Николай Сомлев, първият десен кмет на Пловдив, почина тази нощ от масивен инфаркт на 67-годишна възраст. Сомлев беше назначен за председател на изпълнителния комитет от СДС през 1990 г. и управляваше общината до изборите през есента на 1991 г., съобщава "Марица".През 90-те години беше ръководител на Пречиствателна станция, а от 2001 до 2004 г. оглавяваше държавната фирма В и К - Пловдив - ЕООД.

Николай Сомлев беше уволнен, защото отказа да участва в корупционни практики, припомни неговата адвокатка Рени Маврова. В продължение на шест години срещу бившия директор се водеха дела, в резултат на което нито едно от четири обвинения не се доказа. Сомлев не само че беше оправдан, но и от Апелативен съд - Пловдив му беше присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева, разказа адвокат Маврова. Според нея несправедливите обвинения са докарали на Николай Сомлев два инсулта и диабет. Напоследък той не се е чувствал добре.

До края на дните си Сомлев, прочут с емоционалния си характер, остро критикуваше държавната и местната власт за неглижиране на екологичните проблеми и най-вече - с утайките от битовите отпадъци, за които така и не е намерено решение. Сомлев беше върл противник на практиката обратните води да се изливат в Марица и настояваше да се търсят варианти.

В офиса си Николай Сомлев пазел сребърна лъжица с гравиран надпис от 25 август 1882 г. от прабаба му Цветанка, писа преди време "Марица".  "Тя е сестра на майор Гуджев, участник в руско-турската война, служил в щаба на Александър II.", разказва тогава с гордост за родословното си дърво бившият кмет. След освобождението на България майор Гуджев запознава сестра си - тогава на 5 години - с Александър II и той я взима в Санкт Петербург. Там е възпитана като придворна дама на Екатерина Долгорукая, вероятно от желанието на руснаците да разширяват дворянството и влиянието си извън пределите на Русия. Когато Цветанка става на 18 години, я натоварват с огромен чеиз (лъжицата е част от него) и я сватосват с най-богатия българин в Османската империя Дедьов. Той притежава огромно имение около Одрин - 450 000 декара плюс гори. Част от документите за тях и сега се пазят сред фамилните реликви. През 1909 г. имотите са разграбени. Прабаба ми идва в България и умира на 28 години, след като ражда четири дъщери. Млад умира и мъжът й. Фамилната им къща в Панагюрище е изключително красив архитектурен паметник от времето на Възраждането. Дедевата къща, прекръстена от местните хора в Джуджевата, е национализирана след 9 септември и служи за резиденция на Пенчо Кубадински. А след Десети ноември е възстановена на моите братовчедки."

За имотите на фамилията в Беломорска Тракия той се е свързал преди години с бившия министъра за българите в чужбина Божидар Димитров. Разменили са няколко приказки и с това разговорът е приключил.

https://www.blitz.bg/news/article/244037