Анотация
В този втори том от поредицата "Емпирично социологическо изследване "Градът и селото - 86", издание на ЦСУ, са включени избрани таблици, отразяващи взаимовръзките и взаимодействията между отделните елементи на обществения живот.
За да могат да се четат таблиците, трябва да се ползват въпросниците и "методическото пособие", които са поместени тук. В него се обяснява как се комбинират отделните въпроси, за да се получат нови.
Таблиците са правени на ръка от Евлоги Станоев. (На снимката вляво).
Чертане, нанасяне, някъде и преизчисляване. От сутрин до късна вечер, той седеше в мрачната, влажна стая на секцията, докато цифрите започваха да се мержелеят пред погледа му. Често ме питаше за смисъла от този робски труд. Обяснявах му, че това е много важно, защото се прави достъпна информацията за българското общество от 80-те години на ХХ век. Ще припомня, че това е преди интернет, имахме само иглени принтери, а информационният масив от изследването не можеше да се обработва на персонален компютър.
Да, казвах му, има смисъл и това ще е завинаги. Когато завърши работата си (има и в том І от "неговите" таблици), той се разболя. Лявото му око започна да изпъква, оказа се тумор и след месец-два Евлоги умря.
Посвещаваме тази интернет-публикация на паметта на Евлоги Станоев - човекът, който начерта таблиците, с туш написа над милион цифри, а някои таблици състави, като преизчисляваше на калкулатор изходните данни.
Петко Симеонов
ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖИ
Тъй като чрез изследването "Градът и селото - 86" е набрана представителна, достоверна и адекватна информация[1] за българското общество като цялостна, саморазвиваща се и самовъзпроизвеждаща се органична система от средата на осемдесетте години, то чрез представените в този том таблици се дава картина за реални взаимозависимости и процеси на развитие в нашето общество. Практически чрез включените в този том таблици се разкрива една относително самостоятелна цялостна панорама на функционирането на обществото като система. Нека напомним, че социологическите закони на обществото са "необходимите, съществените, повтарящите се взаимодействия между компонентите на обществото, т.е. между основните му сфери посредством съответните им главни области"[2]. Ключът за разбиране на общественото развитие е в разбирането на исъла и участието на отделните елементи на обществения живот е самия процес на това развитие, защото "нито една сфера няма самозадоволяващо се значение"[3], а самото общество "като завършена саморазвиваща се система обхваща сфери и процеси (взаимодействия между сфери), които са необходими и достатъчни, за да има общество и обществен прогрес"[4] .
На практика обаче социологическото взаимодействие се осъществява "като съответно взаимопроникване на тези компоненти чрез съответните им продукти или резултати"[5]. Изследователската програма на социологическото изследване "Градът и селото - 86"предвиждаше набиране на информация за продуктите и резултатите от функционирането на отделните елементи на обществения живот и чрез проследяването на тяхното взаимодействие се разкрива самият процес на развитието на обществото като система.
Информацията от изследването "Градът и селото - 86" не бива да се приема само и главно като една статична картина, като моментна снимка на обществения живот. Първо, самото отразяване на взаимодействието вече означава излизане от статичността, а разкриването на взаимните зависимости и степента на обвързаност и взаимно проникване на отделните елементи сочи динамиката на обществения живот и очертава тенденциите на бъдещото развитие. Второ, набрана е такава информация за изследваните лица, която сама по себе си дава динамиката на социалните промени. Тази информация, получена чрез въпроси, улавящи статичната ситуация (например образование на лицето, на баща му и на детето му; социалната група на лицето, на баща му и на детето му), може да покаже образователната или социалната мобилност на три поколения. Чрез въпросите, засягащи последователната смяна на местоживеенето на лицето или на социалната му група, се разкриват динамичните изменения в социалните общности (били те регионални или социално-групови). Териториалната и социалната мобилност са видими в редица таблици, показващи значими социологически взаимодействия. Трябва да се обърне внимание обаче на факта, че изявяването на динамиката или достигането чрез обобщаване до значими социални характеристики може да бъде постигнато в много от случаите чрез конструирането на така наречените в изследването "нови въпроси" (съставни индикатори), чрез които се отива отвъд характеристиката на отделен признак на явлението[6]. За пълното разбиране на съдържанието на таблиците, включващи информация от "нови" въпроси е необходимо успоредно да се използува и Методическото пособие, за да се види каква първична информация се обобщава при логическата конструкция и само в светлината на тази разширена представа за смисловото тълкуване могат да се правят едни или други изводи.
При разкриването на социологическите взаимодействия е важно изучаващият данните от изследването да ползува въпросниците и съответните инструкции и указания[7], за да има пълна представа за ползуваните от авторския колектив критерии за разграничаване, прилагани при формиране на отговорите на отделните въпроси, както и за придобиване на цялостна представа за съдържанието на въпросите и техните отговори.
В първия том с избрани таблици са включени двумерни таблици, разкриващи разпределението по съответен регионален признак в зависимост от местоживеенето на изследваните лица. Във втория там са представени двумерни, тримерни и четиримерни таблици, които по-пълно разкриват многостранните социологически зависимости и фактори на взаимодействие. Избраните таблици са една минимална част от огромното количество, обработена от ЕИМ информация, но подходът при подбора е изисквал всеки елемент от обществения живот да бъде представен с достатъчно количество таблици, с оглед да се разкрие цялостността на информацията за обществото като система. При ползуване на таблиците трябва да се има предвид следното:
1. Таблиците, включени във втория том, отразяват взаимодействията между два основни признака. За по-цялостно разкриване на причинните връзки при социологическите зависимости са направени и допълнителни разпределения по трети и четвърти признак - пол, град - село, тип селище, възраст и в зависимост от допълнителните въпроси се получават тримерни и четиримерни таблици. В някои случаи е отделен самостоятелен масив (част от изследваните лица, извлечена по определен признак) и върху него са проецирани съответни социологически взаимодействия между две, три или четири признака - например масив "заети", масив "пенсионери" и т.н.
Когато таблицата се отнася за целия масив, в заглавната част не се отбелязва нищо. Когато таблицата се отнася за определен масив, в горния десен ъгъл се отбелязва съответният масив,за който се отнася информацията.
2. Всяка таблица има свой пореден номер. В заглавната част на всяка таблица са отбелязани съответните въпроси в зависимост от "мерността" на таблицата (дву-, три- или четиримерна), като след всеки въпрос е отбелязан неговият номер от инструментариума на изследването както следва: за въпроси от Въпросника за интервю - ... И, за въпроси от Въпросника за косвена анкета - ... К, за "групирани въпроси" ,... Г, за "съкратени" въпроси - ... С, за "нови" въпроси - ... Н.
3. В таблиците заглавията на въпросите и на техните отговори са дадени в работен, максимално съкратения при машинната, обработка текст. По-точни и пълни формулировки на заглавията на изменящите се въпроси са дадени в съдържанието на този том. Уточнения и забележки по текстовете са включени в Приложение 2 чрез отпратка с индекс.
4. Таблиците са подредени по тематични групи, общо взето съответствуващи на групите в том първи "Регионални общности" от поредицата "Емпирично изследване "Градът и селото - 86". Подборът на таблиците и редът във всяка тематична група се определя най-често от "анкетката". Когато с тази тематична група е свързан "подлогът", номерът на таблиците е поставен пред текста на "подлога", за да насочва към проблематиката на съответната тематична група. Допълнителна информация по проблемите на отделните групи може да се намери и в други тематични групи, където интересуващият ни въпрос е даден като втори признак.
5. Някои таблици са разположени на повече от една страница. В такива случаи заглавната част на таблицата е дадена само на първата страница.
6. Данните за съответните взаимодействия между изследваните признаци са дадени само в проценти, за да не се отежняват таблиците с прекалено много числа. Във всяка клетка са дадени две числа, отразяващи съответни относителни дялове. Числата на първия ред във всяка клетка дават разпределението по хоризонтал, а числата във втория ред - разпределението по вертикал. В някои тримерни таблици третият признак е даден като ред и при тях са посочени само вертикални разпределения. Отклоненията до 100 % в някои случаи се дължат на съответни закръгления при машинната обработка.
7. В тома са включени и таблици, в които са посочени само едномерни разпределения на някои изходни признака, т.е. всеки ред представлява самостоятелна едномерна таблица. В съдържанието те са посочени като "сложни таблици". (Вж.табл. №157, № 265)
8. Приложение 1 съдържа някои най-общи бележки - пояснения, отнасящи се до тълкуването на отделни понятия, включени в програмата на изследването. За точно и недвусмислено разбиране на всички понятия, използувани във въпросите или техните отговори, се препоръчва да се правят справки в Инструментариума на изследването(вж. по-горе бел.№ 7, дадена под линия) и в Методическото пособие (вж. по-горе бел. №6, дадена под линия). За всички "нови", или накратко "Н" въпроси, да се ползува Методическото пособие.
Таблиците са подбрани от следните членове на Изследователския екип, провел изследването: чл.-кор.Ст.Михайлов (рководител на изследването), к.ф.н.Ст.Добрева (заместник-ръководител на изследването), ст.н.с.,к.ф.н.Петко Симеонов, к.ф.н.Веска Кожухарова, к.ф.н.Галина Колева, к.ф.н.Николай Тилкиджиев, спец.Светлана Шаренкова.
Тъй като спецификата на представената тук информация не позволяваше да се ползуват направо таблиците, поучени от ЕИМ, наложи се да бъдат допълнително разработени макети и за прегледност да се групира информацията от няколко табулограми. Оформянето на таблиците за публикуване извърши Евлоги Станоев.
Програмната реализация на разработените от авторския колектив модели за обработка на информацията е дело на ТТР "ИСТ" в град Шумен под ръководството на Живко Господинов.
От Авторския колектив на "Градът и селото - 86"
Бележки
[1] Вж. по-подробно за целта и задачите на това изследване и за неговата специфика в поредицата "Население", Ст.Добрева, В.Кожухарова, Г. Колева, Динамика на задачите - 18 години по-късно, бр.З. Вж.също така и том I с избрани таблици от представяната поредица. ↑
[2] Вж.Живко Ошавков. Проблеми на единната система за социологическа информация. С., 1903,с.26,Ж.Ошавков. Социологията като наука. С., 1970, с.ЗЗ. ↑
[6] Вж.Ст.Добрева. Проблеми на изграждането на съставни индикатори при емпиричните социологически изследвания (дисертационен труд). С., 1987; Емпирично социологическо изследване "Градът и селото - 86" - Методическо пособие за ползуване на групирани, съкратени и нови въпроси. С., 1987. ↑
[7] Вж.: Указание за работа с въпросниците на Емпиричното социологическо изследване "Градът и селото - 86", С., 1986; Инструкция за организация на провеждането на емпиричното социологическо изследване "Градът и селото - 86", С., 1986; Инструкция за кодиране, С., 1986; Въпросник за интервю. С., 1986; Въпросник за косвена анкета. С., 1986. ↑
.jpg)
Twitter
Facebook
