19 ноември 2018 г.

"АКБ Форес" - Социален закупи 10 % от капитала на "Стомана" Перник за 300 милиона инвестиционни бона. При условие че "АКБ Форес" - Социален успя да събере 200 милиона инвестиционни бона, това беше огромна сума – 12,5% от целия капитал на Фонда, за илюстрация – такъв беше целият капитал на повечето малки фондове. Инвестицията беше направена по съвета на топ международни търговци с продукцията на „Стомана” – единият, живеещ и работещ в Лондон, другият – до скорошен министър на икономиката. Речено – сторено. Успяхме да спечелим сесията и се поздравихме с придобиването на 10 % от капитала на този български гигант.

Какво си мислите, че стана много скоро? С бандитски финес, правителството на Иван Костов, с Александър Божков на чело на Икономическото министерство, раздели Стомана на две дружества, напълно в разрез със Закона за приватизацията. В едното дружество, в което ние закупихме 10 %, останаха дълговете, а дружеството в което държавата апортира работещите активи, бе продадено на гръцката компания „Виахалко”. И 300 милиона от боновете на акционерите изгоряха в пещите на „Стомана”.

Други 100 милиона инвестиционни бона от капитала на АКБ Форес Социален изгоряха в неработещите вече пещи на пловдивското ОЦМ. Там изобщо не можахме да влезем, дори да разгледаме този, вече бивш гигант за цветни метали. Броени дни, след като придобихме 10% от акциите на ОЦМ на официалната тръжна сесия, в предприятието влезе синдик и не можахме да „откраднем” нито лев от него. Коментар г-н Гешев? Цялото ви ведомство да се рови в купищата подобни незачитания на закон след закон от държавни субекти, няма да изрови нищо. „Гарван гарвану око не вади”.

Ще спомена още няколко бандитизми на държавни представители.

„АКБ Форес” - Социален закупи една трета от капитала на „Рибовъдство” Русе, над 9000 дка водни площи - най-голямото предприятие за развъждане на зарибителен материал в България. 

Между двете тръжни сесии, тогавашният министър на земеделието, който се прочу със зърнената криза, отново погазвайки изричните разпоредби на закона за приватизацията, че между две тръжни сесии е забранено да се правят промени в капитала на приватизиращото се дружество, увеличи капитала тайно. На общото събрание на дружеството, нашите представители се оказаха вместо с 33,34% от капитала – с 2% и се върнаха с увиснали носове. Коментар г-н Гешев?

В други дружества пък се оказа, че няма почти нищо от описаното в меморандума, по който се ориентирахме за стойността на съответното дружество. В "Лемекон" Елхово например имаше директор и портиер. Нищо друго. Още през 1998г инвестирахме 800 хиляди лева. Сега Лемекон, след 21 години е лидер в България в производството на отливки, фасонни части и арматура за ВИК сектора. Впрочем и него се опитаха да откраднат, вече по ваше време г-н Гешев. Отново, без прокуратурата да отговори на нашите сигнали.

В момента бандити се ширят втора година, с подкрепата на полицията, прокуратурата и местната власт в бившия Балкантурист Созопол, сега „Хило-Тур-С” АД, на култовия къмпинг Каваците. АКБ Форес Социален закупи отново една трета от капитала на това дружество през 1997 година. След това РМД закупи 40% остатъчен държавен дял.

В меморандума за масовата приватизация, земята – къмпинги на дружеството, беше записана на 770 дка. Седемстотин и седемдесет декара на първа линия – къмпингите Черноморец, Градина, Златна Рибка, разширение Златна Рибка, Каваци (част от Топола и Смокиня), Веселие. Пишеше, че има реституционни претенции, но изричният текст в закона за приватизацията за земи, ползвани за туристически цели, гласеше следното – цитирам по памет: „земи използвани за туристически цели, не се възстановяват в реални граници, а собствениците се обезщетяват с подобни терени, акции от приватизираното дружество, в капитала на което са включени земите с реституционни претенции или с компенсаторни записки.”

Още през 1997 година в читалището на Созопол поканих всички граждани на града с реституционни претенции (повечето от тях бяха вече на преклонна възраст). Прочетох им текстовете на закона, сред невъобразим шум и ги поканих да обсъдим заедно капитала на дружеството, стойността на апортираните от държавата земи в капитала на дружеството и всеки, според своите актове за собственост да получи съответни акции от капитала на дружеството. В отговор – тропане по пода с бастуни и патерици. Разбрах още тогава, че българинът по природа, по исторически стечения на обстоятелствата, а в Созопол и от гръцката жилка на населението, трудно работи в съдружие, в екип. Не случайно и в индивидуалните спортове сме много по-силни от колективните (или поне бяхме).

И се започна дълга съдебна сага, която продължава и до сега. Колизия на закони и перманентни промени от всяка власт в законите. Различна практика на съдилищата по един и същ казус. Корупция, издаване на постановления, решения „по заповед” от съответните органи на съдебната власт. И където не може да се прескочи закона, от представителите на административната и съдебната власт, особено през управлението на ГЕРБ, изпращане на бандити под формата на охранителни фирми, на емисари, предлагащи цени за съответното дружество десетки пъти под пазарната му стойност или сътворени ДРА (Данъчно ревизионни актове), които да вкарат апетитното дружество в съответния омагьосан кръг – ДРА, ЧСИ, Синдик. През това време и да жали в съда съответното дружество, жалбата му не спира изпълнението. Активите се прехвърлят на когото трябва. Как сте г-н Гешев? Вие не познавате подобни практики, нали? Не сте чували даже за тях… Гротеска! Гротеска но затрила хиляди и хиляди бизнеси и работни места.

Грозната ви отправка към децата на изгубилите работата си заради глупостта, неподготвеността, алчността на малките и големи властници на прехода: „Много деца от много заводи са останали сами” ще ме принуди да ви съдя лично, а не само управляваната от вас институция, за заблуждаване на медиите, а чрез и на общественото мнение.

А че не сте запознат с начина, по който бяхме арестувани от френската полиция, по пълната с потресаващи лъжи, издадена от ръководения от вас орган „Европейска заповед за арест” не ме учудва. Към българите в България и чужбина, българските власти се отнасят по този начин – не са запознати, какво се случва с тях, защото са вперили поглед в европейските си началници – да не изпуснат някоя прегръдка или потупване по рамото…
Именно „Хелио-Тур-С”, не по-малко от Полимери, е пример за бандитските капани, заложени във всеки процес в България, свързан с промяна на собственост. Част от тези капани, бяха заложени от неопитност в началото на прехода, но повечето от тях измислени и заложени от управляващите върхушки през последните 30 години.

Няколко примера от съдбата на „Хелио-Тур-С”, които илюстрират практически целия арсенал от канали:

1. Години ходене да се издаде акт за държавна собственост и да се доактува земята, според закона в полза на новия собственик. До ден днешен има само констативен държавен акт, за собственост на 770дка къмпинги, въпреки че спечелихме делото, с което доказахме, че тези 770дка са апортирани в капитала на дружеството в процеса на подготовката му за приватизация, според действащите тогава закони.

Пак за „бандитската” приватизация, защото ужасно ме дразнят първобитността и дебелащината на квалификации, нямащи нищо общо с действителността.

През 96-97 година, когато течеше процесът на масовата приватизация, крайморските ни курорти бяха пустиня. От 12,5 милиона туристи, предимно от Соц. лагера, нямаше никого. Почивните бази на заводите едва кретаха или се разпадаха, къмпингите също. Всичко беше обрасло, клоните на дърветата и храстите бяха навлезли в бунгалата, персонал нямаше, освен управители и тук-таме някой старец – пазач. Единствената на реститутите, успели да се сдобият с актове от поземлените комисии, беше да продадат земите си за някой лев, с който да преживеят още година-две. Но въпреки всичко приватизаторите на всяка крачка се сблъскваха с нежеланието, вредното бездействие, откритата съпротива на повечето властници и чиновници да решават проблемите, зависещи от тях и да дават зелена светлина на предприемачеството да си върши своята трудна и отговорна работа.