СЪДЪРЖАНИЕ
Кореспонденция
Пресконференции на политически партии и организации
БСДП
ДСХ в БСДП
Документи от Третия Конгрес на БПЛ
Устав на БПЛ

 

1. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ЗАСЕДАНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ

София, 1 август, 1995 г.

 

РЕШЕНИЕ:

На основание чл. 41, ал. 1 от новоприетия от III конгрес. Устав на Българска партия ЛИБЕРАЛИ до края на месец август заседания на Изпълнителното бюро не се свикват. През посочения период от време Борис Иванов отговаря за цялостната подготовка на местните избори. По негово искане може да се свика заседание на Изпълнителното бюро.

2. ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИ
на политически партии и организации

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

(редовна пресконференция)

Дата: 31.07.1995 г.
Участващи: Вълкана Тодорова, Теодор Дечев, Ангел Ахрянов

Резюме на текста:

Г-н Теодор Дечев описа събитията, свързани с БСДП от отминалата седмица. Миналата сряда са имали среща с г-н Карл Шрамек - представител на австрийската социалдемократическа партия. От страна на БСДП са били Вълкана Тодорова, Теодор Дечев, Ангел Ахрянов, Йордан Нихризов и Добромир Рачев, зам. - председател на Социалдемократическата партия в СДС. Присъствието на последния показвало, че БСДП изпълнява стриктно задълженията си по подписваното споразумение със СДП като включва техни представители в международни срещи. Продължилият 4 часа разговор е започнал от становището на БСДП за управлението на правителството на Виденов. Българските социалдемократи са били улеснени в обясненията си, защото се оказало, че г-н Шрамек е запознат с доклада на КНСБ за 100-те дни на правителството, че БСДП предпочитала политическа, а не военна интеграция в рамките на НАТО. Той похвалил БСДП за проевропейската им ориентация.

БСДП са се срещнали и с г-н Щолпе от Германската социалдемократическа партия. В един близо 70-минутен разговор те обсъдили темите, коментирани и на предходната среща. Приятно впечатление на представителите на БСДП им направил факта, че г-н Щолпе познавал много добре състоянието на българската социалдемокрация. Той заявил, че ще поддържа тезата за продължаване и задълбочаване на връзките на немската социалдемократическа партия с БСДП. На празника на СДП, който е бил на Илинден според Устава им, и по стара традиция, проведен в Кремиковския манастир, е имало голяма делегация от БСДП. А на 6-ти август т.г. СДП е поканена на празника на БСДП, който ще се проведе на връх Бузлуджа. В тази връзка стана ясно, че на 5 - 6 август 1995 година в Габрово ще се събере Националният комитет на разширено заседание, за да обсъди участието на БСДП в местните избори и по-конкретно юридическото оформяне на регистрацията й. Най-вероятно БСДП ще се регистрира самостоятелно в ЦИК, а самите структури по места ще имат правомощията да участват в коалиции по тяхно желание (т.е. безпроблемно ще е регистрирането им в Общинските комисии). Г-н Дечев поясни, че в общи линии засега няма коалиции на БСДП с БСП. БСДП се представяла като самостоятелна опозиционна партия. Ангел Ахрянов допълни, че всички подкрепяли самостоятелното развитие на БСДП. Според него през месец ноември, веднага след местните избори ще има голямо политическо раздвижване. Г-н Ахрянов предрече победата на СДС в големите градове и голяма част от средните.

Направен бе коментар и на проведената Общонационална конференция на БСП. Според представителите на БСДП там не било отговорено на три въпроса:

1. Каква партия е БСП? - съсловна, на трудещите се или на националния капитал.

2. В каква степен и изпълняват ли се предизборните обещания на БСП? - тристранният диалог не вървял; приемането на законите минавало набързо; законът за социалното осигуряване и здравеопазването не е бил приет - оправданията на социалистите са тежкото наследство от управляващите преди тях. Въпреки това БСП е показала, че е взела властта за дълго.

3. БСП е показала, че няма желание да се социалдемократизира. На конференцията г-н Йончев е казал, че БСП отдавна е трябвало да се раздели на социалисти и социалдемократи. За ОСД са се правили коментари от рода на "БКП и други такива като тях".

Вълкана Тодорова взе отношение по въпроса за кадровата политика на БСП. Тя съобщи, че от 17.07.95 г. тя е без работа (работила е в Министерски съвет), заедно с нея са били освободени и други хора, имащи и защитаващи собственото си мнение. Това, което тя е разбрала за правителствената кадрова политика е, че те искат държавните служители да са послушни и действащи в унисон с кабинетната стратегия. Според г-жа Вълкана Тодорова правителството има два провала - в приватизацията и в селското стопанство. Най-вероятно няма да има социална приватизация, а мениджърска.

Първите въпроси бяха насочени към твърденията на г-н Дечев, че в много от градовете са се разсеяли подозренията за коалиране с БСП. Ангел Ахрянов поясни, че тези подозрения са били следствие от силното представителство в съответните БСДП-структури на социалните хуманисти, но последвалите събития са показали доколко те са силни.

Последва уточняващ въпрос - може ли да се счита, че нито една БСДП няма да се коалира с БСП. Г-н Дечев заяви, че това е твърде пресилено изявление, имайки предвид наличието на близо 170 местни организации на БСДП и многото време до самите избори.

Поставен бе въпросът и за единната кандидатура за кмет на София. Теодор Дечев потвърди, че градската организация на БСДП в София продължава да настоява за избирането на единна кандидатура, но определено има предпочитания към тази на Стефан Софиянски. На персонален въпрос към г-н Ангел Ахрянов — дали все още смята, че кандидатурата, на Ренета Инджова е по-избираема, - той отговори, че си е променил мнението. Опасенията му обаче бяха насочени основно към малките възможности за политическо влияние върху Ренета Инджова.

Към края на пресконференцията Ангел Ахрянов информира присъстващите, че апартаментът на д-р Дертлиев е разбит, но поради отсъствието му от страната все още не могат да се установят липсите. Цялата му документация е била разхвърляна. Г-н Ахрянов сподели своите три хипотези по случая:

1. Докато МВР спи, престъпният свят действа;

2. Това е политическа провокация;

3. Нещата са смесени - разпиляването на документите е камуфлаж, за да се заблуди следствието.

Силвия Петрова

 

* * *

ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ В БСДП

(редовна пресконференция)

Дата: 01.08.1995 г.
Участващи: Стефан Радославов, Тодор Марков, Лиляна Минчева, Богдан Атанасов

Заглавие/тема: "Празник на социалдемократическата партия - 104 години от учредяването на БСДП"

Резюме на текста:
Г-н Стефан Радославов откри пресконференцията като обяви тържествено за навършването на 104-годишнината от учредяването на БСДП. На 02.08.1991 г. на връх Бузлуджа са били положение основите на левицата в България. Историята на българската левица много прилича на тази на християнството - в едни периоди се появявали ереси, в други - ересите ставали официално признати. Г-н Радославов изброи преломните години за БСДП след създаването й:

1919 година - тесните социалдемократи отиват в БКП, широките остават.

1944 година - лявата част от социалдемократите участват в правителството на Отечествения фронт.

1948 година - една част от социалдемократите се вливат в БКП, а другите - в концлагерите.

1989 година - Атанас Москов възстановява БРСДП (о).

1990 година - социалдемократическата партия си запазва името БСДП.

1991 година - от БСДП се отделя СДП и остава в СДС. СДП определя като свои цели - първо създаването на демокрацията, а след това постигането на социалдемокрацията.

1995 година - на 41-ия конгрес на БСДП се създава движението за социален хуманизъм.

След кратките исторически бележки за българската социалдемокрация, г-н Радославов заяви, че и БСП е претърпяла сложно развитие. Липсата на хомогенен състав у социалистите е проличала ясно и на проведената тяхна последна конференция. При тях имало левица, начело с Минчо Минчев ("Марксистка платформа"); социалдемократи (ОСД) и центристка група около Жан Виденов, която поддържа баланса в БСП.

Стефан Радославов изтъкна, че междувременно текат процеси на консолидация на БСДП и СДП. Но според него не можело да се прави безпринципно обединение на социалдемократическите партии. По този начин това щяло да бъде просто един пазарлък, след който всеки ще трябва да отстъпи по нещо. А какво и защо? И така, това би било обединение не на принципна основа, а обединение на компромиси.

Според него една нова социалдемократическа формация трябва да бъде създадена на една нова идейна основа - това е идеята за социалния хуманизъм. В тази връзка Радославов си зададе риторичния въпрос - има ли място за социалдемокрацията вдясно от центъра? И какво социалдемократическо са направили СДП в два парламента? В такива случаи Теодор Дечев казвал, че Христо Куртев е предложил един закон, но това не било достатъчно според Радославов.

Тодор Марков също се включи в разговора като заяви, че мястото на БСДП е в ляво, дори когато тя е опозиция на друга лява партия.

Веднага последва въпросът на репортер от радио "Експрес" — как гледате на идеята за обединителен конгрес на БСП и БСДП.

Стефан Радославов отговори, че в момента БСП е хегемон в лявото пространство, което не било полезно дори за самата социалистическа партия. Конференцията на БСП показала, че в партията има различни идеи и течения. Според Радославов БСП трябва да се обедини около социалдемократическата идея. Проблемът, според него, не е кой при кого ще отиде, тъй като се изхожда от позицията, че задължително единият е по-силен, а другият - по-социалдемократ. Обединението можело да стане около една нова идея - социалния хуманизъм. Г-н Радославов заяви, че той лично не очаквал бързи промени, но те щели да се водят до 5-10 години. Тодор Марков се присъедини към казаното дотук и заяви, че в България партиите се умножават чрез обединение. Ето защо, когато се говорело за обединения, трябвало да се има предвид обединения на принципи, а не чисто механични такива.

В последните минути бе зададен въпроса, дали има символно значение големината и ранга на делегацията на немските социалдемократи, пристигнали за конференцията на БСП. Стефан Радославов обяви, че това е било знак и за БСДП какво да прави оттук нататък, защото консолидацията на левите партии била необратим процес. Г-н Щолпе, начело на тази делегация, в словото си пред конференцията завършил с думите: "Ние сме с вас!" Ясно било, че те ще са с левите, които са на власт. Немските социалдемократи също така си задавали въпроса - защо БСДП губи два пъти избори, а комунистите печелят. В заключение Стефан Радославов призова българските социалдемократи към повече реализъм в политиката.

Последният зададен въпрос на тази пресконференция бе, дали е вярно, че БСДП никъде няма да участва в коалиция с БСП за местни избори. Лили Минчева отговори, че това не е вярно. Там, където преобладавал разумът, се търсели контакти с БСП и все още било рано да се обявят окончателните резултати от тях.

Силвия Петрова

* * *

3. ДОКУМЕНТИ, приети и утвърдени на Третия конгрес на Българска партия ЛИБЕРАЛИ

 8-9 юли 1995 г., София

 

УСТАВ

НА

БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ

 

РАЗДЕЛ I: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Чл.1.(1) БПЛ е политическа партия с либерална платформа и е юридическо лице.

(2) Седалището на БПЛ е в гр. София.

Чл.2.(1) БПЛ има за цел изграждането на либерално-демократично общество, основано на принципите на ГРАЖДАНСКО РАВНОПРАВИЕ, СТОПАНСКА СВОБОДА, СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ, ДУХОВНА ТОЛЕРАНТНОСТ, ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВНА УРЕДБА и ДЪРЖАВЕН СУВЕРЕНИТЕТ.

(2) БПЛ развива своята политическа дейност самостоятелно или в съюз с други политически партии и организации. За постигане на своите цели БПЛ използва всички средства, разрешени от Конституцията и законите на страната.

Чл.З. Основна структура на БПЛ е Клубът

Чл.4 (1) Ръководни органи на БПЛ са Конгресът и Националният съвет.

(2) Изпълнителни органи на БПЛ са Изпълнителното бюро, Председателят и заместник-председателите.

(3) Контролно-ревизионен орган на БПЛ е Контролният съвет.

РАЗДЕЛ II: РЕД ЗА ВСТЪПВАНЕ В ПАРТИЯТА.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ.
ОБЩИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ.

Чл.5. Член на БПЛ може да бъде всеки български гражданин, който има избирателни права и не членува в друга политическа партия или организация.

Чл.6. В БПЛ не могат да членуват граждани, които проповядват незаконни средства на политическа борба, еднопартийна политическа система, насилие, расова, религиозна, етническа или друга дискриминация.

Чл.7 (1) Встъпването в членство се извършва с писмено заявление, в което кандидатът за член декларира съгласие с устава и идейната платформа на БПЛ.

(2) Заявлението се отправя до Председателя на Клуба на БПЛ. Приемането се извършва от Общото събрание на Клуба.

Чл.8. Всеки член на БПЛ има право:

1. Да избира и да бъде избиран в органите на партията.

2. Да издига кандидатури и да бъде предлаган като кандидат на партията в изборите за местни и централни органи на държавната власт и управление.

3. Да представлява партията пред местните държавни и съдебни органи, както и пред местните органи на политически партии и коалиции, ако е упълномощен за това.

4. Да участва лично и да изразява мнение на всички форуми на партията, на които се обсъжда неговата дейност.

Чл.9. Всеки член на БПЛ има задължение:

1. Да спазва устава на партията.

2. Да работи за осъществяване на програмните цели и решенията на ръководните органи на партията.

3. Да плаща ежемесечно членски внос.

4. Да бъде лоялен към партията и да не уронва нейния престиж.

Чл.10. Членството  се прекратява:

1. Чрез заявление за напускане, отправено до Председателя на Клуба, който уведомява за това първото следващо Общо събрание и посочва мотивите за напускането.

2. Чрез изключване - в случаите, когато член на партията грубо е нарушил чл.9 или ако е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. Изключването става по реда на Чл. 14 /3/ въз основа на писмено предложение от най-малко трима членове на Клуба. Изключеният член може в едномесечен срок да направи писмено възражение до Контролния съвет на партията, който се произнася с окончателно решение не по-късно от един месец от постъпване на предложението.

Чл.11. Членовете на БПЛ се организират в Клубове, образувани по местоживеене в общини или населени места. По изключение могат да бъдат образувани Клубове и въз основа на други принципи, разрешение от закона.

Чл.12. (1) Клубовете на БПЛ са равнопоставени.

(2) Клубовете могат да имат свой устройствен правилник, който не противоречи на устава на БПЛ.

Чл.13. Клубът се състои от не по-малко от 5 члена.

Чл.14 (1) Висш орган на Клуба е Общото събрание на всички негови членове. То се свиква от председателя на Клуба не по-рядко от един на два месеца.

(2)Извънредно събрание може да се свика от:

1. Председателя на Клуба.

2. Най-малко една десета от членовете на Клуба, но не по-малко от трима.

3. Националния съвет.

За извънредното събрание и дневния ред трябва да бъдат уведомени всички членове на Клуба най-малко един ден преди датата на провеждането му.

(3)Общото събрание е проведено редовно, когато присъстват не по-малко от половината от членовете. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Персонален избор се извършва с тайно гласоподаване.

(4)Решенията за изключване на член на Клуба, приемане и изменение на неговия устройствен правилник, както и за разпускането му се взимат с мнозинство от две трети от присъстващите на събранието. Общото събрание може да се самозадължи да решава и други въпроси с квалифицирано мнозинство.

Чл.15. Общото събрание на Клуба:

1. Избира Председател на Клуба, а също й други органи ако такива са предвидени в клубния устройствен правилник.

2. Приема и изключва членове на Клуба.

3. Избира делегати за Конгреса на партията.

4. Предлага на Общинската организация кандидати за общински и районни съветници и кметове на общини и райони.

5. Предлага кандидатури за народни представители, които се утвърждават от органите на партията по реда, предвиден в този устав.

6. Взима решения по всички въпроси от местно значение.

7. Определя месечен членски внос в размер не по-малко от двадесет лева.

8. Взима решение за разпускане на Клуба.

9. Решенията на Общото събрание на Клуба трябва да бъдат съобразени с решенията на ръководните органи на партията.

Чл.16. Веднъж годишно, в период, определен от Националния съвет, се провежда Общо събрание на Клуба, на което се прави отчет за нейната дейност и финансово състояние и се избира председател, както и други органи, ако са предвидени от устройствения правилник.

Чл.17. (1) Председателят на Клуба се избира за срок от една година.

(2) Председателят на Клуба:

1. Ръководи дейността на Клуба съобразно решенията на Общото събрание и ръководните органи на БПЛ.

2. По право е делегат на Конгреса на партията.

3. Осъществява постоянна връзка с Общинската организация на партията.

Чл.18. Клубът се учредява от най-малко пет лица. Учредителният протокол се изпраща в Регионалния съвет, където има такъв или в Националния съвет за утвърждаване. Учредителите се считат приети за членове на БПЛ с утвърждаването на Клуба.

Чл.19.(1) Клубът прекратява съществуването си:

1. Ако броят на членовете му спадне под пет.

2. По решение на Общото събрание.

3. По решение на Регионалния съвет, където има такъв или на Националния съвет, ако дейността му противоречи на устава или програмните цели на БПЛ, както и на решенията на нейните ръководни органи.

(2) При прекратяване на Клуба, председателят му е длъжен в десетдневен срок да предаде неговото имущество и архив на съответния Председателя на Общинската организация на БПЛ.

 

ОБЩИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БПЛ

Чл.20 (1) Общинската организация на БПЛ се състои от всички клубове на територията на дадена община.
(2)Общинската организация се ръководи от Общински съвет, който се избира от общо събрание на клубовете за срок от три години.

(3)Правомощията на член на Общинския съвет на БПЛ се прекратяват предсрочно при:

1. Трайна невъзможност да изпълнява задълженията си;

2. Писмена оставка;

3. Отсъствие от три поредни заседания, ако е направено искане за това от Председателя на ОбС или една трета от членовете на ОбС и ОбС намери, че предсрочното освобождаване е наложително;

4. Прекратяване на членството в партията.

В случаите на т.1 и т.З освобождаването се извършва чрез гласуване.

Чл.21. Общинският съвет:

1. Утвърждава кандидатите на БПЛ за общински и районни съветници и кметове на общини, райони и населени места.

2. По инициатива на не по-малко от 1/3 от членовете на Общинската организация председателят свиква общо събрание на общинската организация за решаване на въпроси от местно значение.

3. Ръководи и координира дейността на клубовете на БПЛ на територията на общината.

4. Разпорежда се с имуществото на Общинската организация.

5. Организира подготовката и провеждането на избори за местни органи на властта на територията на общината.

6. Може да приема свой устройствен правилник, който не противоречи на Устава на БПЛ.

7. Избира Председател на Общинския съвет за срок οт три години. Ако на две поредни заседания ОбС не успее да избере Председател, той се избира от Общо събрание на Общинската организация.

Чл.24. Председателят на Общинския съвет:

1. Ръководи дейността на Общинския съвет съобразно решенията на Общинския съвет и ръководните органи на БПЛ.

2. Представлява Общинския съвет пред държавни органи и организации, както и пред юридически и физически лица.

3. Съхранява печата на Общинската организация и управлява нейното имущество.

Чл.25. (1) Заседанията на Общинския съвет са законни, когато присъстват повече от половината от неговия състав.

(2) Решенията се взимат с мнозинство от присъстващите.

 

РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БПЛ.

Чл.26.(1) Регионалната организация на БПЛ обединява всички общински организации в рамките на определените от действащия избирателен район избирателни закони.

(2) Регионалната организация на БПЛ може да приема свой устройствен правилник, който не противоречи на устава на партията.

Чл.27. Регионалната организация се ръководи от Регионален съвет, който се състои от председателите на Общинските съвети на БПЛ в на съответния район.

Чл.28. Регионалният съвет:

1. Предлага за утвърждаване от Националния съвет кандидатури за народни представители.

2. По инициатива на не по-малко от 1/3 от членовете на Регионалния съвет председателят свиква регионално събрание за решаване на въпроси от регионално значение.

3. Ръководи и координира дейността на общинските съвети на БПЛ на територията на района.

4. Разпорежда се с имуществото на Регионалния съвет и контролира дейността по управление и стопанисване на имуществото на общинските организации.

5. Организира подготовката и провеждането на избори за народни представители на територията на съответния район.

6. Избира Председател за срок от три години.

Чл.29. Председателят на Регионалния съвет:

1. Ръководи дейността на Регионалния съвет съобразно решенията на Регионалния съвет и ръководните органи на БПЛ.

2. Представлява Регионалния съвет пред държавните органи и организации, както и пред физически и юридически лица.

3. Съхранява печата на Регионалната организация и управлява нейното имущество.

Чл.30. (1) Заседанията на Регионалния съвет са законни ако:

присъстват повече от половината от неговия състав.

(2) Регионалния съвет взима решение с мнозинство повече от половината от присъстващите.

 

РАЗДЕЛ III: РЪКОВОДНИ ОРГАНИ НА БПЛ.

ГЛАВА I: КОНГРЕС.

Чл.31. Конгресът е висш ръководен орган на БПЛ. В него с право на глас участват делегирани представители на Клубовете, както и членовете на Националния съвет, Изпълнителното бюро, Контролния съвет и парламентарната група на партията.

Чл.32 (1) Конгресът на БПЛ се свиква редовно на всеки три години. В случай на невъзможност за провеждане на редовен конгрес в рамките на предвидения срок Националният съвет, въз основа на мотивирано предложение на Изпълнителното бюро, може да го отложи с не повече от шест месеца. Решението се взима с мнозинство две трети от състава на НС.

(2) Мястото, времето на провеждане и предложението за дневен ред на Конгреса се определят от Националния съвет и се оповестяват не по-късно от един месец преди Конгреса.

(3) На Конгреса Клубовете са представени пропорционално съобразно броя на членовете им, но не по-малко от двама представители на Клуб. Нормата на представителство се определя от Националния съвет. Броят и имената на делегатите се съобщават в Изпълнителното бюро най-малко десет дни преди началото на Конгреса.

(4) Конгресът е проведен редовно, ако са регистрирани като делегати представители на поне две трети от броя на Клубове.

(5) Гласуването е редовно, ако в него са взели участие две трети от броя на регистрираните делегати.

Чл.ЗЗ. (1) Извънреден Конгрес може да бъде свикан:

1. С решение на Националния съвет по реда на Чл.31 (2) и (3).

2. По искане на най-малко една пета от Клубовете. Те са длъжни да представят пред Националния съвет протоколи от проведени общи събрания с взето решение за това и проект за дневен ред. В едноседмичен срок след постъпване на искането Националния съвет взима решение за насрочване на Конгрес и уведомява всички Клубове. Извънредният Конгрес се провежда не по-късно от двадесет дни след взимането на решението, освен ако искането е за по-дълъг срок. При отказ на Националния съвет, извънредният конгрес се свиква по реда на чл.32 (2) и (3) от инициативен комитет, съставен от по един представител на Клубовете, поискали това.

Чл.34. (1) Решенията на Конгреса се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите, с изключение на решенията по Чл.35 (3) и (8). Всеки делегат има право на един глас. Гласуването е лично.

 

Чл.35. Конгресът:

1. Определя дневния ред на своите заседания. Ако дневния ред не е изчерпан в определения ден или ако важни причини налагат това, Конгресът може да вземе решение да продължи работата си в друг ден и на друго място, без да е необходимо спазването на чл.31 (2) и (3).
2.Приема и променя наименованието, устава и идейната платформа на партията.

3. Избира с тайно гласоподаване членовете на Националния съвет и Контролния съвет за срок от три години. Издигнатите кандидатури се подреждат в листа и за избрани се смятат съответния брой кандидати, получили най-голям брой гласове.

4. Избира с тайно гласоподаване Председател на БПЛ за срок от три години. За избран се смята кандидатът получил повече от половината от гласовете. Ако никой от кандидатите не получи такова мнозинство, се провежда втори тур, в който участват двамата кандидати, получили най-голям брой гласове. За избран се смята кандидатът, получил мнозинство от гласовете.

5. Приема текуща програма за дейност на БПЛ и предизборна платформа.

6. Приема политически доклад на Председателя на партията и отчетите на Националния съвет и Контролния съвет.

7. Взима решения по всички останали организационни и политически въпроси.

8. Взима решение за прекратяване на партията с мнозинство от две трети.

 

ГЛАВА II: НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ.

Чл.36. Националният съвет на БПЛ ce избира от Конгреса, който определя и броя на членовете му до 55. Председателят на партията е член на Националния съвет по право, като не се включва в броя членове, определен от Конгреса. Председателите на Регионалните съвети, народните представители, министрите и заместник-министрите, които са членове на БПЛ участват в работата на Националния съвет с право на глас.

Чл.37. (I) Националният съвет се свиква на заседания от Председателя на партията поне веднъж на три месеца.

(2) Извънредни заседания се свикват от Председателя:

1.  по негова инициатива;

2.  по решение на Изпълнителното бюро;

3. по искане на една пета от членовете на Националния
съвет.

4.  по решение на Контролния съвет.

(3)  Заседанието на Националния съвет е проведено редовно ако са регистрирани две трети от неговите членове, избрани от Конгреса. Гласуването е редовно, ако в него са взели участие две трети от присъстващите с право на глас.

(4)  Решенията се взимат с обикновено мнозинство от имащите право на глас. Националният съвет може да се самозадължи да решава особено важни въпроси с квалифицирано мнозинство.

(5)  По предложение на Председателя на партията, в случай на невъзможност за провеждане на заседание, НС може да взима неприсъствени решения (на подпис) с мнозинство две трети от имащите право на глас.

Чл.38. Член на Националния съвет се освобождава предсрочно в случай на:

1. Трайна невъзможност да изпълнява задълженията.

2. Писмена оставка.

3. Отсъствие от три поредни заседания, ако е направено искане за това от Председателя или една трета от членовете на НС и НС намери, че предсрочното освобождаване е наложително.

4. Прекратяване на членството в партията.

В случаите по т.1 и т.З освобождаването се извършва чрез гласуване.

Чл.39. Националният съвет:

1.  Ръководи изпълнението на решенията на Конгреса.

2.  Свиква Конгреса и изготвя предложения за дневен ред.

3.  Предлага текуща програма за дейност на партията.

4.  Изготвя предложения за промени в устава и идейната платформа.

5.  Потвърждава учредяването на нови и отпадането на
Клубове.

6.  Изработва предизборната платформа на партията.

7.  Утвърждава по предложение на Изпълнителното бюро състава на орган, който ръководи предизборната кампания.

8.  При обстоятелства, които правят невъзможно свикването на Конгрес, Националния съвет взима решения по Чл.35.(5) и (7).

9. Утвърждава кандидатите на партията за народни представители, президент и вицепрезидент на Републиката.

10. Въз основа на предложение на Председателя избира от състава си с тайно гласоподаване двама заместник-председатели за срок от три години.

11.  Въз основа на предложение на Председателя избира от състава си с тайно гласоподаване Изпълнително бюро, а измежду неговите членове - говорител и национален координатор.

12.  По предложение на Изпълнителното бюро определя представители в органите на коалиция, в която БПЛ участва.

13.  Приема бюджета на партията.

14.  Утвърждава функциите и структурата на партийния апарат, а също ръководителите на звена.

15. Упълномощава Клубове да осъществяват функциите на Общински съвети, както и Общински съвети да осъществяват функциите на Регионални съвети, там, където такива не са изградени.

16.  Взима решение за участие на БПЛ в политически коалиции и съюзи.

17.  Утвърждава регламент за работата на Изпълнителното бюро.

 

РАЗДЕЛ III: ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОРГАНИ.

ГЛАВА I: ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО.

Чл.40. (1) Изпълнителното бюро е орган за оперативно координиране на дейността на БПЛ. Състои се от Председателя, заместник-председателите и дванадесет души, избрани от Националния съвет.

(2) На едно от първите си заседания ИБ регламентира организацията на своята дейност.

Чл.41. (1) Заседанията на ИБ се свикват от Председателя не по-рядко от един път седмично. ИБ може да вземе решение да не провежда заседания в определени периоди.

(2) Заседанията на ИБ са редовни, ако присъстват повече от половината от неговите членове. Решенията се взимат с обикновено мнозинство от членовете му. По предложение на Председателя на БПЛ, ИБ може да взима неприсъствени решения /на подпис/, съгласно регламента за работа на ИБ, утвърден от НС.

Чл.42. Изпълнителното бюро:

1. Организира текущото изпълнение на решенията на ръководните органи на партията.

2. Координира дейността на местните организации и определя по предложение на Председателя и Националния координатор лица за координатори на определена територия, както и техните длъжностни характеристики.
3. Взима решения във връзка с Чл.39, т.7.

4. Взима решения, които не са от изключителните компетенции на ръководните органи на партията.

Чл.43.(1) Дейността на Националния съвет и Изпълнителното бюро се обслужва и подпомага oт партиен апарат, който се състои от общо функционални и специализирани звена.

(2) Общо функционални се създават по предложение на Председателя по реда на чл.39, т. 14.

(3) Специализираните звена са:

1. експертно;

2. информация, анализи и прогнози

3. партийно строителство.

(4) Непосредственото ръководство и контрол върху работата на апарата се осъществява от ръководител, определен от Председателя и утвърден от НС.

 

ГЛАВА II: ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛИ, ГОВОРИТЕЛ И НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАТОР.

Чл. 44. Председателят на БПЛ:

1. Ръководи организационната и политическа дейност на партията съгласно решенията на нейните колективни органи.

2. Представлява партията пред държавните органи и други организации, юридически и физически лица. Съхранява печата на партията.

3. Председателства заседанията на НС и ИБ.

4. Осъществява и други функции възложени му от този устав.

5. В случай на невъзможност за съгласуване с органите на партията, взима еднолично решения, които подлежат на ратификация от ръководните органи.

Чл.45.(1) Заместник-председателите подпомагат Председателя в дейността му.

(2) В случай на отсъствие или при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си Председателят може да упълномощи един от заместник-председателите да осъществява неговите функции. Ако не направи това, заместник-председателите представляват партията съвместно. Председателят може да делегира свои права на зам.-председателите.

Чл.46. Говорителят на БПЛ осъществява връзката със средствата за масова информация.

Чл.47. Националният координатор ръководи отдел "Партийно строителство" и непосредствено ръководи координаторите на партията.

РАЗДЕЛ IV: КОНТРОЛЕН СЪВЕТ.

Чл.48.(1) Контролният съвет е контролно-ревизионен орган на БПЛ.

(2) Контролният съвет се избира от Конгреса и се състои от пет члена, които не могат да бъдат избирани в други органи на БПЛ. На първото си заседание КС избира с обикновено мнозинство Председател и секретар.

(3)Членовете на КС могат да участват със съвещателен глас в заседанията на Националния съвет.

(4)  Председателят на КС може да участва в заседанията на ИБ със съвещателен глас.

(5)  КС се отчита пред Конгреса.

Чл.49. Контролният съвет:

1. Контролира финансовата дейност и имущественото състояние на БПЛ.

2. Изготвя съобразно изискванията на закона доклад за размера на приходите и разходите на партията.

3. Следи за спазването на уставните процедури и изпълнението на решенията на ръководните органи на партията. При констатиране на нарушения изготвя предложения и становища до ръководните органи, които може да изпраща до всички Клубове.

4. Взима решения по чл.10, т.2.

 

РАЗДЕЛ V: ИМУЩЕСТВО.

Чл.50. Имуществото на БПЛ се формира от членски внос, дарения, издателска дейност и от други постъпления, разрешени от закона.

РАЗДЕЛ VI: СИМВОЛИ.

Чл.51.(1) Знамето на БПЛ е жълто и носи емблемата на партията.

(2) Празник на БПЛ е 3 ноември.

(3) Печатът на БПЛ е кръгъл. Върху него е изобразена емблемата на партията и е изписано нейното наименование.