НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ
на Българска партия ЛИБЕРАЛИ
25.03.1995 г., София
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Уважаеми дами и господа, откривам заседанието на НС на БПЛ. Раздадени са ви, доколкото зная, дневния ред, друго какво?… За кворум ни трябва един човек, но го очакваме всеки момент. Но за да не чакаме всички останали, аз предлагам да започнем, без да извършваме процедурата "гласуване", за да бъдем стриктни. Съгласни ли сте така да процедираме – до влизането на човека, който ни е необходим за кворум, да не гласуваме, но да започнем? Има ли някой, който да възразява? … Не виждам никой да възразява, да започнем без процедурата "гласуване".
По предложения ви проект на дневен ред за първа точка се предвижда приемане на нови клубове, втора — обсъждане на политическите аспекти на подписаното споразумение с БСП, трето — обсъждане доклада на работната група за подготовката на конгреса и четвърто — разни. Има ли предложения за включване на нови точки в този дневен ред? … Още веднъж питам — има ли предложения за включване на нови точки към този дневен ред? … Няма.
Така или иначе точката за обсъждане на политическите аспекти на подписаното споразумение и обсъждането на доклада на работната група за подготовката на конгреса, тези две точки не могат да отпаднат. Втората точка — обсъждане на подписаното споразумение бихме могли да започнем разискването, през това време се надявам, че ще имаме вече кворум и ще проведем гласуване и на дневния ред, ще извършим процедурата — приемане на нови клубове и ще приемем и, има една подготвена декларация относно Бялата книга на правителството на Жан Виденов. Проект за декларация на Националния съвет. Съгласни ли сте с тази процедура на действие? Някой възразява ли? Да даде знак. Не виждам никой да възразява.
Раздадено ли е споразумението? Да се раздаде споразумението на членовете на НС… 15 минути за запознаване със Споразумението, което сега ще ви бъде раздадено. … Предупредени сме от пожарната за една много солидна глоба, ако пушим в залата и включително и ако пушим в коридора. Пуши само в кафенето отсреща.
Сега да ни уведоми какъв е кворума давам думата на Еленко Божков, преди да започнем вече гласуването. Казаха, че имаме кворум.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Да, на заседанието присъстват, са се регистрирали 32 души. Това е цифрата, която отговаря на кворум от 2/3 съгласно утвърдената или приетата на миналото заседание процедура, според която ние имаме редуциран кворум заради писмено подадените заявки. Аз мисля, че няма смисъл да повтарям тези, които бяха подали писмено заявки, устните заявки за оставка. Регистрирани са за участие 32 члена на НС, следователно кворума от 2/3 е спазен. Заседанието може да започне, НС може да взима решения.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Има ли процедурни въпроси във връзка с кворума? … Няма. Имаме раздаден проект за дневен ред. Предложения по раздадения проект? … Няма.
Който е съгласен с предложения проект за дневен ред да бъде дневен ред на днешното ни заседание, моля да гласува с вдигане на ръка… Свалете си ръцете. Против? … Въздържали се? Няма. Приема се единодушно дневния ред.
Първата точка е приемане на нови клубове. Документите къде са за новите клубове? … г-н Борис Иванов, който изпълнява задълженията на национален координатор. Два клуба имаме да приемем.
БОРИС ИВАНОВ:
При нас има документите на два клуба, макар че за периода от миналия НС така имахме обаждания от страната и от нашите координатори за около 10 клуба — 3 в Благоевградския регион и на други места, но просто не са сколасали хората да предоставят документи, а ние вече сме изработили, имаме уточнена процедура за приемане на клубовете, а и представителство тука.
Днес тук присъстват представители на двама новоучредени клубове, които трябва да приемем. Единият е от гр. Стралджа. Учредителният протокол е пред мен. На 18 януари е учреден клуба. Събрали са се 12 души, които са се запознали с документите на БПЛ, както и, всички те са участвали в предизборната кампания на ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ. За председател на клуба е избран Иван Петров. Тук ли е представителят от Стралджа?…
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Е, нали ги каних. Цеко, и тебе те каних.
БОРИС ИВАНОВ:
Ами да заповяда г-н Иван Петров, ако … Добре. Нали знаете, че това деление е съвсем условно, сега не галерия и президиум.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Каним г-н Цеков да дойде тук. Заповядайте, г-н Цеков.
БОРИС ИВАНОВ:
Г-н Иван Петров — председател на клуба в Стралджа е роден на 19.02.1962 г. в гр. Стралджа. Тук следват много подробни данни. Завършил е средното си образование в гр. Стралджа. По-късно придобива специалност "радио и телевизия". Не е членувал в други партии, неженен, неосъждан. Бил е член на Ямболския клуб за демокрация през периода 1990-92 г. Председател на предизборния щаб на ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ в община Стралджа през изминалите избори. В момента е безработен.
Ако имате някакви въпроси към председателя на клуба г-н Иван Петров, както и към, тъй като на учредяването е присъствал и регионалния координатор Стоян Петров. Има ли някакви въпроси, засягащи клуба в Стралджа? … В такъв случай, за да спазим процедурата, моля членовете на НС, които са съгласни клубът в Стралджа да бъде приет като клуб на БПЛ, да гласуват…. Против? … Въздържали се? … Владо като въздържал се.
Казахме, че при нас има документи за учредяване на още един клуб в Габрово. В този случай съм длъжен едно пояснение да направя. Там ние имаме един клуб с председател г-н Георги Ганев, но си спомняме случая в Г. Оряховица, където при наличие на клуб на БПЛ се създаде още един, всъщност може би конгреса и промените в Устава ще изяснят механизма и структурата — дали ще се промени вертикалната структура на клубовете — и как да стои въпроса въобще с координацията между местните структури.
Така. Учредителният протокол е пред мен. Присъствали са 8 човека, като за председател на клуба е избран г-н Светлозар Тодоров. Присъствал е и регионалният координатор г-н Костов.
Г-н Светлозар Тодоров, ако е тука… Да… Роден е на 23.01. 1966 г. в Търново. Майка му, баща му — това са подробности — смятам, че не е необходимо да чета. Завършил е през 1989 г., но тъй като е писмен текст, аз като даскал трябва да разчитам почерци, но не се справям много добре… и работите до момента като участъков фелдшер. Женен, с едно дете.
Някакви въпроси към г-н Светлозар Тодоров — председател на новоучредения клуб в Габрово? Илия?
ИЛИЯ ДЖАМБАЗОВ:….
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
И аз имам един въпрос. Той е свързан с личния състав на този клуб — кои са, какви хора са, членския състав на клуба. Кои хора са, какви са? И второто нещо е — с г-н Ганев познавате ли се, поддържали ли сте контакти, изобщо как е? Повече да ни запознаете по този въпрос.
Владимир Димитраков има въпрос.
ВЛАДИМИР ДИМИТРАКОВ: …горе-долу в тоя дух. Какво налага създаването на втори клуб в Габрово?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Значи въпросите станаха четири.
СВЕТЛОЗАР ТОДОРОВ:
Някои от въпросите могат да се обединят и отговорите също. Аз съжалявам, че нямам това удоволствие да познавам г-н Ганев — другия председател на другия клуб в Габрово. Може би това с течение на времето ще се избегне така, като и ще даде една възможност за някакво продължение на работата. Сега, колкото до членовете на клуба, познавам ги достатъчно добре, може би, аз не знам г-н Симеонов точно какво има конкретно го… Това са хора, които са с професии от различните сфери на икономиката. По-скоро обикновени работници, може да се каже, и служещи също така има, мои колеги. Друго нещо допълнително? Ако отговорът ви задоволява.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Въпросът, който зададе Владимир Димитраков, за създаването на друг клуб при положение, че имаме вече клуб, мисля, че аз трябва да отговоря. Ние в София имаме 17 или 18 клуба някъде и тези клубове не поддържат никаква връзка помежду си, реална. Ние нямаме регионална такава структура в София, която да обединява тези клубове, хоризонтална такава структура. Това са въпроси, които бяха поставени на конференцията ни през миналата година и се разбрахме, че в устава ни трябва да настъпят някои промени, за да имаме нормативна основа, уставна основа за изграждането на такъв тип връзки в общата организация на партията. Габрово, който е ходил и знае — Габрово е един много голям град. Един от най-големите градове на България. Тук аз умишлено запитах какъв е състава. Както виждате, става дума за друг социален срез, клуб в друг социален срез. Георги е от сферата на интелигенцията, на художествено-творческата интелигенция човек и е естествено представители на работнически среди, на други социални групи, да не са имали досега контакти. Така че създаването на нови клубове в големи градове е естествено. Би било неестествено, ако създадем нов клуб в едно селище, където всички се познават и би било неестествено, ако имахме нов клуб при положение, че новият ни клуб всъщност е в тесни връзки с предишния клуб. Тогава биха могли пред нас да възникнат редица организационни въпроси защо се получило така, че клуб от една среда от познати хора всъщност се дели. Тук не става нещо такова. Така че този организационен проблем трябва да бъде осмислен за конгреса и в устава ни трябва да настъпят съответни корекции. Аз се чувствах длъжен да отговоря на въпроса, зададен от г-н Димитраков.
БОРИС ИВАНОВ:
Георги също иска думата.
ГЕОРГИ ГАНЕВ:
Искам да отговоря на моя приятел Илия Джамбазов. Илия, една българска поговорка казва, че "Клин клин избива". На конгреса ще има три клуба, да знаеш.
БОРИС ИВАНОВ:
Други въпроси към председателя на новоучредения клуб или други мнения? Г-н Шишков.
МИХАИЛ ШИШКОВ:
Аз не познавам този клуб. Разбира се, че след като те са изпълнили уставните изисквания за учредяване на клуб съгласно сега действащия устав, би трябвало, ако нямаме забележки пак свързани с нарушение на устава и на морала, да го приемем.
Бих дал един пример. Наистина, че в гр. Плевен има два клуба. Те възникнаха, бих казал, между хора, които нямаха някакви противоречия между себе си. Просто единия клуб се събра с учители, лекари, хора, които са в един вид професия, а другия клуб предимно така се очерта повече с хора не с висше образование и малко така инженерна интелигенция. Но от една страна, ето, хора, които са идвали в Плевен, в т.ч, и председателя на партията знае, че ние имаме един младежки клуб "Европа" със собствена база, в който има няколко десетки хора предимно от младежка възраст, които в основата си участваха и в кампанията. Сега, те също искаха да правят клуб, аз не стимулирах това тяхно желание, тъй като вече става много да се създават в един град 3, 4 и повече клуба, колкото и да е голям града. Аз изхождах от това, че идва конгрес. На този конгрес, ако бъдещият устав, нали, аз съм член на комисията по подготовката на устава, ако той даде някаква нова формула на местна структура — било общинска организация или нещо подобно, то тогава бих прецизирал структурата, но независимо от личните подозрения и мотиви, на който и да е, след като има хора, изявили волята си да учредят клуб, аз лично ще гласувам за такъв клуб, независимо от нюансите, които произтичат в тълкуванието на този акт. Свърших.
БОРИС ИВАНОВ:
Благодаря. Илия.
ИЛИЯ ДЖАМБАЗОВ:
Като гледам Ганев, колегата от Силистра, аз, Владо, колегите от Русе, окончателно се убеждавам, че процесите, които се развиват в партията, не са много здравословни и без да имам никакво негативно отношение към колегите, моля да ме извини, ако така възприеме моето гласуване, аз ще бъда против.
БОРИС ИВАНОВ:
Ако няма други или има? Стоян.
СТОЯН ПЕТРОВ:
… партията. Идват общински избори. Ние направихме няколко прецедента вече да приемаме по няколко клуба от един град. В София има централно ръководство на партията, тук може да имаме колкото си искаме клубове. Идват общински избори. Два клуба в един град, след като не се разбират, кой ще води общинските избори там?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Сега, защо трябва да излизаме от предпоставката — които не се разбират? Те не се познават. Много ви моля. Аз не виждам проблема, в който виждам толкова вдигнати ръце. Не виждам проблема. Къде е проблемът? Ходил ли е някой в Габрово от вас? Вървял ли е, там колко са — 15 км, докато мине из Габрово, за да разбере, че е съвсем естествено това нещо? Сега, момент, тук поред бяха вдигнати ръце. Значи — Светлана, Еленко, Борис, Владо.
СВЕТЛАНА ШАРЕНКОВА:
Аз имам само една реплика към Илия. Съвсем не виждам никакъв драматизъм от това, че партията се увеличава, че идват нови клубове. Според мен никъде, в нито една партия това не би било подлагано като някакъв проблем. Не би било поставяно на тази плоскост, че това е някакъв проблем. Колкото до това дали да има един или няколко клуба в една община, според мен това става с налагане на идеи, с отстояване на някакви принципи, а не с чисто организационни механизми — единият клуб да бъде изолиран от партийния живот. Ние имахме конференция миналата година. На тази конференция приехме хоризонталната структура. Друг е въпросът, че не сме я развили. Така, че тези клубове могат да направят и общински, могат да направят и областни или окръжни свои структури и да работят заедно. Мисля, че идването на нови, млади хора, а аз виждам тук от справката, която изчете Боби, че това са все млади хора — това е едно много добро нещо за партията ни.
БОРИС ИВАНОВ:
От искащите — Владо, хайде, аз пререждам малко, Владо, след това Борис и г-н Милев.
ВЛАДИМИР ДИМИТРАКОВ:
Г-н Симеонов попита къде е проблемът. Естествено, че проблемът не е в това, че има нов клуб, че има увеличение на членската маса. Дай, Боже, това да е непрекъснато и споменаването на такива аргументи е чиста демагогия. Проблемът е именно в това, че двата клуба не се познават. Какво значи това? Че този, който създава клуба, умишлено прекъсва връзката, не дава да им се осъществи връзката, за да не могат тези досегашни членове да кажат на новите какво е в тая партия, какво става, има ли смисъл да членуват в нея.
БОРИС ИВАНОВ:
Сега, аз действително, то е хубаво да се изчистват проблемите, ако дискусията ги изчиства, е добре. Г-н Борисов.
БОРИС БОРИСОВ /Дупница/:
Както 1991 г., така и сега на тези избори основната работа от предизборната агитация беше изнесена основно от младежи от Дупница. Особено от младежи. Даже в един момент, точно както Мишо каза, мислех, че може би е момент, в който ние трябва да минем на системата или точно вече към клубовете, формирани в дадени градове, да се организират и младежки клубове на БПЛ. Така че, във всеки случай някои такива подтекстове, които се хвърлят в случая, мисля, че нямат място. Ако не бяха точно тези млади хора да работят за предизборната кампания, всъщност в Дупница ние имаме точно за града 2,9 % и някога бяха пак така и няма да, знам ги хората наизуст по имена. Всъщност не съм направил все още такъв младежки клуб на БПЛ, но мисля, че е крайно време да постави въпроса дори и така, защото не се знае точно от тях колко бизнесмени ще станат, колко какви ще станат и т.н., и т.н., Но във всеки случай с младежта трябва да се работи, не само защото съм учител, естествено. Извинявайте за…
БОРИС ИВАНОВ:
Христо.
ХРИСТО МИЛЕВ:
Ние направихме една много хубава дискусия по приемането на този клуб от Габрово. Имахме и опита с Горна Оряховица и на изборите не се оказаха някакви разминавания между двете формирования специално в Горна Оряховица. Според мен въпросът с приемането на клуба е принципен — дали този клуб отговаря на изискванията на устава, дали той е сформиран според изискванията, за да не стане в един момент да не бъде легитимен. Доколкото разбирам, работата е свършена, клубът си отговаря на изискванията и се създава. Защо трябва ние да почваме в момента кой ще води бащина дружина? Ами аз не виждам никакъв проблем в цялата тази работа. В момента има си хора — 5 човека, създали са си клуба, искат да бъдат към БПЛ, ние какво да им кажем "Недейте идва"? Ами в едно село, където примерно нямаме никакви структури в цялата община и дойде човека и каже: "Аз искам да съм либерал и споделям тези идеи", ние какво да му кажем: "Ай, сиктер оттука, бе. Махай се, заминавай си. Ти не си от нашите". Ами не може така да се подхожда според мен. Ако има нещо за изглаждане, нека да се изглажда от ръководството на партията, но там, когато има събрани 5 човека и има други събрани 5 човека и са си направили клубовете, ами, че дайте да ги уважаваме тия хора в края на краищата. Благодаря за вниманието.
БОРИС ИВАНОВ:
Г-н Светлозар Тодоров иска да…
СВЕТЛОЗАР ИВАНОВ:
Аз не знам дали е прието да задавам въпрос, но бих искал да се обърна към другия председател на клуба в Габрово и нека той да вземе някакво отношение. Мисля, че е съвсем резонно и така ще се доизяснят доста тук от останалите въпроси.
БОРИС ИВАНОВ:
Сега, аз пак казвам, че дискусията така ненужно се удължава, но пък не мога да спра тези, които искат да си кажат становището. Кольо Папазов и после Христо. Г-н Папазов, имате думата.
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
Завършекът на моето изказване след една минута ще бъде предложение процедурно за прекратяване на дебатите. А преди това, за да има и …. на устава …. член на БПЛ може да бъде всеки български гражданин, който …. друга политическа организация. Ограничителни права по повод клубове няма. Чл. 12. — Клубовете са равнопоставени. Клубовете от едно населено място, община или област могат да се самоорганизират за решаване на въпроси от общ интерес, като уведомят за това ИБ. Този член предполага вътре в себе възможността за съществуване на много клубовете. Така че аз не виждам опасение и се страхувам, че тези хора, които за първи път ни виждат НС, не познавайки кухнята му, ще останат с убеждение, че ние нещо не харесваме в самите тях. Затова внасям процедурно предложение за прекратяване на изказванията.
БОРИС ИВАНОВ:
Ама нека да спазваме другата процедура, всъщност…
ВАСИЛ ПАЛАКАРКИН:
Общо-взето в нашата страна се забравя какво е приказвано преди. Едни хулеха Конституцията навремето, сега я хвалят и защитават. Други говореха против "Екогласност", сега го защитават. Ние тук на всяко национално съвещание сме приказвали, че трябва да правим клубове, да имаме членска маса, която да тежи на обществено-политическия кантар. В този смисъл аз приемам роенето на клубовете. Нищо не пречи да се обединяват. Подкрепям предложението за прекратяване на дебатите и да приемем хората.
БОРИС ИВАНОВ:
Ами в такъв случай нека все пак Христо, ако иска да каже, ако внесе съществен елемент г-н Грозев, да му дадем думата и да не гласуваме, че трябва да спрем дебатите, а направо за клуба. В такъв случай, тъй като не виждам други да изказват противното мнение, който от членовете на НС е съгласен клубът, учреден с председател г-н Светлозар Тодоров да бъде приет, да стане член на БПЛ, моля да гласува… Който е против?…. Въздържали се? Трима. Благодарим ви. Клубът в Габрово с председател г-н Тодоров е вече редовен член на БПЛ. Честито.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Председателите на двата новоприети клуба заедно с всички останали могат да участват съвсем спокойно в разискванията по останалите точки в дневния ред.
Свършихме с точка първа, преминаваме към точка втора — Обсъждане на политическите аспекти на подписаното Споразумение с БСП.
Това споразумение ви е раздадено. Вие се запознахте с него. Аз ще кажа няколко думи.
Основната цел на това обсъждане е да формулираме становища, които да послужат при подготовката на документите за Конгреса.
Първо, какви са фактите около подписването на това Споразумение? Между ПС и БСП беше подписано предизборно Споразумение, което даде лошо отражение върху изборните резултати на ПС. Малкото време, с което разполагахме, не даваше възможност да се диференцира в масовото съзнание ПС като различна специфична политическа сила. В това Споразумение — предизборното — имаше една точка, че ще последва споразумение за следизборно сътрудничество. Преговорите с БСП за неговото подписване бяха трудни. Трудностите идваха и от ПС, който непосредствено след изборите беше в неясен състав. Съществуваше въпросът какъв политически субект е ПС, кои организации членуват в него и кои не? Имаше изявления от страна на ОПТ и ПНБ, които внасяха значителен шум в обясненията. След отпадането на ОПТ и ПНБ, значителна част от въпросите около състава на ПС се изясниха. Тогава в ръководството на БСП възникнаха множество колебливи становища въпреки категоричното разбиране на Жан Виденов, че Споразумението с ПС трябва да бъде подписано. Разбирането на Жан Виденов беше обусловено от предизборното Споразумение. Там се предвижда, както вече споменах, сътрудничество след изборите. Трябва да се изпълнят поетите ангажименти към ПС, независимо от постигнатия от ПС изборен резултат. Противниците на Споразумението в БСП се водеха от друга логика — ПС не ни трябва, ние спечелихме изборите, потребност от тях нямаме. Имаше и други, които казваха: "Да подпишем споразумение с всички, които желаят — ДАР, такива нагласи имаше и в нов избор и чак тогава с ПС". По времето на предишното заседание на НС в ръководството на БСП не бяха взели решение ще подпишат ли споразумение с нас или не. За да не ангажираме НС в никаква степен, ИБ реши тогава въпросът за Споразумението с БСП да не се обсъжда. Ако вземехме решение за подписване, а БСП се съгласеше или не, щеше да излезе, че ние сме били твърде припрени. Искали сме да подпишем нещо, което е или подписано, или неподписано — това няма значение. Натискали сме се. Ако вземехме решение против, това автоматично ни изправяше пред поредица от проблеми, за които НС тогава нямаше нито време, нито сили да се занимава в рамките на едно заседание, а пък мисля, че и в рамките на една поредица от заседания. Споразумението беше подписано в делови порядък. На заседание на Политическия съвет на ПС беше взето решение от името на ПС то да бъде подписано от председателя на БПЛ. Такова беше искането и на ръководството на БСП. ПС да се представя в Споразумението от ЛИБЕРАЛИТЕ. Не искаме — казаха те — да бъде представляван ПС от председателите на другите организации. Споразумението е пред вас. Ще обърна внимание на два момента.
Първият. Хората, които предлагаме за включване в система на изпълнителната власт, ще работят там съгласно програмата на демократичната левица. Следователно, те участват във властта в качеството си на експерт, но фактът, че са предложени от нас, означава наш политически ангажимент.
Второ. Създава се работна група, която да работи по Споразумението. От групата, освен с кадровите въпроси, с които трябва да се занимава за хората, които предлагаме да бъдат включени в системата на изпълнителната власт, тя ще трябва да конкретизира и проблемите за предстоящите избори за местна власт — какво ще бъде това сътрудничество с БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" и ще има ли сътрудничество?
Споразумението, следизборното споразумение с БСП, има стратегически политически последствия за БПЛ. И аз съжалявам, но хора, които знаят, че имат особено мнение по някои от въпросите на това Споразумение, в момента излязоха от залата. Съжалявам, че те не са в залата и след това ще бъда, може би, принуден отново да повтарям някои неща.
ВЕСЕЛИН ПАНАЙОТОВ:
Петко, прощавай, не може ли да ги поканим все пак?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Ами, Христо, ти ще свършиш ли тази работа? Покани ги.
Извинявайте за паузата, но е важно все пак да бъдем единни.
Все пак е важно да си продължим нашата работа. Прочитам последното си изречение и продължавам нататък.
Споразумението, подписаното споразумение има стратегически политически последствия за БПЛ. Вярно е, че то е между ПС и БСП. Но отново подчертавам онова, което вече казах на предишното заседание на НС — ПС представлява по същество БПЛ, която е в развиващ се съюз с Клуб "Ст. Стамболов", а клуб "Ст.Стамболов" ще се влее в БПЛ. Отечествения съюз и ДСЖ са обществени организации, които въпреки достойнствата им са си обществени организации. ПС представлява по същество в своята структура и като политически субект представлява всъщност нашата партия. Каквото и да е съдържанието на Споразумението, за обществеността то е знаково. ПС, респективно БПЛ е в съюз с БСП за изпълнителната власт. Каквито и обяснения да даваме покрай този факт, фактът си е факт.
Трябва да си кажем няколко неща. В България 5 години след началото на голямата промяна има една партия — БСП. Те управляваха 45 години, управляваха явно или неявно през последните 5. Възможно е да разглеждаме и правителството на Филип Димитров като правителство на груба и некомпетентна опозиция, а не толкова като правителство на управляваща политическа сила. До голяма степен днешната ситуация, днес — ’95 година, прилича на положение през 1989 г., само че днес бившата БПК управлява в условията на нова Конституция и при действието на демократични механизми. И нещо много важно — при съществено различна температура на политическите страсти. Едно беше приливна вълна, която махаше навсякъде от власт комунистическите партии, навсякъде в Източна Европа, друга е температурата на обществено-политическите страсти на населението. По моя преценка, не ангажирам никого, разнобоят, некомпетентността и неготовността за поемането на реална отговорност за управлението сред опозицията е просто отчайваща. Печално е, но е така. За да се изгради наистина реална друга партия, която да бъде в състояние след няколко години да се противопоставя на БСП, на съответното й кадрово и политическо равнище, е необходимо тази партия да се съобразява с реалностите в страната. В този смисъл Споразумението с БСП е от изключителна важност за БПЛ. Споразумението има своите плюсове и минуси.
Положителните неща в него са няколко. Ние като либерална партия защитаваме онези позиции, които дават възможности за разгръщане на индивидуалните качества в обществото и в този смисъл смятаме, че обществения прогрес е резултат на множество индивидуални успехи. И в този смисъл първото от положителните неща — значителни части от успяващите хора в България, успяващи в бизнеса и културата, не биха успявали, ако са в конфронтация, опозиция със законодателната и изпълнителната власт. Тези хора биха искали техните интереси да бъдат защитавани от политическа партия, която не ги поставя в конфронтация с властта и чрез която биха искали да се вземат такъв тип решения на законодателната и изпълнителната власт, които им позволяват повече да успяват. Тук пренебрегвам …
1, Б стр.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Подписаното Споразумение с БСП дава възможност на БПЛ да привлича в редовете си успяващи хора.
Второто положително нещо — Споразумението ни позволява да включим в системата на изпълнителната власт, макар и не много хора, които с участието си в нея ще добият управленски умения и по този начин ще увеличат управленския кадрови потенциал на партията. Този потенциал, трябва да си признаем, не е голям. Сега в момента, когато можем да предлагаме хора за участие във властта, ние изпитваме сериозно затруднение. Ние нямаме хора за места, където ни искат. Нямаме подготвен човек, който да е в състояние, например, да стане началник-отдел в някое министерство. Просто имаме за някое, а за всички останали нямаме.
Трето — участието във висшия ешелон на властта /засега това са трима души — Г. Файтонджиев, Е. Божков, Св. Шаренкова/ значително увеличава възможностите партията да оказва влияние при вземането на решения в изпълнителната власт и ни отваря вратата за по-преки контакти с Народното събрание, където бихме могли да внесем и законодателни предложения.
Четвърто. Участието във властта разширява мотивацията за реална дейност в местните структури. Те ще знаят, че има сфери, където биха могли да решават възникнали в тяхното селище проблеми чрез участниците във властта от страна на БПЛ.
Пето. След Споразумението ние подобряваме възможностите си да оправим най-сетне дълга си, финансовия си дълг към десетки, стотици хора от цялата страна, които участваха в предизборната кампания за 37-мо Народно събрание.
Шесто. При мъдро обмисляне от наша страна ще можем да разчитаме поне на десетина кмета в местните избори.
Седмо. Споразумението ни отваря път за уреждане на битовите въпроси на партията. Нов офис за централата и клубни помещения за местните структури.
Какви са опасностите за БПЛ след сключването на Споразумението? Или рисковете?
Първо. Има опасност от загуба на идентичност за БПЛ. Какви сме ние? Управляващи или опозиция. Ако сме управляващи, защо участваме в управлението? За да реализираме програмата на БСП? Какви либерали сме тогава? Ако сме опозиция, каква опозиция сме, щом имаме хора във властта и сме подписали споразумение с тези, които управляват?
Второ. Споразумението ще постави, а някъде вече това е станало, в трудно положение местните структури. Нашите хора са създавали СДС-тата по места. Някъде са били в остра политическа и което е по-лошо — в междуличностна конфронтация с представители на БСП, а сега трябва да носят последствията на подписаното споразумение. Това ги поставя в некомфортно положение в микросредата им, референтната им група, сред местната общественост.
Трето. Значително се стесняват възможностите за политически диалог, контакт или съюз с антикомунистически и некомунистически партии както на централно, така и на местно равнище.
Четвърто. В членския състав на партията ще настъпят значителни промени. Очакваме при нас да дойдат бизнесмени и мениджъри с различни биографии. Част от тях са били далеч от СДС през 1990 г. и то, когато ние с вас градяхме синята коалиция. Ще настъпят и промени във вътрешнопартийния диалог, във вътрешнопартийния ни речник.
Сигурно има и други негативни за нас последствия, но мисля, че и тези стигат. Какво трябва да се прави, според мен, за да избегнем минусите и да оберем и умножим плюсовете?
Първо. Необходимо е да изясним, да си изясним и да имаме, простете за израза, работещо съзнание за ситуацията. Споразумението в момента на неговото подписване е грешка за самоличността на БПЛ, но с възможностите, които дава, то трябва да се окаже силен, печеливш ход за развитието и утвърждаването на партията. Важно е не Споразумението, а какво ще направим след него. Ние не сме се отказали да създадем силна либерална партия. Силна либерална партия се гради от успяващи хора, а не от хора, които разчитат на социални помощи, за да преживеят. Трябва да положим усилия да привлечем такива хора, особено сред по-младите.
Второ. Това можем да направим, ако през цялото време заявяваме своята позиция, която е различна от позицията на БСП. В БСП, особено след изборите нахлуха представители на старата номенклатура и явно неокомунистически елементи. Те оказват натиск върху ръководството на БСП, което в редица случаи им прави отстъпки. Ние трябва да притискаме ръководството на БСП от либерални позиции, да огласяваме техните левичарски уклони, да предлагаме своето алтернативно виждане, което е в интерес на страната.
Трето. Необходимо ни е ярко медийно присъствие при изразяването на тези позиции. Това ще позволи да очертаем релефа на партията в политическия живот. И ако изпълним това, то значително ще облекчи както процеса на развитието на БПЛ, така и сложностите, в които се намират местните ни структури. Това по повод недостатъците, политическите негативи на Споразумението.
Четвърто. Длъжни сме до конгреса и на самия конгрес да решим въпроса с ръководството на партията. На нас са ни необходими 15-20 души тук в центъра и 30-40 човека в страната, които умно и напористо да се занимават с политика. Нужни са ни напористи, жадни за политическа отговорност хора. Въпреки че го споменавам на четвърто място, въпросът за ръководството на БПЛ е възлов и съдбовен. Споразумението с БСП може да бъде катастрофално за БПЛ, но може да бъде и стратегическа победа. Споразумението ни открива перспектива да станем силна партия. Дали ще го направим, зависи от ръководството на БПЛ.
Приемете думите ми не като председател на БПЛ, а като на социолог и на човек, който понякога успява да погледне отстрани на нещата. За ръководството на БПЛ трябва да мислим всички, но ще бъде гибелно, ако на някой му хрумне и тръгне да реализира политика, отричаща логиката на подписаното Споразумение с БСП. В България, говоря го убедено, има два начина да създаде вън от БСП сериозна политическа партия.
Първо. Чрез чуждестранна финансова и политическа помощ. Тогава идва момента, когато чужденецът иска своето, а е много трудно да се прогнозира кое той ще прецени, че е негово.
Второ. Вторият начин. Чрез неконфронтация, а диалог с политически и икономически групи, свързани пряко или косвено с БСП. Да не забравяме, че БКП беше формата, чрез която българският народ половин век реализираше политическата си активност. Тогава, разбира се, когато чрез неконфронтация и диалог с политически и икономически групи, свързани пряко или косвено с БСП. Тогава, разбира се, и те искат своето. Онова, което те искат, поне според разговорите, които сме водили досега и политиката, която сме видели, е ясно и прогнозируемо.
Първо, БСП иска да заеме социалдемократическото пространство в политическия спектър и не желае да й се пречкат в краката при този неин ход към социалдемокрацията. Това нас, БПЛ, ни устройва или поне не ни касае. Най-малкото. Да не говорим, че ще бъде от национален интерес най-силната партия в България да стане социалдемократическа. Естествено, ако това се реализира, в 38-ото Народно събрание вече ще присъства и комунистическа партия, побрала всички недоволни от социалдемокрацията на БСП хора.
Второ. БСП иска България да бъде социална държава. Това е в съгласие с неолибералните разбирания и тук ние нямаме противоречия с тях. Неолиберализмът не е против социалната държава, социалната защита.
Трето. БСП иска нейните опоненти отдясно /това важи в пълна сила за нас/ да не търсят колективна вина за комунистическия режим у нас. Такова искане не противоречи в никаква степен на либерализма. Напротив.
Четвърто. БСП иска да спре политическото ровене в миналото. Това искане е разумно. Испанците навремето, когато правехме СДС, ни казваха /същото казваха и португалците, същото казваха всички западняци, но аз казвам — испанците, понеже те реализираха един много елегантен преход към демокрация/, испанците казваха: "Най-голямата ви грешка ще бъде, ако се заровите в миналото, ще изтървете бъдещето". И бяха прави. Те тогава имаха посланик социалист, бивш комунист, чието семейство е изпитало, баща му е убит затова, че е участвал в републиканската армия. Първи секретар на посолството Мигел Васино /Диан го познаваше/ беше франкист, от франкистко семейство. Неговият баща убит от републиканците. Двамата бяха заедно. Единият посланик, другият — първи секретар. Посланикът на Португалия по това време беше в дипломатическата кариера.
Пето. Някои икономически групи, свързани с БСП искат да се спрат атаките за "червените мръсни пари" и да спрат да бъдат обявявани за мафия.
ИБ на БПЛ през 1992 г. имаше среща с президента Желев. Там Ж. Желев ни каза, че правителството на Ф. Димитров и той лично са положили всички възможни усилия за откриване на "червените мръсни пари". Водело се е световно разследване. Нищо, каза президентът, не може да се открие. Какви "мръсни червени пари" може да търси БПЛ? Когато бях във ВНС, аз съм водел от страна на СДС преговорите с една от световните фирми, които се занимават с откриването на мръсни пари и тези, които откриха парите на Саддам. С тях аз съм водил преговори и мога да кажа много повече неща от това, което ни каза тогава президентът. Не просто е прав, той е до абсурдност прав. Просто по такъв начин нещата, ако са правени, а сигурно са правени, че всичко е неоткриваемо. Съмнявам се, че това е перспективна посока на търсене от страна на БПЛ.
Другото — дали има икономически групировки от мафиотски тип? Мафията, както ви е известно, е световен проблем. След ликвидацията на политическата конспирация, на преден план в света излезе икономическата конспирация. Това е проблем, с който се занимават великите сили, с който се занимава ООН и който непрекъснато е база за контактите между тайните служби на всички страни. Мафията, по оценките на компетентни хора в тази насока, разполага със средствата, с които не разполага нито една /за световната мафия говоря/, с които не разполага нито една от съществуващите в момента държави. Техните изчисления, изчисленията на Интерпол, на ЦРУ, на световни такива държавни институции, официални институции са такива. Никой няма толкова ресурси, колкото мафията. И тук проблемът наистина е световен. Очертава се наред с екологична криза, наред с демографска криза, обратна за България, нали, в обратния смисъл за България, в световен мащаб, суровинна криза и т.н., очертава се в бъдещето, един от основните проблеми на бъдещето — това е мафията. И тъй като съм имал разговор, и то много продължителен, по този въпрос с човек, който се занимава на световно ниво, на световно равнище по този въпрос, мога доста неща като факти да ви кажа. Мисля, че на един НС ставаше дума. Така че мафията е световен проблем, но, извинявайте, думата "мафия" не може, ако сме сериозни хора, да се използва като заклинание. Просто, защото дадена групировка е по-склонна да подкрепя БСП, а не СДС. Филип Димитров вчера, /категорично не съм съгласен с изказването на Виденов/, вчера Ф. Димитров задава въпрос за Мултигруп, като аз съм виждал платежното, с което са приведени парите на СДС от Мултигруп през ’91-ва година. То беше закачено с кабарче на кабинета на Тренчев, когато той влезе в конфликт с Ф. Димитров. И аз бях при Тренчев, и той беше направил ксерокопие, и показа платежното нареждане, и каза: "Гледай сега те с кого влизат в конфликт — с този, който им даде парите". Филип задава въпроса, след като вече, нали, започват заклинанията, след като Мултигруп каза: "Абе, гледайте си работата". През това време пълно мълчание за "Трон". Сега, извинявайте, ако някой от вас е компетентен, нека да ми обясни. Аз не съм компетентен. Нека да ми обясни каква е разликата между "Трон" и Мултигруп. И защо едните са чиста, а другите са мръсни? Защо едните са мафия, а другите не са мафия? Просто нека да ми го разясни това. Ние сме съгласни, че не могат да се обявяват за мафиотски икономически структури, които нямат данни, че са такива.
Следващо. Буква ”е". БСП иска да им опонираме на основата на идеология и разбирания за обществото, а не на емоциолно-махленска основа. Смятам, че това напълно отговаря на манталитета на членовете на БПЛ. Те казват: "Критикувайте ни от либерални позиции. Атакувайте ни, колкото искате. От гледна точка на вашите либерални разбирания." Ние сме готови на диалог по този въпрос, но от идейни позиции или конкретно. За неща конкретни, фактологично доказани. Не на основата "Вашата стогодишна и т.н.", защо така? Кажете конкретно — ние предлагаме това, а вие вършите еди-какво си?
Ж. Следващото искане на БСП, поставям го в кавички, ще разберете защо искане на БСП, е проблемите — вътрешни и външни на страната — да се разглеждат от позицията на национални и държавни интереси. На мен не ми е известен член на БПЛ, който би отстоявал друго разбиране.
Това е всичко, което в преговорите, разговорите, многобройните разговори, които сме водили с ръководството на БСП, иска ръководството на БСП от нас. Това е всичко, което беше казано, когато подписахме Споразумението. Аз не съм наивник да смятам, че това наистина е всичко. Но аз знам, че останалото е въпрос на характер, е въпрос на характер на БПЛ. И затова с особена острота поставих въпроса за нейното ръководство. Не си правя илюзии, че това е всичко и пак казвам — останалото е въпрос на характер. С тези искания ние можем да се съгласим. Има съвпадения, в момента има съвпадения между интересите на БПЛ и интересите на БСП. Има такъв тип съвпадения. Но не бива да бъдем наивници. БСП, по израза на член на тяхното ръководство, не е партия, не е коалиция, а е континент, в който има и съвсем примитивни племена. Споразумението с БСП е споразумение с тенденцията и групите, свързани с тази тенденция, която се олицетворява от Жан Виденов. Това Споразумение се гледа със зло око от някои племена от червения континент. Трябва да разбираме това, трябва да знаем, че безрискови стъпки в политиката няма. Убеден съм, че НС на БПЛ ще прояви мъдрост и трезвост при обсъждането. То ще бъде полезно за определяне на стратегията на БПЛ на нейния конгрес през месец май. Благодаря ви.
Ами какво? Почивка? … Можем ли наистина да направим една много кратка почивка — дисциплинирана -10 минути?….
/Почивка/
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Какво беше? Уставът ли? Кворума го броим от началото, а след това спираме да го борим и си продължаваме.
ЗДРАВКО ЛИТОВСКИ:
Какви са възраженията на "Екогласност", на Слабаков и Гайтанджиев против това Споразумение? Чуха се някои неща.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Много уместен въпрос и аз съжалявам, че не го включих това нещо в изложението си. Но нека да отговоря като влязат и другите, защото той е важен факт.
* * *
Междувременно, докато изчаквахме да влязат всички хора, г-н Литовски зададе един въпрос, свързан със Споразумението — защо липсва подписът на ПК "Екогласност". ПК "Екогласност" на няколко пъти заседава и обсъжда Споразумението и отказаха да го подпишат, защото искаха да го прередактират, като бъдат включени вътре текстове, които да ни обвързват изцяло с програмата на БСП, БЗНС и "ЕКОГЛАСНОСТ" и ние да заявим, че подкрепяме без никакви резерви тази програма, подкрепяме правителството и т.н. Ние им обяснихме, че онзи елемент на подкрепа, който е необходим за подписване на такова споразумение, се съдържа в подписания документ и не сме съгласни с включването на нови текстове. По-скоро сме съгласни без тях да подпишем и да бъде само между нас, БСП и БЗНС "Ал. Стамболийски", отколкото и с тях, но с вече утежнен текст. Поради тази причина Споразумението не е подписано от ПК" Екогласност", но ако беше в друг вид, вече можеше и да няма изобщо споразумение. Това е нещото, което като фактология пропуснах в своето изложение пред вас.
Имате думата по Споразумението за следизборно взаимодействие и сътрудничество между коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ. Г-н Папазов.
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
Имам един въпрос. Така подписаното споразумение в този вид, в който е подписано, е ли споразумение на ПС с коалицията БСП, БЗНС, "Екогласност" или е споразумение на ПС със само два от членовете на коалицията?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
То е с цялата коалиция, тъй като Виденов има пълномощието да подписва от името на цялата коалиция, така да се каже, прибавените отдолу имена на Шиваров и на Слабаков бяха за проява на добра воля от страна на БСП. Но то е с цялата коалиция, но фактологията е, че е всъщност с БСП.
ВЕСЕЛИН ПАНАЙОТОВ:
И аз имам един въпрос. От другата страна сега, от нашата страна, подписваме ние от името на ПС, обществените организации ще имат ли по-специални /става дума за влизащите в ПС/, по-специални отношения с БСП или това Споразумение заангажира напълно и тях?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Много сложен за отговор въпрос. По всяка вероятност в близките месеци Отечественият съюз ще отпадне от ПС, Отечествения съюз и оттам и Съюза за Отечеството ще отпадне от ПС. В ПС ДСЖ ще остане с някакво условно присъствие. ПС ще стане онова, което казах на предишния НС. ПС ще бъде БПЛ и клуб "Стефан Стамболов", предприемачи и мениджъри. Около 200 души са в момента. При тях тенденцията, ние сме се разбрали по този въпрос, при тях тенденцията трябва да бъде вливане в редовете на БПЛ, като по всяка вероятност ние ще трябва да направим някои компромиси. Този компромис ще бъде свързан с употребата не на, примерно на защита, че сме либерална партия, а че сме националлиберална партия. Примерно. Става дума във всекидневния разговорен език или при някои изявления ще трябва да казваме, че сме национално отговорна либерална партия. По всяка вероятност, казвам. По всяка вероятност там ще трябва да направим компромис, за да постигнем такъв тип обединение. Така че Споразумението по същество е между БПЛ и БСП. В чистия му вид е това.
Имате думата…. Ако няма желаещи да се … Илия, заповядай.
ИЛИЯ ДЖАМБАЗОВ:
Това, че няма желаещи, означава, че проблемът, който обсъждаме, е много сериозен и всеки мисли. Аз бих помолил, тъй като в ИБ и на други срещи обстойно се е обсъждало Споразумението с БСП, колегите да вземат отношение. Разбирам вътрешно за себе си, че Споразумението едва ли ще ни донесе дивиденти. Аз така мисля и дано греша. Дано греша, но мисля, че пасивите ще бъдат по-големи. Същевременно знам и изключително сериозната ситуация, в която сме поставени, дълговете, които ни тежат и самият аз съм раздвоен при едно такова гласуване. Само бих помолил и колегите, ако могат да се изкажат, за да може да достигнем до такова решение, което да бъде в интерес на партията.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Заповядай, г-н Палакаркин.
ВАСИЛ ПАЛАКАРКИН:
Дами и господа, вярно момента е сюблимен. Ние трябва да изберем един или друг път. Поначало ние сме партия, чиито разбирания са в противоречие с основните тежнения на Българската комунистическа партия, която след 89-та година, след изживяването на ония големи сътресения реши, че трябва да стане нова, модерна, лява партия. Аз нямам нищо против ние да й помогнем в това й стремление, в това й начинание. Какъв е проблемът на БСП, бивша комунистическа? Да се утвърди в съзнанието на всички, че тя е нова, лява, социалистическа партия и да заеме т, нар, социалдемократическо пространство, както каза г-н Симеонов. Именно в тоя й стремеж, за решаването на този проблем тя търси и партньорите си. Търси партньори, които да скрият, да покрият нейните грешки от миналото, въпреки че тя не посмя, нема мъжеството, гражданския кураж да каже: "Ние бяхме 45 години на власт, направихме маса безобразия, съжаляваме, посипваме си главите с пепел. Оттук натам да вървим напред." Вижте, юдейството е много оправно. Има една Стена на плача. Явява се, плаче и си отива като къпан. Те не направиха това по време на ВНС, по време на 36-ото НС и сега на 37-ото. Ние трябва ли да сме сега тези, които трябва да им дадем облик на социалдемократическа партия? Какво ще спечелим и какво няма да спечелим? Кои са й партньорите? Женският съюз? Че той беше секция на БКП. Ами Отечествения съюз или т.нар. Отечествен фронт? Той си беше в БКП. Техният електорат бе на БСП. Ние не може от него да разчитаме, не можем да откъснем. Те си гласуваха, гласуват и ще гласуват за БСП. Говори се тук за испанския вариант. Аз поддържам тоя вариант, защото не смятам, че съм много пострадал, но малко повече от мнозина тук. Знам какво е било отношението към мен до 1989 г., знам какво беше по време на изборите — аз бях фашист и си останах фашист. И преди изборите, и след изборите и т.н. — къде го намерихте? Колко съм фашист, аз не знам. Но това беше отношението на БКП. Какво й е отношението към партньорите? Историята, нашата история, българската, е богата. Ние знаем Деветоюнският преврат, знаем съюзниците на БКП, знаем курса й към въоръжена борба, знаем резултата от въоръжената борба 1940-44 г. Имало изстъпления, били избити. Разбира се. Ти не отиваш, г-н Анжело Вагенщайн, да носиш букет, а отиваш да запалиш влак, да туриш взрив. Ще те осъдят на смърт. Трябва всеки човек да е отговорен за деянията си и по закона, и по човешкия морал. Какво стана 1994 г.? Демократически партии, видни демократи като Никола Петков, като д-р Г.М. Димитров, тези, които бяха демократи, водеха борба срещу един режим. В края на краищата създадоха един закон за Народния съд, осъдиха и суровото, и сухото. Сега ние трябва да дадем възможност на БКП. Добре, бе, да й дадем възможност, аз съм съгласен. Но тя заяви ли го? Не го е заявила. Ние, ако й подадем единия пръст, няма ли да ни откъсне ръката? Тези въпроси не може да не се разискват и да се изясним. Ние трябва да знаем какво сме. Аз като чета тука Споразумението — първите 11 реда са твърдения, които БКП и нейната социалистическа наследница напълно отричаха преди години. Какво е това национализъм? Какво е това национално? Разбира се, много от нашите първи хора тука, които са учили Диамат, туй-онуй и са изучавали труда на другаря Сталин, историческия проблем, националния въпрос и т.н. и сега смятат, не, а доскоро се смяташе и в ИБ, и тук, когато сме разисквали, че национализмът е грешна и лоша дума. А тука сега се казва, че национализмът е хубаво нещо. Ето, тръгваме с Мултигруп. Мултигруп са хора националисти. Те са учили, ама са учили за три Диамат и научната философия, защото е трябвало, когато са учили във ВУЗ-овете да изкарат този изпит, за да запишат следващия семестър и следващата година. Те по-малко страдат от тая работа. Ние обаче, когато решаваме да правим съюз с тях или да ги подкрепяме в начинанието да се покажат модерна партия, ние трябва да изтъкваме основните различия, които има между нашата идеология и тяхната. Ние трябва да издигаме националния въпрос така, както е поставен в Споразумението. За да не ви занимавам повече, аз приканвам всички към размисъл и до постигане на едно Споразумение, което да запази идентичността на БПЛ, защото тя е продължител на либералните тежнения и на Либералната партия в България, която винаги е била националистическа и никога не е била комунистическа. Не съм антикомунист. Халал да им е всичко. Дайте да мислим трезво, да не стигнем до там, да отговорим на повелята на времето. Разцепване и люспене до дупка. Благодаря.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Други? Заповядай, Борисе.
БОРИС БОРИСОВ:
Още 1991 г. с колегата Борко — до мен, който е — много често говорихме върху въпросите. Никога не съм искал да бъда Нострадамус, но още тогава бях казал една такава реплика: "Май че ще дойде скоро време, когато СДС ще си обръснат брадите, а БСП ще пуснат бради”. Това го казвам в преносен смисъл. Аз никога не съм пускал брада. /Това е вече друго качество/. Но така стана, че ето на, сега в момента сме в един реален факт, че БСП изпълнява напълно програма, която е с демократични, т.е. да не кажа програмата на СДС от 1991 г. Сега има и друг един момент. Когато БСП сега спечели толкова силно изборите, заедно с новите лица, които ги имаме по телевизията, не само Жан Виденов, и Премянов, и други, трети, пети, които изскочиха допълнително нови хора, по места онези, как да ги наречем, старите вълци от номенклатурата, те вече надигат пак глави, те търсят своето място, те искат своето. Дали самото ръководство на БСП ги иска тях и дали хората по места са гласували точно за тези, т.нар. "старите муцуни" /имаше някакъв филм такъв, "Опасни муцуни" беше/? Но аз мисля, че не. Въпросът е такъв — явно, че БСП като лява партия, изпълнявайки програма, която е демократична, ще търси хора и ще продължава да ги търси, които да могат да бъдат приети от хората. От тези, които пуснаха червената бюлетинка. Имаше и такива, които пускаха и зелената бюлетина. Вярно е, че тя за нас беше много важна като цвят. За резултата от изборите няма да коментирам, защото това не е предмет на разговора сега. Има една приказка я знам и вие всички я знаете от дядо, баба. Преди малко я споделих с колеги тук — "Канят ли те — яж, гонят ли те — беж". Ние говорихме за манджата с гроздето миналия път. Ние знаем състоянието на нашата партия. Въпросът е доколко с това споразумение ще съумеем да запазим облика си на БПЛ? Първо. И второ. Когато две партии с различни идеологични постановки правят коалиция, дали ние ще бъдем опашкулените хора /ползвам израза на Марко Тодоров/ или ще бъдем хората, които ще спечелим много от хората, които са точно, явно от БСП. Лично аз в Дупница имам много приятели, да речем, по различни места, където се срещаме и се виждаме. Много от тях са реални и свестни момчета. И по-скоро дори бих видял в някои от тях много по-либерално виждане, отколкото ….... с висше, средно и каквото и да е образование. Говоря в частен случай, казах — Дупница, които обаче се дистанцират както от едните, така и от другите, но във всеки случай винаги към властта. Искат да запазят хем леко рамо, хем пък и ако могат така да бъдат по-прегърнати, за да могат да имат облаги от дадени неща върху бизнес дейността. Аз, още когато коментирахме въпроса за ПС, бях за. Бях за, защото бях против ДАР. Защото точно те ни направиха номера 1991 г. и защото точно тогава те ни изгубиха най-малко два месеца. Сега, дали беше това най-сполучливото? Не мога да кажа. Но може би пък беше най-добрата нежна форма за отиване на едно сътрудничество с БСП. Ако бяхме отишли още тогава на съвсем явно сътрудничество с БСП, имаше опасност вероятно да се получи разцепление в БПЛ. /Аз говоря с мои думи, с мояа глава, без да сравнявам почерка си на мислене с останалия свят/. И мисля, че тази формула за момента беше подходяща. Не съм убеден само в това, когато това Споразумение излезе наяве преди изборите и дали хората, когато казаха: "Ами те щом са заедно, що да пускаме зелената, като можем да пуснем червената?" Е, минало — бешало, да говорим за настоящето. Ако можем ние да продължава да вкарваме хора в структурите на властта /не говоря за мен, никой не ме е питал какво образование имам, колко езика владея и т.н/. Аз искам тази партия да възприеме онова, което беше казано в доклада на г-н Петко Симеонов не само от финансова гледна точка, най-вече от оная гледна точка, за да влезем във властта, в структурите на властта. Е, сигурно щяха да бъдат по-други постовете, които щяхме да искаме. Но и това, което го чета, май ние нищо не даваме, а получаваме. То между редовете се вижда. Не е подписано само тук от г-н Петър Слабаков. Сега, това е въпрос на подписа и на мнението на всеки един човек.
Въпросът за местните избори е свързан с това, което говорим сега, защото ние не можем да направим местни избори със същите хора, с които работихме само за парламентарните избори. Защото една горчива констатация /лично аз тогава звънях, дали не беше и посред нощ, на г-н Еленко Божков, когато се юрнах да обикалям Бобовдолския район, Кюстендил и слязох и в Благоевград, не слязох по-надолу, ама за какво да слизам, когато видях, че в Благоевград имаше някъде 10-12 плаката зелени в центъра на града, където беше само пешеходна зона, а броят на плакатите, които беше раздаден, смятам, че най-малкото би покрило половин България — става въпрос като нагледна агитация/.
Вярно е, че нещата от 1991 г. и сега, тази година, са различни.
Първо. Тогава, когато хората гласуваха повече за СДС и дори и за нас, ако сравняваме проценти, тогава бяха вижданията на хората други. Те искаха нещо ново. Кое ще бъде новото, но то да бъде ново. Да не бъде онова, да не бъде Тато, да не бъдат и всички други там — и Милко, Бале, и други, трети, пети, шести по места и т.н. Обаче нещата се промениха по един твърде мистериозен начин. Създателите на онова СДС останаха извън СДС, а онова СДС, което трябваше да поеме управлението, направи така, че компрометира тези демократични надежди на хората. Сега в момента фактът е факт. БСП — волю или неволю, но поне никъде не съм прочел досега, иска да продължи този демократичен процес в България и то не по друг начин, а по точно по либерален начин. Е, добре, това не е ли нещо, което би могло да ни накара да направим така, че ние да бъдем центъра, за който говорихме на едно предишно съвещание, около който да се събират онези хора било от частния бизнес, било младите хора, било работещите и т.н., просто хора, които искат да членуват в нашата партия.
И в заключение, /аз писах много, но не можах да подредя добре мислите си, но поне съм откровен в това, което казвам/, говореше се за плюсовете и минусите. По-скоро, кой кого ще претопи. Ами 5 години минаха, ние май не се претопихме. Ако имаше хора, които се чувстваха ненужни или излишни, или с разбиране, което временно не е могло да пасне, те си напуснаха. Винаги съм смятал, че на едно събиране — така ще го нарека — от множество хора, присъствието на даден човек, който и да било той, говори много повече от онова, което ще каже същия. Във всеки случай, аз си позволих дори и това да кажа — аз подкрепям т.нар. Споразумение между коалиция БСП и ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ. И не съм убеден, че ще бъдем претопени. Аз смятам, че в това Споразумение никъде няма да могат да ни кажат: "Ама вие, либералите, вече няма да бъдете либерали, а трябва да станете социалисти. Вие трябва да станете с леви убеждения." Поне за себе си смятам, че това не е възможно.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Свърши ли, Борисе? Да, благодаря ти. Веселин Панайотов.
ВЕСЕЛИН ПАНАЙОТОВ:
Според мен, най-доброто на днешното наше събиране е това, че наистина има за какво да говорим и наистина има какво да решаваме. На кръстопът сме. Много добре разбирам терзанията и аргументите на онези, които гледат опозиционно на новото направление, на новия път, който се опитва да намери за себе си нашата партия. Разбирам ги затова, защото зная с какво сме тръгнали. Това са повечето от най- старите членове на партия ЛИБЕРАЛИ. Зная какви са били целите ни. Зная каква е била радостта ни да можем най-сетне да се развържем от БКП. Повтарям — от БКП. Само че в политиката, както и в много области на живота, действа един безапелационен закон. Той е, че в една коренна промяна на ситуацията трябва да се търси коренно ново решение. И мъките, терзанията и противопоставянето следва да се опитат да разберат логиката и разума на едно ново поведение. Новото, което се случи и което различава България днес от България ’89-та година е пълният провал на опозицията в нейните петгодишни усилия по нов начин да управлява България, промени, известни вътрешни в БСП, промяна на настройката на населението, на българските избиратели, които вече не искат да се учат аматьори да бръснат неговата брада, на избирателя. В тази ситуация БСП дойде на власт. Първият въпрос, който следва да си зададем, е коя е БСП? Аз мисля, че БСП не е онази нова, лява партия, за която тя се мисли, а може и да не се мисли толкова, но много говори за себе си. Някой я нарича коалиция, някой я нарича континент. Онова, което знаем не образно, а абсолютно конкретно — това е, че вътре настъпиха известни промени, зная, че вътре продължава да има един скрит либерален потенциал, който е по-силен, отколкото до ’89-та година, когато тя също така криеше като БКП такъв либерален потенциал и зная, че тя е принудена да действа в една нова обстановка, която в никакъв случай не върви към социализъм. Същевременно старите тежнения, старите представи, старите кадри са с огромна сила вътре в това общество. Начинът да се противопоставим на това, което БСП носи в себе си, един от начините е да помогнем на вътрешните сили в БСП, да помогнем на силите на цялото общество, които са за тези вътрешни либерални и социалдемократически настроени сили, бидейки в съюз с БСП. Другият начин е в чиста конфронтация, в продължителна конфронтация да се опитаме да добием същия резултат. Наистина това е дилема. В тази дилема след дълги политически лутания от 5 години, аз избирам онова, което сега ни се предлага с всичките опасности, които крие и с преимуществата, което това ново решение ни дава. Аз ги казах тези преимущества. Те са, първо, либерални сили вътре в БСП и либерални възгледи вътре в БСП. Те са в обществен порядък, бизнеса, който търси своята реализация и търси своя политически защитник и своя политически изразител. Многото професионалисти в България, които вече не искат да се свързват не само с комунистическата, а и със социалдемократическата идеология. Това са все неща, които са в подкрепа на едно такова решение. Но същевременно едно такова решение предполага нов начин на работа. Този нов начин на работа е свързан с нашето участие най-напред в законодателството. Ние трябва да имаме своя реакция винаги, когато върху везните се поставя социалдемократическото и либералното. Ето един пресен пример — Законът за земята. Ами всички се изредиха, за да кажат своята позиция. Надделява кооперативното начало във всичко, което предлага БСП, абсолютно във всичко, а либералният глас за мястото на фермера почти не се чува. Особено не се чува от нас. Т.е. аз смятам, че във всеки конкретен случай на законодателството ние трябва да имаме своя ясна и високо изразена на глас позиция. Това се отнася не само за законодателството, това се отнася и за управлението, и за бизнеса, като защита на бизнеса от либерална гледна точка. Т.е. изискват се страхотни нови усилия ние политически да се изразяваме не само пропагандно, а и с действия, което ние много отдавна не сме свикнали да правим. Т.е. голямата опасност, от която се безпокоят и моите колеги, а и лично аз се безпокоя да не би след петгодишно лутане в твърда опозиция, когато ние по обективни причини, но ми се струва — и по много субективни причини на политическо късогледство, на политическа дребнавост, ние не успяхме да се справим. Трябва да си го кажем — ние не успяхме да се справим. Ние можем по същия начин в сътрудничество с новата политическа сила отново да не се справим, ако не си направим ужасно сериозни изводи за това как политическа партия, която се намира в политическа немилост и в политическа изолация от обществото трябва да напрегне сили, възможности и мобилизация на човешки потенциал, за да постигне някакви резултати. Благодаря.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Христо Грозев, след това Владимир.
ХРИСТО ГРОЗЕВ:
Тук с интерес наблюдавах дискусията до момента. Слушай изказването и на Борис Борисов, и на Веско Панайотов и съм малко изненадан. Изненадан съм, първо, от това, че ние тръгваме да търсим либерализма в БСП. А нима либерализмът е само в БСП? Нима тоя либерализъм го няма в СДС? Нима тоя либерализъм го няма в Народния съюз? Нима тоя либерализъм го няма във всички останали партии? Чух определението за демократична програма. Искам някой от вас да ми каже коя програма на коя коалиция и на коя партия, която участва в изборите, не беше демократична? Това, че имаш демократична програма, съвсем не означава, че ти ще извършваш демократични действия. Това са съвсем различни неща. И именно оттук ще започна. За мен, независимо, че програмата на БСП е твърде демократична, много демократична даже, но първите стъпки на правителството на БСП, първите стъпки на парламентарната група на БСП показаха антидемократичност. Те, поне до тоя момент, аз не съм забелязал да влязат в един разумен диалог. В един разумен диалог с останалите политически сили и да търсят разумно решение на въпросите. Те налагат своето мнение. Те налагат своето становище. Това са не само Закона за земята, мога да изброя още редица закони, които показват стратегическите им действия, стратегическите им действия в близките четири години. Има и други факти, които са тревожни. Например, в момента на много места става подмяна на ръководители на промишлени предприятия. Трябва да ви кажа, че така или иначе, срещайки се в момента и разговаряйки с тях, работейки с тях, аз съм изненадан, че започвам да виждам същите физиономии преди 10 ноември ’89-та година. Започвам да чувам същите аргумента преди 10 ноември ’89 година. А това ни най-малко няма да оправи положението. Това, поне лично, специално за мен се разминава с идеологията, която защитавам. С тая либерална идеология. А в Споразумението ясно е казано в т.2, че сътрудничество на базата, на основата на програмата на демократичната левица. Къде е тогава образът на БПЛ? Къде е самоличността на БПЛ? Къде са нашите виждания? Ние програмата на БСП ли ще защитаваме? Когато имахме основни различия с програма, която приехме. С нашата програма, която приехме септември месец на Националния съвет.
Искам малко да се спра и на доклада на г-н Симеонов. Действително в момента реалната ситуация е такава, че ние сме изправени в задънена улица. Ние финансово не сме се отчели, така да се каже, имаме задължения. Но начинът ли е с разливането на това Споразумение да оправим финансовото си положение? Това не ви ли прилича на свиването? Да търсим наши хора в държавната власт, за да можем по някакъв си начин да си оправим партийните финансови положения. Та хайде да се върнем, за какво беше — 1989 и 1990 г., за какво се искаше отпадането на член от Конституцията? Значи ние тогава всички бяхме против този член от Конституцията, а сега изведнъж ние се връщаме към възстановяването на този член от Конституцията. За мен това не са аргументи, направо не са аргументи. Ние трябва да тръгнем и да вървим към заемането на нашето място в опозицията, да търсим контактите и връзките с опозицията, а не с това Споразумение с БСП. Там да търсим своето морално място, принципно място и логическо място. Какво ни доближава с БСП? Аз не го виждам. Това е засега, което исках да кажа.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Извинявай, Христо. Понеже намирам много съществени неща в твоето изказване, мога ли да ти задам един въпрос? Фиксирай опозицията като политически сили. Тези, тези, тези.
ХРИСТО ГРОЗЕВ:
Опозицията сега, които са в момента в парламента, парламентарната опозиция — това са СДС, Народен съюз, ДПС, ако искате и БББ. Извънпарламентарната опозиция, която е, това са — БСДП, хайде да вземем ДАР, това са и всичките останали, да речем примерно, не знам, не мога да кажа за всичките останали, но поне едно 80 партии.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Да, благодаря. Владимир Димитраков, след това Борис.
ВЛАДИМИР ДИМИТРАКОВ:
Първо, ще започна с предисловието, че смятам, че добре познавам миналото и греховете на БКП, но съм готов да се абстрахирам от тях и мога да разглеждам, смятам, доста обективно или поне така се опитвам, действието на БСП в днешно време. По отношение на това Споразумение, естествено, всеки се задава въпроса за какво сме ние на БСП, за какво тя подписва на нас и както каза Борис Борисов от Дупница — само да ни дава? Ясно е, както изтъкна г-н Палакаркин, че ние служим за един параван на тази партия, едно малко параванче, срещу което ще получим евентуално или получаваме дребни части от баницата. Аз съм учуден от изказването на Борис Борисов за това, че едва ли не тази партия се явява основен носител на демократичния процес и върви по тоя път. Христо спомена, още първите стъпки демонстрират за каква демокрация става дума. Правилникът за вътрешния ред на Народното събрание, който в продължение на две Народни събрания, без да има абсолютно мнозинство, БСП позволяваше все пак на опозицията да издига по-високо гласа си, още с първите крачки "носителят" на демократичния процес оряза тази възможност. Това е само от днешна гледна точка. Да видим Закона за земята, цитиран неколкократно. Тук за демокрация не става въпрос, тука става въпрос вече за съвпадение с либералните ценности от една страна, от друга страна — стремежът на тази партия. Сигурно не трябва човек да е много умен, за да види какво цели с тези промени в … за ползване на земеделските земи. Ако погледнете, примерно, на колко страници в предложенията е разписано как ползувателите на иззети от собственици и раздадени земи могат да бъдат обезщетени било с плащане, било с равностойна по категория земя и т.н., ако погледнете вестници, което случайно ми се случи на мен отпреди 4 години, където доста обилна информация имаше, особено за около София — Панчарево, Симеоново и т.н. — чии са притежанията, чии са вилите, чие притежание са, то е ясно, че това е съвсем брутална изява на тази партия за защита на собствени членове. Отиваме по-нататък в същия закон. Отношение на връщане на земеделските земи. И се оказва, че горе-долу тези, които досега взели — взели, но има и една още възможност да се прекроят плановете, останалите получават само едно решение за притежание на земя, определен брой декари, с определена категория. Нищо повече. Всичките аргументи в полза на механизираната обработка, на кооперативността са 90 на сто една демагогия, защото досега Законът го позволяваше, само че се държеше, първо, да имат актове за собственост, натурални актове и тогава да се прави кооперация. Сега в новите предложения целта е елементарна. От една страна, да могат да се вземат хубавите земи на бившите чорбаджии, примерно, които повечко са имали, от друга страна, пазарът на земята наистина не се спира, но минава през държавни органи, които сме ние, т.е. БСП и може да се продава на наши хора. От друга страна, принуда да има по-голяма продажба на земя е предложението за големи санкции за неизползваната по предназначение земя и т.н., и т.н. Това, при това Споразумение ние ще трябва да си мълчим, защото то си е горе-долу написано в самото Споразумение. Г-н Симеонов много точно е направил анализа, когато е успял за малко да се отмести настрани, с поглед на независим наблюдател да погледне нещата. Това би било хубаво, ако може по-често да го прави, но за съжаление и той е ангажиран и не може да добием така убежденията, либералните си ценности, че трябва да се поддържат, слушайки само неговото изложение. В Бистрица, пък и от днешното изказване на г-н Симеонов на няколко пъти беше предупреждението, че трябва много да се внимава при тази ситуация, има голяма опасност да изгубим нашата идентичност. Това е един голям риск. И от умението на ръководството зависи до голяма степен дали това няма да се случи или ще минем сухи през гьола. Но и в Бистрица казах, да ме извиняват тези, за които го повтарям, според това Споразумение ние нямаме много място за шаване. Т.е. със свалени гащи трудно се шава, защото Споразумението е именно това. И даже, макар и грозно, призива отначало на Илия повече хора да си изкажат мнението ми прозвуча едва ли не повече хора да изнесат лекция на тема "Защо да ходим разкрачени със свалени гащи". В крайна сметка сигурно може да има някаква далавера от Споразумението, но за всеки един това е въпрос, според мен, на личен морал, на лични ценности. Аз за себе си мога да кажа, че ходенето със свалени гащи и движението по тоя начин не съм усвоил и нямам намерение да усвоявам.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Има някои неотстраними потребности, които изискват човек да умее да върши тази дейност.
БОРИС БОЯДЖИЕВ:
И в този дух можем да кажем и друго — че по-добре да ходим с гащи, отколкото без гащи и да вържем тази поговорка със "На гол корем чифте пищови".
Аз бих искал да започна от една друга сентенция, че политиката — това е изкуство на компромисите, но преди всичко за мен политиката — това е един прагматизъм. Чухме, бих казал, две основни тези в изказванията до момента. Едните в общи линии подкрепят това Споразумение, което е подписано, другите го отричат. И според мене водещото начало и в двата вида изказвания беше емоционалното начало. Според мен доста вътрешни противоречия в изказванията се чуха, като започнем още от изказването на г-н Палакаркин. Той каза: "Нека да не гледаме в миналото. Аз съм готов да приемем испанския вариант." В същото време отново започнахме — БКП, столетницата, какво правела там 1940 г. — значи, върнахме историята пак с около 45 години. Та така. Лесно е да се критикува, нали? Въпросът е — който критикува едно решение, едно предложение за решение, за мен е редно да даде някаква алтернатива на това, което се предлага. Лично за мен алтернатива в момента не съществува. Ето защо, аз бих казал веднага — подкрепям това Споразумение като единствено възможно в момента, гарантиращо съществуването на партията. Не нещо друго, а просто съществуването и възможността тя да се развива и да съществува в близките 2-3 години.
Второ. Тук се изказаха някакви, така да кажа, мнения за търсене на алтернативен, да кажем, партньор в това политическо пространство и бяхме препратени към СДС, към Народния съюз и т.н. Моето мнение по отношение на тези формирования е, че процесите, които са в тях в момента, специално за СДС говоря, на роене, на разцепване, на люспене, няма да спрат скоро. Второ. Самото отиване, да кажем, в лагера на това формирование означава, бих казал — нашето ликвидиране, според мене. От друга гледна точка, формированията, които са със социалдемократическа насоченост, нали, БСДП, примерно да кажем, АСП, доколкото изразяваха, че те са ту социалдемократи, ту либерали, ДАР до някаква степен, те също в политически план са обречени на попълване като възможност да съществуват от БСП, тъй като пространството, което те искат да завладеят, то се владее в момента от БСП. И тази партия трудно би могла да отстъпи политическо пространство на формирования, които прекалено ще бъдат конкурентни от гледна точка на изповядващи същата идеология, която тя би искала да наложи в близък план. Това е. Просто бих искал да апелирам да има малко повече прагматизъм, когато се критикува това предложение, да се дават и алтернативите, ако те съществуват, от тези, които критикуват това предложение.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Христо Милев. След това Александър Станчев. След това Никола Папазов.
БОРИС БОЯДЖИЕВ:
Само да добавя нещо, тъй като … Исках и друго нещо да се има предвид. В анализа, който г-н Симеонов направи, беше доста многоаспектен, много неща се казаха, но за мен може би трябва да се акцентира на едно важно обстоятелство. Състоянието на обществото не е това, което беше преди пет години. Тука се получи една диференциация на социални слоеве, появиха се социални групи, които имат нужда от изразител на техните виждания, интереси и това може да бъде чрез една политическа партия. В този смисъл, ние като политическа организация може да се определим точно към кои социални групи и слоеве сме насочени. Те вече съществуват реално, те се формират, да кажем, в близките 2-3 години това, бих казал, структуриране на обществото ще бъде в някаква степен завършено. Именно тези социално групи, доколкото видях проекта за платформа и програма на партията, там те са посочени много ясно, те ни дават възможност да имаме един голям, така да го наречем — електорат, нали, лица, на чиито интереси да бъдем изразители, но никой няма да дойде при нас, ако ние нямаме възможност да си казваме мнението на места, където то се чува и реално да защитаваме тези интереси. Ето защо подписването на това Споразумение също ни дава един шанс да защитаваме интересите на тези групи и социални слоеве, които ние сме легитимирали и сме ги определили в проекта за програма и платформа на нашата партия. Това също исках да го добавя.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Благодаря. Христо Милев.
ХРИСТО МИЛЕВ:
Много пъти съм казвал, че смяната на една система винаги трябва да става със система. Когато на 10 ноември се извърши "дворцовия" преврат и после вече всички процеси, произтекли от тях, и дойде на управление, на власт дойде СДС, липсата на система впоследствие доведе до положението, в което се намираме сега. БСП овладя положението и разбирайки тая своя сила, която притежава, реши да ни даде една нова система, като ни я наложи с диктат. Така че това, което каза Христо Грозев, е в унисон с моите мисли. Те ще наложат този диктат, за да наложат самата си система, която в една основна част, не мога да кажа колко процента, но по-голяма част от нея е почти старата система. И аз не бих искал ние да сме едни матросовци, които така или иначе ще загинат. По-добре да бъдем войниците, които за момент, може би, да отстъпят, но в крайна сметка след година, две, три, пет да излязат на печелившите позиции. Що се отнася, някой подхвърли тука за мнения по различните закони, които са в Народното събрание, ами ние просто не сме там и нашето мнение си остава наше мнение. А когато ние изразим по нещо, което не зависи от нас, тогава ние или печелим симпатизанти, или губим. Според мен, за това, което не зависи от нас, по-добре да не се взема и отношение. Ето защо, аз приемам едно такова споразумение, каквото е изработено тука и, доколкото виждам, има и подписи на гърба и е подписано, го приемам като добре обмислено и неговите резултати може би ще проличат след една или две години. За в момента не мога да преценя дали това е най-точния път, но съм съгласен с него по принцип. Благодаря.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Г-н Александър Станчев. Заповядай. Само момент. Ако има други заявки, моля да си вдигнат ръцете. Иван Светославов, г-жата, Илия Джамбазов.
АЛЕКСАНДЪР СТАНЧЕВ:
В движение взех решение да приема това, за което се апелираше — да се изказваме без емоции. Не знам доколко ще мога да го направя, тъй че ако не успея, моля да ме извините. Ще се опитам да изкажа само онези мои мисли, които поне аз възприемам като прагматични.
Значи, с какво това, което сме обсъждали в Силистра, сме наясно? С това, че и човек, и една политическа организация, ако търсят нормално общуване с други, трябва да имат лице. Трябва да имат признаци, по които да могат да бъдат разпознати и идентифицирани от другите. Оказва се, че такива черти възникват не, когато се говори за чертите, а когато се прави нещо. По поведението хората съдят за чертите ни, независимо ние какво си мислим и говорим по този повод. Казваме тук, че партията е в една тежка ситуация и че трябва да направим много сериозен ход и той на всяка цена трябва да бъде печеливш. В същото време казваме, че този печеливш ход е ако най-после успеем да запазим или просто да придобием някаква политическа идентичност като либерална партия или дори като партия. Защото досега ние не сме се проявявали като партия, освен в рамките на някаква общност от политически сили, в която не съм убеден, че винаги е личала или, че изобщо е личала политическата ни, либералната ни физиономия. Говориха се тук много неща по повод на това, че ние сключваме това споразумение едва ли не разсъждавайки …. прагматично, разбирано в скоби йезуитски. Казваме си това, че ще работим с тях, че ще работим за тях, ама няма да го правим, пък ще работим за нас. Нито възприемам това като особено морално, нито мисля, че е възможно. Според мен, няма никакви задни планове в Споразумението. То си е написано ясно. Написаното, ето, вижте го как звучи — "Да изясняваме и да търсим възможности за сътрудничество и взаимодействие между двете формации по време на изборите за местни органи на властта", което казано на простичък език, че ние по места няма да издигаме и няма да можем да издигаме, защото няма и смисъл, а и няма и кой да ни обърне внимание, ако издигнем наши кандидати за местните органи на властта. Ще трябва да ходим да агитираме за кандидатите на БСП. Че те ще се агитират сами и то по-добре от нас за техните си кандидати и със сигурност и без нас ще си ги вкарат.
Второто от написаното звучи: "Да си сътрудничим в изпълнителната власт". Какво значи да си сътрудничим? Че ние просто няма да бъдем там, освен, ако не направим някакъв пазарлък, че влизаме там, но ще правим това, което те си ни кажат. То си го и пише по-нататък. "Ние ще издигаме кандидатури на хора с доказани делови качества". Това, първото, разбира се просто задължително, за да не тръгнем веднага към това, което е същинското, а то следва по-нататък — "Ясен политически облик и готовност да реализират политиката на правителството /сегашното/". Значи, какво се оказва? Че тук ИБ иска от нас да приемем едно политическо споразумение, с което нашата партия ще работи да изпълнява политиката на социалистическото правителство, убеждавайки ни в това, че видите ли, това в най-голяма степен е, тази политика е в най-голяма степен либерална. Ами, дали пък социалистите съзнават, че вършат нашата работа и че водят либерална политика? Не съм чувал някой на сериозно да признае, че толкова години комунистите, социалистите са се заблуждавали и че имат такъв навик. Те, хората много добре знаят какво искат и знаят как да си постигат целите. Явно, че ние това не знаем за нас си и не можем да го правим. И, тъй като може би по някакъв начин трябва да се обяснява поведението, в това число и на клуба, който представлявам и от чието име говоря, не знам какво друго да кажа, което да звучи не толкова емоционално и все пак разбираемо, логично, освен да кажа, че точно един номенклатурен писател навремето беше нарекъл Силистра "най-северния север". Ами то си е така. На север сме. Там е сурово и когато пече слънцето, и когато вие виелицата. Там можеш да стоиш на краката си, ако стоиш на собствените си крака. Просто не сме свикнали на южняшки чалъми в поведението. Трудно усвояваме двупластови или многопластови варианти и на съзнание, или на контрасти между съзнание и поведение. За нас нещата са ясни. Това е едно политическо споразумение, сключено от ИБ, включително и в противоречие и с решение на Национална конференция преди това, и на Националния съвет, и в противоречие с обещанията, дадени от самото ИБ. Тогава, когато беше заседанието на Националния съвет на "Раковска", беше категорично заявено /преди изборите/, че предизборното споразумение с ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ, в който ние влизаме, ще влезе в сила само след ратификация на извънреден Национален съвет. Такъв нямаше. То и досега не е ратифицирано, не е получило легитимност и официалност. На последния НС ни се предложи засега да не решаваме този въпрос, за да не станало знам ли какво беше. А всъщност се оказа, за да може ИБ да подпише и това споразумение. Имаше всякакви изказвания, в протокола ги няма. Получихме един протокол — напудрен, сресан. От него хората по клубовете добиват впечатление какво се е правило тук. Излиза, че когато ние разказваме за разговорите, които са се водили тук и като се види протокол, че или ние ги лъжем, или протокола ги лъже. Оказа се и в разговорите тук извън тази зала, че някои наши колеги дори са си направили труда да проверят стенограми от заседанията и на Националната конференция, и на въпросното заседание на Националния съвет на "Раковски", и не са открили там такива неща. Затова и преди малко казах — знам ли какво, защото явно вече се чувствам принуден да се съмнявам в собствената си памет. Дори, може би трябва да се подозирам в някаква степен или форма на деменция. В заключение искам да кажа, че дори и това да е така, то явно е някакво типично заболяване за този наш "най-северен север". Трудно ни е да бъдем непоследователни. Трудно ни е да приемем, че гъвкавостта в политиката означава безпринципност и непоследователност. Така че, ако трябва категорично да се определя отношението към политическото Споразумение, аз няма да направя като много от досега изказалите се — да го критикувам, да му покажа всички лоши страни и да кажа, че накрая го приемам. Не го приемам. И аз, и малкото останали членове и симпатизанти на нашия клуб. Просто, защото те вече не виждат в нас либерална партия. Това е, което имах да ви кажа от мое и от тяхно име.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Една реплика от Божков за пояснение.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Значи, длъжен съм да отговоря на това нещо. По Устав, г-н Станчев, аз отговарям за документацията и архивата на партията. Това ми звучи като обвинение, съжалявам, че в партията нямаме комисия по етиката, иначе бих поставил въпроса там. Така. Искам да Ви обясня следното — пазят се всички записи и са на ваше разположение от Националния съвет на "Раковска", който беше проведен. На основата на тези записи се правят стенограмите. Те също се пазят. Протоколът, г-н Станчев, е друг жанр. В протокола влиза само повдигнатия въпрос в дневния ред, решението, предложението за решение и колко гласа са взели. Ако … Извинете, не ме прекъсвайте, аз не Ви прекъсвах, г-н Станчев, моля Ви… Извинявайте, само да довърша… Може ли да довърша? … Благодаря Ви. Исках да кажа само: иначе стенограмите са на разположение на всички. Ако Силистренския клуб има желание да получи стенограмата, просто трябваше да я поискате и щяхте да я получите. Ако вие сте настояли вашето мнение да бъде отразено, негативното ви мнение на някое от заседанието на Националния съвет да бъде отразено в протокол, това е щяло да стане. Ние сме готови да изслушаме, ако искате заедно, стенограмите и да видите, че няма такава заявка от ваша страна. Благодаря.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Ама по този начин това не може да влезе сега в записа. Не влиза в записа. После как да се … Моля ви… Моля те, повтори го.
АЛЕКСАНДЪР СТАНЧЕВ:
Ама защо да губим време. То се оказва, че е излишно. Аз и сега съзнавам какво говоря и си го помня, както помня и какво се е говорило и съм говорил и друг път. Дали го има в стенограмата или в протокола е за мен, лично, без значение.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Добре, аз благодаря. Но касетите, както тук ме уверяват, се пазят от заседанието на Националния съвет. Касетите могат да бъдат прослушани и да се види там какво е говорено, но аз исках за едно нещо като неточно разбиране на Споразумението. Просто, за да няма и по-нататък разсъждения по тази тема. Въпросът за местните избори, който е записан тук, е казано "и за изясняване възможностите за сътрудничество в местните избори". А в т.3 е казано, че се формира работна група за прилагането на Споразумението. По принцип досега е постигнато съгласие по един пункт във връзка с местните избори. Всяка местна структура на всяка от договарящите се страни си решава с кого и как да влиза в коалиция. Централата не издава нареждане кой как да действа в местните избори и за местните избори да няма централно споразумение, което да засяга страната и местните структури. Досега това е прието. "Изясняване" е казано "възможностите за взаимодействие". Не е казано "заедно участие в изборите". Просто не бива да се отива един ход по-нататък, без да има основание за него. А ако някъде можем да изберем кмет и с техни гласове, аз смятам, че ние трябва да бъдем наистина големи северняци, за да не го направим….
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
Значи, на мене ми се ще най-напред да помоля като водим диспута, да не стигаме до такива крайности, тъй като определянията за свалени или вдигнати гащи. Защото, в край на краищата, при тези индивидуални процеси всеки може сам да определи поведението си и да не го натрапва на други групи или пък индивидуално на други хора.
Но искам да се върна и да започнем с малко история, но близка история. Когато ’92 г. правихме изборите, подкрепяйки г-н Желев, на нас в Пловдив /пак с конкретен пример, за да няма неяснота в ситуацията/ първо ни се сърдиха, че ние сме имали повече нагледни материали с ЛИБЕРАЛИ и Желев, отколкото СДС, а след като успяхме да организираме и да направим едно от малкото места в страната, където цялата подкрепяща група политически сили извън СДС да се подпише под общ политически документ в подкрепа на Желев, нас просто не ни допуснаха до трибуната, за да не сме дразнели електората на СДС. Само че ’95 година на днешна дата Пловдивският печат е пълен с официални изявления на представителите на БСДП, а за тези, които не знаят, искам да кажа, че Пловдивската организация обяви напускането си на ДАР еднолично като организация и група и това е най-голямата организация на БСДП в страната. Та г-н Шишков, който имаше желание и подкрепен от местното си ръководство да участва в митинга против Закона за земята, по същия начин ’95 година не беше допуснат до микрофоните, въпреки че вече трети месец той има поведение, заедно с цялата организация и явно недружелюбно, а целящо коалиция с местната организация на СДС. Днес има политическа декларация на ИБ на местната организация на БСДП, в която това е изказано във формата на явен и много ясен политически протест, изводът, на който е, че с такова поведение коалиционни взаимоотношения с оглед правене на избори са невъзможни. Защото в една коалиция не може да има малко и голямо братче, и такова, дето е за пред хората, и такова, дето да не е за пред хората. Това около фактите. Но ми се ще като говорим за това какъв едва ли не тоталитаризъм идва, да си спомним и за нещо друго. По времето на управлението на първото демократично правителство, фактите са достатъчно много, могат да се извадят стотици писма на областни управители, забележете, за промяна на конкретни имена в съдебната система. Всички юристи тук знаят, че това е явно нарушение на основния принцип, на който се крепи Конституцията и демокрацията, и разделението на властите. Аз твърдя, както го казах и в Бистрица, че от изборите ’94 г. декември месец имаме за първи път след ’89 г. реална възможност властите, конкурирайки се една друга, да пазят себе си от нарушение на демократичните принципи на Конституцията. Нито БСП, контролиращо Народното събрание и правителството може да влезе в съдебната система и да прави кадрови промени, нито съдебната система може да играе пряка комбина с изпълнителната власт, защото това е най-характерният белег, по който демокрацията свършва. Така че, когато говорим за това какво следва, нека да уточняваме и тези реалности. От друга страна, реално за страната ни е, че БСП има мандат за 4 години. Но не, защото е тя, а защото българският народ декември ’94 г. избра регулиран преход на пазарно преструктуриране на пространството. Сърдейки се или сочейки с пръст само БСП, прощавайте, ние сочим с пръст онази част от избирателите, които решиха това да бъде така. А в демокрацията 51 % от онези, които имат правата да гласуват, определят как ще бъде в следващите 4 години. Не приемайки и този принцип на демокрацията, аз не разбирам за какъв либерализъм започва да става дума. Значи, започва да става дума, според мен, за либерализъм на спомените, различаващ се от либерализма на реалностите, свързан с Конституцията и демократичните принципи, които са вътре в нея. Дотук с историята. Прави ми впечатление опита, а аз няма да скрия, коментирал съм го и в ИБ, използвайки конкретните реалности и аргументи, ние да бъдем натикани в така подготвящата се и от миналата седмица легитимирана чрез камерите на БНТ пропрезидентска политическа формация, последният завършек на която е споразумението между Народен съюз и Партията на демократичния център с ръководител Венцислав Димитров. Но камерата много добре улови кои вътре присъстваха като лидери на тази среща. Тук искам да се върна и на едно решение на нашата партия по повод ДПС и на едно мое мнение, свързано от анализите преди изборите, че е по-добре да управляват БСП, отколкото коалиция от 6 политически формации, в която да е ДПС. Говоря от посока моето мнение, от посока националните интереси, както аз ги виждам, може и да греша. Сигурно е така в някои отношения. Но ако проблемът за това кой ще управлява в следващите 4 години между политическите сили беше решен ’94 година, то по наше мнение в Пловдив проблемът за това кой ще управлява БСП, ще бъде решен във връзка с изборите на октомври ’95 година. Тогава, когато и техния устав и уставите на повечето партии позволяват децентрализация на вземането на решения за участие в местните избори, което означава втора власт вътре в партията, имаща реални възможности при отиграване на местните избори да се конфронтира с централната. Всички ние наблюдаваме по места как се връщат, Христо казва — стари муцуни. Вярно е. В Пловдив новият председател на БСП беше избран със 116 срещу 110 на третото гласуване, при балотаж два пъти. Така. И аз питам — кое е по-нормалното? В тази ситуация, които ние знаем точно кога ще бъдат — местни — ние да изключим участието си, а тук е ясно записано "при подготовката на бъдещия /а той ще бъде до три месеца факт/ Закон за местното самоуправление, което ще даде нови правила на играта между държавна власт и общинска власт. Ние да не участваме в този процес, по същия начин колегите, които аргументират другото становище, сами казаха, че другото означава неучастие в изборите за местна власт. Е, тогава, аз се питам ние партия ли сме или политически кръжок? Така. На следващо място, аз мисля, че във връзка с либерализма и цялата история на БПЛ, която почва от клубовете, ще бъде престъпление, ако ние имаме 1 % възможност да повлияем на процесите, свързани с местните избори и като следствие, свързани с ръководството на … или преструктуриране на модела на управление вътре в БСП и ние не използваме тази възможност. Защото инженерите много добре знаят, че един срив в основен възел на системата, води до масов срив на цялата система. Аз се питам — всеки един от нас поотделно, нашите семейства заедно, а заедно с нашите приятели симпатизанти като група, ние ще живеем ли по-добре, ако системата на управление в България се срути октомври месец или декември ’95 година? Ако някой иска да ми го потвърди, би трябвало да ми обясни как живеем по-добре след скока на долара март ’94 година. Така че нека да излезем от тесните рамки на желанието за съхраняване на образ отпреди 4 години персонален и да мислим, че ние сме тука група хора, осъзнали интересите си групово. А не група хора, желаещи да насадят собственото си убеждение над останалата част от групата. И накрая ще завърша със следното — ако БСП получи консервация и от външни намеси, забележете, външни, на това Споразумение от дясната страна стои външна на БСП сила. Онова, което е вътре, не може да бъде обратна връзка на управление. Обратна връзка — коректив. Обратна връзка може да бъде само външно звено на система. Така че, в този смисъл подписът отдясно тежи много повече, отколкото всички останали подписи отляво, с изключение на подписа на Виденов. Желанието да не правим, да не играем на тази игра, за мен лично означава желание да се подсигури консервацията на БСП отвън, да се подсигури невъзможността на смяната на модел на управление на общините на октомври и като следствие — идване на най-червената част на БСП на власт вътре в БСП. Ако някой вижда в това съществени резултати и своето лично благоденствие, изключвайки политиката като гражданин на общество, в което има определени икономически показатели в края на финансовата година, аз съм съгласен да го подкрепя. Но другото, другото би означавало ние да работим за сриване на държавата. Мисля, че твърде дълго време си позволихме да бъдем в една такава тиха, приятна опозиция, която не можеше да си покаже ноктите, защото в определени моменти не искаше да скърши словото на президента. Благодаря.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Борис Петков. … Не можеш да говориш оттам. Ей тук, на микрофона.
БОРИС ПЕТРОВ:
Благодаря. Дами и господа, изказвам се не като член на НС, а като председател на Сливенския клуб на БПЛ. Не искам да скрия моето вътрешно убеждение и убеждението на членовете на Сливенския клуб на БПЛ, че ние миналата година, когато определихме да участваме в коалиция, клоняща към БСП, а тогава ви прочетох решението на Сливенския клуб и ние бяхме за създаване на тази коалиция. Независимо от негативния резултат от изборите миналата година за 37-мо Народно събрание, ние не считаме, че сме сгрешили. Напротив, съвсем считаме, че това е една правилна линия и ние трябва да я продължаваме. За да бъда добре разбран и да разберете всички вие, че аз като личност имам най-голямото основание да бъда арогантен и да търся конфронтация с БСП като наследници на БКП, защото два пъти съм изтърпявал лишаване от свобода по политически причини. Туй, че аз никога не съм приемал социализма като философия, научния комунизъм като философия, обявявал съм се винаги против тоталитарната система и методите на управление на тази система и затуй съм изтърпявал два пъти лишаване от свобода. Това са страдания и лишение на цялото мое семейство, дори и на приятелите ми.
Независимо от всичко, аз бих искал да ви кажа няколко думи от историята. В света в последните 300 години шестват 3 политически движения. Революционните движения, либералните движения и консервативните движения. Към революционните движения спадат комунистическите движения, социалдемократическите, аграрните и някои други от новосъздадените екологични и други граждански сдружения с политическа насоченост. За либералните и консервативните движения знаете. Революционните движения са за приемственост на насилието, за колективизма, за уравниловката, обременени от Балканските субекти. В България, знаете, в продължение на години тези революционни движения са управлявали страната, като изключа началните години след Освобождението, когато Либералната партия е създала България в тоя вид, в който е сега. След 10 ноември в България се започна един нов преход и то си е десен преход. И той не се осъществи. Затова, защото партиите и сдруженията, хората и личностите, които се нагърбиха с тази промяна, не се различават от това, което преди малко казах — приемственост на насилието — ще бесим и ще колим, защото нас ни биха. Аз на такива им казвах и казвам и сега: "Малко ви биха, а някои от вас наистина е трябвало да пребият". Не може с приемственост на насилие ние да строим държава, ако искаме да сме българи и ако искаме нашите деца утре, другиден да живеят в България. Не може с уравниловката и не може с обременеността от Балканските субекти. Провали се тоя преход. Миналата година гласувахме и българина гласува. За какво гласува, господа? Българинът гласува /цитирам, не е мое мнение/ "за строителството на социализма, против дивия капитализъм. За това гласува българинът. Много голяма част от членовете на БСП, които ще управляват България в последните 4 не, а още два мандата по 4, с убеждението, че българинът е гласувал за туй." И това изказване е на един от секретарите на БСП през февруари месец на една Кръгла маса във връзка с управлението на социалистическите партии при демократични условия. Тази партия не може да прави десен преход в България. Преходът ще бъде ляв. Ляв преход, но ще бъде с либерална насоченост. Ето къде е мястото на БПЛ — да участваме в този преход. Ние, ако в настоящия момент вземем решение, впрочем — вие вземете решение и не одобрите, не гласувате за Споразумението с БСП, ние за тези 4 години ще изчезнем като партия. Така, както каза г-н Симеонов — никой няма да ни търпи да говорим колко са добри приоритетите на либерализма. Няма да ни трае, защото ние след 4 години тъй, както ни виждате тук половината, ще изчезнем и ще дойдат други хора, но те какво ще правят, не се знае. Мисълта ми е — в настоящия момент ни се удава възможността ние да участваме в изпълнителната власт, ние да участваме в промяната, връщането на земята, селскостопанската земя и приватизацията на държавните предприятия. Какво по-хубаво от това можем да направим ние?
Вие чувствате и виждате, че парламентарните партии, които, това е, аз ще използвам тоя тривиален лаф "лаеща опозиция, от тях не зависи нищо". Една по една тези парламентарни групи ще се разбият и вие виждате какво става с парламентарната група на БББ. Същото ще стане и с другите. Вие не чувствате ли неудобството на тези пет, сега са 4, зам.-председатели на Народното събрание, които стоят като кукли, като че ли са пред някоя бръснарница и чакат да им дойде реда. Вярно е, че те получават заплата, обаче, господа, аз ако съм на тяхното място, ще сляза долу, защото не е удобно. Аз друго няма да ви кажа. Бих могъл да продължа изказването си, но не е нужно и искам да приключа с една английска сентенция — "Няма вечни врагове, има вечни интереси". Интересът ни е тоя, който ви казах. Ако искате, вземете под внимание моето изказване. Благодаря.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Благодаря на г-н Петров. Г-н Светославов има думата.
ИВАН СВЕТОСЛАВ:
Обещавам, че няма да мъча аудиторията като част от преждеговорившите. Само на г-н Петров ще му кажа, че освен интереси и други неща, има и принципи. За мен това Споразумение ми прилича на едни твърде неприятни, миризливи, трудно поглъщаеми залъци, които са сложени на масата пред изгладнелите либерали в течение на 5 години опозиция. И въпросът е дали гладът ни е докарал до крайност, че да сменим и принципите, да вземем все пак нещо от тези неприятни залъци и да оцелеем или достойно да гледаме отстрани тази храна, която няма да ни съживи толкова много, но без нея може би ще се чувстваме по-добре, макар и гладни.
Аз се извинявам, че моето изказване ще бъде пълно с въпроси и понеже след последния ни НС, където остро дискутирахме участието си в ПС, тогава ние си отидохме без конкретно становище. Сега идваме на нов НС и отново хващаме един сериозен проблем, който представлява за мен това подписано вече Споразумение. Щеше ли /е първият въпрос/ да има такова Споразумение и отношение към БСП, ако не беше този изборен успех на БСП в последните избори? Поставям въпроса реторично. И понеже всички говорят за историята, аз само ще спомена, че тази история — близката — пък и не толкова близката, показа, че БКП, а след това и БСП напълно обезличава своите партньори. Какви са основанията, че това няма да сполети и БПЛ? Казах — няма да я правя историческата справка. Само да вземем ВНС. В крайна сметка кой кого ще легитимира? Понеже и такъв въпрос има място тук. И като какъв? Ние БСП като модерна лява партия, защото като либерали ще изпълняваме или се каним да изпълняваме тяхната програма или БСП нас, като комунистически или респективно сега социалистически сателити? Това, в крайна сметка, без да съм убеден, според мен ще доведе до едно безрезултатно одобрение от електората на БСП, каквото безспорно имаше и в предизборната кампания. И също много негативно отношение от други политически сили /не е задължително антикомунисти/, каквото също имаше в тази предизборна кампания. И резултатът, според мен, е налице. Г-н Симеонов отново /не съм човек, който прави евтини комплименти/, отново беше направил един перфектен анализ. И предния път бях удовлетворен и от констатациите, и от всичко. Направихме една манджа с грозде и така беше. Сега обаче ние не искаме да махнем гроздето, а искаме сякаш да направим манджата с гроздето още по-… Днеска констатациите, особено на проблемите, до които ще ни доведе едно такова политическо споразумение, бяха също много точно напипани. Просто, според мен, аз лично няма какво да добавя. Имам предвид — по негативи. Констатациите ги има, обаче къде е решението затова как хората, клубовете ни по места ще ги решат тези проблеми. Те за мен днес изглеждат неразрешими. Кои са проблемите? Това са комунистическите сателити. Кой го харесва това? Ние можем да говорим за идеологии, можем да отстояваме либерални принципи, ние сме сателити. Така изглеждат от това. Следващият въпрос — няма ли по този начин ние да добавим тухли, все още липсващи в зида на двуполюсния модел в България? Двата полюса съществуват. Те може да не са равностойни, може да има преимущество единия, но ги има. Ние се борихме не за това. Очевидно, на БПЛ или може би на преобладаваща част от нея, от Националния съвет, й омръзна да бъде в опозиция. И това просто диктува сегашното политическо поведение. Спомена се тук също за евентуални кметски места, но съдейки от досегашните избори, аз просто не съм пропуснал, това, според мен, ще бъдат места, където БСП има опасност и да не спечели. Допускам и да греша. Може би това може да се получи и в сътрудничество с други политически партньори. Ние затова изобщо не говорим. Все пак това е в името на целта да влезем в изпълнителната власт, след като не успяхме в законодателната. Що се отнася до въпроса за дълга, за клубните бази и т.н., аз отново си спомням, когато дискутирахме участието в ПС, че тогава също се говореше, че ще имаме достатъчно много средства, милиони. Ще имаме медийно пространство, абсолютно съдействие. Днес констатираме съвсем ясно — милиони дължим на хората, които най-добросъвестно участваха в изборната кампания. Медийното ни пространство, ако някой твърди, че е било достатъчно — това просто не е истина. Значи, ние това не сме го имали. Сега отново вероятно ни се обещава подобно нещо. Това, което стана досега, ме кара да се съмнявам, че отново ще бъде изпълнено. С предизборно споразумение с БСП ние изгубихме и то — катастрофално — парламентарни избори. Сега искам със следизборно споразумение с БСП и като ПС, нали — респ. БПЛ да печелим местни избори и да влизаме в изпълнителната власт. А че това сигурно е възможно, ако вече спечелилите властта назначават, но ние говорим за избори, за изборни длъжности, за общински съветници, за кметове. Това е избор. Ние отново ще се явим като ПС, но не достатъчно легитимиран. Отново ще ни потупват по рамото съюзниците отляво и отново ще си гласуват за БСП. Къде е тогава реалната възможност да се влезе в изпълнителната власт? Може би най-доброто решение е като ОПТ. Слава Богу, че вече не са в ПС. И още два въпроса, за да приключа. Как чрез идеологически спорове с БСП ще спрем, например, една евентуална, евентуална казвам, рекомунизация? Как ще стане това? Друг е въпросът дали ще стане. Но след като и г-н Симеонов спомена, че има такива кръгове в БСП, че те не са никак слаби и си търсят своето. Ако това тръгне, как ще го спрем ние с идеологическите си спорове за либерални позиции? И няма ли да получим етикета на съратници, ако това все пак стане, не дай Боже, на съратници във връщането на част от тези условия? Не плаша никого. Аз лично силно се надявам и почти съм убеден, че няма има … Но опасността не бива да се изключва. В крайна сметка, искам да кажа, че на мен лично много ми се иска да очаквам нещо добро от това Споразумение. Много ми се иска и аз съм от тези, които поддържат връзки и контакти с хора от БСП. Но все се връщам към тези констатирани потенциални негативи, които ние като партия можем да изконсумираме. Няма да се връщам на тях. Те бяха много точно в анализи посочени. И какво можем да направим след октомври тази година, след изборите за местно самоуправление, когато отново е твърде голяма вероятността да се окажем и от изборната изпълнителна власт. Тогава, може би, ще си направим преоценка. В заключение, искам да кажа, че аз все още съм силно затруднен заради всичко това, което казах, да подкрепя това Споразумение. Единственото, което все пак ме кара да не бъда толкова категорично против, е доверието, което имам на г-н Симеонов и надеждата, че все пак действията — главните, основните стратегически действия се предприемат с негово решение и одобрение. Това просто ми е останало единствено като надежда. Благодаря.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
…..обяда е готов. Как искате да процедираме, ще изстине…, кебапчета ли са? Там ще изстинат, кюфтета ли, кебапчета са. Тридесет минути почивка, това означава в три без двайсет, аз съм тук и откривам дискусията. Кажи!
ХРИСТО ПЕТРОВ:
Искам само да кажа. За минута внимание, преди да излезете, тука отвън касиерката, ще Ви раздаде командировъчни, които да попълните с Вашите данни.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Заповядайте!
БОРЯНА КАРТАЛОВА:
Боряна Карталова се казвам. От Димитровград съм. Не съм член на Националния съвет, председател съм на клуба там. Може би по-нататък ще взема отношение по това, поредното споразумение, дали ми харесва или не ми харесва, защото така или иначе то вече е подписано. Но отначало бих искала да споделя, опита си от миналите вече местни избори в Димитровград. Тъй като говорим най-вече за предстоящите, при нас минаха едни, кандидатите за кмет бяха двама, всички знаете предполагам, че изборите бяха за кмет. Кандидатите за кмет бяха двама, единият беше независим, подкрепен от обединена опозиция — 9 партии, другият подкрепен от коалицията БСП, БЗНС "Александър Стамболийски" и политически клуб "Екогласност" и ОС. След консултация с ръководството на партията, БПЛ имам предвид и с консултации в нашия клуб. Ние решихме да подкрепим кандидата, независимият кандидат подкрепен от БСП. Е подкрепихме го, когато отидохме да му кажем, че ще го подкрепи БПЛ, той беше възхитен. По същото време при него се случи Клара Маринова, тя също беше във възторг, че БПЛ подкрепя г-на, който е независим кандидат подкрепен от БСП. Много се зарадваха, написахме в медиите, съобщиха навсякъде официално, че БПЛ подкрепя кандидатурата от БСП. Минаха изборите, при 31% гласували хора, спечели кандидата, който подкрепихме ние. Миналата седмица се случи така, че трябваше да отида при него, във връзка с наши проблеми в града. Искахме да ни предостави някакво помещение за клуб. Г-нът ни посрещна така много любезно, с усмивка, постояхме навънка в коридора прави, изслушахме, че няма нищо свободно и трябваше да си тръгнем. Това ми напомни на мене, а и на хората, които бяха с мене, едно друго споразумение, което беше преди 18 декември, подписано пак за предизборно сътрудничество пак с БСП. Случи се два или три пъти да ходим на предизборни срещи, просто така се случваше, че предишната вечер БСП бяха ходили в същите населени места, където на следващата вечер сме ние. След като минаваха разговорите хората ни казваха: "Ама Вие сте били много свестни хора, а пък тия снощи, защо викаха да не гласуваме за Вас." Ние: "Кои са били тия снощи бе". Ами викат БСП-то: Вие не знаете ли? Оказа се, че те просто на двете места, на предишната вечер знаейки, че на следващата вечер отиваме там на предизборна среща, те просто са казвали, гласувайте с всякаква друга бюлетина, само не със зелената. Мога да Ви кажа и г-на, казва се Емил Георгиев, смятам, че в момента е някакъв председател или координатор, или някакво длъжност на политически клуб "Екогласност" в околията, в Хасково изглежда. Чувам, че и г-н Генев казва, че е в Хасково. Какво искам да Ви кажа, клубът в Димитровград е млад клуб, въпреки че след нашия клуб, който беше приет септември месец на Националния съвет. След него вече има много млади клубове, по-млади от нашия. Ние така преживяхме твърде тежко загубата на 18 декември, може би защото това ни бяха първи избори. Може би, защото така малко се хванахме за зеленото, та тежко го преживяхме де, въпреки че на 18 декември през нощта в щаба в Димитровград се лееше червено шампанско и то се лееше, защото единият щаб е срещу щаба на БСП, и просто БСП прехвърляха някоя и друга бутилка червено шампанско, защо да не прехвърлят. Те техните хора при нас. В предизборната кампания на ноември 94-та, мен ме питаха хора, които са били членове на БПЛ: "Хубаво бе, нали бяхме либерали, какво правите в това ОФ". И аз тогава започвах да отговарям, ама вижте сега тя ситуацията е такава, ние не можем да бъдем в момента, нали така, трябва да сме с тях. Добре, нали, хората обаче се усмихваха и не дойдоха при нас, тия от БСП-то ми викаха, а тия от ония ли беше от ОФ-то. Аз искам да кажа, не лично на г-н Симеонов, а на цялото ръководство на БПЛ, че София не е провинцията. И ако в София нещата стоят по един начин, при нас нещата стоят по съвсем друг начин. Ако трябва да се говори за някаква перспектива пред тази партия, защото аз вече на няколко Национални съвета слушам обсъждания на историята на БСП, какви проблеми е имала БСП, как щяла да управлява и т.н., и т.н. Искам да ви кажа, често и откровено, че аз не съм дошла тука, за да слушам историята на БСП. За това, какви проблеми има БСП, БСП с проблеми или без проблеми се управлява, а пък ние ще сключваме споразумение с нея, обаче когато трябва по някакъв начин да се изпълни това споразумение, аз не го виждам. Тука чух някъде фразата, че ние не сме били давали, а пък сме получавали. Ако не се лъжа това бе колегата от Дупница, ако той нещо е получил в Дупница искам да ми каже, защото така аз не виждам някой конкретно нещо да е получил, пък и не става въпрос само за получаване. Ето сега в Димитровград се получи следното нещо, на тези избори частичните цялата обединена опозиция, въпреки че е един файтон хора, и че са 9 партии и 9 човека, но няма значение, нали. Те са едни така доста дълги списъци, та цялата опозиция застана зад един кандидат. Ние като БПЛ, застанахме зад другия кандидат, дето беше подкрепен само от БСП. Е добре, кажете ми, сега, тъй като този кандидат, той вече е кмет нали, кмета на БСП, не оказва никакво сътрудничество на БПЛ, а на нас някой трябва да ни оказва сътрудничество. Аз сега при другите ли да ида? Изобщо ако говорим за създаването на една, наистина голяма Либерална партия, и в нея трябва да влязат хора, които наистина не живеят от социални помощи, а мислят с главите си. Крайно време е аз като се върна и си събера хората, смятам, че около мене има хора, които мислят с главите си, да им кажа нещо реално. Добре, ето имаме още едно споразумение, нали, явно, че друга алтернатива няма за сега за партията. За да не стоим гладни, какво трябваше там, да ядем горчивите залъци и т.н., и разни още така литературни сравнения. На мен ми е интересно, какво трябва да кажем на хората, които все пак са дошли при нас, защото това им е харесало. И какво в крайна сметка, ние нещо ли сме, или сме нищо. Чувам тука нали, учи се, учи се. Изобщо, конкретно нещата стоят така, а пък ако някой може да ме настрои по-оптимистично. Папазов ми каза, че трябва да спра да говоря и аз спирам.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Заповядай, Сашо!
АЛЕКСАНДЪР СТАНЧЕВ:
Една реплика, може ли?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Да, разбира се.
АЛЕКСАНДЪР СТАНЧЕВ:
Няма да я направя по повод всичко, което каза колежката, само по повод това, че не знаела какво всички ние сме получили. За 45 г-ни под ръководството на БКП, ние получихме, като наследство някакъв равен дял от един огромен външен дълг. Сега за няколко месеца, в предизборно сътрудничество с тях ние получихме равен дял, дългове и резил. Не знам дали това трябва да им кажете на Вашите хора, но аз това ще им кажа на моите.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Да. Аз после ще се изкажа за равния дял. Сега има думата Илия Джамбазов. По реда на записването.
ИЛИЯ ДЖАМБАЗОВ:
Аз, като наблюдавам просто развитието на партията, независимо как ще се възприеме тази моя оценка. Няколко пъти се опитвам да го кажа, но ние сме в ситуация, в която трябва да се вземат някакви резки мерки. За мене, проблема не е в това, че сега ще подпишем това Споразумение, то всъщност е подписано и ще го утвърдим или няма. Проблема не в това, че ние влязохме в една по думите на Шишков "бабешка" коалиция ПС. Проблема е свързан с това, че ние се намираме в ситуация, в която винаги сме губещи, и в ситуация, в която винаги сме в пожарни условия, ситуация, в която никога не можем да излезем на едно по-здраво място. И, според мен, решението на този проблем е свързано с много сериозни промени в начина на функциониране на партията. Имам така вътрешното убеждение, че партията има потенциал и трябва да го направим това. Свърших.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Благодаря. Думата има Марко Тодоров. Тук ме поправят, че съм бил винаги длъжен да казвам "министър Марко Тодоров".
МАРКО ТОДОРОВ:
Не, не, не, не ми напомняй! Доволен съм, че се отдалечих от това време.
Трябва да ви кажа, че доста изчаквах и се чудех дали да взема думата и то главно заради това, защото напълно споделям това, което беше казано от един колега тук, че наред с анализа и критичните бележки, които правим, в крайна сметка трябва и да предлагаме нещо. И за съжаление ситуацията, в която се намираме, е такава, че много възможности за изход няма. Искам първо да засегна тази тема, която и миналия път си позволих да засегна и да повторя, че за мене ние се намираме в една критична точка, която дори поставя въпроса има ли смисъл от нашето съществуване или няма. И ако има — какъв е смисълът на нашето съществуване? Миналия път, преди да си тръгна, аз помолих да не се взима решение за Патриотичния съюз, не защото одобрявам този съюз, аз съм казал, че не го одобрявам, не ми харесва, а защото и миналия път не се чу добре: "Няма съюз, няма споразумение с БСП, но какво оттук нататък?" Тогава просто казах, че е целесъобразно да се направи един национален съвет, на който да се направи един анализ на ситуацията, да се предложат алтернативи и тогава да се вземе решение, а не да не се взима решение по този въпрос. Сега, разбира се, сме изправени пред едно подписано споразумение и нещата още повече се усложняват, защото ако Националния съвет не ратифицира това споразумение, трябва веднага да си дадем сметка за последиците от такъв акт. Просто трябва да го обясним какво ще стане. Очевидно е за мен, че в тази ситуация на преден план изниква въпросът за оцеляването на партията и какво значи оцеляване на партията, какво значи да съществува една партия. И от нашите стъпки, върху онези компоненти, които определят съществуването на една партия, как нашите стъпки ще се отразят върху тези компоненти. Кои са компонентите на съществуването на една партия? Това е членската маса, членовете на партията, едно от най-важните неща. Тази стъпка ще ни укрепи ли или напротив — ще доведе до разцепление в партията и намаление на членската й маса? Процесите, които аз поне наблюдавам в моя регион, говорят за едно сериозно отстъпление, което е резултат от действията на партията в последните месеци. И независимо от това, че приемаме нови клубове, аз мисля, че с тези стъпки ние не можем да очакваме нищо положително оттук нататък.
Вторият съществен елемент на една партия това е нейната външна изява, авторитета, който тя си гради в обществото чрез изявите си, идентичността на тази организация. Дали това, което предприемаме спомага за тази идентичност и утвърждаване на партията ни като такава, и то като либерална формация? Мисля, че и тук, или поне за мен, отговорът е отрицателен. Мисля, че това, което правим, няма да помогне да се идентифицираме правилно в пространството на политическите сили.
Третият важен елемент — това е финансовото състояние на организацията, има ли пари тази организация, за да съществува? Известно е колко огромни са трудностите по намирането на средства за съществуването на, специално на Българска партия ЛИБЕРАЛИ, за другите не искам да говоря кой, как и къде, и, ако някъде мога да дам положителен отговор, той е вероятно точно в това направление, че с тези стъпки, които са предприети в последно време, може би това е единственият аргумент, който би потвърдил тези стъпки. Че може би по този начин ние можем да осигурим и едно известно прилично съществуване на нашата организация. Разбира се, възниква въпросът — цената, която плащаме за това нещо, дали за нас е приемлива или не?
Тук се говори по въпроса можем ли ние да помогнем на БСП да се идентифицира като една съвременна социалдемократическа партия? Искам да ви кажа, че от самото си начало (аз първо никога не съм бил член на комунистическата партия, това искам да го кажа изрично, нито моето семейство, нито семейството на съпругата ми, така че нямам никакви връзки с тази партия), но още от самото си начало аз никога не съм бил конфронтационно настроен срещу тази партия, защото винаги ми е било ясно, че тя ще съществува в политическия живот в България, и че това, което е разумно трябва да се подкрепя. Казвам това изрично, защото в този случай на мен тези споразумения с БСП са ми крайно несимпатични и с много голяма мъка преглъщам тези залъци. И то не, защото не съм за едно сътрудничество с БСП, но просто формулата на сътрудничество, до която в крайна сметка сме стигнали, ни поставя в едно положение, в което ние не сме в състояние да дадем отговор на елементарния въпрос: какви сме ние — управляващи или опозиция? Ако сме управляващи — можем ли да влияем на решенията на тази политическа сила или не можем? Аз твърдя, че не можем да влияем, каквито и хора да присъстват в структурата на изпълнителната власт, каквито и места да ни дава БСП, ние не сме в състояние да влияем на политиката на БСП. Решенията се взимат на друго място, и там съотношението на силите е друго, и там нашият глас няма да се чуе. Напротив, аз смятам, че ако има нещо, което на Жан Виденов ще му търсят сметка и то хардлайнерите, ако може така да се каже, те ще му търсят сметка точно за това, защото е вкарал в структурата на изпълнителната власт не свои хора. И мисля, че неговата позиция едва ли ще бъде по-добра в партията по силата на този аргумент. Напротив той като че ли дава козове в ръцете на другите. Затова аз не смятам, че ние по някакъв начин можем да окажем влияние върху социалдемократизирането на БСП, ако ние можем да го направим това нещо, ние можем да го направим само в ролята на една наистина конструктивна опозиция. Да подкрепяме БСП в онези неща, които са в унисон с нашите разбирания, като либерали, включително и давайки хора, които ще участват в изпълнителната власт, но ще работят точно по тези проблеми, които са и наши виждания, но друг път за нас да подпомогнем БСП, ако трябва да я подпомагаме, а аз смятам, че трябва да я подпомогнем — според мене няма. За мене този начин, по който се е оформило сътрудничеството с БСП ни обезличава, като Либерална партия. Аз зная, колко е трудно да се работи с радикалдемократите в настоящия момент, особено с Александър Йорданов начело. Зная какви са проблемите с "Новия избор" на Димитър Луджев, но така или иначе те се идентифицират, като либерали и навсякъде го развяват, и са приети от Либералния интернационал по един или друг начин. Ние го губим това пространство и това ме тревожи. Оттук нататък мисля, че това, което казах не е ново за Вас. Всички тука присъствуващи в една или друга степен разсъждаваха по тези проблеми. И все пак в залата виси отговора на въпроса, какво трябва да се направи оттук — нататък. Засега само изпълнителното ръководство на партията е предложило един път и е казало съюз с БСП, аз други варианти не чух, и лошото е, че и аз друг вариант не мога да Ви посоча. Основният проблем за съществуването на партията, финансовото осигуряване на партията, аз не мога да посоча, как би се осъществило, ако ние прекъснем абсолютно всички връзки с тези бих казал финансови групировки, които подкрепят нашата партия при тези условия, в които се намираме. И ако трябва да потърсим решение на проблема, аз бих Ви казал дайте да се съсредоточим върху това, да разсъждаваме, какво можем да направим оттук — нататък. Мисля, че всички сме наясно, и мисля, че и самото изпълнително ръководство е наясно, че това не е най-добро решение за нашата партия. Аз, разбира се, имам бележки към това изпълнително ръководство, че е подписало това споразумение и преди Националния съвет да се произнесе по тези въпроси и мисля, че в това отношение има нужда от значително подобрение на работата, на колективния метод на ръководство. Може би много от нещата щяха да бъдат предварително да бъдат избегнати от тези проблеми, с които сега си блъскаме главата. Но аз смятам, че ние трябва да намерим някакъв начин разумен и приемлив, за да дадем заден ход и да потърсим нашата идентичност като либерали. Аз съм един от основателите на тази партия, присъствам от самото начало, ще ми бъде много мъчно, ако БПЛ изчезне от политическото пространство, защото действително, както /не знам, Илия ли каза тука/ има потенциал. Но сами очевидно, че не можем да си решим проблема. Очевидно е, че ще трябва да търсим съюзници. Ние сме готови да правим компромиси, в случая с БСП по дадени въпроси. Пита се може ли да намерим други, с които също да направим някакви компромиси, но да се идентифицираме наистина като либерали. Аз ще спра дотука. Може би накрая пак ще се опитам да кажа нещо по отношение на възможностите, но бих искал да помоля да съсредоточим дискусията си по този въпрос — пътища за излизане от това положение.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Извинявай, Марко. Пътища за излизане от кое положение?
МАРКО ТОДОРОВ: Ситуацията, в която в момента се намираме — подписано Споразумение, какво можем да направим така, че и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. В случая. Аз не искам да ви занимавам с проблемите на регионално равнище, които имам. Да ви кажа какъв е анализът на резултатите от избори, шансове, останалите политически сили в какво състояние се намират, възможности за кметските избори и т.н. Вероятно ситуацията е подобна в много от големите градове в България. В малките градове ситуацията е съвсем различна, но искам да ви кажа, че разсъждавайки, не мога да не го кажа сега това, обръщайки се върху проблемите на Русе — и там като … магаре между две купи слама. БСП в Русе има 34 %. Невлезлите в парламента имат около 30 % и 30% — 24 % има СДС. Това е ситуацията в Русе. Една обединена опозиция в Русе е възможна. Условията са изключително благоприятни, хората са настроени и готови за съвместна работа. Това, обаче, означава коалиция от 9-10 отново партии и организации, която вероятно ще спечели изборите и ще излъчи свой кмет. Обаче най-големите ми тревоги са след това какво ще стане, след като излъчим този кмет? И дали ще се създаде една ефективна изпълнителна власт, като знам какви партии и партийки ще стоят зад тази коалиция? От друга страна, печеливша ситуация е, ако ПС и ДАР се обединят с БСП, има шанс те да наложат кмет и не е изключено управлението на града да е по-добро, отколкото при другата ситуация. Не е изключено това нещо и ако мислим за интересите на града, това е едно решение на проблема. Но това пък категорично не се възприема от нашите членове на клуба за една такава коалиция. Напротив, те казват — БСП има абсолютната власт в парламента, в почти малки населени места гарантираме изборна победа на местните избори. Ние не можем да оставим и големите градове в ръцете на БСП.
МАРКО ТОДОРОВ: Да се опитаме сами да се справим с проблема заедно с други политически сили. С всичките негативни последици, което аз специално очаквам от едно такова управление, защото зная какво става след това. Но проблема трябва да си го решим и затова аз смятам, че във всеки случай на местните клубове трябва бъде дадено правото (това беше подчертано от Петко Симеонов) те на място да си решат и да изберат печелившата карта. Но разбира се, нашата идентичност на национално равнище: какви сме ние, що сме? — опозиция ли сме, управляващи ли сме — тези проблеми трябва да бъдат изчистени. Иначе ни няма. Ние можем да се закрепим, да получим нещичко, да съществуваме като някаква организацийка, но това няма да бъде онова, което ние искахме да бъде Българска партия ЛИБЕРАЛИ.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Реплика на г-н Палакаркин.
ВАСИЛ ПАЛАКАРКИН: Подкрепям това, което каза г-н Тодоров. Абсолютно прав е. Аз в своето първо изказване ви призовах към това да се мисли, тъй като се намираме в една патова ситуация, не, ами системата е инвариантна. Нито едно от условията не може да се промени, защото иначе пропада системата. Направен е опит от ръководството за многовариантна, т.е. да има едно свободно променяемо условие — то е да гласуваме и да приемем Споразумението. Но се върна за партньорството, търсят ни, защото трябва да им създадем лице. А народът е казал "Изтъче ли се платното, може лесно да се ритне кросното." Срещам един ден случайно г-н Георги Аврамов, нашият познат, и радостен и щастлив: "Бай Василе, много ни слушат, много ни слушат." и отива при Стефан Гайтанджиев и него го били слушали. Ала да не говорим за Борис…..и той много го слушали у
БКП. Ама това на мене ми е много ясно, че не е вярно. БКП слуша, освен себе си, никой друг. Никога няма да ни даде това, което г-н Петко Симеонов като оправдание на стъпката на ръководството предлага. Ще дадат една, две служби в София и оттам — натам каквито и споразумения да правим, те ще имат съдбата на димитровградското споразумение. Някои от моите съграждани се надяват, че БКП (извинявайте БСП) ще подкрепи наш човек за кмет. Нема да стане това. Не вярвам във възкресението на мъртвите. Но как трябва да излезем от деликатното положение. Г-н Симеонов ясно какво иска да каже г-н Тодоров, ако сега ние бламираме Споразумението, какво ще стане? Трябва ли да го бламираме или не? Или трябва да търсим някакъв елегантен изход от това положение. Ем човека да е нахранен, ем ние да останем цели. Не знам дали това Владо одобрява това мое изказване, но явно е, че ние при това положение имаме един-единствен изход — да гласуваме и да подкрепим решението и след това да търсим начин вие да се измъкнете от него като намерите много извинения, че партньорът ни лъже, което ще си бъде истина. Щом нема да ни се размине тая горчива чаша. Ако ние бламираме предложението това значи, че партията е пред разцепление. Аз затова в началото казах да не ни хване модата на времето — разцепление и отлюспване. По този въпрос и аз призовавам да помислим и да направим най-разумното — това, което би ни опазило от по-нататъшните капазъци.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Бай Иван в почивката искаше думата. Иска ли думата или не?
ИВАН КОЖУХАРОВ: Да.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Има думата бай Иван.
ИВАН КОЖУХАРОВ: Иван Кожухаров се казвам, понастоящем съм координатор на Българска партия ЛИБЕРАЛИ във Великотърновския регион.
Дами и господа, много приказки изслушах тука. Позволете ми да говоря най-напред от мое име и след това от името на клубовете в гр. Горна Оряховица и гр. Лясковец (и специално на клуба от Лясковец). На 22.03. се проведе там събрание. Присъствуваха 42 човека и имаме протокол за това нещо, аз съм го представил на ръководството тука.
Сега аз съм най-стария, най-възрастния член на Българска партия ЛИБЕРАЛИ. Първо и второ до 19.12.1992 г. лично аз не съм членувал, не съм се бил ориентиран към никоя политическа формация и сега тук с моят скромен мозък виждам как бивши членове на едната формация отляво и бивши членове на другата формация отдясно се мъчат да теглят конците към СДС, се мъчат да впрягат кобилата и да не я карат преди каруцата, след каруцата и т.н. Обаче ще ви кажа нещо много важно и много вярно. Сега ние като клуб и като клубове от Дунава чак до Стара планина, които бяхме в предизборната ситуация на 18.12. мога да ви кажа, че туй, което се получи при нас е обща констатация: Българският патриотичен съюз се представляваше от Българска партия ЛИБЕРАЛИ, останалите бяха само едни фантоми с малки изключения на ДСЖ. Всичко останало на редица градове — като Свищов, Павликени, като Полски Тръмбеш, като Горна Оряховица, Лясковец и т.н. остава да кажа Патриотичният съюз — аз съм. Добре. Партия еди-коя си — аз съм. Екогласност — аз съм. Едно лице в три форми се явява. Нищо.
…..фантоми, не фантоми, може да се каже един въздух под налягане. Нищо
подобно. Ние изнесохме тежестта. Но ще ви кажа защо ни търсят нас за партньори БСП. Защото ние сме 76 хил. гласа. Земахме ли ги? Тези 76 хил. гласа, ако не беше Българска партия ЛИБЕРАЛИ с нейните там подразделения, които съществуват в провинцията и в големите градове щяха да преминат или към СДС, или към НС, или към БББ и т.н. И щяха да бъдат в тежест на БСП и тя може би, аз не съм направил такъв дълбок анализ, в него момент нямаше да може да получи този хегемон, който го има сега да стане управляваща сила. И може само за туй тя ни дава нам дължимото или заслуженото. Те не ни търсят за туй, че сме симпатични или пък че сме многобройни. Те ни търсят пак за сателит. Обаче. Това Споразумение, сервирано от г-н Симеонов да ме смути малко след като имам предвид какво стана в Министерството на науката и образованието. С една червена метла ги изметоха всички либерали до един. И защо ние да не ударим по масата и да не кажем: "Господа, нали сме съюзници — как — Марко Тодоров го няма, тоз го няма, онзи го няма. Вие казвате, че сме нямали хора — нямаме хора да ги вкараме в изпълнителната власт. Не е вярно. Ние имаме много кадърни хора. Имаме агрономи, имаме инженери. Аз говоря за клубовете ни по места. Имаме много кадърни хора. И трябва да ги защитим тези хора — да не сме безработни или да търсят препитание по един или друг начин, а отидат и да влязат в изпълнителната власт, да заемат местата си, за които са учили по 19-20 години. И да разберат тез наши членове либерали, че ний сме за тях и че това следизборно Споразумение ги закриля, покровителствува. Това ми е мисълта. Освен това — ние казваме 10 кмета. За 10 кмета говорим тука. Е моля ви се, че ние можем да вземем 20 кмета. Зависи от нас — на общини. Във Великотърновския регион имаме 19 общини. Защо да не вземем от тях 12 поне. Защо? Че ние не бяхме толкова слаби на изборите на 18.12. Нека да кажат — тука има хора, които са били в щабовете. И недейте се страхува, че имаме да даваме пари. Никой не говори по наш адрес. Хората са търпеливи, хората са умни, хората са много убедени в нашата правда. И си е истина. Те вярват, че парите ние ще ги изложим, ако не изцяло поне ще си издължим преките разходи за телефони, ток и т.н. На нас хората продължават да ни вярват. Аз искам да кажа, г-н Симеонов, мене ме боли една работа — честно ви казвам — ще запазим ли с туй споразумение нашата идентичност, нашата самостоятелност, нашата самобитност и ли ще станем един придатък към БСП. Ако БПЛ с туй ще спечели много и ще се запази като партия и в един хубав ден няма да бъде канена за съюзник, ами ще бъде една от ръководните моди и направляваща сила на нашия политически и обществен живот. Аз се прекланям и казвам това споразумение е хубаво и сполучливо, защото ние в момента нямаме друг избор. Друг избор нямаме — с кого да вървим. Господа, вие не знаете една друга голяма тайна — в гр. Габрово, когато Венцислав Димитров образува партията си и покани тука разни величия от София, начело с г-н Янчулев и г-н Савов и беше една рожба на демокрацията и г-н Емил Кошлуков. Като се събрали и са казали "Чакайте, дай да се обединим, да направим една президентска партия от голистки тип". И ето какво се говори, с тези господа ли да се съюзяваме, да правим голистка република. Така ли. Ама искам да кажа и още едно друго нещо, господа и г-н Симеонов. Моля ви се. Сега не ми казвайте, че тези наши хора, които ще влязат в изпълнителната власт ще изпълняват програмата на демократичната левица. Това една от буквите на азбуката, А, Б. Но ние трябва да кажем със запазване на специфичността на либералната идея и либералната програма, която и затуй … Не можем да кажем само на тях ще се подчиним сляпо и безпрекословно. Да си имаме наша стратегия и тактика. И освен това може ли и аз се съмнявам в това, няма по някой пункт или в някой период, за някои от неудачите на управляващата БСП да потърсят отговорност от нас, от наши хора, които ще влязат в изпълнителната власт. И да ни очернят по този начин. Ако туй не се получи, аз съм доволен от туй да се предпазим. Сега наши членове там не са такива да 9-10 партии, 11 партии, да има там и ДПС. Това е един такъв специфичен, националистически, мога да го нарека край. Патриотичен край. Там няма турци, има само цигани, които са християни. Те казват така: "Споразумението е подписано и преди, то беше и предизборно и след изборно." Хората го знаят това нещо, и казват: "Бай Иване щом сме тръгнали по тоз път ще вървим, но важното е да запазим идентичността на партията, да запазим нашето ядро, да запазим нашите членове и да им отстояваме интересите. Ние няма да отидем гладни и мъртви с БСП, за заседания и събрания там да отидем в техния клуб. Ние ще си съществуваме както сме си съществували досега. Има го в приетите два клуба, документите са ви изпратени сигурно не сте ги получили още. Единият е в село Благоево, община Стражица, и там един г-н ме пита: "Пък защо съм правил в село клуб, когато в общината нямало още клуб." Казвам, защото хората искат да бъдат либерали, сега какво да приказваме. И там в това село си има една земеделска кооперация, председателката на кооперацията стана и председател на клуба на БПЛ, и още 12 души се записаха от кооперацията и станаха либерали. И без някой да ги притиска, и по собствено желание ме потърсиха из София, по собствено усмотрение, без някой да отива да ги агитира и т.н., След като стана събранието, когато им раздадох онези знаци и зелените книжки, и тогава започнаха да четат какъв е уставът и каква е програмата на БПЛ. Ами явно съм ги агитирал и нищо друго. Друго няма.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Благодаря! Реплика ли искаш Христо.
ХРИСТО ГРОЗЕВ:
Не.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Добре заповядай.
ХРИСТО ГРОЗЕВ:
Аз искам това, което каза Марко, аз при самото си изказване, изразих едно учудване, че либералната идея се търсеше в БСП, а не се потърси на други места. На предния Национален съвет направих едно изказване, в което предложих да направим всичко възможно за създаването на една Либерална конфедерация. От този момент нататък на мен ми се струва, че нашите усилия трябва да бъдат насочени към разговори с партии, които в една или по-голяма степен носят либералното. Марко го спомена, това е Радикалдемократическата партия, ако щете това е Центъра за нова политика на Луджев и т.н., при едно разумно разсъждение могат да се намерят много. Но ако ние в момента приемем споразумението на мен ми се струва, че това споразумение ще нанесе изключителна голяма вреда, не само в национално, но и на местно ниво. Защото, каквато и коалиция да правим на местно ниво, колкото и да им са развързани ръцете и на местно ниво, с хората, с които влизаме в коалицията, естествено ще възникнат техните съмнения. Дали ние не сме пратеници на БСП, оттук нашето място там ще бъде излишно, направо ще бъде излишно. И за това ако ние на тоя Национален съвет, гласуваме споразумението, аз предлагам на базата на основанието на чл.30 ал. 4 от нашия Устав. Първо това споразумение да бъде гласувано с квалифицирано мнозинство, защото то е много важно за по-нататъшното развитие на партията. И второ гласуването да стане поименно. Това са моите предложения.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Има думата Михаил Шишков. Искаш ли думата или не.
МИХАИЛ ШИШКОВ:
Аз ще кажа няколко неща, дори да се повторим с някои други. Някои хора взимаха четири пъти думата. Първо аз искам да кажа, че подписа на президента на партията — аз ще гласувам за него. Може да бъда в малцинство с някой, може да бъда и в мнозинство. Въпреки всичко, аз искам да отбележа някои терзания. Аз не съм, като човек не съм за споразумението, но ще обясня защо смятам, че трябва да се подпиша. В тремация в Националния съвет и в бюрото да изразявам една центристка позиция, някаква средна позиция. Ацентрист, според мен, в БПЛ е човек, който е между Папазов и между Владо Димитраков, т.е. когато се изказвам да не говоря, като "Ода на радостта" за БСП, нито да говоря като Папазов, нито като Владо Димитраков да говоря — "Не пей ми се, не смей ми се…" — в крайна сметка не са така нещата. Второ Илия преписа някакъв цитат, че сме били "бабешка" коалиция, аз съм съгласен, че тя е била такава, дали съм го казал не знам, но сега, надявам се, поне да влезем в баровска коалиция. Има известна разлика. Тя препокрива някакви плюсове и минуси, но едно бих поел от професор Тодоров, като не начало, защото часът вече е доста напреднал, а като една основа за може би напред дискусия. Кой как гледа на споразумението или на стъпките на партията, в конкретен психологически, политически и емоционален план, днес в ситуацията, в която се намираме, със спомените и все още с религиите от бабешката коалиция или като действия, средства за постигане на стратегическата цел. Стратегическата цел, според мене Петко Симеонов я начерта в известна степен, в първи раздел на т. нар. плюсове за споразумението за нашата партия, но аз искам да се опитаме да си отговорим или председателя да отговори на няколко въпроса, въпреки или като проблеми, които трябва да решавам. 1. Обезпечавайки реализацията в нашата стратегическа цел, а ние всички знаем, че тя би трябвало да бъде изграждане на голяма, демократична, национално значима, отговорна, включена в управлението Либерална партия. Първи въпрос — При такова трайно свързване с левицата, как ще се разграничим после от нея, и аз като казвам левицата искам ясно да се разбере, че става въпрос за посткомунистическа партия не за БСДП. Колкото до моето становище, в една статия, в един вестник съм депозирал пред ръководството, да се види моето становище как е в нашия град там за друга коалиция говорим. Как да убедим, хора в нашата партия те се очертават и на настоящия Национален съвет, такива ще има и на Конгреса, да прескочат вътрешната граница. Как да им сложим спирачки примерно на желанието да спрат да ровят в миналото. Как няма да ровят в миналото, ще ровят, разбира се, дори това да е непродуктивно, безсмислено дори да е. Има хора с насложени обиди от предишната власт, те не могат да разграничат БСП от БКП, особено след изборите, аз съм един от тях. Не че съм репресиран, не съм. Има сведения, които могат да ти кажат друго тука, каква е друга тема. Ти не си репресиран, нали. Второ ние говорим за изпълнителни кадри, в това да, т.е. кадрите стоят на таблата си. Как да си спасим хората, аз лично мога да кажа, че имаме няколко десетки наши членове, които работят на различни равнища, в учреждения в материалното производство. Ами тука колегите са свидетели, че имаме работник в завод, който в момента се опитват да шантажират за някои неща, че ще го уволнят, ако не подпише споразумение с БСП. Давам Ви примери с един, който го гледаме на работа в сериозна структура Еленко Божков, знаем, ами където и да го предложим, се им засяга интересите. Те никъде няма да отстъпят конструктивно за наши кадри.
Онзи ден, в петък, съм на среща с областния управител по съвсем други проблеми, викат ме в БСП да ми кажат, че ако имам самостоятелно поведение, става въпрос за в обществена организация, това щяло да попречи за назначаването ми. Голяма работа! Пет години не са ме назначавали, може да не ме назначат и три години, говоря в личен план. Оттук нататъка друг въпрос, на който би трябвало да се отговори, с годините напред история, за каква партия ще пишем: за партия обществена организация, сателит на БСП или на партия, която въпреки всичко е Либерална партия. Друг въпрос: как ще се изместим и като какви ще се явим след 4 год., ако в центъра и в дясно има сериозни политически субекти и се подготвят нови, най-общо казано, това е случаят с Габрово, сериозна центристка, дясно центристка, либерална ли ще бъде, пропрезидентска, но тя е една формация, която ясно не е с БСП. Т.е. как след 4-ри г. ние ще съумеем, да се легитимираме със сериозна разлика от БСП. Тука Светославов говори за трудността да се противопоставим идейно, идеологически на БСП, след като ще подкрепяме програмата на левицата, която все пак като програма управлението не е все още изяснена.
Още един въпрос: Кой и каква е гаранцията, че този пазар с групата, т.е. тенденцията на Жан Виденов, която аз бих казал, че подкрепям ще доминира в перспектива в БСП, от което следва реализация на нашата цел, замогване и т.н. И не на последно място историята доказва, че БКП обича да пие, като си свърши работата със съюзниците, да ги затварят. Велико Нар. събрание показа подобен рефлекс на БСП, т.е. правило ние излязохме на улицата. Имам предвид не в градинките, а извън парламента, по подобен начин се притеснявам да не се развият и сега нещата. Това имах да кажа, оттук това са моите тревоги, които се прибавят към 4-те минуса, които биха ни съпътствували, които г-н Симеонов каза. Но въпреки всичко, аз казвам, това е моето мнение, изразявам мнението и на колегите от плевенските клубове, че споразумението ни с БСП е основният изход, който можем да намерим от тази ситуация. Това е единственият, макар и несигурен шанс за оцеляването на партията. Ако разглеждаме нещата в тактически план, това е изпълнителната власт, местните избори, преследва и нашите стратегически цели. Нека да помислим, че ние имаме едно място с реално измерение на президентските избори. Това налага необходимостта да се подпише, т.е. да се приеме сътрудничество то е подписано. Второ искам да обърна внимание на нашите колеги, които освен като мен се тревожат за бъдещето на партията, имат и много съмнения. Нека да се огледаме 4-ри години, ние изграждахме организации, организация, която наистина, къде с ирония, къде с чувство за самоуважение говорихме, че е от читалищен тип организация, носител на идеи, прояви в политическото пространство, които говореха за неосъществими, организация, която не в малка степен реализираше национално присъствие и пропаганди на либералните идеи, но ние не успяхме, нямахме такава цел да изграждаме организация от финансово независими, финансово самостоятелни и финансово замогнати хора. Нашата партия не е партия от типа на Луджев, не е АСП, какъв е пътят ни по-нататък, ако ние не съумеем да интегрираме усилията или не спечелим, като съюзници носителите на капитала, новия капитал националноотговорния капитал. Наистина при положение, че имаме такъв профил психологически и така къдраво структурен на партията ние не можем да оцелеем. Тъй като ние все още сме партия, която трябва да разчита на под една или друга форма целево получени средства. Нека да каже някой, кой може да даде и под каква форма пари, за изграждане на партията, аз мога да кажа някаква сума, която ще се побира в рамките на социалния минимум, примерно мога да дам на месец. Но имаме един сериозен бизнесмен, който може да каже в регион Габрово или в регион Варна аз поемам цялостната политика на БПЛ, като гарантирам толкова и толкова пари. Ако такъв ми се посочи, браво. Няма, нали…....Нека си отговорим на въпроса само с едно изречение, тъй като хората колегите анализираха, те БСП и другите, в момента е просто несравнимо, силата, потенциала, възможност за управление на БСП спрямо другите и ако сега сме 95 г-на нека да помислим, как ще изглеждат нещата в 2001 г, може да не изглеждат в положителна светлина за БСП, но по-вероятно е да се стабилизира тоталното покритие на властта по парламентарен път — бих казал за щастие, не мога да кажа за съжаление. Това са според мен причините, които императивно ни налагат да приемем сътрудничество с БСП. Нека да дискутираме за цената, нека да дискутираме за условията. Сега тука се говори — г-н Симеонов каза какви плюсове ще има. Аз съм съгласен. Аз бих така гледал нещата в тяхната задачи в два плана: 1) какво би трябвало да направим като партия, независимо от формата на сътрудничеството с БСП. Трябват пари; 2) трябва да се намерят кадри в изпълнителната и неизпълнителната власт — непослушната, имах предвид политическите ни структури. Трябва да се намери формула за оперативно функциониране на партията и изграждане на структури, колкото повече структури толкова повече партията ще гарантира своето многообразие и няма да изпадаме в четиригодишно — двугодишно присъствие в един и същ кръг хора. Каквото можем да реализираме в изпълнителната власт — 1, 5, 15, 150 човека, този процес ще се продължи и след участието в местните избори — самостоятелно или в коалиция, с който е възможно по места. И това, което г-н Симеонов каза за медийния показ. Сериозно би трябвало да се присъства в медиите. Сериозно би трябвало да се засили чувството за самоотчетност на нашите клубове, какво са направили за присъствие в медиите. Защото не може да се говори — одеве уважаваният от мене Иван Светославов чука по масата и казва как ще обясним на клубовете. Иване, лично ти нямаш проблеми да обясниш на едно каре карти нещата. Аз имам проблеми да обясня на много хора нещата, но за сметка на това нося отговорност за тези хора, че няма да объркат. Сега една голяма задача мисля, че ние подценяваме. Дано е в точката, която г-н Божков ще дискутира. Аз само ще кажа като проблем. Може би е време да говорим вече за Конгрес, защото партията не започва и не свършва със споразумението. Конгресът е този, който ще намери формулата за новото ръководство, за което говори Петко Симеонов, за новия тип механизъм за ръководство на партията, ако щете за новата структура, която може да не е така като сега да е по — оптимизирана, да лансира по-голяма възможност за обвиняване единиците на партията. И накрая бих казал, понеже се говори тук дали ще гласуваме членството си в Патриотичния съюз, дали ще гласуваме споразумението си с БСП искам да ви обърна внимание, че тези неща са сериозни — тук стои подписа, както и на Патриотичния съюз така и на председателя на партията. И ако гласуваме отказ от този подпис, ние не гласуваме излизане от Патриотичния съюз, а гласуваме отказ от доверие на председателя. Второ, имаше един виц, където попитали Иванчо, кое е най-малкото животно. Може би го знаете. Едното живеело в една задница на другото, а то живеело в една задница на третото по-голямото. Така че, ние сме партия, която съществува в Патриотичен съюз, който съществува в коалиция с БСП и нека да се разграничат тези степени на общност за какво гласуваме, къде сме ние, каква степен на общност има /смях/. Извинявам се за това, което казах. Гласът ми ще бъде "за" споразумението. Благодаря!
МАРКО ТОДОРОВ:
По повод на твърдението, че така в изказване е проличало връщане в миналото. Аз смятам, че такова нещо не прозвуча тук. Прозвуча по-скоро известно опасение от първите три месеца, които вече наблюдаваме на управление. Там се проявяват тревожните версии. Аз ще ви дам за пример закона "Анти-Панев" той е един типичен пример, където е абсолютно неразумно в момента да се провеждат и да се разпорежда да се правят общи избори във висшите училища, разумният подход е приемете новия закон и в новия закон разпоредете това нещо. Министерският съвет се ангажира да им даде нишан да го направят така. Набързо прие закона за Висшето образование и го прати в Парламента, за да каже ей така го приемете. Какво направиха — потвърдиха закона "Анти-Панев". Къде търсите разум тогава и прагматичен подход, и какво може да влияе върху този проблем. Искам да ви кажа, каквото било, било — битият си е бит и т.н. — оттук — нататък ние гледаме напред, но това, което наблюдаваме в момента, ето това ме тревожи.
ИВАН СВЕТОСЛАВОВ:
Съвсем искрено ще кажа, че аз също уважавам Мишо Шишков, обаче като реплика искам да му кажа, че с това, къде е Добрич — имахме процент и нещо на изборите, а с хилядите — там също бяха процент и нещо. Ами така, че трябва да се обяснява. Нека да оставим това, колко много ясно виждаме всичките негативи и как плътно сме "за". Абе, господа, не я разбирам таз позиция. Втори човек като Мишо слушам така — това, това, това, това, всичко е лошо, има тук-таме може би убаво, обаче аз съм "за" — няма логика.
МИХАИЛ ШИШКОВ:
Одеве Владо каза, че кани Борисов — ще те поканя, казва, на чиния ядене с мухоморки — аз бих седнал. Ако, Владо, ти ме поканиш на ядене на мухоморки, аз ще те накарам да опиташ първи — ето това ми е отговора. Ако ти хапнеш от мухоморката, ще си хапна.
БОРИС БОРИСОВ:
От всичко това, което беше казано след това, което аз казах в началото /Борис Борисов — Дупница/. След поканата там на обяда, тука съм още. Имаше въпроси, които бяха задавани, така, от, няма да споменавам имена на колеги, какви са целите в политиката на БСП сега. Това си е тяхна работа. Веднага аз правя връзка, какви са целите и политиката на социалистическата партия във Франция с Митеран. После правя друга реплика — БСП не може да направи рекомунизация сега в този момент. Твърде много е обвързан в международно положение така, че да се говорят за неща, които са били да речем преди 45 години или преди октомври. Освен това през цялото време, когато говорихме различни колеги, когато говорихме за нещо, което е по принцип нещо предстоящо явно, че е въпрос за виждане и въпрос на психика — на оптимизъм или на песимизъм, когато се влага нещо в някакво решение. Аз като казах, че съм за това споразумение аз влагам оптимизъм. Благодаря за вниманието!
ХРИСТО ПЕТРОВ:
Аз мисля, че отговорът се съдържаше в едно изречение, което Марко Тодоров, когато се изказваше, спомена, но за да бъда сигурен, правилно ли съм го разбрал, искам да го попитам: казахте Патриотичен съюз, ДАР и БСП, евентуално една такава коалиция. За Русе би било по-добре такъв кандидат да управлява. Така ли ви разбрах правилно?
МАРКО ТОДОРОВ:
Аз казах, че вероятно ако се обединят трите политически сили, създадат едно управление за град Русе, което би било по-добро и по-надеждно, отколкото управлението на останалите пет или шест от Общински народен съюз и т.н.
ХРИСТО ПЕТРОВ:
Точно в тава е отговорът. Може би за доброто на Русе, като приеме, или за доброто на други региони, такова убеждение е повече необходимо, отколкото каквото и да е друго. Това исках да кажа под формата на реплика.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Сега много ви моля един по един — Веско, след това Иван, след това Никола.
ВЕСЕЛИН ПАНАЙОТОВ:
Четвърто или пето съпътстващо изказване. Следя внимателно тревогата и онова, което стои в дъното на аргумента. За мен продължава да стои в дъното на аргументите вместването на БСП с БКП; на ситуацията от преди и вчера със ситуацията днес; на тенденциите днес и тенденциите вчера. Марко Тодоров се опита да центрира нещата за това, че има опасни явления с днешна дата. Аз мисля, че това е много сериозно като довод, но също така подтиква към мисли, но също така би могло да ни накара да вземем две различни позиции. Аз съм от тези хора, които в този случай, ДАР имат такива прояви, имат такива знаци, че те остават същите. Но същевременно мисля, че има достатъчно знаци, че те искат промяна. На чия страна ще участваме ние в това нещо, в това стълкновение и имаме ли сили да се включим …, на което искам да обърна внимание. Някои в опасенията си, може би Христо Грозев или Марко го каза, те имат тотално присъствие. Да. Това е вярно. Те имат тотално присъствие и аз предпочитам в това тотално присъствие, което ще бъде свързано с много сериозни реализации ние да изпитаме силите си вътре, в тоталното присъствие, в реалните действия, управленски действия и в реалните контестации на идейни постановки и на практически действия, т.е. чрез либерално участие да изявим себе си и да легитимираме себе си. Това е един път. За мен той е нов път за нас, в сблъсък с една сложна и опасна сила или по-точно една сила, която в себе си крие и сложности и опасности. Другият е да заиграем отново хорото на петгодишната опозиция. За мен това е старо и изтъркано хоро. Няма доказателства, че партньорите са се променили.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Иван Генев.
ИВАН ГЕНЕВ:
Аз мислех доста да говоря, дори си бях нахвърлял, но явно ще започна да се карам с някои хора и затуй искам да обърна внимание само на нещо. Не знам дали някои от вас са чели, имаше една статия за Дертлиев в "24 часа" — просто така, като обобщено мога да кажа, че завършваше: второстепенен политик от времето на Желю Желев. Защо? Защото беше отхвърлил предложението на БСП. Сега аз се притеснявам, ако ние евентуално отхвърлим това споразумение, какво биха писали за нас. И тъй като аз съм от един такъв смесен район и определено виждам, че лично не само моя клуб, но всички там клубове, където са в такива региони, ще имат определено доста голям дивидент. Определено мога да кажа, че това нас просто ни облагодетелства. Но лично мен ме е срам и ме е яд, че хора като ОПТ в момента, делят властта, а ние дори нямаме възможност да се появим по телевизия и по преса. Нека да си помислим и за това, когато говорим. Благодаря!
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Никола Папазов.
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
Предполагаме, че много от колегите в дългия период наш — опозиционен, който продължава и в момента … Смея да твърдя, че принадлежа така рационалното крило на нашата партия. Нека да го поставим така аргумента — да стигнем до кокалчето. Всички на местно и на национално равнище през този период сме имали контакти и една значителна част от нас правеха информациите на Митко Луджев, тогава, когато бяха те неполитическа формация, за да му помогнем да има повечко либерални формации. Една част от тези хора минахме през огромните предложения, които Митко Луджев им правеше в по-късния етап на преминаване от обществена в политическа структура и значителна част от нас не ги приеха тези предложения. Та аз искам да поставя така съвсем ребром въпроса, за да няма неща, които хем си ги знаем, хем стоят от долу. Значи всички тези, които биха могли да бъдат наши евентуални партньори, от пространството на сегашната опозиция, слагаха пред нас едно изискване. Нека да го кажем, за да говорим откровено и да няма куртоазии, и да няма лицемерие, нека до го сложим на масата това изискване. За да си проличи дали има реален разговор, или просто лицемерничим заради други дребни вътрешни наши неща. Голямата част на тези вождове на опозицията казваха "да", обаче без Петко. Аз много моля, като ми се сочат следващи пътища или други пътища към днешен момент, да ми се сочат пътища от посоката на политически сили, които ни възприемат като равноправен политически субект. А в равноправния политически субект ти нямаш право да се бъркаш в неговия вътрешен организационен въпрос. Досега почти всички, които опонират на идеята за това споразумение, са за това, как ще си запазим идентичността. Но същото време онези от другата страна, към които тези наши приятели се опитват да ни тласнат, ни поставят едно условие, което, извинявайте, за мен означава не пряка намеса вътре в политиката на нашата организация, не пряка намеса вътре в организационната си структура, не обезличаване, а възприемането на нашата организация като обслужващо звено./шум/ Аз мисля, че никого не прекъснах одеве и никого не апострофирах в един недобър тон. Така, че хайде да ги сложим нещата на масата, защото ако някои иска да ми опонира аз съм съгласен — вадим аргументите в тази посока по време и по предложения. Истината ще бъде ясна и проста. Затова става дума. Става дума за събития, свързани с президентските избори след две години. Става дума за възможност партията да бъде обезглавена на този етап, за да може да се получи една хомогенна либералстваща нелиберална маса, която да подкрепи президента след две години. Ето за това става в момента дума на българската политическа сцена. Онова, което камерата хвана и пусна, мисля, че също не беше достатъчно желано от тези, които бяха снимани. Същият ден г-н Ахмед Доган е бил там, само че не беше вътре в залата. Но от друга страна, групи от наши приятели и симпатизанти през тези дълги четири опозиционни години, когато нас наши бивши приятели ни гониха така, както комунистите не ни гонеха. Защо? Защото имахме различно от тяхното мнение. Когато правихме изборите ’91 година, те срещу нас се бориха, не срещу БСП, но в същото време ние с цената на всичко удържахме и не играехме пряко срещу СДС, нито срещу СДС — център. Е това беше истината. Правили сме ги заедно тези избори ’91 година. В същото време, когато трябваше да изявим точна, макар и остра позиция, ние премълчавахме — премълчавахме и загубата на президента, премълчавахме за съжаление и антиконституционните му прояви, само защото той беше наш. В същото време, тогава, когато приемахме решение наш представител — Марко — да участва в правителството, ние го подкрепихме, да. Аз за себе си твърдя, че и днес да трябва да приемем това решение, аз ще гласувам "за" и то не е свързано с отстъпление с либералните ми позиции. Защото аз съм убеден, че Марко с личните си качества не може да отстъпи от тези позиции, поставен в условията на правителство, пряко избрано от парламентарната група на БСП. Ами нека, когато говорим за образа и когато говорим за гаранциите за оцеляване идентичността на партията да не подценяваме първо личностните си позиции, защото пет години вече сме заедно, нито пък личностите на хората, които стоят зад нас в местните ни организации. Значи обезличаване може да има, тогава, когато колектива или групата хора, или човека по отделно реши, както казва Владо да си свали гащичките. Само че аз мисля, че нашата партия в тази посока има история. Една дълга история, в която и най-близките ни приятели ни станаха най-лошите врагове. И ние успяхме да си запазим физиономията. Само че така или иначе времето е един реален измерител. Реално ще вкарам ’94 с … мандатът по конституция също и ако /аз се безпокоя най-много от това/ ние не приемем позицията на възможен коректив на БСП отвън, още веднъж го повтарям това отвън, а не вътре като "Екогласност" или като БЗНС "Стамболийски" ние индиректно ще помогнем некомунистическата фракция да се отдели в комунистическа партия след време, за която има място в политическото пространство, а тези фракции, близки с нея, вътре в БСП да овладеят цялата партия. В това, според мен, няма нито разум, нито национално мислене, защото ефектът му ще бъде срутване на икономическия модел, т.е раздаване, преди да си натрупал. А и тук всички предполагам са пределно убедени, че който от момента от правителството на БСП да беше министър-председател от младото им крило — той няма друг шанс, освен да прави дясна програма. Да, правителството ще прави дясна програма и неговите интереси с онази лява маса, която си има … и Висш партиен съвет ще започне все повече да се различават, докато в един момент се скъсат. Ние имаме две възможности. Едната — с цената, според мен, на обезличаване на партията да отидем в онзи кръг, който се нарича непримирима опозиция и чиито лидери преди десетина дена казаха, че и с цената на насилие на улиците те ще спрат поправките на закона. След като елементарната и юридическа подготовка, че технолозите на приемането на един такъв тежък закон, аз също съм съгласен, че в по-голямата част от новоприетите неща са глупост в този закон, но аз не се притеснявам по простата причина, че знам, че след като го подпише в парламента със 121 гласа, президентът Желев ще го вкара в Конституционен съд. И там онова, което противоречи на конституцията, ще бъде махнато даже и от политическия аргумент, че Конституционният съд може да направи мнозинство, което да даде оценка, близка до тази на президента. Това, което казвам, е също реалност, като част от политическия спектър на вътрешните реалности в страната. Така че аз мисля, опитът излишно да се драматизира ситуацията в страната и да се напомпва напрежение работи само за това, БСП да бъде върната там, където е била някъде в 80-те години. Но мисля, че не би трябвало да пренебрегваме друг момент — твърде много пари в България, влизащи от вън и то пари на нямащи нищо общо с левицата страни на запад, сигурно имат изгода, говоря за чисто икономически показатели, в тази страна да няма стабилно управление, защото всичко, което тя продава, ще бъде много евтино. И за да завърша с един съвсем реален аргумент, аз искам да подкрепя онова, което Христо каза и от своя страна да напомня, че в това има много разум. Реалният аргумент е свързан с тригодишната дейност на община Пловдив. Управлението на общинския съвет, което е управлението там на СДС, т.е. реална възможност за взимане на решения без да се съблюдава с никой друг доведе до това, че юридическо лице в община Пловдив в края на ’94-та има баланс на червено с милиард и сто. Това означава, че тази община на практика е фалирала. Това са реалности и аз съм по-съгласен да мислим в посоката как да постигнем вариант за участие на изборите така, че да бъде добър за градовете по места, отколкото да подчертаем един …, което не би могло да доведе до реални показатели. А животът така или иначе си върви. Както дойдоха и минаха тези избори ’94, така ще дойдат и минат изборите на октомври ’95. А в наши ръце тук на Националния съвет, а най-вече в ръцете на Конгреса ще бъде правото да определи ние субект ли ще бъдем на процесите, които стават в страната или ще бъдем обект. Едното означава, че имаш възможност да правиш бъдещите реалности в страната или поне малко да участваш в тях. Другото означава реалностите тебе да те правят. Благодаря!
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Реплика на Марко Тодоров, след това Христо Милев.
МАРКО ТОДОРОВ:
Примерът за закона със земята и евентуалната постъпка на Желев, пращайки го в Конституционния съд — ние къде сме тогава? Ние къде сме? На коя страна сме?
* * *
МАРКО ТОДОРОВ:
До сега гък не сме казали — първо. Втора бележка … основното тук е твърдението, че ние може да помогнем на БСП и на здравите сили в БСП. Аз имах един много добър приятел от студентските години, който влезе в партията тогава ей така с чистия идеализъм, че ще оправи тази партия и с присъствието си там ще помогне на здравите сили в тази партия.
МАРКО ТОДОРОВ:
… и аз щях да подпиша това Споразумение, но не виждам, обяснете ми механизмите, с които даже един наш министър в Министерски кабинет ще повлияе и ще спечели в кръговете на БСП повече привърженици за Жан Виденов, във Висшия партиен съвет или в техния Конгрес. Смятате, че присъствието на един министър или на някой наш човек в Изпълнителната власт ще увеличи броя на привържениците на Жан Виденов, на неговата партия. Какво моето присъствие, аз с БСП съм имал много големи противоречия по Закона за образованието. Така, че аз нищо не успях да променя на практика.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Ако беше СДС щеше ли да промениш?
МАРКО ТОДОРОВ:
Вижте гвоздея в цялата тази работа е, че аз не вярвам на възможността ние да променим тази партия с нашите действия. Това е цялата работа.
ВАСИЛ ПАЛАКАРКИН:
Един човек, който преди 5 години е бил на 45 години да се промени и да мисли другояче. Може ли онзи, който е бил на 50, а който е бил на 55 и на 60 да се промени в разстояние тия 4 години, когато обществото се демократизира. Човек трябва да бъде много наивен, за да мисли тази работа. Това, което му е на него 45 години вложено вътре, тук в главата, това си остава и то му определя поведението. За това, аз нямам вяра, тъй като …, че е скъсала със своето минало.
И още нещо, какво е мнението на клуба "Стефан Стамболов"?
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
Значи ще се постарая за една минута да отговоря на трите въпроса. По първи въпрос, свързан със Закона, — преди два часа аз отправих молба към председателя, в края на днешния Национален съвет ние да приемем или поне да предложим на Националния съвет за решение, декларации в посока ярък негативизъм по повод на изявлението на Министър-председателя, свързано с "Мултигруп". Не защото е "Мултигруп", а защото заради политически диалог между бивш и настоящ Министър-председател се удря пряко частния бизнес, не с преки факти, а с догадки. На втората посока, на втория въпрос на г-н Тодоров, аз съм склонен да вярвам, защото тогава времето, за което Вие говорите, беше преди 89-та година. Аз съм склонен да вярвам, че днес, 1995 г., тези, които контролират големите пари, нямат и не могат да имат нито едно основание да искат да загубят владеенето на тези пари. Големите пари '95 г. са факт. Тези пари не са контролирани от никой друг, освен от тази организация и аз не мога да приема като реална икономическа логика тези големи пари да искат собственото си унищожение. И на третия въпрос на г-н Палакаркин. Ако приема това, което г-н Палакаркин ми казва за вярна монета, аз би трябвало да приема, че в цялата си пълнота Българската опозиция в повече от 2/3 не може да съществува, защото в повечето от 2/3 Българската опозиция е изградена от бивши членове на Българската социалистическа партия.
ЗДРАВКО ЛИТОВСКИ:
Имам едно предложение — да приключим с дискусиите, дайте думата на още двама души, защото почнахме да се повтаряме. Нещата са сложни, има напрежение, което така или иначе няма да го преодолеем, ако всеки се изказва по пет-шест пъти, пак ще си остане. Има много неща натрупани, но нещата са ясни, позициите са ясни и да вървим по нататък.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Благодаря Ви. Сега двама души. Борис и Мишо.
БОРИС БОЯДЖИЕВ:
Повече от шест часа дискутираме тази тема, разбрахме, че е много важна за нашето развитие като партия и организация. Някои от изказващите се опитаха да концентрират, да кажем, двете противоположни тези, които бяха настъпени. В същото време г-н Тодоров, да кажем, приема повече едната страна, едната теза, но като вариант, като алтернатива на това, което се предлага в момента, аз до сега не чух някакъв път, по който да тръгнем и да вървим по него. Освен това няколко други думи по Споразумението. Според мен то вече е факт, подписано от нас, зависи дали да го одобрим като Национален съвет. Фактът, който можем да приемем, то не слага точка в развитието на тази партия. Смятам, че това Споразумение е достатъчно широко и дава някакви възможности да изявяваме нашата позиция.
Хората, които бихме изпратили в тази изпълнителна власт, ами де де факто трябва да изпълняват програмата на БСП, но ние сме тези, които да кажем ще изпратят тези хора. От тях зависи каква програма и каква политика ще провеждат, това първо. Второ — да изразяваме нашата позиция по всички такива текущи проблеми на страната и икономическото развитие както да кажем Закона за земята.
Има тука Изпълнително бюро, има комисии за различните направления, който се занимават с тези проблеми. Би могло да правим декларации, когато не сме съгласни с един аргументиран тон да изложим нашите становища. В крайна сметка аз пак апелирам, не виждам друг път, освен да одобрим това Споразумение, а оттук нататък имаме възможност да мислим как да запазим своя образ и как партията да се развива в бъдеще.
ВЛАДИМИР ДИМИТРАКОВ:
Тук няколко пъти се споменава, че няма алтернатива каква друга алтернатива, освен да си бъдем Българска партия ЛИБЕРАЛИ?
МИХАИЛ ШИШКОВ:
Искам две думи на Никола Папазов да кажа, но не чакай, аз не съм против Никола Папазов. Въпросът е такъв, Кольо, наистина, че баровците няма да върнат парите и ще искат да ги запазят, това го е казал човека. Няма защо да коментираме, значи не трябва да се свежда всичко до материалната сфера. До икономическия процес. В момента БСП използва тоталното управление в обществото, пак тоталната манипулация. Пак формиране на комунално мислене в този електорат, за това става въпрос. И ако нашите хора, една част не искат да се примирят с това, те са прави. Именно защото профилът на нашата партия е такъв, не на баровци. Е това е съмнението в хората, че те ще върнат комунизма като база на общество. Това е приключил въпрос или ще бъде планова икономика. Точно така реална действителност на БСП, но не го казва. Одеве се изказах и защо аз, Иване, това е към тебе. Какво значи да се съмнявам, да не съм в себе си съгласен, аз го казах и на Кольо. Да, наистина не мога да приемам много неща в БСП и апелирам към хора, които считат, че Споразумението е необходимо, но не са съгласни за него да гласуват за него.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Благодаря. Има процедурно предложение да прекратим разискванията. Които са съгласни да прекратим разискванията, моля да гласуват с вдигане на ръка. Свалете си ръцете. Против. Въздържали се — няма. Използвам повода, използвам правото си на председател, за да кажа няколко думи.
Нямам никаква илюзия от това, че Българска партия ЛИБЕРАЛИ е в състояние да промени БСП. Нямам никаква илюзия от това, че някои от нас с волево действие или крупна идея би могъл да промени Българската социалистическа партия или обективния ход на процесите в България. Това е обективен ход на социален процес и той не може да бъде променен с воля или мнения. Водят ме няколко неща, първото — за оценките, които давам, основният ми мотив мисля, че ви е пределно ясен. Първото — съвременната предприемаческа класа се формира предимно от хора, свързани с БСП. Второ — повечето от тях ще предпочетат да се оттеглят от обществено-политическия живот, но няма да се свържат с партия, която е в конфронтация с БСП. Трето — ако в Българска партия ЛИБЕРАЛИ не преобладават хора, които са надвили над харча си, тя обективно не може да бъде Либерална партия. Четвърто — трябва твърдо да се отстояват принципите на Либерализма, но не да викаме в дупка, че цар Траян има кози уши. Ако това имаше някакъв ефект, ние като партия да сме спечелили изборите 94 г. Прочетете ни всички изявления, които сме давали на "София — прес" на 6 етаж. Прочетете какво сме говорили на тези пресконференции, вижте, получили сте тези бюлетини, направете справките. Ние трябваше да спечелим изборите. Викахме "дупка в гората". Това правехме. Много прилича ситуацията, каквато беше 89 г. Много прилича, казах го в това, което говорех. Има една значима разлика, значимата разлика се състои, много грубо ще го кажа, грубо образно, че Желю Желев не живее на "Чавдар войвода", а в Бояна и като ходи по улиците, не му свалят капа, а като отиде някъде, строяват войници пред него и той се кланя пред знамето. И може да говори по телевизията, а тогава не го пускаха по телевизията. Има два нови фактора, единият от тях го казах, температурата на общополитическите страсти е съвършено друга. В момента хората са заинтересовани от насъщния, основната грижа е как да изхрани семейството си, а този, който е изхранил семейството си, основната му грижа е как да просперира още. Аз говоря за масови настроения. Вторият фактор — това са медиите. Медиите са сила, гигантска сила. На времето Държавна сигурност нямаше такава сила, каквато днес имат медиите. Въпреки че може би и на двете институции, управлението е от един и същи порядък или източниците на командите са също така скрити и тайнствени, както и бяха преди това. Помислете си само, не мислете за какво ще помисли комшията, какво ще каже колегата, не мислете за днешния ден, за утрешния ден. Помислете, че пред нас, най-вероятно, аз не мога да мисля с категориите на леля Ванга. Пред нас най-вероятно са четири години. Представете си, че ние кажем, че сме опозиция и отхвърлим този документ. Четири години с вас първо — ние в общински избори няма да можем да участваме, защото няма да можем да си платим десетте милиона и ако в Търновско не вдигат джангър и в Бургаско също си траят, защото там по друг начин се скараха. В останалите райони ние не можем просто да се появим, за водене на кампания. Съжалявам, че списъкът с хилядите левове и хората, на които дължим пари не е пред мен. Ние на общински избори няма да участваме. Събираме се всеки три месеца тук с вас и говорим "техната мама Правителството", а те през това време правят каквото правят. Върви един обективен процес в страната, той не може да бъде спрян. Не става дума дали Жан Виденов е левичар, дали е либерал, дали има там либерали или няма либерали? Има един могъщ интерес на милиони индивиди в тази страна. Отприщени са индивидуалните интереси. Индивидуалните интереси искат законова защита, искат защита от правителството. Този процес е обективен, той ще се развива, колкото и други хора, групи, да дърпат назад. Пред нас са четири години, в които вие, някои, нали, искат ние тези четири години да викаме: "Ей, ама много сме умни, бе, ама много умни!". Верен е случаят с Димитровград. Тук централата ни е в един гълъбарник. Първият на Виденов, като е влязъл в кабинета си, първото нещо, което имаше на бюрото му беше молбата, писмото от нашата партия да ни дадат представителни помещения в центъра. Досега не са ни дадени. Имаме предложения за един …, далече. Да, у тепетата. По споразумението с БСП, то е възможност да се бием непрекъснато с тези хора, които имат невероятни интереси и невероятна наглост. Да се бием, да се бием, да се бием за всяко нещо. Споразумението с БСП не означава, че ще ни подадат омесена баница така, в тепсия и ще кажат: "Яжте, вие подписахте с нас споразумение". Няма такива работи, направо от устата му трябва да го дърпаш, иначе няма да го вземеш. И затова трябва да се знае, че подписаното споразумение открива просто възможност да се борим за интересите на нашите хора, да се борим за помещения тук, да се борим за помещения по места по страната. Не е въпросът в алтернативата да се посочи, никой от нас не може в момента да посочи алтернатива, и аз не мога да я посоча. Не я виждам тази алтернатива. И не е проблемът в Петко Симеонов, въпросът е в една социална мистика, в кръвната група. Когато аз напуснах СДС, СДС на "Раковски" 134, всички хора, които бяха назначени от мен, бяха принудени да напуснат или бяха просто изгонени, включително и портиери. Вие смятате, че ние ще отидем при Венци Димитров, добре бе, аз си подавам оставката, махам се, ако аз съм пречка да се формира една голяма либерална партия. Ние отиваме при Венци Димитров или при Димитър Луджев, или при Александър Йорданов и вие ще останете? За една година няма да ви има, максимум. И то е въпросът за това, че ако е възможно да ви има там, вие да не сте тук. Та въпросът не е в алтернативата да се посочи, въпросът е в изгодата, като се отхвърли. Какво ще спечелим сега, като го отхвърлим, я ми кажете, а? Един без вазелин, това ще спечелим. Вижте сега, на нас ни трябва това споразумение, това споразумение ни е необходимо в момента, за да се борим за интересите си ефективно, това споразумение ни е необходимо, защото можем в един момент да го набучим на копието си и да кажем ние сме еди-какви си. Дайте да го направим като хората, ако ще правим нещо друго, що трябва да правим гламавщини. И тук въпросът е за проблема с ръководството на партията е от фантастично значение. И аз отново повтарям, трябва да се мисли за ръководството на партията, трябват хора, разберете, трябват десет души, които са готови да станат министри. Не в смисъл да са готови — да са квалифицирани, да не ги е страх да станат такива и да имат желанието да бъдат такива, и като вълци да вървят напред. Тези хора трябва да ги има, за да върви партията. Вие какво искате, ние сме се събрали едни хора, които ги е страх да влязат във властта, бе. Аз давах пример със Софийска област някъде наскоро, дето се осигури възможност да направим там каквото трябваше, по времето на Беровото правителство — няма човек. "Оставете, нали, ние по друг начин разбираме света". По какъв начин разбираш света, за какво си в политическа партия? Ръководството на партията, да мислим по ръководството на партията. Помислете само, с това завършвам, помислете само за възможностите. Какви възможности други има?
Тук Илия казва, и той не за първи път го казва, и аз за това му споменавам името: "Винаги сме в губеща позиция". Я ми кажете тоя, който е винаги в печелеща позиция. А от 91-ва година ми покажете друг от БСП, а от 89-та година друга партия, свен БСП, която винаги е да е била печеливша позиция. По-печеливша позиция ли е ДАР? БСДП? Зелената партия? Бизнесблока? БЗНС? Да ги изброявам ли по ред? СДС — губеща позиция, не е вярно. Въпрос на самооценка, ако щете. Ние сме в стратегическа, помнете ми думата, в стратегически много изгодна позиция. Ние имаме какво да скъсаме. Ал.Томов няма какво да скъса, Дертлиев няма какво да скъса, Каракачанов също, Луджев също. Ние имаме нещо, шанс имаме за нещо. Стратегическата ни позиция е много добра, въпросът е да вървим напред, а не да мънкаме и да разберем, че сме партия, че не сме 89-та година и да разберем, че една партия иска отговорностите за властта на държавата, за управлението на държавата. Една партия не иска отговорностите за управлението на някаква махала, някъде. Много проблеми има, страшно много. Трябва да помислим, в клубовете да се дискутира, да се обмисли, но да се мисли с национални категории, а не какво казал еди-кой си, и какво ще кажат еди-кои си. И на Конгреса, когато бъдат подготвени документите при едно обсъждане, надявам се предварително станало, ние наистина да изберем една стратегия, която да бъде много точна, наистина да бъде стратегията на печелившата Либерална партия. Държим кос в ръцете си дайте да не го тряскаме на масата, не е времето за тракане. Пред нас са четири години, кой помни, че 39-те влязоха в 36-тото Народно събрание с глупашко лежане на паважа? Кой помни това? Бяха вътре, нас ни изхвърлиха. Пред нас са четири години, има време за достатъчно действие, за да докажем себе си. Единствено зависи от ръководството, което ще изберем на Конгреса. Давам думата на Еленко Божков.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Тъй като се гласува предложение за процедурното предложение за прекъсване на изискванията…..…....процедурното предложение на Христо Грозев се базира на чл.300, ал.4 в първата си част, във втората част няма прецедент, пописан в Устава, тук Националния съвет ще реши дали да се извърши поименно гласуване. И така, колеги, процедурното предложение …чл.300, ал.4 от Устава гласи: "Решенията се взимат обикновено мнозинство от гласувалите. Освен решенията по чл.31, ал.11" тук не става въпрос за такова нещо. Националния съвет може да се задължи с решение естествено да решава особено важни въпроси с квалифицирано мнозинство, аз моля г-н Грозев, понеже Вие сте автор на предложението, да предложите квалификацията. Какво мнозинство предлагате квалифицирано?
ХРИСТО ГРОЗЕВ:
2/3 от присъстващите.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
И така, господа, подлагам на гласуване процедурното предложение на Христо Грозев, който на базата, че това е особено важен въпрос, предлага на Националния съвет да го гласува с мнозинство от 2/3 от присъстващите, естествено, защото има други текстове, които вече визират това нещо в Устава.
БОРИС БОЯДЖИЕВ:
Едно изказване против. Доколкото наистина това е едно важно и аз съм по принцип това да бъде прието, но аз предлагам да бъде с обикновено мнозинство 50%.
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
Има едно изяснение, това, което е първо като предложение не може да бъде вкарано, защото променяме две неща едновременно, значи не може да има гласуване 2/3 от присъстващите, защото Устава навсякъде разпорежда, че гласуванията стават с определена квота от гласувалите, а не от присъстващите.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
От гласувалите г-н Папазов, извинявам се. Ти си прав.
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
А освен това, аз мисля, че освен че в Устава това го няма вкарано, е малко нелогично с просто мнозинство ние да приемем гласуване с 2/3, което да води до решение после с 2/3.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Това показва добрата воля на съвета, ако съвета не приеме с просто мнозинство 2/3 значи няма 2/3.
Аз съм длъжен да подложа на гласуване предложението на г-н Христо Грозев. Още веднъж, който е за това, решението потвърждаващо или отклоняващо подписването на Споразумението с БСП да бъде гласувано с мнозинство от 2/3 от гласувалите, да вдигне ръка.
"ЗА" — 4, "ПРОТИВ" — 21, "ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ" — 3
Не се приема. По втората част от предложението на г-н Грозев — тези, които са съгласни решението да бъде взето с поименно гласуване да вдигнат ръка.
"ЗА" — 12, "ПРОТИВ" — 6, "ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ" — 4
Решението за поименно гласуване се приема.
МИХАИЛ ШИШКОВ:
С риск да бъда заклеймен, осмян, не знам какво ще гласуваме. Моля Ви се.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Сега ще ви прочета, г-н Шишков е прав, но първо трябваше да подложим на гласуване процедурата за това, как да се осъществи гласуването. Предложение за решение — Националният съвет на Българска партия ЛИБЕРАЛИ одобрява решението на Изпълнителното бюро от 07.03.95 г., с което се упълномощава председателя на партията г-н Петко Симеонов да подпише Споразумението за следизборно взаимодействие и сътрудничество между коалицията БСП, БЗНС "Ал.Стамболийски", ПК "Екогласност" и Патриотичен съюз. Това е проектът за решение, който според току-що гласуваното решение, трябва да гласуваме поименно с обикновено мнозинство.
МИХАИЛ ШИШКОВ:
Г-н Божков, в качеството си на какви ние от Патриотичния съюз ще подписваме с БСП. Ние не сме гласували участието си в Патриотичния съюз.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Г-н Шишков, това е решението на бюрото на 7 март, в което Вие сте участвали и сме упълномощили на това заседание г-н Петко Симеонов, да подпише споразумението. Ние сега можем да одобрим това решение или да го отхвърлим. Дами и господа, имате ли други предложения за решения. Няма. В такъв случай пристъпвам в поименното гласуване. Чухте текста на предложението за решение. Г-н Александър Станчев, вашият глас?
АЛЕКСАНДЪР СТАНЧЕВ:
Не.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Александър Тушлеков — отсъства Анелия Кирова — отсъства Атанас Атанасов — отсъства Борис Иванов — да Борис Бояджиев — да Борислав Цеков — да Валери Димитров — да Васил Палакаркин — да Владимир Димитраков — не Веселин Панайотов — да
Георги Ганев — Сега тук има писмения глас на Георги Ганев.
НИКОЛА ПАПАЗОВ:
Такова нещо в Устава няма — участвали без гласували, защото аз имам пълномощно от Анелия Кирова.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Значи Георги Ганев отсъства, не участвува в гласуването.
Георги Файтонджиев — да Георги Христов — да Даниела Михалкова — да Диан Гладичев — да Димитър Ненкин — да Еленко Божков — да Здравка Рачева — да Здравко Литовски — да Иван Генев — да Иван Иванов — да Иван Светославов — да Илия Джамбазов — да Красен Демирев — отсъства Марко Тодоров — въздържа се Митко Костов — да
Михаил Шишков — да като председател на БПЛ
Ненко Георгиев — отсъства
Недялко Лазаров — отсъства
Николай Лазаров — да
Николай Кожухаров — да
Никола Папазов — да
Петко Петков — да
Светлана Шаренкова — отсъства
Стоян Петров — заявил гласуване, не се приема
Христо Милев — да
Христо Грозев — не
Христо Петров — да
Христо Хубанов — да
С това приключи гласуването. Чета резултатите. Нека да сумират резултатите. Може ли да …
ВЛАДИМИР ДИМИГРАКОВ:
Преди резултата държа…
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Да, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДИМИГРАКОВ:
Не. Не става въпрос за отрицателния вот. Много глупаво е, след като хора на Националния съвет са си дали писмено отношението: "да" или "не", ние не го приемаме, защото го няма точно в момента на гласуването. Какво по-категорично мнение от писменото даване на закон. За това моля, там двама или трима, които ги няма, и има писмено становище от тях, нека да се зачете и да влезе тука отзад.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Г-н Димитраков, значи аз чета двете гласувания. На г-н Георги Ганев — против, на Стоян Петров — за. Против споразумението, гласувам против споразумението с БСП.
Резултатът от гласуването: 27 — за, 3 — против, и един — въздържал се. По отношение на другите два гласа, не зная дали да го подлагам на устава, в това отношение категоричен от участвалите в гласуването. Добре, ще бъдат вписани в протокола.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
В протокола ще бъдат вписани, ще бъдат приложени техните мнения.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
В протокол ще бъдат приложени мненията им. Сега моля, дами и господа, на вашето внимание беше предложен проект от работна група в състав: Борис Иванов, Илия Джамбазов, Николай Кожухаров по Декларация на Националния съвет относно Бялата книга на Правителството. Даден ви е текстът, имате думата за мнения, становища, корекции и възражения, одобрения. Заповядайте г-н Тодоров.
МАРКО ТОДОРОВ:
Ще имате възможност да получите Балата книга, да я прочетете и въз основа…, какво да правим?
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Въз основа на Бялата книга. Христо Милев.
ХРИСТО МИЛЕВ:
Във всички вестници излезе: в "Пари" — излезе, в "Дума" — излезе.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Всъщност — не. Сега, специално за Декларацията относно Бялата книга на Правителството, лично аз се доверявам на тези, които са го направили, тази Декларация, поради простата причина, че по една или друга причина съм нямал възможността да се запозная, това, което попита и г-н Тодоров. Предполагам, че има и други колеги тука, които по една или друга причина, също не са запознати, и в тази връзка искам да кажа, че лично аз не мога да взема отношение, а ми остава само единствената възможност да се доверя на тези, които са я правили, и които евентуално са прочели тази Бяла книга. Благодаря.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Други колеги. Михаил Шишков.
МИХАИЛ ШИШКОВ:
За мене е, много неща могат да се дискутират по Бялата книга. Чел съм внимателно публикацията в "Дума" и в "Континент", мисля, че беше. Сега, аз подкрепям Декларацията, като първи опит да имаме идейни различия с БСП и да й бъдем така либерален критик. Това е.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Благодаря, други мнения. Не виждам. В такъв случай, заповядай.
МАРКО ТОДОРОВ:
В точка втора се счита, че е естествено…
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Правно заинтересована страна…
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Авторите!
БОРИС ИВАНОВ:
Просто, защото не сме убедени. Т.е. напълно ни е ясно, че всяко едно правителство, поемайки властта ще гледа нещата през расло, просто не сме убедени, че е възможно обективна оценка от някой, който е заинтересован. Затова констатацията, че тази пристрастност и обективност не е неестествена, по-нататък си излиза.
МАРКО ТОДОРОВ:
Защото така, както е написано, то звучи някак си извинително, по-хубаво и да се махне тогава.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Значи и тук има противни становища, благодаря ви. Г-н Иванов.
БОРИС ИВАНОВ:
В смисъл да се махне израза: "и това е естествено", така ли.
МАРКО ТОДОРОВ:
Да.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Г-н Светославов, Вие.
ИВАН СВЕТОСЛАВОВ:
Просто не съм готов с редакция на предложението, но имам предвид следното, може би Борка тук ще отговори. Аз, за разлика от другите, в момента даже я държа, четох я тази книга. Налага се впечатлението, че целият този петгодишен период е охарактеризиран главно с параметрите през петгодишното управление на СДС. И ние от една страна говорим тука, че така или иначе, че БСП е управлявала, защото такъв е анонсът, оттам непрекъснато се внушават резултатите от едногодишното управление. Т. е. би могло да има, това че са засилили констатации и изводи, базиращи се основно на резултатите от едногодишното управление на Филип Димитров.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Благодаря, други мнения. Така, ако няма други мнения, мога ли да формулирам решението?
МИХАИЛ ШИШКОВ:
Може.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Националния съвет на БПЛ приема по принцип, с направените редакции проекта за Декларация относно, или свързан с Бялата книга на Правителството. Който е съгласен с така формулираното решение, моля да гласува с вдигане на ръка. Тези, които са против. Против има ли?
МАРИЯ НАНКОВА:
Няма.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Въздържали се — няма. Благодаря Ви, прието е решението. Дани за разпространение това.
ДАНИЕЛА МИХАЛКОВА:
Да.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Сега да преминем към, само че тука много сложно става. Трябва да махна разни работи. Следващата точка от дневния ред е: Обсъждане на доклад на работната група за подготовка на Конгреса — докладва Еленко Божков. Като продължение на решението на Националния съвет за формиране на работна група за подготовка на Конгреса, се проведе заседание на работната група, приетият от вас, от Националния съвет, състав. В центъра за Бизнес програми — не му знам точното име — и фирмено управление в Бистрица. На тази среща бяха разпределени членовете на работната група по тяхно съгласие в различни комисии, които тематично да подготвят Конгрес. Сега ще Ви прочета членовете на комисиите и Ви моля ако имате мнения за състава на комисиите, да ги изравните, за да можем след това с решение на Националния съвет да ги утвърдим и тия хора да могат легитимно да си вършат работата.
1. Комисия за изменение и допълнение на програмата на БПЛ в следния състав: Петко Симеонов, Светлана Шаренкова, Марко Тодоров, проф. Здравко Литовски, Желка Генова, Владимир Димитраков, Красен Демирев, Илия Джамбазов, Анелия Кирова, Борис Бояджиев, Георги Христов.
Следващата:
2. Комисия по подготовка на промени в устава на БПЛ. Еленко Божков, Борислав Цеков, Никола Папазов, Михаил Шишков, Христо Петров, Георги Георгиев, Константин Костов. Сега, извинете ме забравих да Ви кажа, че за предната комисия за координатор на комисията е предложена г-жа Желка Генова. За тази по устава — г-н Борислав Цеков. Освен това се предлага в комисията да бъдат кооптирани, като хора, които да работят по подготовката, значи по комисията за програмата: Пламен Чипев. А по комисията за подготовка и промени в устава: Таня Дончева и Иглика Герасимова.
3. Комисия по предложение за решение и резолюция на Конгреса: Петко Симеонов, Еленко Божков, Марко Тодоров, Борислав Цеков, Желка Генова, Константин Костов, Николай Кожухаров, Борис Бояджиев. За координатор на комисията съм предложен аз.
4. Комисия по организационно — техническата подготовка: Борис Иванов, Лилия Цекова, Диан Гладичев, Светлана Шаренкова, Здравка Рачева, Ирена Петрова, Христо Петров, Маргарита Астарджиева. За координатор — Лилия Цекова.
5. Комисия е комисията по пропагандно осигуряване и връзки с чуждестранните партии. В нея участват по предложение: Светлана Шаренкова, Борис Иванов, Анелия Кирова, Желка Генова, Маргарита Астарджиева, Здравка Рачева, Даниела Михалкова. За координатор на комисията е предложена Светлана Шаренкова.
Сега, ако имате предложения за изменение и допълнение в състава на комисиите, моля за Вашето мнение. Ако няма, имате ли нещо против състава на комисиите да бъде гласуван анблок?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Да. Поясни.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Може ли да поканите ако има хора от вънка да гласуват, да влязат за гласуване. Нали са в състава на комисиите?
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Да… една програма за приемане на програми, един план за приемане на програми, които да подпомогнат нашите хора при участието им в системата на изпълнителната власт.
Една програма за развитието на енергетиката в България. Тази програма да бъде утвърдена на Национален Съвет, и да подпомага експертно, да подпомага със становището си дейността на нашия човек в енергетиката.
Втора — програма по водите в България — водният проблем на страната. Тази програма да бъде приета на Национален съвет, която да бъде предадена на г-н Файтонджиев, той не може да провежда нашата политика, но този документ може да му служи на него, като, така да се каже, сламка при изпълнението на задачите, които стоят пред него, като ръководител на това ведомство.
Третото — програма за младежта.
Четвъртото — програма за децата.
Петото — програма за раждаемостта.
Пет програми до края на годината, които бихме могли да приемем, да разработим и приемем и които ще подпомагат нашата дейност, в дейността на нашите хора в системата на властта. Заедно с това, това ще бъде и позиция на партията по тези, по участието на нашите хора в системата на властта, и ако те по този проблем вършат, поради своите задължения друг тип или провеждат друга политика, ние винаги ще можем да кажем: "Ние предлагахме другото да се върши, и нашето предложение беше друго, но тъй като нашите хора нямаха възможност за такова нещо, те затова вършеха друго, дава ни едно отграничение, заедно с това и подпомагане, на заетите в системата на властта."
Имате ли някакво възражение да приемем такъв план — за работа по пет програми. Разбира се няма да се разработват от Националния съвет, на Националния съвет ще бъдат предложени проектопрограмите, които ще бъдат утвърдени от него. Има ли някакви възражения срещу това? Някакви мнения? Ами да приемем, че така с общо съгласие, утвърждаваме този план, нали, такъв план. Той не е гласуван.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
За комисиите тогава да минем към гласуването, за да бъде по-просто. Има ли членове на Националния съвет, които са против такъв състав на комисиите. Такива, които се въздържат, останалите са "за". Добре, гласувайте тези, които са " за" състава — правите, тези, които са "за", за да бъде точна процедурата. Свалете си ръцете. Благодаря. Такива, които са… против — няма. Въздържали се — няма. Значи съставът на комисиите е приет. Приета е и програмата, до колкото разбрах от мълчаливото одобрение, за работа по петте програми, по петте приоритетни Национални програми. Сега, по отношение на информацията за хода на подготовката на Конгреса. Започна работата по подготовка на Конгреса, комисиите в своя първоначален вид вече започнаха работа и аз мога да прочета отчетите им до този момент:
Комисията за резолюции, решения и предложения. Предложения за решения и резолюции на Конгреса. Предлага да се работи по следните проекти:
1. По участие на БПЛ в изборите за местни органи на властта.
2. По участие на БПЛ в президентските избори.
3. За политическите партньори на партията.
4. По оценка на 100-те дни на Правителството.
5. По проблемите на аграрната реформа.
6. По проблемите на борбата с организираната престъпност.
7. По проблемите на приватизацията.
Петте програми, за които говори г-н Петко Симеонов: енергетика, водоснабдяване, младежта, деца, раждаемост, към това проблеми на образованието, науката и културата. Това е списъкът от проекти, по които ще се готвят резолюции и проекти за решения на Конгреса от тази група.
Сега, г-н Цеков ако можете, за да не търся, това листчето с отчета на комисията, въпреки че… ето го, ето го, намерих го.
Работната група за изменение и допълнение в Устава на Партията работи всеки вторник от 17.00 часа. До момента са внесени предложенията за промени в отделни глави и разпоредби от Устава. Някои от членовете на работната група са заявили, че ще внесат цялостен проект за нов Устав. Групата трябва да завърши работата си до 30.04, след което да представи проекта си пред Изпълнителното бюро на обсъждане. Одобреният проект се внася от името на Изпълнителното бюро на Конгреса. На Изпълнителното бюро или на Националния съвет.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
Ако промените са значими, естествено, че Националният съвет трябва да се произнесе. Ако промените са редакционни и просто така засягат някои очевадни неща, които трябва да се изчистят — аз например, две неща мога да ви кажа веднага, с които няма смисъл да се занимава Националният съвет. Едното е за числеността на Изпълнителното бюро, ние сме записали 17 души. Това е абсурд, 17 души да се събират всеки ден за всяка седмица, и второто в устава пише, че всяка седмица се събира — Изпълнителното бюро не може да излезе във ваканция, не може да отиде в отпуск. Нали, това са просто неща, които …да, само заедно могат да отидат в отпуска.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ:
Да, благодаря. Натам. Комисията по пропаганда и връзки с чуждестранни партии. Нейният доклад. Въпреки че е нереалистично да очакваме интерес от страна на различни чуждестранни партии към Конгреса, на една извън парламентарна партия в България, който се провежда 3 месеца след повторен изборен успех, се предлага усилията да се съсредоточат в следните насоки: отправяне на покани до:
1. Сръбската партия — Нова демокрация
2. Македонската партия — ВМРО И ДПМНЕ
3. Хърватската социаллиберална партия
4. Гръцката партия — Нова демокрация
Би било добре, ако разноските по пътуването и престоя на чуждестранните гости се поемат от наша страна. За целта в срок до 30 април трябва да се изготвят съответните план-сметки. Да се покани Центъра за либерални стратегии и кореспонденции, на по-важните чуждестранни осведомителни агенции у нас. Да се изпрати уведомително писмо до Либералния интернационал за предстоящия Конгрес и неговата програма. След провеждането на Конгреса, подробна информация да се изпрати до Либералния интернационал за проведения Конгрес на БПЛ. Би било добре да се проучат възможностите за заснемането на откриването на Конгреса на видеокасети и изпращането им заедно с посочената информация, така както се практикува. Г-н Симеонов добави и това да подновим и потвърдим желанието си за членство в Либералния интернационал. Да се разпространят основните документи и резолюции на Конгреса сред по-важните дипломатически представителства в страната.
Четвъртата комисия, която работи и вече има готов материал, това е комисията с координатор г-жа Желка Генова по програмата, допълването на програмата на партията. Тук ли е г-жа Генова? Той е един доста обширен материал, който е на разположение в партията, г-жа Желка Генова се ангажира със събирането на тази група, би било добре тя да даде информация, но за съжаление отсъства.
Накрая по организационно — техническата комисия. Комисията работи всеки петък от 18.30 часа. До тук са представени пет план-сметки за Конгреса. Едната е чрез силите на апарата на партията, която е с ориентираност на стойност 600 хил. лв., и другата е със силите на един, с услугите на един Център за конгресни обслужвания, което е около 1 милион. Предвидени са всички неща, предлага се Конгресът да се проведе в зала №8.
Делегатите да бъдат настанени, единият вариант е в хотел "Родина", но нощувките там са доста скъпи: 900 лв. на човек на двойна стая. Нашият вариант на групата са далеч по-приемливи, естествено при по-скромни условия. Това е, което мога да кажа за сега, искам само да призова колегите, да апелирам за редовно участие в работата на комисиите, координаторите на комисиите ще се грижат, за редовното им свикване и за това да бъдат изпълнени сроковете пред Националния съвет и Изпълнителното бюро. Благодаря. Завърших.
ПЕТКО СИМЕОНОВ:
С това завърши точка трета от дневния ред. Точка четвърта е точка "Разни". Има ли някой, който да желае да каже нещо в точка "Разни". Да съобщи нещо на останалите. Мога да Ви информирам, че правим усилия, които са много настойчиви за сградата. Имаме предложения, но не са много изгодни. Сега тази седмица, която идва, така ще, наново ще преглеждаме списъка на свободните помещения в центъра на София. За съжаление те не са много, но ще ги преглеждаме. Заедно с това сме подготвили един план за клубни помещения, на клубовете ни по страната. Като там вече сме набелязали и процедурата и знаем и помещенията, които трябва да искаме. Но това ще стане може би чак някъде през май. Така предполагам, че при нормално развитие на нещата през май, ще започнем да обзавеждаме клубовете си с добри помещения — там, където няма. За заемите, които дължим на хората по провинцията. Твърдото ни намерение е да се издължим на всички хора, в момента се разработва степенуване на дълговете, като в първа група са тези, които трябва, моментално просто да бъдат върнати. Втора група са тези, които могат малко, да кажем да бъдат на второ място, на трето и т.н. Но сме твърдо решени да се издължим навсякъде. По всяка вероятност ще направим една среща с всичките ни хора от провинцията, които са ръководили щабове, за да им обясним как точно ще бъде изпълнен този график по отношение на дълговете към хората. Но ще го изпълним, това трябва да казвате на хората, и те да знаят. Ще го изпълним, задължението. Сега от…, ние иначе не бихме могли да отидем на общински избори. Последното, което, както виждам тук няма някой, който да желае нещо да каже, пред останалите. Аз съжалявам, че го няма Сашо Станчев в залата. Сега тук ние проведохме едно много важно гласуване. Естествено е, ние иначе няма да бъдем организация, естествено е, като гласуваме по някакъв въпрос, да не бъдем през цялото време единодушни, за въпроса засяга еди-какво си, опа-а и единодушни. Естествено е едни да бъдат "за", други да бъдат "против", това е нормално. За това различното мнение, както тези, които са гласували "за", така и тези, които са гласували "против" трябва да бъде възприемано, като естествено състояние в една демократична организация. А не нещо като разделящи принципи, няма такива неща — след няколко месеца ще ни се наложи пак да проведем серия от вашите гласувания по други въпроси. Няма такова гласуване, което да може да ни раздели. Всички ние сме богати с членството си в партията. Вие сте богати с членството си в партията най-малкото за това, че имаме приятели, имаме единомишленици по цялата страна. Това, ако щете, е една емоционална опора на човека, в неговата духовна архитектура. Това заема изключително важно място по всички точки в страната. Всеки от нас има опора в човек, в група хора. И нека да пазим и да умножаваме това богатство. Познаваме се много отдавна, вече достатъчно време, изпитали сме какви ли не трудности заедно, били сме поставени в условията на невероятен натиск и благодарение на единството ни, благодарение на това чувство за солидарност, което сме имали помежду си и благодарение, разбира се, на много други неща ние сме устоявали и аз смятам, че сме печелили от това нещо. Нека да ценим това си богатство и въпреки настроенията тук, мисля, че от Димитровград бяха казани за песимизма и оптимизма, въпреки всичко аз съм оптимист за бъдещето на Българска партия ЛИБЕРАЛИ. Убеден съм, че ние в крайна сметка ще се окажем печеливши. Надявам се, че за това няма да е необходимо да чакаме дълго време за това нещо. Аз ви благодаря. Има ли някой нещо да желае да каже. Благодаря ви. Всичко хубаво. Да сте живи и здрави. Приятен път. Закривам Националния съвет.
.jpg)
Twitter
Facebook
