ТОШО ПЕЙКОВ

-Своя нов замисъл българската комунистическа върхушка започна да осъществява след 1977 г., като създаде Валутна комисия към ЦК на БКП. Формира нова банкова структура, която включваше БНБ - БВнТБ - ДСК и новообразуваната БСИ „Минералбанк". През 1985 г. - началото на "перестройката", назначи специална партийно-държавна Комисия за научно-техническа политика, а всъщност за заобикаляне (в интерес на войските от Варшавския договор) забраните на КОКОМ. Комисията взе решение за създаване на неявни фирми на Запад.

Икономически основи на новия елит.

-За сметка на непосветените българи, тези структури утроиха вътрешния и външния дълг на страната, умножиха търговския и банкерския елит. За нуждите на Военно-промишления комплекс и за обслужване на задграничните дружества, учредиха няколко нови банки - първата беше Стопанска банка. Последва учредяването на Биохим, Електроника, Транспортна техника (Балканбанк), Стройбанк. Тези банки поеха всички инвестиционни дългове на предприятията от цивилното и от военното производство към БНБ. Дълговете се разсрочваха от правителствата с години, а банките реализираха незаслужени лихви по кредити, които дори не се нуждаеха от обслужване - и това - за сметка на общата задлъжнялост на страната. Изброените отраслови банки стояха най-близо до „нео-цивилизационните" проекти и именно те захраниха с капитал и кадри частно-партийните структури и банки след 1989 година. Естествено - те първи фалираха.

-Подготовка за разграбване на банковата система

-Първи етап - Нормативната подготовка стана с нарушаване на конституцията от 1971 година.

В предчувствие за настъпващата революция, соц-технократите обнародваха в началото на 1989 г. Указ 56, а през лятото - Правилник за банките. Чрез тях полит-икономистите и правистите, обслужващи режима, въведоха нечуваната по света „социалистическа акционерна форма на собственост“. Очевидно бе противоречието с конституционната норма: В чл. 16 на социалистическата конституция пишеше, че банките и предприятията са общонародна собственост, докато по своя характер акционерната собственост е частно-правна.

-Въпреки това, в нарушение на тогавашния основен закон, през август 1989 г. БНБ прие график за приватизация на отрасловите банки чрез продажба на акции. Доста по-късно - през 1990 г. - 9-ото социалистическо народно събрание промени със задна дата конституцията, допускайки създаването на така наречените "смесени" предприятия. Чрез приетия по-рано правилник, банките бяха пряко подчинени на Министерския съвет и той не закъсня да извърши необходимите изменения.

-До тогава банка можеха да учредят две дееспособни юридически лица, като за юридически лица се брояха само държавни предприятия и стопански организации, ведомства. С премахването от Правилника за банките само на една дума – „юридически“ - върхушката създаде възможност нейни представители - физически лица - да станат акционери и собственици в банковата система.

-Втори етап – „Кадрите решават всичко".

През 1990 г. - първата година на „революцията“, управляваха доверени кадри – свързани с ДС, от двете правителства на Луканов. Те подготвиха дискретното разграбване на собствеността. Първоначално 59 клона на БНБ бяха обявени за самостоятелни търговски банки. По-късно останалите клонове на БНБ се трансформираха в клонове на изброените отраслови банки като удобно дислоцирани стартови площадки за бъдещите частни трезори.

-До избора на нов Управителен съвет на БНБ през януари 1991 г. процесът се дирижираше от Васил Коларов - управител на БНБ, Ганчо Колев - несменяем подуправител, Иван Драгневски - председател на БВнТБ, а по-късно и на БНБ, Владимир Владимиров (бивш счетоводител на УБО) - шеф на надзора, а след това последователно управител на БПБ, БЗК и отново на БПБ, Стоян Шукеров - несменяем началник на управление "Валутно", Катерина Заркова - бъдещ шеф на ЦКБ, Румен Георгиев - председател на БСИ Минералбанк...

Бележка - нова: Ако погледнете в списъка на комисията по досиетата, ще видите кой от тях е бил по-доверено лице.

-На 16 януари 1991 г. започна петгодишната ера на агента Тодор Вълчев – Великото народно събрание избра управителя и подуправителите на БНБ. „Критикът" на буржоазните икономически учения и на банките при гнилия капитализъм, яростният противник на теорията за конвергенцията заигра ролята на капиталистически централен банкер. Още преди ноемврийската революция от 1989-та професорът бичуваше и по двете комунистически електронни медии - радиото и телевизията, упадъчната капиталистическа система, громеше Гълбрайт, Арон и Уайлс. Но през 1991 г. агент Тодор Вълчев направи своя нов „цивилизационен избор". Нормален номер за българския политически цирк.

-Тодор Вълчев влезе в сградата на БНБ. Резултатите от неговата дейност са налице. Налице са и резултатите от работата на екс-президента Желев, назначил двама от рушителите на банковата система - Камен Тошков и Стоян Шукеров, без да поеме отговорност за техните действия.
-Трети етап - Новите закони. Новата конституция.

-Бунтът на комунистическите елити срещу идеологическата догма на социализма по отношение на собствеността продължи повече от 20 години. Целта на върхушката беше да премине отвъд забраните и да измени правото на социалистическата собственост. Този бе истинският мотив за организирането на революцията отгоре - мъничка съставна част от Великата руска криминална революция.

-За да се потопят в благата на западната цивилизация, промениха цялата политическа и икономическа система и правото на собственост. В каква посока действаха? В новите закони и в новата конституция записаха: „Собствеността е право на пълна власт... включваща правомощията на разпореждане, владеене и ползване." „Частната собственост е неприкосновена." След приемането на конституцията от 1991 г., закона за БНБ и закона за банките и кредитното дело ръцете на банковите управители бяха развързани. Те можеха вече легално да получат пълни права върху бившата социалистическа собственост. И ги получиха. Как на практика стана това?

-Кражбата като организационен модел и практика.

-Въпреки осъществените големи промени, до 1991 г. собствеността бе съсредоточена все още в държавата. За да се преборят със стария собственик, през януари 1992 г. стратезите на прехода учредиха Банковата консолидационна компания - БКК-АД. Скритите им цели са заложени още в регистрацията на банковия холдинг. Прави впечатление фактът, че БКК е учредена не като авторитетна държавна институция, задължена да управлява и продава в интерес на цялото общество държавния дял в предприятията и в банките, а като обикновено търговско дружество, регистрирано по Търговския закон. Този статут е доста спорен и именно той даде възможност на фантомни търговски дружества да разграбят икономиката.

-Банковият холдинг трябваше да се учреди с акт на Министерския съвет или на парламента - възлагаха му се официално изключително важни държавни задачи, а не чисто търговски функции. Статутът му не можеше да бъде по-нисък от тоя на Агенцията за приватизация, която не е регистрирана по Търговския закон, а учредена посредством отделен закон.

-По силата на конституцията и на Устройствения закон за БНБ народните представители трябваше да контролират държателите на акции - БНБ, кабинета и отделните министерства, и да ги респектират в дните за парламентарен контрол (как се управлява собствеността, как се окрупняват банките и как се приватизира държавното участие в тях).

-През април 1992 г. депутатът от БСП Велко Вълканов отправи провокативно питане към тогавашния финансов министър Иван Костов - в качеството си на частно лице или като член на правителството участва в БКК, и притежава ли собствени акции в търговското дружество. Питането притесни Костов и министъра на икономиката Пушкаров и те доброволно се оттеглиха от банковия холдинг.

-„Активната правителствена политика в консолидацията на банките бе блокирана", оплака се през 1993 г. г-н Костов. Всъщност правителството на СДС освободи на политико-криминалната банкова номенклатура широко поле за скрита приватизация. Управителите на държавни фирми отказаха да заменят акциите си в банките с акции на БКК и така за скритата приватизация не съществуваше вече преграда.

-Министерският съвет възложи на банковия холдинг да управлява акциите на държавните предприятия и на едноличните търговски дружества със 100 процента държавно участие, а също и на дружествата с повече от 50 процента държавен капитал. От правителственото разпореждане обаче не беше ясно кой трябва да управлява държавната собственост във фирмите с по-малко от 50 процента държавен капитал. Двусмислието бе майсторски използвано за неговото разграбване от ограничаваните до този момент мениджъри.

-Създадена с цел да съсредоточи държавния капитал в една единствена структура и да улесни банковата приватизация, Банковата консолидационна компания не си изясни елементарния въпрос - дали да участва в учредяването на нови банки (в които се включват и държавни предприятия) и трябва ли да управлява това участие.

-По силата на т. 3 от цитираното разпореждане Р N 26 на МС от 1992 г. "Министърът на финансите, министърът на индустрията и търговията, министърът на правосъдието, министърът на транспорта и министърът на териториалното развитие... (петима на брой) представляват държавните фирми, едноличните търговски дружества с държавно имущество, министерствата и другите ведомства, фирмите и дружествата с държавно имущество над 50 процента при замяната на притежаваните от тях акции.

-Те упражняват правото на глас в Общото събрание на БКК-АД, като всеки от тях гласува с една пета от заменените акции". Разпоредбите на този текст императивно задължават изброените министри да бранят обществения интерес. Министрите не изпълниха изискванията на нормативния акт и в следствие всички решения - приети от банките в нарушение на приоритета на държавата при увеличаване на банковия капитал, а също така и тези, приети по отношения на искания на Управителни съвети на държавни банки за увеличаване на капитала без разрешение на БНБ и без преоценка на активите, за незаконна продажба на акции на частни лица, за отпечатване на нови емисии от акции и други.

-Тези решение можеше да бъдат взети и бяха взети от Общите събрания на акционерите, където представителите на БКК и министрите имаха винаги абсолютно мнозинство или блокираща квота. Фактически обаче - с действия и/или с бездействия -съответните длъжностни лица ощетиха обществения интерес и предадоха без съпротива на разграбване държавния дял.
-При задълбочен анализ върху причините за разгрома на българската държавност, прави впечатление либертарианският подход на управляващите елити. Без да е създадена друга система за контрол, правителствата на управляващите партии прекратиха през септември 1990 г. дейността на Комитета за държавен контрол, през октомври - Главната инспекция по търговията и услугите, през декември 1991 г. - Държавната инспекция за борба със спекулата и корупцията.

-Преписките, събрани в тези три институции, са с неизвестен адрес. Цели пет години заинтересованите отлагаха приемането на Закон за Сметната палата и назначаването на Главен ревизор на БНБ. Банковият надзор се управляваше от криминалните общности, а Конвенцията за борба с мръсните пари, ратифицирана през 1993 г., не беше приложена от нито едно правителство.

-Следователно: Отговорност за черната (скритата) приватизация на банките и фирмите, за мафиотския капитализъм и за монополизма носят министрите от всички правителства след 1989 г. насам, членове на Банковата консолидационна компания-АД, членовете на УС на БНБ, лицата от управление "Банков надзор" към БНБ, както и депутатите от Деветото Обикновено Народно събрание, Великото Народно събрание, 36-ото и 37-ото народно събрание.

-Оправданието на либертарианците е, че тяхното доктринерство, теорията и практиката на хаоса, ще допринесат за по-бързото разгромяване на тоталитарната държава и за „построяването на капитализма". Тук е мястото да цитираме Милован Джилас: „Тази нова класа не робува толкова на доктрините - тя е анти-доктринерска. Нейната главна цел е да повиши собствения си жизнен стандарт." Тази класа получи чрез либертариантския преход възможност „да си създаде банки, да ги обере и с инфлацията и с валутния курс да разхвърли бремето върху всички". (Вж. д-р Лазарин Лазаров, в. „Континент", 7 май 1998 г.)

-Бунтът на елитите и революциите отгоре обогатиха единствено посткомунистическите елити. Но обществото се състои не само от елит. Въпросът за бъдещето на ограбената чрез методите на псевдо-пазара българска нация остава открит. Включително и въпросът за бъдещето на нейния елит.

10 март 1998 година