Не е тайна за почти никого, че зад един от най-големите приватизационни фондове "АКБ-Форес социален" стои чешки инвеститор. Това е "Форестинвест-инвештични сполечности", който според обява от началото на август е поискал свикване на общо събрание на "АКБ-Форес" АД на 21 септември. Именно това дружество беше основен учредител и на приватизационния фонд с парична вноска от 9 900 000 лв. - другият учредител беше шефът на фонда Николай Банев със 100 000 лева. Внимателният прочит на точките от дневния ред на предстоящото общо събрание подсказва, че в дружеството предстоят сериозни промени. Чехите са поискали доклад на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1996 и 1997г., както и специален доклад за използването на кредитните средства, предоставени от "Форестинвест-инвештични сполечности", и за придобитите чрез тях активи, както и за тяхната ликвидност. Всичко това съпроводено с предоставяне на необходимата договорна документация. На събранието трябва да се предостави и извънреден доклад на експерт-счетоводителя. Картината на предстоящите събития се завършва с това, че се предвиждат промени и в съвета на директорите на дружеството. След 21 септември нищо чудно промените в това дружество да доведат до промени и в "АКБ-Корпорация".

Приватизационния фонд "АКБ - Форес социален" се прочу с агресивната си и скъпоструваща рекламна кампания - според проспекта на фонда тя е била на стойност 131 733 000 лв., а общите разходи по учредяването на фонда са достигнали 225 230 000 лева.

През последните месеци за вече бившия фонд, трансформиран в "АКБ-Корпорация" АД, се заговори покрай "Полимери"- Девня. Холдингът спечели наддаването за миноритарния държавен дял (около 24%), като си осигури финансиране, залагайки 3 204 635 акции на "Полимери" - Девня, пред БУЛБАНК. Кредитът е отпуснат за срок от три години и ако дотогава не бъде изплатен, БУЛБАНК ще стане собственик на предприятието. Според последния проспект на "АКБ-Корпорация" АД, представен в Комисията по ценните книжа и фондовите борси, дружеството притежава акции в 38 фирми, чиято обща пазарна капитализация е 44 820 080 750 лева.

Ясен Гуев

16/11/1998, съдържание

"АКБ КОРПОРАЦИЯ" Е СЪС ЗАГУБА ОТ 110 МЛН. ЛЕВА

На общо събрание на "АКБ Корпорация", проведено на 10 ноември в с. Бенковски, стана безпределно ясно, че акционерите няма да получат дивидент. Дружеството е завършило 1997 г. със загуба от 110 млн. лева. Дивидент най-вероятно няма да има и през следващите няколко години. Предприятията от портфейла на корпорацията се нуждаят от сериозни инвестиции. Ръководството й търси стратегически партньори от чужбина, но все още окончателни договорености не са постигнати. Основното задължение на "АКБ" е по кредита за покупка на остатъчния държавен дял в "Полимери" - Девня, на стойност 11 331 250 щ. долара, отпуснат от БУЛБАНК през май тази година. Като обезпечение по него са заложени 60.2% от акциите на девненското предприятие. За погасяването на заема "АКБ Корпорация" е длъжна да плаща близо 800 хил. щ. долара на всеки три месеца до септември 2000 година. Първата вноска бе направена на 30 септември с пари на "Полимери" - Девня, което предизвика негодуванието на останалите му големи акционери - "Българска холдингова компания" с 18%, и Министерството на промишлеността - с 9 %.

Корпорацията качи на официалния пазар на БФБ-София емисията на "Елма" - Троян. Както в случая с "Полимери", цените и на тези книжа се качиха стремглаво нагоре, преди да бъдат допуснати до официалния сегмент. Акциите на "Елма" - Троян, поскъпнаха със 137% и се котираха по 14 200 лв. едната.

Троянското предприятие произвежда електродвигатели, които се продават основно в Германия, Франция, Италия и Египет. Мажоритарният собственик смята да освободи около 150 работника в съответствие с намеренията си да рационализира производството. За първите шест месеца на тази година продажбите на "Елма" са на стойност 12 804 515 000 лв. и очакванията са до края на 1998г. да достигнат 25 млрд. лева. Предприятието има нужда от инвестиции за близо 3 млн. г. марки и от осигуряване на достъп до нови пазари.

(Б)

13/11/2000, дружества

НИКОЛАЙ БАНЕВ ОТЧАЯНО ТЪРСИ СПАСЕНИЕ ЗА "ПОЛИМЕРИ"

Борбата на "АКБ Корпорация" за най-ценното й предприятие - "Полимери" - Девня, навлиза в решителна фаза. За да покрие големите задължения на предприятието, мажоритарният собственик явно е решил да продаде част от активите на други предприятия, които притежава. За подобно намерение говорят публикуваните в "Държавен вестник" в края на октомври обяви за свикване на общи събрания на "Динамо-Сл" - Сливен, "Берое" - Стара Загора, "Елма" - Троян, "Биоинвест" - София, "Лемекон" - Елхово, "Минералмаш" - Перник, "Якова" - Радомир, "Електра" - Харманли, "Панайот Волов" - Шумен, "Феникс юг" - Пловдив и Ваканционно селище "Русалка". Общите събрания са насрочени за различни дати през ноември и включват в дневния си ред решения за сливане и вливане в друго дружество и за промяна в капитала. На някои от тях ще се обсъждат и предложения за апортиране на собственост в други компании и за продажба на неизползваеми активи. Според основния движещ фактор в "АКБ Корпорация" Николай Банев става въпрос за реализиране на програма за преструктуриране на дружествата.

В случаите с "Динамо-Сл" - Сливен, "Берое" - Стара Загора, и "Елма" - Троян, плановете на мажоритарния собственик няма да се осъществят през ноември. Защото те са публични дружества и "АКБ Корпорация" трябва да изготви писмен план за тяхното преобразуване, което още не е направено.

В началото на лятото АКБ "Корпорация" бе готова да продаде своите акции от "Полимери" - Девня (63% от капитала). Единственият кандидат, който прояви интерес, бе унгарският производител на торове и PVC "БоршодХем". Но унгарците се отказаха, вероятно притеснени от сериозния дълг на "Полимери" - Девня, към БУЛБАНК, който впрочем бе причината и за желанието на мажоритарния акционер да продава.

Чрез масовата приватизация бившият приватизационен фонд "АКБ Социален" закупи 34% от акциите, а след това от дребни акционери придоби още 2.2 %. През май 1998г. БУЛБАНК отпусна на корпорацията на Николай Банев кредит от 12 950 163 щ. долара (за покупката на още 24% от "Полимери"), обезпечен с 60.2% от акциите й в завода. След сключването на кредитния договор "Полимери" - Девня, става солидарен длъжник по заема. Сега дългът е около 5.7 млн. щ. долара, като сумата трябва да бъде изцяло изплатена до септември 2001 година.

Според добре информирани източници с продажбата на 34% от акциите в "Декотекс" - Сливен в началото на тази година шефовете на "АКБ Корпорация" са си осигурили пари за плащанията по кредита поне до края на тази година. Източници на "БАНКЕРЪ" твърдят, че "АКБ Корпорация" е получила срещу своите 34% близо 2 млн. щ. долара от американския мажоритарен акционер на сливенското текстилно предприятие Реми Евар.

Преди две седмици и Агенцията за държавните вземания поиска "Полимери" - Девня, да се обяви в несъстоятелност заради задължения към данъчните власти за 2.5 млн. лева. След проведени през тази седмица преговори беше решено изплащането на тази сума да се разсрочи.

В края на май тази година "Полимери" - Девня, преустанови производството си поради спиране на доставките на етилен от "ЛУКойл Нефтохим" - Бургас. Оттогава насам двете дружества не могат да се разберат за доставянето на етилен. Последните разговори бяха в края на октомври. От рафинерията твърдяха, че са предоставили на шефовете на "Полимери" четири варианта за възстановяване на доставките. От предприятието пък опонират, че предлаганите цени и количества не са задоволителни.

Според председателя на надзорния съвет на "Полимери" - Девня, Николай Банев от седмица етилен в предприятието се доставя. С рафинерията бил сключен договор за доставки за следващите три месеца. Уговорени са 200 т етилен месечно, което ще позволи да се произвежда дихлоретан. Иначе складовете на завода били пълни с хлор, който е вреден за околната следа и ако не се оползотвори, трябва да се изхвърли. Според експерти тези количества етилен са недостатъчни, за да помогнат значително на "Полимери". От месец предприятието произвежда само малки количества солна киселина, сода каустик и течен хлор.

Тези продукти, които се използват от НЕК, ВиК и в хранителната промишленост, са вътрешнопазарен монопол на девненския завод.

Вицепремиерът Петър Жотев реши да играе ролята на помирител в скандала между "ЛУКойл Нефтохим" - Бургас, и "Полимери" - Девня, още в края на юни. Тогава той събра на среща в икономическото министерство двете страни, но без резултат. В края на август опит за посредничество бе направен и от заместник-министъра Левон Хампарцумян. Но и този път двете страни се разделиха само с обещанието, че ще продължат преговорите.

Етиленът, от който "Полимери" прави основно дихлоретан, стига от рафинерията до Девня по специален 150-километров тръбопровод За доставката му от чужбина е необходимо построяването на терминал, което би струвал близо 15 млн. евро. Вносът на суровината и изграждането на терминал ще оскъпят продукцията, затова от "Полимери" предпочитат да продължат да получават етилен от бургаската рафинерия, колкото и проблемни да са доставките.

Иначе в "Полимери" вече над десет години гние една инвестиция, която можеше и все още може да помогне за излизане от затрудненото положение. През 1987 г. бе подписан договор за изграждането на завод за PVC (винилхлорид и поливинилхлорид) в Девня, след като предишният бе разрушен от експлозия. Беше доставено и почти цялото оборудване за него, което продължава да стои по площадките на "Полимери". В експлоатация бе пусната единствено инсталацията за дихлоретан. През 1991г. стопанското обединение "Девня" се раздели на отделни дружества, като недостроеният завод за PVC е включен в активите на "Полимери" АД. А през 1994г. бе подписано споразумение за отписването на задълженията на "Полимери" по ЗУНК на стойност 158 млн. щ. долара, следствие на отпуснат заем от японска банка за осъществяването на проекта. В началото на тази година с осигуряване на финансирането за довършване на завода за PVC се бе заел заместник-председателят на "АКБ Корпорация" и бивш финансов министър в първото правителство на Андрей Луканов - Белчо Белчев. Той твърдеше, че китайската "Ексим банк" се съгласила да кредитира със 70-80 млн. щ. долара строителството, което да извършат две китайски фирми. Изискването на банката било "Полимери" да осигури останалите 13 млн. щ. долара. Ясно е, че едва ли някоя финансова институция днес би се решила да даде подобна подкрепа.

Развитието на събитията от последните месеци показва, че съдбата на "Полимери" - Девня, още не е решена. Според някои източници досега вноските по дълга към БУЛБАНК невинаги са правени редовно и новите италиански собственици на кредитната институция едва ли ще пропуснат първата възможност, за да приберат заложените 60.2% от акциите на предприятието. Ако това се случи, нищо чудно "Полимери" - Девня, догодина да осъмне с нови, примерно италиански, собственици.

Ясен Гуев

11/12/2000, дружества

НИКОЛАЙ БАНЕВ СЪНУВА ЧИКАГО

Ако искате вярвайте, ако искате не, но според основателя на "АКБ Корпорация" Николай Банев той управлява един от най-големите индустриални концерни с продажби за последните четири години от 1 млрд. щ. долара. Това бе заявено на специална пресконференция в началото на седмицата, но така и не се разбра защо за подобен икономически мастодонт е проблем да уреди задълженията от 1.5 млн. лв. на своето предприятие "Полимери" - Девня, към Националния осигурителен институт (НОИ). Ако "АКБ" бе наистина пълен с пари, той нямаше да иска разсрочване, а щеше веднага да покрие сумата и така да избегне исканата от НОИ несъстоятелност на девненския завод.

Според изпълнителната директорка на "Полимери" Анна Главинова задължението е натрупано през 1998 г., когато цената на основния произвеждан продукт - дихлоретана, е била 70-80 щ.долара за тон, а производствените разходи около три и половина пъти по-високи. От началото на 1999г. цената на дихлоретана е надхвърлила 300 щ. долара, което е позволило задължението към НОИ да се намали от 2.8 млн. на 1.5 млн. лева.

Съвсем неотдавна в."БАНКЕРЪ" писа подробно за насрочените за месеците ноември и декември общи събрания на дружества от бившия приватизационен фонд, в чийто дневен ред са залегнали точки, свързани с даването на разрешение за вливане в други дружества и на право за продажба на материални активи над 50% от капитала. За подобни намерения подсказват публикуваните в "Държавен вестник" обяви в края на октомври за свикване на общи събрания на "Динамо-Сл" - Сливен, "Берое" - Стара Загора, "Елма" - Троян, "Биоинвест" - София, "Лемекон" - Елхово, "Минералмаш" - Перник, "Якова" - Радомир, "Електра" - Харманли, "Панайот Волов" - Шумен, "Феникс юг" - Пловдив, и Ваканционно селище "Русалка".

Началничката на правния отдел на "АКБ Корпорация" Валентина Колева твърди, че целта на предложенията за преобразуване била да се чуят мненията на акционерите в тази насока. "Във време на икономичес ко преструктуриране в световен мащаб - отбеляза тя - когато сме свидетели на сливане на огромни компании като "Дженеръл Мотърс" и "Кока-Кола" (б.а. такова нещо няма), поднасянето от наша страна на предложение за обсъждане, а не на решение за преобразуване, бе прието като незаконен акт, като акт за разграбване, като акт за унищожаване на всички тези предприятия." Публична тайна е обаче, че от близо 70-те предприятия на "АКБ Корпорация" в добро финансово състояние са само няколко - "Елма" - Троян, "Костенец ХХИ" и "Изида" - Елин Пелин. За проблемите на останалите е показателно становището на изпълнителния директор на "Панайот Волов" - Шумен, Петър Таслев. Заводът е доставял смоли и фенопласти за над 50 фирми в страната, които вече или не работят, или поръчките им са много малки. "Кремиковци" преди е потребявал смоли за около 100 т, докато днес заявките са паднали на 5-6 тона. За да изплати стар кредит към ЦКБ и други задължения, "Панайот Волов" е бил финансиран от "АКБ Корпорация" с 453 хил. лева. А за да се върнат тези пари, са били продадени дълготрайни материални активи.

По думите на Анна Главинова за периода от началото на 1998 г. до края на ноември тази година корпорацията е погасила заеми за 5.325 млн. щ. долара и 4.640 млн. лв., а изплатените лихви са 2.789 млн. щ.долара и 1.293 млн. лева.

Но основният финансов проблем на холдинга е обслужването на кредит от БУЛБАНК, взет през 1998 г. за закупуване на 24% от акциите на "Полимери" - Девня. Кредитът е бил за 12.9 млн. щ. долара, като сега от него са останали за погасяване 5.7 млн. долара. Дали "АКБ" ще успее да се справи с неговото обслужване до падежа му през септември 2002 г., е загадка. Според осведомени източници в момента парите за плащанията идват от продажбата на 34% от акциите на сливенското предприятие "Декотекс". Сделката била на стойност 2 млн. щ. долара. Тези пари обаче един ден ще свършат, а други източници освен разпродажбата на активи не се очертават. "Полимери" - Девня, например работи на минимални мощности, тъй като "ЛУКойл Нефтохим" - Бургас, доставя малки количества етилен (суровината за производство на основния продукт - дихлоретан).

Председателят на надзорния съвет на "Полимери" Николай Банев обяви, че до края на тази седмица ще се подпише меморандум, който ще реши всички досегашни проблеми. Ставало въпрос за сътрудничество, което евентуално да включва и химическите заводи на корпорацията - "Панайот Волов" - Шумен, и "Бимас" - Русе. От "ЛУКойл Нефтохим" не знаеха нищо за подобен меморандум.

Междувременно "АКБ Корпорация" проучвала условията за листиране на всички големи борси. До два месеца можело да стане факт пускането на нейни депозитарни разписки на борсата в Чикаго и на американския извънборсов пазар Наздак (NASDAQ). Интересно, дали явлението "АКБ" ще намери фенове отвъд Океана?

Ясен Гуев

27/01/2001, дружества

"АКБ КОРПОРАЦИЯ" РАЗПРОДАВА АКТИВИТЕ СИ

Управляваната от Николай Банев "АКБ корпорация" продължава усилено да преструктурира портфейла си. След като през есента на миналата година бившият приватизационен фонд продаде почти половината от акциите си в туристическия курорт "Русалка", този четвъртък пласира чрез борсата още четири свои пакета. Става въпрос за книжа от предприятия, които досега бяха мажоритарна собственост на корпорацията.

Почти 50% от капитала на "Динамо-Сливен", или 248 768 акции вече имат нов собственик. Това е и най-големият пакет от корпоративни ценни книжа, с който се разделиха Николай Банев и съдружници. "АКБ корпорация" се раздели и с 23.4% от "Елма" - Троян, с 31.6% от "Бимас" - Русе, и с 22.1% от "Берое" - Стара Загора. Прави впечатление, че единичните цени на сключените сделки са изключително ниски. Те варират от 0.10 лв. за акциите на "Бимас" до 0.60 лв. за книжата на "Елма". Засега може само да се гадае кои са новите притежатели на книжата. Изпълнителният директор на корпорацията Ивайло Маринов каза в четвъртък следобед за в."БАНКЕРЪ", че не знае нищо за извършените транзакции. Брокерът на БУЛБАНК Борислава Димитрова пък потвърди, че става въпрос за сделка с акции, собственост на компанията на Николай Банев. Книжата дълго време са били заложени пред кредитната институция. Буквално седмици преди сегашната им реализация обаче запорът върху продажбата им е бил отменен. Причината за него бе тегленият през 1998г. от "АКБ корпорация" заем за покупката на 24% от акциите на "Полимери". Той бе на стойност 12.9 млн. щ. долара, като за погасяване са останали още 5.7 млн. щ. долара. Задължението към БУЛБАНК трябва да се изплати изцяло до септември 2002г.
От продажбата на акции от четирите предприятия в касата на корпорацията постъпиха 225 хил. лева. Те продължават да стоят в БУЛБАНК, тъй като тази банка извърши транзакцията.
Пак в четвъртък Варненският окръжен съд отложи делото за обявяване на девненския завод "Полимери" в несъстоятелност. Вероятно то ще се гледа отново през февруари. Искът за фалита на дружеството е заведен от Агенцията за държавните вземания.

Владислав Панев

11/08/2001, банки

БУЛБАНК ДАВА "АКБ КОРПОРАЦИЯ" НА ПРОКУРАТУРАТА?

БУЛБАНК е решила да защитава с всички законови средства своите интереси и да принуди нередовния си длъжник "АКБ Корпорация" да си плати. Адвокати, които са запознати с юридическите тънкости на взаимоотношенията между банката и ръководената от Николай Банев корпорация, твърдят, че БУЛБАНК е сезирала прокуратурата за опасността от девненския комбинат "Полимери" да бъде изнесено имущество, чиято стойност надхвърля 13 млн. щ. долара. По този начин щели да бъдат накърнени интересите на кредиторите на предприятието, което е собственост на "АКБ Корпорация", и заедно с нея дължи на БУЛБАНК над 6 млн. щ. долара. Точно това задължение контролираните от Николай Банев фирми не обслужват от края на миналата година. След като не успя да се споразумее с "АКБ Корпорация", през май 2001 г. банката поиска от Софийския градски съд да обяви длъжника й в несъстоятелност и да повери управлението му на временен синдик. Очаква се съдът да разгледа искането в началото на есента.

"АКБ Корпорация" развали отношенията си не само със своя кредитор БУЛБАНК, но и с държавата. По искане на Агенцията за държавните вземания (АДВ) Варненският окръжен съд е разпоредил да се наложи запор върху сметките и активите на девненския химически завод. Той е следствие от започналите още на 30 октомври 2000г. съдебни спорове между "АКБ Корпорация" и ръководената от Александър Раков агенция. Тогава нейните служители внесоха във Варненския окръжен съд молба за откриване на производство по несъстоятелност на "Полимери". Искът бе заради неплатени осигурителни вноски на стойност 1.5 млн. лв., както и за невнесени данъци за 977 хил. лева.

Още през май 2001г. в интервю за в."БАНКЕРЪ" Николай Банев заяви, че може да изплати всички дългове към БУЛБАНК до края на юли. Уреченият срок отмина, но задълженията на "АКБ Корпорация" и "Полимери" към банката си остават неуредени.

(Б)

22/12/2001, дружества

"АКБ КОРПОРАЦИЯ" И БУЛБАНК РАЗЧУПИХА ДЪЛГОВИТЕ ЛЕДОВЕ

"АКБ Корпорация" е постигнала споразумение с основния си кредитор БУЛБАНК. Като е погасила 2 млн. щ. долара от просрочения си дълг, а останалите 5 млн. щ. долара трябва да бъдат изплатени през следващите четири години, като по тях ще се начислява 9% лихва. Вестник "БАНКЕРЪ" научи, че контролираната от Николай Банев корпорация е платила на банката в началото на декември. Самият Банев също съобщи на 20 декември във Варна за постигнатото разсрочване при плащането на остатъка от дълга. Така корпорацията и банката разчупиха ледовете, стегнали взаимоотношенията им в средата на май. Тогава най-голямата кредитна институция в България поиска от съда да обяви в несъстоятелност "АКБ Корпорация" и химическия завод "Полимери", в който тя е доминиращ акционер. Причина за сблъсъка станаха неизплатените от корпорацията погасителни вноски по заема, който БУЛБАНК й отпусна през 1998 година. Кредитът бе обезпечен с акциите на корпорацията в "Полимери", както и с ипотеки и особени залози върху имуществото на завода.

През юли Николай Банев нареди да се демонтира и продаде в чужбина японска инсталация за производството на винил и поливинилхлорид. Оборудването бе продадено за около 15 млн. щ. долара на иранска компания, както съобщи през лятото Николай Банев. Сега той уточни, че машините вече се монтират в свободната безмитна зона "Хомейни", където ще бъде изграден завод - аналог на "Полимери". Банев не пожела да обясни защо при запорирано имущество на девненския завод бе разрешено част от оборудването му да се отправи с кораби в чужбина. Но вероятно благодарение на тази операция "Полимери" и "АКБ Корпорация" са получили възможност да погасят част от дълга към БУЛБАНК. Така че този проблем засега няма да притиска химическото предприятие и неговия собственик. Те обаче трябва да решат споровете си с данъчните органи и да се справят с атаките на "Българска холдингова компания" - един от миноритарните акционери в "Полимери". Преди няколко месеца шефовете на холдинговата компания поискаха запор на имуществото на завода, тъй като изнесената японска инсталация представлявала над 50% от активите на "Полимери". Те смятаха, че с тази сделка мажоритарният собственик на завода "АКБ Корпорация" разиграва поредната фаза от операция "Ужилване". Но засега опасенията им не се потвърждават.

"Трябваше да преборим много врагове, за да запазим "Полимери". няма да говоря за Костов, Божков и компания за да не излезе, че вадя на умряло куче нож", каза на пресконференцията във Варна Николай Банев.
Според него, за 2000 г. е натрупал загуби за 562 хил. лв., а за тази година се очаква да излезе на печалба до 600 хил. лева. Три четвърти от работещите са съкратени и сега там работят около 600 души. За социални разходи през тази година бяха изразходвани около 430 хил. лв., а за капитални ремонти - около 100 хил. лева. Основното производство на сода каустик, за външния пазар, се увеличи и достигна до 3200 т на месец, каза новият изпълнителен директор Димитър Караиванов.
Специалистите от завода се похвалиха, че договорните взаимоотношения с "ЛУКОЙЛ Нефтохим" Бургас вече са уредени и до края на тази година се очаква подписването на ново споразумение с бургаската рафинерия за доставката на около 300 т етилен месечно. Износът на ценните суровини, които излизат от химическия завод, са предназначени за руските и украинските пазари. Те поемат голяма част и от възстановеното в завода производство на солна и сярна киселина.

 

 

Обединена българска банка е един от малцината кредитори, който успя да се пребори с длъжниците си. Но за да се стигне до тази развръзка, банката трябваше да води петгодишна съдебна битка със сливенския завод за електродвигатели "Динамо".

На 14 март 2003-а Сливенският окръжен съд отхвърли предложената от "Динамо" АД оздравителна програма. Нещо повече, той прекрати дейността му и правомощията на органите му за управление. Освен това сливенските магистрати наредиха на синдика Снежана Маджарова да започне осребряване на имуществото на фалиралия Завод за електродвигатели. Този акт може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд, но евентуалните протести на "Динамо" АД и на "АКБ Корпорация", притежаваща 67% от капитала на дружеството за електродвигатели, няма да спрат работата на синдика. Така след цяла петилетка обикаляне по съдилищата ОББ най-накрая има възможност да събере поне част от 19.8-те млн. лв., които й дължи сливенският завод. Те са обезпечени с ипотеки върху земята и сградите на "Динамо" АД и с особени залози върху машините и съоръженията му. Следващият по ред - в списъка на кредиторите, е Агенцията за държавните вземания, на която сливенският завод дължи над 1.15 млн. лева.

По-любопитен е фактът, че останалите кредитори на "Динамо" АД са дружества, свързани с "АКБ Корпорация" - "Динамо Ин" ООД, "Трансимпекс", "Елма" АД и "Бимас" АД. На тях предприятието има да връща общо 409 хил. лева.

"АКБ Корпорация" се опита да приложи финансова схема, чрез която да овладее контрола върху събранието на кредиторите на "Динамо" АД, твърдят запознати със случая, и чрез него да приеме изгоден за корпорацията оздравителен план. В периода между откриването на процедура по несъстоятелност на предприятието (30 октомври 2002г.) до обявяването му във фалит различни фирми, свързани с "АКБ Корпорация", между които и "Динамо Ин" ООД, са предлагали на ОББ да откупят вземането й от завода за електродвигатели. Сумите, предлагани от кандидат-купувачите, не са надхвърлили 1 млн. лева. Подобна оферта през февруари 2003-а е представила и люксембургската фирма "Суис-Шем Трейд", за която се твърди, че е била наета като посредник от "АКБ Корпорация".

ОББ обаче категорично е отхвърлила всички предложения за покупка на вземанията й от "Динамо" АД. Само от продажбата на земята и сградите, ипотекирани в нейна полза, тя може да получи около 3 млн. лева. На толкова възлиза общата сума на офертите, които банката кредитор е получила от потенциални купувачи, готови да платят незабавно. Но ако ОББ бе приела някое от предложенията на фирмите, свързани с "АКБ Корпорация", те неминуемо щяха да наложат предложения от ръководството на предприятието оздравителен план. А той предвиждаше дълговете му да се погасяват минимум за десет години, като през това време по тях не текат лихви. В качеството си на най-голям кредитор ОББ не прие този оздравителен план, а Сливенският окръжен съд въобще не го допусна за обсъждане. Първоначално магистратите препоръчват на шефовете на "Динамо" АД да отстранят пропуските в него. Дадени са указания да се постигне съгласие с кредиторите на фирмата, и по-конкретно с Министерството на финансите, и да предоставят гаранции (не се уточнява точно какви) за изпълнението на погасителния план. И тъй като представителите на "Динамо" АД не успяват да се справят със задачата в указания срок (18 февруари 2003г.), месец по-късно съдът обявява фирмата в несъстоятелност.

(Б)