напреднала и средна възраст, висок е процентът на неграмотните, ограмотените, хората с начално образование и без квалификация, идващи от частния сектор или изобщо от по-слабо социализираните професии.
Данните от изследването характеризират филмовата публика безотносително спрямо качеството на филмите, начина на тяхното програмиране и разпространение в страната, без отчитане мястото на българския филм в общия репертоар и др. Но независимо от това резултатите от изследването могат да послужат като изход, но начало за системни проучвания на публиката, каквито у нас тепърва ще трябва да се правят.
Твърде интересни са данните за уредените през 1967 г. изложби на произведения на изобразителното изкуство и за техните посетители.
От всички изследвани лица 1) 8,04% отговарят, че са уреждани изложби на произведения на изобразителното изкуство в селището и до 10 км., 2) 33,74% — само в селището, 3) 8,78% — само в селище до 10 км. 4) 49,27% — не са уреждани.
Като сравним пункт 2, който отразява възможностите за непосредствен досег с произведенията на изобразителното изкуство на живеещите в града, с пунктове 1 и 3, които характеризират съответните възможности на живеещите в село, ще видим все още голямата културна "ножица" между града и селото. Изложби не са уреждани в селища, в които живее 7,46% от градското население и в селища, в които живее 80,28% от селското население (включително и на разстояние 10 клм.).
Посещаемостта на изложби и художествени галерии уточнява картината, защото показва как се реализират възможностите за социализация на произведенията на изобразителното изкуство.
76,95% от всички изследвани лица през 1967 г. не са посетили изложби. Този отрицателен показател най-нисък при младежите от 16 до 17 годишна възраст (56,19% не посетили нито една изложба през 1967 г.) и расте съответно: 18 — 23 г. — 65,76 %, 24 — 28 г. — 67,48%, 29 — 38 г. — 70,52%, 39 — 48 г. — 76,54%, 49 — 58 г. — 84,54%, 59 — 68 г. — 90,37% над 69 г. — 94,85%.
И тук огромно е влиянието на образованието. Нека пак вземем отрицателния показател "непосетил". При неграмотните той е 98,83%, а при най-активната група на незавършено висше (в която влизат студентите) е 19,03%, (при завършилите висше образование е 20,93 %). Следователно и в тази сфера на естетическото възпитание решаващата дума игла образованието. Изключителна е неговата роля за живеещите на село любители на изобразителното изкуство, въпреки че има и съществени разлики. Така в града не посещават изложби 17,54% с незавършено и 18,95% със завишено висше образование, а в селото съответните групи са 27,78% и 43,18%.
Редовното посещение на театъра не е широко разпространен и широко практикуван индивидуален навик.
Таблица 68
| Посетили 1 път годишно | 12,28 |
| Посетили от 2 до 7 пъти | 35,70 |
| Посетили 8 и повече пъти | 3,00 |
| Не посетили нито веднъж | 48,97 |
| Непоказано | 0,05 |
| Общо: | 100,00 |
Заслужава да се помисли върху факта, че близо половината от населението на страната ни не посещава нито веднъж — за една цяла година — театралната зала. Обяснението на този факт е свързано с действието на такъв комплекс от фактори като: ниското образователно равнище на част от населението, недостатъчната институционализация на театрите, ограничаването на тяхната дейност предимно в най-големите градове, слабостите в популяризацията на театрално-естетическите ценности и т.н. Но то налага да се направят сериозни изводи.
Театърът се посещава почти по равно от двата пола: посещават го 52,72% от мъжете и 49,21% от жените.
Различието във възрастта също не се отразява съществено на посещението на театъра.
Таблица 69
Това показва идейната, тематичната и естетическа близост на театъра до всички възрасти, а не само до младежта, както е при киното.
По показателя "образование" обаче отклоненията са значително по-големи. Най-често ходят на театър завършилите най-високите образователни степени, особено завършилите и незавършили висше и полувисше образование, както и завършилите средно образование.
Социално важно е, че 18,66% от публиката на село няма възможност да попадне в театрална зала, поради това, че в селището не се уреждат театрални представления. Това е директна форма на културна изолация, която създава — особено в младите поколения — чувство за непълноценност на мястото, което им е отредено за живеене. Неслучайно между причините, който обуславят засилената миграция от селото към града у младата и най-образована част от селското население, една от най-важните, както доказаха някои конкретни социологически изследвания, е липсата на подходящи и пълноценни културни условия, на възможност за общуване с естетическите ценности.
Данните от изследването ни насочват към два тясно преплетени, но парадоксални изводи:
1) Театърът е регионален празник, който в много по-голяма степен се интегрира към локалния културен и нравствено — психологически климат на града, областта, "долината", отколкото киното, по-лесно се приобщава към неформалните групи. Това е основата на равенството по пол и възраст, а до известна степен — като тенденция — и по образование.
2) Все още обаче достъпността на театъра си остава проблем за голяма част от населението. Това превръща театъра в своеобразен културен снобизъм. Елементите на този снобизъм се изявиха особено през последните години, когато се увеличи броят на така наречените "камерни спектакли" и отслабна струята на политическия театър.
По уреждане на концерти с народна музика и с литературно-музикални програми разликата между града и селото значително намалява, но тя е изключително голяма при по-висшите музикални прояви. Това ясно личи от следваните две таблици.
Таблица 70
Таблица 71
88,87% от всички изследвани лица не са посетили симфонични концерти нито веднъж през 1967 г. (непосетилите концерти на народна музика са 50,59%). Тези данни показват колко сериозни проблеми стоят още пред музикалното възпитание, особено на подрастващите. Данните говорят също, че най-влиятелният фактор за интересите към симфоничната и камерната музика е образованието. Докато по пол както посетилите, така и непосетилите нито едно представление на симфонична и камерна музика мъже и жени са почти равни (съответно 12,55%; 12,24% и 48,60 % : 52,60%), то съотношението между категорията на неграмотните и категорията на незавършилите висше образование — които нито веднъж не са посетили симфонични и камерни концерти, оперни и оперетни представления е 99,53% : 23,48%, т.е, 4 : 1. Съотношението между потребяването на музикални ценности още по-значително се увеличава в полза на високите образователни степени при редовните посетители. Така например при посещаващите означените спектакли до 3 пъти съотношението между неграмотните и незавършилите висше образование е 200 пъти в полза на категорията на незавършилите висше образование. Следователно в областта на музикалното възпитание, наред с другите необходими условия, образованието е един от най-важните фактори.
Данните от изследването показват, че естрадно-джазовите концерти не са предпочитана форма на културна активност и са популярни само сред известна част от населението, 72,05% от изследваните не посещават такива спектакли (82,22% в селата и 58,35% в градовете). Редовно ги посещават само 1,29% от изследваните лица, като най-висок е процентът при незавършилите висше образование — 7,69%, Селото е пренебрегнато от естрадно-джазовите звезди, 48,48% от живеещите на село не са посетили естардно-джазови спектакли само защото не са уреждани, докато в града само 1,11% са възпрепятствувани по тази причина.
Тук не се отчита компенсиращото влияние на естрадно-джазовите спектакли по телевизията и радиото.
Както се вижда от приложената таблица, процентът на тези, които харесват модерните танци и ги танцуват, е съвсем минимален.
Таблица 72
Естествено е, че най-много ги харесват и танцуват младежите до 17 години, следвани от възрастовата група 18 — 23 г.
В тези възрастови групи е най-минимален процентът на тези, които са безразлични или се отнасят отрицателно към модерните танци. Следващата таблица показва, че харесването на модерните танци е обратнопропорционално на възрастта.
Таблица 73
Ясно е, че феноменът "модерни танци" е елемент само на младежката култура. Следователно в него трябва да се търсят специфични проблеми на поколението, на приобщаването му към цялото общество. Но трябва да се отчита и това, че става дума не за цялата младеж, а само за някои нейни слоеве. В града харесват и танцуват модерни танци 6,78%, харесват, но рядко танцуват 14,98% срещу съответно 4,02% и 7,42% от селската младеж. Освен това модерните танци са разпространени най-вече сред учащите се — ученици и студенти — и сред младежите със средна и висока квалификация в града и селото.
Следователно модерните танци изразяват главно чувствата и настроенията на онази част от младежта, която търси по-специфични пътища за професионална ориентация и активност. Модерните танци изглежда, че интересуват най-вече онази част от младежите, които имат едно малко по-различно положение в смисъл на свободно време и на практикувани занятия. Тази интеграция обаче в същото време може да се смята като реакция спрямо моралния конформизъм на по-възрастните. Защото най-висок е процентът на онези, които не приемат модерните танци по морални съображения, смятат ги за неприлични — 31%, а 29,29% са безразлични към модерните танци, смятат ги за "младежка работа". Тези, които имат отрицателно отношение към модерните танци, понеже ги смятат за буржоазен остатък или за резултат от буржоазно влияние, са твърде малко — 5,19%. Те принадлежат към по-възрастното поколение, сред тях жените са два пъти по-малко, градските жители са два пъти повече от селските, а сред тях преобладават хора с висока квалификация, обществени, научни или културни дейци.
При изследването на града и селото бе набрана конкретна информация и относно активността на българското население над 16-годишна възраст в областта на художественото творчество.
Процентът на изобщо незанимаващите се с изкуство (дори за себе си) варира при различните видове изкуство както следва:
Таблица 74
| художествена литература | 99,39% |
| изобразителни изкуства | 38,84% |
| инструментална музика | 91,63% |
| актьорско изпълнение | 91,36% |
| вокална музика | 44,92% |
Тези данни заслужават сериозно внимание.
Броят на професионално изявяващите се е както следва:
Таблица 75
| актьорско изпълнение | 1,19% |
| инструментална музика | 0,23% |
| вокална музика | 0,12% |
| изобразителни изкуства | 0,06% |
| художествена литература | 0,02% |
Картината на професионално изявяващите се в различните видове изкуства може да се разглежда като не особено обезпокояващ, тъй като талантът, който е предпоставка за професионализъм, е рядко явление. На съвременния етап твърде важна роля за всестранното развитие на индивидите играят любителските занимания с някакъв вид изкуство.
В колектива на художествената самодейност са включени 5, 88% от анкетираните. Същите се разпределят по следния начин:
Таблица 76 - 77
Масовизирането на самодейността, особено в тези райони, където тя е преобладаваща културна изява, изисква решаването на редица болни въпроси, свързани с материално-техническата база на културата: достатъчно и добре организирани културни домове и клубове, достатъчно подготвени ръководители и т.н.
Картината на занимаващите се с изкуство за собствено удовлетворение е следната:
Таблица 78
| художествена литература | 0,12% |
| изобразителни изкуства | 0,43% |
| инструментална музика | 2,72% |
| вокална музика | 28,44% |
Преди време Шостакович беше казал, че най-добрият слушател е музициращият слушател. Това се отнася и до всички останали изкуства. А данните говорят за сериозни слабости и изоставане в подготовката на активен "потребител" на изкуството. Това е един от най-големите и трудни въпроси на естетическото възпитание. Той изисква, между другото, преустройството на образователната система, която сега се извършва, да осигури едно по-ефективно и по-масово естетическо възпитание.
Творческата активност на мъжете е по-висока от творческата активност на жените (с изключение на пеенето): с изобразителни изкуства се занимават 1,36% от изследваните мъже и 0,96% от изследваните жени, на музикални инструменти свирят 41,11,86% от мъжете и 4,89% от жените. Тези резултати не могат да се тълкуват като проява на по-малка духовна развитост на жената, те по-скоро говорят за нейната претовареност и обремененост с битови проблеми.
Повишаването на възрастта като правило е обратнопропорционално на творческата активност.
Таблица 79
И тук е взет като по-прецизен процентът на незанимаващите се е творческа дейност. Вижда се, че творческата активност в областта на изобразителните изкуства и инструменталната музика варира с изменението на възрастта. Най-неизменна е тя в областта на художествената литература.
В основата на творческата дейност лежи по-висока обща култура, по-значително развитие на интелектуалните способности на човека. Данните показват, че скок в творческите прояви се забелязва след средно образование. Това е още едно доказателство за практическата необходимост от добре организирано съвременно задължително средно образование.
Върху творческите изяви твърде силно е влиянието на типа селище. При селското население тази зависимост е толкова голяма, че образованието почти не дава вариации. От завършилите средно образование, които живеят в града, 3,73% се занимават с изобразително изкуство, докато само 0,84% от същата образователна категория, които живеят на село, проявяват творчески интерес към това изкуство. Очевидно не по-слабата надареност на селските жители, а сложен комплекс от условия определя тази разлика.
Връзката на творческите художествени прояви със социалното положение се обуславя главно от степента на тяхното образователно равнище. Тук величината на творческата активност е почти право пропорционална на образователното равнище на отделните специални групи. Най-нисък е процентът на творческата активност при селяните — кооператори и селскостопанските работници от ДЗС, МТС и РТС, следвани от градските физически работници и ръководителите. Творческата активност се повишава при служителите и особено при квалифицираните научни и културни дейци. Докато при останалите социални групи броят на творчески активните едва достига 1%, при културните дейци той е 10%. Социалното положение и свързаните с него социално-битови условия, които гравитират около точно определено образователно равнище, са решаващи за творческата активност на човека в художествената област. Тяхното влияние е особено силно и при категорията на певците.
Има известна зависимост и между творческата активност и средния месечен доход на човек от домакинството. Като правило активността расте с повишаване на дохода. Защото по-високия доход най-често означава не само по-високо образование, но и по-благоприятни битови условия, повече свободно време и т.н.
Съществува пряка връзка между творческата активност и активния интерес към различните прояви на изкуството (изложби, концерти, театрални представления и т.н.).
Данните на изследването показват, че творческите прояви на човека са обусловени от обществените условия, в които той се развива, докато природните заложби са само "условие, без което не може", но което не е решаващо. Най-важни зависимости при нашите условия се оказват зависимостите от типа селище и от образователния ценз. Данните от изследването показват също необходимостта от по-радикални действия в областта на културната политика за повишаването на творческата активност на българското население в съвременни условия.
Изследването позволява да се направят някои изводи за активността на класите и социалните групи в художествената област.
На първо място по степен на активност е групата на служещите, на второ място — работническата класа (в отделни случаи я изпреварват кооперираните занаятчии), на трето място са кооперираните селяни, а далеч зад тях са незначителните прослойки на частниците в града и селото.
Ако сравним процентно активността на възприятието на художествени ценности при киното и художествената проза, ще получим следната картина на социалните групи:
Таблица 80
| Социални групи | Не чете худ. проза | Не посетили кино |
| Служащи | 11,03% | 5,52% |
| Работници | 47,58% | 17,10% |
| Членове на ТКЗС | 72,08% | 43,09% |
Вижда се, че интересите към киното у всички социални групи са далеч пред интересите към художествената литература. Но докато при работническата класа художествената проза е на второ място след киното, то при кооперираните селяни тя е на четвърто място, след народната музика (58,66% непосетили) и след театъра и рециталите (63,90% непосетили). За същите съотношения свидетелствуват и следващите две таблици.
Таблица 81
| Социални групи | Посетили кино поне веднъж седмично | Чели худож. проза поне веднъж седмично |
| Служащи | 38,17% | 44,39% |
| Работници | 23,95% | 3,82% |
| Членове на ТКЗС | ||
| Социални групи | Посетили театрални представлени от 1 до 7 пъти |
Таблица 82
| Социални групи | Посетили театрални представлени от 1 до 7 пъти |
| Служащи | 76,34% |
| Работници | 51,21% |
| Членове на ТКЗС | 36,08% |
Сред работниците преобладават посетилите 2 или 1 театрални представления, сред членовете на ТКЗС — 1 или 2 театрални представления, а сред служащите — 2,3 или 4 посещения.
Подобно е положението и при другите изкуства.
При всички социални групи се запазва (с малки отклонения) правилото: потреблението на художествени ценности и творческата активност са право пропорционални на образователната степен и обратнопропорционални на възрастта.
По линия на образованието се наблюдават два качествени скока: при завършеното основно образование и при завършеното средно образование. Особено е важно последното. За развитието на естетическото възпитание на всички социални групи у нас на съвременния етап задължителното средно образование е първостепенна необходимост.
Активността на мъжете и жените и влиянието на квалификацията си остават в рамките, очертани в предишните раздели.
Интересът към художествената критика и теория у отделните социални групи се оказва аналогичен на интереса им към самите художествени ценности.
До тук бяха използувани данните, които показват относителните дялове на проявяващите и непроявяващите интерес към различните видове изкуства във всяка отделна социална група.
По-друго е положението, когато се вземе предвид разпределението по социални групи на проявяващите интерес към различните видове изкуства. Ето някои от данните. От всички посетили от 1 до 8 пъти повече театрални представления през 1967 г. 39,27% са работници, 32,46% — служащи, 25,59% — членове на ТКЗС, 1,60% — кооперирани занаятчии. Кинопосетителите за същата година са както следва: работници — 42,90%, членове на ТКЗС — 27,20%, служащи — 27,13 кооперирани занаятчии — 1,48%. Читателите на художествена проза се подреждат по следния начин: 39,80% — работници, 38,15% — служащи, 19,12% — членове на ТКЗС, 1,68% — кооперирани занаятчии.
Ясно е, че тук оказва влияние и величината на относителния дял на всяка една от социалните групи в съвкупното население на страната.
Най-сетне ще приведем някои данни относно степента на заниманията на различните социални групи с художествено творчество.
Най-висока е творческата активност на служащите — от тях 19,48% са или са били професионални и особено самодейни артисти. На второ място са работниците и кооперираните занаятчии — с около 8%.
Социологическото изследване разкри и различни страни на морала на българското население.
Отношението на изследваните към обществената собственост се вижда например от данните за отношението на работещите в ТКЗС или ДЗС към въпроса за връщане към частното стопанство. Тези данни се отнасят само за изследваните от селата и малките градове (39,37% от общата съвкупност на изследваните).
Таблица 83
От таблица 83 се вижда, че почти всички работещи в ТКЗС или ДЗС имат определено положително отношение към обществената собственост в селското стопанство. Животът при определени материални условия е породил съответствуващо съзнание, както в областта на идеологията, така и в областта на обществената психика. Тази масова поддръжка на обществената собственост в областта на селското стопанство говори за смелостта и далновидността на политиката на Партията, която преди години в относително трудни условия пристъпи решително към коопериране в областта на селското стопанство. Това масово положително отношение към обществената собственост в селското стопанство е категоричен израз на блестящата победа на партийната политика.
За дълбочината на положителното отношение към обществената собственост в областта на селското стопанство говори характерът на мотивите на това отношение. Тези мотиви са преди всичко морално — психологически. Както се вижда от таблицата, в съзнанието на 60,88% от работещите в ТКЗС или ДЗС, които не желаят да напускат, доминира социално-психологическото начало в тяхното положително отношение към обществената собственост. Само при 36,31% от тях на преден план стоят материалните интереси.
Тези, които искат да напускат ТКЗС или ДЗС, са една незначителна част — само 2,81%. Интерес представлява обаче тяхната характеристика. Тук ще посочим данните само за някои от техните черти. Интересно е да се посочи, че само 9,05% от тях работят в промишлеността, транспорта и др. Преобладаващата част от членовете на ТКЗС и ДЗС, които искат да се върнат към частното стопанство, работят в ТКЗС и ДЗС. Следователно причината за желанието да напуснат ТКЗС и ДЗС не е в това, че работят или искат да работят в други отрасли на производството, а е стремежът към частното стопанство. От важно значение са и доходите, които те получават. Само 39,28% от тях имат до 60 лева месечен доход. Обстоятелството, че от турците, членове на ТКЗС желаят да се върнат към частното стопанство 4,56%, а от българите, членове на ТКЗС, само 2,36%, показва, че тук се касае за сложен комплекс от социално-битови причини. Нашите данни показват например, че желаещите да се върнат към частно стопанство четат значително по-малко художествена литература, вестници, значително по-малко участвуват в политическата просвета и в другите обществени изяви.
Важни за отношението на изследваните лица към обществената собственост върху средствата за производство са данните за реакцията на хората към проявите на несоциалистическо отношение към общественото имущество — разпиляване, разхищаване или незаконно използуване на материали, стоки, инвентар, транспортни средства и др., които са наблюдавали или за които са узнали през 1967 г. От всички изследвани лица 61,77% не са наблюдавали такива прояви през посочената година. Това е важен показател за относителната ограниченост на тези прояви. Отношението на онези, които са наблюдавали такива прояви е следното:
Таблица 84
| Отношение към наблюдаваните през 1967 г. прояви на несоциалистическо отношение | |
|---|---|
| към общественото имущество | (в %) |
| Предимно с нетърпимост и готовност за активна борба | 32,79 |
| Предимно с пасивно неодобрение и възмущение | 46,92 |
| Предимно с безразличие | 18,35 |
| Предимно с търпимост и дори съчувствие | 1,94 |
| Общо: | 100,00 |
От тази таблица се вижда, че 79,71% от изследваните лица имат ясно изразено отрицателно отношение към несоциалистическите прояви спрямо общественото имущество. Но у 46,92% от тях тази морална психологическа нагласа не може да премине в действие, остава си в сферата на съзнанието. Задръжките в случая са от най-различно естество, включително и традиционният абстрактен хуманизъм и известна гражданска свитост на българина. Ясно е, че почти всички хора приемат като напълно естествено господството на обществената собственост, но не всеки съзнава и я чувствува като непосредствена основа и източник не само на общото, но и на своето лично благосъстояние.
Отношението на изследваните лица към труда въобще и по-конкретно към обществено-полезния труд е категорично положително; в тяхното съзнание подчертано господствуват нормите на социалистическия морал. От всички работещи лица само 1,29% се осмеляват открито да демонстрират нарушения на трудовата дисциплина и правилата по техническата безопасност и хигиената на труда. Но тук се касае за един многостранен проблем. По него ние можем да направим косвено заключение от отговорите на редица други въпроси. Ето данните за отношението на нарушителите на трудовата дисциплина през 1967 г.:
Таблица 85
| в % от всички работещи | |
| Винаги проявяват критичност, независимо от служебното положение на нарушителя | 29,21 |
| В отделни случаи проявяват критичност, независимо от служебното положение на нарушителя | 14,75 |
| Винаги проявяват критичност, но към нарушителя с равно или по-ниско служебно положение | 14,27 |
| В отделни случаи проявяват критичност, но към лица с равно или по-ниско служебно положение | 14,39 |
| Най-често мълчаливо отминават трудовите нарушения (проявяват безразличие) | 26,22 |
| Непоказано | 1,25 |
| общо: 100,00 |
Данните от тази таблица показват, че почти у една трета от трудещите се е формирало действено социалистическо отношение към трудовата дисциплина. Но делът на равнодушните към нарушилите на трудовата дисциплина и броят на безпринципните не е малък.
Картината на отношението към нарушителите на трудовата дисциплина през 1967 г. се доуточнява от данните за моралните мотиви, които определят това отношение.
Таблица 86
| % от всички работещи | |
| Лицето е проявявало критичност към нарушителите на трудовата дисциплина, с които работи заедно, когато: | |
|---|---|
| засегнати са пряко негови лични интереси | 14,01 |
| засегнати са интересите на трудовия колектив | 40,39 |
| засегнати са обществените интереси, изобщо, въпреки че не са негови лични интереси | 22,18 |
| лицето не проявява критично отношение към нарушителите | 23,42 |
| Общо: 100,00 |
От приведените данни се вижда, че на първо място стоят интересите на непосредствения трудов колектив. Значителна е частта на хората, които гледат на обществените интереси изобщо като на свои лични интереси. Тревожен е фактът, че също така е значителна частта на онези трудещи се, които се отнасят безкритично към нарушителите на трудовата дисциплина.
Твърде важно е да анализираме по-подробно значението, на различни фактори върху взаимовръзката между личните, колективните и обществените интереси, с оглед на отношението към нарушенията на трудовата дисциплина.
Ще разгледаме най-напред значението на социално-класовата структура на характера на труда в това отношение.
Таблица 87
От тези данни се вижда, че ония, които се ръководят предимно от личните си интереси, са най-много при селяните. След тях се нареждат работниците в ДЗС, РТС и други. Тези хора са най-малко в групата на ръководителите, независимо дали те са от местен, общински, окръжен или национален мащаб. Тези хора не са много и в групата на служителите.
Частта на хората, които в своите постъпки се ръководят предимно от интересите на своя трудов колектив, е най-голям при физическите работници. След тях следва групата на кооперираните занаятчии, след това на работниците в ДЗС, РТС и други.
Частта на хората, които в своите постъпки се ръководят предимно от обществени интереси, е подчертано най-голяма при групата на ръководителите. След нея се нарежда групата на служителите.
Частта на ония, които проявяват безразличие към нарушителите на трудовата дисциплина, е най-голяма при членовете на ТКЗС. След това се нарежда групата на работниците в ДЗС, РТС и други.
Тези данни показват по безспорен начин влиянието на характера на труда — по-индивидуален или в една или друга степен колективен — върху отношението на хората към нарушителите на трудовата дисциплина.
Макар и не така ярко изразено, общото материално — битово състояние на личността също така оказва влияние върху нейното отношение към нарушителите на трудовата дисциплина. Ето данните, които показват влиянието на средния месечен доход върху мотивите при реакцията срещу нарушителите на трудовата дисциплина.
Таблица 88
Макар сферата на морала да е отдалечена от сферата на материалното производство и последната да не й влияе пряко, макар моралните норми и правила да са по-трайни социални образувания, доходите оказват своето въздействие върху моралното поведение. От таблица 88 се вижда, че с увеличаването на дохода общо взето се намалява частта на ония лица, реагиращи срещу нарушенията на трудовата дисциплина предимно при засягане на техните лични интереси. Обратно, с увеличаването на дохода се забелязва тенденцията към увеличаване частта на ония хора, които реагират срещу нарушенията на трудовата дисциплина предимно при засягане на обществени интереси. С увеличаване на дохода намалява частта на хората, които се отнасят безкритично към нарушителите на трудовата дисциплина.
Разбира се, трябва да се има предвид, че получаването на по-ниски или по-високи доходи не означава просто по-малка или по-голяма социално-битова осигуреност. Обикновено размерът на дохода е свързан и със спецификата на труда, с цялостния духовен облик на личността и т.н.
Влиянието на цялостния социално-битов живот на личността, на традициите и т.н. върху морала се проявява в различието при мотивите на реакцията срещу нарушителите на трудовата дисциплина в зависимост от националната принадлежност:
Таблица 89
Най-много безразличие и най-слабо чувство към обществените интереси проявяват циганите. Най-малко безразличие и относително най-остро чувство към обществените интереси проявяват българите. Българо-мохамеданите също така проявяват слабо чувство към обществените интереси, но при тях чувството за интереса на колектива е почти толкова развито, колкото у българите.
Интересно е да се проследи, как социализацията на личността напредва заедно с увеличаването на възрастта и във връзка с това се променя взаимоотношението между личните, колективните и обществените интереси.
Таблица 90
Трудно е да се забележи някаква определена тенденция в изменението на доминирането на личните интереси с изменението на възрастта. Безспорно е само, че най-малко от личните си интереси се ръководят младежите на 16 и 17 години.
Категорично е намаляването на безразличните към нарушителите на трудовата дисциплина с напредването на възрастта. Но тази тенденция се проявява до към 50-годишна възраст — след това се забелязва обратна тенденция.
Също така безспорно се забелязва тенденцията към увеличаване на ролята на обществения интерес с напредването на възрастта. Но и тук след около 50-годишна възраст започва да се забелязва обратната тенденция.
Буквално същата тенденция с нейното изменение след около 50-годишна възраст се забелязва и при влиянието на колективните интереси у личността.
Най-социализирана от всички се оказва възрастовата група от 29 до 38 години.
Данните от изследването показват, че образованието също така оказва влияние върху мотивите при реагирането срещу нарушителите на трудовата дисциплина:
Таблица 91
Данните показват, че образованието оказва социализиращо влияние върху личността. Ясно личи тенденцията с увеличаване на образованието на хората да излизат на по-преден план колективните интереси. Също така ясно личи тенденцията с увеличаване на образованието да се увеличава частта на ония, у които доминират обществените интереси. Това увеличение и по двете посочени линии е за сметка на категоричното намаляване на безкритично отнасящите се към нарушителите на трудовата дисциплина, с увеличаване на образованието. Личи и тенденция с увеличаване на образованието да намалява частта на ония, които реагират на нарушителите на трудовата дисциплина главно при засягане на личните им интереси.
Данните от изследването дават възможност да се съди за тясната връзка и взаимозависимост между отношението към нарушителите на трудовата дисциплина и политическата принадлежност на хората.
Таблица 92
Вижда се, че частта от членовете на БКП, които реагират главно когато са засегнати обществените интереси, решително доминират над частта у другите политически общности. От друга страна, при членовете на БКП частта на ония, които реагират главно при засегнати лични интереси, е незначително малка. Също така е незначително малка оная част от членовете на БКП, които се отнасят с безразличие към нарушаването на трудовата дисциплина. Тези данни по един най-безспорен начин показват, че членовете на БКП са най-съзнателната част измежду трудещите се в отношението към труда и трудовата дисциплина.
Най-ниски социално — морални показатели в това отношение имат ония, които не членуват в никаква партия.
Интересно е да се посочи, как хората, които изхождат главно от личните, колективните или обществените интереси, се отнасят към пресата.
Таблица 93
Вижда се, че тези, които не се интересуват от нарушенията на трудовата дисциплина, по-малко се интересуват и от това, което може да се научи от пресата. Ония, които изхождат главно от обществените интереси в критичното си отношение към нарушителите на трудовата дисциплина, проявяват най-голям интерес към пресата. Това е напълно естествено. Това са хора с най-широк кръгозор, това са хора, които се интересуват живо от проблемите на обществения живот у нас и по света. Четенето на вестници е един от естествените пътища за задоволяване на техните силно развити обществени интереси. Ония, които изхождат главно от личните си интереси в своето критично отношение към нарушителите на трудовата дисциплина, естествено се нареждат на предпоследно място по четене на вестници. Изхождащите главно о интересите на своя колектив се нареждат на второ място по четене на вестници.
Ръководеното от колективните и особено от обществените интереси в отношението към нарушителите на трудовата дисциплина е във връзка не само с високо социално-политическо съзнание. То е във връзка също така и с по-богат духовен живот. Това се вижда от различната активност на изследваните лица в четенето на художествена проза.
Таблица 94
Четенето на художествена проза е един от показателите за по-широки духовни интереси. От таблица 94 се вижда, че ония, които имат най-богат духовен живот, в своите постъпки се ръководят главно от обществените интереси. Зависимостта обаче тук е двупосочна. Онези, които в своите постъпки се ръководят главно от обществените интереси, се нуждаят от по-активна консумация на художествени ценности. Ония, които се отнасят безразлично към нарушителите на трудовата дисциплина, най-малко четат художествена проза. Те изобщо се духовно по-ограничени. Останалите две групи се нареждат между тези два полюса. Общият извод тук е, че между висотата на моралното съзнание и активността на консумацията на художествени ценности съществува право пропорционална зависимост.
Важна характеристика на моралния облик на изследваните лица е тяхната реакция към несправедливото облагодетелствувано или онеправдаване на отделен член от техния трудов колектив.
Таблица 95
От тази таблица се вижда, че само около една трета от изследваните лица не са присъствували на случаи на несправедливо облагодетелствуване или онеправдаване на членове от техния трудов колектив. Това не е хубава характеристика на трудовите и служебни взаимоотношения в първичните производствени колективи.
Ония обаче, които са присъствували на случаи на несправедливо облагодетелствувано или онеправдаване, в подавляващото мнозинство са имали правилна морална позиция по въпроса. 10,94% (а преизчислено само за присъствувалите — 16,07%) са проявявали безразличие, а само 1,37 са угодничили пред ръководството, намирайки се в разрез с моралните норми. От присъствувалите на подобни случаи 81,91% са имали отрицателно отношение към извършената несправедливост. От таблицата се вижда, че мъжете изразяват открито своето отношение, докато жените предпочитат да споделят своето отношение в приятелския си кръг или със самото засегнато лице.
Възрастовите особености също така оказват влияние върху нравствената позиция на изследваните лица по отношение на онеправдаване или несправедливо облагодетелствувано на членовете на техния трудов колектив.
Таблица 96
От приведените данни се вижда, че с увеличаването на възрастта ярко се проявява тенденцията към увеличаване частта на ония, които открито изразяват своя протест при онеправдаване или несправедливо облагодетелствуване на даден член от непосредствения трудов колектив. Вярно е, че младежта е по-темпераментна и е по-малко контролира своите чувства, но в случая много по-решаваща роля играе житейският опит и стабилитетът на личността. От приведените данни се вижда също така и доста определената тенденция към намаляване частта на ония, които само споделят своето отрицателно отношение към несправедливостта в приятелския си кръг. Това намаляване е обусловено главно от преминаването към по-висшата форма на морал — към групата на открито изразяващите своето отношение към несправедливостта. С увеличаване на възрастта достатъчно отчетливо се проявява тенденцията към намаляване на безразличните хора към онеправдаването или несправедливото облагодетелствуване. При угодничеството не се забелязва що-годе определена тенденция.
Образованието също така оказва влияние върху отношението към онеправданите или несправедливо облагодетелствуваните членове на конкретния трудов колектив.
Таблица 97
От тази таблица се вижда благотворното влияние на образованието върху пълноценността на социалната изява на моралното съзнание у личността. Очертава се категорично тенденцията към едно подчертано голямо увеличение на частта на ония, които изразяват открито своя протест срещу несправедливостта заедно с повишаване на образованието. Също така категорично се очертава тенденцията с повишаване на образованието рязко да намалява частта на ония, които се отнасят с безразличие към онеправдаването или несправедливото облагодетелствувано на членове и техния трудов колектив.
Политическото положение на личността също така е във връзка с нейната нравствена позиция при случаите на онеправдаване или несправедливо облагодетелствуване на даден член от конкретния трудов колектив.
Таблица 98
От приведените данни по най-безспорен начин личи, че членуващите в БКП са с подчертано остро чувство за справедливост в отношенията в непосредствения трудов колектив. Преобладаващата част от тях реагират открито срещу несправедливите отношения в колектива. Едновременно с това трябва да се отбележи, че и сред партийните членове се срещат един малък процент на безразлични към несправедливостта и даже на угодници пред ръководството. Това са случайно промъкнали се в партията хора или уеснафили се партийни членове, от които тя Непрекъснато се освобождава. Същото така се вижда, че между тези, които не членуват в никаква политическа партия или обществено-политическа организация, са най-малко ония, които изразяват открито своето отношение към несправедливостите, че тук процентът на ония, които са безразлични към тези несправедливости е подчертано най-голям.
Действеността на морала се проявава и в грижата за внедряването на моралните норми у другите. Данните за полагането на усилия за внедряването на трудови навици у децата между 2 и 18 годишна възраст не се отнасят за цялото население, а само за ония, които имат такива деца, т.е. за 40,95% от тях. Но тези данни ни дават добра характеристика за внедряването на морални норми у другите от една значителна част от нашето население:
Таблица 99 (в %)
| системно (почти ежедневно) възлагат съответни трудови задачи на децата | 66,73 |
| несистемно, но поне веднъж седмично възлагат | 22,25 |
| рядко, предимно през ваканцията, възлагат | 7,60 |
| системно възлагат прекомерно тежки трудови задачи | 0,26 |
| не възлагат и не позволяват на другите да възлагат | 3,16 |
| общо | 100,00 |
Нашият народ има здрави традиции в областта на трудовото възпитание на децата. Сега, в социалистическите условия, макар вече трудът на децата да няма никакво икономическо значение за семейството, подавляващата част от населението възлага трудови задачи пред децата, грижи се за тяхното трудово възпитание. Известна тревога буди обстоятелството, че една немалка част родители не се грижат системно за внедряването на трудови навици у своите деца.
Показател за това, че причини за възлагането на трудови задачи пред децата не са материалните нужди, а се касае за възпитателен процес, са следните данни:
Таблица 100
С повишаването на образованието и съзнателната грижа за трудовото възпитание на децата, макар и в общ и линии материалното положение да се подобрява.
Особено важни са данните за цялостния морален облик на съвременния български гражданин, така както той се представя пред непосредствено окръжаващата го общественост.
Таблица 101
| Обща оценка на обществеността за нравственото съзнание и поведение на изследваните лица | (в %) |
|---|---|
| подчертано положителна | 50,63 |
| общо взето положителна | 31,03 |
| общо взето отрицателна | 3,27 |
| подчертано отрицателна | 0,75 |
| неопределена | 13,82 |
| непоказано | 0,50 |
| общо | 100,00 |
Оценката на обществеността за моралния облик при различните социални групи:
Таблица 102
Преобладаващата оценка на обществеността за нравственото съзнание и поведение на ръководителя е в почти всички случаи по-положителна. Но за работника, особено за членовете на ТКЗС и ДЗС моралната оценка на обществеността не толкова често е положителна, колкото за служещия или кооперирания занаятчия. Безспорно е, че за по-образования човек моралната оценка е по-често положителна:
Таблица 103
Несъмнено тук оказва влияние респекта от образованието. Но не по-малко важно е и обстоятелството, че по-образованият се държи по-възпитано, по-културно, макар че понякога само знае как да се държи, без да има необходимото морално покритие на съответните постъпки.
Тясна връзка съществува между моралната оценка за лицето и неговата политическа принадлежност.
Таблица 104
От събраните данни се вижда, че не членуват в никаква партия или обществена организация, ония, за които обществеността най-рядко дава положителна оценка в нравствено отношение. Данните по най-категоричен начин показват, че членове на БКП са ония, за които обществеността в общи линии дава положителна морална оценка. Безспорно е, че за членове на БКП се приемат най-издигнатите в морално отношение граждани. Също така самото членуване в партията със своите високи изисквания създава и високо морални личности.
При конкретното социологическо изследване на града и селото бяха събрани данни и за религията, отнасящи се към декември 1967 г. Тези данни бяха събрани почти по същата програма, по която бе проведено специалното социологическо изследваш на религията през есента на 1962 г. Сравнението на данните от тези две изследвания дава възможност за по-нататъшно изясняване на социологическите проблеми на процеса на преодоляването на религията в нашата страна. И при двете изследвания като критерий на квалифициране на дадено лице като религиозно бе прието наличието у него на религиозно съзнание в каквато и да е (дори в най-малка) степен; а като минимален критерий — наличието на вяра в бога или в каквато и да е "свръхестествена" сила, макар и "за всеки случай", т.е., макар и тази вяра да не служи като опора в живота.
Таблица 105
От тази таблица се вижда, че процеса на преодоляването на религията у нас продължава. За 5 години броят на религиозните е намален с 2,46%. Но при изследването в 1962 г. бяха изследвани лица над 18-годишна възраст, а при изследването в 1967 г. — лица над 16-годишна възраст; при това религиозността сред лицата на 16-17-годишна възраст е най-малка (9,37%), докато например сред лицата на възраст 18 — 23 години религиозността е 11,23%). Като се изключат лицата на 16 — 17 годишна възраст, религиозните сред лицата над 18-годишна възраст у нас през 1967 са били 33,91%. Следователно, броят на религиозните сред тези лица през 1967 г. в сравнение с 1962 г. е намалял с 1,60%. Това показва, че процеса на преодоляването на религията се извършва бавно.
И при двете изследвания бе направено разграничение на трите степени на религиозност.
Религиозни от първа степен. Това са най-силно религиозни лица. Те са искрено убедени в истинността на религиозното вероучение и се стремят да прилагат неговите принципи в живота. За тях следователно въпросите на религията са дело на дълбоко вътрешно убеждение. Мнозинството от тях редовно посещават богослуженията в празнични дни. Това са активно вярващи лица, отнасящи се напълно отрицателно към атеизма. Част от тях са фанатично вярващи и активно пропагандират и защищават своите религиозни възгледи.
Религиозни от втора степен. Това са, тъй да се каже, средно религиозни лица. Те вярват в "бога", но повече психологически, отколкото идеологически. Това са пасивно вярващи лица, които не защищават и не разпространяват активно своята религиозност и обикновено се отнасят търпимо към атеизма. Не всички от тях, и то нередовно, посещават богослужения в празнични дни.
Религиозни от трета степен. Това са най-слабо и пасивно религиозни лица. Те са разколебани в редица отношения, но все още не са скъсали напълно с религията, като вярват в "някаква (свръхестествена) сила", но обикновено психологически, "за всеки случай", а не за да се уповават на нея в живота. Те почти не посещават или най-рядко посещават богослуженията в празнични дни и то главно по силата на традицията или поради нежелание да влошат отношенията си с религиозните свои близки роднини и пр. Това следователно за до голяма степен "узрели" да се освободят от религиозните заблуди, стига да им се помогне по съответен подходящ начин.
Таблица 106
От горната таблица се вижда, че броят на религиозните от първа степен е намалял незначително. И това е естествено, тъй като лицата от тази степен най-трудно се разколебават в своята религиозност.
По-значително е намаляването на религиозните от втора степен — с 3,08% от всички изследвани лица. Ясно е, че тези 3,08% от всички изследвани лица са преминали от втора в трета степен на религиозност. Но религиозните от трета степен са се увеличили само с 1,14% тъй като 2,46% от тях са станали нерелигиозни.
Разграничението на трите степени бе направено като се изхождаше от предположението, че, от една страна, религиозният обикновено не може да се освободи напълно от религиозното съзнание, ако преди това той не става постепенно все по-слабо религиозен, и че, от друга страна, в условията на социалистическото строителство подрастващите е възможно да стигнат до различни степени на религиозност, като най-рядко биха могли да станат фанатично-религиозни. Това предположение, както се вижда от таблица 106, напълно се потвърди от данните и на двете изследвания. Ясно е, че посочените 3 степени, независимо от това по какъв път лицето достига до някои от тях, всъщност означават същевременно 3 главни етапа на процеса на преодоляването на религията в условията на изграждането на комунистическото общество.
При изследването на града и селото бе набрана информация и по следните два въпроса:
а) "Вярва ли лицето, че светът е създаден от бога?"
б) "Вярва ли лицето в безсмъртието на душата и в задгробния живот?".
Отговорите на тези въпроси дават възможност за по-точна характеристика на религиозното съзнание на вярващите у нас.
Таблица 107
От тази таблица се вижда, че процентът на лицата, които вярват, че светът е създаден от бога (15,60%) почти съвпада с процента на лицата, които са религиозни от първа и втора степен (16,55 %); а процентът на лицата, които се колебаят в това, че светът е създаден от бога (17,36%), почти съвпада с процента на лицата, които са религиозни от трета степен (16,50%), Само 0,00% от всички изследвани лица при изследването на града и селото са характеризирани като религиозни, без да вярват, че светът е създаден от бога; това, следователно са лица, които вярват в някаква "свръхестествена" сила, без да я олицетворяват в бог.
Сравнително по-малък е броят на религиозните лица, които вярват в безсмъртието на душата. Те са с 2,80% по-малко от процента на религиозните от първа и втора степен, а колебаещите се са само с 0,32% по-малко от процента на религиозните от трета степен. Или общо 3,12% от всички изследвани лица са религиозни, които не вярват в безсмъртието на душата и задгробния живот.
Тези данни показват, че и при изследването на религията в 1962 г., и при изследването на града и селото в 1967 г, е направено точно разграничение на изследваните лица на религиозни и нерелигиозни.
При социологическото изследване на религията в 1962 г. не бе събрана информация по въпросите в таблица 107).
В периода 1962 — 1967 г. е настъпило известно изменение на разпределението на религиозните у нас по вероизповедание.
Таблица 108
Най-съществено е намаляването на относителния дял на православните и увеличаването на относителния дял на мохамеданите. Това изменение се дължи главно на факта, че преодоляването на православието се извършва по-бързо, отколкото на мохамеданството.
И при двете изследвания бе набрана конкретна информация относно религиозната практика на населението. Става дума за два вида религиозна практика: а) чисто религиозна практика; това е религиозната практика, която се извършва само от религиозни лица (посещения на богослужения, молене в къщи); б) религиозна практика, свързана с най-важни страни на бита (сключване на брак, раждане, погребение); тази религиозна практика може да бъде извършена и от религиозни, и от нерелигиозни лица (по настояване на родители, близки роднини и пр.).
Конкретната информация относно чисто религиозната практика и при двете изследвания бе набрана чрез различно формулирани въпроси, както се вижда от следващите две таблици.
Таблица 109
Таблица 110
От тези две таблици се вижда, че от всички изследвани лица посещаващите богослужения през 1962 г. са 21,57%, а през 1967 г. — 22,36%, т.е. с 0,79% повече. Тази разлика се дължи главно на различната формулировка на въпроса при двете изследвания, като при изследването в 1962 г. част от лицата, посещаващи богослужения само на големи празници, не са били отбелязани като нередовно посещаващи. Във връзка с това не може да се смята, че посещаващите богослужения изобщо през периода 1962-1967 г. са се увеличили. За това свидетелствува и фактът, че редовно посещаващите богослужения от 4,73% в 1962 г., са намалели на 2,70% в 1967 г. (като се има предвид, че посещаващите до 1 път седмично са редовно посещаващи); това намаление с 2,03% е значително.
Подобно е положението и с молещите се вкъщи или извън богослужения.
Таблица 111
Таблица 112
В 1967 г. молещите се вкъщи или изобщо извън богослуженията са 21,73 % от всички изследвани лица, а в 1962 г. са по-малко — 17,39%. Но немолещите се вкъщи е 1967 г. са повече (78,24 %), отколкото в 1962 г. (77,79%) и тези данни изразяват по-точно действителното положение. В 1987 г. непоказаните са 0,04%, а в 1962 г. — 4,82%. Информацията по този въпрос в 1962 г. бе събрана от самите изследвания лица чрез пряка анонимна анкета; 4,82% от тях не са дали отговор на въпроса и със сигурност може да се предположи, че почти всички те са били молещи се вкъщи.
Следващите две таблици показват разпределението на посещаващите богослуженията и на молещите се вкъщи по националност въз основа на данните от изследването в 1967 г.
Таблица 113
Таблица 114
Вижда се, че най-голям е относителният дял на посещаващите богослужения и на молещите се вкъщи сред българомохамеданите и сред турците, т.е. сред вярващите мохамедани, а най-нисък — сред българите.
От 1962 г. до 1967 г. относителният дял на изследваните лица, които имат у дома си религиозен кът е намалял от 22,16% на 17,32%, т.е. с 4,74%.
Твърде интересни са данните и от двете изследвания относно религиозните прояви в бита, а именно — религиозната сватба, кръщенето (или обрязването) и религиозните погребения.
Резултатите от изследването в 1967 г. потвърди установеният при изследването в 1962 г. факт, че най-бързо се преодолява религиозната практика, свързана със сключването на брак след това — религиозната практика, свързана с ражданията, а най-трудно се преодолява религиозната практика, свързана с погребенията.
При изследването е 1962 г. данните относно трите вида религиозни прояви в бита се събираха за времето от 1945 г. до 1962 г. включително, т.е. за 18-годишен период, а при изследването в 1967 г. — за времето от 1968 г. до 1967 г., т.е. за 5-годишен период.
От всички сключени бракове през периода 1945 — 1962 г. 36,10% са били религиозни, а за периода 1963 — 1967 г. този относителен дял е само 7,11. От всички родени деца през периода 1945 — 1962 г., 52,42% са били кръстени (или обрязани), а за периода 1963 — 1967 г. този относителен дял е 25,40.
Ясно е, че процеса на изграждането и развитието на социалистическото общество се извършва интензивно преодоляване на религиозните прояви в тези две важни страни на бита. За това съдействуват не само обективните обществени условия, но и съответните субективни фактори, по-специално грижите на съответните обществени организации и държавни органи за уреждане на подходящи нерелигиозни бракове и наименования.
Съвсем друго е положението при погребенията. От всички погребани през периода 1945 — 1962 г., 79,80 са били религиозни, а за периода 1963 — 1967 г. този относителен дял е 84,50, т.е. по-голям с 4,70%. Това увеличение на религиозните погребения може не е реален, тъй като при набирането на данните в 1962 г. за периода от 18 години е напълно възможно част от погребенията и особено религиозните погребения да са били забравени. Важното е обаче, че религиозната практика упорито се задържа при погребенията. Това може да се обясни, от една страна, с характера на преживяваното събитие — докато бракосъчетанието и раждането представляват най-радостни събития в човешкия живот, то смъртта на близък човек е най-тежко преживяване. Тъкмо поради това за преодоляването на религиозните прояви при погребенията са необходими най-големи грижи за заменянето на религиозните ритуали със съответни граждански церемонии; а изглежда, че в това отношение се прави още много малко.
Взаимовръзките на религията с другите обществени явления и при двете изследвания (1962 и 1967 г.) остават по принцип същите. И това е напълно естествено, тъй като се касае за закономерни взаимовръзки. Става дума например за взаимовръзките на религията със социално-класовата структура, образованието, възрастта, пола, типа селище и пр. Но има изменение в конкретните цифрови значения на тия взаимовръзки, които изразяват главно ........... през петгодишния период изменения в обществените явления, които са обусловили посоченото вече намаление на броя на религиозните у нас.
Таблица 115
Тази таблица показва, че и при двете изследвания религиозните в града са значително по-малко, отколкото в селото, а религиозните сред мъжете са значително по-малко, отколкото сред жените. Вижда се същевременно, че процесът на преодоляването на религията сред мъжете и жените през петгодишния период се извършва в еднаква степен, доколкото според типа на селището положението е съвсем друго — относителният дял на религиозните в града е намалял, а в селото е останал почти неизменен. Тази разлика се дължи главно на процеса на миграцията на селото към града: от селото към града мигрират главно мъжете (Таблица 115) и младежите (Таблица 116), които са по-малко религиозни съответно от възрастните и от жените.
Таблица 116
Данните и от двете изследвания показват, че с повишаването на образованието относителният дял на религиозните закономерно намалява.
Таблица 117
По-ниската религиозност сред незавършилите средно образование, отколкото сред завършилите се дължи на факта, че през 1967 г. в изследването бяха включени и лицата на 16 и 17-годишна възраст, много от които имат незавършено образование, защото са ученици, а религиозността сред тях е най-малка.
Таблица 118
От тази таблица се вижда също, че закономерната взаимовръзка на религията със социално-класовата структура на социалистическото общество се потвърждава от данните и на двете изследвания. Но докато религиозните сред служащите са се увеличили, сред работниците и членовете на ТКЗС те са се намалили. Това също така се обяснява главно с процеса на миграцията. Този процес върви главно от членовете на ТКЗС към работници и служащи и откъм работници към служащи, докато обратно се извършва като изключение. При това към служащите мигрират главно нерелигиозните измежду членовете на ТКЗС и работниците (предимно младежите) и затова относителният дял на религиозните сред служащите се е намалил, а сред членовете на ТКЗС и работниците се е увеличил. Увеличаването на относителния дял на религиозните сред работниците се дължи и на факта, че сред селяните-кооператори, които стават работници има и религиозни; това вата особено за случаите, когато ТКЗС се превръщат в ДЗС.
Битът е система от начини и форми за възпроизводство на физическите и духовните сили на човека и на човешкия род. Неговите подсистеми са материалния и духовния бит.
Основната функция на материалния бит е обслужването — едно от съществените условия на човешкото съществуване. За сега обслужването се извършва главно чрез семейното домакинство.
От културата на материалния бит на семейството зависят не само физическите и духовните сили на човека, но и възпитанието, активността на жената в общественото производство, духовния и културен ръст на семейния колектив, творческото отношение към труда и пр.
Културата на семейния материален бит се изразява от една страна чрез степента на развитието на неговите основни компоненти — жилище, хигиена, обзавеждане, хранене — и от друга — чрез степента на използуването на съвременната културно-битова техника.
Социалистическото развитие преобрази нашата страна за кратък исторически срок. Българското село се издигна в много отношения до културата на градския бит. Заличиха се антагонистичните различия между бита на отделните класи. Битовите придобивки са достояние на широките народни маси. Бързо се развива социалистическа урбанизация на градския и на селския бит. Този важен процес има свои особености, на които се спираме в следващото изложение.
I. Жилище
Жилищният фонд в нашата страна е обновен. Ако в миналото към 1944 г. паянтовите, старовремските къщи бяха 66, 95%, а масивните — 33,05%6, сега това съотношение е променено. Общо 69,91% oт домакинствата в страната днес живеят в нови, модерни жилища.
Относителният дял на паянтовите къщи е само 29,95%. Индивидуалните жилища са общо 89,69%, а блоковите — 10,17%.
Съществено е, че обновяването на жилищния фонд в града и в селото се извършва почти равномерно, което се вижда от следната таблица:
Таблица 119
за вида на жилищата в града и селото
Днес по-голяма част от домакинствата на работниците, селяните и на служащите живеят в нови масивни жилища, което се вижда от следните данни:
Таблица 120
за вида на жилищата според отделните социални групи в града и селото (в %)
Важен белег за издигането на културното равнище на материалния бит е начинът, по който се използува жилището — самостоятелно или не, дали има кухня и други сервизни помещения.
Данните свидетелствуват, че по-голяма част от домакинствата в страната имат самостоятелни жилища:
Таблица 121
Както се вижда относителният дял на домакинствата със самостоятелните жилища в града е доста по-нисък отколкото в селото; обратно — относителният дял на съвместно ползуваните жилища в града е доста по-висок. Тук се вижда остротата на жилищния проблем в градовете (специално в по-големите градски центрове).
От друга страна проличава противоречието между бързата индустриализация и сравнително по-бавното подобряване на жилищните условия на градското население. При него издигането на културното равнище на жилищния бит се задържа от чисто обективни фактори.
През целия период на капитализма жилището, особено в селата, се отличава с известен примитивизъм не само по строеж, но и по планировка и функционално предназначение на помещенията.
За промените в това отношение са показателни следните данни:
Таблица 122
Вижда се, че 58,50% от домакинствата в страната имат самостоятелни кухни, че само при 2,04% от тях кухнята е съвместна. Сравнително високият относителен дял на домакинствата без кухня — 39,30% може да се обясни по два начина: 1) това са двусемейни домакинства най-често на млади брачни двойки и техни родители. (Двусемейните домакинства в градовете са 6,41%, а в селата и в селищата от градски тип — 35,42%7. 2) В селата и в селищата от градски тип кухнята много често се смята и за основно жилищно помещение. Тук проличава силата на традиционния бит, независимо от това, че могат да играят роля и други фактори — трудното поддържане на отопление в повече стаи, някои удобства, които предлага кухнята за домакините и др.
Следващите три таблици показват използуването на кухнята при отделните социални групи.
Таблица 123a
Таблица 123б
Таблица 123в
Относителният дял на самостоятелните кухни при работническите домакинства общо в страната е 38,77%, При домакинствата на служителите той е съответно 26,24%, при членовете на ТКЗС — 32% (в града — 6,69%, в селото 56,43%).
Относителните дялове на кухните, ползувани съвместно, при домакинствата на работниците е 42,52%, на служителите — 45,62%, на членовете на ТКЗС — 10,05%.
Към категорията "домакинства без кухня" се отнасят общо 39,30% работнически домакинства; 13,59% домакинства на служители и 43,79% — на членове на ТКЗС. Най-висок относителен дял тази категория има при градските работнически домакинства — 62, 62,33%, следвани от домакинствата на членовете на ТКЗС в селото — 59,76%, от домакинствата на селските работници — 28, 91%, от домакинствата на градските служители 25,26%. Тук веднага проличават отново особеностите на бита на работника и на члена на ТКЗС. Най-високият относителен дял на домакинствата без кухни при работниците показват, че действително голяма част от тях живеят отделно от семействата си.
Новата, модерна планировка на съвременното жилище личи и по един особено характерен белег — въвеждането на хола, който служи за дневна и гостна стая на домакинството.
Таблица 124
Тази таблица показва, че общо 43,41% от домакинствата страната разполагат със самостоятелни холове, а около 1,55% ги ползуват съвместно. Без холове са 54,88% домакинства (55,36% — в градовете, 54,54% — в селата). Тук веднага трябва да се обърне внимание на важния факт, че относителният дял на жилищата с холове в селото(44,73%) е по-голям отколкото в града (41,60%). Тук виждаме едно съществено доказателство за урбанизация на материалния бит на съвременното село. Жилището със самостоятелна кухня, с отделен хол е вече напълно от градски тип и само по себе си по-нататък създава условия за по-висока битова култура.
Данните показват също, че редица домакинства, както в града така и в селото вече разполагат с една, две или повече свободни обзаведени стаи. Така например общо в цялата страна техният относителен дял е 24,71%. Както трябва да се очаква, този дял в селото е много по-голям (38,46%), отколкото в града (6,20%).
Таблица 125
В същото време градските домакинства изпитват сериозни жилищни затруднения, което личи от следните данни
Таблица 126
Таблица 127
Високият относителен дял на работниците, които ползуват част от стая, изглежда е израз на една особеност на техния бит. Известно е, че голяма част от тях живеят отделно от семействата си, там, където работят.
Високият относителен дял на домакинствата, които живеят в селата, но имат част от стая, изразява също една особеност на съвременния бит на селото. Част от домакинствата в селата са двусемейни(18,24%) и използуват общо жилище. Обикновено синовете (в отделни случаи и дъщерите), след задомяването си остават да живеят със семейството на родителите си. Но тук проличава и една друга особеност, характерна за бита на българското село. Много често възрастните кооператори и кооператорки живеят в една стая с внучетата си или пък използуват за жилищно помещение кухнята, независимо от това, че в къщата има свободни наредени стаи.
Тези данни още веднъж разкриват сравнително по-доброто жилищно положение на селските жители и наличието на свободен жилищен фонд в селото. Те свидетелствуват също за съществено различие между града и селото по отношение на разполагаемата жилищна площ.
По отношение на собствеността върху жилищата може да се отбележи следното: 75,48% от домакинствата в страната живеят в собствени жилища.
Краткият преглед на данните, свързани с жилището показва бързо нарастване на потребностите на градското и на селското население от модерни жилищни условия. При домакинствата от града (специално на работниците и на служителите) тези потребност се задоволяват по-бавно главно поради обективни причини (преди всичко бързото нарастване на градското население). Обратно — при домакинствата на членовете на ТКЗС в селото (отчасти и в града), потребностите от модерно жилище носят до известна степен едностранчив характер. Те са насочени повече към създаване на самото жилище, но не и към рационалното използуване на неговите преимущества.
По този начин пречките за издигането на културата на бита в града имат повече обективен характер, а в селото — субективен. В града се развиват по-бавно условията, а в селото потребностите, свързани с по-високата култура на жилищния бит.
II. Хигиена на бита
Вторият важен компонент на материалния бит — това е домашната хигиена. Тя зависи от редица фактори, между които течащата вода заема първо място. До 1944 г. водоснабдяването на населените места е било крайно недостатъчно. Девети септември ни завари с водопроводна мрежа от 3 969 км, чрез която са били снабдени с вода само 75 града и 951 села.
До 1967 г. броят на водоснабдените населени места в страната се утроява, а водопроводната мрежа (без дължината на отклоненията до домовете) се увеличава около 6 пъти. Данните по този въпрос са изложени по-подробно в следващата таблица.
Таблица 128
Наследството от миналото в това отношение обаче е тежко и все още относителният дял на домакинствата, които не разполагат с течаща вода в жилището си или в двора е твърде висок. Ето данните по този въпрос, получени при нашето изследване:
Таблица 129
Как се снабдяват с течаща вода за пиене отделните социални групи в града и в селото?
В най-благоприятни условия са поставени градските служители, градските работници, кооперираните занаятчии и членовете на ТКЗС в града. 83,35% — на служители; 74% — на кооперираните занаятчии, 56,59% от всички домакинства на работниците и 46,22% — на членовете на ТКЗС имат течаща вода в жилището. В селата тези проценти са: за служителите — 26,78%, за кооперираните занаятчии — 25,29%, за работниците — 15,88%, за членовете на ТКЗС — 12,92%.
Тук още веднъж проличава своеобразието на разликата между отделните социални категории. Те се дължат преди всичко на важното обстоятелство, дали живеят в селото или в града. Безспорно е, че недостигът, на течаща вода в жилището или в двора е една от пречките за по-добър бит и за по-висока битова култура. Може би това е една от причините за бягството на квалифицирани работници, служащи и занаятчии от условията на селския живот. Известно е, че пренасянето на вода отвън прави домакинската работа особено трудоемка и тежка. В същото време нейната липса в жилището не позволява поддържането на добра хигиена и чистота.
Втори важен момент, свързан с домашната работа и с личната хигиена и общо — с културата на бита на съвременното семейство, това е домашната баня. Веднага трябва да се подчертае, че социалистическата революция заварва в това отношение страната в плачевно положение. Първо, домашните бани във всеки град бяха рядкост; при това те бяха привилегия на богатите семейства. Второ, в по-голямата си част това бяха бани от стар тип, при които водата се загряваше на огъня и затова поддържането им беше трудно. Трето, в селата изобщо не съществуваха домашни бани. Там банята се заместваше зиме от домашното корито, лете от селската река.
В същото време в цялата страна имаше само 204 обществени бани две трети от тях — стари, турски). До края на 1967 г. броя на обществените бани се увеличава три пъти и половина (в градовете — два пъти, в селата — пет пъти и половина). Данните по този въпрос са отразени в следната таблица.
Таблица 130.
Независимо от това, че броят на обществените бани бързо расте, че навсякъде в по-големите села (главно в общинските центрове) се строят и бани, успоредно с тях нараства и броят на домашните бани. Освен това те са модерни, с течаща топла вода (затопляна от бойлер или от парно или водно отопление), с душове и други удобства. Днес блоковите жилища изобщо не се строят без домашна баня. Въпреки това, относителният им дял сред домакинствата в страната е все още малък — 12,14% (в града — 22,38%, в селото — 4,54%).
В случая също действуват фактори от обективен и от субективен характер. Действително не е решен въпроса за водоснабдяването на част от селата. Съществуват трудности при прекарването на водата вътре в жилището, при набавянето на строителни материали и инсталации при отопляването на баните и пр. Все пак не са маловажни и субективните фактори. В редица случаи домакинствата имат всички условия, но не строят баня, което личи от следните данни:
Таблица 131.
Все пак и в този случай културата на домакинството играе важна роля. Относителният дял на домашните бани е най-висок при домакинствата на служителите, на кооперираните занаятчии, и на работниците в града, следвани от домакинствата на служителите в селото.
Таблица 132.
Сравнително високият относителен дял на домакинствата без домашни бани както в градовете, така и в селата свидетелствува за ниско равнище на домашната и личната хигиена, за опринизяването на битовата култура на населението в страната по един важен показател.
III. Механизация на домашното битово обслужване
Електрическата енергия и електрическите домакински уреди имат огромно значение за битовата култура на съвременното домакинство.
В областта на електрификацията у нас е направена огромна стъпка напред. Ако до 1944 г. в страната са били електрифицирани само 791 населени места, днес техният брой е нараснал на 5 243, т.е. увеличен е над 6 пъти (специално в селата — 7 пъти). Съществено е, че по този начин се е получил значителен напредък към изравняване на електрификацията в градовете и в селата и така е преодоляно едно техно наследство от миналото (Вж. по по-подробно данните за електрификацията на страната до 1944 г. и от 1944 г. до 1967 г.8).
Таблица 133.
Следователно с основание може да се твърди, че страната е напълно електрифицирана, а това е едно от главните условия за модернизацията на домашния бит. Друго важно условие — това е масовото производство на битова техника. В това отношение са показателни данните за темповете на разпространението на най-важните домакински уреди:
Таблица 134.
Както се вижда, през 1956 г. се извършва прелом в това отношение. До 1967 г. относителните дялове на домакинствата, снабдени с битова техника, се увеличава няколкократно.
Трето съществено условие — това е създаване на съответни потребности и навици сред населението, изграждането на нови битови традиции в областта на домашното битово обслужване. Данните обаче показват, че в това отношение има съществени различия между града и селото:
Таблица 135
Вижда се, че засега шевната машина има масово разпространение. Интензивното й приложение в бита свидетелствува по-скоро за допълнително натоварване на жената с домакински задължения (поддържане и ушиване на бельото, шев на горни дрехи и др.), отколкото за облекчаването на нейния домашен труд. Широкото разпространение на шевната машина показва също, че голяма част от домакинствата в страната не използуват достатъчно шивашките и други подобни видове обществени битови услуги. Някои от тях са скъпи, а други — например ателиетата за поддържане и поправка на бельо и горни дрехи — са малко.
Важен е фактът, че електрическата пералня стои на първо място по разпространение сред градските домакинства и на второ място (след шевната машина) сред домакинствата в селата. Нейното широко навлизане в съвременния бит е важен белег за модернизирането на домашното обслужване.
Все пак прави впечатление, че относителният дял на домакинствата с пералня в селото е двойно по-малък, отколкото в града. Освен липсата на водоснабдяване в някои села, главната причина тук са старите навици, а също така — подценяването на времето и на силите на домакинята.
Във връзка с разпространението на отделните видове домакинска битова техника заслужава да се спрем на следните факти.
79,64% от градските и 96,76% от селските или общо 89,52% от домакинствата в цялата страна не притежават прахосмукачки. Този факт красноречиво говори, че метлата, старото традиционно средство за почистване на жилището, властвува в нашия бит. Показателно е, че относителният дял на лицата, непритежаващи прахосмукачки, е сравнително най-малък при служителите.
Битовата техника не се използува рационално при готвенето. 89,49% от домакинствата в страната не използуват електрическа печка (80,08% от тях са в града, а 96,52% са в селата). Що се отнася до нафтовите и газовите печки, този процент при градското и при селското население е около 90%. В града и в селото преобладават готварските печки с въглища. Общо в града те са 69,93%, в селото — 87,71%, в страната 80,20%. Освен това 12% от домакинствата в селата все още използуват за готвене огнището (при градските домакинства техният относителен дял е 1,52%).
Тези данни показват, че готвенето, един от най-трудоемките битови процеси, не се облекчава достатъчно чрез съвременната битова техника. Главната причина в случая е обстоятелството, че готварската печка, поддържана с дърва и с въглища, служи не само за домакински нужди, но и за отопляване на главното жилищно помещение — кухнята.
За да се облекчи и модернизира готвенето, необходимо да се произвеждат в достатъчни количества комбинирани готварски печки (за готвене и отопление) които да се поддържат със съвременни горива (електричество, нафта, газ). Следователно бавното навлизане на битовата техника при готвенето се дължи главно на обективни условия, независимо от това, че старите навици и традиции също играят известна роля.
Друго важно средство за облекчаване на битовото обслужване и за поддържането на домашната и личната хигиена — това е електрическият бойлер.
Като се има предвид, че общо 96,12% от домакинствата в страната не ползуват парно или водно отопление, става ясно, че засега бойлерът е единственото достъпно средство за снабдяване на домакинствата с топла вода за домакински и специално за хигиенни нужди. Данните от изследването показват обаче, че само 16,17% от градските, 3,71% от селските или общо 9,01% от домакинствата в цялата страна разполагат с електрически бойлери.
Вече бе отбелязано, че относителният дял на домакинствата с домашни бани в страната е твърде малък 12,14%. В същото време 69,91% от населението живее в модерни жилища (59,74% в масивни къщи и 10,17% в блокове).
Тези съпоставки показват, че по отношение на личната хигиена традициите на старата битова култура, наследена от тежкото минало, се проявяват твърде осезателно при градското и при селското население, като при последното придобиват един всеобщ характер. (Ние вече отбелязахме, че в много селски къщи има всички условия за бани, но вместо тях се обзавеждат други помещения). Това показва, че битовата култура, разбирана не само като битова техника, но и като нови моделни потребности, навици и традиции, все още не е на необходимото равнище що се отнася до личната хигиена на човека и до умението му да използува техниката, за да се облекчи труда си.
За да се добие по-ясна представа за значението на обективните и на субективните фактори, които обуславят навлизането на битовата техника в съвременния дом, ще се спрем на данните за нейното разпространение, сред отделните групи от населението.
Таблица 136
И от тук се вижда, че при градските домакинства битовата техника се използува много по-интензивно, отколкото при селските. Освен това, в града и в селото по обем на нейното разпространение на първо място стоят домакинствата на служителите, следвани от тези на кооперираните занаятчии и на работниците, а на последно място — домакинствата на членовете на ТКЗС (в селото — на кооперираните занаятчии). Тази последователност показва, че за навлизането на битовата техника в домакинството голяма роля играе общата му култура (изразена конкретно чрез образованието и квалификацията на неговите членове).
Бавното навлизане на съвременната техника в домашния бит се дължи до голяма степен на господството на старите навици и традиции. В много случаи се подценява труда и времето на домакинята, а самата тя все още не притежава достатъчно развит вкус към моделни форми на битовото обслужване. Вследствие на това се получават следните отрицателни явления:
1. изразходват се големи количества непроизводителен труд;
2. задържа се развитието на социалистическата социална дейност на жената;
3. едностранчиво се насочват силите и времето за семейството към неспецифични за неговото съвременно развитие дейности за сметка на възпитанието на децата и на развитието на неговия духовен и културен живот.
V. Битов инвентар
Известно е, че до началото на 30-те години спането по земята или на одър в българското село е било почти повсеместно явление. Работниците, занаятчиите, дребните служащи в града са се задоволявали с дървени или железни кревати; пружиненото легло се е считало за лукс. Днес само 6,68% от градските домакинства, 12,10% от селските или общо 9,79% от домакинствата в страната са без пружинени легла.
Като се имат предвид условията на живот на широките народни маси в миналото, масовото разпространение на пружиненото легло днес е верен признак за подобряване на бита и за издигането на неговата култура. Заслужава да се отбележи фактът, че по отношение на пружиненото легло различията не се отнасят толкова до града и селото, колкото до отделните социални групи. В случая показателен е фактът, че тъкмо онези от тях, които са свързани по-тясно с традициите на стария бит (частни земеделски стопани, частни занаятчии, отчасти членове на ТКЗС в селата), проявяват по-голяма склонност към живота постарому. Следователно, ако пружиненото легло се пренебрегва от някои домакинства, това се дължи преди всичко на ниската култура на неговите членове.
Друг важен предмет, свързан с обзавеждането на съвременния дом, е кухненският бюфет. Неговата употреба подпомага културата на бита в много отношения, тъй като се внася ред и чистота, облекчава се труда на домакинята и пр. Данните показват, че общо 68,23% от домакинствата в страната притежават кухненски бюфети (при градските домакинства техният относителен дял е 77,41%, при селските 61,41%).
Що се отнася до отделните социални групи, и тук, както при пружинените легла, се наблюдава познатата вече закономерност. Най-висок, относителен дял на домакинствата без кухненски бюфети се пада на частните земеделски стопани в селото и в града, на членовете на ТКЗС в селото, след това в града и на работниците в селата. Най-нисък е относителният дял на домакинствата без кухненски бюфет при градските и селските служители, кооперираните занаятчии и градските работници. Този малък факт веднага дава възможност да се разбере как тясно се свързва битовата култура на домакинството с неговото общокултурно равнище. Вижда се, че колкото образованието, квалификацията и други вая ни признаци на културата на едно домакинство са по-ниски, толкова по-малък е и интересът към елементарните нововъведения в домашния бит.
В миналото гардеробът беше почти непознато явление в бита на българското село, а също така за бита на бедните слоеве, отчасти и на средните при градското население. Сега тук виждаме следната картина: 70,03% от домакинствата в страната имат гардероби. При градското население техният относителен дял е 81,95% (9% от тях са с вградени гардероби), а при селското — 61,21%. Тези данни свидетелствуват, че близо две трети от домакинствата на изследваните лица не са лишени от един важен битов предмет, свързан не толкова с мебелировката на жилището, колкото с преките нужди на неговите обитатели. В случая прави впечатление, че селото изостава значително от града и то главно при онези слоеве, които са свързани по социално положение по-тясно с традициите на стария бит. Стремежът към по-висока битова култура тук е най-ясно подчертан при градските служители, работници и кооперирани занаятчии.
Дотук се спряхме на отношението към обикновените мебели, без които е трудно да се говори за някаква приемлива култура на бита. По отношение на луксозните мебели данните от изследването разкриват следната картина. 25,47% от градските домакинства, 11,37% от селските или 17,37% от домакинствата в цялата страна имат салонни бюфети. 36,26% от домакинствата в града, 10,73% от селските домакинства или 21,61% от домакинствата в страната имат дивани. И тук, както и при обикновените мебели се наблюдава познатата ни закономерност. Частните земеделски стопани в селото и в града, членовете на ТКЗС в селото и в града, селските работници, частните занаятчии в селото, служителите в селото имат по-малко дивани в сравнение със служителите, кооперирани и частни занаятчии и работници в града. В случая веднага проличава връзката не само между общата култура на отделните социални групи и интереса към по-луксозни мебели, но и благотворното влияние на градската среда.
Трябва да се посочи също, че около 10% от градските домакинства (главно на служители, на частни и кооперирани занаятчии) и само 1% от домакинствата в селото имат в домовете си фотьойли. Тук веднага проличава рязката разлика между селския и градския бит. Така е и при тапицираните столове. При градските домакинства например относителният им дял е около 21,50%, а при селските този процент е само 5,03%.
Ако сравним тези факти с данните за жилището и броя на свободните наредени стаи в града и селото, веднага проличава следната закономерност: селското население като че ли се стреми повече към голямото просторно жилище с по-малко удобства и с по-проста мебелировка, докато в града интересът към удобствата и по-луксозната мебелировка е по-подчертан. Следователно, ако при градското население въпросите за мебелировката могат да бъдат свързани с някои обективно действуващи фактори, при селското население отново изпъква силата на традицията.
V1. Културно-битов инвентар
Известно е, че до победата на социалистическата революция у нас бяха разпространени и то в твърде ограничен обем, само радиоапаратите (4,43% от домакинствата в страната, при това 8,56% от градските и само 1,38% от селските домакинства притежават радиоапарати през 1944 г.
Видимото нарастване на културно-битовия инвентар започва от 1956 г., което личи от следните данни:
Таблица 137
за нарастване на културно-битовия инвентар в домакинствата на изследваните лица
Общо относителният дял на домакинствата, които притежават радиоапарати (с или без грамофони) се увеличава от 16,23% в града и 10,08% в селото през 1955 г. съответно на 54,17 и 59,82% през 1967 г.
До 1955 г. относителният дял на домакинствата с телевизори е нищожен, за да достигне до 36,78% в града и 15,79% в селото. Все още е сравнително ограничено разпространението на телевизорите в селото, а на магнетофоните и в града, и в селото.
Таблица 138
за наличния културно-битов инвентар в домакинствата в града, в селото и общо в страната през декември 1967 г.
Таблица 139
за наличните музикални инструменти в домакинствата в 1967 г.
Вижда се, че музикалните инструменти, с които разполагат съвременното градско и селско домакинство, са твърде недостатъчни. Веднага проличава голямата разлика между техния относителен дял и относителния дял на радиоапаратите, телевизорите и радиограмофоните. Както и трябва да се очаква, пасивната дейност, свързана с музиката като по-достъпна и изискваща по-малка подготовка, преобладава над активната, но все пак разликата между двете е подчертано голяма. Този факт свидетелствува за крайно ограничаване на потребностите на съвременното семейство от музициране и творчески музикални занимания.
Относно интересът към книгата и отношението към домашната библиотека данните от изследванията разкриват следната картина:
Таблица 140
Интересът към книгата представлява важен момент от живота на семейството. Една приблизителна характеристика на относителния дял на библиотеките с малко повече книги от 40 до 200 т.е. оформени библиотеки, в които книгите се събират съзнателно и системно), би дала известна картина за неговия духовен бит.
Таблица 141
Данните показват, че за цялата страна най-висок е относителният дял в това отношение на домакинствата на служителите (37,07%), след това — на кооперираните занаятчии (21,10%), следвани от домакинствата на лицата със свободни професии (15,39%), на работниците (11,03%) и най-накрая стоят домакинствата на членовете на ТКЗС (4,43%).
Тази последователност разкрива следните закономерности: 1. интересът към книгата, изразен в грижите за домашната библиотека, е свързан преди всичко с образованието и квалификацията на изследваните лица; 2. този интерес зависи твърде много от пряката среда, в която живее лицето (град, село). Разликата между отделните социални групи, в зависимост от това дали живеят в селото или в града, е очевидна.
VII. Главни причини за отказ от второ дете
Интересни са и данните за главните и второстепенните причини, поради които изследваните лица, сключили за първи път брак след Девети септември 1944 г., имат само едно дете и са се отказали от второ дете. Такива семейства имат 12,51% от всички изследвани лица. Много повече те са в града (16,93%) от изследваните градски жители), отколкото в селото (9,26% от изследваните селски жители). (Тук не са включени изследваните лица, които към декември 1967 г. са имали само едно дете от брак, сключен след Девети септември 1944 г., тъй като другите им деца са починали).
Таблица 142
1. Общо в страната най-висок е относителният дял на лицата, които сочат като главна причина отговорът: "Съпрузите желаят да имат второ дете, но скоро се е родило първото или по други причини изчакват" (общо в страната 28,73%, в града 24,11 в селото 34,93%).
2. Втори по значение фактор са трудностите, свързани с отглеждането на децата. 14,70% от градските и 13,36% от селските или 14,70% от всички изследвани лица от разглежданата категория посочват, че главната причина, поради която не се решават да имат второ дете, това е, че двамата съпрузи работят, нямат близки, които да се грижат за децата им и освен това детските заведения са малко.
3. На трето място се посочват физиологичните причини, които са се появили у изследваното лице или у партньора и представляват пречка за раждането на деца. Относителният дял на отговорите тук за страната са общо 13,36%, за града 14,17%, а за селото 12,27%.
4. На четвърто място стоят отговорите, в които се посочва, че жилищните условия не позволяват отглеждането на повече от едно дете (11,68% за страната, 17,60% за града, 3,73% в селото или 5 пъти повече в града, отколкото в селото. Това е напълно обяснимо като се има предвид недостига на жилища при градското население, особено в големите градове).
5. На пето място стоят отговорите под рубриката "Други причини" (10,23% за града, 11,58% за селото, 10,81% общо за страната).
6. На шесто място стои причината "Доходите на лицето и на партньора му не дават възможност да отгледат повече от едно дете (семейните добавки за две деца са също малки)". (6,95% в страната, 6,94% в града, 6,97% в селото).
7. Следващият фактор, това е желанието на родителите да се даде по-добро бъдеще на детето ("когато детето е едно ще може най-добре да се образова, възпитава и материално осигури"). Отговорите общо за страната са 6,78%, в града 5,48%, в селото 8,54%. Това показва, че при селското население се отдава по-голямо значение на материалното осигуряване на единственото дете. Явлението може да се свърже с остатъци от частнособственическата психология, но също така и със стремежа децата да живеят при по-добри материални, културно-битови и други условия.
8. Следващият фактор, това е нежеланието на единия от съпрузите за второ дете (3,56% общо в страната, 3% в града, 4,32% в селото).
9. Интересно е съображението, че отглеждането на повече деца означава ограничаване на интересите на родителите. Тук относителният дял на отговорите общо за страната е 2,55%, за града 1,46%, за селото 4,02%.
10. На последно място стои факторът неодобряване на детските заведения. Относителният дял в града е 1,31%, в селото 0,29%, общо за страната 0,78%.
Големият относителен дял на първия по значение фактор за отказ от второ дете, а именно, че първото се е родило скоро всъщност разкрива сериозните трудности, които среща младото семейство при отглеждането на децата.
Относителните дялове на двата следващи по значение фактори — трудности при отглеждането на децата и лошите жилищни условия са почти равни. По този начин проличава, че за отказ от второ дете обективните причини стоят на първо място, техните относителни дялове са много по-големи, отколкото съответните дялове на субективните причини.
Кои са главните причини за отказ от второ дете по социални групи?
Факторът "двамата съпрузи работят, нямат близки, детските заведения са малко", показва най-висок относителен дял при работниците — 44,16%, след това при служителите — 40,74%; при членовете на ТКЗС той е 13,68%. Този фактор има най-голямо значение при служителите в града (51,63%), следвани от работниците също в града (46,04%), след това от работниците, служителите и членове, на ТКЗС в селото (41,18%, 23,53% и 33,09%).
Факторът "Многото деца пречат на личните интереси" има най-висок относителен дял при работниците (42,62%), след това при служителите (29,50%) и на трето място при членовете на ТКЗС (24,60%).
Относителният дял на отговора "Едно дете — по-добри грижи за него" е най-висок общо при работниците (45,68%), след това при служителите (28,40%) и членовете на ТКЗС (24,68%). Този относителен дял е най-висок при градските работници (53,33% следвани от градските служители (45,33%), след това от членовете на ТКЗС в село (45,98%), от селските работници (39,09%) и едва тогава от селските служители (13,70%).
Причината "Отказ от второ дете поради малки доходи" има най-висок относителен дял общо при работниците (57,24%), след това от членовете на ТКЗС (21,08%) и служителите (19,88%). Най-висок е относителният дял на тази причина при градските работници (67,39%), следвани от членовете на ТКЗС в селото (45,07%), от работниците също в селото (43,66%), от служителите в града (27,36%). При служителите в селото и при членовете на ТКЗС в града относителните дялове на този фактор са малки (9.83% и 3,15%).
Причината "Жилищните условия не позволяват второ дете" има най-голям относителен дял общо за страната при работниците (53,05%), след това при служителите (42,66%). При членовете на ТКЗС и при кооперираните занаятчии този дял е много малък — 3,58% и 0,81%. Общо взето, нейният относителен дял е най-висок при селските и градските работници (60,53% и 51,87%), след това при градските служители (46,06%); при селските служители значението на този фактор силно намалява (21,05%); при членовете на ТКЗС и при кооперираните занаятчии в селото и при членовете на ТКЗС в града той вече губи остротата си. Относителните дялове на фактора тук са 15,19, 2,36, и 1,66. Веднага се вижда, че всъщност жилищните условия действуват като отрицателен фактор при работниците и при служителите в града 10 пъти по-силно, отколкото при членовете на ТКЗС и останалите социални групи.
Това са главните причини за отказа от второ дете.
Още веднъж изпъква значението на обективните условия: 1) трудностите при отглеждането на децата, поради това че родителите са заети в производството; 2) пречки, свързани с жилище то; 3) ниски доходи на част от семействата.
След това се нареждат субективните фактори, между които изпъква съображението, че на едно дете ще се осигури по-добро бъдеще.
Начинът на подреждането по обективните и по субективните фактори показва, че семействата на служителите и на членовете в ТКЗС в селото, отчасти и на кооперираните занаятчии и на членовете на ТКЗС в града всъщност имат условия за отглеждане на второ дете. При тях именно относителните дялове по преките, свързани с обективните фактори (жилище, доходи, отчасти отглеждане на децата) имат най-малки относителни дялове.
Анализът на данните показва обаче, че при всички социални групи, както в града, така и в селото главните причини за отказ от второ дете са все пак трудностите, свързани с отглеждането на децата, поради заетостта на майката.
Системата на здравеопазването представлява важен компонент на социологическата структура на обществото; свързан чрез сложни взаимоотношения с всички останали елементи на тази структура.
Под здравеопазване се разбира системата на организация, разпределение и използуване на социално и законодателно учредени институции и специализиран персонал, които функционират с цел предпазване, лечение и рехабилитация на лицата, чието физическо и психическо благополучие е нарушено или има вероятност да бъде нарушено. Решаващ фактор за неговата вътрешна структура е идеологическата ценностна система на обществото, а определящ фактор е системата на материалното производство. Изборът на една или друга форма на здравеопазване е акт на политическо решение, произтичащ от господствуващата ценностно — идеологическа система и детерминиран от системата на материалното производство — преди всичко от производствените отношения. Социалистическите страни развиха ефикасни системи на обществено здравеопазване, докато напр. в САЩ — страна с високо равнище на развитие на производителните сили — здравеопазването се основава върху частната инициатива и има формата на капиталистическа сделка между "клиент" и "извършител на услуги".
Обект на съвременното здравеопазване и медицинските науки не е само "болестта" и нейното лечение, а цялата система от причинни и обуславящи фактори, болестни явления, т.н. "болестно поведение" и различните последици на болестността.
Социологическите фактори играят важна обуславяща роля в процесите, причиняващи болест. Така например, ниският социо-икономически статус, свързан с хроническо непълноценно хранене, пренаселени лоши жилища, лоши условия за отглеждане на децата и пр. е необходимо условие за проява и действие на биологическите фактори, причиняващи заболявания като туберкулоза, ревматизъм и др. В условията на социализма тези социологически фактори се елиминират или свеждат до минимум (за което свидетелствува например силното намаление на инфекциозните заболявания и състоянията свързани с непълноценно хранене), но продължават да действуват или се появяват нови фактори, водещи до увеличение или поддържане на относително високо равнище на други видове болестност. Например, индустриализацията и свързаните с нея процеси на социална мобилност и вътрешна миграция обуславят зачестяване на неврозите и някои други видове психични и психосоматични разстройства. Общото повишение на материалното жизнено равнище, както и развитието на самото здравеопазване водят до структурни промени в демографския състав на населението, изразяващи се преди всичко в неговото относително застаряване. Това от своя страна увеличава честотата на заболяванията, присъщи на късната възраст.
Сериозните последици на болестността както за отделната заболяла личност, така и за обществото като цяло, налагат систематично изучаване на цяла верига от процеси. Това изучаване изисква прилагането на някои принципно нови подходи, сред които методите на социологическото изследване заемат особено важно място. Научното ръководене на обществото като цяло и на отделните негови структурни компоненти, планирането и прогнозирането на неговото развитие не са възможни без изчерпателна и точна информация и без обоснован социологически анализ. За състоянието на здравеопазването като компонент на социологическата структура не са достатъчен показател дори пълните, изчерпателни данни за броя на здравните заведения, на кадрите, работещи в тях и т.н. За да се обхване компонентът здравеопазване в неговото функциониране и за да бъдат възможни прогнози за неговото развитие, е необходимо систематически и планомерно да се изучава епидемиологията9 на заболяванията и техните последици, степента на използуване на здравните служби и заведения от различните социални групи и категории, различните начини на търсене на медицинска помощ, взаимоотношенията между болния и малката социална група, на която той е член и пр.
В рамките на социологическото изследване на града и селото у нас, организирано и осъществено от Института по социология при БАН през декември 1967 — април 1968 г., бе проведено и епидемиологично изследване на подбраната репрезентативна извадка от нашето население. Извадката включва общо 18996 лица на възраст над 16 години. Епидемиологични данни за здравословното състояние са получени за 18972 от тях.
В изследването взеха участие 1274 участъкови и поликлинични лекари от цялата страна, които имаха задачата да попълнят специална карта за здравословното състояние на всяко изследвано лице. Източниците на информация, с които разполагаше всеки лекар, участвуващ в изследването, бяха: 1. Задължителен физикален преглед на всяко лице; 2. рутинно изследване на кръвна картина, урина и кръвно налягане; 3. задължителна рентгеноскопия на гръдния кош и електрокардиограма; 4. кратка анамнеза, получена при прегледа чрез стандартен въпросник; 5. личния здравен картон на лицето и 6. при необходимост — консултация с отоларинголог, офталмолог и други специалисти.
Използуването на този метод на изследване има две главни предимства. Първото се състои в това, че се изследва репрезентативна извадка от цялото население. По този начин се избягват недостатъците на болничните и диспансерни статистики, които дават информация за регистрираната болестност. Последната се влияе от редица странични фактори (достъпност на здравните служби, различна обръщаемост към лекар за различните социални групи и пр.) и не е точно отражение на действителната болестност. Второто предимство е всестранното изследване на всяко лице от лекар, при използуване и на лабораторни диагностични методи. Това повишава достоверността на събраните данни. Тези две особености придават до известна степен уникален характер на проведеното изследване сред другите масови епидемиологични изследвания у нас и в чужбина.
Събраната по този начин информация се отнася до болестността на населението в момента на изследването. Епидемиологичният показател болестност представлява относителният дял на лицата в дадена съвкупност, които в определен момент във времето имат признаци на налично заболяване (остро или хронично) или инвалидност вследствие на прекарано заболяване.
Освен това, при изследването бяха получени данни за обращаемостта към лекар на изследваните лица за период от 1 година.
Данните от медицинския раздел на изследването могат да се съпоставят с богатата и всестранна социологическа информация за изследваните лица. По-нататъшното изложение се основава само на малка част от наличните данни и очертава някои общи закономерности.
От участвуващите в изследването лекари се изискваше да направят обща, сумарна оценка за здравословното състояние на всяко изследвано лице. Разновидностите на тази оценка се дефинират както следва:
1. Отлично и добро — лицето не е страдало от сериозно заболявания, или е боледувало рядко, но без последствия, няма тежки физически и психически дефекти; може да притежава вроден дефект, който не причинява особени смущения, не изисква лечение, не се отразява върху съответната на възрастта му трудоспособност и активност.
2. Задоволително — лицето е прекарало сериозни заболявания, които са оставили дефекти; има хронично заболяване, което протича без особени смущения; боледува често от краткотрайни заболявания, които не засягат сериозно трудоспособността и активността му.
3. Незадоволително — боледува често и продължително; има призната инвалидност със силно ограничена активност и трудоспособност и се нуждае от активно медицинско обслужване.
4. Лошо — страда от тежко заболяване или недъг, които са го приковали на легло и се нуждае от постоянно медицинско и битово обслужване.
Общо в изследваната извадка 76,68 % от лицата се намират в отлично и добро здравословно състояние, 17,89 % — в задоволително, 4,59 % — в незадоволително и 0,83 % — в лошо здравословно състояние. Репрезентативността на извадката позволява да се направи извода, че около 5,4-2 % от нашето население е до голяма степен или напълно нетрудоспособно поради болест или инвалидност и се нуждае от активно медицинско, а отчасти и социално-битово обслужване. Разбира се, голяма част от тези лица са в пенсионна възраст.
Здравословното състояние показва статистически съществени различия по пол: жените преобладават количествено в категориите лошо, незадоволително и задоволително състояние, докато мъжете преобладават сред лицата в отлично и добро състояние:
Таблица 143
Сравнението на здравословното състояние при градските и селските жители показва малко по-добра обща характеристика на здравето при градските жители, но разликите не са така големи:
Таблица 144
Разпределението на изследваните лица по здравословно състояние и социални категории показва определена зависимост между тези два показатели. При статистическата обработка на данните в случая социалната принадлежност бе сведена до 7 основни категории:
I — ниско квалифицирани кооператори
II — ниско квалифицирани физически работници (вкл. ДЗС).
III — ниско квалифицирани служители
IV — средно и високо квалифицирани кооператори
V — средно и високо квалифицирани физически работници
VI — средно квалифицирани служители
VII — високо квалифицирани служители, научни работници, дейци на изкуството, ръководни кадри
Социални групи като некооперирани селяни, частни занаятчии и дребни търговци тук бяха елиминирани, поради незначителния им количествен състав и за да се избегне прекомерно раздробяване на табличните данни.
/..................................... /10
... като българо-мохамеданите, турците и циганите.
Таблица 146
От по-нататъшното изложение ще стане ясно, че по-лошите здравословни показатели за българското население, и особено за групата "други националности" се дължат на съществените различия във възрастовата структура между българите и "другите националности" от една страна, и българо-мохамеданите, турците и циганите от друга страна. Застаряването на населението е значително по-изразено сред първите.
Увеличението на средната продължителност на живота и застаряването на населението, наред с успешните резултати на организираната борба срещу инфекциозните заболявания, изведоха сърдечно-съдовите заболявания на първо място сред причините за смърт и инвалидност и на едно от първите места сред причините за временна загуба на трудоспособност.
Линейната зависимост между възрастта и риска от сърдечно-съдово заболяване личи в коефициентите на т.н, възрастово — специфична болестност (изразен в долната таблица в проценти):
Таблица 147
От таблицата личи също, че жените имат по-висока обща болестност от сърдечно-съдови заболявания. Тези данни съответствуват на съобщаваните в литературата данни за сърдечно-съдовата болестност в развитите индустриализирани страни. Горната таблица се отнася за болестността сред цялото население на нашата страна. Ако сърдечно-съдовата болестност се изчисли за отделните етнически групи у нас, то възникват известни различия.
Таблица 148
Ако тези показатели се стандартизират по отношение на възрастовия състав на националните групи, разликите се намаляват, но не изчезват напълно:
Таблица 149
Наличието на тези различия представлява значителен научен интерес. Донякъде те може би се дължат на непълната регистрация на сърдечно-съдовите заболявания сред българо-мохаданите, турците и циганите и липсата на анамнестични сведения при прегледа, поради което съществува възможността да бъдат пропуснати известен брой случаи. Ако по-нататъшни изследвания, обаче, потвърдят реалното съществуване на тези разлики, те биха могли да се търсят редица екологични фактори, свързани с механизмите на възникване на тези заболявания (разлики в хранителния режим например). Както би могло да се очаква, честотата на сърдечно¬съдовите заболявания сред селските жители е по-висока, отколкото сред градските:
Таблица 150
| град | село | общо | |
| Болестност % | 14,3 | 15,5 | 15,0 |
Съотношението между сърдечно-съдова болестност и социални категории показва същата закономерност, както и общото здравословно състояние (вж. стр. 248):
Таблица 151
Артериалната хипертония е по-честа сред жените (4,9% отколкото сред мъжете (3,17%) и малко по-честа в градовете (4,3%), отколкото в селата (3,8 %), но последната разлика няма статистическа значимост. Нашите данни за болестността от сърдечно-съдови заболявания по възрастови групи и пол са близки до установените при няколко изследвания в СССР (6,2 и 10,7% общо за мъжете; 9,4 и 11,4% общо за жените).
Туберкулозата (преди всичко белодробната туберкулоза) с право е смятана в миналото за типична "социална болест". Още през XIX век е била доказана връзката между това заболяване и фактори като пол, възраст, хранене, жилищни условия и пр. В работата си "Положението на работническата класа в Англия" Енгелс посочва туберкулозата като "пролетарска болест" и изтъква връзката между нейното разпространение и жилищния въпрос. Независимо от откриването и въвеждането на ефикасни профилактични и лечебни методи, заболеваемостта от туберкулоза и днес представлява социално — хигиеничен проблем. Поради това, особен интерес представляват данните за нейната разпространеност и изследваната от нас репрезентативна извадка.
Общата болестност от туберкулоза, установена при изследването, възлиза на 1,88%. Мъжете боледуват малко по-често от жените (2,11% и 1,64%), но тази разлика няма статистическа значимост и може да се дължи на случайни фактори. Градските жители имат малко по-висока болестност от селските (2,02% срещу 1,77%), но и тук разликата не е статистически значима. Не се установяват статистически значими разлики и при разпределението на туберкулозата болестност по социални категории и по национални групи.
Тези данни по очевиден начин показват, че туберкулозата у нас е изгубила най-главните си характеристики на "социална болест", което е резултат от системната борба срещу това тежко заболяване през последните 20 години. Все пак, трябва да се отбележи, че общата болестност е все още твърде висока (главно за сметка на хронично боледуващите лица в по-напреднала възраст). Реален показател за успехите на борбата с туберкулозата е заболеваемостта (броят на новите случаи за 1 година), за която нашето изследване не разполага с данни. Общата болестност от туберкулоза е най-ниска в скандинавските страни (напр. в Дания тя е 0,17 %, т.е. около десет пъти по-ниска, отколкото у нас).
Психичните заболявания представляват друг важен социален проблем. Тук допирните точки на социологията и психиатрията са толкова много, че през последните десетилетия се обособи като отделна област на изследвания т.н. психиатрична социология. От друга страна, едно от прогресивните съвременни течения в психиатрията като медицинска наука и практическа дейност е т.н. социална психиатрия.
Интересът на социологията към психичните разстройства е свързан с обстоятелството, че последните засягат и нарушават социалното функциониране на цялостната човешка личност. Развитието на епидемиологичните методи на изследване в психиатрията разкри твърде големите размери на психичната болестност. Интензивни проучвания в развитите западноевропейски страни показват, че средно от 8 до 12% от общото население страдат от някаква форма психично разстройство. В по-голямата си част това са леки предимно невротични смущения, които причиняват само временна загуба на трудоспособност. Количественото увеличение на психичната болестност е свързано главно с процесите на застаряване на населението. През последните десетилетия в повечето страни в Европа се увеличава относителният дял на старческите психични разстройства. Урбанизацията и индустриализацията са статистически свързани с повишена честота на определени видове психични разстройства, но има основания да се смята, че тази връзка е по-скоро асоциативна, отколкото причинна. Така напр. изследвания в ЧССР и Полша показват, че психичните разстройства са най-чести не в най-високо индустриализираните райони, а в областите, където се извършва бърз преход от селски бит към урбанизация и индустриализация. В нашето изследване, поради трудности от методично естество, психичните заболявания бяха обединени с неврологичните (по данни на диспансерната мрежа, честотата на последните е около 1/5 от тази на психичните). Общата нервно-психкчна болестност за изследването население възлиза на 5,1%. Българо-мохамеданите, турците и циганите имат по-ниска болестност, но разликата не е статистически значима.
Разпределението по пол отговаря на съобщаваната в литературата закономерност — по-висока болестност сред жените:
Таблица 152
| мъже | жени | общо | |
| болестност % | |||
| нервно-психични заболявания | 3,99 | 6,28 | 5,12 |
Разпределението по град/ село показва почти еднаква честота на тези разстройства: 5,10% в градовете и 5,13% в селата.
Установява се и известна статистическа връзка между социално положение и психична болестност:
Таблица 153
Трябва да се изтъкне, че установената при изследването болестност превишава повече от два пъти болестността, изчислена въз основа на регистрацията на болните от психо — неврологичните диспансери. Разпределението на психоневрологичните лечебни заведения у нас е крайно неравномерно, и броят им е далеч под минималните нужди за страната. Изоставането в тази област на здравеопазването у нас приема крайно недопустими размери, като се има предвид, че България заема едно от последните места в Европа по осигуреност на населението с психиатрични легла (0,49 легла на 1000 души от населението, срещу 1,75 на 1000 в СССР, 3,30 на 1000 във Великобритания).
Ревматичните заболявания (включващи освен сърдечно — ставния ревматизъм и различните артрити и артрози) засягат общо 6,68% от изследваното население и са по-чести сред жените:
Таблица 154
| мъже | жени | общо | |
| Болестност % | |||
| ревматизъм | 5,19 | 8,19 | 6,68 |
Честотата на ревматизма е почти еднаква в града и селото: респ. 6,48% и 6,83%. Честотата му в зависимост от социалното положение показва общата закономерност: по-висока болестност при ниско квалифицираните кооператори, физически работници и служители:
Таблица 155
| Социални категории | I | II | III | IV | V | VI | VII | Общо |
| Болестност % | ||||||||
| ревматизъм | 7,6 | 7, 3 | 8,1 | 6,7 | 4,9 | 6,6 | 5,7 | 6,7 |
Язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника показва интересни изключения от общите закономерности, които се наблюдават при другите видове болестност. Общата й честота в репрезентативната извадка е 4,08% от мъжете боледуват около два пъти по-често от жените:
Таблица 156
| мъже | жени | общо | |
| Болестност % | |||
| язвена болест | 5,44 | 2,69 | 4,0 |
Болестността на градското население е по-висока, отколкото на селското:
Таблица 157
| град | село | общо | |
| Болестност % | |||
| язвена болест | 5,00 | 3,39 | 4,08. |
Особен интерес представлява обстоятелството, че честата язвената болест по социални категории показва обратната тенденция: тя е толкова по-висока, колкото по-висока е квалификацията на лицата.
Таблица 158
| Социални категории | I | II | III | IV | V | VI | VII | Общо |
| Болестност % | ||||||||
| язвена болест | 3,0 | 4,4 | 4,2 | 4,0 | 4,5 | 4,5 | 6,1 | 4,1 |
Така очертаната закономерност — по-висока честота сред мъжете, сред градското население и сред изпълняващите по-квалифицирани видове труд е в съответствие с теорията за психосоматичното естество на язвената болест и тясната й връзка с психичното напрежение и умора.
Трудно обаче може се обясни факта, че българо-мохамеданското население показва най-висока болестност от: язвена болест — 5,1% срещу 4,2% за българското, 2,8% за турското и 2,0% за циганското население. Този въпрос може би ще наложи допълнително изследване, за да се изключи възможността да се касае за системна диагностична грешка при проведените медицински прегледи.
Изследването показва, че нашето население има висока обръщаемост към лекар, т.е. активно търси медицинска помощ. Касае се за лицата в извадката, които са имали поне един контакт с лекар в продължение на една година. Тук не влизат контакти с други здравни работници (стоматолози, медицински сестри, фелдшери и др.).
Резултатите сочат, че общо 56,09% от населението са имали поне един контакт с лекар в здравно заведение. Жените имат по-висока обръщаемост от мъжете.
Таблица 159
| мъже | жени | общо | |
| Посетили поне един път лекар в здравно заведение % | 51,92 | 60,11 | 56,09 |
Данните за използуването на здравните служби от населението в повечето страни показват по-слабо търсене на медицинска помощ от селското население, въпреки че неговата обща болестност е по-висока. При нашето изследване обаче, се установи по-висока обръщаемост към лекар именно при селското население:
Таблица 160
| град | село | общо | |
| Посетили поне един път лекар в здравно заведение % | 50,07 | 53,21 | 51,87 |
| Непоказано | 10,95 | 4,94 | 7,50 |
Ако се приеме, че в значителния процент "непоказано" при градското население, поне половината лица са имали контакт с лекар, то най-предпазливият извод би бил, че селското население има приблизително еднаква обръщаемост към лекар е градското население. Това може да се смята за признак на сравнително високо здравно съзнание и осведоменост на селското население.
Както е известно, частната лекарска практика у нас не е напълно преодоляно явление, въпреки законодателството и административните разпоредби, които до известна степен ограничават нейното разпространение.
Нашето изследване за пръв път дава данни за търсенето от страна на населението на частни медицински консултации. Общата обръщаемост към частнопрактикуващи лекари за една година е 10,47% от изследваното население. При това, търсенето на частни лекарски услуги от страна на селското население е значително по-често от това на градското:
Таблица 161
| град | село | общо | |
| Посетили поне един път лекар частно % | 7,33 | 13,26 | 10,74 |
| Непоказано | 10,98 | 4,95 | 7,52 |
По-голямото търсене на частни консултации от страна на селските жители вероятно е свързано с по-инертното социално съзнание на селяните. От друга страна, търсенето на високо престижираните "градски специалисти" може би отразява известна неудовлетвореност от местните здравни служби.
Изнесените дотук данни обобщават само началния етап от обработката на богатата информация, получена при социологическото изследване на града и селото у нас. Независимо от техния предварителен характер, те посочват определени закономерности, които могат да се резюмират както следва:
1) Нивото на отделните категории болестност у нас е близко до това, характерно за развитите индустриализирани страни.
2) Общата закономерност на тясната зависимост между болестност, възраст и пол е ярко проявена и в резултатите от нашето изследване.
3) Турското, българо-мохамеданското и циганското население у нас се различават — все още съществено — от българското по своята възрастова структура. Привидно по-ниската болестност на тези етнически и културни групи е свързана с тези различия и по нея косвено може да се предполага наличието на по-висока смъртност при тях.
4) Селското население има по-лоши здравни показатели от градското. Това обстоятелство вероятно е свързано с процесите на вътрешната миграция и урбанизация, при което по-трудоспособното и младо население се придвижва към градовете. Възможността за обяснение на по-високата болестност в селата с по-лошо медицинско обслужване на селото въобще е малка — против това говори еднакво високата с града (или дори по-висока) обръщаемост към лекар на селското население. Все още обаче съществува значителна неравномерност в разпределението на различните видове здравни служби по окръзи.
5) Социалното положение, заемано на основата на професионално — трудовата квалификация, показва обратно съотношение на болестността: най-лоши здравни показатели се установяват при най-ниско квалифицираните социални групи, а най-добри — при лицата с висока професионална квалификация.
6) Сравнението на някои показатели за болестност от нашето репрезентативно изследване с тези, основани на болничните и диспансерните статистики показва, че последните са непълни и отразяват само част от действителната болестност.
Въз основа на данните, получени от изследването на града и селото тук се прави анализ на общото състояние на физическата култура и мястото, което тя заема в съзнанието и бита на българското население. От всички изследвани лица 38,74% се занимавай най-малко с един от видовете физкултура или спорт. С туризъм и утринна гимнастика се занимават 31,34% с туризъм и спорт — 29,17%, с утринна гимнастика и спорт — 24,32%, само с туризъм — 20,77% само с утринна гимнастика — 19,26% и само със спорт — 9,80%.
Като се има предвид, че степента на практикуване на спорта и туризма е различна и в много случаи с недостатъчно физиологическо въздействие, а заниманията само с утринна гимнастика не могат да задоволят напълно потребностите на човека от движение, трябва да се приеме като положително явление фактът, че при голяма част от изследваните лица тези три дейности (заниманията със спорт, туризъм и утринна гимнастика) са комбинирани и осъществяват своето истинско предназначение.
Изследването показва, че редовно занимаващите се с туризъм са сред служащите — 35,37%, след това — сред работниците — 22,65% и най-накрая — сред кооперираните селяни — 10,17%. Служителите имат повече свободно време, не са ангажирани с тежък физически труд, който изисква по-продължително възстановяване, не работят на смени и т.н. Всичко това плюс фактът, че са добре заплатени, им осигурява най-благоприятни възможности за активен отдих всред природата и занимания с туристическа дейност. Процентът на работниците, занимаващи се с туризъм е по-малък от този на служителите поради изброените по-горе причини. Спецификата на труда на земеделските стопани и фактът, че те непрекъснато се намират сред природата, до известна степен намалява у тях желанието за туризъм.
Таблица 162
Практикуването на туризма, както се вижда от резултатите получени при изследването, е най-утвърдената проява в бита на нашето население в сравнение както със спортуването, така и утринната гимнастика. (В този раздел не са взети под внимание тези, които се занимават с туризъм по-рядко от един път месечно те са 14,30% от всички изследвани лица). С туризъм се занимават повече мъже, отколкото жени.
Таблица 163
Тази таблица показва, че и при мъжете, и при жените най-голям е процентът на непрактикуващите туризъм, след това идват редовно практикуващите и нередовно практикуващите. Най-близки са тези проценти при нередовно практикуващите туризъм, където разликата между мъжете и жените е 0,99%. Разликата между редовно практикуващите туризъм е по-голяма — 6,91. Най-значителна е тази разлика при непрактикуващите туризъм — 10,73%. При това 11,02% от жените, редовно практикуващи туризъм, предпочитат летните месеци (май — октомври).
Посочените данни потвърждават резултатите от други подобни изследвания и говорят за по-голямата заангажираност на жените, която не им дава възможност да се включат активно в практикуването на туризма. Прави впечатление големият процент редовно практикуващи туризъм през летните месеци. А известно е, че физиологичното въздействие на зимния туризъм върху организма на човека е по-голямо в сравнение с летния.
Специфичната особеност на туризма да се практикува по всяко време на годината го прави част от режима на всички възрастови групи от населението. Организирано и самодейно младежите и по-възрастните граждани на нашата страна прекарват свободните си часове и дни сред природата, водени от различни подбуди — здравословни, познавателни, научни, стопански, естетически и др. Следващата таблица показва степента на практикуването на туризъм при следните възрастови групи: от 16 до 28, от 29 до 58 и над 59 години.
Таблица 164
От всички изследвани лица от 16 до 28-годишна възраст 30,00% редовно се занимават с туризъм. Това показва, че тази дейност се приема добре от младежите и че различните форми на туристическа практика представляват интерес за тях. Ние не разполагаме с конкретни данни за участието на тази възрастова група в самодейни или организирани туристически прояви. Но как се има предвид, че тук попадат лицата от комсомолска възраст може да се предполага, че голям процент от проявите са организирани от комсомолски колективи. Съществуват условия за повишаване ролята на Комсомола в областта на тази дейност. Интересно е да се посочи, че 52,20% от редовно практикуващите туризъм младежи и девойки предпочитат летните месеци — май — октомври. Според нас това не е свързано само с някои естетически и емоционални преживявания, но и с наличието на достатъчна по количество и качество туристическа екипировка и ски съоръжения.
Значително по-малко са нередовно практикуващите туризма от тази възрастова група — 20,40%. Освен липсата на навик, причина за това могат да бъдат изпитните серии, организационната работа, финансови затруднения и др.
35,40% от лицата от тази възрастова група не практикуват туризъм. Показателен е фактът, че 21,48% от тях в миналото са практикували, а сега поради различни причини са се отказали.
Възрастта от 29 до 58 години е зряла възраст. Характерни за нея са изградените навици, стабилното семейно положение, завършеното образование и утвърденото служебно положение, т.е. фактори, които имат важно значение при решаването на въпросите за практикуването на туризъм. От всички изследвани лица на тази възраст 20,70% редовно и 14,78% нередовно се занимават с туристическа дейност. Особено висок е процентът на непрактикуващите туризъм — 56,61%. При това 33,31% от представителите на тази възраст в миналото са практикували туризъм, а сега я не се занимават с това.
В третата обособена от нас възрастова група над 59 години се забелязва същата тенденция на намаляване на броя на редовно и нередовно практикуващите туризъм и увеличаване на броя на непрактикуващите. За лицата от тази възраст са характер ни някои особености от семеен характер, здравословно състояние, служебно положение и др. Независимо от това, че някои особености не благоприятствуват практикуването на туризма ние не можем да приемем за нормален фактът, че 76,80% от тях не се занимават с подобен род дейност. Считаме, че физиологическото и психологическото въздействие на туризма не може да бъде заменено с краткотрайни разходки и други минимални двигателни дейности.
Интересни са данните за състоянието на спорта.
Таблица 165
Както се вижда, резултатите от изследването показват, че голямата част от спортуващите са съсредоточени в трите основни социални групи — работници, служители и кооперирани селяни. Малко са спортуващите сред членовете на ТКЗС — 4,06%, след това сред работниците — 10,86%, а най-много сред служителите — 18,02%.
Данните от изследването, показват, че жените вземат значително по-малко участие в активни спортни занимания, докато всички изследвани мъже със спорт се занимават 15,79%, то при жените този относителен дял е 3,79. Този факт, без да бъде цялостно анализиран, може и трябва да предизвика тревога за състоянието на спорта сред женското население на страната, което в сравнение с мъжете е над 4 пъти по-малко ангажирано със спортни занимания. Много са причините и различните са факторите, с които може да се обясни това положение.
Таблица 166
Както от сегашното изследване, така и от други изследвания, статистически данни и наблюдения, причината най-общо и преди всичко може да се търси във все още нерешените проблеми относно социалното положение на жената (прекомерната заетост с домакинска работа, отглеждане на деца, до известна степен материалната й зависимост). От друга страна съществено влияние оказва и неизживяното схващане по отношение на спорта както сред самите жени, така и сред обществеността.
Съществен момент по отношение на спортуването е състоянието му при отделните възрастови групи. Най-активно участвуват в спортни занимания изследваните лица от 16 до 28 годишна възраст — 27,39%. Този процент за групираните от нас възрастови групи от 29 до 58 години е 5,40, а над 53 години — 1,03.
Таблица 167
Получените данни само по себе си достатъчно красноречиво характеризират състоянието на спорта от възрастов аспект. Тенденцията, която проличава, е правилна, но и тук относителните дялове на спортуващите са много ниски. Известно е, че комсомолската възраст позволява спортът да бъде една от централните дейности в младежкото ежедневие и като имаме предвид и другия факт, че почти всички млади хора са организирани в съответни звена на комсомола, който носи от своя страна сериозната отговорност успоредно с политическото възпитание да поддържа на висота и физическото възпитание на българската младеж, не можем да приемем за нормално положението, че голяма част от нашите млади хора остават извън сферата на това физическо възпитание.
В същото време спортуващите на възраст от 29 до 58 години (5,40%) разкрива и една друга тенденция. Изследването показва, че 11,63% от лицата от същата възрастова група по-рано са спортували, а сега вече не спортуват. Вижда се, че по-ранните занимания на тези лица не са оставили трайна следи и не са създали необходимите навици за редовно спортуване. Това състояние на нещата, разбира се, се обуславя от много причини, измежду които могат да се посочат и такива потвърдени от други изследвания и наблюдения: липсата на достатъчна спортна база по местожителство, изменено социално положение, променено семейно положение, липса на достатъчно организирана спортна дейност с представителите на тази възрастова група и пр. При възрастовата група над 59 години процентът на отказалите се от активни спортни занимания е 2,96. Ясно е, че процентът на отказалите се, които са спортували по-отдавна, е по-малък от процента на тези, които са се занимавали със спорт в близките години. Но трябва да се има предвид, че процентът на занимавалите се със спорт в по-далечно минало е по-малък от процента на тези, които активно са спортували в по-близките години. Разкритите тенденции са интересни и заслужават по-пълно и цялостно изследване и анализиране. Интересите към спорта се изявяват не изобщо, а в сферата на отделните видове спорт, които задоволяват в различна степен стремежът към спортуване. По-специално внимание заслужава въпроса за мястото на основните видове спорт в практиката на нашето население, както за мъжете, жените и общо за цялата страна, така и по възрастови групи.
Характерно за структурата на спортните интереси е, че централно място в заниманията със спорт заемат: 1) футболът — 22,02%, 2) волейболът — 11,96%, 3) баскетболът — 8,22%, 4) плуването — 6,25%, 5) Леката атлетика — 5,47%, 6) гимнастиката — 2,66%, 7) борбата — 2,48%, или общо 59,06%. Всички останали видове спорт ангажират интересите на 40,94% от останалата част спортуващи. Това състояние на структурата на спортните интереси (подчертано влечение към основните видове спорт) говори за правилното отношение на държавните органи и обществените организации, които се занимават с въпросите на физическата култура и спорта към тези видове спорт. Особено положителен е фактът, че 68,02% от лицата на комсомолска възраст (16 до 28 години) се занимават с основните видове спорт. Тази тенденция може да се обясни с естествения интерес на по-младото поколение към основните видове спорт и с правилната политика и благоприятни условия, които създава социалистическата образователна система за тяхното възприемане и практикуване. Досега не е изработена класификация на спортовете, която да отговаря на точно определени показатели; но практиката много вярно е определила основните спортове на базата на интереса към тях и на качествата, които те развиват. Това е намерило място и в партийните и държавни документи по отношение на развитието на спорта и високото спортно майсторство.
Политиката на Българската комунистическа партия за развитието на физическата култура, спорта и туризма е насочена към задоволяване потребностите на всички членове на обществото, не зависимо от тяхната партийна принадлежност. Не е без значение, обаче да се види отношението на различните политически партии и организации към спорта в нашата страна.
Таблица 168
От тази таблица се вижда, че членовете на различните политически партии и организации проявяват различен интерес към спорта. Спортуващите общо сред членовете на БКП са 12,35% на БЗНС — 2,93%, на ДКМС — 32,01%, ОФ — 3,34% и сред нечленуващите в никаква политическа организация или партия — 3,54%.
Спортът със своето всестранно въздействие върху личността допринася за нейното цялостно изграждане. В това отношение твърде показателни са данните относно оценката на обществеността за нравственото съзнание и поведение на спортуващите и на неспортуващите.
Таблица 169
Твърде важни са данните относно занимаващите се с утринна гимнастика
Таблица 170
От тази таблица се вижда, че с утринна гимнастика се занимават общо 19,26% от изследваните. При мъжете този процент е 22,95%, а при жените — 15,53. Това състояние на заниманията с утринна гимнастика не е задоволително като се има предвид, че те не изискват специални условия и много време, включително и такова, изразходвано за пътуване до мястото със спортни съоръжения или определени природни обекти, както това е при спорта и туризма. Тревожно е, че в е още няма създадени навици в това отношение. Във връзка с това е необходимо да се засили пропагандата за ползата от занимания с утринна гимнастика, да се използуват по-пълно и по-добре телевизията, радиото и пресата за методически насоки при разработване на упражнения, които са съобразени по интензивност и времетраене с интересите и възможностите както на различните социални групи, така и по възраст.
Въпросът за любителите на спортни състезания е важен както във връзка със структурата на работното време и задоволяването на културните нужди, така и с въпроса за влиянието на спорта върху самите посетители и създаване на интерес у тях към спортни занимания. Данните от нашето изследване относно посетителите на спортни състезания по пол са дадени в следващата таблица.
Таблица 171
И тук тенденцията, установена при разгледаните вече въпроси, отново се потвърждава. Значително е по-нисък относителният дял на жените (6,01%), които посещават спортни състезания, от този при мъжете (30,86%).
Данните от изследването показват, че по-голям процент от любителите на спорта се занимават и с активна спортна дейност. Тази тенденция е характерна както по отношение на възрастовите групи, така и по отношение на социалните групи. Например при възрастовата група от 16 до 28 години от посетителите на спортни състезания, активно се занимават със спорт 62,91%, а във възрастовата група над 28 години — 28,70%. И в двата случая процентът е значително по-голям отколкото на занимаващите се със спорт за цялата страна (съответно 27,39% за първата група и 5,40% за втората група).
Нека се върнем към един интересен проблем. Различията във величината на заангажираност със спорт при отделните социални групи сочат интересната тенденция, която е свързана с особеностите и характера на труда при тях. Това положение поставя изискването пред съответните органи да се съобразязат в още по-голяма степен със спецификата на трудовия процес. В тази връзка пълното задоволяване на потребностите от физически упражнения за различните социални групи е важна задача. За нейното осъществяване е необходимо вниманието да се насочи към създаване на условия в три основни направления:
1. Във връзка с измененията, които настъпват в социалното развитие на нашето общество да се поставят нови изисквания по отношение организацията на управлението на физическата култура и спорт.
2. В зависимост от новите форми на труд и почивка и особеностите, които характеризират трудовия процес при различните социални групи, трябва да се намерят и изградят нови форми на организация и управление на физическата култура като се оценява засилващата се културно — организаторска роля на държавата и нейните органи. Необходимо е периодически да се преоценява и направлява работата в областта на физическата култура в градовете и селата, кварталите, предприятията, учрежденията, училищата, ВУЗ и др. Всичко това налага да се обърне сериозно внимание на правилното разпределение и най-рационалното използуване на свободното време, а така също да се търси взаимната връзка на физическата култура с производствения процес и ролята й за повишаване на неговата ефективност.
Тези и други подобни проблеми, които кивотът поставя пред физическата култура и спорта изискват да се усъвършенствува и прецизира организацията и управлението на този компонент от националната ни култура, което ще даде положително отражение в развитието на цялото ни общество.
В настоящата разработка намериха място и бяха анализирани основните резултати, получени от изследването главно в три направления: спортуване, туризъм, утринна гимнастика, а също така и информацията, която имаме за любителите на спорта. Казаното до тук далеч не изчерпва проблема, а само главните факти и някои от по-съществените тенденции в него.
Институт по социология към Българската академия на науките
Доклад за някои от най-важните резултати от социологическото изследване на града и селото — 1967 г.
Първо издание — 1967 г., тираж 10 бр.
Първо електронно издание - 2013 г.
Електронно оформление: Илияна Ракиловска
Издателство: Омда, по проект № -FFNNIPO_12_00757 на ФНИ при МОН
формат: е-книга, еpub, fb2
ISBN 978-954-9719-48-2 EPUB
ISBN 978-954-9719-49-9 FB2
1 Според общото преброяване от 1965 г. тя съставлява 41.70% от населението. Разликата от около 2% идва главно, от разширяването на понятието "работническа класа" от страна на статистическите органи, които неправилно включват в нея някои представители на служащите като, напр. началник-влаковете, ръководителите на движението, управителите на заведенията в търговията и др.п.
2 Данните са взети от общото преброяване на населението. Статистически годишник на НРБ, 1966 г.
3 Статистически годишник на НРБ, С., 1968 г., стр. 78.
4 Тези данни са само приблизителни, първо, защото в тях не влиза средната търговска буржоазия, и второ, защото не са взети под внимание онези служители и интелигенти, които по политически причини са постъпили в редовете на работническата класа. За последните изобщо нямаме данни.
5 Интересно намаляване се забелязва при завършилите висше образование поради увеличения им интерес към отрасловата литература.
6 Вж. Статистически годишник на НРБ, 1962, стр. 361.
7 Вж. данните от статистиката за структурата на домакинствата в нашата страна според данните от преброяването през 1965 г.
8 По данни от Сборника "25 години социалистическа България", стр. 163.
9 Под епидемиология в съвременен смисъл се разбира изучаването на разпространението на всякакви видове болестни състояния (а не само на инфекциозните) във връзка с фактори от природната и социалната среда.
10 Страница 248 — липсва в оригинала (б.р.)
Книгата е реализирана благодарение на финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" при МОН по проект FFNNIPO_12_00757.
Twitter
Facebook
