През изминалата 2008 година България бе разтърсена от поредица от изключително тежки престъпления, извършени от непълнолетни. “Нечовешкото хладнокръвие” и “невижданата жестокост”, демонстрирани спрямо жертвите бяха основните елементи, съставляващи начина на осъществяване на тези убийства. Същевременно, може би само с едно не потвърдено до сега изключение, непълнолетните “престъпници”, въпреки общественото мнение и медийните интерпретации, са изцяло юридически релевантни обекти – нормални от медицинска и вменяеми от психиатрична гледна точка човешки същества. Тази “парадоксална” ситуация, която се характеризира със системно снижаване на възрастовото ниво на криминалност, но и с рязко повишаване на тежестта на извършените престъпления, поставя под въпрос ефективността на социалния контрол и традиционните у нас полицейски, съдебни и наказателни практики. Но тя е и условие за възможност на една нетрадиционна социологическа перспектива за дълбочинно изследване на криминалните и девиантните поведения на непълнолетните в контекста на проблема за насилието.

ЦЯЛОТО ИЗСЛЕДВАНЕ