Приложение 1
АНАЛИЗ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
ИЗКАЗВАНИЯ
НЕДЯЛКО ЛАЗАРОВ:
В определена степен, следейки пресконференциите на ИБ на партия ЛИБЕРАЛИ бях подготвен за това, което ще чуя и затова реших този път да си набележа някои неща. Надявам се, че няма да отегча никой като ги кажа.
Няма да поставям под съмнение тези ценности, които в експозето си г-н Симеонов защити и изложи, те са всеобщи за нас и затова сме тук. Обаче имам действително някои сериозни забележки относно политическите оценки, които ние правим, тяхната критика, което значи проверката на всичко онова, което вече сме извършили, един критически преглед и затова смятам, че трябва така да се каже, по-вулгарно да погледнем на политиката /вулгарно го имам като метафора/. Не съм убеден, че ние сме си дали ясна сметка за процесите, които протичат в българското общество и за техните политически проекции и най-съществената слабост според мен е, че ние не успяхме да дадем цялост на и задълбочена оценка на резултатите от последните избори. Нашето слабо представяне не беше резултат от предизборните манипулации и недалновидност при опита за създаване на коалиция. Това бяха причините, които се виждаха на повърхността. Истинската причина бе недостатъчно ясно очертаният политически образ. Нашата позиция беше по-скоро морализаторска и скрупульозна. Всъщност основното различие от СДС се оказа това, че на нас не ни харесва начина, по който те действат. Ние загубихме битката за идентичност и електоратът на СДС от предишните избори изцяло подкрепи 39-те. Да допуснем, че бяхме влезли в парламента, какво щеше да стане. СДС щеше да се разграничи от нас. Ако ние се откажехме да образуваме правителство с БСП автоматично щяха да последват нови избори. Ако влезнехме в коалиция с тях, то правителството щеше да падне то три месеца и отново щяхме да се озовем на старта. С други думи девизът "Избори до дупка" не беше толкова глупав, колкото ни изглеждаше. Антикомунистическият натиск трябваше да достигне до своя апогей и той закономерно трябваше и в крайна сметка отхвърли всяка недостатъчно конкретна позиция. Закономерността беше политически факт, трябва да ни бъде съвсем ясна, за да сме в състояние да вървим напред. Този политически факт се обуславя от състоянието на българското общество и от константите на общественото съзнание. Нито при изборите от 1990 г., нито през тези от 1991 г. избирателите гласуваха мотивирани от своя социален статут, т.е. политическите поръчки не бяха социално мотивирани, а гласуваха, ръководени от най-обща и достъпна политическа схема. Комунисти и антикомунисти. Когато избирателите избираха между ляво и дясно, те нямаха предвид сегашния или по-точно тогавашния социален статут, а в най-добрия случай своите социални намерения. Как те си представят своето бъдещо положение в обществото. Един 50 годишен миньор например, без квалификации в други области, без възможности да започне свой бизнес, гласува със синя бюлетина, е много вероятно скоро да узнае, че не е съвсем твърд поддръжник на чистата пазарна икономика. Това е по оценката на изборите. Смятам, че това досега ние не си го казахме ясно. Това, което се случи, беше закономерно и трябваше да се случи и не можеше да не се случи. Какви са настоящите социални реалности, какви са константите на общественото съзнание, какви са техните политически проекции и какви са нашите политически перспективи. Да речем, че 5% от българските граждани са относително заможни хора. 30-50% успяват да живеят без цената на сериозни лишения, като например от храна, от дрехи. Останалата част от хората живеят с цената на такива сериозни лишения, макар и в различна степен. Ако сме съгласни в общи линии с така обрисуваната социална картина, то става съвсем очевидно, че една дясно - консервативна политика в чист вид е абсолютно невъзможна. Като намерение реформата се декларира именно като такава, СДС се идентифицира в общественото съзнание именно като дясна партия и то радикално дясна. На практика политиката на СДС не дясна, тя е по-скоро в сферата на дясната политическа риторика. Пример за това е облагородяването на проекта за данъчен закон на Костов. Във всеки случай съвсем очевидно е, че с времето СДС може само да губи електорална подкрепа при провеждането на либерална реформа. Въпреки това властта на СДС в момента и в обозрима перспектива е непоклатима. Това се дължи не толкова на силата на СДС, колкото на слабостта на неговите опоненти. Независимо от своята електорална подкрепа БСП не може да бъде истинска опозиция. Тя не може да бъде нищо друго, освен зрителна разправа със себе си и да чака по-добри времена. Тя е изолирана от синдикатите, няма влияние пред активните обществени слоеве. СДС няма основание да се страхува от нея. Партиите в центъра обаче са в още по-лошо положение. Нашият най-голям недостатък е, че не можем да се опрем на апарат, който почти изцяло премина в СДС и сега се облажава от властта. Евентуалните гласоподаватели за центъра, макар засега аз да ги считам за имагинерно общество, са най-плахите избиратели. Едно правителство се сваля по два начина - чрез парламентарна криза или чрез обща политическа стачка. СДС няма основания да се страхува от ДПС. ДПС няма да предизвика парламентарна криза, защото не може да чака нещо по-добро за себе си в един нов парламент и поради оправданата си ненавист към комунистите. Извънпарламентарната опозиция не може да предизвика и да поддържа силен обществен натиск, синдикатите нямат политическа подкрепа и ще бъдат ударени чрез антисиндикално законодателство. Ще се установи, поне по мое мнение, нежна диктатура. Президентът Желев каза, че реформата ще се извършва от държавната бюрокрация, която ще се изразява в антисиндикална политика и контрол върху електронните медии. Лошото е, че при това положение няма перспектива за ефективно противодействие на една такава политика. Единствената ефективна опозиция на СДС в близко време, за да не кажа след години, ще бъде президентът и политическия елит около него. Макар, че вероятно започналата воина между Желев и СДС ще са превърне в нещо като странната война, в която никоя от страните не може да навреди ефективно на другата поне в близко бъдеще. Не е приключил, дори не е започнал процеса на осъзнаване на новото социално положение на огромната част от българските избиратели. Нови избори не ще бъдат изхода на една нова социална ситуация. Нови избори не се налага и по наши користни партийни положения. По обясними съображения не смятам, че можем да управляваме. Какви трябва да бъдат опорните пунктове на нашите политически действия отсега нататък. Систематична и така срещу. БСП, която, ако не започне да се разпада ще продължи да крепи СДС и подхранва неговия декомунизаторски патос. Второ, ориентация към президента, която мисля, че ние следваме. Само той може да се превърне в кристализационно ядро на един силен политически център. Опити за привличане в центъра на ОСД или други части от БСП и търсене на нови, неексплоатирани и неунищожени от политическите реалности лица и по някакъв начин лансирането им в общественото съзнание.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Искам да попитам за Зелената партия, каква е връзката й с БДЦ?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
За Зелената партия. Новият статут на БДЦ знаете, че БДЦ прие в началото на месец май един нов статут съгласно, който можем да изграждаме регионални структури. Имаме вертикални връзки. В подготовката на този нов статут ЗП участваше много активно и беше един от най-настойчивите членове на БДЦ за провеждането на избори за ново ръководство на БДЦ. Когато започна избора за ръководство на БДЦ ние бяхме издигнали кандидатурата на г-н Марко Тодоров за председател на БДЦ. Първо се е състояло едно заседание, за което ние научихме по факса, на което се оказа, че била издигната моята кандидатура и било проведено гласуване, съгласно което мен ме били избрали. Аз разговарях после с хората, които са участвали в това гласуване и им казах, че така не може да става. Проведохме разговори с останалите партии, които членуват в БДЦ и поискахме от ЗП една декларация, че независимо от изхода на изборите за ръководство на БДЦ ние ще продължим да работим заедно. Получихме техните уверения, че това ще бъде така. Непосредствено преди самото гласуване отново ги помолихме да направят тази декларация. Те отново направиха таза декларация, че ще продължим да работим, независимо от изхода на избора. Ние им казахме, че при положение, че те не направят такава декларация нашата партия ще оттегли предложението за моя милост за председател на БДЦ. Те обаче направиха такава декларация и тогава ние потвърдихме по решение на ИР моята кандидатура. Изборът беше проведен и веднага се почувства едно охлаждане от страна на ЗП към БДЦ. Те отказаха да предлагат хора за ръководството на БДЦ. Няколко дни по-късно заявиха на свой брифинг, че напускат БДЦ. По оценка на ПС на БДЦ и становището на ИР на партия ЛИБЕРАЛИ Зелената партия е наш съюзник. Със ЗП ние ще работим заедно и за в бъдеще. Могат да имат някакви колебания в момента, но колебанията са временни. Нито ние сами като партия ЛИБЕРАЛИ, нито те са сами като ЗП имаме някаква реална перспектива разделени, разпокъсали кадровия потенциал, финансовите ресурси, организационните структури. Единственият начин да бъдем ефективни е да бъдем заедно. ЗП е наш съюзник и ние винаги сме ги разглеждали като такива. Когато е възниквал въпрос от наши местни структури как и какво поведение да имат към определена първична организация на ЗП, нашето становище е било неизменно. Сътрудничество, където могат да работят заедно, да работят заедно. В рамките на БДЦ сме казали да ги канят, да съгласуват неща с тях. Убедени сме, че ще работим заедно, независимо от редица колебания. Значението на тези колебания не бива да се преувеличава. България има млада демокрация. Всички ние тепърва усвояваме правилата на многопартийната демокрация. Естествено е в атмосфера на кипеж и противоречиви действия да осъзнаваме както своите интереси, така и да осъзнаваме съюзниците. Пак повтарям, за нас ЗП е съюзник.
ХРИСТО ГРОЗЕВ:
Аз искам да се върнем отново към обсъждането и по-скоро на това, което каза Недялко. В голяма степен оценката му за провала в изборите аз я приемам. Не мога да приема, че в момента липсва социална ситуация. Социална ситуация ние имаме. Имаме, защото действията на правителството, действието на НС водят до очертаване на ясно разслояване на структурите в обществото. Ние твърдо вървим към латиноамериканския модел, към модела на банановите републики. При това положение, ако ние не се обърнем към бъдещия електорат, бъдещия икономически свободен човек, т.е. към така наречената средна класа, ние ще загубим. Там трябва да бъде насочен погледа на БДЦ. Именно тук действията на СДС се издъниха. Точно в това направление, защото те още веднъж очертаха малко богата прослойка и около 70% бедни хора, които не могат да свързват двата края. За това как ние трябва да осъществим това нещо, БДЦ трябва да има ясно изразена платформа и програма за действия. Трябва да бъдат създадени експертни комисии не само на ниво министерства, но и на ниво общини. Атака към БСП. Ние трябва да престанем с този антикомунизъм. Какво повече трябва да рушим. Антикомунизмът според мен вече е изчерпан. Антикомунизма може да го развива само СДС. Ние трябва да търсим електорат от всички страни - от СДС, от БСП, от ОСД. При наличие на платформа и програма ние ще успеем и това е силовото поле, което ще привлече всички останали партии, организации, които са недоволни от управлението. Приветствам връзките със синдикатите. В момента виждам очертаващата се сила в лицето на синдикатите. Действията на Тренчев и на КНСБ водят към създаването на една политическа сила от КНСБ. Даже, ако трябва да се върнем и към рикошет, независимо, че те се крият под маската на синдикализма. От тук контактите са много важни и съществени. Мисля, че лозунгът, който ние издигнахме на предните избори си остава и трябва да го повтаряме, но трябва да го изпълним със съдържание, а това е, ако покажем как можем да действаме и какво виждаме в перспектива.
ГЕОРГИ ГАНЕВ:
Уважаеми колеги, струва ми се, че г-н Лазаров, когото лично аз уважавам, сгъсти повечко облаците над политическия хоризонт и заприлича на това отвън. Но, както вие сами ще се убедите след малко, слънцето ще се покаже и аз също се надявам, че на политическото небе ще изгрее нашето слънце. Без уговорки и без забележки приемам доклада на г-н Симеонов. Бих могъл и аз да добавя нещо, по един въпрос, който ме занимава отдавна и не ми дава мира и засега ще заобиколя политическия анализ, макар че вярвам, че това, което ще говоря след малко, има връзка с анализа. Става дума за това, че е крайно време ние, дали партия ЛИБЕРАЛИ, дали БДЦ, трябва да започнем да издаваме вестник. Вестник политически, с който ние да заявим категорично своето съществуване на политическата сцена, както се казва, аз съм готов сам да си сложа самара и вече съм работил и съм подготвил една концепция за издаването на вестника и ако ръководството на партия ЛИБЕРАЛИ ме натовари, на следващия НС аз ще предложа един доклад по всички въпроси, които засягат издаването на вестник.
НЕНКО ГЕОРГИЕВ:
Все по-очевидно става, че за българския гражданин идеологемата комунизъм или демокрация се обезсмисля и губи съдържание. На преден план излизат чисто икономическите, конкретни интереси и оттук - нататък ще диктуват и определят вота на доверие или недоверие към дадена политическа сила именно тези интереси. Българинът, макар и с малко закъснение за съжаление, но все пак започна да схваща, че начинът, по който се извършва реформата, го оставя извън борда и го лишава от шанс за просперитет. В това отношение БДЦ не бива да се бави с огласяването на алтернативната икономическа програма, програма, очертаваща нов модел на икономическата реформа. Центристкото мислене има електорат, който непрекъснато нараства, но хората с центристко мислене виждат третия център на властта, за който много сме говорили. Напоследък, ако се съди по присъствието на БДЦ по медиите в резултат на неговата последователна позиция и на неговите най-нови инициативи, имам предвид идеята за националната кръгла маса, за международния симпозиум и националната конференция, рейтингът на коалицията нараства и затова несъмнено ще допринесе и приемането на партията на г-н Арнаудов. Лично аз напълно споделям вижданията, изразени в доклада на г-н Симеонов, че ние трябва да проявяваме много гъвкава и толерантна политика по отношение на другите центристки политически сили. Бих искал да подчертая, че в провинцията отношенията между центристко мислещите хора и центристките организации няма. Тези отношения съществуват тук, в София. Тъй като предстои провеждането на кръгла маса искам да кажа, че в гр. Казанлък тази идея, предложена от БДЦ, е на път да се осъществи в цялата си пълнота. Около нашата инициатива в Казанлък категорично се присъединиха всички политически сили, с изключение на СДС, двата синдиката, ССИГ. Лично за нас това е много показателно за промененото отношение на "Подкрепа" и ДПС към нас. Те застават с нас. Напълно подкрепям безпокойството на Ганев от липсата на вестник. Просто е смешно и осъдително да се твърди повече, че нямаме пари за един вестник при положение, че ни подкрепя частния бизнес, ББП. Смешното е, че една организация във Велико Търново може да има вестник. Трябва всички да разберем, че след изявленията на д-р Желев в България се създава нова обстановка и трябва да се активизираме, за да капитализираме промените, които настъпиха. Дойде времето, когато, вместо за декомунизацията, трябва да говорим за демистификация и демитологизация.
ТРИФОН ГЕОРГИЕВ:
Аз съм съгласен напълно с констатациите, които г-н Симеонов направи в своя доклад. Искам да кажа няколко думи за земеделската политика на сегашното правителство на СДС.За голямо съжаление тази политика в момента е с много лоши резултати. Приватизацията, връщането на земята, за която всички говорят, е в една точка на застой. Нашето земеделие продължава да запада, да загива. Хора, които през 1990 г. искаха да си купуват машини и си купиха и желаят да си направят частни стопанства вече се отказаха. Трябва всички да знаем, че земята, както иска Й. Йорданов и сегашният министър всеки да си я получи, точно ограничена не може да стане. Следователно ние трябва да отчитаме реалното положение в съвременното земеделие и в много скоро време да изработи една програма, която широко да огласи за виждането и проектите, които ние имаме в областта на земеделието. Искам да спомена някои неща в политиката, която води сегашният министър на земеделието. Аз живея от месец ноември в с. Горичево, Кубратска община. През 1932 г. аз бях окръжен агроном и създадох семепроизводно земеделско стопанство. То беше с едни много високи икономически показатели, благодарение на което беше одържавено и превърнато в държавно земеделско стопанство, което сега е наречено "Опитна станция по сортоподдържане и семепрозводство". След излизането на закон за земята всички хора като един станаха и искаха да го превърнат в кооперация. Мен ме избраха за председател на тази кооперация, само 5% има държавно участие. Обаче с министър С. Димитров и с неговия главен юрисконсулт не можахме да се разберем. Семепроизводството е най-интелектуалната част от земеделието и там човекът играе основната роля. В село хората не четат вестници, нямат време. Хората на село гледат само новините по телевизията в 20. 00 ч. и ето защо аз смятам, че БДЦ трябва да направи опит да се добере до телевизията и отвреме - навреме г-н Симеонов да се обаждат по телевизията. Ние трябва да разработим една земеделска политика. Искам да привлека вашето внимание върху факта, че в развитите страни земеделецът е защитен от правителството още преди да посее. У нас българският земеделец производител се ограбва от разните търговски фирми.
КОЛЕВ, председател на клуб ЛИБЕРАЛИ гр. Перник:
Искам да изкажа пълното си съгласие с изнесеният материал от г-н Симеонов и като допълнение искам да споделя своите виждания от събитията през последните два месеца. За сведения на колегите и гостите ръководя частна фирма и сключих трудов договор за три месеца като работник във фирма "Стомана". Г-н Симеонов много правилно изтъкна необходимостта, че средният българин с либерални възгледи да се превърне в един среден собственик. Притежаването на някаква собственост, в която всеки да положи своя труд, е от изключително важно значение за предстоящите ни политически изяви. Ние трябва да разполагаме с една точна и ясна икономическа програма, в която акцентът да бъда поставен не на идеологизацията. Разговарял съм с работници и от тези разговори става ясно, че те ще повишат своята производителност, ако участва под някаква форма в съвкупния обществен продукт. В програмата трябва да намери място реституцията на интелектуалния труд. На спедващите избори трябва да се явим като най-широки защитници, защото под една или друга форма ще се намерят много други партии, които да блъфират и да спекулират. Около псевдозащитата на синдикалните интереси се спекулира много.
БУТАНСКИ, гр. Койнаре
Ние сме с филиали в следните села - Койнаре, Чумаковци, Сухаче, Бяла Слатина, Враца и т.н. 0тносно въпроса, който дискутираме, относно политическата обстановка нашето виждане е в основни линии следното. С няколко изречения може да се изкаже всичко. Първо, нека напълно да отговорим инициалите си партия Либерали като идейно течение още от древна Елада, през Рим и Средновековието до тук. Обществено-политическата обстановка в България е тревожна и е сложна, но не е от наша полза. Минаха бури и който мина, все кла и преди всичко избива интелигенцията. Нашата страна е осакатена и откъм умове и откъм съзнание. Струва ми се, че до скоро ни пълнеха главите с всевъзможни глупости. Не може да вършиш нещо, без да осъзнаваш какво точно вършиш. Съзнанието на тази маса е много ниско. Трябва да се работи върху съзнанието на този народ. Бавна и трудна работа. Знаете каква е международната обстановка и какво става около нас. Мисля, че либералното учение е най-хуманното. Уважавай ближния си. В него има и голяма доза хуманност. Уважавай чуждото мнение! Трябва да стигнем долу до народа и да ни разбере обикновеният човек. Народът се нуждае от просвещение. Икономическо, културно. Нека по някакъв начин да се акцентира преди всичко върху съзнанието на обикновения гражданин.
СЛАВЯН САПАРЕВ:
Искам да започна с някои неща от доклада на г-н Симеонов. Докладът според мен беше много добре направен, много обширен. Най-важното е проблемът с кръглата маса. Това не е политическа кръгла маса. До голяма степен това е експертна кръгла маса. Аз лично смятам, че ако трябва да се прави кръгла маса, тя трябва да се прави на базата само на нашата икономическа платформа и да се на прави тази кръгла маса чисто икономическа. Това е единственото нещо, което можем да направим. Другото е с неопределена продължителност и сериозна експертна работа предварително. Не го виждам в момента как може да се осъществи при тази ситуация. От варианта кръгла маса виждам създаване на регионални кръгли маси. Навсякъде в страната има огромни проблеми и неуредици. В Пловдив те също са много големи. За битката "Подкрепа" - СДС знаете как се развива. Регионалните кръгли маси може би сега трябва да започнем. Може би сега трябва да започнем с регионалните кръгли маси. Това е по въпроса за кръглите маси. Има един въпрос, който се подметна на няколко пъти, но нямаше развитие. Проблемът за обединяване на всички центристки сили. Това е изключително важен проблем. Спомняте си на миналите избори ни биха. И пак ще ни бият, ако продължаваме по същия начин, ако не излезем като една достатъчно мощна коалиция. Трябва да разчитаме на отмятането, на прилива и отлива на съответния избирател. Дори и да прескочим 4%, това няма нищо да значи. Възможно ли е такова обединение на всички центристки сили? Преди малко се подхвърли въпроса са Зелената партия. Аз бих подхвърлил и Обединение за България. Това са партии от лидери. Всички членове са лидери и много трудно се правят такива обединения. Да излезем с призив за обединение е безсмислица. Да се направи някаква политическа кръгла маса на центъра според мен е рано. Според мен тук трябва да се въведат някаква поредица от консултативни срещи за изглаждане на всякакви противоречия, за постигане на някакви договорености и тук идеята на президента за национално помирение може би около нея трябва да са опитаме да направим тази гравитация. Някак си да поставим президента начело като обединителна фигура, за да спрат отделните лидери да се гледат накриво и това да проваля всяка една инициатива. Президентът в момента е единствената обединителна фигура, която можем да имаме. Трябва и като партии, и като БДЦ да се засилят консултациите с президента и групата от съветници на президента и по-често да излизаме с подкрепа на реалната политика, която в момента президента се мъчи да провежда. Още един въпрос остана неясен - групата Луджев, Собаджиев, АСП, Н. Василев. Това лято имах 4 пъти разговори с тази група или по-точно с хора от тази група. Считам, че НС трябва да оторизира ръководството за поддържане на едни много по-тесни връзки с тази група. Лично аз имам своите черни мисли и едно на ум като си спомням края на ВНС. Но независимо от това, не трябва да забравяме, че Собаджиев, Луджев са от основателите на СДС.Те са последните основатели. Ако и те се махнат, от това СДС вече няма да остане никой, който е бил основател на СДС.Tе все пак са малко по-умерени и мисля, че с тях бихме могли по-лесно да намерим пряката връзка, да намерим общ език. Те също ще имат нужда от подкрепа. Аз категорично не съм съгласен с Недялко Лазаров. Той казва, че не са необходими избори. Първото нещо, което си помислих, след като СДС спечели изборите и се направи този парламент, е: "Великолепно, те ще разчистят, ще свършат мръсната работа". Крайно време е да погледнем, че те вършат в мръсната работа, те не правят смяна на системата, те сменят господарите, те сменят собствениците. След една година преминаването на парите и реалната икономическа власт от едни ръце в други вече ще бъде завършено. Аз поначало мисля, че избори, проведени след година, година и половина ще бъдат равносилни едва ли не на ново започване на всичко от самото начало и при това в много по-лош вид. Аз не мога да говоря за цялата страна, но в Пловдив нещата както са аз съм дълбоко убеден, че след три месеца банковият капитал на Пловдив ще бъде в ръцете на един-единствен човек - председателя на СДС. Всички общински фирми работят за него, всички директори и управители на общинските фирми той ги е назначил. В момента икономическите промени стават неуправляеми. След една година ще бъде много късно. Струва ми се, че тази зима те има катаклизми. Профсъюзите може би ще свършат основната работа, но въпроса не е само в икономическите катаклизми. Просто енергийната криза и може би финансовите проблеми ще си кажат думата. Ние трябва да бъдем готови. Да създадем някаква предварителна готовност. Създаването на структури и организации по места и някаква готовност за обединяване на центристките сили. Мисля, че януари - февруари трябва да се стягаме за избори. Ние действително не можем да предизвикаме криза и остават връзките със синдикатите.
МАРКО ТОДОРОВ:
До известна степен и в подкрепа на това, което каза Недялко, аз виждам в неговите слова една много голяма загриженост за постигането на едни действителни, реални резултати от нашата работа. Миналата година, когато се постави въпроса да се обединим преди изборите, за да имаме някакъв шанс, ние не можахме да свършим тази работа, вследствие на което около 30% от гласовете отидоха на вятъра. Измина една година от това време. Трябваше да се очаква, че ние сме направили съответните изводи, поуки, помъдрели сме, порумняли сме и че сега по друг начин ще търсим възможност за една изява в политическото пространство. Когато теглим чертата се вижда, обаче, че БСДП е на една страна, ЗП е на друга страна и на практика в БДЦ останаха организации, които самостоятелна изява не са имали по-рано. За мен са напълно основателни тези притеснения, които изрази Недялко, защото при едни скорошни избори, както миналата година нищо не стана, така и сега няма да стане нищо. Ако става въпрос за оценка на политическата ситуация относно благодатност на почвата, която сега е налице, тя е благодатна. Но хвърлени ли са семената и кога ще поникнат това е друг въпрос. Когато искам да постигна определен резултат аз виждам, че ми липсва много. Едно от нещата, които ми липсва, е необходимостта пред хората да говоря твърде конкретно и да им кажа например какво не ми харесва и какво ще направя аз, за да се променят нещата. Какво ще направя конкурентно в сферата на политиката, образованието и т.н., ние не сме в състояние да кажем на хората. Аз не вярвам да има хора тук между вас, които да са подготвени и да отстояват определени виждания по конкретни въпроси. Трябва да има папки с подготвени законопроекти, корекции на съществуващи закони и т.н. Тази подготвеност ние я нямаме. Недялко казва, че ние не сме в състояние да вземе властта, то наистина е така, защото не сме подготвени нито с хора, нито с документи. Разбира се СДС в момента е в абсолютно същата ситуация. И те не са подготвени, министерството, което аз наблюдавам, е абсолютно некомпетентно. Хората там нямат понятие от средното и висшето образование. Те сега се учат. Може би ще се научат, може би ще излезе нещо, въпреки че законопроектите, които стигат до мен, са незадоволителни. Разбирателство се постига много трудно и трябва да се намери достатъчно енергична организация или група да забият кол и да кажат това са принципите, които нас ни обединяват и да търси постепенно обединяване на други организации, за да може това да стане са необходими редица ходове както за съставянето на експертни групи. Хареса ми идеята за кръгла маса. Това е една активна стъпка напред, която принуди СДС да заеме позиция на отбрана. Трябва да се замислят стъпки, които да покажат активното ни място. Мисля, че може би президентът се е доближил до нашата позиция, а не ние до неговата позиция. Аз лично винаги съм считал, че съм си променял позицията от както съм започнал да се занимавам с политика. Желев е много съществено фигура, и ако ние успеем да постигнем единодействие и по-тесни контакти с негови съветници тази възможност не бива да се изпуска. По въпроса за изграждане на местни структури на БДЦ винаги ме е е тревожела мисълта за координатори и опит отново да се спускат централизирани решения, да се изземат функциите на местни съвети от т.н. координатори. Организациите по места се страхуват от такова нещо. По отношение на вертикалните структури аз имам известни задръжки, но не искам да навлизам в подробности и организационни въпроси, които трябва да се разгледат в детайли. По отношение на вестника искам да кажа аз също съм доста скептично настроен относно възможността ние като политическа сила да издаваме вестник. Обикновено партийните издания не се котират високо. Не могат да постигнат необходим тираж и на практика ги купуват хора, които и без това са убедени в това, което правим. Аз смятам, че изключителна услуга ни правят вестниците на прес група”168 часа”, в-к "Труд", които имат масов тираж. На лице е една вълна, която трябва да яхнем. Трябва да се потърсят възможности да се яхне тази вълна. Смятам, че това е по-удачен вариант, отколкото да се започва от нула. В един вестник трябва да се започне с много средства и с рекламна кампания. Просто искам да изразя своята скептичност относно възможността да стартираме с наше собствено издания и в успеха на това издание.
БОРИС ИВАНОВ:
Ситуацията е парадоксална. Аз съм на мнение, че след като всички сме убедени, че така не може. Може сами да не сме в състояние да предизвикаме изборна ситуация, но трябва да работим в това направление. Много често всички казват трябва.
Очевидно ние, ако имаме претенциите да сме едно политическо тяло трябва да коментираме как да стават нещата. След като приемаме, че избори трябва да има и знаем как се правят горе-долу на такива НС, трябва да говорим как да разработваме платформата и как да създаваме апарат и как да набираме средства. Ние от своя страна твърдим, че имаме някакви експерти, но всичко е полулегално. Явно трябва да търсим експерти и те да предлагат програми и да покриват държавния живот и ние да умуваме как можем да ги направим обществено достояние и да са значими. Г-н Симеонов попита за нашето мнение за една евентуална конференция на БДЦ, на която да се върви към една по-голяма монолитност, защото в действителност седем и повече партии - те не могат да развиват самостоятелно структури. Струва ми се, че едно такова решение трябва да вземем. Що се отнася до обединение на БДЦ с други центристки сили, само бихме спечелили, ако, използвайки инициативата на президента и ако трябва да направим декларация и да търсим и някакви по-организирани форми за единодействие с центристките сили. На народа ще му допадне това, че ние горе се разбираме и не се караме кой да води бащина дружина.
ВЕСЕЛИН ПАНАЙОТОВ:
Аз разбирам онези от нас, които изразиха песимизъм, надявам се всичко това със силната инерция на СДС да бъде радикален представител на слоевете, които искат промяната. Разбирам и това, че именно поради тази инерция до сега всички битки са били загубени. Ние сме били правите, ние сме били по-умните, но в края на краищата нещата отекват така, че успяват отново да запазят и дори да укрепят позицията си. Това е бил досега кода на развитието от последните избори до няма да кажа ден-днешен, защото от десетина дни и може би най-вече след изказването на президента са едни симптомите на смущения в редовете на коравата партия. Симптомите като отказа на Сталийски, като мораториума на Татарчев и на вътрешния министър, като желанието да се направи нещо за помирението на българската църква. Това са дребни наглед неща, но те говорят, че наистина някои хора започват да осъзнават, че този краен десен радикализъм може да нанесе вреда дори и на личните интереси. Силите на недоволството като че ли вече укротяват маховика СДС, а силите на недоволството са много странни и са вече наистина сили на недоволството от едно ново управление. СДС вече създаде достатъчно политически и социални факти, които позволяват то да бъде оценявано и да предизвиква остро критично отношение към себе си. Говоря за това, че частният собственик, който разчиташе да стане средна класа е силно притиснат икономически от данъците, от тежки лихви и от разрушен пазар. От все по-затягащата се примка на обедняващия вътрешен пазар. За българския среден буржоа този стесняващ се вътрешен пазар е даже по-опасен, отколкото разрушените икономически връзки навън. Невъзможността на село да се създаде частно фермерско стопанство. Няма преференции, няма евтина техника, освен това техниката продължава да бъде в ръцете на уж ликвидираните ТКЗС и тя ще остане в тези стопанства, т.е. бъдещият фермер не може да завърти своята работа. Безработицата и най-страшното е особеното положение на българското чиновничество, особеното положение на държавата, управлявана от СДС, срастването на чиновническия седесарски състав с онзи капитал, който в момента съществува или който се внася. Това е страшен фактор за това как държавата наистина ще бъде разделена, поделена и разграбена от един тесен кръг от хора. Ако това нещо не бъде пробито, ако тези мъчнотии не бъдат превъзмогнати наистина, в най-скоро време ние ще имаме не онова демократично общество, а онова, което се нарича накратко бананова република. Това е по отношение на социално - икономическото положение. Има недоволство и има перспектива, но основната опасност това е все още неустановеното съзнание за това, че ние сме много, но сме слаби. Ние сме един разпокъсан племенен съюз и ако вождовете на всяко отделно племе не бъдат проникнати от съзнанието, че са равни между равни и че този племенен съюз трябва да стане племенен съюз на центъра ние няма да можем срещу силите, които ни противостоят да извадим онзи потенциал, който реално съществува и който е по-голям от тези сили стига да може да се постигне племенния съюз на центъра. Той може да се постигне само при признаването не пълното равенство на всяка от организациите и на всеки от тези, които ръководят организациите и при желание практически да се работи ежедневно. На мен ми се струва, че всичко, което съдейства за този племенен съюз не само кръглата маса, не само контактите, не само президента, не само тези алтернативни програми. При всеки такъв тежък социален и държавен въпрос срещу програмата на управляващите алтернативна програма на центъра. Срещу всяко тяхно радикално дясно решение компромисно наше решение. Ние не можем да проповядваме компромиса като начин, а ние да не го използваме, за да обединяваме около себе си колкото може повече съмишленици и избиратели. В общи линии за мен нещата, има реални фактори за промяна, но тези реални фактори за промяна са съществували и друг път. Много зависи от всички нас, но особено от първенците в центристките организации да си изберем един път на обединяване на основата на принципи, които да са алтернативни и които да дават по-плодоносни решения за националната икономика и за националния държавен живот, отколкото принципите и решенията на СДС.
ПЕТРАНКА ЕВТИМОВА:
Най-напред искам да приветствам Недялко Лазаров за това, че беше направил нещо като втори доклад. Беше си направил труда и го казвам това от каква гледна точка. Отдавна на мен ми липсва точно това. Ние обявяваме, г-н Симеонов ни говори за развитието на политическата обстановка, обаче дискусия се прави, когато са изказани най-малко две мнения. Желателно е да са три и повече и те са аргументирани така, че да може след това да дискутираме върху аргументите и върху това кой от вариантите и кое от твърденията всъщност се оказва най-вярното и най-правилното. Защо го казвам, защото на всички ние е ясно, че от един верен политически анализ на обстановката зависят и верните политически ходове на една партия. За тава на нас страшно ни липсват много добри политически анализи и така мисля, че няма какво повече да ви убеждавам директно давам предложение за в бъдеще, когато се събираме на Национален съвет да се представят поне два политически доклада и може например един доклад да е по-обща политическа обстановка, друг доклад да е по нещо конкретно да кажем нещо конкретно в ситуацията, както в момента конкретно се очерта сблъсъка между президента й правителството и СДС. Просто конкретни политически събития. Мисля си, че това е много важно и предлагам НС да вземе едно подобно решение. Второто предложение, което давам, е ИР да се натовари със задачата, след като се правят записи на всички наши изказвания, тези записи да се подлагат на някакъв анализ, за да е ясно какви мнения се очертават. Това ще ни дисциплинира и самите нас. Ние няма да сядаме тук и да се убеждаваме за неща, които ги знаем.
Докладът на г-н Симеонов е много просторен, много удовлетворителен, много обобщаваш. Недялко обясняваше, че наистина я нямаше социалната база, наистина хората не са почувствани достатъчно добре какво е тяхното бъдеще, каква класа са, защото ние се преструктурираме, но нямаме никаква класова структура. Ние имаме само разграждане на досега съществуващата. Ние наистина сме партия ЛИБЕРАЛИ, но има прекалено малко собственици в България, прекалено малко хора, които вече си имат частен адвокат, който да отстоява частните и лични интереси и който вече е либерал по манталитет, за да гласува за либерали. Ако аз си работя, ако си имам някаква хубава професионална работа кое ще ме принудени да правя контрапрограма. Примерно кое ще ме принуди да изровя всички законопроекти по земеделието, всички нормативни актове да изровя, да прегледам, да обобщя, да направя контра закони, ако аз не съм с някаква перспектива, че аз съм например в един кабинет в сянка и утре аз при едни евентуални избори в коалиция или не, аз не отивам на това високо ниво и аз вече не работя върху провеждане на това, върху което съм работила като проектозакони или като проектопрограма. Значи може да се работи само с тази перспектива, аз, просто виждаме, че и в СДС се работеше с експерти. Там нямаше никакви перспективи експертът да е нещо друго, освен човек, който или го слушат или не го слушат в зависимост от това дали им харесва това, което казваш, или не им харесва. Ние също никога не можем да привлечем експерти, които да работят задълбочено и да работят за някаква политическа кауза, ако те всъщност след това нямат и някаква евентуална политическа кариера. Трябва много сериозно да се работи с експерти, но по този начин. Освен това от различни партии хората, когато участват в едни експертни съвети мисля, че когато един колектив добре се сработи тези политически пристрастия ще отстъпят на заден план. Това е един от начините да се избягват противоречията в различните партии.
Ние излязохме от изборите, без да си направим един хубав анализ защо не спечелихме нищо, но си мисля, че ние развалихме това СДС - либерали също без да си дадем ясна сметка защо го разваляме и какви са последиците от това. Ето например единият факт е, че ние, щом толкова лесно след изборите се разделихме, значи не е имало кой знае какво да ни обединява. Това е нещо, което може да се предположи. Когато правим програми на БДЦ мисля, че партиите трябва да си имат ясни програми и тогава програмата на БДЦ да бъде върху основата на програмите на партиите, а не обратното. Получава се опасност от размиване и не знам това дали ще е добър вариант преди избори и след избори.
ВЕСЕЛИН ПАНАЙОТОВ:
Става дума за това, че усещането от станциите от чужбина, които слушам, е, че в света се заражда един интерес към алтернативно разрешаване на проблемите не чрез СДС, а чрез друга група разумна, центристка, за каквато се мислим ние. Струва ми се, че този интерес трябва да се използва. Много партии и политически сили в чужбина са готови да ни помогнат. Пробивът на Желев е симптоматичен. Аз не смятам, че сега партия ЛИБЕРАЛИ автоматично ще влезе в Либералния съюз, но просто порастват възможностите й и ми се струва, че тук една наша активност на партия ЛИБЕРАЛИ и на БДЦ да свързват по-тясно своето политическо мислене и своите политическа акции с търсене на разбиране на това политическо мислене само ще бъде от полза на бъдещите политически възможности.
ИВАН ХРИСТОВ:
Искам да направя една констатация, която напоследък я правят много от политически активните. Мисля, че въпреки, че в началото, когато ние създавахме партия ЛИБЕРАЛИ ние заявихме, че сме дясно центристка организация сега може би под влияние на някои политически лидери в БДЦ изместихме се доста по-вляво от предварително заявените позиции в политическото пространство. По много въпроси или по по-голямата част oт въпросите, които касаят обществото им позициите на БДЦ съвпадат с почти или изцяло с позициите на БСП. Тук нашата роля като че ли е доста пасивна, за да можем да балансираме това залитане вляво. Става дума за конкретни неща като ваучери, съвпадане напълно нашите позиции по принцип със синдикализма като някаква политическа позиция. Като че ли социалдемократите заеха нашите позиции в определени моменти, а ние заехме техните. По този начин ни е изпускаме младата, по-интелигентна част от електората, която е по-радикално настроена, но разочарована от крясъците и от антикомунистическата риторика на СДС и всъщност губим шансовете си да овладеем тази млада част от населението. Искаме да ни кажете позициите на БДЦ и защо така се получава, че позициите на БДЦ напълно съвпадат с позициите на БСП и не е ли това едно отстъпване от нашите първоначално заявени позиции.
ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ:
Бих искал да кажа няколко думи не толкова по същността на анализа направен от председателя на партия ЛИБЕРАЛИ и БДЦ, още повече, че в тези анализи до сега и лично аз съм участвал и напълно споделям, изложените позиции от г-н Симеонов. Аз бих искал да кажа няколко чисто практически неща и точно с такава цел и с голяма радост дойдох тук. Първо, да се видя с хората, които представляват клубовете на партия ЛИБЕРАЛИ в страната. За мен това е особено важно, още повече, че аз съм един от тези хора в БДЦ, които споделят идеята за една здраво организирана, структурирана, национална организация на БДЦ. От наша страна това, което правим засега е недостатъчно. Тук, изслушвайки някои от изказващите се, аз просто бих искал да задам въпроса - от това, което чух, имам усещането, че някои хора не са се срещнали с останалите представители на другите политически сили от БДЦ. Веднага искам да кажа като самокритика - да, понятието национална координация засега е само намерение. Мен ме интересува прагматизма на създаването на една силна политическа организация каквато трябва да бъде БДЦ и именно тези хора да бъдат екипа, на който можем да разчитаме. Искам всички либерали да имат самочувствие и те трябва да познават персонално хората, които носят центристкия политически заряд, носят тази позиция. На първо време на нас ни трябва минимален актив. Беше поставен въпроса за създаването на центристки вестник. Аз отстоявам мнението са създаване на вестник. Вестниците, които ги има на пазара, т.е. за журналистите ние ставаме интересни, те идват и искат да ни отразяват.
Единствената реална, истинска парламентарна опозиция на СДС е БСП. Естествено, че ние сме опозиция на управляващите и е естествено, че има съвпадения и смятам, че не са от идеологическо естество, по съдържание. Що се касае до това, че в БДЦ АСО /н/ естествено е в лявото пространство и ние сме организация, която е социалдемократическа. Когато беше направено изказването, че БСДП заема малко по-десни и по-либерални позиции, аз не бих искал да коментирам. Позицията на БСДП не е позиция, каквато подобава на една социалдемократическа партия. Трябва да се търсят контакти с хора и от ОСД, и с хора, които в момента не са никъде, но са бивши членове на БСП или на БКП. В края на краищата, когато ние изградим тази мощна политическа организация и му дойде времето за това, за което преди малко стана въпрос, в политическия анализ всеки може да определи себе си кой го привлича.
.jpg)
Twitter
Facebook
