12/10/2002, банки
ОББ ДОЧАКА ФАЛИТА НА СЛИВЕНСКИЯ "ДИНАМО"
Върховният касационен съд потвърди през седмицата решението на бургаските административни магистрати, които по искане на ОББ обявиха през април 2002 г. в несъстоятелност сливенския завод за електродвигатели "Динамо". Претенциите на банката са, че предприятието, собственост на "АКБ Корпорация", й дължи 4.7 млн. щ. долара.
Юристите на ОББ и на "Динамо" внесоха писмените си защити във Върховния касационен съд в средата на септември. Препоръчителният срок (според нормативите), в който съдът трябва да се произнесе, е един месец. Не са редки обаче случаите, когато по търговски спорове този "препоръчителен срок" достига два-три, че и повече месеца. От подобни разтакавания губят единствено кредиторите, но в конкретния случай с "Динамо" касационният съд бе максимално експедитивен. С решението си върховните магистрати сложиха точка на спора, който се точи от 1998 година.
Веднага след като "Динамо" стана собственост на частната корпорация, ръководството на предприятието спря да обслужва неговите задължения. Аргументите бяха, че ОББ не е предявила вземанията си преди приватизацията на завода през 1997 г., както изискваше параграф 6 от действащия до края на март 2002 г. Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия.
Оказва се обаче, че проблемът не може да бъде сведен до параграф 6. "АКБ Корпорация" придобива 65% от акциите на "Динамо" по линия на масовата приватизация, а законът, който урежда този тип сделки, не изисква кредиторите предварително да обявяват какви са вземанията им от продаваните държавни фирми. Но независимо от това ОББ е изпратила писмо до тогавашния Център за масова приватизация, с което го уведомява, че има финансови претенции към сливенското предприятие. Така че ръководството на "Динамо" не е било в неведение за исканията на банката и сега - пет години по-късно, ще трябва да го предаде в ръцете на кредиторите му.
Юристите на ОББ и на "Динамо" внесоха писмените си защити във Върховния касационен съд в средата на септември. Препоръчителният срок (според нормативите), в който съдът трябва да се произнесе, е един месец. Не са редки обаче случаите, когато по търговски спорове този "препоръчителен срок" достига два-три, че и повече месеца. От подобни разтакавания губят единствено кредиторите, но в конкретния случай с "Динамо" касационният съд бе максимално експедитивен. С решението си върховните магистрати сложиха точка на спора, който се точи от 1998 година.
Веднага след като "Динамо" стана собственост на частната корпорация, ръководството на предприятието спря да обслужва неговите задължения. Аргументите бяха, че ОББ не е предявила вземанията си преди приватизацията на завода през 1997 г., както изискваше параграф 6 от действащия до края на март 2002 г. Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия.
Оказва се обаче, че проблемът не може да бъде сведен до параграф 6. "АКБ Корпорация" придобива 65% от акциите на "Динамо" по линия на масовата приватизация, а законът, който урежда този тип сделки, не изисква кредиторите предварително да обявяват какви са вземанията им от продаваните държавни фирми. Но независимо от това ОББ е изпратила писмо до тогавашния Център за масова приватизация, с което го уведомява, че има финансови претенции към сливенското предприятие. Така че ръководството на "Динамо" не е било в неведение за исканията на банката и сега - пет години по-късно, ще трябва да го предаде в ръцете на кредиторите му.
09/02/2002, банки
ОББ ИСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА "ДИНАМО" В БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Разправията между ОББ и сливенското предприятие "Динамо" АД е типичен пример за мъките през които минават банките кредиторки в съдебната зала.
На 14 февруари 2002 г. Бургаският апелативен съд за пореден път ще се занимава с иска на ОББ за обявяване на "Динамо" АД в несъстоятелност заради неплатени дългове от 4.7 млн. щ. долара. Собственик на 65% от акциите на завода за стартери, генератори и електродвигатели е "АКБ Корпорация".
На предстоящото съдебно заседание магистратите ще разгледат финансовата експертиза на вещите лица, която трябва да внесе яснота за размера и видовете на всички задължения на предприятието. Но за тези, които следят хода на делото, няма да е изненада, ако и този път, както неколкократно се е случвало до момента, съдът отложи своето решение по иска на ОББ.
Съдебният спор между банката и нейния сливенски длъжник има вече четиригодишна история. Тя започва от момента, в който банката настоява "Динамо" АД да си погаси задълженията. Шефовете и собствениците на сливенския завод отказват да плащат с мотива, че преди продажбата на предприятието ОББ не е уведомила приватизационните органи (в случая Центъра за масова приватизация към Министерския съвет), че има вземания от "Динамо" АД. По случая започват да се водят дела, които дълго време се протакат в Сливенския районен и окръжен съд. И макар ОББ да представя документи, че своевременно е уведомила Центъра за масова приватизация за дълга на "Динамо" към нея, предприятието печели делото на сливенския терен. Няколко години то се върти през по-висшите съдебни инстанции и стига до Върховния касационен съд, който в средата на 2001 г. недвусмислено заявява, че сливенските магистрати неправилно са взели решение във вреда на ОББ. Така делото е върнато за ново разглеждане, но от друг състав на Сливенския окръжен съд. Той обаче и до момента не е приключил с разглеждането на този спор.
По-подобен начин се развива и делото за обявяване на "Динамо" АД в несъстоятелност, което ОББ завежда също през 1998 година. Година по-късно - през март 1999 г., окръжните съдии отхвърлят иска на ОББ и отказват да обявят "Динамо" АД в несъстоятелност. Банката обжалва решението пред Върховния касационен съд.
И по това дело върховните магистрати отсъждат - и то още през октомври 1999 г., че сливенските окръжни съдии не са прави. Върховните магистрати отменят решението им и връщат делото за повторно разглеждане.
Въпреки позицията на Върховния касационен съд по случая на 11 август 2001 г. Сливенският окръжен съд отново отказва да уважи искането на банката за обявяване на "Динамо" в несъстоятелност. ОББ обжалва това решение и от края на 2001 г. то се гледа от Бургаския апелативен съд. Той ще се занимава за пореден път с казуса на 14 февруари 2002 г., но едва ли ще бърза да вземе окончателно решение по него.
На 14 февруари 2002 г. Бургаският апелативен съд за пореден път ще се занимава с иска на ОББ за обявяване на "Динамо" АД в несъстоятелност заради неплатени дългове от 4.7 млн. щ. долара. Собственик на 65% от акциите на завода за стартери, генератори и електродвигатели е "АКБ Корпорация".
На предстоящото съдебно заседание магистратите ще разгледат финансовата експертиза на вещите лица, която трябва да внесе яснота за размера и видовете на всички задължения на предприятието. Но за тези, които следят хода на делото, няма да е изненада, ако и този път, както неколкократно се е случвало до момента, съдът отложи своето решение по иска на ОББ.
Съдебният спор между банката и нейния сливенски длъжник има вече четиригодишна история. Тя започва от момента, в който банката настоява "Динамо" АД да си погаси задълженията. Шефовете и собствениците на сливенския завод отказват да плащат с мотива, че преди продажбата на предприятието ОББ не е уведомила приватизационните органи (в случая Центъра за масова приватизация към Министерския съвет), че има вземания от "Динамо" АД. По случая започват да се водят дела, които дълго време се протакат в Сливенския районен и окръжен съд. И макар ОББ да представя документи, че своевременно е уведомила Центъра за масова приватизация за дълга на "Динамо" към нея, предприятието печели делото на сливенския терен. Няколко години то се върти през по-висшите съдебни инстанции и стига до Върховния касационен съд, който в средата на 2001 г. недвусмислено заявява, че сливенските магистрати неправилно са взели решение във вреда на ОББ. Така делото е върнато за ново разглеждане, но от друг състав на Сливенския окръжен съд. Той обаче и до момента не е приключил с разглеждането на този спор.
По-подобен начин се развива и делото за обявяване на "Динамо" АД в несъстоятелност, което ОББ завежда също през 1998 година. Година по-късно - през март 1999 г., окръжните съдии отхвърлят иска на ОББ и отказват да обявят "Динамо" АД в несъстоятелност. Банката обжалва решението пред Върховния касационен съд.
И по това дело върховните магистрати отсъждат - и то още през октомври 1999 г., че сливенските окръжни съдии не са прави. Върховните магистрати отменят решението им и връщат делото за повторно разглеждане.
Въпреки позицията на Върховния касационен съд по случая на 11 август 2001 г. Сливенският окръжен съд отново отказва да уважи искането на банката за обявяване на "Динамо" в несъстоятелност. ОББ обжалва това решение и от края на 2001 г. то се гледа от Бургаския апелативен съд. Той ще се занимава за пореден път с казуса на 14 февруари 2002 г., но едва ли ще бърза да вземе окончателно решение по него.
Петър Илиев
Twitter
Facebook
