12 юли 2024г.

Празник на националната гвардейска част, открит Панамският канал, приета новата българска конституция

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Експозе на П. Симеонов - 14-15.11.92 г.

ЕКСПОЗЕ НА ПЕТКО СИМЕОНОВ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ, ПРОВЕДЕН на 14 и 15.11.1992 г.

 

Този Национален съвет на партия Либерали съвпада с дните на четвъртата годишнина от формирането на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, прераснал преди близо три години във Федерация на клубовете за демокрация, която пък от своя страна преди година се преименува в партия Либерали.

Въпреки че правихме малка разпивка на трети ноември по всички тези поводи, едва ли само с наздравици можем да разкрием онова, което трябва да си кажем за изминалото време, за днешния ден и за бъдещите ни намерения.

Преди четири години тръгнахме с няколко най-общи идеи за правата на човека, за свободата на словото и печата, за разделението на властите, за многопартийна система, за свещена и неприкосновена частна собственост, за свободни избори. Това беше достатъчно, за да бъдат обединени в един клуб Желю Желев, Блага Димитрова, Чавдар Кюранов, полковник Борис Спасов, Христо Радевски и прочие.

Преди три години, когато участвахме в създаването на СДС, трябваше да се самоосъзнаем като антикомунистическа демократична организация. Към първоначалните идеи се прибави и нова — чрез демократични избори да се сложи край на управлението на комунистическата партия и да се започне изграждането, моля да ме извините за думата изграждане, на капиталистическо общество. Малко по-късно възникна и Федерацията на клубовете и това доведе до първото разцепление: напуснаха ни хората, които живееха все още с червените илюзии. Тогава тези, които останахме, осъзнахме, че националната цел е либералната държава. И тъй като СДС беше доста широка коалиция — от крайно десни до социалдемократи — възникна проблемът за политическия субект на прехода. Коя организация ще преведе България от територията на тоталитаризма до територията на демокрацията? Въпросът беше важен и, както ще стане по нататък ясно, си остава важен.

Ние, като Клубове за демокрация, работехме за идеологическото и политическото разширяване на СДС. Само широко всенародно антикомунистическо формирование можеше да се пребори с все още могъщата комунистическа партия. В този смисъл, подкрепяхме влизането в СДС на всяка по-свястна организация. Но като гледахме напред, добавяхме — вътре в СДС трябва да има силна либерална партия, която да поеме инициативата за извършване на прехода.

Широката антикомунистическа коалиция може да събори комунистите от власт, но не може да изгради либерално общество. С други думи, коалицията ни е нужна като разрушителна, а силната либерална партия — като съзидателна сила. В този смисъл разговаряхме с радикал-демократи, с АСП и ОДЦ. Бяхме за партизация на клубовете за демокрация.

Противопостави ни се друго разбиране. Първо беше съпротивата срещу партизацията на клубовете и изграждането на силната либерална партия. Сетне дойде и другата идея — партизация на самото СДС, като то се превръщаше в национално движение.

Това беше точно обратното на онова, което според нас трябваше да се направи. Нашият вариант предвиждаше: широка коалиция и оттам — широка социална база за реформата. Силен политически субект в лицето на либерална партия, който да поеме изпълнението на самата реформа. Нашите противници искаха единство на "истинските" антикомунисти, ако ще и десет процента от населението да ги подкрепя и като естествено следствие — липсата на партия, способна по идейната си ориентация да поеме отговорността за реформата.

Перипетиите в борбата между двете разбирания са ви известни. Вътре в СДС победиха нашите противници, създали групата на тридесет и деветте. Това не беше победа в една коалиция, това беше победа за оглавяването на прехода от тоталитаризъм към демокрация.

Вече година наблюдаваме практическия резултат от приложението на разбиранията на нашите опоненти. Често се говори, говорим го и ние, че те непрекъснато стесняват социалната база за своята политика, която е политика на прехода. Задава се реална опасност от компрометиране на самата идея за демокрация. При развитието на нещата за много хора, да не говорим  сега с проценти, комунизмът ще започне да изглежда като по-примамлив. Появява се опасност от откатно движение наляво,  което може да забави с много години изграждането на либералната държава.

Изтеклата година от управлението на СДС-движение доказа, че реформата тъпче на едно място, и защото СДС е коалиция от  многоцветни, макар и единни в пещерния си антикомунизъм партии. Не може да се постигне успех в реформата, когато  няма идейна и политическа яснота на политическия субект, който я извършва. Правителството няма програма, не защото там  са просто некадърници, а защото са хора, които са постигнали съгласие само в негативните постановки: "Долу БКП", "БКП е  мафия", "Червени боклуци", "Декомунизация", "Денационализация", "Декооперация".

Започне ли да се говори за позитивните стъпки, разнобоят е пълен и то не поради концептуални различия, а поради  концептуална пустота. Заиграват лични и групови икономически интереси, които често се оказват систематични интереси на  чужди сили и фирми. В резултат на всичко това зад ширещата се корекомска верига от магазини, които работят и с левовия  еквивалент на долара, се крият стотици хиляди празни хладилници, спадащото производство, разсипващото се селско  стопанство, погиващи национални и културни институции. Разрушават се структурите на държавността — от армията, през  общинските власти до органите на обществения ред и дипломацията.

Драматична е липсата на идейна и политически ясна либерална партия, която е способна да поеме отговорността за  извършването на реформата. Обективно реформата не е социалистическа, социалдемократическа или центристка. Тя е  либерална. Ако говорим за цветове — тя не е синя, червена, оранжева или зелена. Тя е жълта.

Пред нас е видим исторически път, а не поле широко и воланът на автомобила не може да се върти в произволни посоки, в  зависимост от кефовете на шофьора. Щом има вътрешен мир, колата още не се е преобърнала, така че не е късно, нека да  друснем в още няколко дупки и да пристъпим към избори за нов шофьор.

Протичащите в страната процеси са известни. Известни са и позициите на политическите сили.

Ще започна с ДПС, политическата партия, която, както се виждаше още след изборите на 13 октомври, играе ключова роля за  стабилността на парламента. Онзи ден имахме среща — ръководството на БДЦ, от една страна и ръководството на ДПС, от  друга. Оценките ни за обществено-политическата ситуация в общи линии съвпадат. Вече знаете техните искания по бъдещото  правителство. Бяхме подробно информирани и от тях, но разбира се, те не са ни се изповядали. Исканията им са  равностойни на упоритостта на координационния съвет да предложи отново Филип Димитров. Вариантите са няколко.  Представяйки силни искания, ДПС да се стреми да си гарантира постигането на определени цели, като направи в  преговорите някакви отстъпки. Вторият вариант е да държат твърдо на исканията си. Като тук има два подварианта — СДС  отстъпва и по този начин се съставя едно истинско коалиционно правителство с всички произтичащи от това последствия.  Или СДС не отстъпва, преговорите се затягат и Филип Димитров не успява да създаде кабинет в определения от  Конституцията срок. Следват серия от възможности, сред които доминира възможността да се тръгне към нови избори. По-нататък пак ще говорим за вероятните избори. В скоби ще отбележа, че наред с исканията за правителството, ДПС има  искания и за смяна на Асен Агов, Иво Инджев и Иван Татарчев.

ДПС получи на тепсия шанса да се превърне в национална политическа сила, защищаваща интересите на бедните хора — не  само мюсюлмани. Но изглежда, вътрешните ограничения и външни зависимости на ДПС (говоря за външни на ДПС) са  толкова силни, че те не са свободни в използването на поднесения от развитието на политическата ситуация шанс.

СДС се ръководи от групировка, подчинена на собствените си интереси. Днес те са реституционни, утре ще бъдат свързани  със смазването на българския оръжеен бизнес, за сметка на чужди фирми, вдругиден ще смажат българското  тютюнопроизводство или розоварниците ни. Зависи кой какви интереси има, а това вече е въпрос, на който могат да  отговорят само тайните служби или пророците. Така че конкретните политически действия на групировката, управляваща  СДС, са непрогнозируеми в частта си, която засяга интересите на държавата. Ясно е само, че са готови да направят и  политическо салтомортале, за да останат на власт. Сигурно е, че в преговорите с ДПС ще отстъпват дотам, докъдето става  дума за реалната власт и докъдето запазват собствената си сигурност по разкриването на извършените от тях (нека меко го  кажем) нецелесъобразни действия.

Във видимите за публиката действия на СДС има два характерни момента. Първият е безочлива демагогия. Те са като  грамофон. Няма плоча, която не би могла да се изсвири на този грамофон. Второто е търсенето на формално (в законов  смисъл) оправдание за действията им. Можем да дадем примери: от процедурата по оставката на Савов, до извършените от  тях арести, при които Димитър Стоянов е на свобода, а Стоян Михайлов — в ареста. Формално оправданото действие се  очертава тяхно основно оръжие. На основата на смехотворни формални основания БДЦ не беше допуснат до частичните  избори в Опанец, Плевенско. Имаме сведения, че както демагогията, свързана с монопола им върху електронните медии и  БТА и възможността за манипулиране на огромната нечетяща маса от народа, върхушката в СДС е избрала за свое оръжие в  борбата за власт формално оправданите действия. Има техни изказвания — не били будали като комунистите. Щели да смажат  противниците си със закони и чрез съд. Щяло да има всичко — от тракането на решетки и изправянето до стената, та чак до  съдебно елиминиране на противниците. За това ще стане дума в разискванията по тази и по другите точки.

БСП, която с последните си гласувания във Великото народно събрание подари на тридесет и деветте синята бюлетина и не  даде време на люспите да се обединят, всъщност предопредели политическата победа на тъмносините в последните избори.  От тогава досега БСП се люшка под напора на вътрешните си противоречия. Ту действат като крайно нервна опозиция, ту  проявяват мъртво спокойствие. За да станат модерна лява партия, каквито претенции имат, им липсва морален и  исторически капацитет. Не мога да отправя конкретни лични обвинения срещу новите хора, които ръководят БСП, безспорно  те са интелигентни и честни, но когато, ако застанат, кажат, че защитават интересите на наемните работници и бедните хора в  България, би настъпило и настъпва конфуз — партията, която е исторически и морален продължител на партията на бившата  номенклатура, която имаше чорбаджийско поведение във времето на тоталитаризма и която излъчи от своите редове  значителна част от зараждащата се буржоазия, изведнъж се сеща за бедните и за наемните работници. Хайде де. Ангелски  девствени да са устата, които изричат позициите на БСП по тези въпроси, винаги и вън от нашата воля възникват неприятни  за тях асоциации.

Позицията на президента не подлежи на съмнение. Той е привърженик на естествено протичащите в рамките на законите  процеси. Той е противник на насилието върху политическата еволюция. Всичко да си дойде от само себе си.

На пръв поглед нито една от парламентарните партии няма интерес от предсрочни избори. В СДС и В БСП има групи, които  се страхуват от отлюспване, а ДПС едва ли в друго Народно събрание ще играе такава възлова роля. Заедно с това обаче в  СДС има твърда група, която ненапразно смята, че бързи избори, при доминацията им в електронните медии,  изпълнителната власт и съда, ще им дадат предимството да получат реално мнозинство в Парламента. В БСП има групи,  които се надяват, че предсрочни избори ще разцепят СДС и ще имат един отслабен противник. В ДПС има реално  безпокойство, че са прекалено начело, прекалено видими за целите, които са си поставили.

Така, че проблемът за изборите не е ясен от само себе си.

Но отново да се върнем към по-общите неща. Опитът от последните години и особено от изтичащата деветдесет и втора,  недвусмислено подсказват, че реформата няма политически субект. Това го твърдяхме още през пролетта на 91-ва, когато  Клубовете за демокрация приеха либералната си платформа. Коалицията, като форма на политическа организация, вън от  предизборния период може да бъде само анти-организация. Организация против някого. Това беше коалицията СДС, която  възникна и се оформи като антикомунистическа сила. За времето си това беше нужно, за да могат да могат успешно да се  противопоставят неформалите и възстановените демократични партии на силната комунистическа партия. Комунизмът  безвъзвратно си отиде като идеология и като цел. Но всички виждаме, че измествайки политическия противник от властта,  СДС е безпомощен за последователна конструктивна политика. В него взеха връх случайни хора, които по хаотичен начин  поведоха страната по отъпканите пътища отпреди петдесет години. Не говоря за качествата на тези хора, за техните интереси  и техния морал. Онова, което ни раздели с тях, беше фактът, че те бяха и останаха пещерни антикомунисти, а ние ратувахме за  просветен антикомунизъм. Можем да го наречем и антикомунизъм с човешко лице — това няма да премени нещата. Убеден  съм, че и ние, които бяхме отлюспени от СДС, да бяхме надделели във вътрешнокоалиционното противоборство и да  управлявахме сега страната, резултатът по същество нямаше да бъде кой знае колко по-различен.

Не може да бъде политически субект на реформата коалиция, която на едно е събрала и социалдемократи, и либерали, и  фашисти.

Опитите ни след изборите да изградим центристка, добре организирана коалиция е повече от печален, независимо от  положените усилия. Партиите от центъра са първо, доста различни в идеологическо отношение и второ, там, където  идеологиите съвпадат, котерийните интереси се оказват непреодолими. При сегашното състояние на партиите от центъра, те  в едно бъдещо управление ще бъдат толкова безпомощни, колкото и СДС в момента.

Въпросът не е да се вземе властта, а как тя ще упражнява. Въпросът не е в декомунизацията на обществото, а в изграждането  на либералната демокрация. Не да плюем в стария кладенец, а да изкопаем новия.

Това може да бъде извършено само от ясен, прогнозируем политически субект, сиреч от силна либерална партия. Успешна  либерална реформа може да се извърши само от либерална партия.

В този смисъл, времето на коалициите отмина. Да твърдим, че в коалиция със социалдемократи ще изградим либерално  общество е нелепо. Не говоря за предизборна коалиция в днешните политически реалности, нито пък за необходимостта от  реален и постоянен диалог със социалдемократите. Става дума за онази коалиционна мешавица, която се опитва да  представлява в момента СДС. Същото би се получило при изграждането на някакъв съюз на центристките партии.

Изграждането на политически субект на реформата, на силна либерална партия, е национална задача. Това,  според  Изпълнителното ръководство, е единственият начин да се извърши нормален и мирен преход от тоталитаризъм към  демокрация. Всичко останало ще бъде гънене на обществото и държавата от различни варианти на перестройка до различни  опити за реставрация с база преди петдесет години.

Това бяха водещите ни идеи, когато създадохме партия Либерали от Клубовете за демокрация.

Вече една година съществува партия Либерали. Имаме около шейсет клуба в страната. Създадохме приличен за  възможностите ни апарат. Но пътят, по който вървим, няма да създаде от партия Либерали политически субект на  реформата.

Досега допускаме две основни грешки. Първата са неизживените коалиционни илюзии. Втората е негласното, но очевидно  обвързване с името на д-р Желев. Това, че ние сме го подкрепили, не е грешка. Това, че ще го подкрепяме в бъдеще, според  мен е без съмнение. Но той не е и не може да бъде фактор на нашата организираност и развитие. Той е държавен глава и за  седесарите, и за социалистите, и за социалдемократите, и за политически необвързаните, и за политически безразличните, и  за либералите. Той не може и не трябва да бъде фактор на партийна организираност и развитие. С други думи, не може да се  очаква от него да създаде субекта на реформата.

Това трябва да направим ние.

Зад себе си имаме над четири години на открити политически борби — от началото на 88 година досега. Хората, които се  вплетоха в тези борби, са известни. Ясно е от кого какво може да се очаква. Сценката, в която се появява неизвестният принц  и събужда с целувка спящата красавица, просто няма да се състои. Няма да се състои, не защото изключвам възможността  от появата на нови лица като Жорж Ганчев, например, а защото политиката не е боксов мач. Тя повече прилича на футбола.  Ако няма екип от силни личности, всяка от които да е в състояние да поведе отбора, силна партия няма да стане.

Ако, такъв екип от вече проверени от събитията в страната личности не бъде създаден, смятам, че създаването на силна  либерална партия е невъзможно.

Другото, което според нас трябва да се направи за създаването на силната либерална партия, е сливането в една партия на  по-сериозните либерални формации. На първо време, че за такова сливане трябва да бъдат поканени — партия Либерали,  Партия национална демокрация и Конституционния форум, Либерално-демократическата партия.

В момента върви работата на три работни групи, които подготвят обединението на партия Либерали, Партия национална  демокрация и Конституционния форум. Следващата събота и неделя ще има среща на трите ръководства за обсъждане на  въпроса.

Такова сливане не може да става насила и се нуждае от сериозна подготовка, за да се избегнат организационните сътресения  и масивни загуби на членове. Но сливането е неизбежно, ако гледаме на политиката сериозно.

С риск да стана досаден, пак ще подчертая своето виждане — за да бъде създаден субектът на реформата е нужна не широка  коалиция, която като предизборен съюз от днешна гледна точка е желателна, а силна либерална партия.

Предлагам на вашето внимание следните въпроси за обсъждане:

Първо. Сегашната политическа ситуация и възможността от извънредни избори

Второ. Въпросът за сливане на либералните партии. Съгласни ли сте изобщо с такъв подход? В уедрен план си го  представяме на три етапа — упълномощените за подобни решения форуми на съответните партии да обсъдят въпроса и  излязат със становище. Това да стане до края на ноември. През декември да работят съвместни групи за подготовката на  общите документи и устав, платформа и план за действие. Пак през декември да се свика обединителен конгрес на основата  на взаимно одобрено представителство.

((Съзнавам, че двата въпроса, които поставям на вашето внимание, съвсем не изчерпват проблемите. Ще маркирам само  някои от тях:

- формирането на силни експертни групи — разгръщане на партийния апарат — създаване на национална партийна структура —  изграждане на предизборната мрежа — осигуряване на помещения за партийни клубове — обезпечаване с техника

- собствен вестник — влияние в медиите — сграда за партията

- помощни организации — женски, студентски, младежки — влияние в съществуващите обществени организации — контакти с  останалите български партии

- признание от либералния интернационал и силни международни връзки

- система за обучение на партийния актив — пари

Не смея да кажа каква сума е нужна за всичко това, но съм убеден, че ако могат като екип да застанат десет — двайсет човека,  способни да поемат национална отговорност и това да е известно на обществеността. Ако това са личности, които разбират  смисъла от създаването на такава партия като обществена поръчка, а не като проблем за политическото си себеустройване.  И ако това е свързано с обединяването на няколко партии, което автоматично означава сериозна национална структура, то  пари ще се намерят. Парите сами ще дойдат.

Едва ли казвам всичко, което е нужно, но нали за това сме се събрали на този разговор. ))